Украинската армия се опитва да отвоюва източния град Бахмут. Елитни снайперисти, добили известност като Призраците на Бахмут, правят нощни набези в този район, разказва кореспондентът на Би Би Си Джонатан Бил, който е бил допуснат при тях.

Ето неговия разказ:    

Командирът на снайперистката група с позивна "Призрак" ни заведе до място, което той нарича "на ръба на живота" – до своята база в покрайнините на града.

"Призрак" е моята позивна", казва ми той. "Когато започнахме да всяваме ужас в Бахмут, ни нарекоха ​​Призраците на Бахмут."

Базата на "призраците" вече е в обсега на руската артилерия. Командирът не трепва от грохота на паднал наблизо снаряд. "Артилерийският огън винаги тревожи хората. Можете да се скриете от артилерия, но не и от снайперист", казва той.

Групата на "Призраците" е от 20-ина души, действа в покрайнините на Бахмут вече половин година. Снайперистите често се целят в особено ценни мишени. 

Питам го колко руски войници има на сметката на групата му. Той отговаря: "Има потвърдено число - 524. Седемдесет и шест от тях са мои." Екипът поддържа електронен запис на всеки изстрел през мерника на пушките си. Не всеки обаче е резултатен. Снайперистът Кузя, който днес отива на мисия, казва: "Тук няма с какво да се гордеем. Ние не убиваме хора, ние унищожаваме врага."

Преди войната работи във фабрика. По думите му никога не е харесвал оръжията, но след руската инвазия се наложило да промени мнението си и да вземе в ръце снайпер. Кузя проверява американската си снайперска пушка Barrett за последен път.

"Всяка мисия е опасна, ако направиш грешка, врагът ще те удари. Разбира се, че ме е страх — само глупаците не се страхуват от нищо", казва той.

В днешната мисия той ще бъде придружен от Тарас. Кущ е шофьорът, който ще ги отведе възможно най-близо до предната линия. Оттам екип от двама души ще трябва да измине повече от километър, за да стигне до местоназначението си. Призрак ще остане в базата заедно с новодошлия, който е наричан просто "Британецът". 

Най-младият в отбора получава позивната си, след като завършва първоначалното си обучение във Великобритания. Все още няма поразени от него цели.

"Призрак" обяснява, че е избрал всеки член на екипа на базата на "хуманност и патриотизъм", а не на военен опит и умения.

Здрачава се и екипът се качва в брониран Хамър. Заедно с оператора ми ще ги придружим до мястото. Шофьорът Кущ казва, че част от маршрута все още е под обстрел от руска артилерия. Пали двигателя, а всички членове на екипа се кръстят. Кущ пуска музика от телефона си. Той смята, че украинският рап ги развеселява и в същото време заглушава звуците от канонадата.

Отначало ревът на двигателя на Хамър-а, който набира по разбитите селски пътища, заглушава близките експлозии. Но Кущ сочи с пръст нагоре няколко пъти и предупреждава: "Пристигащи". Наблизо се чуват няколко удара.

Минаваме покрай няколко разбити украински бронирани машини - те нямат този късмет. Кущ показва минни полета от двете страни на черен път. След 20 минути рязко спираме до разрушена къща. Снайперистите отварят вратите и изчезват в гората. Кущ вика: "С Бога напред!", И ние бързо тръгваме обратно.

На връщане чуваме силна експлозия и виждаме ярка светлина. Кущ отваря вратата, поглежда назад и излива поток от ругатни. Отломката е пробила една от задните гуми. Нервно "закуцукахме" до базата. Кущ ни показва голямо назъбено парче метал, което е разкъсало гумата на колата.

Междувременно съвсем се стъмва и обстрелът спира. В базата войниците тревожно се вкопчват в телефоните си в очакване на новини от снайперистите. Кущ и Британецът не могат да си намерят място от напрежение. 

"Призрак" звъни по телефона на седемгодишната си дъщеря и тя крещи от възторг: "Обичам те, татко". Това е кратък изблик на нормалност, но той вече я е научил как да разглобява картечницата.

Седем часа по-късно е време за евакуация на снайперистите. Не спахме много. Под прикритието на сградата изчакваме следващия обстрел и отново се качваме в Хамър-а. Караме на тъмно - Кущ се опитва да шофира по памет, без да включва фаровете, за да не привлича вниманието. Ново рязко спиране и двама снайперисти скачат в колата.

Посрещаме ги с облекчение.

Кузя казва: "Един изстрел, една цел."

По-късно ни показват записите от оптичния прибор за нощно виждане. Според тях това е руски картечар, който е стрелял по украински войски близо до фронтовата линия. Сега ще почиват до следващата нощна задача. Кузя казва: "Радвам се, че се върнах и се радвам, че всички са живи."

През последните шест месеца няколко членове на екипа са били ранени, включително и "Призрак". Но никой не е убит.

"Призрак" казва: "Всяко нападение може да е последното ни, но ние правим това, което е правилно."

Един малък екип от снайперисти няма да може да спечели тази война и дори няма да превземе Бахмут. Но бойците са убедени, че си вършат работата както трябва.

Според Кущ подобен лов на руски войници - тихо и от нищото - има психологически ефект върху врага.