На украинския фронт гледат с предпазлив оптимизъм на преговорите с Русия

На монитор, излъчващ на живо от украинските безпилотни самолети, се виждат големи кълба дим. Безпилотниците са надвиснали над покрайнините на Покровск в Източна Украйна - в един от най-напрегнатите участъци на фронтовата линия.

Секунди по-рано украинската артилерия е ударила позиции на руските войски, които са се опитват да напреднат към пътя за Покровск. Поне един руски войник е бил ранен и вероятно убит след удара.

Страшно е да гледате тези кадри на живо. Те показват последиците от войната, която Русия започна и в която досега са загинали стотици хиляди. "Безкрайна кървава баня", както я нарече президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Намираме се в селска къща, която е превърната в команден пункт на 155-а механизирана бригада на украинските сили, на няколко километра от предните артилерийски позиции.

Мащабът на разрушенията, които виждаме на мониторите - унищожени къщи и сгради - далеч надхвърля това, което видяхме само преди шест месеца. Това е доказателство за ожесточените боеве, които се водят през последните няколко месеца за Покровск - най-важният транспортен възел в Донецка област.

Тази седмица се наблюдава предпазлив оптимизъм дори сред скептично настроените войници, които неведнъж са наблюдавали как надеждите за прекратяване на огъня се разпадат, след като дипломатическите усилия на САЩ, Европа, Турция и други страни подтикнаха Русия и Украйна към преки преговори за първи път от три години насам.

"Мисля, че нещо трябва да се случи, тъй като Русия първа настоя за тези преговори. От 2022 г. насам те отказват да осъществят какъвто и да е контакт. Иска ми се да вярвам, че това ще бъде началото на края на войната. Виждам, че успяхме да унищожим тиловите им позиции и линиите за снабдяване. Русия не разполага с онази сила и мощ, която имаше в началото на войната. Така че мисля, че нещо ще се случи", казва офицер с позивна "Козак".

37-годишният Юрий е работил в технологична компания преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

"Те (двете страни) трябва да започнат да говорят. Ние, войниците, искаме тази война да приключи. Но е важно да помним, че не можем да я спрем, защото не ние сме тези, които я започнаха", коментира той.

Юрий (от дясно) не вярва, че Русия ще спре, ако Украйна й отстъпи територии.  Снимки: Би Би Си

Юрий вдига поглед към монитора и вижда, че руските войници отново са започнали да се движат. Той и колегите му изчисляват координатите и ги предават на артилерийското подразделение.

От командния пункт пътуваме до артилерийските позиции по черен път през обширни открити полета. Прахолякът е във въздуха, автомобилът се плъзга, а ние караме толкова бързо, колкото можем.

Скоростта е и защита срещу ударите на дроновете, чийто брой жертви се е увеличил драстично както в Русия, така и в Украйна, откакто те започнаха да действат през 2023 г.

Военните технологии продължават да се развиват. Сега се появи нова заплаха: безпилотни летателни апарати с оптични влакна.

"Не можем да ги открием или неутрализираме, така че вероятно сега в района има много повече дронове, отколкото си мислим", казва Юрий.

Докато се приближаваме към артилерийска позиция, скрита под дървета и храсти, войници зареждат оръдие. Това е самоходна артилерийска установка "Цезар" френско производство. От началото на войната в Украйна са доставени няколко десетки такива, а сега Франция се опитва да увеличи производството им.

"Цезар" в действие.

"Впечатлен съм от точността й и можем да използваме голям набор от боеприпаси. Най-важното е, че много бързо се привежда в бойно състояние. Тя е много по-ефективна от старото съветско оборудване, което използвах", признава Козак.

Украинските войници изстрелват четири снаряда, всеки от които издава оглушителен звук. Около нас свистят снаряди. Сраженията продължават.

"Както чувате, в момента има вълна от вражески атаки и се нуждаем от много боеприпаси, за да ги накараме да спрат. Надяваме се, че нашите международни партньори могат да ни осигурят колкото се може повече боеприпаси, защото ако трябва да започнем да избираме приоритетни и неприоритетни цели, врагът ще успее", посочва Козак.

Питаме войниците как се отнасят към предложенията, че Украйна ще трябва да направи отстъпки и евентуално да се откаже от територия, за да осигури мир.

"Болно ми е да го чуя. Аз искам да се прибера у дома при семейството си. Дъщеря ми е на 8 г. и много ми липсва. Но ние трябва да бъдем силни. Не вярвам, че ако отстъпим някаква територия, те ще спрат. След няколко години ще се върнат и всичко ще започне отначало", изтъква Юрий.

"Хората, които не са идвали тук, които не са усетили последиците от руската агресия, всички тези диванни коментатори казват, че може да раздадете земята и всичко ще приключи. Те никога няма да разберат колко много роднини и приятели сме загубили. Не трябва да отдаваме нито един квадратен метър от нашата територия", каза Козак.

Цената, която Украйна е платила за защитата на земята си, е видима навсякъде: на снимки на усмихнати млади войници край пътищата, на мемориални плочи на централните градски площади и на редици прясно изкопани гробове.

Яна Степаненко купува на загиналия си син любимите му лакомства - чаша горещ шоколад и шоколадово руло. След това отива на гробището в Запорожие и внимателно ги поставя на гроба на 22-годишния Владислав. Яна и дъщеря ѝ, 13-годишната Никол, избърсват надгробния камък с мокри кърпички. След това се прегръщат безутешно.

Яна и дъщеря й при гроба на загиналия Владислав.

Владислав е бил оператор на безпилотен самолет и е убит при руски удар на 21 февруари тази година. За Яна новината за възобновяването на преките преговори не носи никаква надежда.

"Струва ми се, че тази война ще е вечна. Разбира се, надявам се да намерят решение. Защото хората умират тук и там (в Русия). Но жаждата на Путин за нашата земя е неутолима", размишлява Яна.

Част от областта Запорожие в момента е окупирана от Русия, а фронтовата линия е на по-малко от 60 км от града. Русия многократно е изисквала пълен контрол над Запорожка, Луганска, Донецка и Херсонска област като част от всяко мирно споразумение.

"Няма как. Искам да живея в Украйна, а не в Русия. Видяхме какво правят по време на окупацията, какво направиха в места като Буча, тяхната бруталност и мъчения. Можете ли да си представите, те дори не пощадиха това гробище", посочва Яна големия кратер наблизо, където преди няколко месеца избухна бомба.

От очите ѝ се стичат сълзи.

"Надявам се, че детето ми не е умряло напразно. Че все пак ще има победа - и цяла Украйна ще бъде свободна", допълва тя.

Следете новините ни в GoogleNews