Ако не бяха антибиотиците, човечеството щеше да е 3 милиарда

Последна промяна на 19 ноември 2016 в 11:36 8685 1

Снимка Зорница Йончева

В пресконференцията участваха (от ляво надясно) доц. Иван Иванов, ръководител на Национална референтна лаборатория по антибиотична резистентност, доц. М. Околийски, представител на СЗО за България и проф. Тодор Кантарджиев.

Това, че днес човечеството е 7, а не три милиарда, до голяма степен се дължи на откритието на антибиотиците, каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести в София по повод Европейския ден за правилна употреба на антибиотици в Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици. 

Докато преди години лекарите предупреждаваха болните да не си самопредписват антибиотици, днес са изправени пред нов проблем. Все повече майки, обсебени до изкривена крайност от манията по здравословен живот за семействата си, отказват да дават на децата си предписаните от педиатър антибиотици, за да „не ги тровят”, рискувайки така дори живота им, защото нелекувана инфекция може да доведе и до минингит.

Друг проблем е неспазването на предписания срок – когато на третия ден майката види, че детето й се подобрява, което е нормалното проявление при прием на антибиотик, тя спира лечението, не го довършва. А това именно може да доведе до така страшната за лекарите антибиотична резистентност, пред която и най-добрите специалисти са безсилни. Ако бактериите са устойчиви на антибиотици, лекарят просто няма какво лекарство да предпише. 

Според проф. Кантарджиев на неправилно лечение на полово предавани болести се дължи до голяма степен и наблюдаваният в последните години ръст на броя на хората с репродуктивни проблеми. По-добрата профилактика в това направление би спестила много разходи за инвитро процедури.

По малко показатели България може да се гордее в последно време, но успехите в борбата с антибиотичната резистентност са един от тях, както в хуманната медицина, така и в селското стопанство, защото приемът на антибиотици става и през храната ни. Така например резистентността към стрептококи в доболничната помощ е намаляла от 30% преди 15 години на 10%. Малко са държавите, които могат да се похвалят с такъв успех, съобщи д-р Стефан Пепеланов.

По отношение на борбата с микробиотичната резистентност Световната здравна организация (СЗО) съветва:
• да се приемат антибиотици само след лекарско предписание;
• винаги да се изпълнява прецизно рецептата на лекаря;
• никога да не се приемат антибиотици, изостанали от предишни курсове на лечение;
• никога да не се споделят предписани антибиотици с други хора;
• да се избягват контакти с болни хора;
• редовни ваксинации и висока лична хигиена.

СЪВЕТИТЕ НА СЗО
към медицинските работници

1. Добра хигиена – на ръцете, инструментите, средата.
2. Да се прави тест, за да се разбере кой е най-подходящият антибиотик – т. нар. антибиограма.
3. Да се предписва антибиотик, само когато е необходимо.
4. Да се предписва антибиотик в подходяща доза и продължителност на приема.
5. Да се спазва ваксинацията според имунизационния календар.

От екрана ни заливат реклами за пробиотици, които да пием с антибиотиците. Не си давайте парите, защото ако не са подбрани правилно, може да се окаже, че антибиотикът неутрализира действието на полезните бактерии в пробиотика. Оставете на лекаря да ви препоръча подходящ препарат. Може да се наложи също така да ви изпише и противогъбичен препарат, защото много хора получават гъбички при прием на антибиотик.

В съвременния свят съществуват два бързи теста, които за 5-10 минути могат да покажат на личния лекар дали и кой антибиотик да предпише. Така се намалява ненужното изписване на антибиотици. Например при ангина лекарят ще разбере дали е вирусна или бактериална, при която антибиотикът е задължителен. Можете да си ги направите срещу заплащане в лаборатория: антигенен тест за стрептококи Група А (GAS), който се провежда чрез вземане на секрет от гърлото с тампонче, както и тестът за определяне на C-реактивен протеин (CRP) с проба от периферна кръв. Малко лекари ги прилагат у нас, а би било добре Министерство на здравеопазването да ги превърне в национален стандарт, особено в детското здравеопазване.