Кой може да заеме мястото на Ердоган? Когато се запитаме кои лица могат да станат влиятелни в турската политика, пред нас се открояват три имена, пише сайтът obzornews.bg, който следи в детайли ситуацията в югоизточната съседка.

Изборите на 23 юни показаха, че в Турция хората са изтощени от настоящото управление, впрочем от Реджеп Тайип Ердоган и от новия управленски модел.

Коалицията между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД), която загуби почти всички големи градове на местните избори на 31 март, а на повторните избори в Истанбул претърпя загуба с огромна разлика, засега изглежда, че не се вслушва в това послание, но в публичното пространство започнаха да се разпространяват новини, че особено в редиците на управляващата ПСР са налице големи спорове.

Дори президентската система, която едва навърши една година, а преходът към нея беше реализиран с подкрепата на лидера на ПНД Девлет Бахчели, е сложена на масата, за което загатват фрази като „възможна е ревизия“, идващи от средите на управляващите.

Меджлисът стана нефункционален, което доведе до заличаването на плурализма в политиката, голяма част от обществото дори не знае имената на министрите, които само запълват предназначените им кресла. Съдебната система е политизирана, налице е икономическа криза. Еднодневните действия във външната политика се пласират на хората като „голямо майсторство“. Отвсякъде се чуват алармени звуци.

Постъпват и данни, показващи как биха се отразили върху вота настроенията на нещастното мнозинство. Генералният директор на социологическа агенция „Конда“ Бекир Аърдър, който прогнозира с най-голяма точност резултатите от изборите в Истанбул, заяви в интервю за Хакан Аксай от електронното издание T24 следното:

“Според мен ПСР вече се движи в диапазон от 36-37 процента, а ПНД – 14-15. Процентът на онези, които не биха се отказали от ПСР е 25-26, а това прави една четвърт от общия брой гласоподаватели. За 17-годишен период на управление това е най-ниският процент.“

Най-ниският процент от създаването на ПСР може да се обясни по следния начин. В средите на ПСР не останаха нито имената, които през годините помагаха за изграждането на партията, нито останаха целите отпреди седемнайсет години. Впрочем не остана и такава партия. Всичко се стопи в сянката на Ердоган. Тогава какво може да се случи на редовните избори през 2023 г., въпреки че едва ли ще са толкова далече във времето? Има ли шанс Ердоган да бъде преизбран отново? Това е политика, нищо не се знае. А Ердоган е опитен политик. Но погледнато от настоящия момент, изглежда трудно.

Кой може да заеме мястото на Ердоган? Или когато се запитаме кои лица може да са влиятелни в турската политика, пред нас се открояват три имена: Али Бабаджан, Селяхатин Демирташ, Екрем Имамоглу (подредени са по азбучен ред на фамилиите).

Първо да започнем от Али Бабаджан.

Стана ясно, че наесен ще бъде създадена нова политическа партия с лидер Али Бабаджан, подкрепена от Абдуллах Гюл. Отдавна се говореше за това, вече се изглаждат последните детайли. Лице, което е близко до формацията я описва по следния начин:

"Тя ще прегърне цяла Турция, даже се работи върху визия, която да е насочена към света. Ще бъде мащабна и всеобхватна."

Али Бабаджан е на 52 години. Завършил е специалност индустриално инженерство в Близкоизточния технически университет, в периода 1990-1992 г. завършва магистърска степен в Kellogg School of Management към университета Northwestern, САЩ.

Той е начело на турската икономика още от ранните години от създаването на ПСР, ако не броим кратката му кариера като външен министър. Предимството на Бабаджан е, че както вътре в страната, така и в чужбина той е познат като спокоен, работлив, и политик с визия.

От друга страна, е известен и с това, че не може да налага мнението си дори по много важни въпроси. Когато ПСР осъществяваше политиките, които накараха Турция да изостава в демократично отношение днес, Бабаджан беше на влиятелна позиция в партията и в управлението. По онова време той остана в партията, въпреки че беше в неефективна партийна опозиция, за която обществото не знаеше. На редовните избори за президент партията на Бабаджан, която ще се създаде с подкрепата на Абдуллах Гюл може да се певърне в алтернатива. Но както подчертава и социологът Бекир Аърдър, крачейки към бъдещето Бабаджан трябва да даде обяснения и за действията си в миналото. Нищо че засега запазва мълчание.

С всеки изминат ден Абдуллах Гюл все повече втвърдява тона си към Ердоган. Миналата седмица по време на една среща, на която домакин беше Партията на щастието Гюл заяви:

„Историята на човечеството и политическата история е показала, че при абсолютизма, при който е налице абсолютният авторитет, този авторитет не може да просъществува дълго време. Абсолютната власт принадлежи само на Бог.“

Следователно, докато продължава това състояние конфликтът на интереси е неизбежен и тези конфликти ще възпламенят всички региони и хората ще страдат от това.

Селяхатин Демирташ е на 46 години. Той е юрист и правозащитник. От ноември 2016 г. е в затвора, но с посланията, които отправи оттам той се превърна в едно от имената, които промениха хода на местните избори на 31 март и 23 юни. На 31 март той излъчи следното послание към електората на Демократичната партия на народите, за която гласуват предимно кюрдите:

„Ако имам поне малко вашето уважение, моят призив към нашия народ и нашите избиратели е да загърбят всичко и на всяка цена да отидат до урните и да пуснат своя глас, който ще означава „Не на фашизма!“ Изборните резултати може да предоставят възможност за развитието на демокрацията и мира. Затова вашият глас е много ценен. В никакъв случай не си помисляйте за бойкотиране на изборите.“

Както на 31 март, така и на 23 юни неговите избиратели (въпреки атаката в последния момент на повторните местни избори на 23 юни) не скършиха хатъра му. Гласуваха за кандидата на Републиканската народна партия, подкрепен от Добрата партия.

Демирташ застана начело на ДПН на 37 години. Спореше се дали като съпредседател на партията той ще може да насочи посланията си към цяла Турция. Демирташ успя, той привлече гласове и от избирателите от западна Турция. Той изигра активна роля и в процеса на демократично отваряне към кюрдите. Когато беше на свобода, той умееше да се шегува, надсмиваше се на живота, но когато попадна в затвора, той не се отказа от политическите си послания, а самоличността му на романист отново го караше да се обръща към чувствата. Фактът, че сега Демирташ е в затвора, не намалява силата му, напротив, още повече я увеличава. На следващите избори той ще бъде едно от ключовите имена.

Сега да се спрем на последното име. Тоест на Екрем Имамоглу за когото преди шест месеца почти никой не беше чувал. Той е на 49 години. Завършил е специалност Управление на администрацията с английски език в Истанбулския университет. В същия университет е завършил и магистърска степен „Управление на чавешките ресурси“. От една страна, търсенето на „надежден и усмихнат млад лидер“ от огромните маси, а, от друга, отблъскващата реторика на властта, което достигна връхната си точка, му осигуриха голям успех.

Разбира се, важни са и работливостта, красноречието, отношението му към хората. Тук не можем да изпуснем от поглед и ролята на лидера на РНП Кемал Кълъчдароглу, който се изправи срещу влиятелни фигури в партията и подкрепи Имамоглу, както и активната работа на Джанан Кафтанджъоглу от Истанбулската организация на партията. Но не може да се отрече и фактът, че Имамоглу притежава лидерски качества. Засега мнението е, че той трябва да се концентрира върху работата си като общински кмет, за да не се изхаби името му за президентските избори, но когато дойде този ден той ще се кандидатира.

Бабаджан, Демирташ, Имамоглу. Трима лидери, които ще се изправят пред нас в бъдеще в Турция. Може би при повторното изграждане на демокрацията и връщането към парламентарната демокрация те ще заемат обща позиция. Или ще се разберат по основните теми, но ще се конкурират помежду си. Но така или иначе ние ще продължим да наблюдаваме за дълго тези трима близо петдесетгодишни политици.

Последната бележка е свързана с Ердоган. Възможно ли е той да се промени и да стане лидер, който вдъхва надежди за бъдещето? Трудно. Но най-малкото той ще направи равносметка когато Бабаджан основе партия и откъсне гласове от неговия електорат, когато Имамоглу се издига със своите управленски практики и самоличност, когато не успява да пречупи влиянието на Демирташ, въпреки че се намира в затвора. И ще накара Турция да отиде на предсрочни избори.