Възможна ли е смяна на режима на Путин?

Или транзитът като преход на властта в друга конфигурация

Иван Орлинов Последна промяна на 28 юни 2022 в 16:42 2575 0

Русия

Снимка БТА/АП

Владимир Путин

Обозримото бъдеще на Русия е подчинено на съдбата на управлението на Путин. Войната в Украйна изостри полемиката за възможния „транзит на властта“ в Кремъл. Прогнозите обаче сочат като най-вероятно в близка перспектива контролираното „ребрендиране“ на личния режим на Путин.

Иля Пономарьов (руски опозиционен политик, бивш депутат от Държавната дума, единствен гласувал през 2014 г. против анексията на Крим) отбелязва: „Путин е смъртен, даже ако няма здравословните проблеми, с които се спекулира напоследък. В нищожен по историческите мерки период властта ще се промени. Смяната е задължителна и не съществува друг сценарий. Важното е дали смяната ще бъде управляема или неуправляема. Въпросът за сроковете е вторичен, но едва ли става дума за десетилетие. И не толкова заради възрастта на президента, а защото той хвърли Русия във война и разбуди титанически емоции и енергетически потоци в обществото, което рязко ограничава властовия ресурс на Путин – не за година, а за месеци.“

Според руския политолог Иван Преображенский в сегашните условия повишената чувствителност по темата за транзита на властта има предимно спекулативен характер. Налице са обаче изразени настроения, че така или иначе (поради възраст или евентуални здравословни проблеми) в обозрима перспектива Путин няма да е начело на Русия.

Украинският политолог и социолог Виктор Небоженко изтъква, че „изтичането на вътрешна информация“, засягаща смяната на властта в Кремъл има само един реален смисъл – като форма на сондаж към Запада, но не формулиран лично от Путин. „Във всички случаи източниците са анонимни и камуфлирани (от най-близкото му обкръжение, от различни неформални групировки). И това само засилва убеждението, че именно Путин е инициаторът.

Управляем преход

„Много зависи от това дали евентуално Путин ще напусне властта внезапно или той ще разполага с време да представи и подготви свой приемник“, посочва Татяна Становая, нещатен сътрудник на американския Фонд "Карнеги" и основател и директор на аналитичната компания Real Politic.

Вариантът ако приемникът е известен от по-рано, стеснява значително възможностите за маневриране от страна на елита, независимо дали те поддържат промяната или са за запазване на статуквото. “Колкото по-дълъг е срокът за подготовката на приемника, толкова по-управляем би бил процесът на предаване на властта при условие, че общото положение в страната е стабилно, а поддръжката за президента – висока. При този вариант Путин и неговият приемник биха разполагали със солиден политически капитал. С „идеологията на путинизма“, която до голяма степен осигурява стабилност и управляемост на режима от социална гледна точка. Ревизия на „путинизма“, докато Путин е все още на власт и при обявен приемник, е рискована и трудно постижима задача“, пояснява Татяна Становая.

Плановият транзит може да започне със смяната на премиер-министъра, тъй като именно той получава статута на изпълняващ пълномощията на президент. Позицията на ръководител на правителството е също идеална стартова позиция за даден приемник и в случай ако Путин внезапно напусне сегашния си пост. Приемникът може да се появи и „в обход“ на тази схема, особено ако премиерът, изпълняващ временно длъжността президент, е техническа фигура, за какъвто се счита сегашния министър-председател Михаил Мишустин, с основна задача да осигури легитимност на транзита, сочи Татяна Становая.

Ако Путин запусне „управляем“ процес на смяна на режима, това ще бъде възприето като негово признание за собственото си поражение. Това би било възможно само пред лицето на терминална фаза на наистина сериозно заболяване. Но ако се има предвид психологията на Путин, дори на смъртния си одър той ще протака и ще търси резервни варианти. Той винаги взема окончателно решение в последния момент, отбелязва Иля Пономарьов.

В продължение на повече от две години най-последователно и съдържателно за варианта „управляем транзит“ се застъпва Валери Соловей, руски политик и общественик, както той се представя, широко спекулиращ с достъпа си до „инсайдърска информация от най-високо равнище“.

Според Валери Соловей планът се състои в постепенното, по темпове излизащо извън рамките на конституционния процес, предаване от Путин на поста президент на Русия. Предполага се, че през тази есен ще бъде сформиран Държавният съвет (този висш орган на държавната власт е предвиден в конституцията, но досега не е конституиран – бел. ред.). Формално съветът ще се оглавява от президента, но постепенно Путин ще излезе „в сянка“, особено по отношение на неговата публична дейност. Държавният съвет се явява гарант за постепенния и без сътресения преход на властта, вероятно чрез извънредни президентски избори през пролетта на следващата година.

Валери Соловей уточнява, че всяка коалиция, която би претендирала да оглави транзита на властта и промяната на курса, трябва да включва представители на основните направения: силовите структури, технократите в администрацията, олигарсите и представители на гражданската позиция сред обществото. „Не съществува единна силова коалиция, има обособяващи се групи за влияние. Те дори са в конфликт помежду си, но не биха могли да управляват без поддръжката на експертите-технократи в правителството и в централната банка“, отбелязва Валери Соловей. И прави изричната уговорка, че „когато започне транзитът, не е гарантирано, че плановете ще бъдат реализирани така, както са замислени. В такива моменти могат да възникнат процеси, които се описват с неутралния термин „турбулентност“, вместо по-разбираемото „хаос“. Според него принципно ново ще бъде това, че „определени елитни групи ще осъзнаят, че трябва да се обърнат към обществото, защото не могат сами да завършат процеса на транзит“.

Неуправляем преход

Руският журналист Михаил Фишман, бивш главен редактор на руския Newsweek, счита, че Путин не възнамерява да остави приемник. „Положението от 2007 г., когато той посочи за приемник Дмитрий Медведев, повече няма да се повтори. И това разбират всички от неговото обкръжение. В този смисъл за приемник може да се счита този, който се окаже най-ловък да овладее „трона“, както Хрушчов след смъртта на Сталин“, изтъква Михаил Фишман.
Вариантът Путин да напусне властта внезапно, без да определи и подготви приемник, предопределя множество сценарии и „ще зависи от неконтролирани от Путин фактори, а ролята на елита значително ще нарасне“, изтъква Татяна Становая.

Неуправляем транзит под формата на насилствена смяна на режима в настоящите условия е последен като възможност, но с нищожен вариант за успех и с почти гарантирана перспектива за провал, счита Иля Пономарьов. Но при деградиране на общото положение в страната и особено при отслабване на контрола на Путин върху властта тези параметри могат да се променят. В този план решаващ може да се окаже натискът от низините.

Според Иля Пономарьов, колкото повече се задълбочава недоволството и безнадеждността, толкова повече ще нараства мотивацията на елитните групировки да предприемат действия. За „капитулация“ пред Запада или за договаряне с низините, дори с инсценирането на стихийни масови протести и вълнения.

Войната в Украйна и транзита на властта

„Дори ако утре Путин не е повече президент, войната с Украйна няма да бъде прекратена рязко, а ще „увисне в положение пауза“. С два възможни варианта: „война до победен край“ или „замразяване на бойните действия и преход към преговори“. Именно тази дилема ще има определящо влияние за евентуален избор на приемник на Путин“, заключава Иван Преображенски.

Ако украинската армия успее да възстанови положението отпреди нахлуването на 24 февруари, или бъде постигнато чрез преговори, безспорно това би се възприело като поражение. А като се има предвид до каква степен в момента са подгрети обществените настроения – дори като „предателство“. Не в смисъл на отказ от завоевателните цели на войната, а заради това, че режимът се е „огънал“ пред Запада или е бил „купен“, сочи Иля Пономарьов.

Фактори, от които зависи транзитът

Валери Соловей твърди, че практически стъпки за стартиране на транзита могат да се очакват до края на есента-началото на зимата. След завършването на „решаващия етап“ във войната в Украйна. Тогава вътрешнополитическият дневен ред ще се окаже за Кремъл на първо място и затова продължаването на войната с досегашната интензивност би пречило на решаването на първостепенните политически задачи.

Според руския икономист Владислав Инозенцев Кремъл възприема досегашните резултати от войната в Украйна едва ли не като „позитивни“. Поне що се отнася до риториката и откритите действия. Икономиката „преживява“ по-добре, отколкото се очакваше. Отпаднаха опасенията за „внезапен крах“. Санкциите от такъв мащаб реално ще започнат да оказват въздействие в интервал от 6 до 9 месеца. Населението не възприема последствията от войната като катастрофа. Определени среди в крупните мегаполиси и ангажираните в активния бизнес разбират мащаба на проблемите, но това все още не достига в дълбочина до народа.

Режимът на Путин остава достатъчно стабилен. Не съществува никаква влиятелна опозиция вътре или извън периметъра на политическата система. Населението традиционно реагира единствено на срив на курса на рублата, на остър дефицит на стоки от първа необходимост или при рязък скок на цените. Всичко това към момента е под контрол, но с тенденция за обща деградация на икономиката и засилване на натиска по линия на санкционния режим, отбелязва Владислав Иноземцев.

Според Валери Соловей, факторите с негативно влияние върху планомерния характер на транзит са:

1. Евентуален „военна криза“ в Украйна с тенденция към ескалация. В момента се водят позиционни боеве, но с перспектива за повишаване на интензитета в зависимост от нарастване на потенциала на въоръжените сили на Украйна чрез масови доставки на съвременно оръжие и бойна техника.

2. Приспособяването на икономиката към военните условия и санкционния режим. Това обаче е „адаптиране“ чрез „деградация“. Процес, в който не са изключени „сривове“. Едва ли през есента ще настъпи повишаване на благосъстоянието и ще се увеличат работните места. Промените ще бъдат само в негативна посока. Ще расте социалното напрежение. Но властите са оптимисти, защото обявиха провеждането на изборите за регионални и местни органи на 11 септември.

3. Евентуална криза на „политическото лидерство на Путин“ и борба на елитите.

4. В обществото се долавя масова „психоза“ в очакване на събития с непрогнозируем характер. Действащата армия е от около 300 000 души. А числото на преминалите през войната е многократно по-голямо. И част от тези, които се връщат, са травмирани не само физически. Хиляди участват във войната чрез т.нар. „частни военни компании“, чиято жизнена насоченост и мотивация е специфична.

Според Валери Соловей главният риск е в съчетанието на тези тенденции, в тяхното евентуално „припокриване“ във фазата на изостряне.

Пред лицето на евентуално стратегическо поражение Путин може да предприеме това, което той заявява неколкократно: „За какво ни е такъв свят, в който Русия не съществува?“, „И всички ние ще се отправим в рая“. Това е израз на неговото кредо, убеден е Валери Соловей.

В момента телевизорът продава на редовите руснаци: “Да, възможно е да сме в критично положение, но Русия защитава справедливата кауза срещу „попълзновенията“ на Запада по отношение на Украйна, за справяне с хидрата на неонацизма и с НАТО в глобален план. Сегашната пропаганда трудно би „продала“ договорености със Запада, които кардинално противоречат на сегашните базови установки“, отбелязва Иля Пономарьов като друг фактор с влияние върху транзита.

Възможни промени в характера на режима в Кремъл

Леонид Невзлин – бивш вицепрезидент и съсобственик на нефтената компания ЮКОС, посочва: „Да се анализира режимът след Путин може само след като завърши епохата Путин“. Това, което се случва днес с войната в Украйна, е, че отделните влиятелни групировки са още по-сплотени около него.“

Каквато и да било смяна във върховете, едва ли би имала устойчив характер. Путин се старае в ръцете на нито един от клановете да не попадне „контролният пакет“. С идеята останалите да се опълчат срещу опитите за нарушаване на статуквото, заключава Леонид Невзлин.

Иван Преображенский предполага, че в момента системата на властта е „достатъчно устойчива“. Но войната в Украйна може да наложи постепенен, управляем преход от режима на Путин към някаква форма на „колективно ръководство“. При съхраняване на неговото влияние „в сянка“. „Това в перспектива ще води до ерозия на персонифицираната власт на Путин, но може да съхрани основните елементи на путинизма“.

Татяна Стеновая пояснява, че курсът на Русия след Путин ще зависи от това в какво състояние ще се намира самият „путинизъм“. Отстъплението на Путин от властта в сегашните условия или след година може да има различни политически последствия. Като най-вероятно е инициативата за промяна да бъде подета от доминиращия в момента силов блок. „Режимът ще стане по-твърд, по-консервативен, по-репресивен и радикално непримирим“, прогнозира Татяна Становая.

Иля Пономарьов отбелязва, че в Русия не съществува „демократична опозиция“. Заради авторитарния му стил и отношението му към Украйна („Крим ще остане част от Русия и в обозримо бъдеще няма да бъде в състава на Украйна!“ „Крим не е сандвич, за да бъде предлаган тук или там“) Алексей Навални би бил много малко различен от това, което имаме в момента. Трудно въобразим е пътят към властта и на Михаил Ходорковски. Освен ако не бъде извършен „дворцов“ преврат и него го поканят „да царува“, за да възстанови отношенията със Запада.

Руските демократи „в изгнание“ се надяват именно на това. И единственото, с която са ангажирани в момента, е да „разпределят министерските кресла“.

Промени могат да възникнат само ако натискът се прояви „отгоре“ и „отдолу“, продължава Иля Пономарьов. Най-вероятно е сред низините да се прояви „ляво-националистичен“ дискурс. Руските „леви“ и руските „националисти“ имат една и съща социално-икономическа платформа. И руските „десни националисти“ се придържат към ярко изразени „леви“ социално-икономически предпочитания. „На улицата“, в откритото политическо пространство конкуренцията би била между „ляво-националистическия алианс“ и имперския ешелон от „всички цветове“. В тази палитра няма никакво пространство за „системни или несистемни“ демократи, заключава Иля Пономарьов.

Глеб Павловский, руски „политтехнолог“, от 1996 до 2011 г. съветник на Путин, посочва: „Състоянието на война е комфортно за личния режим на Путин, защото в качеството му на върховен главнокомандуващ той не е подвластен на текущия политически дневен ред и „става приемник на самия себе си“. Обсъждането на възможен друг приемник е несъстоятелно, защото докато трае войната, може да се търси приемник на президента, но не и на върховния главнокомандуващ.

Именно войната с Украйна играе ролята на транзит на властта. Със сегашните политици в Русия и при разрушената политическа инфраструктура не е възможно да бъде организиран транзит/прехвърляне на властта, както през 1999-2000 г. И това в някакъв смисъл доведе до войната с Украйна. Путин не разполагаше с друг способ да гарантира своята върховна позиция, защото той сам собственоръчно разруши политическата система, която го издигна.

Войната връща Путин към неговата основна идентичност – безалтернативен лидер, но нейната развръзка ще „подпечата“ съдбата на режима му.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови