"В момента много хора полудяват"

Кирил, 32 г., водещ анализатор на IT системи от Москва

"Когато започна "специалната операция", бях ужасен и разпространявах различни публикации срещу войната в Украйна. Един от моите роднини, който е силно влюбен във Владимир Путин, реагира бързо на това. В дома му дори виси портрет на Путин - точно както в училищата и в държавните институции. Той ме засипваше с всякакви пропагандни видеоклипове в WhatsApp, беше просто непоносимо. Отначало го пренебрегнах, после му противоречах и накрая архивирах цялата ни кореспонденция.

Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че имат жалба срещу мен и трябва да дойда с тях. В полицейския участък ми показаха стопкадри на профила ми в Instagram и на кореспонденцията ми със споменатия роднина. Тогава полицаите попитаха: "Това Ваш роднина ли е?" Казах: "Да."

В разговора разбрах, че това не е първият случай, в който роднини се оплакват от хора, които са против войната. Полицаите признават, че самите те се страхуват да не бъдат изпратени в Украйна. В крайна сметка ме пуснаха да си вървя. Но сега споделям публикациите си в социалните мрежи само с приятели. Оттогава ми е някак си странно и притеснително.

Дори не се разстроих толкова от доноса, а по-скоро от факта, че хората изобщо не са склонни да приемат мнението ти и дори правят всичко възможно, за да те разубедят. Това е най-трудното. Сред моите приятели и колеги не познавам никого, който да подкрепя тази "специална операция". Проблемите обаче възникват с роднини, които работят в държавни институции, гледат държавната телевизия и познават само едната гледна точка.

Роднината, който ме предаде, вече е в черния ми списък в WhatsApp, но продължаваме да общуваме. Не съм човек, който таи гняв. Той просто има съветски начин на мислене и изпитва възхищение към определен тип лидери. Съветвам хората, които преживяват подобно нещо, да запазят човещината в себе си. В момента много хора полудяват, но трябва да им прощаваме и да не се превръщаме в тях.

Още преди войната мислех да напусна Русия. Помислих си за Сърбия. Но не мога да оставя семейството си, което определено не иска да си тръгне. Някъде дълбоко в себе си и аз искам да остана в Русия. Страната е прекрасна, но не и под този режим.

"Баща ми ме докладва на полицията"

Анна, 21 г., студентка от Москва

Леля ми ми се обади на 10 април и каза, че полицията се намирала в дома ни и искала да говори с мен. Тя подаде телефона на полицая, който ми каза, че баща ми е подал сигнал срещу мен – уж за това, че съм писала публикации срещу войната, че съм дискредитирала руската армия и съм призовавала да се убиват руснаци. Написах няколко публикации, но определено не такива призиви. Докато полицаят казваше, че баща ми е пиян, леля ми се провикваше отзад, че все пак бил алкохолик.

Когато стигнах в полицията, следователите бяха доста изнервени от баща ми. Доказателството трябваше да бъде, че някой от Тайланд уж се е обадил на баща ми и му е казал за моите публикации. Докато бях в участъка, той ми пишеше съобщения, че е бил подведен. В крайна сметка ръководителят на отдела ме освободи. На следващия ден баща ми се обади да ме попита как съм. Отговорих му, че не се чувствам много добре, защото ме беше натопил. Той отвърна: "Е, все пак не те заключиха."

Израснах с баба ми и леля ми. Често посещавах баща си, когато все още поддържахме връзка. През 2014 г. гледахме заедно Олимпийските игри в Сочи и също така говорихме за Украйна и протестното движение на Майдана. Още тогава имах опозиционни възгледи и спорех с баща си. Но той просто се присмиваше на политическите ми възгледи и не е прибягвал до агресия.

Известно време живя с нас и по това време ми беше много досаден. Когато бях на 13 години, избягах от вкъщи, защото той ме заплаши, че ще ми извади очите, а полицията така и не дойде. Всички възрастни не искаха да ми повярват, че пие твърде много.

Сега страната ни се намира в една такава ситуация: има война, случват се ужасни неща, а хората не искат да ги видят, защото им е трудно да ги приемат. И без друго страдам от депресия, а сега ситуацията в цялата страна се наслагва върху личното ми положение. Чувствам се още по-зле. В определен момент искам да напусна, но в момента нямам средства. Хората в Русия трябва да бъдат по-внимателни, дори когато общуват с роднините си, защото и те могат да подадат сигнал в полицията.

"Не искам повече детето ми да ходи на училище в Русия"

Ксения, 30 г., бивша учителка от Ростов на Дон

На 28 февруари поставих две знамена на балкона си на 16-ия етаж и ги изрисувах: едно руско и едно украинско. А на 2 март започнах да лепя листовки с надпис "Не на войната" на входа на къщата и в асансьора. Но още на 4 март полицията дойде. Казаха, че съседите са съобщили за тези знамена и са казали, че съм терорист. Полицаите погледнаха знамената и това беше всичко. След това продължих да разпространявам листовките, но някой продължаваше да ги къса.

Докато преподавах на 20 март в училището, полицията дойде при директорката. Трябваше да отида с тях в полицейския участък. Нашият домоуправител е изпратил на полицията снимки от охранителните камери в асансьора на жилищната ни сграда. След получено предупреждение ми беше позволено да се върна в училище. Там ми дадоха хартия и химикалка и ми казаха да си подам оставка. Директорката каза, че щом съм толкова против държавата, не би трябвало да работя за нея, а училището все пак било държавна институция. Оттогава се издържам от социални помощи и внимавам с кого говоря по тези теми.

Не искам да остана в Русия и това лято ще предприема нещо, за да не ходи детето ми повече на училище тук. Разбира се, че обяснявам на дъщеря си какво наистина се случва в страната и в света. Преди ходех на протести в нашия град, за да може тя да има по-добро бъдеще. В момента съм напълно объркана, нямам никакви спестявания и не знам какво да правя.

*Имената са променени от съображения за сигурност.

Превод от немски: Борис Благоев