Наистина ли Путин и Алиев се помириха? Излезе странна афера за преврат в Баку с участието на Москва

След като Владимир Путин и Илхам Алиев разговаряха и дори се прегърнаха на срещата на върха в Душанбе в началото на октомври, мнозина побързаха да заключат, че 10-месечният конфликт между двете страни е приключил. Това беше унизително за Москва, която най-накрая беше принудена да признае, че полетът на AZAL е бил свален от руска система за противовъздушна отбрана през декември 2024 г.

Три седмици по-късно обаче разведряването все още не се е случило - арестуваните през юли руски преместени жители на Баку остават в ареста, както и азербайджанците в Екатеринбург. Освен това местните медии съобщават, че служител, свързан с Москва в продължение на много години, е арестуван, тъй като е подготвял преврат. Става дума за бившия ръководител на президентската администрация Рамиз Мехтиев.

След срещата между Путин и Алиев страните освободиха задържаните, но не всички.

На 19 октомври, малко след срещата между Путин и Алиев, Игор Картавих, главен редактор на агенция „Спутник Азербайджан“, който беше задържан от азербайджанските специални служби през лятото за измама и незаконно предприемачество, отлетя от Баку за Москва. Руската страна освободи Мамедали Агаев, бившият директор на Сатиричния театър. Прокуратурата твърди, че той е присвоил до 20 милиона рубли.

Мамедали Агаев и Игор Картавих са особени фигури. Освобождаването им беше обявено веднага след срещата в Душанбе от помощника на Путин, Юрий Ушаков, който дори уточни, че е било обсъждано с Хикмет Хаджиев, помощник на Алиев по външната политика.

По-късно, на 25 октомври, последва още един обмен: главният редактор на „Спутник“ Евгений Белоусов за бизнесмена Юсиф Халилов от азербайджанската диаспора във Воронеж. Освобождаването на Белоусов и Халилов вероятно е било улеснено от нов телефонен разговор между лидерите на Русия и Азербайджан на 24 октомври, въпреки че според пресслужбите те са обсъждали икономически проекти.

С това приключи обменът, а над 20 души остават в ареста.

Затворниците в Азербайджан

По време на летния рейд срещу „Спутник“, азербайджанските сили за сигурност първоначално задържаха още петима местни служители, но два дни по-късно ги освободиха под гаранция. Между другото, азербайджанската информационна агенция АПА дори съобщи в първите дни, че двама служители на „Спутник“ работят за ФСБ. Подобни обвинения обаче никога не бяха отправени официално.

Освен това, 11 случайни руснаци бяха задържани в Баку и обвинени в онлайн измами и трафик на наркотици. Именно те бяха видени да вървят в колона с насинени лица и ръце, стиснати зад главите, в скандално видео. Журналисти от „Новая газета Европа“ идентифицираха девет от тях: ИТ специалистите Дмитрий Безугли и Иля Безугли (без роднинска връзка), Сергей Софронов, Антон Драчев, Игор Заболотских и Валери Дулов; студентите Алексей Василченко и Дмитрий Федоров; и туристът Александър Вайсеро. На 28 октомври стана известно, че те няма да бъдат освободени скоро. Сабаилският съд в Баку удължи задържането им с още три месеца.

Затворниците в Русия

В края на юни около 50 души бяха задържани в Екатеринбург по време на акция срещу азербайджанската диаспора. Двама от тях, Хюсейн и Зиядин Сафаров, починаха, най-вероятно в резултат на побоища и мъчения, след което телата им бяха пренесени в Азербайджан. Арестувани бяха шестима: Мазахир Сафаров, Акиф Сафаров, Аяз Сафаров, Бакир Сафаров (те са роднини), Ахлиман Ганджиев и Шахин Лалаев. Всички остават в ареста, който е удължен до 29 декември. Те са обвинени в участие в убийства през 2001, 2010 и 2011 г.

Отделно от това наказателно дело и в Екатеринбург бяха арестувани ръководителят на диаспората Шахин Шихлински и синът му Мутвали. Синът беше арестуван за това, че е блъснал агент на ФСБ, който чупил прозорците на колата му, докато се опитвал да задържи баща му.

Азербайджанци бяха арестувани и в други региони, а задържанията им продължиха дори след срещата между Путин и Алиев. На 2 септември Шахлар Новрузов, виден бизнесмен от Краснодарския край, беше задържан по подозрение в злоупотреба. Освен всичко друго, той контролира един от товарните терминали в пристанището Туапсе. А на 16 октомври Фаиг Алиев беше осъден в Смоленск на четири години затвор за подкуп.

Защо е малко вероятно задържаните да бъдат освободени скоро

Взаимното освобождаване на 11 руснаци и 10 азербайджанци може да е трудно поради факта, че делото срещу тях вече е образувано и силите за сигурност в двете страни вероятно ще искат да го доведат докрай.

Елдар Зейналов, директор на Центъра за правата на човека в Азербайджан, коментира в разговор с „Медуза“, че е важно азербайджанските власти „да направят всичко както трябва“. „За да се спазят законовите процедури, делото трябва да отиде в съда, да бъде произнесена присъда, която да влезе в сила, и едва тогава те могат да бъдат помилвани или екстрадирани, за да изтърпят присъдите в родината си“, казва активистът за правата на човека.

Освен това, някои от руснаците, задържани от азербайджанските власти, може да не желаят да се завърнат в родината си след освобождаването си, страхувайки се от преследване. Политическите възгледи на задържаните са неизвестни, но някои от тях са напуснали Русия през 2022 г., вероятно поради голямата война на Русия с Украйна.

Зейналов също така подозира, че Сергей Сергеев, друг руски гражданин, екстрадиран от ОАЕ на 16 октомври не в Русия, а в Азербайджан, което е много рядко явление, може да играе роля в съдбата на задържаните руснаци. Обвиненията срещу него са подобни на тези срещу задържаните през юли - „незаконно прехвърляне на особено големи суми пари, незаконни схеми с криптовалута, пране на пари". Възможно е руснаците да бъдат помолени да свидетелстват срещу него, което ще послужи като основание за освобождаването им „за съдействие на разследването“, смята Зейналов.

Друг източник на Meduza, азербайджанският политолог Илгар Велизаде, отбеляза, че „това е само началото на дълъг процес“. „Руската страна също не е изплатила обезщетение за сваления самолет, а имената на отговорните офицери от противовъздушната отбрана не са разкрити“, каза експертът.

Това наистина е вярно: по време на среща с Алиев в Душанбе Путин заяви:

„Разбира се, всичко необходимо в такива трагични случаи ще бъде направено от руската страна по отношение на обезщетението и ще бъде дадена правна оценка на действията на всички длъжностни лица.“

Но оттогава нищо не се е случило. Въпреки че азербайджанските медии съобщиха имената на най-вероятните отговорници за трагедията още през лятото - капитан Дмитрий Паладичук и генерал-майор Александър Торопило.

В същото време Русия и Азербайджан преговарят за освобождаването на руснаците, заяви на 30 октомври говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Роднините им обаче са научили за това по новините, пише изданието „Важни истории“.

Ситуацията се усложнява от предполагаемия осуетен държавен преврат в Азербайджан

В допълнение към хората в затвора, между Москва и Баку остава и друг нерешен въпрос. Това е съдбата на бившия началник на Генералния щаб на Азербайджан Рамиз Мехтиев, дълго смятан за лидер на „Руската партия“ – група политици и бизнесмени, които се застъпват за стратегически връзки с Москва. 87-годишният Мехтиев е буквално най-възрастният служител в страната, започнал кариерата си под ръководството на Гейдар Алиев още през 70-те години на миналия век.

Първата новина, че Мехтиев е поставен под домашен арест по подозрение в държавна измяна, корупция и дори опит за държавен преврат, се появи на 14 октомври, а още на следващия ден всички държавни медии в Азербайджан публикуваха остри репортажи за него. Той беше наречен „троянски кон“, който чрез интриги подкопаваше независимостта на Азербайджан и помагаше на „бившата империя“.

Информационната агенция АПА, позовавайки се на „надеждни източници“, съобщи, че Рамиз Мехдиев се е обърнал към контактите си в Москва с план за държавен преврат. Агенцията нарече плана му „насилствен“ и твърди, че 87-годишният служител лично ще оглави Временен държавен съвет – нов управляващ орган. В тоци разказ Путин е целият в бяло - уж именно той е информирал Алиев за заговора.

Друга медия, „Вести Баку“, съобщава по-зловеща версия: Мехдиев е планирал убийството на Алиев. Според този план, самолетът на азербайджанския президент (Илхам Алиев е летял на среща на върха в Санкт Петербург) е трябвало да бъде „по погрешка“ свален от системи за противовъздушна отбрана, но изстрелите са пропуснали.

Междувременно няма официално изявление относно ареста – от Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи или службите за сигурност.

Ариф Юнусов, ръководител на отдел „Конфликтология и миграция“ в Института за мир и демокрация на Азербайджан, който е бил принуден да напусне страната поради преследване от страна на правителството, заяви пред „Медуза“, че всъщност няма ново дело срещу Мехдиев.

„Рамиз Мехдиев вече е под неофициален домашен арест от три години“, каза той. „Това означава, че всички негови контакти се следят от службите за сигурност. В момента това е просто театрално представление както за чуждестранната, така и за местната публика.“

Западът трябва да демонстрира, че Азербайджан всъщност не се сближава с Москва и не ѝ помага да избегне санкции. Това е особено актуално: в Европейския съюз постоянно се изразяват подозрения, че Азербайджан купува руски газ за препродажба. Подобни идеи съществуват и по отношение на петрола – скорошният скандал със замърсяването с петрол вече породи съмнения, че той не е истински азербайджански. Помирението с Москва би могло да засили тези подозрения, така че Алиев създава контрааргумент, като демонстративно елиминира основния канал за руско влияние. Сега е по-трудно да бъде обвинен, че играе с Москва.

Наистина ли Азербайджан помага на Русия да избегне санкции?

Конспиративната теория е трудна за вярване и защото е малко вероятно някой в ​​Азербайджан да е готов да рискува живота и свободата си за Мехтиев, 87-годишен чиновник, който е загубил властта си от няколко години и е свързан с непотизъм и корупция. Освен това, той ще трябва да се изправи срещу Илхам Алиев, който си върна Карабах и се радва на истинска подкрепа в армията.

„Случаят с Мехтиев може да се сравни с „министерската конспирация“ от 2005 г., в която една от централните фигури беше министърът на здравеопазването Али Инсанов. Той също първоначално беше обвинен в подкрепа на опозицията и планиране на преврат, но през 2007 г. беше осъден за корупция“, посочва активистът за човешки права Елдар Зейналов. „Така че може би с течение на времето политическите обвинения по случая с Мехтиев ще изчезнат, оставяйки само финансови.“

Особеността на азербайджанската медийна среда е, че властите лесно могат да променят причините за арест. Всичко, публикувано в местните медии, може да се превърне или в правителствен наратив, или в журналистическа спекулация, в зависимост от политическите цели.

А случаят с Мехтиев най-вероятно е просто инструмент както за вътрешната, така и за чуждестранната аудитория. Очевидно е предназначен да остави у хората в Азербайджан впечатлението, че въпреки че Путин е признал вината за самолетната катастрофа, стратегическата заплаха от Москва не е изчезнала.

Б. ред. - Статията е от руската независима медия Медуза. Преводът е на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews