Къде потъна диамент за $300 000 от болид на Jaguar в Монте Карло?

Къде бяхте между 13:00 и 15:00 ч. на 23 май 2004 г.? Ако сте били в Монако, смятайте се за заподозрян — или поне за свидетел в най-загадочната история на „Формула 1“.

В този ден в състезанието участваше болид, на чиято предна част блестеше диамант на стойност 300 000 долара. Но колата се удари в ограждението още на първата обиколка, скъпоценният камък изчезна и вече 22 г. никой не може да го намери, разказва Би Би Си.

Може би някой го е взел? Може би е бил сметнат като боклук на пътя? Може би е отнесен в канализацията? А може би диамантът изобщо не е бил истински?

Причината 1,4-каратов диамант да бъде поставен на предницата на болид, който се движи с до 320 км/ч, е проста: публичност.

Резултатите на отбора Jaguar Racing от дебюта му във „Формула 1“ през 2000 г. бяха, меко казано, посредствени. Към 2004 г. собственикът Ford вече беше решил, че е време да напусне спорта.

„Работата ми се превърна основно в опити да продам отбора и да намеря нов собственик. Иначе просто щяха да ни разформират“, разказва бившият ръководител на отбора Тони Пърнел. „Това беше вероятно най-лошата година в живота ми. Основно защото през първите няколко месеца ми беше забранено да кажа каквото и да е.“

На отбора му трябваше добра реклама, която да отвлече вниманието на потенциалните купувачи от резултатите му.

В предишния сезон той вече имаше успешен промоционален опит в Силвърстоун чрез партньорство с „Терминатор 3“, а сега директорът по комуникациите Нав Сидху се надяваше да повтори успеха, като отново прибегне до помощта на киното.

„Някъде през зимата на 2003 г. чух слухове за снимките на „Бандата на Оушън“. Разбрах, че част от сцените се заснемат в Монте Карло — и ето, че вече имахме договор с Джордж Клуни, Брад Пит и Мат Деймън“, казва Сидху.

Той се разбрал с легендарния холивудски продуцент Джери Уайнтрауб, че актьорите ще се появят на състезанието в Монако през един от уикендите.

Сюжетът на филма се основаваше на дръзката кражба на яйце на Фаберже, инкрустирано с диаманти. Сидху решил, че на най-голямото състезание в календара на „Формула 1“ болидите на отбора му също трябва да блестят — и се договори с производителя на диаманти Steinmetz да поставят по един скъпоценен камък на два от болидите Jaguar, с обща стойност около милион долара по днешни цени. Още един диамант е предвиден за фотосесии.

Скъпоценните камъни бяха закрепени на предните части на двата болида. Единият управляваше опитният пилот във „Формула 1“ Марк Уебър, а другият — дебютантът Кристиан Клин. Уебър стартира 11-и, а Клин, за когото това беше само шесто състезание в кариерата, — 14-и.

Накиченият с диаманта болид.  Снимка: Getty Images

Никой не очакваше те да се класират. Достатъчно беше просто да докарат диамантите до финала.

Но после всичко се обърка. Трасето в Монако е сложно: улиците са тесни, завоите — остри, а има и тунел. Там е трудно да се изпреварва, а сблъсъците са обичайно явление. Клин много скоро се убеди в това.

Още в хаотичната първа обиколка пилотът се допря до един от болидите на Jordan на завоя Mirabeau. Предната част на колата му беше повредена, а на следващия, шестия завой — известната остра „шпилка“ на Loews — удари ограждението.

Клин излезе непокътнат от болидата, но предницата на колата — точно там, където беше диамантът, — беше смачкана.

Скоро ювелирите на Steinmetz се обадиха на Сидху, за да питат дали ще им върнат диаманта.

„Не помня какво отговорих, но със сигурност не беше „да““, казва PR директорът на Jaguar. Той дори не можеше да види колата, защото до края на състезанието оставаха още 76 обиколки. Чак след това повредената кола на Клин, която по това време вече беше преместена с кран зад огражденията, щеше да бъде откарана в гаража.

„Не си намирах място и мислех как най-бързо да стигна там“, си спомня Сидху. „Тези час и половина, докато състезанието продължаваше, за мен бяха като ден и половина. Всяка обиколка беше все едно да ти вадят зъб без упойка.“

А когато най-сетне успя да види колата, диамантът вече го нямаше.

Първа версия: диамантът е фалшив

Сидху категорично отхвърля версията за неистински диамант.

„Знам, че нито една компания за диаманти няма да рискува, особено публично, да използва фалшиви камъни, защото вероятността да бъдат разобличени е огромна“, казва той. „Ако бяхме използвали фалшив диамант и после се беше случило това, което се случи, репутационните щети за Jaguar и цялата „Формула 1“ щяха да са твърде сериозни.“

„Има много теории за заговор и една от тях е за фалшивия камък. Мисля, че именно това поддържа интереса към историята: в нея има загадка, а загадките винаги раждат най-различни мисли“, разсъждава Сидху.

Пърнел също потвърждава автентичността на камъна, позовавайки се на разговор с управляващия директор на отбора Дейвид Пичфорт, който му разказал, че е надрал с диаманта стъкло в офиса — точно така се проверява автентичността им.

„След като чух това от Дейв, нямам никакво съмнение, че на колата е поставен истински диамант. Не знам дали някой от нашите механици би имал достатъчно хитрост да измисли фалшификат — но силно се съмнявам“, добавя Пърнел.

Втора версия: някой го е намерил

Тази версия изглежда правдоподобна и за Пърнел, и за Сидху.

„Мисля, че някой просто го е взел, прибрал го е в джоба си и досега се усмихва, като знае, че в шкафа му на рафта лежи истински диамант“, казва Пърнел. „Мисля също, че доста голям диамант, летящ някъде със скорост 160 км/ч, може да се е счупил. Един човек може да е вдигнал един къс, друг — друг.“

„А може би — за съжаление! — някой работник просто го е смел от пътя или една от онези чистачни машини го е прибрала и камъкът е попаднал в канализацията“, продължава Пърнел. „Хрумваше ми и такава луда мисъл: колко красиво би било, ако кражбата бяха извършили Клуни, Пит и Деймън — точно като в „Бандата на Оушън“. Но това вече е чиста фантастика.“

В този район сигурно е имало стотици, ако не и хиляди хора, защото само час след края на състезанието пистата отново се превръщаше в обикновена обществена улица.

Сидху е почти сигурен, че диамантът е бил намерен от някого.

„Знаете ли, хората често вземат парчета гуми — казват, че това е, да речем, фрагмент от предната гума на болидата на Михаел Шумахер, или нещо подобно. И някой би могъл да вземе диаманта, без дори да подозира, че е паднал от кола“, разсъждава Сидху. „В Монте Карло има диаманти навсякъде. Там се разхождат много хора, обсипани с диаманти и други скъпоценности. И ето, някой е изпуснал диамант в Монте Карло. Едва ли собственикът не би го забелязал, нали? По-скоро би забелязал.“

Трета версия: пилотът умишлено е разбил колата

Сидху не вярва в тази версия. Според него щетите по автомобила от катастрофата бяха много по-големи от стойността на диаманта, който, както съобщаваха по онова време, не беше застрахован.

Освен това точките и доброто представяне в състезанието имаха много по-голяма стойност както за отбора, така и за самите пилоти, отколкото някакъв диамант или шумът около катастрофата. Умишлено да се предизвиква авария просто нямаше смисъл.

„Финалът и на двете коли — по възможност в точковата зона — ни носеше очевидна и много по-съществена търговска полза: точки в Купата на конструкторите, приходи от телевизионните излъчвания, а най-важното — възможност да задържим спонсорите и да запазим репутацията на отбора“, обяснява Сидху.

Клин удари ограждението точно пред очите на маршалите и нямаше никакъв шанс да потърси или вземе диаманта, дори ако искаше.

„Кристиан не започна да се оправдава, че спирачките са отказали или нещо такова; просто призна: „Направих грешка, каквито правят дебютантите““, казва Пърнел.

„Той беше още съвсем млад, това беше първият му опит — всичко се случва“, разсъждава той. „Разбира се, не всеки ден се случва диамант на стойност 300 000 долара да отлети към тълпата или накъдето и да е отишъл накрая — но съм сигурен, че Кристиан дори не подозираше за съществуването му. Никакви пари не биха накарали Кристиан да направи такова нещо [умишлена катастрофа]. Той искаше да успее в своята професия.“

Нетърпелива загуба

Докато се разгръщаха тези събития, Пърнел дори не мислеше особено за диаманта. Много повече го тревожеше, че един от пилотите му се е блъснал в ограждението, вторият не е стигнал до финала и че всичко това, от гледна точка на задържането на настоящите спонсори или намирането на потенциални купувачи, изобщо не беше добре.

„Първо Кристиан се удари в стената, после Марк отпадна от състезанието и всичко, за което можех да мисля, беше: Боже, какво ще кажа?“, си спомня Пърнел. „Там беше Джон Бонд, председателят на съвета на директорите на HSBC, тогавашния спонсор на отбора, и Джеки (Джеки Стюарт, легендарният британски пилот). Как да им обясня това провалено представяне? Как да им кажа: „Продължавайте да ни подкрепяте, знаем какво правим, имаме нужда от време“? Спонсорите нямат време, те искат успех.“

Смачканият болид бързо е отстранен от платното.  Снимка: Getty Images

В крайна сметка изчезналият диамант му помогна.

„Никой не говореше, че Ярно Трули е спечелил Голямата награда, никой не питаше как са се представили Jaguar, никого не интересуваше, че и колата на Марк Уебър също се е повредила. Всички питаха: къде е диамантът?“, си спомня Пърнел.

„Говорих с някого от Ford в Детройт и те бяха възхитени: „Каква реклама! Обикновено никой не говори за „Формула 1“, но сега тя е във всички телевизионни новини и във всички вестници — невероятно!““, разказва той.

На въпроса дали тази „диамантена“ загадка е помогнала да се продаде отборът на Red Bull шест месеца по-късно, той отговаря: „Мисля, че помогна в значителна степен, защото това съживи имиджа на Jaguar и показа, че може да се постигне огромен медийен отзвук, дори когато нещата не вървят добре.“

По-късно отборът Red Bull постигна впечатляващ успех, печелейки осем титли при пилотите и шест Купи на конструкторите.

„По-добра реклама от тази не можеше да се измисли“, казва днес Пърнел.

Дори ако всичко не мина точно по плана, все още остава малък проблем с изчезналият диамант.