Русия продължава своята "специална операция" за промиване на мозъци на населението, което вече е загубило връзка с реалността. Държавата и обществото бързо изпадат в делириум: мобилизацията уж е спряна, но продължава; руската армия е на път да победи; укриващите се няма да бъдат преследвани, а ще бъдат вкарани в затвора; войната върви "по план", но генералите са изпуснали сроковете. Кремъл е разтърсен от публични скандали и търсене на виновни, в които все по-силно звучат гласовете на Евгений Пригожин, ръководител на чеченската охранителна компания "Вагнер", и Рамзан Кадиров, ръководител на Чечения. С всеки изминал ден руският диктатор изпада в опасна зависимост от собствените си лакеи, коментира Владимир Шевчук в "Апостроф".

Изказванията на Путин за войната и провалената "мобилизация" все повече приличат на безсмислено бърборене зад вратите на психиатрична клиника. Ръководителят на Кремъл продължава да прехвърля всички непопулярни решения върху плещите на руското министерство на отбраната. По думите му "частичната мобилизация" е била обявена по препоръка на Шойгу и хората му и по тяхна молба Путин се е съгласил да я отмени.

Путин в режим на ЧМО

Като се има предвид, че решението е прието с президентски указ, възниква въпросът защо Путин не е подписал документа, с който официално се прекратява режимът на "ЧМО" (частична мобилизация). Диктаторът от Кремъл избегна директен отговор, като заяви, че "не е мислил за това" и възнамерява да обсъди въпроса с адвокати.

"Последните изявления на Кремъл ("мобилизация", "мръсни бомбардировки", предполагаемо британско участие в ударите срещу руския флот в окупирания Крим) не се поддават на логически анализ. Вижда се, че руското ръководство вече не може да си обясни какво и защо прави. Що се отнася до "края на мобилизацията", единственото приблизително рационално обяснение е, че Путин се опитва да играе ролята на "добрия цар", който чул ропота на народа, и спрял целия цирк с конете, въпреки че в действителност набирането на пушечно месо продължава", казва ръководителят на Агенцията за моделиране на ситуацията Виталий Бала.

Не изостават и други членове на висшето ръководство на Русия от кремълския лидер. Първоначално местните власти започват масово издирване на всички, които подлежат на мобилизация, но скоро в милионните градове започват да играят наопаки.

Като възпираща мярка руското правителство и Държавната дума заплашиха със затвор от няколко години, но шефът на конституционната комисия на Съвета на федерацията Андрей Клишас се отрече от тези изявления, като заяви, че засега въпросът не е актуален. Той спори и с бившия руски президент Дмитрий Медведев, който искаше да върне смъртното наказание в страната.

"Както в играта на "добри ченгета", такова е и объркването сред елита и държавния апарат. Войната се губи, евентуален пряк конфликт с НАТО се смята за пълна катастрофа, а хората бягат от страната със стотици хиляди. Бягат не маргинализираните, а квалифицирани специалисти. Хората масово напускат и не ходят на работа, а икономиката и финансите вървят надолу". Клишас и подобните му, от една страна, искат да успокоят народа, но, от друга - да създадат условия за завръщане на избягалите", изтъква политологът Алексей Голобуцки.

Непоследователността е очевидна в действията на Рамзан Кадиров, който заяви, че в Чечения няма да има "мобилизация", защото има достатъчно "доброволци", но след това обяви, че Грозни е готов да продължи насилственото набиране на пушечно месо за войната.

В същото време Кадиров в опит да се хареса на Путин, безмилостно критикува командването на окупационните войски, което е позволило на рашистите да избягат от Харковска област.

Престъпният тандем

Руското общество е пропито от шовинизъм. Между областите и "неруските" републики съществува социална пропаст. Критиката към Кадиров срещу неуспешния генерал Лапин може би не винаги работят, просто защото Лапин е руснак, а Кадиров не е. За тази цел Кремъл е освободил на федерално ниво половинчатия "чичо Женя" Пригожин, който също като Путин е усвоил мъдростта на живота в една петербургска уличка.

Евгени Пригожин, който открито набира минуси за войната, признава, че е пряко свързан с ЧВК "Вагнер". Той безмилостно критикува висшия състав на руското министерство на отбраната, като изисква и мобилизация за децата на руския елит, който е твърде отпуснат. Всичко това се излъчва активно чрез кремълските медии, което вече е превърнало Пригожин в сериозен "говорител" по вътрешнополитически теми.

"Путин не иска лично да критикува генералите, въпреки че обвинява за всичко тях. Ето защо Пригожин и Кадиров са изведени на арената като своеобразно системно страшилище не само за Шойгу и Герасимов, но и за ФСБ. Чрез Пригожин Путин се обръща към "дълбокия руски народ", който не може да спечели войната и не иска да се чувства губещ. Когато Пригожин казва, че децата на елита трябва да отидат на война, и се нахвърля върху журналистите с викове: "Спрете да дрънкате, вземете си оръжието и отидете да ги убиете", чичо Вова от Тамбов активно приветства подобни "изпълнения", коментира ръководителят на Бюрото за политически анализи Виктор Бобиренко.

Въпреки това бункерният диктатор продължава да настъпва мотиката. Путин, както обикновено, решавайки един проблем, създава няколко нови. Политическата легализация на Пригожин, приемането на Кадиров като федерален политик намаляват възможностите за маневриране на Путин. Те, заедно с многобройните "военни кореспонденти" и "патриоти от Донбас", влияят на рейтинга на Путин както сред плебса, така и на вътрешноелитно ниво чрез медийната си дейност.

Всички те искат Путин да води война "докрай", която Кремъл не е в състояние да спечели дори ако използва тактически ядрени оръжия. Ако сега Путин ги настройва срещу военните, скоро именно тези Пригожиновци и Кадировци ще държат Путин отговорен за загубената война.