Глеб Каракулов е капитан във Федералната служба за охрана (ФСО) на Русия. До средата на октомври 2022 г. е инженер в Дирекцията за комуникации на президента Владимир Путин. Задълженията му са включвали осигуряването на секретни комуникации на президента. В началото на октомври той замина за Астана, където държавният глава трябваше да участва в три събития едновременно: среща на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за укрепване на доверието в Азия, заседание на Съвета на държавните глави на ОНД и среща на върха Русия-Централна Азия. На 14 октомври, последния ден от пътуването, Каракулов бяга с полет за Истанбул заедно със съпругата и дъщеря си. Той е най-високопоставеният офицер от разузнаването след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, който е избягал от страната и е осъдил войната. Той е издирван от Русия и срещу него е образувано наказателно дело за дезертьорство.

Интервюто, което центърът "Досие" прави с Каракулов, е записано в края на 2022 г. Публикувано е сега, след като организацията се убеждава, че Каракулов и семейството му са в безопасност.

Как решихте да напуснете работата си?

Имаше много сигнали, че не съм готов да направя компромис със съвестта си, докато съм на служба. Съвестта ми казваше: "Виж, това не е твоето." Предстоеше ми да се пенсионирам след по-малко от 2 г. Планът ми беше да завърша службата си, да изплатя ипотеката и това да е всичко - нямаше да подновя договора си. Но през февруари тази година избухна криминална война и аз не можех да се преборя със съвестта си. Просто не можех да бъда на служба на този президент. Смятам този човек за военнопрестъпник. Макар че не участвах конкретно във военните действия, но не смятам за възможно да изпълнявам неговите престъпни заповеди или просто да бъда на негова служба.

Вие не сте в Русия. Как напуснахте Русия? Как напуснахте ФСО?

Подадох си оставката задочно. Всъщност това започна на 24 февруари. Аз, както и много други граждани на нашата страна, по някаква причина се надявах, че няма да се стигне до ескалация, да не говорим за открита агресия. На 24-ти сутринта сигурно съм седял половин час в ступор. След това, явно заради всичките ми притеснения, имах здравословни проблеми, апендицит, не апендицит... И три месеца бях в отпуск по болест. Успокоих се малко, започнах [да си казвам], че това не ме засяга. Но, разбира се, вече бях осъзнал, че трябва да си тръгна по-рано, да не чакам да се пенсионирам.

За съжаление паспортът ми изтече и трябваше да се справя с получаването на обикновен граждански паспорт. Бяха минали три месеца, а освен това имаше и празници. В резултат на това първото ми служебно пътуване след толкова дълъг период започна на 1 август - и то наведнъж за 19 дни. И аз бях точно в разгара на обсъждането, знаете ли, слушах всичко, което се случваше във войната. Дори не знам как да предам колко отвратително и гадно беше това.

Значи колегите ви във ФСО са обсъждали какво става на фронта?

Направо се наслаждаваха на това. Не знам, [изпитах] някакво страховито отвращение. Планирах просто да напусна, да измисля някаква причина. Трудно е да се прекрати договор, но може да се направи.

Следващото нещо е 21 септември, мобилизацията. Осъзнавам, че дори да подам оставка, ставам офицер от резерва. И директен полет веднага след уволнението към фронта. Категорично не мога да се съглася да участвам в тази престъпна война. Пристигам, мисля, на 22 септември. А няколко дни по-късно разбрах, че съм плануван за командировка. Този път това беше Астана, Казахстан.

Имах идеята, че това е добра възможност, която не бива да се изпуска: или да продължа да страдам и да служа, или да си подам оставката - и после направо на фронта, или да замина. И с помощта на журналистите да кажа, че това е престъпно: не можеш да се успокояваш така и още повече да подкрепяш войната.

Какво се случи в Астана? Как планирахте това бягство?

Отлетяхме за подготовка на 6 октомври. Съпругата ми остана в Москва още няколко дни, а на 8 октомври отлетя за Астана заедно с дъщерята. До момента на заминаването нямахме време да правим нищо важно: нито вещи, нито кола да продадем. Автомобилът беше регистриран на брата на съпругата ми с договор за дарение. Изпратихме му и вещи, които можеха да му бъдат полезни или които можеха да бъдат продадени. Опитали ли сте се да поберете целия си живот в три куфара?

Значи това е вашето служебно пътуване, отивате там заедно с колегите си от ФСО. Няколко дни по-късно към вас се присъединява съпругът ви и това не предизвиква никакви въпроси у колегите ви? Предполагам, че обикновено съпрузите не следват служителите на ФСО.

Тя не беше близо до мен, не беше в същия хотел. С нея се разминахме само веднъж, преди да отидем заедно на летището. Тя дойде да вземе куфара ми, защото имам приблизителна представа, че ако тръгна по средата на деня с куфар по обед, това може да привлече вниманието. И така, ние с нея, които живеехме отделно, пресякохме пътищата си и тя влезе в стаята ми. Казвам го спокойно, но в действителност... Тя никога не е била в чужбина. Но трябваше да отиде в хотела, той си имаше собствена служба за сигурност. Трябваше да й се каже как да се качи на етажа и как да стигне дотам, така че да е бързо и да не предизвиква въпроси. Трябваше да намери време, в което да няма никой в стаята ми.

Казвам ви, изглеждаше, че това ще й отнеме буквално 2-3 минути. Но тя наистина се притесняваше. В този момент бях с детето малко по-далеч от хотела, за да не ме види никой.

Командировката ви продължава и накрая решавате, че е време да избягате. Как се случва това?

Не е имало ясна дата и час. Всичко беше много динамично и аз все си мислех: "Добре, ама не днес, днес пак трябва да работя". Така че за около 2-3 дни всичко се отложи, а след това много фактори съвпаднаха. Най-важното беше, че 14 октомври беше последният ден на мисията. На 15 октомври сутринта нашата група от офицери от ФСО щеше да отлети обратно за Москва. Вече не беше възможно да се отлага.

Друг фактор е, че ние имаме официални паспорти, но не ги получаваме често в ръцете си. Не знам какво общо има това, може би сега изобщо няма да ги получат след моя прецедент. В Астана ни дадоха паспортите, защото трябваше да [доказваме самоличността си] по време на служба. Спомням си шока, когато на 14-ти сутринта помощникът на началника на свързочната група каза да предадем паспортите. С други думи, имах паспорта си от една седмица преди това. Събитието все още продължаваше, а те вече ми казваха да го предам. Седя със слушалки на ушите, гледам техниката или гледам нещо в YouTube. Някой подава документите, а аз сякаш не го чух до последния момент. Дори ако някой ми каже: "Е, къде ти е паспортът?", бих казал, че вероятно е в хотела. Просто различни хотели - в единия живеех, в другия работех. Можеше да кажеш, че паспортът е в друг хотел, а аз щях да отида и да го донеса за обяд.

Също така се съгласиха предварително, че след работа ще отида да пазарувам сувенири. С други думи, увеличих времето, в което нямаше да ме търсят.

Как си тръгнахте?

Около три часа отидохме със съпругата и детето на летището. Момчетата, които не бяха на работа, скоро искаха да отидат да пазаруват. Изпратиха ми SMS, в който ме питаха къде съм. Помислих си: по дяволите, да отговоря ли или не? Трябва да отговоря. И пиша, че съм искал [да отида на шопинг], но следобед ме е заболял стомахът, така че да идат без мен. Може би към пет часа [ще мога]. Някак си успях да ги разсея.

И отивате на летището.

Да. Центърът беше затворен заради срещите на върха. Притеснявах се и за задръстванията. Но нямаше задръствания до летището. След това имах обичайното чекиране за полета ми до Истанбул и предаване на багажа. Помислих си, че на летището може да има някакви въпроси, тъй като паспортът ми беше малко по-различен от обикновения: беше с различен цвят. Не, нямаше никакви въпроси. Оттук нататък беше само въпрос на вътрешен смут.

Полетът закъсня с около час. Мисля, че тръгнахме в 5:30. А те вече ме търсеха. Така че около 17:00 часа сигурно съм написал, че няма да се занимавам със сувенирите. Отивам на работа, просто ще си довърша работата. Около 17:15 ч., около 10-15 минути преди полета ми, просто изключих телефона си.

Нека си го кажем направо. Активен служител на ФСО и съпругата му напускат работното си място. Той изчезва за няколко часа. Преминава през граничния контрол. И никой не се е развикал, никой не е тичал да ви търси с пушки и кучета, никой не се е опитал да приземи самолета, с който летите? Спокойствието на колегите ви е удивително.

Трябваше да отклоня малко вниманието им. Сигурно са били много ядосани.

Летите още няколко часа, самолетът ви се приземява, включвате телефона си. И ви бомбардират със съобщения за това какъв мошеник и предател сте?

Не е имало точно такава навалица от съобщения. Имаше около пет съобщения, може би. Имаше много съобщения, когато изключих телефона си. Имаше и съобщения от рода на: "Къде е той? " Може би е тръгнал натам. Може би вече е тук? "Да отидем в стаята. Той не е там." Не броя този вид съобщения. Но имаше две или три съобщения от типа "о, ти, негодник". А към мен се е обръщал и един оперативен работник.

Какво имате предвид под "оперативен работник"?

Той си мислеше, че ще му отговоря, ама така и стана, написа това, като...

"Здравей, как си?"

"Това е така и така, свързвам се спешно." ДОБРЕ.

Колко бързо според вас колегите ви са разбрали какво се е случило?

Мога само да предполагам. Вероятно, ако съм излетял в 17:30 ч., към 18:00 ч. е имало ясно осъзнаване. Но това беше само осъзнаване, а след това трябваше да се следва цялата тази верига [от действия по време на бягството]. Оперативният офицер ми писа около 20:00 часа астанско време.

Тоест, ако качването на самолета се беше забавило с още половин или един час, щяхте да бъдете заловени на летището.

В онзи момент не исках да мисля за това. Жена ми беше много притеснена. Спомням си инцидента в Беларус, когато самолетът беше приземен. Но все пак си казвах, че съм обикновен инженер, защо трябва да приземяват самолета заради мен.

Но вие не сте обикновен инженер, вие сте служител на ФСО. Очевидно е, че от гледна точка на руското законодателство вие извършвате криминално престъпление.

Да, точно така.

Как можете да сте спокоен в такава ситуация?

Просто си дадох сметка, че ако бях продължил да служа, това щеше да е още по-голямо престъпление за мен. Не по руското законодателство, а нещо престъпно от човешка гледна точка.

Кога казахте на съпругата си, че сте решили да напуснете службата?

Да, трябваше да го кажа на 24 февруари. Казах й, че определено приключвам с ФСО.

Тя сериозно ли прие, че наистина сте готов да напуснете?

Не мисля така. Не съм готов да отговоря вместо нея, но вероятно е имало някакъв блокаж. Как така, току-що направихме ремонта, кухнята, колата и всичко останало, всички роднини живеят в Русия, трябва да се откажеш от това по някакъв начин. Мисля, че тя просто не беше готова да приеме тази информация.

Но след около месец тя се опомни. Тя също гледа новините. Осъзнала е, че от това не може да излезе нищо добро. И най-малкото само заради бъдещето на детето трябва да направи нещо. Попитах я дали е готова [да избяга]. Просто не бих го направил сам, очевидно. Питах я периодично, не директно, за да не я притискам прекалено много. Периодично я питах, а тя казваше: "Виж, не бързай, много съм притеснена". През август, когато бях в командировка, тя успя да остане насаме със себе си на спокойствие. Ние не разполагаме с много време. И очевидно е разбрала. Съзнателно си е казала: "Така е, готова съм, хайде, да побързаме".

Как попаднахте във ФСО?

- От 2004 до 2009 г. учих във Военнокосмическата академия "Можайски". Завърших през 2009 г. И това беше точно по времето, когато [министърът на отбраната Анатолий] Сердюков реформираше. Оптимизация и съкращения, така да се каже. Бяхме кадети. И така, съкращенията продължават, а ние все пак сме тук, млади, къде ще отидем? Много курсанти, макар и разпределени в поделения, не заемаха никакви длъжности, получаваха намалена заплата и като цяло перспективите им бяха неясни. Затова се опитахме да намерим алтернатива. По някакъв начин, чрез някои познати, получих възможност [да се присъединя към ФСО].

Тази възможност ми хареса. На първо място, не беше ясно какво ще се случи в Министерството на отбраната. И ето я Федералната служба за охрана! Службата за президентски комуникации! Това звучеше добре, нали сте съгласен. А и възможността да участвам поне косвено в този процес, да бъда с президента... Не знам дали може да се нарече романтика. Съгласих се с удоволствие, да, беше готино. Освен това беше в Москва. Щяха да ме разпределят някъде, не знам, на Камчатка. Но този вариант много ми хареса.

Как обикновено се присъединявате към ФСО?

- В Орел има академия на ФСО. Повечето ми колеги са от академията, но някои - 20-30% - са от Министерството на отбраната. А има и такива, които са се прехвърлили от цивилна служба.

Колко строг е процесът на подбор за прием?

Проучват личното ви досие, провеждат интервю с вас. Има и тест за способностите, всякакви логически задачи. Това е дълъг процес.

Колко време сте били подлагани на такива тестове?

През януари 2009 г. за първи път отидох в Москва, макар че ми казаха, че е трябвало да дойда малко по-рано. По времето, когато завърших, вече знаех, че ще бъда приет. Това беше на 20 юни. Това означава, че отне шест месеца.

С какво се занимавахте във ФСО? Типичният ви работен ден - от какво се състоеше?

Аз съм инженер в отдел "Президентски комуникации", отговаряме за осигуряването на криптирани комуникации за първите в държавата - президента и министър-председателя. Работя пряко в звеното, което наричаме полево звено и което осигурява комуникациите на президента и министър-председателя при работните им пътувания в Русия и в чужбина. Астана е моето 183-то или 184-то служебно пътуване.

Първата мисъл на мнозина може да е да си сложа телефон. За съжаление, това не е толкова просто: разполагаме с оборудване за криптиране, разполагаме с оборудване за формиране на канали. За да работи един телефон, е необходимо много допълнително оборудване - същите комутатори, през които минават всички връзки на абоната. Връзката на един абонат с друг абонат минава през централа, в която седи телефонистът на специалната централа. Това е огромно количество както персонал, така и оборудване. А оборудването, с което разполагаме, вероятно за да е по-ярко и по-разбираемо, е точно половин камион Камаз за някакво обикновено служебно пътуване. А ако обхватът на задачите при едно командировъчно е голям, то цялата задна част на Камаз е оборудване, необходимо за работата. 

Освен специалните комуникации, от какви други отдели се състои ФСО?

Има огромен брой отдели във всяка област. Абсолютно всичко, всички аспекти на работата на президента като най-висшестоящ служител - всичко това пада върху плещите на службата. Има въпроси, свързани със сигурността, физическата охрана и организацията на всички събития, в които участват висши държавни служители. Мисля, че всички знаят много добре, че има хора, готвачи, които готвят за президента, за министър-председателя. Цялата храна се проверява, има специална служба за това - Центърът за биологична сигурност.

Автомобилите са на ГОН, гараж със специално предназначение. Има дори пожарникари: инженери и пожарникари ходят с нас в командировки, те проучват цялата съответна техническа документация и проверяват всички съоръжения за съответствие с инженерните, техническите и противопожарните норми. Има звена, които отговарят за компонента на информационните технологии - затворена верига за видеоконференции, достъп до интернет, осигуряване на работно място. Единствено кабинетът на Путин е малко по-различен - той не използва интернет. Но има такова звено, защото той използва видеоконферентна връзка. То стана особено търсено през 2020 г., когато започна коронавирусът.

В най-общ смисъл ФСО се занимава със защитата на административните обекти: Кремъл, Държавната дума, Совфед, същият този ЦИК, например, също са служители на ФСО. И редица други обслужващи и административни обекти.

Значи това е държава в държавата?

Много независима организация, да.

Кое звено в структурата на ФСО се смята за най-престижно?

По мое мнение комуникацията е гръбнакът на управлението на отряда. Но все пак имаме може би най-важното - Службата за сигурност на президента, защото те са в пряк контакт с президента и министър-председателя. По-надолу в йерархията може би е управлението на организацията на дейностите по сигурността - това е щабът, всички въпроси за организацията минават през тях.

Виждали ли сте Владимир Путин? Доколко телевизионният му образ се различава от това, което е в реалния живот?

За първи път го видях по време на командировка, това беше първата ми командировка - октомври 2009 г., в Казан. Не съм имал възможност да разговарям с него. Искам да кажа, че мога да бъда там, мога да видя всичко, което се случва, но нямам такава възможност да ида и да говоря с него. Защото работният график на президента е запълнен до минути, около него винаги има твърде много охрана, твърде много хора, не, проблематично е просто да се приближиш и да поговориш с него и да му кажеш: "Как сте?".

Всичко, което показват по телевизията - начинът, по който се държат, мисля, че е абсолютно същото. Няма засенчвания, всичко е точно като по телевизията. Но ние работим директно на официални събития. Да, има и частни програми. Но, за съжаление, аз не съм присъствал в такива ситуации. Всяко друго общуване, на което бях свидетел, беше в рамките на приличието, не бих казал, че е имало някаква свръхагресия [от страна на Путин].

Путин наистина работи усилено, можете да го видите по време на бизнес пътуванията му. Аз например съм на служба и виждам по кое време е разговорът. По време на командировка той не заспива преди 2-3 часа. Ако е някаква командировка в друг часови пояс, той работи предимно по московско време. И още там, на място, администрацията, губернаторите, тези, които са пряко свързани с него, правят корекции. Когато бях в Камчатка, имаше директна нощна конферентна връзка, просто защото в Москва беше ден и това беше удобно за него.

Служителите обикновено обсъждат шефа си. Служителите на ФСО обсъждат президента?

- Наричат го шеф, боготворят го по всякакъв начин. Това е единственият начин, по който го обсъждат.

Откъде Владимир Путин черпи информацията си? Доколко той се намира във вакуум? Използва ли интернет?

Той не използва мобилен телефон. През всичките години на службата си не съм го виждал с мобилен телефон. При командировки, ако летим с министър-председателя, с нас има още един човек, който се занимава с интернет - електронен офис, лаптоп и достъп до мрежата. Този служител не е необходим при Путин. За какво е интернет? Той всъщност не използва нито интернет, нито телефона. Цялата информация, която получава, е само от хора, които са пряко свързани с него. Той живее в своеобразен информационен вакуум.

Общоприето е мнението, че президентът се обслужва от секретни доклади на специалните служби. Това ли е неговият източник на информация?

Да, точно така.

Гледа ли президентът телевизия?

Руската телевизия е задължителна при подготовката на посещенията на президента. Резиденцията е абстрактно понятие, тя може да бъде хотелска стая или някаква къща за гости. Задължително е да се излъчват руски канали, например "Русия". Има четири телевизионни канала, "Русия" е задължителен.

Наистина ли Путин е постоянно в изолация?

Да, точно така. През януари ще се навършат три години, откакто коронавирусът е на нашата планета. А ние имаме президент, който все още седи [в самоизолация]. Сериозно сме поставени под карантина в продължение на две седмици преди всяко събитие, дори да е за 15 или 20 минути. Създава се група от служители, които са преминали през това прочистване - изкарали са двуседмичната карантина. Те се смятат за чисти и могат да работят директно в една и съща стая с Путин.

Има ли някакво разбиране сред членовете на персонала защо досега е имало толкова строга карантина?

Всички са малко озадачени защо това все още продължава. Защото най-малкото всички са принудени да се ваксинират. Всички се подлагат на медицински прегледи, следят здравето си, подлагат се на PCR тестове. Знам, че всички помощници на президента се подлагат на PCR тестове по няколко пъти на ден. Защо да измъчваме хората след почти три години с тези неразбираеми карантини? Министър-председателят Михаил Мишустин се разболя и това е всичко, няма проблеми, нали? Не знам, сигурно просто се страхува за здравето си.

Има ли някакво мнение във ФСО за това какво се случва? Може би Владимир Путин е неизлечимо болен, затова се страхува да не хване и той коронавирус?

Това не е било обсъждано в залата за пушене. Ако може да има някакви здравословни проблеми, те се дължат просто на възрастта. Предполагам, че има. Но нищо свръхкритично.

Сега това е въпрос, който засяга около половината от населението на света. Какво е здравословното състояние на Владимир Путин? Дали той ще бъде с нас за дълго?

Мога да ви кажа, че ние с него често ходим в командировки и до 2020 г. той беше много често на път. След това седеше в бункер и може би имаше едно или три командировки годишно. А преди годината на коронавируса имаше много командировки. Реално можехме да отсъстваме от Москва за 2-3 седмици или дори за месец в даден момент. Мисля, че една или две командировки бяха отменени именно, защото той се разболя.

И роднините на Путин ли стоят под карантина преди да се видят с него?

Не мога да кажа със сигурност, не знам как го правят.

Знаят ли изобщо от ФСО, че Владимир Путин има роднини? Виждали ли са някого лично?

За много хора не е тайна, че той има деца, които по някаква причина нарича "тези жени". Но докато не мога да потвърдя информацията за себе си, не съм готов да кажа, че това е така. Но по време на една командировка седяхме и телефонистката ни каза, че Екатерина има адютант и че е на почивка в една резиденция в Сочи. Путин е бил там по същото време като нея.

Малко по-подробно ще разгледам целия списък на известните роднини на Владимир Путин. Значи Катерина Тихонова е била охранявана от офицер от ФСО?

Да. И тя почива по същото време в същата резиденция като Путин.

Там е и втората дъщеря на президента, Мария Воронцова. На нея също ли е назначен адютант?

Ще кажа за Екатерина, защото съм го потвърдил за себе си. Но вероятно и за Мария е същото.

До сравнително скоро Владимир Путин все още имаше официална съпруга Людмила Путин. Сблъскахте ли се с нея в работата си?

Не, не съм се сблъсквал с нея. Имаше някои делови пътувания, когато трябваше да присъства като първа дама. Но не съм се сблъсквал с нея, а това беше преди повече от девет години.

Има ли президентът внуци?

Абсолютно същото - не знам. Това не е било обсъждано в залата за пушене. Не, добре, не е било обсъждано. Ставаше дума за Кабаева. Че те живеят заедно. Но и това е на ниво слухове, в разговор със служител на СБП чух, че живеят заедно.

Вашите колеги казваха ли нещо за общите деца на Путин и Алина Кабаева?

- Не, това не е било обсъждано. Е, по-точно, обсъждано е било, но все още е слух, не е нещо, което мога да потвърдя дори косвено.

Цялото интервю на "Досие" можете да намерите тук.