Сърбия е изправена пред тежка икономическа криза, като безработицата достигна почти 25 процента. Около 1,7 милиона работещи сърби печелят месечно средно по 360 евро и изхарчват почти 80 процента от тази сума за храна и режийни разходи - отопление, електричество и телефон. Това съобщава SETimes в репортаж от Белград.

В края на май компаниите започнаха да наемат събирачи на дългове, за да възстановят загубите си. Тази дейност набра скорост през август и до 2 милиона граждани имат причина да се страхуват, ако събирач на дългове почука на вратата им.

Макар че според разпоредбите на Закона за изпълнение и сигурност използването на частни изпълнители е законно, някои експерти и граждани смятат, че законът не съответства на конституцията. Още повече са онези, които мислят, че законът осигурява твърде големи правомощия на частни изпълнители, пише SETimes.

Според закона може да има общо 334 извънсъдебни изпълнители, един на 25 000 граждани. Те имат статута на официални представители и могат да инвентаризират и отнемат имущество, както и да изгонват длъжниците от домовете им с помощта на полицията, ако е необходимо.

Изпълнителите могат да вършат работата си седем дни в седмицата от 7 ч сутринта до 10 ч вечерта и в извънрредни случаи дори посред нощ при наличие на неизпълнение на задължение или опасност от отлагане, за което вече не се изисква изрично одобрение на съда. Те също получават комисионна за събрания дълг.

Според Весна Ракич-Водинелич, преподавател в юридическия факултет на Обединения университет, новият закон показва липсата на грижи за гражданите от страна на държавата.

"Той не взема предвид трудното социално положение в Сърбия", коментира Весна Ракич-Водинелич

Ракич-Водинелич смята, че е "спорно, че събирането на дългове може да се извършва през нощта и в неработни дни" и добави, че е необходимо да се гарантира "зачитането на достойнството на длъжниците, които трябва да разполагат с ефективни законови спасителни мерки".

Йован Ристич представлява група граждани, които подготвят обжалване на закона пред Конституционния съд на Сърбия. Той заявява пред SETimes, че дълговете на гражданите се натрупват, тъй като те губят работата си, имат ниски заплати, които често се изплащат с месеци закъснение и поради намаляване стойността на динара и увеличаване на кредитните вноски.

"Много малко хора не плащат сметките си, защото не искат да го правят, по-скоро хората се намират в много трудно положение", казва Ристич.

 "От друга страна държавата е голям длъжник и много компании не могат да изплащат заплати, тъй като държавата им дължи пари за работата, която са извършили".

Съседните страни вече имат известен подобен опит с частни изпълнители.

В Хърватия програмата бе прекратена още преди осъществяването й да бе започнало. Правителството начело с премиера Зоран Миланович отмени закона за частните изпълнители веднага след като дойде на власт през 2011 г. Законът, който бе приет от предишното правителство, осигуряваше на изпълнителите широки правомощия, поради което хърватските медии ги нарекоха "шерифи".