OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_56 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Законът за пътищата на ГЕРБ връща катаджиите в храстите https://offnews.bg///zakonat-za-patishtata-na-gerb-vrashta-katadzhiite-v-hrastite-657447.html Внесеният от ГЕРБ Закон за движение по пътищата вече започва да се гледа от комисии и вероятно скоро ще мине в зала. Очаква се предложените от ГЕРБ промени, които целят да намалят жертвите на катастрофи по пътищата, да бъдат приети от мнозинството. 

А промените на ГЕРБ включват четири основни неща - да се премахнат знаците пред камерите, да бъде променена Наредбата за алкохол и наркотичните вещества, катаджиите да не са на мястото, където се заснема с мобилни камери и да се санкционират собствениците, предоставили автомобила си за управление на водачи без книжка или употребили алкохол и наркотици.

Най-дейният депутат от предишното Народно събрание от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов, който имаше най-много внесени законопроекти в парламента, коментира новия закон на ГЕРБ за пътищата така: 

Шумно заявените "сериозни" промени "Войната По Пътищата" в Закона за движението по пътищата, всъщност представляват 2 параграфа, явно писани ударно и набързо.

Това, което веднага прави лошо впечатление (и която промяна не се коментира въобще в мотивите) е, че е премахнато изискването в чл. 165, ал. 1, т.1, катаджиите да се обозначават ясно, когато извършват контрол по този закон.

Иначе казано, добре познатата ни и не особено "европейска" практика, катаджии да се крият из храстите и от "засада да изненадват" нарушителите, се връща. Да не говорим, че подобни действия, особено при натоварен трафик, са изключително опасни, създават задръствания и често сами по себе си стават предпоставка за възникване на ПТП.

Останалите промени, свързани с налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на МПС на собственик" на практика, почти нищо не променят. Тази санкция бе въведена в 43-ия Парламент и при приемането й не веднъж обръщах внимание, че тя няма да заработи. Просто, защото много от движещите се МПС са собственост на лизингови компании или фирми и очевидно, те не се управляват от тях, а текстът предвижда, именно собственикът да управлява автомобила, за да бъде санкциониран. Предлаганата сега "козметика" в тази разпоредба, едва ли ще промени нещо съществено и системните нарушители вероятно пак ще си останат безнаказани.."

]]>
Внесеният от ГЕРБ Закон за движение по пътищата вече започва да се гледа от комисии и вероятно скоро ще мине в зала. Очаква се предложените от ГЕРБ промени, които целят да намалят жертвите на катастрофи по пътищата, да бъдат приети от мнозинството. 

А промените на ГЕРБ включват четири основни неща - да се премахнат знаците пред камерите, да бъде променена Наредбата за алкохол и наркотичните вещества, катаджиите да не са на мястото, където се заснема с мобилни камери и да се санкционират собствениците, предоставили автомобила си за управление на водачи без книжка или употребили алкохол и наркотици.

Най-дейният депутат от предишното Народно събрание от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов, който имаше най-много внесени законопроекти в парламента, коментира новия закон на ГЕРБ за пътищата така: 

Шумно заявените "сериозни" промени "Войната По Пътищата" в Закона за движението по пътищата, всъщност представляват 2 параграфа, явно писани ударно и набързо.

Това, което веднага прави лошо впечатление (и която промяна не се коментира въобще в мотивите) е, че е премахнато изискването в чл. 165, ал. 1, т.1, катаджиите да се обозначават ясно, когато извършват контрол по този закон.

Иначе казано, добре познатата ни и не особено "европейска" практика, катаджии да се крият из храстите и от "засада да изненадват" нарушителите, се връща. Да не говорим, че подобни действия, особено при натоварен трафик, са изключително опасни, създават задръствания и често сами по себе си стават предпоставка за възникване на ПТП.

Останалите промени, свързани с налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на МПС на собственик" на практика, почти нищо не променят. Тази санкция бе въведена в 43-ия Парламент и при приемането й не веднъж обръщах внимание, че тя няма да заработи. Просто, защото много от движещите се МПС са собственост на лизингови компании или фирми и очевидно, те не се управляват от тях, а текстът предвижда, именно собственикът да управлява автомобила, за да бъде санкциониран. Предлаганата сега "козметика" в тази разпоредба, едва ли ще промени нещо съществено и системните нарушители вероятно пак ще си останат безнаказани.."

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///zakonat-za-patishtata-na-gerb-vrashta-katadzhiite-v-hrastite-657447.html Tue, 6 Jun 2017 13:29:52 +0300
Венци Мицов: Повече няма да стъпя в Каварна https://offnews.bg///ventci-mitcov-poveche-niama-da-stapia-v-kavarna-656928.html Музикантът и общински съветник от "Глас народен" Венци Мицов се възмути публично от проваления фестивал в Каварна и решението на новата кметица да прекрати рок традициите в града.

Свирил съм няколко пъти в Каварна.

Стадионът се пълнеше с хора, в града витаеше дух, различен от тоя по останалото Черноморие.

Сега разбирам, че Каварна не иска да има нищо общо с рока и нищо общо с духа, който бе завладял града в последните години.

Уважаеми каварненци, същото се случи преди около 20 години със Созопол - от град на свободния дух и на хипитата с китарите Созопол се превърна в туристически град, който, макар и красив, се изпразни от своята автентичност.

Само че Созопол запази Аполония, а Каварна прави опит да се отрече напълно от най-новата си история.

Любопитно ми е дали ще махнат и лицата на рокаджиите от блоковете, на които бяха поставени.

Може би това ще се наложи, за да бъдат поставяни билборди за сензационното, ексклузивно гостуване на Фики в механата?

Мисля, че каквото и да добавя, би било излишно, за това накратко ще кажа - от този момент нататък нямам намерение да стъпя в Каварна и се надявам много хора да ме последват в това начинание.

Щом не искате рокаджии, няма да страдате от моята липса, нали така?, написа Мицов в профила си във фейсбук.

]]>
Музикантът и общински съветник от "Глас народен" Венци Мицов се възмути публично от проваления фестивал в Каварна и решението на новата кметица да прекрати рок традициите в града.

Свирил съм няколко пъти в Каварна.

Стадионът се пълнеше с хора, в града витаеше дух, различен от тоя по останалото Черноморие.

Сега разбирам, че Каварна не иска да има нищо общо с рока и нищо общо с духа, който бе завладял града в последните години.

Уважаеми каварненци, същото се случи преди около 20 години със Созопол - от град на свободния дух и на хипитата с китарите Созопол се превърна в туристически град, който, макар и красив, се изпразни от своята автентичност.

Само че Созопол запази Аполония, а Каварна прави опит да се отрече напълно от най-новата си история.

Любопитно ми е дали ще махнат и лицата на рокаджиите от блоковете, на които бяха поставени.

Може би това ще се наложи, за да бъдат поставяни билборди за сензационното, ексклузивно гостуване на Фики в механата?

Мисля, че каквото и да добавя, би било излишно, за това накратко ще кажа - от този момент нататък нямам намерение да стъпя в Каварна и се надявам много хора да ме последват в това начинание.

Щом не искате рокаджии, няма да страдате от моята липса, нали така?, написа Мицов в профила си във фейсбук.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///ventci-mitcov-poveche-niama-da-stapia-v-kavarna-656928.html Wed, 31 May 2017 09:41:36 +0300
Дали ГЕРБ и Патриотите ще покрият делата на ДПС? https://offnews.bg///dali-gerb-i-patriotite-shte-pokriat-delata-na-dps-655673.html Новото ни Народно събрание е на път да приеме тази седмица първия си законопроект.

Не, не е за пенсиите, нито за заплатите на учителите. Първият законопроект е за опазване на земеделските земи. Онази земя, за която в Конституцията пише, че е основно национално богатство, ползващо се от особената закрила на държавата и обществото. Пише и, че се използва само за земеделски цели и промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда.

Народни представители от групите на Обединените патриоти и ГЕРБ, включително шефовете на две комисии – Менда Стоянова и Десислава Танева, внасят законопроекта на 10 май, а комисията по земеделие бързо го разгледа и той тръгна към пленарна зала.

Мислех си - грижата за земеделската земя е важна и им отива тъкмо на Патриотите да внесат изменение, закрилящо „основното ни национално богатство“. Само че тази идея бързо беше разобличена от реалността, като идеалистична – законопроектът се състои само от три параграфа, с които се удължава срокът, в който може да се застроят земеделски земи с променено предназначение преди да се превърнат отново в земеделски земи – от 6 на 9 години.

В комисията основният вносител Йордан Апостолов е защитил предложението си като грижа за „дребните собственици и семейства със среден и нисък доход“, чиято инициатива е спъната от „жестока икономическа криза, главоломен спад на доходите и приемането на законодателни промени, обслужващи необществени интереси“. Г-н Апостолов е изчислил и включил в мотивите на закона, че този той касае само 0,001 % от поземления фонд на България. С кратка справка в сайта на МЗХ се открива, че площите със селско-стопанско предназначение у нас са 5,2 милиона хектара, т.е. че според вносителя законопроектът касае едва 52 (петдесет и два) хектара. Е, това число вече предизвика сериозно съмнение у мен и реших да проверя за кои точно собственици се грижат депутатите.

Идеята на Закона за опазване на земеделските земи е, че промяната на предназначението на земи се извършва само по изключение и при доказани нужди. До 2011 година законът счита, че ако една година след като е променено предназначението строежа не е започнал, то нуждите явно не са толкова неотложни и земята си връща статута от „за застрояване“ в земеделска.

През 2011 година Народното събрание увеличава този срок от една на шест години. Вероятно също обосновано с икономическата криза. След консултация с експерти в инвестициите разбрах, че и при едногодишния, и при шестгодишния срок тяхната реакция е еднаква – ако не могат да започнат основното строителство поради липса на средства или пазар, просто искат разрешение за строителство на гараж или паркинг и с това погасяват срока и опасността да бъдат върнат имотът им отново в земеделска земя. И това е масова практика, защото е евтино решение.

Интересно е тогава защо, след като има такъв известен и масово-използван прийом за заобикаляне на закона, има инвеститори, неможещи да го използват повече от 6 години, че да трябва да търсят лобиране в Народното събрание за удължаване на срока? Същите експерти по инвестиции споделиха, че тази лесна възможност не може да се случи при три случая – когато има административна или законова забрана за строителство в имота или в случаите на липса на процедури по екологична оценка. И тук вече ми просветна кои са тези собственици и кои са имотите, за които трябва да се удължи с три години възможността за застрояване.

Със заповед No РД-668/23.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е спряна реализацията на подробни устройствени планове за изграждане на „Иновативен комплекс за смесено обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк“ до провеждане на процедура по оценка на съвместимост. Собствениците на имоти и инвеститори “Бета форест” ЕООД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, “Мирта инжинеринг” ЕООД и “Мет Риъл Истейт” ЕАД обжалват заповедта, но съдът отхвърля жалбата им. Проектът „Камчия парк“ всъщност включва застрояване на най-големият в България комплекс от дюни, разположен между река Камчия и Шкорпиловци. Само в неговия обхват има включени 1420 декара дюни, заменени като пасища през 2006 година от тройната коалиция срещу разпокъсани ниви и ливади във Видинско и Монтанско. Дюните са оценени по 0,18 лв/кв.м. ( 1004 дк) и 0,14 лв/кв.м. (414дк). Случая с Камчийски пясъци е типичен случай за наложена административна забрана за застрояване, което не позволява на собственика да получи разрешително даже за паркинг или гараж.

Вторият тип забрана, която ограничава собствениците и обуславя нуждата от този законопроект, е когато закон забранява строителството. Както е случая с дюните – след скандала „Дюнигейт“ през 2013 година ГЕРБ спешно промениха Закона за устройство на черноморското крайбрежие и забраниха всякакво строителство върху дюни. И съвсем навреме – по данни на МРРБ 70% от всички картирани от тях дюни извън или 3272 дка са станали частна собственост, а повече от половината - 2600 декара - са включени в регулация и са с променено предназначение, чакащи да бъдат застроени. Сред тях са освен дюните между Камчия и Шкорпиловци, попадат още 254 декара дюни край Аркутино, собственост на "Аркутино" ЕАД, 60 декара дюни на испанската строителна компания "Ибердрола инмобилиариа" на плажа Корал, 20 декара дюни на несебърската фирма "СЛЕ груп" край Несебър и т.н.

Всъщност продажбата или замяната на дюни е не само незаконна и противоконституционна, но и е нарушила обществения интерес. Също както заменките на земеделски земи са в нарушение на обществения интерес. През 2012 г., по време на първото правителство на Борисов, земеделският министър посочи, че за периода 1998–2009 година са извършени над 5000 сделки със замяна на земеделски земи. Те обхванали над 450 000 декара земи и са ощетили българската държава между 2 и 8 милиарда лева. По случая е започнала наказателна процедура от ЕК, която е спряна с активни и спешни действия на правителството, включително и в Закона за опазване на земеделските земи.

Да си припомним и разследването на вестник „24 часа“ по темата, в което се показа, че цените на заменените имоти са с десетки и стотици пъти под пазарните – земеделски земи в Каварна са оценявани за 0,9 лв./кв.м., в Разлог – 2лв./кв.м., в Панчарево – 2,4 лв./кв.м., в Созопол – по 14 лв./кв.м. а в Несебър по 12 лв./кв. м. И колкото е по-голяма заменената земя, толкова оценките са спадали – 101 декара край Бургас са оценени по 1,2 лв./кв.м, 440 декара в Боровец са заменени за 0,4 лв./кв.м. , 1761 декара край Сапарева баня - по 0,12 лв./кв.м. , а 1965 декара край Смолян – по 0,28лв./кв. м. Всичко на цена под цената на най-евтиния балатум на пазара.

Третият тип ограничение, мотивиращо проектозакона, е когато не си направил екологична оценка или оценка за съвместимост с Натура 2000 и ти трябва време за това. Например случая с Карадере – предвиждащият застрояване ПУП на „Зона за отдих Бяла Север“, на който се основа промяната на предназначението на земеделски земи е приет от Община Бяла, без това да е предвидено в общия устройствен план и без екологична оценка и оценка за съвместимост с Натура 2000.

Прокуратурата е оспорила в съда този ПУП, като срещу нея са застанали фирмите собственици на имоти в района на Карадере - "Мадара Бяла", "Бългериан пропърти инвестмънт тръст", "Професионален футболен клуб ЦСКА" и община Бяла. Делото е загубено от прокуратурата, поради изпуснати срокове, но сега всеки, който иска да строи трябва да оценява не само въздействието от собственото си строителство но и застрояването на цялата територия на север от Бяла. Възможността у нас да действа план за застрояване, без да е подлаган на процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост, е в нарушение на две европейски директиви и отваря веднага пътя за наказателна процедура по тях. В случая с Карадере тази опасност е туширана от МРРБ, като министерството възлага изработването на нов общ устройствен план, което спира прилагането на стария. Точно както се случи и с общия устройствен план на община Царево, влязъл в сила без екологична оценка.

Всичко това показва, че ползвателите на законопроекта на г-н Апостолов не са основно „дребни собственици и семейства с ниски доходи“, а сред тях има и много едри собственици. Вероятно има и бедни семейства, но техните имоти не биха могли да се сравняват с 1450 декара дюни край Камчия, 1250 декара дюни край Несебър, Аркутино, Корал, Шабла и други морски плажове, нито със хилядите декари ливади и пасища край планинските ни курорти. Явно е, че тези фирми имат надежда през следващите 3 години да застроят дюните си или да преминат по някакъв начин през европейските директиви. И със сигурност законопроектът не касае 0,001 % от земеделските земи у нас, както е записано в мотивите му.

Дали този лобистки законопроект ще е първият, който ще приеме 44-то Народно събрание, зависи от народните представители, от лидера на мандатоносителя г-н Бойко Борисов и от гражданите. БСП първо подкрепи в комисия, но след това бързо отхвърли законопроекта. ДПС го подкрепи и е нормално – основните заменки са правени от техните министри на земеделието. Само е странна инициативата на управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти - да се опитат да покрият и подпомогнат заменките на ДПС. Бойко Борисов мълчи, а граждани организират протести. Възелът със заменките и незаконните продажби на дюни трябва да бъде разсечен и е време да се затвори страницата с ограбването на България. Но е важно и как ще я затворим – като защитим Конституцията и обществения интерес или като узаконим многомилиардните кражби.

Източници

Законопроектът: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66594
Законът за опазване на земеделските земи: http://www.lex.bg/laws/ldoc/2133870081
Разследване на в. "24 часа": https://www.24chasa.bg/Article/441425
Случаят "Камчийски пясъци": http://forthenature.org/cases/9
Случаят "Карадере": http://forthenature.org/cases/13
Случаят "Корал" http://forthenature.org/cases/44
Допълнителни материали върху заменките на земеделски земи : http://www.parliament.bg/pub/StenD/20130103114538DOC020113.pdf

http://dnes.dir.bg/news/miroslav-naidenov-zemedelski-zemi-zamenki-5367346

http://www.mediapool.bg/zabrani-i-taksi-sreshtu-spekulatsiite-s-prevrashtane-na-nivi-v-stroezhi-news162903.html

http://www.mediapool.bg/speshni-zakonovi-promeni-udalzhavat-zastroyavaneto-na-chernomorieto-news263749.html

http://legalworld.bg/14900.dalaverite-sys-zemedelski-zemi-niama-da-ostanat-nerazkriti.html&orderby=2

]]>
Новото ни Народно събрание е на път да приеме тази седмица първия си законопроект.

Не, не е за пенсиите, нито за заплатите на учителите. Първият законопроект е за опазване на земеделските земи. Онази земя, за която в Конституцията пише, че е основно национално богатство, ползващо се от особената закрила на държавата и обществото. Пише и, че се използва само за земеделски цели и промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда.

Народни представители от групите на Обединените патриоти и ГЕРБ, включително шефовете на две комисии – Менда Стоянова и Десислава Танева, внасят законопроекта на 10 май, а комисията по земеделие бързо го разгледа и той тръгна към пленарна зала.

Мислех си - грижата за земеделската земя е важна и им отива тъкмо на Патриотите да внесат изменение, закрилящо „основното ни национално богатство“. Само че тази идея бързо беше разобличена от реалността, като идеалистична – законопроектът се състои само от три параграфа, с които се удължава срокът, в който може да се застроят земеделски земи с променено предназначение преди да се превърнат отново в земеделски земи – от 6 на 9 години.

В комисията основният вносител Йордан Апостолов е защитил предложението си като грижа за „дребните собственици и семейства със среден и нисък доход“, чиято инициатива е спъната от „жестока икономическа криза, главоломен спад на доходите и приемането на законодателни промени, обслужващи необществени интереси“. Г-н Апостолов е изчислил и включил в мотивите на закона, че този той касае само 0,001 % от поземления фонд на България. С кратка справка в сайта на МЗХ се открива, че площите със селско-стопанско предназначение у нас са 5,2 милиона хектара, т.е. че според вносителя законопроектът касае едва 52 (петдесет и два) хектара. Е, това число вече предизвика сериозно съмнение у мен и реших да проверя за кои точно собственици се грижат депутатите.

Идеята на Закона за опазване на земеделските земи е, че промяната на предназначението на земи се извършва само по изключение и при доказани нужди. До 2011 година законът счита, че ако една година след като е променено предназначението строежа не е започнал, то нуждите явно не са толкова неотложни и земята си връща статута от „за застрояване“ в земеделска.

През 2011 година Народното събрание увеличава този срок от една на шест години. Вероятно също обосновано с икономическата криза. След консултация с експерти в инвестициите разбрах, че и при едногодишния, и при шестгодишния срок тяхната реакция е еднаква – ако не могат да започнат основното строителство поради липса на средства или пазар, просто искат разрешение за строителство на гараж или паркинг и с това погасяват срока и опасността да бъдат върнат имотът им отново в земеделска земя. И това е масова практика, защото е евтино решение.

Интересно е тогава защо, след като има такъв известен и масово-използван прийом за заобикаляне на закона, има инвеститори, неможещи да го използват повече от 6 години, че да трябва да търсят лобиране в Народното събрание за удължаване на срока? Същите експерти по инвестиции споделиха, че тази лесна възможност не може да се случи при три случая – когато има административна или законова забрана за строителство в имота или в случаите на липса на процедури по екологична оценка. И тук вече ми просветна кои са тези собственици и кои са имотите, за които трябва да се удължи с три години възможността за застрояване.

Със заповед No РД-668/23.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е спряна реализацията на подробни устройствени планове за изграждане на „Иновативен комплекс за смесено обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк“ до провеждане на процедура по оценка на съвместимост. Собствениците на имоти и инвеститори “Бета форест” ЕООД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, “Мирта инжинеринг” ЕООД и “Мет Риъл Истейт” ЕАД обжалват заповедта, но съдът отхвърля жалбата им. Проектът „Камчия парк“ всъщност включва застрояване на най-големият в България комплекс от дюни, разположен между река Камчия и Шкорпиловци. Само в неговия обхват има включени 1420 декара дюни, заменени като пасища през 2006 година от тройната коалиция срещу разпокъсани ниви и ливади във Видинско и Монтанско. Дюните са оценени по 0,18 лв/кв.м. ( 1004 дк) и 0,14 лв/кв.м. (414дк). Случая с Камчийски пясъци е типичен случай за наложена административна забрана за застрояване, което не позволява на собственика да получи разрешително даже за паркинг или гараж.

Вторият тип забрана, която ограничава собствениците и обуславя нуждата от този законопроект, е когато закон забранява строителството. Както е случая с дюните – след скандала „Дюнигейт“ през 2013 година ГЕРБ спешно промениха Закона за устройство на черноморското крайбрежие и забраниха всякакво строителство върху дюни. И съвсем навреме – по данни на МРРБ 70% от всички картирани от тях дюни извън или 3272 дка са станали частна собственост, а повече от половината - 2600 декара - са включени в регулация и са с променено предназначение, чакащи да бъдат застроени. Сред тях са освен дюните между Камчия и Шкорпиловци, попадат още 254 декара дюни край Аркутино, собственост на "Аркутино" ЕАД, 60 декара дюни на испанската строителна компания "Ибердрола инмобилиариа" на плажа Корал, 20 декара дюни на несебърската фирма "СЛЕ груп" край Несебър и т.н.

Всъщност продажбата или замяната на дюни е не само незаконна и противоконституционна, но и е нарушила обществения интерес. Също както заменките на земеделски земи са в нарушение на обществения интерес. През 2012 г., по време на първото правителство на Борисов, земеделският министър посочи, че за периода 1998–2009 година са извършени над 5000 сделки със замяна на земеделски земи. Те обхванали над 450 000 декара земи и са ощетили българската държава между 2 и 8 милиарда лева. По случая е започнала наказателна процедура от ЕК, която е спряна с активни и спешни действия на правителството, включително и в Закона за опазване на земеделските земи.

Да си припомним и разследването на вестник „24 часа“ по темата, в което се показа, че цените на заменените имоти са с десетки и стотици пъти под пазарните – земеделски земи в Каварна са оценявани за 0,9 лв./кв.м., в Разлог – 2лв./кв.м., в Панчарево – 2,4 лв./кв.м., в Созопол – по 14 лв./кв.м. а в Несебър по 12 лв./кв. м. И колкото е по-голяма заменената земя, толкова оценките са спадали – 101 декара край Бургас са оценени по 1,2 лв./кв.м, 440 декара в Боровец са заменени за 0,4 лв./кв.м. , 1761 декара край Сапарева баня - по 0,12 лв./кв.м. , а 1965 декара край Смолян – по 0,28лв./кв. м. Всичко на цена под цената на най-евтиния балатум на пазара.

Третият тип ограничение, мотивиращо проектозакона, е когато не си направил екологична оценка или оценка за съвместимост с Натура 2000 и ти трябва време за това. Например случая с Карадере – предвиждащият застрояване ПУП на „Зона за отдих Бяла Север“, на който се основа промяната на предназначението на земеделски земи е приет от Община Бяла, без това да е предвидено в общия устройствен план и без екологична оценка и оценка за съвместимост с Натура 2000.

Прокуратурата е оспорила в съда този ПУП, като срещу нея са застанали фирмите собственици на имоти в района на Карадере - "Мадара Бяла", "Бългериан пропърти инвестмънт тръст", "Професионален футболен клуб ЦСКА" и община Бяла. Делото е загубено от прокуратурата, поради изпуснати срокове, но сега всеки, който иска да строи трябва да оценява не само въздействието от собственото си строителство но и застрояването на цялата територия на север от Бяла. Възможността у нас да действа план за застрояване, без да е подлаган на процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост, е в нарушение на две европейски директиви и отваря веднага пътя за наказателна процедура по тях. В случая с Карадере тази опасност е туширана от МРРБ, като министерството възлага изработването на нов общ устройствен план, което спира прилагането на стария. Точно както се случи и с общия устройствен план на община Царево, влязъл в сила без екологична оценка.

Всичко това показва, че ползвателите на законопроекта на г-н Апостолов не са основно „дребни собственици и семейства с ниски доходи“, а сред тях има и много едри собственици. Вероятно има и бедни семейства, но техните имоти не биха могли да се сравняват с 1450 декара дюни край Камчия, 1250 декара дюни край Несебър, Аркутино, Корал, Шабла и други морски плажове, нито със хилядите декари ливади и пасища край планинските ни курорти. Явно е, че тези фирми имат надежда през следващите 3 години да застроят дюните си или да преминат по някакъв начин през европейските директиви. И със сигурност законопроектът не касае 0,001 % от земеделските земи у нас, както е записано в мотивите му.

Дали този лобистки законопроект ще е първият, който ще приеме 44-то Народно събрание, зависи от народните представители, от лидера на мандатоносителя г-н Бойко Борисов и от гражданите. БСП първо подкрепи в комисия, но след това бързо отхвърли законопроекта. ДПС го подкрепи и е нормално – основните заменки са правени от техните министри на земеделието. Само е странна инициативата на управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти - да се опитат да покрият и подпомогнат заменките на ДПС. Бойко Борисов мълчи, а граждани организират протести. Възелът със заменките и незаконните продажби на дюни трябва да бъде разсечен и е време да се затвори страницата с ограбването на България. Но е важно и как ще я затворим – като защитим Конституцията и обществения интерес или като узаконим многомилиардните кражби.

Източници

Законопроектът: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66594
Законът за опазване на земеделските земи: http://www.lex.bg/laws/ldoc/2133870081
Разследване на в. "24 часа": https://www.24chasa.bg/Article/441425
Случаят "Камчийски пясъци": http://forthenature.org/cases/9
Случаят "Карадере": http://forthenature.org/cases/13
Случаят "Корал" http://forthenature.org/cases/44
Допълнителни материали върху заменките на земеделски земи : http://www.parliament.bg/pub/StenD/20130103114538DOC020113.pdf

http://dnes.dir.bg/news/miroslav-naidenov-zemedelski-zemi-zamenki-5367346

http://www.mediapool.bg/zabrani-i-taksi-sreshtu-spekulatsiite-s-prevrashtane-na-nivi-v-stroezhi-news162903.html

http://www.mediapool.bg/speshni-zakonovi-promeni-udalzhavat-zastroyavaneto-na-chernomorieto-news263749.html

http://legalworld.bg/14900.dalaverite-sys-zemedelski-zemi-niama-da-ostanat-nerazkriti.html&orderby=2

]]>
offnews@offnews.bg (Тома Белев) https://offnews.bg///dali-gerb-i-patriotite-shte-pokriat-delata-na-dps-655673.html Tue, 16 May 2017 12:01:04 +0300
Прокремълските настроения може да превземат правителството, смята проф. Слатински https://offnews.bg///prokremalskite-nastroenia-mozhe-da-prevzemat-pravitelstvoto-smiata-pr-650518.html Коментар на проф. Николай Слатински от профила му във Фейсбук. Заглавието е на редакцията на OFFNews.

Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!

Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?

А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?

Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...

]]>
Коментар на проф. Николай Слатински от профила му във Фейсбук. Заглавието е на редакцията на OFFNews.

Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!

Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?

А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?

Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///prokremalskite-nastroenia-mozhe-da-prevzemat-pravitelstvoto-smiata-pr-650518.html Tue, 21 Mar 2017 10:23:44 +0200
Куче-касичка, или как се печели от системни убийства на кучета https://offnews.bg///kuche-kasichka-ili-kak-se-pecheli-ot-sistemni-ubijstva-na-kucheta-650251.html Това интервю от сайта "Мама Нинджа" съдържа зловещи факти. Не го препоръчваме за чувствителни хора или деца.

Представете се с няколко думи.

Казвам се Марта Георгиева. Вече 15 години работя в доброволчески организации за защита на природата и животните. Преди година и половина бях избрана мажоритарно за общински съветник в София с голяма подкрепа. Спечелих я с ангажимента си на първо място да се боря за хуманност в обществото ни. Макар да съм първият политик в България, който се появи с куче на плакат, моята кауза не е свързана само със защита на животните – убедена съм, че противопоставянето на жестокостта и възпитанието в уважение към живота допринасят за изграждане на по-добра обществена среда за нас и за децата ни. В това виждам и смисъла от политиката въобще. Мои каузи, за които съм влизала в много битки в общинския съвет, са: опазването на градските паркове от безразборна сеч, възстановяване на достъпа до Витоша и съхранявaне на природата й, запазване на зеленината в градинките и междублоковите пространства, безопасни детски площадки и тротоари.

Наскоро благодарение на вас се разкриха зловещи злоупотреби на Екоравновесие с 5000 кучета. Имаше и репортажи по националните медии, вдигна се много шум. Отдавна се говори по проблема с бездомните кучета. Защо точно вие го приехте толкова лично и се ангажирахте с тази неблагодарна кауза?

Каузата е неблагодарна, защото нарочно се налага заблудата, че съществува противоречие между добруването на кучета и благоденствието на хората. Всъщност и хората, които обичат кучета и хората, които се страхуват от тях и те им пречат по различни причини, не искат да има бездомни животни. Те трябва да знаят, че враг на техния интерес са единствено общините и държавните органи, които правят всичко възможно бездомните кучета да НЕ изчезнат. Тези институции правят всичко възможно да НЕ решат проблема, защото бездомните кучета са начин да се източват пари. Репортажът, който споменахте, цели да покаже точно това - че милиони левове общински средства се усвояват от общинското „Екоравновесие“ всяка година. Там, обаче, не отчитат и крият от обществото какво правят с тези пари - в собствените им документи липсват данни за над 5000 кучета - те са влезли в Екоравновесие, няма данни да са излезли от там, но не могат да бъдат намерени и в така наречените общински „приюти“. Усвояват се десетки милиони без да е овладяна популацията и така се гарантира финасиране до безкрай – година след година, мандат след мандат. Получава се така, че безсмисленото страдание на животните в приютите и по улиците не само, че не носи полза на обществото - то се използва, за да се отклоняват средства, които биха могли да отидат за други общественополезни дейности. Но от облагородяване на детски площадки, зелени площи, ремонт и изграждане на тротоари и пр. не би могло да се злоупотребява толкова безконтролно, колкото от безмълвните кучета.

Много хора призовават бездомните кучета да бъдат изтребени до крак. Каква е правилната политика? Защо когато една популация бъде избита, всъщност това води до размножаване на нова? Защо правилната политика е да се кастрират, чипират и връщат обратно?

Хората трябва да знаят, че бездомните кучета бяха изтребвани до крак дълги години – в София по времето на Софиянски се умъртвяваха по 100 кучета на ден – с лопати в заградените дворове на общинското предприятие или както дойде. И пак бяха изхарчени милиони левове за неясно какво, а кучетата в крайна сметка станаха даже повече. Това е известен обратен ефект, изпитан в много страни и точно затова Световната здравна организация (която се произнася в интерес на здравето на хората) излиза с предписание, че убийството на кучета не е средство за контрол на популацията (както и прибиранет им в приюти). Това е така, защото броят на кучетата в една среда се определя от наличието на храна, вода и подслон. Когато ти унищожиш кучетата на определена територия, но не си спрял новия приток от дворни животни, кучета в рискови квартали и изхвърлени или безконтролно развъдени домашни, първоначалният брой животни много бързо се възстановява. Това е много добре известно и на нашите управници, има даже и становище на Българската академия на науките, но те нарочно не предприемат никакви действия по контрол на причината за възникването на бездомните кучета- новия приток. Когато действаш само върху следствието и оставяш причината, си гарантираш съществуването на проблем и съответно финансиране за „решаването“ му. До безкрай!

Кучето достига полова зрялост на 6-8 месечна възраст, ражда всеки 6 месеца, средно от 5 до 8 кученца. След 6 месеца половината от тези кучета раждат и те между 5 и 8. Само от няколко кучета, популацията може да нарастне неимоверно. Когато кастрираш и ваксинираш едно куче и го върнеш обратно първо – то не е агресивно поради разгонване, доминиране или пазене на малките, второ- не ражда и с това се спестяват поколения от стотици кучета и трето - не допуска други животни на територията си. Кучето е ваксинирано, с ясен здравен статус, познато на хората от района, контролирано и докато си отиде от естествена смърт, органите имат няколко години да спрат новия приток като осъществят контрол на домашните кучета.

Как в крайна сметка ще бъде решен проблема с Екоравновесие? Ще има ли последици? Кой е виновен да се стигне до прикриването на хиляди убийства?

Очаквам да има последици, разследването на националната медия продължава. Аз съм сигнализирала прокуратурата и омбудсмана на Републиката и няма да се откажа, а ще доведа битката докрай. Със сигурност, контролните органи от Българската агенция по безопасност на храните прикриват закононарушенията на Столична община. Аз съм убедена и работя общинското предприятие „Екоравновесие“ да бъде закрито. То дава около 100 000 лв. на месец само за заплати ( директор, зам. директор и т.н.). Ако приютите се стопанисват от неправителствени организации за защита на животните в публично частно партньорство с общините, ще има само няколко работника и парите ще отиват по предназначение за кучетата. Последните ще бъдат много по-малко - само нуждаещите се от грижа и неспособни да живеят самостоятелно. Общините нямат работа да правят приюти, тъй като с приютите, както казах по-горе, не се намалява популацията. Те имат задачата да изпълнят задълженията си по контрола на домашните кучета и новия приток.

Защитени ли са в България правата на бездомните животни? А на домашните любимци? Защо в България се смята за напълно допустимо да вземеш куче и после да го пуснеш на улицата? Това не е ли престъпление?

Според българското законодателство изоставянето на животно е жестокост, която се наказва. Само че липсват механизми за контрол и прилагане на тези законови регламенти. Проблемът е, че в нашите закони животните се приемат за „вещи“, „притежания“ и това окуражава разбирането, че с твоята собственост, можеш да правиш, каквото пожелаеш. Иначе, законът не е лош (аз съм участвала в създаването, както на Закона за защита на животните, така и в инициативите за инкриминирането на жестокостта към животните в Наказателния кодекс), но не се спазва. Абсурдно е, но органите, които са призвани да отговарят за хуманното отношение към животните, са най-големите, системни убийци и мъчители на животни. Това са общините, които незаконно убиват хиляди кучета и Българската агенция по безопасност на храните. Практиката на БАБХ да умъртвява безмилостно е вече позната – скорошен е случая с евтаназираните 4 спасени от доброволци преди това коне. Още по-гротескно е, че общините нарушават закона, защото същата тази агенция, която е държавният контролен орган, не им налага да го спазват. Това е изключително опасно, защото по този начин институциите изграждат общество, в което не само Законът, но самият Живот не е ценност. Последствията от това са заливащото ни отвякъде насилие, включително към беззащитни хора, към деца, между деца...

Какво ще кажете на всички граждани, които се притесняват от бездомните кучета? Имаше доста случаи с хвърляне на отрова, които изпълниха с възмущение както кучкарите като мен, така и майките на малки деца. Как се процедира в Европа с хората, които си позволяват да хвърлят отрова на обществени места?

Ще им кажа, че и мен ме притесняват бездомните кучета. Не искам да има бездомници. Ще им кажа да притискат и самите те отговорните власти да решат проблема според предписанията на СЗО, така както е направено в държавите, в които няма бездомни кучета. Но да бъдат толерантни - да не искат безсмислени убийства, с които наказват не само кучетата, но и себе си. Защото с малко толерантност кучетата могат да изчезнат за 5 години (чрез кастрация, връщане по места и контрол над домашните), а с убийства - това никога няма да се случи.

Много повече ме притеснява отровата. Страх ме е и съм отвратена от извергите, които не само убиват кучета, но и поставят в риск живота на децата. Тези случаи са ярко доказателство как сляпата жестокост, която застрашава животните, застрашава и хората. Затова всички трябва да сме безкомпромисни към жестокостта!

 

Ето и подробностите, които споделя Марта Георгиева:

През последните месеци сигурно на много приятели се е случвало да ме питат: "Какво правиш?" и да чуят в отговор "Броя кучета!"  И така, сметката показа, че 5032 кучета липсват от публичните отчети на общинското предприятие "Екоравновесие" за последните 4 години - има данни, че са влезли, но няма данни да са излезли от него. В резултат 2 пъти повече кучета липсват, отколкото заварваме живи на място в общинските "приюти". Столична община, притисната от Марин Николов, потвърждава тези числа до последната цифра (няма как и да е другояче, защото данните, които ползваме, са техните официални такива). Признават, че прикриват умрелите и не дават отчет за върнатите през 2016 година. В последствие (без да е публично и официално) го уведомяват, че от липсващите над 2500 са умрели и евтаназирани, а 3000 са върнати по места само през 2016 година (интересно, ако от около 4000 заловени - 3000 са върнати, защо смятат, че работейки с 2 млн. лева общински пари, не са длъжни да отчитат най-голямото перо в дейността си). Само че, когато разследващият екип иска данните разбити по месеци, се оказва, че отказват да дадат умрелите, защото имало досъдебно производство, а данните за върнатите, разбити по месеци, не съвпадат с общото число...Даже няма значение с колко точно се разминават, защото разликата между сбора и разбивката показва, че просто са се опитали да напаснат данните, но е с толкова кучета, колкото са пределни за един нормален приют (157). През 2013 година, от която започва нашата проверка, бездомните кучета са преброени и са 6 635. За тези 4 години досега през "Екоравновесие" са минали 18 278 кучета, а при последното преброяване кучетата на улицата са 4 000, а в "приютите" - 1500. А знаете ли колко пари са изхарчени - 6 648 097 млн. лева. За да НЕ се намали популацията грам, даже като имате предвид, че осиновените са 2625, дори е увеличена, но за да се унищожат толкова много животни и да се усвоят толкова много пари. И това без да броим "строежа" на 30 клетки и няколко фургона за 3 млн. лв., за които строителният предприемач Boyan Pavlov свидетелства, че са колкото за построяването на огромна, луксозна сграда.

Снимката е от личния архив на Марта.

Тук можете да прочетете статия за отравянето на кучета и каква жалба се подава в подобни случаи.

Можете да гледате разследването на Марин Николов в предаването на Нова телевизия ето тук.

]]>
Това интервю от сайта "Мама Нинджа" съдържа зловещи факти. Не го препоръчваме за чувствителни хора или деца.

Представете се с няколко думи.

Казвам се Марта Георгиева. Вече 15 години работя в доброволчески организации за защита на природата и животните. Преди година и половина бях избрана мажоритарно за общински съветник в София с голяма подкрепа. Спечелих я с ангажимента си на първо място да се боря за хуманност в обществото ни. Макар да съм първият политик в България, който се появи с куче на плакат, моята кауза не е свързана само със защита на животните – убедена съм, че противопоставянето на жестокостта и възпитанието в уважение към живота допринасят за изграждане на по-добра обществена среда за нас и за децата ни. В това виждам и смисъла от политиката въобще. Мои каузи, за които съм влизала в много битки в общинския съвет, са: опазването на градските паркове от безразборна сеч, възстановяване на достъпа до Витоша и съхранявaне на природата й, запазване на зеленината в градинките и междублоковите пространства, безопасни детски площадки и тротоари.

Наскоро благодарение на вас се разкриха зловещи злоупотреби на Екоравновесие с 5000 кучета. Имаше и репортажи по националните медии, вдигна се много шум. Отдавна се говори по проблема с бездомните кучета. Защо точно вие го приехте толкова лично и се ангажирахте с тази неблагодарна кауза?

Каузата е неблагодарна, защото нарочно се налага заблудата, че съществува противоречие между добруването на кучета и благоденствието на хората. Всъщност и хората, които обичат кучета и хората, които се страхуват от тях и те им пречат по различни причини, не искат да има бездомни животни. Те трябва да знаят, че враг на техния интерес са единствено общините и държавните органи, които правят всичко възможно бездомните кучета да НЕ изчезнат. Тези институции правят всичко възможно да НЕ решат проблема, защото бездомните кучета са начин да се източват пари. Репортажът, който споменахте, цели да покаже точно това - че милиони левове общински средства се усвояват от общинското „Екоравновесие“ всяка година. Там, обаче, не отчитат и крият от обществото какво правят с тези пари - в собствените им документи липсват данни за над 5000 кучета - те са влезли в Екоравновесие, няма данни да са излезли от там, но не могат да бъдат намерени и в така наречените общински „приюти“. Усвояват се десетки милиони без да е овладяна популацията и така се гарантира финасиране до безкрай – година след година, мандат след мандат. Получава се така, че безсмисленото страдание на животните в приютите и по улиците не само, че не носи полза на обществото - то се използва, за да се отклоняват средства, които биха могли да отидат за други общественополезни дейности. Но от облагородяване на детски площадки, зелени площи, ремонт и изграждане на тротоари и пр. не би могло да се злоупотребява толкова безконтролно, колкото от безмълвните кучета.

Много хора призовават бездомните кучета да бъдат изтребени до крак. Каква е правилната политика? Защо когато една популация бъде избита, всъщност това води до размножаване на нова? Защо правилната политика е да се кастрират, чипират и връщат обратно?

Хората трябва да знаят, че бездомните кучета бяха изтребвани до крак дълги години – в София по времето на Софиянски се умъртвяваха по 100 кучета на ден – с лопати в заградените дворове на общинското предприятие или както дойде. И пак бяха изхарчени милиони левове за неясно какво, а кучетата в крайна сметка станаха даже повече. Това е известен обратен ефект, изпитан в много страни и точно затова Световната здравна организация (която се произнася в интерес на здравето на хората) излиза с предписание, че убийството на кучета не е средство за контрол на популацията (както и прибиранет им в приюти). Това е така, защото броят на кучетата в една среда се определя от наличието на храна, вода и подслон. Когато ти унищожиш кучетата на определена територия, но не си спрял новия приток от дворни животни, кучета в рискови квартали и изхвърлени или безконтролно развъдени домашни, първоначалният брой животни много бързо се възстановява. Това е много добре известно и на нашите управници, има даже и становище на Българската академия на науките, но те нарочно не предприемат никакви действия по контрол на причината за възникването на бездомните кучета- новия приток. Когато действаш само върху следствието и оставяш причината, си гарантираш съществуването на проблем и съответно финансиране за „решаването“ му. До безкрай!

Кучето достига полова зрялост на 6-8 месечна възраст, ражда всеки 6 месеца, средно от 5 до 8 кученца. След 6 месеца половината от тези кучета раждат и те между 5 и 8. Само от няколко кучета, популацията може да нарастне неимоверно. Когато кастрираш и ваксинираш едно куче и го върнеш обратно първо – то не е агресивно поради разгонване, доминиране или пазене на малките, второ- не ражда и с това се спестяват поколения от стотици кучета и трето - не допуска други животни на територията си. Кучето е ваксинирано, с ясен здравен статус, познато на хората от района, контролирано и докато си отиде от естествена смърт, органите имат няколко години да спрат новия приток като осъществят контрол на домашните кучета.

Как в крайна сметка ще бъде решен проблема с Екоравновесие? Ще има ли последици? Кой е виновен да се стигне до прикриването на хиляди убийства?

Очаквам да има последици, разследването на националната медия продължава. Аз съм сигнализирала прокуратурата и омбудсмана на Републиката и няма да се откажа, а ще доведа битката докрай. Със сигурност, контролните органи от Българската агенция по безопасност на храните прикриват закононарушенията на Столична община. Аз съм убедена и работя общинското предприятие „Екоравновесие“ да бъде закрито. То дава около 100 000 лв. на месец само за заплати ( директор, зам. директор и т.н.). Ако приютите се стопанисват от неправителствени организации за защита на животните в публично частно партньорство с общините, ще има само няколко работника и парите ще отиват по предназначение за кучетата. Последните ще бъдат много по-малко - само нуждаещите се от грижа и неспособни да живеят самостоятелно. Общините нямат работа да правят приюти, тъй като с приютите, както казах по-горе, не се намалява популацията. Те имат задачата да изпълнят задълженията си по контрола на домашните кучета и новия приток.

Защитени ли са в България правата на бездомните животни? А на домашните любимци? Защо в България се смята за напълно допустимо да вземеш куче и после да го пуснеш на улицата? Това не е ли престъпление?

Според българското законодателство изоставянето на животно е жестокост, която се наказва. Само че липсват механизми за контрол и прилагане на тези законови регламенти. Проблемът е, че в нашите закони животните се приемат за „вещи“, „притежания“ и това окуражава разбирането, че с твоята собственост, можеш да правиш, каквото пожелаеш. Иначе, законът не е лош (аз съм участвала в създаването, както на Закона за защита на животните, така и в инициативите за инкриминирането на жестокостта към животните в Наказателния кодекс), но не се спазва. Абсурдно е, но органите, които са призвани да отговарят за хуманното отношение към животните, са най-големите, системни убийци и мъчители на животни. Това са общините, които незаконно убиват хиляди кучета и Българската агенция по безопасност на храните. Практиката на БАБХ да умъртвява безмилостно е вече позната – скорошен е случая с евтаназираните 4 спасени от доброволци преди това коне. Още по-гротескно е, че общините нарушават закона, защото същата тази агенция, която е държавният контролен орган, не им налага да го спазват. Това е изключително опасно, защото по този начин институциите изграждат общество, в което не само Законът, но самият Живот не е ценност. Последствията от това са заливащото ни отвякъде насилие, включително към беззащитни хора, към деца, между деца...

Какво ще кажете на всички граждани, които се притесняват от бездомните кучета? Имаше доста случаи с хвърляне на отрова, които изпълниха с възмущение както кучкарите като мен, така и майките на малки деца. Как се процедира в Европа с хората, които си позволяват да хвърлят отрова на обществени места?

Ще им кажа, че и мен ме притесняват бездомните кучета. Не искам да има бездомници. Ще им кажа да притискат и самите те отговорните власти да решат проблема според предписанията на СЗО, така както е направено в държавите, в които няма бездомни кучета. Но да бъдат толерантни - да не искат безсмислени убийства, с които наказват не само кучетата, но и себе си. Защото с малко толерантност кучетата могат да изчезнат за 5 години (чрез кастрация, връщане по места и контрол над домашните), а с убийства - това никога няма да се случи.

Много повече ме притеснява отровата. Страх ме е и съм отвратена от извергите, които не само убиват кучета, но и поставят в риск живота на децата. Тези случаи са ярко доказателство как сляпата жестокост, която застрашава животните, застрашава и хората. Затова всички трябва да сме безкомпромисни към жестокостта!

 

Ето и подробностите, които споделя Марта Георгиева:

През последните месеци сигурно на много приятели се е случвало да ме питат: "Какво правиш?" и да чуят в отговор "Броя кучета!"  И така, сметката показа, че 5032 кучета липсват от публичните отчети на общинското предприятие "Екоравновесие" за последните 4 години - има данни, че са влезли, но няма данни да са излезли от него. В резултат 2 пъти повече кучета липсват, отколкото заварваме живи на място в общинските "приюти". Столична община, притисната от Марин Николов, потвърждава тези числа до последната цифра (няма как и да е другояче, защото данните, които ползваме, са техните официални такива). Признават, че прикриват умрелите и не дават отчет за върнатите през 2016 година. В последствие (без да е публично и официално) го уведомяват, че от липсващите над 2500 са умрели и евтаназирани, а 3000 са върнати по места само през 2016 година (интересно, ако от около 4000 заловени - 3000 са върнати, защо смятат, че работейки с 2 млн. лева общински пари, не са длъжни да отчитат най-голямото перо в дейността си). Само че, когато разследващият екип иска данните разбити по месеци, се оказва, че отказват да дадат умрелите, защото имало досъдебно производство, а данните за върнатите, разбити по месеци, не съвпадат с общото число...Даже няма значение с колко точно се разминават, защото разликата между сбора и разбивката показва, че просто са се опитали да напаснат данните, но е с толкова кучета, колкото са пределни за един нормален приют (157). През 2013 година, от която започва нашата проверка, бездомните кучета са преброени и са 6 635. За тези 4 години досега през "Екоравновесие" са минали 18 278 кучета, а при последното преброяване кучетата на улицата са 4 000, а в "приютите" - 1500. А знаете ли колко пари са изхарчени - 6 648 097 млн. лева. За да НЕ се намали популацията грам, даже като имате предвид, че осиновените са 2625, дори е увеличена, но за да се унищожат толкова много животни и да се усвоят толкова много пари. И това без да броим "строежа" на 30 клетки и няколко фургона за 3 млн. лв., за които строителният предприемач Boyan Pavlov свидетелства, че са колкото за построяването на огромна, луксозна сграда.

Снимката е от личния архив на Марта.

Тук можете да прочетете статия за отравянето на кучета и каква жалба се подава в подобни случаи.

Можете да гледате разследването на Марин Николов в предаването на Нова телевизия ето тук.

]]>
offnews@offnews.bg (Мария Пеева) https://offnews.bg///kuche-kasichka-ili-kak-se-pecheli-ot-sistemni-ubijstva-na-kucheta-650251.html Sat, 18 Mar 2017 15:43:42 +0200
Македония може да се превърне във втора Украйна https://offnews.bg///makedonia-mozhe-da-se-prevarne-vav-vtora-ukrajna-649670.html И тази седмица се усети склонността ни да надценяваме вътрешнополитическите си проблеми и да пренебрегваме международните. Дори когато са толкова близо до нас, колкото е Македония, и са толкова тежки, колкото е политическата криза там.

Все по-откровено се говори, че държавата може да не успее да запази целостта си. И сякаш не са достатъчни и собствените й противоречия, които, свидетели сме, лесно водят до страдания и кръв, ами към тях се прибавя и рискът Македония да се превърне във втора Украйна. Да се окаже „гореща точка” на сблъсъка между Запада и Русия. Русия - под претекста, че брани суверенитета на страната, да се опитва да я отклони от ЕС и НАТО и да я включи в православната дъга, която е все по-малко православна и все повече политическа и икономическа. А Западът - в защита на демократичните права на гражданите да стимулира етническите претенции на албанците и интересите на Албания, за която съвсем не може да се твърди, че е „люлка на демокрацията”. А ако на някого пък тук му се привиждат исторически ползи от разпадането на Македония, значи е жертва на трапезно-патриотарски махмурлук. Не дай, Боже, ако това се случи, единственото, което ще получим е още една криза, дошла през границата и далеч по-драматична от собствените ни.

Тази седмица социологическо изследване показа, че БСП води с малко пред ГЕРБ. Предишната или по-предишната беше обратното. Предполагам, че до края на кампанията резултатът ще продължи да търпи промени. Не се съмнявам в коректността на изследванията, макар те да имат своите разпалени критици, съмнявам се обаче в предизборната им полза. Защото те неизбежно се превръщат в инструмент, с който манипулираме сами себе си. След като с отговорите си дадем преднина на някого, обикновено самата преднина после подтиква колебаещите се да решат да гласуват за него. Получава се електорално перпетуум мобиле, което работи на принципа колкото повече, толкова повече. Големите партии стават по-големи, а малките и новите падат зад борда.

Освен ако не стане чудо, но пък него социология не го лови.

Тази седмица беше 8 март – празникът, който през последните десетилетия стана известен с това, че не знаем какво да правим с него. Да го празнуваме или да не го празнуваме? Той на отминалото време на соца ли принадлежи или на жените, които принадлежат на всяко време? Израз на уважение ли към тях или ги обижда, защото превръща биологичния им пол в социална характеристика? Има ли собствено женски права и на какво основание в демократичните общества трябва да бъдат отделяни от човешките? Подобно разделение в крайна сметка не провокира ли мачизъм в отношението към жената? И т.н. Въпросите около празника обаче не отменят празника, защото кой е казал, че той трябва да е само лозунги, алкохол и ламени рокли. Да си задаваш въпроси е празник за мисълта. Впрочем, подобна работа върши и 3 март.

Няма как тази седмица да не споменем и прогонването от страна на местни патриоти на отец Паоло Кортези заради опита му да приюти сирийско семейство бежанци в Белене. Освен с непосредствената си агресивност актът е плашещ и като моментна снимка на колективните нагласи. Тя показва, че ксенофобският национализъм вече се е превърна в неофициална идеология на масовия българин и води битка не с друго, не с ислямския фундаментализъм, да речем, а с европейските християнски ценности. Прогонването на свещеника символизира прогонването от нашите земи на тази Европа, от която очакваме през последните 10 години да ни приеме като част от себе си. Значение в случая, освен че отец Кортези не е българин, а италианец, навярно има и фактът, че се ангажира с построяването на остров Персин на Мемориален парк в памет на политзатворниците през комунизма. Защото национализмът и комунизмът, независимо от някои външни разлики, винаги са готови да си подадат ръка в потъпкването на човешките прав.

* Коментарът за темите от седмицата на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.

]]>
И тази седмица се усети склонността ни да надценяваме вътрешнополитическите си проблеми и да пренебрегваме международните. Дори когато са толкова близо до нас, колкото е Македония, и са толкова тежки, колкото е политическата криза там.

Все по-откровено се говори, че държавата може да не успее да запази целостта си. И сякаш не са достатъчни и собствените й противоречия, които, свидетели сме, лесно водят до страдания и кръв, ами към тях се прибавя и рискът Македония да се превърне във втора Украйна. Да се окаже „гореща точка” на сблъсъка между Запада и Русия. Русия - под претекста, че брани суверенитета на страната, да се опитва да я отклони от ЕС и НАТО и да я включи в православната дъга, която е все по-малко православна и все повече политическа и икономическа. А Западът - в защита на демократичните права на гражданите да стимулира етническите претенции на албанците и интересите на Албания, за която съвсем не може да се твърди, че е „люлка на демокрацията”. А ако на някого пък тук му се привиждат исторически ползи от разпадането на Македония, значи е жертва на трапезно-патриотарски махмурлук. Не дай, Боже, ако това се случи, единственото, което ще получим е още една криза, дошла през границата и далеч по-драматична от собствените ни.

Тази седмица социологическо изследване показа, че БСП води с малко пред ГЕРБ. Предишната или по-предишната беше обратното. Предполагам, че до края на кампанията резултатът ще продължи да търпи промени. Не се съмнявам в коректността на изследванията, макар те да имат своите разпалени критици, съмнявам се обаче в предизборната им полза. Защото те неизбежно се превръщат в инструмент, с който манипулираме сами себе си. След като с отговорите си дадем преднина на някого, обикновено самата преднина после подтиква колебаещите се да решат да гласуват за него. Получава се електорално перпетуум мобиле, което работи на принципа колкото повече, толкова повече. Големите партии стават по-големи, а малките и новите падат зад борда.

Освен ако не стане чудо, но пък него социология не го лови.

Тази седмица беше 8 март – празникът, който през последните десетилетия стана известен с това, че не знаем какво да правим с него. Да го празнуваме или да не го празнуваме? Той на отминалото време на соца ли принадлежи или на жените, които принадлежат на всяко време? Израз на уважение ли към тях или ги обижда, защото превръща биологичния им пол в социална характеристика? Има ли собствено женски права и на какво основание в демократичните общества трябва да бъдат отделяни от човешките? Подобно разделение в крайна сметка не провокира ли мачизъм в отношението към жената? И т.н. Въпросите около празника обаче не отменят празника, защото кой е казал, че той трябва да е само лозунги, алкохол и ламени рокли. Да си задаваш въпроси е празник за мисълта. Впрочем, подобна работа върши и 3 март.

Няма как тази седмица да не споменем и прогонването от страна на местни патриоти на отец Паоло Кортези заради опита му да приюти сирийско семейство бежанци в Белене. Освен с непосредствената си агресивност актът е плашещ и като моментна снимка на колективните нагласи. Тя показва, че ксенофобският национализъм вече се е превърна в неофициална идеология на масовия българин и води битка не с друго, не с ислямския фундаментализъм, да речем, а с европейските християнски ценности. Прогонването на свещеника символизира прогонването от нашите земи на тази Европа, от която очакваме през последните 10 години да ни приеме като част от себе си. Значение в случая, освен че отец Кортези не е българин, а италианец, навярно има и фактът, че се ангажира с построяването на остров Персин на Мемориален парк в памет на политзатворниците през комунизма. Защото национализмът и комунизмът, независимо от някои външни разлики, винаги са готови да си подадат ръка в потъпкването на човешките прав.

* Коментарът за темите от седмицата на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.

]]>
offnews@offnews.bg (Доц. Георги Лозанов) https://offnews.bg///makedonia-mozhe-da-se-prevarne-vav-vtora-ukrajna-649670.html Mon, 13 Mar 2017 10:27:46 +0200
Лозанов: Лидерите гледат да се измъкнат от пряк сблъсък на екрана https://offnews.bg///lozanov-liderite-gledat-da-se-izmaknat-ot-priak-sblasak-na-ekrana-648964.html Лидерският телевизионен дебат се състоя преди да се състои.

Защото той у нас се изразява главно в разправиите около него – дали да се състои, къде да се състои, при какви условия да се състои, кой го е страх да се състои, кой е виновен, че не се е състоял… Лидерите, каквото и да твърдят, гледат да се измъкнат от пряк сблъсък на екрана. Така е, първо защото ще се види с „просто око”, че политическото говорене отдавна няма какво да каже. Че с изключение на отделни периферни гласове, които масовият избирател не чува, разчита преди всичко на клишета и симетрични нападки. Ти си лошият! Не, ти си лошият! И второ, дебатите издайнически показват, че опонентите, вън от нюансите, говорят едно и също. Топъл пример са Радев и Цачева. Загубили са се не просто разликите между политическите идентичности, а и те самите.

Стигнахме дотам да приемаме за нормално в българската политика, че в нея вече нямало дори ляво и дясно. В политика без отчетливи политически противопоставяния обаче, решаващи са задкулисните договорки, компроматите и контролираният вот. В конкретния случай, ако до края на кампанията лидерският дебат така и не се състои, победител ще е Бойко Борисов. Защото, когато говоренето е сходно, по условие губещ е този, който последен е бил на власт.

Дори за граждански чувствителното ухо има нещо деморализиращо в новината, че в Турция заявките за гласуване на нашите парламентарни избори са се удвоили. Не че е приемливо мнението за ограничаване на правата на българските граждани там. Още по-малко на българските граждани по света въобще. Напротив, именно те носят демократична надежда за страната, тъй като вотът им е извън местните зависимости от купуването на гласове, клиентелизма, етническите и националистическите манипулации. България извън България е шанс в България да се увеличи тежестта на неконтролирания вот. Начинът, по който се осъществява гласуването в Турция обаче – и на място, и с автобуси, създава повече от където и да било предпоставки за контролиран вот. За някой друг, който избира вместо българските турци. В медиите даже откровено се обсъжда кой точно ще е този друг. Борбата е основно между две партии.

Трети март пак стана повод за традиционните употреби на миналото – и с превръщането на саможертвата на предците ни в исторически кич, и с пренебрегването й в прослава на вечната освободителка Русия. Миналото ни отдавна е превзето от политиците, преди всичко от националисти и гравитиращи около тях назидателни патетици, впрегнато е да им върши работа с днешна дата – да печели гласове, да заклеймява неудобните като родоотстъпници, да превръща различните във враг. Където не му стигат силите, му се помага с донамисляне и дострояване. В този смисъл, опазването на историческото ни наследство започва от опазването му от търговците на история.

Новината за излизането на новия хумористичен вестник „Прас-Прес” беше съпътствана от втора – мистериозното му изчезване от будките. Общественият ефект от невъзпитаните карикатури на Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви се видя по това, че не ги видяхме. Тези, които се чувстват засегнати от тях, са готови да си навлекат гнева на аудиторията, че са възпрепятствали разпространението на вестника само и само той да не стигне до нея. Което естествено ще удвои ефекта му, когато неизбежно стигне – през интернет или дори просто като мълва. Край другото, „Прас-прес” – и с мишените си, и с позицията си, и с маниера си на протест, може да се чете като далечно продължение на протестите от 2013-а в София.

*Коментарът на доц. Лозанов е от авторското му предаване „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR.

]]>
Лидерският телевизионен дебат се състоя преди да се състои.

Защото той у нас се изразява главно в разправиите около него – дали да се състои, къде да се състои, при какви условия да се състои, кой го е страх да се състои, кой е виновен, че не се е състоял… Лидерите, каквото и да твърдят, гледат да се измъкнат от пряк сблъсък на екрана. Така е, първо защото ще се види с „просто око”, че политическото говорене отдавна няма какво да каже. Че с изключение на отделни периферни гласове, които масовият избирател не чува, разчита преди всичко на клишета и симетрични нападки. Ти си лошият! Не, ти си лошият! И второ, дебатите издайнически показват, че опонентите, вън от нюансите, говорят едно и също. Топъл пример са Радев и Цачева. Загубили са се не просто разликите между политическите идентичности, а и те самите.

Стигнахме дотам да приемаме за нормално в българската политика, че в нея вече нямало дори ляво и дясно. В политика без отчетливи политически противопоставяния обаче, решаващи са задкулисните договорки, компроматите и контролираният вот. В конкретния случай, ако до края на кампанията лидерският дебат така и не се състои, победител ще е Бойко Борисов. Защото, когато говоренето е сходно, по условие губещ е този, който последен е бил на власт.

Дори за граждански чувствителното ухо има нещо деморализиращо в новината, че в Турция заявките за гласуване на нашите парламентарни избори са се удвоили. Не че е приемливо мнението за ограничаване на правата на българските граждани там. Още по-малко на българските граждани по света въобще. Напротив, именно те носят демократична надежда за страната, тъй като вотът им е извън местните зависимости от купуването на гласове, клиентелизма, етническите и националистическите манипулации. България извън България е шанс в България да се увеличи тежестта на неконтролирания вот. Начинът, по който се осъществява гласуването в Турция обаче – и на място, и с автобуси, създава повече от където и да било предпоставки за контролиран вот. За някой друг, който избира вместо българските турци. В медиите даже откровено се обсъжда кой точно ще е този друг. Борбата е основно между две партии.

Трети март пак стана повод за традиционните употреби на миналото – и с превръщането на саможертвата на предците ни в исторически кич, и с пренебрегването й в прослава на вечната освободителка Русия. Миналото ни отдавна е превзето от политиците, преди всичко от националисти и гравитиращи около тях назидателни патетици, впрегнато е да им върши работа с днешна дата – да печели гласове, да заклеймява неудобните като родоотстъпници, да превръща различните във враг. Където не му стигат силите, му се помага с донамисляне и дострояване. В този смисъл, опазването на историческото ни наследство започва от опазването му от търговците на история.

Новината за излизането на новия хумористичен вестник „Прас-Прес” беше съпътствана от втора – мистериозното му изчезване от будките. Общественият ефект от невъзпитаните карикатури на Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви се видя по това, че не ги видяхме. Тези, които се чувстват засегнати от тях, са готови да си навлекат гнева на аудиторията, че са възпрепятствали разпространението на вестника само и само той да не стигне до нея. Което естествено ще удвои ефекта му, когато неизбежно стигне – през интернет или дори просто като мълва. Край другото, „Прас-прес” – и с мишените си, и с позицията си, и с маниера си на протест, може да се чете като далечно продължение на протестите от 2013-а в София.

*Коментарът на доц. Лозанов е от авторското му предаване „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///lozanov-liderite-gledat-da-se-izmaknat-ot-priak-sblasak-na-ekrana-648964.html Mon, 6 Mar 2017 09:14:23 +0200
Защо "Да, България" се коалира със "Зелените" и ДЕОС https://offnews.bg///zashto-da-balgaria-se-koalira-sas-zelenite-i-deos-646796.html Любомир Авджийски е юрист и член на Изпълнителния съвет на "Да, България". Текстът е публикуван в блога му със заглавие "Към десните и консервативните сред моите приятели". Авторът обяснява защо формацията реши да откаже коалиция на Радан Кънев, но се коалира с ДЕОС и "Зелените", както и кои каузи на коалиционните партньори умишлено няма да бъдат в дневния ред на "Да, България".

Публикуваме материала с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията.

Относно натиска за политическа коалиция

На 26 януари Националният съвет на "Да, България" с огромно мнозинство реши да се явим на изборите самостоятелно или в коалиция с името „Да, България“. Решението бе мотивирано според мен със силни аргументи, всеки от тях достатъчен, за да поемем по този път.

– На първо място – за нас бе очевидно, че се ражда нова общност и вълна, която не може да бъде рамкирана в понятието „традиционна десница“ още по-малко пък да се влее в „надпартийна платформа“ наследник на РБ. Онези 1200 учредители, които пътуваха от цялата страна на 7 януари при – 20 градуса, не дойдоха, за да се „влеят“. Отказваме да се борим за половината от наследството на РБ(6%). Не ни вкарвайте в такива кутийки. 

– социологическите проучвания показаха ясно, че "Да, България" има по-голямо обществено доверие, ако се яви самостоятелно, отколкото при политическа коалиция. Нещо повече – при явяване със своя идентичност, този потенциал може и се увеличава, в обратния случай – не.

– Коалицията бе поискана през медиите с предварително определен формат и име.

– Подкрепата на 20 000 българи, които се подписаха за 12 часа и изпратиха подписи от цялата страна е доказателство, че посоката на "Да, България" е правилна.

За „дясното“ и „лявото“

Решихме умишлено да не се нареждаме под етикетите „десни“ или „леви“. Етикетирането щеше да означава да се наредим на опашката до ГЕРБ (с обещания за 300лв. пенсии и 1500 средни заплати), РБ и др. или зад още по-немислимото – БСП, АБВ.

Лявото и дясното не са празни понятия, но в българския контекст като думи не струват нищо. Напротив – играта с тези термини отблъсква огромна част от българското общество, а каузата, която сме си поставили е обща. Вместо това предпочетохме по-честния според нас вариант – хората да се ориентират по същността,  по посланията, по платформата, по лицата. Да, много хора все още не могат да ни „сметнат“, което ги изнервя, кара ги да мислят и да изпитват несигурност.

Етикетът „дясно“ би ги успокоил, дори и използващите го да нямат нищо дясно в програмите си. Да, България няма да ви даде този етикет. Ще трябва да прочетете, да помислите и да решите.

Икономическата политика

Заявихме ясно, че икономическата ни политика ще бъде насочена към облекчаване на предприемачеството и бизнеса, намаляване на административната тежест и електронното управление. Което по международни стандарти е „дясна“ политика. Но от друга страна по отношение на културата и образованието имаме и солидарни идеи и мерки.

За лустрацията

Заявихме ясно, че сме за лустрация и записахме в устава си, че членове на "Да, България" не могат да са агенти и служители на ДС, както и хора, които са били ръководители на национални и регионални органи на БКП. За членове на органите се изисква изрично удостоверение. Същото важи и за кандидат-депутатите. В правилни моменти(в програмата и в предизборната кампания) ще имаме конкретни позиции и предложения по темата лустрация.

Относно коалиция „Да, България“ със Зелените и ДЕОС

След като самостоятелната ни регистрация беше спъната, пред нас остана алтернативния вариант – явяванe с коалиция под името и идентичността на "Да, България". Имахме предложения от около 10 партии, които нямат парламентарно представителство. При обмислянето и дискутирането целта беше да съберем една либерална и една определяща се за дясна партия, за да избегнем етикетите и спекулациите. Не намерихме „дясна“ формация, която да няма негативен багаж от миналото – колаборации с ГЕРБ, обединения и разделения в дясно, агенти и т.н. Избрахме "Зелените" и ДЕОС като партии, които не са участвали във властта, нямат политически багаж, имат ясно изразена позиция за борба с корупционния модел и декларират, че ще насочим усилията си към облекчаване на бизнеса. Помията, която кафявите медии изливат по "Зелените" остана на заден план, защото ние самите знаем какво е да те атакуват същите медии ежедневно.

Относно либералното и консерватизма

За онези, които се интересуват – имаме ясно споразумение между коалиционните партньори „Да, България“ да не бъде използвана по теми, които не са част от каузата ни и биха разделили общността и обществото като цяло. Целта е обединение на цялото обществото срещу модела „КОЙ“, а не разединение. Темите, по-които "Да, България" не може да бъде използвана са – предефиниране на институцията на брака, легализация на марихуаната и др.

Относно сексуалната ориентация – нека за първи и последен път да кажа, че никой от нас няма нито правото, нито желанието да се занимава с тези лични въпроси. Бих дал живота си, за правото на избор, включително и на сексуална ориентация. Няма да влизам в подробности тук относно същността на християнските ценности. Само ще кажа, че те нямат нищо общо с мразене на различните.

Докато общността на "Да, България" има основното влияние върху процесите, (предвид ресурсите и енергията, които генерираме), докато споразумението бъде спазвано и докато "Да, България" е чиста от корупционни схеми, аз ще продължа да бъда активен в каузата, защото вярвам. Нещо повече, ще работя с радост с моите дългогодишни приятели от "Зелените" и ДЕОС, както и с всички останали либерални и консервативни формации. Призовавам и теб.

]]>
Любомир Авджийски е юрист и член на Изпълнителния съвет на "Да, България". Текстът е публикуван в блога му със заглавие "Към десните и консервативните сред моите приятели". Авторът обяснява защо формацията реши да откаже коалиция на Радан Кънев, но се коалира с ДЕОС и "Зелените", както и кои каузи на коалиционните партньори умишлено няма да бъдат в дневния ред на "Да, България".

Публикуваме материала с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията.

Относно натиска за политическа коалиция

На 26 януари Националният съвет на "Да, България" с огромно мнозинство реши да се явим на изборите самостоятелно или в коалиция с името „Да, България“. Решението бе мотивирано според мен със силни аргументи, всеки от тях достатъчен, за да поемем по този път.

– На първо място – за нас бе очевидно, че се ражда нова общност и вълна, която не може да бъде рамкирана в понятието „традиционна десница“ още по-малко пък да се влее в „надпартийна платформа“ наследник на РБ. Онези 1200 учредители, които пътуваха от цялата страна на 7 януари при – 20 градуса, не дойдоха, за да се „влеят“. Отказваме да се борим за половината от наследството на РБ(6%). Не ни вкарвайте в такива кутийки. 

– социологическите проучвания показаха ясно, че "Да, България" има по-голямо обществено доверие, ако се яви самостоятелно, отколкото при политическа коалиция. Нещо повече – при явяване със своя идентичност, този потенциал може и се увеличава, в обратния случай – не.

– Коалицията бе поискана през медиите с предварително определен формат и име.

– Подкрепата на 20 000 българи, които се подписаха за 12 часа и изпратиха подписи от цялата страна е доказателство, че посоката на "Да, България" е правилна.

За „дясното“ и „лявото“

Решихме умишлено да не се нареждаме под етикетите „десни“ или „леви“. Етикетирането щеше да означава да се наредим на опашката до ГЕРБ (с обещания за 300лв. пенсии и 1500 средни заплати), РБ и др. или зад още по-немислимото – БСП, АБВ.

Лявото и дясното не са празни понятия, но в българския контекст като думи не струват нищо. Напротив – играта с тези термини отблъсква огромна част от българското общество, а каузата, която сме си поставили е обща. Вместо това предпочетохме по-честния според нас вариант – хората да се ориентират по същността,  по посланията, по платформата, по лицата. Да, много хора все още не могат да ни „сметнат“, което ги изнервя, кара ги да мислят и да изпитват несигурност.

Етикетът „дясно“ би ги успокоил, дори и използващите го да нямат нищо дясно в програмите си. Да, България няма да ви даде този етикет. Ще трябва да прочетете, да помислите и да решите.

Икономическата политика

Заявихме ясно, че икономическата ни политика ще бъде насочена към облекчаване на предприемачеството и бизнеса, намаляване на административната тежест и електронното управление. Което по международни стандарти е „дясна“ политика. Но от друга страна по отношение на културата и образованието имаме и солидарни идеи и мерки.

За лустрацията

Заявихме ясно, че сме за лустрация и записахме в устава си, че членове на "Да, България" не могат да са агенти и служители на ДС, както и хора, които са били ръководители на национални и регионални органи на БКП. За членове на органите се изисква изрично удостоверение. Същото важи и за кандидат-депутатите. В правилни моменти(в програмата и в предизборната кампания) ще имаме конкретни позиции и предложения по темата лустрация.

Относно коалиция „Да, България“ със Зелените и ДЕОС

След като самостоятелната ни регистрация беше спъната, пред нас остана алтернативния вариант – явяванe с коалиция под името и идентичността на "Да, България". Имахме предложения от около 10 партии, които нямат парламентарно представителство. При обмислянето и дискутирането целта беше да съберем една либерална и една определяща се за дясна партия, за да избегнем етикетите и спекулациите. Не намерихме „дясна“ формация, която да няма негативен багаж от миналото – колаборации с ГЕРБ, обединения и разделения в дясно, агенти и т.н. Избрахме "Зелените" и ДЕОС като партии, които не са участвали във властта, нямат политически багаж, имат ясно изразена позиция за борба с корупционния модел и декларират, че ще насочим усилията си към облекчаване на бизнеса. Помията, която кафявите медии изливат по "Зелените" остана на заден план, защото ние самите знаем какво е да те атакуват същите медии ежедневно.

Относно либералното и консерватизма

За онези, които се интересуват – имаме ясно споразумение между коалиционните партньори „Да, България“ да не бъде използвана по теми, които не са част от каузата ни и биха разделили общността и обществото като цяло. Целта е обединение на цялото обществото срещу модела „КОЙ“, а не разединение. Темите, по-които "Да, България" не може да бъде използвана са – предефиниране на институцията на брака, легализация на марихуаната и др.

Относно сексуалната ориентация – нека за първи и последен път да кажа, че никой от нас няма нито правото, нито желанието да се занимава с тези лични въпроси. Бих дал живота си, за правото на избор, включително и на сексуална ориентация. Няма да влизам в подробности тук относно същността на християнските ценности. Само ще кажа, че те нямат нищо общо с мразене на различните.

Докато общността на "Да, България" има основното влияние върху процесите, (предвид ресурсите и енергията, които генерираме), докато споразумението бъде спазвано и докато "Да, България" е чиста от корупционни схеми, аз ще продължа да бъда активен в каузата, защото вярвам. Нещо повече, ще работя с радост с моите дългогодишни приятели от "Зелените" и ДЕОС, както и с всички останали либерални и консервативни формации. Призовавам и теб.

]]>
offnews@offnews.bg (Любомир Авджийски) https://offnews.bg///zashto-da-balgaria-se-koalira-sas-zelenite-i-deos-646796.html Fri, 10 Feb 2017 13:32:42 +0200
Борисов „плаща“, за да повтори акция от времето на Орешарски https://offnews.bg///borisov-plashta-za-da-povtori-aktcia-ot-vremeto-na-oresharski-643729.html Правителството в оставка отново показа бутафорна загриженост за електората и някак внезапно, на извънредно заседание, сякаш проблемът досега не е съществувал, реши да пребори битовата престъпност с едни 7 млн. лв. за нови патрулки, бензин и нови назначения. Пропускаме факта, че парите отиват в МВР – ведомството с най-раздут щат и бюджет и съответно – на едно от последните места по доверие в обществото. И също, че, според стилистиката на премиера, ще бъдат „платени“ от него.

Днес се затвърди усещането, че второто правителство на Борисов страда от липса на въображение и компетентност и срещу поредната порция държавни пари смята да приложи провалили се вече веднъж мерки, а уплашените бабички в селата ще трябва да разчитат за сигурността си на авторитета и респекта, който всява местният пенсиониран военен или полицай.

След горния абзац подкрепящите усилията на правителството вече са спрели да четат. Тук е моментът да се уточни, че всякакви мерки трябва да бъдат подкрепени, стига те да почиват на принципни разбирания за това как работи системата за сигурност, а не когато са базирани на спонтанни и спорадични акции.

Тези, които спряха да четат, няма да разберат например, че подобни мерки бяха предприети през 2014 г. от едно от най-компрометираните правителства в политическата история на страната – това на Пламен Орешарски. Тогава жандармерията също влезе в селата. И въпреки, че тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев и главният му секретар Светлозар Лазаров тръбяха, че в резултат битовата престъпност е спаднала, ефектът от акцията беше съмнителен. Просто е - подобни кампанийни действия имат два сериозни дефекта: пренасочване на криминалния контингент към местата, в които няма достатъчно полицейско присъствие и завръщането му в селата след приключване на акцията.

Ето какво мислеше по въпроса министърът на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова точно преди една година:

"Акциите не са достатъчни за справяне с битовата престъпност. Ние имаме нужда от постоянни, систематични мерки. Това е, което обсъждаме в момента. Една акция не достатъчна. В един регион това може да се окаже ефективна мярка, в друго населено място – не".

Днес обаче разбираме, че акцията срещу битовата престъпност ще е именно такава – еднократна, в рамките на три месеца. Случайно или не – точно в периода на предизборната кампания.

През 2016 г. министър Бъчварова заяви също, че взиманите досега мерки срещу битовата престъпност не са дали резултат. "Смятам, че мерките досега не са дали необходимия резултат и всеки един от вас може да го констатира и да се съгласи с това", заяви тя след среща с представители на общините. Въпреки че за 2015 и 2016 г. ведомството отчита спад в престъпността и увеличение на разкриваемостта (тук статистиката може да бъде оспорена, защото тя е изградена на базата на регистрирани престъпления. Всички сме наясно колко от тези престъпления изобщо се обявяват от пострадалите, именно заради недоверието в полицията, бел. ред.), от представения от министър Бъчварова доклад в петък става ясно, че проблемът с битовата престъпност остава да виси. А причина за това е само и единствено дефицитът от кадри и недостатъчната техническа обезпеченост.

Друг сериозен дефект на обявените днес мерки е „патрулният“ им характер. В програмата на правителството от 2014 г. като мярка срещу битовата престъпност, освен засилено полицейско присъствие, е предвидено и „укрепване на капацитета на оперативния и охранителния състав на МВР по разследване на престъпления“. Именно засилването на елемента по разследването е нещото, което се пропуска, тъй като то е важно за предаването на престъпниците пред съда. Освен това в обявените днес намерения на правителството липсва и декларираната в програмата модернизация на комуникационната техника и информационните системи в МВР.

Статистиката показва, че при 54 % кражби от обема на общата престъпност, са били ангажирани едва 8% от оперативния състав на МВР. Това са именно онези, които трябва да са ангажирани с разследването, издирването и съответно – предаването на правосъдните органи.

Според анализа на главния секретар на МВР при първото правителство на ГЕРБ Калин Георгиев битовата престъпност може да се ограничи чрез система от мерки, в които са ангажирани всички институции. „Като започнете от семейната среда, преминете през образованието, обучението, религията, ако искате. Някой трябва да им каже на тези хора, че не е хубаво да убиеш, за да откраднеш и нахраниш. Социални политики, секторни политики, интеграция на маргинализирани общности. Полицията и прокуратурата идват накрая“, категоричен е той.

Ако има нещо положително от всичко, което направи правителството днес, е обещанието тези мерки да станат постоянни. Но след като Борисов се върне отново на власт.

]]>
Правителството в оставка отново показа бутафорна загриженост за електората и някак внезапно, на извънредно заседание, сякаш проблемът досега не е съществувал, реши да пребори битовата престъпност с едни 7 млн. лв. за нови патрулки, бензин и нови назначения. Пропускаме факта, че парите отиват в МВР – ведомството с най-раздут щат и бюджет и съответно – на едно от последните места по доверие в обществото. И също, че, според стилистиката на премиера, ще бъдат „платени“ от него.

Днес се затвърди усещането, че второто правителство на Борисов страда от липса на въображение и компетентност и срещу поредната порция държавни пари смята да приложи провалили се вече веднъж мерки, а уплашените бабички в селата ще трябва да разчитат за сигурността си на авторитета и респекта, който всява местният пенсиониран военен или полицай.

След горния абзац подкрепящите усилията на правителството вече са спрели да четат. Тук е моментът да се уточни, че всякакви мерки трябва да бъдат подкрепени, стига те да почиват на принципни разбирания за това как работи системата за сигурност, а не когато са базирани на спонтанни и спорадични акции.

Тези, които спряха да четат, няма да разберат например, че подобни мерки бяха предприети през 2014 г. от едно от най-компрометираните правителства в политическата история на страната – това на Пламен Орешарски. Тогава жандармерията също влезе в селата. И въпреки, че тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев и главният му секретар Светлозар Лазаров тръбяха, че в резултат битовата престъпност е спаднала, ефектът от акцията беше съмнителен. Просто е - подобни кампанийни действия имат два сериозни дефекта: пренасочване на криминалния контингент към местата, в които няма достатъчно полицейско присъствие и завръщането му в селата след приключване на акцията.

Ето какво мислеше по въпроса министърът на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова точно преди една година:

"Акциите не са достатъчни за справяне с битовата престъпност. Ние имаме нужда от постоянни, систематични мерки. Това е, което обсъждаме в момента. Една акция не достатъчна. В един регион това може да се окаже ефективна мярка, в друго населено място – не".

Днес обаче разбираме, че акцията срещу битовата престъпност ще е именно такава – еднократна, в рамките на три месеца. Случайно или не – точно в периода на предизборната кампания.

През 2016 г. министър Бъчварова заяви също, че взиманите досега мерки срещу битовата престъпност не са дали резултат. "Смятам, че мерките досега не са дали необходимия резултат и всеки един от вас може да го констатира и да се съгласи с това", заяви тя след среща с представители на общините. Въпреки че за 2015 и 2016 г. ведомството отчита спад в престъпността и увеличение на разкриваемостта (тук статистиката може да бъде оспорена, защото тя е изградена на базата на регистрирани престъпления. Всички сме наясно колко от тези престъпления изобщо се обявяват от пострадалите, именно заради недоверието в полицията, бел. ред.), от представения от министър Бъчварова доклад в петък става ясно, че проблемът с битовата престъпност остава да виси. А причина за това е само и единствено дефицитът от кадри и недостатъчната техническа обезпеченост.

Друг сериозен дефект на обявените днес мерки е „патрулният“ им характер. В програмата на правителството от 2014 г. като мярка срещу битовата престъпност, освен засилено полицейско присъствие, е предвидено и „укрепване на капацитета на оперативния и охранителния състав на МВР по разследване на престъпления“. Именно засилването на елемента по разследването е нещото, което се пропуска, тъй като то е важно за предаването на престъпниците пред съда. Освен това в обявените днес намерения на правителството липсва и декларираната в програмата модернизация на комуникационната техника и информационните системи в МВР.

Статистиката показва, че при 54 % кражби от обема на общата престъпност, са били ангажирани едва 8% от оперативния състав на МВР. Това са именно онези, които трябва да са ангажирани с разследването, издирването и съответно – предаването на правосъдните органи.

Според анализа на главния секретар на МВР при първото правителство на ГЕРБ Калин Георгиев битовата престъпност може да се ограничи чрез система от мерки, в които са ангажирани всички институции. „Като започнете от семейната среда, преминете през образованието, обучението, религията, ако искате. Някой трябва да им каже на тези хора, че не е хубаво да убиеш, за да откраднеш и нахраниш. Социални политики, секторни политики, интеграция на маргинализирани общности. Полицията и прокуратурата идват накрая“, категоричен е той.

Ако има нещо положително от всичко, което направи правителството днес, е обещанието тези мерки да станат постоянни. Но след като Борисов се върне отново на власт.

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Христов) https://offnews.bg///borisov-plashta-za-da-povtori-aktcia-ot-vremeto-na-oresharski-643729.html Fri, 6 Jan 2017 15:09:26 +0200
Проф. Кръстьо Петков беше един от последните мохикани в социологията https://offnews.bg///prof-krastio-petkov-beshe-edin-ot-poslednite-mohikani-v-sotciologiata-642883.html Бившият председател на КНСБ и основател на Обединения блок на труда проф. Кръстьо Петков почина тази нощ на 73-годишна възраст. В негова памет бившия зам.-министър на туризма Бранимир Ботев написа прощален текст, който публикуваме.

Отиде си професор Кръстьо Петков, един от последните мохикани в социологията, който вярваше, че тя, социологията не само измерва температурата на болното ни общество, но може да даде и рецептата за излекуването му.

Имах щастието Кръстьо да бъде мой преподавател и научен ръководител. През годините станахме и добри приятели. Заедно с друг мой учител, незабравимия проф. Минчо Семов, двамата търсеха и поощряваха бунтарите в социологията, подадоха ръка на мнозина млади социолози, въведоха ни нас техните студенти, още в началото на 80-те години на миналия век в дебрите на емпиричните социологически изследвания и ни посочиха светлия хоризонт на истинската и обективна наука, която не бива да обслужва силните на деня. С Кръстьо, Жак, Вим, Катя и други съмишленици учредихме българо-белгийската асоциация “Best 2B”, на която той беше двигател и дългогодишен съпрезидент.

Кръстьо запази в себе си една чудна младежка страст към познанието, упоритост да стига до край в проблемите, които изследваше и да не прави никакви компромиси с професионализма в социологията. С научните си, човешки и организационни качества даде тласък на научното развитие и управленските кариери на много хора. От неговия институт излязоха бъдещ премиер, вицепремиери, редица депутати, министри и зам.-министри. С присъщия си ентусиазъм и вечен оптимизъм, той поддържаше добри контакти с всички, независимо от научните или идейни различия.

Кръстьо беше истински българин и родолюбец. Въпреки международното признание и многобройните покани, той не отиде да живее и работи за постоянно навън. Обичаше страстно България, българските планини и дори на 70 години играеше тенис и караше ски. С наслада можеше да говори с часове за България, събрал своите приятели и ученици на чаша от любимия си Карловски мискет. Умееше добре да убеждава, но и внимателно да изслушва.

Хора като него не се забравят!

Сбогом, скъпи приятелю!

Бранимир Бoтев

Директор на Европейския институт за стратегии и анализи

Първи съпрезидент на „Best2B“

]]>
Бившият председател на КНСБ и основател на Обединения блок на труда проф. Кръстьо Петков почина тази нощ на 73-годишна възраст. В негова памет бившия зам.-министър на туризма Бранимир Ботев написа прощален текст, който публикуваме.

Отиде си професор Кръстьо Петков, един от последните мохикани в социологията, който вярваше, че тя, социологията не само измерва температурата на болното ни общество, но може да даде и рецептата за излекуването му.

Имах щастието Кръстьо да бъде мой преподавател и научен ръководител. През годините станахме и добри приятели. Заедно с друг мой учител, незабравимия проф. Минчо Семов, двамата търсеха и поощряваха бунтарите в социологията, подадоха ръка на мнозина млади социолози, въведоха ни нас техните студенти, още в началото на 80-те години на миналия век в дебрите на емпиричните социологически изследвания и ни посочиха светлия хоризонт на истинската и обективна наука, която не бива да обслужва силните на деня. С Кръстьо, Жак, Вим, Катя и други съмишленици учредихме българо-белгийската асоциация “Best 2B”, на която той беше двигател и дългогодишен съпрезидент.

Кръстьо запази в себе си една чудна младежка страст към познанието, упоритост да стига до край в проблемите, които изследваше и да не прави никакви компромиси с професионализма в социологията. С научните си, човешки и организационни качества даде тласък на научното развитие и управленските кариери на много хора. От неговия институт излязоха бъдещ премиер, вицепремиери, редица депутати, министри и зам.-министри. С присъщия си ентусиазъм и вечен оптимизъм, той поддържаше добри контакти с всички, независимо от научните или идейни различия.

Кръстьо беше истински българин и родолюбец. Въпреки международното признание и многобройните покани, той не отиде да живее и работи за постоянно навън. Обичаше страстно България, българските планини и дори на 70 години играеше тенис и караше ски. С наслада можеше да говори с часове за България, събрал своите приятели и ученици на чаша от любимия си Карловски мискет. Умееше добре да убеждава, но и внимателно да изслушва.

Хора като него не се забравят!

Сбогом, скъпи приятелю!

Бранимир Бoтев

Директор на Европейския институт за стратегии и анализи

Първи съпрезидент на „Best2B“

]]>
offnews@offnews.bg (Бранимир Ботев) https://offnews.bg///prof-krastio-petkov-beshe-edin-ot-poslednite-mohikani-v-sotciologiata-642883.html Fri, 23 Dec 2016 14:17:28 +0200
Държавата ни се оказа на ръба и направи решителна крачка напред * https://offnews.bg///darzhavata-ni-se-okaza-na-raba-i-napravi-reshitelna-krachka-napred-641857.html Не, не и не - мнозина сме далеч от това да казваме: "Аз нали ви казах", даже не сме мнозина, а сме мнозинство!
Но аз не преставам да се удивлявам и даже да се шокирам:

1. Що за политици и вменяеми ли са те, тези, а по-скоро онези от властимащата половинка на РБ (не знам как са нещата във властнямащата половинка), щом могат да си въобразят, че могат да съставят правителство!?

2. Отива ли му на отиващия си президент Плевнелиев толкова силно да се изложи, като по безкрайно нелеп и крайно глупав начин профука на държавата месец за нещо, за което и час не си струваше да губи, ако можеше да съзре (аз се съмнявам вече напълно за това) очебийното, очевидното и очевадното!?

3. Ще го бъде ли бъдещият президент Радев, щом единствен той в Отечеството ни любезно не можа да забележи (защото гледаше през оптиката на вечно страдащата от политически астигматизъм и управленско късогледство БСП) набиращата скорост политическа криза у нас!?

4. Стана ли най-сетне ясно това, което ние, мнозината, а по-скоро мнозинството, отдавна твърдяхме - че ГЕРБ се срива необратимо и иска избори по-скоро, защото с всяка измината седмица губи по 1% от обществената си подкрепа и всъщност дезертьорството от властта не е заради загубата на президентските избори (това, несъмнено ускори процесите), а заради загубата именно на обществена подкрепа!?

Както и да си заравят главите в пясъка политиците, с печално неуспешния втори мандат на ГЕРБ държавата ни се оказа на ръба на пропастта. През последния месец, обаче, тя направи решителна крачка напред...

______

* Мнението на проф. Николай Слатински е публикувано във фейсбук профила му, а заглавието е на редакцията.

]]>
Не, не и не - мнозина сме далеч от това да казваме: "Аз нали ви казах", даже не сме мнозина, а сме мнозинство!
Но аз не преставам да се удивлявам и даже да се шокирам:

1. Що за политици и вменяеми ли са те, тези, а по-скоро онези от властимащата половинка на РБ (не знам как са нещата във властнямащата половинка), щом могат да си въобразят, че могат да съставят правителство!?

2. Отива ли му на отиващия си президент Плевнелиев толкова силно да се изложи, като по безкрайно нелеп и крайно глупав начин профука на държавата месец за нещо, за което и час не си струваше да губи, ако можеше да съзре (аз се съмнявам вече напълно за това) очебийното, очевидното и очевадното!?

3. Ще го бъде ли бъдещият президент Радев, щом единствен той в Отечеството ни любезно не можа да забележи (защото гледаше през оптиката на вечно страдащата от политически астигматизъм и управленско късогледство БСП) набиращата скорост политическа криза у нас!?

4. Стана ли най-сетне ясно това, което ние, мнозината, а по-скоро мнозинството, отдавна твърдяхме - че ГЕРБ се срива необратимо и иска избори по-скоро, защото с всяка измината седмица губи по 1% от обществената си подкрепа и всъщност дезертьорството от властта не е заради загубата на президентските избори (това, несъмнено ускори процесите), а заради загубата именно на обществена подкрепа!?

Както и да си заравят главите в пясъка политиците, с печално неуспешния втори мандат на ГЕРБ държавата ни се оказа на ръба на пропастта. През последния месец, обаче, тя направи решителна крачка напред...

______

* Мнението на проф. Николай Слатински е публикувано във фейсбук профила му, а заглавието е на редакцията.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///darzhavata-ni-se-okaza-na-raba-i-napravi-reshitelna-krachka-napred-641857.html Fri, 9 Dec 2016 16:22:29 +0200
Международната сертифицираща компания NQA избра София за технически хъб https://offnews.bg///mezhdunarodnata-sertifitcirashta-kompania-nqa-izbra-sofia-za-tehniches-639726.html Мат Гантли е управляващ директор, който осигурява стратегическото управление в региона. „Да поставям приоритетите и да предоставяме отлична услуга за клиентите ни във Великобритания, Европа, Африка, Близкия изток и Индия“, определя той главните цели на компанията. Работи за NQA повече от 10 години, като е заемал търговски, оперативни, технически и контролни постове. В последните 2 години е управляващ директор на NQA Global. Преподава в University of Manchester, Manchester Business School MBA. 

Г-н Гантли, за първи път идвате в София, но разбирам, че вече сте дали кредит на доверие и в рамките на NQA правите българската столица значимо място, от което ще управлявате дейността си в Европа, Близкия изток, Африка и Индия?

България е важна точка заради техническата експертиза на хората, които работят тук и възможността на екипа в София да допринесе за глобалните ни операции в световен мащаб. България става ключов технически хъб за дейността ни не само в Европа, но и ще оказва техническа помощ за дейността ни в цял свят. София ще е равнопоставена с офисите ни в Бостън, Лондон, Бангалор и Шанхай. Имаме 36 000 клиенти в света и предлагаме спектър от продукти и услуги в сферата на качеството, околната среда, здравето и безопасността при работа, риск-базирани стандарти като информационна сигурност, IT-стандарти, управление на непрекъснатостта на дейността, управление на риска. Нашият подход на работа изисква постоянен одит и контрол за това, как клиентите ни прилагат стандартите на място и преглед по отношение на различните услуги. И да правим оценка, дали клиентите ни постигат съответствие с изискванията на международните стандарти. След това, издаваме сертификатите, които потвърждават, че този клиент постига най-високите стандарти. Одиторите ни докладват за това, дали можем да вземем решение за сертифициране.

Видяхме, че в България има висока степен на експертиза и техническа компетентност, която ще използваме, за да подкрепим операциите ни по света. България е чудесното място, тя е в много добра времева зона, тя е в Европа, но дава възможност за развитие на Изток, тя е рентабилна. Но, най-важния фактор е, че хората тук имат много висока техническа компетентност. Доволни сме, че стъпихме тук, и мисля, че София ще бъде ключов хъб за дейността ни в бъдеще. Ще разчитаме на екипа ни в София за техническа експертиза и във Великобритания, и в САЩ.

Как оценявате българските компании от гледна точка на сертифицирането и стандартизирането?

Българският пазар е бързо развиващ се, виждаме добри възможности за развитие. Световната икономика се променя, мултинационалните компании търсят места, където да развиват бизнеса си и България, очевидно е добро място за това. Виждате, че ситуацията във Великобритания се променя с гласуването за Брекзит, в САЩ също имаме промени с избора на нов президент. Но, мултинационалният бизнес е много силен и търси таланти от цял свят, за да развива значимостта си.

Кое е по-важно за бизнеса – гласуването за Брекзит или избора на Доналд Тръмп за новия американски президент, което може да се определи като изненада?

Като цяло Брекзит няма да окаже голямо влияние на бизнеса ни. Ние сме бизнес за сертифициране на системи за управление и осигуряваме услуги по инспекция и тестване. Според личното ми мнение, много хора гласуваха за Брекзита, понеже гласува „против” нещо, а не „за” нещо. Сигурно, същото се случи и в САЩ, онзи ден. Светът се промени, интернет промени търговските модели, промени се логистиката, сега можеш да купиш продукт, който е произведен в повечето части на света. Сега има повече технологии, които да произведат даден продукт по целия свят, както и логистика, която да го транспортира, където си поискаме в света. Световната уеб мрежа дава възможност да търсиш експертност и съвет по цял свят. Така, че никога няма да се върнем назад. Възможностите на компании за професионални услуги като нашата, които да използват талант и способности по цял свят, стават повече и по-достъпни.

Да разбирам, че политическите промени могат да влияят повече на финансовите пазари, отколкото на добре структурирани консултантски услуги?

Като цяло светът става глобален. Тези реакции са повече на хора, които мислят националистично, отколкото глобално. Но, мисля, че ние ще продължим да купуваме продукти от Китай, от САЩ, от Западна и Източна Европа, и независимо как политиката ще се промени, бизнесите ще запазят международния си характер.

В България автомобилната индустрия се развива много бързо и достига до 4% от БВП. В момента правите промени в стандарта за автомобилната промишленост, какво ще донесе това за компаниите от бранша?

Това е прекрасен пример. Заедно с IATF( International Automotive Task Force) NQA работи много интензивно, с много контрагенти по цял свят. Стандартът ISO/TS16949 е с големи изисквания за доставките в автомобилната промишленост, за постигане на високите изисквания за качество. Стандартите постоянно се ревизират и променят. Това са нуждите на индустрията и когато тя се развива, се развиват и стандартите. Съвсем наскоро бе въведена нова версия на стандарта ISO/TS16949 в автомобилната индустрия. NQA Китай е най-големия сертифициращ орган в автомобилната индустрия в страната и има голям опит в работата в нововъзникващи пазари, за да може веригата на доставки да адаптира производствените процеси към доставки за големите компании, като BMW или Toyota, или Honda, или всяка от доставките на OEM части. Това ще доведе до голям натиск към производителите на части в България, но съм сигурен, че предизвикателството си заслужава.

Коя е основата причина за промяната на този автомобилен стандарт? Какви са новите изисквания пред бизнеса?

Стандартът се променя, но той действа от много години. Изискванията към качеството на веригата за доставки на резервни части е от десетилетия, но стана организирана и добре структурирана. Не само като стандартите, които клиентите прилагат, но и одобрението на одитите, презентацията на изводите от одитите, така че OEM компаниите да видят тази база данни, да погледнат промените в тези доставки за определено време. Тази система е изцяло глобална. Тази база данни се използва за доставки на клиенти, а одитите трябва да се правят от независими организации като NQA. Ние представяме изводите от одитите, които влизат в базата данни и тя е налична в базата на IATF за OEM фирмите, за да се види, че този доставчик е достигнал необходимите стандарти. На практика, новият стандарт е по-изискващ, по-строг, защото всеки, който иска да си купи кола, иска най-доброто качество, най-добрата безопасност, най-добрите характеристики, относно опазване на околната среда. Така, че когато клиентът иска това, OEM-производителите ще го изискват от доставчиците на части и компоненти по веригата. Това са нещата, които правят бизнес средата устойчива – независимо от краткосрочните моменти на несигурност около Брекзита или избора на нов президент в САЩ.

Предоставяте сертификационни услуги не само на частния сектор, но и на публични и правителствени структури. Какви са основните изгоди за тези структури за подобряване на функционалността и ефективността си?

Това са същите изгоди като за частните предприятия, същото като производството или аерокосмическата индустрия. Това е същото разбиране от гледна точка на системите за управление на качеството, от това, кой е твоя клиент. Клиентите на правителствените организации са хората, на които те служат. Системите за управление на качеството помагат на структурите да разберат кой е техния клиент и какви са неговите нужди, и очаквания. За да могат да си създадат разбиране за средата, в която оперират и какви биха могли да бъдат обстоятелствата, които оказват влияние върху дейността им – политически, икономически, социални, технологични, законови, на околната среда. За тях е важно каква е стратегията им, целите и приоритетите им, за да могат да посрещнат нуждите на клиентите си. След това, добре е да постигнат стандартите за добри бизнес практики, за да постигнат тези резултати. И да го правят по систематичен начин, да прилагат добри процедури, добра компетентност, добра комуникация. Резултатите от всичко това трябва да се следят редовно от висшия мениджмънт, да се прилагат правилните приоритети. Така, че няма разлика между частните компании или правителствен орган в областта на системите за управление на качеството.

В България е много модерно да се говори за дуалното образование – индустриите влизат в училище, за да помогнат на образователната система да подготви по-добри кадри за бизнеса. Възможно ли е да се постигне добро взаимодействие и бизнесът да помогне на училищата да започнат да постигат подобни стандарти на управление? Бизнесът да образова обществената сфера?

Мисля, че сертификационните органи могат да играят съществена роля в това отношение. Лично аз преподавам в Университета в Манчестър. Местният екип, тук в София, също работи в партньорства с университети. Имаме много компетенции в бизнес управлението, в околната среда, качеството, аерокосмическата индустрия, автомобилостроенето, информационната сигурност. Всичко това, са водещи теми за бъдещето бизнес поколение и бизнес лидерите в бизнес и техническите университети. Те трябва да научат тези практически принципи и практики в университета, така, че да бъдат готови за своите възпитаници. И ролята на хора от сертификационните органи е много голяма. Ние, в NQA работим с 36 000 компании и виждаме техните проблеми, рисковете и възможностите им. Можем да работим с университети и да учим бъдещите бизнес лидери какво трябва да направят, как да работят. Лично аз, например, преподавам „Стратегически мениджмънт”, който е в магистърската програма. Вътре в нея, аз им преподавам принципите на сертифицирането. Всъщност, повечето от магистърските програми в университетите покриват оперативен мениджмънт и ролята на сертифицирането. То е част и от курсовете по околна среда, здравеопазване и безопасност, инженерни практики. Това е и ролята, която ще играем в отношенията ни с българските университети, особено с идеята да развиваме автомобилния сектор в България.

Кои индустрии са във фокуса ви в България?

Естествено е, това да е автомобилният сектор, където ние осигуряваме услуги за 6000 компании. Същото така, сме най-големия сертификационен орган в аерокосмическата и отбранителната индустрии в САЩ. Така, че ще се опитаме да използваме тези компетенции да разширим дейността си в България. В допълнение виждаме голямо поле за развитие в областта на хранителната безопасност. Имаме много добър екип от Великобритания, който можем да използваме за предоставянето на тази услуга в България.

Коя е най-голямата заплаха за бизнесите в момента от технологична гледна точка, заради технологичния бум в Китай и Азия, като цяло?

Наистина зависи от самата компания. Какво произвежда, къде е ситуирана, дали е местен производител или глобален. Ще бъде лесно за мен да кажа, че най-голямата заплаха е киберпрестъпността. Но мисля, че най-големият риск е да намериш силен талант да развиваш бизнеса си. Това е придобиването на умения, за да растеш. Например, в автомобилния сектор в България, където виждаме, че има хора с много силни инженерни способности, които трябва да могат да произвеждат на много високо техническо ниво, да прилагат и да поддържат постоянно качество. Това е постоянно предизвикателство за бизнесите в световен мащаб – да открият таланти в собствената си страна или да намерят тези ресурси по света. Една от големите ползи да работиш в сертификацията е, че вървим от клиент на клиент и работим с някои от флагманите в световната аерокосмическа и отбранителна индустрия - „Боинг”, НАСА, „Макдонъл Дъглас”, „Рейтеон” „Локхийд Мартин”, защото имаме експертизата да го правим. Но, трябва да можем да „превеждаме” тези подходи на работа към по-малките компании. Това, което продава NQA е способността да пренася опита на големите към по-малките. Ние сме много силни в аерокосмическата индустрия, но, ако имаме, например производител на мебели, също можем да му помогнем да определи потенциала си. В NQA се стремим да разберем приоритетите, да разберем къде иска  да види той своя бизнес. Така, че в началото на всеки одит се опитваме ясно да разберем къде са рисковете на клиента и да поставим фокуса на одита към разрешаването им.





]]>
Мат Гантли е управляващ директор, който осигурява стратегическото управление в региона. „Да поставям приоритетите и да предоставяме отлична услуга за клиентите ни във Великобритания, Европа, Африка, Близкия изток и Индия“, определя той главните цели на компанията. Работи за NQA повече от 10 години, като е заемал търговски, оперативни, технически и контролни постове. В последните 2 години е управляващ директор на NQA Global. Преподава в University of Manchester, Manchester Business School MBA. 

Г-н Гантли, за първи път идвате в София, но разбирам, че вече сте дали кредит на доверие и в рамките на NQA правите българската столица значимо място, от което ще управлявате дейността си в Европа, Близкия изток, Африка и Индия?

България е важна точка заради техническата експертиза на хората, които работят тук и възможността на екипа в София да допринесе за глобалните ни операции в световен мащаб. България става ключов технически хъб за дейността ни не само в Европа, но и ще оказва техническа помощ за дейността ни в цял свят. София ще е равнопоставена с офисите ни в Бостън, Лондон, Бангалор и Шанхай. Имаме 36 000 клиенти в света и предлагаме спектър от продукти и услуги в сферата на качеството, околната среда, здравето и безопасността при работа, риск-базирани стандарти като информационна сигурност, IT-стандарти, управление на непрекъснатостта на дейността, управление на риска. Нашият подход на работа изисква постоянен одит и контрол за това, как клиентите ни прилагат стандартите на място и преглед по отношение на различните услуги. И да правим оценка, дали клиентите ни постигат съответствие с изискванията на международните стандарти. След това, издаваме сертификатите, които потвърждават, че този клиент постига най-високите стандарти. Одиторите ни докладват за това, дали можем да вземем решение за сертифициране.

Видяхме, че в България има висока степен на експертиза и техническа компетентност, която ще използваме, за да подкрепим операциите ни по света. България е чудесното място, тя е в много добра времева зона, тя е в Европа, но дава възможност за развитие на Изток, тя е рентабилна. Но, най-важния фактор е, че хората тук имат много висока техническа компетентност. Доволни сме, че стъпихме тук, и мисля, че София ще бъде ключов хъб за дейността ни в бъдеще. Ще разчитаме на екипа ни в София за техническа експертиза и във Великобритания, и в САЩ.

Как оценявате българските компании от гледна точка на сертифицирането и стандартизирането?

Българският пазар е бързо развиващ се, виждаме добри възможности за развитие. Световната икономика се променя, мултинационалните компании търсят места, където да развиват бизнеса си и България, очевидно е добро място за това. Виждате, че ситуацията във Великобритания се променя с гласуването за Брекзит, в САЩ също имаме промени с избора на нов президент. Но, мултинационалният бизнес е много силен и търси таланти от цял свят, за да развива значимостта си.

Кое е по-важно за бизнеса – гласуването за Брекзит или избора на Доналд Тръмп за новия американски президент, което може да се определи като изненада?

Като цяло Брекзит няма да окаже голямо влияние на бизнеса ни. Ние сме бизнес за сертифициране на системи за управление и осигуряваме услуги по инспекция и тестване. Според личното ми мнение, много хора гласуваха за Брекзита, понеже гласува „против” нещо, а не „за” нещо. Сигурно, същото се случи и в САЩ, онзи ден. Светът се промени, интернет промени търговските модели, промени се логистиката, сега можеш да купиш продукт, който е произведен в повечето части на света. Сега има повече технологии, които да произведат даден продукт по целия свят, както и логистика, която да го транспортира, където си поискаме в света. Световната уеб мрежа дава възможност да търсиш експертност и съвет по цял свят. Така, че никога няма да се върнем назад. Възможностите на компании за професионални услуги като нашата, които да използват талант и способности по цял свят, стават повече и по-достъпни.

Да разбирам, че политическите промени могат да влияят повече на финансовите пазари, отколкото на добре структурирани консултантски услуги?

Като цяло светът става глобален. Тези реакции са повече на хора, които мислят националистично, отколкото глобално. Но, мисля, че ние ще продължим да купуваме продукти от Китай, от САЩ, от Западна и Източна Европа, и независимо как политиката ще се промени, бизнесите ще запазят международния си характер.

В България автомобилната индустрия се развива много бързо и достига до 4% от БВП. В момента правите промени в стандарта за автомобилната промишленост, какво ще донесе това за компаниите от бранша?

Това е прекрасен пример. Заедно с IATF( International Automotive Task Force) NQA работи много интензивно, с много контрагенти по цял свят. Стандартът ISO/TS16949 е с големи изисквания за доставките в автомобилната промишленост, за постигане на високите изисквания за качество. Стандартите постоянно се ревизират и променят. Това са нуждите на индустрията и когато тя се развива, се развиват и стандартите. Съвсем наскоро бе въведена нова версия на стандарта ISO/TS16949 в автомобилната индустрия. NQA Китай е най-големия сертифициращ орган в автомобилната индустрия в страната и има голям опит в работата в нововъзникващи пазари, за да може веригата на доставки да адаптира производствените процеси към доставки за големите компании, като BMW или Toyota, или Honda, или всяка от доставките на OEM части. Това ще доведе до голям натиск към производителите на части в България, но съм сигурен, че предизвикателството си заслужава.

Коя е основата причина за промяната на този автомобилен стандарт? Какви са новите изисквания пред бизнеса?

Стандартът се променя, но той действа от много години. Изискванията към качеството на веригата за доставки на резервни части е от десетилетия, но стана организирана и добре структурирана. Не само като стандартите, които клиентите прилагат, но и одобрението на одитите, презентацията на изводите от одитите, така че OEM компаниите да видят тази база данни, да погледнат промените в тези доставки за определено време. Тази система е изцяло глобална. Тази база данни се използва за доставки на клиенти, а одитите трябва да се правят от независими организации като NQA. Ние представяме изводите от одитите, които влизат в базата данни и тя е налична в базата на IATF за OEM фирмите, за да се види, че този доставчик е достигнал необходимите стандарти. На практика, новият стандарт е по-изискващ, по-строг, защото всеки, който иска да си купи кола, иска най-доброто качество, най-добрата безопасност, най-добрите характеристики, относно опазване на околната среда. Така, че когато клиентът иска това, OEM-производителите ще го изискват от доставчиците на части и компоненти по веригата. Това са нещата, които правят бизнес средата устойчива – независимо от краткосрочните моменти на несигурност около Брекзита или избора на нов президент в САЩ.

Предоставяте сертификационни услуги не само на частния сектор, но и на публични и правителствени структури. Какви са основните изгоди за тези структури за подобряване на функционалността и ефективността си?

Това са същите изгоди като за частните предприятия, същото като производството или аерокосмическата индустрия. Това е същото разбиране от гледна точка на системите за управление на качеството, от това, кой е твоя клиент. Клиентите на правителствените организации са хората, на които те служат. Системите за управление на качеството помагат на структурите да разберат кой е техния клиент и какви са неговите нужди, и очаквания. За да могат да си създадат разбиране за средата, в която оперират и какви биха могли да бъдат обстоятелствата, които оказват влияние върху дейността им – политически, икономически, социални, технологични, законови, на околната среда. За тях е важно каква е стратегията им, целите и приоритетите им, за да могат да посрещнат нуждите на клиентите си. След това, добре е да постигнат стандартите за добри бизнес практики, за да постигнат тези резултати. И да го правят по систематичен начин, да прилагат добри процедури, добра компетентност, добра комуникация. Резултатите от всичко това трябва да се следят редовно от висшия мениджмънт, да се прилагат правилните приоритети. Така, че няма разлика между частните компании или правителствен орган в областта на системите за управление на качеството.

В България е много модерно да се говори за дуалното образование – индустриите влизат в училище, за да помогнат на образователната система да подготви по-добри кадри за бизнеса. Възможно ли е да се постигне добро взаимодействие и бизнесът да помогне на училищата да започнат да постигат подобни стандарти на управление? Бизнесът да образова обществената сфера?

Мисля, че сертификационните органи могат да играят съществена роля в това отношение. Лично аз преподавам в Университета в Манчестър. Местният екип, тук в София, също работи в партньорства с университети. Имаме много компетенции в бизнес управлението, в околната среда, качеството, аерокосмическата индустрия, автомобилостроенето, информационната сигурност. Всичко това, са водещи теми за бъдещето бизнес поколение и бизнес лидерите в бизнес и техническите университети. Те трябва да научат тези практически принципи и практики в университета, така, че да бъдат готови за своите възпитаници. И ролята на хора от сертификационните органи е много голяма. Ние, в NQA работим с 36 000 компании и виждаме техните проблеми, рисковете и възможностите им. Можем да работим с университети и да учим бъдещите бизнес лидери какво трябва да направят, как да работят. Лично аз, например, преподавам „Стратегически мениджмънт”, който е в магистърската програма. Вътре в нея, аз им преподавам принципите на сертифицирането. Всъщност, повечето от магистърските програми в университетите покриват оперативен мениджмънт и ролята на сертифицирането. То е част и от курсовете по околна среда, здравеопазване и безопасност, инженерни практики. Това е и ролята, която ще играем в отношенията ни с българските университети, особено с идеята да развиваме автомобилния сектор в България.

Кои индустрии са във фокуса ви в България?

Естествено е, това да е автомобилният сектор, където ние осигуряваме услуги за 6000 компании. Същото така, сме най-големия сертификационен орган в аерокосмическата и отбранителната индустрии в САЩ. Така, че ще се опитаме да използваме тези компетенции да разширим дейността си в България. В допълнение виждаме голямо поле за развитие в областта на хранителната безопасност. Имаме много добър екип от Великобритания, който можем да използваме за предоставянето на тази услуга в България.

Коя е най-голямата заплаха за бизнесите в момента от технологична гледна точка, заради технологичния бум в Китай и Азия, като цяло?

Наистина зависи от самата компания. Какво произвежда, къде е ситуирана, дали е местен производител или глобален. Ще бъде лесно за мен да кажа, че най-голямата заплаха е киберпрестъпността. Но мисля, че най-големият риск е да намериш силен талант да развиваш бизнеса си. Това е придобиването на умения, за да растеш. Например, в автомобилния сектор в България, където виждаме, че има хора с много силни инженерни способности, които трябва да могат да произвеждат на много високо техническо ниво, да прилагат и да поддържат постоянно качество. Това е постоянно предизвикателство за бизнесите в световен мащаб – да открият таланти в собствената си страна или да намерят тези ресурси по света. Една от големите ползи да работиш в сертификацията е, че вървим от клиент на клиент и работим с някои от флагманите в световната аерокосмическа и отбранителна индустрия - „Боинг”, НАСА, „Макдонъл Дъглас”, „Рейтеон” „Локхийд Мартин”, защото имаме експертизата да го правим. Но, трябва да можем да „превеждаме” тези подходи на работа към по-малките компании. Това, което продава NQA е способността да пренася опита на големите към по-малките. Ние сме много силни в аерокосмическата индустрия, но, ако имаме, например производител на мебели, също можем да му помогнем да определи потенциала си. В NQA се стремим да разберем приоритетите, да разберем къде иска  да види той своя бизнес. Така, че в началото на всеки одит се опитваме ясно да разберем къде са рисковете на клиента и да поставим фокуса на одита към разрешаването им.





]]>
offnews@offnews.bg (Иван Ел Меграби) https://offnews.bg///mezhdunarodnata-sertifitcirashta-kompania-nqa-izbra-sofia-za-tehniches-639726.html Mon, 14 Nov 2016 16:00:34 +0200
Тези случки казват всичко за България https://offnews.bg///tezi-sluchki-kazvat-vsichko-za-balgaria-638423.html Трите власти в България са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат, пише Ясен Бояджиев за "Дойче веле" и дава няколко съвсем пресни примера.

„Аз съм човек на закона и на никого другиго“, казва магистратът, представляващ Висшия съдебен съвет. „Винаги съм се ръководила от върховенството на закона“, заявява председателката на Народното събрание и обещава да прави същото и като президент на републиката. Не се е чуло министър-председателят да произнася точно тази фраза, но затова пък постоянно повтаря (за последен път тези дни), че „по-голям демократ от мене няма“, което е горе-долу същото.

Въобще, трите власти са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат. Ето няколко типични примера от миналата седмица, която в никакъв случай не е изключение.

ВСС и Законът за съдебната власт

Според приетите през тази година промени в Закона за съдебната власт, за административен ръководител на съд се назначава „съдия от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт“. Изключение се допуска само ако сред кандидатите няма такъв съдия или пък ако той не отговаря на останалите изисквания за длъжността - високи професионални и нравствени качества и "много добра" или "добра" оценка от атестирането. При избора на шеф на административен съд в областен град (окръжно ниво в системата), проведен миналата седмица, няма никакво основание за такова изключение, защото сред кандидатите за поста има съдия, който напълно покрива всички изисквания, изрично е подкрепен от колегите си, а и всички членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) са съгласни, че е отличен юрист и се справя много добре. Въпреки това обаче, по някакви свои си съображения и в нарушение на закона, осмина (срещу пет) членове на ВСС избраха за председател друг съдия, който не отговаря на законовата норма, защото е от по-ниското (районно) ниво на орган на съдебната власт.

Според същите промени в Закона за съдебната власт, магистрат може да бъде отстранен от работа само ако е обвиняем за престъпление, свързано с правораздаването. Иначе казано: не може да бъде отстранен, ако обвиненията срещу него нямат връзка с пряката му работа. Освен това, каквото и да е обвинението, отстраняването от работа има краен срок от година и половина - ако делото срещу магистрата се точи безкрайно. Точно такъв е случаят с бивш шеф на апелативно съдилище, отстранен още преди две години и половина. И по двете законни основания той трябва да бъде върнат на работа. Вече повече от два месеца обаче ВСС отказва да се произнесе по молбата му. За пореден път миналата седмица с гласовете на същите осем (срещу пет) членове.

Така за броени минути ВСС, т.нар. правителство на съдебната власт, успя да прегази закона цели два пъти. Но това отдавна вече не е изненада, а по-скоро банална практика. Както обясни магистратът, представляващ ВСС, законът бил неясен и противоречив и затова той стигнал до извода, че няма да се ръководи от него. Ситуацията бе много точно описана от председателя на Върховния касационен съд:

„Стигнали сме дъното и продължаваме да копаем надолу“.

Законодателната власт и конституцията

В интерес на истината, но без връзка с конкретния случай, представляващият ВСС е донякъде прав - по невнимание, заради лобистки и партизански интереси или поради откровена глупост българското Народно събрание нерядко приема неясни, противоречиви, неприложими и дори напълно безсмислени законови текстове. Преките противоречия с конституцията също не са изключение - промените в Изборния кодекс са кристален пример. Техен инициатор бяха т.нар. Патриоти, а единствената цел бе да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват (или поне да се намали относителният дял на гласовете им), за да се ограничи влиянието на ДПС (а вече и на ДОСТ). За целта още през пролетта бе въведено т.нар. задължително гласуване. Освен крайно съмнителни от конституционна гледна точка (превръщане на правото в задължение), приетите текстове са и практически безсмислени (по думите на самия премиер: „то не е задължително, само създаваме шум“). Като логическо продължение в бюлетините бе добавено прословутото квадратче „Не подкрепям никого“ - също толкова безсмислена популистка залъгалка за крайно неинформирани хора, приета във вид, който на всичко отгоре се оказа в нарушение на конституцията. За десерт бе инсталиран и конституционно съмнителен таван за броя на избирателните секции в чужбина. Внезапно прозрели каква каша са забъркали, миналата седмица депутатите преправиха текстовете и забъркаха още по-голяма каша. Защото отмяната на тавана за секциите само в ЕС и запазването му в останалите страни (разбирай Турция) вече директно и еднозначно нарушава чл. 26 на Конституцията, според който "Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция".

Разбира се, още от самото начало е ясно, че цялото упражнение е безсмислено, тъй като поставената цел (по-малко гласуващи български турци) няма как да бъде постигната в рамките на конституцията. Но пък, както се вижда, голяма част от депутатите са готови с лекота да прескочат тези рамки. Тъй че няма да е учудващо, ако някой ден, водени от патриотична целесъобразност, прибегнат и до по-твърди мерки.

Изпълнителната власт и законът

Как се прави това, тези дни демонстрира изпълнителната власт. Тайно и свръхскоростно тя предаде на Турция седем нейни граждани, за които Анкара твърди, че са политически противници на Ердоган. И този път, както при бизнесмена Бююк през август, нямаше да научим нищо, ако не бяха турските медии, тъй че е твърде вероятно да има още много подобни случаи. Става дума за драстично нарушаване на предвидените във вътрешното и международното законодателство права и процедури - без адвокатска защита, без възможност да подадат молба за закрила и убежище, без шанс да обжалват неизвестно на какво основание издадената заповед за принудително извеждане, без достъп до съд, без чийто безпристрастен контрол експулсирането не би трябвало да е възможно. Държавата не е изпълнила и задълженията си за предотвратяване на риска от изтезания и на заплахата за живота и сигурността на попаднали на територията ѝ граждани. След което въобще не се интересува каква е тяхната по-нататъшна съдба. Въобще, дори нелегалните имигранти (които за разлика от турските граждани влизат без паспорти), дори потенциалните или доказани джихадисти се ползват с повече права на българска територия. Целта е очевидна: да се угоди на турския президент.

Българските власти, включително премиерът и вътрешният министър, твърдят, че всичко това не е вярно - турските граждани сами били поискали да бъдат върнати в родината им. Но тогава не е ясно защо случаят е прикриван толкова старателно дни наред, а сега се отказва достъп до информация за него (за да бъдели защитени личните данни на замесените лица!?!). Не е ясно също така защо при предаването властите не са поканили омбудсмана и представители на неправителствени организации, както законът изрично ги задължава. И въобще - невъзможно е да се повярва, че някой може по собствено желание да се откаже от правата си, за да бъде арестуван, изтезаван и заплашен от смъртна присъда.

Целесъобразно беззаконие

На фона на небивалиците, разпространявани от разни полицейски началници, прави впечатление гузното мълчание на онези членове на правителството (включително юристи), които иначе за щяло и нещяло говорят за правата на човека, европейските ценности и върховенството на закона. Но над всичко блести тълкуванието на председателката на българския законодателен орган и вероятен бъдещ президент:

"Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права".

С което тя решително зачеркна ценностите и принципите на съвременната европейска правова държава, за да ги замени с откровено съветска доктрина.

Впрочем, тази позиция донякъде е обяснима. Идват избори, а голяма част от гласоподавателите, системно сплашвани („задават се пълчища от бежанци“, „съществуването на държавата е поставено на карта“, „полагам огромни усилия да запазя целостта на България") и тласкани в обятията на носталгията и стадния манталитет, мислят точно така и в името на някаква имагинерна сигурност с готовност биха се лишили от правата и свободите си. Дано обаче не им се наложи някой ден да изпитат на гърба си до какво може да доведе върховенството на определяния по нечие усмотрение „национален интерес“.

Накратко: България все по-опасно се приближава до границата, отвъд която законността и правото стават жертва на конюнктурния произвол и политическата целесъобразност.

]]>
Трите власти в България са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат, пише Ясен Бояджиев за "Дойче веле" и дава няколко съвсем пресни примера.

„Аз съм човек на закона и на никого другиго“, казва магистратът, представляващ Висшия съдебен съвет. „Винаги съм се ръководила от върховенството на закона“, заявява председателката на Народното събрание и обещава да прави същото и като президент на републиката. Не се е чуло министър-председателят да произнася точно тази фраза, но затова пък постоянно повтаря (за последен път тези дни), че „по-голям демократ от мене няма“, което е горе-долу същото.

Въобще, трите власти са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат. Ето няколко типични примера от миналата седмица, която в никакъв случай не е изключение.

ВСС и Законът за съдебната власт

Според приетите през тази година промени в Закона за съдебната власт, за административен ръководител на съд се назначава „съдия от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт“. Изключение се допуска само ако сред кандидатите няма такъв съдия или пък ако той не отговаря на останалите изисквания за длъжността - високи професионални и нравствени качества и "много добра" или "добра" оценка от атестирането. При избора на шеф на административен съд в областен град (окръжно ниво в системата), проведен миналата седмица, няма никакво основание за такова изключение, защото сред кандидатите за поста има съдия, който напълно покрива всички изисквания, изрично е подкрепен от колегите си, а и всички членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) са съгласни, че е отличен юрист и се справя много добре. Въпреки това обаче, по някакви свои си съображения и в нарушение на закона, осмина (срещу пет) членове на ВСС избраха за председател друг съдия, който не отговаря на законовата норма, защото е от по-ниското (районно) ниво на орган на съдебната власт.

Според същите промени в Закона за съдебната власт, магистрат може да бъде отстранен от работа само ако е обвиняем за престъпление, свързано с правораздаването. Иначе казано: не може да бъде отстранен, ако обвиненията срещу него нямат връзка с пряката му работа. Освен това, каквото и да е обвинението, отстраняването от работа има краен срок от година и половина - ако делото срещу магистрата се точи безкрайно. Точно такъв е случаят с бивш шеф на апелативно съдилище, отстранен още преди две години и половина. И по двете законни основания той трябва да бъде върнат на работа. Вече повече от два месеца обаче ВСС отказва да се произнесе по молбата му. За пореден път миналата седмица с гласовете на същите осем (срещу пет) членове.

Така за броени минути ВСС, т.нар. правителство на съдебната власт, успя да прегази закона цели два пъти. Но това отдавна вече не е изненада, а по-скоро банална практика. Както обясни магистратът, представляващ ВСС, законът бил неясен и противоречив и затова той стигнал до извода, че няма да се ръководи от него. Ситуацията бе много точно описана от председателя на Върховния касационен съд:

„Стигнали сме дъното и продължаваме да копаем надолу“.

Законодателната власт и конституцията

В интерес на истината, но без връзка с конкретния случай, представляващият ВСС е донякъде прав - по невнимание, заради лобистки и партизански интереси или поради откровена глупост българското Народно събрание нерядко приема неясни, противоречиви, неприложими и дори напълно безсмислени законови текстове. Преките противоречия с конституцията също не са изключение - промените в Изборния кодекс са кристален пример. Техен инициатор бяха т.нар. Патриоти, а единствената цел бе да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват (или поне да се намали относителният дял на гласовете им), за да се ограничи влиянието на ДПС (а вече и на ДОСТ). За целта още през пролетта бе въведено т.нар. задължително гласуване. Освен крайно съмнителни от конституционна гледна точка (превръщане на правото в задължение), приетите текстове са и практически безсмислени (по думите на самия премиер: „то не е задължително, само създаваме шум“). Като логическо продължение в бюлетините бе добавено прословутото квадратче „Не подкрепям никого“ - също толкова безсмислена популистка залъгалка за крайно неинформирани хора, приета във вид, който на всичко отгоре се оказа в нарушение на конституцията. За десерт бе инсталиран и конституционно съмнителен таван за броя на избирателните секции в чужбина. Внезапно прозрели каква каша са забъркали, миналата седмица депутатите преправиха текстовете и забъркаха още по-голяма каша. Защото отмяната на тавана за секциите само в ЕС и запазването му в останалите страни (разбирай Турция) вече директно и еднозначно нарушава чл. 26 на Конституцията, според който "Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция".

Разбира се, още от самото начало е ясно, че цялото упражнение е безсмислено, тъй като поставената цел (по-малко гласуващи български турци) няма как да бъде постигната в рамките на конституцията. Но пък, както се вижда, голяма част от депутатите са готови с лекота да прескочат тези рамки. Тъй че няма да е учудващо, ако някой ден, водени от патриотична целесъобразност, прибегнат и до по-твърди мерки.

Изпълнителната власт и законът

Как се прави това, тези дни демонстрира изпълнителната власт. Тайно и свръхскоростно тя предаде на Турция седем нейни граждани, за които Анкара твърди, че са политически противници на Ердоган. И този път, както при бизнесмена Бююк през август, нямаше да научим нищо, ако не бяха турските медии, тъй че е твърде вероятно да има още много подобни случаи. Става дума за драстично нарушаване на предвидените във вътрешното и международното законодателство права и процедури - без адвокатска защита, без възможност да подадат молба за закрила и убежище, без шанс да обжалват неизвестно на какво основание издадената заповед за принудително извеждане, без достъп до съд, без чийто безпристрастен контрол експулсирането не би трябвало да е възможно. Държавата не е изпълнила и задълженията си за предотвратяване на риска от изтезания и на заплахата за живота и сигурността на попаднали на територията ѝ граждани. След което въобще не се интересува каква е тяхната по-нататъшна съдба. Въобще, дори нелегалните имигранти (които за разлика от турските граждани влизат без паспорти), дори потенциалните или доказани джихадисти се ползват с повече права на българска територия. Целта е очевидна: да се угоди на турския президент.

Българските власти, включително премиерът и вътрешният министър, твърдят, че всичко това не е вярно - турските граждани сами били поискали да бъдат върнати в родината им. Но тогава не е ясно защо случаят е прикриван толкова старателно дни наред, а сега се отказва достъп до информация за него (за да бъдели защитени личните данни на замесените лица!?!). Не е ясно също така защо при предаването властите не са поканили омбудсмана и представители на неправителствени организации, както законът изрично ги задължава. И въобще - невъзможно е да се повярва, че някой може по собствено желание да се откаже от правата си, за да бъде арестуван, изтезаван и заплашен от смъртна присъда.

Целесъобразно беззаконие

На фона на небивалиците, разпространявани от разни полицейски началници, прави впечатление гузното мълчание на онези членове на правителството (включително юристи), които иначе за щяло и нещяло говорят за правата на човека, европейските ценности и върховенството на закона. Но над всичко блести тълкуванието на председателката на българския законодателен орган и вероятен бъдещ президент:

"Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права".

С което тя решително зачеркна ценностите и принципите на съвременната европейска правова държава, за да ги замени с откровено съветска доктрина.

Впрочем, тази позиция донякъде е обяснима. Идват избори, а голяма част от гласоподавателите, системно сплашвани („задават се пълчища от бежанци“, „съществуването на държавата е поставено на карта“, „полагам огромни усилия да запазя целостта на България") и тласкани в обятията на носталгията и стадния манталитет, мислят точно така и в името на някаква имагинерна сигурност с готовност биха се лишили от правата и свободите си. Дано обаче не им се наложи някой ден да изпитат на гърба си до какво може да доведе върховенството на определяния по нечие усмотрение „национален интерес“.

Накратко: България все по-опасно се приближава до границата, отвъд която законността и правото стават жертва на конюнктурния произвол и политическата целесъобразност.

]]>
offnews@offnews.bg (Ясен Бояджиев-DW) https://offnews.bg///tezi-sluchki-kazvat-vsichko-za-balgaria-638423.html Mon, 24 Oct 2016 16:31:56 +0300
ГЕРБ реабилитираха низостта на соца https://offnews.bg///gerb-reabilitiraha-nizostta-na-sotca-637119.html Като слушам как в ГЕРБ като зомбирани, като роботи, като навити пружинки, като папагали повтарят мантрата "майка", "майка", "майка", "майка", та започвам вече не да се питам дали имат толкова ниско мнение за българския народ, че да го ловят на такава елементарна примамка, а да си отговарям - те вероятно по-добре от мен разбират докъде е стигнал в разобществяването си народът ни, та затова му пускат такава дребна и безсъзнателна стръв, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

В ГЕРБ всъщност не искат да се обръщат към цялото ни общество - то не им е нужно, - а само към онова все по-голямо мнозинство от него, което се е разобществило и има таван на манталитета, ценностите, мисленето и представите си, на които ГЕРБ допада и именно затова ГЕРБ разчита на тях, обръща се към тях, употребява ги и ги смъква още по-надолу, към още по-простото и по-опростеното, а оттук до простеенето и опростачването е една ръка разстояние.

Тъжното и трагичното в последните 2-3 дни е всъщност следното:

- ГЕРБ тотално зачеркна дори минималната нужда от личности в българската политика; нещо повече шумно и арогантно демонстрира колко вредни са личностите в политиката ни днес; всичко, което ГЕРБ прави е да отврати обществото от личностите и да даде ясен знак за герберството и народа ни отсега нататък - колкото по-малко си личност, толкова по-добре пасваш на партията ни и толкова по-големи шансове имаш да те допуснем до нашата властово-партийна хранилка.

- ГЕРБ категорично доказа, че на него партньори в упражняването на властта не са му нужни; защото е ясно, че с тази си кандидатура те не могат да привлекат никоя сериозна партия; всяка такава партия, призовала да се гласува за подобна кандидатура би си направила политическо харакири; така че на ГЕРБ са му нужни не партньори, а политически котерии, послушно присламчващи се към ГЕРБ и правещи каквото и да било, само заради трохите и кокалите, от герберската властово-партийна трапеза.

- ГЕРБ демонстрира със страшна сила, че вече в нашата политика ценности, идеология, стратегия, програма, принципи, норми, стандарти и прочие присъщи на обществената и управленска дейност понятия, абсолютно не са необходими; не са необходими, защото партията и властта ще се изграждат като строго контролирана йерархия, като бързо устремяваща се нагоре пирамида, на чийто връх е Той, само Той, единствено Той и никой друг. В същото време институциите, техните нива и мрежови връзки, потоците на комуникация и начините, по които се изработват и вземат решенията, нямат никакво значение. Всеки участник в тази йерархия, в тази пирамида, освен Него, е винтче, болтче, пешка, подробност от пейзажа, независимо къде се намира в нея и без значение дали е президент или чиновник в партера на властта; всички други без Него са случайни, временни, родени от каприз или желание Той да си направи гаргара с обществото и другите партии, избори и имитации на избори. Няма значение кой точно какъв е и къде е сложен, просто към дадения момент такова е било хрумването Му, така Му е дошло настроението или капризът и това ще трае дотогава, докато не Му се прище нещо друго или не се разпореди формалното, заварено положение на нещата – като мандат, да речем, макар че и мандатът не е гаранция-франция, защото дори мандатът не значи нещо пред Неговото волеизявление или импровизационно почесване по темето.

- ГЕРБ сътвори нещо, което даже лицемерните наследници на столетницата не посмяха или не си позволиха да направят. Ако те се бъхтаха в гърдите за хубавото, прогресивното, съзидателното, социалното, което донесъл социализма, т.е. ако не да реабилитираха, то поне да казваха силни добри и патетични думи за повърхността, за горния слой, за държавническото начало, за отечественото благо на соца, то ГЕРБ реабилитираха и възхвалиха като всеобщи ниските и низките черти, поквареността, цинизма, безнравствеността, слагачеството, доносничеството, нагаждачеството, шуробаджаначеството, безогледното драпане за уреждане с цената на всичко и на всяка цена, кариеризма на соца. Т.е. те легитимираха като морално допустими, като масова практика, като напълно легитимно средство, като съвсем естествена хамелеонщина най-отвратителните същностни обществени и индивидуални черти, безценностното съдържание, дъното, утайката, аморалността, низостта, към която ни тласкаше соца, като узаконяваше мимикрията, като караше хората да се изхлузват като змии от кожите на порядъчността си, като не даваше шанс на таланта да се развие именно като талант, на кадърността да успее именно като кадърност, на труда да бъде възнаграден именно като труд, на човека да живее достойно именно като Човек.

Коварността и историческото престъпление от това легитимиране на пошлото, на лошото, на бездарното, на противното, на обреченото в соца в обществен и ценностен смисъл е, че ГЕРБ го изкараха като всеобщо, като нормално, като присъщо на всички, като масова практика, с което обидиха най-брутално и най-непочтено целия български народ. И го обидиха двойно, като заявиха на глас, че не се срамуват, че това е било така и че виждате ли – всички сме били такива. По-смъртна обида на българския народ не бе нанесъл никой през тези 27 години на Прехода. И едва ли ще се намери някой друг, който да обиди още по-зловещо нашето общество и всички онези, които намираха начин и сили да живеят, да създават, да творят, да се влюбват, да обичат, да раждат деца и да бъдат човеци – както поради, така и в много по-голяма степен – въпреки соца...

]]>
Като слушам как в ГЕРБ като зомбирани, като роботи, като навити пружинки, като папагали повтарят мантрата "майка", "майка", "майка", "майка", та започвам вече не да се питам дали имат толкова ниско мнение за българския народ, че да го ловят на такава елементарна примамка, а да си отговарям - те вероятно по-добре от мен разбират докъде е стигнал в разобществяването си народът ни, та затова му пускат такава дребна и безсъзнателна стръв, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

В ГЕРБ всъщност не искат да се обръщат към цялото ни общество - то не им е нужно, - а само към онова все по-голямо мнозинство от него, което се е разобществило и има таван на манталитета, ценностите, мисленето и представите си, на които ГЕРБ допада и именно затова ГЕРБ разчита на тях, обръща се към тях, употребява ги и ги смъква още по-надолу, към още по-простото и по-опростеното, а оттук до простеенето и опростачването е една ръка разстояние.

Тъжното и трагичното в последните 2-3 дни е всъщност следното:

- ГЕРБ тотално зачеркна дори минималната нужда от личности в българската политика; нещо повече шумно и арогантно демонстрира колко вредни са личностите в политиката ни днес; всичко, което ГЕРБ прави е да отврати обществото от личностите и да даде ясен знак за герберството и народа ни отсега нататък - колкото по-малко си личност, толкова по-добре пасваш на партията ни и толкова по-големи шансове имаш да те допуснем до нашата властово-партийна хранилка.

- ГЕРБ категорично доказа, че на него партньори в упражняването на властта не са му нужни; защото е ясно, че с тази си кандидатура те не могат да привлекат никоя сериозна партия; всяка такава партия, призовала да се гласува за подобна кандидатура би си направила политическо харакири; така че на ГЕРБ са му нужни не партньори, а политически котерии, послушно присламчващи се към ГЕРБ и правещи каквото и да било, само заради трохите и кокалите, от герберската властово-партийна трапеза.

- ГЕРБ демонстрира със страшна сила, че вече в нашата политика ценности, идеология, стратегия, програма, принципи, норми, стандарти и прочие присъщи на обществената и управленска дейност понятия, абсолютно не са необходими; не са необходими, защото партията и властта ще се изграждат като строго контролирана йерархия, като бързо устремяваща се нагоре пирамида, на чийто връх е Той, само Той, единствено Той и никой друг. В същото време институциите, техните нива и мрежови връзки, потоците на комуникация и начините, по които се изработват и вземат решенията, нямат никакво значение. Всеки участник в тази йерархия, в тази пирамида, освен Него, е винтче, болтче, пешка, подробност от пейзажа, независимо къде се намира в нея и без значение дали е президент или чиновник в партера на властта; всички други без Него са случайни, временни, родени от каприз или желание Той да си направи гаргара с обществото и другите партии, избори и имитации на избори. Няма значение кой точно какъв е и къде е сложен, просто към дадения момент такова е било хрумването Му, така Му е дошло настроението или капризът и това ще трае дотогава, докато не Му се прище нещо друго или не се разпореди формалното, заварено положение на нещата – като мандат, да речем, макар че и мандатът не е гаранция-франция, защото дори мандатът не значи нещо пред Неговото волеизявление или импровизационно почесване по темето.

- ГЕРБ сътвори нещо, което даже лицемерните наследници на столетницата не посмяха или не си позволиха да направят. Ако те се бъхтаха в гърдите за хубавото, прогресивното, съзидателното, социалното, което донесъл социализма, т.е. ако не да реабилитираха, то поне да казваха силни добри и патетични думи за повърхността, за горния слой, за държавническото начало, за отечественото благо на соца, то ГЕРБ реабилитираха и възхвалиха като всеобщи ниските и низките черти, поквареността, цинизма, безнравствеността, слагачеството, доносничеството, нагаждачеството, шуробаджаначеството, безогледното драпане за уреждане с цената на всичко и на всяка цена, кариеризма на соца. Т.е. те легитимираха като морално допустими, като масова практика, като напълно легитимно средство, като съвсем естествена хамелеонщина най-отвратителните същностни обществени и индивидуални черти, безценностното съдържание, дъното, утайката, аморалността, низостта, към която ни тласкаше соца, като узаконяваше мимикрията, като караше хората да се изхлузват като змии от кожите на порядъчността си, като не даваше шанс на таланта да се развие именно като талант, на кадърността да успее именно като кадърност, на труда да бъде възнаграден именно като труд, на човека да живее достойно именно като Човек.

Коварността и историческото престъпление от това легитимиране на пошлото, на лошото, на бездарното, на противното, на обреченото в соца в обществен и ценностен смисъл е, че ГЕРБ го изкараха като всеобщо, като нормално, като присъщо на всички, като масова практика, с което обидиха най-брутално и най-непочтено целия български народ. И го обидиха двойно, като заявиха на глас, че не се срамуват, че това е било така и че виждате ли – всички сме били такива. По-смъртна обида на българския народ не бе нанесъл никой през тези 27 години на Прехода. И едва ли ще се намери някой друг, който да обиди още по-зловещо нашето общество и всички онези, които намираха начин и сили да живеят, да създават, да творят, да се влюбват, да обичат, да раждат деца и да бъдат човеци – както поради, така и в много по-голяма степен – въпреки соца...

]]>
offnews@offnews.bg (Николай Слатински) https://offnews.bg///gerb-reabilitiraha-nizostta-na-sotca-637119.html Tue, 4 Oct 2016 14:17:51 +0300
Бокова трябва да се оттегли и да не издигаме никого https://offnews.bg///bokova-triabva-da-se-ottegli-i-da-ne-izdigame-nikogo-636699.html Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").

Време е вече за персонална отговорност за това, че споменатите по-горе виновници профукаха златния шанс България да има свой генерален секретар на ООН!

Така наивно, безотговорно, тактически елементарно и стратегически сляпо бе проигран този шанс!

Аз също на няколко пъти предупреждавах за тази осъдена и обречена да се сбъдне опасност. И къде-къде по-знаещи и "вътре в кухнята" хора предупреждаваха, но правителството, премиерът, външният министър и президентът бяха като онзи подпийнал човечец, който си търсил загубения ключ под електрическия стълб, където е най-светло, а не там, където си го е загубил.

Вече писах и преди - Бокова трябва да се оттегли, а ние повече да не издигаме никого. В голямата политика кьорав карти не играе, мълнията не удря два пъти на едно и също място, държавите нямат право на поправителен - скъсали ли са те, това е! Има реална опасност новата ни кандидатура да събере още по-малко гласове и тогава провалът и позорът няма да са вече за българските кандидатури, а за България!

Това го диктува здравият разум, дали той у нашите властимащи е разум и ако е разум, дали е здрав, това поне мен много ме съмнява. А аз, както подчертах, не съм най-добрият познавач на голямата политика, нито най-компетентният автор на прогнози - има далеч по-големи професионалисти от мен, но те са на същото мнение с мен (или аз съм на същото мнение с тях, макар че това е без никакво значение поне в този случай)...

]]>
Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").

Време е вече за персонална отговорност за това, че споменатите по-горе виновници профукаха златния шанс България да има свой генерален секретар на ООН!

Така наивно, безотговорно, тактически елементарно и стратегически сляпо бе проигран този шанс!

Аз също на няколко пъти предупреждавах за тази осъдена и обречена да се сбъдне опасност. И къде-къде по-знаещи и "вътре в кухнята" хора предупреждаваха, но правителството, премиерът, външният министър и президентът бяха като онзи подпийнал човечец, който си търсил загубения ключ под електрическия стълб, където е най-светло, а не там, където си го е загубил.

Вече писах и преди - Бокова трябва да се оттегли, а ние повече да не издигаме никого. В голямата политика кьорав карти не играе, мълнията не удря два пъти на едно и също място, държавите нямат право на поправителен - скъсали ли са те, това е! Има реална опасност новата ни кандидатура да събере още по-малко гласове и тогава провалът и позорът няма да са вече за българските кандидатури, а за България!

Това го диктува здравият разум, дали той у нашите властимащи е разум и ако е разум, дали е здрав, това поне мен много ме съмнява. А аз, както подчертах, не съм най-добрият познавач на голямата политика, нито най-компетентният автор на прогнози - има далеч по-големи професионалисти от мен, но те са на същото мнение с мен (или аз съм на същото мнение с тях, макар че това е без никакво значение поне в този случай)...

]]>
offnews@offnews.bg (Николай Слатински) https://offnews.bg///bokova-triabva-da-se-ottegli-i-da-ne-izdigame-nikogo-636699.html Mon, 26 Sep 2016 19:14:19 +0300
Авторско, но и право – да не повтаряме грешките от ACTA! * https://offnews.bg///avtorsko-no-i-pravo-da-ne-povtariame-greshkite-ot-acta-636185.html Текстът е официална позиция на партия ДЕОС, публикуван на уеб страницата на формацията.

Европейската комисия изплю камъчето и официално представи плановете си за реформа на авторското право.

Като цяло почти няма разлики с онова, за което знаем още от началото на годината: медийните издатели ще получат допълнително 20-годишно сродно (на авторското) право, а ползването на цифрово съдържание ще зависи много повече от договарянето на лицензи, вместо от ясно разписани законови правила. На този фон е трудно да открием някаква добра новина – евентуално като такава би могло да се развие облекчението за работата на архиви, изследователски и образователни институции в сферата на т. нар. „text and data mining“.

В останалата си част предложението за директива е катастрофално за всички потребители онлайн.

Така например чл. 13 от него задължава доставчиците на онлайн услуги (в това число социалните мрежи) да сключват споразумения с правоносителите, по силата на които да внедряват механизми за разпознаването на съдържание, качвано от потребители, и въобще за повече контрол над неговото разпространение. Това, което отдавна ни е известно като Content ID в Ютюб може да стане реалност и в други социални мрежи, например Фейсбук. С всички последствия за възможностите за споделяне на съдържание, задължения за свалянето му и блокиране на „съгрешили“ потребители.

Не успеят ли онлайн доставчиците и правоносителите да се споразумеят, което ДЕОС смятаме за повече от вероятно, то държавите–членки ще трябва активно да се намесят (разбирай да окажат натиск), така че да доведат преговорите до „успешен край“. Сигурни сме, че организациите за колективно управление на права доволно потриват ръце, четейки тези редове, но грижата ни е насочена към хората, които в крайна сметка ще останат прецакани.

Отговорност, поставена с главата надолу

Въпреки че Комисията твърди обратното, представените от нея планове обезсилват привилегиите, които доставчиците на онлайн услуги имат по отношение на тяхната отговорност за действия на техните потребители. Още по-лошо – ДЕОС смятаме, че тези очевидно недобре обмислени предложения ще ни вкарат в един интернет от нов вид, в който ще можем да достъпваме и споделяме съдържание само след като то, първо, е идентифицирано и, второ, ползването му е разрешено от съответния правоносител.

Примерът на Ютюб и неговото Content ID е достатъчно стряскащ – действащото законодателство твърде бързо обраства с някакъв вид корпоративна самоинициатива, диктувана от вътрешнофирмени правила за ползване. Гарантираните по закон права на потребителите се заобикалят от предвидени в корпоративните общи условия мерки.

Въпреки че в споменатия член 13 от предложението за директива Комисията се опитва да успокои духовете с уговорката, че такива мерки трябвало да бъдат „подходящи и пропорционални“, ДЕОС не очакваме от тях нищо добро, поне не за обикновените потребители.

Това е така, защото повечето правомощия за контрол водят до желанието за повече проследяване на потребителите и тяхното поведение онлайн, а всички знаем какво означава това в България. В крайна сметка кризата на авторското право само ще се задълбочава и ДЕОС с горчивина установяваме, че Комисията на този етап няма нужната смелост да предложи смислени реформи, които най-сетне да го направят годно за 21-ви век.

Повече за големите платформи

Проектът за нова директива показва съвсем ясно, че в отдавна тлеещия спор между медийните издатели и агрегаторите на линкове Комисията твърдо е застанала зад позицията на първите и е решила да засили техните права в ущърб на всички останали, които имат интерес да достъпват и споделят съдържание. Това е вече придобилото гражданственост сравнение с „данък върху линковете“ (link tax) желание на медийните издатели да получават част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на линкове – заради това, че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание!?

Допълнителни, но за сметка на това съвсем реални щети вследствие на горното са възможни например при една от най-смислените прояви на съвместни усилия на онлайн общности – Уикипедия. Други кандидати да паднат под колелетата са малкия интернет базиран бизнес и стартъпите като цяло. И ако някой реши, че прекаляваме, просто го каним да хвърли един поглед към Германия, където такова токсично законодателство съществува от 2013 г. насам.

Сега всичко това е скрепено с разпоредбите на чл. 11 от предложението, което препраща към директива 29/2001, която пък на свой ред е може би една от най-назадничавите законодателни стъпки с оглед развитието на онлайн средата в Европейския съюз и в частност у нас.

Сума сумарум Европейската комисия се оплита и препъва в изключително проблемния си опит да защитава негодни за съвремието ни бизнес модели с неадекватни регулаторни средства и най-вече заплашвайки с това да ни причини сериозни щети.

Лицензи, лицензи, лицензи

За Комисията лицензите или договарянето между правоносители и потребители изглеждат като някаква панацея за решаване на всички проблеми в ползването на съдържание онлайн. Но всички ние знаем, че този подход е чисто и просто негоден в цифровата среда, където имаме огромен брой потребители, които искат да достъпват и ползват съдържание тук и сега, по възможност дори от мобилните си устройства. Къде по-смислено би било да имаме основни правила, уредени веднъж завинаги на законово равнище, пък ако ще и на цената на някакво компенсационно възнаграждение, подобно на онова върху празните информационни носители.

Всъщност дори там, където лицензите остават най-удобното средство за работа, Комисията не постига напредък и това добре се вижда при договарянето на права между филмовите студия и доставчиците на стрийминг услуги. Предвидени в предложението са „механизъм на договаряне“ и „диалог“, но тъкмо тук няма нищо ново – това е съществуващата от десетилетия ситуация, която не позволява да имаме реален и работещ общ пазар на цифрово съдържание.

За финал и като черешката на тортата става ясно, че геоблокирането на съдържание, т. е. невъзможността от България да достъпваме нещо, достъпно другаде в ЕС, примерно в Австрия или Обединеното кралство, най-вероятно ще остане в сила.

Това означава, че отговорните за общия цифров пазар комисари Андрус Ансип и Гюнтер Йотингер са се подали на натиска от страна на притежателите на съдържание и са приели да жертват вече обещаното единно договаряне на права за разпространение в цялата територия на ЕС. За разлика от прогреса в телекомуникациите и донякъде в онлайн търговията, където се направиха големи стъпки към единен пазар, предлаганите мерки тук практически обезсмислят напредъка в другите области на общия цифров пазар.

ДЕОС заставаме твърдо против направеното от Комисията предложение за директива относно „авторското право в цифровия общ пазар“ в неговата цялост и сме готови да обединим усилия с всички свои съмишленици във ваденето на отровните му зъби.

]]>
Текстът е официална позиция на партия ДЕОС, публикуван на уеб страницата на формацията.

Европейската комисия изплю камъчето и официално представи плановете си за реформа на авторското право.

Като цяло почти няма разлики с онова, за което знаем още от началото на годината: медийните издатели ще получат допълнително 20-годишно сродно (на авторското) право, а ползването на цифрово съдържание ще зависи много повече от договарянето на лицензи, вместо от ясно разписани законови правила. На този фон е трудно да открием някаква добра новина – евентуално като такава би могло да се развие облекчението за работата на архиви, изследователски и образователни институции в сферата на т. нар. „text and data mining“.

В останалата си част предложението за директива е катастрофално за всички потребители онлайн.

Така например чл. 13 от него задължава доставчиците на онлайн услуги (в това число социалните мрежи) да сключват споразумения с правоносителите, по силата на които да внедряват механизми за разпознаването на съдържание, качвано от потребители, и въобще за повече контрол над неговото разпространение. Това, което отдавна ни е известно като Content ID в Ютюб може да стане реалност и в други социални мрежи, например Фейсбук. С всички последствия за възможностите за споделяне на съдържание, задължения за свалянето му и блокиране на „съгрешили“ потребители.

Не успеят ли онлайн доставчиците и правоносителите да се споразумеят, което ДЕОС смятаме за повече от вероятно, то държавите–членки ще трябва активно да се намесят (разбирай да окажат натиск), така че да доведат преговорите до „успешен край“. Сигурни сме, че организациите за колективно управление на права доволно потриват ръце, четейки тези редове, но грижата ни е насочена към хората, които в крайна сметка ще останат прецакани.

Отговорност, поставена с главата надолу

Въпреки че Комисията твърди обратното, представените от нея планове обезсилват привилегиите, които доставчиците на онлайн услуги имат по отношение на тяхната отговорност за действия на техните потребители. Още по-лошо – ДЕОС смятаме, че тези очевидно недобре обмислени предложения ще ни вкарат в един интернет от нов вид, в който ще можем да достъпваме и споделяме съдържание само след като то, първо, е идентифицирано и, второ, ползването му е разрешено от съответния правоносител.

Примерът на Ютюб и неговото Content ID е достатъчно стряскащ – действащото законодателство твърде бързо обраства с някакъв вид корпоративна самоинициатива, диктувана от вътрешнофирмени правила за ползване. Гарантираните по закон права на потребителите се заобикалят от предвидени в корпоративните общи условия мерки.

Въпреки че в споменатия член 13 от предложението за директива Комисията се опитва да успокои духовете с уговорката, че такива мерки трябвало да бъдат „подходящи и пропорционални“, ДЕОС не очакваме от тях нищо добро, поне не за обикновените потребители.

Това е така, защото повечето правомощия за контрол водят до желанието за повече проследяване на потребителите и тяхното поведение онлайн, а всички знаем какво означава това в България. В крайна сметка кризата на авторското право само ще се задълбочава и ДЕОС с горчивина установяваме, че Комисията на този етап няма нужната смелост да предложи смислени реформи, които най-сетне да го направят годно за 21-ви век.

Повече за големите платформи

Проектът за нова директива показва съвсем ясно, че в отдавна тлеещия спор между медийните издатели и агрегаторите на линкове Комисията твърдо е застанала зад позицията на първите и е решила да засили техните права в ущърб на всички останали, които имат интерес да достъпват и споделят съдържание. Това е вече придобилото гражданственост сравнение с „данък върху линковете“ (link tax) желание на медийните издатели да получават част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на линкове – заради това, че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание!?

Допълнителни, но за сметка на това съвсем реални щети вследствие на горното са възможни например при една от най-смислените прояви на съвместни усилия на онлайн общности – Уикипедия. Други кандидати да паднат под колелетата са малкия интернет базиран бизнес и стартъпите като цяло. И ако някой реши, че прекаляваме, просто го каним да хвърли един поглед към Германия, където такова токсично законодателство съществува от 2013 г. насам.

Сега всичко това е скрепено с разпоредбите на чл. 11 от предложението, което препраща към директива 29/2001, която пък на свой ред е може би една от най-назадничавите законодателни стъпки с оглед развитието на онлайн средата в Европейския съюз и в частност у нас.

Сума сумарум Европейската комисия се оплита и препъва в изключително проблемния си опит да защитава негодни за съвремието ни бизнес модели с неадекватни регулаторни средства и най-вече заплашвайки с това да ни причини сериозни щети.

Лицензи, лицензи, лицензи

За Комисията лицензите или договарянето между правоносители и потребители изглеждат като някаква панацея за решаване на всички проблеми в ползването на съдържание онлайн. Но всички ние знаем, че този подход е чисто и просто негоден в цифровата среда, където имаме огромен брой потребители, които искат да достъпват и ползват съдържание тук и сега, по възможност дори от мобилните си устройства. Къде по-смислено би било да имаме основни правила, уредени веднъж завинаги на законово равнище, пък ако ще и на цената на някакво компенсационно възнаграждение, подобно на онова върху празните информационни носители.

Всъщност дори там, където лицензите остават най-удобното средство за работа, Комисията не постига напредък и това добре се вижда при договарянето на права между филмовите студия и доставчиците на стрийминг услуги. Предвидени в предложението са „механизъм на договаряне“ и „диалог“, но тъкмо тук няма нищо ново – това е съществуващата от десетилетия ситуация, която не позволява да имаме реален и работещ общ пазар на цифрово съдържание.

За финал и като черешката на тортата става ясно, че геоблокирането на съдържание, т. е. невъзможността от България да достъпваме нещо, достъпно другаде в ЕС, примерно в Австрия или Обединеното кралство, най-вероятно ще остане в сила.

Това означава, че отговорните за общия цифров пазар комисари Андрус Ансип и Гюнтер Йотингер са се подали на натиска от страна на притежателите на съдържание и са приели да жертват вече обещаното единно договаряне на права за разпространение в цялата територия на ЕС. За разлика от прогреса в телекомуникациите и донякъде в онлайн търговията, където се направиха големи стъпки към единен пазар, предлаганите мерки тук практически обезсмислят напредъка в другите области на общия цифров пазар.

ДЕОС заставаме твърдо против направеното от Комисията предложение за директива относно „авторското право в цифровия общ пазар“ в неговата цялост и сме готови да обединим усилия с всички свои съмишленици във ваденето на отровните му зъби.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///avtorsko-no-i-pravo-da-ne-povtariame-greshkite-ot-acta-636185.html Sat, 17 Sep 2016 10:22:00 +0300
Защо в България така пламенно мразим Меркел? https://offnews.bg///zashto-v-balgaria-taka-plamenno-mrazim-merkel-635558.html "Соросоид, българомразец, личен враг на Левски: така ще бъде наречен всеки, който каже например, че Сорос е щедър, а Меркел е постъпила правилно и морално. Защо в България така пламенно мразим хора, които вършат добро?", се пита в коментар за "Дойче веле" професорът по културна антропология Ивайло Дичев.

В България хората реагират странно на щедрия жест, на благородството, когато те излизат извън тесния роднински кръг или по-широката му версия - българския етнос.

Да вземем например злополучната фондация на Джордж Сорос, върху която се изля каква ли не жлъч - от това, че описвала българските културни ценности, за да ги изнася в чужбина, та чак дотам, че организирала Майдана в Украйна. И нещата не опират просто до либералните ценности, зад които стои милиардерът - ако бяха те, по-логично щеше да е протестите да са насочени срещу американското посолство например, където пипат далеч по-здраво.

Истерията около грантовете, грантаджиите, грантовата интелигенция отива отвъд политиката. Не може някой от другия край на света да дойде при нас и просто така да дава пари за гражданско общество, малцинства, образование. И ако не разкрием някаква конспирация зад уж щедрата му фондация, не намираме покой.

Ако някой отвори дума за ромите, следва същата ярост. Леят се обиди всякакви - като се започне от обикновения мързел и се стигне до предполагаемата генетическа увреденост на тази част от населението. Фантастични слухове се носят за социалните помощи, които тези хора получават, в добавка към заработваното с просия и кражби, разбира се. Любими са журналистическите разкрития, при които камерата прониква в кичозна къща на някой цигански барон, в схема за продажба на деца или спазаряване на булки. Подобни отблъскващи образи укрепват бронята от безразличие, която ни е нужна всеки път, когато виждаме ужасната мизерия на повечето български роми. Ожесточението е парадоксален начин да се самосъхраниш.

Да я ожалиш Германия, ако четеш българската преса

Измина една година от началото на бежанската криза, която извади навън най-мрачния хастар на българската публичност. И тук въпросът не е дали трябваше да приемаме, колко можем да поемем, при какви условия. Проблемът е в това, че отказът да се приемат бежанци се превърна в един вид национална кауза, че егоизмът беше въздигнат в национална идея. Някои си спомниха за Иван Костов, за когото новите поколения знаят само едно добро нещо: че отказа да приеме петте хиляди албанци във времето на етническите чистки на Милошевич.Това ще убие нашата цивилизация

Не говоря за неофашистите, които превърнаха битката срещу въображаемите тълпи от нашественици в политическа програма. Далеч по-смущаваща е реакцията на обикновения тв-зрител. Тъкмо той дълбоко се обижда от това, което правят Германия, Швеция, Гърция, отворили границите си за бежанци (за Турция, Ливан, Йордания не се сещаме - те са друг биологичен вид, както се изказа един крайно десен мислител).

Срещу Ангела Меркел се изля такава ярост, каквато не бяхме виждали от времето на безсмъртния плакат:

„Роналд Рейгън - враг на Тутраканската селищна система“.

Добре, не искаме да приемаме бежанци, опъваме се за квотите за преразпределяне. Но защо така пламенно мразим германската канцлерка? Защото освен че влезе в битката срещу ИД, подкопавайки идеологията им за ислямски рай, тя се превърна и в емблема на съвременния хуманизъм - помага на гонените, проявява солидарност със страни като Гърция и Италия, които изнемогват под бежанското бреме. Защото ни обижда това? Защото виждайки жеста на другия, започваме да се чувстваме като егоисти. Каквито всъщност сме.

Какви ли не анализи прочетох как Меркел щяла да загуби следващите избори, как съсипала Европейския съюз, как ни размахвала пръст и ние трябвало да се опълчваме, защото сега не било като при СССР. Да я ожалиш тая Германия, ако четеш българската преса - такива прости политици, такава катастрофа им се пише! Може и да не я изберат догодина, само че не виждам социалдемократите да са застанали на много по-различна позиция, а популистката „Алтернатива за Германия” е все още леко субкултурна.



От урва на урва, от сайт на сайт

Междувременно тече и другият дискурс, предназначен да оковава българина в бронята на безразличието: масови изнасилвания, вълна от терористични атаки, бурки заливат хубавите германски градове… Отделният случай се препраща тържествено от урва на урва и от сайт на сайт, раздува се, добива чудовищни размери. После идва опровержението, но то, разбира се, не е толкова интересно, а статистиките за престъпността, от които става ясно, че няма съществени промени към по-лошо, интересуват само тесен кръг хора. И ако някой излезе и каже, че Германия се е справила удивително добре, че инцидентите са неочаквано малко за такова количество хора и такава скорост на придвижване, той, разбира се, ще бъде разконспириран в познатите жанрове: соросоид, българомразец, личен враг на Левски.


Защо въставаме така срещу Доброто, което някой друг прави? Дайте да мислим - въпросът е много важен. Може би защото традиционно нямаме доверие в собствените си елити, които все са бивали чужди - гръцки духовници, османски администратори, германски монарси, съветски инструктори, европейски чиновници… Това е омагьосан кръг: ако не ценим моралния жест, елитите ни няма да станат морални, защото не го изискваме от тях. И ние още повече ще ги презираме. И те пак ще са чужди. И така до безкрай.

Дойче веле

]]>
"Соросоид, българомразец, личен враг на Левски: така ще бъде наречен всеки, който каже например, че Сорос е щедър, а Меркел е постъпила правилно и морално. Защо в България така пламенно мразим хора, които вършат добро?", се пита в коментар за "Дойче веле" професорът по културна антропология Ивайло Дичев.

В България хората реагират странно на щедрия жест, на благородството, когато те излизат извън тесния роднински кръг или по-широката му версия - българския етнос.

Да вземем например злополучната фондация на Джордж Сорос, върху която се изля каква ли не жлъч - от това, че описвала българските културни ценности, за да ги изнася в чужбина, та чак дотам, че организирала Майдана в Украйна. И нещата не опират просто до либералните ценности, зад които стои милиардерът - ако бяха те, по-логично щеше да е протестите да са насочени срещу американското посолство например, където пипат далеч по-здраво.

Истерията около грантовете, грантаджиите, грантовата интелигенция отива отвъд политиката. Не може някой от другия край на света да дойде при нас и просто така да дава пари за гражданско общество, малцинства, образование. И ако не разкрием някаква конспирация зад уж щедрата му фондация, не намираме покой.

Ако някой отвори дума за ромите, следва същата ярост. Леят се обиди всякакви - като се започне от обикновения мързел и се стигне до предполагаемата генетическа увреденост на тази част от населението. Фантастични слухове се носят за социалните помощи, които тези хора получават, в добавка към заработваното с просия и кражби, разбира се. Любими са журналистическите разкрития, при които камерата прониква в кичозна къща на някой цигански барон, в схема за продажба на деца или спазаряване на булки. Подобни отблъскващи образи укрепват бронята от безразличие, която ни е нужна всеки път, когато виждаме ужасната мизерия на повечето български роми. Ожесточението е парадоксален начин да се самосъхраниш.

Да я ожалиш Германия, ако четеш българската преса

Измина една година от началото на бежанската криза, която извади навън най-мрачния хастар на българската публичност. И тук въпросът не е дали трябваше да приемаме, колко можем да поемем, при какви условия. Проблемът е в това, че отказът да се приемат бежанци се превърна в един вид национална кауза, че егоизмът беше въздигнат в национална идея. Някои си спомниха за Иван Костов, за когото новите поколения знаят само едно добро нещо: че отказа да приеме петте хиляди албанци във времето на етническите чистки на Милошевич.Това ще убие нашата цивилизация

Не говоря за неофашистите, които превърнаха битката срещу въображаемите тълпи от нашественици в политическа програма. Далеч по-смущаваща е реакцията на обикновения тв-зрител. Тъкмо той дълбоко се обижда от това, което правят Германия, Швеция, Гърция, отворили границите си за бежанци (за Турция, Ливан, Йордания не се сещаме - те са друг биологичен вид, както се изказа един крайно десен мислител).

Срещу Ангела Меркел се изля такава ярост, каквато не бяхме виждали от времето на безсмъртния плакат:

„Роналд Рейгън - враг на Тутраканската селищна система“.

Добре, не искаме да приемаме бежанци, опъваме се за квотите за преразпределяне. Но защо така пламенно мразим германската канцлерка? Защото освен че влезе в битката срещу ИД, подкопавайки идеологията им за ислямски рай, тя се превърна и в емблема на съвременния хуманизъм - помага на гонените, проявява солидарност със страни като Гърция и Италия, които изнемогват под бежанското бреме. Защото ни обижда това? Защото виждайки жеста на другия, започваме да се чувстваме като егоисти. Каквито всъщност сме.

Какви ли не анализи прочетох как Меркел щяла да загуби следващите избори, как съсипала Европейския съюз, как ни размахвала пръст и ние трябвало да се опълчваме, защото сега не било като при СССР. Да я ожалиш тая Германия, ако четеш българската преса - такива прости политици, такава катастрофа им се пише! Може и да не я изберат догодина, само че не виждам социалдемократите да са застанали на много по-различна позиция, а популистката „Алтернатива за Германия” е все още леко субкултурна.



От урва на урва, от сайт на сайт

Междувременно тече и другият дискурс, предназначен да оковава българина в бронята на безразличието: масови изнасилвания, вълна от терористични атаки, бурки заливат хубавите германски градове… Отделният случай се препраща тържествено от урва на урва и от сайт на сайт, раздува се, добива чудовищни размери. После идва опровержението, но то, разбира се, не е толкова интересно, а статистиките за престъпността, от които става ясно, че няма съществени промени към по-лошо, интересуват само тесен кръг хора. И ако някой излезе и каже, че Германия се е справила удивително добре, че инцидентите са неочаквано малко за такова количество хора и такава скорост на придвижване, той, разбира се, ще бъде разконспириран в познатите жанрове: соросоид, българомразец, личен враг на Левски.


Защо въставаме така срещу Доброто, което някой друг прави? Дайте да мислим - въпросът е много важен. Може би защото традиционно нямаме доверие в собствените си елити, които все са бивали чужди - гръцки духовници, османски администратори, германски монарси, съветски инструктори, европейски чиновници… Това е омагьосан кръг: ако не ценим моралния жест, елитите ни няма да станат морални, защото не го изискваме от тях. И ние още повече ще ги презираме. И те пак ще са чужди. И така до безкрай.

Дойче веле

]]>
offnews@offnews.bg (Ивайло Дичев - DW) https://offnews.bg///zashto-v-balgaria-taka-plamenno-mrazim-merkel-635558.html Tue, 6 Sep 2016 13:20:04 +0300
Паднат ли визите, милиони кюрди ще бъдат изтласкани в Европа https://offnews.bg///padnat-li-vizite-milioni-kiurdi-shte-badat-iztlaskani-v-evropa-635065.html Ако си спомняте - този номер веднъж мина. Борисов подкрепи Ердоган в искането му за специална "зона за сигурност" в северна Сирия. Основните европейски страни и САЩ отхвърлят и до днес подобна възможност, защото резултатът от такава зона ще бъде категорична турска разправа с националното кюрдско движение в Сирия и съединяване на турската територия с тази на ИДИЛ, пише политологът Огнян Минчев във фейсбук.

Борисов очевидно знаеше, че основните международни фактори категорично отхвърлят тази възможност, затова пое ангажимента да лобира за нея - никой няма да приеме на сериозно мнението на София по този въпрос, каквото и да е то. В замяна Анкара обеща да сдържа мигрантската лавина срещу българската граница. Сега Борисов се опитва да повтори номера - със същата цел, но върху по-опасна тема. Снемането на визовите ограничения за турски граждани в Европа ще има силни, може би драматични последствия. Първо, днес между Турция и останалата част от Близкия изток ясна граница няма. Турски паспорт могат да получат - и получават стотици хиляди араби и други мигриращи общности.

Снемането на визите за Турция ще създаде на практика едно общо пространство на неограничено придвижване между Париж и Техеран, в което България е по средата. Второ, в Турция живеят над 20 млн. кюрди, чиито амбиции за автономизация нарастват, а контролът на официална Анкара върху кюрдското движение става все по-суров.

Изтласкването на няколко милиона кюрди в посока към Европа би намалило напрежението между турската държава и кюрдското национално движение. Някой би възразил - споразумението между ЕС и Анкара за визите би разрешило само до тримесечни пътувания. Само че и днес в Германия има най-малко стотици хиляди мигранти от Близкия изток, които не са регистрирани и местоположението им не е известно. Трето, под закрилата на турския паспорт едно подобно споразумение би позволило свободно придвижване на хора и групи със "специални интереси" като част от световното ислямистко движение. Сигурно затова - четвърто - Брюксел толкова много държи Турция да изпълни последните пет от общо 72 изисквания към Анкара за вдигане на визите. В частност - промяна на анти-терористичния закон, по чиито клаузи днес всеки журналист може да бъде вкаран в затвора и въвеждане на лични документи с биометрични данни. Въпреки, че дори и тези изисквания да бъдат изпълнени, първите три заплахи остават напълно реални и в сила.

Борисов поема ангажимента да лобира за турските визови претенции в Берлин и Брюксел, очевидно разчитайки на това, че ходатайството му няма как да бъде уважено. Само че за разлика от сирийската "зона за сигурност", вдигането на визите е тема, по която Турция разчита на по-широка подкрепа на Запад. Както сред европейските либерални среди, така и отвъд океана. Ако - недай Боже - визите за Турция наистина паднат, последствията за България ще бъдат драматични, дори катастрофални. Защото за Ердоган е безразлично дали Европа ще бъде наводнена от нелегални мигранти от зоните на конфликт южно и източно от Турция (която организирано ги транзитира на запад), или от носители на турски паспорти, които легално нахлуват на Стария континент и го променят драматично завинаги.

България е на входа на тази вълна - и в двата случая. Затова - освен полезната по принцип - дипломатическа активност на премиера към Анкара, достойното и с шансове за успех поведение на България е да изгради своята собствена система за защита от мигрантската лавина в сътрудничество с тези европейски страни, които споделят идентична или подобна на българската позиция в югоизтока на Европа - Австрия, Унгария, Сърбия и Македония.

]]>
Ако си спомняте - този номер веднъж мина. Борисов подкрепи Ердоган в искането му за специална "зона за сигурност" в северна Сирия. Основните европейски страни и САЩ отхвърлят и до днес подобна възможност, защото резултатът от такава зона ще бъде категорична турска разправа с националното кюрдско движение в Сирия и съединяване на турската територия с тази на ИДИЛ, пише политологът Огнян Минчев във фейсбук.

Борисов очевидно знаеше, че основните международни фактори категорично отхвърлят тази възможност, затова пое ангажимента да лобира за нея - никой няма да приеме на сериозно мнението на София по този въпрос, каквото и да е то. В замяна Анкара обеща да сдържа мигрантската лавина срещу българската граница. Сега Борисов се опитва да повтори номера - със същата цел, но върху по-опасна тема. Снемането на визовите ограничения за турски граждани в Европа ще има силни, може би драматични последствия. Първо, днес между Турция и останалата част от Близкия изток ясна граница няма. Турски паспорт могат да получат - и получават стотици хиляди араби и други мигриращи общности.

Снемането на визите за Турция ще създаде на практика едно общо пространство на неограничено придвижване между Париж и Техеран, в което България е по средата. Второ, в Турция живеят над 20 млн. кюрди, чиито амбиции за автономизация нарастват, а контролът на официална Анкара върху кюрдското движение става все по-суров.

Изтласкването на няколко милиона кюрди в посока към Европа би намалило напрежението между турската държава и кюрдското национално движение. Някой би възразил - споразумението между ЕС и Анкара за визите би разрешило само до тримесечни пътувания. Само че и днес в Германия има най-малко стотици хиляди мигранти от Близкия изток, които не са регистрирани и местоположението им не е известно. Трето, под закрилата на турския паспорт едно подобно споразумение би позволило свободно придвижване на хора и групи със "специални интереси" като част от световното ислямистко движение. Сигурно затова - четвърто - Брюксел толкова много държи Турция да изпълни последните пет от общо 72 изисквания към Анкара за вдигане на визите. В частност - промяна на анти-терористичния закон, по чиито клаузи днес всеки журналист може да бъде вкаран в затвора и въвеждане на лични документи с биометрични данни. Въпреки, че дори и тези изисквания да бъдат изпълнени, първите три заплахи остават напълно реални и в сила.

Борисов поема ангажимента да лобира за турските визови претенции в Берлин и Брюксел, очевидно разчитайки на това, че ходатайството му няма как да бъде уважено. Само че за разлика от сирийската "зона за сигурност", вдигането на визите е тема, по която Турция разчита на по-широка подкрепа на Запад. Както сред европейските либерални среди, така и отвъд океана. Ако - недай Боже - визите за Турция наистина паднат, последствията за България ще бъдат драматични, дори катастрофални. Защото за Ердоган е безразлично дали Европа ще бъде наводнена от нелегални мигранти от зоните на конфликт южно и източно от Турция (която организирано ги транзитира на запад), или от носители на турски паспорти, които легално нахлуват на Стария континент и го променят драматично завинаги.

България е на входа на тази вълна - и в двата случая. Затова - освен полезната по принцип - дипломатическа активност на премиера към Анкара, достойното и с шансове за успех поведение на България е да изгради своята собствена система за защита от мигрантската лавина в сътрудничество с тези европейски страни, които споделят идентична или подобна на българската позиция в югоизтока на Европа - Австрия, Унгария, Сърбия и Македония.

]]>
offnews@offnews.bg (Огнян Минчев) https://offnews.bg///padnat-li-vizite-milioni-kiurdi-shte-badat-iztlaskani-v-evropa-635065.html Fri, 26 Aug 2016 15:32:28 +0300
Проф. Радулов: Тероризмът ще се мести из Европа https://offnews.bg///prof-radulov-terorizmat-shte-se-mesti-iz-evropa-633166.html Тероризмът ще се мести в Европа, където ще му е по-лесно да вирее. Възможно е да се насочи към България.

Това каза експертът по антитероризъм проф. Николай Радулов по бТВ. „Очевидно е, че след терористичните актове, които се случват в сърцето на Европа, европейските лидери ще вземат много сериозни мерки за сигурност. В Турция се върви към много тежка диктатура, а при диктатурите тероризмът не вирее, защото биват разстрелвани заподозрените в това, че имат намерение да извършват терористичен акт, обясни той. 

Целта на тероризма е да предизвика колкото се може по-голям ужас.  Извършването на терористичен акт на спокойно място довежда хората до паника, както стана в Мюнхен, каза още Радулов.

Профилът на стрелеца от Мюнхен отговаря много на извършителите в Шарли Ебдо, коментира професорът. 

„Второ поколение, местни хора, лесни за индуктриниране по различни причини. Към такива хора има специални послания на „Ислямска държава”, т.е. тя използва силите на медиите и социалните мрежи да внушава на такива хора, да изпраща едно неадресирано послание, и както виждате то действа. Тези хора са много трудни за проследяване, за идентифициране и за установяване на намеренията им на един предварителен етап, т.е. тази профилактика на полицията и на специалните служби много трудно действа спрямо тях. Факт е, че тези хора би трябвало да бъдат наблюдавани, факт е, че полицията няма сили и потенциал за това. В началото на годината германския профсъюз на полицията заяви, че ще направят символични стачни действия, защото в много голяма част от малките градчета, до които има бежански лагери, полицията въобще не може да се справи със ситуацията. Те не се подчиняват, не спазват местните обичаи, не желаят да се интегрират, правят непрекъснато престъпления. Това е сблъсък на цивилизациите и тази мултикултуралност се оказа неосъществима, обясни Радулов. 

Възможно е стрелецът от Мюнхен да е човек с психически отклонения или изключително дясно настроен, допълни той. 

]]>
Тероризмът ще се мести в Европа, където ще му е по-лесно да вирее. Възможно е да се насочи към България.

Това каза експертът по антитероризъм проф. Николай Радулов по бТВ. „Очевидно е, че след терористичните актове, които се случват в сърцето на Европа, европейските лидери ще вземат много сериозни мерки за сигурност. В Турция се върви към много тежка диктатура, а при диктатурите тероризмът не вирее, защото биват разстрелвани заподозрените в това, че имат намерение да извършват терористичен акт, обясни той. 

Целта на тероризма е да предизвика колкото се може по-голям ужас.  Извършването на терористичен акт на спокойно място довежда хората до паника, както стана в Мюнхен, каза още Радулов.

Профилът на стрелеца от Мюнхен отговаря много на извършителите в Шарли Ебдо, коментира професорът. 

„Второ поколение, местни хора, лесни за индуктриниране по различни причини. Към такива хора има специални послания на „Ислямска държава”, т.е. тя използва силите на медиите и социалните мрежи да внушава на такива хора, да изпраща едно неадресирано послание, и както виждате то действа. Тези хора са много трудни за проследяване, за идентифициране и за установяване на намеренията им на един предварителен етап, т.е. тази профилактика на полицията и на специалните служби много трудно действа спрямо тях. Факт е, че тези хора би трябвало да бъдат наблюдавани, факт е, че полицията няма сили и потенциал за това. В началото на годината германския профсъюз на полицията заяви, че ще направят символични стачни действия, защото в много голяма част от малките градчета, до които има бежански лагери, полицията въобще не може да се справи със ситуацията. Те не се подчиняват, не спазват местните обичаи, не желаят да се интегрират, правят непрекъснато престъпления. Това е сблъсък на цивилизациите и тази мултикултуралност се оказа неосъществима, обясни Радулов. 

Възможно е стрелецът от Мюнхен да е човек с психически отклонения или изключително дясно настроен, допълни той. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///prof-radulov-terorizmat-shte-se-mesti-iz-evropa-633166.html Sat, 23 Jul 2016 10:48:56 +0300
Защо продължаваме да ядем храни-ментета https://offnews.bg///zashto-prodalzhavame-da-iadem-hrani-menteta-632424.html Защо производители и търговци продължават да мамят потребителите в България с храни-ментета, направени от заместители и пълни със съмнителни добавки? Николай Цеков потърси мненията на двама експерти за "Дойче веле"

Дори бегъл преглед над етикетите на продаваните традиционни български храни може да шокира всеки купувач. В лютеници, сосове и салати вместо пюре от чушки, например, масово се влагат нишесте и пюрета от картофи и тикви, овкусители, стабилизатори, оцветители и други неизвестни, но без съмнение евтини и небезопасни пълнители и заместители на естествените суровини. Не спират разкритията на Организациите за защита на потребителите за масови продажби на силно оводнени и пълни с палмово масло и смлени субпродукти „сирена“, „колбаси“ и „майонези“ , доста от които са направени без мляко, месо или яйца.

Никой вече не се учудва на многобройните Е-та в храните. Държавни институции, производители и търговци тръбят, че присъствието им е нормална практика по света, спестявайки обаче обяснението, че и там тези вещества са обект на силна критика.

По мнение на експертите, контролът върху предлаганите храни и напитки в заведенията за обществено хранене и в ол-инклузива на българските курорти е силно занижен или изобщо липсва. Случаите на затваряне на опасни производства в нехигиенични условия, гаражи и нелегални мандри са изключително редки за разлика от информациите за масови хранителни отравяния и появите на необясними алергии. Едва ли е съвпадение бумът на домашното консервиране, което беше позабравено след падането на комунизма.

Каква е ролята на потребителите?

„И в Германия кофичка кисело мляко може да изтрае цял месец след изтичане на срока за годност без да промени вкуса си“, казва шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов. “Любимите на германците подправки на фирмите „Маги“ и „Кнор“, както и някои от най-скъпите салами също са пълни с Е-та”. Според него, всеки опит да се противодейства на влагането на палмово масло в сирената, би довел до съдебни решения в полза на производителите, защото използването му е разрешено в Евросъюза. Експертите и на Запад от години насам обаче обясняват, че наличието му е вредно за човешкото здраве. Според Спасов е престъпление производителите да крият, че продуктите им съдържат съставки, които автоматично ги отнасят към графата „имитации“.

„Кауфланд“ прекратява незабавно договорите си с подобни фирми. Германската търговска верига дава годишно стотици хиляди левове на сертифицирани лаборатории, за да проверява съдържанието на продуктите, които продава. Шефът на „Кауфланд“ не крие, че така наречените „нискобюджетни“ храни съставляват между 30 и 40% от оборотите на веригата. Един от начините тези продукти да изчезнат от менюто на българите е потребителите в страната да откажат да купуват съмнителни храни и напитки, твърди Димитър Спасов. За целта обаче е нужно потребителите да разполагат със съответните информации, а това често се оказва невъзможно.

Какво може да се направи, за да намалеят ментетата?

Според ръководителя на „Активни потребители“ Богомил Николов, основната причина за доминацията на „евтините храни“ е нежеланието и липсата на воля сред българската политическа класа да противодейства на бедността. Вместо да насочат усилия в тази насока, управляващите предпочитат да има „сирене“ за бедните на цена 4-5 лева, въпреки, че са известни триковете, които позволяват с оскъдни и некачествени суровини набързо да се направи кило сирене от три литра, вместо от седем литра мляко.

„Българският бизнес не проумя предизвикателствата, свързани с европейското членство на страната. Той смята, че трябва да се бори с конкуренцията на европейския пазар като произвежда евтини храни и напитки със съмнително качество. Преди година Румъния драстично намали ДДС върху храните с цел да се стимулира производството на здравословни и достъпни за всички продукти. Ако това беше направено и в България, себестойността на кило истинско сирене щеше да падне от 8-9 лева на 7 лева“, заключава шефът на „Активни потребители“ Богомил Николов.

]]>
Защо производители и търговци продължават да мамят потребителите в България с храни-ментета, направени от заместители и пълни със съмнителни добавки? Николай Цеков потърси мненията на двама експерти за "Дойче веле"

Дори бегъл преглед над етикетите на продаваните традиционни български храни може да шокира всеки купувач. В лютеници, сосове и салати вместо пюре от чушки, например, масово се влагат нишесте и пюрета от картофи и тикви, овкусители, стабилизатори, оцветители и други неизвестни, но без съмнение евтини и небезопасни пълнители и заместители на естествените суровини. Не спират разкритията на Организациите за защита на потребителите за масови продажби на силно оводнени и пълни с палмово масло и смлени субпродукти „сирена“, „колбаси“ и „майонези“ , доста от които са направени без мляко, месо или яйца.

Никой вече не се учудва на многобройните Е-та в храните. Държавни институции, производители и търговци тръбят, че присъствието им е нормална практика по света, спестявайки обаче обяснението, че и там тези вещества са обект на силна критика.

По мнение на експертите, контролът върху предлаганите храни и напитки в заведенията за обществено хранене и в ол-инклузива на българските курорти е силно занижен или изобщо липсва. Случаите на затваряне на опасни производства в нехигиенични условия, гаражи и нелегални мандри са изключително редки за разлика от информациите за масови хранителни отравяния и появите на необясними алергии. Едва ли е съвпадение бумът на домашното консервиране, което беше позабравено след падането на комунизма.

Каква е ролята на потребителите?

„И в Германия кофичка кисело мляко може да изтрае цял месец след изтичане на срока за годност без да промени вкуса си“, казва шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов. “Любимите на германците подправки на фирмите „Маги“ и „Кнор“, както и някои от най-скъпите салами също са пълни с Е-та”. Според него, всеки опит да се противодейства на влагането на палмово масло в сирената, би довел до съдебни решения в полза на производителите, защото използването му е разрешено в Евросъюза. Експертите и на Запад от години насам обаче обясняват, че наличието му е вредно за човешкото здраве. Според Спасов е престъпление производителите да крият, че продуктите им съдържат съставки, които автоматично ги отнасят към графата „имитации“.

„Кауфланд“ прекратява незабавно договорите си с подобни фирми. Германската търговска верига дава годишно стотици хиляди левове на сертифицирани лаборатории, за да проверява съдържанието на продуктите, които продава. Шефът на „Кауфланд“ не крие, че така наречените „нискобюджетни“ храни съставляват между 30 и 40% от оборотите на веригата. Един от начините тези продукти да изчезнат от менюто на българите е потребителите в страната да откажат да купуват съмнителни храни и напитки, твърди Димитър Спасов. За целта обаче е нужно потребителите да разполагат със съответните информации, а това често се оказва невъзможно.

Какво може да се направи, за да намалеят ментетата?

Според ръководителя на „Активни потребители“ Богомил Николов, основната причина за доминацията на „евтините храни“ е нежеланието и липсата на воля сред българската политическа класа да противодейства на бедността. Вместо да насочат усилия в тази насока, управляващите предпочитат да има „сирене“ за бедните на цена 4-5 лева, въпреки, че са известни триковете, които позволяват с оскъдни и некачествени суровини набързо да се направи кило сирене от три литра, вместо от седем литра мляко.

„Българският бизнес не проумя предизвикателствата, свързани с европейското членство на страната. Той смята, че трябва да се бори с конкуренцията на европейския пазар като произвежда евтини храни и напитки със съмнително качество. Преди година Румъния драстично намали ДДС върху храните с цел да се стимулира производството на здравословни и достъпни за всички продукти. Ако това беше направено и в България, себестойността на кило истинско сирене щеше да падне от 8-9 лева на 7 лева“, заключава шефът на „Активни потребители“ Богомил Николов.

]]>
offnews@offnews.bg (DW) https://offnews.bg///zashto-prodalzhavame-da-iadem-hrani-menteta-632424.html Sat, 9 Jul 2016 15:32:55 +0300
Право на отговор: Когато четем цифрите и числата наопаки! https://offnews.bg///pravo-na-otgovor-kogato-chetem-tcifrite-i-chislata-naopaki-632318.html Финансистът Кольо Парамов изпрати право на отговор до OFFNews по повод последния седмичен обзор на нашия автор д-р Тони Филипов (27.06.-01.07.). Публикуваме текста на г-н Парамов без редакторска намеса.

Преди седмица си позволих да цитирам „нещо от” в-к „Строго секретно” от последния му брой в предаването на Цветанка Ризова по bTV. Там в кратце бе отбелязано какво е ЕС днес?

„Теоремата на Питагор” е 24 думи,

„Отче наш” е 66 думи

„Принципът на Архимед” е 67 думи

„10-те божи заповеди са 179 думи”

„Американската конституция с всичките 27 поправки е 7 818 думи”

„Регулиращата инструкция на ЕС за продажба на зеле е 26 911 думи”

По късно в седмичният си обзор д-р Тони Филипов в „Из делниците на един луд” от 27.06-1.07 констатира към мен определено съмнение. „Ние също намираме, че бюрокрацията в ЕС прекомерно се разви – уточнява д-р Филипов, и продължава – Но не бива да се борави с измислени числа както прави Парамов. Личната ни проверка показа, че Commission Regulation (EC) № 634/2006 г. of 25 April 2006 laving down the marketing standard applicable to headed cabbages се състои от 1 874 думи само. Но е факт, че съществува отделна регулация за „главестото зеле” – уточнява д-р Филипов. И е променяна многократно. Първоначално проблемите на главестото зеле са разглеждани в обща регулация с тези на брюкселското зеле, дръжковата целина, спанака и сливите, съставена през 1987 г. и състоящата се от 5 370 думи. Но през 2006 се е решило, че за зелето си трябва самостоятелна регулация – завършва д-р Филипов.”

Претенциозният читател, а той обикновено е такъв, когато следи „Из делниците на един луд” фиксира прецизно констатираните разлики. Този път обаче д-р Филипов уточнява, че „Парамов борави с измислени числа.” Не. Парамов не борави с никакви измислени числа, той просто цитира последния брой на в-к „Строго секретно”. Вярно е, че Парамов не разбира нищо от зеле. Било то бяло или зелено, червено или жълто, главесто или брюкселско, китайско или савойско, зеле айсберг или листно зеле. Но когато става въпрос за цифри и числа, за прецизност или точност спорът е голям. И тъй като уважавам доста д-р Филипов, редовно следя написаното от него, в „Из делниците на един луд” се надявам друг път да не ми приписва „измислени числа”. Що се касае за огромната бюрокрация в ЕС, по това две мнения няма. Ако по подробно се разгледат предложенията на вносителите по отделните резолюции касаещи търговията със зеле в ЕС бихме изпаднали във вторичен смях. И това не е случайно. Защото тези „уникални” експерти получават между 4 и 7000 евро месечна заплата, да ни рамкират условия за търговия на някакво неземно, космическо общество. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че скоро време „Брекзита” ще ускори помъдряването на европейските чиновници.

]]>
Финансистът Кольо Парамов изпрати право на отговор до OFFNews по повод последния седмичен обзор на нашия автор д-р Тони Филипов (27.06.-01.07.). Публикуваме текста на г-н Парамов без редакторска намеса.

Преди седмица си позволих да цитирам „нещо от” в-к „Строго секретно” от последния му брой в предаването на Цветанка Ризова по bTV. Там в кратце бе отбелязано какво е ЕС днес?

„Теоремата на Питагор” е 24 думи,

„Отче наш” е 66 думи

„Принципът на Архимед” е 67 думи

„10-те божи заповеди са 179 думи”

„Американската конституция с всичките 27 поправки е 7 818 думи”

„Регулиращата инструкция на ЕС за продажба на зеле е 26 911 думи”

По късно в седмичният си обзор д-р Тони Филипов в „Из делниците на един луд” от 27.06-1.07 констатира към мен определено съмнение. „Ние също намираме, че бюрокрацията в ЕС прекомерно се разви – уточнява д-р Филипов, и продължава – Но не бива да се борави с измислени числа както прави Парамов. Личната ни проверка показа, че Commission Regulation (EC) № 634/2006 г. of 25 April 2006 laving down the marketing standard applicable to headed cabbages се състои от 1 874 думи само. Но е факт, че съществува отделна регулация за „главестото зеле” – уточнява д-р Филипов. И е променяна многократно. Първоначално проблемите на главестото зеле са разглеждани в обща регулация с тези на брюкселското зеле, дръжковата целина, спанака и сливите, съставена през 1987 г. и състоящата се от 5 370 думи. Но през 2006 се е решило, че за зелето си трябва самостоятелна регулация – завършва д-р Филипов.”

Претенциозният читател, а той обикновено е такъв, когато следи „Из делниците на един луд” фиксира прецизно констатираните разлики. Този път обаче д-р Филипов уточнява, че „Парамов борави с измислени числа.” Не. Парамов не борави с никакви измислени числа, той просто цитира последния брой на в-к „Строго секретно”. Вярно е, че Парамов не разбира нищо от зеле. Било то бяло или зелено, червено или жълто, главесто или брюкселско, китайско или савойско, зеле айсберг или листно зеле. Но когато става въпрос за цифри и числа, за прецизност или точност спорът е голям. И тъй като уважавам доста д-р Филипов, редовно следя написаното от него, в „Из делниците на един луд” се надявам друг път да не ми приписва „измислени числа”. Що се касае за огромната бюрокрация в ЕС, по това две мнения няма. Ако по подробно се разгледат предложенията на вносителите по отделните резолюции касаещи търговията със зеле в ЕС бихме изпаднали във вторичен смях. И това не е случайно. Защото тези „уникални” експерти получават между 4 и 7000 евро месечна заплата, да ни рамкират условия за търговия на някакво неземно, космическо общество. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че скоро време „Брекзита” ще ускори помъдряването на европейските чиновници.

]]>
offnews@offnews.bg (Кольо Парамов) https://offnews.bg///pravo-na-otgovor-kogato-chetem-tcifrite-i-chislata-naopaki-632318.html Thu, 7 Jul 2016 13:12:55 +0300
Има терористичен бумеранг срещу Ердоган, в Европа всеки ден се създават джихадисти https://offnews.bg///ima-teroristichen-bumerang-sreshtu-erdogan-v-evropa-vseki-den-se-sazd-632097.html Тероризмът е универсално явление. Много трудно е да се разбере кой е виновен и защо. Факт е, че в Западна Европа се създават ежедневно джихадисти. 

Това заяви експертът по радикален ислям Алекс Алексиев по Нова тв. „Никой в Европа не обръща внимание на това защо Турция пуска всички тези джихадисти, без да се опита да ги спре. Това, което става там, е терористичен бумеранг срещу Ердоган, защото той беше в основата да се създаде не само ИДИЛ, а и други”, твърди експертът.

„От 2002 г., когато Ердоган дойде на власт, Турция се ислямизира по такъв начин, че в момента трудно би могло да се каже, че той не е ислямски диктатор. В Турция вече демокрация не съществува. Европа започна да се поддава на шантажа на Ердоган”, коментира още Алексиев. Според него процесът е обратим, ако държавите в Европа обърнат сериозно внимание на тези процеси, които текат в момента и които радикализират мюсюлманската диаспора в Европа и Америка.

„Шариатът се разпространява навсякъде, но някой задавал ли си е въпросът какво значи той. Шариат значи средновековно мракобесие, в което жените нямат никакви права и се проповядва насилие към неверниците. Ако това се позволява, защо се чудим, че се стигна до насилие, попита Алекс Алексиев.

На въпрос дали има опасност за България, експертът коментира, че огромното мнозинство от нашите мюсюлмани трудно се подават на радикализъм. „Риск обаче винаги съществува. В никакъв случай не сме напълно неуязвими на тези явления. Все пак не сме приоритетна цел, но трябва да сме бдителни”, допълни Алексиев.

„За България по-голяма опасност е, че ние сме оставили нашето мюсюлманско вероизповедание да се командва от чуждестранни граждани, а именно от турски жители. Това е абсолютно недопустимо, ако претендираме да сме суверенна държава”, каза още експертът по радикален ислям.

]]>
Тероризмът е универсално явление. Много трудно е да се разбере кой е виновен и защо. Факт е, че в Западна Европа се създават ежедневно джихадисти. 

Това заяви експертът по радикален ислям Алекс Алексиев по Нова тв. „Никой в Европа не обръща внимание на това защо Турция пуска всички тези джихадисти, без да се опита да ги спре. Това, което става там, е терористичен бумеранг срещу Ердоган, защото той беше в основата да се създаде не само ИДИЛ, а и други”, твърди експертът.

„От 2002 г., когато Ердоган дойде на власт, Турция се ислямизира по такъв начин, че в момента трудно би могло да се каже, че той не е ислямски диктатор. В Турция вече демокрация не съществува. Европа започна да се поддава на шантажа на Ердоган”, коментира още Алексиев. Според него процесът е обратим, ако държавите в Европа обърнат сериозно внимание на тези процеси, които текат в момента и които радикализират мюсюлманската диаспора в Европа и Америка.

„Шариатът се разпространява навсякъде, но някой задавал ли си е въпросът какво значи той. Шариат значи средновековно мракобесие, в което жените нямат никакви права и се проповядва насилие към неверниците. Ако това се позволява, защо се чудим, че се стигна до насилие, попита Алекс Алексиев.

На въпрос дали има опасност за България, експертът коментира, че огромното мнозинство от нашите мюсюлмани трудно се подават на радикализъм. „Риск обаче винаги съществува. В никакъв случай не сме напълно неуязвими на тези явления. Все пак не сме приоритетна цел, но трябва да сме бдителни”, допълни Алексиев.

„За България по-голяма опасност е, че ние сме оставили нашето мюсюлманско вероизповедание да се командва от чуждестранни граждани, а именно от турски жители. Това е абсолютно недопустимо, ако претендираме да сме суверенна държава”, каза още експертът по радикален ислям.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///ima-teroristichen-bumerang-sreshtu-erdogan-v-evropa-vseki-den-se-sazd-632097.html Sun, 3 Jul 2016 09:20:03 +0300
Три заблуди на МВР за убийството на имигрант на границата https://offnews.bg///tri-zabludi-na-mvr-za-ubijstvoto-na-imigrant-na-granitcata-631883.html След близо шестмесечно разследване на убийството на афганистански гражданин в близост до българо-турската граница прокуратурата прекрати досъдебното производство с мотива, че няма извършено престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор издаде постановление, с което сне вината не от обвиняем, а от свидетел – такъв беше през цялото време стрелялият граничен полицай Вълкан Хамбарлиев, а разследването се водеше срещу неизвестен извършител. С това постановление прокуратурата разби поредица от митове, създадени от висшето ръководство на МВР, но за сметка на това повдигна нови въпроси, които остави без отговор.

Мит № 1: Чужденците са заловени непосредствено, след като са минали границата

Макар това да не беше казано в прав текст от властите, всички изявления по темата внушаваха бърза, навременна и адекватна реакция на граничните полицаи веднага след засечения „пробив“ чрез интегрираната система за видеонаблюдение. От обясненията на ръководството на МВР тогава стана ясно, че веднага след преминаването на границата чужденците са заловени на 30 км във вътрешността на страната. Сутринта след инцидента, на извънредна пресконференция главният секретар на МВР Георги Костов заяви относно засечения пробив:

Мястото, през което са проникнали, е силно пресечено, силно така гориста местност, силно пресечен терен. То се охранява от нашата интегрирана система, пробивът е регистриран. Поводът и нашите служители да са там, на това място, е точно засеченият пробив в интегрираната система. Това е възможно да стане, за това и строим оградното съоръжение. Държавната ни граница не се охранява човек до човек. Тези хора са незаконно проникнали през границата. Точното място тепърва ще се установява в рамките на досъдебното производство.

От описаните от прокуратурата обстоятелства обаче става ясно друго: чужденците са били на българска територия близо 36 часа без никой да е наясно с това. Според държавното обвинение 55 чужденци са минали българо-турската граница в района на 97 гранична пирамида в землището на с. Белеврен, общ. Средец в нощта на 13 срещу 14 октомври 2015 г. съвсем незабелязано и са били са засечени с термокамери от патрул на „Гранична полиция“ едва около 21.00 часа на 15 октомври 2015 г.

Мит № 2: Чужденците се държали агресивно и били повече от 50 срещу трима

На въпрос на журналисти проявена ли е агресия от страна на чужденците и тя в налитане на бой ли се е изразявала, на въпросната пресконференция главсекът обяснява: „Да, да, точно това означава съпротива. Към момента имаме задържани 54 нарушители в района на това местопроизшествие, всички са мъже на видима възраст между 20 и 30 години, самоопределят се с афганистански произход и определено са в добра спортна форма.“

и

„Вие били ли сте в тъмницата в гористата местност и срещу вас имало ли е някога 54 млади мъже? 22.00 часа нощес е това. Изключително тъмно и не става на път, а под път. 54 срещу трима, как може да се устои на това число?“

От изяснените от прокуратурата обстоятелства става ясно първо, че тримата полицаи, които са пратени, за да пресрещнат групата (!?), се натъкнали на 13 души, като останалата част от групата идвала зад тях. На чист български език полицаите предупредили чужденците да спрат, на което те обаче не реагирали и продължили да се движат срещу униформените, „викайки на неразбираем език.“ Именно това е възприето от полицаите като заплаха и вероятно това е "налитането на бой", за което говори Георги Костов.  

От постановлението на прокуратурата става ясно също, че полицай Хамбарлиев е отчел като заплаха срещу собствената си сигурност и факта, че чужденците са незаконно преминали границата.

В същото време става ясно, че въпреки неравнопоставеността на "трима срещу повече от 50" и въпреки "агресивната орда" чужденци, имигрантите се уплашили, разбягали се, но цялата група от 55 души е била задържана едва от двама полицаи, защото единият останал, за да окаже помощ на пострадалия афганистанец.

Мит № 3: Стрелецът е полицай със сериозен стаж и опит и е действал напълно професионално

„В конкретния случай безспорно е установено, че Хамбарлиев е произвел предупредителен изстрел, като е насочил огнестрелното оръжие в посока, перпендикулярна (курсивът е на редакцията) по посоката на движение на пострадалия, което и категорично изключва умисъла за отнемане на живот в действията му или иначе казано искането или допускането от негова страна на смъртния резултат“, се казва в прокурорското постановление за прекратяване на разследването.

Излиза, че опитният полицай е произвел предупредителния изстрел със съзнанието, че над него се извисява железобетонната конструкция на моста, под който били открити чужденците. По чиста случайност, хаотично отскочилият куршум е улучил 19-годишния афганистанец Зияулах Вафа. Според прокуратурата обаче, действията на полицай Хамбарлиев били в резултат на „функционалната му и служебна компетентност и не разкриват каквито и да е било подбуди извън тези, свързани със служебното му положение и с изпълнение на задълженията му по охрана на държавната граница“.

Тук самата прокуратура създава мит, тъй като заявява, че при стрелбата не е имало умисъл от страна на полицая да убие някого. Премълчава се обаче хипотезата за убийство по непредпазливост, но вместо това се издига тезата за действие при неизбежна отбрана. За да подкрепи твърденията си, прокуратурата се позовава на чл. 15 от Наказателния кодекс, според който: „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние)“. Случайно или не обаче се пропуска хипотезата на чл. 11, ал. 3 според която виновност може да се търси и при престъпление по непредпазливост, „когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди“. С други думи въпросът е: опитният полицай Вълкан Хамбарлиев, могъл ли е да предвиди, че стреляйки в мостовата конструкция над него, куршумът е можел да рикошира и да нарани не само чужденците, но и неговите колеги?

От информацията до момента с категоричност е ясно, че случаят не отговаря на нито една от хипотезите в Закона за МВР, които позволяват употреба на оръжие при абсолютна необходимост. При защита на държавната граница, законът определя като необходимо да се ползва оръжие при въоръжено нападение или когато има лица, оказали въоръжена съпротива, непосредствено на държавната граница. Тогава полицаите имат право да стрелят без предупреждение. Очевидно обаче този случай не е такъв, тъй като нито е имало въоръжено нападение, нито пък въоръжена съпротива. 

Като анекдот остава да виси във въздуха и обстоятелството, че българските полицаи са очаквали чужденците да разпознаят подадената на български език заповед: "Спри! Полиция!"

]]>
След близо шестмесечно разследване на убийството на афганистански гражданин в близост до българо-турската граница прокуратурата прекрати досъдебното производство с мотива, че няма извършено престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор издаде постановление, с което сне вината не от обвиняем, а от свидетел – такъв беше през цялото време стрелялият граничен полицай Вълкан Хамбарлиев, а разследването се водеше срещу неизвестен извършител. С това постановление прокуратурата разби поредица от митове, създадени от висшето ръководство на МВР, но за сметка на това повдигна нови въпроси, които остави без отговор.

Мит № 1: Чужденците са заловени непосредствено, след като са минали границата

Макар това да не беше казано в прав текст от властите, всички изявления по темата внушаваха бърза, навременна и адекватна реакция на граничните полицаи веднага след засечения „пробив“ чрез интегрираната система за видеонаблюдение. От обясненията на ръководството на МВР тогава стана ясно, че веднага след преминаването на границата чужденците са заловени на 30 км във вътрешността на страната. Сутринта след инцидента, на извънредна пресконференция главният секретар на МВР Георги Костов заяви относно засечения пробив:

Мястото, през което са проникнали, е силно пресечено, силно така гориста местност, силно пресечен терен. То се охранява от нашата интегрирана система, пробивът е регистриран. Поводът и нашите служители да са там, на това място, е точно засеченият пробив в интегрираната система. Това е възможно да стане, за това и строим оградното съоръжение. Държавната ни граница не се охранява човек до човек. Тези хора са незаконно проникнали през границата. Точното място тепърва ще се установява в рамките на досъдебното производство.

От описаните от прокуратурата обстоятелства обаче става ясно друго: чужденците са били на българска територия близо 36 часа без никой да е наясно с това. Според държавното обвинение 55 чужденци са минали българо-турската граница в района на 97 гранична пирамида в землището на с. Белеврен, общ. Средец в нощта на 13 срещу 14 октомври 2015 г. съвсем незабелязано и са били са засечени с термокамери от патрул на „Гранична полиция“ едва около 21.00 часа на 15 октомври 2015 г.

Мит № 2: Чужденците се държали агресивно и били повече от 50 срещу трима

На въпрос на журналисти проявена ли е агресия от страна на чужденците и тя в налитане на бой ли се е изразявала, на въпросната пресконференция главсекът обяснява: „Да, да, точно това означава съпротива. Към момента имаме задържани 54 нарушители в района на това местопроизшествие, всички са мъже на видима възраст между 20 и 30 години, самоопределят се с афганистански произход и определено са в добра спортна форма.“

и

„Вие били ли сте в тъмницата в гористата местност и срещу вас имало ли е някога 54 млади мъже? 22.00 часа нощес е това. Изключително тъмно и не става на път, а под път. 54 срещу трима, как може да се устои на това число?“

От изяснените от прокуратурата обстоятелства става ясно първо, че тримата полицаи, които са пратени, за да пресрещнат групата (!?), се натъкнали на 13 души, като останалата част от групата идвала зад тях. На чист български език полицаите предупредили чужденците да спрат, на което те обаче не реагирали и продължили да се движат срещу униформените, „викайки на неразбираем език.“ Именно това е възприето от полицаите като заплаха и вероятно това е "налитането на бой", за което говори Георги Костов.  

От постановлението на прокуратурата става ясно също, че полицай Хамбарлиев е отчел като заплаха срещу собствената си сигурност и факта, че чужденците са незаконно преминали границата.

В същото време става ясно, че въпреки неравнопоставеността на "трима срещу повече от 50" и въпреки "агресивната орда" чужденци, имигрантите се уплашили, разбягали се, но цялата група от 55 души е била задържана едва от двама полицаи, защото единият останал, за да окаже помощ на пострадалия афганистанец.

Мит № 3: Стрелецът е полицай със сериозен стаж и опит и е действал напълно професионално

„В конкретния случай безспорно е установено, че Хамбарлиев е произвел предупредителен изстрел, като е насочил огнестрелното оръжие в посока, перпендикулярна (курсивът е на редакцията) по посоката на движение на пострадалия, което и категорично изключва умисъла за отнемане на живот в действията му или иначе казано искането или допускането от негова страна на смъртния резултат“, се казва в прокурорското постановление за прекратяване на разследването.

Излиза, че опитният полицай е произвел предупредителния изстрел със съзнанието, че над него се извисява железобетонната конструкция на моста, под който били открити чужденците. По чиста случайност, хаотично отскочилият куршум е улучил 19-годишния афганистанец Зияулах Вафа. Според прокуратурата обаче, действията на полицай Хамбарлиев били в резултат на „функционалната му и служебна компетентност и не разкриват каквито и да е било подбуди извън тези, свързани със служебното му положение и с изпълнение на задълженията му по охрана на държавната граница“.

Тук самата прокуратура създава мит, тъй като заявява, че при стрелбата не е имало умисъл от страна на полицая да убие някого. Премълчава се обаче хипотезата за убийство по непредпазливост, но вместо това се издига тезата за действие при неизбежна отбрана. За да подкрепи твърденията си, прокуратурата се позовава на чл. 15 от Наказателния кодекс, според който: „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние)“. Случайно или не обаче се пропуска хипотезата на чл. 11, ал. 3 според която виновност може да се търси и при престъпление по непредпазливост, „когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди“. С други думи въпросът е: опитният полицай Вълкан Хамбарлиев, могъл ли е да предвиди, че стреляйки в мостовата конструкция над него, куршумът е можел да рикошира и да нарани не само чужденците, но и неговите колеги?

От информацията до момента с категоричност е ясно, че случаят не отговаря на нито една от хипотезите в Закона за МВР, които позволяват употреба на оръжие при абсолютна необходимост. При защита на държавната граница, законът определя като необходимо да се ползва оръжие при въоръжено нападение или когато има лица, оказали въоръжена съпротива, непосредствено на държавната граница. Тогава полицаите имат право да стрелят без предупреждение. Очевидно обаче този случай не е такъв, тъй като нито е имало въоръжено нападение, нито пък въоръжена съпротива. 

Като анекдот остава да виси във въздуха и обстоятелството, че българските полицаи са очаквали чужденците да разпознаят подадената на български език заповед: "Спри! Полиция!"

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Христов) https://offnews.bg///tri-zabludi-na-mvr-za-ubijstvoto-na-imigrant-na-granitcata-631883.html Wed, 29 Jun 2016 11:58:19 +0300
7 въпроса за акцията на ГДБОП във Фонда за лечение на деца https://offnews.bg///7-vaprosa-za-aktciata-na-gdbop-vav-fonda-za-lechenie-na-detca-628376.html Отворено писмо с въпроси за акцията на ГДБОП във Фонда за лечение на деца изпратиха Красимира Величкова, Надя Цекулова и "Спаси, дари на..." до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и министъра на вътрешните работи.

Публикуваме без редакторска намеса текста на отвореното писмо, към което има и петиция.

До
Министър-председателя на Република България
Г-н Бойко Борисов

Главния прокурор на Република България
Г-н Сотир Цацаров

Министъра на вътрешните работи
Г-жа Румяна Бъчварова


Отворено писмо


Г-н Борисов, г-н Цацаров, г-жо Бъчварова,

Във връзка с извършените активни процесуално-следствени действия в Център „Фонд лечение на деца” на 20.04.2016 год. ние, гражданите, настояваме за ясни отговори на следните въпроси:

1. По чий сигнал беше извършена операцията на ГДБОП в Център „Фонд за лечение на деца”?

2. Коя служба или институция подаваше в момента на провеждането на операцията през няколко минути невярна информация към в-к „24 часа”, като по този начин внуши на обществото клевети за намерени пликове с пари, за родители на болни деца, които свидетелстват за дадени подкупи и за замесени журналисти в престъпна група?

3. Защо в прессъобщението, публикувано на сайта на Прокуратура на Република България на 20.04.2016 год. в момента на провеждането на операцията (и още стои там), пише като неоспорим факт, че са извършвани длъжностни престъпления и са получавани подкупи? Думата „съмнение” не фигурира в нито едно изречение в прессъобщението, въпреки че все още живеем в държава, в която всеки е невинен до доказване на противното.

4. Кога Прокуратурата ще опровергае първоначалното си съобщение и ще потвърди писмено на сайта на Прокуратура на Република България устното си заявление от 21.04.2016 год., че няма данни за получавани подкупи?

5. При претърсванията в Център „Фонд за лечение на деца” е участвала г-жа Пенка Белева – ръководител на инспектората към Министерство на здравеопазването. В какво качество г-жа Белева е участвала в операцията на ГДБОП?

6. Кой разреши от МВР да бъдат подадени към медиите кадри, снимани в дома на г-н Павел Александров, съдържащи лични данни, които отново негласно внушиха на зрителите и читателите, че сниманите банкноти и монети са резултат на корупция и подкупи? След това недопустимо погазване на Закона за личните данни от страна на МВР, кой ще гарантира неприкосновеността на дома на г-н Александров от посегателства и шантаж?

7. Кой и кога ще се извини на Павел Александров и екипа му за чудовищните клевети за получавани подкупи и изнудване на родители, разпространени в деня на акцията, които бяха отречени от Прокуратурата още на следващия ден?


Г-н Борисов, г-н Цацаров, г-жо Бъчварова,

Поради факта, че извършените активни процесуално-следствени действия в ЦФЛД на 20.04.2016 год. нанесоха тежка травма на цялото ни общество, разрушавайки необратимо доверието както във фонда за лечение на деца, така и в цялата ни здравна система, настояваме отговорите на поставените от нас въпроси да съдържат имена и длъжности, за да можем да изискваме от конкретни хора обезщетения, ако потърпевшите от показната акция осъдят държавата в съда в Страсбург.

Ние, данъкоплатците, отказваме да заплащаме повече за своеволията на анонимни държавни чиновници, докато те продължават безнаказано да подготвят следващите си схеми, продиктувани от меркантилни и задкулисни интереси.

]]>
Отворено писмо с въпроси за акцията на ГДБОП във Фонда за лечение на деца изпратиха Красимира Величкова, Надя Цекулова и "Спаси, дари на..." до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и министъра на вътрешните работи.

Публикуваме без редакторска намеса текста на отвореното писмо, към което има и петиция.

До
Министър-председателя на Република България
Г-н Бойко Борисов

Главния прокурор на Република България
Г-н Сотир Цацаров

Министъра на вътрешните работи
Г-жа Румяна Бъчварова


Отворено писмо


Г-н Борисов, г-н Цацаров, г-жо Бъчварова,

Във връзка с извършените активни процесуално-следствени действия в Център „Фонд лечение на деца” на 20.04.2016 год. ние, гражданите, настояваме за ясни отговори на следните въпроси:

1. По чий сигнал беше извършена операцията на ГДБОП в Център „Фонд за лечение на деца”?

2. Коя служба или институция подаваше в момента на провеждането на операцията през няколко минути невярна информация към в-к „24 часа”, като по този начин внуши на обществото клевети за намерени пликове с пари, за родители на болни деца, които свидетелстват за дадени подкупи и за замесени журналисти в престъпна група?

3. Защо в прессъобщението, публикувано на сайта на Прокуратура на Република България на 20.04.2016 год. в момента на провеждането на операцията (и още стои там), пише като неоспорим факт, че са извършвани длъжностни престъпления и са получавани подкупи? Думата „съмнение” не фигурира в нито едно изречение в прессъобщението, въпреки че все още живеем в държава, в която всеки е невинен до доказване на противното.

4. Кога Прокуратурата ще опровергае първоначалното си съобщение и ще потвърди писмено на сайта на Прокуратура на Република България устното си заявление от 21.04.2016 год., че няма данни за получавани подкупи?

5. При претърсванията в Център „Фонд за лечение на деца” е участвала г-жа Пенка Белева – ръководител на инспектората към Министерство на здравеопазването. В какво качество г-жа Белева е участвала в операцията на ГДБОП?

6. Кой разреши от МВР да бъдат подадени към медиите кадри, снимани в дома на г-н Павел Александров, съдържащи лични данни, които отново негласно внушиха на зрителите и читателите, че сниманите банкноти и монети са резултат на корупция и подкупи? След това недопустимо погазване на Закона за личните данни от страна на МВР, кой ще гарантира неприкосновеността на дома на г-н Александров от посегателства и шантаж?

7. Кой и кога ще се извини на Павел Александров и екипа му за чудовищните клевети за получавани подкупи и изнудване на родители, разпространени в деня на акцията, които бяха отречени от Прокуратурата още на следващия ден?


Г-н Борисов, г-н Цацаров, г-жо Бъчварова,

Поради факта, че извършените активни процесуално-следствени действия в ЦФЛД на 20.04.2016 год. нанесоха тежка травма на цялото ни общество, разрушавайки необратимо доверието както във фонда за лечение на деца, така и в цялата ни здравна система, настояваме отговорите на поставените от нас въпроси да съдържат имена и длъжности, за да можем да изискваме от конкретни хора обезщетения, ако потърпевшите от показната акция осъдят държавата в съда в Страсбург.

Ние, данъкоплатците, отказваме да заплащаме повече за своеволията на анонимни държавни чиновници, докато те продължават безнаказано да подготвят следващите си схеми, продиктувани от меркантилни и задкулисни интереси.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///7-vaprosa-za-aktciata-na-gdbop-vav-fonda-za-lechenie-na-detca-628376.html Tue, 26 Apr 2016 16:48:19 +0300
Когато българските тираджии се правят на гръцки трактористи https://offnews.bg///kogato-balgarskite-tiradzhii-se-praviat-na-gratcki-traktoristi-628270.html „Показваме, че сме сериозни”, казват те. През февруари били предупредили, че ще отмъстят. И затова сега „ще си изкарат барбекютата” на всички гранични пунктове с Гърция. Засега форматът на отмъщението не е съвсем ясен. Едни казват четири дни по Великден, други говорят за 10 дни - и по Великден, и по Гергьовден (да „слеят” празниците по примера на отпускарите). Според едни формулата ще е четири часа затворено, два часа отворено. Според други - четири часа отворено, двайсет часа затворено. Не е съвсем ясен и адресатът на отмъщението - споменават се гръцките фермери, гръцкият туризъм, гърците изобщо. Смътна си остава и целта на разплатата - „да не допуснем това, което правят, да се повтаря” или просто „и те да видят какво е”. Във всеки случай всички очакват „българските граждани да ни разберат и подкрепят”. На практика обаче нито едно от тези очаквания няма да се сбъдне. Просто защото няма как.

Потърпевшите от отмъщението

Най-малко (всъщност никак) ще бъдат засегнати основните виновници за дългогодишните периодични драми по българо-гръцката граница - гръцките фермери. По това време те нито ще пътуват, нито ще превозват кой знае какво през границата. Каквото и да стане от българската ѝ страна, то няма да им попречи в бъдеще да повторят упражнението с тракторите по граничните пунктове. Тъй че по празниците те най-вероятно ще седят с чаша в ръка пред телевизорите и с удоволствие ще сравняват българските барбекюта със своите. Удоволствието ще е толкова по-голямо, колкото по-големи са опашките по границата.

Със сигурност може да се каже освен това, че гръцките фермери не ги е много-много грижа за гръцките хотелиери. А на всичко отгоре и гръцките хотелиери няма да са сред най-силно пострадалите. Защото ефектът от отмъщението на българските превозвачи ще е, така да се каже, асиметричен и донякъде бумерангов.

Всъщност, самите превозвачи съвсем не са единни в намерението за блокиране на границата. Една от организациите в превоза на товари веднага се разграничи от него, защото блокадата ще възпрепятства работата на членовете ѝ и ще им нанесе нови щети, без да компенсира старите. Автобусните превозвачи пък обявиха, че подкрепят „духа на протеста”, но не и формата и времето му. Защото ще загубят пътници и приходи, ще трябва да връщат вече получени пари, да плащат неустойки или да търсят и да плащат за алтернативни маршрути и начини на превоз.

Заради положението на съседните пазари (атентатите в Турция, например) за гръцките хотелиери пак се очертава силна година. А и по принцип при тях туристическият поток е много по-голям и много по-разнообразен (като произход на туристите) в сравнение с българския. Тъй че те относително лесно ще компенсират евентуално намаляване на пътуванията от България в началото на май. Освен това обаче, както свидетелства асоциацията на българските туристически агенции, от блокадата на границата гръцкият туризъм ще загуби десетки пъти по-малко от българския. По две причини.

Първата е, че голяма част от организираните български туристи, насочили се за празниците към Гърция, вече са си платили (или поне капарирали), а агенциите са превели тези пари на хотелиерите. Много малка част от тези пари може да бъде върната. И понеже става дума за стотина хиляди българи, загубите ще бъдат „колосални” и то „единствено за българските туристи и туроператори” (като добавим онези, които сами организират почивката си или пътуват по друг повод, броят на засегнатите българи ще надхвърли 150 000).

Втората причина е в обратната посока. По традиция месец май е предпочитан от гърците за почивка в България. Според различни източници, само за Великден се очакват между 50 и 80 хиляди посещения на гръцки туристи, които биха донесли приходи за милиони. Тъй че има всички изгледи да се повтори ситуацията от зимата, когато заради българската контраблокада анулираните гръцки резервации в Банско, примерно, стигнаха 50%. И по Великден хотелите в този град (и не само в него) се пълнят с гърци. Нека обобщим: загубите за изходящия и входящия български туризъм ще възлизат сумарно на около 100 милиона лева.

Ще ги разберем и подкрепим?

Голяма работа, казват превозвачите - нашите сънародници били допринесли много повече за гръцката икономика, отколкото гърците за нашата, а туроператорите щели да загубят само комисионните си. При такава бакалска сметка остава впечатлението, че мислят само за своята си печалба и не ги е грижа за чуждата. Остава и съмнението, че омаловажават чуждите загуби и преувеличават своите. Впрочем, за загубите си те продължават да говорят твърде неопределено, като споменават най-различни числа. От което може да се съди, че както и в предишните години пак не са си направили труда да ги изчислят и документират, за да предявят някакви претенции, включително по съдебен път.

При това положение едва ли ще получат много разбиране и подкрепа от другите бизнеси. Да не говорим за десетките хиляди българи, планирали почивка в Гърция. „Нека да почиват в България”, казват им сега. И понеже българинът много обича някой да му нарежда какво да прави, най-вероятният отговор ще гласи: „Ами вие защо не си карате камионите само в България?”. Въобще, правейки се на гръцки трактористи, българските тираджии изглеждат не „сериозни”, а по-скоро безотговорни и нахални.

Да видим сега има ли държава

В следващите дни ще си проличи и друго: дали българската държава е „сериозна”. По време на зимните блокади парламентът прикани гръцките власти „да предприемат необходимите мерки за въвеждане на ред и осигуряване на свободно движение през границата”. А премиерът се възмущаваше, че гръцкият му колега „не праща полиция и жандармерия да изчистят трасето”.
Засега българската пътна агенция се готви за блокадата, като препоръчва алтернативни маршрути. А премиерът обещава да търси среща с превозвачите, за да ги разубеди да затварят границата - както се казва, ще се опита да реши проблема „с добро”. За да успее обаче, трябва ясно да им каже, че намерението им е незаконно. И да ги предупреди, че в противен случай ще изкара срещу тях полицията и жандармерията.

Ясен Бояджиев, DW

]]>
„Показваме, че сме сериозни”, казват те. През февруари били предупредили, че ще отмъстят. И затова сега „ще си изкарат барбекютата” на всички гранични пунктове с Гърция. Засега форматът на отмъщението не е съвсем ясен. Едни казват четири дни по Великден, други говорят за 10 дни - и по Великден, и по Гергьовден (да „слеят” празниците по примера на отпускарите). Според едни формулата ще е четири часа затворено, два часа отворено. Според други - четири часа отворено, двайсет часа затворено. Не е съвсем ясен и адресатът на отмъщението - споменават се гръцките фермери, гръцкият туризъм, гърците изобщо. Смътна си остава и целта на разплатата - „да не допуснем това, което правят, да се повтаря” или просто „и те да видят какво е”. Във всеки случай всички очакват „българските граждани да ни разберат и подкрепят”. На практика обаче нито едно от тези очаквания няма да се сбъдне. Просто защото няма как.

Потърпевшите от отмъщението

Най-малко (всъщност никак) ще бъдат засегнати основните виновници за дългогодишните периодични драми по българо-гръцката граница - гръцките фермери. По това време те нито ще пътуват, нито ще превозват кой знае какво през границата. Каквото и да стане от българската ѝ страна, то няма да им попречи в бъдеще да повторят упражнението с тракторите по граничните пунктове. Тъй че по празниците те най-вероятно ще седят с чаша в ръка пред телевизорите и с удоволствие ще сравняват българските барбекюта със своите. Удоволствието ще е толкова по-голямо, колкото по-големи са опашките по границата.

Със сигурност може да се каже освен това, че гръцките фермери не ги е много-много грижа за гръцките хотелиери. А на всичко отгоре и гръцките хотелиери няма да са сред най-силно пострадалите. Защото ефектът от отмъщението на българските превозвачи ще е, така да се каже, асиметричен и донякъде бумерангов.

Всъщност, самите превозвачи съвсем не са единни в намерението за блокиране на границата. Една от организациите в превоза на товари веднага се разграничи от него, защото блокадата ще възпрепятства работата на членовете ѝ и ще им нанесе нови щети, без да компенсира старите. Автобусните превозвачи пък обявиха, че подкрепят „духа на протеста”, но не и формата и времето му. Защото ще загубят пътници и приходи, ще трябва да връщат вече получени пари, да плащат неустойки или да търсят и да плащат за алтернативни маршрути и начини на превоз.

Заради положението на съседните пазари (атентатите в Турция, например) за гръцките хотелиери пак се очертава силна година. А и по принцип при тях туристическият поток е много по-голям и много по-разнообразен (като произход на туристите) в сравнение с българския. Тъй че те относително лесно ще компенсират евентуално намаляване на пътуванията от България в началото на май. Освен това обаче, както свидетелства асоциацията на българските туристически агенции, от блокадата на границата гръцкият туризъм ще загуби десетки пъти по-малко от българския. По две причини.

Първата е, че голяма част от организираните български туристи, насочили се за празниците към Гърция, вече са си платили (или поне капарирали), а агенциите са превели тези пари на хотелиерите. Много малка част от тези пари може да бъде върната. И понеже става дума за стотина хиляди българи, загубите ще бъдат „колосални” и то „единствено за българските туристи и туроператори” (като добавим онези, които сами организират почивката си или пътуват по друг повод, броят на засегнатите българи ще надхвърли 150 000).

Втората причина е в обратната посока. По традиция месец май е предпочитан от гърците за почивка в България. Според различни източници, само за Великден се очакват между 50 и 80 хиляди посещения на гръцки туристи, които биха донесли приходи за милиони. Тъй че има всички изгледи да се повтори ситуацията от зимата, когато заради българската контраблокада анулираните гръцки резервации в Банско, примерно, стигнаха 50%. И по Великден хотелите в този град (и не само в него) се пълнят с гърци. Нека обобщим: загубите за изходящия и входящия български туризъм ще възлизат сумарно на около 100 милиона лева.

Ще ги разберем и подкрепим?

Голяма работа, казват превозвачите - нашите сънародници били допринесли много повече за гръцката икономика, отколкото гърците за нашата, а туроператорите щели да загубят само комисионните си. При такава бакалска сметка остава впечатлението, че мислят само за своята си печалба и не ги е грижа за чуждата. Остава и съмнението, че омаловажават чуждите загуби и преувеличават своите. Впрочем, за загубите си те продължават да говорят твърде неопределено, като споменават най-различни числа. От което може да се съди, че както и в предишните години пак не са си направили труда да ги изчислят и документират, за да предявят някакви претенции, включително по съдебен път.

При това положение едва ли ще получат много разбиране и подкрепа от другите бизнеси. Да не говорим за десетките хиляди българи, планирали почивка в Гърция. „Нека да почиват в България”, казват им сега. И понеже българинът много обича някой да му нарежда какво да прави, най-вероятният отговор ще гласи: „Ами вие защо не си карате камионите само в България?”. Въобще, правейки се на гръцки трактористи, българските тираджии изглеждат не „сериозни”, а по-скоро безотговорни и нахални.

Да видим сега има ли държава

В следващите дни ще си проличи и друго: дали българската държава е „сериозна”. По време на зимните блокади парламентът прикани гръцките власти „да предприемат необходимите мерки за въвеждане на ред и осигуряване на свободно движение през границата”. А премиерът се възмущаваше, че гръцкият му колега „не праща полиция и жандармерия да изчистят трасето”.
Засега българската пътна агенция се готви за блокадата, като препоръчва алтернативни маршрути. А премиерът обещава да търси среща с превозвачите, за да ги разубеди да затварят границата - както се казва, ще се опита да реши проблема „с добро”. За да успее обаче, трябва ясно да им каже, че намерението им е незаконно. И да ги предупреди, че в противен случай ще изкара срещу тях полицията и жандармерията.

Ясен Бояджиев, DW

]]>
offnews@offnews.bg (Ясен Бояджиев, DW) https://offnews.bg///kogato-balgarskite-tiradzhii-se-praviat-na-gratcki-traktoristi-628270.html Mon, 25 Apr 2016 11:20:39 +0300
Крайната цел на ИДИЛ е да разбие Европейския съюз https://offnews.bg///krajnata-tcel-na-idil-e-da-razbie-evropejskia-saiuz-626406.html Муртаза Хюсеин е журналист и политически анализатор, занимаващ се основно с човешките права, международна политика и културни въпроси. Негови материали са били публикувани в "Ню Йорк Таймс", "Гардиън" и други големи издания. Публикуваме пълен превод на негова статия от сайта The Intercept, без съкращения.

Бюлетин, циркулиращ след извършения от Ислямска държава през ноември кървав атентат в Париж, разкрива намеренията на групировката с провеждането на смъртоносни атаки, като тази в Брюксел - най-вече отслабване на единството на континента и икономическо изтощаване на европейските държави. 

В бюлетина ал-Наба се посочва, че "ударът в Париж е довел до създаването на ситуация на нестабилност на европейските държави, която ще има дългосрочен ефект". Изреждат се очаквания, като "отслабването на европейската кохезия, включително исканията за отмяна на Шенгенското споразумение, което позволява свободно пътуване в Европа без пропускателни пунктове" и се посочва, че "мерките за сигурност ще струват десетки милиони долари", а между Франция и Белгия ще има взаимни обвинения за пропуски в сигурността.  

В същата част на бюлетина се казва, че "общо състояние на неспокойство", създадено чрез тероризъм, ще доведе до спад на туризма и нови ограничения за пътуване, коствайки на вече икономически затруднените държави от ЕС "десетки милиарди долари".

В този единствен списък бюлетинът смесва факти от последствията на атаките в Париж с прогнози за бъдещето. Поне някои от тези прогнози са се сбъднали. По-рано тази година няколко европейски страни обявиха значителни увеличения на бюджетите им за отбрана, като анализатори очакват повишение с до 50 млрд. евро в рамките на континента до 2019 г. Индикациите, че европейските граници се затварят, които бяха налице преди атаките в Париж, се разраснаха в месеците след това.   

Пропагандата на Ислямска държава срещу Европейския съюз след случилото се в Париж изглежда особено релевантна след тазседмичната атака в Брюксел - столица на ЕС и местоположение на щаб-квартирата на НАТО. Въпреки че местните власти казват, че все още не са свързали директно двете нападения, Ислямска държава пое отговорност за кървавия атентат в изявление, което, според представители на САЩ, е автентично.

"Понеже ИДИЛ разбират, че не могат да се конкурират военно, те прилагат стратегия, която цели да изцеди по-големите сили икономически и политически", казва Амарнат Амарасингам, преподавател в програмата по екстремизъм в университета "Джордж Вашингтон".

Подобна стратегия бе отлично описана през 2004 г. от лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен, който твърдеше, че целта на атаката на 11 септември е била да въвлече Съединените щати в скъпоструващи войни зад граница, които ще изтощят ресурсите и политическата воля, същевременно с това, пораждайки масово недоволство на мюсюлманските общности по света. 

"За жалост, често в реакциите си към тероризъм попадаме в този заложен от групировките капан, като харчим и налагаме прекомерен полицейски контрол и жертваме гражданските си свободи. Това е безкраен цикъл", казва Амарасингам.

"По-интелигентната стратегия е да разберем, че ако имаме намеса в чужди държави по света, ще последва някакъв вид отпор от малки групи хора. Но, ако започнем да третираме това като цивилизационна война и да разтурваме институциите си, упражнението само по себе си става ненужно", обяснява той.

Ако държавите от ЕС отговорят на атаките в Брюксел с допълнително ограничаване на придвижването между държавите членки на Съюза, то това ще е стъпка към разпадане на установения политически ред, който е опазил мира на континента от Втората световна война насам. Този ред бе описан от бившия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер като "необходимост за нашата сигурност, за нашата свобода, за нашето съществуване като нация и като интелектуална и креативна международна общност". Убеждението на ИДИЛ, че действията им подкопават европейската интеграция предполага наличието на по-сложен план зад атаките, от това да се породи сляп терор. 

Преди започнатата миналата година терористична вълна на ИДИЛ в Европа, ЕС беше вече разклатен от многобройни политически и икономически кризи, както и от притока на бежанци от гражданската война в Сирия, за които държавният секретар на САЩ обяви, че представлява "почти екзистенциална заплаха" за интеграцията на континента. 

Атаки като тази в Брюксел почти сигурно ще изострят заплахите за ЕС. Иронично е, че разбиването на европейската интеграция е цел, която Ислямска държава споделя с крайнодесни европейски партии, но и с руския президент Владимир Путин.

"Политическата десница е във възход из цяла Европа към момента, така че това е особено опасен климат, в който да се случи тази атака", казва Мудасар Ахмед, бивш съветник на британското правителство и президент на базираната в Обединеното кралство и занимаваща се с оценка на политически рискове фирма Unitas Risk. "Фактът, че атаката се случи в Брюксел, е от особено значение, тъй като ЕС и НАТО са две от най-големите стабилизиращи сили в Белгия - държава, остро разделена на базата на регионални линии", обяснява той.

Ислямска държава многократно е давала да се разбере, че целта на атаките е да шокира обществата и така да изостри вътрешните различия.  Точно след стрелбата в офисите на френското сатирично издание "Шарли Ебдо", ИДИЛ разгласяваше, че атаките "елиминират сивата зона" на съжителството между мюсюлмани и западняци. Атаката в Брюксел, столицата на Европейския съюз, изглежда така планирана, че да засили съществуващото разделение и между европейските нации.

"Тази атака, заедно с други скорошни събития на континента, подсилва каузата на Русия и крайнодесни партии, които искат да сложат край на европейската интеграция", казва Ахмед. "Поглеждайки политическия пейзаж, е ясно, че днес Европа е по-разделена, отколкото в близкото миналото. 

]]>
Муртаза Хюсеин е журналист и политически анализатор, занимаващ се основно с човешките права, международна политика и културни въпроси. Негови материали са били публикувани в "Ню Йорк Таймс", "Гардиън" и други големи издания. Публикуваме пълен превод на негова статия от сайта The Intercept, без съкращения.

Бюлетин, циркулиращ след извършения от Ислямска държава през ноември кървав атентат в Париж, разкрива намеренията на групировката с провеждането на смъртоносни атаки, като тази в Брюксел - най-вече отслабване на единството на континента и икономическо изтощаване на европейските държави. 

В бюлетина ал-Наба се посочва, че "ударът в Париж е довел до създаването на ситуация на нестабилност на европейските държави, която ще има дългосрочен ефект". Изреждат се очаквания, като "отслабването на европейската кохезия, включително исканията за отмяна на Шенгенското споразумение, което позволява свободно пътуване в Европа без пропускателни пунктове" и се посочва, че "мерките за сигурност ще струват десетки милиони долари", а между Франция и Белгия ще има взаимни обвинения за пропуски в сигурността.  

В същата част на бюлетина се казва, че "общо състояние на неспокойство", създадено чрез тероризъм, ще доведе до спад на туризма и нови ограничения за пътуване, коствайки на вече икономически затруднените държави от ЕС "десетки милиарди долари".

В този единствен списък бюлетинът смесва факти от последствията на атаките в Париж с прогнози за бъдещето. Поне някои от тези прогнози са се сбъднали. По-рано тази година няколко европейски страни обявиха значителни увеличения на бюджетите им за отбрана, като анализатори очакват повишение с до 50 млрд. евро в рамките на континента до 2019 г. Индикациите, че европейските граници се затварят, които бяха налице преди атаките в Париж, се разраснаха в месеците след това.   

Пропагандата на Ислямска държава срещу Европейския съюз след случилото се в Париж изглежда особено релевантна след тазседмичната атака в Брюксел - столица на ЕС и местоположение на щаб-квартирата на НАТО. Въпреки че местните власти казват, че все още не са свързали директно двете нападения, Ислямска държава пое отговорност за кървавия атентат в изявление, което, според представители на САЩ, е автентично.

"Понеже ИДИЛ разбират, че не могат да се конкурират военно, те прилагат стратегия, която цели да изцеди по-големите сили икономически и политически", казва Амарнат Амарасингам, преподавател в програмата по екстремизъм в университета "Джордж Вашингтон".

Подобна стратегия бе отлично описана през 2004 г. от лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен, който твърдеше, че целта на атаката на 11 септември е била да въвлече Съединените щати в скъпоструващи войни зад граница, които ще изтощят ресурсите и политическата воля, същевременно с това, пораждайки масово недоволство на мюсюлманските общности по света. 

"За жалост, често в реакциите си към тероризъм попадаме в този заложен от групировките капан, като харчим и налагаме прекомерен полицейски контрол и жертваме гражданските си свободи. Това е безкраен цикъл", казва Амарасингам.

"По-интелигентната стратегия е да разберем, че ако имаме намеса в чужди държави по света, ще последва някакъв вид отпор от малки групи хора. Но, ако започнем да третираме това като цивилизационна война и да разтурваме институциите си, упражнението само по себе си става ненужно", обяснява той.

Ако държавите от ЕС отговорят на атаките в Брюксел с допълнително ограничаване на придвижването между държавите членки на Съюза, то това ще е стъпка към разпадане на установения политически ред, който е опазил мира на континента от Втората световна война насам. Този ред бе описан от бившия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер като "необходимост за нашата сигурност, за нашата свобода, за нашето съществуване като нация и като интелектуална и креативна международна общност". Убеждението на ИДИЛ, че действията им подкопават европейската интеграция предполага наличието на по-сложен план зад атаките, от това да се породи сляп терор. 

Преди започнатата миналата година терористична вълна на ИДИЛ в Европа, ЕС беше вече разклатен от многобройни политически и икономически кризи, както и от притока на бежанци от гражданската война в Сирия, за които държавният секретар на САЩ обяви, че представлява "почти екзистенциална заплаха" за интеграцията на континента. 

Атаки като тази в Брюксел почти сигурно ще изострят заплахите за ЕС. Иронично е, че разбиването на европейската интеграция е цел, която Ислямска държава споделя с крайнодесни европейски партии, но и с руския президент Владимир Путин.

"Политическата десница е във възход из цяла Европа към момента, така че това е особено опасен климат, в който да се случи тази атака", казва Мудасар Ахмед, бивш съветник на британското правителство и президент на базираната в Обединеното кралство и занимаваща се с оценка на политически рискове фирма Unitas Risk. "Фактът, че атаката се случи в Брюксел, е от особено значение, тъй като ЕС и НАТО са две от най-големите стабилизиращи сили в Белгия - държава, остро разделена на базата на регионални линии", обяснява той.

Ислямска държава многократно е давала да се разбере, че целта на атаките е да шокира обществата и така да изостри вътрешните различия.  Точно след стрелбата в офисите на френското сатирично издание "Шарли Ебдо", ИДИЛ разгласяваше, че атаките "елиминират сивата зона" на съжителството между мюсюлмани и западняци. Атаката в Брюксел, столицата на Европейския съюз, изглежда така планирана, че да засили съществуващото разделение и между европейските нации.

"Тази атака, заедно с други скорошни събития на континента, подсилва каузата на Русия и крайнодесни партии, които искат да сложат край на европейската интеграция", казва Ахмед. "Поглеждайки политическия пейзаж, е ясно, че днес Европа е по-разделена, отколкото в близкото миналото. 

]]>
offnews@offnews.bg (Муртаза Хюсеин) https://offnews.bg///krajnata-tcel-na-idil-e-da-razbie-evropejskia-saiuz-626406.html Thu, 24 Mar 2016 18:44:07 +0200
Експерт: Абдеслам даде знак за днешните атаки в Брюксел https://offnews.bg///ekspert-abdeslam-dade-znak-za-dneshnite-ataki-v-briuksel-626232.html В Брюксел наблюдаваме мега терористична операция, добре координирана и вероятно в отговор на мерките, които се предприеха през последната година. 

Това заяви Славчо Велков, експерт по сигурност, по Нова тв.

„За разлика от атентата във Франция на 13 ноември, тук става въпрос за сърцето на Европа – тук са преплетени интересите на десетки държави, тук се осъществява ръководството на Европа”, добави той. Велков определи удара като „поразяващ”. 

„Виждам в изявлението на Салах Абдеслам „Всичко трябваше да свърши дотук”, сигнал за тези атаки”, каза още той. Считаният за мозък на атентатите в Париж Абдеслам бе задържан преди 4 дни в Брюксел. 

По думите му фактът, че това се случва в състояние на една от най-високите степени на готовност, значи, че има достатъчно структури от мрежи, които са в състояние да реагират и не са хванати по никакъв начин от службите за сигурност.

„Чака ни горещо европейско терористично лято”, смята експертът по сигурността. 

]]>
В Брюксел наблюдаваме мега терористична операция, добре координирана и вероятно в отговор на мерките, които се предприеха през последната година. 

Това заяви Славчо Велков, експерт по сигурност, по Нова тв.

„За разлика от атентата във Франция на 13 ноември, тук става въпрос за сърцето на Европа – тук са преплетени интересите на десетки държави, тук се осъществява ръководството на Европа”, добави той. Велков определи удара като „поразяващ”. 

„Виждам в изявлението на Салах Абдеслам „Всичко трябваше да свърши дотук”, сигнал за тези атаки”, каза още той. Считаният за мозък на атентатите в Париж Абдеслам бе задържан преди 4 дни в Брюксел. 

По думите му фактът, че това се случва в състояние на една от най-високите степени на готовност, значи, че има достатъчно структури от мрежи, които са в състояние да реагират и не са хванати по никакъв начин от службите за сигурност.

„Чака ни горещо европейско терористично лято”, смята експертът по сигурността. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg///ekspert-abdeslam-dade-znak-za-dneshnite-ataki-v-briuksel-626232.html Tue, 22 Mar 2016 11:57:28 +0200
Мохд Абуаси: Почеркът на атентатите в Брюксел е на Ислямска държава https://offnews.bg///mohd-abuasi-pocherkat-na-atentatite-v-briuksel-e-na-isliamska-darzhav-626226.html Почеркът на атентатите в Брюксел показва, че за тях са използвани камикдзе от Ислямска държава. Това твърди директорът на Центъра за близкоизточни изследвания д-р Мохд Абуаси. Пред OFFNews той подчерта, че е вероятно бомбите да са активирани от повече от един атентатор.  

"Взривовете показват участието на най-малко един човек. Със сигурност има и други участници, които са участвали с разузнаване, логистика. Стана ясно, че има и други бомби, които не са избухнали. Това не може да бъда извършено от един човек", обясни Абуаси.

По думите му атентатите идват след ареста на Салах Абдеслам, "мозъкът" на терористичните атаки в Париж, и е твърде вероятно това да е отговор на действията на властите. "Те идват да докажат, че независимо от мерките, които бяха взети, "Ислямска държава" има силата, за да извърши мащабни атентати в Белгия. Очаквам да последват и други атентати в други държави в Европа, като Франция", допълни той. 

Според Абуаси има две основни версии за атентатите. Едната е, че това са хора, свързани с Ислямска държава, които са бързали да задействат взривовете, след последните акции на службите за сигурност и затегнатите мерки. Втората версия е, че това да са хора от обкръжението на Абдеслам, за които е било въпрос на време да бъдат арестувани. Абуаси не изключи възможността терористите да са свързани и с друга клетка, но е категоричен, че почеркът е на "Ислямска държава". По думите му в Туитър вече има приветствия за атентатите от хора, които симпатизират на идеологията на ИД. Абуаси допълни, че утре или най-късно след ден ще стане ясно, че ИД стои зад атаките и смята, че въпреки сериозните мерки за сигурност, това не е попречило на терористите да организират атентат.

"Очаквам много скоро да има още атентати и в други държави в Европа", прогнозира той. По думите му обаче България не е цел на джихадистите. Абуаси обясни, че това, което трябва да се направи в България, е превенция срещу разпространението на радикални идеи.

"Най-важни сега са превантивните мерки тази идеология да не навлиза в България, защото това е половината от решението срещу неразпространението на пропаганда. Трябва да се изолират хората от средата, пропагандата трябва да бъде спряна, трябва да бъде спряно и финансирането. Харчат се годишно милиарди долари от държави за разпространяването на тази идеология и опасността за България е много голяма", обясни той. 

По думите му на наша територия за сега се наблюдават "отделни елементи", но не и структури, които разпространяват радикални идеи. "Според мен нещата сега са под контрол, защото тези елементи са изолирани, нямат социална среда, сред която да се разпространяват и която да ги пази", каза той. Според него за България няма опасност от терористични атаки, но е важно службите да вземат превантивни мерки за спиране на радикални идеи, независимо дали това би влошило отношенията ни с определени държави. 

]]>
Почеркът на атентатите в Брюксел показва, че за тях са използвани камикдзе от Ислямска държава. Това твърди директорът на Центъра за близкоизточни изследвания д-р Мохд Абуаси. Пред OFFNews той подчерта, че е вероятно бомбите да са активирани от повече от един атентатор.  

"Взривовете показват участието на най-малко един човек. Със сигурност има и други участници, които са участвали с разузнаване, логистика. Стана ясно, че има и други бомби, които не са избухнали. Това не може да бъда извършено от един човек", обясни Абуаси.

По думите му атентатите идват след ареста на Салах Абдеслам, "мозъкът" на терористичните атаки в Париж, и е твърде вероятно това да е отговор на действията на властите. "Те идват да докажат, че независимо от мерките, които бяха взети, "Ислямска държава" има силата, за да извърши мащабни атентати в Белгия. Очаквам да последват и други атентати в други държави в Европа, като Франция", допълни той. 

Според Абуаси има две основни версии за атентатите. Едната е, че това са хора, свързани с Ислямска държава, които са бързали да задействат взривовете, след последните акции на службите за сигурност и затегнатите мерки. Втората версия е, че това да са хора от обкръжението на Абдеслам, за които е било въпрос на време да бъдат арестувани. Абуаси не изключи възможността терористите да са свързани и с друга клетка, но е категоричен, че почеркът е на "Ислямска държава". По думите му в Туитър вече има приветствия за атентатите от хора, които симпатизират на идеологията на ИД. Абуаси допълни, че утре или най-късно след ден ще стане ясно, че ИД стои зад атаките и смята, че въпреки сериозните мерки за сигурност, това не е попречило на терористите да организират атентат.

"Очаквам много скоро да има още атентати и в други държави в Европа", прогнозира той. По думите му обаче България не е цел на джихадистите. Абуаси обясни, че това, което трябва да се направи в България, е превенция срещу разпространението на радикални идеи.

"Най-важни сега са превантивните мерки тази идеология да не навлиза в България, защото това е половината от решението срещу неразпространението на пропаганда. Трябва да се изолират хората от средата, пропагандата трябва да бъде спряна, трябва да бъде спряно и финансирането. Харчат се годишно милиарди долари от държави за разпространяването на тази идеология и опасността за България е много голяма", обясни той. 

По думите му на наша територия за сега се наблюдават "отделни елементи", но не и структури, които разпространяват радикални идеи. "Според мен нещата сега са под контрол, защото тези елементи са изолирани, нямат социална среда, сред която да се разпространяват и която да ги пази", каза той. Според него за България няма опасност от терористични атаки, но е важно службите да вземат превантивни мерки за спиране на радикални идеи, независимо дали това би влошило отношенията ни с определени държави. 

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Христов) https://offnews.bg///mohd-abuasi-pocherkat-na-atentatite-v-briuksel-e-na-isliamska-darzhav-626226.html Tue, 22 Mar 2016 11:55:01 +0200
Ген. Киров: Взривовете в Брюксел са подготвена терористична операция https://offnews.bg///gen-kirov-vzrivovete-v-briuksel-sa-podgotvena-teroristichna-operatci-626220.html Взривовете в Брюксел са добре организирана терористична операция, която идва в отговор на действията на белгийските и френските специални служби от последните дни. 

Това е мнението на бившия шеф на българското разузнаване ген. Кирчо Киров. Пред OFFNews той изрази мнение, че във Франция и Белгия има всички условия за развиването на терористична дейност и въпреки успехите на службите, те винаги вървят една крачка след терористите. 

Според него взривовете в Брюксел показват една много добра организация. 

"Когато анализирахме и коментирахме терористичните актове във Франция, тогава и аз, и мои колеги анализатори оценихме, че терористичната дейност на Ислямска държава и на терористичните структури се е развила на едно по-високо ниво – провеждане на серия от терористични актове, което прилича на терористична операция, тоест, това е съчетание на терористични действия на няколко места със сериозна логистика. Видно е от това, което се получи като резултат от действията на белгийските и френските специални служби, че на територията на тези страни има сериозна организация на терористична дейност. Видно е, че там има сериозна социална база за подбор, за рекрутиране на лица от тази социална база, които да извършват такава дейност. Видно е, че терористичните структури имат своята база в тези ислямски маси, които населяват и Франция, и Белгия, и голяма част от Западна Европа. Така че, за мен това е една подготвена, в някаква степен и като отговор, операция на белгийските и френските специални служби", коментира генерал Киров.

Според него почеркът на взривовете в Брюксел е на ислямските терористи. "Начинът, по който са извършени, местата където са извършени, големият брой жертви, възможността да бъде създадена масова паника, масова психоза след населението, всичко това е почеркът на ислямските терористи. Аз съм убеден, че това е резултат от дейността или на "Ислямска държава", или на подобни на нея терористични структури, свързани с „Ал Кайда“, каза той. 

Генералът уточни, че въпреки добрата работа на специалните служби, винаги има пробив в сигурността, което се дължи предимно на човешкия фактор. По думите му, въпреки сериозните мерки за сигурност на много летища по света, винаги има пролуки.

"При наличието на социална база, на подбор и рекрутиране на такива хора, вербуването им и привличането им към идеите на "Ислямска държава" и подобни структури, човешкият фактор се оказва най-важният от една страна. От друга страна много важно наличието на изпреварваща информация, което е свързано с наличието на човешкия фактор, с наличието на агентурна база в тези среди. Не всичко може да се получи по пътя на специалните разузнавателни средства, като информация. Очевидно е, че за пореден път, въпреки добрата си организация, която показаха и арестите на хора, свързани с терористичната операция във Франция и въпреки добрата организация на белгийските и френските служби, продължават да изостават на една стъпка след терористите", обясни бившият разузнавач. 

Той смята, че атентатът е в резултат на бежанския поток от последните месеци, в който са проникнали и инфилтрирани радикални елементи. "Това е само едно потвърждение на предупрежденията, че сред тези огромни бежански потоци са налице и лица които са проникнали по този канал, свързани с терористични структури – с "Ислямска държава", с "Ал Кайда" или свързани с тях подобни клетки. Аз съм сигурен, че подобна дейност ще продължи и тази заплаха ще продължи да съществува както за цяла Европа, така и за нас, защото този поток преминава през България, а балканският регион е един от най-застрашените от подобни атентати поради силата на своето историческо развитие, поради наличието на ислямски фактор, поради наличието на много хора от региона, които са били по бойните полета на Близкия Изток и на Афганистан например или Ирак. Нашите служби трябва да работят на върха на своите сили, да бъдат непрекъснато на бойна нога, защото потенциална заплаха не бива да се отхвърля и за България и за региона", каза генералът.

]]>
Взривовете в Брюксел са добре организирана терористична операция, която идва в отговор на действията на белгийските и френските специални служби от последните дни. 

Това е мнението на бившия шеф на българското разузнаване ген. Кирчо Киров. Пред OFFNews той изрази мнение, че във Франция и Белгия има всички условия за развиването на терористична дейност и въпреки успехите на службите, те винаги вървят една крачка след терористите. 

Според него взривовете в Брюксел показват една много добра организация. 

"Когато анализирахме и коментирахме терористичните актове във Франция, тогава и аз, и мои колеги анализатори оценихме, че терористичната дейност на Ислямска държава и на терористичните структури се е развила на едно по-високо ниво – провеждане на серия от терористични актове, което прилича на терористична операция, тоест, това е съчетание на терористични действия на няколко места със сериозна логистика. Видно е от това, което се получи като резултат от действията на белгийските и френските специални служби, че на територията на тези страни има сериозна организация на терористична дейност. Видно е, че там има сериозна социална база за подбор, за рекрутиране на лица от тази социална база, които да извършват такава дейност. Видно е, че терористичните структури имат своята база в тези ислямски маси, които населяват и Франция, и Белгия, и голяма част от Западна Европа. Така че, за мен това е една подготвена, в някаква степен и като отговор, операция на белгийските и френските специални служби", коментира генерал Киров.

Според него почеркът на взривовете в Брюксел е на ислямските терористи. "Начинът, по който са извършени, местата където са извършени, големият брой жертви, възможността да бъде създадена масова паника, масова психоза след населението, всичко това е почеркът на ислямските терористи. Аз съм убеден, че това е резултат от дейността или на "Ислямска държава", или на подобни на нея терористични структури, свързани с „Ал Кайда“, каза той. 

Генералът уточни, че въпреки добрата работа на специалните служби, винаги има пробив в сигурността, което се дължи предимно на човешкия фактор. По думите му, въпреки сериозните мерки за сигурност на много летища по света, винаги има пролуки.

"При наличието на социална база, на подбор и рекрутиране на такива хора, вербуването им и привличането им към идеите на "Ислямска държава" и подобни структури, човешкият фактор се оказва най-важният от една страна. От друга страна много важно наличието на изпреварваща информация, което е свързано с наличието на човешкия фактор, с наличието на агентурна база в тези среди. Не всичко може да се получи по пътя на специалните разузнавателни средства, като информация. Очевидно е, че за пореден път, въпреки добрата си организация, която показаха и арестите на хора, свързани с терористичната операция във Франция и въпреки добрата организация на белгийските и френските служби, продължават да изостават на една стъпка след терористите", обясни бившият разузнавач. 

Той смята, че атентатът е в резултат на бежанския поток от последните месеци, в който са проникнали и инфилтрирани радикални елементи. "Това е само едно потвърждение на предупрежденията, че сред тези огромни бежански потоци са налице и лица които са проникнали по този канал, свързани с терористични структури – с "Ислямска държава", с "Ал Кайда" или свързани с тях подобни клетки. Аз съм сигурен, че подобна дейност ще продължи и тази заплаха ще продължи да съществува както за цяла Европа, така и за нас, защото този поток преминава през България, а балканският регион е един от най-застрашените от подобни атентати поради силата на своето историческо развитие, поради наличието на ислямски фактор, поради наличието на много хора от региона, които са били по бойните полета на Близкия Изток и на Афганистан например или Ирак. Нашите служби трябва да работят на върха на своите сили, да бъдат непрекъснато на бойна нога, защото потенциална заплаха не бива да се отхвърля и за България и за региона", каза генералът.

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Христов) https://offnews.bg///gen-kirov-vzrivovete-v-briuksel-sa-podgotvena-teroristichna-operatci-626220.html Tue, 22 Mar 2016 11:20:26 +0200
Как Местан разбра, че службите работят на повикване https://offnews.bg///kak-mestan-razbra-che-sluzhbite-rabotiat-na-povikvane-617253.html На първата си пространна пресконференция разжалваният от поста председател на ДПС Лютви Местан направи "разкрития", които беше анонсирал предварително. Две от тях са особено интересни: това, че съществуват медии бухалки и че службите работят на повикване. 

И първото, и второто са обществена тайна, но достатъчно страховита, за да бъде произнесена от "конвентируем" политик. Често сме свидетели на това как излезли от обръщение политици правят "смела" крачка със "сензационни" разкрития.

В деня, след като стана ясно, че Местан е загубил доверието на началника и че ще се прости с поста си в ДПС, в определени медии беше лансирана информацията, че охраната му от НСО е свалена. Днес това беше потвърдено и от Местан. Според него на 22 декември, близо седмица след речта на Ахмед Доган в боянските сараи, по телефона му било съобщено, че охраната му от НСО ще бъде свалена.

„Аз питам как е възможно изтичането на ултимативната възможност да съвпада по време с решението да ми бъде свалена охраната, при положение, че 2 години съм един от най-пазените хора”, коментира Местан. „На вас оставам отговора на въпроса дали съвпадението е случайно и какво означава това. Не ми остана друга възможност, освен да звъня на най-високо ниво. Попитах президента Плевнелиев, той не знаеше”, уточни Местан. По думите му, държавният глава се е ангажирал да даде отговор и на следващия ден го уведомил, че охраната е свалена и че процедурите са спазени". Малко по-късно обаче тя била възстановена частично. 

Какво означава всичко това?

Решението за назначаване или сваляне на охрана на едно лице се взима от комисия в НСО, която се състои от шефа на службата, главния секретар на МВР и шефа на ДАНС. На базата на събрана информация от службите, те преценяват има ли едно лице или не необходимост от държавна охрана. 

От справка на НСО, изготвена по запитване на OFFNews, става ясно, че последното заседание на комисията е било на 15 декември. Тоест, два дни преди речта на Доган и седмица преди Местан да разговаря с президента. Оттук следват две хипотези: или комисията е взела решението за сваляне на охраната на Местан, планирано с бъдещото му отстраняване, или просто свалянето на охраната с последващото ѝ частично възстановяване е станало с обаждане по телефона и без санкцията на въпросната комисия.

Която и от двете хипотези да е вярна, става въпрос за служба на повикване. Между другото, още преди да се появи Законът за НСО, службата работеше по правилник, приет през 1992 година (на сайта на службата той все още може да бъде видян, за разлика от новия закон, който е в сила вече втори месец!). В него е записано, че комисията се формира с указ на президента. С малката подробност, че подобен указ е издаден едва през 2013 година. Това означава, че повече от 20 години взимането на решение за предоставяне на охрана от НСО е твърде вероятно да е ставало по поръчка и по телефона, тъй като формално такава комисия не е съществувала или ако е заседавала, не е имала правното основание за това.

С други думи, подобен прийом за работа не е чужд на НСО и е блестящ пример за това как тази практика е узаконена с нормативен акт, защото на практика тази комисия не работи. Въпросът тук по-скоро е защо Местан чак сега "прозря" тази подробност.

Всъщност интересно е да се припомни какво мислеше той за охраната си преди близо година и половина. На 14 септември 2014 година пред bTV той заявява, че началникът на НСО, тогава Тодор Коджейков, го извикал (!?) и му казал, че службата ще го охранява. Защо - не му обяснил, а и Местан не попитал: 

Не зная кои са реалните основания за тази охрана, защото това е класифицирана информация.

И още: 

Охраната не е атрибут на властта. Тя ограничава свободата. На никого не пожелавам да има такава охрана. Децата ми да се чудят защо татко е така охраняван. Нямам търпение новият шеф на НСО да ме извика и да отмени охраната.

]]>
На първата си пространна пресконференция разжалваният от поста председател на ДПС Лютви Местан направи "разкрития", които беше анонсирал предварително. Две от тях са особено интересни: това, че съществуват медии бухалки и че службите работят на повикване. 

И първото, и второто са обществена тайна, но достатъчно страховита, за да бъде произнесена от "конвентируем" политик. Често сме свидетели на това как излезли от обръщение политици правят "смела" крачка със "сензационни" разкрития.

В деня, след като стана ясно, че Местан е загубил доверието на началника и че ще се прости с поста си в ДПС, в определени медии беше лансирана информацията, че охраната му от НСО е свалена. Днес това беше потвърдено и от Местан. Според него на 22 декември, близо седмица след речта на Ахмед Доган в боянските сараи, по телефона му било съобщено, че охраната му от НСО ще бъде свалена.

„Аз питам как е възможно изтичането на ултимативната възможност да съвпада по време с решението да ми бъде свалена охраната, при положение, че 2 години съм един от най-пазените хора”, коментира Местан. „На вас оставам отговора на въпроса дали съвпадението е случайно и какво означава това. Не ми остана друга възможност, освен да звъня на най-високо ниво. Попитах президента Плевнелиев, той не знаеше”, уточни Местан. По думите му, държавният глава се е ангажирал да даде отговор и на следващия ден го уведомил, че охраната е свалена и че процедурите са спазени". Малко по-късно обаче тя била възстановена частично. 

Какво означава всичко това?

Решението за назначаване или сваляне на охрана на едно лице се взима от комисия в НСО, която се състои от шефа на службата, главния секретар на МВР и шефа на ДАНС. На базата на събрана информация от службите, те преценяват има ли едно лице или не необходимост от държавна охрана. 

От справка на НСО, изготвена по запитване на OFFNews, става ясно, че последното заседание на комисията е било на 15 декември. Тоест, два дни преди речта на Доган и седмица преди Местан да разговаря с президента. Оттук следват две хипотези: или комисията е взела решението за сваляне на охраната на Местан, планирано с бъдещото му отстраняване, или просто свалянето на охраната с последващото ѝ частично възстановяване е станало с обаждане по телефона и без санкцията на въпросната комисия.

Която и от двете хипотези да е вярна, става въпрос за служба на повикване. Между другото, още преди да се появи Законът за НСО, службата работеше по правилник, приет през 1992 година (на сайта на службата той все още може да бъде видян, за разлика от новия закон, който е в сила вече втори месец!). В него е записано, че комисията се формира с указ на президента. С малката подробност, че подобен указ е издаден едва през 2013 година. Това означава, че повече от 20 години взимането на решение за предоставяне на охрана от НСО е твърде вероятно да е ставало по поръчка и по телефона, тъй като формално такава комисия не е съществувала или ако е заседавала, не е имала правното основание за това.

С други думи, подобен прийом за работа не е чужд на НСО и е блестящ пример за това как тази практика е узаконена с нормативен акт, защото на практика тази комисия не работи. Въпросът тук по-скоро е защо Местан чак сега "прозря" тази подробност.

Всъщност интересно е да се припомни какво мислеше той за охраната си преди близо година и половина. На 14 септември 2014 година пред bTV той заявява, че началникът на НСО, тогава Тодор Коджейков, го извикал (!?) и му казал, че службата ще го охранява. Защо - не му обяснил, а и Местан не попитал: 

Не зная кои са реалните основания за тази охрана, защото това е класифицирана информация.

И още: 

Охраната не е атрибут на властта. Тя ограничава свободата. На никого не пожелавам да има такава охрана. Децата ми да се чудят защо татко е така охраняван. Нямам търпение новият шеф на НСО да ме извика и да отмени охраната.

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Христов) https://offnews.bg///kak-mestan-razbra-che-sluzhbite-rabotiat-na-povikvane-617253.html Thu, 7 Jan 2016 15:03:59 +0200