Горещата вълна чупи световни рекорди по-рано от очакваното

В Европа климатичните бедствия през 2022 г. са стрували 2 милиарда долара и са отнели живота на 16 000 души

OFFNews 04 юли 2023 в 10:05 1290 0

слънце

Снимка Pixabay

Положението само ще се влошава, тъй като до есента ще се формира „Ел Ниньо“, когато се повишават темтературите в Тихия океан

Лятото едва започва, но горещата вълна вече чупи световни рекорди и убива стотици хора в северното полукълбо - от Канада до Китай, пише Би Би Си. Юни е необичайно богат на катаклизми месец, а учените обвиняват за това предизвиканото от човека изменение на климата.

След топлата зима и сухата пролет лятото не донесе никакво облекчение. И то още преди да се прояви напълно зараждащото се явление „Ел Ниньо“ в Тихия океан.

По традиция горещите вълни, пожарите и сушите настъпват в северното полукълбо през втората половина на лятото, по-близо до август. А в световен мащаб глобалното затопляне е най-силно изразено през февруари и март. Но тази година е различна.

Юни е необичайно горещ в Европа, Америка и Азия. Макар че окончателните резултати все още не са направени, предварителните резултати потвърждават прогнозите на учените, че 2023 г. рискува да счупи температурните рекорди и да продължи тъжната традиция на последните 8 години - най-горещите в историята.

Заради затоплянето на планетата природните бедствия зачестяват, а щетите от тях нарастват заедно с разходите за борба с причините за тях и за адаптиране към новите условия на живот. Горещините убиват хора, изострят енергийните и миграционните кризи.

Дори природата се променя. Комарите, пренасящи треската денга и вируса чикунгуня, вече са се настанили в 13 държави в Европа. Само преди десетилетие такива държави са били само осем, сочи неотдавнашно проучване на Центъра за превенция на заразните болести на Европейския съюз (ECDC).

„В Европа се наблюдава тенденция към затопляне; аномалните горещини и наводненията стават все по-чести и тежки, а лятото става все по-дълго и топло. Това създава благоприятни условия за опасните видове комари“, предупреждават учените.

Градус и половина нагоре по-рано от предвиденото

За да спрат затоплянето, почти всички страни в света се съгласиха да намалят емисиите си от парникови газове. Целта на Парижкото споразумение, подписано през 2015 г., е да не се допусне затопляне на планетата с повече от 2°C спрямо прединдустриалните нива, или още по-добре - в рамките на 1,5°C.

Средната годишна температура на планетата вече е с 1,2°C по-висока, а през юни тя премина границата от 1,5 градуса. Това се е случвало и преди, а подобни колебания се отнасят повече за времето, отколкото за климата. Метеоролозите обаче са стресирани.

Факт е, че всички предишни пъти средната температура се е повишавала с градус и половина през зимата в Европа - през февруари и март 2016 г. (най-горещите в историята) и през декември 2015 г., когато в Париж беше подписано знаково споразумение за климата. През лятото обаче прагът от един градус и половина традиционно е напълно безопасен.

„Топлото начало на юни 2023 г. беше изключение от това правило“, притесняват се учените, които наблюдават изменението на климата в център „Коперник" на ЕС.

„Средната глобална температура на въздуха на повърхността на Земята през първите дни на юни 2023 г. счупи регистрирания рекорд. И то след безпрецедентно топъл май", пишат те. 

Май беше вторият най-горещ в историята, като не достигнаха само 0,1°C, за да бъде поставен на първо място. Това е така, докато пролетта в Европа е била хладна и дъждовна и дори не е попаднала в първата десетка, а Австралия и Азия, от Индия до Сибир, са били значително по-хладни от обичайното. Но в Северна и Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия настъпи неочаквана гореща вълна.

Не само на сушата има проблеми. Ледената покривка на двата полюса се топи, а повърхността на Световния океан през юни беше с 0,2 градуса по-топла от обичайното за това време на годината - и то след температурните рекорди от април и май.

Положението само ще се влошава, тъй като до есента ще се формира „Ел Ниньо“ (явлението на повишаване на температурите в Тихия океан). Той ще замени „Ла Ниня“, който в продължение на три години охлаждаше океана, но не успя да спре затоплянето.

Канадски пожари, гореща вълна в Пекин и суша в Европа

Юни 2023 г. ще бъде запомнен от хората от всички континенти в северното полукълбо. Всяка година Канада е изправена пред природни бедствия, свързани с глобалното затопляне. Миналата година рекордна гореща вълна уби стотици хора. Тази година не прави изключение. Лятото дори още не е започнало, но Канада вече преживява най-лошия сезон на горските пожари в историята си.

В северната част на САЩ хората са съветвани да останат на закрито и да не дишат задимения въздух. А на юг, от Аризона до Тексас и Флорида, десетки милиони хора тънат в лепкава жега под така наречения "топлинен купол". Той обхвана региона преди седмици и синоптиците прогнозират, че няма да се разсее преди днешния ден, 4 юли. Според властите най-малко 13 души вече са починали от жегата.

Нещата са още по-лоши за съседите в Мексико. Броят на загиналите там надхвърли 100 души. Страната преживява третата си гореща вълна от април насам, а властите предупредиха, че предстои четвърта вълна.

В южната част на Испания цари суша, а в края на юни температурите в Севиля и Кордоба достигнаха +44 °C. Метеоролозите посочват, че през 35-те години преди 2011 г. Испания е преживявала екстремни горещини през юни само пет пъти. През последните 12 години е имало шест такива юни.

Според предварителните измервания на Кралската метеорологична служба в Обединеното кралство юни е бил най-горещият юни в историята. Юнската жега все още не е достигнала четиридесетте градуса, както през миналата година - температурата не се е повишила над 32°C. Нощите са били топли, почти не е имало дъжд. Студеното време през миналата седмица не попречи на юни 2023 г. да счупи рекордите от 1940 и 1976 г.

В Германия река Рейн, основна транспортна артерия, започна да пресъхва предсрочно. 

В Азия милиарди хора, от Пакистан до Малайзия, също са подложени на горещини. Пекин, столицата на Китай, беше обхванат от две горещи вълни в рамките на 10 дни, а 40-градусовите температури продължиха три дни поред - за първи път от 1951 г. насам, когато се правят такива наблюдения. Броят на дните, в които температурата надхвърля 35 °C, лесно надхвърля средната стойност за юни през последните 30 години.

В Индия е още по-топло. В северната и източната част на страната термометърът е доближавал +46°C през юни. Властите разследват десетки смъртни случаи, дължащи се на горещините, но не бързат да признаят връзка и дори уволниха главния лекар на регионална болница заради "безотговорни изявления", че хората умират от горещините. 

Хаджът през 2023 г. се пада през горещия юни. Стотици хиляди мюсюлмани пътуваха до светите места в Саудитска Арабия, където през деня температурата беше +48°C. Стотици от тях останаха там за постоянно. Според властите повече от 2000 души са били засегнати от горещата вълна, а най-малко 230 са починали.  

Колко струва затоплянето

Според изчисленията на Световната метеорологична организация климатичните бедствия през миналата година са стрували 2 милиарда долара и са отнели живота на 16 000 души само в Европа.

Канада прогнозира, че до 2030 г. щетите от природните стихии, които се засилват с глобалното затопляне, ще надхвърлят 11 млрд. долара годишно.

За да се пребори със затоплянето, светът преминава към нови енергийни източници и се опитва постепенно да преустанови изгарянето на изкопаеми горива. Това изисква инвестиции в размер на трилиони долари в слънчеви и вятърни паркове, електрически транспорт и обновяване на мрежите.

Всички тези разходи са особено неподходящи предвид световната енергийна и продоволствена криза, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна. И нещата ще се влошат още повече.

Ако „Ел Ниньо“ дойде през есента и се задържи още няколко години, климатичната криза ще се влоши. Това се е случвало и в предишни случаи, установиха учени от колежа "Дартмут". Според техните изчисления „Ел Ниньо“ от 1982-83 г. и 1997-98 г. е подкопал растежа на световното благосъстояние с поне пет години. Последното е струвало на световната икономика 5,7 трилиона долара и е отнело живота на около 23 000 души.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Да помогнем на украинските деца!