Авиобазите в окупирания от Русия Кримски полуостров са били поразени от серия успешни ракетни удари, признаха в обща статия главнокомандващия ВСУ ген. Валерий Залужний и първият заместник-председател на Комисията на Върховната рада на Украйна по национална сигурност ген. Михайло Забродски. Статията на двамата е публикувана от Укринформ и за първи път също официално украинското командване на практика заявява, че войната в Украйна ще се прехвърли и в 2023 година. Публикуваме пълния текст от сайта на Укринформ.

В днешното разбиране на абсолютното мнозинство от военни експерти и анализатори, широкомащабната война, отприщена от Руската федерация срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., отдавна е излязла от концепцията за локален конфликт със средна интензивност. Това се отнася както за пространствените показатели, така и за числеността на участващите военни сили и внушителния списък от оръжия и друго високотехнологично оборудване, присъщи на тази военна конфронтация.

Колко ще продължи войната

Отделно стои въпросът за продължителността на разглеждания конфликт. В крайна сметка той по никакъв начин не се вписва нито в рамките на обявения руски „блицкриг“, нито в продължителността на активните фази на бойните действия във войните от началото на 21 век. Така или иначе продължителността на войната вече се измерва в месеци. И има всички основания да се смята, че това времеброене ще премине календарните граници на 2022 г.

В тази връзка е естествено да се разгледат перспективите за следващата година. И не само във формата на прогнозите и предположенията. Такова разглеждане трябва да има за цел напълно практически измерения. А именно докъде трябва да се простират военните амбиции на украинската страна? И логичната производна на този въпрос: от какво точно се нуждаят въоръжените сили на Украйна като помощ от партньори за следващата 2023 г.?

Съвсем логично е търсенето на отговори на тези въпроси, освен увлекателни теоретични дискусии, да има и напълно утилитарна страна. За ограничен брой военни и цивилни служители подобни изследвания са водеща част от професионалните им задължения. Заслужава да се добави, че за повечето от тях подобни въпроси са по същество ясно изразена отговорност за отбраната на страната и в крайна сметка за нейната съдба.

Може да се предположи, че тези изследвания вече са отразени в редица управленски и доктринални документи на държавно ниво. По очевидни причини тяхното изследване не е в обхвата на тази статия. Предлага се само да се разгледат основните оценъчни изводи по отношение на посочените въпроси и да се предложи свой вариант на отговори на поставените въпроси.

Като се има предвид уместността на стратегическата инициатива на агресора, съвсем логично е да започнем с описание на ситуацията, в която може да се окаже руската страна. Очертаването на линиите на конфликта още днес позволява да се предвидят границите на амбициите на Руската федерация за по-нататъшно навлизане на територията на Украйна.

И така, как по-нататък вижда целите си агресорът?

Определени оперативни перспективи за противника се виждат в Изюмското и Бахмутското направления. Достъпът до административната граница на Донецка област може да се разглежда като вероятна крайна цел на подобни действия. Перспективата за настъпление в посока Запорожие може да изглежда още по-привлекателна за врага. Това подсигурява по-нататъшни действия на север и създаване на пряка заплаха от превземане на Запорожие и Днепър, което от своя страна ще доведе до загуба на контрол от украинската страна върху голяма част от „Левобрежна Украйна“. От дневния ред не се изключва връщане към плана за превземане на Киев и заплахата от подновяване на военните действия от територията на Република Беларус.

По-нататъшното напредване в Южнобузкото направление от оперативния плацдарм на десния бряг на река Днепър отваря най-много възможности. Успехът на юг, при условие че се използва бързо и вярно, може да има двоен ефект. От една страна, перспективите за овладяване на Николаев и Одеса са съвсем реални. От друга страна, създаването на застрашително в посока Кривой Рог, а в бъдеще - заплахи за централните и западните райони на Украйна.

Съзнателно няма да споменаваме условията, при които Руската федерация ще бъде принудена да изпълни такъв предполагаем план. В същото време няма да пренебрегнем и целия набор от свързани стратегически и дори глобални проблеми за Руската федерация. Можем да споменем международната изолация и частичния икономически натиск под формата на международни санкции, трудностите с общата мобилизация и липсата на съвременни въоръжения и техника, които ще се задълбочават с времето.

В допълнение към чисто военните, този характер на стратегически действия в източната и южната част на Украйна ще донесе на Руската федерация допълнителни политически и икономически дивиденти. Сред тях са гарантирането на сигурността на самопровъзгласилите се републики и логичното, макар и закъсняло приключване на т. нар. „специална операция“, отрязване на излаза на Украйна до Черно море, контрол върху ключовия елемент от енергийната система на страната – Южноукраинската АЕЦ и др.

Защо Крим е ключов фактор, но не е единственият?

Лесно е да се направи заключение, че в основата на такъв обещаващ успех на юг и до известна степен на изток в териториален смисъл е надеждната отбрана и запазването на контрола върху временно окупираната територия на Автономната република Крим. Наистина Крим беше и остава базата за комуникационни линии на южния стратегически фланг на руската агресия. Територията на полуострова позволява разполагането на значителни групировки войски и доставки на материални средства. И накрая, в Крим се намира основната база на Черноморския флот и мрежа от летища за нанасяне на въздушни удари по почти цялата дълбочина на територията на Украйна. Някои анализатори са склонни да смятат, че именно контролът над територията на Кримския полуостров е притегателният център за руските сили в тази война.

Когато, обаче, се обърнем с лице към ситуацията, в която вероятно ще се окажат въоръжените сили на Украйна през 2023 г., всичко изглежда по-малко ясно. Всъщност за въоръжените сили на Украйна ситуацията ще представлява сложна комбинация от действителното положение на линията на съприкосновение, наличните ресурси и набор от боеспособни войски и, очевидно, намирането на стратегическата инициатива в ръцете на противника.

В същото време, продължавайки тази логика, ще изразим сериозни резерви по отношение на прокарването на линията на съприкосновение от гледна точка на украинската страна. Контурите й имат изключително неблагоприятна конфигурация отново в Изюмското и Бахмутското направления. Значителното вклиняване на противника ограничава всякакви възможности за оперативни маневри на украинските войски и всъщност изисква удвоени сили за възпирането му. Това се усеща особено остро поради липсата на средства за огнево поражение и противовъздушна отбрана.

Ситуацията на Юг и Изток също не изглежда по-добра. Вече беше споменато за заплахата от настъпление на противника в посока Запорожие. Освен това не отпада опасността противникът да развие частичен успех в направлението към Гуляй поле, което при определени условия може да създаде заплаха от покриване на цялата групировка украински войски на изток. Наличието у противника на оперативен плацдарм на десния бряг на река Днепър изисква допълнителни усилия за предотвратяване на неговото разширяване.

Контраударите на ВСУ: Какво е нужно за тази цел?

Единственият начин за радикална промяна на стратегическата ситуация е, без съмнение, въоръжените сили на Украйна да предприемат няколко последователни, а в идеалния случай едновременни контраатаки по време на кампанията през 2023 г. Излишно е да се подчертава отделно тяхното чисто военно, както и политическо и информационно значение. В същото време въпросът за тяхната организация и изпълнение изисква повече внимание.

И така, какви сили и средства са необходими за това?

Ако считаме кампанията от 2023 г. за повратна точка, тогава за разглеждане трябва да се върнем към дефиницията на центъра на тежестта за Руската федерация в тази война. В крайна сметка само ефективното въздействие върху центъра на тежестта на противника може да доведе до промени в хода на войната.

При условие, че такъв център на тежестта се определя контролът над Кримския полуостров, логично е да се предположи, че през 2023 г. се планира операция или поредица от операции за превземане на полуострова. Такова планиране трябва да осигури на първо място наличието на необходимия набор от войски. И със сигурност не става дума за военни части и формирования от Въоръжените сили на Украйна, които вече действат на 2500-километровия фронт от Херсон до Ковел.

Подготовката на настъпателна кампания изисква създаването на една или повече оперативни (оперативно-стратегически) групи от десет до двадесет сборни военни бригади - в зависимост от плана и амбициите на украинското командване. В сегашната ситуация това може да стане изключително чрез замяна на основните видове въоръжение на вече съществуващите бригади със съвременни, предоставени от партньорите на Украйна. Отделно трябва да се подчертае необходимостта от получаване от партньорите на допълнителен брой ракети и боеприпаси, артилерийски системи, ракетни системи, средства за РЕБ и др. Всичко това ще изисква консолидиране на усилията на всички страни партньори на Украйна, дълго време и значителни финансови разходи.

Строго погледнато, всичко по-горе зависи пряко от наличните ресурси и само от тях. И ако ситуацията с числеността на личния състав вероятно ще изглежда доста добре за Въоръжените сили на Украйна, не може да се каже същото за тежкото въоръжение и боеприпаси. Но във всеки случай, при наличие на политическа воля, предварително и добре обмислено планиране, използване на производствената база и резервите на водещите страни в света, създаването и правилното оборудване на такава група като част от въоръжените сили Силите на Украйна са абсолютно реални.

Но очертаният подход за определяне на задачите на военната кампания през 2023 г. за Въоръжените сили на Украйна изглежда твърде едностранчив.

Даже, ако нашествениците изгубят Крим

И ето, че отново сме принудени да се върнем към дефинирането на центъра на тежестта на противника от украинска страна. Да оставим настрана законосъобразността на обвързването на понятието „център на тежестта“ с определена област или регион на стратегическо ниво. Само ще отбележим, че това е източникът на морална и физическа сила, сила и съпротива – това, което Клаузевиц нарича „концентрацията на цялата сила и движение, от което всичко зависи..., точката, към която трябва да бъде насочена цялата ни енергия“. Да приемем, че въоръжените сили на Украйна постигнат пълен успех в кампанията през 2023 г. и поемат контрола над Кримския полуостров.

Трудно е да се прецени изключително положителното политическо и информационно значение на такъв стратегически успех. Но военното значение на такава победа може да се оцени по различен начин. Руската федерация губи база на Черноморския флот, мрежа от летища, значителни запаси от материални ресурси и най-вероятно значително количество личен състав и техника. В същото време нищо не може съществено да попречи на болезненото, но съвсем реално прехвърляне на Черноморския флот във военноморската база Новоросийск на източното крайбрежие на Черно море, а военното присъствие на агресора в региона ще се запази наред с заплаха от ракетни удари. Същото може да се приеме и за използване от руската авиация, например летищата Приморско-Ахтарск и Ейск.

Загубата на значително количество материални ресурси за въоръжените сили на Руската федерация ще има само временен ефект. Загубите в личен състав и техника, поне като численост, руснаците могат да компенсират с времето.

Обобщавайки казаното и, обсъждайки по-нататъшните перспективи след 2023 г., можем да говорим само за нов етап на конфронтация. Разбира се, с различни изходни данни и гледни точки, но отново – продължаващ конфликт, загуба на човешки животи, изразходване на ресурси и напълно несигурен краен резултат.

Предлагаме малко по-различен подход към определянето на центъра на тежестта на руските войски и самата същност на тази война.

Диспропорция във възможностите на Украйна и Русия: Как да се изравни?

Основната характеристика на военното противопоставяне с въоръжените сили на Русия дори не е съществена разлика в числеността на силите и средствата на страните в полза на руснаците, и дори не значителните пространствени показатели на стратегическата операция срещу Украйна. Решаваща е съществената диспропорция във възможностите .

Най-показателното въплъщение на товае разликата в крайния обхват на средствата за поразяване. Ако за въоръжените сили на Руската федерация той е до 2000 км, като се вземе предвид обхватът на полета на крилатите ракети с въздушно базиране, то за въоръжените сили на Украйна той всъщност е ограничен до 100 км от обсега на полета на ракетите и дълбочината на разположение на изходните позиции на остарелите реактивни комплекси за залпов огън. Така от началото на широкомащабната агресия средствата за поразяване на въоръжените сили на Украйна имат почти 20 пъти по-малък обсег от тези на противника. Преведено на езика на военната практика, това означава, че въоръжените сили на Украйна в най-добрия случай могат да нанасят удари с остарели средства за нападение само в дълбочината на оперативния тил на противника. В същото време противникът е способен безнаказано да нанася точкови удари по цели в цялата дълбочина на територията на страната.

Това трябва да се разглежда като център на тежестта на въоръжените сили на Руската федерация от военна гледна точка. Докато тази ситуация продължава, тази война може да продължи с години.

Как да се справим с това?

Разбира се, че невъзможно е веднага да се лиши врагът от такова значително предимство. Като се има предвид числеността и наличието на ресурси, с които разполагат въоръжените сили на Руската федерация, самата възможност за пълното им премахване е съмнителна. Но е напълно възможно да се противопоставим на възможността на противника да действа по подобен начин и с подобен обсег.

Естествено, става дума за доставка от партньорите на Украйна за ВСУ на оръжейни системи или определени видове боеприпаси със съответния обхват. Имат се предвид не само и не толкова определени наименования, като например ракетата MGM-140B ATACMS Block 1A за РСЗО HIMAS. Трябва да се прилага комплексен подход към превъоръжаването на артилерията, ракетните войски, тактическата авиация и Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна и други компоненти на тяхната мощ. Дискусията трябва да бъде за изграждане или надграждане на способности, а не само за количеството въоръжение и техника за бригадите, предвидени за превъоръжаване.

Само в този случай е възможно да се говори за влиянието върху реалния център на тежестта на Руската федерация в тази война. Тя се крие в неговия "дистанционен" - в разбирането на повечето руснаци - характер. Благодарение на тази дистанция гражданите на Руската федерация не възприемат толкова болезнено загубите, провалите и най-важното - цената на тази война във всичките й измерения. Убедителен пример за правилността на този подход през настоящата година са успешните усилия на Въоръжените сили на Украйна за физическо пренасяне на бойните действия на временно окупираната територия на Автономна република Крим. Става дума за поредица от успешни ракетни удари по военновъздушните бази на противника в Крим, на първо място по летище Саки.

Задачата на Въоръжените сили на Украйна за 2023 г. е да направи тези усещания по-остри, по-естествени и доста осезаеми за руснаците и в другите окупирани територии, въпреки значителното разстояние от целите.

Струва си да зададете въпроса още по-широко и да се запитате: какъв е източникът на увереността, готовността и най-важното необходимостта ръководството на Руската федерация и руското общество да подкрепят войната срещу Украйна и искрено да вярват в правилността от заключението му?

Освен добре познатите причини за това, като желанието за поне регионално лидерство, разни там „ставане от колене“ и откровено имперски посегателства, които са приемливи за обикновения руснак, има и чисто една чисто практическа. Тя се отнася именно до принципите на използване на военната сила на въоръжените сили на Руската федерация. Тя се изразява в агресивен стил на унищожителна война срещу държава, която, предвид нивото на оборудване на въоръжените си сили, няма да може да действа с адекватен отговор срещу руските войски. Най-просто казано, именно безнаказаността осигурява физическата дистанция. Това е истинският център на тежестта на врага. И нямаме право да го оставим без подходящо внимание.

Картината може коренно да се промени при подходящо планиране и правилна работа със страните - партньори на Украйна. Цялостното, с подходяща дългосрочна визия, оборудване и превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна с оръжейни системи от подходящ обсег трябва да се превърне в мечтания гейм-чейнджър.

Само ако балансът се изравни по отношение на обхвата на средствата за поразяване и по този начин се разклати зададеният център на тежестта на противника, може да се говори за преломен момент в хода на войната.

Очевидно е, че оперативните и стратегически перспективи за 2023 г. за Украйна в случай на получаване на съответните средства ще изглеждат напълно различни от днешните. Наличието дори на самата заплаха украинските въоръжени сили да използват средства за поразяване с подходящ обхват ще принуди Руската федерация да разгледа по различен начин същността, хода и изхода на нашата конфронтация.

При това Украйна може да разглежда придобиването на съответните оръжейни системи от партньори само като решение за преходния период. От първите дни на широкомащабната агресия на Руската федерация украинската страна е изправена пред остър проблем за възстановяване и създаване на собствен проект и производство на високотехнологични образци на оръжие. А тактико-техническите изисквания за такива образци вече трябва да включват подходящи параметри, по-специално по отношение на обхвата на приложение. Няма съмнение, че националните усилия на Украйна в тази насока откриват неограничени възможности за международно военно-техническо сътрудничество със страните-партньори.

Основата на украинската съпротива – значителна военна и техническа помощ от партньорите

При разглеждането на перспективите за сътрудничество с партньорите в доставката на оръжия за Украйна е препоръчително да се вземат предвид два важни фактора, които от самото начало на агресията оказват значително влияние върху вземането на съответните решения, сроковете и обемите на постъпленията.

Първият от тях е погрешна представа за мащаба на руско-украинската война. Въпреки достатъчното количество широко разпространена информация, за съвременното поколение, за света и на първо място за европейците е трудно да си представят в действителност бойни действия в стила на Втората световна война.

Линията на съприкосновение е дълга хиляди километри, десетки хиляди единици военна техника, повече от милион души, които пряко или косвено участват в тази война с оръжие в ръце. Сирени за въздушно нападение и атаки с ракетни бомби срещу цивилни градове, бежанци и военнопленници, пресичане на реки и опити за пробив на танкове - всичко това за абсолютното мнозинство от хората по света остава само призрачна реалност от световните войни от миналия век

В същото време, за хората и въоръжените сили на Украйна, всичко по-горе вече е станало неразделна част от ежедневието. По отношение на участието на личния състав и техниката съпротивата на Украйна срещу руската агресия вече надхвърли определени показатели от бойните действия на нейна територия през Втората световна война. Разгръщането на ефективна съпротива срещу над 300-хилядната групировка на руските въоръжени сили изискваше мобилизирането на стотици хиляди души във въоръжените сили на Украйна и оборудването им с десетки хиляди бойна техника. А дневният разход на боеприпаси на въоръжените сили на Украйна, например артилерийски снаряди на оръдие, средно надвишава три пъти показателите на Кралската артилерия на британската армия по време на Първата световна война. Като се има предвид продължителността на войната и перспективите за кампанията през 2023 г., е малко вероятно тези показатели да намалеят.

Отблъскването на агресията на свръхсила от страна на Украйна изисква и ще изисква значителни материални ресурси и финансови разходи още дълго време. През 2023 г. материалната база на украинската съпротива трябва да остане значителна по отношение на военна и техническа помощ от партньорските страни. В края на краищата, въпреки собствените си загуби от икономически санкции, зависимостта от руските енергийни източници и индивидуалните опити за „умиротворяване“ на Руската федерация, световната история няма да прости на никоя страна в света съучастие с кървав хищник, който се напива само от нова кръв .

Вторият фактор е пряката заплаха от използването при определени обстоятелства на тактически ядрени оръжия от руските въоръжени сили. Бойните действия на територията на Украйна вече показаха как Руската федерация пренебрегва проблемите на глобалната ядрена сигурност дори във война с използване на конвенционални средства. По-специално, от юли 2022 г. руските войски създадоха военна база на територията на Запорожката АЕЦ , като поставиха тежка артилерия, по-специално реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“ .

Трудно е да си представим, че дори ядрени удари ще позволят на Руската федерация да сломи волята на Украйна за съпротива. Но заплахата, която ще се появи за цяла Европа, не може да бъде пренебрегната. Невъзможно е също така напълно да се изключи възможността за пряко включване на водещите държави в света в „ограничен“ ядрен конфликт, в който вече пряко се вижда перспективата за Трета световна война.

Отново е изключително необходимо да се върнем към източника на руската увереност, а именно безнаказаността. Всички опити за практически стъпки към използването на тактическо ядрено оръжие трябва да бъдат прекратени с целия арсенал от средства, с които разполагат страните по света. В крайна сметка от този момент Руската федерация ще се превърне не само в заплаха за мирното съжителство на Украйна, другите й съседи и редица европейски страни, но и в истинска глобална терористична държава.

Според нас именно с такава сложна и нееднозначна комбинация от фактори трябва да се разглеждат перспективите на военната кампания през 2023 г. Само тяхното пълно и комплексно отчитане ще създаде предпоставки за задачата на Украйна да победи въоръжените сили на страната-агресор и да прекрати разрушителната война в Европа.

Превод: Красимир Крумов