След изборното фиаско в Тунис бившият премиер Али Ларайед беше хвърлен в затвора. Обвинението срещу него е, че е изпращал джихадисти в Сирия. Решението взе съдия-следовател, оповестиха го адвокати на политика пред Ройтерс.

По официални данни около 6000 тунизийци са заминали за Сирия и Ирак през последното десетилетие, за да се присъединят към джихадистки групировки като "Ислямска държава". Много от тях са били убити, други са избягали и са се върнали в родината си.

Ларайед е високопоставен представител на ислямистката опозиционна партия "Ан Нахда" и враг на президента Каис Сайед. "Ан Нахда" отхвърли обвиненията срещу Ларайед и ги определи като политическа атака, целяща да прикрие "катастрофалния провал на изборите". 

В събота едва 11,2% от тунизийците гласуваха на парламентарните избори (първоначалните данни за избирателната активност сочеха едва 8.8%), свикани от президента. Повечето опозиционни партии бойкотираха гласуването с аргумента, че то е постановка, целяща да засили властта на Сайед. Обявеният от тях бойкот, последван от мнозинството граждани, те изтълкуваха като подкрепа. След избирателната активност бе обявена, редица големи партии, включително "Ан Нахда", обявиха президента за нелегитимен и поискаха оставката му и предсрочни президентски избори.

Формацията на Ларайед обвинява Сайед, че е извършил държавен преврат, присвоявайки си редица правомощия от миналата година.

В първия си коментар след изборите президентът отхвърли критиките във връзка с ниската активност и поставянето на неговата легитимност под въпрос. "Ситуацията e подобна на това крайният резултат от един мач да бъде обявен в края на първото полувреме", каза Сайед. Той призова избирателната активност да бъде изчислена след втория тур.

Съгласно новия Изборен кодекс броят на местата в еднокамарния парламент бе намален от 217 на 161. На първия тур в събота са били запълнени само 21 места, което означава, че в повечето избирателни райони ще има балотаж.

Опозицията поведе бойкота с обвинението към президента, че е сложил прът в колелетата на демократичния процес в страната, започнал скоро след Арабската пролет през 2011 г., когато Тунис свали покойния диктатор Зин ал Абдин Бен Али. През юли 2021 г. президентът уволни министър-председателя и спря работата на парламента. Година по-късно Сайед прокара конституция, с която утвърди едноличното си управление. И тогава гласуването беше бойкотирано от основните опозиционни партии. Тя даде на президента пълния контрол и върховното командване над армията.

64-годишният Сайед твърди, че тези правомощия са били необходими, за да се прекъсне цикълът на политическа парализа и икономически упадък. Поддръжниците му се съгласяват с него. Смятат, че бедната северноафриканска държава се нуждае от силен лидер, който да се справи с корупцията и други основни проблеми, които пречат на развитието на страната.

Въстанието в Тунис отпреди 11 години често е сочено като единствения успех на бунтовете от Арабската пролет в целия регион, но то не доведе до стабилност нито в икономически, нито в политически план.

Още по темата

24/08/2021

Свят

Президентът на Тунис замрази работата на парламента до второ нареждане

26/07/2021

Свят

Политическа криза в Тунис: президентът уволни премиера и спря работата на парламента