Куба ли е следващата мишена на Тръмп?

Американският президент Доналд Тръмп намеква, че Куба може да е следващата му цел, а държавният секретар Марко Рубио от години свързва свалянето на Николас Мадуро във Венецуела с освобождаването на Куба от комунизма.

Какво очаква „острова на свободата” в новата ера на американската хегемония в Западното полукълбо.

Краят на петрола – краят на Куба?

„Куба е готова да падне. Сега Куба няма никакви приходи. Всичките им приходи бяха от Венецуела, от венецуелския петрол. Вече не получават нищо. Куба буквално е готова да падне“, заяви Тръмп миналата седмица, цитиран от Би Би Си.

В отговор кубинският му колега Мигел Диас-Канел посочи, че страната му е подложена на атаки от САЩ вече 66 г. и нейните жители са готови „да защитят родината си до последна капка кръв“.

„Куба е свободна, независима и суверенна страна. Никой не ни диктува какво да правим“, отговори Диас-Канел на заплахите на Тръмп.

Венецуела беше основен доставчик на петрол за Куба, но износът спря още преди месец заради морската блокада на Венецуела. Последният танкер с петрол е бил изпратен за Куба в средата на декември, съобщава Ройтерс, позовавайки се на вътрешни документи на PDVSA, държавната нефтена и газова компания на Венецуела.

Недостигът на гориво вече няколко години се отразява зле на икономиката на Куба. През последните години островът живее в условия на постоянни прекъсвания на тока и интернет, както и на недостиг на основни продукти. Според изчисленията на кубински демограф, населението на страната е намаляло с 18% през последните години поради емиграцията, като напускат предимно младите хора.

Не е ясно дали други страни ще могат да заменят доставките от Венецуела. Ройтерс съобщава, че в петък в Хавана е пристигнал танкер с мексикански петрол. Въпреки това делът на Мексико в кубинския внос на петрол остава незначителен, дори е намалял през последната година поради натиска на администрацията на Тръмп, според изчисленията на изследователи, които следят движението на танкерите. Куба не публикува данни за вноса на петрол.

Теоретично Куба би могла да се опита да получи доставки от други приятелски страни в региона, като Бразилия и Колумбия, където на власт са леви лидери, смята Пол Уебстър Хър, старши преподавател по международни отношения в Бостънския университет и бивш британски посланик в Куба.

„Системата не е на ръба на колапса. Да, Куба се намира в много сложно икономическо положение, но ситуацията не е критична“, отбелязва водещият британски специалист по Куба Стивън Уилкинсън, старши преподавател в Университета в Бъкингам.

Той допълва, че кубинците са свикнали да живеят в условия на огромен дефицит и макар че недостигът на гориво може да отслаби отбранителната способност на кубинската армия, всякакви опити за нахлуване ще срещнат масова съпротива от страна на населението.

Освен това, противно на думите на Тръмп, Куба има и други източници на доходи, освен препродажбата на венецуелски петрол – преди всичко туризъм, износ на медицински услуги, а също и залежи от никел, чиято важност нараства поради използването му в центрове за данни и хардуер, свързан с изкуствен интелект.

Смяна на режима или разкол на елитите?

Освен източник на евтин петрол, социалистическа Венецуела беше най-близкият идеологически съюзник на Куба. След разпадането на СССР островът загуби основния си спонсор и преживя тежки времена, но през 1999 г. на власт в Каракас дойде социалистът Уго Чавес. Скоро той сключи съюз с Фидел Кастро.

В замяна на евтин петрол Куба изпращаше лекари във Венецуела, а самият Чавес прекара последните месеци от живота си в кубински болници. Създаването на качествена система на здравеопазване беше един от политическите приоритети на кубинските революционери и в това им помагаше Съветският съюз.

„Програмата „петрол срещу лекари“ позволи на Чавес да осигури социални блага, обещани на обеднялото мнозинство от населението на Венецуела, опората на неговата боливарска революция, и се превърна в катализатор за възстановяването на Куба след икономическата криза на „специалния период“, последвала разпадането на съветския блок – пише Хелън Яфе, професор в Университета в Глазгоу. – Тази размяна превърна медицинските услуги в основен източник на доходи за Куба, позволявайки й да заобиколи дългогодишната блокада на САЩ, и даде на кубинците глътка въздух от периодичните прекъсвания на електроенергията и опашките за автобуси, причинени от недостига на петрол.“

Съюзът преживя смъртта и на Кастро, и на Чавес, чийто наследник стана Николас Мадуро, който е тясно свързан с кубинската номенклатура. С отслабването на подкрепата си в страната, Мадуро все повече разчиташе на кубинските силовици. Убийството на 32 кубински бодигарда по време на превземането на Мадуро стана нагледно доказателство за тази връзка.

Ако кубинският комунизъм е преживял разпадането на СССР, той може да преживее и падането на Венецуела, смята бившият британски посланик Пол Уебстър Хър. Властите в страната виждат как други лидери намират общ език с Тръмп чрез диалог, ласкателства и обещания за взаимна изгода. Нищо не пречи и на кубинското ръководство да се опита да сключи сделка, още повече че между двете страни се запазват дипломатическите отношения, възстановени по времето на управлението на Барак Обама в САЩ и Раул Кастро в Куба, отбелязва Хър.

През 2017 г. Тръмп сложи край на „кубинското затопляне“ и се обгради с привърженици на смяната на режима в Куба. В първата му администрация съветник по националната сигурност беше Джон Болтън, който без доказателства обвини Куба в разработването на биологично оръжие. Във втората администрация на Тръмп държавен секретар стана Марко Рубио, син на кубински емигранти, чиято политическа кариера до голяма степен се гради върху обещанието да освободи острова на предците си от комунизма.

„За Марко Рубио бъдещето на Куба е много по-личен въпрос, отколкото бъдещето на Венецуела. Но може би вече не е толкова сигурен, че програмата на Тръмп му подхожда“, казва Хър.

Засега американската намеса във Венецуела се ограничава до ареста на Мадуро. Въпреки че в наказателното дело срещу него има още десет обвиняеми, сред които и действащият министър на отбраната на Венецуела, те остават на свобода в Каракас.

Тръмп е готов да работи с новия и.д. президент Делси Родригес, бивш вицепрезидент в администрацията на Мадуро. Родригес е дъщеря на марксистки партизанин, но Рубио е принуден да работи с нея, а не със своя съюзник, лидерката на опозицията Мария Мачадо, която не успя да си осигури подкрепата на Тръмп.

И ако дори във Венецуела, където опозиционните политически партии са се запазили, засега не се говори за смяна на режима, то още по-трудно е да си го представим в Куба, където повече от 60 години е разрешена само една партия – комунистическата.

„В Куба няма алтернативна сила, която да може да поеме властта“, отбелязва Уилкинсън от Университета в Бъкингам. „Въз основа на моя опит и дългогодишните ми наблюдения над Куба, бих казал, че кубинското ръководство е изключително сплотено“.

В момента кубинското ръководство не е готово да се откаже от еднопартийната система и социалистическия строй, отбелязва Хър от Бостънския университет. Но това не означава, че в рамките на комунистическата партия няма потенциални реформатори като Михаил Горбачов.

„Може да се появи някой нов. Повечето хора в Маями и в кубинско-американската общност смятат за най-вероятен сценарий, при който фигура от комунистическата партия или армията ще се обяви за реформатор-технократ“.

Следете новините ни в GoogleNews