Майката на четирите деца, които бяха спасени, след като оцеляха 40 дни след самолетна катастрофа в джунглата на Амазонка, е била жива четири дни след инцидента.

Умирайки Магдалена Мукутуй казала на децата си да тръгнат и да намерят помощ.

Пред репортери бащата на децата, Мануел Раноке, разказва, че най-голямата му дъщеря му казала, че майка им ги е призовала да "вървят" и да се спасят.

Братчетата и сестричетата, които са на 13, 9, 5 и 1 година, бяха спасени и транспортирани със самолет от джунглата в петък. Те бяха настанени във военна болница в столицата на Колумбия Богота.

"Единственото ново, което разбрах от дъщеря ми (13-годишната Лесли), е, че всъщност майка ѝ е била жива в продължение на четири дни", каза г-н Раноке пред репортери на входа на болницата.

"Преди да умре, майка им им е казала нещо от рода на: "Махайте се оттук. Ще видите какъв човек е баща ви и той ще ви покаже същата голяма любов, каквато аз ви показах", каза той.

Появяват се все нови и нови подробности за оцеляването на децата в джунглата и за чудодейното им спасяване - включително първите неща, които децата са казали, когато са били намерени.

Спасителят Николас Ордонес Гомес разказа за момента, в който са открили децата.

"Най-голямата дъщеря, Лесли, с малката в ръце, изтича към мен. Лесли каза: "Гладна съм", каза той пред обществения телевизионен канал RTVC.

"Едното от двете момчета лежеше. То се изправи и ми каза: "Майка е мъртва". 

Гомес и колегите му спасители са се опитали да успокоят децата, обяснили им, че са приятели и че тяхното семейство ги е изпратило да ги търси.

"Дайте ми малко хляб и салам", отговорило момчето.

В публикуваните в неделя кадри от спасяването на децата, четиримата братя и сестри изглеждаха изтощени от седмиците, които са прекарали в джунглата.

Г-жа Мукутуй и децата ѝ са пътували със самолет Чесна 206 до Араракуара, в провинция Амазонас, до Сан Хосе дел Гуавиаре на 1 май, когато самолетът е обявил тревога заради повреда на двигателя.

Телата на майката и на двамата пилоти бяха открити на мястото на катастрофата от армията, но се оказа, че децата са се скитали в дъждовната гора, за да търсят помощ.

Изчезналите деца се превърнаха в център на огромна спасителна операция, в която участваха десетки войници и местни хора.

Спасителите ги откриха, след като попаднаха на следи от стъпки в джунглата и отхапани плодове.

Надеждите, че децата са живи, бяха големи, тъй като малчуганите са от коренно население, което познава добре джунглата и това кои плодове и растения са ядливи.

Астрид Касерес, ръководител на колумбийския Институт за семейно благосъстояние, заяви, че за оцеляването на децата много е помогнал факта, че по това време на годината те са могли да намерят достатъчно плодове в дъждовните гори.