Френският президент Еманюел Макрон направи сериозен завой в говоренето си по отношение на войната в Украйна. В интервю за френската телевизия Те Еф 1 Макрон в събота той обяви, че Европа трябва да подготви бъдещата си архитектура на сигурността и също така да обмисли "как да даде гаранции за сигурността на Русия" в деня, в който тя се върне на масата за преговори.

Думите му бяха отхвърлени от политици от управляващата в Германия коалиция на Социалдемократите, Зелените и Свободните демократи и предизвикаха остри реакции в Украйна и балтийските страни, предаде ДПА. Експертът по външната политика на Социалдемократическата партия Нилс Шмид каза вчера пред германския вестник "Велт", че думите на Макрон са изненадващи:

"НАТО никога не е заплашвала Русия, а е създала обща рамка по въпросите на сигурността чрез Основополагащия акт НАТО-Русия. Сега въпросът е за гарантиране на европейската сигурност спрямо и срещу Русия, и докато Русия преследва империалистическа външна политика, общоевропейски мирен ред с участието ѝ не е възможен".

На свой ред външнополитическият експерт на Свободните демократи Улрих Лехте похвали дипломатическите усилия на Макрон и ги определи като добра инициатива, но уточни, че "готовността на Русия и Украйна е главното условие за такива преговори и че "агресията винаги е идвала от Москва".

Съветникът на украинския президент Володимир Зеленски Михайло Подоляк заяви, че светът се нуждае от гаранции за сигурността от Русия, а не обратното.

"Цивилизованият свят има нужда от "гаранции за сигурността" срещу варварски намерения от следпутинова Русия", написа снощи той в Twitter.

Секретарят на украинския Национален съвет за сигурност и отбрана Олексий Данилов написа в социалната мрежа, че "денуклеаризирана и демилитаризирана" Русия би била най-добрата гаранция за мира не само за Украйна, но и за света.

"Някой иска да осигурява гаранции за сигурността за страна терорист и убиец? Вместо Нюрнберг - да подпишем споразумение с Русия и да си стиснем ръцете?", пише Данилов. 

Изказването на Макрон предизвика критика и в някои от балтийските страни, които имат граница с Русия и я възприемат като нарастваща заплаха.

Бившият премиер на Финландия Александър Стуб коментира, че е "фундаментално несъгласен" с френския президент. По думите му единствените гаранции за сигурността са по същество неруски.

"Русия първо трябва да гарантира, че няма да напада други страни", написа той в Twitter. 

Бившият литовски външен министър Линас Линкевичус заяви, че Русия разполага с гаранции за сигурността, стига да не "напада, анексира или окупира" съседите си. В Twitter той написа, че "ако някой иска да създаде нова архитектура на сигурността, която позволява на терористична държава да продължи да прилага методите си за сплашване, той трябва да помисли пак, това няма да стане".