Призраците на Бахмут - елитен отряд снайперисти на лов за руснаци в тихата нощ

Бойците с точния мерник вече имат на сметката си вече 524 отстреляни окупатори

OFFNews 01 август 2023 в 11:36 6722 7

позивна

Снимка Би Би Си

Призрак обяснява защо ги наричат Призраците на Бахмут.

Украинската армия се опитва да отвоюва източния град Бахмут. Елитни снайперисти, добили известност като Призраците на Бахмут, правят нощни набези в този район, разказва кореспондентът на Би Би Си Джонатан Бил, който е бил допуснат при тях.

Ето неговия разказ:    

Командирът на снайперистката група с позивна "Призрак" ни заведе до място, което той нарича "на ръба на живота" – до своята база в покрайнините на града.

"Призрак" е моята позивна", казва ми той. "Когато започнахме да всяваме ужас в Бахмут, ни нарекоха ​​Призраците на Бахмут."

Базата на "призраците" вече е в обсега на руската артилерия. Командирът не трепва от грохота на паднал наблизо снаряд. "Артилерийският огън винаги тревожи хората. Можете да се скриете от артилерия, но не и от снайперист", казва той.

Групата на "Призраците" е от 20-ина души, действа в покрайнините на Бахмут вече половин година. Снайперистите често се целят в особено ценни мишени. 

Питам го колко руски войници има на сметката на групата му. Той отговаря: "Има потвърдено число - 524. Седемдесет и шест от тях са мои." Екипът поддържа електронен запис на всеки изстрел през мерника на пушките си. Не всеки обаче е резултатен. Снайперистът Кузя, който днес отива на мисия, казва: "Тук няма с какво да се гордеем. Ние не убиваме хора, ние унищожаваме врага."

Преди войната работи във фабрика. По думите му никога не е харесвал оръжията, но след руската инвазия се наложило да промени мнението си и да вземе в ръце снайпер. Кузя проверява американската си снайперска пушка Barrett за последен път.

"Всяка мисия е опасна, ако направиш грешка, врагът ще те удари. Разбира се, че ме е страх — само глупаците не се страхуват от нищо", казва той.

В днешната мисия той ще бъде придружен от Тарас. Кущ е шофьорът, който ще ги отведе възможно най-близо до предната линия. Оттам екип от двама души ще трябва да измине повече от километър, за да стигне до местоназначението си. Призрак ще остане в базата заедно с новодошлия, който е наричан просто "Британецът". 

Най-младият в отбора получава позивната си, след като завършва първоначалното си обучение във Великобритания. Все още няма поразени от него цели.

"Призрак" обяснява, че е избрал всеки член на екипа на базата на "хуманност и патриотизъм", а не на военен опит и умения.

Здрачава се и екипът се качва в брониран Хамър. Заедно с оператора ми ще ги придружим до мястото. Шофьорът Кущ казва, че част от маршрута все още е под обстрел от руска артилерия. Пали двигателя, а всички членове на екипа се кръстят. Кущ пуска музика от телефона си. Той смята, че украинският рап ги развеселява и в същото време заглушава звуците от канонадата.

Отначало ревът на двигателя на Хамър-а, който набира по разбитите селски пътища, заглушава близките експлозии. Но Кущ сочи с пръст нагоре няколко пъти и предупреждава: "Пристигащи". Наблизо се чуват няколко удара.

Минаваме покрай няколко разбити украински бронирани машини - те нямат този късмет. Кущ показва минни полета от двете страни на черен път. След 20 минути рязко спираме до разрушена къща. Снайперистите отварят вратите и изчезват в гората. Кущ вика: "С Бога напред!", И ние бързо тръгваме обратно.

На връщане чуваме силна експлозия и виждаме ярка светлина. Кущ отваря вратата, поглежда назад и излива поток от ругатни. Отломката е пробила една от задните гуми. Нервно "закуцукахме" до базата. Кущ ни показва голямо назъбено парче метал, което е разкъсало гумата на колата.

Междувременно съвсем се стъмва и обстрелът спира. В базата войниците тревожно се вкопчват в телефоните си в очакване на новини от снайперистите. Кущ и Британецът не могат да си намерят място от напрежение. 

"Призрак" звъни по телефона на седемгодишната си дъщеря и тя крещи от възторг: "Обичам те, татко". Това е кратък изблик на нормалност, но той вече я е научил как да разглобява картечницата.

Седем часа по-късно е време за евакуация на снайперистите. Не спахме много. Под прикритието на сградата изчакваме следващия обстрел и отново се качваме в Хамър-а. Караме на тъмно - Кущ се опитва да шофира по памет, без да включва фаровете, за да не привлича вниманието. Ново рязко спиране и двама снайперисти скачат в колата.

Посрещаме ги с облекчение.

Кузя казва: "Един изстрел, една цел."

По-късно ни показват записите от оптичния прибор за нощно виждане. Според тях това е руски картечар, който е стрелял по украински войски близо до фронтовата линия. Сега ще почиват до следващата нощна задача. Кузя казва: "Радвам се, че се върнах и се радвам, че всички са живи."

През последните шест месеца няколко членове на екипа са били ранени, включително и "Призрак". Но никой не е убит.

"Призрак" казва: "Всяко нападение може да е последното ни, но ние правим това, което е правилно."

Един малък екип от снайперисти няма да може да спечели тази война и дори няма да превземе Бахмут. Но бойците са убедени, че си вършат работата както трябва.

Според Кущ подобен лов на руски войници - тихо и от нищото - има психологически ефект върху врага.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    22558

    7

    dolivo

    01.08 2023 в 19:42

    бе и аз се притесних от "те не са хора", тая дехуманизация е опасна стълбичка.

    Войната е грозно нещо.

    А аналогията с патоанатома не е уместна - повечето са алкохолици (познавам 1 дето споделяше за колегите си) или на хапчета. Да, обръгват, ако труповете бяха все от естествена смърт. Обаче те се сблъскват с последствия от убийства и преждевременна смърт, която докосва дълбоко.

    А тези младежи ще им трябва и психолог дълго време, и медикаменти, и религия, за да намерят покой.

    Затова са истински герои. Е, дано не станат наемни убийци след това.

    Нашето задължение е, да им дадем възможност за бърза и удовлетворителна реинтеграция в живота.

    12107

    6

    Bad Horse

    01.08 2023 в 15:18

    Както се изразяват финланските снайпери от Зимната Война - "лов без ограничение за броя" :)

    2550

    5

    alfakentavur

    01.08 2023 в 15:11

    И вие сте едни нежни души.
    Все едно да питате как живее съдебен лекар след като е извършил 5000 аутопсии.
    Ами, много спокойно си живее. Трудно е живял след първата, втора, трета, пета и малко нататък. След това е претръпнал и не е имал проблеми.

    6екеr4о, това ми звучи като фантасмагория - "санаториум за психологично/психиатрично лечение на немски картечари". Ама разбираш ли единствено и само за картечари. Ако обикновен кашик има психиатрични проблеми - то трябва да е имало и санаториуми за кашици. И за танкисти. Момент. Те танкистите са различни по длъжност. Значи - трябва да има санаториум за командири на танкове. За водачи на танкове. За пълначи на танкове. И за стрелци.

    А какво ли е било за корабите? Там пък колко длъжности има...

    -529

    4

    6екеr4о

    01.08 2023 в 14:14

    Уважаемият Гьорче поставя много точно въпроса, мурзилки, орки, наричай ги както щеш, но това са живи хора от плът и кръв, убиването не е лесна работа, а справянето с постравнатичния стрес - може би почти невъзможна...

    Бях чел някъде, че в България през ВСВ е имало санаториум за психологично/психиатрично лечение на немски картечари, няма как след като за 3-4 часа си разстрелял няколкостотин човека, да не превъртиш!? А блядовете и тогава точно така са атакували, тъпчейки върху труповете на собствените си войници...


    805

    3

    cdk23

    01.08 2023 в 12:23

    Орките не се броят за хора, а и да са си стояли в кочината.

    -7495

    2

    Люгер Химарс

    01.08 2023 в 12:19

    до Гьорче - ами много добре ще спи нощем този човек, освободил страната си от окупатори. Ще спи гордо и спокойно и ще има много хубави дни. Все състояния непознати за теб.
     
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите