Зам.-председателят на Народното събрание Веселин Марешки е осъден на 4 г. затвор и глоба, защото е изнудвал варненски бизнесмен и има водеща роля при извършване на престъплението.

Това личи от мотивите на Апелативния съд – Варна, обявени днес.

Присъдата бе произнесена в открито съдебно заседание на 14 септември. Веселин Марешки получи затвор от 4 г. и глоба от 8000 лв. А съучастничката му Красимира Колева бе осъдена на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба от 6000 лв.

Двамата бяха признати за виновни за това, че от 9 октомври до 16 ноември 2014 г. са принуждавали Асен М. да заплаща всеки месец по 10 000 лв., като го заплашили да разрушат стопанисваното от него заведение и да съсипят бизнеса му. Било повредено и имущество.

Красимира Колева бе оправдана за това, че е извършила деянието с цел пострадалият да поеме имуществено задължение спрямо нея. Без уважение бяха оставени гражданските искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Съдът приема обясненията на Веселин Марешки, че е отправил бизнес предложение към Асен М. за заплащане на наем за ползване на собствената му тераса. Но тази версия е опровергана от останалите доказателства. От приложените СРС-та се установява водещата роля на подсъдимия в престъпната дейност. Марешки не само е поискал от свидетеля да му заплаща ежемесечни наеми, но при получения отказ го е заплашил със спиране работата на заведението и разрушаването му.

Депутатът не просто е присъствал на място при демонтажа на тентата, при спиране на елзахранването и при осуетяване опитите да бъде възстановено, а е играел основна движеща роля при тези действия – осигурил е техника и работници за разрушаването, охранителна фирма, която да обезпечи необезпокояваното изпълнение, бил е постоянно информиран за действията и е заплатил на двете дружества за свършената работа.

Марешки е изисквал от Колева решенията по събаряне на зимната градина да се вземат от него, давал е нареждания какво, кога и как да се разрушава, договарял е лично всички условия, а тя е подписвала нужните договори.

Съдебният състав се спира на термина изнудване, като обяснява, че "характеристика на изнудването е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият предмет е имущество, с което физическото лице се мотивира да се разпореди под въздействие на принудата". Събраните доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че двамата са изнудвали управителя на дружеството - наемател на заведението.

Заплахите, отправяни от подсъдимите, са били подплатени с действия, за да накарат Асен М. да плаща. Тъй като принудата не е приключила само със заплаха, а подсъдимите са пристъпили към реализирането й, деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на дружеството, представлявано от Асен М.

Установено е активното участие на двамата подсъдими в планирането, организацията и реализирането на разрушаването. По време на събарянето Колева е била на място и е давала напътствия, информирала Марешки и предавала на работниците неговите нареждания. Марешки е бил постоянно държан в течение, а в рамките на около час провел 15 телефонни разговора, свързани със събарянето, сочат данните от СРС.

Съдът не споделя тезата на защитата, че това поведение е законосъобразно, тъй като се събаряла незаконна постройка. Първо, не е имало влязъл в сила административен акт, подлежащ на изпълнение; второ - няма законосъобразно издадена заповед за премахване/събаряне на незаконен строеж; трето - никой от подсъдимите не е бил упълномощен от собственика, нито е получавал правомощия от компетентни органи да извършва принудителното събаряне.

Твърдението, че Марешки е собственик на земята, върху която е изградена зимната градина, е лишено от доказателства. 

Асен М. е бил мотивиран да поеме против волята си имуществено задължение, но само спрямо Веселин. Затова съдът оправдава Красимира по обвинението за поемане спрямо нея на задължението.

Съдът аргументира и размера на присъдените наказания. Смекчаващо вината на всеки от двамата подсъдими обстоятелство е чистото им съдебно минало. Но утежняваща е високата степен на обществена опасност на деянието, механизма на извършването му и проявената упоритост при осъществяването му. При определяне размера на наказанията е съобразена водещата роля на подсъдимия.