Quantcast

На барикадите в Киев: разказ и снимки от първо лице

Сергей Антонов Последна промяна на 17 февруари 2014 в 20:48 7478 7

Часът е 18.30. Преди час кацнахме в Киев и сега бързаме за Майдана. Когато пред мен се появява първата барикада, съм впечатлен - по телевизията изглеждаха по-малки. Проходът е тесен и на зиг-заг. На всеки ъгъл стои протестиращ в бронежилетка, с каска и дървена или метална палка. На лицето имат черни маски и не изглеждат никак приветливи. Не спират никого да влиза или излиза от площада, но все пак имаше някакъв фейсконтрол.

Излязохме на ул. "Крешчатик", която води към площад "Независимост". С присъщия ентусиазъм на новобранеца започнах да снимам трескаво. По протежение на цялата улица са наредени палатки, от които излиза дим. Хора цепят дърва и почистват около тях.

По улицата се движат както и обикновени граждани, така и въоръжени и маскирани протестиращи. След един-два дни престой в Киев и аз се научих да различавам т. нар. туристи от участниците в Евромайдана.

Стигнахме до самия площад, където палатките като че ли са наредени безразборно - това беше първото ми впечатление. Ала после разбрах, че всъщност ред има. Навсякъде има полеви кухни и пунктове, където се раздава чай и храна.

Насочихме се към сцената в центъра на Майдана, която работи 24 часа в денонощието, а на нея излизат различни артисти, групи, четат се стихове, на екрани се пускат интервюта, новини.

Виждам и баща, довел и двете си дъщери да ги снима край барикадите, а те пък от своя страна се впечатляват от лазерите, които прожектират по фасадите на околните сгради герба на Украйна. На всеки час звучеше химна на страната. С ръка на сърце всички пеят. Някой се провиква "Слава Украине" и наоколо всички хорово отговарят "Героем слава".

Забелязахме и плакат на палатка, който не можем да си преведем. Така се запознаваме с Костя и неговите хора от Кривой рог, най-дългия град в Европа. Поканиха ни на чай в палатката. Интересно ми беше да видя как се живее в тези палатки. Помещението се отопляваше от два легнали, заварени един за друг варела. От едната страна се слагаха дървата, а от другата имаше отвор с кюнец, който излиза в горната част на палатката.

Разпитваха ни за България. Някои не знаят, че сме в ЕС. Когато им казах, че пенсиите са в порядъка на 100 евро, ми зададоха въпроса може ли да се живее с тази сума. В Украйна средната пенсия е 250 - 300 евро. На въпроса ми защо са на площада, Костя ми отговаря, че никога не се е занимавал с политика, но на 28.11.2013 г. - когато вижда как "Беркут" бият децата - се организират в Кривой рог и пристигат в Киев. На тази дата милицията силово разгони студентите от Майдана.

Ние казваме, продължават нашите домакини, че чужди деца няма. Не може да се бият безогледно нашите деца и ние да гледаме безучастно. Не подкрепят никоя партия и не се наемат да кажат какво ще се случи след като революцията победи. Сега са тук да се борят срещу "мафиотското управление на Янукович, всеобщата корупция и за достоен живот на нашите деца". Гледат ни с недоверие, че и при нас мафията е на власт и се заиграва с Путин, учудени са, че 8 месеца протестираме без успех. Разделяме се с обещанието да ги посетим пак.

Запътваме се към ул. „Грушевски". Там на 19 януари подразделението "Беркут" и вътрешни войски влизат в бой с майдановци. Шест са жертвите от страна на протестиращите от тази улица пред стадиона "Динамо Киев". В този момент там има три барикади, охранявани от бойците на Майдана. Стоят изгорели камионетки и коли, всичко е пропито от черна пепел, останала от стотиците изгорели гуми. Охранявя се предимно от момчета от "Десен сектор". Това е организация на украинските футболни фенове. Когато един фен на "Динамо" е пребит до смърт от милицията, те се събират и казват, че свалят шаловете на различните отбори и слагат шала на Украйна. Сега са на площада. Молят ни да не снимаме момчетата без маски и ни пускат до втората барикада - по-напред през нощта не може, там има само бойци. Говорим си с момчетата, като се топлим край един варел. Разказват какво се е случило на 19-и. Показват ни местата, където са загинали техни приятели. Сега там има цветя, поставени са икони, горят свещи.

Тръгваме от ул. "Грушевски" и решаваме да проверим дали можем да влезем в Киевската община. Това е първата сграда, завладяна от революционерите. Охраната проверява документите ни и ни пуска. Влизаме в голяма зала, където има медицински пункт, информационен център и интендантски кът. Раздават се шалтета и одеяла на тези, които желаят да спят в сградата. В единия ъгъл на голям екран се гледа телевизия, а наоколо спят хора. Късно е и ние усещаме, че хората се притесняват от нас. Така че си тръгваме.

На следващия ден решаваме да посетим първо лагера на контрапротеста, наречен Антимайдан. Ограден е от милиция и не ни допускат вътре. На улицата десетина активисти стоят с еднакви плакати, на които пише "Стоп майдан". Възрастна жена с рупор в ръка ни пита от къде сме. Когато й отговаряме, започва да пита: "Е, как сте сега, когато сте в ЕС? Станахте ли по-богати, живеете ли по-добре? Та вие сте най-бедни в Европа". Отговаряме, че за това не ни е виновен ЕС. Тя ни прекъсва с твърдението, че на Украйна не е нужна Европа, че няма да позволи няколко безделника на Майдана да тласкат страната към Запада, който желае само да обере залежите на Украйна. Нашата спътничка Тихомира я пита не се ли страхува от руския ботуш? Афектирана, активистката обяснява, че тя самата е рускиня и роднините й живеят в Русия. Напускаме Антимайдана с чувството, че сме си загубили времето.

Влизаме на Майдана от барикадата на ул. "Институтска". Там е друга сграда, завзета от протеста.Това е бившият „Палац Октябърский”, понастоящем „Палац Свобода”. Ежедневието си тече. Едни цепят дърва, други ги подреждат до походната кухня, почиства се наоколо, изнася се боклук. Към нас се приближава мъж и ни пита откъде сме. Започва да ни обяснява ситуацията. Той е от Чернигив ( това е украинското име на града, познат у нас с руското Чернигов). Тук е настанена Чернигивската сотня - привърженици на партията Свобода. Сотня е група от 15-20 или повече души. Обикновено сотните се образуват на регионален принцип. Има Кримска сотня, сотня от студентите на Лвов и т.н. В цялата сграда живеят различни сотни от западна и централна Украйна, привърженици на ПП "Свобода". Националистическата формация е за забрана на комунистическата партия и нейни разклонения, както и всеобща лустрация. Нейни активисти свалят паметника на Ленин в Киев на 8.12.2013 г.

Към нас се присъединяват и други членове на Чернигивската сотня. Отново ги питам защо са тук. Получавам отговор от Олексей, бивш военен: "Когато видях как бият децата ни, някак рязко станах националист". Питат ни дали искаме да видим как живеят. Сградата е със строг пропусквателен режим. Всички притежават баджове и гривни, с които се легитимират. Молят ни да почакаме на входа и след малко пристига коменданта на сградата. Той ни запознава с правилата и ни моли преди да снимаме да искаме съгласие. В интерес на истината никой не отказа да бъде сниман.

Показват ни кухнята, къде спят, бойно снаряжение, каски, палки, щитове. Помагам на едно момче, което си прави протектори за ръцете и краката. Реже пластмасова тръба напряко и прикрепя кече от вътрешната страна. Разказват ни как в началото са рязали бутилки от минерална вода, след това са ги прикрепяли с тиксо. Алкохолът е абсолютно забранен, както в сградите, така и на самия площад. Който пие, бива изгонен без право да се връща на Майдана. Когато задавам въпроса ще се реши ли проблемът с оставката на Янукович, с усмивки ми отговарят, че не иде реч само за сдаване на властта, а за съд. Има вече 6 жертви и 35 трайно изчезнали. Обясняват зависимостта на президента от Москва и Путин и са убедени, че щурм на милицията ще има, което ще доведе до жертви и от двете страни. "Борбата е за независимостта на Украйна".

Малко по-късно домакините искат да ни заведат до Украинския дом. Това е бившият музей на Ленин. Там има оборудвана хирургия, информационен център и зала, в която се помещава библиотеката. Тя е организирана и ръководена от Мила Иванцова, която разказва как за една седмица са събрани над 10 000 книги и непрекъснато пристигат нови. Всеки може да вземе книга, като напише на бележка "Честное слово", с което се задължава да я върне. На дълга маса са се събрали художници, които рисуват върху каски национални мотиви, патриотични лозунги, икони на светии... Тихомира взе четка и изрисува една от каските на нашите придружители. В голямата зала всяка вечер музиканти изнасят концерти. Присъствахме на изпълнението на „Пианисти - екстремисти”. Това бяха класически музиканти, пристигнали от барикадите, свириха с маски на лицето.

Става дума за "афганците" - това са бивши военни от Съветската армия, воювали до 1989 г. в Афганистан. Олексей предлага да ни заведе при тях, те спят на площада в палатки. До тях достъпът е ограничен, не желаят да бъдат притеснявани. Изчакваме пред входа на техния лагер, пазен от постови. Олексей излиза с един от тях, който внимателно ни сканира и ни пита какво ни интересува, след което ни кани вътре. Позволяват ни да снимаме. Всички са в униформи и при тях цари абсолютна чистота. Разполагат с интернет и телевизор. Казват ни, че сме единствените журналисти допуснати в лагера. Питам как ще приключи всичко това.

Спокойно ми отговарят, че не знаят, но за тях крачка назад не съществува - ако революцията не победи, тях ги чака затвор, където ще бъдат ликвидирани. Говорим, че барикадите могат да бъдат превзети само с тежка техника, но тя в градски условия е нож с две остриета. Всеки спрян БТР става барикада. Обясняват ми, че си имат свои способи това да се случи. Разказват, че на Майдана има и други военни от спец. наза (части със специално назначение) от бившата Съветска армия. За тях споменават - "Момчетата не са воювали, но и те са сериозни хора". Говорят спокойно, с обрани емоции, хора знаещи какво могат. Когато напускаме техния лагер, ме хваща страх колко сериозни са нещата.

През тези дни непрекъснато задавах въпроса: Как ще приключи тази революция? Разговарях с хора извън Евромайдана и с бойци от революцията. Всички бяха убедени в победата на революцията. Някои изказваха мнение, че няма да се стигне до още жертви. Мнозина твърдят, че Янукович ще капитулира, тъй като всички заграбени пари от властимащите са на Запад и няма да рискуват да ги загубят. Други обаче казват, че Путин е страшно притеснен от това, което се случва в Украйна и ще опита всичко, за да задържи Янукович на власт. Ако революцията победи, същата очаква и Русия.

Лично аз се моля да няма жертви.

Слава Украине!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

19.02 2014 в 12:07

Хахахаха - червенотиквенити опорнуточкъси нямат и представа за това което пишат, ама нал требе да се поупражнят навред из нетя във въртенето на подобострастна опашка, може пък да изпадне някой недооглозган кокал.
Всуе се морите пацаны, всуе, няма да ви огрее, мечката не дели меда с никого.
Пък дали предпочитате произнасяне Крещатик или Хрищатик, Кийв или Киев - хич не е важно.

19.02 2014 в 04:13

Да

18.02 2014 в 09:13

т.н. проф. балкански е прост червен трол путиноид, не му обръщаите внимание !

18.02 2014 в 09:02

Eми простака ти каза:

TLDR - Too Long, didn't read

Освен само да добавя SMD, друго не се сещам.

18.02 2014 в 01:45

След като прочетох "Хрищатик", ми стана ясно, че е неграмотно написано. Няма смисъл да се напъва човек да чете повече:)

TLDR - Too Long, didn't read :)

18.02 2014 в 00:30

Другият път преди да коментирате г-н проф. Балкански, прочетете текста!

17.02 2014 в 23:09

Прекалено дълъг текст. Не го четЪх изобщо. Предполагам, че е фрашкан с пропагандни клишета. Истината е, че няма единна Украйна. Половината от населението говори руски и се чувстват руснаци, другата половина говори някакъв местен диалект, и им се струва, че ще са по-добре в Еврогейския съюз, който обаче, както се разбра, изобщо никога не им е предлагал пълноправно членство.

Напълно разбирам западняците, че дават мило и драго, само и само да откъснат тази бивша съвеЦка република от орбитата на Русия. Обаче така само втвърдяват позицията на Кремъл.

Айде някой само да си спомни, къде отиде на работа бившия немски канцлер Герхард Шрьодер. Евроатлантическите посерковци изобщо не си дават сметка, за какво става дума, когато се опитват да се заяждат с Русия....