12 души отиват на съд за прането на 4 млн. евро

На 2 юни 2015 г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу 12 души, участвали в изпирането на повече от 4 млн. евро.

Разследването е започнало от Окръжната прокуратура в Русе и в края на февруари 2015 г. е изпратено по компетентност на спецпрокуратурата.

На ръководителя на групата Симеон Симеонов са повдигнати две обвинения – за ръководене на престъпната структура и за пране на пари. На негово подчинение били останалите - Тихомир Димов, Петър Гецов, Андон Маринов, Венцеслав Дечев, Димитър Димитров, Габриел Колев, Дончо Пантилеев, Кирил Иванов, Мариела Маринова, Стела Узунова и Валери Георгиев.

Според събраните до момента доказателства групата е действала от лятото на 2011 г. до задържането на участниците в нея.

Престъпната схема е била реализирана от Симеон Симеонов, но „мозъкът“ на финансовите измами бил руско говорящ жител на Молдова, който се издирва. Групата набирала „финансови мулета“, предимно лица с ниско образование или тежко финансово състояние, които откривали свои сметки в различни банки в страната. Въпросните сметки задължително трябвало да бъдат с издадени дебитни карти и интернет банкиране, чрез което титулярите могат да нареждат преводи от всяка точка в страната и чужбина.

Чрез заразяване с вирус от типа „Троянски кон“ издирваният „молдовски хакер“ установявал достъп и контрол над въпросните сметки. По същия начин той контролирал сметките на европейски граждани и юридически лица, източвал от тях определени суми и ги превеждал в сметките на българските мулета, за които получавал данни от Симеонов. Превежданите суми били по-малки от задължителните за деклариране в БНБ, които възможно най-бързо били изтегляни от мулетата и предавани на ръководителя на групата. Мулетата били инструктирани, ако бъдат задържани, да лансират версията, че са наети от чужд бизнесмен, който има дейност в България, но няма право да открива свои сметки в страната. Хакерът пък заличавал следите си като използвал за наблюдението на сметките IP адреси на нищо неподозиращи лица, чиито компютри също заразявал с „Троянски кон“.

20% от преведените суми оставали за участващите в схемата, останалите пари били изпращани кеш нелегално в чужбина с пътуващи в дадената посока камиони и леки автомобили.