Белгийското контраразузнаване разследва 554 случая на съмнения за руско политическо влияние от 2014 г. насам, съобщиха местни медии. Целта на Русия е била да се намесва в работата на институциите на ЕС и в политическия живот на Белгия с подкрепа за крайнодесни партии.

Макар да има ясни доказателства за опити за намеса, не са установени данни, че Кремъл финансира постоянно белгийски партии.

Медиите се позовават на американски доклад, според които руската страна работи в Брюксел чрез различни фондации и организации, за да подкрепя "приятелски настроени" политици, склонни да защитават руските интереси, и така да отслаби европейските демокрации. Белгийските служби наблюдават внимателно това явление, особено по време на избори.

Те следят и за други заплахи от външно влияние, включително от Китай, Мароко и Катар. По-рано този месец разследване за влиянието на Мароко и Катар доведе до задържането на няколко настоящи и бивши представители и служители на Европейския парламент, сред които и отстранената от зам.-председателското място на институцията Ева Кайли.

През април Белгия изгони 21 руски представители, а институциите на ЕС - 19 служители на руското постоянно представителство в Брюксел, в отговор на предприетата от Русия война срещу Украйна. Сред изгонените бе генералният консул на Русия в Антверпен Георги Кузнецов, с когото един от ръководителите на партията "Вламс беланг" Филип Девинтер се бе снимал. Под снимката в Туитър, направена в навечерието на войната, Девинтер бе написал, че "Русия не е враг, а съюзник" и че "дезинформацията срещу Путин и Русия не помага". По-рано тази есен медиите в Белгия отчетоха, че във Фландрия крайнодясната партията "Вламс беланг" вече е първа политическа сила.

Пред местни медии миналата пролет бивш служител на КГБ заяви, че в Белгия постоянно работят между 50 и 100 руски разузнавачи.