OFFNews https://offnews.bg/rss/DW_18800 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Танкове и десетки хиляди войници: Русия се готви да нахлуе в Украйна? https://offnews.bg//dw/tankove-i-desetki-hiliadi-vojnitci-rusia-se-gotvi-da-nahlue-v-ukrajna-765887.html Възможно е нахлуване на руски войски в Украйна - това предупреди правителството в Киев в навечерието на срещата между външните министри на държавите от НАТО. „При най-лошия сценарий Русия може да се опита да подкопае архитектурата за сигурност, която възникна в Европа след края на Студената война - и за пореден път със сила да прекрои границите, както го направи вече в Грузия през 2008 година и през 2014 с анексията на Крим и войната в Донбас“, заяви министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба.

"Голям сегмент военни действия в Черно море"

Кулеба добави, че ако Руската федерация наистина нападне Украйна, военните действия ще се водят и в Черно море, а това означава, че агресивното поведение на Русия се превръща в проблем не само за Украйна, но и за други съседни и партньорски държави (България също е една от тези държави - бел.ред.).

„Потенциалната военна операция на Русия ще включва голям сегмент военни действия в Черно море. Ето защо Румъния и другите черноморски партньори, според нашето виждане, би трябвало да са разтревожени от плановете на Русия така, както е разтревожена и Украйна. И да настояват за сдържането на Русия, както го правим и ние. Проблемът е общ“, каза Кулеба.

Вече от месец западните медии съобщават за струпването на руски войски по украинската граница. Подобно нещо се случи и през пролетта, но тогава специалистите го оцениха по-скоро като демонстрация на сила. Днес обаче тайните служби на САЩ смятат, че военните приготовления по руско-украинската граница може да са подготовка за нахлуване в Донбас. Редица международни наблюдатели описват възможните сценарии: нахлуване в Донбас „по покана“ на непризнатите тамошни републики - или пък без „покана“, за да „се защитят правата на руснаците там“.

Москва отхвърля всички обвинения, че се готви да нападне Украйна и от своя страна обвинява НАТО, че увеличава военното си присъствие близо до нейните граници.

В същото време срещата на НАТО неслучайно е насрочена в Рига - именно за да покаже единството на 30-те държави-членки по отношение на агресивните действия на Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните седмици на няколко пъти предупреди, че Русия струпва хора и оръжие по украинската граница. Той говори за десетки хиляди войници, за танкове, дронове и електронни оръжейни системи. „Ако Русия употреби сила срещу Украйна, това ще има последствия“, предупреждава Столтенберг. Засега обаче не е ясно как НАТО възнамерява да реагира на едно руско нахлуване в Донбас. В момента мнозина си припомнят за анексията на Крим през 2014 година, когато НАТО си остана в ролята на пасивен наблюдател.

Украйна не членува в НАТО, но въпреки това външният ѝ министър Дмитро Кулеба участва като гост на срещата в Рига. Той сигурно ще постави и въпроса кога неговата страна най-после ще може да започне преговори за членство в НАТО. Тази тема е особено гореща. Киев внесе молбата си още през 2008 година, но приемането на Украйна в Алианса е малко вероятно, тъй като може да разклати европейската архитектура на сигурността с непредвидими последствия. А Кремъл категорично възразява срещу такова членство.

Пълно мълчание между Русия и НАТО

В момента между Русия и НАТО цари пълно мълчание, някогашните дипломатически канали са запушени, а това е опасно. След скандала с предполагаеми руски шпиони в Главната квартира на НАТО в Брюксел Русия затвори своето дипломатическо представителство там. Вече не заседава и Съветът НАТО-Русия.

Мълчанието между Кремъл и Алианса поражда и други проблеми - например във връзка с мигрантската криза по беларуско-полската граница. Държавите-членки на НАТО Полша, Латвия, Литва и Естония твърдят, че от Беларус възниква заплаха за границите им. Те смятат, че Путин е единственият политик, който може да повлияе върху беларуския властник Лукашенко.

На разговорите в Рига вероятно ще стане дума и за подсилване на войските на НАТО в Полша - тази тема повдигна самото правителство във Варшава.

*Статията е на Дойче Веле. 

]]>
Възможно е нахлуване на руски войски в Украйна - това предупреди правителството в Киев в навечерието на срещата между външните министри на държавите от НАТО. „При най-лошия сценарий Русия може да се опита да подкопае архитектурата за сигурност, която възникна в Европа след края на Студената война - и за пореден път със сила да прекрои границите, както го направи вече в Грузия през 2008 година и през 2014 с анексията на Крим и войната в Донбас“, заяви министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба.

"Голям сегмент военни действия в Черно море"

Кулеба добави, че ако Руската федерация наистина нападне Украйна, военните действия ще се водят и в Черно море, а това означава, че агресивното поведение на Русия се превръща в проблем не само за Украйна, но и за други съседни и партньорски държави (България също е една от тези държави - бел.ред.).

„Потенциалната военна операция на Русия ще включва голям сегмент военни действия в Черно море. Ето защо Румъния и другите черноморски партньори, според нашето виждане, би трябвало да са разтревожени от плановете на Русия така, както е разтревожена и Украйна. И да настояват за сдържането на Русия, както го правим и ние. Проблемът е общ“, каза Кулеба.

Вече от месец западните медии съобщават за струпването на руски войски по украинската граница. Подобно нещо се случи и през пролетта, но тогава специалистите го оцениха по-скоро като демонстрация на сила. Днес обаче тайните служби на САЩ смятат, че военните приготовления по руско-украинската граница може да са подготовка за нахлуване в Донбас. Редица международни наблюдатели описват възможните сценарии: нахлуване в Донбас „по покана“ на непризнатите тамошни републики - или пък без „покана“, за да „се защитят правата на руснаците там“.

Москва отхвърля всички обвинения, че се готви да нападне Украйна и от своя страна обвинява НАТО, че увеличава военното си присъствие близо до нейните граници.

В същото време срещата на НАТО неслучайно е насрочена в Рига - именно за да покаже единството на 30-те държави-членки по отношение на агресивните действия на Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните седмици на няколко пъти предупреди, че Русия струпва хора и оръжие по украинската граница. Той говори за десетки хиляди войници, за танкове, дронове и електронни оръжейни системи. „Ако Русия употреби сила срещу Украйна, това ще има последствия“, предупреждава Столтенберг. Засега обаче не е ясно как НАТО възнамерява да реагира на едно руско нахлуване в Донбас. В момента мнозина си припомнят за анексията на Крим през 2014 година, когато НАТО си остана в ролята на пасивен наблюдател.

Украйна не членува в НАТО, но въпреки това външният ѝ министър Дмитро Кулеба участва като гост на срещата в Рига. Той сигурно ще постави и въпроса кога неговата страна най-после ще може да започне преговори за членство в НАТО. Тази тема е особено гореща. Киев внесе молбата си още през 2008 година, но приемането на Украйна в Алианса е малко вероятно, тъй като може да разклати европейската архитектура на сигурността с непредвидими последствия. А Кремъл категорично възразява срещу такова членство.

Пълно мълчание между Русия и НАТО

В момента между Русия и НАТО цари пълно мълчание, някогашните дипломатически канали са запушени, а това е опасно. След скандала с предполагаеми руски шпиони в Главната квартира на НАТО в Брюксел Русия затвори своето дипломатическо представителство там. Вече не заседава и Съветът НАТО-Русия.

Мълчанието между Кремъл и Алианса поражда и други проблеми - например във връзка с мигрантската криза по беларуско-полската граница. Държавите-членки на НАТО Полша, Латвия, Литва и Естония твърдят, че от Беларус възниква заплаха за границите им. Те смятат, че Путин е единственият политик, който може да повлияе върху беларуския властник Лукашенко.

На разговорите в Рига вероятно ще стане дума и за подсилване на войските на НАТО в Полша - тази тема повдигна самото правителство във Варшава.

*Статията е на Дойче Веле. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//dw/tankove-i-desetki-hiliadi-vojnitci-rusia-se-gotvi-da-nahlue-v-ukrajna-765887.html Tue, 30 Nov 2021 21:02:16 +0200
Възпитани, приветливи, уравновесени: в България се случва чудо https://offnews.bg//dw/vazpitani-privetlivi-uravnoveseni-v-balgaria-se-sluchva-chudo-765819.html Бях на около 10, когато си дадох сметка, че чудеса се случват. Наближавах 30, когато разбрах, че в плановете си - особено политическите - човек задължително трябва да включва фактора „чудо”. Защото, макар да са непредсказуеми, чудесата все пак се случват. И когато чудото внезапно се стовари от нищото, ще си готов да влезеш във вратата, която то ти отваря.

Добре дошли в 21. век

Тия дни наблюдавахме „на живо” именно случването на чудо. Иде реч, разбира се, за преговорите на "Продължаваме промяната" за съставяне на правителство. Тези преговори отварят врата към едно бъдеще, желано от три десетилетия, но изглеждало недостижимо: „България да стане нормална западна страна” - фраза, която за пръв път е произнесена още на Кръглата маса от 1990 година.

В последните над три десетилетия в българската политика наблюдаваме няколко основни, базисни типажи. Имаме тарикати, тоже простаци, които се отнасят към политиката така, както Остап Бендер се отнася към чуждата собственост. Имаме предводители на крепостни селяни, имаме клоуни, които искат да са известни, за да ги разпознават на улицата. Имаме и безкористни революционери, които се борят срещу всички горепосочени. Но сравнително рано прегарят и така стават безполезни за общото благо. А в крайна сметка основният режим на взаимодействие между всички тях е скандалът.

Сегашните преговори, с малки изключения, разкриват наличието на един друг типаж, различен от изброените. Повечето участници, макар някои от тях да познаваме от години, нямат поведението, очаквано от обитателите на тези земи. Те изглеждат така, сякаш са пристигнали от другаде, от някаква по-добра версия на света.

Последните избори показаха, че на българския народ са му писнали обичайните политически типажи. Дори след сериозен флирт с революционерите народът отсъди, че и от тях му е писнало. И сложи на челното място други хора - именно онези, които изглеждат като пристигнали от по-добрата версия на света: възпитани, уважителни, уравновесени. И може би най-важното - хора, олицетворяващи приветливостта. Онази добродетел, която Джейн Остин поставя на върха на добродетелите.

Гласувайки за приветливи хора, българите най-сетне дадоха сигнал, че искат да напуснат 19. век (в момента олицетворяван от БСП и "Възраждане"), в който традиционното семейство отрежда на жената живот в кухнята, а мъжът задължително трябва да е намръщен, за да бъде взиман насериозно. Българите очевидно искат да напуснат и онзи 20. век (в момента олицетворяван от ГЕРБ и ДПС), в който силните мачкат слабите. Накратко: българите ни съобщиха, че вече искат да живеят в 21. век.

Дори само следенето в интернет на експертните преговори за правителство илюстрира това случващо се в момента чудо. Къде са обичайните крясъци, подскоци и плезене? Къде са идиотските „червени линии”? Къде е опитът да унизиш другарчето или да го обявиш за предател? Тези неща останаха затворени във вътрешнопартийните разправии. Навън, на голямата арена, виждаме някакви прилично изглеждащи хора да обсъждат общото благо с приличен тон и разумни аргументи - тоест, да правят онази истинска политика, която е описана още от Аристотел преди около 2300 години. Не минаха и две хилядолетия и половина - и влязохме в крак с времето...

Случващото се чудо има две страни. Едната е, че се намери група българи, която да приложи на родна почва онзи тип организация на преговорите, който отдавна се прилага в „нормалните западни страни”. Не си казаха като мнозина преди тях: „Тия неща работят ТАМ. Тук, в родината на Бай Ганьо, Андрешко и Големанов - тука е друго”. Те демонстрират онова устойчиво („западно”) поведение, което по принцип липсва по нашите земи и което изисквам (с променлив успех) и от моите студенти: научил си нещо - прилагай го, не се повличай по другите около теб, които не са го учили.

Втората част от чудото е, че този подход засега сработва. Родната почва не се оказа чак толкова негостоприемна за семена, донесени от по-цивилизовани земи. В масата си събраните за преговори експерти, макар излъчени от партии, поеха топката, вдигната от Кирил Петков и Асен Василев и заиграха с нея по правилата. Пророкуванията за бърз провал пред камерите не се сбъднаха, тъй като участниците в тази игра се отказаха от обичайното за тези земи поведение. Експертите се оказаха устойчиви. Не се преродиха в обичайните политически типажи, а удържаха поведението си: да спорят по проблем, за да стигнат до неговото решение, както са свикнали на стотици конференции, кръгли маси и семинари.

За да бъде чудото пълно

За да бъде пълно обаче, чудото трябва да има и трета част: когато дойде фазата на политически разговори между партийни лидери, те да продължат да следват вече зададения стил и начин на работа. Ако някой реши да превърне в „червена линия” някой свой варварски блян - борба с „джендъра”, да речем, или съкращаване на народните представители наполовина - чудото може да се разсърди и да си тръгне. Да тръшне вратата след себе си и като се огледаме, да видим, че не сме на кон, а на магаре. И че не се носим с лекота напред, а сме затънали в калта.

Съвет към всички преговарящи: чудеса се случват, но не често. Ако пропуснеш едно, после не се знае кога ще дойде друго. Радвайте се, драги, на случващото се чудо, докато е тук. Ползвайте го. То пари не иска.

Въпреки заученото си черногледство, в последните три десетилетия българите няколко пъти са влизали във врата, отваряна от някое чудо. И винаги са печелили. Именно това приемане на чудото е основната причина в момента България да не е Беларус или Молдова.

Статията е на Дойче веле

]]>
Бях на около 10, когато си дадох сметка, че чудеса се случват. Наближавах 30, когато разбрах, че в плановете си - особено политическите - човек задължително трябва да включва фактора „чудо”. Защото, макар да са непредсказуеми, чудесата все пак се случват. И когато чудото внезапно се стовари от нищото, ще си готов да влезеш във вратата, която то ти отваря.

Добре дошли в 21. век

Тия дни наблюдавахме „на живо” именно случването на чудо. Иде реч, разбира се, за преговорите на "Продължаваме промяната" за съставяне на правителство. Тези преговори отварят врата към едно бъдеще, желано от три десетилетия, но изглеждало недостижимо: „България да стане нормална западна страна” - фраза, която за пръв път е произнесена още на Кръглата маса от 1990 година.

В последните над три десетилетия в българската политика наблюдаваме няколко основни, базисни типажи. Имаме тарикати, тоже простаци, които се отнасят към политиката така, както Остап Бендер се отнася към чуждата собственост. Имаме предводители на крепостни селяни, имаме клоуни, които искат да са известни, за да ги разпознават на улицата. Имаме и безкористни революционери, които се борят срещу всички горепосочени. Но сравнително рано прегарят и така стават безполезни за общото благо. А в крайна сметка основният режим на взаимодействие между всички тях е скандалът.

Сегашните преговори, с малки изключения, разкриват наличието на един друг типаж, различен от изброените. Повечето участници, макар някои от тях да познаваме от години, нямат поведението, очаквано от обитателите на тези земи. Те изглеждат така, сякаш са пристигнали от другаде, от някаква по-добра версия на света.

Последните избори показаха, че на българския народ са му писнали обичайните политически типажи. Дори след сериозен флирт с революционерите народът отсъди, че и от тях му е писнало. И сложи на челното място други хора - именно онези, които изглеждат като пристигнали от по-добрата версия на света: възпитани, уважителни, уравновесени. И може би най-важното - хора, олицетворяващи приветливостта. Онази добродетел, която Джейн Остин поставя на върха на добродетелите.

Гласувайки за приветливи хора, българите най-сетне дадоха сигнал, че искат да напуснат 19. век (в момента олицетворяван от БСП и "Възраждане"), в който традиционното семейство отрежда на жената живот в кухнята, а мъжът задължително трябва да е намръщен, за да бъде взиман насериозно. Българите очевидно искат да напуснат и онзи 20. век (в момента олицетворяван от ГЕРБ и ДПС), в който силните мачкат слабите. Накратко: българите ни съобщиха, че вече искат да живеят в 21. век.

Дори само следенето в интернет на експертните преговори за правителство илюстрира това случващо се в момента чудо. Къде са обичайните крясъци, подскоци и плезене? Къде са идиотските „червени линии”? Къде е опитът да унизиш другарчето или да го обявиш за предател? Тези неща останаха затворени във вътрешнопартийните разправии. Навън, на голямата арена, виждаме някакви прилично изглеждащи хора да обсъждат общото благо с приличен тон и разумни аргументи - тоест, да правят онази истинска политика, която е описана още от Аристотел преди около 2300 години. Не минаха и две хилядолетия и половина - и влязохме в крак с времето...

Случващото се чудо има две страни. Едната е, че се намери група българи, която да приложи на родна почва онзи тип организация на преговорите, който отдавна се прилага в „нормалните западни страни”. Не си казаха като мнозина преди тях: „Тия неща работят ТАМ. Тук, в родината на Бай Ганьо, Андрешко и Големанов - тука е друго”. Те демонстрират онова устойчиво („западно”) поведение, което по принцип липсва по нашите земи и което изисквам (с променлив успех) и от моите студенти: научил си нещо - прилагай го, не се повличай по другите около теб, които не са го учили.

Втората част от чудото е, че този подход засега сработва. Родната почва не се оказа чак толкова негостоприемна за семена, донесени от по-цивилизовани земи. В масата си събраните за преговори експерти, макар излъчени от партии, поеха топката, вдигната от Кирил Петков и Асен Василев и заиграха с нея по правилата. Пророкуванията за бърз провал пред камерите не се сбъднаха, тъй като участниците в тази игра се отказаха от обичайното за тези земи поведение. Експертите се оказаха устойчиви. Не се преродиха в обичайните политически типажи, а удържаха поведението си: да спорят по проблем, за да стигнат до неговото решение, както са свикнали на стотици конференции, кръгли маси и семинари.

За да бъде чудото пълно

За да бъде пълно обаче, чудото трябва да има и трета част: когато дойде фазата на политически разговори между партийни лидери, те да продължат да следват вече зададения стил и начин на работа. Ако някой реши да превърне в „червена линия” някой свой варварски блян - борба с „джендъра”, да речем, или съкращаване на народните представители наполовина - чудото може да се разсърди и да си тръгне. Да тръшне вратата след себе си и като се огледаме, да видим, че не сме на кон, а на магаре. И че не се носим с лекота напред, а сме затънали в калта.

Съвет към всички преговарящи: чудеса се случват, но не често. Ако пропуснеш едно, после не се знае кога ще дойде друго. Радвайте се, драги, на случващото се чудо, докато е тук. Ползвайте го. То пари не иска.

Въпреки заученото си черногледство, в последните три десетилетия българите няколко пъти са влизали във врата, отваряна от някое чудо. И винаги са печелили. Именно това приемане на чудото е основната причина в момента България да не е Беларус или Молдова.

Статията е на Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (Евгений Дайнов) https://offnews.bg//dw/vazpitani-privetlivi-uravnoveseni-v-balgaria-se-sluchva-chudo-765819.html Tue, 30 Nov 2021 07:28:52 +0200
Най-после нормален живот: В Англия се сбогуват с ограниченията https://offnews.bg//dw/naj-posle-normalen-zhivot-v-anglia-se-sboguvat-s-ogranicheniata-765740.html Малкият бар в центъра на Лондон е пълен дори през седмицата. На един екран се излъчва американски футбол. Пие се бира, а който е гладен си поръчва стекове или сандвичи. Не се спазва дистанция, никой не носи и маски.

Клайв Буут пуши цигара навън. Той ще посети концерт на група в съседен бар и се радва, че отново е навън. “Най-после животът поне донякъде е отново нормален”. Нощни клубове, театри, ресторанти - в Англия ограничения заради коронавируса няма. Клайв Буут е над 50-годишен, ваксиниран е, дори скоро си е сложил бустерна доза. Той се чувства относително защитен.

“Не можем да живеем в постоянен локдаун”

И други гости на заведението имат подобно усещане. Хю Джоунс и Барни Дайър следват в реномиран лондонски университетски колеж. Дайър, който следва политология, е израснал във Франция. Той се радва, че в момента е в Лондон, където няма почти никакви рестрикции.

“Британците имат различна настройка от французите. За тях свободата е над всичко. Те искат да се наслаждават на живота.” Той не е почитател на идеята за нови ограничения. “Не можем да живеем в постоянен локдаун. Трябва да стиснем зъби и да продължим”, казва той.

Благодарение на имунизационната кампания на британското правителство той може да се движи отново свободно, казва студентът по география Хю Джоунс и добавя:

“Великобритания върви по добър път.”

Не всички британци споделят неговия ентусиазъм. Барбара Ромито е пенсионирана учителка. И тя е ваксинирана, включително с бустерна доза. Но се притеснява, че в супермаркетите и в градския транспорт почти никой не носи маска, и „най-вече младите“. Затова избягва метрото. Чувства се „беззащитна“ и се надява на по-строги правила.

От лятото Англия разчита напълно на ваксинациите. В Шотландия, Северна Ирландия и Уелс положението е различно. В Шотландия, например, е задължително носенето на маски на публични места и в обществения транспорт. Но в цяла Великобритания процентът имунизирани е висок – над 90 процента от населението над 12-годишна възраст е ваксинирано.

Постигнала ли е Великобритания стаден имунитет?

Според епидемиолога Нийл Фъргюсън, който работи в Имперския колеж, на Острова вече може да се говори за стаден имунитет. Той е резултат не само от високото ваксинационно покритие, но и от големия брой заразени: над 40 хиляди нови случая на ден и над 1000 жертви всяка седмица. И макар от седмици броят на новозаболелите да е висок, той не се покачва – за разлика от Германия или Австрия, например.

Стратегията на властите във Великобритания остава: ваксиниране, ваксиниране, ваксиниране. И дори новината за новата мутация от Южна Африка не разклаща мнението на здравния министър Саджид Джавид: Великобритания се намира в силна позиция, заяви той в парламента в Лондон в петък. Но и британците, подобно на други европейски държави, решиха да преустановят полетите от редица африкански страни.

И не само това: има индикации, че някои от мерките могат да бъдат върнати. Така например министър Джавид е цитиран днес от БиБиСи да казва, че от идния вторник маските отново ще бъдат задължителни в магазините и обществения транспорт в Англия.

Нямаме причина да сме толкова спокойни, смята също и имунологът Дани Алтман. Той не смята, че концепцията за стаден имунитет е панацея. Да, ваксините пазят от най-лошия сценарий. Но въпреки това във Великобритания се очакват около 50 хиляди допълнителни смъртни случая на година в резултат от пандемията. А новият вариант дава да се разбере: докато вирусът продължава да се разпространява по света, новите мутации могат да създават нова голяма опасност по всяко време.

Омикрон вече е установен в Германия

Новата южноафриканска разновидност, за която се предполага, че е много по-опасна и от Делта варианта, междувременно стигна до Европа. След Белгия, и в Германия бяха потвърдени два случая на инфекция с Омикрон. Двама пътници, пристигнали в Германия на 24 ноември с полет от Южна Африка, са били тествани положително за новия вариант на вируса, съобщи здравният министър на Бавария Клаус Холечек. Всички пътували с въпросния полет са длъжни да уведомят здравните власти, а пристигналите от Южна Африка в Германия през последните 14 дни са призовани незабавно да ограничат контактите си, да си направят PCR-тест и също да информират здравните органи.

Съмнителен случай на новата опасна мутация има също и в провинция Хесен. При пътник, завърнал се от Южна Африка, са установени няколко характерни за новия Омикрон вариант мутации, написа в Туитър хесенският социален министър Кай Клозе.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
Малкият бар в центъра на Лондон е пълен дори през седмицата. На един екран се излъчва американски футбол. Пие се бира, а който е гладен си поръчва стекове или сандвичи. Не се спазва дистанция, никой не носи и маски.

Клайв Буут пуши цигара навън. Той ще посети концерт на група в съседен бар и се радва, че отново е навън. “Най-после животът поне донякъде е отново нормален”. Нощни клубове, театри, ресторанти - в Англия ограничения заради коронавируса няма. Клайв Буут е над 50-годишен, ваксиниран е, дори скоро си е сложил бустерна доза. Той се чувства относително защитен.

“Не можем да живеем в постоянен локдаун”

И други гости на заведението имат подобно усещане. Хю Джоунс и Барни Дайър следват в реномиран лондонски университетски колеж. Дайър, който следва политология, е израснал във Франция. Той се радва, че в момента е в Лондон, където няма почти никакви рестрикции.

“Британците имат различна настройка от французите. За тях свободата е над всичко. Те искат да се наслаждават на живота.” Той не е почитател на идеята за нови ограничения. “Не можем да живеем в постоянен локдаун. Трябва да стиснем зъби и да продължим”, казва той.

Благодарение на имунизационната кампания на британското правителство той може да се движи отново свободно, казва студентът по география Хю Джоунс и добавя:

“Великобритания върви по добър път.”

Не всички британци споделят неговия ентусиазъм. Барбара Ромито е пенсионирана учителка. И тя е ваксинирана, включително с бустерна доза. Но се притеснява, че в супермаркетите и в градския транспорт почти никой не носи маска, и „най-вече младите“. Затова избягва метрото. Чувства се „беззащитна“ и се надява на по-строги правила.

От лятото Англия разчита напълно на ваксинациите. В Шотландия, Северна Ирландия и Уелс положението е различно. В Шотландия, например, е задължително носенето на маски на публични места и в обществения транспорт. Но в цяла Великобритания процентът имунизирани е висок – над 90 процента от населението над 12-годишна възраст е ваксинирано.

Постигнала ли е Великобритания стаден имунитет?

Според епидемиолога Нийл Фъргюсън, който работи в Имперския колеж, на Острова вече може да се говори за стаден имунитет. Той е резултат не само от високото ваксинационно покритие, но и от големия брой заразени: над 40 хиляди нови случая на ден и над 1000 жертви всяка седмица. И макар от седмици броят на новозаболелите да е висок, той не се покачва – за разлика от Германия или Австрия, например.

Стратегията на властите във Великобритания остава: ваксиниране, ваксиниране, ваксиниране. И дори новината за новата мутация от Южна Африка не разклаща мнението на здравния министър Саджид Джавид: Великобритания се намира в силна позиция, заяви той в парламента в Лондон в петък. Но и британците, подобно на други европейски държави, решиха да преустановят полетите от редица африкански страни.

И не само това: има индикации, че някои от мерките могат да бъдат върнати. Така например министър Джавид е цитиран днес от БиБиСи да казва, че от идния вторник маските отново ще бъдат задължителни в магазините и обществения транспорт в Англия.

Нямаме причина да сме толкова спокойни, смята също и имунологът Дани Алтман. Той не смята, че концепцията за стаден имунитет е панацея. Да, ваксините пазят от най-лошия сценарий. Но въпреки това във Великобритания се очакват около 50 хиляди допълнителни смъртни случая на година в резултат от пандемията. А новият вариант дава да се разбере: докато вирусът продължава да се разпространява по света, новите мутации могат да създават нова голяма опасност по всяко време.

Омикрон вече е установен в Германия

Новата южноафриканска разновидност, за която се предполага, че е много по-опасна и от Делта варианта, междувременно стигна до Европа. След Белгия, и в Германия бяха потвърдени два случая на инфекция с Омикрон. Двама пътници, пристигнали в Германия на 24 ноември с полет от Южна Африка, са били тествани положително за новия вариант на вируса, съобщи здравният министър на Бавария Клаус Холечек. Всички пътували с въпросния полет са длъжни да уведомят здравните власти, а пристигналите от Южна Африка в Германия през последните 14 дни са призовани незабавно да ограничат контактите си, да си направят PCR-тест и също да информират здравните органи.

Съмнителен случай на новата опасна мутация има също и в провинция Хесен. При пътник, завърнал се от Южна Африка, са установени няколко характерни за новия Омикрон вариант мутации, написа в Туитър хесенският социален министър Кай Клозе.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//dw/naj-posle-normalen-zhivot-v-anglia-se-sboguvat-s-ogranicheniata-765740.html Sun, 28 Nov 2021 14:01:27 +0200
Човекът с износеното кожено куфарче, който скоро ще стане канцлер на Германия https://offnews.bg//dw/chovekat-s-iznosenoto-kozheno-kufarche-kojto-skoro-shte-stane-kantcle-765718.html Той е най-вероятният следващ канцлер на Германия: Олаф Шолц притежава огромен политически опит, но не блести със силна харизма. Често дори политикът-прагматик е бил подценяван. Кой е Олаф Шолц?

Ако всичко върви по план, през декември 63-годишният социалдемократ Олаф Шолц ще наследи Ангела Меркел на канцлерския пост. В канцлерството в Берлин той вероятно ще влезе със своето износено кожено куфарче, което го придружава навсякъде през последните 40 години. Шолц ще застане начело на коалицията „светофар“ – съюз между социалдемократи, Зелени и либерали, което след два месеца преговори се обедини около общ коалиционен договор.

През 2019 година Шолц бе победен в надпреварата за лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Интровертният прагматик загуби надпреварата не само защото партията търсеше силно ляво ръководство, но и защото Шолц никога не е успявал да спечели сърцата на често силно емоционалните социалдемократи. Кой би повярвал тогава, че някой ден ще стане канцлер?

Хладнокръвно напред въпреки пораженията

От 2018 година Шолц е финансов министър и вицепремиер в последното правителство на Ангела Меркел - „голямата коалиция“ между християндемократите от ХДС/ХСС и ГСДП. Към края на мандата той остана единственият политически коз на социалдемократите, който се радва на широко одобрение. Тогава ГСДП изоставаше сериозно в проучванията.

Месеци наред кандидатурата на Шолц за канцлер бе осмивана. Но стоическият начин, по който той хладнокръвно продължаваше кампанията си въпреки всичко, е една от тайните на успеха на вероятния бъдещ канцлер.

Меркел и Шолц през август 2020 г. Снимка: Getty Images

Преглътни пораженията без оплакване, изправи се, уверено продължи напред и никога не се съмнявай в себе си - това е мотото на родения в Оснабрюк през 1958 година политик. От няколко години Олаф Шолц живее със съпругата си - образователната министърка на провинция Бранденбург Брита Ернст - в Потсдам, само на няколко километра от Берлин.

През своята дълга политическа кариера Шолц е преживял сериозни катаклизми, но нито един не е успял да го отклони от пътя му. Дори парламентарните анкетни комисии за данъчния скандал Cum-Ex и случаят за измама с Wirecard не успяха да му навредят. Вярно е, че по време на изслушванията в комисиите Шолц не се представи добре: той постоянно се преструваше, че не може да си спомни нищо. Но последвалата публична критика отшумя поради липса на субстанция.

Шолц има дълга политическа кариера

Шолц бавно, но уверено се изкачва по политическата стълбица. През 80-те той е заместник-председател на младежката организация на ГСДП - „Jusos“. Тогава се бори за радикално „преодоляване на капиталистическата икономика“. Но като адвокат по трудово право в собствена кантора в Хамбург той бързо научава как икономиката и частната инициативата функционират. И това го оформя като политик.

Не само икономически Шолц се числи към по-консервативното крило на социалдемократите. Като сенатор по вътрешните работи в Хамбург през 2001 година Шолц се застъпва за прилагането на еметици (противоотрова, която предизвиква повръщане – б.р.) с цел запазването на доказателства срещу потенциални наркодилъри. През 2010-а той подкрепи спорна реформа на трудовия пазар, която увеличи натиска върху безработните.

Силните емоции са му чужди

Заради почти идентичните технократски формулировки в речите му, кандидатът за канцлер получи псевдонима „Шолцомат“ (от Шолц и автомат). „Аз бях продавач на посланието. Трябваше да покажа известна непреклонност “, оправда се по-късно Шолц.

Но това е само част от истината. Шолц е човек, който не показва емоциите си. Той е напълно хладнокръвен. Дори в моменти на голяма радост, напомня за британски иконом. Хората, които са работили дълги години с него, казват, че никога не са го чували да повишава тон. Когато се ядоса, той започва да пристъпва от крак на крак, а ушите му почервеняват. Нещото, което можеше да забележим и на телевизионните дебати по време на кампанията.

От 2007-а насам Шолц почти през цялото време заема високи управленски постове. Първо като федерален министър на труда, после като кмет на Хамбург. През 2018-а година той се връща в Берлин и става министър на финансите и вицеканцлер. Говори се, че още тогава е гледал към канцлерския пост. Влиянието му сериозно нарасна по време на пандемията. Финансовият министър се застъпваше за помощи в размер на милиарди. И използваше това, за да попада под светлините на прожекторите. „Това е базуката, с която сега ще направим необходимото“, обеща той през пролетта на 2020 година.

Предизвикателствата пред новия канцлер ще са много

Германия може да се справи финансово с пандемията, това е мотото му оттогава. Федералната република ще вземе дълг в размер на 400 милиарда евро до края на 2022 г. Страната ще може да изплати тези дългове, обеща Шолц в предизборната кампания: „Никой не трябва да се страхува от това, ние вече го направихме веднъж – след последната криза през 2008/2009 г. – и ще го направим отново след малко по-малко от десет години.“

През есента на 2021-а година изглежда, че пандемията далеч не е отминала. Високата инфлация се отразява тежко на икономиката. Новата управляваща коалиция трябва да вземе още дългове, за да спаси бизнеса. Това ще изправи потенциалния канцлер Шолц пред огромни предизвикателства. Към тях се числи и менажирането на коалиция, съставена от три различни партии.

Дори и по време на преговорите да изглежда сякаш хармонията до голяма степен е постигната, противоречия ще се появят. Тогава Олаф Шолц ще трябва да си спомни за едно изречение, което беше казал още като кмет на Хамбург: „Който си поръча лидерство от мен, ще го получи.“

Дойче веле; заглавието е на OFFNews

]]>
Той е най-вероятният следващ канцлер на Германия: Олаф Шолц притежава огромен политически опит, но не блести със силна харизма. Често дори политикът-прагматик е бил подценяван. Кой е Олаф Шолц?

Ако всичко върви по план, през декември 63-годишният социалдемократ Олаф Шолц ще наследи Ангела Меркел на канцлерския пост. В канцлерството в Берлин той вероятно ще влезе със своето износено кожено куфарче, което го придружава навсякъде през последните 40 години. Шолц ще застане начело на коалицията „светофар“ – съюз между социалдемократи, Зелени и либерали, което след два месеца преговори се обедини около общ коалиционен договор.

През 2019 година Шолц бе победен в надпреварата за лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Интровертният прагматик загуби надпреварата не само защото партията търсеше силно ляво ръководство, но и защото Шолц никога не е успявал да спечели сърцата на често силно емоционалните социалдемократи. Кой би повярвал тогава, че някой ден ще стане канцлер?

Хладнокръвно напред въпреки пораженията

От 2018 година Шолц е финансов министър и вицепремиер в последното правителство на Ангела Меркел - „голямата коалиция“ между християндемократите от ХДС/ХСС и ГСДП. Към края на мандата той остана единственият политически коз на социалдемократите, който се радва на широко одобрение. Тогава ГСДП изоставаше сериозно в проучванията.

Месеци наред кандидатурата на Шолц за канцлер бе осмивана. Но стоическият начин, по който той хладнокръвно продължаваше кампанията си въпреки всичко, е една от тайните на успеха на вероятния бъдещ канцлер.

Меркел и Шолц през август 2020 г. Снимка: Getty Images

Преглътни пораженията без оплакване, изправи се, уверено продължи напред и никога не се съмнявай в себе си - това е мотото на родения в Оснабрюк през 1958 година политик. От няколко години Олаф Шолц живее със съпругата си - образователната министърка на провинция Бранденбург Брита Ернст - в Потсдам, само на няколко километра от Берлин.

През своята дълга политическа кариера Шолц е преживял сериозни катаклизми, но нито един не е успял да го отклони от пътя му. Дори парламентарните анкетни комисии за данъчния скандал Cum-Ex и случаят за измама с Wirecard не успяха да му навредят. Вярно е, че по време на изслушванията в комисиите Шолц не се представи добре: той постоянно се преструваше, че не може да си спомни нищо. Но последвалата публична критика отшумя поради липса на субстанция.

Шолц има дълга политическа кариера

Шолц бавно, но уверено се изкачва по политическата стълбица. През 80-те той е заместник-председател на младежката организация на ГСДП - „Jusos“. Тогава се бори за радикално „преодоляване на капиталистическата икономика“. Но като адвокат по трудово право в собствена кантора в Хамбург той бързо научава как икономиката и частната инициативата функционират. И това го оформя като политик.

Не само икономически Шолц се числи към по-консервативното крило на социалдемократите. Като сенатор по вътрешните работи в Хамбург през 2001 година Шолц се застъпва за прилагането на еметици (противоотрова, която предизвиква повръщане – б.р.) с цел запазването на доказателства срещу потенциални наркодилъри. През 2010-а той подкрепи спорна реформа на трудовия пазар, която увеличи натиска върху безработните.

Силните емоции са му чужди

Заради почти идентичните технократски формулировки в речите му, кандидатът за канцлер получи псевдонима „Шолцомат“ (от Шолц и автомат). „Аз бях продавач на посланието. Трябваше да покажа известна непреклонност “, оправда се по-късно Шолц.

Но това е само част от истината. Шолц е човек, който не показва емоциите си. Той е напълно хладнокръвен. Дори в моменти на голяма радост, напомня за британски иконом. Хората, които са работили дълги години с него, казват, че никога не са го чували да повишава тон. Когато се ядоса, той започва да пристъпва от крак на крак, а ушите му почервеняват. Нещото, което можеше да забележим и на телевизионните дебати по време на кампанията.

От 2007-а насам Шолц почти през цялото време заема високи управленски постове. Първо като федерален министър на труда, после като кмет на Хамбург. През 2018-а година той се връща в Берлин и става министър на финансите и вицеканцлер. Говори се, че още тогава е гледал към канцлерския пост. Влиянието му сериозно нарасна по време на пандемията. Финансовият министър се застъпваше за помощи в размер на милиарди. И използваше това, за да попада под светлините на прожекторите. „Това е базуката, с която сега ще направим необходимото“, обеща той през пролетта на 2020 година.

Предизвикателствата пред новия канцлер ще са много

Германия може да се справи финансово с пандемията, това е мотото му оттогава. Федералната република ще вземе дълг в размер на 400 милиарда евро до края на 2022 г. Страната ще може да изплати тези дългове, обеща Шолц в предизборната кампания: „Никой не трябва да се страхува от това, ние вече го направихме веднъж – след последната криза през 2008/2009 г. – и ще го направим отново след малко по-малко от десет години.“

През есента на 2021-а година изглежда, че пандемията далеч не е отминала. Високата инфлация се отразява тежко на икономиката. Новата управляваща коалиция трябва да вземе още дългове, за да спаси бизнеса. Това ще изправи потенциалния канцлер Шолц пред огромни предизвикателства. Към тях се числи и менажирането на коалиция, съставена от три различни партии.

Дори и по време на преговорите да изглежда сякаш хармонията до голяма степен е постигната, противоречия ще се появят. Тогава Олаф Шолц ще трябва да си спомни за едно изречение, което беше казал още като кмет на Хамбург: „Който си поръча лидерство от мен, ще го получи.“

Дойче веле; заглавието е на OFFNews

]]>
offnews@offnews.bg (Сабине Кинкарц - DW) https://offnews.bg//dw/chovekat-s-iznosenoto-kozheno-kufarche-kojto-skoro-shte-stane-kantcle-765718.html Sat, 27 Nov 2021 19:12:39 +0200
Когато целта е да се откраднат възможно най-много пари https://offnews.bg//dw/kogato-tcelta-e-da-se-otkradnat-vazmozhno-naj-mnogo-pari-765648.html В България корупцията убива. Съвсем буквално. Защото когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-много пари, безопасността на пътя едва ли е приоритет. Да поговорим за катастрофата на "Струма". Коментар от Георги А. Ангелов за DW. 

Две са към момента водещите версии за причината за катастрофата с автобуса на магистрала "Струма", при която загинаха 45 македонски граждани - техническа неизправност или човешка грешка. Това се разбра от изявление на главния прокурор на Северна Македония Любомир Йовески пред бТВ. По техни данни обаче автобусът е бил почти нов и с редовен технически преглед. Така по-вероятната версия за катастрофата, по която работят разследващите, е човешката грешка.

Не е нужно да си експерт, за да видиш какви са пътищата в България

От видео, публикувано от експерта по пътна безопасност Димитър Илиев, се вижда обаче, че няма предупредителен знак за отбивката, в която става катастрофата. Самата отбивка се намира в крива - тоест, радиусът на завоя крие нейното присъствие там и има възможност човек да се подведе накъде точно да поеме. А маркировката преди самата отбивка е износена и объркана. Затова, според експерта, е твърде вероятно шофьорът да се е подвел, че пътят продължава надясно, а когато е видял, че това е отбивка за място за почивка, да се е опитал да се върне на магистралата и да е минал през мантинелата. От видеото на Илиев става още ясно, че знакът, предупреждаващ за отбивката, е паднал още през май.

Това не означава задължително, че липсващата и объркана маркировка е причината за тежката катастрофа. Шофьорът може да се е разсеял, може да е заспал, може да е станало и нещо друго. И България, и Северна Македония се надяват истинската причина да излезе наяве.

Не е нужно човек да е експерт като Илиев, за да види, че като цяло състоянието на пътищата в България е лошо, а пътната маркировка често или липсва, или е объркана, или дори си противоречи. Както каза пред ДВ председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка инж. Йонко Иванов, по скалата на европейските одитори ние сме на последно място по сигурност на пътищата.

Световната статистика сочи, че 90% от катастрофите са причинени от човешкия фактор. С други думи: когато има жертви и щети, почти винаги вината е на човека зад волана. Но и най-успешният модел за намаляване на смъртността на пътя - шведската концепция Vision Zero - не залага на създаването на някакво перфектно човешко създание, което винаги постъпва правилно. Швеция се фокусира върху моделирането на пътна система, която не позволява на шофьора да сгреши, а ако сгреши, нараняванията да не са тежки. И успехът е налице: смъртните случаи в Швеция за миналата година са 20 на милион. За сравнение: статистиката за България сочи 66,6 смъртни случаи на милион. Макар че в интерес на истината трябва да кажем и това: за последните 20 години смъртността на пътя в България е намаляла почти двойно, а държавната агенция за пътна безопасност започна процес по провеждането на одити за безопасност по пътищата.

Опитът на Швеция показва, че в сферата на пътната безопасност няма нещо, което да е най-важно. Трябва да се работи с всички аспекти за спасяването на човешки животи - по-ниска скорост, по-добри пътища, по-добре обучени шофьори, повече безопасност на самите превозни средства.

Заради човек или заради системата?

Само че системата на пътната безопасност е част от системата на държавата. А в България тя сякаш почти липсва, защото изглежда превзета от частни и партийни интереси. Разбрахме го от разкритията на служебния кабинет - най-вече за схемите за строителство на пътища и чудовищната корупция при тях. Когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-големи суми, безопасността на пътя едва ли е приоритет.

И още нещо: скоро не е имало репортажи за схеми за купуване на шофьорски книжки, но данните сочат, че през първото полугодие на миналата година 96 водачи, взели книжка през последните две години, са предизвикали катастрофи с 24 загинали.

И така няма нищо учудващо, че България е мястото, където се случи този трагичен пътен инцидент. Има още много опасни участъци в цялата страна, а лошите пътища, зле подготвените шофьори, подкупните полицаи и счупената система за безопасност са резултат от корупцията и безхаберието. Корупцията убива. Съвсем буквално.

]]>
В България корупцията убива. Съвсем буквално. Защото когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-много пари, безопасността на пътя едва ли е приоритет. Да поговорим за катастрофата на "Струма". Коментар от Георги А. Ангелов за DW. 

Две са към момента водещите версии за причината за катастрофата с автобуса на магистрала "Струма", при която загинаха 45 македонски граждани - техническа неизправност или човешка грешка. Това се разбра от изявление на главния прокурор на Северна Македония Любомир Йовески пред бТВ. По техни данни обаче автобусът е бил почти нов и с редовен технически преглед. Така по-вероятната версия за катастрофата, по която работят разследващите, е човешката грешка.

Не е нужно да си експерт, за да видиш какви са пътищата в България

От видео, публикувано от експерта по пътна безопасност Димитър Илиев, се вижда обаче, че няма предупредителен знак за отбивката, в която става катастрофата. Самата отбивка се намира в крива - тоест, радиусът на завоя крие нейното присъствие там и има възможност човек да се подведе накъде точно да поеме. А маркировката преди самата отбивка е износена и объркана. Затова, според експерта, е твърде вероятно шофьорът да се е подвел, че пътят продължава надясно, а когато е видял, че това е отбивка за място за почивка, да се е опитал да се върне на магистралата и да е минал през мантинелата. От видеото на Илиев става още ясно, че знакът, предупреждаващ за отбивката, е паднал още през май.

Това не означава задължително, че липсващата и объркана маркировка е причината за тежката катастрофа. Шофьорът може да се е разсеял, може да е заспал, може да е станало и нещо друго. И България, и Северна Македония се надяват истинската причина да излезе наяве.

Не е нужно човек да е експерт като Илиев, за да види, че като цяло състоянието на пътищата в България е лошо, а пътната маркировка често или липсва, или е объркана, или дори си противоречи. Както каза пред ДВ председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка инж. Йонко Иванов, по скалата на европейските одитори ние сме на последно място по сигурност на пътищата.

Световната статистика сочи, че 90% от катастрофите са причинени от човешкия фактор. С други думи: когато има жертви и щети, почти винаги вината е на човека зад волана. Но и най-успешният модел за намаляване на смъртността на пътя - шведската концепция Vision Zero - не залага на създаването на някакво перфектно човешко създание, което винаги постъпва правилно. Швеция се фокусира върху моделирането на пътна система, която не позволява на шофьора да сгреши, а ако сгреши, нараняванията да не са тежки. И успехът е налице: смъртните случаи в Швеция за миналата година са 20 на милион. За сравнение: статистиката за България сочи 66,6 смъртни случаи на милион. Макар че в интерес на истината трябва да кажем и това: за последните 20 години смъртността на пътя в България е намаляла почти двойно, а държавната агенция за пътна безопасност започна процес по провеждането на одити за безопасност по пътищата.

Опитът на Швеция показва, че в сферата на пътната безопасност няма нещо, което да е най-важно. Трябва да се работи с всички аспекти за спасяването на човешки животи - по-ниска скорост, по-добри пътища, по-добре обучени шофьори, повече безопасност на самите превозни средства.

Заради човек или заради системата?

Само че системата на пътната безопасност е част от системата на държавата. А в България тя сякаш почти липсва, защото изглежда превзета от частни и партийни интереси. Разбрахме го от разкритията на служебния кабинет - най-вече за схемите за строителство на пътища и чудовищната корупция при тях. Когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-големи суми, безопасността на пътя едва ли е приоритет.

И още нещо: скоро не е имало репортажи за схеми за купуване на шофьорски книжки, но данните сочат, че през първото полугодие на миналата година 96 водачи, взели книжка през последните две години, са предизвикали катастрофи с 24 загинали.

И така няма нищо учудващо, че България е мястото, където се случи този трагичен пътен инцидент. Има още много опасни участъци в цялата страна, а лошите пътища, зле подготвените шофьори, подкупните полицаи и счупената система за безопасност са резултат от корупцията и безхаберието. Корупцията убива. Съвсем буквално.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов за Дойче Веле) https://offnews.bg//dw/kogato-tcelta-e-da-se-otkradnat-vazmozhno-naj-mnogo-pari-765648.html Fri, 26 Nov 2021 14:48:02 +0200
Германски журналист: Във външната политика Радев е своенравен и трудно може да бъде преценен https://offnews.bg//dw/germanski-zhurnalist-vav-vanshnata-politika-radev-e-svoenraven-i-trud-765457.html "Румен Радев беше преизбран. В проточилата се политическа криза той осигури на страната определена стабилност, а и не само това: Радев даде тласък на онази промяна, за която гражданите настояват, но партиите досега не съумяват да осъществят." Така започва статията на Катрин Калвейт в "Зюддойче Цайтунг", озаглавена "Страната на многобройните възможности".

В нея авторката припомня, че миналата година Радев "влезе в тежък сблъсък с тогавашния министър-председател Бойко Борисов и подкрепи демонстрантите, които бяха излезли на улицата, за да протестират срещу корупцията и мафиотските методи в политиката".

"Политиката в България никога не е това, което изглежда"

По-нататък германската журналистка описва накратко ситуацията със служебното правителство и изхода от последните парламентарни избори и коментира: "Но политиката в България никога не е това, което изглежда. Прекалено дълго границата между власт и злоупотреба с власт беше също толкова размита, колкото и границата между партийна политика и олигарси. Политици, които трябва да представляват малцинствата, представляват всъщност главатари на кланове, живеещи в чужбина, а популистите защитават единствено своите интереси. Радев започна кариерата си в Комунистическата партия, а възходът му беше подкрепен от социалистите, които са с националистическа и проруска нагласа. В момента го поддържат борци срещу корупцията и реформатори. Президентът обещава, че заедно с тях ще обнови страната си. Ако наистина възникне коалиция, ориентирана към реформи, Радев е длъжен да я подкрепи с всички сили. И в същото време да се оттегли от ролята на силния човек, която му беше наложена от кризата."

"Убедителен победител в София" - така е озаглавил статията си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс. В началото на своя портрет на преизбрания български президент Румен Радев авторът отбелязва: "Де да беше в България всичко политически толкова ясно, колкото резултатът от президентските избори".

Мартенс също описва политическата обстановка, резултатите от парламентарните избори, възможната бъдеща управляваща коалиция и евентуалната роля на президента за сформирането на правителство. "Румен Радев, който трябва да помогне за това, е роден през 1963 година в образцовото социалистическо селище Димитровград. Преди да влезе в политиката през 2016 година, Радев осъществи успешна офицерска кариера. От пилот на изтребител той се издигна до главнокомандващ на ВВС. Радев получава образованието си още докато България членува във Варшавския договор. В интернет могат да се гледат видеа от 2014 година, които показват негови рисковани авиаторски упражнения със съветски МИГ-29. Когато през 2017 година за пръв път стана президент, в чужбина доминираше опасението, че Радев прекалено много обича не само МИГ-29, но и страната, където се произвеждат тези изтребители. Неговият призив да се вдигнат европейските санкции срещу Русия се натъкна на скептицизъм не само в НАТО. Във вътрешнополитически план обаче Радев бива смятан по-скоро за благонадежден и решителен борец срещу корупцията на най-високо равнище. А България горчиво се нуждае тъкмо от това."

Сред акулите в българската политика

"В областта на външната политика Радев е своенравен и трудно може да бъде преценен" - това констатира в обширна статия в авторитетното издание "Цицеро" германският журналист Франк Щир, също отдавнашен познавач на българската политика.

За началото на политическата кариера на президента Франк Щир отбелязва: "След първите му някак дървени изявления в ролята на кандидат за президент, човек трудно можеше да си го представи сред акулите в българската политика. (…) През изминалите 5 години Радев изпълняваше задълженията си по неконвенционален начин, противниците му дори твърдяха, че не се държи като президент, но така той си изгради позиция, която далеч надхвърля представителната роля на един български президент."

Франк Щир също подробно разказва за критиките на Радев срещу бившия премиер Бойко Борисов и главния прокурор Гешев: "Според президента и неговите сподвижници, те двамата заедно участват в разграбването на страната и погрешното прилагане на принципите на правото. Така възникна студена война между институциите, между президентството и Министерския съвет на Борисов. Взаимните лични нападки и обвинения далеч надхвърлиха онази мярка, която е обичайна за европейската политика", коментира германският журналист.

Дойче веле; заглавието е на OFFNews

]]>
"Румен Радев беше преизбран. В проточилата се политическа криза той осигури на страната определена стабилност, а и не само това: Радев даде тласък на онази промяна, за която гражданите настояват, но партиите досега не съумяват да осъществят." Така започва статията на Катрин Калвейт в "Зюддойче Цайтунг", озаглавена "Страната на многобройните възможности".

В нея авторката припомня, че миналата година Радев "влезе в тежък сблъсък с тогавашния министър-председател Бойко Борисов и подкрепи демонстрантите, които бяха излезли на улицата, за да протестират срещу корупцията и мафиотските методи в политиката".

"Политиката в България никога не е това, което изглежда"

По-нататък германската журналистка описва накратко ситуацията със служебното правителство и изхода от последните парламентарни избори и коментира: "Но политиката в България никога не е това, което изглежда. Прекалено дълго границата между власт и злоупотреба с власт беше също толкова размита, колкото и границата между партийна политика и олигарси. Политици, които трябва да представляват малцинствата, представляват всъщност главатари на кланове, живеещи в чужбина, а популистите защитават единствено своите интереси. Радев започна кариерата си в Комунистическата партия, а възходът му беше подкрепен от социалистите, които са с националистическа и проруска нагласа. В момента го поддържат борци срещу корупцията и реформатори. Президентът обещава, че заедно с тях ще обнови страната си. Ако наистина възникне коалиция, ориентирана към реформи, Радев е длъжен да я подкрепи с всички сили. И в същото време да се оттегли от ролята на силния човек, която му беше наложена от кризата."

"Убедителен победител в София" - така е озаглавил статията си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс. В началото на своя портрет на преизбрания български президент Румен Радев авторът отбелязва: "Де да беше в България всичко политически толкова ясно, колкото резултатът от президентските избори".

Мартенс също описва политическата обстановка, резултатите от парламентарните избори, възможната бъдеща управляваща коалиция и евентуалната роля на президента за сформирането на правителство. "Румен Радев, който трябва да помогне за това, е роден през 1963 година в образцовото социалистическо селище Димитровград. Преди да влезе в политиката през 2016 година, Радев осъществи успешна офицерска кариера. От пилот на изтребител той се издигна до главнокомандващ на ВВС. Радев получава образованието си още докато България членува във Варшавския договор. В интернет могат да се гледат видеа от 2014 година, които показват негови рисковани авиаторски упражнения със съветски МИГ-29. Когато през 2017 година за пръв път стана президент, в чужбина доминираше опасението, че Радев прекалено много обича не само МИГ-29, но и страната, където се произвеждат тези изтребители. Неговият призив да се вдигнат европейските санкции срещу Русия се натъкна на скептицизъм не само в НАТО. Във вътрешнополитически план обаче Радев бива смятан по-скоро за благонадежден и решителен борец срещу корупцията на най-високо равнище. А България горчиво се нуждае тъкмо от това."

Сред акулите в българската политика

"В областта на външната политика Радев е своенравен и трудно може да бъде преценен" - това констатира в обширна статия в авторитетното издание "Цицеро" германският журналист Франк Щир, също отдавнашен познавач на българската политика.

За началото на политическата кариера на президента Франк Щир отбелязва: "След първите му някак дървени изявления в ролята на кандидат за президент, човек трудно можеше да си го представи сред акулите в българската политика. (…) През изминалите 5 години Радев изпълняваше задълженията си по неконвенционален начин, противниците му дори твърдяха, че не се държи като президент, но така той си изгради позиция, която далеч надхвърля представителната роля на един български президент."

Франк Щир също подробно разказва за критиките на Радев срещу бившия премиер Бойко Борисов и главния прокурор Гешев: "Според президента и неговите сподвижници, те двамата заедно участват в разграбването на страната и погрешното прилагане на принципите на правото. Така възникна студена война между институциите, между президентството и Министерския съвет на Борисов. Взаимните лични нападки и обвинения далеч надхвърлиха онази мярка, която е обичайна за европейската политика", коментира германският журналист.

Дойче веле; заглавието е на OFFNews

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/germanski-zhurnalist-vav-vanshnata-politika-radev-e-svoenraven-i-trud-765457.html Tue, 23 Nov 2021 21:26:03 +0200
Търпението ми свърши. За Бога, идете да ви бият една ваксина https://offnews.bg//dw/tarpenieto-mi-svarshi-za-boga-idete-da-vi-biat-edna-vaksina-765071.html По-малката ми дъщеря имаше рожден ден. През живота ни преди пандемията рожденият ден винаги се превръщаше в празник на радостта, днес обаче нещата са малко по-сложни. В случая един от очакваните гости не беше ваксиниран и аз, като баща, бях изправен пред алтернативата да постъпя или като някаква предпазлива дребна душица, или като човек, който омаловажава опасността. Реших да бъда „дребната душица“. И помолих госта да си направи PCR-тест, разказва Оливер Пипер за DW.

Малко преди купонът да се развихри дъщеря ми изникна със съобщението, че една от приятелките ѝ, която била вече на път, още нямала ваксинация, а пък си била забравила теста вкъщи. Но дали изобщо си е направила тест, зачудих се мълчаливо аз. И предложих нейните родители да ми изпратят резултата от теста по Уотсап. Те веднага го сториха. Господи, какви времена настъпиха! Чувствам се хем малко като агент на Щази или надзирател в наказателен лагер, хем пък изпитвам удовлетворението, че успешно съм спрял вируса пред прага на дома си.

Четвърти епизод на един сериал, който нямаше нужда да бъде сниман

Когато човек има няколко деца, кладенецът на търпението му трябва да е бездънен. Но покрай този рожден ден усетих, че антиваксърите са на път да пресушат кладенеца на моето търпение. Да, хората край Рейн са отворени и веселяци, но всичко си има граници. Германия е залята от четвъртата вълна на пандемията от коронавируса: четвърти епизод от един сериал, който, ако питате мене, изобщо нямаше нужда да бъде сниман. Но благодарение на антиваксърите всички се оказахме в четвъртия епизод.

Боя се, че когато кошмарът с пандемията окончателно приключи (стига, разбира се, наистина да приключи безусловно) аз ще съм станал по-лош човек. Хващам се, че като гледам някое тв-предаване с антиваксъри, направо ми пада пердето и часове наред търся по форумите най-саркастичните и обидни определения за тези хора.

През последните месеци с огорчение и гняв разбрах, че няма нужда да си учен или вирусолог, за да говориш (къде смислено, къде не) пред милионна публика за вируса. Достатъчно е да си, примерно, актьор: в своите филмови роли актьорите винаги говорят умни неща, нали така? С тази малка разлика, че във филмите те просто са наизустили текст, написан от други. И всъщност може да се окаже, че този актьор или тази актриса, които от телевизора ме поучават за вредата от ваксините, всъщност са просто кухи глави. Ето, че пак се ядосах!

"Дяволски серум" ли?

Имали ли сте разправии с антиваксъри - в семейството си или в своето обкръжение? Слава Богу, на мен това ми случва рядко. Наскоро един приятел от Аржентина ми изпрати видео срещу тези „дяволски серуми“ – един дявол знае какво очакваше да му отговоря. Едва ли се е надявал да му пиша: „Леле, колко си прав! Най-после някой да прозре истината! Защо ли на мен самия още не ми беше хрумнало?“.

От мен той все пак получи отговор: че явно се е включил в отбора на големите идиоти. И че много го ценя, но ако иска да си останем и занапред приятели, най-добре никога повече да не споменава за пандемията и ваксинациите.

Любопитна подробност за този мой приятел, впрочем: За да не му ограничават правата в Патагония, той си извадил подправен ваксинационен сертификат. Дали един принципен човек си вади фалшив документ? Не знам…

Наскоро ме поканиха да напиша статия на тема: Защо баш ние, германците, световните шампиони по добра организация, все още не успяваме да овладеем вируса. Тогава се сетих, че вече съм го писал този текст – по време на третата вълна. А през пролетта сигурно пак ще трябва да го пиша... Защото ако Германия продължава да се бори срещу вируса със същия съмнителен ентусиазъм, положително ще стигнем до добавено време, продължения, че и дузпи.

Какво се случва с Германия?

От чужбина вече ни гледат с недоумение. Ама как тъй, германците имат достатъчно ваксини, пък не се имунизират по-масово? Горчива ирония на съдбата… Та нали иначе тъкмо ние, германците, високомерно повдигаме вежди към съседите. Абе италианци… Испанци, какво да ги правиш… Пък за французите изобщо да не говорим!

Както и да е. В момента Германия не изглежда никак добре в борбата срещу коронавируса. Опасявам се дори, че така ще бъде още доста време – със сигурност поне до следващия рожден ден на дъщеря ми. А на антиваксърите ще кажа следното: Ако ви дойде акълът в главата, идете да ви бият една ваксина, а после заповядайте да празнуваме! Ние край Рейн сме весели и гостолюбиви хора.

]]>
По-малката ми дъщеря имаше рожден ден. През живота ни преди пандемията рожденият ден винаги се превръщаше в празник на радостта, днес обаче нещата са малко по-сложни. В случая един от очакваните гости не беше ваксиниран и аз, като баща, бях изправен пред алтернативата да постъпя или като някаква предпазлива дребна душица, или като човек, който омаловажава опасността. Реших да бъда „дребната душица“. И помолих госта да си направи PCR-тест, разказва Оливер Пипер за DW.

Малко преди купонът да се развихри дъщеря ми изникна със съобщението, че една от приятелките ѝ, която била вече на път, още нямала ваксинация, а пък си била забравила теста вкъщи. Но дали изобщо си е направила тест, зачудих се мълчаливо аз. И предложих нейните родители да ми изпратят резултата от теста по Уотсап. Те веднага го сториха. Господи, какви времена настъпиха! Чувствам се хем малко като агент на Щази или надзирател в наказателен лагер, хем пък изпитвам удовлетворението, че успешно съм спрял вируса пред прага на дома си.

Четвърти епизод на един сериал, който нямаше нужда да бъде сниман

Когато човек има няколко деца, кладенецът на търпението му трябва да е бездънен. Но покрай този рожден ден усетих, че антиваксърите са на път да пресушат кладенеца на моето търпение. Да, хората край Рейн са отворени и веселяци, но всичко си има граници. Германия е залята от четвъртата вълна на пандемията от коронавируса: четвърти епизод от един сериал, който, ако питате мене, изобщо нямаше нужда да бъде сниман. Но благодарение на антиваксърите всички се оказахме в четвъртия епизод.

Боя се, че когато кошмарът с пандемията окончателно приключи (стига, разбира се, наистина да приключи безусловно) аз ще съм станал по-лош човек. Хващам се, че като гледам някое тв-предаване с антиваксъри, направо ми пада пердето и часове наред търся по форумите най-саркастичните и обидни определения за тези хора.

През последните месеци с огорчение и гняв разбрах, че няма нужда да си учен или вирусолог, за да говориш (къде смислено, къде не) пред милионна публика за вируса. Достатъчно е да си, примерно, актьор: в своите филмови роли актьорите винаги говорят умни неща, нали така? С тази малка разлика, че във филмите те просто са наизустили текст, написан от други. И всъщност може да се окаже, че този актьор или тази актриса, които от телевизора ме поучават за вредата от ваксините, всъщност са просто кухи глави. Ето, че пак се ядосах!

"Дяволски серум" ли?

Имали ли сте разправии с антиваксъри - в семейството си или в своето обкръжение? Слава Богу, на мен това ми случва рядко. Наскоро един приятел от Аржентина ми изпрати видео срещу тези „дяволски серуми“ – един дявол знае какво очакваше да му отговоря. Едва ли се е надявал да му пиша: „Леле, колко си прав! Най-после някой да прозре истината! Защо ли на мен самия още не ми беше хрумнало?“.

От мен той все пак получи отговор: че явно се е включил в отбора на големите идиоти. И че много го ценя, но ако иска да си останем и занапред приятели, най-добре никога повече да не споменава за пандемията и ваксинациите.

Любопитна подробност за този мой приятел, впрочем: За да не му ограничават правата в Патагония, той си извадил подправен ваксинационен сертификат. Дали един принципен човек си вади фалшив документ? Не знам…

Наскоро ме поканиха да напиша статия на тема: Защо баш ние, германците, световните шампиони по добра организация, все още не успяваме да овладеем вируса. Тогава се сетих, че вече съм го писал този текст – по време на третата вълна. А през пролетта сигурно пак ще трябва да го пиша... Защото ако Германия продължава да се бори срещу вируса със същия съмнителен ентусиазъм, положително ще стигнем до добавено време, продължения, че и дузпи.

Какво се случва с Германия?

От чужбина вече ни гледат с недоумение. Ама как тъй, германците имат достатъчно ваксини, пък не се имунизират по-масово? Горчива ирония на съдбата… Та нали иначе тъкмо ние, германците, високомерно повдигаме вежди към съседите. Абе италианци… Испанци, какво да ги правиш… Пък за французите изобщо да не говорим!

Както и да е. В момента Германия не изглежда никак добре в борбата срещу коронавируса. Опасявам се дори, че така ще бъде още доста време – със сигурност поне до следващия рожден ден на дъщеря ми. А на антиваксърите ще кажа следното: Ако ви дойде акълът в главата, идете да ви бият една ваксина, а после заповядайте да празнуваме! Ние край Рейн сме весели и гостолюбиви хора.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/tarpenieto-mi-svarshi-za-boga-idete-da-vi-biat-edna-vaksina-765071.html Wed, 17 Nov 2021 22:01:00 +0200
От ''плаха надежда'' до ''обречени на успех'': немските медии за Петков и Василев https://offnews.bg//dw/ot-plaha-nadezhda-do-obrecheni-na-uspeh-nemskite-medii-za-pet-764991.html Немскоезичните медии и днес обръщат голямо внимание на резултатите от третите за тази година парламентарни избори в България. Редом с текущата информация се появиха и редица задълбочени коментари. Основните акценти са победата на "Продължаваме промяната" (ПП) и очакванията за реформаторско правителство, което сериозно да подхване борбата срещу корупцията и срещу пандемията.

"Сега България има шанс да постави ново начало"

Отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс е озаглавил коментара си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) така: „Обречени на успех“. В него авторът пише: „След разпадането на комунизма преди три десетилетия българската демокрация видя да идват и да си отиват многобройни предполагаеми изцелители. Относителният успех на партията „Продължаваме промяната“, която на третите парламентарни избори през тази година спечели в неделя над една четвърт от подадените гласове, ни дава повод - редом с основателния скептицизъм - да изпитваме и предпазлив оптимизъм. Партийните лидери Кирил Петков и Асен Василев още като министри в служебното правителство доказаха, че наистина искат да се преборят с корупцията и разхищенията, под които пъшка България. Ако успеят да направят коалиция и ако Петков като най-вероятен бъдещ премиер наистина бъде в състояние да диктува политиката, България действително би могла да постави ново начало. Ала пътят дотам е дълъг. Ако политическите актьори в София отново направят същите грешки, както след изборите през април и юли, и наблегнат на различията помежду си вместо на общите си цели, тогава над тях отново ще надвисне заплахата от провал. И българите ще трябва отново да се упътят към урните. Включително и поради това на Петков и на неговите съмишленици може само да се пожелае да постигнат успех. Защото няма друга държава-членка на ЕС, която да се нуждае от борба срещу корупцията на високо и най-високо равнище толкова спешно, колкото България", пише Мартенс на страниците на ФАЦ.

И „Зюддойче Цатунг“ коментира събитията в България. Под заглавие „Плаха надежда“ германската журналистка Катрин Калвайт между другото пише: „Българите вече месеци издават картбланш на политиците. Мнозинството избиратели очакват радикални промени, прекратяване на корупцията, нов морал и функционираща държава. Тъкмо за това през лятото на 2020 хиляди излязоха на улицата. Писнало им беше от един министър-председател, когото заснеха със златни кюлчета, пачки пари и оръжие в спалнята. Този премиер подслушваше конкурентите си и закриляше главния прокурор, който не гледа особено сериозно на наказателното преследване срещу мафиотите и олигарсите. Въпреки постоянните упреци заради корупцията, досега Брюксел обикновено оставяше Бойко Борисов на мира - просто защото той поне не поставяше под въпрос правилата на ЕС. Борисов обаче и досега е смятан за покровител на същата тази мафия.

Но кой в България може да наложи промяната, кой може да овладее Ковид-кризата? България има най-нисък процент ваксинирани в целия ЕС. На трите вота през тази година (…), една четвърт от гласовете отиваха при Борисов, който се самоинсценира като мачо и човек на делата. (…)

И все пак на третите избори, тръгвайки от нулата, една четвърт от гласовете спечелиха двама експерти, които имат сериозно излъчване, получили са образованието си в чужбина и не допуснаха никакви големи грешки като министри в служебното правителство. Това е поредният опит на българите да излъчат в ръководството на страната необременени хора, които са реформатори не само на думи. Дали Кирил Петков и Асен Василев ще оправдаят очакванията, с които са натоварени - това не е ясно. Също толкова неясно е дали изобщо ще съумеят да сглобят коалиция. Защото трябва да си сътрудничат с политически сили, които в миналото се показаха като неблагонадеждни и с популистка нагласа. А освен всичко друго трябва да се преборят с една могъща номенклатура и с подкрепящите я мафиотски структури, което ще се окаже изключително трудна задача за нова партия без каквито и да било организационни структури и без широка собствена база.

Въпреки това обаче някаква плаха надежда се надига особено сред по-младите избиратели, на които им писна да градят бъдещето си в чужбина, понеже положението в собствената им страна е непоносимо. Именно те разчитат на новите. Но: две трети от българите изобщо не гласуваха, защото очевидно вече са изгубили надежда, че сред партийния пейзаж в страната все пак може да разцъфне някаква конструктивна сила. Редом с това само една четвърт от хората са ваксинирани срещу Ковид-19, а в страната избуяват теории на заговора, което също показва, че хората са охладнели към държавността и изпитват голямо недоверие към утвърдените политически сили“, пише журналистката Катрин Калвайт.

"За много българи това може да се окаже въпрос на живот и смърт"

По повод резултатите от изборите Барбара Йортел, която също отблизо следи българската политика, коментира в „Тагесцайтунг“, че хората в България явно не са изгубили вкус към експериментите. „Но резултатите носят и още едно послание. Няма никаква полза само наглед да взимаш на сериозно грижите и неволите на населението, а после да бягаш от отговорност. На шоумена Слави Трифонов му се наложи да разбере именно това. (…) Но и сега няма повод за прекален оптимизъм. Защото и този път няма да е лесно да се сглоби стабилно мнозинство. Ако получи мандат за съставяне на правителство, ПП ще трябва да вземе на борда и социалистите - една формация, която по-скоро държи на статуквото. Но независимо от различните си пристрастия всички участници би трябвало да са наясно, че „както досега“ повече не може. И това се отнася не само до корупционните далавери на властниците, срещу които през 2020 десетки хиляди протестираха в продължение на седмици. То се отнася и до актуалните проблеми - най-вече до пандемията. (…) Включително и заради това в страната бързо трябва да се състави работоспособно правителство. За много българки и българи това в крайна сметка може да се окаже въпрос на живот и смърт.“

Кореспондентът на германската обществена медия АРД Клеменс Ференкоте също пише, че сега непосредствената задача пред Кирил Петков е да състави правителство, което да има за цел да се бори срещу корупцията и да проведе съдебна реформа. Авторът предлага на публиката си и щрихи към портрета на Петков: „Високият и строен 41-годишен мъж е прагматик. Той е човек, който търси решенията. При това с лекота. (…) Петков притежава дар слово и е убедителен в изявите си. Заедно със своя приятел Василев той е убеден, че държавата членка на ЕС е била лишена от милиарди данъчни постъпления, които са потънали в тъмни канали по време на десетгодишното управление на бившия премиер Бойко Борисов.“

За същото става дума и в обширна статия на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Авторът Фолкер Пабст пише, че Борисов е изцяло дискредитиран за хората, участвали в протестите. Дискредитиран е за финансово независимата средна класа, възникнала благодарение на бурно развиващия се IT-сектор и на други отрасли, които не зависят от държавни поръчки. Тъкмо към тази прослойка принадлежат Петков и Василев, отбелязва авторът на статията и коментира:

"Най-голямата изненада"

„Но консервативната партия ГЕРБ разполага с лоялен електорат. Според всички прогнози тя пак трябваше да стане първа сила. И най-голямата изненада на тези избори беше, че я победиха новаците от „Продължаваме промяната“. (…) Преговорите изобщо няма да бъдат лесни. Защото мнозинство може да се сформира само ако всички политически сили, които влизат в сметката, се впрегнат заедно в колата: либералните реформатори от „Демократична България“, протестната партия на шоумена Слави Трифонов и социалдемократите (БСП - бел.ред.). Но бидейки част от политическия истаблишмънт, БСП са като червен плащ за бика - както за ДБ, така и за Трифонов. А шоуменът, който има нагласата на анти-политик, освен всичко друго досега почти не демонстрираше готовност за компромиси. За лагера на реформаторите обаче друга алтернатива няма. Петков и Василев категорично изключват каквото и да било сътрудничество не само с дългогодишната управляваща партия ГЕРБ, но и с партията на турското малцинство ДПС. Като решаваща в случая е не етническата идентичност на третата парламентарна сила, а нейното превзето от олигарси ръководство, което чрез многогодишното си участие във властта има съществен принос за проблемите на България с върховенството на закона. (…)

Силен натиск в момента упражнява очакването, че този път коалиционните преговори трябва да доведат до успех. (…) Страната спешно се нуждае от ясно структурирана власт, при това не само заради борбата срещу пандемията. Заради високите цени на газа, които засягат цяла Югоизточна Европа, и тук надвисва заплахата от проблеми през зимата. А без дееспособно правителство с ясни приоритети милиардите от фонда на ЕС за възстановяване може повече да навредят, отколкото да помогнат“, пише в края на статията си Фолкер Пабст.

Дойче веле

]]>
Немскоезичните медии и днес обръщат голямо внимание на резултатите от третите за тази година парламентарни избори в България. Редом с текущата информация се появиха и редица задълбочени коментари. Основните акценти са победата на "Продължаваме промяната" (ПП) и очакванията за реформаторско правителство, което сериозно да подхване борбата срещу корупцията и срещу пандемията.

"Сега България има шанс да постави ново начало"

Отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс е озаглавил коментара си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) така: „Обречени на успех“. В него авторът пише: „След разпадането на комунизма преди три десетилетия българската демокрация видя да идват и да си отиват многобройни предполагаеми изцелители. Относителният успех на партията „Продължаваме промяната“, която на третите парламентарни избори през тази година спечели в неделя над една четвърт от подадените гласове, ни дава повод - редом с основателния скептицизъм - да изпитваме и предпазлив оптимизъм. Партийните лидери Кирил Петков и Асен Василев още като министри в служебното правителство доказаха, че наистина искат да се преборят с корупцията и разхищенията, под които пъшка България. Ако успеят да направят коалиция и ако Петков като най-вероятен бъдещ премиер наистина бъде в състояние да диктува политиката, България действително би могла да постави ново начало. Ала пътят дотам е дълъг. Ако политическите актьори в София отново направят същите грешки, както след изборите през април и юли, и наблегнат на различията помежду си вместо на общите си цели, тогава над тях отново ще надвисне заплахата от провал. И българите ще трябва отново да се упътят към урните. Включително и поради това на Петков и на неговите съмишленици може само да се пожелае да постигнат успех. Защото няма друга държава-членка на ЕС, която да се нуждае от борба срещу корупцията на високо и най-високо равнище толкова спешно, колкото България", пише Мартенс на страниците на ФАЦ.

И „Зюддойче Цатунг“ коментира събитията в България. Под заглавие „Плаха надежда“ германската журналистка Катрин Калвайт между другото пише: „Българите вече месеци издават картбланш на политиците. Мнозинството избиратели очакват радикални промени, прекратяване на корупцията, нов морал и функционираща държава. Тъкмо за това през лятото на 2020 хиляди излязоха на улицата. Писнало им беше от един министър-председател, когото заснеха със златни кюлчета, пачки пари и оръжие в спалнята. Този премиер подслушваше конкурентите си и закриляше главния прокурор, който не гледа особено сериозно на наказателното преследване срещу мафиотите и олигарсите. Въпреки постоянните упреци заради корупцията, досега Брюксел обикновено оставяше Бойко Борисов на мира - просто защото той поне не поставяше под въпрос правилата на ЕС. Борисов обаче и досега е смятан за покровител на същата тази мафия.

Но кой в България може да наложи промяната, кой може да овладее Ковид-кризата? България има най-нисък процент ваксинирани в целия ЕС. На трите вота през тази година (…), една четвърт от гласовете отиваха при Борисов, който се самоинсценира като мачо и човек на делата. (…)

И все пак на третите избори, тръгвайки от нулата, една четвърт от гласовете спечелиха двама експерти, които имат сериозно излъчване, получили са образованието си в чужбина и не допуснаха никакви големи грешки като министри в служебното правителство. Това е поредният опит на българите да излъчат в ръководството на страната необременени хора, които са реформатори не само на думи. Дали Кирил Петков и Асен Василев ще оправдаят очакванията, с които са натоварени - това не е ясно. Също толкова неясно е дали изобщо ще съумеят да сглобят коалиция. Защото трябва да си сътрудничат с политически сили, които в миналото се показаха като неблагонадеждни и с популистка нагласа. А освен всичко друго трябва да се преборят с една могъща номенклатура и с подкрепящите я мафиотски структури, което ще се окаже изключително трудна задача за нова партия без каквито и да било организационни структури и без широка собствена база.

Въпреки това обаче някаква плаха надежда се надига особено сред по-младите избиратели, на които им писна да градят бъдещето си в чужбина, понеже положението в собствената им страна е непоносимо. Именно те разчитат на новите. Но: две трети от българите изобщо не гласуваха, защото очевидно вече са изгубили надежда, че сред партийния пейзаж в страната все пак може да разцъфне някаква конструктивна сила. Редом с това само една четвърт от хората са ваксинирани срещу Ковид-19, а в страната избуяват теории на заговора, което също показва, че хората са охладнели към държавността и изпитват голямо недоверие към утвърдените политически сили“, пише журналистката Катрин Калвайт.

"За много българи това може да се окаже въпрос на живот и смърт"

По повод резултатите от изборите Барбара Йортел, която също отблизо следи българската политика, коментира в „Тагесцайтунг“, че хората в България явно не са изгубили вкус към експериментите. „Но резултатите носят и още едно послание. Няма никаква полза само наглед да взимаш на сериозно грижите и неволите на населението, а после да бягаш от отговорност. На шоумена Слави Трифонов му се наложи да разбере именно това. (…) Но и сега няма повод за прекален оптимизъм. Защото и този път няма да е лесно да се сглоби стабилно мнозинство. Ако получи мандат за съставяне на правителство, ПП ще трябва да вземе на борда и социалистите - една формация, която по-скоро държи на статуквото. Но независимо от различните си пристрастия всички участници би трябвало да са наясно, че „както досега“ повече не може. И това се отнася не само до корупционните далавери на властниците, срещу които през 2020 десетки хиляди протестираха в продължение на седмици. То се отнася и до актуалните проблеми - най-вече до пандемията. (…) Включително и заради това в страната бързо трябва да се състави работоспособно правителство. За много българки и българи това в крайна сметка може да се окаже въпрос на живот и смърт.“

Кореспондентът на германската обществена медия АРД Клеменс Ференкоте също пише, че сега непосредствената задача пред Кирил Петков е да състави правителство, което да има за цел да се бори срещу корупцията и да проведе съдебна реформа. Авторът предлага на публиката си и щрихи към портрета на Петков: „Високият и строен 41-годишен мъж е прагматик. Той е човек, който търси решенията. При това с лекота. (…) Петков притежава дар слово и е убедителен в изявите си. Заедно със своя приятел Василев той е убеден, че държавата членка на ЕС е била лишена от милиарди данъчни постъпления, които са потънали в тъмни канали по време на десетгодишното управление на бившия премиер Бойко Борисов.“

За същото става дума и в обширна статия на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Авторът Фолкер Пабст пише, че Борисов е изцяло дискредитиран за хората, участвали в протестите. Дискредитиран е за финансово независимата средна класа, възникнала благодарение на бурно развиващия се IT-сектор и на други отрасли, които не зависят от държавни поръчки. Тъкмо към тази прослойка принадлежат Петков и Василев, отбелязва авторът на статията и коментира:

"Най-голямата изненада"

„Но консервативната партия ГЕРБ разполага с лоялен електорат. Според всички прогнози тя пак трябваше да стане първа сила. И най-голямата изненада на тези избори беше, че я победиха новаците от „Продължаваме промяната“. (…) Преговорите изобщо няма да бъдат лесни. Защото мнозинство може да се сформира само ако всички политически сили, които влизат в сметката, се впрегнат заедно в колата: либералните реформатори от „Демократична България“, протестната партия на шоумена Слави Трифонов и социалдемократите (БСП - бел.ред.). Но бидейки част от политическия истаблишмънт, БСП са като червен плащ за бика - както за ДБ, така и за Трифонов. А шоуменът, който има нагласата на анти-политик, освен всичко друго досега почти не демонстрираше готовност за компромиси. За лагера на реформаторите обаче друга алтернатива няма. Петков и Василев категорично изключват каквото и да било сътрудничество не само с дългогодишната управляваща партия ГЕРБ, но и с партията на турското малцинство ДПС. Като решаваща в случая е не етническата идентичност на третата парламентарна сила, а нейното превзето от олигарси ръководство, което чрез многогодишното си участие във властта има съществен принос за проблемите на България с върховенството на закона. (…)

Силен натиск в момента упражнява очакването, че този път коалиционните преговори трябва да доведат до успех. (…) Страната спешно се нуждае от ясно структурирана власт, при това не само заради борбата срещу пандемията. Заради високите цени на газа, които засягат цяла Югоизточна Европа, и тук надвисва заплахата от проблеми през зимата. А без дееспособно правителство с ясни приоритети милиардите от фонда на ЕС за възстановяване може повече да навредят, отколкото да помогнат“, пише в края на статията си Фолкер Пабст.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/ot-plaha-nadezhda-do-obrecheni-na-uspeh-nemskite-medii-za-pet-764991.html Tue, 16 Nov 2021 23:58:40 +0200
Швейцарска медия: Петков и Василев може би ще разочароват всички обнадеждени https://offnews.bg//dw/shvejtcarska-media-petkov-i-vasilev-mozhe-bi-shte-razocharovat-vsichk-764908.html Сара Новотни, кореспондент на швейцарската обществена медия SRF, коментира изборите в България под заглавието „Защо в Югоизточна Европа има толкова малко надежда“.

Ето как вижда нещата журналистката:

„Двама мъже, които основаха своята партия едва преди няколко седмици, спечелиха парламентарните избори в България. Те са възпитаници на елитния Харвардски университет. И казват, че могат да прекършат гръбнака на корупцията, която разяжда най-бедната страна в ЕС така, както ръждата разяжда стари тръби.

Тези двама мъже, Кирил Петков и Асен Василев, обещават много на всички онези, които мечтаят за една друга България. Но може би в крайна сметка все пак ще разочароват всички обнадеждени.

Защото в държавата България не просто има нещо гнило. Гнили там са много неща - и Петков и Василев го разбраха най-късно в мига, когато влязоха в служебния кабинет. (…)

Двамата откриха какви ли не подмоли: данъчната служба не била събрала повече от 5 милиарда евро данъци, а просто ги отписала. Най-вече данъци на фирми, които са в приятелски отношения с властниците. На границата митничарите таксували луксозни автомобили като някакви трошки - тоест, вносителите почти не плащали мито за колите. Ето защо Петков и Василев смениха шефовете на данъчната и на митническата служба. Оттогава насам в България се събират доста повече данъци и мита.“

"Ако управляват с БСП, едва ли ще могат да разчистят България"

По-нататък в коментара на Сара Новотни се казва, че партията на двамата доскорошни министри „Продължаваме промяната“ навярно ще има нужда от социалистите, за да може да управлява:

„Но социалистите - и това не е преувеличение - се числят сред най-корумпираните в България. Не беше толкова отдавна, когато ЕС спря парите за България, понеже тъкмо социалистите прекалено очевадно поливаха с тези пари най-вече собствената си градинка. Ако на Петков и Василев им се наложи да управляват с такава партия, тогава едва ли ще могат да разчистят България в съзвучие със своите представи. А много българки и българи сякаш и бездруго са изгубили вяра в една политика на чистите ръце.“

И германската обществено-правна медия АРД обръща сериозно внимание на изборите в България. В своите анализи кореспондентът Клеменс Ференкоте между другото отбелязва:

"Дълбок разлом в България"

„И след третите парламентарни избори в рамките на една година в България сформирането на правителство отново изглежда доста трудно. (…) Резултатите онагледяват дълбокия политически разлом в България след над десет години под управлението на Борисов. Страната се бори срещу нарастващия брой заболявания от коронавируса и срещу растящите цени на енергоносителите. Освен това много от хората са бесни заради широко разпространената корупция.“

А политоложката Йохана Даймел, член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа, коментира пред Дойче веле:

"Кирил Петков и Асен Василев не са професионални политици, а по-скоро мениджъри – така изглеждат нещата отстрани. Те искат политическият и административният апарат да работят, а икономиката да расте, без държавната машина и сметките на олигарсите да бъдат „смазвани“ с големи корупционни подкупи. Петков и Василев атакуват апарата, просмукан от хора на ГЕРБ и ДПС, което може да върне доверието в работещата държава. Има обаче опасност България да се сдобие със слабо правителство, неспособно на сериозни реформи. А това е основание за загриженост, особено с поглед към българската блокада за членството на Северна Македония в ЕС. Още в изборната нощ Петков загатна, че не се очертава скорошно прекратяване на българското вето по този въпрос. Аз споделям и загрижеността, че евентуален трети провал при съставянето на правителство може да доведе до сериозна криза на доверието, дори да застраши самата парламентарна демокрация. Сценарият на Трифонов не бива да се повтаря."

Влизането в НС на „Възраждане“ Йохана Даймел коментира така:

"Това означава, че в българския парламент отново ще има една русофилска, антиевропейска и дяснорадикална партия. Спечелените от нея 5% от гласовете трябва внимателно да бъдат анализирани, макар че, според мен, те не представляват някаква основна заплаха. „Възраждане“ обра онази крайнодясна националистическа утайка от населението, която така или иначе си съществуваше, а сега просто получи допълнителен тласък от антиваксърите. Депутатите на Костадинов сега ще разполагат с допълнителна политическа трибуна в Народното събрание, но няма да имат сериозно политическо влияние. Ако търсим паралел с Германия, ще видим, че популистката „Алтернатива за Германия“ е представена в редица провинциални парламенти, както и в Бундестага. Актуални проучвания показват, че 50 процента от антиваксърите изразяват политическа близост именно до тази партия."

Дойче веле

]]>
Сара Новотни, кореспондент на швейцарската обществена медия SRF, коментира изборите в България под заглавието „Защо в Югоизточна Европа има толкова малко надежда“.

Ето как вижда нещата журналистката:

„Двама мъже, които основаха своята партия едва преди няколко седмици, спечелиха парламентарните избори в България. Те са възпитаници на елитния Харвардски университет. И казват, че могат да прекършат гръбнака на корупцията, която разяжда най-бедната страна в ЕС така, както ръждата разяжда стари тръби.

Тези двама мъже, Кирил Петков и Асен Василев, обещават много на всички онези, които мечтаят за една друга България. Но може би в крайна сметка все пак ще разочароват всички обнадеждени.

Защото в държавата България не просто има нещо гнило. Гнили там са много неща - и Петков и Василев го разбраха най-късно в мига, когато влязоха в служебния кабинет. (…)

Двамата откриха какви ли не подмоли: данъчната служба не била събрала повече от 5 милиарда евро данъци, а просто ги отписала. Най-вече данъци на фирми, които са в приятелски отношения с властниците. На границата митничарите таксували луксозни автомобили като някакви трошки - тоест, вносителите почти не плащали мито за колите. Ето защо Петков и Василев смениха шефовете на данъчната и на митническата служба. Оттогава насам в България се събират доста повече данъци и мита.“

"Ако управляват с БСП, едва ли ще могат да разчистят България"

По-нататък в коментара на Сара Новотни се казва, че партията на двамата доскорошни министри „Продължаваме промяната“ навярно ще има нужда от социалистите, за да може да управлява:

„Но социалистите - и това не е преувеличение - се числят сред най-корумпираните в България. Не беше толкова отдавна, когато ЕС спря парите за България, понеже тъкмо социалистите прекалено очевадно поливаха с тези пари най-вече собствената си градинка. Ако на Петков и Василев им се наложи да управляват с такава партия, тогава едва ли ще могат да разчистят България в съзвучие със своите представи. А много българки и българи сякаш и бездруго са изгубили вяра в една политика на чистите ръце.“

И германската обществено-правна медия АРД обръща сериозно внимание на изборите в България. В своите анализи кореспондентът Клеменс Ференкоте между другото отбелязва:

"Дълбок разлом в България"

„И след третите парламентарни избори в рамките на една година в България сформирането на правителство отново изглежда доста трудно. (…) Резултатите онагледяват дълбокия политически разлом в България след над десет години под управлението на Борисов. Страната се бори срещу нарастващия брой заболявания от коронавируса и срещу растящите цени на енергоносителите. Освен това много от хората са бесни заради широко разпространената корупция.“

А политоложката Йохана Даймел, член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа, коментира пред Дойче веле:

"Кирил Петков и Асен Василев не са професионални политици, а по-скоро мениджъри – така изглеждат нещата отстрани. Те искат политическият и административният апарат да работят, а икономиката да расте, без държавната машина и сметките на олигарсите да бъдат „смазвани“ с големи корупционни подкупи. Петков и Василев атакуват апарата, просмукан от хора на ГЕРБ и ДПС, което може да върне доверието в работещата държава. Има обаче опасност България да се сдобие със слабо правителство, неспособно на сериозни реформи. А това е основание за загриженост, особено с поглед към българската блокада за членството на Северна Македония в ЕС. Още в изборната нощ Петков загатна, че не се очертава скорошно прекратяване на българското вето по този въпрос. Аз споделям и загрижеността, че евентуален трети провал при съставянето на правителство може да доведе до сериозна криза на доверието, дори да застраши самата парламентарна демокрация. Сценарият на Трифонов не бива да се повтаря."

Влизането в НС на „Възраждане“ Йохана Даймел коментира така:

"Това означава, че в българския парламент отново ще има една русофилска, антиевропейска и дяснорадикална партия. Спечелените от нея 5% от гласовете трябва внимателно да бъдат анализирани, макар че, според мен, те не представляват някаква основна заплаха. „Възраждане“ обра онази крайнодясна националистическа утайка от населението, която така или иначе си съществуваше, а сега просто получи допълнителен тласък от антиваксърите. Депутатите на Костадинов сега ще разполагат с допълнителна политическа трибуна в Народното събрание, но няма да имат сериозно политическо влияние. Ако търсим паралел с Германия, ще видим, че популистката „Алтернатива за Германия“ е представена в редица провинциални парламенти, както и в Бундестага. Актуални проучвания показват, че 50 процента от антиваксърите изразяват политическа близост именно до тази партия."

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/shvejtcarska-media-petkov-i-vasilev-mozhe-bi-shte-razocharovat-vsichk-764908.html Mon, 15 Nov 2021 21:25:40 +0200
Ердоган и проектът за ислямизиране на Европа https://offnews.bg//dw/erdogan-i-proektat-za-isliamizirane-na-evropa-764524.html Турската държава и президентът Ердоган услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки като "Мюсюлманско братство", за да прокарат политическите си интереси в Европа, пише професор Александър Гьорлах за DW.


В Германия се пишат все по-лоши неща за DITIB - представителството в страната на официалната религиозна служба в Турция. И в Австрия става все по-ясно, че турската държава и президентът Ердоган услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки, за да прокарат политическите си интереси в Европа.

Новият доклад на австрийската организация, която се занимава с изследвания на политическия ислям ("Dokumentationsstelle Politischer Islam"), показва, че възникналото в Египет "Мюсюлманско братство" вече пуска корени и в Австрия. Тази радикална групировка, която вече действа активно в цяла Европа, използва демократична реторика, но всъщност преследва точно противоположните цели. В публичното пространство "братята" се държат много дружелюбно, но така само се опитват да се доберат до политическата сцена и да се представят като легитимни говорители на тези около 700 000 души, които изповядват исляма в Австрия.

Влиянието на "братята" расте

В действителност "Мюсюлманското братство" не се ползва с особена поддръжка сред въпросната религиозна общност в страната - повечето австрийски мюсюлмани не обръщат внимание на тези радикализирани хора. Тревожното обаче е друго: много джамии и организациите, които ги финансират, попадат под прякото влияние на "братята". Освен това радикалната групировка си служи с много ефектен пиар и така успява да се добере до обществени средства. Според авторите на доклада, пари пристигат и от чужбина.

"Мюсюлманското братство" е забранено в редица ислямски страни, включително в Египет. Този факт е многозначителен, защото говори, че дори за такива консервативни общества като египетското, "братята" са прекалено радикални. При режима на Хосни Мубарак "Мюсюлманското братство" беше забранено, което след падането на диктатурата в краткосрочен план му донесе ръст в електоралните симпатии. Но демократичното интермецо в страната не продължи дълго - военните отново взеха властта и пак забраниха групировката.

"Братята" и турският президент Ердоган заемат сходни идеологически позиции, поради което напоследък много от тях се заселват в Турция. Тъкмо заради подкрепата, която Турция оказва на радикалните ислямисти, отношенията между Кайро и Анкара са доста обтегнати.

В плен на радикалните идеи

Ердоган подкрепя "Мюсюлманското братство" в Европа, защото иска да увеличи влиянието си на континента. Нека да си припомним, че навремето в Турция самият Ердоган беше смятан за опасност за страната заради ислямистките си нагласи и дори влезе в затвора за няколко месеца. По-късно, в началото на първия си мандат като премиер, той само за кратко се престори на просветен и покаял се ислямист. Днес обаче не пропуска нито една възможност да се изяви като ислямски владетел на една набираща сили Турция.

Когато"Света София", някогашната най-голяма християнска черква в света, беше превърната в джамия, под режисурата на Ердоган цялата церемония се превърна в празнична литургия за възраждането на исляма.

Човек с подобен начин на мислене навярно проронва по някоя сълза за Виена, която османлиите не успяха да превземат нито през 1529-а, нито през 1683-а година. Това впечатление се затвърждава и от факта, че Ердоган подкрепя "Мюсюлманското братство" и други радикални ислямистки групировки, включително чрез средства от своята семейна фондация. В главите на "братята" също витаят разни покорителски фантазии. Според цитирания доклад на австрийската организация, документираща фактите за политическия ислям, "Мюсюлманското братство" смята, че неговата мисия ще приключи едва след окончателното ислямизиране на християнска Европа. И понеже тази антиутопична цел не е директно достижима, на първо време поне мюсюлманите в Европа - всички мюсюлмани в Европа, трябва да бъдат запленени от идеите на радикалните "братя".

Може ли "Мюсюлманското братство" да бъде забранено?

Една от тези идеи е да бъда унищожена държавата Израел. И в това отношение крайните ислямисти и Ердоган са сродни души. Още на Световния икономически форум в Давос през 2009-а година Ердоган директно засегна израелския президент Шимон Перес, след което официална Анкара дамгоса Израел като "терористична държава". Ердоган се надува като ислямски властелин и по другите въпроси, свързани с Близкия изток. Добър пример е едно от съобщенията му в Туитър: "Ние възприемам всяко покушение срещу мюсюлманин като покушение срещу всички ни".

Цитираният австрийски доклад сигурно ще предизвика тревоги във всички европейски страни, за които става дума в него. Сбито и делово той рисува една доста неприятна картина за процъфтяващото влияние на "Мюсюлманското братство" - влияние, чието разпространение не може да бъде спряно от никакви държавни граници.

Остава да се види дали докладът ще доведе до конкретни политически последствия. Например: до забраната на "Мюсюлманското братство".

Професор Александър Гьорлах е лингвист и теолог, член на Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни проучвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.

]]>
Турската държава и президентът Ердоган услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки като "Мюсюлманско братство", за да прокарат политическите си интереси в Европа, пише професор Александър Гьорлах за DW.


В Германия се пишат все по-лоши неща за DITIB - представителството в страната на официалната религиозна служба в Турция. И в Австрия става все по-ясно, че турската държава и президентът Ердоган услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки, за да прокарат политическите си интереси в Европа.

Новият доклад на австрийската организация, която се занимава с изследвания на политическия ислям ("Dokumentationsstelle Politischer Islam"), показва, че възникналото в Египет "Мюсюлманско братство" вече пуска корени и в Австрия. Тази радикална групировка, която вече действа активно в цяла Европа, използва демократична реторика, но всъщност преследва точно противоположните цели. В публичното пространство "братята" се държат много дружелюбно, но така само се опитват да се доберат до политическата сцена и да се представят като легитимни говорители на тези около 700 000 души, които изповядват исляма в Австрия.

Влиянието на "братята" расте

В действителност "Мюсюлманското братство" не се ползва с особена поддръжка сред въпросната религиозна общност в страната - повечето австрийски мюсюлмани не обръщат внимание на тези радикализирани хора. Тревожното обаче е друго: много джамии и организациите, които ги финансират, попадат под прякото влияние на "братята". Освен това радикалната групировка си служи с много ефектен пиар и така успява да се добере до обществени средства. Според авторите на доклада, пари пристигат и от чужбина.

"Мюсюлманското братство" е забранено в редица ислямски страни, включително в Египет. Този факт е многозначителен, защото говори, че дори за такива консервативни общества като египетското, "братята" са прекалено радикални. При режима на Хосни Мубарак "Мюсюлманското братство" беше забранено, което след падането на диктатурата в краткосрочен план му донесе ръст в електоралните симпатии. Но демократичното интермецо в страната не продължи дълго - военните отново взеха властта и пак забраниха групировката.

"Братята" и турският президент Ердоган заемат сходни идеологически позиции, поради което напоследък много от тях се заселват в Турция. Тъкмо заради подкрепата, която Турция оказва на радикалните ислямисти, отношенията между Кайро и Анкара са доста обтегнати.

В плен на радикалните идеи

Ердоган подкрепя "Мюсюлманското братство" в Европа, защото иска да увеличи влиянието си на континента. Нека да си припомним, че навремето в Турция самият Ердоган беше смятан за опасност за страната заради ислямистките си нагласи и дори влезе в затвора за няколко месеца. По-късно, в началото на първия си мандат като премиер, той само за кратко се престори на просветен и покаял се ислямист. Днес обаче не пропуска нито една възможност да се изяви като ислямски владетел на една набираща сили Турция.

Когато"Света София", някогашната най-голяма християнска черква в света, беше превърната в джамия, под режисурата на Ердоган цялата церемония се превърна в празнична литургия за възраждането на исляма.

Човек с подобен начин на мислене навярно проронва по някоя сълза за Виена, която османлиите не успяха да превземат нито през 1529-а, нито през 1683-а година. Това впечатление се затвърждава и от факта, че Ердоган подкрепя "Мюсюлманското братство" и други радикални ислямистки групировки, включително чрез средства от своята семейна фондация. В главите на "братята" също витаят разни покорителски фантазии. Според цитирания доклад на австрийската организация, документираща фактите за политическия ислям, "Мюсюлманското братство" смята, че неговата мисия ще приключи едва след окончателното ислямизиране на християнска Европа. И понеже тази антиутопична цел не е директно достижима, на първо време поне мюсюлманите в Европа - всички мюсюлмани в Европа, трябва да бъдат запленени от идеите на радикалните "братя".

Може ли "Мюсюлманското братство" да бъде забранено?

Една от тези идеи е да бъда унищожена държавата Израел. И в това отношение крайните ислямисти и Ердоган са сродни души. Още на Световния икономически форум в Давос през 2009-а година Ердоган директно засегна израелския президент Шимон Перес, след което официална Анкара дамгоса Израел като "терористична държава". Ердоган се надува като ислямски властелин и по другите въпроси, свързани с Близкия изток. Добър пример е едно от съобщенията му в Туитър: "Ние възприемам всяко покушение срещу мюсюлманин като покушение срещу всички ни".

Цитираният австрийски доклад сигурно ще предизвика тревоги във всички европейски страни, за които става дума в него. Сбито и делово той рисува една доста неприятна картина за процъфтяващото влияние на "Мюсюлманското братство" - влияние, чието разпространение не може да бъде спряно от никакви държавни граници.

Остава да се види дали докладът ще доведе до конкретни политически последствия. Например: до забраната на "Мюсюлманското братство".

Професор Александър Гьорлах е лингвист и теолог, член на Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни проучвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/erdogan-i-proektat-za-isliamizirane-na-evropa-764524.html Wed, 10 Nov 2021 21:21:44 +0200
Хемус може да се срути върху главата на Борисов https://offnews.bg//dw/hemus-mozhe-da-se-sruti-varhu-glavata-na-borisov-764321.html Магистралата, използвана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като символ-верую на управлението му, декор в неговото “джипка-шоу” и претекст да се раздадат без търг огромни суми от държавния бюджет, може да се срути върху главата му.

“Хемус” e визитна картичка на властта на ГЕРБ, но излиза, че стотици милиони са преминали като ешелони през държавна компания, прехвърлила ги на частни фирми. Оттам една част е изтеглена кеш в чували, а друга е била изпратена в чужбина.

Разкритията

Раздадени авансово милиони, забавени отчуждителни процедури, незаконни строежи, неоткриваеми строители, документи с невярно съдържание - разкритията за всичко това направи служебното правителство. Пак оттам, след проверки на антимафиотите от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), дойдоха и новините за близо 57 милиона лева, отпуснати авансово за лот 5 на “Хемус”. Парите отишли към “кухи фирми”, откъдето били изтеглени в брой в различни периоди от време. Според министъра на вътрешните работи Бойко Рашков бизнесмен, свързан със строежа на магистралата, е изпратил в Обединените арабски емирства други 21 милиона лева, пак от аванси за “Хемус”, чрез банка, с чийто собственик Бойко Борисов е имал общи фирми. Вече се появиха медийни публикации, че само една банка отговаря на това описание - “Интернешънъл Асет Банк”, наследник на свързаната с борческата групировка СИК "Първа източна международна банка".

Известно е, че банките не обичат шума, но какво са правили през това време “Банков надзор” на БНБ и финансовото разузнаване, което е под шапката на ДАНС? Тегленето на такива огромни суми на каса в банка би следвало да предизвика действия от страна на банката - да поиска обяснения защо се теглят парите, да уведоми ДАНС. Става въпрос за публични средства, които са изпращани от държавната “Автомагистрали” към частни фирми, създадени като “пощенски кутии” с капитал от по 2 лева и без обороти. За трансфера на милионите към ОАЕ също би трябвало да е известено финансовото разузнаване, на което по закон се докладват сделки над 10 000 лева.

Но единственото, което направи централната банка предвид разкритията на МВР, беше да изтълкува буквално думите на Рашков за “банката на Борисов” и да обяви в специално изявление, че Бойко Борисов няма банка и не ръководи банка. В едни предишни години БНБ и ДАНС - с други ръководства, но по същия начин - наблюдаваха с широко затворени очи Корпоративна търговска банка (КТБ), докато не бе срутена през 2014 година. Също така не се постараха особено да изяснят икономическа свързаност при някои от големите кредитополучатели на държавната Българска банка за развитие (ББР).

От прокуратурата излезе обещание, че екип от четирима прокурори ще работи по информацията, която служебните министри огласиха за “Хемус”. Дали наистина ще разбере как аванси, обезпечени с банкови гаранции и застраховки, са попаднали в кухи фирми и се теглят в чували от “сламени хора”? Ако прокуратурата не се намеси и не разследва, все едно ще е до какви разкрития се е добрало МВР.

Калпава работа

Освен да се търсят милионите, ще се проверява и качеството на свършената работа по магистралата, за която ГЕРБ първо обеща да е готова до 2023 година, а после измести срока за 2024. Оказва се обаче, че от 250-те километра през 2024 ще са готови едва 51, тъй като при останалите участъци има незаконно строителство без необходимите разрешения, а за някои дори и трасето не е уточнено, обясни неотдавна служебната министърка Венета Комитова.

Арх. Влади Калинов, шеф на ДНСК, заяви вчера по БНР, че схемата на строителството е такава, че строителите не носят отговорност за свършената работа, нито пък ще плащат неустойки при лошо изпълнение. “Строителството е скрито зад договори за доставка на материали и наем на техника. Това означава, че тези фирми, които докарват техниката заедно с операторите на тази техника, извършват строителството, но не носят отговорността за него, а отговорността се връща към държавното дружество “Автомагистрали” ЕАД. Има един анонимен изпълнител, който пристига, свършва си работата и не носи отговорност за това, което е свършил”, каза арх. Калинов. Наред с това има съмнения, че при строителството на “Хемус” са полагани материали, които не са подходящи и не са сертифицирани. Затова ще бъдат назначени експертизи за проверка.

Завладяна държава, приспани институции

Нищо не илюстрира по-добре завладяната държава от приспаните институции. Корупция, некачествено строителство, лоша инфраструктура, пране на пари - всичко оттича в канализацията, запратено там от партийната лоялност на чиновниците и зависимостите на магистратите.

Всички гледахме във Фейсбук тила на Бойко Борисов, докато въртеше волана на джипа по "Хемус" и хвалеше властта си. А накрая ще се окаже, че огромни суми публични средства са били раздадени за нещо, което го има само в кадрите от неговото "джипка-шоу".

Б. ред. - Коментарът на Емилия Милчева е от Дойче веле.

]]>
Магистралата, използвана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като символ-верую на управлението му, декор в неговото “джипка-шоу” и претекст да се раздадат без търг огромни суми от държавния бюджет, може да се срути върху главата му.

“Хемус” e визитна картичка на властта на ГЕРБ, но излиза, че стотици милиони са преминали като ешелони през държавна компания, прехвърлила ги на частни фирми. Оттам една част е изтеглена кеш в чували, а друга е била изпратена в чужбина.

Разкритията

Раздадени авансово милиони, забавени отчуждителни процедури, незаконни строежи, неоткриваеми строители, документи с невярно съдържание - разкритията за всичко това направи служебното правителство. Пак оттам, след проверки на антимафиотите от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), дойдоха и новините за близо 57 милиона лева, отпуснати авансово за лот 5 на “Хемус”. Парите отишли към “кухи фирми”, откъдето били изтеглени в брой в различни периоди от време. Според министъра на вътрешните работи Бойко Рашков бизнесмен, свързан със строежа на магистралата, е изпратил в Обединените арабски емирства други 21 милиона лева, пак от аванси за “Хемус”, чрез банка, с чийто собственик Бойко Борисов е имал общи фирми. Вече се появиха медийни публикации, че само една банка отговаря на това описание - “Интернешънъл Асет Банк”, наследник на свързаната с борческата групировка СИК "Първа източна международна банка".

Известно е, че банките не обичат шума, но какво са правили през това време “Банков надзор” на БНБ и финансовото разузнаване, което е под шапката на ДАНС? Тегленето на такива огромни суми на каса в банка би следвало да предизвика действия от страна на банката - да поиска обяснения защо се теглят парите, да уведоми ДАНС. Става въпрос за публични средства, които са изпращани от държавната “Автомагистрали” към частни фирми, създадени като “пощенски кутии” с капитал от по 2 лева и без обороти. За трансфера на милионите към ОАЕ също би трябвало да е известено финансовото разузнаване, на което по закон се докладват сделки над 10 000 лева.

Но единственото, което направи централната банка предвид разкритията на МВР, беше да изтълкува буквално думите на Рашков за “банката на Борисов” и да обяви в специално изявление, че Бойко Борисов няма банка и не ръководи банка. В едни предишни години БНБ и ДАНС - с други ръководства, но по същия начин - наблюдаваха с широко затворени очи Корпоративна търговска банка (КТБ), докато не бе срутена през 2014 година. Също така не се постараха особено да изяснят икономическа свързаност при някои от големите кредитополучатели на държавната Българска банка за развитие (ББР).

От прокуратурата излезе обещание, че екип от четирима прокурори ще работи по информацията, която служебните министри огласиха за “Хемус”. Дали наистина ще разбере как аванси, обезпечени с банкови гаранции и застраховки, са попаднали в кухи фирми и се теглят в чували от “сламени хора”? Ако прокуратурата не се намеси и не разследва, все едно ще е до какви разкрития се е добрало МВР.

Калпава работа

Освен да се търсят милионите, ще се проверява и качеството на свършената работа по магистралата, за която ГЕРБ първо обеща да е готова до 2023 година, а после измести срока за 2024. Оказва се обаче, че от 250-те километра през 2024 ще са готови едва 51, тъй като при останалите участъци има незаконно строителство без необходимите разрешения, а за някои дори и трасето не е уточнено, обясни неотдавна служебната министърка Венета Комитова.

Арх. Влади Калинов, шеф на ДНСК, заяви вчера по БНР, че схемата на строителството е такава, че строителите не носят отговорност за свършената работа, нито пък ще плащат неустойки при лошо изпълнение. “Строителството е скрито зад договори за доставка на материали и наем на техника. Това означава, че тези фирми, които докарват техниката заедно с операторите на тази техника, извършват строителството, но не носят отговорността за него, а отговорността се връща към държавното дружество “Автомагистрали” ЕАД. Има един анонимен изпълнител, който пристига, свършва си работата и не носи отговорност за това, което е свършил”, каза арх. Калинов. Наред с това има съмнения, че при строителството на “Хемус” са полагани материали, които не са подходящи и не са сертифицирани. Затова ще бъдат назначени експертизи за проверка.

Завладяна държава, приспани институции

Нищо не илюстрира по-добре завладяната държава от приспаните институции. Корупция, некачествено строителство, лоша инфраструктура, пране на пари - всичко оттича в канализацията, запратено там от партийната лоялност на чиновниците и зависимостите на магистратите.

Всички гледахме във Фейсбук тила на Бойко Борисов, докато въртеше волана на джипа по "Хемус" и хвалеше властта си. А накрая ще се окаже, че огромни суми публични средства са били раздадени за нещо, което го има само в кадрите от неговото "джипка-шоу".

Б. ред. - Коментарът на Емилия Милчева е от Дойче веле.

]]>
offnews@offnews.bg (Емилия Милчева - DW) https://offnews.bg//dw/hemus-mozhe-da-se-sruti-varhu-glavata-na-borisov-764321.html Mon, 8 Nov 2021 13:21:27 +0200
Кой подведе българите да не се ваксинират: един български лекар говори в прав текст https://offnews.bg//dw/koj-podvede-balgarite-da-ne-se-vaksinirat-edin-balgarski-lekar-govori-764303.html Духът от бутилката е изпуснат в България: съдов хирург в голяма столична болница, пожелал анонимност, разказва за ДВ защо, според него, българите не искат да се ваксинират и кой ги обърка.

„Според мен добрите намерения бяха изпълнени по лош начин. Още в началото на пандемията у нас беше създаден щаб, който трябваше да се бори с вируса, но правителството на Борисов тогава създаде алтернатива на този щаб, където пък бяха събрани изявени антиваксъри и невярващи във вируса – въпреки картините от другите държави. Когато тези два щаба се сблъскаха, хората, които не харесваха Борисов, някак естествено пренесоха симпатиите си към така наречения алтернативен, уж опозиционен на Борисов щаб. Те си казаха: „Ето ги нашите хора, които са срещу Борисовия официален политически щаб, те са на наша страна и са против управлението на Борисов". Просто бяха подведени, защото Борисов създаде и двата щаба, с цел популистки и безотговорно (напълно в неговия стил) да се хареса на всички и да не си мислят гражданите, че взима решенията еднолично, което също е заблуда.

Само че хората не са специалисти и няма как да „преценят" сами по толкова строго научна тема като Ковид-19, а и не бива да бъдат оставяни да го правят. Когато обаче излезе един хабилитиран, възрастен инфекционист, за да им говори от личен опит, те му вярват заради опита и си мислят, че той е събрал едва ли не цялата световна мисъл и знание. Само че те не знаят и никой не им казва, че този човек говори само от своя опит, което в 21 век, когато работим с медицина на доказателствата, опитът е най-ниското ниво медицина.

Борисов е виновен за това, което се случва сега, защото, когато Мангъров, Чорбанов и още няколко такива още в началото тръгнаха по телевизиите да говорят небивалици, той не ги спря. Имам познати от официалния щаб, които тогава ми казваха, че са разговаряли с Борисов, но той е казал да не пипат Мангъров. Вижте какво стана с Швеция – техния Мангъров се извини, официално си призна, че е сгрешил, и сега те са сред първите по ваксинация. У нас такова нещо не се случи и тази опашка от 2020-а година продължава и сега в медиите в България, които канят постоянно лекари-скептици и хората си казват: „Как ние да решим за ваксините, когато лекарите не са на едно мнение." Даже Чорбанов е част от партия, която влезе в НС и не спира да говори глупостите, които говореше и преди по всички телевизии, включително и в тази на партията му. Да не говорим какво направи Борисов преди седмица, когато в разгара на тази вълна, при толкова висока смъртност, с политически цели каза, че ваксините били с изтекъл срок. Той буквално излъга хората, които тъкмо бяха решили да се ваксинират. Какво е това и защо не понася отговорност за думите си?"

Разпад на обществото и държавата

„Гражданско общество в България няма, защото то не се сформира за 10-15 години, а и как да има, когато хората не вярват на нито една институция или система у нас. За да има гражданско общество, то трябва да вижда насреща наличие на държава. Тоест, аз като видя някаква нередност и сигнализирам съответната институция – полиция, прокуратура и т.н., аз искам да видя, че те правят нещо и че има ефект от това, че аз съм активен гражданин. Няма как тази държава, която е изградена и съществува сякаш е извадена от сериала „Наркос" да има европейски тип прокуратура или други институции. Социумът и държавността са прогнили и некачествени. Точно както в сериала се управляват Мексико или Колумбия, където мафия и полиция са заедно, така Борисов управляваше България – като собствена фирма, само дето тук няма автомати по улиците, но същността е същата. Явно е обаче, че тази фирма не се управляваше само от него, защото за едни пандемията е трагедия, а за други е възможност за трупане на финансови печалби. У нас има една финансово-политическа „аристокрация", която има корени от преди 1989-та, която все още казва какво да се случи и как да се случи, дори на ниво управление на Ковид-19. Както казваше Нора Ананиева преди много години: „Какви куфарчета, ние давахме заводи". Тази „аристокрация" ражда министър-председатели, тежки бизнесмени, дарители и всякакви бизнеси и модели ражда."

Прогноза за България

„Който и да е министър на здравеопазването, ще трябва да налага мерки още дълго време у нас. Сегашният служебен здравен министър, въпреки че до преди година пригласяше на хора на скептиците и антиваксърите, днес също налага мерки, които в България бяха и са много по-меки, отколкото в други западноевропейски държави. Дори и зелените сертификати, според мен, няма да сработят както трябва, защото ще накарат още не повече от 10% да се ваксинират. А останалите 60% неваксинирани, какво ще правим с тях?

Разни идиоти говорят, че фармацевтичните фирми правели експеримент с нас или печелели от ваксините. А колко печелят от лечението на заболял от Ковид, някой пита ли се? Хайде и да не лекуваме с лекарства, когато някой се разболее от Ковид, за да не печелят фирмите. Това е лудост. Мисля си, че фармацевтичните фирми трябва да са благодарни на българите, защото доброволно им дават информация колко процента ще умрат, ако не се ваксинират. Духът от бутилката наистина е изпуснат. Чакат ни още много вълни, неясно колко, докато не се изпълни на Мангъров „светлата" перспектива над 70% от хората да преболедуват, пък който оцелее. Западноевропейски модел на социум в България не може да има и това е много тъжно. Най-бедни, с най-лошо управление на образование, здравеопазване, икономика, строителство, магистрали. Всичко е прогнило, не може да очакваме добро управление на Ковид кризата, когато всичко наоколо е сринато."

]]>
Духът от бутилката е изпуснат в България: съдов хирург в голяма столична болница, пожелал анонимност, разказва за ДВ защо, според него, българите не искат да се ваксинират и кой ги обърка.

„Според мен добрите намерения бяха изпълнени по лош начин. Още в началото на пандемията у нас беше създаден щаб, който трябваше да се бори с вируса, но правителството на Борисов тогава създаде алтернатива на този щаб, където пък бяха събрани изявени антиваксъри и невярващи във вируса – въпреки картините от другите държави. Когато тези два щаба се сблъскаха, хората, които не харесваха Борисов, някак естествено пренесоха симпатиите си към така наречения алтернативен, уж опозиционен на Борисов щаб. Те си казаха: „Ето ги нашите хора, които са срещу Борисовия официален политически щаб, те са на наша страна и са против управлението на Борисов". Просто бяха подведени, защото Борисов създаде и двата щаба, с цел популистки и безотговорно (напълно в неговия стил) да се хареса на всички и да не си мислят гражданите, че взима решенията еднолично, което също е заблуда.

Само че хората не са специалисти и няма как да „преценят" сами по толкова строго научна тема като Ковид-19, а и не бива да бъдат оставяни да го правят. Когато обаче излезе един хабилитиран, възрастен инфекционист, за да им говори от личен опит, те му вярват заради опита и си мислят, че той е събрал едва ли не цялата световна мисъл и знание. Само че те не знаят и никой не им казва, че този човек говори само от своя опит, което в 21 век, когато работим с медицина на доказателствата, опитът е най-ниското ниво медицина.

Борисов е виновен за това, което се случва сега, защото, когато Мангъров, Чорбанов и още няколко такива още в началото тръгнаха по телевизиите да говорят небивалици, той не ги спря. Имам познати от официалния щаб, които тогава ми казваха, че са разговаряли с Борисов, но той е казал да не пипат Мангъров. Вижте какво стана с Швеция – техния Мангъров се извини, официално си призна, че е сгрешил, и сега те са сред първите по ваксинация. У нас такова нещо не се случи и тази опашка от 2020-а година продължава и сега в медиите в България, които канят постоянно лекари-скептици и хората си казват: „Как ние да решим за ваксините, когато лекарите не са на едно мнение." Даже Чорбанов е част от партия, която влезе в НС и не спира да говори глупостите, които говореше и преди по всички телевизии, включително и в тази на партията му. Да не говорим какво направи Борисов преди седмица, когато в разгара на тази вълна, при толкова висока смъртност, с политически цели каза, че ваксините били с изтекъл срок. Той буквално излъга хората, които тъкмо бяха решили да се ваксинират. Какво е това и защо не понася отговорност за думите си?"

Разпад на обществото и държавата

„Гражданско общество в България няма, защото то не се сформира за 10-15 години, а и как да има, когато хората не вярват на нито една институция или система у нас. За да има гражданско общество, то трябва да вижда насреща наличие на държава. Тоест, аз като видя някаква нередност и сигнализирам съответната институция – полиция, прокуратура и т.н., аз искам да видя, че те правят нещо и че има ефект от това, че аз съм активен гражданин. Няма как тази държава, която е изградена и съществува сякаш е извадена от сериала „Наркос" да има европейски тип прокуратура или други институции. Социумът и държавността са прогнили и некачествени. Точно както в сериала се управляват Мексико или Колумбия, където мафия и полиция са заедно, така Борисов управляваше България – като собствена фирма, само дето тук няма автомати по улиците, но същността е същата. Явно е обаче, че тази фирма не се управляваше само от него, защото за едни пандемията е трагедия, а за други е възможност за трупане на финансови печалби. У нас има една финансово-политическа „аристокрация", която има корени от преди 1989-та, която все още казва какво да се случи и как да се случи, дори на ниво управление на Ковид-19. Както казваше Нора Ананиева преди много години: „Какви куфарчета, ние давахме заводи". Тази „аристокрация" ражда министър-председатели, тежки бизнесмени, дарители и всякакви бизнеси и модели ражда."

Прогноза за България

„Който и да е министър на здравеопазването, ще трябва да налага мерки още дълго време у нас. Сегашният служебен здравен министър, въпреки че до преди година пригласяше на хора на скептиците и антиваксърите, днес също налага мерки, които в България бяха и са много по-меки, отколкото в други западноевропейски държави. Дори и зелените сертификати, според мен, няма да сработят както трябва, защото ще накарат още не повече от 10% да се ваксинират. А останалите 60% неваксинирани, какво ще правим с тях?

Разни идиоти говорят, че фармацевтичните фирми правели експеримент с нас или печелели от ваксините. А колко печелят от лечението на заболял от Ковид, някой пита ли се? Хайде и да не лекуваме с лекарства, когато някой се разболее от Ковид, за да не печелят фирмите. Това е лудост. Мисля си, че фармацевтичните фирми трябва да са благодарни на българите, защото доброволно им дават информация колко процента ще умрат, ако не се ваксинират. Духът от бутилката наистина е изпуснат. Чакат ни още много вълни, неясно колко, докато не се изпълни на Мангъров „светлата" перспектива над 70% от хората да преболедуват, пък който оцелее. Западноевропейски модел на социум в България не може да има и това е много тъжно. Най-бедни, с най-лошо управление на образование, здравеопазване, икономика, строителство, магистрали. Всичко е прогнило, не може да очакваме добро управление на Ковид кризата, когато всичко наоколо е сринато."

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle (DW)) https://offnews.bg//dw/koj-podvede-balgarite-da-ne-se-vaksinirat-edin-balgarski-lekar-govori-764303.html Mon, 8 Nov 2021 10:40:04 +0200
Амстердам няма да продава марихуана на чужденци? https://offnews.bg//dw/amsterdam-niama-da-prodava-marihuana-na-chuzhdentci-764178.html Амстердам е прочут със своите "кофишопове", защото в тях легално се продават марихуана и други производни на канабиса. Много чужденци посещават града именно заради този факт. Но тези туристи не се харесват на всички, пише DW.

Още в началото на годината кметицата на града Фемке Халсема предложи на градския съвет всички 166 кофишопа да бъдат затворени за чужденци и да останат достъпни само за гражданите на Нидерландия. Целта е по този начин да се ограничат размерите на наркотуризма. По думите на кметицата, градът трябва да стане привлекателен не с наркотиците, а със своята собствена „красота и многообразие, с богатата културна програма“.

Амстердам, който има 850 000 жители, се посещава годишно от почти 20 милиона туристи. Много от тях идват не заради каналите и музеите, а единствено с целта да посетят някой кофишоп. Тълпите пияни и дрогирани чужденци в центъра на града отдавна са се превърнали в истински проблем за местните жители, а градският бюджет няма голяма полза от тях, тъй като те харчат парите си само за алкохол и наркотици.

Загуби за бизнеса

Ограничения за продажбата на марихуана на чужденците в Нидерландия се въвеждат постепенно от 2012 година насам и съществуват из цялата страна. Но законът, който забранява легалната продажба на марихуана и на други леки наркотици на чужденци, оставя на местните власти правото на избор какви ограничения да въведат и дали въобще да ги въвеждат.

Не всички в Амстердам обаче поддържат забраната като ефективна мярка за ограничаване на онези туристи, които не идват заради културата. Логично най-голямо е недоволството сред собствениците на кофишоповете, които – подобно на ресторантите и на туристическия бизнес като цяло, също са потърпевши от пандемията. Собствениците на кофишопове не само се опасяват от загуби, но и предполагат, че търговията с наркотици ще се прехвърли на черния пазар. „Ако спрем достъпа на туристите, ще изгубим 80 процента от клиентите си“, казва Ева Макгир, продавачка в един амстердамски кофишоп. „Нидерландците не стоят по кофишоповете – те си купуват канабиса и си отиват вкъщи.“

Както казва директорът на амстердамския Музей на канабиса Гари Галахър, туристическият бранш в Нидерландия е с намалени печалби заради спада на посетителите, макар ограниченията за влизане в страната, въведени във връзка с пандемията, да бяха смекчени. Затова той не допуска, че е особено вероятно да бъде наложена забрана за посещението на кофишопове от чужденци. "Могат да променят правилата, но не и нашата култура. Амстердам си има определен имидж и ще си остане такъв", казва той. Освен това, според Галахър, рискът за стимулиране на незаконната търговия с наркотици е твърде голям. "Когато кофишоповете бяха закрити по време на локдауна, нишата тутакси бе заета от уличните търговци. След няколко дни градските власти дадоха заден ход и кофишоповете бяха открити отново."

И Ева Макгир не вярва във въвеждането на забраната: "Няма как да стане", казва тя. В такъв случай забраната ще се отнася и за множеството граждани на ЕС, които живеят и работят в града, но нямат нидерландски паспорт. Същевременно Макгир разбира защо за мнозина забраната за продажбата на леки наркотици изглежда много привлекателна - и тя се дразни от шумните невменяеми тълпи.

26-годишният Милан, който живее в квартала на „червените фенери“ в Амстердам, разказва за грозни сцени, разигравали се пред прозореца на приземното му жилище. "Веднъж видях как един човек седна там, след което повърна." Милан е привърженик на забраната: "Тези хора се държат непочтително - не проявяват разбиране към това, че в този квартал живеят хора."

Вече бяха приети някои ограничения

Междувременно Амстердам все пак е приел известни мерки срещу наркотуризма - през лятото на тази година градските власти взеха решението годишно да бъдат разрешени максимум 20 милиона туристически нощувки. А от 1 октомври квартири под наем по линия на Airbnb могат да дават само тези, които имат регистрационен номер. След въвеждането на това изискване, предлаганите жилища и къщи за нощувка в Амстердам намаляха с 80 процента.

Кметицата Халсема предвижда освен това да изнесе района с „червените фенери“ извън центъра, като тази нейна инициатива има поддръжници. По данни на Dutch News, Амстердам е вложил 160 000 евро за развитие на туристическите развлечения и забележителностите, които не са свързани с наркотиците - например за улично изкуство или най-високата люлка в Европа. Целта е да се привлекат такива туристи, които се интересуват и от култура - хора, които ще обогатят града с присъствието си и ще се държат прилично.

Директорът на Музея на канабиса Гари Галахър смята, че повече полза, отколкото от забраните, би имало от увеличаването на полицейското присъствие в центъра на града. Той е убеден, че местните жители само ще приветстват установяването на повече ред. "Но да не се дава възможност на туристите да харчат пари тук не е особено умна идея", отбелязва Галахър.

]]>
Амстердам е прочут със своите "кофишопове", защото в тях легално се продават марихуана и други производни на канабиса. Много чужденци посещават града именно заради този факт. Но тези туристи не се харесват на всички, пише DW.

Още в началото на годината кметицата на града Фемке Халсема предложи на градския съвет всички 166 кофишопа да бъдат затворени за чужденци и да останат достъпни само за гражданите на Нидерландия. Целта е по този начин да се ограничат размерите на наркотуризма. По думите на кметицата, градът трябва да стане привлекателен не с наркотиците, а със своята собствена „красота и многообразие, с богатата културна програма“.

Амстердам, който има 850 000 жители, се посещава годишно от почти 20 милиона туристи. Много от тях идват не заради каналите и музеите, а единствено с целта да посетят някой кофишоп. Тълпите пияни и дрогирани чужденци в центъра на града отдавна са се превърнали в истински проблем за местните жители, а градският бюджет няма голяма полза от тях, тъй като те харчат парите си само за алкохол и наркотици.

Загуби за бизнеса

Ограничения за продажбата на марихуана на чужденците в Нидерландия се въвеждат постепенно от 2012 година насам и съществуват из цялата страна. Но законът, който забранява легалната продажба на марихуана и на други леки наркотици на чужденци, оставя на местните власти правото на избор какви ограничения да въведат и дали въобще да ги въвеждат.

Не всички в Амстердам обаче поддържат забраната като ефективна мярка за ограничаване на онези туристи, които не идват заради културата. Логично най-голямо е недоволството сред собствениците на кофишоповете, които – подобно на ресторантите и на туристическия бизнес като цяло, също са потърпевши от пандемията. Собствениците на кофишопове не само се опасяват от загуби, но и предполагат, че търговията с наркотици ще се прехвърли на черния пазар. „Ако спрем достъпа на туристите, ще изгубим 80 процента от клиентите си“, казва Ева Макгир, продавачка в един амстердамски кофишоп. „Нидерландците не стоят по кофишоповете – те си купуват канабиса и си отиват вкъщи.“

Както казва директорът на амстердамския Музей на канабиса Гари Галахър, туристическият бранш в Нидерландия е с намалени печалби заради спада на посетителите, макар ограниченията за влизане в страната, въведени във връзка с пандемията, да бяха смекчени. Затова той не допуска, че е особено вероятно да бъде наложена забрана за посещението на кофишопове от чужденци. "Могат да променят правилата, но не и нашата култура. Амстердам си има определен имидж и ще си остане такъв", казва той. Освен това, според Галахър, рискът за стимулиране на незаконната търговия с наркотици е твърде голям. "Когато кофишоповете бяха закрити по време на локдауна, нишата тутакси бе заета от уличните търговци. След няколко дни градските власти дадоха заден ход и кофишоповете бяха открити отново."

И Ева Макгир не вярва във въвеждането на забраната: "Няма как да стане", казва тя. В такъв случай забраната ще се отнася и за множеството граждани на ЕС, които живеят и работят в града, но нямат нидерландски паспорт. Същевременно Макгир разбира защо за мнозина забраната за продажбата на леки наркотици изглежда много привлекателна - и тя се дразни от шумните невменяеми тълпи.

26-годишният Милан, който живее в квартала на „червените фенери“ в Амстердам, разказва за грозни сцени, разигравали се пред прозореца на приземното му жилище. "Веднъж видях как един човек седна там, след което повърна." Милан е привърженик на забраната: "Тези хора се държат непочтително - не проявяват разбиране към това, че в този квартал живеят хора."

Вече бяха приети някои ограничения

Междувременно Амстердам все пак е приел известни мерки срещу наркотуризма - през лятото на тази година градските власти взеха решението годишно да бъдат разрешени максимум 20 милиона туристически нощувки. А от 1 октомври квартири под наем по линия на Airbnb могат да дават само тези, които имат регистрационен номер. След въвеждането на това изискване, предлаганите жилища и къщи за нощувка в Амстердам намаляха с 80 процента.

Кметицата Халсема предвижда освен това да изнесе района с „червените фенери“ извън центъра, като тази нейна инициатива има поддръжници. По данни на Dutch News, Амстердам е вложил 160 000 евро за развитие на туристическите развлечения и забележителностите, които не са свързани с наркотиците - например за улично изкуство или най-високата люлка в Европа. Целта е да се привлекат такива туристи, които се интересуват и от култура - хора, които ще обогатят града с присъствието си и ще се държат прилично.

Директорът на Музея на канабиса Гари Галахър смята, че повече полза, отколкото от забраните, би имало от увеличаването на полицейското присъствие в центъра на града. Той е убеден, че местните жители само ще приветстват установяването на повече ред. "Но да не се дава възможност на туристите да харчат пари тук не е особено умна идея", отбелязва Галахър.

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle (DW)) https://offnews.bg//dw/amsterdam-niama-da-prodava-marihuana-na-chuzhdentci-764178.html Sat, 6 Nov 2021 14:54:33 +0200
Големият проблем на 14 ноември https://offnews.bg//dw/golemiat-problem-na-14-noemvri-764143.html Не знам за кого и за какво ще гласуват българите на тези избори. Но знам къде е големият проблем: започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък, коментира проф. Ивайло Дичев пред Дойче веле.

Знам, че преди решителни събития трябва да се ободряваме, затова да изкажа притесненията си от по-рано.

България продължава да буксува в задънената улица. Очертават се резултати, подобни на тези от предните два избора. ГЕРБ няма с кого да направят правителство, ДПС допълнително разяриха гражданите с кандидат-депутата си във Велико Търново, а приливът на подкрепа за Асен Василев и Кирил Петков изглежда за сметка на така наречените партии на промяната, което отново ни връща към същия въпрос: ще могат ли да се разберат този път?

Повод за оптимизъм няма

Кълнат се, че ще има правителство, но ако следим медийните изяви, нямаме повод за оптимизъм. ИТН заливат с обиди потенциалните си партньори, а да се четат туитовете на Тошко Йорданов е направо мъчително. На въпрос дали са си извлекли поука от двукратния си провал сценаристите отговарят, че били твърде наивни, честни и открити, от което разбираме, че смятат останалите за мошеници. Междувременно текат съдебни процеси за клевета, а Лозан Панов, наместо да напада кандидата на ГЕРБ, иска импийчмънт на действащия президент. Което, от своя страна, поставя под въпрос бъдещата коалиция между ДБ, които го подкрепят, и ИТН, ПП и ИБГНИ, които са зад Радев.

Най-сговорчиви и компромисни са новите играчи от "Продължаваме промяната" и именно това според мен е основната причина да расте подкрепата за тях. Само че приятелският огън по Кирил Петков не затихва и „бележката“ от Канада за гражданството му се представя ту като драматично погазване на конституцията, ту направо като предателство и шпионство. Предстои да видим дали тази атака няма всъщност да вдигне одобрението за него, защото противопоставя един смел човек на цялата политическа система. Но защо тази ярост - страх от конкуренция ли е или се готвят пак да предадат четата?

Анти-ГЕРБ партиите не спират да чертаят червени линии. ДБ иска лустрация, БСП отново извади глупостите си около Истанбулската конвенция, ИТН не забравят за мажоритарната система и наказването на партиите без субсидии, Бабикян е за зеления сертификат, но лидерката на формацията му Манолова внесе жалба в съда против нея. На този фон рядко чуваме какво все пак биха направили заедно.

Основният проблем на тези избори е липсата на каквато и да било политическа дискусия. Вече не се и надяваме на лидерски дебати: единият се крие на диванчето, другият - в джипката, третият - в президентството. И никой не иска да „падне до нивото“ на опонента си и да спори с него пред нас. Текат монолози, всеки по своята си частна платформа, а дори и да се съберат представители на различните партии тези монолози пак рядко се пресичат - заливат ни всевъзможни екзотични мисли, които пренасят по-възрастните от нас в зората на 1990-те. Дори шоуто на Сидеров (имитиран от новата полит-звезда Луна) вече твърде много пъти сме го гледали, за да ни възмути истински.

Цялата предизборна кампания, както и животът ни през последната година, се измести в посока на Ковида. Редовният силогизъм: мерките са закъснели, ерго са излишни. Ако са закъснели, не трябва ли да се усилят, би казал човек със здрав разум, но за говорителите въпросът е да не се съгласят, за да запазят достойнство. Вярно, че по света взимат още по-строги мерки, но ние сме самобитни. И, разбира се, валят критики към служебното правителство. Вероятно бият самара, за да се сеща магарето - тоест, Румен Радев. Но цялата тази работа е нелепа, защото служебното правителство не участва в избори, а вкарването на една експертна тема в политическия дебат предизвиква безсмислено и вредно за здравето бърборене. И смяна на канала.

За сметка на това по важните за обществото теми трудно бихме могли да запомним и артикулираме спорещи алтернативи. Всички, дори и ГЕРБ, говорят за съдебна реформа, но разбрахте ли какви са версиите за нея на едните и на другите? Къде се разминават, по какво са съгласни, какви следствия предвиждат от това, което предлагат? Не мога да възпроизведа дори идеите на съдия Панов в тази негова професионална сфера, да не говорим за проф. Герджиков, който и тук, както по всички теми, обещава да покани експерти и да направи каквото го посъветват.

Нещо ново на северномакедонския фронт?

Всички са се снишили, не чувам нито един политик смело да каже: опомнете се, помислете кое е по-важно - „признаването“ на етническия произход на Гоце или осъществяването на националния идеал за премахването на тази граница? По едно време се появи слаба надежда, че ще намерим компромис със зачитането на българското малцинство оттатък, но в Брюксел Радев даде заден ход, вероятно пак по предизборни съображения. Няма дебат, никой не смее да предлага алтернативи и не е много ясно между какво ще избираме. Кой е по-ербап? Кой повече ще се изрепчи на Запада?

Вземете Зелената сделка. Пак един такъв боязлив консенсус, като изключим Зелено движение. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)? Чухме някои интересни идеи от ПП, но голям, принципен дебат не се е състоял, поне дотук. Защото става дума за стратегически решения - за климатичните промени, за адаптирането към тях на селското стопанство и туризма, за шансовете, които дава позеленяването на икономиката. В България има много хора, които възприемат екологията като наивност и при всеки повод ѝ противопоставят нашенския егоизъм. Ето ви тема за предизборни позиции и идеи.

И така, докато затрием държавата

Където и да пипнеш, все този страх да не заемеш позиция, която да обиди някой избирател. Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в катастрофа, но въпреки това в никакъв случай не бива да допускаме мигранти, както правят в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, но дали щеше да го направи, ако беше от партия? Как да се пласираме в ЕС, да преодолеем маргинализацията, да намерим приятели? Е, тук консенсусът е вече пълен - ще се инатим по всички теми, докато затрием държавата.

Вярно е, че има истински разделящи теми като прогресивното данъчно облагане на БСП или това болниците да не са търговски дружества (пак те и ИТН). Но първото е толкова разделящо, че никой не се наема сериозно да го дискутира. Що се отнася до болниците, така и не разбрахме каква точно е идеята, какви да станат, ако няма да са търговски дружества. Един сериозен дебат с участието на лекари, с икономисти, НПО, чуждестранни експерти може би щеше да ни даде идея, та да се ориентираме в гласуването.

С една дума: скуката е голяма. Не знам за какво ще гласуват съгражданите ни на идните избори - за буренцето ракия на г-н Панов, за лицевите опори на Радев, за тогата на Герджиков. Може пък Хазарта да изпее нещо? Големият проблем в тази досада е, че започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък. Само и само да свърши мъката.

]]>
Не знам за кого и за какво ще гласуват българите на тези избори. Но знам къде е големият проблем: започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък, коментира проф. Ивайло Дичев пред Дойче веле.

Знам, че преди решителни събития трябва да се ободряваме, затова да изкажа притесненията си от по-рано.

България продължава да буксува в задънената улица. Очертават се резултати, подобни на тези от предните два избора. ГЕРБ няма с кого да направят правителство, ДПС допълнително разяриха гражданите с кандидат-депутата си във Велико Търново, а приливът на подкрепа за Асен Василев и Кирил Петков изглежда за сметка на така наречените партии на промяната, което отново ни връща към същия въпрос: ще могат ли да се разберат този път?

Повод за оптимизъм няма

Кълнат се, че ще има правителство, но ако следим медийните изяви, нямаме повод за оптимизъм. ИТН заливат с обиди потенциалните си партньори, а да се четат туитовете на Тошко Йорданов е направо мъчително. На въпрос дали са си извлекли поука от двукратния си провал сценаристите отговарят, че били твърде наивни, честни и открити, от което разбираме, че смятат останалите за мошеници. Междувременно текат съдебни процеси за клевета, а Лозан Панов, наместо да напада кандидата на ГЕРБ, иска импийчмънт на действащия президент. Което, от своя страна, поставя под въпрос бъдещата коалиция между ДБ, които го подкрепят, и ИТН, ПП и ИБГНИ, които са зад Радев.

Най-сговорчиви и компромисни са новите играчи от "Продължаваме промяната" и именно това според мен е основната причина да расте подкрепата за тях. Само че приятелският огън по Кирил Петков не затихва и „бележката“ от Канада за гражданството му се представя ту като драматично погазване на конституцията, ту направо като предателство и шпионство. Предстои да видим дали тази атака няма всъщност да вдигне одобрението за него, защото противопоставя един смел човек на цялата политическа система. Но защо тази ярост - страх от конкуренция ли е или се готвят пак да предадат четата?

Анти-ГЕРБ партиите не спират да чертаят червени линии. ДБ иска лустрация, БСП отново извади глупостите си около Истанбулската конвенция, ИТН не забравят за мажоритарната система и наказването на партиите без субсидии, Бабикян е за зеления сертификат, но лидерката на формацията му Манолова внесе жалба в съда против нея. На този фон рядко чуваме какво все пак биха направили заедно.

Основният проблем на тези избори е липсата на каквато и да било политическа дискусия. Вече не се и надяваме на лидерски дебати: единият се крие на диванчето, другият - в джипката, третият - в президентството. И никой не иска да „падне до нивото“ на опонента си и да спори с него пред нас. Текат монолози, всеки по своята си частна платформа, а дори и да се съберат представители на различните партии тези монолози пак рядко се пресичат - заливат ни всевъзможни екзотични мисли, които пренасят по-възрастните от нас в зората на 1990-те. Дори шоуто на Сидеров (имитиран от новата полит-звезда Луна) вече твърде много пъти сме го гледали, за да ни възмути истински.

Цялата предизборна кампания, както и животът ни през последната година, се измести в посока на Ковида. Редовният силогизъм: мерките са закъснели, ерго са излишни. Ако са закъснели, не трябва ли да се усилят, би казал човек със здрав разум, но за говорителите въпросът е да не се съгласят, за да запазят достойнство. Вярно, че по света взимат още по-строги мерки, но ние сме самобитни. И, разбира се, валят критики към служебното правителство. Вероятно бият самара, за да се сеща магарето - тоест, Румен Радев. Но цялата тази работа е нелепа, защото служебното правителство не участва в избори, а вкарването на една експертна тема в политическия дебат предизвиква безсмислено и вредно за здравето бърборене. И смяна на канала.

За сметка на това по важните за обществото теми трудно бихме могли да запомним и артикулираме спорещи алтернативи. Всички, дори и ГЕРБ, говорят за съдебна реформа, но разбрахте ли какви са версиите за нея на едните и на другите? Къде се разминават, по какво са съгласни, какви следствия предвиждат от това, което предлагат? Не мога да възпроизведа дори идеите на съдия Панов в тази негова професионална сфера, да не говорим за проф. Герджиков, който и тук, както по всички теми, обещава да покани експерти и да направи каквото го посъветват.

Нещо ново на северномакедонския фронт?

Всички са се снишили, не чувам нито един политик смело да каже: опомнете се, помислете кое е по-важно - „признаването“ на етническия произход на Гоце или осъществяването на националния идеал за премахването на тази граница? По едно време се появи слаба надежда, че ще намерим компромис със зачитането на българското малцинство оттатък, но в Брюксел Радев даде заден ход, вероятно пак по предизборни съображения. Няма дебат, никой не смее да предлага алтернативи и не е много ясно между какво ще избираме. Кой е по-ербап? Кой повече ще се изрепчи на Запада?

Вземете Зелената сделка. Пак един такъв боязлив консенсус, като изключим Зелено движение. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)? Чухме някои интересни идеи от ПП, но голям, принципен дебат не се е състоял, поне дотук. Защото става дума за стратегически решения - за климатичните промени, за адаптирането към тях на селското стопанство и туризма, за шансовете, които дава позеленяването на икономиката. В България има много хора, които възприемат екологията като наивност и при всеки повод ѝ противопоставят нашенския егоизъм. Ето ви тема за предизборни позиции и идеи.

И така, докато затрием държавата

Където и да пипнеш, все този страх да не заемеш позиция, която да обиди някой избирател. Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в катастрофа, но въпреки това в никакъв случай не бива да допускаме мигранти, както правят в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, но дали щеше да го направи, ако беше от партия? Как да се пласираме в ЕС, да преодолеем маргинализацията, да намерим приятели? Е, тук консенсусът е вече пълен - ще се инатим по всички теми, докато затрием държавата.

Вярно е, че има истински разделящи теми като прогресивното данъчно облагане на БСП или това болниците да не са търговски дружества (пак те и ИТН). Но първото е толкова разделящо, че никой не се наема сериозно да го дискутира. Що се отнася до болниците, така и не разбрахме каква точно е идеята, какви да станат, ако няма да са търговски дружества. Един сериозен дебат с участието на лекари, с икономисти, НПО, чуждестранни експерти може би щеше да ни даде идея, та да се ориентираме в гласуването.

С една дума: скуката е голяма. Не знам за какво ще гласуват съгражданите ни на идните избори - за буренцето ракия на г-н Панов, за лицевите опори на Радев, за тогата на Герджиков. Може пък Хазарта да изпее нещо? Големият проблем в тази досада е, че започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък. Само и само да свърши мъката.

]]>
offnews@offnews.bg (Проф. Ивайло Дичев) https://offnews.bg//dw/golemiat-problem-na-14-noemvri-764143.html Fri, 5 Nov 2021 20:41:55 +0200
Как издевателстват над Навални в руския наказателен лагер https://offnews.bg//dw/kak-izdevatelstvat-nad-navalni-v-ruskia-nakazatelen-lager-764042.html Пълна изолация, лишаване от сън, дискредитиране с лъжи и всевъзможни провокации - на това е изложен руският опозиционен лидер Алексей Навални в наказателния лагер "Покров". Двама бивши задържани разказват видяното.

Телевизионният канал "Дождь" съобщи днес за издевателствата, на които е подложен опозиционният лидер Алексей Навални в руската наказателната колония „Покров“.

Навални беше осъден на наказателен труд след завръщането си от Германия, където той беше лекуван след опита да бъде отровен в Русия с вещество от категорията на „Новичок“. За обстоятелствата около задържания опозиционер разказват двамата бивши затворници от Наказателната колония номер 2 Нариман Османов и Евгений Бурак, които са били в един отряд с Навални.

Пълна изолация и лишаване от сън

По техните думи опозиционният деец е държан в пълна изолация, а всички останали затворници са били подробно инструктирани относно забраната да се разговаря с него. За целта поотделно е било разговаряно с всеки един задържан. Освен това в колонията е бил показан филм, в който Навални е бил представен като гей. Тази информация потвърждава и Евгений Бурак.

По време на гладната стачка на Навални властите в руския наказателен лагер настанили до него човек, за който твърдели, че страда от открита форма на туберкулоза. Впоследствие това се оказа чиста инсценировка – явно, за да сплашат опозиционера и да го накарат да се откаже от своя протест, обяснява Османов.

Освен това в първите три дни след връщането на Навални от затворническата болница са били прилагани различни трикове, за да го лишават от сън – до него например е бил настанен човек, който по указание на ръководството постоянно издавал „различни силни звуци“, разказва още Османов.

Обвинения срещу Кремъл

Най-близкият съратник на Навални Леонид Волков коментира репортажа на руския телевизионен канал "Дождь", като изрази увереност, че всичко което се случва с Навални в наказателния лагер става с изричното знание на президента Владимир Путин, тъй като само той има правото да дава разпореждания относно опозиционния лидер. „Първо, защото всички ще търсят отговорност от Путин, ако от главата на Навални падне и косъм, докато е в лагера, а и защото евентуалните международни санкции в такъв случай ще ударят пряко Путин, неговите приятелчета и портмонета“, написа той във Фейсбук.

Волков предполага, че е дадена заповед да се „направи живота на Навални в колонията непоносим“. „Да не го малтретират или убиват, но пък ако други затворници го бият – това ще си е съвсем в реда на нещата. Още повече, че във всяко ъгълче има видеокамери – така властите винаги ще могат да покажат и докажат, че насилието е извършено „не от нас“. „А най-добре ще е, ако успеят да провокират Навални, така че той сам да удари някого и после да бъде пребит, така да се каже – заслужено“, казва Волков.

Влошено здравословно състояние

През януари 2021 Навални бе задържан веднага след завръщането си от лечение в Германия. През февруари 2021 Навални беше осъден на наказателен труд от 2 години и 8 месеца по делото „Ив Роше“. После съдът смекчи присъдата до 2,5 години, като отчете времето, прекарано от Навални под домашен арест.

Адвокати и сподвижници на опозиционния политик многократно са обръщали внимание на влошеното му здравословно състояние от подлагането на принудително безсъние, както и от невъзможността да му се предават необходимите лекарства и храни.

От 31 март до 23 април Навални бе в гладна стачка в знак на протест за това, че няма достъп до лекарска помощ. В момента Следственият комитет на Русия разглежда още няколко дела, свързани с отношението към Навални и негови близки съратници.

Дойче веле

]]>
Пълна изолация, лишаване от сън, дискредитиране с лъжи и всевъзможни провокации - на това е изложен руският опозиционен лидер Алексей Навални в наказателния лагер "Покров". Двама бивши задържани разказват видяното.

Телевизионният канал "Дождь" съобщи днес за издевателствата, на които е подложен опозиционният лидер Алексей Навални в руската наказателната колония „Покров“.

Навални беше осъден на наказателен труд след завръщането си от Германия, където той беше лекуван след опита да бъде отровен в Русия с вещество от категорията на „Новичок“. За обстоятелствата около задържания опозиционер разказват двамата бивши затворници от Наказателната колония номер 2 Нариман Османов и Евгений Бурак, които са били в един отряд с Навални.

Пълна изолация и лишаване от сън

По техните думи опозиционният деец е държан в пълна изолация, а всички останали затворници са били подробно инструктирани относно забраната да се разговаря с него. За целта поотделно е било разговаряно с всеки един задържан. Освен това в колонията е бил показан филм, в който Навални е бил представен като гей. Тази информация потвърждава и Евгений Бурак.

По време на гладната стачка на Навални властите в руския наказателен лагер настанили до него човек, за който твърдели, че страда от открита форма на туберкулоза. Впоследствие това се оказа чиста инсценировка – явно, за да сплашат опозиционера и да го накарат да се откаже от своя протест, обяснява Османов.

Освен това в първите три дни след връщането на Навални от затворническата болница са били прилагани различни трикове, за да го лишават от сън – до него например е бил настанен човек, който по указание на ръководството постоянно издавал „различни силни звуци“, разказва още Османов.

Обвинения срещу Кремъл

Най-близкият съратник на Навални Леонид Волков коментира репортажа на руския телевизионен канал "Дождь", като изрази увереност, че всичко което се случва с Навални в наказателния лагер става с изричното знание на президента Владимир Путин, тъй като само той има правото да дава разпореждания относно опозиционния лидер. „Първо, защото всички ще търсят отговорност от Путин, ако от главата на Навални падне и косъм, докато е в лагера, а и защото евентуалните международни санкции в такъв случай ще ударят пряко Путин, неговите приятелчета и портмонета“, написа той във Фейсбук.

Волков предполага, че е дадена заповед да се „направи живота на Навални в колонията непоносим“. „Да не го малтретират или убиват, но пък ако други затворници го бият – това ще си е съвсем в реда на нещата. Още повече, че във всяко ъгълче има видеокамери – така властите винаги ще могат да покажат и докажат, че насилието е извършено „не от нас“. „А най-добре ще е, ако успеят да провокират Навални, така че той сам да удари някого и после да бъде пребит, така да се каже – заслужено“, казва Волков.

Влошено здравословно състояние

През януари 2021 Навални бе задържан веднага след завръщането си от лечение в Германия. През февруари 2021 Навални беше осъден на наказателен труд от 2 години и 8 месеца по делото „Ив Роше“. После съдът смекчи присъдата до 2,5 години, като отчете времето, прекарано от Навални под домашен арест.

Адвокати и сподвижници на опозиционния политик многократно са обръщали внимание на влошеното му здравословно състояние от подлагането на принудително безсъние, както и от невъзможността да му се предават необходимите лекарства и храни.

От 31 март до 23 април Навални бе в гладна стачка в знак на протест за това, че няма достъп до лекарска помощ. В момента Следственият комитет на Русия разглежда още няколко дела, свързани с отношението към Навални и негови близки съратници.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/kak-izdevatelstvat-nad-navalni-v-ruskia-nakazatelen-lager-764042.html Thu, 4 Nov 2021 21:51:25 +0200
ЦИК ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят https://offnews.bg//dw/tcik-shte-mogat-da-manipulirat-i-poslagvat-shte-mogat-da-kriat-i-izhv-763812.html Ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят: решението на ЦИК за ръчно броене крие големи опасности. Толкова големи, че може зорлем да си провалим изборите. Коментар от Веселин Стойнев за DW.

На пръв поглед изглежда като двойно подсигуряване за честността на вота - хем машината да брои електронно гласуването, хем секционните комисии да броят ръчно разписките от машината. В действителност обаче резултатът е като тройното наказание по български - хем торбата със сол, хем стоте тояги на голо, хем стоте гроша глоба.

С голямо мнозинство в Централната избирателна комисия, съставено от представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН, в петък бе взето решение на изборите на 14 ноември във всяка секция да се броят ръчно контролните разписки от вота за президент и за парламент. Още в понеделник „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Изправи се БГ. Ние идваме“ внесоха жалби във Върховния административен съд (ВАС) за отмяна на решението на ЦИК.

Искаме ли този хаос, искаме ли зорлем да провалим изборите?

Ако човек си направи труда да прочете методическите указания на ЦИК, в които е въведено задължението за ръчно броене, и го сравни с нормите в Изборния кодекс, без да е юрист ще установи, че комисията си позволява да дописва и променя кодекса. А в него много изчерпателно са описани задълженията на секционните комисии, сред които не фигурира ръчно броене. Нещо повече: като единствено легитимни данни за резултатите от вота се признават тези от електронната машина, удостоверени с машинен протокол. ЦИК обаче въвежда някакъв нов протокол от ръчно броене, непредвиден в кодекса.

Да си представим какво ще се случи на практика. Контролните разписки от машините наподобяват разписките от банкомат. Те са много по-малки по размер от хартиените бюлетини и данните от вота са изписани върху тях с дребен шрифт. Секционните комисии трябва да броят имена на мажоритарни кандидати за президент, на партийни листи за парламент, плюс номера на преференциален вот за депутати. Това означава продължителна и изнурителна работа. Която тъкмо заради това предполага доверие между членовете на комисията - не могат всички да надничат в разписката с дребния шрифт в ръцете на този, който брои. И точно заради тази възможност мнозина могат да послъгват при броенето. Могат дори да скрият или изхвърлят разписки - случвало се е в огромни мащаби при вотове с хартиени бюлетини. А в отчитането на преференциите опитът нерядко сочи особена междупартийна солидарност: един член на комисия го интересуват преференциите в неговата партия и може да ги манипулира както си иска, ако не се бърка в аналогичната работа на съседа си по броене, който е представител на друга партия.

Накрая данните от ръчното броене се вписват в протокол, като тези данни, съвсем малко или пък много, може да се разминават с данните от машинния протокол. Ръчният протокол, според кодекса, няма да е валиден, но пък ще бъде качен на страницата на ЦИК и всеки ще може да види, че при него едно е на машина, друго - на ръка. Ами ако тези разминавания са значителни? Ами ако са в стотици или дори хиляди секции?

И солта, и тоягите, и грошовете

Резултатът от безумното решение на ЦИК е поне троен. Първо, изяждаме солта: вместо да имаме бързи и ясни изборни резултати, пак ще броим по нощите и ще предаваме в районните избирателни комисии мърляви протоколи. Второ, плащаме грошовете: десетките милиони левове за машини и софтуер са отишли нахалост - просто сме си купили тъч скрийн принтери за невзрачни хартиени бюлетини. Трето, отнасяме тоягите: над резултатите от вота тегнат тежки съмнения и дори може да се надигнат гласове той да бъде касиран частично или изцяло.

Разбира се, броене може да има и е нормално то да се прави извадково - за аналогова верификация на дигиталния процес. На миналите избори резултатите бяха броени ръчно в цели 1363 секции от всичките 9401, в които бе гласувано с машини. Известни разминавания в резултатите имаше само в секциите в чужбина, а резултатите от тези в страната се забавиха прекомерно.

Резонният въпрос накрая е каква е целта на ръчното броене. Очевидно първата цел е да се компрометира машинното, стига представителите на партиите, гласували решението на ЦИК, да се постараят. И да се върнем към изпитаното хартиено гласуване, което е много по-удобно за контролиране на вота и за манипулация на резултатите, особено чрез превръщането на валидни бюлетини в невалидни.

Втората цел е партиите, на които изборният резултат не им изнася, да имат възможност за оправдание. И в най-добрия случай да могат да кажат: Няма да оспорваме изборите, но да знаете, че сме жертва, електорално тежим повече. А в най-лошия да искат касиране на изборите.

За да не си проваляме зорлем изборите, ВАС трябва бързичко да пресече безотговорните партийни шмекерувания и да постави ЦИК на мястото ѝ.

]]>
Ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят: решението на ЦИК за ръчно броене крие големи опасности. Толкова големи, че може зорлем да си провалим изборите. Коментар от Веселин Стойнев за DW.

На пръв поглед изглежда като двойно подсигуряване за честността на вота - хем машината да брои електронно гласуването, хем секционните комисии да броят ръчно разписките от машината. В действителност обаче резултатът е като тройното наказание по български - хем торбата със сол, хем стоте тояги на голо, хем стоте гроша глоба.

С голямо мнозинство в Централната избирателна комисия, съставено от представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН, в петък бе взето решение на изборите на 14 ноември във всяка секция да се броят ръчно контролните разписки от вота за президент и за парламент. Още в понеделник „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Изправи се БГ. Ние идваме“ внесоха жалби във Върховния административен съд (ВАС) за отмяна на решението на ЦИК.

Искаме ли този хаос, искаме ли зорлем да провалим изборите?

Ако човек си направи труда да прочете методическите указания на ЦИК, в които е въведено задължението за ръчно броене, и го сравни с нормите в Изборния кодекс, без да е юрист ще установи, че комисията си позволява да дописва и променя кодекса. А в него много изчерпателно са описани задълженията на секционните комисии, сред които не фигурира ръчно броене. Нещо повече: като единствено легитимни данни за резултатите от вота се признават тези от електронната машина, удостоверени с машинен протокол. ЦИК обаче въвежда някакъв нов протокол от ръчно броене, непредвиден в кодекса.

Да си представим какво ще се случи на практика. Контролните разписки от машините наподобяват разписките от банкомат. Те са много по-малки по размер от хартиените бюлетини и данните от вота са изписани върху тях с дребен шрифт. Секционните комисии трябва да броят имена на мажоритарни кандидати за президент, на партийни листи за парламент, плюс номера на преференциален вот за депутати. Това означава продължителна и изнурителна работа. Която тъкмо заради това предполага доверие между членовете на комисията - не могат всички да надничат в разписката с дребния шрифт в ръцете на този, който брои. И точно заради тази възможност мнозина могат да послъгват при броенето. Могат дори да скрият или изхвърлят разписки - случвало се е в огромни мащаби при вотове с хартиени бюлетини. А в отчитането на преференциите опитът нерядко сочи особена междупартийна солидарност: един член на комисия го интересуват преференциите в неговата партия и може да ги манипулира както си иска, ако не се бърка в аналогичната работа на съседа си по броене, който е представител на друга партия.

Накрая данните от ръчното броене се вписват в протокол, като тези данни, съвсем малко или пък много, може да се разминават с данните от машинния протокол. Ръчният протокол, според кодекса, няма да е валиден, но пък ще бъде качен на страницата на ЦИК и всеки ще може да види, че при него едно е на машина, друго - на ръка. Ами ако тези разминавания са значителни? Ами ако са в стотици или дори хиляди секции?

И солта, и тоягите, и грошовете

Резултатът от безумното решение на ЦИК е поне троен. Първо, изяждаме солта: вместо да имаме бързи и ясни изборни резултати, пак ще броим по нощите и ще предаваме в районните избирателни комисии мърляви протоколи. Второ, плащаме грошовете: десетките милиони левове за машини и софтуер са отишли нахалост - просто сме си купили тъч скрийн принтери за невзрачни хартиени бюлетини. Трето, отнасяме тоягите: над резултатите от вота тегнат тежки съмнения и дори може да се надигнат гласове той да бъде касиран частично или изцяло.

Разбира се, броене може да има и е нормално то да се прави извадково - за аналогова верификация на дигиталния процес. На миналите избори резултатите бяха броени ръчно в цели 1363 секции от всичките 9401, в които бе гласувано с машини. Известни разминавания в резултатите имаше само в секциите в чужбина, а резултатите от тези в страната се забавиха прекомерно.

Резонният въпрос накрая е каква е целта на ръчното броене. Очевидно първата цел е да се компрометира машинното, стига представителите на партиите, гласували решението на ЦИК, да се постараят. И да се върнем към изпитаното хартиено гласуване, което е много по-удобно за контролиране на вота и за манипулация на резултатите, особено чрез превръщането на валидни бюлетини в невалидни.

Втората цел е партиите, на които изборният резултат не им изнася, да имат възможност за оправдание. И в най-добрия случай да могат да кажат: Няма да оспорваме изборите, но да знаете, че сме жертва, електорално тежим повече. А в най-лошия да искат касиране на изборите.

За да не си проваляме зорлем изборите, ВАС трябва бързичко да пресече безотговорните партийни шмекерувания и да постави ЦИК на мястото ѝ.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/tcik-shte-mogat-da-manipulirat-i-poslagvat-shte-mogat-da-kriat-i-izhv-763812.html Tue, 2 Nov 2021 17:05:08 +0200
Защо в България антиваксърите станаха мнозинство https://offnews.bg//dw/zashto-v-balgaria-antivaksarite-stanaha-mnozinstvo-763690.html Българското общество се нуждае не само от ваксини срещу коронавируса, а и от ваксина срещу лъжите и дезинформацията. Защото България доказа, че дезинформацията убива. Съвсем буквално. Коментар на Георги А. Ангелов за Дойче Веле.

Една жена се ваксинирала и два дни след това умряла. Не COVID е проблемът, а ваксините. Това разказала българска учителка на учениците си в час. И тъй като децата по правило приемат безкритично всичко, което чуят от учителите си, е съвсем разбираемо дете да се притесни, че родителите му ще умрат, защото са ваксинирани. Но не само децата приемат безкритично дезинформацията, а явно и много български учители. Вирусологът проф. Радка Аргирова, която участва като експерт в срещите на МОН с учителите относно ваксинацията, разказа, че ѝ се налага да отговаря на въпроси като „Колко пари ви плащат, за да говорите лъжи“ или „Колко време още ще говорите за тези ваксини, които са вода“.

Фактите

България има имиджа на най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС. А според статистиката за разпространението на коронавируса България е не само с най-ниска степен на ваксинация в ЕС, но и се бори за “титлата” за най-висока смъртност. Това добавя стойност към друго клиширано определение - за най-бързо топящата се нация.

Основна причина за рекордно високата смъртност е твърде ниското ниво на ваксинация. Смазващата част от населението стои на позицията на учителите от горния пример и отказва да се ваксинира - макар данните от цял свят да показват, че смъртността е в пъти по-ниска в страните с по-високо ниво на ваксинация. В Австрия например, където са ваксинирани около 62% от населението, смъртността е 1,58 души на 1 милион, а в България, където ваксинираните са около 22%, смъртността е 18,33 души на милион.

Последната версия на антиваксърите, разпространявана и от политици, гласи, че високата смъртност се дължи на лошото състояние на здравеопазването в България. Елементарната проверка показва, че няма страна с по-високо ниво на ваксинация от България, където да има по-висока смъртност - без значение на кое място е в индекса за качество на здравеопазването.

Причините

От началото на годината България се намира в предизборна ситуация. И само две партии до този момент не са си позволили да използват фалшиви новини в битката за гласовете на мнозинството неваксинирани.

А иначе за разцвета на антиваксърството има много причини. Освен предизборната безотговорност, една от тях е ниското ниво на функционална и медийна грамотност. А тя е основната бариера срещу лъжите и дезинформацията.

Сегашното превземане на общественото мнение от дезинформацията не е първият пример в последните години - и няма да е последният. По същия начин големи групи бяха убедени, че с Истанбулската конвенция ще се въвежда трети пол, а Стратегията за детето цели отнемането на деца и изнасянето им в чужбина. Част от Фейсбук групите и "мозъците" зад трите дезинформационни кампании са едни и същи.

Тези дни в европейски доклад Русия за пореден път беше посочена като източник на кампанията срещу западните ваксини. Този път акцентът на доклада е, че системната дезинформационна кампания в руските медии, целяща да подхрани на Запад съмненията относно ваксините срещу Ковид-19, е дала обратен резултат, тъй като броят на смъртните случаи в Русия се увеличава до рекордни стойности. С други думи: дезинформацията убива. Съвсем буквално.

Не ни е виновна само Русия

В българския случай обаче не е виновна само Русия. Отговорност носят и партиите, печелещи гласове с цената на трупове. Отговорност носят и медиите, които трупат кликове, представяйки тезите на “учени” и говорещи глави, които отдавна са компрометирани. Отговорност носят и трите правителства тази година, които не намериха смелост и мотивация да проведат истинска и навременна информационна кампания за ваксинацията. И тъй като липсата на информация не търпи вакуум, “отговорите” на въпросите за ваксинацията бяха дадени от дезинформацията. Един от малкото действащи методи срещу дезинформацията е повтарянето на коректната информация. Но такава кампания няма.

И така стигнахме до едно адски разделено общество, в което антиваксърите са мнозинство. Те настояват, че имат право на мнение и не се страхуват да го налагат с крясъци по площади, медии и социални мрежи. Мнението не е факт, но невярна информация, подадена по изпитан от векове метод, се превръща в мнение, което в главите на мнозинството е равно на факт. В психологията и военните учебници по дезинформация са добре описани способите, чрез които прочетеното и чутото неусетно се превръща в твое мнение, в извод, за който си мислиш, че сам си стигнал до него. Не е трудно. Подсъзнанието се мотивира от чувства, от емоции, не от знание. Затова се използват и такива фалшиви новини, че носенето на маски и тестовете вредят на децата, а ваксините срещу Ковид-19 водят до безплодие.

Урок за силата на дезинформацията може да се вземе от Украйна, която си даде сметка, че важен фактор за лесната анексия на Крим и за все още тлеещите конфликти в Донбас беше нивото на дезинформация и ниската медийна грамотност. От няколко години там се правят опити за повишаване на медийната грамотност и изграждане на критично мислене още в училищна възраст.

Ваксини срещу дезинформацията

Българското общество се нуждае не само от ваксини срещу коронавируса, но и от ваксина срещу дезинформацията. Иначе бъдещето на България ще продължи да бъде мрачно, защото тази успешна кампания няма да е последната.

За последната седмица в България са починали 885 души. 95% от тях не са били ваксинирани. И въпреки този факт лъжите за ваксините са се загнездили в общественото съзнание. Както са се загнездили и лъжите за “джендър” конспирацията. Както са се загнездили и още куп други небивалици и предразсъдъци.

]]>
Българското общество се нуждае не само от ваксини срещу коронавируса, а и от ваксина срещу лъжите и дезинформацията. Защото България доказа, че дезинформацията убива. Съвсем буквално. Коментар на Георги А. Ангелов за Дойче Веле.

Една жена се ваксинирала и два дни след това умряла. Не COVID е проблемът, а ваксините. Това разказала българска учителка на учениците си в час. И тъй като децата по правило приемат безкритично всичко, което чуят от учителите си, е съвсем разбираемо дете да се притесни, че родителите му ще умрат, защото са ваксинирани. Но не само децата приемат безкритично дезинформацията, а явно и много български учители. Вирусологът проф. Радка Аргирова, която участва като експерт в срещите на МОН с учителите относно ваксинацията, разказа, че ѝ се налага да отговаря на въпроси като „Колко пари ви плащат, за да говорите лъжи“ или „Колко време още ще говорите за тези ваксини, които са вода“.

Фактите

България има имиджа на най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС. А според статистиката за разпространението на коронавируса България е не само с най-ниска степен на ваксинация в ЕС, но и се бори за “титлата” за най-висока смъртност. Това добавя стойност към друго клиширано определение - за най-бързо топящата се нация.

Основна причина за рекордно високата смъртност е твърде ниското ниво на ваксинация. Смазващата част от населението стои на позицията на учителите от горния пример и отказва да се ваксинира - макар данните от цял свят да показват, че смъртността е в пъти по-ниска в страните с по-високо ниво на ваксинация. В Австрия например, където са ваксинирани около 62% от населението, смъртността е 1,58 души на 1 милион, а в България, където ваксинираните са около 22%, смъртността е 18,33 души на милион.

Последната версия на антиваксърите, разпространявана и от политици, гласи, че високата смъртност се дължи на лошото състояние на здравеопазването в България. Елементарната проверка показва, че няма страна с по-високо ниво на ваксинация от България, където да има по-висока смъртност - без значение на кое място е в индекса за качество на здравеопазването.

Причините

От началото на годината България се намира в предизборна ситуация. И само две партии до този момент не са си позволили да използват фалшиви новини в битката за гласовете на мнозинството неваксинирани.

А иначе за разцвета на антиваксърството има много причини. Освен предизборната безотговорност, една от тях е ниското ниво на функционална и медийна грамотност. А тя е основната бариера срещу лъжите и дезинформацията.

Сегашното превземане на общественото мнение от дезинформацията не е първият пример в последните години - и няма да е последният. По същия начин големи групи бяха убедени, че с Истанбулската конвенция ще се въвежда трети пол, а Стратегията за детето цели отнемането на деца и изнасянето им в чужбина. Част от Фейсбук групите и "мозъците" зад трите дезинформационни кампании са едни и същи.

Тези дни в европейски доклад Русия за пореден път беше посочена като източник на кампанията срещу западните ваксини. Този път акцентът на доклада е, че системната дезинформационна кампания в руските медии, целяща да подхрани на Запад съмненията относно ваксините срещу Ковид-19, е дала обратен резултат, тъй като броят на смъртните случаи в Русия се увеличава до рекордни стойности. С други думи: дезинформацията убива. Съвсем буквално.

Не ни е виновна само Русия

В българския случай обаче не е виновна само Русия. Отговорност носят и партиите, печелещи гласове с цената на трупове. Отговорност носят и медиите, които трупат кликове, представяйки тезите на “учени” и говорещи глави, които отдавна са компрометирани. Отговорност носят и трите правителства тази година, които не намериха смелост и мотивация да проведат истинска и навременна информационна кампания за ваксинацията. И тъй като липсата на информация не търпи вакуум, “отговорите” на въпросите за ваксинацията бяха дадени от дезинформацията. Един от малкото действащи методи срещу дезинформацията е повтарянето на коректната информация. Но такава кампания няма.

И така стигнахме до едно адски разделено общество, в което антиваксърите са мнозинство. Те настояват, че имат право на мнение и не се страхуват да го налагат с крясъци по площади, медии и социални мрежи. Мнението не е факт, но невярна информация, подадена по изпитан от векове метод, се превръща в мнение, което в главите на мнозинството е равно на факт. В психологията и военните учебници по дезинформация са добре описани способите, чрез които прочетеното и чутото неусетно се превръща в твое мнение, в извод, за който си мислиш, че сам си стигнал до него. Не е трудно. Подсъзнанието се мотивира от чувства, от емоции, не от знание. Затова се използват и такива фалшиви новини, че носенето на маски и тестовете вредят на децата, а ваксините срещу Ковид-19 водят до безплодие.

Урок за силата на дезинформацията може да се вземе от Украйна, която си даде сметка, че важен фактор за лесната анексия на Крим и за все още тлеещите конфликти в Донбас беше нивото на дезинформация и ниската медийна грамотност. От няколко години там се правят опити за повишаване на медийната грамотност и изграждане на критично мислене още в училищна възраст.

Ваксини срещу дезинформацията

Българското общество се нуждае не само от ваксини срещу коронавируса, но и от ваксина срещу дезинформацията. Иначе бъдещето на България ще продължи да бъде мрачно, защото тази успешна кампания няма да е последната.

За последната седмица в България са починали 885 души. 95% от тях не са били ваксинирани. И въпреки този факт лъжите за ваксините са се загнездили в общественото съзнание. Както са се загнездили и лъжите за “джендър” конспирацията. Както са се загнездили и още куп други небивалици и предразсъдъци.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов за Дойче Веле) https://offnews.bg//dw/zashto-v-balgaria-antivaksarite-stanaha-mnozinstvo-763690.html Mon, 1 Nov 2021 13:23:03 +0200
Уникален експеримент на Pfizer: да ваксинираш цял един град https://offnews.bg//dw/unikalen-eksperiment-na-pfizer-da-vaksinirash-tcial-edin-grad-763625.html Бразилия е сред най-тежко засегнатите от Ковид пандемията страни в света с над 600 000 жертви на заразата. Но какво би станало, ако всички без изключение са ваксинирани? Pfizer започва такъв експеримент в град Толедо.

Бразилия е може би най-силно поляризираната относно имунизациите срещу Ковид-19 страна в света. От една страна имаме един държавен глава, който твърди, че ваксините можели да предизвикат СПИН, заради което Фейсбук и Ютюб свалиха неговото видео от платформите си. От друга страна 94 процента от бразилците държат непременно да се ваксинират, показва актуално проучване на социологическия институт Datafolha. И всичко това се случва на фона на високия брой жертви на пандемията в тази страна дотук – над 600 хиляди бразилци починаха от Ковид-19.

"Сега целият свят нас гледа"

Именно в държавата, чийто президент Жаир Болсонаро твърди, че вирусът не е нищо повече от „лек грип", започва уникален експеримент на Pfizer: всичките 143 хиляди жители на град Толедо в югозападната част на страната ще бъдат ваксинирани, след което в продължение на една година ще се наблюдава какво се случва, ако всички без изключение са ваксинирани с препарата на BioNTech/Pfizer.

Междувременно 99 процента от жителите на града над 12 години са ваксинирани поне по веднъж, а 65 на сто са получили и втората доза. Поставят се и подсилващи, бустерни дози от ваксината. Според кмета на Толедо Бето Лунити, още от самото начало населението спазва стриктно изискванията за дистанция и носене на маски и като цяло се отнася много положително към проекта. "Сега целият свят нас гледа", казва той.

Как Толедо се пребори за експеримента

Кметът, който е прекарал Ковид-19, разпространил по време на заболяването си диагнозата онлайн - като предупреждение към своите съграждани. „Ние в Толедо вярваме в науката, а аз като човек, който отговаря за почти 150 000 души, трябва да давам пример с поведението си", казва Лунити. „В това отношение нашият президент не е добър пример", убеден е той.

Толедо покрива идеално изискванията за провеждането на въпросния експеримент: той е среден по големина град, в който има здравни служби, болница и университет, които могат да са от полза за изследването. А сред населението няма хора, които да са против ваксините. Толедо успя да се наложи като „столица" на проекта в конкуренция с много други градове - получи най-високата оценка от 100 точки.

Колко трае ваксинационната защита?

Габриела Кушарски, която отговаря за здравеопазването в Толедо, има най-точен поглед върху нещата. „Благодарение на напредъка при имунизациите през последните два месеца осезаемо спаднаха и заразите, и хоспитализациите, и смъртните случаи. В момента имаме само шестима пациенти, и два смъртни случая седмично", казва тя.

Кушарски и екипът ѝ ще продължат да работят в същата посока - в момента в пълен ход е имунизационната кампания за децата над 12 години. За един месец заболяванията във възрастовата група до 19 години са спаднали от 49 на 7, разказва лекарката. И ако в началото на пандемията в Толедо са се използвали и други ваксини, сега имунизациите се правят само с препарата на BioNTech/Pfizer.

„С този проект за 100 процента имунизирано население ще получим в реално време резултати, засягащи хоспитализациите, смъртните случаи и особено - вариантите на вируса. Искаме да разберем как се държи вирусът в един имунизиран град, колко трае например ваксинационната защита", казва Кушарски. Същевременно правилата за дистанция и за носене на маски ще продължат да се спазват.

Толедо е продължение на проекта "S" в Серана

Толедо впрочем е вторият бразилски град, в който се реализира подобен проект - „оригиналът" е градчето Серана, чийто 45 000 жители (само възрастните хора) бяха имунизирани с китайската ваксина CoronaVac.

Резултатът определено е окуражителен, казва директорът на държавната болница в Серана Маркос Борхес. „Броят на симптоматичните случаи на Ковид-19 спадна с 80 процента, необходимостта от хоспитализации - с 86 на сто, а смъртните случаи - с цели 95 процента", казва той. Същевременно е констатиран спад на новите заразявания сред неимунизираните. „Установихме ясно ограничаване на циркулацията на вируса", посочва Борхес.

За Толедо най-голямото предизвикателство в следващите месеци ще е да не се допусне „внос" на пандемията отвън. В Серана входовете към града бяха под строг контрол, а посетителите трябваше да се регистрират и можеха да остават само определено време в града.

Дойче веле

]]>
Бразилия е сред най-тежко засегнатите от Ковид пандемията страни в света с над 600 000 жертви на заразата. Но какво би станало, ако всички без изключение са ваксинирани? Pfizer започва такъв експеримент в град Толедо.

Бразилия е може би най-силно поляризираната относно имунизациите срещу Ковид-19 страна в света. От една страна имаме един държавен глава, който твърди, че ваксините можели да предизвикат СПИН, заради което Фейсбук и Ютюб свалиха неговото видео от платформите си. От друга страна 94 процента от бразилците държат непременно да се ваксинират, показва актуално проучване на социологическия институт Datafolha. И всичко това се случва на фона на високия брой жертви на пандемията в тази страна дотук – над 600 хиляди бразилци починаха от Ковид-19.

"Сега целият свят нас гледа"

Именно в държавата, чийто президент Жаир Болсонаро твърди, че вирусът не е нищо повече от „лек грип", започва уникален експеримент на Pfizer: всичките 143 хиляди жители на град Толедо в югозападната част на страната ще бъдат ваксинирани, след което в продължение на една година ще се наблюдава какво се случва, ако всички без изключение са ваксинирани с препарата на BioNTech/Pfizer.

Междувременно 99 процента от жителите на града над 12 години са ваксинирани поне по веднъж, а 65 на сто са получили и втората доза. Поставят се и подсилващи, бустерни дози от ваксината. Според кмета на Толедо Бето Лунити, още от самото начало населението спазва стриктно изискванията за дистанция и носене на маски и като цяло се отнася много положително към проекта. "Сега целият свят нас гледа", казва той.

Как Толедо се пребори за експеримента

Кметът, който е прекарал Ковид-19, разпространил по време на заболяването си диагнозата онлайн - като предупреждение към своите съграждани. „Ние в Толедо вярваме в науката, а аз като човек, който отговаря за почти 150 000 души, трябва да давам пример с поведението си", казва Лунити. „В това отношение нашият президент не е добър пример", убеден е той.

Толедо покрива идеално изискванията за провеждането на въпросния експеримент: той е среден по големина град, в който има здравни служби, болница и университет, които могат да са от полза за изследването. А сред населението няма хора, които да са против ваксините. Толедо успя да се наложи като „столица" на проекта в конкуренция с много други градове - получи най-високата оценка от 100 точки.

Колко трае ваксинационната защита?

Габриела Кушарски, която отговаря за здравеопазването в Толедо, има най-точен поглед върху нещата. „Благодарение на напредъка при имунизациите през последните два месеца осезаемо спаднаха и заразите, и хоспитализациите, и смъртните случаи. В момента имаме само шестима пациенти, и два смъртни случая седмично", казва тя.

Кушарски и екипът ѝ ще продължат да работят в същата посока - в момента в пълен ход е имунизационната кампания за децата над 12 години. За един месец заболяванията във възрастовата група до 19 години са спаднали от 49 на 7, разказва лекарката. И ако в началото на пандемията в Толедо са се използвали и други ваксини, сега имунизациите се правят само с препарата на BioNTech/Pfizer.

„С този проект за 100 процента имунизирано население ще получим в реално време резултати, засягащи хоспитализациите, смъртните случаи и особено - вариантите на вируса. Искаме да разберем как се държи вирусът в един имунизиран град, колко трае например ваксинационната защита", казва Кушарски. Същевременно правилата за дистанция и за носене на маски ще продължат да се спазват.

Толедо е продължение на проекта "S" в Серана

Толедо впрочем е вторият бразилски град, в който се реализира подобен проект - „оригиналът" е градчето Серана, чийто 45 000 жители (само възрастните хора) бяха имунизирани с китайската ваксина CoronaVac.

Резултатът определено е окуражителен, казва директорът на държавната болница в Серана Маркос Борхес. „Броят на симптоматичните случаи на Ковид-19 спадна с 80 процента, необходимостта от хоспитализации - с 86 на сто, а смъртните случаи - с цели 95 процента", казва той. Същевременно е констатиран спад на новите заразявания сред неимунизираните. „Установихме ясно ограничаване на циркулацията на вируса", посочва Борхес.

За Толедо най-голямото предизвикателство в следващите месеци ще е да не се допусне „внос" на пандемията отвън. В Серана входовете към града бяха под строг контрол, а посетителите трябваше да се регистрират и можеха да остават само определено време в града.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (Оливер Пипер - DW) https://offnews.bg//dw/unikalen-eksperiment-na-pfizer-da-vaksinirash-tcial-edin-grad-763625.html Sun, 31 Oct 2021 18:24:10 +0200
Така става прехвърлянето на мигранти през Беларус за Германия https://offnews.bg//dw/taka-stava-prehvarlianeto-na-migranti-prez-belarus-za-germania-763553.html Прехвърлянето на нелегални мигранти през Беларус и Полша към Германия не спира: дотук по този маршрут в Германия вече са пристигнали над 6 000 души. Как функционира схемата и какво прави Берлин, за да запуши този канал? Разказва DW.

„Броят на установените нарушители на германско-полската граница остава висок", казва за ДВ Стив Алтер от германското външно министерство. Става дума най-вече за бежанци от Ирак, Иран, Сирия, Афганистан и Пакистан, които стигат до Германия от Беларус през Полша.

По данни на Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF), от началото на годината по този маршрут в Германия са пристигнали над 6000 кандидати за убежище, като най-голям брой - 5500 - са дошли от началото на август досега.

Паспортите им са с беларуски гранични печати

Всички заловени или доброволно предали се са с паспорти с беларуски гранични печати, установяват германските полицаи. Поради което е несъмнено, че за пристигането си в ЕС тези хора са се възползвали именно от „беларуския транзит", който - както смятат в Берлин - е открит и съществува не само със знанието, но и с активната подкрепа на режима в Минск.

Според Дъблинския регламент, мигрантите принципно трябва да подават искане за убежище в тази държава, в която за първи път са преминали границата на ЕС. Но повечето предпочитат да не се регистрират в Полша, полагат усилия да изминат 700-те км от източната до западната ѝ граница незабелязано и без да оставят отпечатъци от пръстите си в дактилоскопската база данни на ЕС. Много от бежанците успяват да реализират тези свои намерения, поради което броят на тези, които Германия има основание да върне на Полша, не е голям.

От Минск до полската граница

В резултат от разпитите на нелегални мигранти германските граничари вече са доста наясно как точно функционира „беларуският транзит". Бежанците пристигат в Беларус по въздуха, след като са превели по депозитна сметка на някоя туристическа агенция в страната, от която тръгват, между 4 и 12 хиляди долара за 30-дневна виза.

След пристигането в Минск отвеждат „туриста", в зависимост от закупения от него пакет услуги, или в хотел, или в помещение за изчакване. Когато се събере група, качват хората в автобус и ги откарват до западната граница. Някои бежанци дори разказали на германски полицаи, че беларуските граничари са им помагали да минат на полска страна - разрязвали дупки в телената ограда или с помощта на дронове им намирали места за безопасен преход.

С обществен транспорт от Полша до Германия

Вече на полска територия бежанците, чрез геолокацията на своя смартфон, определят местоположението на човека, който ще ги преведе по-нататък на запад. Това затруднява работата на полските граничари, тъй като бежанците не водят телефонни разговори, които биха могли да бъдат подслушани.

В Полша превозът по правило се осъществява с малък товарен фургон от типа на Fiat Ducato, в който се събират по 30-40 души. Фургонът се ескортира от лек автомобил, който пътува няколко километра пред него с разузнавателна цел. И ако се натъкне на проверка на пътя, маршрутът се променя.

Случва се и каналджии да бъдат заловени. Сравнително голям брой - 14 души - бяха задържани на 22 октомври по подозрение за подпомагане на трафиканти на хора. Сред задържаните има и двама германци, останалите са граждани на Полша, Сирия, Италия, Румъния, Иран, Грузия и Узбекистан.

Последният етап - през полско-германската граница - се преодолява по различни начини: или със същия фургон, пеша, с такси или с обществен транспорт - например с автобус N983, който пътува от Слубице в Полша до Франкфурт на Одер в Германия. Вече на германска територия бежанците си правят селфи като доказателство, че са пристигнали благополучно и едва след това организаторът на „пътуването" си получава парите. Всичко е точно, измама няма.

Какво може да направи Берлин?

За да спре мигрантския поток към Германия от Беларус, германското правителство води преговори и с авиокомпаниите, които осъществяват полети до Минск, и с държавите, от които бежанците тръгват. С Ирак, например, вече е постигната договореност за прекратяване на преките полети до Беларус. Но пък за сметка на това, както посочва говорителят на германското външно министерство Кристофер Бургер, са се увеличили полетите към Минск от Дамаск, Бейрут и Аман през Истанбул и Обединените арабски емирства.

На преговорите с тези държави очевидно става дума и за солидната финансова помощ, която им оказва Германия в рамките на програмите за развитие. Именно заплахата за прекратяване на този финансов източник е накарала властите в Ирак да приемат германските изисквания.

]]>
Прехвърлянето на нелегални мигранти през Беларус и Полша към Германия не спира: дотук по този маршрут в Германия вече са пристигнали над 6 000 души. Как функционира схемата и какво прави Берлин, за да запуши този канал? Разказва DW.

„Броят на установените нарушители на германско-полската граница остава висок", казва за ДВ Стив Алтер от германското външно министерство. Става дума най-вече за бежанци от Ирак, Иран, Сирия, Афганистан и Пакистан, които стигат до Германия от Беларус през Полша.

По данни на Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF), от началото на годината по този маршрут в Германия са пристигнали над 6000 кандидати за убежище, като най-голям брой - 5500 - са дошли от началото на август досега.

Паспортите им са с беларуски гранични печати

Всички заловени или доброволно предали се са с паспорти с беларуски гранични печати, установяват германските полицаи. Поради което е несъмнено, че за пристигането си в ЕС тези хора са се възползвали именно от „беларуския транзит", който - както смятат в Берлин - е открит и съществува не само със знанието, но и с активната подкрепа на режима в Минск.

Според Дъблинския регламент, мигрантите принципно трябва да подават искане за убежище в тази държава, в която за първи път са преминали границата на ЕС. Но повечето предпочитат да не се регистрират в Полша, полагат усилия да изминат 700-те км от източната до западната ѝ граница незабелязано и без да оставят отпечатъци от пръстите си в дактилоскопската база данни на ЕС. Много от бежанците успяват да реализират тези свои намерения, поради което броят на тези, които Германия има основание да върне на Полша, не е голям.

От Минск до полската граница

В резултат от разпитите на нелегални мигранти германските граничари вече са доста наясно как точно функционира „беларуският транзит". Бежанците пристигат в Беларус по въздуха, след като са превели по депозитна сметка на някоя туристическа агенция в страната, от която тръгват, между 4 и 12 хиляди долара за 30-дневна виза.

След пристигането в Минск отвеждат „туриста", в зависимост от закупения от него пакет услуги, или в хотел, или в помещение за изчакване. Когато се събере група, качват хората в автобус и ги откарват до западната граница. Някои бежанци дори разказали на германски полицаи, че беларуските граничари са им помагали да минат на полска страна - разрязвали дупки в телената ограда или с помощта на дронове им намирали места за безопасен преход.

С обществен транспорт от Полша до Германия

Вече на полска територия бежанците, чрез геолокацията на своя смартфон, определят местоположението на човека, който ще ги преведе по-нататък на запад. Това затруднява работата на полските граничари, тъй като бежанците не водят телефонни разговори, които биха могли да бъдат подслушани.

В Полша превозът по правило се осъществява с малък товарен фургон от типа на Fiat Ducato, в който се събират по 30-40 души. Фургонът се ескортира от лек автомобил, който пътува няколко километра пред него с разузнавателна цел. И ако се натъкне на проверка на пътя, маршрутът се променя.

Случва се и каналджии да бъдат заловени. Сравнително голям брой - 14 души - бяха задържани на 22 октомври по подозрение за подпомагане на трафиканти на хора. Сред задържаните има и двама германци, останалите са граждани на Полша, Сирия, Италия, Румъния, Иран, Грузия и Узбекистан.

Последният етап - през полско-германската граница - се преодолява по различни начини: или със същия фургон, пеша, с такси или с обществен транспорт - например с автобус N983, който пътува от Слубице в Полша до Франкфурт на Одер в Германия. Вече на германска територия бежанците си правят селфи като доказателство, че са пристигнали благополучно и едва след това организаторът на „пътуването" си получава парите. Всичко е точно, измама няма.

Какво може да направи Берлин?

За да спре мигрантския поток към Германия от Беларус, германското правителство води преговори и с авиокомпаниите, които осъществяват полети до Минск, и с държавите, от които бежанците тръгват. С Ирак, например, вече е постигната договореност за прекратяване на преките полети до Беларус. Но пък за сметка на това, както посочва говорителят на германското външно министерство Кристофер Бургер, са се увеличили полетите към Минск от Дамаск, Бейрут и Аман през Истанбул и Обединените арабски емирства.

На преговорите с тези държави очевидно става дума и за солидната финансова помощ, която им оказва Германия в рамките на програмите за развитие. Именно заплахата за прекратяване на този финансов източник е накарала властите в Ирак да приемат германските изисквания.

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle (DW)) https://offnews.bg//dw/taka-stava-prehvarlianeto-na-migranti-prez-belarus-za-germania-763553.html Sat, 30 Oct 2021 17:29:17 +0300
България пое в страшна посока. В нейния край такива като мен ще бъдат гонени и арестувани https://offnews.bg//dw/balgaria-poe-v-strashna-posoka-v-nejnia-kraj-takiva-kato-men-shte-bad-763341.html В България Конституционният съд дописа конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме в "българската народностна, духовна и културна традиция". Коментар на Евгений Дайнов за DW.

Бесен бях в часовете, след като Конституционният съд (КС) прие, че в конституцията понятието "пол" има само биологичен смисъл.

Чак се чудех на себе си защо съм толкова разярен. Все пак това решение е смехория. Конституцията не се занимава с въпроси на биологията. КС можеше да обяви понятието "пол" за принадлежащо не към биологията, а към космологията. Защото конституцията не се занимава и с космоса. Със същия (не)успех КС може някой ден да се произнесе по въпроси на физиката (например за формата на Земята), на химията (за формулата на етиловия алкохол) или на астрологията (за въздействието на ретроградния Меркурий).

Разярих се, защото под смешното се крие страшното. Защото в мотивите за смешното решение е заровена ясно определена и отдавна известна антирепубликанска и антиконституционна идеология.

Искат да изтребят индивидуалните права и свободи

Да видим отначало по какви причини изобщо имаме конституция и конституционно управление.

Конституционният ред е измислен с цел да предпази хората от произвола на властта, както и от произвола на мнозинството. Конституционният - т.е. ограничаващ произвола - ред е моята гаранция, че дори "суверенът" утре целокупно да гласува, че всички трябва да ходим със зелени гащи, аз зелени гащи няма да обуя. Тази именно моя свобода, т.е. да не се подчинявам на произвол, нарушаващ правата ми, е онова, което върши една конституция.

Така е в съвременните, модерни общества. В тях правата и свободите на индивида са в основата на правовия ред. В традиционните общества не е така. Там права и свободи на индивида няма, защото няма индивиди. Има участници в общности - тип "кошер", чието поведение се регулира не от тях самите, а от "традицията", задължаваща ги да вършат едно, а не друго.

Оттук следва, че всеки, който си позволява да взема задължителни решения по повод конституцията, би следвало да основава своята аргументация върху индивидуалните права и свободи (заради чиято защита конституцията е създадена), а не върху правилата на кошера.

Да видим аргументацията на нашите конституционни съдии: "В Основния закон понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със семейните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството, за които е характерно, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция..."

В тези размисли отсъствието на елементарна формална логика е само по себе си умилително. Твърди се, че полът нямал нищо общо със социалната сфера (т.е. с отношенията между хората) и бил част от биологията, защото тъй повелявала... социалната сфера (традицията, която не е част от биологията, защото е арена на отношения между хората).

Дотук - двойка по формална логика. Конституционните измерения на решението на Конституционния съд обаче са много по-важни, тъй като утре могат да определят самите основания на нашия живот като общество.

Проблемите тук са няколко. Първо: Конституционният съд най-нахално дописва - и то на коляно - конституцията, като вкарва в нея неща, които тя не съдържа: биология, традиция и подобни. В друг пасаж от своята обосновка, конституционните съдии внезапно вкарват в оборот "националната идентичност", демографската криза и "самото оцеляване на нацията" - пак неща, които в конституцията ги няма.

Второ: проблемът не е дори само в това, че КС си позволява да дописва конституцията; а че прави това с ясна идеологическа насоченост.

След като конституцията (както отбелязва и Филип Димитров в своята отделна обосновка) се занимава с отстояване на свободата на индивида, всяко нейно дописване би следвало да отива в тази посока, т.е. да укрепва гаранциите за тази свобода. Конституционните съдии, обаче, дописват конституцията в съвсем друга посока - в посоката не на свободния индивид, а на кошера, на племенното живеене, в което индивиди, повтарям, няма. А ако се появят, биват остракирани или направо изтребвани. В името на онова, което мнозинството смята за "традиция".

Третият проблем е чисто конституционен. КС се позовава на "българската народностна, духовна и културна традиция" (не на правата и свободите, да потретя). Къде, пита се, можем да узнаем какво точно ни нарежда да правим тази народностна, духовна и културна традиция? Кой е онзи общоприет и легитимен документ, от който можем да научим това?

Няма такъв документ. И не може да има. Затова хората пишат, приемат и живеят по правилата на конституции, а не - на наръчници по културно наследство. Там, където някой императивно налага върху обществото задължително разбиране на "народностна традиция", обикновено говорим за диктатура, а не за конституционно управление.

Имам чисто фактическа лоша новина за конституционните съдии, обосноваващи своите решения не с конституционния ред, а с "народностната традиция".

Всеки сериозен фолклорист (не са много, но ги има) ще ви каже, че в самото сърце на българската (и не само) фолклорна култура е заложена травестията, т.е. замъгляването на пола, символното преминаване от един пол към друг. Тази култура бе разнебитена по време на социализма и днес травестията личи, като мумифицирана отломка, предимно в кукерските игри. Конституционните съдии се позовават на една"народностна култура", която е идеологическа травестия, окастрена, изкормена и сведена до нивото на спектакли тип "Балкантурист" за пред чуждите туристи.

Фактическото непознаване на "народностната култура" обаче не би трябвало да е проблем, ако КС не я ползваше, за да обоснове дописването на конституцията. Време е вече да видим: в каква политическа посока води точно това дописване?

Онази опасна шепа германци от 1920-те

През 1920-те години в Германия шепа хора решават да разработят политическа идеология, която да противостои на онова, което те заклеймяват като "цивилизация".Те се опълчват на цивилизацията заради нейното свойство, след Просвещението, да разработва универсални права и свободи, т.е. права и свободи, отнасящи се в еднаква степен до всички хора, независимо от тяхната религия, националност, етнос и т.н. На тази основа възниква съвременното право, в чието сърце е именно това разбиране за универсалната ценност на хората като свободни индидиви. А от това разбиране израстват и конституциите на модерните държави, вкл. днешната българска.

Срещу идеята за равенство между свободните индивиди шепата германци, заели се със задачата да сринат "цивилизацията", изправят идеята за неравенство между групи, в случая - народи и раси. На просвещенското "Свобода, равенство, братство" тези германци отговарят с "Народ, култура, традиция". В началото на Втората световна война, радио-дуелът между Хитлер и Чърчил неслучайно е положен именно в този разлом. Докато Хитлер говори за народ, култура и традиция, Чърчил съвсем съзнателно натъртва, че целта на Британия във войната не е отстояването на някакъв собствен национален интерес, а защитата на "цивилизацията", т.е. на всички хора в качеството им на хора. Британският лидер е не само наясно, че с това си говорене вбесява Хитлер; той е наясно и с това, че титаничната световна битка е именно между цивилизацията, гарантираща права и свободи, и идеологията на "народ-култура-традиция", имаща за цел връщането на човечеството във времената на кошера.

Хайде сега прочетете отново обосновката на решението на Конституционния съд за пола. Виждате ли из тази обосновка да шета свободният, независим индивид, чиито именно права конституцията пази? Или виждате онова, другото - "народ-култура-традиция"?

Ето затова се вбесих, след като прочетох решението на КС за пола. Конституционните съдии дописаха конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме, според някой дребен сатрап, в "българската народностна, духовна и културна традиция". По този път са минали много страни, минават и днес. Той винаги започва почти безобидно, с една малка, смешна крачица, която води до още малки крачици, докато накрая изведнъж се оказваш зад някаква телена ограда, чукайки камъни за просперитета на народа, неговата култура и традиция.

]]>
В България Конституционният съд дописа конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме в "българската народностна, духовна и културна традиция". Коментар на Евгений Дайнов за DW.

Бесен бях в часовете, след като Конституционният съд (КС) прие, че в конституцията понятието "пол" има само биологичен смисъл.

Чак се чудех на себе си защо съм толкова разярен. Все пак това решение е смехория. Конституцията не се занимава с въпроси на биологията. КС можеше да обяви понятието "пол" за принадлежащо не към биологията, а към космологията. Защото конституцията не се занимава и с космоса. Със същия (не)успех КС може някой ден да се произнесе по въпроси на физиката (например за формата на Земята), на химията (за формулата на етиловия алкохол) или на астрологията (за въздействието на ретроградния Меркурий).

Разярих се, защото под смешното се крие страшното. Защото в мотивите за смешното решение е заровена ясно определена и отдавна известна антирепубликанска и антиконституционна идеология.

Искат да изтребят индивидуалните права и свободи

Да видим отначало по какви причини изобщо имаме конституция и конституционно управление.

Конституционният ред е измислен с цел да предпази хората от произвола на властта, както и от произвола на мнозинството. Конституционният - т.е. ограничаващ произвола - ред е моята гаранция, че дори "суверенът" утре целокупно да гласува, че всички трябва да ходим със зелени гащи, аз зелени гащи няма да обуя. Тази именно моя свобода, т.е. да не се подчинявам на произвол, нарушаващ правата ми, е онова, което върши една конституция.

Така е в съвременните, модерни общества. В тях правата и свободите на индивида са в основата на правовия ред. В традиционните общества не е така. Там права и свободи на индивида няма, защото няма индивиди. Има участници в общности - тип "кошер", чието поведение се регулира не от тях самите, а от "традицията", задължаваща ги да вършат едно, а не друго.

Оттук следва, че всеки, който си позволява да взема задължителни решения по повод конституцията, би следвало да основава своята аргументация върху индивидуалните права и свободи (заради чиято защита конституцията е създадена), а не върху правилата на кошера.

Да видим аргументацията на нашите конституционни съдии: "В Основния закон понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със семейните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството, за които е характерно, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция..."

В тези размисли отсъствието на елементарна формална логика е само по себе си умилително. Твърди се, че полът нямал нищо общо със социалната сфера (т.е. с отношенията между хората) и бил част от биологията, защото тъй повелявала... социалната сфера (традицията, която не е част от биологията, защото е арена на отношения между хората).

Дотук - двойка по формална логика. Конституционните измерения на решението на Конституционния съд обаче са много по-важни, тъй като утре могат да определят самите основания на нашия живот като общество.

Проблемите тук са няколко. Първо: Конституционният съд най-нахално дописва - и то на коляно - конституцията, като вкарва в нея неща, които тя не съдържа: биология, традиция и подобни. В друг пасаж от своята обосновка, конституционните съдии внезапно вкарват в оборот "националната идентичност", демографската криза и "самото оцеляване на нацията" - пак неща, които в конституцията ги няма.

Второ: проблемът не е дори само в това, че КС си позволява да дописва конституцията; а че прави това с ясна идеологическа насоченост.

След като конституцията (както отбелязва и Филип Димитров в своята отделна обосновка) се занимава с отстояване на свободата на индивида, всяко нейно дописване би следвало да отива в тази посока, т.е. да укрепва гаранциите за тази свобода. Конституционните съдии, обаче, дописват конституцията в съвсем друга посока - в посоката не на свободния индивид, а на кошера, на племенното живеене, в което индивиди, повтарям, няма. А ако се появят, биват остракирани или направо изтребвани. В името на онова, което мнозинството смята за "традиция".

Третият проблем е чисто конституционен. КС се позовава на "българската народностна, духовна и културна традиция" (не на правата и свободите, да потретя). Къде, пита се, можем да узнаем какво точно ни нарежда да правим тази народностна, духовна и културна традиция? Кой е онзи общоприет и легитимен документ, от който можем да научим това?

Няма такъв документ. И не може да има. Затова хората пишат, приемат и живеят по правилата на конституции, а не - на наръчници по културно наследство. Там, където някой императивно налага върху обществото задължително разбиране на "народностна традиция", обикновено говорим за диктатура, а не за конституционно управление.

Имам чисто фактическа лоша новина за конституционните съдии, обосноваващи своите решения не с конституционния ред, а с "народностната традиция".

Всеки сериозен фолклорист (не са много, но ги има) ще ви каже, че в самото сърце на българската (и не само) фолклорна култура е заложена травестията, т.е. замъгляването на пола, символното преминаване от един пол към друг. Тази култура бе разнебитена по време на социализма и днес травестията личи, като мумифицирана отломка, предимно в кукерските игри. Конституционните съдии се позовават на една"народностна култура", която е идеологическа травестия, окастрена, изкормена и сведена до нивото на спектакли тип "Балкантурист" за пред чуждите туристи.

Фактическото непознаване на "народностната култура" обаче не би трябвало да е проблем, ако КС не я ползваше, за да обоснове дописването на конституцията. Време е вече да видим: в каква политическа посока води точно това дописване?

Онази опасна шепа германци от 1920-те

През 1920-те години в Германия шепа хора решават да разработят политическа идеология, която да противостои на онова, което те заклеймяват като "цивилизация".Те се опълчват на цивилизацията заради нейното свойство, след Просвещението, да разработва универсални права и свободи, т.е. права и свободи, отнасящи се в еднаква степен до всички хора, независимо от тяхната религия, националност, етнос и т.н. На тази основа възниква съвременното право, в чието сърце е именно това разбиране за универсалната ценност на хората като свободни индидиви. А от това разбиране израстват и конституциите на модерните държави, вкл. днешната българска.

Срещу идеята за равенство между свободните индивиди шепата германци, заели се със задачата да сринат "цивилизацията", изправят идеята за неравенство между групи, в случая - народи и раси. На просвещенското "Свобода, равенство, братство" тези германци отговарят с "Народ, култура, традиция". В началото на Втората световна война, радио-дуелът между Хитлер и Чърчил неслучайно е положен именно в този разлом. Докато Хитлер говори за народ, култура и традиция, Чърчил съвсем съзнателно натъртва, че целта на Британия във войната не е отстояването на някакъв собствен национален интерес, а защитата на "цивилизацията", т.е. на всички хора в качеството им на хора. Британският лидер е не само наясно, че с това си говорене вбесява Хитлер; той е наясно и с това, че титаничната световна битка е именно между цивилизацията, гарантираща права и свободи, и идеологията на "народ-култура-традиция", имаща за цел връщането на човечеството във времената на кошера.

Хайде сега прочетете отново обосновката на решението на Конституционния съд за пола. Виждате ли из тази обосновка да шета свободният, независим индивид, чиито именно права конституцията пази? Или виждате онова, другото - "народ-култура-традиция"?

Ето затова се вбесих, след като прочетох решението на КС за пола. Конституционните съдии дописаха конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме, според някой дребен сатрап, в "българската народностна, духовна и културна традиция". По този път са минали много страни, минават и днес. Той винаги започва почти безобидно, с една малка, смешна крачица, която води до още малки крачици, докато накрая изведнъж се оказваш зад някаква телена ограда, чукайки камъни за просперитета на народа, неговата култура и традиция.

]]>
offnews@offnews.bg (Евгений Дайнов) https://offnews.bg//dw/balgaria-poe-v-strashna-posoka-v-nejnia-kraj-takiva-kato-men-shte-bad-763341.html Thu, 28 Oct 2021 10:34:08 +0300
Защо Ердоган изведнъж смекчи тона? https://offnews.bg//dw/zashto-erdogan-izvednazh-smekchi-tona-763185.html В края на миналата седмица турският президент Ердоган нареди на Външното министерство да обяви за "нежелани лица" (persona non grata) посланиците на десет държави, включително и германския. В понеделник обаче президентът смени тона и заяви, че посланиците били отстъпили крачка назад от досегашното "оклеветяване на страната". Той смятал, че занапред тази хора щели да бъдат "по-предпазливи относно суверенните права на Турция".

Как се стигна дотук?

Ердоган визира съобщенията на няколко западни посолства, включително това на САЩ, в което се казва, че посланиците са се придържали към член 41 на Виенското споразумение и към дипломатическия протокол и не са се намесвали във вътрешните работи на страната-домакин. Според наблюдатели, от изявленията на Ердоган излиза, че Западът е капитулирал пред заплахата му да изгони посланиците. Същевременно отговорите на посолствата в английския си вариант остават твърдо на позицията в защита на човешките права в Турция.

Дотук се стигна след като дипломатите призоваха да бъде освободен филантропът Осман Кавала, който от четири години е в затвора без да е бил осъден. За същото настоя в свое решение и Европейският съд по човешките права още през 2019 година.

Каква е целта на президента?

Според д-р Шарлоте Йопиен, която добре познава Турция, с тези свои стъпки Ердоган цели да отвлече вниманието от вътрешнополитическите проблеми. Натискът върху турския президент се увеличава с всеки изминал ден, а рейтингът му неотклонно върви надолу. Според допитвания в Турция, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която в миналото печелеше избори с абсолютно мнозинство, сега събира едва 30% одобрение.

Този факт сякаш сплотява изпокараната досега опозиция, която като цяло вече събира повече одобрение от ПСР. Тоест, на следващите президентски и парламентарни избори Ердоган може да бъде победен.

Защо Ердоган губи подкрепа?

Одобрението за Ердоган чезне най-вече защото икономическото положение в Турция непрекъснато се влошава. Инфлацията достигна 20%, корупцията избуява, турската лира падна до рекордно ниски равнища.

Заради обезценената валута много поскъпват жизнено важни вносни продукти и стоки. Много турци са взели кредити в долари, които вече не могат да обслужват, защото американската валута е прекалено скъпа. Да не говорим, че инфлацията непрекъснато оскъпява стоките от първа необходимост.

На Ердоган не му е за пръв път

Подобни дипломатически кризи са възниквали и преди. Всеизвестен е спорът със САЩ и Франция по въпроса дали Турция е извършила геноцид срещу арменците през Първата световна война. Да не забравяме и конфронтацията със Запада, която Ердоган предизвика с ареста на германския журналист от турски произход Денис Юджел. Президентът често пъти се опитва да сплотява последователите си, атакувайки своите западни съюзници, които, видите ли, искали да държат Турция в слаба позиция. Ердоган напада и медиите, които уж разпространявали фалшиви информации.

Тактиката е ясна: президентът поляризира нацията, обединява след себе си националистите и по този начин кара дори опозиционните партии да извършват някакви националистически жестикулации. Само че този път опозицията не се поддаде на провокацията.

Какви козове държи Ердоган?

Въпреки натиска от чужбина и от опозицията в страната, Ердоган държи в ръцете си определени козове. Например: той може да ускори сближаването между членката на НАТО Турция и Русия. Както е известно, Анкара купи от Москва системи за противоракетна отбрана - въпреки протестите на западните съюзници и в разрез с изричното настояване на САЩ. В отговор Вашингтон изключи Турция от програмата за доставки на новия изтребител F-35. Тъй че сега в президентския дворец в Анкара вече се върти идеята дали страната да закупи и руски изтребители. А това съвсем не е шега работа, защото Турция разполага с втората по многочисленост армия в рамките на НАТО.

Дойче веле

]]>
В края на миналата седмица турският президент Ердоган нареди на Външното министерство да обяви за "нежелани лица" (persona non grata) посланиците на десет държави, включително и германския. В понеделник обаче президентът смени тона и заяви, че посланиците били отстъпили крачка назад от досегашното "оклеветяване на страната". Той смятал, че занапред тази хора щели да бъдат "по-предпазливи относно суверенните права на Турция".

Как се стигна дотук?

Ердоган визира съобщенията на няколко западни посолства, включително това на САЩ, в което се казва, че посланиците са се придържали към член 41 на Виенското споразумение и към дипломатическия протокол и не са се намесвали във вътрешните работи на страната-домакин. Според наблюдатели, от изявленията на Ердоган излиза, че Западът е капитулирал пред заплахата му да изгони посланиците. Същевременно отговорите на посолствата в английския си вариант остават твърдо на позицията в защита на човешките права в Турция.

Дотук се стигна след като дипломатите призоваха да бъде освободен филантропът Осман Кавала, който от четири години е в затвора без да е бил осъден. За същото настоя в свое решение и Европейският съд по човешките права още през 2019 година.

Каква е целта на президента?

Според д-р Шарлоте Йопиен, която добре познава Турция, с тези свои стъпки Ердоган цели да отвлече вниманието от вътрешнополитическите проблеми. Натискът върху турския президент се увеличава с всеки изминал ден, а рейтингът му неотклонно върви надолу. Според допитвания в Турция, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която в миналото печелеше избори с абсолютно мнозинство, сега събира едва 30% одобрение.

Този факт сякаш сплотява изпокараната досега опозиция, която като цяло вече събира повече одобрение от ПСР. Тоест, на следващите президентски и парламентарни избори Ердоган може да бъде победен.

Защо Ердоган губи подкрепа?

Одобрението за Ердоган чезне най-вече защото икономическото положение в Турция непрекъснато се влошава. Инфлацията достигна 20%, корупцията избуява, турската лира падна до рекордно ниски равнища.

Заради обезценената валута много поскъпват жизнено важни вносни продукти и стоки. Много турци са взели кредити в долари, които вече не могат да обслужват, защото американската валута е прекалено скъпа. Да не говорим, че инфлацията непрекъснато оскъпява стоките от първа необходимост.

На Ердоган не му е за пръв път

Подобни дипломатически кризи са възниквали и преди. Всеизвестен е спорът със САЩ и Франция по въпроса дали Турция е извършила геноцид срещу арменците през Първата световна война. Да не забравяме и конфронтацията със Запада, която Ердоган предизвика с ареста на германския журналист от турски произход Денис Юджел. Президентът често пъти се опитва да сплотява последователите си, атакувайки своите западни съюзници, които, видите ли, искали да държат Турция в слаба позиция. Ердоган напада и медиите, които уж разпространявали фалшиви информации.

Тактиката е ясна: президентът поляризира нацията, обединява след себе си националистите и по този начин кара дори опозиционните партии да извършват някакви националистически жестикулации. Само че този път опозицията не се поддаде на провокацията.

Какви козове държи Ердоган?

Въпреки натиска от чужбина и от опозицията в страната, Ердоган държи в ръцете си определени козове. Например: той може да ускори сближаването между членката на НАТО Турция и Русия. Както е известно, Анкара купи от Москва системи за противоракетна отбрана - въпреки протестите на западните съюзници и в разрез с изричното настояване на САЩ. В отговор Вашингтон изключи Турция от програмата за доставки на новия изтребител F-35. Тъй че сега в президентския дворец в Анкара вече се върти идеята дали страната да закупи и руски изтребители. А това съвсем не е шега работа, защото Турция разполага с втората по многочисленост армия в рамките на НАТО.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (Даниел Белът - DW) https://offnews.bg//dw/zashto-erdogan-izvednazh-smekchi-tona-763185.html Tue, 26 Oct 2021 20:53:25 +0300
Коалиция между социалдемократи, зелени и либерали: как ще работи новото германско правителство https://offnews.bg//dw/koalitcia-mezhdu-sotcialdemokrati-zeleni-i-liberali-kak-shte-raboti-762232.html Коалиционно управление на Германия между социалдемократи, зелени и либерали - тази хипотеза изглежда все по-вероятна. След продължителни преговори лидерите на трите политически сили - Германската социалдемократическа партия, Съюз 90/Зелени и Свободната демократическа партия - подписаха общ документ, с който съветват партиите си да започнат преговори за коалиция.

"Убедени сме, че можем да сключим амбициозно и устойчиво коалиционно споразумение", заявиха преговарящите. А коментаторите тутакси констатираха, че гордиевият възел най-сетне е разсечен.

За да могат фактическите преговори да започнат, Зелените трябва да проведат конгрес на партията, който да одобри старта им. Очаква се това да се случи още този уикенд. При либералите решението трябва да бъде одобрено от партийните организации. В ГСДП решението се взима от ръководството на партията, което - по данни от медиите - вече единодушно е дало съгласие за започване на преговори.

Коалиция "Светофар" изглежда единствената възможна

Докато социалдемократите и зелените отдавна заявиха, че желаят да си партнират, Свободната демократическа партия се надяваше на коалиция с консерваторите от ХДС/ХСС. Подобен сценарий обаче изглежда нереалистичен, особено след лидерския хаос, който настана в дясната коалиция след загубата на изборите в края на септември. Германската социалдемократическа партия спечели вота за Бундестаг с 25,7 процента от гласовете. ХДС/ХСС останаха втори (24,1 на сто), следвани от Зелената партия (14,8 процента), Свободната демократическа партия (11,5 на сто), "Алтернатива за Германия" (10,3 процента) и Лявата партия (4,9 на сто).

Различията по отношение на данъчната и финансова политика, както и подходът за опазване на климата са най-спорните точки от програмата на потенциалната коалиция "Светофар". Името на обединението отразява цветовете, с които трите партии се асоциират.

Климат, енергетика, социална справедливост - ядрото на преговорите

На съвместната пресконференция на лидерите на трите партии кандидатът за канцлер на ГСДП Олаф Шолц обяви "модернизацията на държавата" и борбата с климатичните промени като основни приоритети на евентуалната бъдеща коалиция. Административните процеси трябва да станат по-бързи и дигитализирани, а индустрията да се реформира, заяви още Шолц. За целта е необходимо максимално широко приложение на възобновяемите енергии.

Преди началото на разговорите заместник-председателят на Свободната демократическа партия Волфганг Кубицки заяви, че високите цени на енергията са ключови за преговорите. Те не трябва да се "повишават неизмеримо", каза той пред Welt TV. Кубицки изрази увереност, че трите партии ще намерят решение.

"Трябва да създадем правителство, което си поставя няколко много сериозни цели: опазване на климата, повече социална справедливост, преминаване към по-либертарианско общество и по-голямо участие на гражданите", подчерта Франк Бсирске от Зелените.

Бсирске, който е бивш синдикален лидер, бе избран за депутат през септември. "Коалиция на подобна основа не е даденост, но има индикации, че по нея се работи сериозно", допълни той. Зелените и либералите намирали допирни точки в това, че от Свободната демократическа партия припознават социалната пазарна икономика.

Дойче веле

]]>
Коалиционно управление на Германия между социалдемократи, зелени и либерали - тази хипотеза изглежда все по-вероятна. След продължителни преговори лидерите на трите политически сили - Германската социалдемократическа партия, Съюз 90/Зелени и Свободната демократическа партия - подписаха общ документ, с който съветват партиите си да започнат преговори за коалиция.

"Убедени сме, че можем да сключим амбициозно и устойчиво коалиционно споразумение", заявиха преговарящите. А коментаторите тутакси констатираха, че гордиевият възел най-сетне е разсечен.

За да могат фактическите преговори да започнат, Зелените трябва да проведат конгрес на партията, който да одобри старта им. Очаква се това да се случи още този уикенд. При либералите решението трябва да бъде одобрено от партийните организации. В ГСДП решението се взима от ръководството на партията, което - по данни от медиите - вече единодушно е дало съгласие за започване на преговори.

Коалиция "Светофар" изглежда единствената възможна

Докато социалдемократите и зелените отдавна заявиха, че желаят да си партнират, Свободната демократическа партия се надяваше на коалиция с консерваторите от ХДС/ХСС. Подобен сценарий обаче изглежда нереалистичен, особено след лидерския хаос, който настана в дясната коалиция след загубата на изборите в края на септември. Германската социалдемократическа партия спечели вота за Бундестаг с 25,7 процента от гласовете. ХДС/ХСС останаха втори (24,1 на сто), следвани от Зелената партия (14,8 процента), Свободната демократическа партия (11,5 на сто), "Алтернатива за Германия" (10,3 процента) и Лявата партия (4,9 на сто).

Различията по отношение на данъчната и финансова политика, както и подходът за опазване на климата са най-спорните точки от програмата на потенциалната коалиция "Светофар". Името на обединението отразява цветовете, с които трите партии се асоциират.

Климат, енергетика, социална справедливост - ядрото на преговорите

На съвместната пресконференция на лидерите на трите партии кандидатът за канцлер на ГСДП Олаф Шолц обяви "модернизацията на държавата" и борбата с климатичните промени като основни приоритети на евентуалната бъдеща коалиция. Административните процеси трябва да станат по-бързи и дигитализирани, а индустрията да се реформира, заяви още Шолц. За целта е необходимо максимално широко приложение на възобновяемите енергии.

Преди началото на разговорите заместник-председателят на Свободната демократическа партия Волфганг Кубицки заяви, че високите цени на енергията са ключови за преговорите. Те не трябва да се "повишават неизмеримо", каза той пред Welt TV. Кубицки изрази увереност, че трите партии ще намерят решение.

"Трябва да създадем правителство, което си поставя няколко много сериозни цели: опазване на климата, повече социална справедливост, преминаване към по-либертарианско общество и по-голямо участие на гражданите", подчерта Франк Бсирске от Зелените.

Бсирске, който е бивш синдикален лидер, бе избран за депутат през септември. "Коалиция на подобна основа не е даденост, но има индикации, че по нея се работи сериозно", допълни той. Зелените и либералите намирали допирни точки в това, че от Свободната демократическа партия припознават социалната пазарна икономика.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/koalitcia-mezhdu-sotcialdemokrati-zeleni-i-liberali-kak-shte-raboti-762232.html Sat, 16 Oct 2021 16:05:22 +0300
С ярост, ритници и юмруци - завръщат ли се неонацистите в Гърция? https://offnews.bg//dw/s-iarost-ritnitci-i-iumrutci-zavrashtat-li-se-neonatcistite-v-gartc-762087.html Дясно екстремистката партия "Златна зора" в Гърция е забранена от години, но страната отново стана арена на неонацистко насилие. Кой стои зад нападенията в Солун и Атина? Материал на DW.

Облечени в черно младежи и мъже изскачат от едно професионално училище и нападат с щанги, брадви, ножове и камъни група ученици, които раздават в Солун позиви срещу фашизма и за образователна реформа. Пред същото училище и на следващия ден възникват междуособици: десетки ученици и преподаватели се оказват обсадени в сградата, а полицията успява да овладее ситуацията едва след няколко часа.

Така в края на септември започна цяла серия атаки и прояви на насилие, които предполагаеми неонацисти предприеха срещу леви активисти, ученици и правозащитници, помагащи на бежанци в Солун и в столицата Атина.

"С ярост, ритници и юмруци"

И Афродити Франгу е сред жертвите на тези атаки. Тя участва в подпомагането на бежанци по линия на една лява организация. Заедно с колеги сглобявали информационен щанд в едно атинско предградие, когато ги нападнали 15 неонацисти. "Бързо ни наобиколиха и разпънаха знамената си с фашистки лозунг. Събориха на земята двама от нашите и с огромна ярост започнаха да ги ритат и да ги налагат с юмруци и с мотоциклетните си каски по главите и по гърбовете", разказва Афродити.

Ранили и нея, когато се опитала да помогне на колегите си. Отървала се без тежки травми, но това било чист късмет: "Просто по едно време шефът им нареди да си ходят". След това нападателите вдигнали ръце в неонацистки поздрав и бързо изчезнали.

Кой стои зад атаките?

Нападенията от последните дни и седмици будят у Костас Пападакис крайно неприятни спомени. Като адвокат Пападакис навремето представлява частните обвинители в процеса срещу дясно- екстремистката организация "Златна зора". Той добре познава структурите и начина на действие на тази организация. И смята, че сегашните нападения са пряко продължение на насилието, извършвано от наонацистите през 2012-2013-а година. Действията на сегашните насилници на практика повтарят моделите, използвани от междувременно забранената "Златна зора", смята Пападакис.

Ето защо той мисли, че сегашните насилници може да са свързани с някогашното ръководство на забранената партия и настоява да се разследват възможните връзки с онези членове на "Златна зора", които са в затвора. "Трябва да се разбере какви са хората, които дни наред държат цяло училище под обсада и имат достъп до оръжие", казва Пападакис, според когото правителството не преследва достатъчно сериозно крайнодесните насилници. Той твърди, че при сегашното консервативно управление политическите везни в Гърция силно са се наклонили надясно.

И здравният министър е десен

През изминалите месеци премиерът Кириакос Мицотакис на няколко пъти ремонтира кабинета си и днес той включва поне трима министри с националистически, ако не и с крайнодесни убеждения. Най-голям шум се вдигна около назначението на Танос Плеврис за министър на здравеопазването. Той е известен със своите крайни възгледи, а навремето като адвокат защитаваше баща си - добре познат на всички антисемит, който отрича Холокоста. Тогава Плеврис заяви, че това било "свобода на личното мнение".

През 2011-а година като депутат в парламента Плеврис държа многозначителна реч за това как да се действа срещу бежанците. И между другото каза: "Има два начина да се реши проблемът с мигрантите, за които трябва да се говори ясно. Единият начин е да си пазим границите. А те не могат да се опазят без известни загуби. За да го кажа съвсем ясно: без убити. Когато пазиш границите, има и убити".

Когато Плеврис стана министър, срещу него се надигнаха много критики, особено от страна на еврейската общност в Гърция. Министърът дори беше принуден да се извини за предишни свои изявления. Но съмненията относно неговите убеждения остават.

Когато в правителството участват такива министри, дясно екстремистките групировки набират нови сили и куража да върша нови насилия, опасява се Пападакис. Точно поради това той смята, че идния уикенд хората трябва да излязат на улицата и да се включат в голямата демонстрация срещу дясното насилие. Демонстрация, която ще си остане мирна, надява се Пападакис.

]]>
Дясно екстремистката партия "Златна зора" в Гърция е забранена от години, но страната отново стана арена на неонацистко насилие. Кой стои зад нападенията в Солун и Атина? Материал на DW.

Облечени в черно младежи и мъже изскачат от едно професионално училище и нападат с щанги, брадви, ножове и камъни група ученици, които раздават в Солун позиви срещу фашизма и за образователна реформа. Пред същото училище и на следващия ден възникват междуособици: десетки ученици и преподаватели се оказват обсадени в сградата, а полицията успява да овладее ситуацията едва след няколко часа.

Така в края на септември започна цяла серия атаки и прояви на насилие, които предполагаеми неонацисти предприеха срещу леви активисти, ученици и правозащитници, помагащи на бежанци в Солун и в столицата Атина.

"С ярост, ритници и юмруци"

И Афродити Франгу е сред жертвите на тези атаки. Тя участва в подпомагането на бежанци по линия на една лява организация. Заедно с колеги сглобявали информационен щанд в едно атинско предградие, когато ги нападнали 15 неонацисти. "Бързо ни наобиколиха и разпънаха знамената си с фашистки лозунг. Събориха на земята двама от нашите и с огромна ярост започнаха да ги ритат и да ги налагат с юмруци и с мотоциклетните си каски по главите и по гърбовете", разказва Афродити.

Ранили и нея, когато се опитала да помогне на колегите си. Отървала се без тежки травми, но това било чист късмет: "Просто по едно време шефът им нареди да си ходят". След това нападателите вдигнали ръце в неонацистки поздрав и бързо изчезнали.

Кой стои зад атаките?

Нападенията от последните дни и седмици будят у Костас Пападакис крайно неприятни спомени. Като адвокат Пападакис навремето представлява частните обвинители в процеса срещу дясно- екстремистката организация "Златна зора". Той добре познава структурите и начина на действие на тази организация. И смята, че сегашните нападения са пряко продължение на насилието, извършвано от наонацистите през 2012-2013-а година. Действията на сегашните насилници на практика повтарят моделите, използвани от междувременно забранената "Златна зора", смята Пападакис.

Ето защо той мисли, че сегашните насилници може да са свързани с някогашното ръководство на забранената партия и настоява да се разследват възможните връзки с онези членове на "Златна зора", които са в затвора. "Трябва да се разбере какви са хората, които дни наред държат цяло училище под обсада и имат достъп до оръжие", казва Пападакис, според когото правителството не преследва достатъчно сериозно крайнодесните насилници. Той твърди, че при сегашното консервативно управление политическите везни в Гърция силно са се наклонили надясно.

И здравният министър е десен

През изминалите месеци премиерът Кириакос Мицотакис на няколко пъти ремонтира кабинета си и днес той включва поне трима министри с националистически, ако не и с крайнодесни убеждения. Най-голям шум се вдигна около назначението на Танос Плеврис за министър на здравеопазването. Той е известен със своите крайни възгледи, а навремето като адвокат защитаваше баща си - добре познат на всички антисемит, който отрича Холокоста. Тогава Плеврис заяви, че това било "свобода на личното мнение".

През 2011-а година като депутат в парламента Плеврис държа многозначителна реч за това как да се действа срещу бежанците. И между другото каза: "Има два начина да се реши проблемът с мигрантите, за които трябва да се говори ясно. Единият начин е да си пазим границите. А те не могат да се опазят без известни загуби. За да го кажа съвсем ясно: без убити. Когато пазиш границите, има и убити".

Когато Плеврис стана министър, срещу него се надигнаха много критики, особено от страна на еврейската общност в Гърция. Министърът дори беше принуден да се извини за предишни свои изявления. Но съмненията относно неговите убеждения остават.

Когато в правителството участват такива министри, дясно екстремистките групировки набират нови сили и куража да върша нови насилия, опасява се Пападакис. Точно поради това той смята, че идния уикенд хората трябва да излязат на улицата и да се включат в голямата демонстрация срещу дясното насилие. Демонстрация, която ще си остане мирна, надява се Пападакис.

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle (DW)) https://offnews.bg//dw/s-iarost-ritnitci-i-iumrutci-zavrashtat-li-se-neonatcistite-v-gartc-762087.html Thu, 14 Oct 2021 21:21:02 +0300
Ицо Хазарта влиза в политиката. Добър ход ли беше това? https://offnews.bg//dw/itco-hazarta-vliza-v-politikata-dobar-hod-li-beshe-tova-761857.html Ицо Хазарта можеше да си позволи всякакъв хумор и сарказъм. Но като водач на листа Христо Петров става политик и влиза в сблъсък с някои свои лирически герои. Някои избиратели няма да му го простят, пише Г. А. Ангелов в материал за DW.

Гражданинът Христо Петров, по-известен като хип-хоп звездата Ицо Хазарта от "Ъпсурт", ще води листата на коалиция "Промяната продължава" в 25-и МИР в София. Изявлението с тази новина беше публикувана във Фейсбук от самия Петров/Хазарта. На своя профил той разказва, че преди няколко седмици е получил телефонно обаждане от Кирил Петков. Срещата им е продължила два часа, а Петров/Хазарта е останал изненадан "както от начина, по който този човек разсъждава, така и от факта, че за първи път виждам подобна личност в българския политически живот".

В публикацията си Петров/Хазарта прави равносметка, че има хубав живот, жена и деца и от доста време изкарва добри пари от бизнеса си, а песните на "Ъпсурт" от години ги знае наизуст половин България. "Даваш интервюта, пишеш статии и статуси, хората ги харесват и ти се радват. Изкарваш пари, гледаш си кефа и си живееш живота. Да, ама в България има много неща, които не ти харесват", води вътрешен диалог Хазарта/Петров и си задава въпроса: "Променяш ли нещо с тия песни, с тия интервюта и статии?". След това споделя, че никога не се е опитал да помогне на страната, която му е дала всичко, а той не ѝ е дал нищо. "Седя и си казвам - не се занимавай с идиоти. Да, но идиотите нямат нищо против да се занимават с мен. С децата ми, с близките ми, с приятелите ми. С хората, заради които ме има мен." Така музикантът обяснява решението си, което било взето след дълги разговори с Асен Василев, Кирил Петков, техен съмишленик, близките му и други хора, на които се доверява.

Политическата еволюция на Петров/Хазарта

Решението на Христо Петров да влезе в политиката надали е много изненадващо за тази "половин България", която знае текстовете на "Ъпсурт", тъй като тяхната лирика отдавна е социално ангажирана. Ето част от сингъла "Колега" от 2005 година, който между другото е изпълнен за първи път в "Шоуто на Слави" и печели грамота за "Най-добра политическа песен", дадена от сценаристите. В нея отношението на групата към политическата класа е ясно:

"(Искам да ида в парламентаа!)

Иди! – никога нема да имаш хемороиди.

Господин депутата гледа девствено,

естествено не шмърка нищо евтино (...)

Боже, давай нагоре и нека е грях

- Искам некой ден да сера на тях!"

През годините Христо Петров еволюира политически и социално. Изразявал е неведнъж политическата си позиция - например относно легализацията на марихуаната, тема от която българските политици бягат като дявол от тамян. Той явно подкрепяше Радан Кънев, когато беше кандидат за евродепутат от "Демократична България", както и "дебаркирането" на плажа в Росенец на Христо Иванов, а и протестите през миналата година.

Добър маркетингов ход на Кирил Петков

Водачеството на Петров/Хазарта на листата на "Промяната продължава" в 25-и МИР в София е добър маркетингов ход на Кирил Петков. Това е район, втори по големина в България, който излъчва 14 народни представители, в него се намира панелната спалня "Люлин", в която самият Христо Петров е живял. Хазарта, както сам осъзнава, няма да привлече потенциални избиратели само от т.нар. "градска десница" или само от една възрастова група. Или както пее той в парчето "Имам човек":

"Имам човек, когато не е лесно

Във България е интересно

Обикновено много често не е честно

Имам хора за диети, хора за банкети

Имам рап за пенсионери и за пубертети."

Политическите инженери на Петков и Василев залагат на Хазарта/Петров, прилагайки успешната рецепта на политейнмънта (politainment). Това e неологизъм, създаден от думите politics (политика) и entertainment (забавление) и с него се обозначава и процесът, в който професионалисти от развлекателния бизнес влизат в политиката, като се явяват на избори. Примерите са много - достатъчни са президентите на САЩ Роналд Рейгън и Доналд Тръмп.

Явяването на Петров/Хазарта със сигурност ще привлече и хора, които досега са оставали встрани от гласуването заради отвращение от българската политика. Колкото повече политизирани хора има в България, толкова по-добре. Със сигурност Ицо Хазарта в парламента е по-добре от десетки или стотици други личности с дългогодишен опит в търкане на депутатски банки и натискане на копчета по чужда воля.

В дългосрочен план не е добра идея

В дългосрочен план обаче това може и да не е добра идея. Първо защото изборите продължават да са битка на шоумени, имайки предвид успеха на ИТН, а това шоу ще се прехвърли в следващия парламент, което определено няма да е в полза на българския избирател.

Политикът Христо Петров пък ще разбере, че обикновеният човек не прави разлика между артиста/поета и лирическия му герой. Ицо Хазарта може да си позволи да използва в песните си анален и друг физиологически хумор, както и саркастично осмиване на всички и всичко, каквато е успешната му формула. Но когато стане водач на листа, Христо Петров влиза в ролята на политик, което води до сблъсъка му с антагониста Ицо Хазарта. Това няма да му бъде простено от голяма част от избирателите, които оттук нататък ще го асоциират с лирическия герой от "Колега".

]]>
Ицо Хазарта можеше да си позволи всякакъв хумор и сарказъм. Но като водач на листа Христо Петров става политик и влиза в сблъсък с някои свои лирически герои. Някои избиратели няма да му го простят, пише Г. А. Ангелов в материал за DW.

Гражданинът Христо Петров, по-известен като хип-хоп звездата Ицо Хазарта от "Ъпсурт", ще води листата на коалиция "Промяната продължава" в 25-и МИР в София. Изявлението с тази новина беше публикувана във Фейсбук от самия Петров/Хазарта. На своя профил той разказва, че преди няколко седмици е получил телефонно обаждане от Кирил Петков. Срещата им е продължила два часа, а Петров/Хазарта е останал изненадан "както от начина, по който този човек разсъждава, така и от факта, че за първи път виждам подобна личност в българския политически живот".

В публикацията си Петров/Хазарта прави равносметка, че има хубав живот, жена и деца и от доста време изкарва добри пари от бизнеса си, а песните на "Ъпсурт" от години ги знае наизуст половин България. "Даваш интервюта, пишеш статии и статуси, хората ги харесват и ти се радват. Изкарваш пари, гледаш си кефа и си живееш живота. Да, ама в България има много неща, които не ти харесват", води вътрешен диалог Хазарта/Петров и си задава въпроса: "Променяш ли нещо с тия песни, с тия интервюта и статии?". След това споделя, че никога не се е опитал да помогне на страната, която му е дала всичко, а той не ѝ е дал нищо. "Седя и си казвам - не се занимавай с идиоти. Да, но идиотите нямат нищо против да се занимават с мен. С децата ми, с близките ми, с приятелите ми. С хората, заради които ме има мен." Така музикантът обяснява решението си, което било взето след дълги разговори с Асен Василев, Кирил Петков, техен съмишленик, близките му и други хора, на които се доверява.

Политическата еволюция на Петров/Хазарта

Решението на Христо Петров да влезе в политиката надали е много изненадващо за тази "половин България", която знае текстовете на "Ъпсурт", тъй като тяхната лирика отдавна е социално ангажирана. Ето част от сингъла "Колега" от 2005 година, който между другото е изпълнен за първи път в "Шоуто на Слави" и печели грамота за "Най-добра политическа песен", дадена от сценаристите. В нея отношението на групата към политическата класа е ясно:

"(Искам да ида в парламентаа!)

Иди! – никога нема да имаш хемороиди.

Господин депутата гледа девствено,

естествено не шмърка нищо евтино (...)

Боже, давай нагоре и нека е грях

- Искам некой ден да сера на тях!"

През годините Христо Петров еволюира политически и социално. Изразявал е неведнъж политическата си позиция - например относно легализацията на марихуаната, тема от която българските политици бягат като дявол от тамян. Той явно подкрепяше Радан Кънев, когато беше кандидат за евродепутат от "Демократична България", както и "дебаркирането" на плажа в Росенец на Христо Иванов, а и протестите през миналата година.

Добър маркетингов ход на Кирил Петков

Водачеството на Петров/Хазарта на листата на "Промяната продължава" в 25-и МИР в София е добър маркетингов ход на Кирил Петков. Това е район, втори по големина в България, който излъчва 14 народни представители, в него се намира панелната спалня "Люлин", в която самият Христо Петров е живял. Хазарта, както сам осъзнава, няма да привлече потенциални избиратели само от т.нар. "градска десница" или само от една възрастова група. Или както пее той в парчето "Имам човек":

"Имам човек, когато не е лесно

Във България е интересно

Обикновено много често не е честно

Имам хора за диети, хора за банкети

Имам рап за пенсионери и за пубертети."

Политическите инженери на Петков и Василев залагат на Хазарта/Петров, прилагайки успешната рецепта на политейнмънта (politainment). Това e неологизъм, създаден от думите politics (политика) и entertainment (забавление) и с него се обозначава и процесът, в който професионалисти от развлекателния бизнес влизат в политиката, като се явяват на избори. Примерите са много - достатъчни са президентите на САЩ Роналд Рейгън и Доналд Тръмп.

Явяването на Петров/Хазарта със сигурност ще привлече и хора, които досега са оставали встрани от гласуването заради отвращение от българската политика. Колкото повече политизирани хора има в България, толкова по-добре. Със сигурност Ицо Хазарта в парламента е по-добре от десетки или стотици други личности с дългогодишен опит в търкане на депутатски банки и натискане на копчета по чужда воля.

В дългосрочен план не е добра идея

В дългосрочен план обаче това може и да не е добра идея. Първо защото изборите продължават да са битка на шоумени, имайки предвид успеха на ИТН, а това шоу ще се прехвърли в следващия парламент, което определено няма да е в полза на българския избирател.

Политикът Христо Петров пък ще разбере, че обикновеният човек не прави разлика между артиста/поета и лирическия му герой. Ицо Хазарта може да си позволи да използва в песните си анален и друг физиологически хумор, както и саркастично осмиване на всички и всичко, каквато е успешната му формула. Но когато стане водач на листа, Христо Петров влиза в ролята на политик, което води до сблъсъка му с антагониста Ицо Хазарта. Това няма да му бъде простено от голяма част от избирателите, които оттук нататък ще го асоциират с лирическия герой от "Колега".

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов за Дойче Веле) https://offnews.bg//dw/itco-hazarta-vliza-v-politikata-dobar-hod-li-beshe-tova-761857.html Tue, 12 Oct 2021 17:02:00 +0300
Полша няма да напусне Европейския съюз https://offnews.bg//dw/polsha-niama-da-napusne-evropejskia-saiuz-761580.html Решението на полския конституционен съд позволи на управляващите в Полша привидно да празнуват "победата на националния суверенитет". Но Варшава все пак ще се съобрази с Брюксел, смята Бартош Дудек в публикация на DW.

Решението на полския Конституционен съд създава особени главоболия на привържениците на един все по-тясно интегриран ЕС. Защото полските съдии удариха спирачката на правораздаването, което упражнява Европейският съд. Пазителите на полската конституция смятат, че Европейският съд превишава правата си, когато се произнася по полски закони, отнасящи се до назначаването на съдии и до полското правосъдие по принцип. Според съдиите във Варшава в действащите в момента Европейски договори Полша не е преотстъпила подобни компетенции на Европейския съд.

Всъщност спорът между национален конституционен съд и Европейския съд в Люксембург не е нов. Фактите показват, че в ЕС съществуват две основни позиции по въпроса, както припомня бившият председател на Германския конституционен съд Андреас Фоскуле. На едната позиция застават Еврокомисията и Европейският съд, според които върховенството на европейското право над националното е абсолютно. От което следва, че Европейският съд винаги има последната дума.

Кой е готвачът и кой - сервитьорът?

Втората позиция защитават редица конституционни съдилища в държави-членки на ЕС, според които тези държави са прехвърлили на европейските институции само определен брой изрично изброени компетенции. Ако трябва да го обобщим по-образно: открай време се води спорът кой точно е готвачът, а кой - сервитьорът. Дори Германският конституционен съд, който минава за изключително благоразположен към Европейския съд, вече на няколко пъти е удрял спирачката на присъди от Люксембург - последно през май 2020, когато ставаше дума за изкупуването на облигации от страна на Европейската банка.

Всъщност, цялата неразбория и напреженията произтичат от едно много просто обстоятелство: ЕС не е федерална държава. Както всички помним, опитът да се върви в тази посока, като най-напред се приеме европейска конституция, се провали през 2005, когато французите и нидерландците отхвърлиха проекта, гласувайки на референдуми. И независимо дали този техен вот ни харесва или не, ако сме демократи, ние сме длъжни да го приемем. И да преглътнем факта, който следва от това решение: че днешният ЕС е една недовършена постройка, която засега се крепи само на компромиси.

И все пак Полша ще се съобрази с Брюксел

В случая с Полша обаче фактическата ситуация има и обратна страна. Решението на Конституционния съд във Варшава дава картбланш на националконсервативното правителство да продължи да демонтира правовата държава и независимото правосъдие. Опитът да се спрат тези процеси по съдебен ред на европейско равнище очевидно се провали. Тъй че сега не остава нищо друго, освен да се търси политическо решение на проблема.

Националконсерваторите, които са на власт в Полша, ликуват и повтарят, че присъдата е "победа на националния суверенитет". Тези словоизлияния са насочени най-вече към твърдото ядро на техните привърженици. Опитът показва, че по този начин управниците във Варшава може би просто се опитват да приспят вниманието. Защото никой не може да си представи, че Полша би се отказала от европейските милиарди и би скъсала наистина с ЕС. Реалистичното предположение е, че във Варшава тихомълком ще се откажат поне от една част от оспорваната съдебна реформа.

Решението на Конституционния съд трябва да помогне на премиера Матеуш Моравецки да опази фасона си пред онези в собствения му лагер, които го смятат "слабак", докато в същото време постигне някакъв компромис с Брюксел. А този компромис може накратко да се опише така: "Давате ни пари, ние осигуряваме върховенство на закона". Европа не е загубила Полша.

]]>
Решението на полския конституционен съд позволи на управляващите в Полша привидно да празнуват "победата на националния суверенитет". Но Варшава все пак ще се съобрази с Брюксел, смята Бартош Дудек в публикация на DW.

Решението на полския Конституционен съд създава особени главоболия на привържениците на един все по-тясно интегриран ЕС. Защото полските съдии удариха спирачката на правораздаването, което упражнява Европейският съд. Пазителите на полската конституция смятат, че Европейският съд превишава правата си, когато се произнася по полски закони, отнасящи се до назначаването на съдии и до полското правосъдие по принцип. Според съдиите във Варшава в действащите в момента Европейски договори Полша не е преотстъпила подобни компетенции на Европейския съд.

Всъщност спорът между национален конституционен съд и Европейския съд в Люксембург не е нов. Фактите показват, че в ЕС съществуват две основни позиции по въпроса, както припомня бившият председател на Германския конституционен съд Андреас Фоскуле. На едната позиция застават Еврокомисията и Европейският съд, според които върховенството на европейското право над националното е абсолютно. От което следва, че Европейският съд винаги има последната дума.

Кой е готвачът и кой - сервитьорът?

Втората позиция защитават редица конституционни съдилища в държави-членки на ЕС, според които тези държави са прехвърлили на европейските институции само определен брой изрично изброени компетенции. Ако трябва да го обобщим по-образно: открай време се води спорът кой точно е готвачът, а кой - сервитьорът. Дори Германският конституционен съд, който минава за изключително благоразположен към Европейския съд, вече на няколко пъти е удрял спирачката на присъди от Люксембург - последно през май 2020, когато ставаше дума за изкупуването на облигации от страна на Европейската банка.

Всъщност, цялата неразбория и напреженията произтичат от едно много просто обстоятелство: ЕС не е федерална държава. Както всички помним, опитът да се върви в тази посока, като най-напред се приеме европейска конституция, се провали през 2005, когато французите и нидерландците отхвърлиха проекта, гласувайки на референдуми. И независимо дали този техен вот ни харесва или не, ако сме демократи, ние сме длъжни да го приемем. И да преглътнем факта, който следва от това решение: че днешният ЕС е една недовършена постройка, която засега се крепи само на компромиси.

И все пак Полша ще се съобрази с Брюксел

В случая с Полша обаче фактическата ситуация има и обратна страна. Решението на Конституционния съд във Варшава дава картбланш на националконсервативното правителство да продължи да демонтира правовата държава и независимото правосъдие. Опитът да се спрат тези процеси по съдебен ред на европейско равнище очевидно се провали. Тъй че сега не остава нищо друго, освен да се търси политическо решение на проблема.

Националконсерваторите, които са на власт в Полша, ликуват и повтарят, че присъдата е "победа на националния суверенитет". Тези словоизлияния са насочени най-вече към твърдото ядро на техните привърженици. Опитът показва, че по този начин управниците във Варшава може би просто се опитват да приспят вниманието. Защото никой не може да си представи, че Полша би се отказала от европейските милиарди и би скъсала наистина с ЕС. Реалистичното предположение е, че във Варшава тихомълком ще се откажат поне от една част от оспорваната съдебна реформа.

Решението на Конституционния съд трябва да помогне на премиера Матеуш Моравецки да опази фасона си пред онези в собствения му лагер, които го смятат "слабак", докато в същото време постигне някакъв компромис с Брюксел. А този компромис може накратко да се опише така: "Давате ни пари, ние осигуряваме върховенство на закона". Европа не е загубила Полша.

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle (DW)) https://offnews.bg//dw/polsha-niama-da-napusne-evropejskia-saiuz-761580.html Sat, 9 Oct 2021 14:30:00 +0300
Мразят я от сърце: коя е Клара Добрев и какво се знае за българските ѝ корени https://offnews.bg//dw/mraziat-ia-ot-sartce-koia-e-klara-dobrev-i-kakvo-se-znae-za-balgarski-761212.html Клара Добрев е родена в София през 1972 година. Баща ѝ се казва Петър Добрев, а майка ѝ Пирошка Апро е дъщеря на високопоставения унгарски комунист Антал Апро. Икономистката Пирошка Апро ражда дъщеря си, докато работи в унгарското търговско представителство в НРБ. През 1988 година тя става заместник-министър на финансите в Унгария.

Жената, която трябва да надвие Орбан

Днес дъщерята Клара Добрев е новата надежда на унгарската опозиция - жената, която трябва да надвие Виктор Орбан.

Добрев неочаквано спечели първия тур на първичните избори, в които унгарската опозиция гласува за своя кандидат на парламентарните избори идната пролет. Решаващият вот ще се проведе след няколко седмици, като освен Добрев до него достигат най-много още двама кандидати.

Унгарската опозиция реши да обедини усилията си, за да събори Орбан - и затова ще се яви на изборите с общ кандидат. В момента най-големи шансове сякаш има тъкмо Клара Добрев, която на последното гласуване получи 35%.

49-годишната икономистка, юристка и майка на три деца е депутат в Брюксел и дори заместник-председател на Европарламента. Освен унгарски, тя говори перфектно немски, английски и български, а обкръжението на Орбан и близките до него медии я мразят от сърце, пише „Зюддойче Цайтунг“.

Нападки заради комунистическото минало на дядо ѝ

Германският вестник припомня, че тази омраза се дължи не само на ръкавицата, която Добрев хвърля на дългогодишния унгарски премиер. Има и още нещо: тя е съпруга на някогашния премиер-социалист Ференц Дюрчан, който е бизнесмен и милионер. В германското издание четем още: „Често пъти използват семейната ѝ история, за да дискредитират Клара Добрев. Дядо ѝ по майчина линия беше високопоставен политик в комунистическа Унгария, когото хората много мразеха. Противниците на Добрев периодически повтарят, че нейното мислене било продукт както на манталитета на някогашната комунистическа номенклатура, така и на по-сетнешния ѝ елитарен живот в капиталистическия свят“.

Клара Добрев очевидно разбира, че има достатъчно противници, включително вътре в опозицията. И затова до момента действа много предпазливо. „Един силен лидер трябва да може не само да разделя, но и да обединява. На втория тур ще покажа какво е необходимо, за да победим „Фидес“ и да запазим единството на опозицията“, каза тя след последното гласуване.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
Клара Добрев е родена в София през 1972 година. Баща ѝ се казва Петър Добрев, а майка ѝ Пирошка Апро е дъщеря на високопоставения унгарски комунист Антал Апро. Икономистката Пирошка Апро ражда дъщеря си, докато работи в унгарското търговско представителство в НРБ. През 1988 година тя става заместник-министър на финансите в Унгария.

Жената, която трябва да надвие Орбан

Днес дъщерята Клара Добрев е новата надежда на унгарската опозиция - жената, която трябва да надвие Виктор Орбан.

Добрев неочаквано спечели първия тур на първичните избори, в които унгарската опозиция гласува за своя кандидат на парламентарните избори идната пролет. Решаващият вот ще се проведе след няколко седмици, като освен Добрев до него достигат най-много още двама кандидати.

Унгарската опозиция реши да обедини усилията си, за да събори Орбан - и затова ще се яви на изборите с общ кандидат. В момента най-големи шансове сякаш има тъкмо Клара Добрев, която на последното гласуване получи 35%.

49-годишната икономистка, юристка и майка на три деца е депутат в Брюксел и дори заместник-председател на Европарламента. Освен унгарски, тя говори перфектно немски, английски и български, а обкръжението на Орбан и близките до него медии я мразят от сърце, пише „Зюддойче Цайтунг“.

Нападки заради комунистическото минало на дядо ѝ

Германският вестник припомня, че тази омраза се дължи не само на ръкавицата, която Добрев хвърля на дългогодишния унгарски премиер. Има и още нещо: тя е съпруга на някогашния премиер-социалист Ференц Дюрчан, който е бизнесмен и милионер. В германското издание четем още: „Често пъти използват семейната ѝ история, за да дискредитират Клара Добрев. Дядо ѝ по майчина линия беше високопоставен политик в комунистическа Унгария, когото хората много мразеха. Противниците на Добрев периодически повтарят, че нейното мислене било продукт както на манталитета на някогашната комунистическа номенклатура, така и на по-сетнешния ѝ елитарен живот в капиталистическия свят“.

Клара Добрев очевидно разбира, че има достатъчно противници, включително вътре в опозицията. И затова до момента действа много предпазливо. „Един силен лидер трябва да може не само да разделя, но и да обединява. На втория тур ще покажа какво е необходимо, за да победим „Фидес“ и да запазим единството на опозицията“, каза тя след последното гласуване.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/mraziat-ia-ot-sartce-koia-e-klara-dobrev-i-kakvo-se-znae-za-balgarski-761212.html Tue, 5 Oct 2021 14:23:27 +0300
В Европа има сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм https://offnews.bg//dw/v-evropa-ima-sblasak-mezhdu-liberalnata-demokratcia-i-avtoritarnia-pop-760880.html По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална маркировка и някой и друг прегазен броненосец - този популярен цитат днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо обратното: Германия с най-голяма вероятност ще намери следващото си правителствено мнозинство именно „в средата на шосето“.

Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха между две противоположности, а гласуваха помежду им. Разликата е от съществено значение. Ние „избираме“, когато трябва да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния вот. Да, между големите политически сили имаше разлики, но и четирите партии, които имат шанса да влязат в следващото германско правителство, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „Алтернатива за Германия“, която получи малко повече от 10%, така и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на германското политическо пространство.

И докато Германия плавно се придвижва към ерата „след Меркел“, по всичко личи, че ЕС тепърва трябва да се научи как да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем дори да си представим, че правителствената смяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „след Меркел“ и „без Меркел“ не са едно и също.

Меркел имаше магическото умение да прехвърля мостове над политически пропасти

Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната ситуация на избор между Меркел и френския президент Макрон за „президент на ЕС“, едно отчетливо мнозинство от европейците би дало гласа си за германската канцлерка. Меркел с лекота печели във всички 12 държави, където се проведе допитването, включително и във Франция, а за голяма изненада тя получава подкрепа и от двата противоположни полюса в силно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „най-голямата надежда“, а за повечето си противници – просто „по-малкото зло“.

Досегашната германска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички наоколо, че винаги може да се намери компромис. Тя наистина въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, внезапно ще избухнат на повърхността. А следващият германски канцлер, независимо дали ще е мъж или жена, независимо как ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на наглед невъзможни политически компромиси. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.

В Германия Зелените и либералите имат сериозни различия помежду си относно данъчната политика, но и двете партии смятат защитата на човешките права като ключов елемент от своята политическа идентичност. Като имаме предвид и факта, че тъкмо тези две партии привличат относително най-много млади избиратели, особено важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на независимото правосъдие. С други думи, можем да очакваме, че Берлин дори ще усили критиките си срещу посегателствата над правовата държава в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „градовете, свободни от ЛГБТ“ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и обратна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката срещу Брюксел и срещу Германия. Привържениците на г-н Орбан и на г-н Качински може да не вярват, че „Дяволът носи Прада“, но са твърдо убедени, че той гласува за Зелените и за либералите в Германия.

Либерална демокрация срещу авторитарен популизъм

Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, според мен новото германско правителство трябва да не забравя три обстоятелства.

Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента изобщо не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на гражданите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, отколкото в обезлюдените, селски региони на техните собствени страни.

Второ, ако ХДС/ХСС не влязат в следващото германско правителство, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки правителствен ръководител. Така разломът между Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом между дясно и ляво, докато в действителност става дума за сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм.

И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, особено когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управленски стил. Но либералната опозиция на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, ако се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния обрат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези държави да печелят избори.

Дойче веле; заглавието е на OFFNews.bg

]]>
По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална маркировка и някой и друг прегазен броненосец - този популярен цитат днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо обратното: Германия с най-голяма вероятност ще намери следващото си правителствено мнозинство именно „в средата на шосето“.

Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха между две противоположности, а гласуваха помежду им. Разликата е от съществено значение. Ние „избираме“, когато трябва да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния вот. Да, между големите политически сили имаше разлики, но и четирите партии, които имат шанса да влязат в следващото германско правителство, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „Алтернатива за Германия“, която получи малко повече от 10%, така и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на германското политическо пространство.

И докато Германия плавно се придвижва към ерата „след Меркел“, по всичко личи, че ЕС тепърва трябва да се научи как да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем дори да си представим, че правителствената смяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „след Меркел“ и „без Меркел“ не са едно и също.

Меркел имаше магическото умение да прехвърля мостове над политически пропасти

Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната ситуация на избор между Меркел и френския президент Макрон за „президент на ЕС“, едно отчетливо мнозинство от европейците би дало гласа си за германската канцлерка. Меркел с лекота печели във всички 12 държави, където се проведе допитването, включително и във Франция, а за голяма изненада тя получава подкрепа и от двата противоположни полюса в силно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „най-голямата надежда“, а за повечето си противници – просто „по-малкото зло“.

Досегашната германска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички наоколо, че винаги може да се намери компромис. Тя наистина въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, внезапно ще избухнат на повърхността. А следващият германски канцлер, независимо дали ще е мъж или жена, независимо как ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на наглед невъзможни политически компромиси. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.

В Германия Зелените и либералите имат сериозни различия помежду си относно данъчната политика, но и двете партии смятат защитата на човешките права като ключов елемент от своята политическа идентичност. Като имаме предвид и факта, че тъкмо тези две партии привличат относително най-много млади избиратели, особено важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на независимото правосъдие. С други думи, можем да очакваме, че Берлин дори ще усили критиките си срещу посегателствата над правовата държава в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „градовете, свободни от ЛГБТ“ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и обратна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката срещу Брюксел и срещу Германия. Привържениците на г-н Орбан и на г-н Качински може да не вярват, че „Дяволът носи Прада“, но са твърдо убедени, че той гласува за Зелените и за либералите в Германия.

Либерална демокрация срещу авторитарен популизъм

Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, според мен новото германско правителство трябва да не забравя три обстоятелства.

Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента изобщо не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на гражданите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, отколкото в обезлюдените, селски региони на техните собствени страни.

Второ, ако ХДС/ХСС не влязат в следващото германско правителство, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки правителствен ръководител. Така разломът между Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом между дясно и ляво, докато в действителност става дума за сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм.

И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, особено когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управленски стил. Но либералната опозиция на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, ако се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния обрат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези държави да печелят избори.

Дойче веле; заглавието е на OFFNews.bg

]]>
offnews@offnews.bg (Иван Кръстев) https://offnews.bg//dw/v-evropa-ima-sblasak-mezhdu-liberalnata-demokratcia-i-avtoritarnia-pop-760880.html Thu, 30 Sep 2021 21:45:08 +0300
Бойна готовност: Напрежението между Сърбия и Косово ескалира https://offnews.bg//dw/bojna-gotovnost-naprezhenieto-mezhdu-sarbia-i-kosovo-eskalira-760677.html Силно повишеното напрежение в отношенията с Косово накара Сърбия допълнително да подсили военното си присъствие край границата. Според Франс Прес, четири бронирани коли междувременно са били разположени по границата с Косово.

Ръководените от НАТО мироопазващи сили KFOR в Прищина обявиха, че следят много внимателно ситуацията, за да могат „да гарантират сигурността и свободното придвижване на всички групи от населението в Косово“. Подсилени са били патрулите на KFOR, включително и в северната част на Косово.

Преди около седмица правителството в Прищина прехвърли специални полицейски части в Северно Косово. Този регион е с преобладаващо сръбско население. По-голямата част от сръбското малцинство в Косово не признава правителството в Прищина, съставено от етнически албанци.

Решението от Прищина

Разполагането на специални косоварски части в Северно Косово беше оценено от Белград като „провокация“. На уикенда сръбският президент Александър Вучич разпореди повишена бойна готовност за определени части от армията и полицията, а министърът на отбраната Небоиша Стефанович посети две военни бази в непосредствена близост до границата с Косово. Малко преди това сръбски бойни самолети на няколко пъти прелетяха въздушното пространство край границата.

Военното напрежение бе подпалено от нареждане на косоварското правителство, което забрани използването на сръбски регистрационни номера на автомобилите на територията на Косово. Тази мярка засегна няколко хиляди сърби в Косово – особено в сръбските анклави около град Косовска Митровица в Северно Косово, които в голямата си част все още използват сръбски регистрационни номера на колите.

Забранителната мярка обаче се отнася и до пътуващи, които пристигат от Сърбия – на границата с Косово те са вече принудени да свалят сръбските си регистрационни номера и да ги заменят с косовски. Хиляди етнически сърби ежедневно протестират срещу новите разпоредби от Прищина и блокират движението към граничните пунктове.

Сърбия и Русия не признават независимостта на Косово

Косово обяви своята независимост през 2008 година. Правителството в Белград обаче и до днес не признава статута на Косово като самостоятелна държава. По тази причина Сърбия не признава и косоварските регистрационни номера на автомобилите на своя територия. Русия също не признава независимостта на Косово - за разлика от повечето западни държави, сред които САЩ и Германия.

Дойче Веле

]]>
Силно повишеното напрежение в отношенията с Косово накара Сърбия допълнително да подсили военното си присъствие край границата. Според Франс Прес, четири бронирани коли междувременно са били разположени по границата с Косово.

Ръководените от НАТО мироопазващи сили KFOR в Прищина обявиха, че следят много внимателно ситуацията, за да могат „да гарантират сигурността и свободното придвижване на всички групи от населението в Косово“. Подсилени са били патрулите на KFOR, включително и в северната част на Косово.

Преди около седмица правителството в Прищина прехвърли специални полицейски части в Северно Косово. Този регион е с преобладаващо сръбско население. По-голямата част от сръбското малцинство в Косово не признава правителството в Прищина, съставено от етнически албанци.

Решението от Прищина

Разполагането на специални косоварски части в Северно Косово беше оценено от Белград като „провокация“. На уикенда сръбският президент Александър Вучич разпореди повишена бойна готовност за определени части от армията и полицията, а министърът на отбраната Небоиша Стефанович посети две военни бази в непосредствена близост до границата с Косово. Малко преди това сръбски бойни самолети на няколко пъти прелетяха въздушното пространство край границата.

Военното напрежение бе подпалено от нареждане на косоварското правителство, което забрани използването на сръбски регистрационни номера на автомобилите на територията на Косово. Тази мярка засегна няколко хиляди сърби в Косово – особено в сръбските анклави около град Косовска Митровица в Северно Косово, които в голямата си част все още използват сръбски регистрационни номера на колите.

Забранителната мярка обаче се отнася и до пътуващи, които пристигат от Сърбия – на границата с Косово те са вече принудени да свалят сръбските си регистрационни номера и да ги заменят с косовски. Хиляди етнически сърби ежедневно протестират срещу новите разпоредби от Прищина и блокират движението към граничните пунктове.

Сърбия и Русия не признават независимостта на Косово

Косово обяви своята независимост през 2008 година. Правителството в Белград обаче и до днес не признава статута на Косово като самостоятелна държава. По тази причина Сърбия не признава и косоварските регистрационни номера на автомобилите на своя територия. Русия също не признава независимостта на Косово - за разлика от повечето западни държави, сред които САЩ и Германия.

Дойче Веле

]]>
offnews@offnews.bg (Deutsche Welle) https://offnews.bg//dw/bojna-gotovnost-naprezhenieto-mezhdu-sarbia-i-kosovo-eskalira-760677.html Tue, 28 Sep 2021 20:15:40 +0300
Ваксинирани, но болни от COVID-19: Каква е причината? https://offnews.bg//dw/vaksinirani-no-bolni-ot-covid-19-kakva-e-prichinata-760417.html Институтът "Роберт Кох" събира данните за всички случаи на хора, които са се разболeли въпреки имунизацията. От тях става ясно, че от началото на ваксинационната кампания в Германия е имало общо 47 753 "пробива" в имунизационната защита - така учените наричат случаите на заболявания на ваксинирани, пише DW.

На тази база институтът определя ефективността на ваксините от последните четири седмици на 84% за възрастовата група под 60 години и на 83% за хората над 60. Същевременно се констатира, че Делта мутацията, на която в момента в Германия се дължат 99,9% от инфекциите, увеличава броя на пробивите, понеже този вариант на вируса е много по-заразен от първоначалната форма.

Защо въобще се получават пробиви?

Това, че могат да се заразят и имунизирани хора, бе известно още след появата на ваксините. Направените проучвания показваха, че препаратите действат много добре, но нито един от тях няма 100% ефективност. Затова „пробивите“ са нещо нормално - както и при другите ваксини.

Увеличението на пробивите, което се наблюдава сега, е свързано и с това, че мнозина вече не се придържат толкова стриктно към правилата за хигиена, казва имуноложката Катрин О' Брайън от Световната здравна организация (СЗО). Тя изтъква, че мерките за сигурност са много важни, за да се задържи разпространението на вируса. „Ако вирусът се разпространява все по-бързо и все повече, нараства и вероятността да се влезе в контакт с него - а това засяга и имунизираните“, казва тя. Защото в някои редки случаи биха могли да се разболеят и те.

Колко трайна е имунната защита?

Към това се добавя обстоятелството, че защитата след имунизация спада с времето - тъй като антителата, изградени срещу коронавируса, постепенно намаляват. Но оттам не следва, че организмът на човека е беззащитен - имунната система включва и други защитни механизми, които се активират чрез имунизацията.

Хората, които са се заразили въпреки имунизацията, вероятно могат на свой ред да разпространяват заразата. Но засега не е напълно изяснено в продължение на какъв период човек остава заразен за останалите след пробива на имунизационната защита.

Кои са най-засегнати?

Рискът от заболяване с коронавирус след ваксинация не е еднакъв за всички. Особено засегнати са хората с отслабена имунна система, обяснява О' Брайън - например след трансплантация на орган или по време на терапия срещу раково заболяване. Това се дължи и на факта, че с възрастта имунната система става по-малко гъвкава – тя не е вече така силна срещу непознати за нея вируси. Резултатът: имунизацията влияе по-слабо или никак и не е възможно да се постигне трайна защита.

Това се вижда и от актуалните данни на Института „Роберт Кох“: във възрастовата група на над 60-годишните делът на пробивите през последните четири седмици сред симптоматичните случаи на Ковид-19 е от почти 45 процента. При по-младите хора този дял е от 21,3 на сто, а при най-младите от 1,4 на сто. Но следва да се има предвид и това, че квотата на ваксинираните при хората над 60 години е значително по-висока, отколкото сред другите възрастови групи.

Как протича заболяването?

Имунизираните имат едно ясно предимство - дори в случай на инфекция: те по правило не се разболяват тежко, казва имуноложката О' Брайън. Мнозина дори не разбират, че са се разболели или пък имат съвсем слаби симптоми.

Но и в това отношение възрастта играе роля. В изследване на Медицинското училище в Йейл са били анализирани данните на почти 1000 пациенти с COVID-19. Установено е, че хората, които са се разболели въпреки имунизацията и се е наложило да бъдат лекувани в болница, са били средно на 80,5 години. Много от тях имали хронични предходни заболявания. В Германия досега има 585 души над 60 години, които са починали от COVID-19, независимо че са били имунизирани. Във възрастовата група под 60 години са само трима.

Колко силна е защитата срещу тежки форми на COVID-19?

Но и за по-възрастните важи, че като цяло имунизацията до голяма степен предпазва от тежко или смъртоносно заболяване. Според актуалните данни от Израел - във всички възрастови групи защитата е над 80 процента.

По преценка на Института „Роберт Кох“, напълно ваксинираните хора над 60 години в Германия са защитени до около 95 процента от риска да им се наложи болнично лечение и към 93 процента - от смърт. Тези данни включват и известните случаи на пробиви от последните четири седмици.

]]>
Институтът "Роберт Кох" събира данните за всички случаи на хора, които са се разболeли въпреки имунизацията. От тях става ясно, че от началото на ваксинационната кампания в Германия е имало общо 47 753 "пробива" в имунизационната защита - така учените наричат случаите на заболявания на ваксинирани, пише DW.

На тази база институтът определя ефективността на ваксините от последните четири седмици на 84% за възрастовата група под 60 години и на 83% за хората над 60. Същевременно се констатира, че Делта мутацията, на която в момента в Германия се дължат 99,9% от инфекциите, увеличава броя на пробивите, понеже този вариант на вируса е много по-заразен от първоначалната форма.

Защо въобще се получават пробиви?

Това, че могат да се заразят и имунизирани хора, бе известно още след появата на ваксините. Направените проучвания показваха, че препаратите действат много добре, но нито един от тях няма 100% ефективност. Затова „пробивите“ са нещо нормално - както и при другите ваксини.

Увеличението на пробивите, което се наблюдава сега, е свързано и с това, че мнозина вече не се придържат толкова стриктно към правилата за хигиена, казва имуноложката Катрин О' Брайън от Световната здравна организация (СЗО). Тя изтъква, че мерките за сигурност са много важни, за да се задържи разпространението на вируса. „Ако вирусът се разпространява все по-бързо и все повече, нараства и вероятността да се влезе в контакт с него - а това засяга и имунизираните“, казва тя. Защото в някои редки случаи биха могли да се разболеят и те.

Колко трайна е имунната защита?

Към това се добавя обстоятелството, че защитата след имунизация спада с времето - тъй като антителата, изградени срещу коронавируса, постепенно намаляват. Но оттам не следва, че организмът на човека е беззащитен - имунната система включва и други защитни механизми, които се активират чрез имунизацията.

Хората, които са се заразили въпреки имунизацията, вероятно могат на свой ред да разпространяват заразата. Но засега не е напълно изяснено в продължение на какъв период човек остава заразен за останалите след пробива на имунизационната защита.

Кои са най-засегнати?

Рискът от заболяване с коронавирус след ваксинация не е еднакъв за всички. Особено засегнати са хората с отслабена имунна система, обяснява О' Брайън - например след трансплантация на орган или по време на терапия срещу раково заболяване. Това се дължи и на факта, че с възрастта имунната система става по-малко гъвкава – тя не е вече така силна срещу непознати за нея вируси. Резултатът: имунизацията влияе по-слабо или никак и не е възможно да се постигне трайна защита.

Това се вижда и от актуалните данни на Института „Роберт Кох“: във възрастовата група на над 60-годишните делът на пробивите през последните четири седмици сред симптоматичните случаи на Ковид-19 е от почти 45 процента. При по-младите хора този дял е от 21,3 на сто, а при най-младите от 1,4 на сто. Но следва да се има предвид и това, че квотата на ваксинираните при хората над 60 години е значително по-висока, отколкото сред другите възрастови групи.

Как протича заболяването?

Имунизираните имат едно ясно предимство - дори в случай на инфекция: те по правило не се разболяват тежко, казва имуноложката О' Брайън. Мнозина дори не разбират, че са се разболели или пък имат съвсем слаби симптоми.

Но и в това отношение възрастта играе роля. В изследване на Медицинското училище в Йейл са били анализирани данните на почти 1000 пациенти с COVID-19. Установено е, че хората, които са се разболели въпреки имунизацията и се е наложило да бъдат лекувани в болница, са били средно на 80,5 години. Много от тях имали хронични предходни заболявания. В Германия досега има 585 души над 60 години, които са починали от COVID-19, независимо че са били имунизирани. Във възрастовата група под 60 години са само трима.

Колко силна е защитата срещу тежки форми на COVID-19?

Но и за по-възрастните важи, че като цяло имунизацията до голяма степен предпазва от тежко или смъртоносно заболяване. Според актуалните данни от Израел - във всички възрастови групи защитата е над 80 процента.

По преценка на Института „Роберт Кох“, напълно ваксинираните хора над 60 години в Германия са защитени до около 95 процента от риска да им се наложи болнично лечение и към 93 процента - от смърт. Тези данни включват и известните случаи на пробиви от последните четири седмици.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg//dw/vaksinirani-no-bolni-ot-covid-19-kakva-e-prichinata-760417.html Sat, 25 Sep 2021 22:15:31 +0300
Петков и Василев няма да спасят България. Но могат друго https://offnews.bg//dw/petkov-i-vasilev-niama-da-spasiat-balgaria-no-mogat-drugo-760324.html Новата политическа формация на Кирил Петков и Асен Василев породи вълна от реакции. Неочаквано мек се оказа най-сериозният им противник Борисов. Той заяви, че било "мъжко" да създадат партия, макар че не били особено почтени, задето не актуализирали завещания от него бюджет. В сериала, който играе лидерът на ГЕРБ, има място за един-единствен архизлодей, който в последната сцена трябва да бъде победен в личен двубой с лазерни мечове и това е президентът Радев. В този смисъл 40 и няколко годишните "момчета" си остават само странично разклонение на сюжета.

Неочаквано голяма ярост към двойката обаче разви иначе обраното "Движение за права и свободи". В криминалния жанр на "дългата ръка" те привидяха зад тях кръга "Капитал", който вече бил инженирал и ГЕРБ, и Реформаторския блок, и "Да, България". Двамата основни докладчици по темата, г-н Хамид и г-н Цонев шеговито се впускат в полето на популярната култура, като наричат Петков "Шугарфейс" - захарно лице, ама взето назаем от злодей, както е в едноименния филм с Джон Траволта. (Дали тук няма и малко завист за външния вид на новите лидери, чудя се?). Изобщо, "Холивуд пере най-добре", но какво има за изпиране, аз не разбрах съвсем. Посланието е, че цялата работа е лековата, ще мине и замине както другите проекти на врага им Прокопиев, макар че ако ГЕРБ е тъкмо негово пъклено дело, май нещо не се вързва.

Обичайният хейт и други критики

На тази лековатост набляга и г-жа Нинова от висотата на уж стогодишната история на партията си, (направила впрочем доста 180-градусови завои). Яростта на социалистите идва от реалната или измислена опасност, че новата формация ще им краде симпатизанти. А нали знаем от един друг деец, че социализмът се предава по полов път. Биология, нашето си е наше! Основната обида идва от убеждението, че президентът също така си е техен, а те двамата виждаш ли "приватизирали" - по израза на Иво Христов - неговия авторитет. Е да де, ама и г-н Радев сега отива на избори и някой да не вземе да реши, че той приватизира авторитета на успешните си служебни министри?

Да не се задълбочаваме в обичайния хейт за това, че били недоносчета, неуспели бизнесмени, дошли да си напълнят джобовете, слуги на Америка и други от сорта. Прекрасната инвестиция на електромобили в Ловеч била всъщност на албанска фирма. (Новият шеф на борда, заместил проф. Шу тази година, е от албански произход, но това не прави фирмата албанска, моля не се излагайте!). Върхът на всичко, разбира се, е превръщането на университета Харвард в обидна квалификация от разлютените патриотични хейтъри. Признавам, мислех че обидата "джендър" е шедьовърът на националния дух, но "Харвард" вече тотално я засенчва.

В дясното пространство атаките сякаш отслабват, но се разгръщат коварни подводни течения. Десните са най-вече ядосани от това, че "Продължаваме промяната" (ПП) отказаха предизборна коалиция и май ще дръпнат гласове от "Демократична България" и "Изправи се БГ". Най-силен огън привличат двете партии, избрани за ракети-носителки ("Волт" и "Средна европейска класа" (СЕК)). Припомнят ни се многобройните превъплъщения на Настимир Ананиев, както и регистрирането от него на запазена марка "Реформаторски блок", което май не му донесе дивиденти, а само насмешки. "Средна европейска класа" пък бива свързвана с националистически формации - в социалните мрежи качват снимки на мутри с ланци и други излагащи спомени.

Със сигурност този избор трудно може да се защити и все пак допускам, че не е било лесно за броени дни да се намерят подходящи за целта партии. Това били "най-добрите опаковки, които се намират на пазара", каза един от основателите на ПП, г-н Лорер. Само че нали помните проблема, който си създаде навремето царят със своите мандатоносител(к)и, които после трябваше да участват в политиката му и нерядко го излагаха. Но при Петков и Василев най-вероятно причина за недомислието е бързането. Ако речем да търсим идейни измерения в избора им, то "Волт" е федералистка формация, а на федерализма у нас гледат като път към заличаване на потъналата ни в комплексите си нация. Казват, че правя свръх-интерпретация, но не бих изключил свързаната с национализма СЕК да е била взета за баланс - един вид запуши-уста за патриотичен хейт.

Ужасно дразни заявката за почтеност, която издава самомнение и обещава бъдещи разобличения. Да добавим и заявката няма леви, няма десни, по която си чешат езиците изкушените; впрочем и тя ни връща към царя - палач на дясното в България и неуспешно реактивиран от г-н Трифонов тази година. Все пак морализаторските нападки тук са по-умерени, вероятно заради надеждата от бъдеща коалиция с ДБ. Заслужава да се отбележи разочарованието на културно-либералната общност от едно интервю на Кирил Петков, в което той отказа да застане на страната на еднополовите бракове и нещо смота, че бил леко "традиционалист". Изобщо по много теми очакванията са големи, а отговорите - нееднозначни, както си е редно в една предизборна ситуация.

Никой не очаква те да са Левски и Ботев

Не пропускаме и естетиката. Винаги яростният Теодор Ушев нападна към логото им във ФБ: "Нима ще се чувстват уютно, държейки речи под това аматьорско недоносче? Нима толкова им стига интелектът, че да се поставят под този примитивизъм?". Но има и други естетически гледни точки, които нерядко идват от към дамската аудитория и са отправени към външния вид на новите политици - например радостта от това, че на терена се появява още една партия "без бръснати глави и шкембета".

Отношението към новия проект много ми напомня българското антиваксърство. Понеже ваксините не помагат 100%, автоматически стават вредни. Ако погледнем реалистично на проекта Петков/Асенов, ще си спестим ненужни разочарования. Едва ли ще вземат 30%, както се надяват, но и да са между 10% и 20% ще е добре. Никой не очаква от тях да бъдат спасители – най-вероятно те ще изиграят ролята на посредници между всички онези партии, които в момента са се изпокарали. Ще се появят и непочтени в редиците им, дано са по-малко от преди. Надеждата е да свършат работа, не да бъдат Левски и Ботев. Либералният център, където се целят, е преди всичко прагматизъм – съвършените неща нека оставим за един друг свят.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
Новата политическа формация на Кирил Петков и Асен Василев породи вълна от реакции. Неочаквано мек се оказа най-сериозният им противник Борисов. Той заяви, че било "мъжко" да създадат партия, макар че не били особено почтени, задето не актуализирали завещания от него бюджет. В сериала, който играе лидерът на ГЕРБ, има място за един-единствен архизлодей, който в последната сцена трябва да бъде победен в личен двубой с лазерни мечове и това е президентът Радев. В този смисъл 40 и няколко годишните "момчета" си остават само странично разклонение на сюжета.

Неочаквано голяма ярост към двойката обаче разви иначе обраното "Движение за права и свободи". В криминалния жанр на "дългата ръка" те привидяха зад тях кръга "Капитал", който вече бил инженирал и ГЕРБ, и Реформаторския блок, и "Да, България". Двамата основни докладчици по темата, г-н Хамид и г-н Цонев шеговито се впускат в полето на популярната култура, като наричат Петков "Шугарфейс" - захарно лице, ама взето назаем от злодей, както е в едноименния филм с Джон Траволта. (Дали тук няма и малко завист за външния вид на новите лидери, чудя се?). Изобщо, "Холивуд пере най-добре", но какво има за изпиране, аз не разбрах съвсем. Посланието е, че цялата работа е лековата, ще мине и замине както другите проекти на врага им Прокопиев, макар че ако ГЕРБ е тъкмо негово пъклено дело, май нещо не се вързва.

Обичайният хейт и други критики

На тази лековатост набляга и г-жа Нинова от висотата на уж стогодишната история на партията си, (направила впрочем доста 180-градусови завои). Яростта на социалистите идва от реалната или измислена опасност, че новата формация ще им краде симпатизанти. А нали знаем от един друг деец, че социализмът се предава по полов път. Биология, нашето си е наше! Основната обида идва от убеждението, че президентът също така си е техен, а те двамата виждаш ли "приватизирали" - по израза на Иво Христов - неговия авторитет. Е да де, ама и г-н Радев сега отива на избори и някой да не вземе да реши, че той приватизира авторитета на успешните си служебни министри?

Да не се задълбочаваме в обичайния хейт за това, че били недоносчета, неуспели бизнесмени, дошли да си напълнят джобовете, слуги на Америка и други от сорта. Прекрасната инвестиция на електромобили в Ловеч била всъщност на албанска фирма. (Новият шеф на борда, заместил проф. Шу тази година, е от албански произход, но това не прави фирмата албанска, моля не се излагайте!). Върхът на всичко, разбира се, е превръщането на университета Харвард в обидна квалификация от разлютените патриотични хейтъри. Признавам, мислех че обидата "джендър" е шедьовърът на националния дух, но "Харвард" вече тотално я засенчва.

В дясното пространство атаките сякаш отслабват, но се разгръщат коварни подводни течения. Десните са най-вече ядосани от това, че "Продължаваме промяната" (ПП) отказаха предизборна коалиция и май ще дръпнат гласове от "Демократична България" и "Изправи се БГ". Най-силен огън привличат двете партии, избрани за ракети-носителки ("Волт" и "Средна европейска класа" (СЕК)). Припомнят ни се многобройните превъплъщения на Настимир Ананиев, както и регистрирането от него на запазена марка "Реформаторски блок", което май не му донесе дивиденти, а само насмешки. "Средна европейска класа" пък бива свързвана с националистически формации - в социалните мрежи качват снимки на мутри с ланци и други излагащи спомени.

Със сигурност този избор трудно може да се защити и все пак допускам, че не е било лесно за броени дни да се намерят подходящи за целта партии. Това били "най-добрите опаковки, които се намират на пазара", каза един от основателите на ПП, г-н Лорер. Само че нали помните проблема, който си създаде навремето царят със своите мандатоносител(к)и, които после трябваше да участват в политиката му и нерядко го излагаха. Но при Петков и Василев най-вероятно причина за недомислието е бързането. Ако речем да търсим идейни измерения в избора им, то "Волт" е федералистка формация, а на федерализма у нас гледат като път към заличаване на потъналата ни в комплексите си нация. Казват, че правя свръх-интерпретация, но не бих изключил свързаната с национализма СЕК да е била взета за баланс - един вид запуши-уста за патриотичен хейт.

Ужасно дразни заявката за почтеност, която издава самомнение и обещава бъдещи разобличения. Да добавим и заявката няма леви, няма десни, по която си чешат езиците изкушените; впрочем и тя ни връща към царя - палач на дясното в България и неуспешно реактивиран от г-н Трифонов тази година. Все пак морализаторските нападки тук са по-умерени, вероятно заради надеждата от бъдеща коалиция с ДБ. Заслужава да се отбележи разочарованието на културно-либералната общност от едно интервю на Кирил Петков, в което той отказа да застане на страната на еднополовите бракове и нещо смота, че бил леко "традиционалист". Изобщо по много теми очакванията са големи, а отговорите - нееднозначни, както си е редно в една предизборна ситуация.

Никой не очаква те да са Левски и Ботев

Не пропускаме и естетиката. Винаги яростният Теодор Ушев нападна към логото им във ФБ: "Нима ще се чувстват уютно, държейки речи под това аматьорско недоносче? Нима толкова им стига интелектът, че да се поставят под този примитивизъм?". Но има и други естетически гледни точки, които нерядко идват от към дамската аудитория и са отправени към външния вид на новите политици - например радостта от това, че на терена се появява още една партия "без бръснати глави и шкембета".

Отношението към новия проект много ми напомня българското антиваксърство. Понеже ваксините не помагат 100%, автоматически стават вредни. Ако погледнем реалистично на проекта Петков/Асенов, ще си спестим ненужни разочарования. Едва ли ще вземат 30%, както се надяват, но и да са между 10% и 20% ще е добре. Никой не очаква от тях да бъдат спасители – най-вероятно те ще изиграят ролята на посредници между всички онези партии, които в момента са се изпокарали. Ще се появят и непочтени в редиците им, дано са по-малко от преди. Надеждата е да свършат работа, не да бъдат Левски и Ботев. Либералният център, където се целят, е преди всичко прагматизъм – съвършените неща нека оставим за един друг свят.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

]]>
offnews@offnews.bg (Ивайло Дичев - DW) https://offnews.bg//dw/petkov-i-vasilev-niama-da-spasiat-balgaria-no-mogat-drugo-760324.html Fri, 24 Sep 2021 14:45:27 +0300