Автор: Нейчо Наков
През есента си търсех по-платена и предизвикателна работа от сегашната и така попаднах на една обява за работа като международен шофьор.
Интересното при нея беше самата релация, Латвия-Литва-Беларус-Русия-Казахстан-Узбекистан или от Рига до Термез. През далечните години също работех тази работа, но пътувах предимно до Русия и имах много добро впечатление от братушките, но не бях ходил до другите републики и реших да приема това предизвикателство. Подадох документи във фирмата, изкарах ПУЦ, явих се на изпит, изкарах го и бях готов да поема към неизвестното.
Докато ми станат готови визите, бях командирован на вътрешна линия Франция – Англия два месеца, но за това - в друг пътепис.
Тръгването от София става с бус, пътува се 2 дена и вече сме в Рига. Там получавам влекач и ремарке, необходимите документи, пари и съм готов за път.
Така изглежда терминалът ни в Рига:
Моят боец, с който изкарах 2 месеца, ме чакаше кротко.
За самото пътуване се събират 2 или 3 коли, за да можем да си помагаме по пътя. Ние бяхме колона от 3 коли, аз като новобранец - в средата, за да не ме загубят, но въпреки това ги изненадах във Вилнюс и им избягах. В големите градове при трафик много лесно може да се разкъса колоната, светофарите също помагат за това.
Времето във Вилнюс не беше от най-благоприятните, но не създаде проблеми.
Набързо преминахме през Латвия и Литва и вече бяхме на границата с Беларус.
На влизане в Беларус на границата се започва с бакшишите, всеки те гледа като работодател. Около 2 часа минимум ти е необходимо да се справиш с бюрокрацията на самата граница, а чакането, за да стигнеш до самата граница – ден и половина. Добрата новина е, че между Беларус, Русия и Казахстан има договор, по силата на който е облекчен режимът за преминаване между техните граници. От Рига до границата с Беларус – 350 км, а оттук до Русия - още 430 км. Границата се минава много бързо, няколко бакшиша + транспортна такса и може да караш. Руските пътища, които заснех, не са никак лоши, но не всички са такива.
Поогледах се и във Волгоград:
Колкото повече наближавахме Казахстан, толкова повече пейзажът започваше да се променя. Разстоянието през Русия е 1920 км.
Границата бе премината бързо и продължихме по техните пътища, които на много места липсваха, не е проблем с джип или дори с лека кола, но все пак съм с TIR и става доста интересно.
След преминаването на пустинята.
Тук за първи път имах среща с третия вид:
Снимки от самите пътища:
Това е на границата между Казахстан и Узбекистан:
Минава се бавно, един-два дена, и вече сме в Узбекистан. През Казахстан километрите са 850. Тук пейзажът не се променя много в началото.
Строят се и нови пътища.
Към края на маршрута има и един проход, за разнообразие. А за да е пълен купонът, беше паднал и сняг.Тук се включиха почти всички системи, с които разполагаше дзверът, за да се премине през прохода, беше заледено.
На върха на тази планина има влак, как е качен там и защо не знам.
Вече сме в ниското:
И най-накрая вече в Термез.
Тук имаме терминал, откачат се ремаркетата и ги закачват други влекачи които навлизат в Афганистан.
Ние закачаме празни и ги връщаме в Рига.Разстоянието през Узбекистан е 1440 км. Или общо от Рига до Термез е около 5000 км. Което се изминава средно за 10 дни. Имах малко време и реших да отида на местния пазар.
Не се сдържах и се снимах с местните моми, по принцип съм доста срамежлив.
В местната маршрутка.
За съжаление нямах много време, трябваше да се тръгва обратно.За тези два дни времето се беше променило.
Същият проход.
Местно заведение.
Наближаваме границата с Казахстан, разликата между първата и последната снимка като време е 30 минути.
За 30 минути от сух асвалт до 40 см. сняг, точно преди границата издрапах с вериги и блокаж. Много от колегите, които бяха след мен останаха 6 дни на това място в пустинята, всичко беше блокирано. Аз чаках 3 дни, за да мина границата, нямаше ток. Имаше интересни „магазинчета” на самата граница, които ни спасиха от глад.
Между двете граници - Узбекистан и Казахстан.
Вече отново сме в Русия.
Пак някъде там...
Времето се редуваше от топло до студено.
И така след 8-дневно каране се прибрахме в терминала в Рига.
Имах малко време, преди да се върна в България и реших да разгледам Рига, много красив град, на който трябва да се отдели повече време.
Съвсем случайно открих и един битак, в който имаше неща и от войната.
Тук има и бус.
И за последно посетих един от техните магазини, подобни на ЦУМ. В него имаше музей на техника от СССР.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
16.05 2013 в 11:18
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Задържаха руски кораб за умишлена повреда на кабел между Финландия и Естония
Алфа Рисърч: Българинът е оптимист за личното си благо, но не и за това на държавата
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки