Записки от моргата. В килията за изтезания в Буча руснаците са сваляли кожата на живи хора

Руската армия е извършвала масови убийства на мирни жители на територията на детски лагер в Буча. Би Би Си публикува разследване на журналистката Сара Рейнсфорд, която заедно с киевската полиция е била по местата, където са извършвани военни престъпления. Буча, Ирпен и Гостомел остават под руска окупация повече от месец. След отблъскването на руснаците в района са открити хиляди тела на загинали местни жители. Петима мъже са били простреляни в главите, завързани, в килия за мъчения в детския лагер „Лъчист“. Сред хората, които се опитват да възстановят случилото се в Буча и да разобличат престъпленията, е главният редактор на интернет изданието „Бабел“ Евгений Спирин, но когото се налага да стане доброволец в моргата в Буча. Журналистката от „Настоящее время“ Ксения Соколянская разговаря с журналиста, станал патоанатом по неволя.

- Евгений, как се оказахте в Буча?

- Имах значителен петгодишен опит в моргата, това беше още в Луганск преди войната. Звънна ми Сева Стеблюк, полковник от медицинската служба. Работата е там, че моргите, колкото и странно да звучи, си имат капацитет. Когато украинската армия освободи Буча, Ирпен, Гостомел и прогони руските войници към границата, около 5 април започнаха да изравят телата. Защо не веднага ли – защото трябваше първо да се разминира територията. Преди това никой не беше допускан там.

- До войната моргата в Буча можеше да приема по 20 души на месец. От 5 април до 25 април бяха изкопани 416 души, сега умножете това по стандартния брой смъртни случаи. И разбирате, че двама експерти и четирима санитари, които обикновено работят в тези морги, не могат да се справят с такъв поток. Затова, разбира се, моргите потърсиха помощ от доброволци, а в Украйна доброволците са „нашето всичко“, могат да купят танк, могат да изкопават трупове и така нататък, не се страхуват от нищо, могат да разчистват развалини.

Затова ми писа Сева, защото имах опит. И все пак, работата с масови гробове е за човек, който поне малко познава тази миризма, знае как може да изглежда всичко неприятно и т.н. И така се съгласих да отида, защото навремето специализирах това. И, разбира се, трябваше да помогна, а там бяхме няколцина. С мен в екип работеха двама американски доброволци, които също имаха известен опит в Ирак.

- Казахте за опит, аз имах пряко включване с човек от Буча, който в края на интервюто каза: „Много съм благодарен, че когато спя, не сънувам това, което видях там”. Тоест дори за човек, който има такава професия, видяното там не се вписва в никакви рамки. Разкажете как се справихте?

- Абсолютно съм съгласен с него, защото едно нещо е, че за пет години работа всичко може да се случи, има и обесени, и разложени, и удавници. Всичко това е ясно. Но едно е, когато хората умират сами или заради глупостта си – пияни, падат, бесят се. Друго е, когато видиш камион със 70 чувала с човешки останки в: разбираш, че това са хора, които са искали да отидат на море, строили са си домове, не са виновни за нищо, не са военни, те не бяха врагове на никого, отгледали са деца, искали са да засадят градини. И те просто са били изведени, ръцете им са били вързани и и са били простреляни в главите, а някои, преди това, дори са били изтезавани.

Там имаше килия за изтезания, разстрелвани са хора.

Вие казахте в началото, че вероятно има доказателства за изтезания. Не, не вероятно, а е точно така: 70% от 416 трупа са на хора, които са били измъчвани. Мога да разкажа за един конкретен случай, за да не се налага да говоря за всички.

Имаше един мъж, дълго време беше неидентифициран, всичко, което знаехме за него, беше татуировка на орел на гърдите, обикновена глупава детска, тийнейджърска татуировка. Пострадал е от шрапнели, някакви местни баби го завлекли в мазето, превързали го. И след 3 дни, май на на 5 или 7 март руските войски влезли в мазето, поискали да видят превързаната му рана и казали: „Значи вие сте военен“. Той отговорил: „Не, бях ранен от шрапнел“. А те му викат:„Ела, ще те заведем да те излекуваме“. Изкарали го навън, имаше там такъв пионерски лагер "Лъчист".

През следващите три дни са одирали кожата от гърба му.

Имаше килия за изтезания, ние бяхме в нея, там са разстрелвани хора. И го довели в този лагер, съблекли го, за да го лекуват, но видели тази глупава татуировка на немски орел. През следващите три дни е била свалена напълно кожата от гърба му. Бил е одран. Не знам на какъв етап е починал, от шок от болка или от отравяне на кръвта. Но фактът е такъв, че той нямаше кожа на гърба си. След това е бил застрелян. Тоест това не са някакви доказателства, това е реално доказателство какво се е случвало там.

– Евгений, не бихте ли могли да ни разкажете за този лагер? Журналистката Сара Рейнсфорд по Би Би Си, заедно с киевската регионална полиция, също беше там, тя също писа за това мазе, в което е имало следи от изтезания и убийства. Известно е, че там са застреляни поне петима души. Какво видяхте там?

– Да, това е типичен постсъветски лагер в гората. Не знам дали сте били в Буча, това е много живописно място сред голяма хвойна гора, такъв много симпатичен град с велоалеи, тревни площи, супермаркети, много хубаво, с фенери, с Wi- Fi. Този лагер се състои от няколко сгради, има трапезария, медицински блок и сгради за деца. Той е функционирал доста дълго време. Сева Стеблюк, с когото работихме, сега е на около 60 години, е прекарал цялото си детство в този лагер, даже е бил пионерски ръководител.

И в една от детските сгради, където децата са спели от година и където скоро трябваше да започне сезонът, тоест там трябваше да дойдат деца от различни части на Украйна. Там, в мазето, са оборудвали килия за изтезания.

Продавани са за 300 гривни или за парче хляб

Доколкото знам, там, лагера, са докарвани ветерани от войната от 2014 г., тоест тези, които воюваха в Донбас от украинска страна, които са се пенсионирали, уволнили, и са живеели спокоен живот в Буча. Тук те са били предадени от свои съседи за около 300 гривни или рубли, не знам, за храна, за нещо друго. Те просто сочели с пръст къщи, където живеят ветерани или хора, които са били доброволци, тоест онези, които са свързани с подкрепата на украинската армия. 

Следете новините ни в GoogleNews