15% от българите са имали проблем с достъпа до медицинска помощ заради пандемията от COVID-19 у нас, а 28% - с осигуряването на лекарства и консумативи. Медицински услуги са отлагани или са отпадали или по личната преценка на пациента, или на медицинско лице.
Това показва първото социологическо изследване „лице в лице", проведено след падането на извънредното положение в страната и наложените ограничения. То е извършено за независимата инициатива „Индекс на болниците", като продължение на анализа на отражението на пандемията върху достъпа до медицинска помощ сред населението.
Изследването е национално представително, осъществено е от „Галъп интернешънъл" между 14 и 22 май и обхваща 798 души с пряко лично полустандартизирано интервю.
Общо 77% са хората, които свидетелстват, че не са имали затруднения (или не са имали повод) да търсят медицинска помощ по време на пандемията, а 8% се затрудняват да определят дали наистина са имали проблеми. Поне 15% от пълнолетните българи – или над 800 хиляди – са имали някакво затруднение с достъпа до медицинска грижа.
Най-често хората са срещнали пречки в достъпа до извънболнична помощ. Това е обяснимо, тъй като този сектор поема основния поток от пациенти, а напливът към болниците е по-малък.
Респондентите са имали възможност да дават повече от един отговор. 7% на база всички запитани, или условно над 350 хиляди пълнолетни българи, споделят, че са имали проблеми с посещението при лекар-специалист. 6% или над 300 хиляди души, казват, че е имало затруднения по отношение на достъпа им до личния лекар. 4% или над 200 хиляди души са срещнали пречки по отношение на посещенията си при зъболекар.
1% от интервюираните, или условно над 50 хиляди души, споделят, че са имали проблем във връзка с лечение в болница, осъществяването на операция и т.н. Според анализа на резултатите проблеми с лечението в болница вероятно са имали около 15% от пациентите, които са имали нужда от хоспитализация между средата на март и средата на май (изчислението е на база 40 000 легла за активно лечение в страната, близо 66% използваемост и среден престой от около 5 дни).
Почти никой от интервюираните не свидетелства за проблеми при необходимост от спешна помощ. Вероятно значение е оказал именно неотложният характер на този тип помощ.
В най-голяма степен за проблеми споделят най-възрастните респонденти – това е закономерно, като се има предвид, че те са имали в по-голяма степен конкретна необходимост от медицински услуги и профилактика. Интерес представлява и фактът, че жителите на София споделят за пречки в значително по-голяма степен на фона на страната. Това явно се дължи на по-високата засегнатост на София в тази ситуация и мерки. Близо една трета от столичаните декларират някакви забавяния или проблеми.
Сред хората, които са имали проблем с достъпа до медицинска помощ, приблизително сходни са дяловете на онези, които по-скоро сами са отлагали или отменяли посещения и на онези, на които най-вече им е отказвано или отложено да бъдат прегледани или лекувани – съответно 50% и 44%. 6% не могат да определят кое е по-вярно.
Общо 68% казват, че не са имали затруднения заради коронавируса при набавяне на медикаменти и консумативи. 4% те могат да определят. Това означава, че поне 28% все пак са имали такива проблеми. Условно, над 1.5 милиона пълнолетни българи.
22% на база всички запитани казват, че са имали проблем при закупуването на препарати и консумативи като маски, дезинфектанти, превръзки и т.н. това се равнява на над един милион и сто хиляди души.
Трудности при набавянето на лекарства, изписвани с рецепта, лекарства за хронични заболявания и т. н., са имали 6% от интервюираните (над 300 хиляди пълнолетни българи). 5% (над 250 хиляди) пък споделят, че за тях е било трудно да си набавят лекарства без рецепта, като например за лечение на грип и др.
В София за проблеми при набавянето на маски и дезинфектанти споделят близо една трета от анкетираните - преобладават негативните отговори при по-възрастни хора.
„Индекс на болниците" е съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл" и специализирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)