Защо е важно превземането на сирийския град Хама от бунтовниците

Сирийските бунтовници превзеха вчера ключовия град Хама, като постигнаха важна победа след мълниеносната си офанзива в Северна Сирия - нанесоха още един удар на президента Башар Асад и неговите съюзници Русия и Иран.

Сирийската армия обяви, че се оттегля извън града, "за да защити живота на цивилните и да избегне улични боеве" след, по думите ѝ, интензивни сблъсъци.

Защо е важно превземането на Хама? Отговор на този въпрос дава Асошиейтед прес.

Това беше един от най-мрачните моменти в съвременната история на арабския свят. Преди повече от четири десетилетия Хафез Асад, тогава президент на Сирия, започна това, което стана известно като клането в Хама.

Между 10 000 и 40 000 души са убити или изчезнали при правителствената атака срещу централния сирийски град. Тя започва на 2 февруари 1982 г. и продължава близо месец, като оставя града в руини.

Споменът за нападението и едномесечната обсада на града, който по онова време е крепост на сирийското Мюсюлманско братство, остава болезнен в сирийското и арабското съзнание.

Сега ислямистките бунтовници са превзели града, събарят плакати на сина на Хафез Асад - президента Башар Асад, и се нахвърлят върху службите за сигурност и правителствените офиси - сцени, немислими преди 40 г.

Моментът има голяма символика в дългогодишната гражданска война в Сирия, която започна преди 13 г., но според мнозина се корени в Хама.

Мрачна история

Хама, четвъртият по големина град в Сирия, е известен с причудливите си водни колела, които са забележителност по бреговете на река Оронт.

В началото на 80-те години името на града става синоним на убийства. Той е сцена на антиправителствени нападения, ръководени от Мюсюлманско братство, които са насочени срещу военни, държавни институции и офиси на управляващата партия. През февруари 1982 г. Хафез Асад нарежда нападение над града, за да потуши размириците.

В рамките на няколко дни правителствените военни самолети унищожават по-голямата част от него, отваряйки пътя на сухопътните войски.

Братът на Хафез Асад, Рифаат, оглавява артилерийското подразделение, което обстрелва града и убива хиляди хора. Това му спечелва прозвището "касапинът от Хама".

Едва тази година Рифаат Асад е обвинен в Швейцария във военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради Хама. Три години по-рано за него е издадена международна заповед за арест.

Клането предизвиква недоволство, което разпалва пламъците на друго въстание срещу сина на Хафез Асад години по-късно.

Епицентърът на протестите

През 2011 г. Хама и околните градове се превръщат в епицентър на едни от най-големите протести срещу Башар Асад, започнали по време на вълната от арабски въстания.

Протестите принуждават правителствените сили за сигурност да се изтеглят от града за кратко през юни 2012 г., като оставят контрола на опозицията и подхранват краткотрайно чувство за освобождение на място, което някога е било обстрелвано от сирийски военни самолети.

По това време жителите боядисаха стените около града в червено, хвърлиха червена боя върху водните колела, за да символизират клането в Хама, и се опитаха да организират местната администрация. В началото на въстанието там са живели около 800 000 души.

"Erhal ya Bashar", протестна песен, която означава "Хайде, напусни, Башар", стана химн на протестите в Хама.

Но правителствените сили се завърнаха през август същата година с брутално нападение, което причини масови жертви през първите 24 часа. По-късно лидерът на скандиращите е убит, като правителствените сили му прерязват гърлото.

Арон Лунд, дългогодишен експерт по Сирия в базирания в Ню Йорк мозъчен тръст Century International, заяви, че Хама има очевидна символична стойност заради историята на клането. Той го описва като "огромно събитие в сирийската история, което наистина е формиращо за опозицията и по-специално за ислямистката опозиция".

Бруталните репресии се отбелязват всяка година.

Те са били формиращи и за правителствените сили, тъй като много от сегашните военни лидери са били млади по онова време, казва Лунд.

"Когато настъпи 2011 г., всички те осъзнаха, че, знаете ли, всички ние помним, всички вие помните Хама. Така че тук няма никакви компромиси", каза той.

Във видеопослание в четвъртък Абу Мохамед ал-Голани, фактическият лидер на сирийското въстание, обяви, че бойците са достигнали Хама, "за да почистят раната, която кърви от 40 години". Един от първите ходове на опозиционните бойци беше да освободят затворниците от централния затвор в града.

Стратегическото значение на града

Хама е основен кръстопът в Сирия, който свързва центъра на страната със северната част, както и с източната и крайбрежната.

Намира се на около 200 км северно от столицата Дамаск, седалището на Асад. Провинция Хама граничи с крайбрежната провинция Латакия, която е основна база на народната подкрепа за Асад.

Районът е предимно мюсюлмански, сунитски, но има и малцинство от сектата на алауитите, разклонение на шиитския ислям, към която принадлежи семейството на Асад.

Падането на Хама би било огромно събитие само по себе си - казва Лунд. Но след падането на най-големия сирийски град Алепо миналата седмица, което даде на правителствените сили време да подготвят отбранителните си линии, то "абсолютно ще окуражи враговете на Асад и ще обезкуражи поддръжниците му".

Следващата спирка на бунтовниците е централната провинция Хомс, която според анализатори ще промени правилата на играта, ако попадне в ръцете на бунтовниците. Въстанически групи вече заявиха, че напредват към Хомс.

Хомс, на около 40 км южно от Хама, е мястото, където се намира една от двете държавни петролни рафинерии в Сирия, а също така е и врата към Дамаск. Той свързва столицата с крайбрежието, където се намира базата на Асад и родното му село, както и домът на руската военноморска база.

"Ако бунтовниците успеят да превземат Хомс, което сега имат шанс да направят, след като превзеха Хама, тогава теоретично биха могли да завземат три от най-големите градове в Сирия и да откъснат столицата от крайбрежието", посочва Лунд.

Следете новините ни в GoogleNews