Умерен и двама националисти в новото Президентство на Босна, Додик запазва влиянието си

Босна и Херцеговина се събуди в понеделник с вече ясни очертания на новото си тричленно президентство, но без голямо разместване на политическите пластове. При преброени над 90% от гласовете Денис Бечирович, Дариана Филипович и Желка Цвиянович водят в надпреварите за босненското, хърватското и сръбското място в държавното ръководство.

Около 3,4 милиона души имаха право да гласуват, но избирателната активност се сви до едва 42% - с 9,5 процентни пункта спрямо националния вот през 2022 г. Така близо шест от всеки десет избиратели останаха извън изборния процес.

На този фон вотът по-скоро затвърди влиянието на част от познатите политически сили, отколкото да размести сериозно баланса между тях. Особено показателен е случаят с Милорад Додик. Макар самият той да няма право да се кандидатира за публична длъжност, резултатите показват, че политическото му влияние в Република Сръбска остава силно.

Как изглежда новото тричленно президентство

За босненското място в президентството кандидатът на умерената Социалдемократическата партия (СДП) Денис Бечирович печели втори мандат с 38,12% от гласовете. След него остават Бакир Изетбегович с 33,98% и Семир Ефендич с 25,75%.

При хърватите Дарияна Филипович от националистическата Хърватска демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО на БиХ), води с 46,55%, значително пред Славен Ковачевич с 30,57% и независимия Зденко Лучич с 22,88%.

Най-категорична е победата при сръбския член на президентството. Желка Цвиянович от управляващия в Република Сръбска националистически Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) получава 55,37% и също се насочва към втори мандат. Маринко Божович остава далеч назад с 26,54%, а Небойша Вуканович събира 18,08%.

Резултатите все още са предварителни и Централната избирателна комисия продължава преброяването.

Додик не е в бюлетината, но е в центъра на изборите

В Република Сръбска вотът потвърди, че Милорад Додик остава ключова политическа фигура, въпреки че този път името му не присъстваше в бюлетината. Председателят на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) и бивш президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик няма право да се кандидатира за публична длъжност заради осъдителната си присъда, но партията му отново излезе начело.

При близо 87% обработени бюлетини партията води в надпреварата за Народното събрание на Република Сръбска с 38,93%. Саво Минич, близък съюзник на Додик и настоящ премиер на ентитета , също се очертава като водещ претендент за президентския пост.

Додик не успя да изчака окончателното преброяване, за да обяви успеха. „Обявявам победа на всички нива. Благодаря на всички“, заяви той след вота. Той свърза победата на партията му пряко с промяната във Вашингтон след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. 

"Ако не беше великолепната победа на Тръмп, вероятно днес щяхме да сме политически мъртви, но благодарение на новата среда сега сме политически победители", каза той. Додик благодари и на руския президент Владимир Путин за подкрепата.

Думите на Додик идват на фона на промяната в политиката на Вашингтон спрямо него. След интензивно лобиране от страна на босненските сърби администрацията на Тръмп отмени американските санкции срещу Додик и негови съюзници от СНСД, които бяха наложени заради корупция и действия, определяни от САЩ като заплаха за териториалната цялост и конституционния ред на Босна и Херцеговина.

СДП отчита по-силен изборен резултат

Социалдемократическата партия (СДП) също има основания да отчете изборите като успех. Освен втория мандат на Денис Бечирович в държавното президентство, лидерът на партията Нермин Никшич открои и представянето на Иван Бегич в Република Сръбска.

Бегич се класира след Саво Минич в надпреварата за президент на Република Сръбска, но се очаква да заеме един от двата вицепрезидентски поста в ентитета. Никшич посочи именно тези две индивидуални позиции - на Бечирович и Бегич - като част от по-силното представяне на партията.

СДП очаква също да увеличи присъствието си във федералния парламент с още две или три места спрямо изборите през 2022 г. и да запази петте си депутати в Камарата на представителите на държавно ниво.

"Не е обичайно правителствата да се представят добре на избори", отбеляза Никшич, според когото резултатът показва, че СДП е увеличила подкрепата си.

За Бечирович победата означава втори пореден мандат в президентството и затвърждаване на позицията му сред водещите босненски политици. Историк и университетски преподавател по образование, той има зад гърба си повече от две десетилетия политически опит и дълга парламентарна кариера. Пътят му към президентството обаче не беше пряк – през 2018 г. той загуби първата си надпревара за поста, а четири години по-късно победи Бакир Изетбегович и влезе в тричленното държавно ръководство.

ЕС, НАТО и старите спорове за устройството на страната

Изборите идват и в момент, когато Босна и Херцеговина продължава да търси път към по-тясна интеграция с Европейския съюз. Бечирович и политическите сили около него подкрепят укрепването на централните държавни институции и обещават да ускорят движението на страната към ЕС и НАТО.

Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидат за членство в ЕС през декември 2022 г., но европейската ѝ перспектива остава обвързана с реформи, сред които борбата с корупцията и промени в съдебната система.

Европейската интеграция обаче е само една от разделителните линии в страната. Хърватските националистически партии от години настояват за промени в изборната система, които да им дадат по-голямо влияние върху избора на хърватския член на тричленното президентство във Федерация Босна и Херцеговина, където хървати и бошняци споделят властта.

Различия има и около външнополитическата ориентация на страната. Докато Бечирович подкрепя евроатлантическата интеграция, СНСД на Милорад Додик поддържа тесни отношения с Москва и се противопоставя на присъединяването на Босна и Херцеговина към НАТО. Русия от своя страна остава един от основните международни поддръжници на Додик.

Вотът беше и първият голям тест за новите изборни технологии в страната. Това са първиъте избори в страната, на които се използваха нови електронни инструменти за сканиране на бюлетини и биометрична проверка на пръстови отпечатъци, за да се намалят измамите.

В цялата страна бяха открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 редовни, а 385 - мобилни. Босненците в чужбина имаха възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави.

За наблюдение на изборите в Босна бяха акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

Сложното държавно устройство на Босна и Херцеговина е установено с Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което слага край на войната от 1992–1995 г. и създава система за споделяне на властта между бошняци, сърби и хървати. Страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Следете новините ни в :