Владимир Николов пред Nostrabet: Новото поколение ще върне родния волейбол в световния елит

OFFNews 26 октомври 2023 в 11:15 575 0

Владимир Николов

Снимка Архив

Владимир Николов

Бившият капитан на националния отбор на България по волейбол Владимир Николов даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Настоящият съпрезидент на Левски Волей разкри удовлетворението си от спечелената Суперкупа на България след успех над Хебър. Той сподели, че подобни представяния са допълнително потвърждение, че „сините“ вървят по правилния път, залагайки основно на момчета от своята школа.

Легендата изрази мнение, че родната волейболна лига вече е сред най-силните в Европа, което е предпоставка и за по-доброто развитие на играчи. Николов определи като „слаба“ изминалата година за националния ни отбор, но подчерта, че с навлизането в състава на новото поколение волейболисти резултатите лека-полека ще започнат да идват.

Здравейте, господин Николов! Да започнем от чудесния скорошен успех на Левски Волей, който спечели Суперкупата на България. Колко важна е тази купа за проекта, който изграждате от толкова дълго време?

Суперкупата е трофей като всички останали, въпреки че шампионата има повече тежест. На нас обаче този успех ни дава радост и потвърждава, че този път, по който сме поели, може да донесе и резултати. Всичко това с много добре възпитани таланти и няколко по-опитни играчи, които да им покажат какво значи да си професионалист.

Казват, че апетитът идва с яденето – ще атакувате ли първото място в шампионата през идния сезон?

Нашата цел беше да играем финал на всеки турнир в България и там да дадем най-доброто от себе си. Още от ден първи, когато Ники събра момчетата, им каза, че иска да спечели нещо и ще бъде разочарован, ако не се случи. Ние започнахме да работим веднага, за да не го разочароваме. Хубаво е, че момчетата приеха това предизвикателство и изиграха един много добър финал.

Вече доста години сте част от изграждането на тази похвална стратегия за развитието на Левски Волей. Колко изтощаващ беше процесът, но и колко удовлетворяващ?

Трудно е да се устойности нещо подобно с думата „колко“, но през всички тези години ние не сме губели поглед от пътя. Хубаво е обаче и чрез спортни резултати да получаваме потвърждение, че сме на верен път. Изиграхме много силен минал сезон, включително побеждавайки Хебър на два пъти, но загубихме два важни мача през кампанията поради неопитността.

Невъзможността да спечелим тези срещи не ни позволи да вземем максимума. Надявам се, че с натрупания опит и по-добрата сработка в целия отбор слабите мачове срещу отбори извън топ 4 няма да се случат.

Имало ли е моменти през тези 10 години, в които сте се съмнявали, че проектът е възможен и какво Ви е помагало да се справяте с тях?

В интерес на истината през първите 2 години не вярвах, че можем да стигнем до този момент – да имаме толкова наши кадри, че едва ли не да не трябва да вземаме чужди. Моите партньори, Давид и Атанас, ми помогнаха много, защото те винаги заявяваха, че искат успех по правилния начин, а не на всяка цена, дори и за това да е нужно много търпение. Бяха прави и може би след втората година и аз приех тази философия.

Показва ли Вашият модел, че в България може да се изгради функционираща школа и искате ли да виждате повече такива примери?

Надявам се. Надявам се с положителен пример да привлечем и други клубове към този път. Не казвам обаче да ни копират. Съветът ми към колегите е във всеки отбор да има поне едно момче под 20 години, което да играе. Дори за тимове като Хебър, Нефтохимик и Деа това няма да представлява товар. Наличието обаче на един такъв състезател би помогнало
много на националните отбори.

Не е ли именно мисълта за националната кауза първостепенната задача пред всеки спортен клуб?

Според мен това трябва да е целта, да. При нас винаги е било така. В Левски, когато е трябвало да изберем между нашите интереси и тези на националните отбори, винаги сме отстъпвали пред националните ни гарнитури. Това обаче е лично за нашия клуб. Ние смятаме, че така трябва да бъде и вярваме, че националният отбор е приоритет. Не е задължително другите клубове да мислят по този начин, но това е нашата стратегия.

Очаквате ли бъдещи изходящи трансфери зад граница на някои от играчите в Левски?

Разбира се, ние нямаме за цел да държим тези таланти до пенсия в Левски. Те ще заминат всички в чужбина в момента, в който са готови. Когато са готови, офертите ще дойдат. Отиването в чужбина не е самоцел. Това трябва да се направи, само когато е крачка напред в развитието на състезателя.

Прекалено много примери имаме за грешни решения на клубове и състезатели, които извършват трансфер, забавящ или спиращ развитието на даден играч. Първите 2-3 трансфера в Европа трябва да се избират внимателно – при правилните треньори, при правилните отбори и при правилните условия.

Преди време казахте, че клубният ни волейбол се развива в последните години. Предпоставка ли е това и за завръщане към силните изяви на националния отбор?

Разбира се. Коментираме, че искаме да виждаме млади състезатели да играят в България. Ако до преди 10 години всички състезатели у нас бяха млади, защото практически нямаше първенство, то в последните години нивото рязко се вдигна. С колеги коментирахме, че в момента нашето първенство е петото или шестото най-силно в Европа. То е по-силно от австрийско, испанско, гръцко, нидерландско и др. Това е възможност за нашите играчи да играят на високо ниво още в България. Те вече не трябва да излизат в чужбина, за да се спасят, както беше преди години, а вече правят трансфери единствено, ако правят следващата крачка в развитието си.

Атестат ли е този прогрес за работата на волейболната федерация и на президента Любо Ганев?

Това, което мога да кажа е, че Любо Ганев и цялата федерация работят много за развиването на волейбола. Основно се отделят средства за подрастващите, където може да се направи разлика за бъдещето. Както споменах, нивото на НБЛ също се вдигна. Без силна лига не може да има бързо развитие на състезателите. Волейболната ни лига става все по-интересна. Аз лично смятах, че в България няма достатъчно качествени състезатели, за да има първенство с 12 тима. С чужденците обаче има такава възможност.

Формулата с 12 отбора вече изглежда доста удачна и опроверга мнението ми, че лигата трябва да е с 10 тима.

Да разбирам, че сте оптимист за възраждането на волейбола у нас?

Разбира се. Когато се сменят поколенията и дойде време за младежите, които спечелиха медали на всички първенства, на които са участвали, да станат гръбнака на мъжката ни селекция, ще се смени и психическата нагласа по време на надпреварите. Това е нещо, което ще отвори пътя на България обратно към по-предните позиции в ранкинга, както и на първенствата, на които участваме.

Ще завърша и с националния отбор набързо. Шансовете ни за Олимпиадата в Париж изглеждат минимални – трябва ли да гледаме директно към идващия цикъл за Олимпиадата в САЩ през 2028-а година?

Като спортист бих казал, че докато има и минимален шанс, той трябва да се използва. Като ръководител обаче трябва да съм по-далновиден и да кажа, че щом не победихме доста посредствения състав на Канада, какви са ни шансовете да вземем 9 от 12 мача в Лигата на нациите срещу най-силните в света? Реално трябва задължително да бием Сърбия и още 8 топ отбори в
турнир, в който реално спечелихме един мач през изминалия сезон.

Трябва ли Пламен Константинов да получи дългосрочно доверие, за да преизгради отбора през следващия цикъл?

Бих казал, на първо място, че това е лично негово решение дали иска да получи такова доверие. Пламен изрично подчерта, че иска договор от 1 + 1 година, не искаше дългосрочен договор. Ние не знаем защо това е така, но фактите са налице. Разговорът трябва да е с Пламен дали иска да е треньор на България. По отношение на представянето, изиграхме един слаб ВНЛ, регистрирахме най-слабото Европейско първенство в историята ни и завършихме с прилична олимпийска квалификация. Казвам прилична, защото играхме по-добър волейбол, въпреки че не ни стигна. На база на тази квалификация има някакви надежди, с оглед на представянето в мачовете. Отборът игра силно с Белгия, Полша и Нидерландия, но за жалост загубихме мача, който ни класираше директно за Олимпиадата, с 0:3 – срещу Канада.

И за финал, господин Николов – какво пожелавате на родния волейбол през идващите 12 месеца?

Пожелавам състезателите и ръководителите да са живи и здрави и да продължат по поетия път. Със себераздаване и много работа резултите ще са налице.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови