Честните вериги на св. Павел, Св. Ромил Бдински, Св. Дамаскин Габровски

Последна промяна на 16 януари 2013 в 00:01 3045 0

Св. Петър
Св. Петър

Поклонение на честните вериги на свети първовърховен апостол Петър

Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод*. През нощта, когато той спял между двама воини, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола, както за това се повествува в книгата “Деяния на светите апостоли" (Деян. 12:1).

 Тук се разбира Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики, иудейския цар, който убил с меч свети апостол Иаков Зеведеев и искал да убие и апостол Петър. Управлявал Иудея по време на царуването на римските императори Калигула (37-41 г.) и Клавдий (41-54). Умрял, поразен от Ангел, от тежка болест, скоро след освобождаването на апостол Петър от тъмницата. Бел.ред.

Вестта за чудесното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Иерусалим. Няколко от вярващите взели тайно тези вериги, за да ги съхраняват, та като ги гледат, да имат пред себе си като че самия първовърховен апостол, който веднага тръгнал за проповед на словото Божие в другите страни и не се завръщал в Иерусалим. Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. Известно е, че превръзките за глава и кърпите на свети апостол Павел изцелявали болести и прогонвали нечисти духове, понеже били пропити с потта му. Подобно действие оказвали и веригите на свети Петър, защото някога плътно обхващали тялото на апостола.

С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Иерусалимски патриарх Ювеналий (патриарх Иерусалимски от 420 до 450 г., бел.ред.).

Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши (византийски император, царувал от 408 до 450 г., бел.ред.) се връщала в Цариград от Иерусалим, където за времето на пребиваването си построила много църкви и украсила много свети места със своите царски средства, патриарх Ювеналий й подарил, заради благочестието и любовта й към светинята, немалко различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър*.

 Честните вериги на свети апостол Петър се пазели в Иерусалим до 439 г., когато ги получила от патриарх Ювеналий императрица Евдокия. Бел.ред.

След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор*, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III (римски император, царувал от 423 до 455 г., бел.ред.). Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон**.

Тук се разбира главният събор в Константинопол, посветен на София - Божията Премъдрост, построен от Константин Велики. Впоследствие този събор бил великолепно възобновен и разширен от император Юстиниан Велики през 537 г. В 1453 г., след завземането на Константинопол от турците, бил превърнат в джамия. Юстиниановият храм “Света София” и днес е забележителен и най-величествен паметник на християнската архитектура от византийския стил, най-процъфтяващата епоха в неговото развитие.

Нерон - римски император, царувал от 54 до 68 г. По негова заповед свети апостол Петър бил предаден на мъченическа смърт (около 67 г.) Веригите, с които бил окован апостол Петър по заповед на Нерон, били намерени в Рим във II в.

След това било установено да се извършва празник на поклонението на тези честни вериги на 16 януари*, в памет и чест на свети апостол Петър и за слава на Христос, нашия Бог.

 Римският празник на веригите съществувал в началото на II в. При папа Александър (109-119 г.) като памет на веригите на апостол Петър в римската тъмница, които почитали и целували. По-късно този празник е обновен с изпратената от Иерусалим верига. Чествува се от Римската църква на 1 август.

Св. преподобни Ромил Бдински

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

 

Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски

Атонски патерик, 16 януари. Светецът се нарича Габровски, защото е роден в Габрово, и Свищовски, защото гробът му е в град Свищов.

Свещеномъченик Дамаскин се родил в Габрово, Търновска епархия. Напуснал отечеството си, пристигнал в Света Гора, приел монашество в манастира Хилендар, където впоследствие бил ръкоположен за иеродякон и иеромонах, а накрая бил възведен в сан игумен на същата обител. По някакви манастирски дела трябвало да отиде в България, в град Свищов, откъдето вече се готвел да се завърне в Света Гора, след като изпълнил поръченията и потребите на манастира. Но тъй като някои турци били длъжници, той им поискал да погасят дълга си. Турците не само не пожелали да заплатят, както били длъжни, но се посъветвали помежду си и му отнели и онова, което той имал в манастирското подворие.

Видяло им се малко така да оскърбят смирения монах... Затова тайно въвели в подворието една туркиня с подозрително поведение, оставили я вътре в монашеското жилище и тогава нападнали подворието, разбили вратата с шум и викове и като намерили туркинята вътре, веднага вързали невинния Дамаскин. Разграбили още каквото могли и го представили в турското съдилище като виновен, че похитил агарянска жена, като беснували и клеветели преподобния старец, задето бил осквернил техния закон.

Управителят на града ясно виждал и разбирал, че всичко това е клевета, и затова всячески се стараел да оправдае невинния. Но крясъците на разярената турска тълпа надделели и въпреки съда и законите, без да чуват заплахите и изискванията на главния старшина, те грабнали божествения Дамаскин и го повели към бесилото. Само едно средство му оставало да се избави от незаслужената смърт - да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но страдалецът въпреки ласките и обещанията на турците, които на три пъти му предлагали всевъзможни блага и наслаждения, ако се отрече от своята вяра и приеме техния закон, и въпреки очевидната смърт, спокойно отговарял: "Аз съм се родил християнин и християнин ще умра! Водете ме където щете!" Тогава го довели на лобното му място с вързани назад ръце.

Докато турците се готвели да го обесят, той изпросил от тях позволение да се помоли на Господа. Те не му отказали това. Светият мъченик се обърнал на изток, помолил се, прекръстил се и заявил на убийците, че е готов да умре. Тогава го обесили.

Така свети Дамаскин получил страдалчески венец. Впрочем Божият гняв скоро сполетял бесните му убийци. След неговата кончина, плувайки по Дунав, те се удавили и по този начин още тук на земята получили заслуженото си наказание за невинната кръв на свещеномъченика Дамаскин. Пострадал в 1771 г. По неговите молитви да ни спаси Господ! Амин.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови