Във второ действие на пиесата - Пригожин с чука на лов за предатели

Евгени Пригожин, чиято единствена официална длъжност е „директор“ на Частната военна компания „Вагнер“, обикаля Русия. За два дни в края на май той даде три пресконференции. В Екатеринбург, във Владивосток и в Новосибирск. Следва Нижни Новгород.

В хода на тази обиколка Пригожин представя своя проект „Вторият фронт“.

Според руската опозиционна интернет медия „Медуза“ наборът от тезиси, които озвучава Пригожин, е пределно ясен: войната ще бъде продължителна; необходимо е незабавно да бъде обявена всеобща мобилизация; отново трябва да се въведе смъртното наказание и „планова“ икономика.

Или - няма да можем да победим, а виновниците за това са известни.

Пригожин специално призовава това негово турне да не се разглежда като начало на „политическа кариера“.

Руският политолог, журналист и главен редактор на изданието Ре-Русия Кирил Рогов подчертава:

"Личността Пригожин не е важна. Той може да изчезне така ненадейно, както сега изгрява на политическия небосклон. Но като политически персонаж, който заема все по-централно място, около него и чрез него се завихрят сериозни процеси. Първото впечатление от „политическото турне“ на Пригожин е, че той се е прицелил към политическата „ниша“, останала вакантна след смъртта на скандалния Владимир Жириновски."

Привличайки примитивно-популистките настроения и растящото, но неориентирано недоволство - Пригожин се опитва да се превърне в „рупор“ за „безкомпромисна борба“. В същото време той няма никакво намерение да руши на устоите на сегашната система.
Пригожин има потенциал да тласка политическите процеси в тази посока.

Ракурсът „Жириновски“ обаче не отразява по-важна перспектива пред Пригожин. Да утвърди в общественото съзнание, че за неуспехите във войната е виновно военното ръководство в Москва. И той следва то да бъде „размазано в калта“, за да не се превърне в политическа алтернатива при евентуално поражение във войната.

Най-важното обаче е, че косвено Пригожин провокира и се явява глашатай на политически разкол сред силовите ведомства и сред поддръжниците на войната. Той изобличава и напада „предателите“ именно в собствените редици.

„Явлението“ Пригожин, продължава Рогов, е свързано с изострящата се борба между влиятелни политически групи. Те чувстват надигащата се опасност и са въвлечени в непримиримо съперничество за оцеляване.

Единният в миналото конгломерат на силовите структури е разбит понастоящем на съперничещи си и враждуващи групи, които търсят оцеляване именно чрез борба.

Федералната служба за безопасност вече не е монолитна корпорация. Тя все повече е под влиянието на различни фактори извън своите структури, които са ангажирани преди всичко да парират влиянието на своите опоненти или да ги елиминират.

„Вертикалът на властта“, който Путин изграждаше от началото на своето управление, вече не е в балансирано състояние. Ако на поста министър на отбраната и на поста началник на генералния щаб стоят личности, които не се ползват с доверие и са подложени на най-цинични и безпардонни атаки (именно в това е публичната роля на Пригожин), това е голям проблем за системата.

Най-красноречивото, което следва от досегашната роля на Пригожин като „таран“ е, че изострящата се борба между отделните силови структури руши мита и подкопава позициите на Путин, заключава Рогов.

Руският икономист, писател и бивш вицепремиер Алфред Кох коментира:

"Ако се абстрахираме от неговия „каруцарски изказ“, Пригожин вижда възможни следните варианти: Въвеждаме мобилизационна икономика, пускаме на пълна мощност военната промишленост, ликвидираме всички демократични свободи, които все още не са потъпкани и превръщаме страната в казарма."

Според него при тези условия има шанс да отбележим някаква победа, макар и „осакатена“ - да доведем войната до положение, при което с известно преувеличение може да бъде наречено „победа“.

Другият вариант е Русия да загуби войната. А Пригожин предварително има готов отговор за това кой е виновен – министърът на отбраната Шойгу, началникът на генщаба Герасимов и „дебелогъзите“ генерали.

„Те не само окрадоха всичко, но са пълни некадърници и още в началото мамеха „царя“ и „народа“. За това всичките трябва да бъдат „избесени“, казва Готвача на Путин.

Смисълът на това послание, продължава Кох, е в това, че народът по никакъв начин няма да избере варианта „Северна Корея“. Но идеята Шойгу и Герасимов да бъдат „обесени“ – ще му допадне.

При тези условия народът ще приеме, че войната е приключена: „Може и да сме изгубили, но не в честна борба, а защото ни предадоха нашите генерали“.

За разлика от тях има и добри генерали: „фаворитите“ на Пригожин - Суровикин и Мизинцев. „Ние ще ги назначим вместо „обесените“ и „за пред хората“ ще се помирим с украинците, на само за кратко. Като форсирано ще се готвим за реванш“.

Замисълът е „да, загубихме „първото полувреме“, но „второто“ предстои, а може да има и „трето“.

Такава според Кох е „мисията“ и „стратегията“ на Пригожин.

Дали това е негова лична инициатива, или това е поръка от Путин, който си „постила пиар чердже“ за евентуално поражение във войната - не е ясно. Но положението е стандартно за диктатор, който заявява: „Злите боляри измамиха не само народа, но и мен. За това ние с народа заедно сега ще се разправяме с тях!“

А на народа много му харесва позицията, че „царят е с народа“.

За народа, който разбира всичко, не е проблем да се престори на „оглупял“ – любимо руско занимание, заключава Кох.

Следете новините ни в GoogleNews