Ако си срещу Путин, мястото ти е в лудницата

Десетки руснаци са подложени на принудително психиатрично лечение заради политическите си възгледи, твърдят адвокати и правозащитни организации - тенденция, която според тях се е засилила след началото на войната в Украйна, пише Ройтерс.

Практиката носи отзвук от метод за контрол, широко използван в Съветския съюз и известен като „наказателна психиатрия“, макар че сегашният мащаб далеч не достига този от края на 60-те до началото на 80-те години на миналия век.

Ройтерс анализира данни от международен експерт и две руски групи за защита на правата на човека, интервюира трима адвокати и прегледа материалите по делата на две активистки, изпратени със съдебна заповед да преминат психиатрична оценка в сибирска болница.

Жените, чиито разкази за първи път са подробно описани тук, са освободени след няколко седмици, но описват преживяното като ужасяващо изпитание.

Екатерина Фатянова, на 37 години, е интернирана на 28 април миналата година в психиатрична болница № 1 в родния ѝ град Красноярск, след като е обвинена в дискредитиране на руските въоръжени сили чрез публикуване на статия в малък опозиционен вестник, който издава в свободното си време. Тя не е автор на статията, в която се твърди, че войната в Украйна е продиктувана от империалистически мотиви.

Докато е била в болницата, е била подложена на болезнени, унизителни и ненужни процедури, включително гинекологичен преглед, пише тя в писма-обжалвания до властите, разгледани от Ройтерс.

Фатянова е била изписана от болницата на 27 май, след като лекарите са установили, в документ, също видян от Ройтерс, че тя няма психични разстройства или заболявания.

„Вярвам, че истинската цел на настаняването ми там е била морално потискане и изолиране от обществото, вероятно като наказание за активната ми гражданска позиция“, казва тя.

Робърт ван Ворен, холандски професор и активист за правата на човека, който е прекарал десетилетия в изучаване на това, което той описва като политическа злоупотреба с психиатрията в Русия, заяви, че е документирал около 23 такива случая годишно от 2022 г. насам, когато започна пълномащабната инвазия в Украйна, в сравнение със средно около 5 случая годишно между 2015 и 2021 г.

Руското министерство на правосъдието, комисарят по правата на човека и Кремъл не отговориха на исканията за коментар относно предполагаемото използване на психиатрията за политически цели. Кремъл заявява, че не обсъжда отделни случаи, които преминават през системата на наказателното правосъдие, тъй като те са от компетентността на съдилищата.

В съветската епоха хиляди инакомислещи са били хоспитализирани по политически причини, въз основа на предположението, че само някой психично болен би се противопоставил на комунистическата държава. Сред най-известните случаи са тези на дисидента Владимир Буковски и на поета, носител на Нобелова награда, Йосиф Бродски.
Макар и далеч под този мащаб, настоящата тенденция все пак е „обезпокоителна“, казва ван Ворен. По-рано Ройтерс съобщи за възраждане на други практики от съветската епоха по време на войната в Украйна, включително доноси на граждани срещу заподозрени дисиденти.

В много други части на света използването на принудително психиатрично лечение е в упадък и обикновено се ограничава до случаи на насилие, каза Дайниус Пурас, литовски психиатър, който е бил специален докладчик на ООН за правото на здраве.

Пурас заяви, че ерозията на демократичните реформи в Русия е оказала „пагубно въздействие върху руската психиатрия“, като предупреди, че използването в Русия на назначени от държавата психиатри при съдебни дела вероятно води до решения, които обслужват интересите на националните власти.

В Русия задължителното лечение „сега отново се използва за политически цели, както беше по времето на Съветския съюз“, каза той.

Руската правозащитна група „Мемориал“ е идентифицирала 48 души, които според нея в момента са подложени на такова лечение по политически мотивирани дела. От тях 46 са психиатрични пациенти, а двама се лекуват амбулаторно, докато са в затвора.

Най-често срещаните обвинения срещу тях са свързани с критики към войната. Тринадесет от хората са били преследвани по силата на закони за цензура, приети скоро след нахлуването на Русия, казва правозащитната група.

Според „Мемориал“ най-младият човек, подложен на принудително психиатрично лечение заради протести срещу войната, е навършил 20 години в болница миналата седмица. През 2023 г. той е бил разследван като тийнейджър за това, че е поискал разрешение за организиране на антивоенен митинг, а през февруари миналата година съдът е постановил хоспитализацията му.

Анастасия Пилипенко, адвокат, която е представлявала хора, поставени на принудително психиатрично лечение, заяви пред Ройтерс, че не смята, че „рисковото поведение под формата на публични антивоенни изявления е признак на психично разстройство“.

Пилипенко не представлява никого от хората в тази история.

Хоспитализациите представляват малка част от всички арести и затвори за политически престъпления, включително за изказвания срещу войната. По данни на руската правозащитна група ОВД-Инфо от началото на пълномащабната инвазия са арестувани малко над 20 000 души за изразяване на антивоенна позиция. Срещу около 1155 души са повдигнати наказателни обвинения.

За тези, които са приети като психиатрични пациенти, допълнителната травма произтича от безсрочния характер на задържането им и от факта, че здравият им разум е поставен под съмнение - казва ван Ворен.

„Това поставя под въпрос стойността на това, което мислиш, защото е наречено психично заболяване. И това има много изтощителен ефект.“

Мемориал заяви, че лицето, хоспитализирано най-дълго по политически мотивиран случай, е Алберт Гурджиян, интерниран от 2017 г., след като се твърди, че е публикувал в интернет, че служителите на правосъдието са организирана престъпна група и че би било добре да се „взриви яхтата“ на бизнесмен, близък до президента Владимир Путин.
Ройтерс не успя да се свърже с Гурджиян за коментар.

Журналистката от Красноярск Фатянова посочва в жалбите си, че е била отведена в болница № 1 от служители на службата за сигурност ФСБ и че е била притискана да подпише формуляри за прием, разрешаващи лечение и процедури без нейното информирано и доброволно съгласие.

По време на престоя си там тя заяви, че е трябвало да се откаже от основната си работа в мениджърско дружество, тъй като то е отказало да й даде отпуск. През декември 2023 г. е била уволнена и от предишната си работа в транспортна фирма, след като ФСБ започнала да я разследва, казва тя в жалбите си.

Тя заявява, че на пациентите понякога са отказвани ежедневни разходки, даван им е мухлясал хляб и често са обезпокоявани от женски писъци от друг етаж на сградата.

Министерството на здравеопазването отговорило с писмо, в което отхвърлило жалбите на Фатянова. Въпреки това регионалната здравна инспекция съобщава в писмо от 1 октомври, че е предупредила болницата да получи информирано съгласие от пациентите.

През декември Фатянова е осъдена за статията във вестника на две години принудителен труд - форма на наказание, при която осъдените трябва да живеят в общежитие и да изпълняват предимно неквалифицирани задачи като събиране на боклук или почистване на сняг. Тя обяснява, че присъдата все още не е влязла в сила в очакване на обжалване.

Докато е в болницата, тя се запознава с 56-годишната Олга Суворова, активен активист по социални и екологични въпроси, която разказва пред Ройтерс, че също е била подложена на инвазивни и ненужни тестове там, въпреки че за разлика от Фатянова е отказала да подпише формуляр за съгласие.

„Това е наказателна психиатрия“, казва Суворова в телефонно интервю. „Целта на цялото това нещо е да ме оклеветят, да омаловажат приноса ми ... и да ме оклеветят и да накарат хората да не ми вярват повече“.

От документите по делото става ясно, че интернирането на Суворова произтича от наказателно разследване, в което се твърди, че през октомври 2023 г. тя фалшиво е обвинила полицай в нападение. Суворова твърди, че полицаят се е саморазправял с нея. Тя подкрепя оплакването си с медицински доклад, в който са посочени синини.

През декември 2023 г. Суворова е арестувана по делото за фалшиво обвинение на летището в Красноярск, след като се връща от среща в Москва с Екатерина Дунцова, опозиционен политик, която иска да се кандидатира срещу Путин на изборите.

Отказвайки да признае нарушението, Суворова е изпратена с разпореждане на следовател за две амбулаторни психиатрични експертизи. В един от докладите лекарят посочва, че тя показва признаци на „смесено личностно разстройство“, включително импулсивно поведение и „фиксация върху желанието да помага на други хора“.

За по-нататъшно разследване през май съдът изпраща Суворова в психиатрията като стационарен пациент, сочат документите, прегледани от Ройтерс.

Суворова заяви, че едва след като се е оплакала от лечението си, е била изписана след три седмици с медицински документ, в който се посочва, че не е установено да страда от психично разстройство.

Суворова признава, че по време на две съдебни заседания - през 2021 г. и 2024 г., публично си е порязала ръката. Тя казва, че и в двата случая не се е наранила сериозно и е действала, за да подчертае несправедливостта.

„Избирам методи, които могат да привлекат вниманието“, казва тя. „Ако имаше реални основания да ме подозират, че имам психично заболяване, определено нямаше да изляза от болницата“.

Ингвар Горланов, 26-годишен мъж от Сибир, чиито родители са починали, когато е бил дете, за първи път е изпратен в психиатрично заведение през 2019 г., когато организира самостоятелен протест пред президентската администрация в Москва с искане за среща с Путин относно правата на сираците, според адвоката му Алексей Прянишников.

Полицията задържа Горланов и го отвежда в болница. Няколко дни по-късно съдът се произнася за принудителното лечение.

Оттогава Горланов е изпратен в две други психиатрични болници след многократни арести, казва Прянишников пред Ройтерс. Той е включен във федералния списък на „терористите и екстремистите“, обвинен в престъпления, включително подбуждане към омраза и обида на полицейски служител.

Прянишников казва, че клиентът му е нормален човек с „изострено чувство за справедливост“, който не представлява опасност за себе си или за другите и трябва да получава терапия, а не болнично лечение и антипсихотични лекарства.

Ройтерс общува спорадично чрез текстови съобщения с Горланов, интерниран в психиатрично заведение в родния му град Новокузнецк, от 15 юли. Той казва, че му е разрешен достъп до телефона му за 10 минути през почивните дни. В началото на февруари Горланов посочва, че все още е пациент там.

Запитан какво го е мотивирало да продължи да протестира, Горланов отговори:

„Възможността да допринеса за промяна на политиката в страната към по-добро“.

Следете новините ни в GoogleNews