Песимистичен доклад за природни катаклизми, опасно повишаване на температурите и произтичаща от тях масова бедност очерта Световната банка (СБ) в свой доклад.

 "Никога няма да сложим край на бедността, ако не се заемем с промените в климата. Това е едно от най-големите предизвикателства пред социалната справедливост днес", предупреди президента Джим Йон Ким при представянето на доклада, озаглавен "Да намалим жегата".

Нито една страна не е имунизирана срещу промените в климата, предупреди Световната банка. Но най-бедните ще бъдат засегнати най-сериозно от очертаващия се недостиг на храна, покачване на морското равнище, циклони и суша, предупреждават експертите.

Черният сценарий прогнозира повишава на средната температура на Земята с цели 4 градуса по Целзий до 2060 г. и "водопад от катаклизми", с който съвсем не е сигурно, че планетата ще може да се справи. 

 Според Световната банка при сегашното равнище на емисиите на парникови газове ще е невъзможно международната общност да спази своя ангажимент да не допусне повишаване на средната температура на Земята с повече от 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди Индустриалната революция. Най-тежко ще пострадат най-бедните и най-уязвимите, предупреждава СБ, като прогнозира многобройни природни бедствия, хранителни кризи, недостиг на вода, по-конкретно в Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия, голямо повишаване на детската смъртност в Африка южно от пустинята Сахара и нов пик в разпространението на някои заразни болести.

 В по-общ план промените в климата може се превърнат в "най-голямата заплаха за биоразнообразието", подчертава международната финансова институция.

 Световната банка призова правителствата по света да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, която плащат общо сега за субсидии за изкопаеми горива, към "зелена" инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове, предаде ДПА.

 СБ излезе с тези мрачни прогнози броени дни преди повече от 200 държави да се съберат на среща в катарската столица Доха между 26 ноември и 7 декември в опит да продължат изтичащото в края на годината действие на Протокола от Киото - сегашния международен план за намаляване на парниковите емисии на индустриализираните страни.