Рашаюгенд: В Русия набират и 8-годишните за солдати

Всички регионални омбудсмани в Русия получиха указание да подпишат споразумения с щабовете на „Юнармия“ или т.нар. военно-патриотично движение, пише „Новая газета“.

Под заглавие „Детство с оръжие. Милитаризацията на руския живот е в ход. Юнармията влиза в детските домове“ Александър Тарасов изнася стряскащи факти. В структурите на движението вече са включени 348 268 деца. До 9 май броят им трябва да достигне половин милион, а след година в чест на 75-годишнината от Победата – 1 милион. Отрядите все още не са сформирани във всички училища и едва ли ще успеят да обхванат всички /но ги има, например, в училищата при руските посолства в Беларус и САЩ/. Но при всички случаи ще бъдат налице в детските домове. И ако учениците си имат родители, които не биха допуснали милитаризация на детството /за встъпването в Юнармия е необходимо тяхното съгласие/, то за децата от домовете няма кой да се застъпи – те са вписани в казионната система по определение.

Отговорните за детските права в регионите трябва да информират за ресорните ведомства, определени от властите в Русия за реализацията на проекта в детските домове „Юнармия. Наставници“ и за междуведомствените работни групи, създадени за същото. Изпълнението се отчита на всеки три месеца, прилага се система от критерии. За количествените е ясно – брой на мероприятията, брой на приетите в Юнармия деца от сирашките домове от 7 до 18 години, но се препоръчва да се отчитат качествените характеристи на ефективността. А тук всичко е размито, регионалните структури трябва сами да определят как да се отчита „динамиката на развитието на личността на участниците в проекта“, „повишаване на нивото на социалната успешност“ и подобни.

Военизираната реформа на детските домове има двама учредители – самата Юнармия и пълномощникът по правата на детето Анна Кузнецова при президента. Целевата група са именно сираците от домовете и подрастващите с девиантно поведение. Кузнецова се престарава – според устава на Юнармия в нея могат да членуват навършили 8-годишна възраст. Очакваме момента, в който институцията омбудсман ще фокусира вниманието си към детските градини. Пилотният проект в 8 региона с 30 детски домове приключи миналата година, а Кузнецова огласи старта на основния етап – навсякъде.

Аргументите на Юнармия и обмбудсмана са: в страната има над 1 600 детски домове и училища-интернати с над 50 000 питомци и само 10% успяват добре да устроят живота си. При останалите 90% ситуацията е следната: 10% приключват със самоубийство, 40% се вливат в престъпността, 40% стават алкохолици или наркомани. Не е ясно доколко е коректно това деление /в коя група влизат престъпниците-наркомани?/, но Юнармия се позовава на данни от Главната прокуратура.

Но това ли е избраното лекарство? То не е ли по-лошо от болест? Защо отново се игнорира световният опит в борбата за благополучието на сираците? Точно милитаризацията ли ще оправи системата на детските домове, възпроизвеждаща този кошмар? Сега с нея работят много неправителствени организации с програми за настойничество, ефективността на които е потвърдена от сериозни изследвания – тогава защо на световния опит отново противопоставяме отечествената разработка с неизвестни резултати? Действително ли става дума за интересите на сираците?

В спуснатото за подпис до регионалните омбудсмани безсрочно споразумение четем изключително общи и болезнено правилни думи. Държавата и по-рано обещаваше да направи всичко това за сираците, и защо тогава е нужна Юнармия? Аха, ето потече патриотизъм чрез фикцията за войната и това следва по някакъв начин да възпитава, а то при тях така се и нарича: военно-патриотично възпитание. То трябва да помогне на децата „в търсенето на жизнените ориентири“. А страните се задължават да комуникират с онези, които се разпореждат с ресурсите.

В Юнармия трябва да бъдат привлечени и децата с ограничени здравни възможности и увреждания, нуждаещи се от личен асистент, лекарства, коричка, лекарско внимание. Но би било по-добре страната да осигури на инвалидите техните първични потребности, а после да се опитва да ги използва. Впрочем, самият факт, че военните се нуждаят от нездравите деца може да изуми само този, който не е запознат с реалностите. Такива бяха призовавани и в демографската яма през 80-е /деца на децата на войната/ и после. Например, сега в ракетните войски служи А.Ф. – излязъл от детския дом в Красноярск и учил в помощно училище. Той е с лека степен на умствена изостаналост /диагноза, поставена 6 години преди повиквателната/, в началното училище е преболедувал тежък менингит /е, тогава изобщо тази епидемия мина през Красноярск и какво, никой да не получи повиквателна ли?/.

През 1985-1987 г. в една дивизия служеше младеж, който се напикаваше, призован като всички след първи курс в института с пълен игнор на диагнозата. На военна служба имаше и шизофреник, необяснимо е как не е изпозастрелял всички наоколо. Всички го подиграваха, докато съвсем си изгуби ума.

Но в Русия да възразяваш на тезисите на пропагандата за единството на народа не беше прието и сякаш действително съществуваше общност, наречена „съветски народ“, и всички наши неприятности и лишения се обясняваха с неговите нужди и стремления. Интересно е сега с какви техники ще се обяснява на сираците-инвалиди за кого ще умират на полесражението – за въглищата на Мелниченко, за никела на Потанин, за газа на Тимченко и минералните торове с прочее активите на братята Ротенберг? На какво сега да се налепят думите за родина и народ, за справедливост и братство – върху закритите селски училища, изсечените гори, отлетелите пенсии, свлечените мазилки и гниещите стени на болниците? Освен пустотата в мухлясалите погледи – кое тук още е наше?

През януари срочно-служещият Валерий Пермяков, призован от Чита с диагноза олигофрения, дезертира от руска военна база в Гюмри, Армения и като поискал вода от местните, се изплашил, че ще го издадат. Разстрелял 6 души и ранил тежко едно бебе, което после починало.

Няма съмнение в легендата, че изходът от битката се решава, а и цялата война се води от 2% войници, които са психопати. Тези, които и до повиквателната са си имали психичните проблеми, онези, които са с местожителство в затворите. Така, че интересът на Министерството на отбраната към сираците от домовете е разбираем. Само такава война и такива сражения вече не се предвиждат. А в хибридните войни, както и в невоюващите части, тези войници имат същия проблем, както и в мирния живот. Изхождайки от интересите на страната /ако тя, разбира се, не смята да започне унищожителна война/ и на самите тези деца, на тях изобщо не им трябва да бъдат в армията.

Или тях ги мобилизират за война вътре в страната? Около това сега се върти едва ли не цялата активност на държавата, нейната борба с митингите, с интернет, даже с хостелите. Припомням, че още в началото на първия си президентски мандат Владимир Путин обеща да отпадне призовката за професионалната армия. Не се случи. Видно е, че с времето приоритетите са се сменили. Училищата получават инструкции да реакция и работа във военно време. Президентът нарежда всички големи предприятия, независимо от формата им на собственост, задължително да бъдат готови за преминаване на военни релси.

Ако речите за военните заплахи срещу Русия се възприемат сериозно, не трябва да се подминава фактът, че околният свят залага не на танковете, а на войната със силата на машинния интелект – безпилотни летателни апарати, роботи. Съдейки по изказванията на Генералния щаб, в Русия тактиката ще бъде старата, предишната.

Следете новините ни в GoogleNews