Конституционният съд единодушно отмени мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, въведен преди 16 г.

Забраната бе въведена в Закона за собствеността (ЗС) през 2006 г. и оттогава непрекъснато се удължава, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г., припомня "Лекс".

В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е вещ държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността тя отпадна (законодателят я остави само по отношение на публичната държавна и общинска собственост) и така до 2006 г., когато малко преди да изтекат 10-те години, които позволяват да се придобие имот и при недобросъвестно владение, бе въведен първият мораториум по отношение на държавната и общинската собственост.

Последното удължаване е специален случай, тъй като бе направено със задна дата – изменението в ЗС, с което бе регламентирано, бе прието през януари 2018 г., но влезе в сила от 31 декември 2017 г. 

Освен това миналата година обхватът на мораториума беше разширен и защитата от придобиване по давност бе разпростряна и над училищни имоти. В актуалния ѝ вид разпоредбата, обявена днес за противоконституционна, гласи: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование".

Мораториумът бе атакуван в КС от Висшия адвокатски съвет с мотива, че той засяга само частна собственост – държавна или общинска, а не и публичната, и на практика поставя една категория частна собственост и нейните собственици в привилегировано положение спрямо друга. ВАдС посочи и факта, че тъй като всеки придобивен способ за едно лице е способ за загубване на право на собственост на другиго, с мораториума на практика държавата и общините черпят права от собственото си бездействие, само защото са се дезинтересирали от владението и стопанисването на имотите си.