Трима инспектори от "Автомобилна администрация" Пловдив отиват в затвора за подкуп, реши Върховният касационен съд, като с това потвърждава постановеното вече от Апелативния съд в Града под тепетата.

Станко Милушев е осъден на 3 г. зад решетките, а Паун Тенев и Димитър Янакиев - на 2 г. Но тримата са оправдани по другото обвинение - че деянията са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

Милушев, Тенев и Янакиев са обжалвали присъдите си пред ВКС, като наблягат на фактите, че са допуснати съществени нарушения, незаконосъобразност на решението и искане за връщане на делото за ново разглеждане.

Тричленният състав на ВКС обаче е преценил, че няма съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. 

"В протоколите от проведените пред първата инстанция съдебни заседания не са налице изявления, още повече искания на някоя от страните за отвод на съдебен заседател от състава на съда и съответно отказ той да бъде отведен", се мотивират върховните магистрати.

Освен това в кориците на делото не са налице каквито и да било данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото на някои от разгледалите делото членове на съдебния състав.

На свидетелски показания, че са давали на подсъдимите неследващите им се парични суми и месни продукти ВКС отговаря, че "от целокупната доказателствена маса по делото безпротиворечиво се установява, че маниерът на поведение на подсъдимите във всеки от инкриминираните случаи е да искат парични суми от проверяваните дружества, уведомявайки техните управители или представляващи, че са констатирани множество тежки нарушения, подлежащи на санкциониране с висок размер на имуществената санкция и ако получат искания подкуп, биха съставили актове само за по-леко наказуеми нарушения", констатират още магистратите.

Тримата се жалват и от това, че присъдите им не са условни. Според Апелативния съд наказание лишаване от свобода в размер на 3 г. за Милушев и по 2 г. за Тенев и Янакиев са справедливи. Върховните магистрати посочват, че "съдът е афиширал индивидуален подход при преценка правилността на отмереното наказание за всеки от подсъдимите, съобразявайки относимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността за всеки един обстоятелства".

И допълват: "Както правилно е преценил контролираният съд обаче целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на отмерените им наказания. Уронване авторитета на институцията, в която дългогодишно са работили, налага и тримата да бъдат изолирани за определения от съда срок от обществото, за да преосмислят своето поведение и променят нагласите си в посока спазване на писаните правила на закона и неписаните на морала".

Съдът не е фаворизирал едни спрямо други и е преценил по действителната им значимост всички налични данни за личността на подсъдимите и за характера на извършеното от тях, е категоричен ВКС.

Решението е окончателно.