OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_18761 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png 50 години от най-мистериозното отвличане на самолет (галерия) https://offnews.bg//litca/50-godini-ot-naj-misterioznoto-otvlichane-na-samolet-galeria-765501.html На 24 ноември 2021 г. се навършват 50 години от един от най-мистериозните въздушни инциденти - неразплатеното и до днес отвличане на самолет Боинг над Портланд, САЩ. Престъплението е извършено от неидентифициран до днес извършител, изчезнал безследно заедно с огромна за времето си сума пари, която властите му плащат като откуп.

До днес това е един емблематичните случаи  на ФБР. Бюрото го нарича "едно от най-дългите и изтощителни разследвания в историята". То продължава 45 години и е прекратено без резултат.

През годините разследването се обръща към учени, експерти и към обществеността да се включат в разплитането на случая. Мнозина помагат според уменията си - включва се дори лодкар, който прави ръчно изработено гребло, за да тралира дъното на водоем.

Как започва един от най-загадъчните случаи, с които ФБР се е сблъсквало

Похитителят Дан Б. Купър Скица: ФБР

В следобедните часове на 24 ноември 1971 г. неизвестен мъж, представящ се за Дан Купър, отива на касата на "Нортуест Ориент Еърлайнс" в Портланд, щата Орегон. Купува си еднопосочен билет за полет 305 с Боинг 727 за Сиатъл, щата Вашингтон, и плаща в брой.

Купър изглеждал тих човек, на възраст около средата на 40-те. Носел костюм с черна вратовръзка и бяла риза. В самолета, докато чакал да излети, си поръчал си бърбън и сода. 

Малко след 3 ч. следобед мъжът подал на стюардесата бележка, в която пишело, че в куфарчето си носи бомба. Настоял стюардесата да седне до него. В шок, тя се подчинила. Отваряйки пред нея куфарчето, ѝ показал множество жички и червени пръчки. Настоял тя да запише съобщението му и да го предаде на капитана. В него се казвало, че похитителят иска 200 000 долара с 20-доларови банкноти и четири парашута.

Самолетът каца в Сиатъл и Купър освобождава 36-имата пасажери срещу парите и парашутите. На борда остава част от екипажа плюс самия Дан Купър и машината излита отново. Зададената посока е "Мексико".

Между Сиатъл и Рино, щата Невада, малко след 8 ч. вечерта, похитителят прави нещо смайващо: скача от задната част на самолета с парашут и с парите. Пилотите се приземяват успешно, а Купър вече е изчезнал в тъмнината и до ден днешен съдбата му от онзи момент нататък е неизвестна.

Вратовръзката, която Купър носел. Махнал я преди скока. Тя осигурява ДНК материал за разследването. Снимка: ФБР

ФБР е алармирано още по време на полета и се включва веднага. Разследването носи името NORJAK (съкращение от Northwest Hijacking - отвличане в Северозапада). Разпитани са стотици хора, проследени са много нишки, самолетът е претърсен за доказателства, с годините са ползвани нови технологии, непознати в началото на работата по случая. Пет години след отвличането кръгът на заподозрените е достигнал 800 души, като в крайна сметка списъкът се свива до 24-ма.

И към днешна дата, след официалното замразяване на разследването през 2016 г., мнозина смятат за заподозрян номер 1 Ричард Флойд Маккой. ФБР открива и арестува мъжа за сходно престъпление - отвличане на самолет и бягство с парашут. Престъплението е извършено само пет месеца след инцидента с Боинга. По-късно обаче подозренията към него не се потвърждават, защото не отговаря на почти идентичните физически описания на първия похитител, дадени от две стюардеси, както и по други причини. Маккой освен това е бил в дома си на вечеря за Дома на благодарността два дни след похищението, което би било малко вероятно, ако не е действал с помощник. Разследващите силно се съмняват, че той е имал такъв, понеже е скочил в тъмното в непознат и за самия него район.

Един от парашутите, които похитителят оставя в самолета, и чантата, в която е бил съхраняван. Купър е поискал 4 парашута, скочил е с 2 (единият от които е бил ползван за обучение и е бил зашит). използвал е и въжето на един от останалите парашути, за да завърже торбата с пари.

Вероятно е Купър да не е оцелял след скока. Това е и основната версия на специален агент Скар, поел случая преди той да бъде замразен. Парашутът, който е използвал, не е имал възможност да бъде управляван, а облеклото и обувките на мъжа не са били подходящи за твърдо приземяване. Купър скочил над гориста местност вечерта, което би било предизвикателство дори за професионалист. Разследващите имат достатъчно основания да смятат, че той не е бил такъв предвид прекомерно големия риск, който е поел. Скочил е неекипиран в тъмното над терен, за който не знае нищо, при това в лоши метеорологични условия.

Тази теория получава допълнителен тласък през 1980 г., когато малко момче намира гниещ пакет, пълен с двадесетдоларови банкноти (общо 5800 долара), които съвпадат със серийните номера на парите от откупа.

Когато разказват за похитителя, медиите често го наричат Д. Б. Купър. Това е малко или много медиен псевдоним на неизвестния извършител. Средният инициал Д. идва от един от разпитаните заподозрени, който има инициали Д. Б., но съмненията спрямо него категорично отпадат. Името Дан Купър по всяка вероятност е фалшиво. Всъщност години по-късно разследването свързва псевдонима с френски комикс герой, който скача с парашут. Казва се Дан Купър и е бил популярен по онова време. Комиксът обаче никога не е превеждан на английски. Затова се допуска, че извършителят е живял в чужбина. Според агент Скар той е служил в американската армия, в база в Европа, а по-късно е работил в авиацията - вероятно като е товарел карго. Никой не обявява, че го познава и че го търси, което значи, че може би не е имал семейство.

Браян Инграм, тогава на 8 г., показва къде е открил плика с полуизгнили банкноти. Снимка: Getty Images

Въпреки че ФБР вече няма да разследва активно този случай, ако се появят конкретни веществени доказателства, свързани конкретно с парашутите или парите, взети от похитителя, лицата, които разполагат с тези материали, се приканват да се свържат с местния офис на ФБР, съобщава разследващите на 12 юли 2016 г., когато агенцията съобщава, че ресурсите от това разследване ще бъдат насочени към актуални случаи. 

]]>
На 24 ноември 2021 г. се навършват 50 години от един от най-мистериозните въздушни инциденти - неразплатеното и до днес отвличане на самолет Боинг над Портланд, САЩ. Престъплението е извършено от неидентифициран до днес извършител, изчезнал безследно заедно с огромна за времето си сума пари, която властите му плащат като откуп.

До днес това е един емблематичните случаи  на ФБР. Бюрото го нарича "едно от най-дългите и изтощителни разследвания в историята". То продължава 45 години и е прекратено без резултат.

През годините разследването се обръща към учени, експерти и към обществеността да се включат в разплитането на случая. Мнозина помагат според уменията си - включва се дори лодкар, който прави ръчно изработено гребло, за да тралира дъното на водоем.

Как започва един от най-загадъчните случаи, с които ФБР се е сблъсквало

Похитителят Дан Б. Купър Скица: ФБР

В следобедните часове на 24 ноември 1971 г. неизвестен мъж, представящ се за Дан Купър, отива на касата на "Нортуест Ориент Еърлайнс" в Портланд, щата Орегон. Купува си еднопосочен билет за полет 305 с Боинг 727 за Сиатъл, щата Вашингтон, и плаща в брой.

Купър изглеждал тих човек, на възраст около средата на 40-те. Носел костюм с черна вратовръзка и бяла риза. В самолета, докато чакал да излети, си поръчал си бърбън и сода. 

Малко след 3 ч. следобед мъжът подал на стюардесата бележка, в която пишело, че в куфарчето си носи бомба. Настоял стюардесата да седне до него. В шок, тя се подчинила. Отваряйки пред нея куфарчето, ѝ показал множество жички и червени пръчки. Настоял тя да запише съобщението му и да го предаде на капитана. В него се казвало, че похитителят иска 200 000 долара с 20-доларови банкноти и четири парашута.

Самолетът каца в Сиатъл и Купър освобождава 36-имата пасажери срещу парите и парашутите. На борда остава част от екипажа плюс самия Дан Купър и машината излита отново. Зададената посока е "Мексико".

Между Сиатъл и Рино, щата Невада, малко след 8 ч. вечерта, похитителят прави нещо смайващо: скача от задната част на самолета с парашут и с парите. Пилотите се приземяват успешно, а Купър вече е изчезнал в тъмнината и до ден днешен съдбата му от онзи момент нататък е неизвестна.

Вратовръзката, която Купър носел. Махнал я преди скока. Тя осигурява ДНК материал за разследването. Снимка: ФБР

ФБР е алармирано още по време на полета и се включва веднага. Разследването носи името NORJAK (съкращение от Northwest Hijacking - отвличане в Северозапада). Разпитани са стотици хора, проследени са много нишки, самолетът е претърсен за доказателства, с годините са ползвани нови технологии, непознати в началото на работата по случая. Пет години след отвличането кръгът на заподозрените е достигнал 800 души, като в крайна сметка списъкът се свива до 24-ма.

И към днешна дата, след официалното замразяване на разследването през 2016 г., мнозина смятат за заподозрян номер 1 Ричард Флойд Маккой. ФБР открива и арестува мъжа за сходно престъпление - отвличане на самолет и бягство с парашут. Престъплението е извършено само пет месеца след инцидента с Боинга. По-късно обаче подозренията към него не се потвърждават, защото не отговаря на почти идентичните физически описания на първия похитител, дадени от две стюардеси, както и по други причини. Маккой освен това е бил в дома си на вечеря за Дома на благодарността два дни след похищението, което би било малко вероятно, ако не е действал с помощник. Разследващите силно се съмняват, че той е имал такъв, понеже е скочил в тъмното в непознат и за самия него район.

Един от парашутите, които похитителят оставя в самолета, и чантата, в която е бил съхраняван. Купър е поискал 4 парашута, скочил е с 2 (единият от които е бил ползван за обучение и е бил зашит). използвал е и въжето на един от останалите парашути, за да завърже торбата с пари.

Вероятно е Купър да не е оцелял след скока. Това е и основната версия на специален агент Скар, поел случая преди той да бъде замразен. Парашутът, който е използвал, не е имал възможност да бъде управляван, а облеклото и обувките на мъжа не са били подходящи за твърдо приземяване. Купър скочил над гориста местност вечерта, което би било предизвикателство дори за професионалист. Разследващите имат достатъчно основания да смятат, че той не е бил такъв предвид прекомерно големия риск, който е поел. Скочил е неекипиран в тъмното над терен, за който не знае нищо, при това в лоши метеорологични условия.

Тази теория получава допълнителен тласък през 1980 г., когато малко момче намира гниещ пакет, пълен с двадесетдоларови банкноти (общо 5800 долара), които съвпадат със серийните номера на парите от откупа.

Когато разказват за похитителя, медиите често го наричат Д. Б. Купър. Това е малко или много медиен псевдоним на неизвестния извършител. Средният инициал Д. идва от един от разпитаните заподозрени, който има инициали Д. Б., но съмненията спрямо него категорично отпадат. Името Дан Купър по всяка вероятност е фалшиво. Всъщност години по-късно разследването свързва псевдонима с френски комикс герой, който скача с парашут. Казва се Дан Купър и е бил популярен по онова време. Комиксът обаче никога не е превеждан на английски. Затова се допуска, че извършителят е живял в чужбина. Според агент Скар той е служил в американската армия, в база в Европа, а по-късно е работил в авиацията - вероятно като е товарел карго. Никой не обявява, че го познава и че го търси, което значи, че може би не е имал семейство.

Браян Инграм, тогава на 8 г., показва къде е открил плика с полуизгнили банкноти. Снимка: Getty Images

Въпреки че ФБР вече няма да разследва активно този случай, ако се появят конкретни веществени доказателства, свързани конкретно с парашутите или парите, взети от похитителя, лицата, които разполагат с тези материали, се приканват да се свържат с местния офис на ФБР, съобщава разследващите на 12 юли 2016 г., когато агенцията съобщава, че ресурсите от това разследване ще бъдат насочени към актуални случаи. 

]]>
offnews@offnews.bg (Мая Младенова) https://offnews.bg//litca/50-godini-ot-naj-misterioznoto-otvlichane-na-samolet-galeria-765501.html Wed, 24 Nov 2021 14:34:28 +0200
Кандидатът за депутат Глиги, когото все арестуваха на протестите https://offnews.bg//litca/kandidatat-za-deputat-gligi-kogoto-vse-arestuvaha-na-protestite-762846.html На 19 октомври в Шумен Демократична България откри кампанията си с думите: Най-сетне оправдаха Глиги!

Който не е от София, вероятно никога не е чувал за Глиги и сигурно се чуди защо той е толкова важен. Но пък сред онова поколение, което прекара живота си по протести по жълтите павета, Глиги е легенда.

Днес Глиги е кандидат за депутат в емблематичния 25-ти МИР в София, където листи водят Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ицо Хазарта (Христо Петров), Летящата Козила Ерато (Елисавета Белобрадова). Сигурно няма да стане депутат. Не само защото е с доста задния номер 19 в листата на Демократична България. А най-вече защото едва ли някой от хилядите му приятели знае, че Глиги е Иван Калчев. 

Пролог

Денят е 24 август 2020 година.

Предния ден областният управител на София област Илиян Тодоров (АТАКА) е нарекъл протестиращите хора у нас "изроди". За протокола - областният управител вече е загубил доверието на АТАКА и самият Волен Сидеров дори се е разграничил от него.

Та в сутринта на 24 август група млади хора, свързани с протестите, които вече са набрали скорост в България, отиват пред офиса на областния управител. Те носят цветя и призовават Тодоров да слезе и да види дали сред тях има изроди.

Областният не се появява и тогава протестът приключва. На входа на сградата, където е областната управа на София град, е залепен надпис - "Офис на Пеевски", а "Боец" са един от организаторите.

Сред протестиращите е и Иван Калчев-Глиги. Той се качва на неизменното си превозно средство - колелото - и поема към резиденция "Бояна", където предстои фамозно събитие - там човекът с каскета (Гешев) е свикал над 700 прокурори и следователи на национално съвещание.

Глиги поема нагоре към Бояна с колелото си...

I. Иван Калчев - Глиги

Кой е Иван Калчев-Глиги?

Един от хората, които можете да видите по всички протести. Особено по големите. Глиги, така да се каже, е от хората, които не се притесняват да са на терен, когато ситуацията стане "напечена".

"Аз съм нереализирал се физик" - казва той - "Завършил съм НПМГ, бях отличника в класа".

Глиги е приет в Софийския университет още на вътрешния изпит в НПМГ. Това се случва в края на 90-те години. Икономическата обстановка по това време е повече от сложна. За да се издържа, Глиги се специализира в предпечат. По това време фотошопът не беше толкова популярен като днес, даже малко хора имаха компютри. А Глиги беше легенда. Когато имаше толкова трудно работа, че никой не може да я свърши, търсеха Глиги.

Когато го питаха какво работи, той казваше - бръсна манекенки. По това време беше модно да се слагат плакати на калканите на блоковете. Нали разбирате, че едно косъмче на плакат, висок 40 метра, е дълго цяла педя. И понеже никой  друг не можеше да докара красавиците в търговски вид, всички минаваха през Глиги.

А ако все още си спомняте какво е хартиена карта, най-вероятно я е правил Глиги. След като тогавашният монополен мастодонт от соца "Геоплан проект" отказва да даде данните на една от фирмите, решила да прави географски карти, те се обръщат към Глиги. И от сателитни снимки с далеч по-лошо качество от днешните Глиги сглобява географските карти на България, които ползваме и до днес.

II. Първи арест - 2009 година, месец януари

Не се съмнявате, че Глиги е на протестите през 1997 предполагам?

Не само, че е там, а и е в първите редици. По това време той е част от младежката организация на ВМРО и дори успява през един разбит прозорец да влезе в сградата на парламента.

Младият тогава Иван Калчев получава някои безценни уроци за това какво се случва, когато си на първа линия на протестите.

"Точно когато се изнесох от там, полиците започнаха да обгазяват. Оттогава си знам урока и всеки път, когато има протести, си нося противогаз" - казва Глиги.

Годината е 2009. През месец януари Бойко Борисов е кмет на София. На власт е Тройната коалиция, начело с премиера Сергей Станишев. След 1997 година това е най-масовият протест, който се е случвал в България.

Глиги също е там. Протестът замеря сградата на парламента със снежни топки. Сред протестиращите са хора с различни политически убеждения. Внезапно полицейският кордон започва да настъпва (по-късно ще се разбере, че основание за това е бил... сигнал, че на протеста има бомба). Около Глиги има доста хора, но те започват да се изместват назад. В един момент той се оказва в авангарда. И в миг двама полицаи го хващат и го вкарват в един бус "Чавдар", където заедно с още 20 души Глиги поема към 4-то районно.

В районното полицаите стоварват всички арестувани и докладват на шефа си - "Хванахме 20 протестъри, четирима скинари и един химик".

Химикът е Глиги. Носел си е противогаз.

Арестуваните прекарват една нощ в районното. На сутринта всички са осъдени по бързата процедура и пуснати. Освен Глиги, чийто родители са успели да намерят адвокат, както и свидетели, които дават показания, че Глиги не се е държал агресивно и не е замерял НС със снежни топки.

"Тогава още биеха в районните" - казва Глиги - "Вече знаеха как да те бият така, че да не ти остават синини, за да има последствия за тях. Боят включваше силно натискане на очните ябълки, скубане на брадата, дърпане на ушите - а бе такова, нещо като к***енски бой. А бе като цяло усещането е унизително".

Глиги излиза от районното, без да е глобен и животът продължава.

III. Отново в 2020 г.

В началото на статията оставихме Иван Калчев-Глиги да се движи с колелото си към Бояна. И сега е време да се върнем там.

Задъхан от дългия и стръмен преход, Глиги достига заветната цел - резиденция Бояна, където Гешев - един от хората, чиято оставка искат всички протестиращи у нас - е свикал съвещание.

Глиги се оглежда. Вече се намира на детелината на Околовръстното. Първото, което вижда, е един бус. Паркиран на сянка до детелината, в тревната площ.

"Вървях съвсем бавно, там и наклонът е много голям. Нарочно се загледах, чудейки се дали ще ме спрат, дали ще ми поискат паспорта за проверка" - казва Глиги.

Никой не обръща никакво внимание на човека с колелото. Така Глиги продължава напред и се изкачва на мястото, където детелината преминава в локалното платно на Околовръстното.

Глиги кара, срещу себе си вижда двама едри униформени. И в този момент чува вик - "Ей, дръжте го тоя".

И тук единият от двамата едри полицаи (които, по думите на Глиги са се оказали катаджии) се засилва сякаш да го бутне от колелото. Глиги обаче прави лека маневра и продължава напред.

Тук нещата загрубяват. Срещу човека с колелото изскачат дузина представители на реда и тук Глиги си дава сметка, че неправилно е решил, че полицията днес ще бъде миролюбива.

Започва преследване. За да избегне директния сблъсък, Глиги се спуска по зелената площ с идеята да се махне по Околовръстното.

По някакво чудо точно в този момент на Околовръстното не преминават никакви автомобили. Глиги пресича едното платно, прескача мантинелата. И в този момент е застигнат от полиците, които го бутат от колелото.

IV. "Това тука какво е?"

Глиги пада на земята, свива се на топка и се вкопчва в колелото. Свива се така, че ако го удрят, да не пострада лицето му.

Започва едно комично за наблюдение (само да не си потърпевш обаче), действие на полицаите, привидели в Глиги проблем за националната сигурност на страната ни и изобщо за Вселената. Те се опитват пръст по пръст да откопчат колелото от ръцете на Глиги.

В този момент, докато се опитват да разделят Глиги от велосипеда му, един от полицаите започва да тика ръката си в лицето на Иван Калчев. На ръката има драскотина.

"Това тука какво е?" - пита полицаят падналия на земята Глиги.
"Одрал си се. Най-вероятно докато си прескачал мантинелата" - отговаря Глиги.
"Не! Ти ме нападна!!!" - отсича ченгето.

Вдигат Глиги и го подкарват триумфално. Заловили са безспорно най-опасния човек на Земното кълбо (да прощават плоскоземците).

И тук отнякъде се появява кола на агенция Бул Фото. И Глиги, в опит да привлече внимание, започва да вика - "Помощ! Бият ме!".

Така арестът на Глиги се превръща в риалити.

Арестът на Глиги - 24 август, 2020 година - снимка Булфото

V. Последствията

Завличат Глиги до един бус. Един от служителите на реда стиска Глиги за врата. Стискането е почти до степен, в която той не може да диша. Натискат главата му в буса, след което започва комично слагане и сваляне на белезници, защото след като са му ги сложили, са забравили да му свалят раницата.

От цялата интервенция Глиги получава оток на гърлото и по-късно, докато все още е задържан, идва екип от "Пирогов", за да го прегледа, защото той почти не може да диша. Слава богу, оказва се, че не е фатално.

Появява се отново ръката с драскотината. Постановката вече се задълбочава - униформени започват да твърдят, че техният колега е много сериозно пострадал, че трябва да викат линейка, че трябва спешна операция в МВР болница.

Натоварват Глиги и колелото му в полицейски бус и го закарват в VI районно. Там той е задържан за 24 часа, като първо е задържан за "неизпълнение на полицейски разпореждане". Три дни по-късно обаче прокуратурата сменя обвинението. То вече е "нападения над полицай".

И така започва дело. То продължи ...до средата на октомври 2021 година и завърши с оправдание. А Глиги е пуснат от районното.

VI. Арест номер три

Ако си мислите, че това е сломило Глиги, много, ама много жестоко се лъжете...

На 02.09.2020 година е свикано Велико народно въстание.

Протестите срещу кабинета "Борисов", срещу самия Борисов и срещу Гешев са в своя пик. Протестират различни групи около Отровното трио, около малките градски леви и десни партии, около организации и НПО-та.

Глиги няма как да стои безучастен. Очаквайки отново полицията да бие, той се облича с каска, мотористка ризница и противогаз. До Глиги стои мъж с очила и риза. С вид на счетоводител. Той също е дошъл да протестира.

В един момент полицията тръгва напред. Хващат счетоводителя. През главата на Глиги светкавично минава мисълта - "Тия ще го потрошат". И без да губи време се хваща здраво за раменете на счетоводителя. Съответно полицаите издърпват и него.

Ризницата и каската на Глиги помагат - застава така, че да удрят него, а неподготвеният за подобна ситуация счетоводител е спасен от полицейския бой. Притискат Глиги на земята и той остава така известно време. И после си знаете, няма какво да ви разказвам...

VII. Иван Калчев-Глиги, когото постоянно арестуваха

Само преди няколко дни Иван Калчев-Глиги бе оправдан. След повече от година, след като свидетелите на прокуратурата рязко сменяха показанията си, в крайна сметка той бе обявен за невинен. Делото, разбира се, има още инстанции за обжалване, но в крайна сметка справедливостта сякаш е на път да възтържествува.

Днес Глиги си има своите каузи. Например за легализация на канабиса за медицински цели. Или за декриминализация.

Определя себе си като "зелен либертарианец", но въпрекл това, сякаш не се води от позитивния егоизъм на Айн Ранд.

Дали би направил същото отново - без съмнение. Глиги казва, че това, което го побърква, е усещането за липса на справедливост.

Днес Глиги е изправен пред надеждата, която го води и мотивира през цялото време - надеждата, че децата ни ще живеят в нормална държава, в която няма да им се налага да стоят на първа линия на протеста, а репресивните органи да ги душат и пръскат със спрей.

Днес Глиги, когото постоянно арестуваха, е готов за още битки.

Най-близката е в неделя.

]]>
На 19 октомври в Шумен Демократична България откри кампанията си с думите: Най-сетне оправдаха Глиги!

Който не е от София, вероятно никога не е чувал за Глиги и сигурно се чуди защо той е толкова важен. Но пък сред онова поколение, което прекара живота си по протести по жълтите павета, Глиги е легенда.

Днес Глиги е кандидат за депутат в емблематичния 25-ти МИР в София, където листи водят Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ицо Хазарта (Христо Петров), Летящата Козила Ерато (Елисавета Белобрадова). Сигурно няма да стане депутат. Не само защото е с доста задния номер 19 в листата на Демократична България. А най-вече защото едва ли някой от хилядите му приятели знае, че Глиги е Иван Калчев. 

Пролог

Денят е 24 август 2020 година.

Предния ден областният управител на София област Илиян Тодоров (АТАКА) е нарекъл протестиращите хора у нас "изроди". За протокола - областният управител вече е загубил доверието на АТАКА и самият Волен Сидеров дори се е разграничил от него.

Та в сутринта на 24 август група млади хора, свързани с протестите, които вече са набрали скорост в България, отиват пред офиса на областния управител. Те носят цветя и призовават Тодоров да слезе и да види дали сред тях има изроди.

Областният не се появява и тогава протестът приключва. На входа на сградата, където е областната управа на София град, е залепен надпис - "Офис на Пеевски", а "Боец" са един от организаторите.

Сред протестиращите е и Иван Калчев-Глиги. Той се качва на неизменното си превозно средство - колелото - и поема към резиденция "Бояна", където предстои фамозно събитие - там човекът с каскета (Гешев) е свикал над 700 прокурори и следователи на национално съвещание.

Глиги поема нагоре към Бояна с колелото си...

I. Иван Калчев - Глиги

Кой е Иван Калчев-Глиги?

Един от хората, които можете да видите по всички протести. Особено по големите. Глиги, така да се каже, е от хората, които не се притесняват да са на терен, когато ситуацията стане "напечена".

"Аз съм нереализирал се физик" - казва той - "Завършил съм НПМГ, бях отличника в класа".

Глиги е приет в Софийския университет още на вътрешния изпит в НПМГ. Това се случва в края на 90-те години. Икономическата обстановка по това време е повече от сложна. За да се издържа, Глиги се специализира в предпечат. По това време фотошопът не беше толкова популярен като днес, даже малко хора имаха компютри. А Глиги беше легенда. Когато имаше толкова трудно работа, че никой не може да я свърши, търсеха Глиги.

Когато го питаха какво работи, той казваше - бръсна манекенки. По това време беше модно да се слагат плакати на калканите на блоковете. Нали разбирате, че едно косъмче на плакат, висок 40 метра, е дълго цяла педя. И понеже никой  друг не можеше да докара красавиците в търговски вид, всички минаваха през Глиги.

А ако все още си спомняте какво е хартиена карта, най-вероятно я е правил Глиги. След като тогавашният монополен мастодонт от соца "Геоплан проект" отказва да даде данните на една от фирмите, решила да прави географски карти, те се обръщат към Глиги. И от сателитни снимки с далеч по-лошо качество от днешните Глиги сглобява географските карти на България, които ползваме и до днес.

II. Първи арест - 2009 година, месец януари

Не се съмнявате, че Глиги е на протестите през 1997 предполагам?

Не само, че е там, а и е в първите редици. По това време той е част от младежката организация на ВМРО и дори успява през един разбит прозорец да влезе в сградата на парламента.

Младият тогава Иван Калчев получава някои безценни уроци за това какво се случва, когато си на първа линия на протестите.

"Точно когато се изнесох от там, полиците започнаха да обгазяват. Оттогава си знам урока и всеки път, когато има протести, си нося противогаз" - казва Глиги.

Годината е 2009. През месец януари Бойко Борисов е кмет на София. На власт е Тройната коалиция, начело с премиера Сергей Станишев. След 1997 година това е най-масовият протест, който се е случвал в България.

Глиги също е там. Протестът замеря сградата на парламента със снежни топки. Сред протестиращите са хора с различни политически убеждения. Внезапно полицейският кордон започва да настъпва (по-късно ще се разбере, че основание за това е бил... сигнал, че на протеста има бомба). Около Глиги има доста хора, но те започват да се изместват назад. В един момент той се оказва в авангарда. И в миг двама полицаи го хващат и го вкарват в един бус "Чавдар", където заедно с още 20 души Глиги поема към 4-то районно.

В районното полицаите стоварват всички арестувани и докладват на шефа си - "Хванахме 20 протестъри, четирима скинари и един химик".

Химикът е Глиги. Носел си е противогаз.

Арестуваните прекарват една нощ в районното. На сутринта всички са осъдени по бързата процедура и пуснати. Освен Глиги, чийто родители са успели да намерят адвокат, както и свидетели, които дават показания, че Глиги не се е държал агресивно и не е замерял НС със снежни топки.

"Тогава още биеха в районните" - казва Глиги - "Вече знаеха как да те бият така, че да не ти остават синини, за да има последствия за тях. Боят включваше силно натискане на очните ябълки, скубане на брадата, дърпане на ушите - а бе такова, нещо като к***енски бой. А бе като цяло усещането е унизително".

Глиги излиза от районното, без да е глобен и животът продължава.

III. Отново в 2020 г.

В началото на статията оставихме Иван Калчев-Глиги да се движи с колелото си към Бояна. И сега е време да се върнем там.

Задъхан от дългия и стръмен преход, Глиги достига заветната цел - резиденция Бояна, където Гешев - един от хората, чиято оставка искат всички протестиращи у нас - е свикал съвещание.

Глиги се оглежда. Вече се намира на детелината на Околовръстното. Първото, което вижда, е един бус. Паркиран на сянка до детелината, в тревната площ.

"Вървях съвсем бавно, там и наклонът е много голям. Нарочно се загледах, чудейки се дали ще ме спрат, дали ще ми поискат паспорта за проверка" - казва Глиги.

Никой не обръща никакво внимание на човека с колелото. Така Глиги продължава напред и се изкачва на мястото, където детелината преминава в локалното платно на Околовръстното.

Глиги кара, срещу себе си вижда двама едри униформени. И в този момент чува вик - "Ей, дръжте го тоя".

И тук единият от двамата едри полицаи (които, по думите на Глиги са се оказали катаджии) се засилва сякаш да го бутне от колелото. Глиги обаче прави лека маневра и продължава напред.

Тук нещата загрубяват. Срещу човека с колелото изскачат дузина представители на реда и тук Глиги си дава сметка, че неправилно е решил, че полицията днес ще бъде миролюбива.

Започва преследване. За да избегне директния сблъсък, Глиги се спуска по зелената площ с идеята да се махне по Околовръстното.

По някакво чудо точно в този момент на Околовръстното не преминават никакви автомобили. Глиги пресича едното платно, прескача мантинелата. И в този момент е застигнат от полиците, които го бутат от колелото.

IV. "Това тука какво е?"

Глиги пада на земята, свива се на топка и се вкопчва в колелото. Свива се така, че ако го удрят, да не пострада лицето му.

Започва едно комично за наблюдение (само да не си потърпевш обаче), действие на полицаите, привидели в Глиги проблем за националната сигурност на страната ни и изобщо за Вселената. Те се опитват пръст по пръст да откопчат колелото от ръцете на Глиги.

В този момент, докато се опитват да разделят Глиги от велосипеда му, един от полицаите започва да тика ръката си в лицето на Иван Калчев. На ръката има драскотина.

"Това тука какво е?" - пита полицаят падналия на земята Глиги.
"Одрал си се. Най-вероятно докато си прескачал мантинелата" - отговаря Глиги.
"Не! Ти ме нападна!!!" - отсича ченгето.

Вдигат Глиги и го подкарват триумфално. Заловили са безспорно най-опасния човек на Земното кълбо (да прощават плоскоземците).

И тук отнякъде се появява кола на агенция Бул Фото. И Глиги, в опит да привлече внимание, започва да вика - "Помощ! Бият ме!".

Така арестът на Глиги се превръща в риалити.

Арестът на Глиги - 24 август, 2020 година - снимка Булфото

V. Последствията

Завличат Глиги до един бус. Един от служителите на реда стиска Глиги за врата. Стискането е почти до степен, в която той не може да диша. Натискат главата му в буса, след което започва комично слагане и сваляне на белезници, защото след като са му ги сложили, са забравили да му свалят раницата.

От цялата интервенция Глиги получава оток на гърлото и по-късно, докато все още е задържан, идва екип от "Пирогов", за да го прегледа, защото той почти не може да диша. Слава богу, оказва се, че не е фатално.

Появява се отново ръката с драскотината. Постановката вече се задълбочава - униформени започват да твърдят, че техният колега е много сериозно пострадал, че трябва да викат линейка, че трябва спешна операция в МВР болница.

Натоварват Глиги и колелото му в полицейски бус и го закарват в VI районно. Там той е задържан за 24 часа, като първо е задържан за "неизпълнение на полицейски разпореждане". Три дни по-късно обаче прокуратурата сменя обвинението. То вече е "нападения над полицай".

И така започва дело. То продължи ...до средата на октомври 2021 година и завърши с оправдание. А Глиги е пуснат от районното.

VI. Арест номер три

Ако си мислите, че това е сломило Глиги, много, ама много жестоко се лъжете...

На 02.09.2020 година е свикано Велико народно въстание.

Протестите срещу кабинета "Борисов", срещу самия Борисов и срещу Гешев са в своя пик. Протестират различни групи около Отровното трио, около малките градски леви и десни партии, около организации и НПО-та.

Глиги няма как да стои безучастен. Очаквайки отново полицията да бие, той се облича с каска, мотористка ризница и противогаз. До Глиги стои мъж с очила и риза. С вид на счетоводител. Той също е дошъл да протестира.

В един момент полицията тръгва напред. Хващат счетоводителя. През главата на Глиги светкавично минава мисълта - "Тия ще го потрошат". И без да губи време се хваща здраво за раменете на счетоводителя. Съответно полицаите издърпват и него.

Ризницата и каската на Глиги помагат - застава така, че да удрят него, а неподготвеният за подобна ситуация счетоводител е спасен от полицейския бой. Притискат Глиги на земята и той остава така известно време. И после си знаете, няма какво да ви разказвам...

VII. Иван Калчев-Глиги, когото постоянно арестуваха

Само преди няколко дни Иван Калчев-Глиги бе оправдан. След повече от година, след като свидетелите на прокуратурата рязко сменяха показанията си, в крайна сметка той бе обявен за невинен. Делото, разбира се, има още инстанции за обжалване, но в крайна сметка справедливостта сякаш е на път да възтържествува.

Днес Глиги си има своите каузи. Например за легализация на канабиса за медицински цели. Или за декриминализация.

Определя себе си като "зелен либертарианец", но въпрекл това, сякаш не се води от позитивния егоизъм на Айн Ранд.

Дали би направил същото отново - без съмнение. Глиги казва, че това, което го побърква, е усещането за липса на справедливост.

Днес Глиги е изправен пред надеждата, която го води и мотивира през цялото време - надеждата, че децата ни ще живеят в нормална държава, в която няма да им се налага да стоят на първа линия на протеста, а репресивните органи да ги душат и пръскат със спрей.

Днес Глиги, когото постоянно арестуваха, е готов за още битки.

Най-близката е в неделя.

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//litca/kandidatat-za-deputat-gligi-kogoto-vse-arestuvaha-na-protestite-762846.html Thu, 11 Nov 2021 17:08:59 +0200
Стоян и Деси, които ни учат да готвим умно https://offnews.bg//litca/stoian-i-desi-koito-ni-uchat-da-gotvim-umno-763858.html Напоследък сме толкова разединени, мненията ни са толкова поляризирани, мятаме се от крайност в крайност...

Дали защото навън върлува болест, дали защото постоянно сме в предизборна и кризисна обстановка, дали заради нещо друго, но позитивните и цветни новини сякаш изчезнаха напълно от дневния ни ред.

А такива има. И една такава новина е появата на една нова книга. Книга с особено име - "Готви умно".

Книга, която няма за цел да ви даде поука, да ви налива експертиза в главите. Книга с паниран цвят от тиквички на корицата си.

Авторите на книгата са семейство от почти четвърт век. Десислава и Стоян Георгиеви са артистично семейство - тя е художник, а той - учил е продуцентство и е създател на успешни сайтове. Но тяхната страст е кулинарията във всичките и форми. Страст, която на шега започва да се превръща постепенно в тяхна професия.

Днес те имат студио за професионална кулинарна фотография и видео, както и кулинарен сайт - goodlife.bg

Раждането на една кулинарна книга

Покрай професията на Деси и Стоян - тя е фууд стилист и готвач, а той - кулинарен фотограф и видеограф - им хрумва да направят един експеримент. Те решават да снимат онова, което хапват у дома всеки ден. И така започват да се трупат много ястия, които хем са такива, които можете да си сготвите у дома, хем са по-специални.

Както казва техен приятел, който е професионален готвач и е снимал приготвяне на храна в тяхното студио, "вие ни гледахте как готвим и в един момент станахте по-добри от нас".

Така с натрупване на различни рецепти, които Стоян и Деси приготвят у дома и ги снимат по всички стандарти на съвременната кулинарна фотография, постепенно започва да се ражда идеята за кулинарна книга. Книга, която хем не предлага невъзможни за готвене у дома ястия, хем предлага всички съвременни кулинарни техники, които да можете да сготвите и вие, без да сте професионални готвачи.

За френската лучена супа


"Френската лучена супа се прави с няколко продукта. Бульон, лук, масло, малко бяло вино и малко хубаво сирене. Но ако е толкова лесно да я направите, защо толкова често попадаме на отчайващи купи с рядка, безвкусна лучена вода? Или, което е още по-зле, остър изгорен лучен бульон? Или, което е дори още по-зле: мътна, мазна каша? Подобно на много елементарни ястия, резултатът зависи от нацелването на правилната техника и употребата на точните продукти" - казват Стоян и Деси.

Философията на книгата им "Готви умно" е точно такава - пазарувайте умно, гответе умно и планирайте времето за готвене умно.

Стоян: "Покрай професията ни и нашето студио ние се срещаме и работим с много професионални готвачи. От опита, който натрупахме за последните десет години, достигнахме до доста идеи как например всяка една рецепта да става по-лесно. Освен това да има много вкус, а и не на последно място да изглежда по-добре."

Деси: "Българите, например, ядат много боб, ориз и картофи. Ние се опитахме да избягаме от стандарта - в книгата отново има доста ястия точно с тези продукти. Но не по начина, по който постоянно се готвят."

И точно поради тази причина в книгата можете да намерите риба с боб, в чийто сос се използва тахан. С прости продукти, които използваме постоянно, се приготвя нещо различно. Например класическата, култова скумрия - отново изпечена на скара, но със севиче от домати.

Простите неща винаги са вкусни. Но френската лучена супа, за да се превърне в истинска френска лучена супа, трябва да се готви два часа. И нито минута по-малко. Това е времето, което трябва да отделите, за да хапнете истинска супа, а не някаква помия. И тук Стоян и Деси са безкомпромисни...

Да добавим вкус към храната си

Част от идеята на умното готвене е именно такава - как да добавим малко допълнителен вкус към най-простите и обикновени ястия. Стоян и Деси са изключително изобретателни в това отношение.

От предварително приготвения в почивните дни бульон, който можете да замразите във формички за лед, та до различни топинги и сосове. Деси ги нарича "хитри допълнения към храната" - сладко от люти чушки например. Или различни видове домашна майонеза - с кимчи, с черен чесън, със саламурика.

Стоян уточнява, че книгата им не е елитарна, а за всички. Книга, която просто може да ни улесни живота. А и да ни накара да се отнасяме с повече уважение към продуктите...

Продуктите

Казват, че човек бил това, което яде. 

Знаете - напоследък, покрай COVID-19 пандемията се водят сериозно спорове в обществото ни - дали високата ни смъртност се дължи на болестта или на това, че сме си болнави, като част от причината е, че се тъпчем с боклуци.

"Идеята ни е, когато се храниш, да хапнеш нещо, за което утре да се сетиш и да кажеш - еха, какво ядох снощи. А не просто да се натъпчеш" - казва Деси.

"Обществото ни е толкова болно - при това във всички отношения - именно заради храната. Според мен оттам тръгва всичко" - допълва Стоян. - "Гледам как хората пазаруват. Покрай работата ни постоянно обикалям всички магазини и хипермаркети. Пазарът на съвременния българин представлява пълнене на количката с най-евтините продукти, без значение какво е качеството им. Това трябва да се промени."

А можем ли да се храним евтино и качествено?

Стоян и Деси са категорични - можем. Например - защо да не си купим промоционални продукти, които са качествени. Тази седмица например в един от големите хипермаркети имаше промоция на свинско бонфиле. И всяка седмица изпадат оферти, които могат да ви помогнат да сготвите нещо специално, без да профукате семейния бюджет.

Сигурно заради това, че у нас хората са живели бедно, някои неща са странни, споделя Стоян. Например тиквичките. Прост и евтин продукт. Който у нас, кой знае защо, се чака да стане голям, че тогава да го ядем. А той е вкусен, когато е малък.

Но има светлина в тунела. От наблюденията на Стоян и Деси, които всекидневно се сблъскват с пазара на продукти, той се променя.  Появяват се неща, които преди сякаш ги нямаше - малки краставички, цвят от тиквички. Много модерен става зеленчукът кейл. А тиквичките вече са по-малки. Промяна има. Но за да се случи тази промяна, е важно да има търсене. Да търсим качествените продукти и да не мааме евтини кренвирши кюфтета, в които не знаем дали има месо, само защото струват 50 стотинки...

"Готви умно" и нейната мисия

Стоян и Деси са избрали да не продават книгата си в книжарници. Който желае да притежава тази домашна кулинарна библия със 150 рецепти, може да си я поръча оттук:

Или да си я купи директно от студиото на Goodlife.bg на ул. "Нишава" 37 или в LA Cave du Moulin на ул. "Солунска" 33 в София.

Но тази книга няма да е последната от артистичното семейство. В момента те са се захванали с амбициозен проект за книга, която ще включва сезонна кухня. Ще работят по книгата точно една календарна година, за да включат вътре всички рецепти, които са свързани с четирите сезона у нас.

Храната като общност

Знаете колко сме разделени напоследък. Няма тема, по която да не можем да се скараме. И ето тук идеята на умното готвене на Стоян и Деси излиза от рамките на една кулинарна книга.

Ние сме толкова разделени по всички теми. Но има една тема, която би могла да ни обедини. И тази идея е храната. И създаването на кулинарни общности.

Да седнем на една маса. Да хапнем качествена храна. И да постигнем поне за половин час мир. И разбирателство.

Говорейки си именно това, ние се разделяме. Аз вземам своята книга и си тръгвам.

А вие започнете от семейството си. Седнете всички на вечеря. Хапнете нещо вкусно. И поне за малко забравете за тревогите си.

Днес Стоян и Деси ни учат как се готви умно. А утре вие ни изненадайте - научете ни как оттук нататък да живеем умно.

]]>
Напоследък сме толкова разединени, мненията ни са толкова поляризирани, мятаме се от крайност в крайност...

Дали защото навън върлува болест, дали защото постоянно сме в предизборна и кризисна обстановка, дали заради нещо друго, но позитивните и цветни новини сякаш изчезнаха напълно от дневния ни ред.

А такива има. И една такава новина е появата на една нова книга. Книга с особено име - "Готви умно".

Книга, която няма за цел да ви даде поука, да ви налива експертиза в главите. Книга с паниран цвят от тиквички на корицата си.

Авторите на книгата са семейство от почти четвърт век. Десислава и Стоян Георгиеви са артистично семейство - тя е художник, а той - учил е продуцентство и е създател на успешни сайтове. Но тяхната страст е кулинарията във всичките и форми. Страст, която на шега започва да се превръща постепенно в тяхна професия.

Днес те имат студио за професионална кулинарна фотография и видео, както и кулинарен сайт - goodlife.bg

Раждането на една кулинарна книга

Покрай професията на Деси и Стоян - тя е фууд стилист и готвач, а той - кулинарен фотограф и видеограф - им хрумва да направят един експеримент. Те решават да снимат онова, което хапват у дома всеки ден. И така започват да се трупат много ястия, които хем са такива, които можете да си сготвите у дома, хем са по-специални.

Както казва техен приятел, който е професионален готвач и е снимал приготвяне на храна в тяхното студио, "вие ни гледахте как готвим и в един момент станахте по-добри от нас".

Така с натрупване на различни рецепти, които Стоян и Деси приготвят у дома и ги снимат по всички стандарти на съвременната кулинарна фотография, постепенно започва да се ражда идеята за кулинарна книга. Книга, която хем не предлага невъзможни за готвене у дома ястия, хем предлага всички съвременни кулинарни техники, които да можете да сготвите и вие, без да сте професионални готвачи.

За френската лучена супа


"Френската лучена супа се прави с няколко продукта. Бульон, лук, масло, малко бяло вино и малко хубаво сирене. Но ако е толкова лесно да я направите, защо толкова често попадаме на отчайващи купи с рядка, безвкусна лучена вода? Или, което е още по-зле, остър изгорен лучен бульон? Или, което е дори още по-зле: мътна, мазна каша? Подобно на много елементарни ястия, резултатът зависи от нацелването на правилната техника и употребата на точните продукти" - казват Стоян и Деси.

Философията на книгата им "Готви умно" е точно такава - пазарувайте умно, гответе умно и планирайте времето за готвене умно.

Стоян: "Покрай професията ни и нашето студио ние се срещаме и работим с много професионални готвачи. От опита, който натрупахме за последните десет години, достигнахме до доста идеи как например всяка една рецепта да става по-лесно. Освен това да има много вкус, а и не на последно място да изглежда по-добре."

Деси: "Българите, например, ядат много боб, ориз и картофи. Ние се опитахме да избягаме от стандарта - в книгата отново има доста ястия точно с тези продукти. Но не по начина, по който постоянно се готвят."

И точно поради тази причина в книгата можете да намерите риба с боб, в чийто сос се използва тахан. С прости продукти, които използваме постоянно, се приготвя нещо различно. Например класическата, култова скумрия - отново изпечена на скара, но със севиче от домати.

Простите неща винаги са вкусни. Но френската лучена супа, за да се превърне в истинска френска лучена супа, трябва да се готви два часа. И нито минута по-малко. Това е времето, което трябва да отделите, за да хапнете истинска супа, а не някаква помия. И тук Стоян и Деси са безкомпромисни...

Да добавим вкус към храната си

Част от идеята на умното готвене е именно такава - как да добавим малко допълнителен вкус към най-простите и обикновени ястия. Стоян и Деси са изключително изобретателни в това отношение.

От предварително приготвения в почивните дни бульон, който можете да замразите във формички за лед, та до различни топинги и сосове. Деси ги нарича "хитри допълнения към храната" - сладко от люти чушки например. Или различни видове домашна майонеза - с кимчи, с черен чесън, със саламурика.

Стоян уточнява, че книгата им не е елитарна, а за всички. Книга, която просто може да ни улесни живота. А и да ни накара да се отнасяме с повече уважение към продуктите...

Продуктите

Казват, че човек бил това, което яде. 

Знаете - напоследък, покрай COVID-19 пандемията се водят сериозно спорове в обществото ни - дали високата ни смъртност се дължи на болестта или на това, че сме си болнави, като част от причината е, че се тъпчем с боклуци.

"Идеята ни е, когато се храниш, да хапнеш нещо, за което утре да се сетиш и да кажеш - еха, какво ядох снощи. А не просто да се натъпчеш" - казва Деси.

"Обществото ни е толкова болно - при това във всички отношения - именно заради храната. Според мен оттам тръгва всичко" - допълва Стоян. - "Гледам как хората пазаруват. Покрай работата ни постоянно обикалям всички магазини и хипермаркети. Пазарът на съвременния българин представлява пълнене на количката с най-евтините продукти, без значение какво е качеството им. Това трябва да се промени."

А можем ли да се храним евтино и качествено?

Стоян и Деси са категорични - можем. Например - защо да не си купим промоционални продукти, които са качествени. Тази седмица например в един от големите хипермаркети имаше промоция на свинско бонфиле. И всяка седмица изпадат оферти, които могат да ви помогнат да сготвите нещо специално, без да профукате семейния бюджет.

Сигурно заради това, че у нас хората са живели бедно, някои неща са странни, споделя Стоян. Например тиквичките. Прост и евтин продукт. Който у нас, кой знае защо, се чака да стане голям, че тогава да го ядем. А той е вкусен, когато е малък.

Но има светлина в тунела. От наблюденията на Стоян и Деси, които всекидневно се сблъскват с пазара на продукти, той се променя.  Появяват се неща, които преди сякаш ги нямаше - малки краставички, цвят от тиквички. Много модерен става зеленчукът кейл. А тиквичките вече са по-малки. Промяна има. Но за да се случи тази промяна, е важно да има търсене. Да търсим качествените продукти и да не мааме евтини кренвирши кюфтета, в които не знаем дали има месо, само защото струват 50 стотинки...

"Готви умно" и нейната мисия

Стоян и Деси са избрали да не продават книгата си в книжарници. Който желае да притежава тази домашна кулинарна библия със 150 рецепти, може да си я поръча оттук:

Или да си я купи директно от студиото на Goodlife.bg на ул. "Нишава" 37 или в LA Cave du Moulin на ул. "Солунска" 33 в София.

Но тази книга няма да е последната от артистичното семейство. В момента те са се захванали с амбициозен проект за книга, която ще включва сезонна кухня. Ще работят по книгата точно една календарна година, за да включат вътре всички рецепти, които са свързани с четирите сезона у нас.

Храната като общност

Знаете колко сме разделени напоследък. Няма тема, по която да не можем да се скараме. И ето тук идеята на умното готвене на Стоян и Деси излиза от рамките на една кулинарна книга.

Ние сме толкова разделени по всички теми. Но има една тема, която би могла да ни обедини. И тази идея е храната. И създаването на кулинарни общности.

Да седнем на една маса. Да хапнем качествена храна. И да постигнем поне за половин час мир. И разбирателство.

Говорейки си именно това, ние се разделяме. Аз вземам своята книга и си тръгвам.

А вие започнете от семейството си. Седнете всички на вечеря. Хапнете нещо вкусно. И поне за малко забравете за тревогите си.

Днес Стоян и Деси ни учат как се готви умно. А утре вие ни изненадайте - научете ни как оттук нататък да живеем умно.

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//litca/stoian-i-desi-koito-ni-uchat-da-gotvim-umno-763858.html Wed, 3 Nov 2021 12:31:08 +0200
Гергана Курукювлиева: Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота https://offnews.bg//litca/gergana-kurukiuvlieva-zhivotat-imitira-izkustvoto-mnogo-poveche-otko-763575.html Гергана Курукювлиева завършва фотография в НХА и е щастлива да работи това, което обича. Гордее се с приятелите си и с прекрасните хора, които има в живота си. Казва, че е любимото дете на Вселената и е безкрайно благодарна за подаръците, които ѝ изпраща. Старае се да се отплаща, защото смята равновесието за важно.
Гергана спечели първа награда в категория „Фотография“ на конкурса „Граждански будилник 2021“.

Какво е изкуството за теб?

Обичам да цитирам Оскар Уайлд, който казва: „Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота“. Изкуството е огледало, което отразява нас, които се вглеждаме в него, и съответно ние отразяваме обратно, но не изцяло. Може би като светлинните лъчи частично го поглъщаме и частично отразяваме, но несъмнено нещо в нас се променя, дори без да го осъзнаваме. И когато се променяме, и когато обогатяваме кътчетата на душата си, променяме и представата си за "реалност". Промениш ли идеите и мислите си, променяш действията и навиците си, които могат да спомогнат за един променен свят.
Вярвам, че изкуството не бива да ни ограничава, нито да бъде ограничавано, и сред всички условия, прегради и предразсъдъци, които ни разделят, целта на изкуството е да ни свързва заедно.

Свързани заедно успяваме ли да разбираме и отстояваме правата си?

Не смятам, че сме достатъчно добре запознати с правата си, за да ги разбираме - със сигурност има какво да се желае по отношение на образованието на училищно ниво. Бегло споменаване и изброяване в час по Етика и право не води до знания и информираност за правата ни. Говорим за тях, но реално не ги разбираме, защитаваме ги на думи, но рядко ги браним с действия. Не сме запознати с тях, защото обикновено не им придаваме необходимата важност. Твърде лесно сме готови да се откажем в битката за тях, а това донякъде се дължи и на обстоятелството, че понякога не знаем какви са начините да ги защитим. Да говориш открито и смело за нещата, които те вълнуват и са важни за теб, е съществена крачка в тази посока. Все по-честите протести в България, макар и малобройни, все пак са основание за оптимизъм, че хората предприемат действия, за да защитават своите убеждения.

Дигиталният свят пречи или помага в тази посока?

Със сигурност дигиталният свят, в който живеем, предоставя много възможности, предполага свободата да обсъждаме публично и интензивно проблеми, за които преди не сме и подозирали, че съществуват. Дигиталните медии са инструмент, който може да се използва за добро, да изразяваме себе си и да заявяваме своето мнение, както и за насаждане на идеологии, злоупотреба с нашите данни и информацията, която споделяме. За мен социалните мрежи са перфектната платформа за провокация за продължаване на дискусията, в която всеки да придобие известна яснота относно важните теми, които засягат всички ни. С тяхна помощ съумяваме да осмислим своята позиция като социален индивид, а и как да функционираме като едно цяло в гражданското общество. Дори и като нож с две остриета дигиталната среда има категорично преимущество, тъй като подпомага, улеснява диалога и ни прави ангажирани.

С какво конкурсът „Граждански будилник“ успя да ангажира твоето внимание?

Често участвам във фотографски конкурси, защото имам нужда да се вдъхновявам, да изследвам възможностите си и да търся креативни, находчиви начини, по които визуално да пресъздам съответната идея. Но този конкурс е различен от всички, в които съм участвала до момента. Беше предизвикателство да опитам да атакувам такива сложни и злободневни теми, още по-трудно да успея нагледно да внуша тягостното усещане за ограничения и безнадеждност, пред които се изправят реални хора, когато не зачитат правата им. Много се радвам, че фотографиите ми бяха отличени и са постигнали целта си да въздействат на хората. Нямаше да успея без помощта на моя модел и приятелка Чин, която е и вдъхновението ми за серията, тъй като самата тя е наистина смел и граждански активен човек, който открито заявява неодобрението си от заобикалящата ни действителност. Знам, че думите и снимките могат да променят света и силно вярвам, че те трябва да припомнят за състраданието, човечността и смелостта да изразиш себе си.

За кои събития припомнят твоите фотографии?

С моята серия от снимки акцентирах на погазването на правото на свободно изразяване на мнение и правото на протест в събитие, което не бива да забравяме. 32 години след кървавото потушаване на протестите от 4-ти юни 1989 г. на площад Тянанмън, всяка информация продължава да се цензурира. На тази дата ĸитaйcĸaтa apмия пpeĸъpшвa миpния студентски протест. Bлacтитe cтpeлят пo xиляди нeвъopъжeни cтyдeнти и гpaждaни, a тeлaтa нa мнoгo oт тяx ca yнищoжeни, зa дa бъдaт пpиĸpити cлeдитe oт cъбитиятa. Свидетели разказват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин така и не съобщава какъв е броят на жертвите. Там 4-ти юни не съществува, забранено е да се споменава тази дата, вместо това използват 35-и май.

Също така много често, отразявайки протест, медиите се
фокусират върху количеството, масата хора, излезли по улиците, превръщайки ги в невидимите протестиращи. За тях са просто цифра, обезличени, а всъщност всеки един е безгранично смела личност, която застава с лицето си в защита на нашите права. Липсата на прозрачност и корупцията са основната заплаха за свободата на изразяване по целия свят. Съществува и другата крайност като назрял проблем - несвободните, преследвани журналисти, станали жертва на насилие или военни конфликти.

Удовлетворена ли си след участието в конкурса?

Много радост ми донесе участието и победата в такъв значим конкурс за социално ангажирано изкуство, а усещането да съм на една сцена с моя приятелка и да бъдем отличени заедно, беше несравнимо. Изключително много благодаря на организаторите от Български център за нестопанско право за чудесния конкурс - радвам се, че бях част от подобно събитие, и е прекрасно, че съществуват толкова сполучливи инициативи, спомагащи развитието на гражданското общество! Наградата реших да вложа в образованието си и я използвах за семестриалната такса за следдипломна квалификация по Монтесори педагогика в Софийски университет.

]]>
Гергана Курукювлиева завършва фотография в НХА и е щастлива да работи това, което обича. Гордее се с приятелите си и с прекрасните хора, които има в живота си. Казва, че е любимото дете на Вселената и е безкрайно благодарна за подаръците, които ѝ изпраща. Старае се да се отплаща, защото смята равновесието за важно.
Гергана спечели първа награда в категория „Фотография“ на конкурса „Граждански будилник 2021“.

Какво е изкуството за теб?

Обичам да цитирам Оскар Уайлд, който казва: „Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота“. Изкуството е огледало, което отразява нас, които се вглеждаме в него, и съответно ние отразяваме обратно, но не изцяло. Може би като светлинните лъчи частично го поглъщаме и частично отразяваме, но несъмнено нещо в нас се променя, дори без да го осъзнаваме. И когато се променяме, и когато обогатяваме кътчетата на душата си, променяме и представата си за "реалност". Промениш ли идеите и мислите си, променяш действията и навиците си, които могат да спомогнат за един променен свят.
Вярвам, че изкуството не бива да ни ограничава, нито да бъде ограничавано, и сред всички условия, прегради и предразсъдъци, които ни разделят, целта на изкуството е да ни свързва заедно.

Свързани заедно успяваме ли да разбираме и отстояваме правата си?

Не смятам, че сме достатъчно добре запознати с правата си, за да ги разбираме - със сигурност има какво да се желае по отношение на образованието на училищно ниво. Бегло споменаване и изброяване в час по Етика и право не води до знания и информираност за правата ни. Говорим за тях, но реално не ги разбираме, защитаваме ги на думи, но рядко ги браним с действия. Не сме запознати с тях, защото обикновено не им придаваме необходимата важност. Твърде лесно сме готови да се откажем в битката за тях, а това донякъде се дължи и на обстоятелството, че понякога не знаем какви са начините да ги защитим. Да говориш открито и смело за нещата, които те вълнуват и са важни за теб, е съществена крачка в тази посока. Все по-честите протести в България, макар и малобройни, все пак са основание за оптимизъм, че хората предприемат действия, за да защитават своите убеждения.

Дигиталният свят пречи или помага в тази посока?

Със сигурност дигиталният свят, в който живеем, предоставя много възможности, предполага свободата да обсъждаме публично и интензивно проблеми, за които преди не сме и подозирали, че съществуват. Дигиталните медии са инструмент, който може да се използва за добро, да изразяваме себе си и да заявяваме своето мнение, както и за насаждане на идеологии, злоупотреба с нашите данни и информацията, която споделяме. За мен социалните мрежи са перфектната платформа за провокация за продължаване на дискусията, в която всеки да придобие известна яснота относно важните теми, които засягат всички ни. С тяхна помощ съумяваме да осмислим своята позиция като социален индивид, а и как да функционираме като едно цяло в гражданското общество. Дори и като нож с две остриета дигиталната среда има категорично преимущество, тъй като подпомага, улеснява диалога и ни прави ангажирани.

С какво конкурсът „Граждански будилник“ успя да ангажира твоето внимание?

Често участвам във фотографски конкурси, защото имам нужда да се вдъхновявам, да изследвам възможностите си и да търся креативни, находчиви начини, по които визуално да пресъздам съответната идея. Но този конкурс е различен от всички, в които съм участвала до момента. Беше предизвикателство да опитам да атакувам такива сложни и злободневни теми, още по-трудно да успея нагледно да внуша тягостното усещане за ограничения и безнадеждност, пред които се изправят реални хора, когато не зачитат правата им. Много се радвам, че фотографиите ми бяха отличени и са постигнали целта си да въздействат на хората. Нямаше да успея без помощта на моя модел и приятелка Чин, която е и вдъхновението ми за серията, тъй като самата тя е наистина смел и граждански активен човек, който открито заявява неодобрението си от заобикалящата ни действителност. Знам, че думите и снимките могат да променят света и силно вярвам, че те трябва да припомнят за състраданието, човечността и смелостта да изразиш себе си.

За кои събития припомнят твоите фотографии?

С моята серия от снимки акцентирах на погазването на правото на свободно изразяване на мнение и правото на протест в събитие, което не бива да забравяме. 32 години след кървавото потушаване на протестите от 4-ти юни 1989 г. на площад Тянанмън, всяка информация продължава да се цензурира. На тази дата ĸитaйcĸaтa apмия пpeĸъpшвa миpния студентски протест. Bлacтитe cтpeлят пo xиляди нeвъopъжeни cтyдeнти и гpaждaни, a тeлaтa нa мнoгo oт тяx ca yнищoжeни, зa дa бъдaт пpиĸpити cлeдитe oт cъбитиятa. Свидетели разказват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин така и не съобщава какъв е броят на жертвите. Там 4-ти юни не съществува, забранено е да се споменава тази дата, вместо това използват 35-и май.

Също така много често, отразявайки протест, медиите се
фокусират върху количеството, масата хора, излезли по улиците, превръщайки ги в невидимите протестиращи. За тях са просто цифра, обезличени, а всъщност всеки един е безгранично смела личност, която застава с лицето си в защита на нашите права. Липсата на прозрачност и корупцията са основната заплаха за свободата на изразяване по целия свят. Съществува и другата крайност като назрял проблем - несвободните, преследвани журналисти, станали жертва на насилие или военни конфликти.

Удовлетворена ли си след участието в конкурса?

Много радост ми донесе участието и победата в такъв значим конкурс за социално ангажирано изкуство, а усещането да съм на една сцена с моя приятелка и да бъдем отличени заедно, беше несравнимо. Изключително много благодаря на организаторите от Български център за нестопанско право за чудесния конкурс - радвам се, че бях част от подобно събитие, и е прекрасно, че съществуват толкова сполучливи инициативи, спомагащи развитието на гражданското общество! Наградата реших да вложа в образованието си и я използвах за семестриалната такса за следдипломна квалификация по Монтесори педагогика в Софийски университет.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/gergana-kurukiuvlieva-zhivotat-imitira-izkustvoto-mnogo-poveche-otko-763575.html Sun, 31 Oct 2021 09:31:33 +0200
Тарловите пациенти в България - траекторията на една болка https://offnews.bg//litca/tarlovite-patcienti-v-balgaria-traektoriata-na-edna-bolka-763187.html Остра, пареща болка, която жигосва всяко движение. Болка, която не си отива дори и в покой. Болка, която хищно поглъща тялото в продължение на години, за да го прикове за себе си и инвалидната количка.

Болката

Така започва историята на болката при Моника Маринова. Тя е млада, енергична и щастлива майка, когато се сблъсква с първите симптоми – болки в кръста, изтръпване и сковаване. След множество прегледи при невролози, неврохирурзи, нефролози, уролози, гинеколози, се стига до така популярната у нас диагноза „дискова херния“.

Следват осем години, изпълнени с редица изследвания, терапии и още много, много болка. Единственото решение според специалистите е операция, след която „ще тичаш“, както те убеждават пациентката си. Решена да върне предишния си динамичен живот и да бъде пълноценна майка за дъщеря си, Моника се подлага на операция в София, за която първоначално смята, че е минала успешно. Това, което не минава обаче отново е болката. Състоянието на младата жена и самотна майка се влошава изключително бързо и само няколко месеца по-късно тя е в инвалидна количка, а за нея се грижи единствено дъщеря ѝ:

Чувствах се изгубена, съкрушена и много изплашена. Тялото ми от кръста надолу буквално отказа. Не можех да направя елементарни ежедневни неща. Не можех да гледам дъщеря си. Вместо аз да гледам нея, тя трябваше да гледа мен. Буквално двете минавахме през ада.

Диагнозата

Моника провежда консултация с д-р Франк Фейгенбаум от Американския институт за гръбначна хирургия, която преобръща живота ѝ. Едва тогава тя разбира, че има рядкото заболяване „Периневрални кисти на Тарлов“, и е необходимо да бъде извършена операция в чужбина:

Оказа се, че именно кистата на Тарлов е предизвиквала всичките ми симптоми, а не така „удобната“ дискова херния за масовите лекари в България. До този момент не бях чувала нищо за това заболяване. Започнах да търся в интернет, но нямаше никаква информация на български език.

Симптомите на Периневрални кисти на Тарлов много наподобяват симптомите от дискова херния или се припокриват с тези на ревматологичните заболявания. Трудни са за разпознаване, а дори да бъдат открити, кистите не се признават за причинители на болките, дискомфорта и влошеното общо състояние.

Моника Маринова извежда най-честите симптоми на заболяването: пареща и изгаряща болка, болки в таза, кръста и долната част на гърба, болка в гърдите, горната част на гърба, шията, ръцете и китките, слабост и/или спазми в краката и ходилата/ръцете и китките, схващане, парастезии в зависимост от мястото на кистата/кистите, болка при кихане или кашляне, главоболие и понякога замъглено зрение, двойно виждане, виене на свят, усещане за губене на равновесие, вагинални болки при жените, тазови или болки в коремната област, болезненост в интимната област, ректална болка, заболявания на пикочния мехур, нарушения на уринирането, загуба на мускулен контрол или слабост, бавна подвижност.

Операцията

В края на 2015 г., Моника заминава за Кипър в инвалидната си количка, за да бъде направена така чаканата операция:

Чакана, за да мога да си върна живота отново в моите ръце. Чакана, за да мога да отглеждам дъщеря си и да бъда пълноценна майка. Чакана, за да мога да проходя отново.

Операцията този път минава наистина успешно. Още на третия ден, младата жена прави първите си крачки, а съвсем скоро се връща в България, изпълнена с надежда за по-добър живот:

Случи се! Започнах да си връщам живота. Изпитвах нечовешка болка, но въпреки това не се отказах и продължавах с рехабилитацията. Цялото възстановяване реално ми отне 3 години, за да мога да бъда пълноценен човек. Да, имах си моите ограничения и продължавам да ги имам, но те са си само за мен. Никой не ги вижда. През това време срещнах ученическата си любов, оженихме се и благодарение на дарители, родих втората си дъщеря. Някак си животът ми започна да се нарежда.

Заболяването

Заболяването „Периневрални кисти на Тарлов“ се открива с ядрено-магнитен резонанс и електромиография. Колкото по-рано се диагностицира, толкова по-щадящ живот ще води пациентът, избягвайки дейности и движения, противопоказни на състоянието му.

За съжаление, в България рядко се срещат специалисти по образна диагностика, които да разпознават и описват Тарловите кисти, защото информацията за заболяването е недостатъчна. Ако случайно някой от тях успее да ги установи, обикновено ги описва като асимптоматични. При некоректно разчитане, трудностите за пациентите се увеличават още повече. Поради тази причина, за да се постави диагнозата на пациента, минават години, споделя тревогите си Моника.

Периневралните кисти на Тарлов могат да се образуват във всеки раздел от гръбначния стълб , като най-често се установяват в областта на кръста/таза:

Ще се опитам да обясня с прости думи какво представляват кистите на Тарлов. Нашето заболяване е увреждане на гръбначните нерви. Нерви, които се намират в гръбначномозъчния канал. На самия нерв се образува балонче, което се пълни с гръбначномозъчна течност. Или накратко нервът ни се превръща в киста. Именно това отличава кистата на Тарлов от всички останали кисти, които могат да се появят в гръбначномозъчния канал. Представете си, че нервът е по-тънък от косъма на косата ни. Кистата на Тарлов не може да се изреже, за да се премахне, трябва да се обработи много прецизно, като манипулацията е много рискова. Колкото повече време съществува кистата, толкова повече се уврежда нерва. В един момент дори и да се стигне до операция, нервът може да е толкова увреден, че операцията да не помогне. Заболяването няма рамка. То е непредвидимо. При всеки протича различно, но изходът в повечето случаи е един - инвалидизация.

Лечението

Към момента нямаме доказателства за успешни операции в България. Имаме пациенти, които са оперирани в едни от най-големите болници в София, но за съжаление имат рецидиви. Видно, нашите неврохирурзи правят опити, но не мога да коментирам методите, които се прилагат в България, защото епикризите са крайно кратки в частта за метода на операцията. Заболяването масово се подценява и неглижира.

Моника изпраща заявления за достъп до обществена информация до 25 неврохирургии, но получава отговори едва от 14, от които само в една болница са регистрирани 17 подобни операции. Те обаче не фигурират в НЗОК:

Пълна мистерия е как са направени тези операции по здравна каса, а в нея те не фигурират. Всички останали болници ми отговориха, че не са правили, защото е трудно, защото заболяването няма МКБ, защото няма специалисти.

Моника открива още несходства в отговорите, които получава от болниците. За някои от тях, които заявяват, че не са извършвани подобни операции, свидетелстват епикризите на пациенти, подложени на хирургични интервенции: 

Хаосът е пълен. Никой не знае колко сме пациентите в България с това заболяване. Нещото, което знам със сигурност е с колко пациента аз имам контакт. Към днешна дата сме 146 човека. 146 човека, които сме невидими за здравната и социалната системи в България.

Единствената алтернатива остава лечението в чужбина, което е скъпо и недостъпно за българските пациенти. НЗОК не поема лечението за конкретната болница в Европа.

В световен мащаб са признати четирима лекари, които успешно оперират пациенти с „Периневрални кисти на Тарлов“. Към днешна дата от тези 146 човека в чужбина сме едва 12. Една част се лекуваме, благодарение на дарителски кампании, други теглят кредити, трети продават имоти и затъват в заеми... И всичко това, за да могат да живеят, а не просто да съществуват, споделя Моника.

Истински Параграф 22 се оказва и достъпът до лекаря, върнал радостта от живота на Моника:

Болницата в Кипър няма как да издаде документ, че работи с формуляр s2 за планово лечение в чужбина, защото хирургът е американец. Здравната каса в България изисква от пациентите да представят именно този документ, ако не го представят, преписката им остава без разглеждане и дори не стигат до консултантите за разглеждане.

Според Моника единственото решение е Министерство на Здравеопазването да работи директно с болницата в Кипър и да осигури мониторинг на провежданото лечение. Още повече че заболяването „Периневрални кисти на Тарлов“ е вписано и признато в системата на Orphanet - портал за информация за редки болести, под код Orphacode: 65250 – Tarlov cista – периневрална киста на Тарлов. Целта на Orphanet е да помогне за подобряване диагностиката, грижите и лечението на пациентите с редки заболявания.

Сдружението

На 13 април 2019 г. Моника учредява „Сдружение на Тарловите пациенти в България- Лечение без Граници“, въпреки че се сблъсква с много негативни реакции: „Недей! Няма смисъл! Не можеш да се пребориш в България! Защо ще си губиш времето, когато ти вече си оперирана?“.

През годините започнах да търся пациенти в България с моето рядко заболяване. Установих, че всички вървим по един и същи объркан път. Лутаме се в обикаляне по лекари и заболяването масово не се приема, че може да бъде симптоматично. Всички бяхме чували, че е нормално да имаш кисти, че си въобразяваме, че ни боли и трябва да посещаваме психиатър... След всички неволи като пациент с години наред, мечтаех да направя сдружение на пациентите с кисти на Тарлов в България, което да защитава правата на хората с това рядко заболяване. Нашето заболяване не е признато по абсолютно никакъв начин в България, няма МКБ номер, не можем да се явим на ТЕЛК и да получим проценти за влошеното ни физическо състояние. Най-важната ни цел е заболяването да бъде признато като рядко в България. Мисията ни е да информираме, насърчаваме и подкрепяме страдащите от Периневрални кисти на Тарлов и физиологическите и психологическите последствия от заболяването, защото то става видимо, едва когато пациентът е в силно влошено състояние.

Сдружение на Тарловите пациенти в България - Лечение без граници реализира I-ви Национален конгрес на рядкото заболяване „ Периневрални кисти на Тарлов“ през 2019 година. За първи път в България през 2020 г се стартира проект за генетично изследване на пациенти с Периневрални кисти на Тарлов за заболявания на съединителната тъкан. А тази година излиза и първата книга за заболяването - „Траектории на страданието и болката“.

Предстои отпечатването на втори тираж от първата ни книга. Първата ни книга в момента се превежда на италиански, търся преводачи, които да я преведат безвъзмездно на английски и немски. Към книгата има огромен интерес от Европа и САЩ. Вече се работи и по втората книга за заболяването, не крие радостта си Моника.

Обезпечаването на всички тези дейности е трудно, защото организацията не се финансира от държава или община. Сдружението се издържа от символичен членски внос, в размер на 5 лева, и от дарения.

За мен е много важно една организация да е работеща, а не просто да съществува. Смело мога да кажа, че сме работещо сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Наши членове са както част от пациентите, така и хора, които не са засегнати пряко от заболяването, а просто ни подкрепят. Всеки, който желае може да стане член, за целта е необходимо да се свърже с мен. Много би ми се искало да можем да се финансираме и по друг начин, защото средствата ни са крайно недостатъчни, но някак си не ми стигат времето и силите. Тъжно ми е да го кажа , но сдружението реално съм аз. С него ставам и с него си лягам. Имам още няколко човека, които ми помагат, но предвид физическото им състояние, колкото и да искат не могат да поемат повече товар, не крие тъгата си Моника, но е уверена, че трябва да продължи да информира и подпомага пациентите, медицинските лица и институции в България, защото: никой не е застрахован, че някой ден няма да се окаже с рядко заболяване.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Остра, пареща болка, която жигосва всяко движение. Болка, която не си отива дори и в покой. Болка, която хищно поглъща тялото в продължение на години, за да го прикове за себе си и инвалидната количка.

Болката

Така започва историята на болката при Моника Маринова. Тя е млада, енергична и щастлива майка, когато се сблъсква с първите симптоми – болки в кръста, изтръпване и сковаване. След множество прегледи при невролози, неврохирурзи, нефролози, уролози, гинеколози, се стига до така популярната у нас диагноза „дискова херния“.

Следват осем години, изпълнени с редица изследвания, терапии и още много, много болка. Единственото решение според специалистите е операция, след която „ще тичаш“, както те убеждават пациентката си. Решена да върне предишния си динамичен живот и да бъде пълноценна майка за дъщеря си, Моника се подлага на операция в София, за която първоначално смята, че е минала успешно. Това, което не минава обаче отново е болката. Състоянието на младата жена и самотна майка се влошава изключително бързо и само няколко месеца по-късно тя е в инвалидна количка, а за нея се грижи единствено дъщеря ѝ:

Чувствах се изгубена, съкрушена и много изплашена. Тялото ми от кръста надолу буквално отказа. Не можех да направя елементарни ежедневни неща. Не можех да гледам дъщеря си. Вместо аз да гледам нея, тя трябваше да гледа мен. Буквално двете минавахме през ада.

Диагнозата

Моника провежда консултация с д-р Франк Фейгенбаум от Американския институт за гръбначна хирургия, която преобръща живота ѝ. Едва тогава тя разбира, че има рядкото заболяване „Периневрални кисти на Тарлов“, и е необходимо да бъде извършена операция в чужбина:

Оказа се, че именно кистата на Тарлов е предизвиквала всичките ми симптоми, а не така „удобната“ дискова херния за масовите лекари в България. До този момент не бях чувала нищо за това заболяване. Започнах да търся в интернет, но нямаше никаква информация на български език.

Симптомите на Периневрални кисти на Тарлов много наподобяват симптомите от дискова херния или се припокриват с тези на ревматологичните заболявания. Трудни са за разпознаване, а дори да бъдат открити, кистите не се признават за причинители на болките, дискомфорта и влошеното общо състояние.

Моника Маринова извежда най-честите симптоми на заболяването: пареща и изгаряща болка, болки в таза, кръста и долната част на гърба, болка в гърдите, горната част на гърба, шията, ръцете и китките, слабост и/или спазми в краката и ходилата/ръцете и китките, схващане, парастезии в зависимост от мястото на кистата/кистите, болка при кихане или кашляне, главоболие и понякога замъглено зрение, двойно виждане, виене на свят, усещане за губене на равновесие, вагинални болки при жените, тазови или болки в коремната област, болезненост в интимната област, ректална болка, заболявания на пикочния мехур, нарушения на уринирането, загуба на мускулен контрол или слабост, бавна подвижност.

Операцията

В края на 2015 г., Моника заминава за Кипър в инвалидната си количка, за да бъде направена така чаканата операция:

Чакана, за да мога да си върна живота отново в моите ръце. Чакана, за да мога да отглеждам дъщеря си и да бъда пълноценна майка. Чакана, за да мога да проходя отново.

Операцията този път минава наистина успешно. Още на третия ден, младата жена прави първите си крачки, а съвсем скоро се връща в България, изпълнена с надежда за по-добър живот:

Случи се! Започнах да си връщам живота. Изпитвах нечовешка болка, но въпреки това не се отказах и продължавах с рехабилитацията. Цялото възстановяване реално ми отне 3 години, за да мога да бъда пълноценен човек. Да, имах си моите ограничения и продължавам да ги имам, но те са си само за мен. Никой не ги вижда. През това време срещнах ученическата си любов, оженихме се и благодарение на дарители, родих втората си дъщеря. Някак си животът ми започна да се нарежда.

Заболяването

Заболяването „Периневрални кисти на Тарлов“ се открива с ядрено-магнитен резонанс и електромиография. Колкото по-рано се диагностицира, толкова по-щадящ живот ще води пациентът, избягвайки дейности и движения, противопоказни на състоянието му.

За съжаление, в България рядко се срещат специалисти по образна диагностика, които да разпознават и описват Тарловите кисти, защото информацията за заболяването е недостатъчна. Ако случайно някой от тях успее да ги установи, обикновено ги описва като асимптоматични. При некоректно разчитане, трудностите за пациентите се увеличават още повече. Поради тази причина, за да се постави диагнозата на пациента, минават години, споделя тревогите си Моника.

Периневралните кисти на Тарлов могат да се образуват във всеки раздел от гръбначния стълб , като най-често се установяват в областта на кръста/таза:

Ще се опитам да обясня с прости думи какво представляват кистите на Тарлов. Нашето заболяване е увреждане на гръбначните нерви. Нерви, които се намират в гръбначномозъчния канал. На самия нерв се образува балонче, което се пълни с гръбначномозъчна течност. Или накратко нервът ни се превръща в киста. Именно това отличава кистата на Тарлов от всички останали кисти, които могат да се появят в гръбначномозъчния канал. Представете си, че нервът е по-тънък от косъма на косата ни. Кистата на Тарлов не може да се изреже, за да се премахне, трябва да се обработи много прецизно, като манипулацията е много рискова. Колкото повече време съществува кистата, толкова повече се уврежда нерва. В един момент дори и да се стигне до операция, нервът може да е толкова увреден, че операцията да не помогне. Заболяването няма рамка. То е непредвидимо. При всеки протича различно, но изходът в повечето случаи е един - инвалидизация.

Лечението

Към момента нямаме доказателства за успешни операции в България. Имаме пациенти, които са оперирани в едни от най-големите болници в София, но за съжаление имат рецидиви. Видно, нашите неврохирурзи правят опити, но не мога да коментирам методите, които се прилагат в България, защото епикризите са крайно кратки в частта за метода на операцията. Заболяването масово се подценява и неглижира.

Моника изпраща заявления за достъп до обществена информация до 25 неврохирургии, но получава отговори едва от 14, от които само в една болница са регистрирани 17 подобни операции. Те обаче не фигурират в НЗОК:

Пълна мистерия е как са направени тези операции по здравна каса, а в нея те не фигурират. Всички останали болници ми отговориха, че не са правили, защото е трудно, защото заболяването няма МКБ, защото няма специалисти.

Моника открива още несходства в отговорите, които получава от болниците. За някои от тях, които заявяват, че не са извършвани подобни операции, свидетелстват епикризите на пациенти, подложени на хирургични интервенции: 

Хаосът е пълен. Никой не знае колко сме пациентите в България с това заболяване. Нещото, което знам със сигурност е с колко пациента аз имам контакт. Към днешна дата сме 146 човека. 146 човека, които сме невидими за здравната и социалната системи в България.

Единствената алтернатива остава лечението в чужбина, което е скъпо и недостъпно за българските пациенти. НЗОК не поема лечението за конкретната болница в Европа.

В световен мащаб са признати четирима лекари, които успешно оперират пациенти с „Периневрални кисти на Тарлов“. Към днешна дата от тези 146 човека в чужбина сме едва 12. Една част се лекуваме, благодарение на дарителски кампании, други теглят кредити, трети продават имоти и затъват в заеми... И всичко това, за да могат да живеят, а не просто да съществуват, споделя Моника.

Истински Параграф 22 се оказва и достъпът до лекаря, върнал радостта от живота на Моника:

Болницата в Кипър няма как да издаде документ, че работи с формуляр s2 за планово лечение в чужбина, защото хирургът е американец. Здравната каса в България изисква от пациентите да представят именно този документ, ако не го представят, преписката им остава без разглеждане и дори не стигат до консултантите за разглеждане.

Според Моника единственото решение е Министерство на Здравеопазването да работи директно с болницата в Кипър и да осигури мониторинг на провежданото лечение. Още повече че заболяването „Периневрални кисти на Тарлов“ е вписано и признато в системата на Orphanet - портал за информация за редки болести, под код Orphacode: 65250 – Tarlov cista – периневрална киста на Тарлов. Целта на Orphanet е да помогне за подобряване диагностиката, грижите и лечението на пациентите с редки заболявания.

Сдружението

На 13 април 2019 г. Моника учредява „Сдружение на Тарловите пациенти в България- Лечение без Граници“, въпреки че се сблъсква с много негативни реакции: „Недей! Няма смисъл! Не можеш да се пребориш в България! Защо ще си губиш времето, когато ти вече си оперирана?“.

През годините започнах да търся пациенти в България с моето рядко заболяване. Установих, че всички вървим по един и същи объркан път. Лутаме се в обикаляне по лекари и заболяването масово не се приема, че може да бъде симптоматично. Всички бяхме чували, че е нормално да имаш кисти, че си въобразяваме, че ни боли и трябва да посещаваме психиатър... След всички неволи като пациент с години наред, мечтаех да направя сдружение на пациентите с кисти на Тарлов в България, което да защитава правата на хората с това рядко заболяване. Нашето заболяване не е признато по абсолютно никакъв начин в България, няма МКБ номер, не можем да се явим на ТЕЛК и да получим проценти за влошеното ни физическо състояние. Най-важната ни цел е заболяването да бъде признато като рядко в България. Мисията ни е да информираме, насърчаваме и подкрепяме страдащите от Периневрални кисти на Тарлов и физиологическите и психологическите последствия от заболяването, защото то става видимо, едва когато пациентът е в силно влошено състояние.

Сдружение на Тарловите пациенти в България - Лечение без граници реализира I-ви Национален конгрес на рядкото заболяване „ Периневрални кисти на Тарлов“ през 2019 година. За първи път в България през 2020 г се стартира проект за генетично изследване на пациенти с Периневрални кисти на Тарлов за заболявания на съединителната тъкан. А тази година излиза и първата книга за заболяването - „Траектории на страданието и болката“.

Предстои отпечатването на втори тираж от първата ни книга. Първата ни книга в момента се превежда на италиански, търся преводачи, които да я преведат безвъзмездно на английски и немски. Към книгата има огромен интерес от Европа и САЩ. Вече се работи и по втората книга за заболяването, не крие радостта си Моника.

Обезпечаването на всички тези дейности е трудно, защото организацията не се финансира от държава или община. Сдружението се издържа от символичен членски внос, в размер на 5 лева, и от дарения.

За мен е много важно една организация да е работеща, а не просто да съществува. Смело мога да кажа, че сме работещо сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Наши членове са както част от пациентите, така и хора, които не са засегнати пряко от заболяването, а просто ни подкрепят. Всеки, който желае може да стане член, за целта е необходимо да се свърже с мен. Много би ми се искало да можем да се финансираме и по друг начин, защото средствата ни са крайно недостатъчни, но някак си не ми стигат времето и силите. Тъжно ми е да го кажа , но сдружението реално съм аз. С него ставам и с него си лягам. Имам още няколко човека, които ми помагат, но предвид физическото им състояние, колкото и да искат не могат да поемат повече товар, не крие тъгата си Моника, но е уверена, че трябва да продължи да информира и подпомага пациентите, медицинските лица и институции в България, защото: никой не е застрахован, че някой ден няма да се окаже с рядко заболяване.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/tarlovite-patcienti-v-balgaria-traektoriata-na-edna-bolka-763187.html Thu, 28 Oct 2021 09:09:30 +0300
Симеон Христов: Претовареният виртуален свят се нуждае от разбиране https://offnews.bg//litca/simeon-hristov-pretovareniat-virtualen-sviat-se-nuzhdae-ot-razbirane-762888.html На пръв поглед безобиден и успокояващ, а в същността си - хаотичен и враждебен. Такъв е виртуалният свят през погледа на младия и талантлив илюстратор Симеон Христов. Неговата творба "Дъвка" спечели първо място в категория "Илюстрация" на конкурса „Граждански будилник 2021“.

Ето какво сподели пред читателите на OFFNews Симеон Христов:

Какво се крие зад провокиращата ти креативност?

Аз съм доста затворена личност, на което най-вероятно се дължи силно развитото ми въображение и способността ми с часове да съм фокусиран над нещо толкова абсурдно.

Конкурсът "Граждански будилник" беше ли провокация за теб?

Конкурсът беше възможност за изява, опит за съревнование. Не мислех, че имам голям шанс, ако трябва да съм честен, но знаех, че темата ми пасва. Наградата, освен уникално попълнение към портфолиото, е и инвестиция обратно в изкуството.

А изкуството е?

Изкуството, отразяващо света през лупа/леща/затъмнено стъкло, е равносилно на изкуство, описващо напълно необятното и крайно фантастичното. За мен най-великите и емоционални произведения са в този спектър.

Лесно ли е да попаднем в челюстите на дигиталната бездна?

Интернет предоставя огромни възможности за развитие и прогрес. Но е и от огромно значение дали го използваш по умен начин, или оставяш той да използва теб. Споделянето на общи ценности и сформирането на общности във виртуалния свят е чудесно, стига те да не са деструктивни. Агресивното поведение онлайн причинява единствено хаос и объркване.

Как можем да въведем ред в хаоса?

Трябва да погледнем по-мащабно социума, да осъзнаем пренатоварения хаотичен свят, да приемем, че е разноцветен, объркан и истински. Трябва да преглътнем "Дъвката", колкото и да е трудно, и да започнем да проявяваме разбиране. Според мен хората, имат доста добра обща представа за правата си, но е много по-трудно знанието за тях да се приложи на практика. А единодушието е онова, което води до вътрешен мир.

]]>
На пръв поглед безобиден и успокояващ, а в същността си - хаотичен и враждебен. Такъв е виртуалният свят през погледа на младия и талантлив илюстратор Симеон Христов. Неговата творба "Дъвка" спечели първо място в категория "Илюстрация" на конкурса „Граждански будилник 2021“.

Ето какво сподели пред читателите на OFFNews Симеон Христов:

Какво се крие зад провокиращата ти креативност?

Аз съм доста затворена личност, на което най-вероятно се дължи силно развитото ми въображение и способността ми с часове да съм фокусиран над нещо толкова абсурдно.

Конкурсът "Граждански будилник" беше ли провокация за теб?

Конкурсът беше възможност за изява, опит за съревнование. Не мислех, че имам голям шанс, ако трябва да съм честен, но знаех, че темата ми пасва. Наградата, освен уникално попълнение към портфолиото, е и инвестиция обратно в изкуството.

А изкуството е?

Изкуството, отразяващо света през лупа/леща/затъмнено стъкло, е равносилно на изкуство, описващо напълно необятното и крайно фантастичното. За мен най-великите и емоционални произведения са в този спектър.

Лесно ли е да попаднем в челюстите на дигиталната бездна?

Интернет предоставя огромни възможности за развитие и прогрес. Но е и от огромно значение дали го използваш по умен начин, или оставяш той да използва теб. Споделянето на общи ценности и сформирането на общности във виртуалния свят е чудесно, стига те да не са деструктивни. Агресивното поведение онлайн причинява единствено хаос и объркване.

Как можем да въведем ред в хаоса?

Трябва да погледнем по-мащабно социума, да осъзнаем пренатоварения хаотичен свят, да приемем, че е разноцветен, объркан и истински. Трябва да преглътнем "Дъвката", колкото и да е трудно, и да започнем да проявяваме разбиране. Според мен хората, имат доста добра обща представа за правата си, но е много по-трудно знанието за тях да се приложи на практика. А единодушието е онова, което води до вътрешен мир.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/simeon-hristov-pretovareniat-virtualen-sviat-se-nuzhdae-ot-razbirane-762888.html Sun, 24 Oct 2021 10:11:01 +0300
Йордан Връбчев: Изкуството е израз на абсолютна свобода https://offnews.bg//litca/jordan-vrabchev-izkustvoto-e-izraz-na-absoliutna-svoboda-762237.html "Представям си интернета - онзи голям звяр, който познаваме днес, че е започнал съществуването си като октопод. Малък. Лилав. Сладък. Безобиден. Пляска с пипала из морето и ние му се радваме... И с годините толкова много обгрижихме този октопод, че той стана същински кракен. Грамаден. Цар на моретата, цар на съдбите ни."

Така пише Йордан Връбчев в творбата си "В пипалата на Кракена", спечелила първа награда в категория „Текст“ в конкурса „Граждански будилник 2021“.

Кой е Йордан Връбчев?

Роден съм в Поморие - едно очарователно и спокойно градче на брега на морето. Учих в СУ "Иван Вазов", а после завърших природо-математическата гимназия в Бургас. Обичам всякакво изкуство – книги, филми, сериали, музика, театър. Падам си перфекционист и съм доста чувствителен. Това, което ме вдъхновява да пиша, са несправедливостта и страданието, обречеността, които постоянно срещам в ежедневието си, и срещу които се опитвам да се боря.

Младите хора разбират ли правилно гражданските си права?

Мисля, че разбираме най-пълно правото на свобода, особено личната. Оттук започва изкривяването, дори лицемерието в това разбиране, понеже много хора не зачитат това, че и чуждата свобода е неприкосновена; че колкото аз, толкова и кой да е друг има право да бъде себе си, да се отстоява, да бъде изслушван, да бъде зачитан и приеман. Правилен начин да се защитават човешките права е този, който не ги нарушава. Както в миналото, така и днес виждаме постоянно прояви на дискриминация, маскирани като „лични виждания“ – расизъм, хомофобия, сексизъм и прочее – те са доказателство за налагане на личната свобода над чуждата.

Много често прикриваме собственото си невежество и незнание, които често са опасни, дори смъртоносни, също зад твърдението, че защитаваме правата си. Да, човек има право на лични виждания и убеждения, но над собствената гледна точка винаги трябва да стоят науката и доказаните истини, пред които сме нищожни. Смятам, че болшинството от хората е наясно с основните методи за защита на правата си – виждаме всеки ден по телевизията протести, стачки и мирни събирания, четем в социалните мрежи декларации, подписваме петиции. Мисля, че се превръщаме бавно, но сигурно в едно по-отговорно и разумно гражданско общество.

Как изглежда дигиталният свят в твоите очи?

Дигиталният свят ни дава безкрайни възможности да изразяваме свободата си. Всяко мнение може за минути да се превърне в публикация. От тази гледна точка интернетът е абсолютният гарант на свободата ни. Смятам, че проблемът идва от хората, които сами унищожават свободата си. Хората сме тези, които не зачитат чуждото мнение в онлайн пространството. Хората не уважаваме другия, обиждаме го, подиграваме се. Постове, особено такива, в които се говори за нещо спорно или изразяват непопулярно мнение, неминуемо осигуряват на авторите си дигитален обстрел: някои спорове се пренасят дори в реалния свят, като може да се стигне и до опасност за живота. Но това е само от една страна: в интернет всеки човек може, освен инакомислещи, да срещне и свои съратници. Мисля, че точно в това можем най-пълно да видим свободата, която единствено трябва да се научим да не ограничаваме сами.

Имаме ли шанс срещу "кракена"?

Творбата ми е комбинация между есе и импресия и в нея говоря за големия кракен, т.е. интернета, който си е присвоил дните ни и ни е сграбчил в подводните дълбини. Там кислородът, т.е. свободата, е малко, но с минаването на годините ние все повече успяваме да опитомим звяра, да използваме пипалата му, за да се борим срещу неправдата, както и се превръщаме в създатели на собствените си права и свободи. 

Трябва да бъдем внимателни с интернет, защото е могъщ: може да бъде оръжие, насочено срещу неправдата, но и срещу нас самите. В дигиталното пространство трябва да се стремим всички да защитаваме свободата си, да бъдем единни срещу съществените проблеми на света. Безпредметно е да отричаме интернета или да се борим срещу него, защото той вече е по-голям и силен от нас. Вместо това трябва да го приемем и да полагаме усилия да се превърне в едно място на приемственост и разбиране, а не на омраза; днес ние живеем в интернет и е наша отговорността дали това ще бъде живот, изпълнен със страх и злоба, или с надежда и красота.

Какво трябва да е изкуството днес?

Изкуството не трябва да търпи ограничения. То може да представи реалността с такъв тон, че да разобличи пороците или да възвеличае добродетелите ѝ. Но творецът може да говори за света и максимално безпристрастно, за да предизвика именно нашите чувства да излязат наяве. Изкуството е израз на абсолютната свобода; може да играе роля на коректив на действителността, което е благородно и нужно, но не е задължително. Няма нищо задължително в изкуството, както нищо не е задължително в чувствата, понеже изкуството, за мен, е точно материалното проявление на чувствата.

Как те промени участието в конкурса "Граждански будилник"?

Конкурсът с начина на задаване и популяризиране на темата, с разнообразното жури, с цялостния си подход към проблемите на нашето време, говори за модерност и свежест, за това, че произведението – илюстрация, текст, снимка – отива при хора, които са отворени към нови идеи, към различен начин на себеизразяване, към всякакви гледни точки без капка предубеденост. Точно това ме подтикна да участвам както за първи път пред 2019-та година, така и в тазгодишното издание.

Участието ми донесе на първо място възможността и свободата да подредя и изразя мнението си по проблеми, които дълго са намирали място в мислите ми под една или друга форма. Спечелването му за мен е голямо отличие, понеже успя да ми вдъхне известна увереност като млад творящ човек, че има смисъл да продължавам да пиша и че това, което създавам, успява да достигне до хората и по някакъв начин да им въздейства.

За мен съществената част от наградата е удовлетворението, което ми донесе, и по-голямата смелост, с която ще подхождам към бъдещите си текстове. Не искам да омаловажавам и материалната част, която ще вложа във висшето си образование.

"В пипалата на Кракена" от Йордан Връбчев, може да прочетете тук.

]]>
"Представям си интернета - онзи голям звяр, който познаваме днес, че е започнал съществуването си като октопод. Малък. Лилав. Сладък. Безобиден. Пляска с пипала из морето и ние му се радваме... И с годините толкова много обгрижихме този октопод, че той стана същински кракен. Грамаден. Цар на моретата, цар на съдбите ни."

Така пише Йордан Връбчев в творбата си "В пипалата на Кракена", спечелила първа награда в категория „Текст“ в конкурса „Граждански будилник 2021“.

Кой е Йордан Връбчев?

Роден съм в Поморие - едно очарователно и спокойно градче на брега на морето. Учих в СУ "Иван Вазов", а после завърших природо-математическата гимназия в Бургас. Обичам всякакво изкуство – книги, филми, сериали, музика, театър. Падам си перфекционист и съм доста чувствителен. Това, което ме вдъхновява да пиша, са несправедливостта и страданието, обречеността, които постоянно срещам в ежедневието си, и срещу които се опитвам да се боря.

Младите хора разбират ли правилно гражданските си права?

Мисля, че разбираме най-пълно правото на свобода, особено личната. Оттук започва изкривяването, дори лицемерието в това разбиране, понеже много хора не зачитат това, че и чуждата свобода е неприкосновена; че колкото аз, толкова и кой да е друг има право да бъде себе си, да се отстоява, да бъде изслушван, да бъде зачитан и приеман. Правилен начин да се защитават човешките права е този, който не ги нарушава. Както в миналото, така и днес виждаме постоянно прояви на дискриминация, маскирани като „лични виждания“ – расизъм, хомофобия, сексизъм и прочее – те са доказателство за налагане на личната свобода над чуждата.

Много често прикриваме собственото си невежество и незнание, които често са опасни, дори смъртоносни, също зад твърдението, че защитаваме правата си. Да, човек има право на лични виждания и убеждения, но над собствената гледна точка винаги трябва да стоят науката и доказаните истини, пред които сме нищожни. Смятам, че болшинството от хората е наясно с основните методи за защита на правата си – виждаме всеки ден по телевизията протести, стачки и мирни събирания, четем в социалните мрежи декларации, подписваме петиции. Мисля, че се превръщаме бавно, но сигурно в едно по-отговорно и разумно гражданско общество.

Как изглежда дигиталният свят в твоите очи?

Дигиталният свят ни дава безкрайни възможности да изразяваме свободата си. Всяко мнение може за минути да се превърне в публикация. От тази гледна точка интернетът е абсолютният гарант на свободата ни. Смятам, че проблемът идва от хората, които сами унищожават свободата си. Хората сме тези, които не зачитат чуждото мнение в онлайн пространството. Хората не уважаваме другия, обиждаме го, подиграваме се. Постове, особено такива, в които се говори за нещо спорно или изразяват непопулярно мнение, неминуемо осигуряват на авторите си дигитален обстрел: някои спорове се пренасят дори в реалния свят, като може да се стигне и до опасност за живота. Но това е само от една страна: в интернет всеки човек може, освен инакомислещи, да срещне и свои съратници. Мисля, че точно в това можем най-пълно да видим свободата, която единствено трябва да се научим да не ограничаваме сами.

Имаме ли шанс срещу "кракена"?

Творбата ми е комбинация между есе и импресия и в нея говоря за големия кракен, т.е. интернета, който си е присвоил дните ни и ни е сграбчил в подводните дълбини. Там кислородът, т.е. свободата, е малко, но с минаването на годините ние все повече успяваме да опитомим звяра, да използваме пипалата му, за да се борим срещу неправдата, както и се превръщаме в създатели на собствените си права и свободи. 

Трябва да бъдем внимателни с интернет, защото е могъщ: може да бъде оръжие, насочено срещу неправдата, но и срещу нас самите. В дигиталното пространство трябва да се стремим всички да защитаваме свободата си, да бъдем единни срещу съществените проблеми на света. Безпредметно е да отричаме интернета или да се борим срещу него, защото той вече е по-голям и силен от нас. Вместо това трябва да го приемем и да полагаме усилия да се превърне в едно място на приемственост и разбиране, а не на омраза; днес ние живеем в интернет и е наша отговорността дали това ще бъде живот, изпълнен със страх и злоба, или с надежда и красота.

Какво трябва да е изкуството днес?

Изкуството не трябва да търпи ограничения. То може да представи реалността с такъв тон, че да разобличи пороците или да възвеличае добродетелите ѝ. Но творецът може да говори за света и максимално безпристрастно, за да предизвика именно нашите чувства да излязат наяве. Изкуството е израз на абсолютната свобода; може да играе роля на коректив на действителността, което е благородно и нужно, но не е задължително. Няма нищо задължително в изкуството, както нищо не е задължително в чувствата, понеже изкуството, за мен, е точно материалното проявление на чувствата.

Как те промени участието в конкурса "Граждански будилник"?

Конкурсът с начина на задаване и популяризиране на темата, с разнообразното жури, с цялостния си подход към проблемите на нашето време, говори за модерност и свежест, за това, че произведението – илюстрация, текст, снимка – отива при хора, които са отворени към нови идеи, към различен начин на себеизразяване, към всякакви гледни точки без капка предубеденост. Точно това ме подтикна да участвам както за първи път пред 2019-та година, така и в тазгодишното издание.

Участието ми донесе на първо място възможността и свободата да подредя и изразя мнението си по проблеми, които дълго са намирали място в мислите ми под една или друга форма. Спечелването му за мен е голямо отличие, понеже успя да ми вдъхне известна увереност като млад творящ човек, че има смисъл да продължавам да пиша и че това, което създавам, успява да достигне до хората и по някакъв начин да им въздейства.

За мен съществената част от наградата е удовлетворението, което ми донесе, и по-голямата смелост, с която ще подхождам към бъдещите си текстове. Не искам да омаловажавам и материалната част, която ще вложа във висшето си образование.

"В пипалата на Кракена" от Йордан Връбчев, може да прочетете тук.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/jordan-vrabchev-izkustvoto-e-izraz-na-absoliutna-svoboda-762237.html Sun, 17 Oct 2021 10:11:11 +0300
Пекарят, който толкова си обича занаята, че реди рецепти, докато го оперират https://offnews.bg//litca/pekariat-kojto-tolkova-si-obicha-zanaiata-che-redi-retcepti-dokato-761759.html Иван Великов е корабен готвач и пекар, прочут във Великотърновско с бутиковите си питки. Преди близо година го оперират от мозъчен тумор. Сега е здрав, жизнен и единственото му желание е да си намери помещение в гр. Елена, където да прави закуски. Толкова много си обича занаята, че е в състояние да реди рецепти, докато го оперират. Както казва неврохирургът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Емануил Найденов: „Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...„

Човешката част от историята започва с епилептичен припадък в Канада.

Пътувах по корабите, готвач съм на товарен кораб, и бяхме в Канада. Както си готвя, в един момент ми се схвана езикът, изпелетечих нещо, не разбрах какво става. Опитах да кажа нещо, не можах, уплаших се и тръгнах нанякъде, но на 10-ата секунда съм припаднал, глътнал съм си езика. Колегите ми направили изкуствено дишане и ме съживиха. Събудих се около един час след това. Вече беше дошла спешната помощ от Канада. Взеха ме в болницата и веднага ме диагностицираха, че имам тумор на мозъка. Попитаха ме къде искам да се лекувам, исках в Канада, бях на място и все си мислех, че ще е по-добре, но не стана, защото са искали много пари от канадска страна към застрахователя. Дадоха ми лекарство и ме пратиха в България. Свързах се с д-р Иванов, сега е шеф на болницата в Горна Оряховица, да препоръча лекар, при когото да отидем. Той веднага каза името на д-р Найденов.

Още като го видях този човек ми заприлича на някакъв художник, абсолютно нормален, не да се надува, погледна ме и каза:

- Иване, какво можем да направим за теб?
- Докторе, за първи път те виждам, но съм готов да оставя живота си в твоите ръце.
- Няма да се плашиш - ми каза той и обясни как ще протече операцията.

Никога не съм се плашил, още със самото получаване на диагнозата. Ние сме балканджии, не се даваме лесно. Отидох за операцията, все едно отивам на контролен преглед за грип. Бях спокоен в ръцете на д-р Найденов. Аз имам силна воля за живот, не съм одъртял (смее се), нищо че имам внуче. Живее ми се.

Художникът-неврохирург д-р Найденов разказва своята версия на срещата:

Иван е пациент на около 50 години, който на фона на доброто си здраве, получава епилептични припадъци, които налагат да преустанови работата си. Той е бил моряк по това време. Колеги в чужбина са установили, че има мозъчен тумор, след като са му направили пълни изследвания. По принцип, ако пациент, който не е имал епилептични припадъци, в сравнително късна възраст започне да получава такива, на първо място се мисли за мозъчен тумор.

Прегледът на Иван потвърди, че става дума за мозъчен тумор. Този тумор обаче беше разположен в зона на мозъка, която е водеща за възможността да разбира и да говори, възможността за движение на дясната ръка. Всичко, което сме в социален аспект и в аспект на независимост, беше застрашено, тъй като при невъзможност да използваш водещата си ръка и да общуваш с околните, си непълноценен.

преди операцията

Заради лошото разположение се наложи да се оперира туморът в състояние на будност. Това е интервенция, при която се осъществява стимулация на мозъчната тъкан в съседство с тумора и се следи дали ще се получи влошаване, преди да се отстрани тази част от мозъка.

Иван има пълен спомен за цялата интервенция, поговорихме си за живота му и тогава сподели с нас, че по сърце е пекар и по принуда моряк. Сподели и доста рецепти с персонала. Може да се каже, че докато траеше операцията, успя да промени доста неща в мисленето на персонала за методите на готвене.

след операцията

"Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата"

Когато ме подготвяха за операцията, докторът ми обясни защо тя трябва да се направи в будно състояние. Накараха ме да приказвам, питаха „усещаш ли нещо, боли ли те“, казвам „не, не ме боли“. Единственото, за което ме предупредиха, беше да не мърдам, защото ме бяха стегнали с някакви техни менгемета и можеше да си нараня главата. Докато правеха операцията, ме питаха „можеш ли да броиш до 100?“, "може ли да броиш по-бързо?“. Като пипнеше доктора някъде в мозъка ми, буквално не можех да говоря. Блокирах. После ме попитаха – „я кажи сега нещо за баничките, дай рецепта за питки“ и аз през цялото време казвах какво се прави и как се прави, въобще беше много интересно. Нямам идея колко време продължи операцията. На обяд започна, а около 8 часа вечерта бях в стаята. Може да е продължила 7-8 часа, за щастие се оказа много успешна. На втория ден ме изписаха. Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата.

Д-р Найденов: "Иван е здрав и иска да работи"

След вече два контролни прегледа, ядрено-магнитен резонанс на главата, няма данни за тумор. Наложи се Иван да направи лъчетерапия, тъй като туморът е с липсваща граница към нормалния мозък, но резонансът показва, че в момента такъв тумор няма. Прогнозата му е доста добра. Има още много години пред него, дай Боже да са десетки. Това е заболяване, което има трайна ремисия. Функционално той е неразличим от здрав човек, но в историята му има такова заболяване и възможността да бъде моряк е възпрепятствана.

"Хобито ми стана професия"

Минах през химиотерапия и лъчетерапия и нямаше как да работя, но имаме къща в Елена и цяло лято си отглеждах зеленчуци. Последните 7-8 години се занимавах с готварство по корабите. От хоби ми стана професия. Връщайки се от предния рейс, решихме малко да прекратя с отсъствията от къщи и да се хвана на работа тук, да не съм по пътищата. Решихме да си отворим баничарница, но дойде ковид, затворихме всичко и трябваше да се кача пак по корабите. Наложи се да освободим помещението.

Сега, когато се възстанових, докторът вика – „какво става с баничките, ще работиш ли?“ и като се заговорихме, реши да ми помогне да се даде гласност, за да мога да си намеря помещение за баничарница в гр. Елена. Със закуски ще се занимавам, правя и много хубави бутикови питки.

Д-р Найденов: "Медицинската част от историята е интересна, но човешката е... "

Говорихме с Иван какво смята да прави. „Има ученици, хората ходят на работа и аз мога да ги нахраня. Искам да съм независим, пълноценен и полезен за другите“ - като ми каза това на контролния преглед, си спомних как като се прибирахме късно вечер в петък, виждах как някъде светят прозорчета. Прозорчетата на тези, които се грижат за храната ни на другия ден. Хората, които ни позволяват да си мислим, че няма проблем. Иван има щастливо семейство, в което е водещ фактор. Чувства се добре и има капацитет да продължи да бъде опора на семейството си. За него решението е да започне отново този бизнес. Затова реших да пиша до общинската администрация на Елена. Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...

OFFNews се свърза с кмета на Елена г-н Диян Млъзев, който потвърди, че писмото е разгледано и е възложено да се провери има ли подходящ общински имот, който може да бъде предоставен под наем на Иван. По думите на г-н Млъзев в момента няма свободни помещения в централната част на града. Той е разговарял и с кметския наместник на с. Чакала, което се намира в съседство, в търсене на вариант да помогнат. „Все още нямаме отговор на тази молба“, каза кметът на Елена.

Ако някой може, нека помогне на Иван да си намери помещение за баничарница в Елена. Човекът е майстор, от работа не се плаши. Както става ясно: и мозъчна операция не може да го спре да мисли за тесто и закуски. 

За десерт - ето коя рецепта продиктува Иван на операционната маса:

Универсална рецепта за тесто

Трябват ти 1 кг брашно, една с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче мая – 40-50 г, 1 яйце, една пълна с.л. кисело мляко, 1 пълна с.л. с краве масло, около 300 мл вода (зависи от брашното). Омесваш тестото, оставяш го да почине 10-15 минути, после премесваш, после още веднъж, след около половин час отново, да стане узряло тесто. Накъсваш го на топчета. Намазваш ги с масло или маргарин (че по не изсъхва) и ги оставяш да втасат. После топчетата се разстилат. Като се отпуснат много добре и започваш да си правиш закуски. Слагаш каквато плънка искаш – яйце, сирене, салам... Става и уникално вкусна пица. По нашия край се тачи пицата, която има пухкаво тесто.

]]>
Иван Великов е корабен готвач и пекар, прочут във Великотърновско с бутиковите си питки. Преди близо година го оперират от мозъчен тумор. Сега е здрав, жизнен и единственото му желание е да си намери помещение в гр. Елена, където да прави закуски. Толкова много си обича занаята, че е в състояние да реди рецепти, докато го оперират. Както казва неврохирургът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Емануил Найденов: „Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...„

Човешката част от историята започва с епилептичен припадък в Канада.

Пътувах по корабите, готвач съм на товарен кораб, и бяхме в Канада. Както си готвя, в един момент ми се схвана езикът, изпелетечих нещо, не разбрах какво става. Опитах да кажа нещо, не можах, уплаших се и тръгнах нанякъде, но на 10-ата секунда съм припаднал, глътнал съм си езика. Колегите ми направили изкуствено дишане и ме съживиха. Събудих се около един час след това. Вече беше дошла спешната помощ от Канада. Взеха ме в болницата и веднага ме диагностицираха, че имам тумор на мозъка. Попитаха ме къде искам да се лекувам, исках в Канада, бях на място и все си мислех, че ще е по-добре, но не стана, защото са искали много пари от канадска страна към застрахователя. Дадоха ми лекарство и ме пратиха в България. Свързах се с д-р Иванов, сега е шеф на болницата в Горна Оряховица, да препоръча лекар, при когото да отидем. Той веднага каза името на д-р Найденов.

Още като го видях този човек ми заприлича на някакъв художник, абсолютно нормален, не да се надува, погледна ме и каза:

- Иване, какво можем да направим за теб?
- Докторе, за първи път те виждам, но съм готов да оставя живота си в твоите ръце.
- Няма да се плашиш - ми каза той и обясни как ще протече операцията.

Никога не съм се плашил, още със самото получаване на диагнозата. Ние сме балканджии, не се даваме лесно. Отидох за операцията, все едно отивам на контролен преглед за грип. Бях спокоен в ръцете на д-р Найденов. Аз имам силна воля за живот, не съм одъртял (смее се), нищо че имам внуче. Живее ми се.

Художникът-неврохирург д-р Найденов разказва своята версия на срещата:

Иван е пациент на около 50 години, който на фона на доброто си здраве, получава епилептични припадъци, които налагат да преустанови работата си. Той е бил моряк по това време. Колеги в чужбина са установили, че има мозъчен тумор, след като са му направили пълни изследвания. По принцип, ако пациент, който не е имал епилептични припадъци, в сравнително късна възраст започне да получава такива, на първо място се мисли за мозъчен тумор.

Прегледът на Иван потвърди, че става дума за мозъчен тумор. Този тумор обаче беше разположен в зона на мозъка, която е водеща за възможността да разбира и да говори, възможността за движение на дясната ръка. Всичко, което сме в социален аспект и в аспект на независимост, беше застрашено, тъй като при невъзможност да използваш водещата си ръка и да общуваш с околните, си непълноценен.

преди операцията

Заради лошото разположение се наложи да се оперира туморът в състояние на будност. Това е интервенция, при която се осъществява стимулация на мозъчната тъкан в съседство с тумора и се следи дали ще се получи влошаване, преди да се отстрани тази част от мозъка.

Иван има пълен спомен за цялата интервенция, поговорихме си за живота му и тогава сподели с нас, че по сърце е пекар и по принуда моряк. Сподели и доста рецепти с персонала. Може да се каже, че докато траеше операцията, успя да промени доста неща в мисленето на персонала за методите на готвене.

след операцията

"Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата"

Когато ме подготвяха за операцията, докторът ми обясни защо тя трябва да се направи в будно състояние. Накараха ме да приказвам, питаха „усещаш ли нещо, боли ли те“, казвам „не, не ме боли“. Единственото, за което ме предупредиха, беше да не мърдам, защото ме бяха стегнали с някакви техни менгемета и можеше да си нараня главата. Докато правеха операцията, ме питаха „можеш ли да броиш до 100?“, "може ли да броиш по-бързо?“. Като пипнеше доктора някъде в мозъка ми, буквално не можех да говоря. Блокирах. После ме попитаха – „я кажи сега нещо за баничките, дай рецепта за питки“ и аз през цялото време казвах какво се прави и как се прави, въобще беше много интересно. Нямам идея колко време продължи операцията. На обяд започна, а около 8 часа вечерта бях в стаята. Може да е продължила 7-8 часа, за щастие се оказа много успешна. На втория ден ме изписаха. Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата.

Д-р Найденов: "Иван е здрав и иска да работи"

След вече два контролни прегледа, ядрено-магнитен резонанс на главата, няма данни за тумор. Наложи се Иван да направи лъчетерапия, тъй като туморът е с липсваща граница към нормалния мозък, но резонансът показва, че в момента такъв тумор няма. Прогнозата му е доста добра. Има още много години пред него, дай Боже да са десетки. Това е заболяване, което има трайна ремисия. Функционално той е неразличим от здрав човек, но в историята му има такова заболяване и възможността да бъде моряк е възпрепятствана.

"Хобито ми стана професия"

Минах през химиотерапия и лъчетерапия и нямаше как да работя, но имаме къща в Елена и цяло лято си отглеждах зеленчуци. Последните 7-8 години се занимавах с готварство по корабите. От хоби ми стана професия. Връщайки се от предния рейс, решихме малко да прекратя с отсъствията от къщи и да се хвана на работа тук, да не съм по пътищата. Решихме да си отворим баничарница, но дойде ковид, затворихме всичко и трябваше да се кача пак по корабите. Наложи се да освободим помещението.

Сега, когато се възстанових, докторът вика – „какво става с баничките, ще работиш ли?“ и като се заговорихме, реши да ми помогне да се даде гласност, за да мога да си намеря помещение за баничарница в гр. Елена. Със закуски ще се занимавам, правя и много хубави бутикови питки.

Д-р Найденов: "Медицинската част от историята е интересна, но човешката е... "

Говорихме с Иван какво смята да прави. „Има ученици, хората ходят на работа и аз мога да ги нахраня. Искам да съм независим, пълноценен и полезен за другите“ - като ми каза това на контролния преглед, си спомних как като се прибирахме късно вечер в петък, виждах как някъде светят прозорчета. Прозорчетата на тези, които се грижат за храната ни на другия ден. Хората, които ни позволяват да си мислим, че няма проблем. Иван има щастливо семейство, в което е водещ фактор. Чувства се добре и има капацитет да продължи да бъде опора на семейството си. За него решението е да започне отново този бизнес. Затова реших да пиша до общинската администрация на Елена. Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...

OFFNews се свърза с кмета на Елена г-н Диян Млъзев, който потвърди, че писмото е разгледано и е възложено да се провери има ли подходящ общински имот, който може да бъде предоставен под наем на Иван. По думите на г-н Млъзев в момента няма свободни помещения в централната част на града. Той е разговарял и с кметския наместник на с. Чакала, което се намира в съседство, в търсене на вариант да помогнат. „Все още нямаме отговор на тази молба“, каза кметът на Елена.

Ако някой може, нека помогне на Иван да си намери помещение за баничарница в Елена. Човекът е майстор, от работа не се плаши. Както става ясно: и мозъчна операция не може да го спре да мисли за тесто и закуски. 

За десерт - ето коя рецепта продиктува Иван на операционната маса:

Универсална рецепта за тесто

Трябват ти 1 кг брашно, една с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче мая – 40-50 г, 1 яйце, една пълна с.л. кисело мляко, 1 пълна с.л. с краве масло, около 300 мл вода (зависи от брашното). Омесваш тестото, оставяш го да почине 10-15 минути, после премесваш, после още веднъж, след около половин час отново, да стане узряло тесто. Накъсваш го на топчета. Намазваш ги с масло или маргарин (че по не изсъхва) и ги оставяш да втасат. После топчетата се разстилат. Като се отпуснат много добре и започваш да си правиш закуски. Слагаш каквато плънка искаш – яйце, сирене, салам... Става и уникално вкусна пица. По нашия край се тачи пицата, която има пухкаво тесто.

]]>
offnews@offnews.bg (Янка Петкова) https://offnews.bg//litca/pekariat-kojto-tolkova-si-obicha-zanaiata-che-redi-retcepti-dokato-761759.html Mon, 11 Oct 2021 19:18:55 +0300
От скандали с матурите и приема след 7. клас, през Playboy до щаба на проф. Герджиков: кой е Владимир Атанасов https://offnews.bg//litca/ot-skandali-s-maturite-i-priema-sled-7-klas-prez-playboy-do-shtaba-n-761111.html Номинирането на кандидат-президентската двойка проф. Анастас Герджиков - полк. Невяна Митева тази неделя съсредоточи вниманието около двете личности и породи коментари за евентуалната им партийна подкрепа. Неделното събитие в зала 6 на НДК протече гладко, спокойно, за някои дори малко скучно, и в сянката на двамата му главни герои останаха хората около тях.

Кариерата на един от тях обаче се отличава с необикновен колорит и заслужава припомняне. Той е бивш министър на образованието, чийто зам.-министър е проф. Анастас Герджиков. Мандатът му - предсрочно приключен от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски - е съпътстван от серия скандали и екстравагантни решения. Като това да даде интервю за Playboy, чрез което да похвали началника си, че владее отлично български език.

Кой е Владимир Атанасов

На сцената до трибуната в залата, зад дълга маса в неделя бяха седнали най-, най-приближените до двойката, номинирана за президент и вицепрезидент. Избраните лично от проф. Герджиков бяха проф. Николай Овчаров, председателят на Инициативния комитет Радомир Чолаков - юрист и бивш депутат от ГЕРБ, проф. Амелия Личева и проф. Владимир Атанасов от Софийския университет.

Филологът, учител по литература и преподавател в СУ Атанасов става министър на образованието в кабинета на Симеон Сакскобургготски с идването на власт на коалицията между НДСВ, ДПС и "Новото време" през лятото на 2001 г.

Най-шумните скандали в мандата му са свързани с развилия се до сага въпрос ще има ли матури за випуск'2003 и с мащабно пазаруване на оценки за прием след VII клас в гимназиите.

Матурите

Атанасов прави неуспешен опит да въведе задължителни матури през 2003 г.

След дело, заведено по жалба на Николина Георгиева - майка на абитуриентка, Върховният административен съд ги отменя като незаконосъобразни. Решението на петчленния състав на ВАС за матурите е от 18 ноември 2002 година.

Изненадващо обаче пред медиите излиза тогавашният заместник на Атанасов Герджиков и заявява, че решението на петчленния състав на ВАС не е разбрано правилно и матури ще има. Пресконференцията дава Герджиков, а не Атанасов, защото последният по същото време е в Африка, твърди се - в командировка. Ден по-късно ВАС реагира с позиция, в която обявява, че за неизпълнение на съдебно решение се носи наказателна отговорност. Заплашва зам.-министъра с глоба. Ръководството на МОН е объркано. Какво ли трябва да направи, за да изпълни решението?

Атанасов се завръща и медиите го посрещат още на летището: ще изпълни ли съдебното решение, или предпочита да влезе в затвора, питат те. Той е видимо незапознат с детайлите и се опитва да успокои напрежението с общата фраза, че съдебните решения трябва да се приемат, но по конкретното решение ще вземе отношение, след като се запознае по-подробно.

На летището има и ученици. Замерят го с портокали.

Решението на ВАС касае само учениците от езиковите гимназии. За останалите трябва да се подготви и приеме законопроект. Министерството не се справя.

Така посред последната си учебна година абитуриентите още не знаят да се готвят ли за матури, да не се ли готвят. В МОН не дават вид да се тревожат, че дори не са осигурили на учениците правото да започнат не само етапа, а и учебната си година, знаейки как ще завършат. Объркването там е пълно. МОН внася във Върховния административен съд молба с искане за тълкуване относно точния смисъл на диспозитива на решението от 11 ноември. Сагата отива още по-напред във времето.

Съдът категорично отказва. Но вече са минали още два месеца.

На 21 януари ВАС обявява, че оставя без уважение молбата на МОН с мотива, че тя преповтаря подробно развитите възражения на МОН относно допустимостта на жалбата на Георгиева. Съдът разяснява, че за да е допустима, е трябвало да съществува неясно решение, което да налага авторитетното му тълкуване от постановилия го съд. Такова няма.

"Недопустимо е в производство по чл. 194 от ГПК да се цели промяна в правните изводи и в мотивите на влязло в сила съдебно решение - отбелязва съдът. - Върховният административен съд, петчленен състав в Решение № 10271/ 18.11.2002 г. подробно е разгледал възраженията на страните по спора и е изразил ясно волята си по въпросите, повдигнати повторно с молбата за тълкуване на съдебния акт."

Основата на настойчивостта за въвеждане на задължителни матури по онова време вероятно се корени в проект, изготвен от екип с участието на Атанасов. Той е финансиран от Световната банка със заем от 15 млн. долара и още 4 млн. държавно финансиране и предвижда задължително въвеждане на матурите след 4-годишна гимназиална степен. При учениците с подготвителни години, т.е. тези от езиковите гимназии, годините обаче са три. Така е създадена неравнопоставеност и се нарушава законът. Това е причината за делото и отмяната на матурите.

Гимназиите

През лятото на същата 2003 г. избухва скандал с приема в гимназиите.

Подозрения, че нещо не е наред се зараждат още при тегленето на темата в МОН за изпита по литература (по това време още не са въведени тестове). На практика какво се пада остава скрито от журналистите. Момиче, посочено от служителка в МОН, отваря единия плик. Казват, че се е паднал благодатният Йовков. Не показват напечатаното име на автор и тема за съчинението пред репортерите и камерите. От МОН отказват да отворят останалите пликове, с което да докажат, че предварително са били подготвени различни теми върху различни автори.

Това изостря бдителността на репортерите.

Работите се проверяват. Оповестява се рекорден брой шестици в София - 280. Предишни години те се броят на пръсти.

Нещо не е наред.

На 3 юли излиза информация, че и дъщерята на министъра е сред отличниците. Тя има пълно шест и по литература, и по математика.

Ден по-късно скандалът избухва с пълна сила.

"1000 лева е струвала шестицата на изпита по литература за езиковите гимназии" - пише в. "Новинар" на 4 юли и разкрива, че оценките по литература са били подменяни масово в София. Описва как хора са влизали в училището, където проверители четат и оценяват работите, как са се късали стари протоколи и са се писали нови, с нови оценки.

Иска разсекретяване на работите на момичето, за да види обществото как се работи за отличен. Баща й отказва. 

Журналистите настояват за проверка. Министърът на образованието обещава такава.

Министерството се проверява и се обявява за чисто.

Но е публикуван и материал за схема за "вход" в най-желаните училища.

Оказва, че системата е "пробита" - експертка от МОН, която е знаела темата и която присъства на тегленето й, е давала частни уроци по литература. Става въпрос за човека, ръководил провеждането на изпита. От МОН не дават отговор на поставените в тази връзка журналистически въпроси.

На 17 юли 2003 г. министър-председателят Симеон Сакскобургготски уволнява министъра на образованието Владимир Атанасов - започнал министерския си мандат с току-що спечелен конкурс за доцент, който днес застава рамо до рамо с кандидат-президента Анастас Герджиков вече като професор.

]]>
Номинирането на кандидат-президентската двойка проф. Анастас Герджиков - полк. Невяна Митева тази неделя съсредоточи вниманието около двете личности и породи коментари за евентуалната им партийна подкрепа. Неделното събитие в зала 6 на НДК протече гладко, спокойно, за някои дори малко скучно, и в сянката на двамата му главни герои останаха хората около тях.

Кариерата на един от тях обаче се отличава с необикновен колорит и заслужава припомняне. Той е бивш министър на образованието, чийто зам.-министър е проф. Анастас Герджиков. Мандатът му - предсрочно приключен от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски - е съпътстван от серия скандали и екстравагантни решения. Като това да даде интервю за Playboy, чрез което да похвали началника си, че владее отлично български език.

Кой е Владимир Атанасов

На сцената до трибуната в залата, зад дълга маса в неделя бяха седнали най-, най-приближените до двойката, номинирана за президент и вицепрезидент. Избраните лично от проф. Герджиков бяха проф. Николай Овчаров, председателят на Инициативния комитет Радомир Чолаков - юрист и бивш депутат от ГЕРБ, проф. Амелия Личева и проф. Владимир Атанасов от Софийския университет.

Филологът, учител по литература и преподавател в СУ Атанасов става министър на образованието в кабинета на Симеон Сакскобургготски с идването на власт на коалицията между НДСВ, ДПС и "Новото време" през лятото на 2001 г.

Най-шумните скандали в мандата му са свързани с развилия се до сага въпрос ще има ли матури за випуск'2003 и с мащабно пазаруване на оценки за прием след VII клас в гимназиите.

Матурите

Атанасов прави неуспешен опит да въведе задължителни матури през 2003 г.

След дело, заведено по жалба на Николина Георгиева - майка на абитуриентка, Върховният административен съд ги отменя като незаконосъобразни. Решението на петчленния състав на ВАС за матурите е от 18 ноември 2002 година.

Изненадващо обаче пред медиите излиза тогавашният заместник на Атанасов Герджиков и заявява, че решението на петчленния състав на ВАС не е разбрано правилно и матури ще има. Пресконференцията дава Герджиков, а не Атанасов, защото последният по същото време е в Африка, твърди се - в командировка. Ден по-късно ВАС реагира с позиция, в която обявява, че за неизпълнение на съдебно решение се носи наказателна отговорност. Заплашва зам.-министъра с глоба. Ръководството на МОН е объркано. Какво ли трябва да направи, за да изпълни решението?

Атанасов се завръща и медиите го посрещат още на летището: ще изпълни ли съдебното решение, или предпочита да влезе в затвора, питат те. Той е видимо незапознат с детайлите и се опитва да успокои напрежението с общата фраза, че съдебните решения трябва да се приемат, но по конкретното решение ще вземе отношение, след като се запознае по-подробно.

На летището има и ученици. Замерят го с портокали.

Решението на ВАС касае само учениците от езиковите гимназии. За останалите трябва да се подготви и приеме законопроект. Министерството не се справя.

Така посред последната си учебна година абитуриентите още не знаят да се готвят ли за матури, да не се ли готвят. В МОН не дават вид да се тревожат, че дори не са осигурили на учениците правото да започнат не само етапа, а и учебната си година, знаейки как ще завършат. Объркването там е пълно. МОН внася във Върховния административен съд молба с искане за тълкуване относно точния смисъл на диспозитива на решението от 11 ноември. Сагата отива още по-напред във времето.

Съдът категорично отказва. Но вече са минали още два месеца.

На 21 януари ВАС обявява, че оставя без уважение молбата на МОН с мотива, че тя преповтаря подробно развитите възражения на МОН относно допустимостта на жалбата на Георгиева. Съдът разяснява, че за да е допустима, е трябвало да съществува неясно решение, което да налага авторитетното му тълкуване от постановилия го съд. Такова няма.

"Недопустимо е в производство по чл. 194 от ГПК да се цели промяна в правните изводи и в мотивите на влязло в сила съдебно решение - отбелязва съдът. - Върховният административен съд, петчленен състав в Решение № 10271/ 18.11.2002 г. подробно е разгледал възраженията на страните по спора и е изразил ясно волята си по въпросите, повдигнати повторно с молбата за тълкуване на съдебния акт."

Основата на настойчивостта за въвеждане на задължителни матури по онова време вероятно се корени в проект, изготвен от екип с участието на Атанасов. Той е финансиран от Световната банка със заем от 15 млн. долара и още 4 млн. държавно финансиране и предвижда задължително въвеждане на матурите след 4-годишна гимназиална степен. При учениците с подготвителни години, т.е. тези от езиковите гимназии, годините обаче са три. Така е създадена неравнопоставеност и се нарушава законът. Това е причината за делото и отмяната на матурите.

Гимназиите

През лятото на същата 2003 г. избухва скандал с приема в гимназиите.

Подозрения, че нещо не е наред се зараждат още при тегленето на темата в МОН за изпита по литература (по това време още не са въведени тестове). На практика какво се пада остава скрито от журналистите. Момиче, посочено от служителка в МОН, отваря единия плик. Казват, че се е паднал благодатният Йовков. Не показват напечатаното име на автор и тема за съчинението пред репортерите и камерите. От МОН отказват да отворят останалите пликове, с което да докажат, че предварително са били подготвени различни теми върху различни автори.

Това изостря бдителността на репортерите.

Работите се проверяват. Оповестява се рекорден брой шестици в София - 280. Предишни години те се броят на пръсти.

Нещо не е наред.

На 3 юли излиза информация, че и дъщерята на министъра е сред отличниците. Тя има пълно шест и по литература, и по математика.

Ден по-късно скандалът избухва с пълна сила.

"1000 лева е струвала шестицата на изпита по литература за езиковите гимназии" - пише в. "Новинар" на 4 юли и разкрива, че оценките по литература са били подменяни масово в София. Описва как хора са влизали в училището, където проверители четат и оценяват работите, как са се късали стари протоколи и са се писали нови, с нови оценки.

Иска разсекретяване на работите на момичето, за да види обществото как се работи за отличен. Баща й отказва. 

Журналистите настояват за проверка. Министърът на образованието обещава такава.

Министерството се проверява и се обявява за чисто.

Но е публикуван и материал за схема за "вход" в най-желаните училища.

Оказва, че системата е "пробита" - експертка от МОН, която е знаела темата и която присъства на тегленето й, е давала частни уроци по литература. Става въпрос за човека, ръководил провеждането на изпита. От МОН не дават отговор на поставените в тази връзка журналистически въпроси.

На 17 юли 2003 г. министър-председателят Симеон Сакскобургготски уволнява министъра на образованието Владимир Атанасов - започнал министерския си мандат с току-що спечелен конкурс за доцент, който днес застава рамо до рамо с кандидат-президента Анастас Герджиков вече като професор.

]]>
offnews@offnews.bg (Александра Маркарян) https://offnews.bg//litca/ot-skandali-s-maturite-i-priema-sled-7-klas-prez-playboy-do-shtaba-n-761111.html Mon, 4 Oct 2021 16:34:00 +0300
Почина Бернар Тапи: символ на най-доброто и най-лошото в капитализма https://offnews.bg//litca/pochina-bernar-tapi-simvol-na-naj-dobroto-i-naj-loshoto-v-kapitalizma-761059.html Една от най-разпознаваемите личности във Франция, бизнесменът, собственикът на футболен клуб и политик Бернар Тапи почина на 78 г. днес, 3 октомври.

Тапи беше диагностициран с рак на стомаха преди четири години. Починал е спокойно, сред семейството си, се казват те в изявление, цитирано от Би Би Си.

Тапи е притежавал Adidas, ФК "Олимпик Марсилия", бил е и министър при президента Франсоа Митеран. Бил е и в затвора. За себе си казва, че ако има нещо, което умее да прави, то това нещо е... тесто, пише AFP, която разказва историята му.

Наричан е "символ на най-доброто и най-лошото в капитализма на свободния пазар". Натрупва огромно състояние. После го губи. През 2015 г. признава: "Съсипан съм. Нямам нищо". Но пак забогатява.

Бернар Тапи е роден в окупиран Париж на 26 януари 1943 г.

Поотраснал, денем той се прехранва с продажба на телевизори в работническия квартал "Белвил", а нощем - с пеене.

Започва да придобива фалиращи компании и така придобива мини империя до 30-годишната си възраст. За няколко години броят им е 50.

През 1990 г. купува германския гигант за спортни облекла Adidas.

Демонстрира състояние: купува огромна къща в Париж, редица имения на Френската ривиера, 72-метрова яхта.

Става собственик и на отбор по колоездене. Той два пъти печели "Тур дьо Франс". 

През 1986 г. купува един от най-обичаните футболни клубове във Франция - "Олимпик Марсилия". Извежда отбора до пет последователни триумфа в лигата и до титлата в Шампионската лига през 1993 г.

Следва политическа кариера. Печели избори за френския парламент през 1989 и 1993 г. и става евродепутат през 1994 г. Преди това за кратко е министър при президента Франсоа Митеран.

Баща е на 4 деца.

Проблемите започват, когато се сблъсква с проблеми със закона, включително за уреждане на мачове в Марсилия. Обвиненията петнят името на отбора. Играчи от по-малък клуб признават, че са приели подкупи, за да позволят на "Марсилия" да победи преди финала на Шампионската лига. Заради това Тапи лежи 6 месеца в затвора през 1997 г. Част от тях е в изолатор.

Аферата срива бизнес империята му. Фалира. Забранено му е да е директор на компания и обществена длъжност. Тапи е съкрушен. Уменията му в шоубизнеса го изтласкват отново нагоре. Насочва секъм актьорството. В популярен тв сериал играе полицейски инспектор.

През 2008 г. правителствен арбитражен орган признава, че е станал жертва на измама, когато е продал Adidas през 1993 г., като постановява, че марката е била подценена. Получава 404 млн. евро обезщетение - шокиращ размер за Франция. Тапи плаща дълговете си и купува френската издателска група Hersant, редица имоти и още една яхта, която кръщава "Reborn".

Делото е обжалвано и през май 2017 г. съдът му нарежда да върне парите. Тапи отново е разорен.

След като ракът му става публично достояние, Тапи заявява, че "ще се бори, както винаги е правил". Мисълта за смъртта "изобщо не ме притеснява" - казва пред "Льо Монд". "Трябва да съм луд, за да не съм доволен от живота си."

През юли 2019 г. е оправдан по обвинения в измама на държавата по делото за спорния арбитраж. Но срещу него е заведено ново дело. Процесът започна през май. Тапи вече е в тежко състояние в болница. Прокурорите настояват за петгодишна присъда и 300 000 евро глоба. Съдиите трябваше да произнесат присъдата си на 6 октомври.

]]>
Една от най-разпознаваемите личности във Франция, бизнесменът, собственикът на футболен клуб и политик Бернар Тапи почина на 78 г. днес, 3 октомври.

Тапи беше диагностициран с рак на стомаха преди четири години. Починал е спокойно, сред семейството си, се казват те в изявление, цитирано от Би Би Си.

Тапи е притежавал Adidas, ФК "Олимпик Марсилия", бил е и министър при президента Франсоа Митеран. Бил е и в затвора. За себе си казва, че ако има нещо, което умее да прави, то това нещо е... тесто, пише AFP, която разказва историята му.

Наричан е "символ на най-доброто и най-лошото в капитализма на свободния пазар". Натрупва огромно състояние. После го губи. През 2015 г. признава: "Съсипан съм. Нямам нищо". Но пак забогатява.

Бернар Тапи е роден в окупиран Париж на 26 януари 1943 г.

Поотраснал, денем той се прехранва с продажба на телевизори в работническия квартал "Белвил", а нощем - с пеене.

Започва да придобива фалиращи компании и така придобива мини империя до 30-годишната си възраст. За няколко години броят им е 50.

През 1990 г. купува германския гигант за спортни облекла Adidas.

Демонстрира състояние: купува огромна къща в Париж, редица имения на Френската ривиера, 72-метрова яхта.

Става собственик и на отбор по колоездене. Той два пъти печели "Тур дьо Франс". 

През 1986 г. купува един от най-обичаните футболни клубове във Франция - "Олимпик Марсилия". Извежда отбора до пет последователни триумфа в лигата и до титлата в Шампионската лига през 1993 г.

Следва политическа кариера. Печели избори за френския парламент през 1989 и 1993 г. и става евродепутат през 1994 г. Преди това за кратко е министър при президента Франсоа Митеран.

Баща е на 4 деца.

Проблемите започват, когато се сблъсква с проблеми със закона, включително за уреждане на мачове в Марсилия. Обвиненията петнят името на отбора. Играчи от по-малък клуб признават, че са приели подкупи, за да позволят на "Марсилия" да победи преди финала на Шампионската лига. Заради това Тапи лежи 6 месеца в затвора през 1997 г. Част от тях е в изолатор.

Аферата срива бизнес империята му. Фалира. Забранено му е да е директор на компания и обществена длъжност. Тапи е съкрушен. Уменията му в шоубизнеса го изтласкват отново нагоре. Насочва секъм актьорството. В популярен тв сериал играе полицейски инспектор.

През 2008 г. правителствен арбитражен орган признава, че е станал жертва на измама, когато е продал Adidas през 1993 г., като постановява, че марката е била подценена. Получава 404 млн. евро обезщетение - шокиращ размер за Франция. Тапи плаща дълговете си и купува френската издателска група Hersant, редица имоти и още една яхта, която кръщава "Reborn".

Делото е обжалвано и през май 2017 г. съдът му нарежда да върне парите. Тапи отново е разорен.

След като ракът му става публично достояние, Тапи заявява, че "ще се бори, както винаги е правил". Мисълта за смъртта "изобщо не ме притеснява" - казва пред "Льо Монд". "Трябва да съм луд, за да не съм доволен от живота си."

През юли 2019 г. е оправдан по обвинения в измама на държавата по делото за спорния арбитраж. Но срещу него е заведено ново дело. Процесът започна през май. Тапи вече е в тежко състояние в болница. Прокурорите настояват за петгодишна присъда и 300 000 евро глоба. Съдиите трябваше да произнесат присъдата си на 6 октомври.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/pochina-bernar-tapi-simvol-na-naj-dobroto-i-naj-loshoto-v-kapitalizma-761059.html Sun, 3 Oct 2021 17:16:23 +0300
Георги Атанасов от 'Бетел България': Няма бивш наркоман, има нов човек https://offnews.bg//litca/georgi-atanasov-ot-betel-balgaria-niama-bivsh-narkoman-ima-nov-cho-760826.html Боклук, отрепка, самоубиващ се наркоман. Това чува за себе си Георги, докато пропада в смразяващата, безжалостна клопка на зависимостта. Следват дълги дни на мрак и отчаяние, на безпътие и самота, на страх и подчинение. Дни, след които няма „утре“. Съвсем на ръба, когато надеждата и на собствената му майка е вече съвсем изтъняла, Георги решава да се бори. Така, преди малко повече от 15 години, отчаяният младеж постъпва в Рехабилитационен християнски център "Бетел" в Италия, където намира човешка топлота, разбиране и подкрепа. Следва дълъг процес на възстановяване и търсене на себе си.

Съществена и жизненоважна фаза от терапията ни в "Бетел" е да научим как да можем да управляваме правилно и самостоятелно живота си, да поемаме отговорност, да бъдем добри съпрузи, бащи, служители в обществото, разказва Георги.

След успешното приключване на програмата той намира своя път в центъра и решава да остане, за да помага и на други, загубили посоката в живота си. Там среща и бъдещата си съпруга, а скоро след това двамата са изпратени да сътрудничат във фондация "Бетел България".

Трудно е, но не е невъзможно

Преди 4 години дойдох малко плахо и неуверено, защото нямах управленски опит. Не бях готов тогава, а и все още се уча да се справям с административните въпроси и мениджмънта на такава организация. Освен това, работата с хора, и то от нашия контингент, е изключително деликатна и трудна. Всеки си има характер, темперамент, индивидуалност, както и допълнителни „екстри“, причинени от употребата на наркотици. Най-тежко ми става, когато сме работили с даден човек няколко месеца, влагали сме внимание, грижа, време и той се е старал, учил се е да променя живота си, но в един момент му „прищраква“ да си тръгва, без да е готов още, не е преминал успешно програмата, но си тръгва и веднага отива да се „надруса“. Често краят е фатален. Няма за него вече утре, няма бъдеще, споделя трудностите си Георги.

Той приема работата в организацията предимно като отговорност – пред себе си, пред хората, пред Бог, затова и изпитанията не го обезкуражават:

В "Бетел Италия" аз вече бях управител на къщата, затова когато ми предложиха да се върна в България, аз бях доста разколебан и вътре в мен започна борба. Бях си изградил една перспектива и тя не включваше връщане обратно. Исках да градим бъдещето си в Италия, но Бог имаше друг план. Решението да тръгна за България беше трудно, но се осъществи, когато имах вътрешния мир и убеждението, че това е правилният избор. Бъдещата ми съпруга се съгласи да ме последва, така че от 2018 година вече сме семейство и сме отдадени на мисията си. Тя е от Мексико, IT специалист, поддържа сайта и социалните медии.
Моят път напълно съвпада с девиза на Бетел България: „Трудно е, но не е невъзможно!“.

Няма бивш наркоман. Има нов човек

Никой не е застрахован, че с него, с негово дете или близък няма да се случи. Страдащите от зависимости са от всички социални слоеве, разказва Георги. А според него зависимостта е многолика – наркотици, алкохол, цигари, престъпно поведение, мобилни устройства... По негови наблюдения най-уязвими са децата от семейства, в които родителите не разбират и не упражняват своите основни функции, няма пълноценно общуване, липсват правилен мироглед и ценности.

Там е най-лесно детето да загуби посоката и да попадне в човекомелачката, наречена „зависимост“. Казват, че няма бивш наркоман. Да, така е. Има нов човек. Ако не се преживее пълната трансформация, ако не „умре“ стария човек в теб с егоизма, страстите, похотите, отвратителните черти на характера, не е имало промяна. Тя протича отвътре навън. Само тогава може да се надяваме на успех, категоричен е Георги.


Мисията на Бетел

Мисията на организацията е да донесе дългосрочна свобода и възстановяване на живота, нарушен от злоупотребата с наркотици и алкохол. За постигането на тази цел се работи в посока на изграждане на ценности и умения. Центровете на организацията са безплатни и се ръководят от хора, които лично са изпитали затвора на зависимостта и са извоювали свободата си. В сърцевината на всяко от дейностите неизменно са топлото, човешко отношение, всеотдайността и любовта.

Те обгръщат като с топло одеяло „измръзналите“ ни души, не крие емоциите си Георги:

Израснал съм без баща. Когато постъпих в Бетел Генуа, Клаудио - пастор и директор, за мен стана като баща, защото отношението към нас - момчетата в програмата, беше бащинско, грижовно, дисциплиниращо, изграждащо. Той беше бащата, когото винаги съм искал да имам и ми е липсвал. Сега поддържам отлични отношения с родния си баща и съм му простил, но без школата в Бетел и упованието във вярата, това нямаше да стане.

Гордея се с мисията и екипа. Първите пионери, изградили Бетел Интернационал, за мен са пример на себепожертване. Техният живот е пред очите ни, ние сме част от техните семейства, децата им израстват покрай нас. Затова се гордея, че съм част от едно голямо семейство. Където и по света да отида и има структура на Бетел, ще отида така, все едно съм си у дома.

Програмата в България

В Бетел България от 2004 г. насам са подпомогнати около 6 хиляди души - зависими, родители и близки. Най-важните етапи в програмата са: Предварителен етап - Осъзнаване, че има проблем; Активно търсене на помощ. Фазите в програмата след постъпване - Абстиненция; Адаптиране; Обучение в изграждане на вътрешния нов човек; Отговорничество; Самостоятелност под супервизия.

Работим и с доброволци. Те влияят с положителния си пример, оптимизъм, насърчение. Помагат ни с опита си на експерти в различни области - мотиваторство, презентационни умения, технични умения и пр. Част от доброволците са имали някога проблеми със зависимости. С новия си живот показват, че щом те са се справили, значи всеки може, разказват от организацията.

Според Георги, хората у нас са обезверени, а социалната изолация ги убива:

Затова и голяма част от способните, талантливите, умните бяха прокудени в чужбина или попадаха в мрежите на наркотиците и алкохола. В България продължава да няма истинска борба с разпространението на наркотиците. Няма осъден наркобос, а в затворите влизат и си досъсипват живота жертвите на същите тези босове. Изготвихме проект за изменение в Закона за изпълнение на наказанията - тези хора да бъдат лекувани, а не единственият им път да бъде към затвора, но до момента няма политическа воля за промяна.

Сериозни пречки има и по отношение на финансирането на програмите:

През 2006 г. бяхме само четири организациите, изградили защитени жилища. Извоювахме с 1% постъпленията от акциза на алкохол и цигари да се образува фонд, който да финансира и подпомага съществуването на тази толкова необходима и важна социална услуга. Институциите и до днес си прехвърлят топката, създават се толкова много бюрократични препятствия, които отказват от кандидатстване за и бездруго нищожно финансиране. Въпреки трудностите ние кандидатствахме с изрядни документи, но и до момента не сме получили нищо, споделят огорчението си от "Бетел България". Организацията сама набира необходимите ѝ средства, като към момента също има стартирана кампания за осигуряване на оборудване за защитеното жилище.

И въпреки всичко надежда има:

Аз съм пример за това, че надежда има. Повечето от нашите центрове също се ръководят от хора, които някога са били зависими. Днес те са лекари, адвокати, учители, успешни ръководители, бизнесмени... Днес те са любящи съпрузи, майки и бащи, не крие щастието си Георги.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Боклук, отрепка, самоубиващ се наркоман. Това чува за себе си Георги, докато пропада в смразяващата, безжалостна клопка на зависимостта. Следват дълги дни на мрак и отчаяние, на безпътие и самота, на страх и подчинение. Дни, след които няма „утре“. Съвсем на ръба, когато надеждата и на собствената му майка е вече съвсем изтъняла, Георги решава да се бори. Така, преди малко повече от 15 години, отчаяният младеж постъпва в Рехабилитационен християнски център "Бетел" в Италия, където намира човешка топлота, разбиране и подкрепа. Следва дълъг процес на възстановяване и търсене на себе си.

Съществена и жизненоважна фаза от терапията ни в "Бетел" е да научим как да можем да управляваме правилно и самостоятелно живота си, да поемаме отговорност, да бъдем добри съпрузи, бащи, служители в обществото, разказва Георги.

След успешното приключване на програмата той намира своя път в центъра и решава да остане, за да помага и на други, загубили посоката в живота си. Там среща и бъдещата си съпруга, а скоро след това двамата са изпратени да сътрудничат във фондация "Бетел България".

Трудно е, но не е невъзможно

Преди 4 години дойдох малко плахо и неуверено, защото нямах управленски опит. Не бях готов тогава, а и все още се уча да се справям с административните въпроси и мениджмънта на такава организация. Освен това, работата с хора, и то от нашия контингент, е изключително деликатна и трудна. Всеки си има характер, темперамент, индивидуалност, както и допълнителни „екстри“, причинени от употребата на наркотици. Най-тежко ми става, когато сме работили с даден човек няколко месеца, влагали сме внимание, грижа, време и той се е старал, учил се е да променя живота си, но в един момент му „прищраква“ да си тръгва, без да е готов още, не е преминал успешно програмата, но си тръгва и веднага отива да се „надруса“. Често краят е фатален. Няма за него вече утре, няма бъдеще, споделя трудностите си Георги.

Той приема работата в организацията предимно като отговорност – пред себе си, пред хората, пред Бог, затова и изпитанията не го обезкуражават:

В "Бетел Италия" аз вече бях управител на къщата, затова когато ми предложиха да се върна в България, аз бях доста разколебан и вътре в мен започна борба. Бях си изградил една перспектива и тя не включваше връщане обратно. Исках да градим бъдещето си в Италия, но Бог имаше друг план. Решението да тръгна за България беше трудно, но се осъществи, когато имах вътрешния мир и убеждението, че това е правилният избор. Бъдещата ми съпруга се съгласи да ме последва, така че от 2018 година вече сме семейство и сме отдадени на мисията си. Тя е от Мексико, IT специалист, поддържа сайта и социалните медии.
Моят път напълно съвпада с девиза на Бетел България: „Трудно е, но не е невъзможно!“.

Няма бивш наркоман. Има нов човек

Никой не е застрахован, че с него, с негово дете или близък няма да се случи. Страдащите от зависимости са от всички социални слоеве, разказва Георги. А според него зависимостта е многолика – наркотици, алкохол, цигари, престъпно поведение, мобилни устройства... По негови наблюдения най-уязвими са децата от семейства, в които родителите не разбират и не упражняват своите основни функции, няма пълноценно общуване, липсват правилен мироглед и ценности.

Там е най-лесно детето да загуби посоката и да попадне в човекомелачката, наречена „зависимост“. Казват, че няма бивш наркоман. Да, така е. Има нов човек. Ако не се преживее пълната трансформация, ако не „умре“ стария човек в теб с егоизма, страстите, похотите, отвратителните черти на характера, не е имало промяна. Тя протича отвътре навън. Само тогава може да се надяваме на успех, категоричен е Георги.


Мисията на Бетел

Мисията на организацията е да донесе дългосрочна свобода и възстановяване на живота, нарушен от злоупотребата с наркотици и алкохол. За постигането на тази цел се работи в посока на изграждане на ценности и умения. Центровете на организацията са безплатни и се ръководят от хора, които лично са изпитали затвора на зависимостта и са извоювали свободата си. В сърцевината на всяко от дейностите неизменно са топлото, човешко отношение, всеотдайността и любовта.

Те обгръщат като с топло одеяло „измръзналите“ ни души, не крие емоциите си Георги:

Израснал съм без баща. Когато постъпих в Бетел Генуа, Клаудио - пастор и директор, за мен стана като баща, защото отношението към нас - момчетата в програмата, беше бащинско, грижовно, дисциплиниращо, изграждащо. Той беше бащата, когото винаги съм искал да имам и ми е липсвал. Сега поддържам отлични отношения с родния си баща и съм му простил, но без школата в Бетел и упованието във вярата, това нямаше да стане.

Гордея се с мисията и екипа. Първите пионери, изградили Бетел Интернационал, за мен са пример на себепожертване. Техният живот е пред очите ни, ние сме част от техните семейства, децата им израстват покрай нас. Затова се гордея, че съм част от едно голямо семейство. Където и по света да отида и има структура на Бетел, ще отида така, все едно съм си у дома.

Програмата в България

В Бетел България от 2004 г. насам са подпомогнати около 6 хиляди души - зависими, родители и близки. Най-важните етапи в програмата са: Предварителен етап - Осъзнаване, че има проблем; Активно търсене на помощ. Фазите в програмата след постъпване - Абстиненция; Адаптиране; Обучение в изграждане на вътрешния нов човек; Отговорничество; Самостоятелност под супервизия.

Работим и с доброволци. Те влияят с положителния си пример, оптимизъм, насърчение. Помагат ни с опита си на експерти в различни области - мотиваторство, презентационни умения, технични умения и пр. Част от доброволците са имали някога проблеми със зависимости. С новия си живот показват, че щом те са се справили, значи всеки може, разказват от организацията.

Според Георги, хората у нас са обезверени, а социалната изолация ги убива:

Затова и голяма част от способните, талантливите, умните бяха прокудени в чужбина или попадаха в мрежите на наркотиците и алкохола. В България продължава да няма истинска борба с разпространението на наркотиците. Няма осъден наркобос, а в затворите влизат и си досъсипват живота жертвите на същите тези босове. Изготвихме проект за изменение в Закона за изпълнение на наказанията - тези хора да бъдат лекувани, а не единственият им път да бъде към затвора, но до момента няма политическа воля за промяна.

Сериозни пречки има и по отношение на финансирането на програмите:

През 2006 г. бяхме само четири организациите, изградили защитени жилища. Извоювахме с 1% постъпленията от акциза на алкохол и цигари да се образува фонд, който да финансира и подпомага съществуването на тази толкова необходима и важна социална услуга. Институциите и до днес си прехвърлят топката, създават се толкова много бюрократични препятствия, които отказват от кандидатстване за и бездруго нищожно финансиране. Въпреки трудностите ние кандидатствахме с изрядни документи, но и до момента не сме получили нищо, споделят огорчението си от "Бетел България". Организацията сама набира необходимите ѝ средства, като към момента също има стартирана кампания за осигуряване на оборудване за защитеното жилище.

И въпреки всичко надежда има:

Аз съм пример за това, че надежда има. Повечето от нашите центрове също се ръководят от хора, които някога са били зависими. Днес те са лекари, адвокати, учители, успешни ръководители, бизнесмени... Днес те са любящи съпрузи, майки и бащи, не крие щастието си Георги.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/georgi-atanasov-ot-betel-balgaria-niama-bivsh-narkoman-ima-nov-cho-760826.html Fri, 1 Oct 2021 10:31:01 +0300
Balkan Wanders: По следите на 'полуострова на блажените' https://offnews.bg//litca/balkan-wanders-po-sledite-na-poluostrova-na-blazhenite-758188.html „...С отварянето на атласа забелязвам, че Балканите приличат на неправилна, обърната запетая. Ако поставя лявата си ръка на Пелопонес, то пръстите инстинктивно ще се свият, за да поберат географията на Югоизточна Европа. И сякаш тази "юмручна география" се потвърждава в историята на балканските народи... Познаването и приемането на богатия езиков и културен пейзаж на Балканите, на неизброимото многообразие от мисъл, мъдрост и начини на живот, ще направи от младите хора сътворители на "полуострова на блажените"... Само чрез опознаване, разбиране и съпричастност юмрукът ще се разтвори, ще стане протегната приятелска ръка търсеща ответ в друга...“*

Да (пре)открият колоритната разтворена длан на Балканите са решили и амбициозните млади хора от сдружение Balkan Wanders. Запленени от величието на природата, древната култура, пъстротата на традициите, те си поставят за цел да покажат как местните страни се развиват и живеят в настоящето, запазвайки многоликото си културно наследство:

Знаете ли, че Балканите са дом на най-старото злато в света (България), най-голямата европейска популация на диви мечки (Румъния), най-скъпото сирене в света (Сърбия) и най-дългата крайбрежна ивица в Европа? Въпреки че някои от балканските страни са добре познати по света, все още липсва популярна платформа, която да дава достъп до интересна и позитивна информация за страните на полуострова. Медиите и Фейсбук групите често „говорят“ за Балканите с меланхолия, а масово информацията се ограничава до политика и отминали истории. Според статистиката, някои от най-малко посещаваните страни в Европа са именно на Балканите. Стремим се да изпълним това пространство. Разказваме интересни истории на различни теми за всяка балканска страна, за да създадем позитивна рамка за възприемане на Балканите, след като в продължение на десетилетия районът е познат основно с конфликти, корупция и тежки политически режими.

Така описват мисията на инициативата Balkan Wanders. Съосновател на сдружението е Николета Теодосиева – пътешественик и дизайнер, с професионален опит и образование в сферата на комуникациите и културата. Николета е посетила повече от 30 страни на четири континента и продължава да е убедена, че Балканите са един от най-интересните райони в Европа, с изобилие от история, култура и изключително красива природа.

В екипа на организацията са Александра и Даниел. Александра Константинова – магистър по финанси, с опит в проекти, свързани с корпоративна социална отговорност. Александра подкрепя сдружението с познанията си в областта на счетоводството и администрацията. Даниел Николов е експерт дигитален маркетинг. Даниел подкрепя инициативата със знанията си в областта на медиите и технологиите.

Започнал със споделяне на лични снимки от пътешествията на екипа в социалните мрежи, проектът вече се радва, освен на устойчив растеж и на активна обратна връзка и ангажираност от потребителите:

През 2020 г. осъзнахме, че това не е достатъчно (с оглед на ограничените пътувания), и започнахме да споделяме материали от пътешествията на блогъри и други потребители в Инстаграм, да разказваме истории и интересни факти, свързани с конкретното място. Много от публикациите са за популярни или по-малко познати дестинации, а понякога правим и тематични серии постове.

Проектът се радва на вярна аудитория, както от Балканите и балканските диаспори по света, така и от „чужденци“, които следват страниците заради интереса и любопитството си към района.

Смятам, че Балканите стават все по-популярна дестинация за пътуване, но също и сред дигитални номади и working professionals. Местните хора също все повече ценят и имат интерес да опознават собствената си култура, както и тази на страните в непосредствена близост. В коментарите споделят своите любими места за пътуване и дори интересна информация, която само местните знаят, споделя Николета.

Според нея, хората на Балканите имат особен темперамент:

С изключение на някои балкански страни, не сме много добри в позиционирането и популяризирането на собствената си култура. Надявам се, че с Balkan Wanders ще допринесем за популяризирането и опознаването на различни пластове на Балканите, както от чужденците, така и от местните. Наблюдавам, че със засилването на глобализацията, хората в големите градове по целия свят стават все по-близки като разбирания и начин на живот. Хубаво е, че наред с това остава и стремежът за съхранение на местната култура и традиции.

От пътуванията до момента обаче най-магичното и спиращо дъха място за Николета остават източните Родопи:


С неприкрито вълнение младежите от Balkan Wanders изследват свързаността и различията, споделянето и неделимото, общото и уникалното, които размиват граници и езици:

Определено има много пластове на „свързаност“ – думи, които споделяме (напр. „мерак“), кулинария (почти всяко ястие като гювеч, мусака, кебап, козунак – съществува в много от страните под различна форма ), традиции – много от тях преливат от една страна в друга – Баба Марта, нестинарство, кукери (с различни имена и обичаи в различните страни и райони).

Понякога се чувстваме разделени от историята, политиката, и дори културно ни се иска да придобием „собственост“ над някой обичай или практика (например кафето – турско и/или гръцко). Смятам, че това са обичайни явления за всички съседни страни, които споделят много култура и история.

Автор на снимката: Милена Попова

Николета е истински щастлива, когато види български продукт в чужбина, но е категорична, че усилията в тази посока трябва да са повече:

Наскоро се зарадвах да видя и сладолед във Франция, където вкусът за кисело мляко се казва Bulgare Nature. Смятам, че България определено може да поработи още над собствения си бранд, имидж и популярност в Европа и останалата част от света.

Сред целите на екипа са да стартират серия с тематични книги за Балканите:

Към момента работим над следните заглавия – 50 Balkan Customs & Traditions, Magic Balkans: Mystics, Rites & Sacred Sites; Balkan Raw Concrete; Epic Balkan Rides & Drives. Това се случва и с помощта на Български Център за нестопанско право и доброволци, които ни помагат в изследването и събирането на информация. Надяваме, че в най-скоро време ще издадем първата книга от предвидените тематични заглавия.

Автор на снимката:Rovinj

Balkan Wanders се надяват и на все по-вълнуващи бъдещи пътешествия, „свързани с проектна дейност, разширяване на партньорската ни мрежа, и съвсем не на последно място – за лично удоволствие“.

Пожелаваме им още повече опознаване, разбиране и съпричастност, както и много протегнати приятелски ръце по пътя на сътворяването на "полуострова на блажените".

*Даниела Колева, "Познаваме ли се на Балканите?"

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
„...С отварянето на атласа забелязвам, че Балканите приличат на неправилна, обърната запетая. Ако поставя лявата си ръка на Пелопонес, то пръстите инстинктивно ще се свият, за да поберат географията на Югоизточна Европа. И сякаш тази "юмручна география" се потвърждава в историята на балканските народи... Познаването и приемането на богатия езиков и културен пейзаж на Балканите, на неизброимото многообразие от мисъл, мъдрост и начини на живот, ще направи от младите хора сътворители на "полуострова на блажените"... Само чрез опознаване, разбиране и съпричастност юмрукът ще се разтвори, ще стане протегната приятелска ръка търсеща ответ в друга...“*

Да (пре)открият колоритната разтворена длан на Балканите са решили и амбициозните млади хора от сдружение Balkan Wanders. Запленени от величието на природата, древната култура, пъстротата на традициите, те си поставят за цел да покажат как местните страни се развиват и живеят в настоящето, запазвайки многоликото си културно наследство:

Знаете ли, че Балканите са дом на най-старото злато в света (България), най-голямата европейска популация на диви мечки (Румъния), най-скъпото сирене в света (Сърбия) и най-дългата крайбрежна ивица в Европа? Въпреки че някои от балканските страни са добре познати по света, все още липсва популярна платформа, която да дава достъп до интересна и позитивна информация за страните на полуострова. Медиите и Фейсбук групите често „говорят“ за Балканите с меланхолия, а масово информацията се ограничава до политика и отминали истории. Според статистиката, някои от най-малко посещаваните страни в Европа са именно на Балканите. Стремим се да изпълним това пространство. Разказваме интересни истории на различни теми за всяка балканска страна, за да създадем позитивна рамка за възприемане на Балканите, след като в продължение на десетилетия районът е познат основно с конфликти, корупция и тежки политически режими.

Така описват мисията на инициативата Balkan Wanders. Съосновател на сдружението е Николета Теодосиева – пътешественик и дизайнер, с професионален опит и образование в сферата на комуникациите и културата. Николета е посетила повече от 30 страни на четири континента и продължава да е убедена, че Балканите са един от най-интересните райони в Европа, с изобилие от история, култура и изключително красива природа.

В екипа на организацията са Александра и Даниел. Александра Константинова – магистър по финанси, с опит в проекти, свързани с корпоративна социална отговорност. Александра подкрепя сдружението с познанията си в областта на счетоводството и администрацията. Даниел Николов е експерт дигитален маркетинг. Даниел подкрепя инициативата със знанията си в областта на медиите и технологиите.

Започнал със споделяне на лични снимки от пътешествията на екипа в социалните мрежи, проектът вече се радва, освен на устойчив растеж и на активна обратна връзка и ангажираност от потребителите:

През 2020 г. осъзнахме, че това не е достатъчно (с оглед на ограничените пътувания), и започнахме да споделяме материали от пътешествията на блогъри и други потребители в Инстаграм, да разказваме истории и интересни факти, свързани с конкретното място. Много от публикациите са за популярни или по-малко познати дестинации, а понякога правим и тематични серии постове.

Проектът се радва на вярна аудитория, както от Балканите и балканските диаспори по света, така и от „чужденци“, които следват страниците заради интереса и любопитството си към района.

Смятам, че Балканите стават все по-популярна дестинация за пътуване, но също и сред дигитални номади и working professionals. Местните хора също все повече ценят и имат интерес да опознават собствената си култура, както и тази на страните в непосредствена близост. В коментарите споделят своите любими места за пътуване и дори интересна информация, която само местните знаят, споделя Николета.

Според нея, хората на Балканите имат особен темперамент:

С изключение на някои балкански страни, не сме много добри в позиционирането и популяризирането на собствената си култура. Надявам се, че с Balkan Wanders ще допринесем за популяризирането и опознаването на различни пластове на Балканите, както от чужденците, така и от местните. Наблюдавам, че със засилването на глобализацията, хората в големите градове по целия свят стават все по-близки като разбирания и начин на живот. Хубаво е, че наред с това остава и стремежът за съхранение на местната култура и традиции.

От пътуванията до момента обаче най-магичното и спиращо дъха място за Николета остават източните Родопи:


С неприкрито вълнение младежите от Balkan Wanders изследват свързаността и различията, споделянето и неделимото, общото и уникалното, които размиват граници и езици:

Определено има много пластове на „свързаност“ – думи, които споделяме (напр. „мерак“), кулинария (почти всяко ястие като гювеч, мусака, кебап, козунак – съществува в много от страните под различна форма ), традиции – много от тях преливат от една страна в друга – Баба Марта, нестинарство, кукери (с различни имена и обичаи в различните страни и райони).

Понякога се чувстваме разделени от историята, политиката, и дори културно ни се иска да придобием „собственост“ над някой обичай или практика (например кафето – турско и/или гръцко). Смятам, че това са обичайни явления за всички съседни страни, които споделят много култура и история.

Автор на снимката: Милена Попова

Николета е истински щастлива, когато види български продукт в чужбина, но е категорична, че усилията в тази посока трябва да са повече:

Наскоро се зарадвах да видя и сладолед във Франция, където вкусът за кисело мляко се казва Bulgare Nature. Смятам, че България определено може да поработи още над собствения си бранд, имидж и популярност в Европа и останалата част от света.

Сред целите на екипа са да стартират серия с тематични книги за Балканите:

Към момента работим над следните заглавия – 50 Balkan Customs & Traditions, Magic Balkans: Mystics, Rites & Sacred Sites; Balkan Raw Concrete; Epic Balkan Rides & Drives. Това се случва и с помощта на Български Център за нестопанско право и доброволци, които ни помагат в изследването и събирането на информация. Надяваме, че в най-скоро време ще издадем първата книга от предвидените тематични заглавия.

Автор на снимката:Rovinj

Balkan Wanders се надяват и на все по-вълнуващи бъдещи пътешествия, „свързани с проектна дейност, разширяване на партньорската ни мрежа, и съвсем не на последно място – за лично удоволствие“.

Пожелаваме им още повече опознаване, разбиране и съпричастност, както и много протегнати приятелски ръце по пътя на сътворяването на "полуострова на блажените".

*Даниела Колева, "Познаваме ли се на Балканите?"

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/balkan-wanders-po-sledite-na-poluostrova-na-blazhenite-758188.html Mon, 30 Aug 2021 13:00:00 +0300
Карин дом: Там, където вярват в децата https://offnews.bg//litca/karin-dom-tam-kadeto-viarvat-v-detcata-755555.html Карин е мъдро, харизматично и забавно дете. Любовта ѝ към живота, волята и страстта към знания са по-силни от трудностите, причинени от церебралната парализа, с която Карин се ражда. Вместо да търси състрадание, малкото момиче дарява обич, топлина и утеха на всички около себе си. Освен отлична ученичка с феноменална памет, Карин е влюбена в музиката и балета, рисува с пръсти и има особена страст към музеите. Пътуванията са друго нейно увлечение и заедно с любящото си семейство обикаля света.

Не е изненадващо, че борбената Карин е първият пациент на г-жа Бобат. Нейната едноименна методика е световнопризнат и водещ подход при неврологични дисфункции. Терапията води до общо подобрение и при Карин, която до този момент се е подлагала на безброй клинични тестове и ежедневни упражнения.

Това, което любознателната и смела Карин обаче не знае е, че волята, любовта и състрадателността ѝ са не само генетично заложени в рода ѝ, не само заразяващи всички, които я познават, но ще помогнат, както на нея така и на хиляди други деца. Защото, години по-късно, вдъхновен от силата и борбеността на Карин, нейният братовчед – дипломатът и филантроп Иван Станчов, ще убеди семейството да дари красивата наследствена къща във Варна за терапия на деца като Карин.

Така преди 25 години г-н Станчов основава Фондация Карин дом – първата неправителствена организация в България, която въвежда съвременни методи на работа с деца с увреждания, като следва принципите на зачитане на достойнството на всяко дете и спазване на правата му като личност. Мечтата на Иван Станчов всяко дете да бъде отглеждано с любов, да учи и да има щастливо детство продължава да живее и днес, да се развива и да става все по-смела.

Промяната, която носи смисъл

Такъв смел мечтател е Борислава Черкезова. Тя попада случайно в Карин дом преди няколко години и... не си тръгва:

„За пръв път индиректно се запознах с Карин дом преди няколко години чрез кауза на фондацията в сградата на предходния ми работодател. Напълних шепите и джобовете си с красиви по форма и цвят мартенички, като първото ми усещане на допир с тях беше за нещо много истински и направено с любов, за да дарява любов и щастие. Мартеничките на Карин дом ме отведоха до сайта на фондацията. Така се запознах за първи път с дейността и мисията на Карин дом и да си призная благородно завидях на екипа. Усмихнати хора, които с ежедневната си подкрепа за децата и семействата, създават иновации и социална промяна, които остават във времето и променят съдби, хора, общност.

Закачих мартенички на моите приятели и семейство, а в моето съзнание остана един въпрос: „За каква промяна искам да работя? Дали многото иновации и проекти в света на бизнеса носят смисъл и стойност за обществото ни като цяло? (по онова време работех като Change manager или Мениджър Промяна и подготвях екипите на банкова институция за предстоящи промени в процеси, продукти, регулации чрез комуникация и обучения). Започнах работа за фондация Карин дом през 2019 година на позиция Директор Международни партньорства, обучения и застъпничество и към момента съм на същата позиция. Последните две години са изключително ценни за мен като човек и като експерт. Преоткрих нова перспектива за работните си знания и мисия като човек, и намерих мястото, където се чувствам на 100 % полезна.“

Борислава нарича решението си да започне работа в организацията „голямата промяна“. Под този знак са и всички нейни идеи и инициативи. Признава, че искрено се изненадва от динамиката на работа, проекти и дейности, които са в посока развиване на иновативни услуги, обучения за родители и специалисти, активни дейности за промяна на политики за децата и техните родители. Наред с ентусиазма обаче не липсват и предизвикателствата:

„Най - трудният момент за мен бе срещата с група родители на деца със специални потребности, на които водих тренинг по “Предприемачество” (по проект). Целта на тези тренинги беше да се представи като ключово житейско умение предприемачеството, което ще помогне на родителите, да не се отказват от търсене на професионална реализация, въпреки предизвикателствата, да продължат да търсят възможности за себе си и за своето дете. Наскоро се видях с една от майките, която преди две години по време на курса, все още се бореше да приеме новината, че момченцето й има нужда от по-голяма подкрепа. Днес тази майка вижда успехите на своето дете, знае как да го подкрепи, но най - важното, че днес тя мисли и за себе си и е мотивирана да търси и използва възможностите за развитие, които животът й поднася“, вълнува се Борислава.

Всяко дете може да учи и да се развива

Всяко дете може да учи и да се развива, подкрепено навреме според индивидуалните му нужди и с активната роля на родителите – в това вярват от Карин дом и не спират да търсят и прилагат добри и иновативни практики в терапията на децата. Екипът включва специалисти от социалния и образователен сектор, хора от бизнеса. Всички те работят като едно семейство, чиято цел е да достигнат и подкрепят не само децата със специални нужди, но и техните родители, да им предадат знания и умения, чрез които да водят активен и пълноценен живот.

„Екипът непрекъснато развива своите услуги, като характерно за всички е, че те следват принципите на семейно-ориентирания подход, т. е родителите се включват като активен и равнопоставен партньор. Подкрепата се планира и реализира с активното участие на родителите и е съобразена с техните потребности, очаквания и ценности. В цялостния процес родителите и семейството, включително разширеното семейство, са активна, водеща страна и равнопоставени партньори на професионалистите“, разказва Борислава.

Родителите вече не робуват на стигмата

Като НПО организация, която иска да достига до повече семейства и специалисти, подкрепящи децата със специални потребности паралелно с терапевтичната и консултантска работа, Карин дом има около 10 проекта, чрез които развива услугите си, екипът успява да бъде иновативен и да достига до много повече семейства, както и да споделя своя опит към други организации и партньори в образователния сектор.

Борислава работи в обучителния екип на Карин дом и отговаря за развиване на партньорствата, обучителната и застъпническа дейност:

„Началото е свързано с желанието на нашия основател Иван Станчов всичките знания и опит, събрани от екипа да се споделят към други специалисти и родители от страната, за да има “малки Кариндомчета”, които да носят усмивки на повече деца и семейства в цялата страна. Днес Карин дом има богата обучителна програма, чрез която подкрепяме специалисти от цялата страна, които се грижат за децата и ги поемат в следващи етапи от живота на семейството - детската ясла, градина, училище.“

Наскоро организацията проведе безплатно обучение за родители във Facebook live (като част от поредица такива), което има превантивен и подкрепящ характер. В обучението се дават насоки как и защо важно да подкрепим детето, което късно проговаря. Високият интерес към обучението, родителската загриженост и отговорност са изключително радостни за екипа:

„За нас това е знак, че родителите не робуват на стигма, търсят навреме решения и имат нужда от подкрепа.“

Отговорността към децата

„Наша е отговорността като граждани, институции и бизнес да възпитаваме децата и бъдещото поколение да приемат и да бъдат толерантни. Отговорността на държавата е да създаде среда и дa предоставя възможности, в които всяко едно семейство, което изпитва притеснения и въпроси, свързани с децата да може да потърси помощ, без да робува на стигми. Нашето общество показва, че расте в тази посока. Все повече семейства, които ползват услугите ни все по-рано се обръщат към Карин дом и услугата ни по РДИ. Доказателство за това са нарасналите през последните две години насочвания от страна на педиатри, родилни отделения към нас, както и от детски ясли“, споделя Борислава.

Според нея, приемането на разнообразието прави света по-богат, навременната подкрепа на децата със затруднения и увреждания и техните родители, следва да се разглежда като инвестиция от държавата и обществото ни. Затова намира за неефективен подхода на противопоставяне държава-НПО в критично важните за нашето общество въпроси, свързани с ранното детско развитие.

„Наблюдава се тенденция държавните институции да се допитват и да включват в експертни съвети и обсъждания все повече неправителствени организации като нашата, които имат експертиза и опит на терен. Необходима е по-интензивна работа и обратна връзка от всички доставчици на услуги за ранно детско развитие и ранна интервенция в посока как новата правна рамка може да позволи ефективна работа за всички. Карин дом участва в момента към Националния съвет към ДАЗД, който е един пример за взаимодействие между водещи НПО организации, министерства, държавни и общински институции в търсене на решения в името на децата.

Новият Закон за социалните услуги, влязъл в сила от 01.07.2021г., за пръв път дава легална дефиниция за ранна детска интервенция. Това е заявка, че предстои ранната интервенция да бъде включена като част от пакета социални услуги, предоставяни от държавата. Следва да бъдат приети подзаконови нормативни актове, които да определят стандарти и критерии за функционирането на услугите по ранна детска интервенция“, не крият оптимизма си от екипа на Карин дом.

25 години вяра в децата

„Сигурна съм, че пред 25-годишната Фондация Карин дом предстоят още много по 25 години, през които нашата мисия ще става верую на все повече хора и ще допринася за подобряването на живота на все повече деца и техните семейства“, убедена е Борислава и разказва за впускането в поредната смела мечта:

„През април 2021 направихме първа копка на дългоочакваната нова сграда на Карин дом. Парцелът е с площ 2450кв.м., разположен в разширената централна част на Варна . Новата сграда цели да създаде среда за ранно детско развитие, за обмен на знания и споделено пространство за семейства, доброволци и специалисти. Тя ще предложи повече и по-комплексни услуги за деца и семейства, които да подпомогнат тяхното ежедневие и приобщаване в детски градини и училища. Карин дом си поставя амбициозни цели и новата сграда ще съчетава разнообразни функции – физиотерапия и хидротерапия, център за ранна интервенция, Монтесори център и детска демонстрационна кухня, стаи за диагностика, индивидуална и групова терапия, сензорна зала, медицински център, обучителни зали и административна част, вътрешен двор с две детски площадки.“

Любовта и борбеността на малката Карин са все така заразителни за професионалистите от Карин дом. Работата и усилията им са донесли усмивки на стотици деца и утеха за семействата им, следвайки простичкото правило да вярват в децата и да ги подкрепят.

Много истински и направени с любов неща от Карин дом и други организации ще намерите в www.DarPazar.bg. Онлайн платформата е на Български център за нестопанско право, част от програмата им Предприемачество за нестопански организации LET's GO. А от 15 до 18 юли DarPazar.bg ще е на живо при Амфитеатъра на Sofia Ring Mall. В тези четири дни е Фестивалът на социалното предприемачество, където ще можете да пазарувате на кауза и да разберете повече за подкрепата, която е най-важната за социалното предприемачество.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Карин е мъдро, харизматично и забавно дете. Любовта ѝ към живота, волята и страстта към знания са по-силни от трудностите, причинени от церебралната парализа, с която Карин се ражда. Вместо да търси състрадание, малкото момиче дарява обич, топлина и утеха на всички около себе си. Освен отлична ученичка с феноменална памет, Карин е влюбена в музиката и балета, рисува с пръсти и има особена страст към музеите. Пътуванията са друго нейно увлечение и заедно с любящото си семейство обикаля света.

Не е изненадващо, че борбената Карин е първият пациент на г-жа Бобат. Нейната едноименна методика е световнопризнат и водещ подход при неврологични дисфункции. Терапията води до общо подобрение и при Карин, която до този момент се е подлагала на безброй клинични тестове и ежедневни упражнения.

Това, което любознателната и смела Карин обаче не знае е, че волята, любовта и състрадателността ѝ са не само генетично заложени в рода ѝ, не само заразяващи всички, които я познават, но ще помогнат, както на нея така и на хиляди други деца. Защото, години по-късно, вдъхновен от силата и борбеността на Карин, нейният братовчед – дипломатът и филантроп Иван Станчов, ще убеди семейството да дари красивата наследствена къща във Варна за терапия на деца като Карин.

Така преди 25 години г-н Станчов основава Фондация Карин дом – първата неправителствена организация в България, която въвежда съвременни методи на работа с деца с увреждания, като следва принципите на зачитане на достойнството на всяко дете и спазване на правата му като личност. Мечтата на Иван Станчов всяко дете да бъде отглеждано с любов, да учи и да има щастливо детство продължава да живее и днес, да се развива и да става все по-смела.

Промяната, която носи смисъл

Такъв смел мечтател е Борислава Черкезова. Тя попада случайно в Карин дом преди няколко години и... не си тръгва:

„За пръв път индиректно се запознах с Карин дом преди няколко години чрез кауза на фондацията в сградата на предходния ми работодател. Напълних шепите и джобовете си с красиви по форма и цвят мартенички, като първото ми усещане на допир с тях беше за нещо много истински и направено с любов, за да дарява любов и щастие. Мартеничките на Карин дом ме отведоха до сайта на фондацията. Така се запознах за първи път с дейността и мисията на Карин дом и да си призная благородно завидях на екипа. Усмихнати хора, които с ежедневната си подкрепа за децата и семействата, създават иновации и социална промяна, които остават във времето и променят съдби, хора, общност.

Закачих мартенички на моите приятели и семейство, а в моето съзнание остана един въпрос: „За каква промяна искам да работя? Дали многото иновации и проекти в света на бизнеса носят смисъл и стойност за обществото ни като цяло? (по онова време работех като Change manager или Мениджър Промяна и подготвях екипите на банкова институция за предстоящи промени в процеси, продукти, регулации чрез комуникация и обучения). Започнах работа за фондация Карин дом през 2019 година на позиция Директор Международни партньорства, обучения и застъпничество и към момента съм на същата позиция. Последните две години са изключително ценни за мен като човек и като експерт. Преоткрих нова перспектива за работните си знания и мисия като човек, и намерих мястото, където се чувствам на 100 % полезна.“

Борислава нарича решението си да започне работа в организацията „голямата промяна“. Под този знак са и всички нейни идеи и инициативи. Признава, че искрено се изненадва от динамиката на работа, проекти и дейности, които са в посока развиване на иновативни услуги, обучения за родители и специалисти, активни дейности за промяна на политики за децата и техните родители. Наред с ентусиазма обаче не липсват и предизвикателствата:

„Най - трудният момент за мен бе срещата с група родители на деца със специални потребности, на които водих тренинг по “Предприемачество” (по проект). Целта на тези тренинги беше да се представи като ключово житейско умение предприемачеството, което ще помогне на родителите, да не се отказват от търсене на професионална реализация, въпреки предизвикателствата, да продължат да търсят възможности за себе си и за своето дете. Наскоро се видях с една от майките, която преди две години по време на курса, все още се бореше да приеме новината, че момченцето й има нужда от по-голяма подкрепа. Днес тази майка вижда успехите на своето дете, знае как да го подкрепи, но най - важното, че днес тя мисли и за себе си и е мотивирана да търси и използва възможностите за развитие, които животът й поднася“, вълнува се Борислава.

Всяко дете може да учи и да се развива

Всяко дете може да учи и да се развива, подкрепено навреме според индивидуалните му нужди и с активната роля на родителите – в това вярват от Карин дом и не спират да търсят и прилагат добри и иновативни практики в терапията на децата. Екипът включва специалисти от социалния и образователен сектор, хора от бизнеса. Всички те работят като едно семейство, чиято цел е да достигнат и подкрепят не само децата със специални нужди, но и техните родители, да им предадат знания и умения, чрез които да водят активен и пълноценен живот.

„Екипът непрекъснато развива своите услуги, като характерно за всички е, че те следват принципите на семейно-ориентирания подход, т. е родителите се включват като активен и равнопоставен партньор. Подкрепата се планира и реализира с активното участие на родителите и е съобразена с техните потребности, очаквания и ценности. В цялостния процес родителите и семейството, включително разширеното семейство, са активна, водеща страна и равнопоставени партньори на професионалистите“, разказва Борислава.

Родителите вече не робуват на стигмата

Като НПО организация, която иска да достига до повече семейства и специалисти, подкрепящи децата със специални потребности паралелно с терапевтичната и консултантска работа, Карин дом има около 10 проекта, чрез които развива услугите си, екипът успява да бъде иновативен и да достига до много повече семейства, както и да споделя своя опит към други организации и партньори в образователния сектор.

Борислава работи в обучителния екип на Карин дом и отговаря за развиване на партньорствата, обучителната и застъпническа дейност:

„Началото е свързано с желанието на нашия основател Иван Станчов всичките знания и опит, събрани от екипа да се споделят към други специалисти и родители от страната, за да има “малки Кариндомчета”, които да носят усмивки на повече деца и семейства в цялата страна. Днес Карин дом има богата обучителна програма, чрез която подкрепяме специалисти от цялата страна, които се грижат за децата и ги поемат в следващи етапи от живота на семейството - детската ясла, градина, училище.“

Наскоро организацията проведе безплатно обучение за родители във Facebook live (като част от поредица такива), което има превантивен и подкрепящ характер. В обучението се дават насоки как и защо важно да подкрепим детето, което късно проговаря. Високият интерес към обучението, родителската загриженост и отговорност са изключително радостни за екипа:

„За нас това е знак, че родителите не робуват на стигма, търсят навреме решения и имат нужда от подкрепа.“

Отговорността към децата

„Наша е отговорността като граждани, институции и бизнес да възпитаваме децата и бъдещото поколение да приемат и да бъдат толерантни. Отговорността на държавата е да създаде среда и дa предоставя възможности, в които всяко едно семейство, което изпитва притеснения и въпроси, свързани с децата да може да потърси помощ, без да робува на стигми. Нашето общество показва, че расте в тази посока. Все повече семейства, които ползват услугите ни все по-рано се обръщат към Карин дом и услугата ни по РДИ. Доказателство за това са нарасналите през последните две години насочвания от страна на педиатри, родилни отделения към нас, както и от детски ясли“, споделя Борислава.

Според нея, приемането на разнообразието прави света по-богат, навременната подкрепа на децата със затруднения и увреждания и техните родители, следва да се разглежда като инвестиция от държавата и обществото ни. Затова намира за неефективен подхода на противопоставяне държава-НПО в критично важните за нашето общество въпроси, свързани с ранното детско развитие.

„Наблюдава се тенденция държавните институции да се допитват и да включват в експертни съвети и обсъждания все повече неправителствени организации като нашата, които имат експертиза и опит на терен. Необходима е по-интензивна работа и обратна връзка от всички доставчици на услуги за ранно детско развитие и ранна интервенция в посока как новата правна рамка може да позволи ефективна работа за всички. Карин дом участва в момента към Националния съвет към ДАЗД, който е един пример за взаимодействие между водещи НПО организации, министерства, държавни и общински институции в търсене на решения в името на децата.

Новият Закон за социалните услуги, влязъл в сила от 01.07.2021г., за пръв път дава легална дефиниция за ранна детска интервенция. Това е заявка, че предстои ранната интервенция да бъде включена като част от пакета социални услуги, предоставяни от държавата. Следва да бъдат приети подзаконови нормативни актове, които да определят стандарти и критерии за функционирането на услугите по ранна детска интервенция“, не крият оптимизма си от екипа на Карин дом.

25 години вяра в децата

„Сигурна съм, че пред 25-годишната Фондация Карин дом предстоят още много по 25 години, през които нашата мисия ще става верую на все повече хора и ще допринася за подобряването на живота на все повече деца и техните семейства“, убедена е Борислава и разказва за впускането в поредната смела мечта:

„През април 2021 направихме първа копка на дългоочакваната нова сграда на Карин дом. Парцелът е с площ 2450кв.м., разположен в разширената централна част на Варна . Новата сграда цели да създаде среда за ранно детско развитие, за обмен на знания и споделено пространство за семейства, доброволци и специалисти. Тя ще предложи повече и по-комплексни услуги за деца и семейства, които да подпомогнат тяхното ежедневие и приобщаване в детски градини и училища. Карин дом си поставя амбициозни цели и новата сграда ще съчетава разнообразни функции – физиотерапия и хидротерапия, център за ранна интервенция, Монтесори център и детска демонстрационна кухня, стаи за диагностика, индивидуална и групова терапия, сензорна зала, медицински център, обучителни зали и административна част, вътрешен двор с две детски площадки.“

Любовта и борбеността на малката Карин са все така заразителни за професионалистите от Карин дом. Работата и усилията им са донесли усмивки на стотици деца и утеха за семействата им, следвайки простичкото правило да вярват в децата и да ги подкрепят.

Много истински и направени с любов неща от Карин дом и други организации ще намерите в www.DarPazar.bg. Онлайн платформата е на Български център за нестопанско право, част от програмата им Предприемачество за нестопански организации LET's GO. А от 15 до 18 юли DarPazar.bg ще е на живо при Амфитеатъра на Sofia Ring Mall. В тези четири дни е Фестивалът на социалното предприемачество, където ще можете да пазарувате на кауза и да разберете повече за подкрепата, която е най-важната за социалното предприемачество.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/karin-dom-tam-kadeto-viarvat-v-detcata-755555.html Thu, 15 Jul 2021 09:10:09 +0300
Радостта, която превръща специалните деца във възрастни с меки сърца https://offnews.bg//litca/radostta-koiato-prevrashta-spetcialnite-detca-vav-vazrastni-s-meki-sa-754627.html Топлата въздишка на хляба, сладката нега на детство върху пухкавите печива, усмихнатите сладки от стария тефтер на баба. Танцът на тези аромати се вихри в малката пекарна, стаена като коледен подарък в големия варненски квартал. Нейното име е „Радост“ и няма как да е иначе, ще си кажете - та нали именно това е чувството, което уханието на скрития в шепата комат и закачливите хрупкави бисквити са разбудили.

Голямата радост обаче не е за нас, а за тези, които са станали преди всички, изпълнили са притихналата стаичка със скреж от брашно, замесили са мекото тесто, събудили са пещта и са родили хляба.

Те са седемте младежи, етикирани с умствено изоставане, детска церебрална парализа, дислексия, аутизъм, но за Нарине Банкова са просто „нейните специални деца“.

Защо на мен?

Това е въпросът, който родителите на специални деца първо си задават. Между сълзите, болката, безсилието и обичта. Защо на мен?

Този въпрос задушава и Нарине, когато едно от четирите й деца се ражда с ДЦП. Следват гняв, отхвърляне, отричане. Докато не осъзнава, че е въпрос на личен избор как приема обстоятелствата. И тя прави единственото възможно, въпреки липсата на подкрепа:

„Към обичайните препятствия с отричане от обществото – детската градина, училище, неразбиране от учители, последваха и осем операции, множество терапии, специалисти, разностранни мнения. Преди 20 години във Варна се сблъсках се с липсата, на каквито и да е услуги и подпомагане на деца със СОП. През 1999 г., успях да включа детето си за терапия към „Карин Дом“ – единствената съществуваща към момента социална услуга. Помогнаха ми от 3 до 7-годишната възраст на детето. И после – нищо.“

Така се ражда идеята за родителска организация

През 2004 година, седем майки на деца с увреждания учредяват Фондация "Радост за нашите деца“. Веднага след това създават „Център за социална рехабилитация на деца със СОП – Радост“:

„Започнахме с общинско финансиране, а по-късно с държавно делегирана дейност. Това означава, че ежемесечно предлагаме на 60 деца логопед, психолог, специален педагог, плуване, кинезитерапевт, хипнотерапия, музикотерапия. Към днешна дата над 2000 деца и техните семейства са получили терапии и подкрепа в отглеждането и интегрирането на техните специални деца.

Фондацията управлява центъра за социална рехабилитация и социално предприятие „Пекарна Радост“ за младежи навършили 18-годишна възраст. С нас работят общо 22 специалисти в различните направления на дейности ни, за подпомагане на деца от 3 – 18 години и младежи над 18 години“, разказва Нарине, която е излъчена за председател на организацията през 2012 година.

Тя е категорична, че правилната работа при деца с дефицити започва именно от семейството. Ако там няма разбиране и подкрепа е много трудно да се постигне положително развитие. Затова различните проекти на фондацията обхващат и различни възрастови групи деца и младежи и техните семейства:

„Навременната подкрепа на родителите им дава увереността, че макар и трудно все пак ще успеят да намерят път за развитието на собствените си деца, като развият техните силни страни. Така, стъпка по стъпка, заедно превъзмогваме квалификации и присъди за невъзможност. Когато човек не е сам, е по-лесно“, представя мисията на фондацията Нарине.

Липсата на избор

Пред младежите със специални потребности в България няма много възможности за адаптация и развитие. Дори завършили училище, те не успяват да придобият умения, така че да се адаптират в обществото и да бъдат самостоятелни.

„Когато осъзнаваш, че друг вариант за собственото ти дете няма, си готов да преминеш през всичко. А и децата нямат друг избор. Затова търсиш и намираш алтернатива“, обяснява тайната на инициативността си Нарине.

„Нашите младежи вече могат сами да правят бял и пшеничен хляб, питки, рогчета с различни пълнежи. Колкото и нескромно да звучи – това е осмисля ежедневието им. Учат се на трудови умения, които вече прилагат и у дома“, не крие гордостта си тя.

Доверието към работата си печелят с честност, постоянство и много търпение:

„В годините сме били изправяни пред множество бариери, предизвикателства и неуспехи. Но оцеляваме в името на каузата, която ни обединява“, споделят майките от организацията.

Работа, не подаяния

Ние не искаме подаяния, а работа, категорична е Нарине. Тя вярва, че при подходящо обучение могат да се създадат трудови навици и на подрастващи с дефицити, както и че придобитите умения могат да се превърнат в бъдеща професия. А това е единственият начин за придобиване на самостоятелност и самочувствие:

„Това е формулата за оцеляване на хората, лишени от една или друга способност. И колкото по-бързо обществото се убеди в това, толкова повече възможности ще има за деца, младежи и възрастни с увреждания“, убедени са от фондацията. Те настояват за нов поглед към социалното предприемачество за хората с увреждания, заради належащата нужда от регулация и финансови инструменти за изграждане на специализиран социален модел:

„Не възприемам дейността ни като бизнес с финансова печалба. Не е нормално работата на едно социално предприятие да бъде възприемана като фирма, създадена с цел печалба и пласиране на продукция. Няма място за сравнение“, категорична е Нарине.

Пандемията и страхът от изоставане

Това е най-големият страх по време на локдауна – загубата на постигнатото досега. Спирането на социалните връзки и терапии има изключително тежък ефект върху младежите, а за някои от тях се превръща в истински домашен затвор.

Съвсем реално е изоставането и в дейността на социалното предприятие. Спечелили доверието на редовните си клиенти, усъвършенствали свещенодействието на правене на хляб, развихрили фантазията си върху изкусителните сладкиши, Нарине и младежите трябва да спрат:

„След първия локдаун затворихме и пекарната. Всички поръчки бяха отменени и останахме без никакви средства и без възможност да продължим да даваме работа на тези, които не могат да си намерят такава. Спаси ни един проект на швейцарското правителство за период от 6 месеца. Така си „върнахме“ привилегията да работим.“

Младежите от пекарната не само отново работят, но и участват в „Улицата на готвачите“ с демонстрация на кулинарни умения и успяват да смаят посетителите:

„Нашите момичета и момчета разточиха, навиха, изпекоха и продадоха 300 рогчета със сирене за четири астрономически часа в централната част на Варна пред погледите на стотици. И бяха много горди от постигнатото“, не крие радостта си Нарине.

Нарине вече отдавна не си задава въпроса Защо на мен? Днес тя изпитва единствено... благодарност:

„Благодарна съм на съдбата, че съм майка на дете с дефицити. Тя ме научи на толкова много и ми дава всеки ден обич. Толкова много обич, която и аз давам с радост на другите“.

После прегръща нейните специални деца и влизат в малката пекарна, за да събудят отново пещта. Лицата им греят в усмивки, по-топли от хляба и по-красиви от пъстрите меденки. А любовта им стопява всяка лоша мисъл и прощава всяко неразбиране. Тайната на тази тяхна обич е разкрита отдавна от възхитителния Радичков:

„Ние, хлебарите, сме по-меки хора, с меко тесто работим, сърцата ни са някак по-меки.“

Подкрепата е най-важната работа. Това е в основата и на Програмата за социално предприемачество LET’s GO на Български център за нестопанско право. Част от нея е онлайн платформата за продукти и услуги с кауза DarPazar.bg. Общността на DarPazar е от различни социални предприятия в страната, които дават заетост на хора със специфични умения, както Пекарна Радост, или работят за постигането на различни смислени каузи. DarPazar ще бъдe и на Фестивала на социалното предприемачество – между 15 и 18 юли в Sofia Ring Mall, където всеки ще може да пазарува с Кауза.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Топлата въздишка на хляба, сладката нега на детство върху пухкавите печива, усмихнатите сладки от стария тефтер на баба. Танцът на тези аромати се вихри в малката пекарна, стаена като коледен подарък в големия варненски квартал. Нейното име е „Радост“ и няма как да е иначе, ще си кажете - та нали именно това е чувството, което уханието на скрития в шепата комат и закачливите хрупкави бисквити са разбудили.

Голямата радост обаче не е за нас, а за тези, които са станали преди всички, изпълнили са притихналата стаичка със скреж от брашно, замесили са мекото тесто, събудили са пещта и са родили хляба.

Те са седемте младежи, етикирани с умствено изоставане, детска церебрална парализа, дислексия, аутизъм, но за Нарине Банкова са просто „нейните специални деца“.

Защо на мен?

Това е въпросът, който родителите на специални деца първо си задават. Между сълзите, болката, безсилието и обичта. Защо на мен?

Този въпрос задушава и Нарине, когато едно от четирите й деца се ражда с ДЦП. Следват гняв, отхвърляне, отричане. Докато не осъзнава, че е въпрос на личен избор как приема обстоятелствата. И тя прави единственото възможно, въпреки липсата на подкрепа:

„Към обичайните препятствия с отричане от обществото – детската градина, училище, неразбиране от учители, последваха и осем операции, множество терапии, специалисти, разностранни мнения. Преди 20 години във Варна се сблъсках се с липсата, на каквито и да е услуги и подпомагане на деца със СОП. През 1999 г., успях да включа детето си за терапия към „Карин Дом“ – единствената съществуваща към момента социална услуга. Помогнаха ми от 3 до 7-годишната възраст на детето. И после – нищо.“

Така се ражда идеята за родителска организация

През 2004 година, седем майки на деца с увреждания учредяват Фондация "Радост за нашите деца“. Веднага след това създават „Център за социална рехабилитация на деца със СОП – Радост“:

„Започнахме с общинско финансиране, а по-късно с държавно делегирана дейност. Това означава, че ежемесечно предлагаме на 60 деца логопед, психолог, специален педагог, плуване, кинезитерапевт, хипнотерапия, музикотерапия. Към днешна дата над 2000 деца и техните семейства са получили терапии и подкрепа в отглеждането и интегрирането на техните специални деца.

Фондацията управлява центъра за социална рехабилитация и социално предприятие „Пекарна Радост“ за младежи навършили 18-годишна възраст. С нас работят общо 22 специалисти в различните направления на дейности ни, за подпомагане на деца от 3 – 18 години и младежи над 18 години“, разказва Нарине, която е излъчена за председател на организацията през 2012 година.

Тя е категорична, че правилната работа при деца с дефицити започва именно от семейството. Ако там няма разбиране и подкрепа е много трудно да се постигне положително развитие. Затова различните проекти на фондацията обхващат и различни възрастови групи деца и младежи и техните семейства:

„Навременната подкрепа на родителите им дава увереността, че макар и трудно все пак ще успеят да намерят път за развитието на собствените си деца, като развият техните силни страни. Така, стъпка по стъпка, заедно превъзмогваме квалификации и присъди за невъзможност. Когато човек не е сам, е по-лесно“, представя мисията на фондацията Нарине.

Липсата на избор

Пред младежите със специални потребности в България няма много възможности за адаптация и развитие. Дори завършили училище, те не успяват да придобият умения, така че да се адаптират в обществото и да бъдат самостоятелни.

„Когато осъзнаваш, че друг вариант за собственото ти дете няма, си готов да преминеш през всичко. А и децата нямат друг избор. Затова търсиш и намираш алтернатива“, обяснява тайната на инициативността си Нарине.

„Нашите младежи вече могат сами да правят бял и пшеничен хляб, питки, рогчета с различни пълнежи. Колкото и нескромно да звучи – това е осмисля ежедневието им. Учат се на трудови умения, които вече прилагат и у дома“, не крие гордостта си тя.

Доверието към работата си печелят с честност, постоянство и много търпение:

„В годините сме били изправяни пред множество бариери, предизвикателства и неуспехи. Но оцеляваме в името на каузата, която ни обединява“, споделят майките от организацията.

Работа, не подаяния

Ние не искаме подаяния, а работа, категорична е Нарине. Тя вярва, че при подходящо обучение могат да се създадат трудови навици и на подрастващи с дефицити, както и че придобитите умения могат да се превърнат в бъдеща професия. А това е единственият начин за придобиване на самостоятелност и самочувствие:

„Това е формулата за оцеляване на хората, лишени от една или друга способност. И колкото по-бързо обществото се убеди в това, толкова повече възможности ще има за деца, младежи и възрастни с увреждания“, убедени са от фондацията. Те настояват за нов поглед към социалното предприемачество за хората с увреждания, заради належащата нужда от регулация и финансови инструменти за изграждане на специализиран социален модел:

„Не възприемам дейността ни като бизнес с финансова печалба. Не е нормално работата на едно социално предприятие да бъде възприемана като фирма, създадена с цел печалба и пласиране на продукция. Няма място за сравнение“, категорична е Нарине.

Пандемията и страхът от изоставане

Това е най-големият страх по време на локдауна – загубата на постигнатото досега. Спирането на социалните връзки и терапии има изключително тежък ефект върху младежите, а за някои от тях се превръща в истински домашен затвор.

Съвсем реално е изоставането и в дейността на социалното предприятие. Спечелили доверието на редовните си клиенти, усъвършенствали свещенодействието на правене на хляб, развихрили фантазията си върху изкусителните сладкиши, Нарине и младежите трябва да спрат:

„След първия локдаун затворихме и пекарната. Всички поръчки бяха отменени и останахме без никакви средства и без възможност да продължим да даваме работа на тези, които не могат да си намерят такава. Спаси ни един проект на швейцарското правителство за период от 6 месеца. Така си „върнахме“ привилегията да работим.“

Младежите от пекарната не само отново работят, но и участват в „Улицата на готвачите“ с демонстрация на кулинарни умения и успяват да смаят посетителите:

„Нашите момичета и момчета разточиха, навиха, изпекоха и продадоха 300 рогчета със сирене за четири астрономически часа в централната част на Варна пред погледите на стотици. И бяха много горди от постигнатото“, не крие радостта си Нарине.

Нарине вече отдавна не си задава въпроса Защо на мен? Днес тя изпитва единствено... благодарност:

„Благодарна съм на съдбата, че съм майка на дете с дефицити. Тя ме научи на толкова много и ми дава всеки ден обич. Толкова много обич, която и аз давам с радост на другите“.

После прегръща нейните специални деца и влизат в малката пекарна, за да събудят отново пещта. Лицата им греят в усмивки, по-топли от хляба и по-красиви от пъстрите меденки. А любовта им стопява всяка лоша мисъл и прощава всяко неразбиране. Тайната на тази тяхна обич е разкрита отдавна от възхитителния Радичков:

„Ние, хлебарите, сме по-меки хора, с меко тесто работим, сърцата ни са някак по-меки.“

Подкрепата е най-важната работа. Това е в основата и на Програмата за социално предприемачество LET’s GO на Български център за нестопанско право. Част от нея е онлайн платформата за продукти и услуги с кауза DarPazar.bg. Общността на DarPazar е от различни социални предприятия в страната, които дават заетост на хора със специфични умения, както Пекарна Радост, или работят за постигането на различни смислени каузи. DarPazar ще бъдe и на Фестивала на социалното предприемачество – между 15 и 18 юли в Sofia Ring Mall, където всеки ще може да пазарува с Кауза.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/radostta-koiato-prevrashta-spetcialnite-detca-vav-vazrastni-s-meki-sa-754627.html Thu, 1 Jul 2021 15:20:06 +0300
Тротоара: Там мечтите на децата се чуват https://offnews.bg//litca/trotoara-tam-mechtite-na-detcata-se-chuvat-752596.html Тийнейджъри, които са отговорни и с радост поемат ангажименти?

Тийнейджъри, които правят читалище по време на пандемия?

Тийнейджъри, които откриват библиотека, докато учат онлайн?

Да, те съществуват, а тяхното място за мечти и сбъдвания е „Тротоара“.

Създателят на „Тротоара“ Деян Янков е от този неземен род хора, които успяват да отвеят всички прашни мисли, да запалят поумореното любопитство и да заразят с всепомитащ детски ентусиазъм – и всичко това само в първите пет минути от срещата ви. После си тръгваш с енергията на 18-годишен, с мечтите на поет и с вярата на стогодишен мъдрец. Всъщност не искаш да си тръгваш. Както и децата, които идват в „Тротоара“, и... остават.



Един стар и занемарен склад се превръща в „Трапа“ - оазис на срещи и общуване, сцена за музика и танци, актьорско майсторство и арт работилници. И то напълно безплатно за децата. Сред всичко това си намира място и библиотеката, официално открита само преди дни.

Вече имаме над 1000 книги, не крие радостта си Деян.

Целта ни е да имаме интересни и модерни за младите хора четива, които да повишават знанията и уменията им. Библиотеката е отворена за дарения, събираме книги постоянно. Много благодаря на всички автори и писатели за подарените книги, както и на всички, които бяха на откриването и го превърнаха в истински празник, допълва той.

В началото бе музиката

Идеята за мястото започва от музиката. Тя е тази, която помага на младите да се развиват, която ги вдъхновява и ги кара да се чувстват добре. Творчески настроени, децата започват да проявяват интерес и към други области на изкуството.

Удава ми се да говоря с децата на един език, споделяме общи интереси, ходим заедно на концерт. Аз се чувствам щастлив и вдъхновен от това, че работя с млади хора. Корените на всичко при мен също са от гимназията – от първата китара, книгите, концертите. Това са неща, които са ме вдъхновили мен и се надявам младите хора също да бъдат вдъхновени, вълнува се Деян.

Освен музиката, полза за развитието на децата и техните отговорности, Деян открива и в гейминга. Организира няколко гейминг турнира, най-големият от които се е провел миналата година с над 150 участници. Условията за участие са простички: да си до 18 и да имаш минимум 4 среден успех в училище.

Родителите не само не са ужасени от това, че децата им се занимават с музика и игри, но дори напротив.
Имаше едно дете, което беше наказано да не излиза от вкъщи заради лошо поведение. Единственото, което му беше позволено бяха заниманията при нас. Майка му го водеше и връщаше обратно, разказва през смях Деян.
Начинът едно дете да се държи добре не е като му забраняваш всичко, а като има подходяща среда, приятели и дейности, в които да се включва. На младите хора им зададено по презумпция да търсят и да искат да се развиват, да опитват нови неща и да осъзнават възможностите си. И възрастните трябва да се фокусираме да им помагаме в това търсене, убеден е той.


Доброволчеството

Целта на Фондация Тротоара е да създаде подходящи условия за творчество и изява на младите хора, като бъдат насърчени да изградят и развият своите културни, духовни, интелектуални и национални ценности, да усъвършенстват своите умения и да придобият нови. Да бъдат мотивирани и активни, да се учат и да споделят, да имат личностно и професионално израстване като пълноправни членове на българското общество и света.
Начинът за всичко това е добротворчеството. В Тротоара работят само доброволци. Към момента те са около 30. И съвсем не са достатъчни за реализирането на всички амбициозни инициативи на организацията.
Най-голямото предизвикателство е всички тези млади хора да се мотивират и координират. Организирането им е доста времеотнемащо, а те дори не са достатъчни, защото имаме много дейности, споделя Деян.

Как се печели доверие

Всяка седмица „Тротоара“ публикува отчет на дейностите в страницата на фондацията и социалните мрежи.
Имаме много дейности и сме максимално отчетни, обяснява Деян.
Стремим се и да ангажираме хората, които ни помагат, така че да се докоснат до това, което правим. Много рядко се случва някой да ни подкрепи материално и финансово, без преди това лично да е дошъл при нас, да е присъствал на нашите събития и активности.

Да правиш благотворителност в България е като ритуално самоубийство, защото няма култура, няма развита среда, всеки се съмнява. Хората, които трябва да даряват, не се интересуват от дейността на организациите. Организациите, които не са прозрачни или не развиват интересни дейности също допринасят за скептицизма. Надявам се да допринасяме за развитието на тази среда, защото благотворителността, корпоративната социална отговорност са задължителна и най-ключовата част от всяко здраво общество.

Ако искате да ни подкрепите, може да станете членове на читалището, както и да разгледате нашите отчети. Имаме нужда от всякакъв вид подкрепа, като и от безплатни обучения на нашите доброволци, призовава Деян.

Наградата

Аз получавам удовлетворение от всичко, което правя. И чувствам, че сбъдвам тийнейджърските си мечти. Трябва да чуваме мечтите на децата, споделя Деян, който е и финалист в Будител на годината 2020.
Най-голямата ми награда са Марк и Ева – двама тийнейджъри, които започнаха да идват като посетители, после станаха доброволци, а сега са част в екипа и работят в читалището. Трудно им е да поемат всички дейности и задачи, но тази ангажираност им дава много. Те вече напълно самостоятелно координират екипите, измислят събитията, занимават се всичко. Израстват пред очите ми, не крие радостта си Деян.

Марк

Сестра ми беше започнала да ходи в „Трапа“ и един ден реших да отида с нея, за да видя какво точно се случва. Идеята ме грабна веднага. Станах трападжия, а една година по-късно вече бях част от екипа.
Това беше първото място, което да предоставя благоприятна среда за тийнейджърите, което съм срещал. В България няма много такива места. Идеята, че можеш да направиш всичко, стига да искаш е уникална. Всичко, което се случва при нас, се реализира изцяло от тийнейджъри. Ние оказваме пълна подкрепа за всичко, което им хрумне.

Най-уникалното е да гледаш как децата се променят – от супер несериозни и безотговорни в напълно ангажирани и отдадени хора, на които можеш да разчиташ.
Аз самият също се промених. Започнах да работя по-добре в екип. В началото имах доста проблеми в това отношение, но след няколко мероприятия коренно се промени начинът ми на мислене.
Гордея се най-много със студиото. Моята дейност е фокусирана върху управление на студиото, организиране на репетициите и подпомагане на младите банди да се развиват творчески. Ако те не се чувстват уверени, но искат да направят нещо, нашият екип ще им помогне с всичко. Всякакви инструменти и техника са на тяхно разположение. Когато бандите, които свирят за първи път, чуят как хората скандират името на групата, разбират, че нещата се получават.

Родителите понякога не намират причина децата им да се занимават с музика или рисуване, но когато видят какво могат децата им и започват да виждат смисъла.
Дидо е доста интересна личност, освен шеф е и доста добър приятел. Винаги ни помага и в личен, и в професионален план. Той е невероятен!

Мечтая за световно турне.

Музиката е всичко!

Ева

Учих в математическата гимназия и членувах в ученическия съвет. Един ден Деян се появи и предложи да организираме съвместен фест. Така се запознах с дейността на „Тротоара“. Много ме заинтригува и се присъединих.

Там за първи път чух думата „доброволчество“ и осъзнах същността на доброволческата дейност.
Деян много държи екипът да е съставен от млади хора, които вярват в каузата и са част от нея. Ние с Марк сме прекалено отдадени и затова сме в екипа.

Аз не вярвах за много неща, които той ми делегираше, че мога да се справя. Това, че той вярва в теб, вярва, че можеш, напътства те как постигнеш нещата, които трябва, да не спираш и да опитваш нови начини, ми помогна да повярвам, че мога. Много често младите хора имат страхотни идеи, но не успяват да намерят начини да ги реализират. Нямат този човек, който да ти каже – давай, можеш да го направиш!
Сега ние показваме на младите хора да постигнат това, което искат. Винаги се намира начин.
Трудностите идват от негативното отношение понякога към даренията и доброволчеството. Но всичко се преодолява.

Аз мечтая да се занимавам с деца, възпитание и образование. Това за мен е една прекрасна възможност да се науча как да го правя, а вече виждам, че мога да го продължа и в далечно бъдеще.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Тийнейджъри, които са отговорни и с радост поемат ангажименти?

Тийнейджъри, които правят читалище по време на пандемия?

Тийнейджъри, които откриват библиотека, докато учат онлайн?

Да, те съществуват, а тяхното място за мечти и сбъдвания е „Тротоара“.

Създателят на „Тротоара“ Деян Янков е от този неземен род хора, които успяват да отвеят всички прашни мисли, да запалят поумореното любопитство и да заразят с всепомитащ детски ентусиазъм – и всичко това само в първите пет минути от срещата ви. После си тръгваш с енергията на 18-годишен, с мечтите на поет и с вярата на стогодишен мъдрец. Всъщност не искаш да си тръгваш. Както и децата, които идват в „Тротоара“, и... остават.



Един стар и занемарен склад се превръща в „Трапа“ - оазис на срещи и общуване, сцена за музика и танци, актьорско майсторство и арт работилници. И то напълно безплатно за децата. Сред всичко това си намира място и библиотеката, официално открита само преди дни.

Вече имаме над 1000 книги, не крие радостта си Деян.

Целта ни е да имаме интересни и модерни за младите хора четива, които да повишават знанията и уменията им. Библиотеката е отворена за дарения, събираме книги постоянно. Много благодаря на всички автори и писатели за подарените книги, както и на всички, които бяха на откриването и го превърнаха в истински празник, допълва той.

В началото бе музиката

Идеята за мястото започва от музиката. Тя е тази, която помага на младите да се развиват, която ги вдъхновява и ги кара да се чувстват добре. Творчески настроени, децата започват да проявяват интерес и към други области на изкуството.

Удава ми се да говоря с децата на един език, споделяме общи интереси, ходим заедно на концерт. Аз се чувствам щастлив и вдъхновен от това, че работя с млади хора. Корените на всичко при мен също са от гимназията – от първата китара, книгите, концертите. Това са неща, които са ме вдъхновили мен и се надявам младите хора също да бъдат вдъхновени, вълнува се Деян.

Освен музиката, полза за развитието на децата и техните отговорности, Деян открива и в гейминга. Организира няколко гейминг турнира, най-големият от които се е провел миналата година с над 150 участници. Условията за участие са простички: да си до 18 и да имаш минимум 4 среден успех в училище.

Родителите не само не са ужасени от това, че децата им се занимават с музика и игри, но дори напротив.
Имаше едно дете, което беше наказано да не излиза от вкъщи заради лошо поведение. Единственото, което му беше позволено бяха заниманията при нас. Майка му го водеше и връщаше обратно, разказва през смях Деян.
Начинът едно дете да се държи добре не е като му забраняваш всичко, а като има подходяща среда, приятели и дейности, в които да се включва. На младите хора им зададено по презумпция да търсят и да искат да се развиват, да опитват нови неща и да осъзнават възможностите си. И възрастните трябва да се фокусираме да им помагаме в това търсене, убеден е той.


Доброволчеството

Целта на Фондация Тротоара е да създаде подходящи условия за творчество и изява на младите хора, като бъдат насърчени да изградят и развият своите културни, духовни, интелектуални и национални ценности, да усъвършенстват своите умения и да придобият нови. Да бъдат мотивирани и активни, да се учат и да споделят, да имат личностно и професионално израстване като пълноправни членове на българското общество и света.
Начинът за всичко това е добротворчеството. В Тротоара работят само доброволци. Към момента те са около 30. И съвсем не са достатъчни за реализирането на всички амбициозни инициативи на организацията.
Най-голямото предизвикателство е всички тези млади хора да се мотивират и координират. Организирането им е доста времеотнемащо, а те дори не са достатъчни, защото имаме много дейности, споделя Деян.

Как се печели доверие

Всяка седмица „Тротоара“ публикува отчет на дейностите в страницата на фондацията и социалните мрежи.
Имаме много дейности и сме максимално отчетни, обяснява Деян.
Стремим се и да ангажираме хората, които ни помагат, така че да се докоснат до това, което правим. Много рядко се случва някой да ни подкрепи материално и финансово, без преди това лично да е дошъл при нас, да е присъствал на нашите събития и активности.

Да правиш благотворителност в България е като ритуално самоубийство, защото няма култура, няма развита среда, всеки се съмнява. Хората, които трябва да даряват, не се интересуват от дейността на организациите. Организациите, които не са прозрачни или не развиват интересни дейности също допринасят за скептицизма. Надявам се да допринасяме за развитието на тази среда, защото благотворителността, корпоративната социална отговорност са задължителна и най-ключовата част от всяко здраво общество.

Ако искате да ни подкрепите, може да станете членове на читалището, както и да разгледате нашите отчети. Имаме нужда от всякакъв вид подкрепа, като и от безплатни обучения на нашите доброволци, призовава Деян.

Наградата

Аз получавам удовлетворение от всичко, което правя. И чувствам, че сбъдвам тийнейджърските си мечти. Трябва да чуваме мечтите на децата, споделя Деян, който е и финалист в Будител на годината 2020.
Най-голямата ми награда са Марк и Ева – двама тийнейджъри, които започнаха да идват като посетители, после станаха доброволци, а сега са част в екипа и работят в читалището. Трудно им е да поемат всички дейности и задачи, но тази ангажираност им дава много. Те вече напълно самостоятелно координират екипите, измислят събитията, занимават се всичко. Израстват пред очите ми, не крие радостта си Деян.

Марк

Сестра ми беше започнала да ходи в „Трапа“ и един ден реших да отида с нея, за да видя какво точно се случва. Идеята ме грабна веднага. Станах трападжия, а една година по-късно вече бях част от екипа.
Това беше първото място, което да предоставя благоприятна среда за тийнейджърите, което съм срещал. В България няма много такива места. Идеята, че можеш да направиш всичко, стига да искаш е уникална. Всичко, което се случва при нас, се реализира изцяло от тийнейджъри. Ние оказваме пълна подкрепа за всичко, което им хрумне.

Най-уникалното е да гледаш как децата се променят – от супер несериозни и безотговорни в напълно ангажирани и отдадени хора, на които можеш да разчиташ.
Аз самият също се промених. Започнах да работя по-добре в екип. В началото имах доста проблеми в това отношение, но след няколко мероприятия коренно се промени начинът ми на мислене.
Гордея се най-много със студиото. Моята дейност е фокусирана върху управление на студиото, организиране на репетициите и подпомагане на младите банди да се развиват творчески. Ако те не се чувстват уверени, но искат да направят нещо, нашият екип ще им помогне с всичко. Всякакви инструменти и техника са на тяхно разположение. Когато бандите, които свирят за първи път, чуят как хората скандират името на групата, разбират, че нещата се получават.

Родителите понякога не намират причина децата им да се занимават с музика или рисуване, но когато видят какво могат децата им и започват да виждат смисъла.
Дидо е доста интересна личност, освен шеф е и доста добър приятел. Винаги ни помага и в личен, и в професионален план. Той е невероятен!

Мечтая за световно турне.

Музиката е всичко!

Ева

Учих в математическата гимназия и членувах в ученическия съвет. Един ден Деян се появи и предложи да организираме съвместен фест. Така се запознах с дейността на „Тротоара“. Много ме заинтригува и се присъединих.

Там за първи път чух думата „доброволчество“ и осъзнах същността на доброволческата дейност.
Деян много държи екипът да е съставен от млади хора, които вярват в каузата и са част от нея. Ние с Марк сме прекалено отдадени и затова сме в екипа.

Аз не вярвах за много неща, които той ми делегираше, че мога да се справя. Това, че той вярва в теб, вярва, че можеш, напътства те как постигнеш нещата, които трябва, да не спираш и да опитваш нови начини, ми помогна да повярвам, че мога. Много често младите хора имат страхотни идеи, но не успяват да намерят начини да ги реализират. Нямат този човек, който да ти каже – давай, можеш да го направиш!
Сега ние показваме на младите хора да постигнат това, което искат. Винаги се намира начин.
Трудностите идват от негативното отношение понякога към даренията и доброволчеството. Но всичко се преодолява.

Аз мечтая да се занимавам с деца, възпитание и образование. Това за мен е една прекрасна възможност да се науча как да го правя, а вече виждам, че мога да го продължа и в далечно бъдеще.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/trotoara-tam-mechtite-na-detcata-se-chuvat-752596.html Tue, 1 Jun 2021 13:27:29 +0300
Новият шеф на НАП е... бодибилдър (видео, снимки) https://offnews.bg//litca/noviat-shef-na-nap-e-bodibildar-video-snimki-751536.html Освен икономист от Стопанската академия в Свищов, новият шеф на НАП Румен Спецов е треньор по бодибилдинг.

Той има над 20-годишна кариера в бодибилдинга и много титли и е треньор в BodyConstructor. Той е лицензиран съдия към Българска федерация по културизъм и фитнес. Познат е и като един от тримата треньори в първото фитнес реалити „Супер промяна 2“. 

Вижте част от спортните му изяви във видеата по-долу:

Спецов заменя на поста Галя Димитрова. Той има 14-годишен опит като данъчен инспектор.

Завършил е Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов със специалности „Икономика и търговия“ и „Вътрешен финансов контрол“, както и Академията на Министерството на вътрешните работи със специалност „Защита на националната сигурност“.

В периода 2009 г. – 2015 г. е работил в Централното управление на НАП, а от 2001 г. до 2006 г. е работил в Териториална дирекция на НАП – Добрич.

През последните години е консултант в областта на финансите и данъчното законодателство, добавят от правителствената пресслужба.

Според фейсбук профила му той е от Добрич, а сега живее в Дубай.

Прессъобщението на МС не бе придружено от снимка на Спецов. Помолихме пресслужбата да ни изпрати такава. Междувременно Спецов се появи в Министерството на финансите на представяне на екипа на новия министър. 

]]>
Освен икономист от Стопанската академия в Свищов, новият шеф на НАП Румен Спецов е треньор по бодибилдинг.

Той има над 20-годишна кариера в бодибилдинга и много титли и е треньор в BodyConstructor. Той е лицензиран съдия към Българска федерация по културизъм и фитнес. Познат е и като един от тримата треньори в първото фитнес реалити „Супер промяна 2“. 

Вижте част от спортните му изяви във видеата по-долу:

Спецов заменя на поста Галя Димитрова. Той има 14-годишен опит като данъчен инспектор.

Завършил е Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов със специалности „Икономика и търговия“ и „Вътрешен финансов контрол“, както и Академията на Министерството на вътрешните работи със специалност „Защита на националната сигурност“.

В периода 2009 г. – 2015 г. е работил в Централното управление на НАП, а от 2001 г. до 2006 г. е работил в Териториална дирекция на НАП – Добрич.

През последните години е консултант в областта на финансите и данъчното законодателство, добавят от правителствената пресслужба.

Според фейсбук профила му той е от Добрич, а сега живее в Дубай.

Прессъобщението на МС не бе придружено от снимка на Спецов. Помолихме пресслужбата да ни изпрати такава. Междувременно Спецов се появи в Министерството на финансите на представяне на екипа на новия министър. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/noviat-shef-na-nap-e-bodibildar-video-snimki-751536.html Fri, 14 May 2021 10:49:49 +0300
'Първи юни': малкият празник на благодарността https://offnews.bg//litca/parvi-iuni-%c2%a0malkiat-praznik-na-blagodarnostta-750826.html Вдъхновяваща радост. Така описва благодарността, която среща вече почти 20 години Наталия Костадинова. Ръководеното от нея сдружение „Първи юни“ е извор на подкрепа и вдъхновение за децата и възрастните в китния град с богата история - Бяла Слатина.

Родено от малка група ентусиасти, с идеята да помага на деца и младежи с увреждания, днес сдружението работи за по-добро качество на живот на хора с различни потребности и във всички възрастови групи.

Екипът

В сдружение „Първи юни“ работят хора с образование предимно в социалната сфера. Сплотени са от общата кауза и желанието да променят местната общност и живота на хората към по-добро. 

Екипът е малък, а в момента доста свит, поради липсата на финансова устойчивост на организацията и доста ограничените дейности, не само поради ситуацията с Ковид 19, а и поради водената в България политика към гражданския сектор, споделя Наталия, която е магистър по "Социални дейности" и "Управление на човешки ресурси". 

Организацията работи и с много млади хора, които за Наталия са истинско вдъхновение:

Младите хора също са едно от нещата, които ни вдъхновяват и ни карат да търсим всякакви възможни начини, за да работим заедно. Учим се на различни неща – ние споделяме нашия опит в развитието на активно гражданство, мобилизиране на ресурси, работа в екип, комуникация, лидерство, а от тях вземаме ентусиазъм, творческо мислене, новаторство, мотивация.

Бедността

Основните затруднения и нужди произтичат от голямата бедност в района. Те са свързани с изключително ограничения достъп на децата до комуникация, културни и социални услуги и събития, технологии, игри и играчки, общуване, книги, а това води до дефицити в усвояването на знания и умения. 

Затова приоритет на организацията са дейности, свързани с подобряване на средата на живот на децата в община Бяла Слатина и съседни общини. Сред тях са оборудване на читалища в малки населени места с книги, играчки, компютри, до които всички деца в населеното място имат достъп, партниране с детски градини и училища за подобряване на средата и осъществяване на проекти в подкрепа на деца и семейства, развитие на дарителството и доброволчеството, чрез които се променя общността.

Най-трудното е да осигурим устойчивост на инициативите, тъй като след приключване на дадено финансиране трудно се поддържа, която и да било дейност, споделят от екипа на сдружението.

Постиженията

Организацията се ползва с голямо доверие от страна на хора и институции в региона и е търсен партньор в осъществяване на различни инициативи.

Доверието се печели с упорита работа, прозрачност и честност в отношенията, отговорност, точност и тактичност. Опитваме се да свързваме хора, идеи, ресурси в подкрепа на децата в нашата и съседни общини. Вдъхновява ни усещането, което получаваме от хората, когато сме си свършили работата добре. Вдъхновение са и стотиците хубави хора, които срещаме и които ни подкрепят, вълнува се Наталия.

През изминалите години организацията е реализирала редица дарителски кампании за осигуряване на необходими за детското развитие потребности и подходяща среда. Организирала е и различни събития за деца с увреждания, насърчаващи общуването между тях и връстниците им.

Сдружението също е съучредител на Обществения дарителски фонд в Бяла Слатина, който подкрепя проекти за образование, детска грижа, благосъстояние на децата и общността.

По време на пандемията, сдружението осигурява хранителни продукти на 200 семейства от Бяла Слатина и околни села, споделя Иван Янков, който е един от стълбовете на сдружението вече 15 години.

Приятели на децата

Това, което особено ни вълнува през последната година е реализацията на проекта „Приятели на децата“. Чрез него се осигуряват театрални декори, реквизити и костюми за 100 деца от ДГ „Незабравка“, за пресъздаване и драматизации на любими детски приказки, споделят от „Първи юни“.

Организацията създава приказна атмосфера за децата и те се чувстват истински артисти, разказва директорът на ДГ „Незабравка“ Мария Димитрова:

Това е най-цветната от многото идеи, които сме реализирали със сдружение „Първи юни“. Повечето ни деца са деца, живеещи в бедност, на които хората от сдружението, които спокойно можем да наречем приятели, помагат непрекъснато. Сред останалите съвместно реализирани проекти са игри и учене, заедно с родителите, дни на здравословното хранене и много други. Този тип инициативи са изключително полезни за по-добрата комуникация между деца, родители и учители. Родителите осъзнават необходимостта от образование и стимулират децата си да се развиват. В резултат растат чудесни деца, които бележат голям напредък и в училище, с радост споделя Мария Димитрова.

Благодарността

Имаме нужда от доброто. Да, ценностите в последните години се изместиха, но чрез дарителството и доброволчеството ставаме свидетели как хората бавно се завръщат към изконните порядки и начин на живот, в който не очакват някой друг да е отговорен за живота им, категорична е Наталия и споделя, че е благодарна за:

За хубавите хора, които имаме в живота си. За доверието и уважението, които получаваме. За възможността да бъдем тук и сега и да създаваме една история, която ще кара потомците ни да се гордеят с нас. За усмивките и щастието, които събираме и раздаваме.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

 

]]>
Вдъхновяваща радост. Така описва благодарността, която среща вече почти 20 години Наталия Костадинова. Ръководеното от нея сдружение „Първи юни“ е извор на подкрепа и вдъхновение за децата и възрастните в китния град с богата история - Бяла Слатина.

Родено от малка група ентусиасти, с идеята да помага на деца и младежи с увреждания, днес сдружението работи за по-добро качество на живот на хора с различни потребности и във всички възрастови групи.

Екипът

В сдружение „Първи юни“ работят хора с образование предимно в социалната сфера. Сплотени са от общата кауза и желанието да променят местната общност и живота на хората към по-добро. 

Екипът е малък, а в момента доста свит, поради липсата на финансова устойчивост на организацията и доста ограничените дейности, не само поради ситуацията с Ковид 19, а и поради водената в България политика към гражданския сектор, споделя Наталия, която е магистър по "Социални дейности" и "Управление на човешки ресурси". 

Организацията работи и с много млади хора, които за Наталия са истинско вдъхновение:

Младите хора също са едно от нещата, които ни вдъхновяват и ни карат да търсим всякакви възможни начини, за да работим заедно. Учим се на различни неща – ние споделяме нашия опит в развитието на активно гражданство, мобилизиране на ресурси, работа в екип, комуникация, лидерство, а от тях вземаме ентусиазъм, творческо мислене, новаторство, мотивация.

Бедността

Основните затруднения и нужди произтичат от голямата бедност в района. Те са свързани с изключително ограничения достъп на децата до комуникация, културни и социални услуги и събития, технологии, игри и играчки, общуване, книги, а това води до дефицити в усвояването на знания и умения. 

Затова приоритет на организацията са дейности, свързани с подобряване на средата на живот на децата в община Бяла Слатина и съседни общини. Сред тях са оборудване на читалища в малки населени места с книги, играчки, компютри, до които всички деца в населеното място имат достъп, партниране с детски градини и училища за подобряване на средата и осъществяване на проекти в подкрепа на деца и семейства, развитие на дарителството и доброволчеството, чрез които се променя общността.

Най-трудното е да осигурим устойчивост на инициативите, тъй като след приключване на дадено финансиране трудно се поддържа, която и да било дейност, споделят от екипа на сдружението.

Постиженията

Организацията се ползва с голямо доверие от страна на хора и институции в региона и е търсен партньор в осъществяване на различни инициативи.

Доверието се печели с упорита работа, прозрачност и честност в отношенията, отговорност, точност и тактичност. Опитваме се да свързваме хора, идеи, ресурси в подкрепа на децата в нашата и съседни общини. Вдъхновява ни усещането, което получаваме от хората, когато сме си свършили работата добре. Вдъхновение са и стотиците хубави хора, които срещаме и които ни подкрепят, вълнува се Наталия.

През изминалите години организацията е реализирала редица дарителски кампании за осигуряване на необходими за детското развитие потребности и подходяща среда. Организирала е и различни събития за деца с увреждания, насърчаващи общуването между тях и връстниците им.

Сдружението също е съучредител на Обществения дарителски фонд в Бяла Слатина, който подкрепя проекти за образование, детска грижа, благосъстояние на децата и общността.

По време на пандемията, сдружението осигурява хранителни продукти на 200 семейства от Бяла Слатина и околни села, споделя Иван Янков, който е един от стълбовете на сдружението вече 15 години.

Приятели на децата

Това, което особено ни вълнува през последната година е реализацията на проекта „Приятели на децата“. Чрез него се осигуряват театрални декори, реквизити и костюми за 100 деца от ДГ „Незабравка“, за пресъздаване и драматизации на любими детски приказки, споделят от „Първи юни“.

Организацията създава приказна атмосфера за децата и те се чувстват истински артисти, разказва директорът на ДГ „Незабравка“ Мария Димитрова:

Това е най-цветната от многото идеи, които сме реализирали със сдружение „Първи юни“. Повечето ни деца са деца, живеещи в бедност, на които хората от сдружението, които спокойно можем да наречем приятели, помагат непрекъснато. Сред останалите съвместно реализирани проекти са игри и учене, заедно с родителите, дни на здравословното хранене и много други. Този тип инициативи са изключително полезни за по-добрата комуникация между деца, родители и учители. Родителите осъзнават необходимостта от образование и стимулират децата си да се развиват. В резултат растат чудесни деца, които бележат голям напредък и в училище, с радост споделя Мария Димитрова.

Благодарността

Имаме нужда от доброто. Да, ценностите в последните години се изместиха, но чрез дарителството и доброволчеството ставаме свидетели как хората бавно се завръщат към изконните порядки и начин на живот, в който не очакват някой друг да е отговорен за живота им, категорична е Наталия и споделя, че е благодарна за:

За хубавите хора, които имаме в живота си. За доверието и уважението, които получаваме. За възможността да бъдем тук и сега и да създаваме една история, която ще кара потомците ни да се гордеят с нас. За усмивките и щастието, които събираме и раздаваме.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

 

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/parvi-iuni-%c2%a0malkiat-praznik-na-blagodarnostta-750826.html Mon, 10 May 2021 12:06:50 +0300
ЧРД, Лили Иванова! https://offnews.bg//litca/chrd-lili-ivanova-750488.html Примата на българската естрада Лили Иванова празнува рожден ден днес.

Тя навършва достолепните 82 години и продължава да е на сцена, като и за 2021-а планира турне в страната и три концерта в НДК в края на годината.

За да отбележи годишнината, БНТ ще излъчи днес и утре някои от най-запомнящите се изпълнения на певицата.

А ето къде можете да видите наживо гранд дамата на естрадата:

3 септември - Варна, Летен театър, 21:00 ч.

14 септември - Пловдив, Античен театър, 21:00 ч.

25 октомври - Бургас, зала „Младост“, 20:00 ч.

9 ноември - Велико Търново, ДКС, 20:00 ч.

11 ноември - Шумен, зала „Арена Шумен“, 20:00 ч.

13 ноември - Русе, зала „ОЗК Арена Русе“, 20:00 ч.

14 декември - НДК, София, 20:00 ч.

15 декември - НДК, София, 20:00 ч.

16 декември- НДК, София, 20:00 ч.

Билети се предлагат в мрежата на eventim.bg.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в град Кубрат. Цялото ѝ име е Лиляна Иванова Петрова. По образование е медицинска сестра - завършила е техникум във Варна. С музикална дейност се занимава от 1961 досега без прекъсване.

]]>
Примата на българската естрада Лили Иванова празнува рожден ден днес.

Тя навършва достолепните 82 години и продължава да е на сцена, като и за 2021-а планира турне в страната и три концерта в НДК в края на годината.

За да отбележи годишнината, БНТ ще излъчи днес и утре някои от най-запомнящите се изпълнения на певицата.

А ето къде можете да видите наживо гранд дамата на естрадата:

3 септември - Варна, Летен театър, 21:00 ч.

14 септември - Пловдив, Античен театър, 21:00 ч.

25 октомври - Бургас, зала „Младост“, 20:00 ч.

9 ноември - Велико Търново, ДКС, 20:00 ч.

11 ноември - Шумен, зала „Арена Шумен“, 20:00 ч.

13 ноември - Русе, зала „ОЗК Арена Русе“, 20:00 ч.

14 декември - НДК, София, 20:00 ч.

15 декември - НДК, София, 20:00 ч.

16 декември- НДК, София, 20:00 ч.

Билети се предлагат в мрежата на eventim.bg.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в град Кубрат. Цялото ѝ име е Лиляна Иванова Петрова. По образование е медицинска сестра - завършила е техникум във Варна. С музикална дейност се занимава от 1961 досега без прекъсване.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/chrd-lili-ivanova-750488.html Sat, 24 Apr 2021 14:55:55 +0300
Академия 'Екатерина Каравелова': Невероятните истории на неизвестните жени https://offnews.bg//litca/akademia-ekaterina-karavelova-neveroiatnite-istorii-na-neizvestnite-748816.html Те са интелигентни, любопитни, упорити и целеустремени. Те са жени със собствен стил. Те имат невероятни истории и различни професии. Те споделят преживяванията, предизвикателствата и победите си в уникалния социален формат "ТЯ в…",  който обединява близо 40 доброволци в 11 града. В него вдъхновяващите дами дават увереност на други жени да преследват целите си, докато в същото време получават заслужено признание за смелостта, работата и увереността си. 

Инициативата е дело на Академия „Екатерина Каравелова", а изпълнителен директор на Академията е Марина Кисьова де Хеус - смела млада дама, която знае какво иска да постигне и винаги търси нови знания и умения. Завършила Международни мирни науки в Тринити Колидж Дъблин и Психология в НБУ, Марина работи на свободна практика по темите “Жени, Мир и Сигурност” и човешка сигурност с различни международни организации. Член на работни групи към МВнР и МРРБ. Екипът на организацията е изключително амбициозен и напълно отдаден на ценностите на фондацията - любов, свобода и мъдрост.

Академия „Екатерина Каравелова"

Академия „Екатерина Каравелова“ е фондация, която създадох през 2016, защото много силно вярвам, че България има нужда от повече уверени в способностите си жени, които да се грижат да има баланс в обществото и са отговорни към опазването на мира и природата, разказва Марина Кисьова де Хеус.

Дейността на организацията е посветена на сформирането на общности, в които всяка жена може да намери подкрепа и вдъхновение. Академията създава едно съвременното женско движение, подкрепящо и овластяващо жените да реализират и най-смелите си мечти и цели. Академията организира различни обучения, с които момичетата и жените стават по-уверени в способностите си, с лекота успяват да изразяват мнението си, да преследват целите си и да адресират проблемите на техните общности. 

Патронът на организацията не е избран случайно.

Когато преди години прочетох за делото на Екатерина Каравелова и всичките ѝ невероятни постижения не можех да повярвам, че не сме учили за нея в училище! Екатерина Каравелова, освен че има важна обществена роля в политическия живот на България в края на 19 и началото на 20 век има водеща роля в изграждането на женското движение в България в началото на 20 век. Била е председател на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода и пътува до Вашингтон и Дъблин, където изнася речи за демокрацията. Много ме вдъхновява нейното дело и смелост и бих искала да пазим паметта й, споделя Марина.

През 2019 г. стартира програма за личностно развитие за момичета и млади жени, разработена от български екип и съобразена изцяло в роден контекст и нужди, като само след няколко седмици започва второто й издание в Пловдив. Програмата включва методи от неформалното образование, коучинг, личностни тестове, менторство и учене чрез преживяване. В продължение на три месеца участничките ще преминат през серия от 3 интензивни двудневни обучения, а за финал ще съставят личен план за развитие и ще имат възможност за публична изява на събитието ТЯ в Пловдив. 

Вдъхновенията

Жените, на които се предоставя възможност да разкажат за каузите, дейността и опита си са много различни една от друга, но ги обединява тяхната амбиция и устременост. Техните истории изграждат един истински калейдоскоп от вдъхновение, успехи и вяра. 

Лично за мен историите на жените, които са жертвали много в името на общото благо носят важно послание и ми вдъхват много вяра. Бих казала, че често на събитията ТЯ в… говорят съвременните будителки. Такива са жените, които под една или друга форма са създали училища; се грижат за уязвими групи хора; помагат винаги когато и с каквото могат. Историите на жените, които са били пионери в своите професии, като първата жена водолаз в България и една от първите жени военен летец. Не назовавам имена, защото не мога да изброя всички, чиито истории са ме впечатлили. До момента сме организирали над 70 събития в 11 града, които са дали думата на повече от 140 жени, не крие вълнението си Марина.

В Академия "Екатерина Каравелова" вярват, че жените имат важна роля по въпросите на мира и сигурността. През 2019 взимат активно участие в работната група “Жени, мир и сигурност” към МВнР, чийто резултат е първият Национален план за действие във връзка с Резолюция 1325 на ООН. От 2021 Академията е член на Регионален съвет за развитие за Южен централен регион към МРРБ. Участва активно в развитието на международни политики засягащи правата на жените и е член на тематичната работната група към Юромед Райтс. Така гласът на българките се чува на ниво взимане на решения в структурите на ООН и ОССЕ.

Трудностите

Много хора са изненадват, когато научат, че събитията ТЯ в… се организират на доброволен принцип и с никакъв или минимален бюджет. Организирането на събитията е базирано на общностен принцип и подкрепа.

Миналата година срещнахме силен скептицизъм, когато се заехме със сформирането на местен екип във Видин. Мои познати от района ме убеждаваха да не губим време и усилия за сформирането на екип доброволци за ТЯ във Видин. Няма да крия, че процесът не беше лесен, но сега екипът на ТЯ във Видин постига невероятни резултати, които биват високо оценявани и най-важното събитието е полезно и помага на жените в града, разказва Марина.

През 2019 в Пловдив и Варна се организира за първи път 6-месечната авторска програмата за личностно развитие ТЯ съм АЗ.

За второто издание в Пловдив кандидатстват 55 момичета, а ние имаме възможност да включим само 15 от тях. Винаги е много трудно да избереш кой да участва, а някои от момичетата кандидатстват за втори път. Често ни питат кога ще организираме програмата и в други градове. Ще съм откровена, да намерим финансиране е най-трудната част от работата ни. В началото това не беше проблем, защото дейността ни беше по-малка и ние сами покривахме по-голямата част от разходите.

Днес, когато дейността ни покрива 11 града и продължаваме да получаваме запитвания и от други населени места, ни става все по-трудно да отговорим на интереса и нуждите. Разбира се, търсим решения и се стремим да сме максимално адаптивни. Например само след няколко седмици ще издадем книга, която е практичен наръчник с над 70 страници упражнения, които помагат в процеса на изграждане на увереност и целта ни е чрез печалбата от продажбите да можем да отговорим на високите очаквания към нашата дейност и да достигнем и още населени места, споделя Марина.

Целите

Основното верую на Академията е, че България има нужда от повече уверени в способностите си жени. 

Увереност! Увереност! Увереност! Постоянно се сблъскваме с този феномен и това е основният проблем, който адресираме чрез различните ни дейности. Често, когато изпратим покана на някоя жена, която е била номинирана да говори, получаваме отговор, че тя самата се съмнява дали това, което има да каже е толкова важно или дали ще се справи, споделя Марина. 

Екатерина Каравелова казва: “Ние обикновено нашите най-добри хора, нашата гордост и слава оценяваме след смъртта им. Приживе тяхното превъзходство боде очите ни“. Скандалите с успеха на различни българки по света може би доказват думите й, споделя Марина и допълва: 

Много хора правят добри дела всеки ден! Повечето от тях, обаче не търсят слава. Иска ми се да срещам повече благородство и хората да са водени от ценности като любов и справедливост. Иска ми се да живея в свят, в който всеки дава най-доброто от себе си.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

 

]]>
Те са интелигентни, любопитни, упорити и целеустремени. Те са жени със собствен стил. Те имат невероятни истории и различни професии. Те споделят преживяванията, предизвикателствата и победите си в уникалния социален формат "ТЯ в…",  който обединява близо 40 доброволци в 11 града. В него вдъхновяващите дами дават увереност на други жени да преследват целите си, докато в същото време получават заслужено признание за смелостта, работата и увереността си. 

Инициативата е дело на Академия „Екатерина Каравелова", а изпълнителен директор на Академията е Марина Кисьова де Хеус - смела млада дама, която знае какво иска да постигне и винаги търси нови знания и умения. Завършила Международни мирни науки в Тринити Колидж Дъблин и Психология в НБУ, Марина работи на свободна практика по темите “Жени, Мир и Сигурност” и човешка сигурност с различни международни организации. Член на работни групи към МВнР и МРРБ. Екипът на организацията е изключително амбициозен и напълно отдаден на ценностите на фондацията - любов, свобода и мъдрост.

Академия „Екатерина Каравелова"

Академия „Екатерина Каравелова“ е фондация, която създадох през 2016, защото много силно вярвам, че България има нужда от повече уверени в способностите си жени, които да се грижат да има баланс в обществото и са отговорни към опазването на мира и природата, разказва Марина Кисьова де Хеус.

Дейността на организацията е посветена на сформирането на общности, в които всяка жена може да намери подкрепа и вдъхновение. Академията създава едно съвременното женско движение, подкрепящо и овластяващо жените да реализират и най-смелите си мечти и цели. Академията организира различни обучения, с които момичетата и жените стават по-уверени в способностите си, с лекота успяват да изразяват мнението си, да преследват целите си и да адресират проблемите на техните общности. 

Патронът на организацията не е избран случайно.

Когато преди години прочетох за делото на Екатерина Каравелова и всичките ѝ невероятни постижения не можех да повярвам, че не сме учили за нея в училище! Екатерина Каравелова, освен че има важна обществена роля в политическия живот на България в края на 19 и началото на 20 век има водеща роля в изграждането на женското движение в България в началото на 20 век. Била е председател на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода и пътува до Вашингтон и Дъблин, където изнася речи за демокрацията. Много ме вдъхновява нейното дело и смелост и бих искала да пазим паметта й, споделя Марина.

През 2019 г. стартира програма за личностно развитие за момичета и млади жени, разработена от български екип и съобразена изцяло в роден контекст и нужди, като само след няколко седмици започва второто й издание в Пловдив. Програмата включва методи от неформалното образование, коучинг, личностни тестове, менторство и учене чрез преживяване. В продължение на три месеца участничките ще преминат през серия от 3 интензивни двудневни обучения, а за финал ще съставят личен план за развитие и ще имат възможност за публична изява на събитието ТЯ в Пловдив. 

Вдъхновенията

Жените, на които се предоставя възможност да разкажат за каузите, дейността и опита си са много различни една от друга, но ги обединява тяхната амбиция и устременост. Техните истории изграждат един истински калейдоскоп от вдъхновение, успехи и вяра. 

Лично за мен историите на жените, които са жертвали много в името на общото благо носят важно послание и ми вдъхват много вяра. Бих казала, че често на събитията ТЯ в… говорят съвременните будителки. Такива са жените, които под една или друга форма са създали училища; се грижат за уязвими групи хора; помагат винаги когато и с каквото могат. Историите на жените, които са били пионери в своите професии, като първата жена водолаз в България и една от първите жени военен летец. Не назовавам имена, защото не мога да изброя всички, чиито истории са ме впечатлили. До момента сме организирали над 70 събития в 11 града, които са дали думата на повече от 140 жени, не крие вълнението си Марина.

В Академия "Екатерина Каравелова" вярват, че жените имат важна роля по въпросите на мира и сигурността. През 2019 взимат активно участие в работната група “Жени, мир и сигурност” към МВнР, чийто резултат е първият Национален план за действие във връзка с Резолюция 1325 на ООН. От 2021 Академията е член на Регионален съвет за развитие за Южен централен регион към МРРБ. Участва активно в развитието на международни политики засягащи правата на жените и е член на тематичната работната група към Юромед Райтс. Така гласът на българките се чува на ниво взимане на решения в структурите на ООН и ОССЕ.

Трудностите

Много хора са изненадват, когато научат, че събитията ТЯ в… се организират на доброволен принцип и с никакъв или минимален бюджет. Организирането на събитията е базирано на общностен принцип и подкрепа.

Миналата година срещнахме силен скептицизъм, когато се заехме със сформирането на местен екип във Видин. Мои познати от района ме убеждаваха да не губим време и усилия за сформирането на екип доброволци за ТЯ във Видин. Няма да крия, че процесът не беше лесен, но сега екипът на ТЯ във Видин постига невероятни резултати, които биват високо оценявани и най-важното събитието е полезно и помага на жените в града, разказва Марина.

През 2019 в Пловдив и Варна се организира за първи път 6-месечната авторска програмата за личностно развитие ТЯ съм АЗ.

За второто издание в Пловдив кандидатстват 55 момичета, а ние имаме възможност да включим само 15 от тях. Винаги е много трудно да избереш кой да участва, а някои от момичетата кандидатстват за втори път. Често ни питат кога ще организираме програмата и в други градове. Ще съм откровена, да намерим финансиране е най-трудната част от работата ни. В началото това не беше проблем, защото дейността ни беше по-малка и ние сами покривахме по-голямата част от разходите.

Днес, когато дейността ни покрива 11 града и продължаваме да получаваме запитвания и от други населени места, ни става все по-трудно да отговорим на интереса и нуждите. Разбира се, търсим решения и се стремим да сме максимално адаптивни. Например само след няколко седмици ще издадем книга, която е практичен наръчник с над 70 страници упражнения, които помагат в процеса на изграждане на увереност и целта ни е чрез печалбата от продажбите да можем да отговорим на високите очаквания към нашата дейност и да достигнем и още населени места, споделя Марина.

Целите

Основното верую на Академията е, че България има нужда от повече уверени в способностите си жени. 

Увереност! Увереност! Увереност! Постоянно се сблъскваме с този феномен и това е основният проблем, който адресираме чрез различните ни дейности. Често, когато изпратим покана на някоя жена, която е била номинирана да говори, получаваме отговор, че тя самата се съмнява дали това, което има да каже е толкова важно или дали ще се справи, споделя Марина. 

Екатерина Каравелова казва: “Ние обикновено нашите най-добри хора, нашата гордост и слава оценяваме след смъртта им. Приживе тяхното превъзходство боде очите ни“. Скандалите с успеха на различни българки по света може би доказват думите й, споделя Марина и допълва: 

Много хора правят добри дела всеки ден! Повечето от тях, обаче не търсят слава. Иска ми се да срещам повече благородство и хората да са водени от ценности като любов и справедливост. Иска ми се да живея в свят, в който всеки дава най-доброто от себе си.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

 

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/akademia-ekaterina-karavelova-neveroiatnite-istorii-na-neizvestnite-748816.html Wed, 31 Mar 2021 13:33:22 +0300
Медийната грамотност: пълноценен живот, безопасни избори и ефективно гражданско участие https://offnews.bg//litca/medijnata-gramotnost-palnotcenen-zhivot-bezopasni-izbori-i-efektivno-746448.html Още през февруари 2020 година Световната здравна организация използва думата „инфодемия“, с която обозначи разпространението на фалшиви новини за коронавирусната пандемия. Кризата не само ускори преминаването към 100% цифрово бъдеще, но и отново напомни за огромния проблем с дезинформацията и необходимостта от отговорност за случващото се в дигиталния свят.

В своя резолюция Европейският парламент също заявява, че опитите за дезинформация относно COVID-19 представляват сериозен риск за системата на здравеопазването. Според евродепутатите медиите играят решаваща роля в предоставянето на точна информация и задълбочен анализ и са критичен антидот срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Индексът за медийна грамотност за 2019 година в България показа изключително тревожни за страната ни данни: с нарастването на дезинформацията се забелязва и нарастване на недоверието в медиите, респективно до нарастване на фалшивите новини и дезинформацията. Според резултатите, високите нива на недоверие в учени и журналисти кореспондира с ниските оценки по медийна грамотност.

На този фон е напълно естествено да наречем жизненоважна дейността на създадената у нас Коалиция за медийна грамотност.

 Неин председател е Кристина Христова, която до септември 2018 г. е директор на Център за култура и дебат „Червената къща“. Кристина е един от учредителите и председател на Асоциация на европейските журналисти-България в периода ноември 2010-септември 2016.г. Дълги години е ръководител на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж.

Разбирането за медийна грамотност

Коалицията за медийна грамотност включва организации, изследователи, журналисти и обучители, работещи в областта на образованието, медиите и гражданското общество. 

Основното, което ни обединява е каузата, разбирането, че ако не действаме заедно, не можем да се справим с огромното предизвикателство, пред което е изправено обществото ни. Разбирането, че каузата ни засяга буквално всеки един човек, че засяга пряко всеки от нас, нашите деца, нашите родители. Осъзнаването, че това е приоритетен проблем от дневния ни ред като общество, споделя Кристина Христова.

Главната цел на коалицията е развитието на критичното мислене и творческите заложби, на първо място, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, но и на всички останали възрастови групи в България. Благодарение на разширяването и разнообразието на членовете, коалицията вече има капацитета да работи и със служители на държавна администрация, компании, местна администрация и възрастни хора на 65+. Фокусът върху последната целева група, Кристина обяснява така:

Рисковете при възрастните хора са много. Те са същите каквито и извън интернет, например като телефонните измами, но поради спецификата на средата, стават особено опасни. Възрастните хора са и много податливи на феномени като тролове, пропаганда и конспирации, тъй като те са политически активни и се интересуват от новините, свързани с обществото ни.

Най-често хората си мислят, че медийната грамотност е или само познаването на медиите или засяга само темата за фалшивите новини, а някои дори го свързват с грамотността да пишеш граматически правилно. В Коалиция за медийна грамотност сме приели рамката на Европейската комисия, според която медийната грамотност е широк набор от умения за пълноценно участие в дигиталния свят – уменията за търсене, оценяване и анализ на информация, за комуникация и сътрудничество, за решаване на проблеми, за създаване на съдържание, допълва Кристина.

Дезинформацията в контекста на политиката

В момента всички сме изправени пред войната на анонимните сайтове, на фалшивите профили, на платените тролове. Този феномен се засилва особено и поради преминаването на политическите кампании онлайн заради пандемията. За жалост, границата отдавна беше премината и политическите участници възприеха за допустимо да легитимират псевдожурналистиката, калните оръдия, оклеветяващите „статии“.

Легитимирането на подобни „медии“ както от управляващите, така и от опозицията, доведе не само до масовото им използване, но и до размножаването им. Никога досега не е имало такъв бум на псевдомедии, свързани с десетки фалшиви профили в социалните мрежи, които бълват нападки и клевети срещу политическите противници. В този хаос от нечестни методи, загубата на доверието в медиите като цяло е вече на лице. Това пък отваря все по-широко пътя за т.нар алтернативни източници на информация, гурута в социалните мрежи и самозвани експерти, споделя Кристина.

Според нея, пропагандата е една от лошите сестри на журналистиката, тя съществува откакто съществуват медиите като начин за комуникация между хората, а и от преди това.

Ако сега става все по-лесно да се разпространяват фалшиви новини и дезинформация поради удобството на социалните мрежи, то също така лесно става и те да бъдат разобличавани. Засега обаче резултатите от тази дейност са твърде ограничени, защото тя се извършва от шепа качествени журналисти и разследващи организации. Според мен както производството на информация в социалните мрежи е станало достъпно до всеки, така и проверката на фактите трябва да бъде умение, което да се създава във всеки. То трябва да бъде част от образователната система, защото в днешно време, не е важно да назубриш фактите от учебниците, а да се научиш как да ги проверяваш в океана от информация, категорична е Кристина.

Медийна грамотност и гражданско участие

Дигиталният пейзаж днес променя разбирането за гражданско участие. Традиционните показатели за ангажираност се размиват в контекста на онлайн застъпничество, социален протест, „харесване“, споделяне и пр. Социалните мрежи вече са доста далече от първоначалната идея за свързване и достъп до новини. Днес те са основно средство, чрез което се мобилизират ресурси, упражнява се натиск върху организации и държавни институции, споделят и се обсъждат проекти и възможности.

Социалните мрежи са средства за пряка комуникация по аналог на пряката демокрация. Цялата ни човешка еволюция е свързана с развитие на комуникацията, на бързината на общуване и придвижване. Въпросът е да се научим да ги управляваме добре, за да са ни полезни, а в основата на това седи медийната грамотност. Медийната грамотност е жизненоважна, защото тя ни дава възможност да изживяваме по-пълноценно и по-безопасно живота си, както в дигиталната среда, така и извън нея. Реално тя е набор от умения и за създаване на активно гражданско общество, убедена е Кристина.

Затова за четвърта поредна година Коалицията за медийна грамотност организира кампанията Дни на медийната грамотност, които обхващат онлайн обучения и курсове за ментори, учители и ученици, както и за възрастни хора в малките населени места

Според Кристина можем да помогнем на децата и по-възрастните си близки да изградят здравословен скептицизъм, като им покажем, че има различни източници на информация и гледни точки. Като им обясним какви са целите на дезинформацията, как да различават основните й характеристики. Като ги насочим да възприемат информацията, както приемат хранатa – че е важно да знаят от къде идва и кой седи зад нея, преди да я „погълнат“. Защото както храната може да навреди на тялото ни, така и дезинформацията може да навреди на живота ни чрез решенията, които взимаме.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Още през февруари 2020 година Световната здравна организация използва думата „инфодемия“, с която обозначи разпространението на фалшиви новини за коронавирусната пандемия. Кризата не само ускори преминаването към 100% цифрово бъдеще, но и отново напомни за огромния проблем с дезинформацията и необходимостта от отговорност за случващото се в дигиталния свят.

В своя резолюция Европейският парламент също заявява, че опитите за дезинформация относно COVID-19 представляват сериозен риск за системата на здравеопазването. Според евродепутатите медиите играят решаваща роля в предоставянето на точна информация и задълбочен анализ и са критичен антидот срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Индексът за медийна грамотност за 2019 година в България показа изключително тревожни за страната ни данни: с нарастването на дезинформацията се забелязва и нарастване на недоверието в медиите, респективно до нарастване на фалшивите новини и дезинформацията. Според резултатите, високите нива на недоверие в учени и журналисти кореспондира с ниските оценки по медийна грамотност.

На този фон е напълно естествено да наречем жизненоважна дейността на създадената у нас Коалиция за медийна грамотност.

 Неин председател е Кристина Христова, която до септември 2018 г. е директор на Център за култура и дебат „Червената къща“. Кристина е един от учредителите и председател на Асоциация на европейските журналисти-България в периода ноември 2010-септември 2016.г. Дълги години е ръководител на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж.

Разбирането за медийна грамотност

Коалицията за медийна грамотност включва организации, изследователи, журналисти и обучители, работещи в областта на образованието, медиите и гражданското общество. 

Основното, което ни обединява е каузата, разбирането, че ако не действаме заедно, не можем да се справим с огромното предизвикателство, пред което е изправено обществото ни. Разбирането, че каузата ни засяга буквално всеки един човек, че засяга пряко всеки от нас, нашите деца, нашите родители. Осъзнаването, че това е приоритетен проблем от дневния ни ред като общество, споделя Кристина Христова.

Главната цел на коалицията е развитието на критичното мислене и творческите заложби, на първо място, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, но и на всички останали възрастови групи в България. Благодарение на разширяването и разнообразието на членовете, коалицията вече има капацитета да работи и със служители на държавна администрация, компании, местна администрация и възрастни хора на 65+. Фокусът върху последната целева група, Кристина обяснява така:

Рисковете при възрастните хора са много. Те са същите каквито и извън интернет, например като телефонните измами, но поради спецификата на средата, стават особено опасни. Възрастните хора са и много податливи на феномени като тролове, пропаганда и конспирации, тъй като те са политически активни и се интересуват от новините, свързани с обществото ни.

Най-често хората си мислят, че медийната грамотност е или само познаването на медиите или засяга само темата за фалшивите новини, а някои дори го свързват с грамотността да пишеш граматически правилно. В Коалиция за медийна грамотност сме приели рамката на Европейската комисия, според която медийната грамотност е широк набор от умения за пълноценно участие в дигиталния свят – уменията за търсене, оценяване и анализ на информация, за комуникация и сътрудничество, за решаване на проблеми, за създаване на съдържание, допълва Кристина.

Дезинформацията в контекста на политиката

В момента всички сме изправени пред войната на анонимните сайтове, на фалшивите профили, на платените тролове. Този феномен се засилва особено и поради преминаването на политическите кампании онлайн заради пандемията. За жалост, границата отдавна беше премината и политическите участници възприеха за допустимо да легитимират псевдожурналистиката, калните оръдия, оклеветяващите „статии“.

Легитимирането на подобни „медии“ както от управляващите, така и от опозицията, доведе не само до масовото им използване, но и до размножаването им. Никога досега не е имало такъв бум на псевдомедии, свързани с десетки фалшиви профили в социалните мрежи, които бълват нападки и клевети срещу политическите противници. В този хаос от нечестни методи, загубата на доверието в медиите като цяло е вече на лице. Това пък отваря все по-широко пътя за т.нар алтернативни източници на информация, гурута в социалните мрежи и самозвани експерти, споделя Кристина.

Според нея, пропагандата е една от лошите сестри на журналистиката, тя съществува откакто съществуват медиите като начин за комуникация между хората, а и от преди това.

Ако сега става все по-лесно да се разпространяват фалшиви новини и дезинформация поради удобството на социалните мрежи, то също така лесно става и те да бъдат разобличавани. Засега обаче резултатите от тази дейност са твърде ограничени, защото тя се извършва от шепа качествени журналисти и разследващи организации. Според мен както производството на информация в социалните мрежи е станало достъпно до всеки, така и проверката на фактите трябва да бъде умение, което да се създава във всеки. То трябва да бъде част от образователната система, защото в днешно време, не е важно да назубриш фактите от учебниците, а да се научиш как да ги проверяваш в океана от информация, категорична е Кристина.

Медийна грамотност и гражданско участие

Дигиталният пейзаж днес променя разбирането за гражданско участие. Традиционните показатели за ангажираност се размиват в контекста на онлайн застъпничество, социален протест, „харесване“, споделяне и пр. Социалните мрежи вече са доста далече от първоначалната идея за свързване и достъп до новини. Днес те са основно средство, чрез което се мобилизират ресурси, упражнява се натиск върху организации и държавни институции, споделят и се обсъждат проекти и възможности.

Социалните мрежи са средства за пряка комуникация по аналог на пряката демокрация. Цялата ни човешка еволюция е свързана с развитие на комуникацията, на бързината на общуване и придвижване. Въпросът е да се научим да ги управляваме добре, за да са ни полезни, а в основата на това седи медийната грамотност. Медийната грамотност е жизненоважна, защото тя ни дава възможност да изживяваме по-пълноценно и по-безопасно живота си, както в дигиталната среда, така и извън нея. Реално тя е набор от умения и за създаване на активно гражданско общество, убедена е Кристина.

Затова за четвърта поредна година Коалицията за медийна грамотност организира кампанията Дни на медийната грамотност, които обхващат онлайн обучения и курсове за ментори, учители и ученици, както и за възрастни хора в малките населени места

Според Кристина можем да помогнем на децата и по-възрастните си близки да изградят здравословен скептицизъм, като им покажем, че има различни източници на информация и гледни точки. Като им обясним какви са целите на дезинформацията, как да различават основните й характеристики. Като ги насочим да възприемат информацията, както приемат хранатa – че е важно да знаят от къде идва и кой седи зад нея, преди да я „погълнат“. Защото както храната може да навреди на тялото ни, така и дезинформацията може да навреди на живота ни чрез решенията, които взимаме.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/medijnata-gramotnost-palnotcenen-zhivot-bezopasni-izbori-i-efektivno-746448.html Fri, 26 Feb 2021 09:30:42 +0200
Фаталната рускиня, която с лекота отмъкна над $200 000, излезе предсрочно от затвора в САЩ https://offnews.bg//litca/fatalnata-ruskinia-koiato-s-lekota-otmakna-nad-200-000-izleze-preds-745834.html Рускинята Анна Сорокина, която се е представяла на заможна наследница на германски милиардер в Ню Йорк под името Анна Делви, беше освободена от затвора в четвъртък, съобщават американските медии.

През 2019 г. тя бе призната от съда на Ню Йорк за виновна за кражба на услуги и кражба в големи размери, след като измами редица банки и луксозни хотели с повече от 200 000 долара.

Смята се, че Сорокина може да бъде депортирана в Германия, където през 2007 г. се премества да живее семейството й, когато тя е на 16 години.

Освобождаването й идва няколко месеца след като тя се извини в съдебна зала през октомври миналата година:

"Просто искам да кажа, че наистина много се срамувам и наистина съжалявам за това, което направих" - New York Post цитира думите на Сорокина, изпратени като препис. "Напълно разбирам, че много хора са страдали, когато съм си мислела, че не правя нищо лошо."

По-рано адвокат на Сорокина заяви пред Insider, че тя се опитва да обжалва присъдата си - въпреки планираното й освобождаване.

По време на процеса прокурорите разказаха как Сорокина, под името Анна Делви, се е преструвала, че притежава около 60 милиона долара в доверителен фонд в Европа.

Поддържайки измамата в продължение на няколко години, Сорокина използва фалшивата си самоличност, за да води луксозен начин на живот - живее в скъп хотел в Ню Йорк и се храни в стилни ресторанти.

Прокурорите заявиха, че тя е използвала фалшиви финансови документи, за да поддържа лъжата и дори е успяла да получи кредит за овърдрафт от 100 000 долара от една банка.

Адвокатът й Тод Сподек твърди в съда, че Сорокина е била „лесно прелъстена от блясъка“ на живота в Ню Йорк.

Заглавията около процеса й често се фокусираха върху нейните модни избори, след като тя си назначи стилист за съдебната зала, а веднъж отказа да се яви пред съдията заради тоалета си.

В крайна сметка на 9 май 2019 г. Сорокина беше призната за виновна по осем точки и оправдана по други две. Тя е осъдена на 4 до 12 години затвор и лежа в затворите Бедфорд Хилс и Албион в щата Ню Йорк.

Нейната история попадна в обсега на международното внимание през 2018 г. след хитова статия в New York Magazine от писателката Джесика Преслър.

Сега историята й се превръща в сериал на Netflix, продуциран от Шонда Раймс, която стои и зад хитовите продукции "Анатомията на Грей" и "Скандал".

Миналият месец Insider съобщи, че Сорокина е използвала по-голямата част от сумата от 320 000 долара, която й е платена за сериала, за да заплати дължимото на банки и други такси по делото.

]]>
Рускинята Анна Сорокина, която се е представяла на заможна наследница на германски милиардер в Ню Йорк под името Анна Делви, беше освободена от затвора в четвъртък, съобщават американските медии.

През 2019 г. тя бе призната от съда на Ню Йорк за виновна за кражба на услуги и кражба в големи размери, след като измами редица банки и луксозни хотели с повече от 200 000 долара.

Смята се, че Сорокина може да бъде депортирана в Германия, където през 2007 г. се премества да живее семейството й, когато тя е на 16 години.

Освобождаването й идва няколко месеца след като тя се извини в съдебна зала през октомври миналата година:

"Просто искам да кажа, че наистина много се срамувам и наистина съжалявам за това, което направих" - New York Post цитира думите на Сорокина, изпратени като препис. "Напълно разбирам, че много хора са страдали, когато съм си мислела, че не правя нищо лошо."

По-рано адвокат на Сорокина заяви пред Insider, че тя се опитва да обжалва присъдата си - въпреки планираното й освобождаване.

По време на процеса прокурорите разказаха как Сорокина, под името Анна Делви, се е преструвала, че притежава около 60 милиона долара в доверителен фонд в Европа.

Поддържайки измамата в продължение на няколко години, Сорокина използва фалшивата си самоличност, за да води луксозен начин на живот - живее в скъп хотел в Ню Йорк и се храни в стилни ресторанти.

Прокурорите заявиха, че тя е използвала фалшиви финансови документи, за да поддържа лъжата и дори е успяла да получи кредит за овърдрафт от 100 000 долара от една банка.

Адвокатът й Тод Сподек твърди в съда, че Сорокина е била „лесно прелъстена от блясъка“ на живота в Ню Йорк.

Заглавията около процеса й често се фокусираха върху нейните модни избори, след като тя си назначи стилист за съдебната зала, а веднъж отказа да се яви пред съдията заради тоалета си.

В крайна сметка на 9 май 2019 г. Сорокина беше призната за виновна по осем точки и оправдана по други две. Тя е осъдена на 4 до 12 години затвор и лежа в затворите Бедфорд Хилс и Албион в щата Ню Йорк.

Нейната история попадна в обсега на международното внимание през 2018 г. след хитова статия в New York Magazine от писателката Джесика Преслър.

Сега историята й се превръща в сериал на Netflix, продуциран от Шонда Раймс, която стои и зад хитовите продукции "Анатомията на Грей" и "Скандал".

Миналият месец Insider съобщи, че Сорокина е използвала по-голямата част от сумата от 320 000 долара, която й е платена за сериала, за да заплати дължимото на банки и други такси по делото.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/fatalnata-ruskinia-koiato-s-lekota-otmakna-nad-200-000-izleze-preds-745834.html Fri, 12 Feb 2021 18:48:35 +0200
Какво да правим във втората седмица на февруари https://offnews.bg//litca/kakvo-da-pravim-vav-vtorata-sedmitca-na-fevruari-745692.html Знаем, че февруари е един от най-студените зимни месеци.

За това няма как да не се радваме на изненадващо топлото време в последните дни.

Погледнете!

Навън е почти пролет. А пролетта предполага и разходки из природата.

ИЗБЯГАЙТЕ ЗА МАЛКО ОТ АПАРТАМЕНТА

Отложете ангажиментите си за следващия ден. През февруари трябва да използваме всяка една възможност да избягаме, макар и за час-два от скучното ежедневие.

Планината е пред нас.

Пригответе набързо багажа си!

Пригответе си топла напитка, сложете очилата и да поемаме нагоре! Или, ако не ви се изкачват върхове, идете в парка. Да се насладим на хубавото време и да избягаме от всекидневието!!!

СЪЗДАЙТЕ СИ ВАШЕ ЯКО МЯСТО

Сутрин!

Душ, ароматно кафе? Или същото, но в обратен порядък!

Знаете ли, винаги е яко да пееш под душа. Но още по-яко е да слушаш музика, докато се къпеш. Аз лично съм си инсталирал Bluetooth като този. Той е водоустойчив.

И си слушам музика. Понеже се заплесвам, докато вземам душ и слушам, от време на време поглеждам часовника, който се намира на говорителя.

Денят започва по-добре, когато си пееш под душа...

ПРИГОТВЕТЕ СИ ВКУСНА ЗАКУСКА

Закуската е най-важното хранене за деня.

Направете си фреш от грейпфрут.

Или, защо не, закуска за шампиони с различни вкусотии.

Пригответе хапването и изненадайте половинката си! Денят ще е по-добър на пълен стомах.

ВЕЧЕРЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Няма нищо по-уютно от семейната вечеря. През зимните месеци винаги е приятно да хапнем печено месо!

Ето ви една рецепта за печени свински гърди с глазура от мед, портокал и джинджифил

Съставки за 4 порции:

900 g свински гърди с кост в плик за печене
1 портокал
30 g джинджифил
1 лимон
50 g мед
1 ч.л. лют червен пипер
по желание
1 kg тиква
обелена без семките
100 ml прясно мляко
200 ml сметана за готвене
50 g масло
30 ml слънчогледово олио
сол и черен пипер

Запечатваме гърдите от двете страни в тиган със загрято олио. Щом хванат златист загар, добавяме предварително изцедения сок от портокала и лимона заедно с корите на плодовете – така месото ще придобие по-концентриран вкус на плодове.

След като течността в тигана изври поне наполовина, добавяме меда, настъргания джинджифил и лютия пипер (по желание).

Объркваме добре и оставяме гърдите да се готвят няколко минути. След това прехвърляме гърдите в плика за печене и печем според указанията на опаковката. Междувременно сваряваме обелената и почистена тиква и я намачкваме. След това към нея прибавяме сметаната, прясното мляко и маслото и разбъркваме до получаването на хомогенна смес.

Накрая овкусяваме със сол и черен пипер.

Прехвърлете в плика за печене и печете според указанията.

Сварете тиквата в подсолена вода и намачкайте с уред за мачкане на картофи.

Поставете в тенджерка заедно със сметаната, млякото и маслото и разбъркайте на слаб огън, докато не забълбука.

Овкусете със сол и пипер.

Разбира се, можете да не правите нищо и просто да го ударите на мързел.

Няма нищо лошо – заслужавате да отделите малко време за себе си.

Казват, че в края на седмицата отново ще застудее!

Какво от това! Ние много добре знаем, че колкото и да е лют, месец февруари е кратък.

]]>
Знаем, че февруари е един от най-студените зимни месеци.

За това няма как да не се радваме на изненадващо топлото време в последните дни.

Погледнете!

Навън е почти пролет. А пролетта предполага и разходки из природата.

ИЗБЯГАЙТЕ ЗА МАЛКО ОТ АПАРТАМЕНТА

Отложете ангажиментите си за следващия ден. През февруари трябва да използваме всяка една възможност да избягаме, макар и за час-два от скучното ежедневие.

Планината е пред нас.

Пригответе набързо багажа си!

Пригответе си топла напитка, сложете очилата и да поемаме нагоре! Или, ако не ви се изкачват върхове, идете в парка. Да се насладим на хубавото време и да избягаме от всекидневието!!!

СЪЗДАЙТЕ СИ ВАШЕ ЯКО МЯСТО

Сутрин!

Душ, ароматно кафе? Или същото, но в обратен порядък!

Знаете ли, винаги е яко да пееш под душа. Но още по-яко е да слушаш музика, докато се къпеш. Аз лично съм си инсталирал Bluetooth като този. Той е водоустойчив.

И си слушам музика. Понеже се заплесвам, докато вземам душ и слушам, от време на време поглеждам часовника, който се намира на говорителя.

Денят започва по-добре, когато си пееш под душа...

ПРИГОТВЕТЕ СИ ВКУСНА ЗАКУСКА

Закуската е най-важното хранене за деня.

Направете си фреш от грейпфрут.

Или, защо не, закуска за шампиони с различни вкусотии.

Пригответе хапването и изненадайте половинката си! Денят ще е по-добър на пълен стомах.

ВЕЧЕРЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Няма нищо по-уютно от семейната вечеря. През зимните месеци винаги е приятно да хапнем печено месо!

Ето ви една рецепта за печени свински гърди с глазура от мед, портокал и джинджифил

Съставки за 4 порции:

900 g свински гърди с кост в плик за печене
1 портокал
30 g джинджифил
1 лимон
50 g мед
1 ч.л. лют червен пипер
по желание
1 kg тиква
обелена без семките
100 ml прясно мляко
200 ml сметана за готвене
50 g масло
30 ml слънчогледово олио
сол и черен пипер

Запечатваме гърдите от двете страни в тиган със загрято олио. Щом хванат златист загар, добавяме предварително изцедения сок от портокала и лимона заедно с корите на плодовете – така месото ще придобие по-концентриран вкус на плодове.

След като течността в тигана изври поне наполовина, добавяме меда, настъргания джинджифил и лютия пипер (по желание).

Объркваме добре и оставяме гърдите да се готвят няколко минути. След това прехвърляме гърдите в плика за печене и печем според указанията на опаковката. Междувременно сваряваме обелената и почистена тиква и я намачкваме. След това към нея прибавяме сметаната, прясното мляко и маслото и разбъркваме до получаването на хомогенна смес.

Накрая овкусяваме със сол и черен пипер.

Прехвърлете в плика за печене и печете според указанията.

Сварете тиквата в подсолена вода и намачкайте с уред за мачкане на картофи.

Поставете в тенджерка заедно със сметаната, млякото и маслото и разбъркайте на слаб огън, докато не забълбука.

Овкусете със сол и пипер.

Разбира се, можете да не правите нищо и просто да го ударите на мързел.

Няма нищо лошо – заслужавате да отделите малко време за себе си.

Казват, че в края на седмицата отново ще застудее!

Какво от това! Ние много добре знаем, че колкото и да е лют, месец февруари е кратък.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/kakvo-da-pravim-vav-vtorata-sedmitca-na-fevruari-745692.html Thu, 11 Feb 2021 10:01:27 +0200
Юлия Навалная: Не съм силна, обикновена съм https://offnews.bg//litca/iulia-navalnaia-ne-sam-silna-obiknovena-sam-745227.html Юлия, съпругата на Алексей Навални, излезе с обръщение към привържениците му за пръв след обявяването на присъдата. Вчера Симоновският съд в Москва осъди руския опозиционер на три и половина години затворническа колония.

През януари Юлия Навалная беше задържана за кратко два пъти, тъй като властите я обвиняват, че е взела участие в мирните протести в защита на съпруга й.

Полицейски управления, съдилища и обиски - това е животът ми напоследък. Пишете ми, че съм силна. Не съм силна, обикновена съм. Чета всичките ви съобщения и разбирам, че толкова много добри, силни и прилични хора подкрепят и Алексей, и мен. Ето защо не се отказваме и не се страхуваме. Все пак ще победим, заяви Навалная.

Благодаря ви много, че излязохте, че пишете, че ме питате как съм. Добре съм. Имам писмо от мъжа ми, майка ми прати сарми, дъщеря ми вече е в  TikTok, а аз бях глобена, защото излязох в родния си град. Нищо особено - казва още съпругата на руския опозиционер.

]]>
Юлия, съпругата на Алексей Навални, излезе с обръщение към привържениците му за пръв след обявяването на присъдата. Вчера Симоновският съд в Москва осъди руския опозиционер на три и половина години затворническа колония.

През януари Юлия Навалная беше задържана за кратко два пъти, тъй като властите я обвиняват, че е взела участие в мирните протести в защита на съпруга й.

Полицейски управления, съдилища и обиски - това е животът ми напоследък. Пишете ми, че съм силна. Не съм силна, обикновена съм. Чета всичките ви съобщения и разбирам, че толкова много добри, силни и прилични хора подкрепят и Алексей, и мен. Ето защо не се отказваме и не се страхуваме. Все пак ще победим, заяви Навалная.

Благодаря ви много, че излязохте, че пишете, че ме питате как съм. Добре съм. Имам писмо от мъжа ми, майка ми прати сарми, дъщеря ми вече е в  TikTok, а аз бях глобена, защото излязох в родния си град. Нищо особено - казва още съпругата на руския опозиционер.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/iulia-navalnaia-ne-sam-silna-obiknovena-sam-745227.html Wed, 3 Feb 2021 20:24:04 +0200
Музикантите, които можеха какво ли не https://offnews.bg//litca/muzikantite-koito-mozheha-kakvo-li-ne-744852.html Пиша тази статия в дни, в които професията на музиканта е поставена под въпрос...

Да, в дни на пандемия, в дни на извънредно положение огромно количество световни музикални институти са затворени, коварният китайски вредител COVID-19 удари най-напред именно изкуството и културата, а у нас, по стар навик, взехме да цъкаме с език да да си припомняме старата поговорка "Музикант къща не храни".

Музикант къща не храни, но може да ви построи къща - да я изчисли, да я проектира, да ви напише договор и да ви препоръча правилните от химическа гледна точка материали. Скъпи мои читатели, сега ще кажете, че съм слънчасал, въпреки че навън е минус 4. Ама не, не е така. И със следващите четири малки истории ще ви убедя в обратното...

I. Игор Стравински - юристът

В изкуството на XX век има само двама гениални творци-хамелеони. Това са Пабло Пикасо и Игор Стравински. Двамата минават през изключително много периоди в творчеството си, като всеки период е толкова различен от предишните, че само големи познавачи могат да разберат, че е дело на един и същи творец.

Стрaвински е руски композитор, но колкото е руски, толкова е и френски, швейцарски и американски. Защото е живял във всяка една от тези държави и е дал по нещо на изкуството там. Още се помни случаят, в който той прави своя трактовка на американския химн, изпълнена на концерт в Бостън през 1944 година, след което композиторът има сериозни проблеми с американските власти. Все още съществува версия, според която той е бил арестуван, макар че самият Стравински (който не е обичал да говори по темата) отрича.

Но да не ви занимавам повече със скандалите около Стравински (който е бил гадже с Коко Шанел, мръсник такъв), а да ви разкажа за неговата професия.

Като млад Игор е ученик на един от най-големите руски композитори - Николай Римски-Корсаков. Когато вижда какъв огромен талант има неговият ученик, Корсаков е категоричен:

"Игор, никаква консерватория. Ако идеш в консерваторията, ще те смачкат и ще те вкарат в калъп. За това отивай да учиш нещо друго и пиши музика."

И така Стравински, вместо да учи контрапункт, четене на стари ключове, анализ и хармония, заляга над учебниците по право. Така и не завършва, но резултатът е налице - на 29 май 1913 година в театър "Шанз Елизе" е премиерата на неговия балет "Пролетно тайнство", който е толкова гениален, че променя цялата музика на XX век... И предизвиква такъв зверски скандал, какъвто никое друго музикално произведение не е предизвиквало.

Дали Стравински щеше да напише такова варварско парче, ако бе учил в музикалната академия? Никой не знае. Може би скучните учебници по право са допринесли за този заряд на музиката в ранните му творби...

II. Ернст Ансерме - математикът-диригент

Понеже започнахме със Стравински, няма как да не продължим плавно към един от най-близките му приятели - диригентът Ернст Ансерме. Стравински и Ансерме са свързани с дълбока дружба и творческо партньорство, като юристът-композитор често споменава своя приятел - основателят на оркестъра на Романска Швейцария като най-добрия изпълнител на музиката му (Стравински мрази думата "интерпретация", той има доста по-консервативно отношение към изпълнението на музиката си).

Ансерме е един от най-големите диригенти на XX век. Истината обаче е, че той по образование е математик. Професор по математика в университета в Лозана, Ансерме започва да се занимава сериозно с музика някъде около 1912 година, а през 1918 основава оркестъра на Романска Швейцария. Концертира, записва огромно количество музика, осъществява респектиращо количество премиери на нови творби на Стравински, Бритън, Мануел де Фая, Прокофиев.

Ансерме обаче не изоставя математиката. Противник на додекафоничната техника, създадена от Арнолд Шьонберг, той пише книгата си „Les fondements de la musique dans la conscience humaine“ (1961), в която по математически път оборва концепцията на додекафонията (система за композиране, която използва 12 тонови серии).

Ансерме, впрочем, казва нещо, което не е типично за математик: "Когато слушам Стравински, виждам, че нещо извън мен става. Когато слушам Брамс, усещам, че нещо става с мен".

Тази мисъл едва ли се е харесала на неговият приятел Игор, но да продължим нататък.

III. Александър Бородин - композиторът-химик

Александър Бородин е представител на поколението преди това на Игор Стравински. Бородин е съмишленик на учителя на Стравински - Николай Римски-Корсаков, и заедно с него и още няколко композитори - Кюи, Балакирев и Мусоргски - основава "Могъщата петорка" (на руски - "Могучая кучка").

Бородин няма голямо творчество, но за сметка на това пише гениалната опера "Княз Игор" - една от иконичните творби на руската класическа музика. А много години по-късно актьорът Уил Смит рапира върху темата от "Половецки танци", но това е друга, далеч по-тъжна тема...

Както казах вече, Бородин не оставя огромно наследство. Това е така, защото композиторът всъщност... е химик. И то не какъв да е химик, а химик със световно значение. Учил в Хайделберг, Бородин работи върху напълно непонятни за мен изследвания, сред които първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид. Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер, публикувана през 1939 г., е наричана в Съветския съюз Бородинова реакция.

На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция (каквото и да е това), съвместно с Адолф Вурц.

Междувременно, когато му остане време, той пише струнни квартети, симфонични творби като "В степите на средна Азия", камерна, вокална и симфонична музика.

Викате нямало химия в музиката? Много ви здраве от Бородин!!!

IV. Димитър Ненов - композиторът-архитект

Димитър Ненов безспорно е един от най-интересните български композитори от първата половина на XX век. Немски възпитаник, автор на различни музикални произведения, недолюбван и игнориран от социалистическата власт след 9 септември 1944 година, Димитър Ненов пише фундаментални творби за българската музика, сред които "Токата", Концерт за пиано и оркестър, симфоничната поема – „Коледа“, симфоничната сюита „Тракия“.

Това обаче е само част от живота на Ненов. Другата част от живота му е свързана с архитектурата. Освен музика Ненов завършва и архитектура през 1927 година в Германия. Завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927 – 1929) е в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, (днешния Първомай) след Чирпанското земетресение 1928. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково. 

Впрочем, все още можем да видим сгради, проектирани от Димитър Ненов, като тази в Плевен:

Ненов участва и в колектива, който проектира първата сграда на Централна гара в София. Паралелно с това пише и музика. Незаслужено пренебрегван български композитор, който обаче дава много и на българската музика, и на българската архитектура.

V. Музикант къща не храни

Днес, в този момент, в края на януари 2021 година музикантите са последна грижа. Всъщност ние рядко сме уважавали труда им и винаги сме ги смятали за отрицателни герои. Дори басните са ни такива - мравката е яка, щурецът - пъпен негодник.

Разказах ви за тези четирима велики музиканти. А можех да ви разкажа за Мангъров, за Бойко, за Мая Манолова, за генерал Мутафчийски и за здравния министър Ангелов.

Ама не ми се разказва за тях. И не мисля, че някога ще ми се разказва за някакви хора като Валерката, който размахва различни пръсти и ние си губим времето да го коментираме.

Музикант къща не храни. Особено днес. Но музиканта ще го запомним. А останалите - не.

А музикантите могат какво ли не. Само не знам какво могат канцеларските плъхове, които ръководят живота ни, откакто се помним...

]]>
Пиша тази статия в дни, в които професията на музиканта е поставена под въпрос...

Да, в дни на пандемия, в дни на извънредно положение огромно количество световни музикални институти са затворени, коварният китайски вредител COVID-19 удари най-напред именно изкуството и културата, а у нас, по стар навик, взехме да цъкаме с език да да си припомняме старата поговорка "Музикант къща не храни".

Музикант къща не храни, но може да ви построи къща - да я изчисли, да я проектира, да ви напише договор и да ви препоръча правилните от химическа гледна точка материали. Скъпи мои читатели, сега ще кажете, че съм слънчасал, въпреки че навън е минус 4. Ама не, не е така. И със следващите четири малки истории ще ви убедя в обратното...

I. Игор Стравински - юристът

В изкуството на XX век има само двама гениални творци-хамелеони. Това са Пабло Пикасо и Игор Стравински. Двамата минават през изключително много периоди в творчеството си, като всеки период е толкова различен от предишните, че само големи познавачи могат да разберат, че е дело на един и същи творец.

Стрaвински е руски композитор, но колкото е руски, толкова е и френски, швейцарски и американски. Защото е живял във всяка една от тези държави и е дал по нещо на изкуството там. Още се помни случаят, в който той прави своя трактовка на американския химн, изпълнена на концерт в Бостън през 1944 година, след което композиторът има сериозни проблеми с американските власти. Все още съществува версия, според която той е бил арестуван, макар че самият Стравински (който не е обичал да говори по темата) отрича.

Но да не ви занимавам повече със скандалите около Стравински (който е бил гадже с Коко Шанел, мръсник такъв), а да ви разкажа за неговата професия.

Като млад Игор е ученик на един от най-големите руски композитори - Николай Римски-Корсаков. Когато вижда какъв огромен талант има неговият ученик, Корсаков е категоричен:

"Игор, никаква консерватория. Ако идеш в консерваторията, ще те смачкат и ще те вкарат в калъп. За това отивай да учиш нещо друго и пиши музика."

И така Стравински, вместо да учи контрапункт, четене на стари ключове, анализ и хармония, заляга над учебниците по право. Така и не завършва, но резултатът е налице - на 29 май 1913 година в театър "Шанз Елизе" е премиерата на неговия балет "Пролетно тайнство", който е толкова гениален, че променя цялата музика на XX век... И предизвиква такъв зверски скандал, какъвто никое друго музикално произведение не е предизвиквало.

Дали Стравински щеше да напише такова варварско парче, ако бе учил в музикалната академия? Никой не знае. Може би скучните учебници по право са допринесли за този заряд на музиката в ранните му творби...

II. Ернст Ансерме - математикът-диригент

Понеже започнахме със Стравински, няма как да не продължим плавно към един от най-близките му приятели - диригентът Ернст Ансерме. Стравински и Ансерме са свързани с дълбока дружба и творческо партньорство, като юристът-композитор често споменава своя приятел - основателят на оркестъра на Романска Швейцария като най-добрия изпълнител на музиката му (Стравински мрази думата "интерпретация", той има доста по-консервативно отношение към изпълнението на музиката си).

Ансерме е един от най-големите диригенти на XX век. Истината обаче е, че той по образование е математик. Професор по математика в университета в Лозана, Ансерме започва да се занимава сериозно с музика някъде около 1912 година, а през 1918 основава оркестъра на Романска Швейцария. Концертира, записва огромно количество музика, осъществява респектиращо количество премиери на нови творби на Стравински, Бритън, Мануел де Фая, Прокофиев.

Ансерме обаче не изоставя математиката. Противник на додекафоничната техника, създадена от Арнолд Шьонберг, той пише книгата си „Les fondements de la musique dans la conscience humaine“ (1961), в която по математически път оборва концепцията на додекафонията (система за композиране, която използва 12 тонови серии).

Ансерме, впрочем, казва нещо, което не е типично за математик: "Когато слушам Стравински, виждам, че нещо извън мен става. Когато слушам Брамс, усещам, че нещо става с мен".

Тази мисъл едва ли се е харесала на неговият приятел Игор, но да продължим нататък.

III. Александър Бородин - композиторът-химик

Александър Бородин е представител на поколението преди това на Игор Стравински. Бородин е съмишленик на учителя на Стравински - Николай Римски-Корсаков, и заедно с него и още няколко композитори - Кюи, Балакирев и Мусоргски - основава "Могъщата петорка" (на руски - "Могучая кучка").

Бородин няма голямо творчество, но за сметка на това пише гениалната опера "Княз Игор" - една от иконичните творби на руската класическа музика. А много години по-късно актьорът Уил Смит рапира върху темата от "Половецки танци", но това е друга, далеч по-тъжна тема...

Както казах вече, Бородин не оставя огромно наследство. Това е така, защото композиторът всъщност... е химик. И то не какъв да е химик, а химик със световно значение. Учил в Хайделберг, Бородин работи върху напълно непонятни за мен изследвания, сред които първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид. Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер, публикувана през 1939 г., е наричана в Съветския съюз Бородинова реакция.

На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция (каквото и да е това), съвместно с Адолф Вурц.

Междувременно, когато му остане време, той пише струнни квартети, симфонични творби като "В степите на средна Азия", камерна, вокална и симфонична музика.

Викате нямало химия в музиката? Много ви здраве от Бородин!!!

IV. Димитър Ненов - композиторът-архитект

Димитър Ненов безспорно е един от най-интересните български композитори от първата половина на XX век. Немски възпитаник, автор на различни музикални произведения, недолюбван и игнориран от социалистическата власт след 9 септември 1944 година, Димитър Ненов пише фундаментални творби за българската музика, сред които "Токата", Концерт за пиано и оркестър, симфоничната поема – „Коледа“, симфоничната сюита „Тракия“.

Това обаче е само част от живота на Ненов. Другата част от живота му е свързана с архитектурата. Освен музика Ненов завършва и архитектура през 1927 година в Германия. Завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927 – 1929) е в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, (днешния Първомай) след Чирпанското земетресение 1928. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково. 

Впрочем, все още можем да видим сгради, проектирани от Димитър Ненов, като тази в Плевен:

Ненов участва и в колектива, който проектира първата сграда на Централна гара в София. Паралелно с това пише и музика. Незаслужено пренебрегван български композитор, който обаче дава много и на българската музика, и на българската архитектура.

V. Музикант къща не храни

Днес, в този момент, в края на януари 2021 година музикантите са последна грижа. Всъщност ние рядко сме уважавали труда им и винаги сме ги смятали за отрицателни герои. Дори басните са ни такива - мравката е яка, щурецът - пъпен негодник.

Разказах ви за тези четирима велики музиканти. А можех да ви разкажа за Мангъров, за Бойко, за Мая Манолова, за генерал Мутафчийски и за здравния министър Ангелов.

Ама не ми се разказва за тях. И не мисля, че някога ще ми се разказва за някакви хора като Валерката, който размахва различни пръсти и ние си губим времето да го коментираме.

Музикант къща не храни. Особено днес. Но музиканта ще го запомним. А останалите - не.

А музикантите могат какво ли не. Само не знам какво могат канцеларските плъхове, които ръководят живота ни, откакто се помним...

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//litca/muzikantite-koito-mozheha-kakvo-li-ne-744852.html Thu, 28 Jan 2021 13:29:15 +0200
Александър Мосолов, или как нотният лист може да те изпрати в ГУЛАГ https://offnews.bg//litca/aleksandar-mosolov-ili-kak-notniat-list-mozhe-da-te-izprati-v-gulag-744403.html Казват, че революцията изяждала децата си.

Сигурно е така. Всяка революция се случва благодарение на смели хора, които са склонни да умрат, да жертват себе си в името на собствените си идеали.

И забележете - винаги, при всяка революция, когато революционерите спечелят, се появяват едни други хора, които поемат в своите потни, студени и нечистоплътни ръце постигнатото от идеалистите.

А идеалистите - е, те биват изхвърлени зад борда. Така е при революциите. И ние имахме възможност да видим много от тях. В последните години що революция се случи, що нещо... Изтъркахме по няколко чифта подметки само за да може едни мазни коп**нца да се намърдат в хранилката.

Мисля си това, докато чета поредните напъни на поредните пишман опозиционни формации и случайно, докато чета, попадам на едно произведение - "Iron Foundry" ("Стоманолеярна") на композитора Александър Мосолов, което не бях слушал от доста време.

И реших, че точно днес, два месеца преди поредната "електорална" революция, е хубаво да ви разкажа за един истински революционер в изкуството, когото днес сме позабравили. Защото ние имаме тази способност - да забравяме. Гинко билобата не стига, времената са кризисни, а и за какво ни е да помним - когато помним ни лъжат по-трудно...

Кой е Александър Мосолов?

Както знаете, през 1917 година в Русия се случва ВОСР - Великата октомврийска социалистическа революция. Това, че ние почитахме тази "светла" дата през ноември, си беше още нещо забавно, защото междувременно всички бяхме преминали към новия календар и вместо в края на октомври, празнувахме на 7-ми ноември.

Но не това е темата на този разказ.

В зората на революцията прогресивната интелигенция е рамо до рамо с професионалните революционери. И горещо приветства рухването на "старий, гнилий строй" - както се пееше в "Интернационала".

В началото на XX век почти цялата световна интелигенция е лява, да не кажа ултралява - Лорка, Чаплин, Дали, Пикасо, Диего Ривера, Фрида Кало, Андре Бретон, Пол Елюар, Луис Бунюел, Тристан Тцара.

А в Русия, като страна, в която комунистическият строй се възцарява след Червена революция, се появява плеяда от гениални авангардисти. Да изреждам ли имената им? Владимир Маяковски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Александър Введенски, Даниил Хармс, Владимир Татлин. 

Общото между всичките тези автори е едно - те са млади, безкомпромисни, възприемащи света с очите на идеализма и... онова, което днес наричаме "авангардисти".

Именно това е времето, в което започва да твори и още един руски авангардист - Александър Мосолов.

Роден през 1900 година в Киев, Мосолов расте в арт семейство - майка му е оперна певица, а доведеният му баща (бащата на Мосолов умира твърде млад) е художник.

Бъдещият композитор взема първите уроци по музика от майка си, но е закърмен с леви идеи, за които спомага и работата му - през 1917, току-що напуснал гимназията, младият Александър работи в кабинета на Народния комисар за държавен контрол (каквото и да означава това) и службата му включва доставяне на поща. А доставянето на пощата го сблъсква със самия Ленин, което повлиява още по-сериозно върху младия музикант от дребнобуржоазен произход. И така Мосолов се включва като доброволец в Червената армия, Първи конен полк, и воюва на полския и украинския фронт. След което получава орден "Червено знаме", но излиза от войната с посттравматичен стрес. Лекува се до 1921 година и постъпва в Московската консерватория, където става ученик по композиция на Райнхолд Глиер и Николай Мясковски.

Именно тук започва странната му кариера. Той е популярен повече като блестящ пианист, но първите му творби предизвикват огромен интерес поради смелия му стил.

Мосолов пише своя първи струнен квартет, чиято премиера е на 30 юни 1927 във Франкфурт. Творбата предизвиква интерес, а година по-късно от Болшой театър в Москва поръчват на младия композитор да се включи в балетен проект, който представя футуристична поема за Москва - според заданието различните части на балета, които трябва да напишат различни композитори (сред които и Дмитрий Шостакович), трябва да представи Москва в различни периоди - от миналото до неслучилото се бъдеще.

Проектът обаче е прекратен по неясни причини. А Мосолов започва да работи идейно по своя балет "Стомана".

Какво е важно да знаем за това време в Русия и изкуството? Това е времето на всякакви революционни промени. Една от тях е отричането на романтизма, който е "остатък от буржоазното време". Така в изкуството зейва огромна дупка, която бива запълнена от младите, революционно настроени творци.

Мосолов започва работа върху балета "Стомана", чието либрето е написано от Инна Чернецкая. Той пише няколко части, но до концертно изпълнение се добира само една от тях - "Стоманолеярна' ("Iron Factory"). Тя е изпълнена на концерт заедно с други творби на млади авангардисти, сред които и Втора симфония на Дмитрий Шостакович.

Годината е 1928. След още четири години ситуацията ще се промени драстично.

Социалистически реализъм vs социалистически авангардизъм

През 1932 година в Русия настъпва времето на изчистване на концепциите за изкуството. Така се появява социалистическия реализъм. Социалистическия реализъм е теоретично - естетическа конституция, която вкарва изкуството в коловозите на пропагандно - народняшки стил - без авангардни решения, без умозрителен формализъм, без песимизъм! Всяка дума, всяка нота, всеки цвят на платното трябва да възхваляват социализма и да носят вярата в победата на комунизма. И да клеймят упадъчното западно изкуство и враговете на революцията.

И тук започват бедите за всички млади леви авангардисти - въпреки всичките им ордени, отличия и успехи, те изведнъж се превръщат във врагове.

По това време Александър Мосолов пише своята сюита по теми от тюркменистанския фолклор.

И тук новосформираната армия на соцреализма започва атака срещу младия композитор. Обвинен в гнил авангардизъм, в упадъчен формализъм, в песимизъм и подигравка с идеите на пролетарската революция, Мосолов започва да губи почва под краката си.

Негови произведения не се изпълняват, получава постоянни атаки от всички възможни места. Което го принуждава през 1932 година да напише писмо, адресирано лично до Сталин.

В писмото си Мосолов пише:

"Другарю Сталин! От 1926 г. аз съм обект на постоянни внушения. Вече съм в невъзможност да работя. Аз съм композитор и моите произведения трябва да се изпълняват! Трябва да тествам творбите си спрямо масите; ако стигна до провал, ще знам къде трябва да променя нещата."

Наивният Мосолов моли Сталин да „повлияе на пролетарските музиканти и техните "войници" (композиторът използва думата "мирмидоми"), които не ми позволяват да работя в СССР или „да разреши заминаването ми в чужбина, където аз, с моята музика , бих могъл да бъда по-полезен за СССР, отколкото тук, където ме тормозят и не ми е позволяват да показвам силите си".

И другарят Сталин реагира

Знаете, че другарят Сталин не си поплюва много.

Композитори ли? Герои от войната ли?

У нас незаменимьх нет!!!

На Мосолов започват да се случват поредица от неприятни случки. Първата от тях става през 1936. Тогава композиторът с изумление научава, че е изключен от Съюза на композиторите. Причината - дръжте се за стола - "лошо отношение към сервитьорките в стола".

Голям праз - ще си кажете вие. Да, днес това изглежда смешно, но по времето на социализма единственият начин да бъдеш изпълняван бе, ако си член на съюза на композиторите в страната си.

Мосолов обаче още нищо не е видял. Оказва се, че той е участвал в пиянска свада в ресторант "Прес хаус". И тогава младият и непокорен Мосолов вече си получава заслуженото - набързо съдът постановява - "този хулиган заминава за 8 години в концлагер".

И така Мосолов от концертната зала и световното признание се оказва... в ГУЛАГ. Който пише писма с ултиматуми на бащицата, отива на север...

Реабилитирането на Мосолов като творческа лоботомия

Мосолов прекарва една година в ГУЛАГ. През 1938 неговите учители - Мясковски и Глиер - изпращат писмо до Калинин - председател на Централния изпълнителен комитет на Руската съветска федеративна социалистическа република. В аргументите за освобождаването на Мосолов Мясковски и Глиер посочват, че Мосолов е предан на соцреализма, че той има изключителни творчески способности и, че нито един от учителите не е виждал у него антисъветска нагласа. На 15 юли 1938 г. присъдата на Мосолов е заменена с петгодишно изгнание - той не може да живее в Москва, Ленинград или Киев до 1942 г.

Мосолов има късмет, защото по принцип е осъден по член 58, параграф 10.

И така Мосолов е реабилитиран. И се връща към писането. Но тормозът, затворът и изгнанието вече са сломили смелият му стил. И Мосолов от млад авангардист се превръща в кротък, макар и много талантлив композитор.

Мосолов днес

Сигурно малцина от вас знаят, но нашият бележит художник аниматор (с номинация за Оскар) Тео Ушев прави филм по музика на Александър Мосолов.

Филмът е направен през 2008 година и е по музика на неосъществения и загубен балет "Стомана" на руския авангардист.

Още нещо интересно - Мосолов се оказва и вдъхновител на... "Metallica", които включват "Iron Foundry" в албума си "S&M2", който включва компилация между групата и филхармонията на Сан Франциско.

Изобщо - Мосолов днес се е превърнал в икона на модернизма от началото на XX век. Макар че XX век не се е отнесъл добре с Мосолов...

Колко диеза ти трябват, за да обидиш властта?

И така, с това текстът ми за композитора Александър Мосолов свършва тук.

Днес, макар и малко, творбите от ранния период на смелия руски композитор са тук, като памет за онова странно време, в което революцията изяждаше децата си.

А ние днес нямаме Мосолов. Ние днес имаме Графа, АзисТ, Павел и Венци Венц.

И е 200 процента сигурно, че те никога няма да имат проблеми с никого.

Живеем във време, в което нотите са просто ноти. Те са безопасни за употреба.

Те няма да изпратят никой от родните творци в затвора...

Освен ако не е участвал в някой европроект със съмнителна ефективност.

Пиша този текст за Мосолов по две причини.

Първата - да ви накарам да спрете да слушате мазни тъпотии и да послушате малко истинска музика.

И втората - да ви накарам да си помислите какво трябва да е изкуството - нещо, създадено, за да маате кореми у земята и да меткате салфетки? Или нещо, което да сочи с пръст и да бърка в раните на обществото ни.

И с това ви оставям. Ако с диези се сваляше властта, бих писал диези до откат. И бемоли. И ноти.

Но, уви, не съм гениален. А, уви, гениалните творци всяка власт се опитва да смачка.

И май това е краят на историята за Алексанър Мосолов.

4/4, ре минор, Allegro!

Да започваме!

]]>
Казват, че революцията изяждала децата си.

Сигурно е така. Всяка революция се случва благодарение на смели хора, които са склонни да умрат, да жертват себе си в името на собствените си идеали.

И забележете - винаги, при всяка революция, когато революционерите спечелят, се появяват едни други хора, които поемат в своите потни, студени и нечистоплътни ръце постигнатото от идеалистите.

А идеалистите - е, те биват изхвърлени зад борда. Така е при революциите. И ние имахме възможност да видим много от тях. В последните години що революция се случи, що нещо... Изтъркахме по няколко чифта подметки само за да може едни мазни коп**нца да се намърдат в хранилката.

Мисля си това, докато чета поредните напъни на поредните пишман опозиционни формации и случайно, докато чета, попадам на едно произведение - "Iron Foundry" ("Стоманолеярна") на композитора Александър Мосолов, което не бях слушал от доста време.

И реших, че точно днес, два месеца преди поредната "електорална" революция, е хубаво да ви разкажа за един истински революционер в изкуството, когото днес сме позабравили. Защото ние имаме тази способност - да забравяме. Гинко билобата не стига, времената са кризисни, а и за какво ни е да помним - когато помним ни лъжат по-трудно...

Кой е Александър Мосолов?

Както знаете, през 1917 година в Русия се случва ВОСР - Великата октомврийска социалистическа революция. Това, че ние почитахме тази "светла" дата през ноември, си беше още нещо забавно, защото междувременно всички бяхме преминали към новия календар и вместо в края на октомври, празнувахме на 7-ми ноември.

Но не това е темата на този разказ.

В зората на революцията прогресивната интелигенция е рамо до рамо с професионалните революционери. И горещо приветства рухването на "старий, гнилий строй" - както се пееше в "Интернационала".

В началото на XX век почти цялата световна интелигенция е лява, да не кажа ултралява - Лорка, Чаплин, Дали, Пикасо, Диего Ривера, Фрида Кало, Андре Бретон, Пол Елюар, Луис Бунюел, Тристан Тцара.

А в Русия, като страна, в която комунистическият строй се възцарява след Червена революция, се появява плеяда от гениални авангардисти. Да изреждам ли имената им? Владимир Маяковски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Александър Введенски, Даниил Хармс, Владимир Татлин. 

Общото между всичките тези автори е едно - те са млади, безкомпромисни, възприемащи света с очите на идеализма и... онова, което днес наричаме "авангардисти".

Именно това е времето, в което започва да твори и още един руски авангардист - Александър Мосолов.

Роден през 1900 година в Киев, Мосолов расте в арт семейство - майка му е оперна певица, а доведеният му баща (бащата на Мосолов умира твърде млад) е художник.

Бъдещият композитор взема първите уроци по музика от майка си, но е закърмен с леви идеи, за които спомага и работата му - през 1917, току-що напуснал гимназията, младият Александър работи в кабинета на Народния комисар за държавен контрол (каквото и да означава това) и службата му включва доставяне на поща. А доставянето на пощата го сблъсква със самия Ленин, което повлиява още по-сериозно върху младия музикант от дребнобуржоазен произход. И така Мосолов се включва като доброволец в Червената армия, Първи конен полк, и воюва на полския и украинския фронт. След което получава орден "Червено знаме", но излиза от войната с посттравматичен стрес. Лекува се до 1921 година и постъпва в Московската консерватория, където става ученик по композиция на Райнхолд Глиер и Николай Мясковски.

Именно тук започва странната му кариера. Той е популярен повече като блестящ пианист, но първите му творби предизвикват огромен интерес поради смелия му стил.

Мосолов пише своя първи струнен квартет, чиято премиера е на 30 юни 1927 във Франкфурт. Творбата предизвиква интерес, а година по-късно от Болшой театър в Москва поръчват на младия композитор да се включи в балетен проект, който представя футуристична поема за Москва - според заданието различните части на балета, които трябва да напишат различни композитори (сред които и Дмитрий Шостакович), трябва да представи Москва в различни периоди - от миналото до неслучилото се бъдеще.

Проектът обаче е прекратен по неясни причини. А Мосолов започва да работи идейно по своя балет "Стомана".

Какво е важно да знаем за това време в Русия и изкуството? Това е времето на всякакви революционни промени. Една от тях е отричането на романтизма, който е "остатък от буржоазното време". Така в изкуството зейва огромна дупка, която бива запълнена от младите, революционно настроени творци.

Мосолов започва работа върху балета "Стомана", чието либрето е написано от Инна Чернецкая. Той пише няколко части, но до концертно изпълнение се добира само една от тях - "Стоманолеярна' ("Iron Factory"). Тя е изпълнена на концерт заедно с други творби на млади авангардисти, сред които и Втора симфония на Дмитрий Шостакович.

Годината е 1928. След още четири години ситуацията ще се промени драстично.

Социалистически реализъм vs социалистически авангардизъм

През 1932 година в Русия настъпва времето на изчистване на концепциите за изкуството. Така се появява социалистическия реализъм. Социалистическия реализъм е теоретично - естетическа конституция, която вкарва изкуството в коловозите на пропагандно - народняшки стил - без авангардни решения, без умозрителен формализъм, без песимизъм! Всяка дума, всяка нота, всеки цвят на платното трябва да възхваляват социализма и да носят вярата в победата на комунизма. И да клеймят упадъчното западно изкуство и враговете на революцията.

И тук започват бедите за всички млади леви авангардисти - въпреки всичките им ордени, отличия и успехи, те изведнъж се превръщат във врагове.

По това време Александър Мосолов пише своята сюита по теми от тюркменистанския фолклор.

И тук новосформираната армия на соцреализма започва атака срещу младия композитор. Обвинен в гнил авангардизъм, в упадъчен формализъм, в песимизъм и подигравка с идеите на пролетарската революция, Мосолов започва да губи почва под краката си.

Негови произведения не се изпълняват, получава постоянни атаки от всички възможни места. Което го принуждава през 1932 година да напише писмо, адресирано лично до Сталин.

В писмото си Мосолов пише:

"Другарю Сталин! От 1926 г. аз съм обект на постоянни внушения. Вече съм в невъзможност да работя. Аз съм композитор и моите произведения трябва да се изпълняват! Трябва да тествам творбите си спрямо масите; ако стигна до провал, ще знам къде трябва да променя нещата."

Наивният Мосолов моли Сталин да „повлияе на пролетарските музиканти и техните "войници" (композиторът използва думата "мирмидоми"), които не ми позволяват да работя в СССР или „да разреши заминаването ми в чужбина, където аз, с моята музика , бих могъл да бъда по-полезен за СССР, отколкото тук, където ме тормозят и не ми е позволяват да показвам силите си".

И другарят Сталин реагира

Знаете, че другарят Сталин не си поплюва много.

Композитори ли? Герои от войната ли?

У нас незаменимьх нет!!!

На Мосолов започват да се случват поредица от неприятни случки. Първата от тях става през 1936. Тогава композиторът с изумление научава, че е изключен от Съюза на композиторите. Причината - дръжте се за стола - "лошо отношение към сервитьорките в стола".

Голям праз - ще си кажете вие. Да, днес това изглежда смешно, но по времето на социализма единственият начин да бъдеш изпълняван бе, ако си член на съюза на композиторите в страната си.

Мосолов обаче още нищо не е видял. Оказва се, че той е участвал в пиянска свада в ресторант "Прес хаус". И тогава младият и непокорен Мосолов вече си получава заслуженото - набързо съдът постановява - "този хулиган заминава за 8 години в концлагер".

И така Мосолов от концертната зала и световното признание се оказва... в ГУЛАГ. Който пише писма с ултиматуми на бащицата, отива на север...

Реабилитирането на Мосолов като творческа лоботомия

Мосолов прекарва една година в ГУЛАГ. През 1938 неговите учители - Мясковски и Глиер - изпращат писмо до Калинин - председател на Централния изпълнителен комитет на Руската съветска федеративна социалистическа република. В аргументите за освобождаването на Мосолов Мясковски и Глиер посочват, че Мосолов е предан на соцреализма, че той има изключителни творчески способности и, че нито един от учителите не е виждал у него антисъветска нагласа. На 15 юли 1938 г. присъдата на Мосолов е заменена с петгодишно изгнание - той не може да живее в Москва, Ленинград или Киев до 1942 г.

Мосолов има късмет, защото по принцип е осъден по член 58, параграф 10.

И така Мосолов е реабилитиран. И се връща към писането. Но тормозът, затворът и изгнанието вече са сломили смелият му стил. И Мосолов от млад авангардист се превръща в кротък, макар и много талантлив композитор.

Мосолов днес

Сигурно малцина от вас знаят, но нашият бележит художник аниматор (с номинация за Оскар) Тео Ушев прави филм по музика на Александър Мосолов.

Филмът е направен през 2008 година и е по музика на неосъществения и загубен балет "Стомана" на руския авангардист.

Още нещо интересно - Мосолов се оказва и вдъхновител на... "Metallica", които включват "Iron Foundry" в албума си "S&M2", който включва компилация между групата и филхармонията на Сан Франциско.

Изобщо - Мосолов днес се е превърнал в икона на модернизма от началото на XX век. Макар че XX век не се е отнесъл добре с Мосолов...

Колко диеза ти трябват, за да обидиш властта?

И така, с това текстът ми за композитора Александър Мосолов свършва тук.

Днес, макар и малко, творбите от ранния период на смелия руски композитор са тук, като памет за онова странно време, в което революцията изяждаше децата си.

А ние днес нямаме Мосолов. Ние днес имаме Графа, АзисТ, Павел и Венци Венц.

И е 200 процента сигурно, че те никога няма да имат проблеми с никого.

Живеем във време, в което нотите са просто ноти. Те са безопасни за употреба.

Те няма да изпратят никой от родните творци в затвора...

Освен ако не е участвал в някой европроект със съмнителна ефективност.

Пиша този текст за Мосолов по две причини.

Първата - да ви накарам да спрете да слушате мазни тъпотии и да послушате малко истинска музика.

И втората - да ви накарам да си помислите какво трябва да е изкуството - нещо, създадено, за да маате кореми у земята и да меткате салфетки? Или нещо, което да сочи с пръст и да бърка в раните на обществото ни.

И с това ви оставям. Ако с диези се сваляше властта, бих писал диези до откат. И бемоли. И ноти.

Но, уви, не съм гениален. А, уви, гениалните творци всяка власт се опитва да смачка.

И май това е краят на историята за Алексанър Мосолов.

4/4, ре минор, Allegro!

Да започваме!

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//litca/aleksandar-mosolov-ili-kak-notniat-list-mozhe-da-te-izprati-v-gulag-744403.html Thu, 21 Jan 2021 16:50:55 +0200
Как художествената гимнастика за мъже излезе на мода https://offnews.bg//litca/kak-hudozhestvenata-gimnastika-za-mazhe-izleze-na-moda-744025.html I. Пролог

Най-дразнещото нещо на тоя свят е, когато се появи някой, който започва да се прави на толкова мъдър, че накрая стига и до оная прословута реч "Аз казах ли ви, че така ще стане?!"

Да бе, казал си ни, то и аз, ако кажа, че довечера ще се стъмни, ще съм прав. А както казваше Волен - "И врагът ми знае, че съм прав".

Обаче не, не, не...

Днес в рубриката "Лица и събития" ви представям човека, който от години говори, че съществува на тоя свят само и единствено за да поеме федерацията по художествена гимнастика... Демек моя милост.

Нешко Робефф - колаж - автор Ифу Шите

Шегувам се. Напоследък обаче най-дръзките шеги често се оказват достоверни.

И сега ще ви докажа, че мъжете и художествената гимнастика въобще не са антиподи един на друг.

Или поне така изглеждат нещата в светлината на новото, джендър неутрално унисекс време и пространство.

Но да започваме, без да се бавим, че имам да тренирам с обръч после...

II. В началото бе Япония

Не случайно Япония е наричана от всички "Страната на изгряващото слънце".

Япония е и родината на художествената гимнастика за спортисти с изпъкнала адамова ябълка, ако ме разбирате накъде бия...

Впрочем художествената гимнастика за мъже възниква в страната на сакето, сушито и сепукото в ранната утрин през далечната вече 1949 година. Оригиналната форма на спорта, груповата художествена гимнастика, е съществувала в предвоенния период и е официално събитие в Националния спортен фестивал, проведен през 1949 г. Оттогава се провеждат изцяло Японското междууниверситетско първенство по художествена гимнастика.

Впрочем какво знаем за художествената гимнастика като цяло? Знаем, че нашите момичета са най-добрите в света. Знаем Нешка Робева, Илиана Раева, Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева... 

Знаем и, че това е спорт, който е своеобразен микс между балет и гимнастика. Включва в себе си уреди като топка, бухалки, ленти, обръчи. Знаем, че първото голямо състезание е било през 1940 година в СССР, а през 1963 се е провело първото световно първенство в Будапеща. И че в началото е имало музикален съпровод само от един инструмент, но днес е възможно съпроводът да е от симфоничен оркестър до death metal група (последното не се е случвало никога де, но ако аз поема художествената гимнастика това ще стане стандарт).

А сега да се върнем на мъжката художествена гимнастика. Тя носи името "ритмична гимнастика" и, за разлика от поразително изящната красота на женската художествена гимнастика, тук имаме динамични и акробатични изпълнения, които демонстрират мускулна сила и скорост.

Един от хората, изцяло пленени от тази енергична красота, е световноизвестният моден дизайнер Исей Мияке. Мияке открива мъжката художествена гимнастика през  2013 г., когато е дълбоко впечатлен от телевизионно представяне от екипа по художествена гимнастика на университета Аомори.

Тогава отборът на Аомори печели японското първенство по художествена гимнастика в продължение на четири години и Всеяпонското междууниверситетско първенство по художествена гимнастика в продължение на 11 поредни години, което го превръща в топ отбора на Япония. Мияке, който търси утеха след голямото земетресение в Източна Япония, вижда в младите спортисти лъч надежда за бъдещето.

Модният дизайнер Исей Мияке

Мъжката художествена гимнастика е голямата мечта на още един човек. Това е треньорът Наката Йошимицу.

Наката Йошимицу, старши треньор на отбора на Университета Аомори, мечтае да превърне мъжката художествена гимнастика в част от културата на Аомори.

Художествената гимнастика за мъже не е добре позната, а Международната федерация по гимнастика не признава спорта като състезателно спортно събитие.

Той дори отпада от Националния спортен фестивал в Япония през 2009 година. Наката, който е и е ръководител на Комитета по художествена гимнастика за мъже в Японската гимнастическа асоциация, полага всички усилия за развитието на спорта, докато продължава да обучава членовете на университетския екип, но, за съжаление, художествената гимнастика за хора, които пикаят прави в писоар, продължава да не се радва на признание.

Наката Йошимицу

III. Как двама мъже промотираха мъжката художествена гимнастика?

Ясно е, че съмишлениците рано или късно се събират.

В случая съмишлениците са двама - Исей Мияке и Наката Йошимицу.

Идеята за провеждане на публично представление събра модния дизайнер и треньора в екип.

Визията на Мияке е особена - вместо просто да представи спорта, той залага на по-свободен израз и пълноценно използване на физическата сила на изпълнителите, за да демонстрира възможностите на мъжката художествена гимнастика пред по-широка аудитория.

Костюмите на изпълнителите са оригинални творения на дизайнера от новата му линия Homme Plissé Issey Miyake.

Продуцент на събитието е Даниел Езралов, приятел на Мияке и световноизвестен хореограф и режисьор, който създаде церемонията по откриването на зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи, Русия.

Даниел Езралов

IV. 18 юли, 2013 година, залата на Национален стадион "Йойоги" - Токио

И така, спектакълът за популяризиране на художествената гимнастика за мъже се случва. Това става на 18 юли 2013 година, в залата на токийския стадион "Йойоги".

Събитието, събрало супер екип, е разграбено още с пускането на билетите - залата събира 2600 души.

За музиката, осветлението и заснемането на представлението са ангажирани артисти от най-висок клас. Зад кулисите събитието изглежда като модно ревю.

Огромно парче син материал, достатъчно голямо, за да покрие кръглия под с диаметър 40 метра, се носи в слабо осветеното пространство за представления. Гимнастиците дърпат материала, карайки го да се издува на вълни. След като балонът се издига в огромна сфера, подобно на водна маса, тя изведнъж се спуска като простор на океана.

Тогава гимнастиците се появяват като живот, излизащ от първичното море, и сцената се променя от тиха към активна. Публиката бързо е привлечена в света, замислен от Даниел Езралов, който казва, че иска гимнастиците да плуват и да се плискат като риби и делфини в „океана“.

В продължение на близо час публиката е прикована, гледайки програма, която съчетава оригиналните изпълнения, хореографирани специално за това събитие, със стандартните състезания на екипа по художествена гимнастика. Публиката е прехласната от високите скокове и умелите техники за преобръщане, както и от деликатните, артистични движения чак до върха на пръстите. Най-ослепителни са прецизните салта.

V. Какво се случва след спектакъла

Само месец след това шоу отборът на Аомори постигна своята дванадесета поредна победа на японското Междууниверситетско първенство по художествена гимнастика. Следват  шампионати по художествена гимнастика през ноември, последвани от публични изяви в Холандия и Германия през декември 2013 и януари 2014 г.

Именно успехите на японците в художествената мъжка гимнастика стават причина духът да изскочи от бутилката.

През 2018 година във Франция е създадена "Асоциация за равенството мъже - жени в художествената гимнастика". Основната цел на асоциацията е спортът да бъде включен в олимпийските игри в Париж през 2024 година. Мъжкото направление вече е признато, но все още не е олимпийски спорт.

Известната треньорка Ирина Винер започва да развива художествената гимнастика за мъже още през 2005 година. Тя работи в Япония.

През декември 2009 г. обаче спортът става официален в Русия. На конференцията за докладване на Всеруската федерация по художествена гимнастика (VFHG) всички представители единодушно гласуваха за създаване на отдел по мъжка художествена гимнастика. Александър Буклов стана негов куратор.

„Всичко придобива официални черти и ще отнеме няколко пъти по-сериозна работа, за да се чуе за нас и най-накрая да се разбере какъв вид спорт е това мъжката художествена гимнастика. Не искаме да се бъркаме с женската художествената гимнастика, така че да има някои "но" и предубедено или пренебрежително отношение" - каза Буклов.

„Академията Ирина Винер сега стартира нова програма - програма за цялостно и хармонично развитие чрез гимнастика, наречена "Звездни деца “. Набираме както момичета, така и момчета от три до дванадесет години“ - продължава той в свое интервю.

Към днешна дата свои отбори имат доста държави, сред които Русия, Япония, Австралия, Канада, Малайзия, Италия, САЩ, Корея, Мексико и Испания. И, както се казва, този спорт върви към своето признание в световен мащаб.

Дали това е красиво или не - оставям преценката на вас. В крайна сметка в балета няма само балерини. Има и балетисти.

Но в цялата история за художествената гимнастика и нейното популяризиране има една голяма поука. И тя е, че когато хората се обединяват в името на една кауза, тази кауза постепенно, кога бързо, кога не чак толкова бързо - се случва.

VI. Защо написах тази история?

Често гледам мачове от българското първенство. И по навик (възпитан съм в краен квартал в провинцията, роден съм преди половин век) наричам футболистите ни "балерини".

И сега, когато седнах да разуча историята на мъжката художествена гимнастика, си дадох сметка, че не съм прав. Балетът е сложно изкуство. Художествената гимнастика, която е наполовина балет, наполовина - акробатика - още по-сложно нещо.

Нямам право да наричам така хора, които не могат да уцелят топката, защото предната вечер са били в чалготеките.

Но не това е важното. Важното е, че всеки спорт има своята история. И че в началото всеки спорт е изглеждал ужасно за нас.

Все още се чудя кой, за Бога, би гледал кърлинг. Ама на, и кърлингът си има своите фенове и се радва на интерес в света.

С това завършвам. Ако някой ден поема Федерацията по художествена гимнастика, ще направя съчетание, изиграно от мъже, тежащи над 130 килограма. По музика на Графа  и Веско мАринов.

И тогава ще видите какво е болка...

А сега ви оставям с едно фамозно изпълнение. Махайте ракията. Изхвърлете сланината през балкона. Обличайте трикото, скъпи мъже, и започвайте тренировки!

Защото скоро ще ви изпитвам.

]]>
I. Пролог

Най-дразнещото нещо на тоя свят е, когато се появи някой, който започва да се прави на толкова мъдър, че накрая стига и до оная прословута реч "Аз казах ли ви, че така ще стане?!"

Да бе, казал си ни, то и аз, ако кажа, че довечера ще се стъмни, ще съм прав. А както казваше Волен - "И врагът ми знае, че съм прав".

Обаче не, не, не...

Днес в рубриката "Лица и събития" ви представям човека, който от години говори, че съществува на тоя свят само и единствено за да поеме федерацията по художествена гимнастика... Демек моя милост.

Нешко Робефф - колаж - автор Ифу Шите

Шегувам се. Напоследък обаче най-дръзките шеги често се оказват достоверни.

И сега ще ви докажа, че мъжете и художествената гимнастика въобще не са антиподи един на друг.

Или поне така изглеждат нещата в светлината на новото, джендър неутрално унисекс време и пространство.

Но да започваме, без да се бавим, че имам да тренирам с обръч после...

II. В началото бе Япония

Не случайно Япония е наричана от всички "Страната на изгряващото слънце".

Япония е и родината на художествената гимнастика за спортисти с изпъкнала адамова ябълка, ако ме разбирате накъде бия...

Впрочем художествената гимнастика за мъже възниква в страната на сакето, сушито и сепукото в ранната утрин през далечната вече 1949 година. Оригиналната форма на спорта, груповата художествена гимнастика, е съществувала в предвоенния период и е официално събитие в Националния спортен фестивал, проведен през 1949 г. Оттогава се провеждат изцяло Японското междууниверситетско първенство по художествена гимнастика.

Впрочем какво знаем за художествената гимнастика като цяло? Знаем, че нашите момичета са най-добрите в света. Знаем Нешка Робева, Илиана Раева, Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева... 

Знаем и, че това е спорт, който е своеобразен микс между балет и гимнастика. Включва в себе си уреди като топка, бухалки, ленти, обръчи. Знаем, че първото голямо състезание е било през 1940 година в СССР, а през 1963 се е провело първото световно първенство в Будапеща. И че в началото е имало музикален съпровод само от един инструмент, но днес е възможно съпроводът да е от симфоничен оркестър до death metal група (последното не се е случвало никога де, но ако аз поема художествената гимнастика това ще стане стандарт).

А сега да се върнем на мъжката художествена гимнастика. Тя носи името "ритмична гимнастика" и, за разлика от поразително изящната красота на женската художествена гимнастика, тук имаме динамични и акробатични изпълнения, които демонстрират мускулна сила и скорост.

Един от хората, изцяло пленени от тази енергична красота, е световноизвестният моден дизайнер Исей Мияке. Мияке открива мъжката художествена гимнастика през  2013 г., когато е дълбоко впечатлен от телевизионно представяне от екипа по художествена гимнастика на университета Аомори.

Тогава отборът на Аомори печели японското първенство по художествена гимнастика в продължение на четири години и Всеяпонското междууниверситетско първенство по художествена гимнастика в продължение на 11 поредни години, което го превръща в топ отбора на Япония. Мияке, който търси утеха след голямото земетресение в Източна Япония, вижда в младите спортисти лъч надежда за бъдещето.

Модният дизайнер Исей Мияке

Мъжката художествена гимнастика е голямата мечта на още един човек. Това е треньорът Наката Йошимицу.

Наката Йошимицу, старши треньор на отбора на Университета Аомори, мечтае да превърне мъжката художествена гимнастика в част от културата на Аомори.

Художествената гимнастика за мъже не е добре позната, а Международната федерация по гимнастика не признава спорта като състезателно спортно събитие.

Той дори отпада от Националния спортен фестивал в Япония през 2009 година. Наката, който е и е ръководител на Комитета по художествена гимнастика за мъже в Японската гимнастическа асоциация, полага всички усилия за развитието на спорта, докато продължава да обучава членовете на университетския екип, но, за съжаление, художествената гимнастика за хора, които пикаят прави в писоар, продължава да не се радва на признание.

Наката Йошимицу

III. Как двама мъже промотираха мъжката художествена гимнастика?

Ясно е, че съмишлениците рано или късно се събират.

В случая съмишлениците са двама - Исей Мияке и Наката Йошимицу.

Идеята за провеждане на публично представление събра модния дизайнер и треньора в екип.

Визията на Мияке е особена - вместо просто да представи спорта, той залага на по-свободен израз и пълноценно използване на физическата сила на изпълнителите, за да демонстрира възможностите на мъжката художествена гимнастика пред по-широка аудитория.

Костюмите на изпълнителите са оригинални творения на дизайнера от новата му линия Homme Plissé Issey Miyake.

Продуцент на събитието е Даниел Езралов, приятел на Мияке и световноизвестен хореограф и режисьор, който създаде церемонията по откриването на зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи, Русия.

Даниел Езралов

IV. 18 юли, 2013 година, залата на Национален стадион "Йойоги" - Токио

И така, спектакълът за популяризиране на художествената гимнастика за мъже се случва. Това става на 18 юли 2013 година, в залата на токийския стадион "Йойоги".

Събитието, събрало супер екип, е разграбено още с пускането на билетите - залата събира 2600 души.

За музиката, осветлението и заснемането на представлението са ангажирани артисти от най-висок клас. Зад кулисите събитието изглежда като модно ревю.

Огромно парче син материал, достатъчно голямо, за да покрие кръглия под с диаметър 40 метра, се носи в слабо осветеното пространство за представления. Гимнастиците дърпат материала, карайки го да се издува на вълни. След като балонът се издига в огромна сфера, подобно на водна маса, тя изведнъж се спуска като простор на океана.

Тогава гимнастиците се появяват като живот, излизащ от първичното море, и сцената се променя от тиха към активна. Публиката бързо е привлечена в света, замислен от Даниел Езралов, който казва, че иска гимнастиците да плуват и да се плискат като риби и делфини в „океана“.

В продължение на близо час публиката е прикована, гледайки програма, която съчетава оригиналните изпълнения, хореографирани специално за това събитие, със стандартните състезания на екипа по художествена гимнастика. Публиката е прехласната от високите скокове и умелите техники за преобръщане, както и от деликатните, артистични движения чак до върха на пръстите. Най-ослепителни са прецизните салта.

V. Какво се случва след спектакъла

Само месец след това шоу отборът на Аомори постигна своята дванадесета поредна победа на японското Междууниверситетско първенство по художествена гимнастика. Следват  шампионати по художествена гимнастика през ноември, последвани от публични изяви в Холандия и Германия през декември 2013 и януари 2014 г.

Именно успехите на японците в художествената мъжка гимнастика стават причина духът да изскочи от бутилката.

През 2018 година във Франция е създадена "Асоциация за равенството мъже - жени в художествената гимнастика". Основната цел на асоциацията е спортът да бъде включен в олимпийските игри в Париж през 2024 година. Мъжкото направление вече е признато, но все още не е олимпийски спорт.

Известната треньорка Ирина Винер започва да развива художествената гимнастика за мъже още през 2005 година. Тя работи в Япония.

През декември 2009 г. обаче спортът става официален в Русия. На конференцията за докладване на Всеруската федерация по художествена гимнастика (VFHG) всички представители единодушно гласуваха за създаване на отдел по мъжка художествена гимнастика. Александър Буклов стана негов куратор.

„Всичко придобива официални черти и ще отнеме няколко пъти по-сериозна работа, за да се чуе за нас и най-накрая да се разбере какъв вид спорт е това мъжката художествена гимнастика. Не искаме да се бъркаме с женската художествената гимнастика, така че да има някои "но" и предубедено или пренебрежително отношение" - каза Буклов.

„Академията Ирина Винер сега стартира нова програма - програма за цялостно и хармонично развитие чрез гимнастика, наречена "Звездни деца “. Набираме както момичета, така и момчета от три до дванадесет години“ - продължава той в свое интервю.

Към днешна дата свои отбори имат доста държави, сред които Русия, Япония, Австралия, Канада, Малайзия, Италия, САЩ, Корея, Мексико и Испания. И, както се казва, този спорт върви към своето признание в световен мащаб.

Дали това е красиво или не - оставям преценката на вас. В крайна сметка в балета няма само балерини. Има и балетисти.

Но в цялата история за художествената гимнастика и нейното популяризиране има една голяма поука. И тя е, че когато хората се обединяват в името на една кауза, тази кауза постепенно, кога бързо, кога не чак толкова бързо - се случва.

VI. Защо написах тази история?

Често гледам мачове от българското първенство. И по навик (възпитан съм в краен квартал в провинцията, роден съм преди половин век) наричам футболистите ни "балерини".

И сега, когато седнах да разуча историята на мъжката художествена гимнастика, си дадох сметка, че не съм прав. Балетът е сложно изкуство. Художествената гимнастика, която е наполовина балет, наполовина - акробатика - още по-сложно нещо.

Нямам право да наричам така хора, които не могат да уцелят топката, защото предната вечер са били в чалготеките.

Но не това е важното. Важното е, че всеки спорт има своята история. И че в началото всеки спорт е изглеждал ужасно за нас.

Все още се чудя кой, за Бога, би гледал кърлинг. Ама на, и кърлингът си има своите фенове и се радва на интерес в света.

С това завършвам. Ако някой ден поема Федерацията по художествена гимнастика, ще направя съчетание, изиграно от мъже, тежащи над 130 килограма. По музика на Графа  и Веско мАринов.

И тогава ще видите какво е болка...

А сега ви оставям с едно фамозно изпълнение. Махайте ракията. Изхвърлете сланината през балкона. Обличайте трикото, скъпи мъже, и започвайте тренировки!

Защото скоро ще ви изпитвам.

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//litca/kak-hudozhestvenata-gimnastika-za-mazhe-izleze-na-moda-744025.html Fri, 15 Jan 2021 10:19:27 +0200
В град в Колорадо от над 10 години расте дъб, дарен от българска фондация https://offnews.bg//litca/v-grad-v-kolorado-ot-nad-10-godini-raste-dab-daren-ot-balgarska-fonda-743975.html Кметът на Форт Колинс е издал специално благодарствено удостоверение на трима българи за засаждането на “Българското“ дърво-символ на приятелство, опазването на природата и правото на здравословен екологичен начин на живот на всички хора. Ще ви разкажем историята на този символичен подарък и неговата съдба през годините.

Новините от последната година и дни често са изпълнени с природни бедствия и катастрофи, пожари, реки, силни снеговалежи, земетресения. И всичко това се случва на фона на продължаващата глобална пандемия от COVID-19.

Много хора се питат дали това е наказание, кой е виновен, човекът или природата? Могат ли милионите финансови средства, отпускани за решаване на тези проблеми да ги тушират за дълготраен период?

А коя е основната причина за тях? Дали поройните дъждове, ледени снежни бури, климатичните изненади или човешката неподготвеност, недобра професионална експертиза на прогнозите, безнаказаност и беззаконие? 

Проблеми, които ако са причинени и с намесата на човека, трудно могат да се разрешат с пари, предвидени за щети, нанесени от природата.

И естествено остава винаги въпросът как ние се отнасяме към Природата по време на големи изпитания и можем ли с нещо много обикновено и по човешки достъпно да направим така, че да подпомогнем намаляването на глобалните проблеми с климата, замърсяването на почвата, въздуха и водата.

Освен да караме колело, да слезем от автомобила и да ходим пеша, има и други начини да помогнем на природата.

Една история от 2009 г. за българско дръвче, засадено в САЩ, може да пренесе доброто си послание и днес.

Форт Колинс е град, разположен северно от Денвър, Колорадо с население 166 000 души и през 2006 г. е обявен за най-доброто място за живеене в САЩ. Освен седалище на щатския университет, градът е домакин на многобройни събития, фестивали и други културни прояви.

Историята започва още през 2005 г., когато трима българи учредяват фондацията "Европейски екологичен фестивал". Сестрите Невена Праматарова, журналист от БНР и Ангелина Праматарова - Фрийман, финансов експерт заедно с адвокат Цветан Цветанов, познат и като автор на футуристични разкази, работят доброволно за каузата да се повиши екологичната култура на хората и по специално на младото поколение.

Фондацията организира и до днес единственият у нас ежегоден Международен фестивал „Зелена вълна – 21 век“ за документални филми и телевизионни програми /понастоящем провеждан в Кърджали/. Филмите от цял свят са посветени на екологията, опазването на природата, човешкия живот и здраве, търсещи решения на глобалните и местните екологични проблеми. Когато тримата учредяват фондацията, екологията все още не е актуална тема за широкото българско общество.

Фондацията прави през годините и нещо изключително важно, особено днес - практически обучения на над 800 ученици и деца, как да се реагира на природните бедствия и промишлените аварии. Още след старта си фондацията организира при всяко фестивално издание засаждането на стотици дървета в различни градове на страната.

Удостоверението от местните власти за дарението на дъба. Снимка: адв. Цветан Цветанов

При посещение на Невена Праматарова във Форт Колинс за Коледните празници на 2008 година, тримата решават, следвайки правилата на местното законодателство, да засадят едно дърво дъб на място, определено от градските власти.

Инициативата им цели да запознае американците с любовта и традиционната грижа на българите към природата и околната среда и като жест на приятелството с другите народи. Местната общественост е приятно изненадана от тази благородна постъпка, която се превръща в местно събитие и допринася за положителната представа за нашата страна.

След като преминават строгите административни процедури по залесяване, българският дъб, дарение от името на Фондация "Европейски екологичен фестивал", е засаден през пролетта на 2009 година от Ангелина Фрийман.

Градските власти в лицето на кмета на Форт Колинс и главният градски лесовъд в знак на признателност и уважение издават Удостоверение за направеното от името на фондацията дарение от тримата българи.

Засаждането на българското дърво се случва малко преди друго важно събитие за фондацията - издаването на български език на световния бестселър “Атака срещу разума“ на носителят на Нoбeлoвa нaгрaдa eкo oбщecтвeник и вицeпрeзидeнт нa CAЩ Aл Гoр. Личнo авторът, който е най-известен именно с природозащитната си дейност, cклюва и подписва дoгoвoр c фoндaциятa и дaрява прaвaтa върху книгата.

Невена Праматарова с книгата на Ал Гор. Снимка: адв. Цветан Цветанов

Дарението на фондацията символизира общите интереси на хората по Земята за опазването на природата и околната среда,за правото ни на по-добър и здравословен начин на живот, споделят тримата българи. Днешният смисъл на тяхното послание е:

„Нека всеки българин във времето на сегашната изтощителна пандемия да осмисли досегашния начин на живот. Не само да се разхождаме по улиците, парковете и планините ,но и да четем повече книги, да подпомагаме книгоиздаването и културата и да засадим по едно дърво на подходящи терени в населените места и в планините. Това е толкова достъпна и достойна за всеки човек благородна екологична „зелена“ постъпка, с която ще се намалят природните бедствия и ще си помогнем да живеем в по-здравословна и екологична среда.“

Учредителят на фондацията Невена Праматарова е популярна журналистка в БНР, водеща на седмичното предаване за изкуство и култура "Артефир" на програма "Христо Ботев" и дългогодишен кореспондент за България на Радио Китай за чужбина. Понастоящем се ангажира с осъществяването на нови екопроекти, а като учредител продължава да подпомага дейността на колегите си във фондацията.

Ангелина Праматарова - Фрийман е финансов експерт и икономист, живее и работи във Форт Колинс, Колорадо и се грижи за българското дърво там.

Адвокат Цветан Цветанов, понастоящем управител на фондацията е известен и с прогнозите, които прави в своите футуристични разкази. Като един от малкото български футуролози, той предвижда твърдо още преди години появата на "виртуалния" човек на планетата, виртуалния начин на живот и общуването онлайн.

]]>
Кметът на Форт Колинс е издал специално благодарствено удостоверение на трима българи за засаждането на “Българското“ дърво-символ на приятелство, опазването на природата и правото на здравословен екологичен начин на живот на всички хора. Ще ви разкажем историята на този символичен подарък и неговата съдба през годините.

Новините от последната година и дни често са изпълнени с природни бедствия и катастрофи, пожари, реки, силни снеговалежи, земетресения. И всичко това се случва на фона на продължаващата глобална пандемия от COVID-19.

Много хора се питат дали това е наказание, кой е виновен, човекът или природата? Могат ли милионите финансови средства, отпускани за решаване на тези проблеми да ги тушират за дълготраен период?

А коя е основната причина за тях? Дали поройните дъждове, ледени снежни бури, климатичните изненади или човешката неподготвеност, недобра професионална експертиза на прогнозите, безнаказаност и беззаконие? 

Проблеми, които ако са причинени и с намесата на човека, трудно могат да се разрешат с пари, предвидени за щети, нанесени от природата.

И естествено остава винаги въпросът как ние се отнасяме към Природата по време на големи изпитания и можем ли с нещо много обикновено и по човешки достъпно да направим така, че да подпомогнем намаляването на глобалните проблеми с климата, замърсяването на почвата, въздуха и водата.

Освен да караме колело, да слезем от автомобила и да ходим пеша, има и други начини да помогнем на природата.

Една история от 2009 г. за българско дръвче, засадено в САЩ, може да пренесе доброто си послание и днес.

Форт Колинс е град, разположен северно от Денвър, Колорадо с население 166 000 души и през 2006 г. е обявен за най-доброто място за живеене в САЩ. Освен седалище на щатския университет, градът е домакин на многобройни събития, фестивали и други културни прояви.

Историята започва още през 2005 г., когато трима българи учредяват фондацията "Европейски екологичен фестивал". Сестрите Невена Праматарова, журналист от БНР и Ангелина Праматарова - Фрийман, финансов експерт заедно с адвокат Цветан Цветанов, познат и като автор на футуристични разкази, работят доброволно за каузата да се повиши екологичната култура на хората и по специално на младото поколение.

Фондацията организира и до днес единственият у нас ежегоден Международен фестивал „Зелена вълна – 21 век“ за документални филми и телевизионни програми /понастоящем провеждан в Кърджали/. Филмите от цял свят са посветени на екологията, опазването на природата, човешкия живот и здраве, търсещи решения на глобалните и местните екологични проблеми. Когато тримата учредяват фондацията, екологията все още не е актуална тема за широкото българско общество.

Фондацията прави през годините и нещо изключително важно, особено днес - практически обучения на над 800 ученици и деца, как да се реагира на природните бедствия и промишлените аварии. Още след старта си фондацията организира при всяко фестивално издание засаждането на стотици дървета в различни градове на страната.

Удостоверението от местните власти за дарението на дъба. Снимка: адв. Цветан Цветанов

При посещение на Невена Праматарова във Форт Колинс за Коледните празници на 2008 година, тримата решават, следвайки правилата на местното законодателство, да засадят едно дърво дъб на място, определено от градските власти.

Инициативата им цели да запознае американците с любовта и традиционната грижа на българите към природата и околната среда и като жест на приятелството с другите народи. Местната общественост е приятно изненадана от тази благородна постъпка, която се превръща в местно събитие и допринася за положителната представа за нашата страна.

След като преминават строгите административни процедури по залесяване, българският дъб, дарение от името на Фондация "Европейски екологичен фестивал", е засаден през пролетта на 2009 година от Ангелина Фрийман.

Градските власти в лицето на кмета на Форт Колинс и главният градски лесовъд в знак на признателност и уважение издават Удостоверение за направеното от името на фондацията дарение от тримата българи.

Засаждането на българското дърво се случва малко преди друго важно събитие за фондацията - издаването на български език на световния бестселър “Атака срещу разума“ на носителят на Нoбeлoвa нaгрaдa eкo oбщecтвeник и вицeпрeзидeнт нa CAЩ Aл Гoр. Личнo авторът, който е най-известен именно с природозащитната си дейност, cклюва и подписва дoгoвoр c фoндaциятa и дaрява прaвaтa върху книгата.

Невена Праматарова с книгата на Ал Гор. Снимка: адв. Цветан Цветанов

Дарението на фондацията символизира общите интереси на хората по Земята за опазването на природата и околната среда,за правото ни на по-добър и здравословен начин на живот, споделят тримата българи. Днешният смисъл на тяхното послание е:

„Нека всеки българин във времето на сегашната изтощителна пандемия да осмисли досегашния начин на живот. Не само да се разхождаме по улиците, парковете и планините ,но и да четем повече книги, да подпомагаме книгоиздаването и културата и да засадим по едно дърво на подходящи терени в населените места и в планините. Това е толкова достъпна и достойна за всеки човек благородна екологична „зелена“ постъпка, с която ще се намалят природните бедствия и ще си помогнем да живеем в по-здравословна и екологична среда.“

Учредителят на фондацията Невена Праматарова е популярна журналистка в БНР, водеща на седмичното предаване за изкуство и култура "Артефир" на програма "Христо Ботев" и дългогодишен кореспондент за България на Радио Китай за чужбина. Понастоящем се ангажира с осъществяването на нови екопроекти, а като учредител продължава да подпомага дейността на колегите си във фондацията.

Ангелина Праматарова - Фрийман е финансов експерт и икономист, живее и работи във Форт Колинс, Колорадо и се грижи за българското дърво там.

Адвокат Цветан Цветанов, понастоящем управител на фондацията е известен и с прогнозите, които прави в своите футуристични разкази. Като един от малкото български футуролози, той предвижда твърдо още преди години появата на "виртуалния" човек на планетата, виртуалния начин на живот и общуването онлайн.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/v-grad-v-kolorado-ot-nad-10-godini-raste-dab-daren-ot-balgarska-fonda-743975.html Thu, 14 Jan 2021 16:03:54 +0200
Красивият свят на другостта и смелостта да го видим https://offnews.bg//litca/krasiviat-sviat-na-drugostta-i-smelostta-da-go-vidim-743106.html Той обича да е красиво. Дворът да е чист. Ароматът на прясно окосена трева да се слива с този на розите. Цветята да са спретнати в пъстри лехи, а храстите - в чудни форми.

Обича да пътува. Да среща нови хора. А после да посреща приятелите си с вкусни сладкиши, направени от самия него.

Обича да ходи на цирк и на театър. Обича да се разхожда.

Но най-много обича въртележките. Може да се вози безкрайно на тях.

Той е Илия и е на 37. От десет години живее в Център за настаняване от семеен тип в гр. Бобов дол. Освен него в центъра са настанени 16 жени и 3 мъже. Всички с тежка и дълбока умствена изостаналост. При повечето от тях липсва реч и наред с умствената изостаналост има и други придружаващи заболявания.

За тези хора се грижи Сдружение „Иновация“. Средната възраст на екипа е 32 години. Освен че са млади, получили са своето образование или специализация в чужбина, те са хора, които за първи път се сблъскват с този тип социална работа в услуги.

Смелостта да излезеш извън рамката

Смелото си решение за подбора на толкова млад екип, управителят на сдружението Борислав Стамболийски обяснява така:

Когато Сдружението спечели конкурса за предоставяне на услугите, организирах конкурс за набиране на лица, които да работят в услугите. Определена комисия трябваше да разгледаме около 60 молби за работа. Над 70% от тези молби, бяха на хора, които до момента бяха работили в стария ДДУМ. В края на интервюто имахме избрани само 2 кандидатури и то за помощен персонал. Нито един от работещите до този момент в Дома, не можеше да назове какво би променил... Много често, сядайки и отговаряйки на въпросите, всички казваха какво не могат, но не можеха да кажат нито едно какво могат или какво биха могли лицата, които извеждаме.

Към онзи момент думата „Център за настаняване от семеен тип” е много нова, няма написана методика какво е точно това и как да са организирани дейностите там. Борислав осъзнава, че персоналът от институцията е силно сугестиран и поради всички новости и тежести, които ги очакват в организирането на новите услуги, решава персоналът да бъде изцяло без опит в подобен тип услуги и да бъде изграден от млади, ентусиазирани и мотивирани хора, с които заедно да се учат в движение. 

Да работиш с хора с увреждания е кауза, която срещаш някъде през всичките кръстопътища на живота си, убеден е Борислав. Той е завършил социални дейности, с две магистратури – Социален мениджмънт и Психо-социална работа. Започва професионалния си път в малка Дирекция „Социално подпомагане”, работата в която описва така:

Сблъскване със съдби и случаи, в които ти не можеш да направиш нищо, ти не си фактор, защото „просто е така”. Не бива да мислиш, не може да си гъвкав, не можеш да излезеш извън рамката. Мисленето ти дори и ехо няма. Всичко е в двете крайности – няма сиво. По това време дневните услуги все още не бяха развити извън областните и големите градове, а нуждата от тях беше крещяща: деца и възрастни бяха все още затворени по домовете си, а други – далеч от човешкото око.

Тежкият път

Поглеждайки назад, наистина – тежък път. Не толкова като тежест от положен труд, колкото неясното по това време за това какво трябва да се случва, това да се учиш в движение, да променяш нагласи и стигми, спомня си Борислав.

Промяната е трудна и за специалистите, които работят за деинституционализацията, но най-вече за хората, които са част от тази деинституционализация.

Изключително трудно е на едно лице с умствена изостаналост в тежка или по-умерена степен, след 25 години да смени начина си на живот и да отиде на друго, макар и по-хубаво място, с други хора, с друг персонал. Да се довери отново.

Но време за губене няма и всичко се случва изключително бързо, за да се извърви големия и тежък път - от един тип грижа към друг.

Ние, хората, работещи в тази сфера, разбирахме, че нещо е трябвало да се случи вчера. Нямаше го времето за адаптация, нямаше го добрия подбор и оценка при това кой, къде. Нямаше ясни критерии. Просто някой идваше да те вземе и те водеше някъде. Много често се случваше хората да бъдат „изсипвани“ като чували с картофи. Въпреки всичко това към днешна дата съм убеден, че това беше необходимо „добро”, за да се случи промяната. Все още не съм убеден, че това бе правилния начин да се случи деинституционализацията и извеждането. Научихме уроците си по трудния начин, категоричен е Борислав.

Според него, когато се предоставят услуги за хора с увреждания няма време да се делят нещата на трудни и на лесни. Ежедневната работа е една борба – борба за здравето, борба за адаптацията, борба в нагласите.

Но да виждаш стопяването на броя памперси дневно, да виждаш как едно лице организира и планува своето ежедневие, да виждаш как по един или друг начин той има мнение и решения, които отстоява... Това ти дава увереност да вървиш по целия този труден и неотъпкан път, споделят от организацията.

Невъзможният избор

Борислав разказва една от най-тежките истории в своя професионален път.

История, свързана с невъзможния избор. В най-щастливия момент от живота си една майка, вместо да се радва на двете си току-що родени деца, трябва да направи своя съдбовен избор. Чува страшна и непонятна диагноза, съобщават, че едното от децата ѝ ще умре до няколко дни и тя трябва да подпише документи, с които да се откаже от него и да се прибере със здравото си дете.

24 години по-късно Борислав става част от тази история, защото именно той съобщава на въпросната майка, че детето ѝ е починало. Дете, за което тя мисли, че отдавна не е измежду живите и не знае за съществуването му. Дете, преминало няколко страховити институции, претърпяло страховити оперативни намеси, но оцеляло.

Миг, за който не искам да си спомням и който ми тежи достатъчно много. Думи, които са толкова тежки, изречени от устата на една майка, която сподели, че „здравото” дете, което е запазила за себе си, е починало три дни след раждането, а за по-увреденото, дори не е посмяла да попита, споделя с мъка Борислав.

Според него е необходимо да извървим още дълъг път, за да се научим да познаваме и да приемаме различията, защото сами по себе си, различията са уникални, важното е да се научим да ги ползваме. Митовете от комунизма и прехода падат един след друг убеден е Борислав:

Не сме най-трудолюбивите, не сме най-гостоприемните, не сме най-толерантните. Загубихме цял един период от почти 30 години, в който трябваше да се отворим, променим, а като че ли се затворихме... Период, който трябваше да бъде за по-добро, да бъдем по-щастливи, по-уверени в себе си, а се оказа, че сме все по-нещастни в ежедневието си, все по-озлобени един към друг, все по-отдалечени един от друг.

Малката усмивка и голямата мотивация

Онзи блясък в очите, онази малка, неподправена усмивка. Дори и най-малката независимост, извоювана от тях и това, че със своите решения и работа поне мъничко си допринесъл да се промени една съдба, това е най-силната мотивация за всички от сдружението.

Много силно се надявам, че в тези тежки времена на кризи, време, в което можем поне за мъничко да останем сами със себе си и да правим равносметки, сега повече от всякога, е необходимо да станем по-добри, по-толерантни, по-разбиращи, по-сплотени, не само към различните, но и към цялото общество. Преживявайки изолацията, виждаме в колко зависимости изпадаме и колко немощни се чувстваме пред елементарни нужди. Колко малки, безсилни сме, когато изгубим близки, приятели... В целия този момент на страх и беззащитност, се надявам голяма част от хората да направят своите равносметки за делата си, за взаимоотношенията си и наистина да тръгнем в една обратна посока.

Нужно е още много малко. Да се научим да ги разбираме и приемаме такива, каквито са. Всеки със своята индивидуалност, споделя надеждите си Борислав.

Като много други лица с интелектуални затруднения и психични разстройства Илия не може да взема решения относно своя собствен живот. Той е един от над 7000 човека, които са поставени под запрещение у нас. Системата на запрещението е 70-годишна. Алтернативата ѝ се нарича подкрепено вземане на решения – когато не друг решава всичко вместо човека с увреждане, а с подкрепа на близки за него хора той взема решенията, които го засягат. Затова и борбени хора от граждански организации продължават с усилията си да осигурят най-важното право на тези хора - да бъдат равнопоставени и зачитани от закона като граждани. В момента петицията за премахване на запрещението в България може да бъде подкрепена тук.

Така един ден Илия може да стане градинар. Той може да подрежда двора си. А също и живота си.

Защото Илия обича да е красиво.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Той обича да е красиво. Дворът да е чист. Ароматът на прясно окосена трева да се слива с този на розите. Цветята да са спретнати в пъстри лехи, а храстите - в чудни форми.

Обича да пътува. Да среща нови хора. А после да посреща приятелите си с вкусни сладкиши, направени от самия него.

Обича да ходи на цирк и на театър. Обича да се разхожда.

Но най-много обича въртележките. Може да се вози безкрайно на тях.

Той е Илия и е на 37. От десет години живее в Център за настаняване от семеен тип в гр. Бобов дол. Освен него в центъра са настанени 16 жени и 3 мъже. Всички с тежка и дълбока умствена изостаналост. При повечето от тях липсва реч и наред с умствената изостаналост има и други придружаващи заболявания.

За тези хора се грижи Сдружение „Иновация“. Средната възраст на екипа е 32 години. Освен че са млади, получили са своето образование или специализация в чужбина, те са хора, които за първи път се сблъскват с този тип социална работа в услуги.

Смелостта да излезеш извън рамката

Смелото си решение за подбора на толкова млад екип, управителят на сдружението Борислав Стамболийски обяснява така:

Когато Сдружението спечели конкурса за предоставяне на услугите, организирах конкурс за набиране на лица, които да работят в услугите. Определена комисия трябваше да разгледаме около 60 молби за работа. Над 70% от тези молби, бяха на хора, които до момента бяха работили в стария ДДУМ. В края на интервюто имахме избрани само 2 кандидатури и то за помощен персонал. Нито един от работещите до този момент в Дома, не можеше да назове какво би променил... Много често, сядайки и отговаряйки на въпросите, всички казваха какво не могат, но не можеха да кажат нито едно какво могат или какво биха могли лицата, които извеждаме.

Към онзи момент думата „Център за настаняване от семеен тип” е много нова, няма написана методика какво е точно това и как да са организирани дейностите там. Борислав осъзнава, че персоналът от институцията е силно сугестиран и поради всички новости и тежести, които ги очакват в организирането на новите услуги, решава персоналът да бъде изцяло без опит в подобен тип услуги и да бъде изграден от млади, ентусиазирани и мотивирани хора, с които заедно да се учат в движение. 

Да работиш с хора с увреждания е кауза, която срещаш някъде през всичките кръстопътища на живота си, убеден е Борислав. Той е завършил социални дейности, с две магистратури – Социален мениджмънт и Психо-социална работа. Започва професионалния си път в малка Дирекция „Социално подпомагане”, работата в която описва така:

Сблъскване със съдби и случаи, в които ти не можеш да направиш нищо, ти не си фактор, защото „просто е така”. Не бива да мислиш, не може да си гъвкав, не можеш да излезеш извън рамката. Мисленето ти дори и ехо няма. Всичко е в двете крайности – няма сиво. По това време дневните услуги все още не бяха развити извън областните и големите градове, а нуждата от тях беше крещяща: деца и възрастни бяха все още затворени по домовете си, а други – далеч от човешкото око.

Тежкият път

Поглеждайки назад, наистина – тежък път. Не толкова като тежест от положен труд, колкото неясното по това време за това какво трябва да се случва, това да се учиш в движение, да променяш нагласи и стигми, спомня си Борислав.

Промяната е трудна и за специалистите, които работят за деинституционализацията, но най-вече за хората, които са част от тази деинституционализация.

Изключително трудно е на едно лице с умствена изостаналост в тежка или по-умерена степен, след 25 години да смени начина си на живот и да отиде на друго, макар и по-хубаво място, с други хора, с друг персонал. Да се довери отново.

Но време за губене няма и всичко се случва изключително бързо, за да се извърви големия и тежък път - от един тип грижа към друг.

Ние, хората, работещи в тази сфера, разбирахме, че нещо е трябвало да се случи вчера. Нямаше го времето за адаптация, нямаше го добрия подбор и оценка при това кой, къде. Нямаше ясни критерии. Просто някой идваше да те вземе и те водеше някъде. Много често се случваше хората да бъдат „изсипвани“ като чували с картофи. Въпреки всичко това към днешна дата съм убеден, че това беше необходимо „добро”, за да се случи промяната. Все още не съм убеден, че това бе правилния начин да се случи деинституционализацията и извеждането. Научихме уроците си по трудния начин, категоричен е Борислав.

Според него, когато се предоставят услуги за хора с увреждания няма време да се делят нещата на трудни и на лесни. Ежедневната работа е една борба – борба за здравето, борба за адаптацията, борба в нагласите.

Но да виждаш стопяването на броя памперси дневно, да виждаш как едно лице организира и планува своето ежедневие, да виждаш как по един или друг начин той има мнение и решения, които отстоява... Това ти дава увереност да вървиш по целия този труден и неотъпкан път, споделят от организацията.

Невъзможният избор

Борислав разказва една от най-тежките истории в своя професионален път.

История, свързана с невъзможния избор. В най-щастливия момент от живота си една майка, вместо да се радва на двете си току-що родени деца, трябва да направи своя съдбовен избор. Чува страшна и непонятна диагноза, съобщават, че едното от децата ѝ ще умре до няколко дни и тя трябва да подпише документи, с които да се откаже от него и да се прибере със здравото си дете.

24 години по-късно Борислав става част от тази история, защото именно той съобщава на въпросната майка, че детето ѝ е починало. Дете, за което тя мисли, че отдавна не е измежду живите и не знае за съществуването му. Дете, преминало няколко страховити институции, претърпяло страховити оперативни намеси, но оцеляло.

Миг, за който не искам да си спомням и който ми тежи достатъчно много. Думи, които са толкова тежки, изречени от устата на една майка, която сподели, че „здравото” дете, което е запазила за себе си, е починало три дни след раждането, а за по-увреденото, дори не е посмяла да попита, споделя с мъка Борислав.

Според него е необходимо да извървим още дълъг път, за да се научим да познаваме и да приемаме различията, защото сами по себе си, различията са уникални, важното е да се научим да ги ползваме. Митовете от комунизма и прехода падат един след друг убеден е Борислав:

Не сме най-трудолюбивите, не сме най-гостоприемните, не сме най-толерантните. Загубихме цял един период от почти 30 години, в който трябваше да се отворим, променим, а като че ли се затворихме... Период, който трябваше да бъде за по-добро, да бъдем по-щастливи, по-уверени в себе си, а се оказа, че сме все по-нещастни в ежедневието си, все по-озлобени един към друг, все по-отдалечени един от друг.

Малката усмивка и голямата мотивация

Онзи блясък в очите, онази малка, неподправена усмивка. Дори и най-малката независимост, извоювана от тях и това, че със своите решения и работа поне мъничко си допринесъл да се промени една съдба, това е най-силната мотивация за всички от сдружението.

Много силно се надявам, че в тези тежки времена на кризи, време, в което можем поне за мъничко да останем сами със себе си и да правим равносметки, сега повече от всякога, е необходимо да станем по-добри, по-толерантни, по-разбиращи, по-сплотени, не само към различните, но и към цялото общество. Преживявайки изолацията, виждаме в колко зависимости изпадаме и колко немощни се чувстваме пред елементарни нужди. Колко малки, безсилни сме, когато изгубим близки, приятели... В целия този момент на страх и беззащитност, се надявам голяма част от хората да направят своите равносметки за делата си, за взаимоотношенията си и наистина да тръгнем в една обратна посока.

Нужно е още много малко. Да се научим да ги разбираме и приемаме такива, каквито са. Всеки със своята индивидуалност, споделя надеждите си Борислав.

Като много други лица с интелектуални затруднения и психични разстройства Илия не може да взема решения относно своя собствен живот. Той е един от над 7000 човека, които са поставени под запрещение у нас. Системата на запрещението е 70-годишна. Алтернативата ѝ се нарича подкрепено вземане на решения – когато не друг решава всичко вместо човека с увреждане, а с подкрепа на близки за него хора той взема решенията, които го засягат. Затова и борбени хора от граждански организации продължават с усилията си да осигурят най-важното право на тези хора - да бъдат равнопоставени и зачитани от закона като граждани. В момента петицията за премахване на запрещението в България може да бъде подкрепена тук.

Така един ден Илия може да стане градинар. Той може да подрежда двора си. А също и живота си.

Защото Илия обича да е красиво.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/krasiviat-sviat-na-drugostta-i-smelostta-da-go-vidim-743106.html Thu, 31 Dec 2020 08:23:33 +0200
Съветът на 104-годишен докторант към 20-те му внуци и правнуци: Учете. Учете постоянно https://offnews.bg//litca/savetat-na-104-godishen-doktorant-kam-20-te-mu-vnutci-i-pravnutci-uch-742110.html "Времето, което си пропилял, е времето, което никога няма да си върнеш. Затова трябва да знаеш как най-добре да го използваш. Това, което не си направил днес, е твърде късно да направиш утре." Думите са на 104-годишния Лусио Чикито. Той е докторант. През 2020 г. той изпраща дисертация до Университета в Манчестър. Започнал я преди 77 години. За него разказа Би Би Си.

Проучването му е свързано с опита да разреши проблем, с който се е сблъсквал в кариерата си на инженер. По време на пандемията от COVID-19 най-накрая успява.

"В професионалната ми работа по отношение на реките и потоците имаше проблеми, които привличаха вниманието ми. Един от тях беше свързан с определянето на максималното количество вода, което може ефективно да се извлече от река. Сега, по време на пандемията, най-накрая открих решението и приключих дисертацията си. Изпратих я в края на септември", разказва Лусио. Той се надява трудът му да повиши ефективността при използването на водата от хидроенергийните и напоителните системи.

"Щастлив съм, че съм имал дълъг живот - казва той пред камерата. - Винаги съм бил зает. Никога не съм спирал да работя. Не съжалявам за дългите нощи, нито за тежката работа. Нямам нужда от нищо друго, само от добро здраве и го имам. След 104 години имам добро здраве. Моята тайна? Много плодове. Ям много плодове. Къпя се със студена вода. Мисля, че затова нямам бръчки."

Разхожда се всеки ден с кучето си. Стига до реката и спира там, за да се моли и размишлява. Активността му никога не секва. "Постоянно съм активен - казва той. - Ако не чета нещо, уча."

Има голямо семейство, което е край него. Дори и да не присъства физически, се чуват, разговарят. Лусио има 12 внука - шест момичета и четири момичета, и 8 правнука, най-малката е двугодишната Алисия. Двамата имат специална връзка, въпреки че ги разделят 102 години. С натрупаната си мъдрост той я учи колко голяма е стойността на учението.

"Невероятно горди сме с него - казва внучка му Каролина. - Не само заради възрастта му, а и защото той все още продължава да ни учи. Да приключиш докторат на 104 години! Това ни показва, че животът продължава без значение на каква възраст си."

"Той винаги ни е учил да работим, за да постигаме мечтите си, да се трудим здраво, защото те няма да паднат от небето", допълна Каролина.

Лусио усеща подкрепата на цялото си семейство. "Обаждат ми се, говорим. Наричат ме Тито. Цялото семейство ми помага, имам подкрепата на всичките си деца. Съветът ми е да учат, да учат постоянно."

Лусио е роден в Меделин, Колумбия. Започва докторантурата си в Университета в Манчестър преди 77 години, има успешна кариера като инженер, съосновател е на най-голямата енергийна компания в Колумбия.

]]>
"Времето, което си пропилял, е времето, което никога няма да си върнеш. Затова трябва да знаеш как най-добре да го използваш. Това, което не си направил днес, е твърде късно да направиш утре." Думите са на 104-годишния Лусио Чикито. Той е докторант. През 2020 г. той изпраща дисертация до Университета в Манчестър. Започнал я преди 77 години. За него разказа Би Би Си.

Проучването му е свързано с опита да разреши проблем, с който се е сблъсквал в кариерата си на инженер. По време на пандемията от COVID-19 най-накрая успява.

"В професионалната ми работа по отношение на реките и потоците имаше проблеми, които привличаха вниманието ми. Един от тях беше свързан с определянето на максималното количество вода, което може ефективно да се извлече от река. Сега, по време на пандемията, най-накрая открих решението и приключих дисертацията си. Изпратих я в края на септември", разказва Лусио. Той се надява трудът му да повиши ефективността при използването на водата от хидроенергийните и напоителните системи.

"Щастлив съм, че съм имал дълъг живот - казва той пред камерата. - Винаги съм бил зает. Никога не съм спирал да работя. Не съжалявам за дългите нощи, нито за тежката работа. Нямам нужда от нищо друго, само от добро здраве и го имам. След 104 години имам добро здраве. Моята тайна? Много плодове. Ям много плодове. Къпя се със студена вода. Мисля, че затова нямам бръчки."

Разхожда се всеки ден с кучето си. Стига до реката и спира там, за да се моли и размишлява. Активността му никога не секва. "Постоянно съм активен - казва той. - Ако не чета нещо, уча."

Има голямо семейство, което е край него. Дори и да не присъства физически, се чуват, разговарят. Лусио има 12 внука - шест момичета и четири момичета, и 8 правнука, най-малката е двугодишната Алисия. Двамата имат специална връзка, въпреки че ги разделят 102 години. С натрупаната си мъдрост той я учи колко голяма е стойността на учението.

"Невероятно горди сме с него - казва внучка му Каролина. - Не само заради възрастта му, а и защото той все още продължава да ни учи. Да приключиш докторат на 104 години! Това ни показва, че животът продължава без значение на каква възраст си."

"Той винаги ни е учил да работим, за да постигаме мечтите си, да се трудим здраво, защото те няма да паднат от небето", допълна Каролина.

Лусио усеща подкрепата на цялото си семейство. "Обаждат ми се, говорим. Наричат ме Тито. Цялото семейство ми помага, имам подкрепата на всичките си деца. Съветът ми е да учат, да учат постоянно."

Лусио е роден в Меделин, Колумбия. Започва докторантурата си в Университета в Манчестър преди 77 години, има успешна кариера като инженер, съосновател е на най-голямата енергийна компания в Колумбия.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//litca/savetat-na-104-godishen-doktorant-kam-20-te-mu-vnutci-i-pravnutci-uch-742110.html Sun, 13 Dec 2020 15:07:09 +0200
'Операция: Плюшено Мече' или да стигнеш с колело до Френския легион https://offnews.bg//litca/operatcia-pliusheno-meche-ili-da-stignesh-s-kolelo-do-frenskia-legi-741506.html Според голямата дама на детската психоанализа Франсоаз Долто, да играеш, означава да се научиш да бъдеш. За детето играчките са част от неговия свят в скута на майка му и утеха в нейното отсъствие, в миговете, в които се нуждае от нея.

Едно малко детенце едва издържа до края на програмата в Дневния център за деца с увреждания, който посещава. Когато най-накрая взима подаръка си от Дядо Коледа и го отворя, започва да тича из цялата стая, викайки:

"Наистина е билярд! Наистина е билярд! Ама наистина!"

Това дете и неговата реакция ще останат да топлят душата ми цял живот, разказва Михаела Стойкова, създател на най-мащабната Коледна кампания за сбъдване на детски мечти и основател на сдружение „Операция: Плюшено Мече“.

Билярд, въдица, колело са едни от най-затрогващите детски желания в кампанията. Все подаръци, скрили най-ценния дар за децата – да имат някой до себе си, с когото да играят, да ловят риба, да карат колело. Някой – уютен, топъл и сигурен поне колкото голямо плюшено мече.

Те са деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания или от социално слаби семейства в България и вече 13 години споделят своите мечти, а доброволците с плюшени сърца ги сбъдват.

Идеята

Когато бях студент в Лондон мой близък приятел ме покани да участвам в една Коледна кампания - взимаш една кутия от обувки, пълниш я с играчки и пособия за училище за детенце на определена възраст и пол, и оставяш кутията в един пункт. Организацията взима твоята кутия и я изпраща, заедно с хиляди други, в различни страни от третия свят на деца на другия край на планетата. Инициативата е позната като "Shoe Box Day", ръководена от Организацията "Samaritan's Purse". Доста вълнуващо, нали! Тогава аз напълних две кутии. Никога няма да забравя ентусиазма и искрата, които почувствах! Казах си, че и аз мога да направя нещо такова за българските деца. Прибрах се за Коледа в България, отделих лични вещи, които са запазени, опаковах ги и ги занесох в най-близкия дом до нас, заедно с мой приятел и така се започна, разказва за възникването на идеята Михаела.

13 години по-късно, идеята вече е спечелила 250 отдадени доброволци в цялата страна, над 20 000 българи в България и чужбина, раздадени са близо 70 000 подаръка на над 9 000 деца и младежи.

Впечатляващите резултати са някак съвсем естествени за Михаела, за която доброволчеството е начин на живот. Освен че реализира единствената по рода си кампания в България, Михаела заминава за малко село в Уганда, Източна Африка, където преподава безвъзмездно в местното училище и организира дарителска акция за децата там.

Доброволците

Михаела не пропуска да изрази благодарността и възхитата си към доброволците, които всяка година даряват три месеца от живота си, за да сбъднат детските мечти - работят неуморно преди и след работа, в обедните почивки, посред нощ, през празници и уикенди. Любовта, отдадеността към нуждаещите се, силата на духа и вярата, че всяко дете заслужава да е щастливо и да му бъде показано, че не е само на този свят, че семейството може да има много лица и форми. Това са основните съставки в рецептата за добротворчество, според Михаела:

Всеки един от нашите доброволци е изключителен: имаме доброволци, които са с по няколко деца, които жонглират между работа, семейство и добруване, имаме такива, които канят в дома си всеки дарител, за да изпият по чаша топъл чай с тях и да чуят тяхната история, имаме доброволци, които са били приемни родители или са осиновили деца, имаме доброволци, които работят като социални работници. Няма по-голямо богатство от това да водиш такава битка рамо до рамо с такива доблестни хора! Чест е да споделям този път с тях!

Доверието

Михаела е убедена, че причината за разрастването на идеята в такъв мащаб е стопроцентовата прозрачност, граденото с години доверие, както и възможностите на социалните мрежи.

Facebook дава крила на заразните идеи, които носят промяна и са стъпили на основата на честност и безкористност. А в днешно време, душите на хората са жадни за добри дела и неспирно търсят възможности да са част от такива.

В нашата работа се корени твърдият принцип на честност и прозрачност. Ще продължим да правим това, което правим с много любов и отдаденост. Ние сме вероятно единствената неправителствена организация в България, която качва на сайта си отчети на дарения, постъпили всеки месец, както и тяхното разходване, споделя рецептата за успеха на проекта си Михаела.

Доверието е и в основата на историята на едно семейство от Враца, за което любимото занимание е да карат колело заедно. Когато виждат в платформата желанието на едно детенце да има колело, веднага решават, че този подарък ще е от тях. Но не спират до там. Запознават се с детето, започват да излизат и заедно да карат колело във всеки възможен момент през годината. На една от тези разходки, то споделя, че мечтае един ден да постъпи във Френския чуждестранен легион. Семейството поема уроците по френски и няколко години по-късно порасналото дете вече е сбъднало мечтата си.

Талантите

Едно от местата, на които съм плакала от радост е в Бата, където младежи с увреждания всяка година подготвят специална празнична програма, посрещат ни със сладки и питка, изнасят цял шоу спектакъл. В тази мизерия и на такова място да видиш радост, талант и добрина, преплетени в едно, съществуващи напук на всичко!, не крие вълнението си Михаела.

Вероятно тези силни преживявания са в основата и на образователния проект на сдружението - "Скритите таланти на България". Менторската програма всяка година избира талантливи младежи в неравностойно положение от цялата страна, на които предоставя индивидуален план за работа, частни уроци, работа с персонален, обучен ментор, необходимите материали и екипировка, стипендии, достъп до лагери, обучения, семинари и състезания и шанс да реализират своя потенциал

В рамките на три години са дарени над 3 000 часа частни уроци и 1 500 часа менторство, работено е с общо 27 деца, има вече 6 горди студенти, две реализирани самостоятелни изложби, много спечелени конкурси, медали и стипендии.

Тази година работим с 12 деца, от които 3-ма кандидат-студенти, разказва Михаела и споделя:

Вдъхновява ме споменът от развълнуваното лице на Дани по време на първата й самостоятелна изложба и думите на Галин: "Благодаря ти, че ме натиска до края! Ти си моят герой!". Вдъхновява ме телефонното обаждане на Поли, която викаше от вълнение, че е приета да учи Ветеринарна медицина. Вдъхновява ме радостта и гордостта в очите на Мони, която спечели първата си стипендия с много силно есе. Вдъхновява ме мисълта, че моето съществуване не е напразно - че ако в този ден съм помогнала на един човек да направи крачка към мечтата си, е бил добър ден. Вдъхновява ме да работя с толкова невероятни хора, които са готови и ризата от гърба си да свалят, само и само още едно дете да е добре! Вдъхновява ме това, че всеки ден се запознавам с все повече добри хора, които копнеят за един по-добър свят!

Подаръците

Преди няколко години, когато качвах списъци с желания в Платформата ни за даряване /една от любимите ми части от Коледната кампания/ и се натъкнах на желанието "въдица", веднага изплува образът на едно малко детенце, което върви към езерцето на село и отива да лови риба. Тогава в мен се затвърди реалността: ние не даряваме просто някакъв предмет, ние даваме часове, дни, може би години радост на тези прекрасни деца, подаряваме им мигове, които никога няма да забравят, понякога дори ценни умения за цял живот. Можеш да дадеш риба на човека или да го научиш да я лови сам.

Сигурна съм, че семейството е най-големият подарък, за който децата копнеят. Слава на Бога има места със страхотни директори и социални работници, които са създали свое малко семейство. Много често тези деца са много по-обичани и имат много по-хубаво семейство в дома, където се намират, отколкото ако бяха останали в биологичното си семейство, категорична е Михаела.

Тя е убедена, че кампанията ще се реализира и тази година, въпреки пандемията:

Ще успеем с много надежда и много екшън. Смея да твърдя, че нашите доброволци са ветерани. Дори новодошлите, толкова обичат това, което правим, че се внедряват за дни. Нищо не може да ни спре, защото сме заедно и знаем, защо правим всичко това! Ще ни липсват личните посещения и раздаване на подаръците на децата лично от нас и дарителите, но имаме доверие на директорите и социалните работници, че ще се справят перфектно и без нас.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
Според голямата дама на детската психоанализа Франсоаз Долто, да играеш, означава да се научиш да бъдеш. За детето играчките са част от неговия свят в скута на майка му и утеха в нейното отсъствие, в миговете, в които се нуждае от нея.

Едно малко детенце едва издържа до края на програмата в Дневния център за деца с увреждания, който посещава. Когато най-накрая взима подаръка си от Дядо Коледа и го отворя, започва да тича из цялата стая, викайки:

"Наистина е билярд! Наистина е билярд! Ама наистина!"

Това дете и неговата реакция ще останат да топлят душата ми цял живот, разказва Михаела Стойкова, създател на най-мащабната Коледна кампания за сбъдване на детски мечти и основател на сдружение „Операция: Плюшено Мече“.

Билярд, въдица, колело са едни от най-затрогващите детски желания в кампанията. Все подаръци, скрили най-ценния дар за децата – да имат някой до себе си, с когото да играят, да ловят риба, да карат колело. Някой – уютен, топъл и сигурен поне колкото голямо плюшено мече.

Те са деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания или от социално слаби семейства в България и вече 13 години споделят своите мечти, а доброволците с плюшени сърца ги сбъдват.

Идеята

Когато бях студент в Лондон мой близък приятел ме покани да участвам в една Коледна кампания - взимаш една кутия от обувки, пълниш я с играчки и пособия за училище за детенце на определена възраст и пол, и оставяш кутията в един пункт. Организацията взима твоята кутия и я изпраща, заедно с хиляди други, в различни страни от третия свят на деца на другия край на планетата. Инициативата е позната като "Shoe Box Day", ръководена от Организацията "Samaritan's Purse". Доста вълнуващо, нали! Тогава аз напълних две кутии. Никога няма да забравя ентусиазма и искрата, които почувствах! Казах си, че и аз мога да направя нещо такова за българските деца. Прибрах се за Коледа в България, отделих лични вещи, които са запазени, опаковах ги и ги занесох в най-близкия дом до нас, заедно с мой приятел и така се започна, разказва за възникването на идеята Михаела.

13 години по-късно, идеята вече е спечелила 250 отдадени доброволци в цялата страна, над 20 000 българи в България и чужбина, раздадени са близо 70 000 подаръка на над 9 000 деца и младежи.

Впечатляващите резултати са някак съвсем естествени за Михаела, за която доброволчеството е начин на живот. Освен че реализира единствената по рода си кампания в България, Михаела заминава за малко село в Уганда, Източна Африка, където преподава безвъзмездно в местното училище и организира дарителска акция за децата там.

Доброволците

Михаела не пропуска да изрази благодарността и възхитата си към доброволците, които всяка година даряват три месеца от живота си, за да сбъднат детските мечти - работят неуморно преди и след работа, в обедните почивки, посред нощ, през празници и уикенди. Любовта, отдадеността към нуждаещите се, силата на духа и вярата, че всяко дете заслужава да е щастливо и да му бъде показано, че не е само на този свят, че семейството може да има много лица и форми. Това са основните съставки в рецептата за добротворчество, според Михаела:

Всеки един от нашите доброволци е изключителен: имаме доброволци, които са с по няколко деца, които жонглират между работа, семейство и добруване, имаме такива, които канят в дома си всеки дарител, за да изпият по чаша топъл чай с тях и да чуят тяхната история, имаме доброволци, които са били приемни родители или са осиновили деца, имаме доброволци, които работят като социални работници. Няма по-голямо богатство от това да водиш такава битка рамо до рамо с такива доблестни хора! Чест е да споделям този път с тях!

Доверието

Михаела е убедена, че причината за разрастването на идеята в такъв мащаб е стопроцентовата прозрачност, граденото с години доверие, както и възможностите на социалните мрежи.

Facebook дава крила на заразните идеи, които носят промяна и са стъпили на основата на честност и безкористност. А в днешно време, душите на хората са жадни за добри дела и неспирно търсят възможности да са част от такива.

В нашата работа се корени твърдият принцип на честност и прозрачност. Ще продължим да правим това, което правим с много любов и отдаденост. Ние сме вероятно единствената неправителствена организация в България, която качва на сайта си отчети на дарения, постъпили всеки месец, както и тяхното разходване, споделя рецептата за успеха на проекта си Михаела.

Доверието е и в основата на историята на едно семейство от Враца, за което любимото занимание е да карат колело заедно. Когато виждат в платформата желанието на едно детенце да има колело, веднага решават, че този подарък ще е от тях. Но не спират до там. Запознават се с детето, започват да излизат и заедно да карат колело във всеки възможен момент през годината. На една от тези разходки, то споделя, че мечтае един ден да постъпи във Френския чуждестранен легион. Семейството поема уроците по френски и няколко години по-късно порасналото дете вече е сбъднало мечтата си.

Талантите

Едно от местата, на които съм плакала от радост е в Бата, където младежи с увреждания всяка година подготвят специална празнична програма, посрещат ни със сладки и питка, изнасят цял шоу спектакъл. В тази мизерия и на такова място да видиш радост, талант и добрина, преплетени в едно, съществуващи напук на всичко!, не крие вълнението си Михаела.

Вероятно тези силни преживявания са в основата и на образователния проект на сдружението - "Скритите таланти на България". Менторската програма всяка година избира талантливи младежи в неравностойно положение от цялата страна, на които предоставя индивидуален план за работа, частни уроци, работа с персонален, обучен ментор, необходимите материали и екипировка, стипендии, достъп до лагери, обучения, семинари и състезания и шанс да реализират своя потенциал

В рамките на три години са дарени над 3 000 часа частни уроци и 1 500 часа менторство, работено е с общо 27 деца, има вече 6 горди студенти, две реализирани самостоятелни изложби, много спечелени конкурси, медали и стипендии.

Тази година работим с 12 деца, от които 3-ма кандидат-студенти, разказва Михаела и споделя:

Вдъхновява ме споменът от развълнуваното лице на Дани по време на първата й самостоятелна изложба и думите на Галин: "Благодаря ти, че ме натиска до края! Ти си моят герой!". Вдъхновява ме телефонното обаждане на Поли, която викаше от вълнение, че е приета да учи Ветеринарна медицина. Вдъхновява ме радостта и гордостта в очите на Мони, която спечели първата си стипендия с много силно есе. Вдъхновява ме мисълта, че моето съществуване не е напразно - че ако в този ден съм помогнала на един човек да направи крачка към мечтата си, е бил добър ден. Вдъхновява ме да работя с толкова невероятни хора, които са готови и ризата от гърба си да свалят, само и само още едно дете да е добре! Вдъхновява ме това, че всеки ден се запознавам с все повече добри хора, които копнеят за един по-добър свят!

Подаръците

Преди няколко години, когато качвах списъци с желания в Платформата ни за даряване /една от любимите ми части от Коледната кампания/ и се натъкнах на желанието "въдица", веднага изплува образът на едно малко детенце, което върви към езерцето на село и отива да лови риба. Тогава в мен се затвърди реалността: ние не даряваме просто някакъв предмет, ние даваме часове, дни, може би години радост на тези прекрасни деца, подаряваме им мигове, които никога няма да забравят, понякога дори ценни умения за цял живот. Можеш да дадеш риба на човека или да го научиш да я лови сам.

Сигурна съм, че семейството е най-големият подарък, за който децата копнеят. Слава на Бога има места със страхотни директори и социални работници, които са създали свое малко семейство. Много често тези деца са много по-обичани и имат много по-хубаво семейство в дома, където се намират, отколкото ако бяха останали в биологичното си семейство, категорична е Михаела.

Тя е убедена, че кампанията ще се реализира и тази година, въпреки пандемията:

Ще успеем с много надежда и много екшън. Смея да твърдя, че нашите доброволци са ветерани. Дори новодошлите, толкова обичат това, което правим, че се внедряват за дни. Нищо не може да ни спре, защото сме заедно и знаем, защо правим всичко това! Ще ни липсват личните посещения и раздаване на подаръците на децата лично от нас и дарителите, но имаме доверие на директорите и социалните работници, че ще се справят перфектно и без нас.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//litca/operatcia-pliusheno-meche-ili-da-stignesh-s-kolelo-do-frenskia-legi-741506.html Sat, 5 Dec 2020 08:00:20 +0200