Алерголозите искат промяна в критериите за лечение на тежка астма

Спирометрията трябва да се заплаща отделно от НЗОК, категорични са специалистите

OFFNews Последна промяна на 17 май 2022 в 10:35 337 0

Снимка Българско дружество по алергология

В България грижата за пациентите с астма е специализирана и е реимбурсирана, затова у нас смъртността при това заболяване е много ниска. Има обаче проблеми на ниво НЗОК, критериите за лечение на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни в сравнение с други държави по света, съобщи проф. Мария Стаевска председател на Българското дружество по алергология по време на Осмия национален конгрес по алергология.

„Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, правим усилия в момента да разширим критериите. За момента с малък ресурс лекарите дават много добра грижа за пациента. За сравнение с Великобритания – ресурсът там е много по-голям, но и смъртността е по-голяма“, каза професор Стаевска.

Прегледът на астматици в България е на цена 24 лева, вероятно за фризьор или маникюр пациентите плащат доста повече. За диспансерното наблюдение на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лева. У нас в тази цена задължително е включена и спирометрията, изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за количеството въздух, което преминава през през белия дроб при вдишване и издишване. Във всички други страни това е отделна дейност, която има отделно финансиране, допълни тя.

Спирометрията не се реимбурсира допълнително от здравната каса, а това е „престъпление спрямо българските алерголози и пулмолози“ каза и д-р Александър Симидчиев и обясни, че всички консумативи и провеждането на изследването са за сметка на лекарите. Той потвърди съществуването на общия проблем при специалистите пулмолози и алерголози и припомни, че НЗОК и БЛС са уведомени още преди 2 години в началото на ковид пандемията.

Белодробните болести не са национален здравен приоритет, както преди години държавата е постъпила с туберкулозата. Днес в условията на ковид, който прониква в белия дроб, уврежда го и след това започва да уврежда всички останали органи ние трябва да се справим с това предизвикателство. За 30-годишната ми практика в рамките на една година не съм виждал толкова тежки пневмонии. И ако искаме добра грижа за нашите пациенти, то трябва да се погрижим и за лекарите, каза Симидчиев.

Българското дружество по алергология (БДА) и Българското дружество по белодробни болести (БДББ) ще излязат с общо становище с аргументация за спирометрията и отделното й реимбурсиране като се изведе като високо – специализирана дейност. Становището ще бъде изпратено най-напред до Българския лекарски съюз, а след това и до Националната здравноосигурителна каса.

По време на конгреса проф. д-р Мария Стаевска бе преизбрана за председател на Българското дружество по алергология (БДА) с пълно единодушие.

Българското научно дружество по алергология е основано през 1974 г. От 1991 г. дружеството е колективен член на Европейската Академия по алергология и клинична имунология /EAACI/, а от 2001 и на Световната алергологична организация /WAO/.
След 1980 г. в България се създава алергологична мрежа, дело на проф. Г. Костурков, а от 1991 се признава специалността “Клинична алергология”. Днес алергологични кабинети има в почти всички областни центрове за които организационно-методичен ръководител е Клиничния център по алергология.
125 лекари в страната имат специалност по Клинична алергология и в момента специализират 7 млади лекари в университетските клиники у нас. Заедно с асоциираните членове дружеството наброява 140 човека.
Клиниката по клинична алергология (ККА) е наследник на Центъра по алергология към ВМИ София, създаден през 1967 г. През 1971 г. към Центъра се разкрива първата специализирана Клиника по алергология в България за диагностика и лечение на алергично болни пациенти. През 1976 г. Центърът по алергология прераства в първата у нас Катедра по алергология, останала единствена и до днес. През 1992 г. във връзка с преустройство на учебните програми (принципът е „един изпит – една катедра”), Катедрата по алергология се преименува в Клиничен център по алергология (КЦА). През м. октомври 2000 г. на базата на КЦА е създадена Клиника по алергология и клинична имунология, през 2007 г. Клиниката е преименувана на Клиника по алергология и астма, а през 2011 г. на Клиника по клинична алергология (ККА), което съответства на клиничната специалност. Клиничният център по алергология остава академичното звено към Медицинския университет, а ККА става клинично звено към УМБАЛ „Александровска” ЕАД.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови