31-одишната сага с Възродителния процес най-сетне приключи, след като прокуратурата прекрати разследването, съобщиха роднини на пострадалите от насилствената асимилация български мюсюлмани, които днес протестираха пред Съдебната палата в София. По-късно новината бе потвърдена от Софийския градски съд, съобщи "Лекс".

На 7 юни роднините са получили писмо от държавното обвинение, че разследването е прекратено на 31 май 2022 г., тъй като на 31 март почина и последният обвиняем по него – бившият министър-председател Георги Атанасов.

Почти веднага след това в СГС са започнали да постъпват жалби срещу прекратяването. На 20 юни 2022 г. СГС се е произнесъл по две от тях като е потвърдил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива жалби.

Абсолютната давност по делото, образувано през 1991 г., отдавна бе изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвинение да го реши. Различни съдебни състави изтъкваха, че има неоправдано забавяне, че вече става дума за отказ от правосъдие, защото делото не било сложно, но прокуратурата не е проявявала воля да го приключи и да го внесе в съда.

Обвинението обаче два пъти внася обвинителен акт – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми са останали Живков, Стоянов и Атанасов.

Спорният момент за проточеното разследване са тогавашните указания на върховните съдии към прокуратурата. Според държавното обвинение на разследващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да могат да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

От май 1998 г. делото вече е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници, които са били в „Белене“, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити, въпреки опитите със съдебни поръчки. През 2003 г. тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев заяви, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите указания на съда за разпит на всички пострадали са пречка за внасянето на обвинителен акт.