Четири години от освобождението на Херсон

На 11 ноември 2022 година светът стана свидетел на едни от най-вълнуващите кадри от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Хиляди украинци излязоха по улиците на освободения Херсон, развяваха синьо-жълтите знамена, прегръщаха своите войници, плачеха и пееха украинския химн. След повече от осем месеца руска окупация градът отново беше свободен. Днес, четири години по-късно, тези кадри продължават да бъдат символ на несломимия украински дух и на една проста истина - колкото и силен да изглежда агресорът, един народ, решен да защитава свободата си, не може да бъде покорен.

Херсон беше единственият украински областен център, който руската армия успя да превземе след началото на пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 година. Окупацията донесе всичко онова, което вече бяхме видели в Буча, Изюм и останалите украински населени места, попаднали под руски контрол - отвличания, изтезания, незаконни задържания, репресии срещу цивилното население и опити за насилствена русификация. Хора бяха преследвани заради украинската си идентичност, заради политическите си убеждения, дори заради отказа си да приемат окупационната власт. Но въпреки терора Херсон не се предаде духовно. Украинските знамена продължаваха да се появяват, съпротивата не спираше, а надеждата за освобождение остана жива.

През есента на 2022 година Въоръжените сили на Украйна проведоха успешна контраофанзива, която принуди руските окупационни войски да се изтеглят от десния бряг на Днепър. На 11 ноември украинските защитници влязоха в Херсон. Само седмици по-рано Кремъл беше организирал незаконни псевдореферендуми и беше обявил анексирането на Херсонска област. Москва гръмко твърдеше, че тези земи са станали част от Русия „завинаги“. Но украинската армия показа колко струват имперските претенции на Путин, когато срещу тях застанат решителността, смелостта и саможертвата на хора, които защитават собствената си родина.

Освобождението на Херсон не беше просто военна победа. То беше унижение за руската военна машина, удар срещу пропагандните митове за нейната непобедимост и огромна морална победа за целия украински народ. Светът видя как изглежда истинското освобождение. Не с режисирани телевизионни репортажи, не с докарани под строй хора и раздадени руски знамена, а с истински сълзи, спонтанни прегръдки и хиляди граждани, които посрещаха украинските войници като свои спасители. Защото те наистина бяха такива!

Но свободата на Херсон дойде с огромна цена. И продължава да се плаща с човешки животи. След изтеглянето си руските войски започнаха системно да обстрелват града от отсрещния бряг на Днепър. Жилищни сгради, болници, пазари, обществени пространства и цивилни граждани се превърнаха в мишени. През юни 2023 година разрушаването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ предизвика катастрофални наводнения и допълнително страдание за населението на Херсонска област. Градът беше освободен от окупацията, но не и от руския терор. А част от областта, включително териториите на левия бряг на Днепър, остана под руски контрол.

И точно тук трябва да си зададем един изключително важен въпрос. Какво още трябва да се случи, за да разберат всички европейци, че Украйна не води просто война за територии? Украинците защитават правото си да съществуват като свободен народ, да говорят собствения си език, да избират собственото си бъдеще и да живеят без страха, че посред нощ вратата им ще бъде разбита от окупатори. Те защитават ценности, върху които е изградена и съвременна Европа. И когато украински войник загива в окопите, той защитава не само Украйна, но и европейския ред, основан на суверенитета на държавите и неприкосновеността на техните граници.

За мен като българин е особено болезнено да наблюдавам как и днес в собствената ни държава има хора, които оправдават руската агресия, повтарят кремълските опорни точки и наричат украинската съпротива безсмислена. Няма нищо патриотично в това да оправдаваш окупацията на чужда държава. Няма нищо достойно в това да призоваваш един нападнат народ да капитулира. И няма нищо миролюбиво в желанието ти жертвата да се подчини на агресора. Българската история би трябвало да ни е научила колко висока е цената на свободата и колко опасно е бъдещето на един народ да бъде решавано в чужда столица.

Четири години след освобождението на Херсон дължим признателност на всеки украински войник, който участва в тази операция. На онези, които оцеляха, на ранените и най-вече на онези, които никога не се завърнаха при семействата си. Дължим признателност и на цивилните, които устояха на окупацията, отказаха да предадат родината си и запазиха украинския дух жив въпреки репресиите. Тяхната смелост заслужава не само възхищение, но и памет.

Днес Херсон продължава да страда. Но неговото освобождение остава едно от най-ярките доказателства, че Русия може да бъде победена. Че окупацията не е вечна. Че диктаторските претенции могат да бъдат разбити. И че бъдещето на Украйна трябва да се решава от украинците, а не от един военнопрестъпнически режим в Кремъл.

Затова подкрепата за Украйна не бива да отслабва. Тя трябва да бъде последователна, решителна и достатъчна, за да може украинският народ да защити свободата си и да освободи окупираните си земи. Защото мир, изграден върху възнаграждаване на агресора, не е справедлив мир. Той е покана за следваща война.

Херсон ни показа как изглежда свободата, когато се завръща. Показа ни как изглежда един народ, който отказва да коленичи. И ни напомни, че дори най-мрачната окупация може да приключи, когато има воля за съпротива.

Нека никога не забравяме онези кадри от 11 ноември 2022 година. Нека не забравяме сълзите, знамената, прегръдките и усмивките. Нека не забравяме и хората, които платиха с живота си, за да ги видим.

Слава на освободителите на Херсон! Слава на украинските защитници!