Quantcast

Първите уроци от започналия конфликт в Нагорни Карабах

Ганчо КАМЕНАРСКИ Последна промяна на 19 октомври 2020 в 18:01 2167 0

Снимка АП / БТА

Докато светът се е вторачил в епидемията от коронавирус и произтичащите социално-икономически проблеми, той гледа с половин око и слуша с половин ухо тътнежите от взривовете от конфликта в Нагорни Карабах. А там се води почти истинска война. Проблемът е сложен и противоречив, политици и историци още дълго време ще спорят безплодно кой е по-прав в своите претенции.

Руските военни бази в Армения засега пазят неутралитет и вероятно може да се намесят само при реална заплаха на териториалната цялост на страната, а това гарантира войната да е безперспективна и без победители.

Деликатната разлика от предишните конфликти между Азербайджан и Армения сега е в полускритата намеса на Турция. След „консервирането” на военните конфликти в Сирия и Либия Ердоган потърси ново поле за изява на територията на някогашната Османска империя и я намери в Нагорни Карабах. Той разчита да стане хегемон като начало в Закавказието, а после да разшири влиянието си сред туркоезичните народи в Средна Азия. Този път зад турския лидер обаче открито застана май само Катар.

Уместно е припомнянето, че Азербайджан е около 3 пъти по-голям по територия и население от Армения. От продажбата на газ Баку калкулира почти 20 пъти по-висок БВП, което осигурява средства за нови оръжия. При затягане на конфликта Азербайджан може да се надява да изтощи Армения след 5-6 месеца. Зад Ереван обаче са политиците във Франция и целият ресурс на шиитски Иран.

Според политически наблюдатели, очевидно e пълното игнориране на руските геополитически интереси от всички участници в конфликта, от което се прави извод да се очаква край на пасивната дипломатическа позиция на Русия. Ако Москва не започне да се намесва в ставащите събития и процеси, тя ще бъде изтласкана напълно от региона и ще го отстъпи на Турция с всички произтичащи политически и икономически последствия.

Вторият извод е за характера на водената война. И тъй като Русия не е заинтересова от продължаването на конфликта, може с някаква доза доверие да се чуят мненията на руски военни експерти. От тяхна професионална гледна точка заслужават внимание някои детайли какво става в двете бивши съветски републики - при това за употребата на някои частично модернизирани оръжия, предимно от времето на Варшавския договор.

Независимо от танковете, бомбардировачите, реактивните системи за залпов огън (РСЗО), безпилотните дронове и баражиращите самонасочващи се боеприпаси, все пак характерът на общовойсковия бой демонстрира тенденция към връщане в Средновековието, твърдят наблюдатели. Тогава силите на страните са ограничавани по размер, боевете се водят локално от малочислени подразделения, а подготвената отбрана започва да доминира над настъплението.

Азербайджанската армия почти 3 пъти превъзхожда арменската в числени показатели и почти 5 пъти в качество, но за 3 денонощия активни боеве тя успя да се вклини в арменските позиции на фронт едва 20-25 км. и то само на южния участък.

Все още не е ясно какви са способностите на страните да издържат на висок темп на загуби на оперативно-тактическо равнище.

Ереван съумя да удържи позициите на фронта и демонстрира „нито капка умора”, което в някаква степен разколеба решимостта на Баку да продължи бойните действия. Бойните действия вече не са ожесточени, както в първите дни, което предполага, че са започнали дипломатически сондажи с нечие посредничество.

Военните наблюдатели отбелязват изводи и на по-ниско равнище. Например защо арменските ЗРК „Оса-АКМ” (приети на въоръжение още през 1980 г. и основното средство за ПВО на Нагорни Карабах) не успели да свалят нито един турски дрон ТБ „Байрактар”? Напротив, като на полигон „Байрактарите” унищожили половин дузина „Оси”. А още през 2015 г. излязоха съобщения, че е започнала модернизация на комплексите, в частност е внедрена цифрова система за селекция на движещите цели от радарите и е поставен модернизирана телевизионно-оптическа камера, която би трябвало да открива „безпилотниците”.

Експертите останали изненадани, че азербайджанските основни бойни танкове Т-72 „Аслан” са толкова пожароопасни. Те са модернизирани с израелска помощ, но е оставена остарялата динамична защита „Контакт-1”, която не може да издържи удара със съвременни противотанкови средства.

Например - арменците са публикували видео как противотанков боеприпас попада в челната част на танка и взривява вътре боекомплекта, без да остави шанс за спасение на екипажа. При това случаят не е единичен.

При арменците нещата са още по-зле. Те все още използват танкове Т-55. По време на „априлската война” от 2016 г. танковете Т-72А били без динамична защита (реактивна броня). За 4 г. защитата им не е усилена. Тяхната ценност в боя не е голяма, те лесно могат да станат лесна плячка за азерите. Липсват обещаните нови прицелни комплекси и доработки по оръдията.

За сметка на това пък бойците от Нагорни Карабах успели за пленят азербайджански Т-90С, който е основен боен танк на руската армия. Наистина танкът е получил повреди в бой, които обаче са отстранени при ремонт. До войната в Карабах Т-90 е използван при бойни действия само в Сирия.

Има информация, че азерски военни съжаляват, че не са преработили своите консервирани танкове Т-55 в тежки БМП (бойни машини на пехотата). Причината е, че тяхната бронирана техника демонстрирала в конфликта недостатъчна защитеност. Отбелязани са случаи, когато отделни БМП са унищожавани от вътрешни взривове на боекомплекта. Плановете по превръщане на средни танкове Т-55 във високозащитени средства, по подобие на израелските бронирани машини „Ахзарит”, са останали нереализирани.