Украинецът, обвинен за взривовете на газопроводите 'Северен поток', се изправя пред съда в Хамбург

Четири години след един от най-драматичните саботажи в модерната европейска история украинец се изправя пред съд в Хамбург по обвинение, че е взривил руските газопроводи „Северен поток“, водещи към Германия.

Сергий К., както го идентифицират германските прокурори, е обвинен, че е заговорничил с други украински военни за унищожаването на газопроводите, за да попречи на Русия да финансира войната си с приходите от газа.

Делото е изключително деликатно за Германия, която се смята за един от най-близките съюзници на Украйна, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г. — седем месеца преди атаките, съобщава Би Би Си.

Сергий К., екстрадиран в Германия миналата година, е първият заподозрян, изправен пред съд за взривовете. Той отрича обвиненията, както и втори заподозрян, който се съпротивлява на екстрадицията от Хърватия.

През месеците след като взрив унищожи три от четирите газопровода в Балтийско море край остров Борнхолм на 26 септември 2022 г., подозрението падна върху Москва, без обаче директно да бъде отправено то.

Русия вече беше спряла доставките на газ към Германия през „Северен поток 1“ седмици преди атаката, а „Северен поток 2“ не беше пуснат в експлоатация. Берлин беше замразил многомилиардния проект малко преди нахлуването. Появиха се съобщения за подозрителни руски военноморски движения преди взривовете. Докато разследващите от Швеция, Дания и Германия се опитваха да установят кой е извършил атаката, руският президент Владимир Путин обвини САЩ и техните британски съюзници, като ги нарече „англосаксонци“ — обвинение, което те отрекоха.

В крайна сметка, след като Дания и Швеция прекратиха разследванията си, германските прокурори се съсредоточиха върху група водолази, наели яхта на име „Андромеда“ в северногерманското пристанище Рощок.

По-късно те заявиха, че „в пробите, взети от лодката, са открити следи от подводни взривни вещества“. Въпреки напрежението в отношенията с Киев, германските прокурори продължиха делото, а през януари 2025 г. германският федерален съд постанови, че то попада под германската териториална юрисдикция и че обвинителите трябва да действат, тъй като става дума за „подкопаване на вътрешната сигурност“ на Германия.

Украинският президент Володимир Зеленски винаги е поддържал тезата, че Украйна „няма нищо общо със взривовете на „Северен поток“, макар че в обвинителния акт германските прокурори твърдят, че саботьорите са замислили плана, „действайки по заповед на украински държавни органи“.

Те твърдят, че делото попада под германския Кодекс за престъпления срещу международното право като военно престъпление — „атака с военни средства срещу граждански обекти“. Делото разкри различия в мненията за процеса в Киев и Берлин.

Олександр Мережко, председател на Комисията по външните работи в украинския парламент, отбелязва, че взривовете са станали по време на война с Русия и че „Северен поток 2“ не е бил нищо друго, освен инструмент, използван от Русия, за да се подготви за войната“. Той заяви, че няма потвърждение за германската версия: „Това е една от версиите.“

Въпреки това Щефан Майстер от Германския съвет за външна политика казва, че канцлерите в Берлин са направили всичко възможно да премахнат политиката от делото.

„Те се опитаха да не превърнат случая в голяма история, да не му отделят твърде много внимание, да го предоставят на институциите, на съдебната система, които ще се занимаят с него. Това не е политическо дело. Затова се опитаха да го деполитизират“, обясни той.

През август 2025 г. Сергий К. беше арестуван, след като се настанява в хотел край италианския адриатически курорт Римини, от полиция, действаща по европейска заповед за арест, издадена от федералните прокурори в Германия.

След няколко седмици съдебни битки срещу екстрадицията Сергий К. — идентифициран в съдебните документи като Сергей Кузнецов — беше предаден на Германия в края на миналата година.

Германските прокурори твърдят, че през 2022 г. той е бил действащ офицер в украинската армия и е ръководил група от професионални водолази, капитан на лодка и експерт по взривни вещества. Докато продължаваше правната му битка в Италия, друг украинец на име Володимир Журавльов успешно оспори искането на Германия за екстрадиция в полски съд.

В решение, коренно различно от това на Върховния съд на Италия, полският съдия нареди освобождаването на Журавльов през октомври 2025 г., като посочи, че атаката срещу газопроводите не е била незаконна и че ако Украйна е организирала въоръжена мисия, тя е била „оправдана, рационална и справедлива“.

Макар да беше освободен от съда във Варшава, той беше арестуван миналия август в Хърватия по подозрение, че е заподозрян, който е „участвал в необходимите гмуркания“ за саботажа.

Миналия месец Хърватия одобри екстрадицията му, макар че не е ясно кога тя ще се осъществи и дали делото му може да стане част от процеса в Хамбург.

Въпреки трудния характер на делото както за Киев, така и за Берлин, украинският депутат Олександр Мережко не вярва, че то ще развали отношенията, тъй като „е в най-добрия национален интерес на Германия да продължи да ни подкрепя“.