Амнести и още 108 организации: Колегите ни също умират от глад в Газа

Обсадата на израелското правителство подлага на тежък глад населението на Газа и хуманитарните работници сега се нареждат на същите опашки за храна, рискувайки да бъдат застреляни, само за да нахранят семействата си. С изчерпването на запасите хуманитарните организации са свидетели на това как техните колеги и партньори умират от глад пред очите им. 

Това се казва в съвместната позиция на Амнести Интернешънъл и още 108 хуманитарни организации за критичните условия на глад в Газа и как те се отразяват на хуманитарните работници там.

Точно два месеца след като контролираната от израелското правителство „Хуманитарна фондация за Газа" започна да функционира, 109 организации бият тревога, призовавайки правителствата да действат: да отворят всички сухопътни гранични пунктове; да възстановят пълния поток на храна, чиста вода, медицински материали, предмети за подслон и гориво чрез механизъм, ръководен от ООН; да прекратят обсадата и да се съгласят на примирие веднага.

„Всяка сутрин в Газа се повтаря един и същ въпрос: ще ям ли днес?", каза представител на една от агенциите.

Почти ежедневно се случват масови убийства на местата за разпределение на храна в Газа. Към 13 юли ООН потвърди, че 875 палестинци са били убити, докато търсели храна, 201 по маршрутите за доставка на помощи, а останалите на местата за разпределение. Хиляди други са ранени. Междувременно израелските сили насилствено разселиха близо два милиона изтощени палестинци, като последната заповед за масово преселение е издадена на 20 юли, ограничавайки палестинците до по-малко от 12% от площта на Газа. Световната програма по прехраната предупреждава, че настоящите условия правят операциите невъзможни. Подлагането на глад на цивилни като инструмент на войната е военно престъпление. 

Точно извън Газа, в складове – и дори в самата Газа – тонове храна, чиста вода, медицински материали, предмети за подслон и гориво стоят недокоснати, а хуманитарните организации са с блокиран достъп до тях. Ограниченията и забавянията на израелското правителство в рамките на пълната обсада причиниха хаос, глад и смърт. Хуманитарен работник, предоставящ психосоциална подкрепа, говори за опустошителното въздействие върху децата: „Децата казват на родителите си, че искат да отидат в рая, защото поне там има храна."

Лекарите съобщават за рекордни нива на остро недохранване, особено сред децата и възрастните хора. Разпространяват се заболявания като остра водна диария, пазарите са празни, отпадъците се трупат, а възрастните хора припадат по улиците от глад и дехидратация. Разпределенията в Газа са средно само 28 камиона на ден, което изобщо не е достатъчно за над два милиона души, много от които са без помощи от седмици.

Хуманитарната система, ръководена от ООН, не се провали, а беше възпрепятствана да функционира.

Хуманитарните агенции имат капацитета и запасите да реагират в необходимия мащаб. Но с отказан достъп, ние сме блокирани да достигнем до нуждаещите се, включително и до нашите собствени изтощени и гладуващи екипи. На 10 юли ЕС и Израел обявиха мерки за увеличаване на помощта. Но тези обещания за „напредък" звучат празно, когато на място няма реална промяна. Всеки ден без постоянен поток на помощи означава повече хора, умиращи от предотвратими заболявания. Децата гладуват, докато чакат да се сбъднат обещанията, но това никога не се случва.
Палестинците са в обречен цикъл от надежда и разочарование, чакайки помощ и прекратяване на огъня, само за да се събудят в още по-лоши условия. Това не е само физическо, но и психологическо изтезание. Оцеляването е като мираж. Хуманитарната система не може да функционира на базата на фалшиви обещания. Хуманитарните организации не могат да работят при променящи се срокове или да чакат политически ангажименти, които не осигуряват достъп.
Правителствата трябва да спрат да чакат разрешение да действат. Не можем да продължаваме да се надяваме, че сегашните споразумения ще проработят.

Време е да се предприемат решителни действия: да се изисква незабавно и трайно прекратяване на огъня; да се премахнат всички бюрократични и административни ограничения; да се отворят всички сухопътни гранични пунктове; да се осигури достъп до всички хора в цяла Газа; да се отхвърлят моделите на разпределение, контролирани от военните; да се възстанови хуманитарната реакция, ръководена от ООН, и да се продължи финансирането на принципни и безпристрастни хуманитарни организации. Държавите трябва да предприемат конкретни мерки за прекратяване на обсадата, като например спиране на доставките на оръжия и муниции.

Фрагментарните споразумения и символичните жестове, като въздушни доставки или несъвършени споразумения за помощ, служат за прикритие на бездействието. Те не могат да заменят правните и морални задължения на държавите да защитават палестинските цивилни и да осигуряват значим достъп в голям мащаб. Държавите могат и трябва да спасяват животи, докато все още има животи за спасяване.

Следете новините ни в GoogleNews