OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_66 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Йоан Бауренски пред Efirbet: Благодарен съм на Ботев Враца за шанса, искам да се превърна в титуляр за ЦСКА https://offnews.bg//interviu/joan-baurenski-pred-efirbet-blagodaren-sam-na-botev-vratca-za-shansa-766005.html Полузащитникът на ЦСКА, който в момента играе като преотстъпен в Ботев Враца – Йоан Бауренски, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет.ком. Младежкият национал на България сподели благодарността си към ръководството на тима от северозападната част на страната, че е получил възможност да се изявява като титуляр в efbet Лига през този сезон.

Халфът желае да се завърне и утвърди на „Българска армия“, а в бъдеще мечтае за кариера зад граница. Бауренски разкри, че идолът му като по-млад е бил легендата на Ливърпул Стивън Джерард. Младокът не пропусна да засегне и темата за младежкия ни национален отбор, споделяйки вярата си, че всички негови съотборници имат реални шансове да намерят място под слънцето в чужбина.

Здравей, Йоане! Поздравихте се с точка в последния двубой срещу Царско село, като направихте и втора поредна чиста мрежа. Ще ви поуспокоят ли тези резултати за идващите мачове?

Мисля, че не може да сме напълно доволни от едната точка в тези мачове. Във всеки мач се стремим да спечелим, но действително беше важно, че поне избегнахме поражението. В следващите мачове ще гледаме да вземем максимално много точки, за да излезем от тази лоша серия.

Защитата ли е първият приоритет след тази лоша серия, в която изпаднахте?

Да, абсолютно, това е основополагащо. Когато не ни се откриват достатъчно шансове да вкараме сами гол, то е необходимо поне да не губим мачовете. Това е начинът и да трупаме точки – една по една. Не може обаче само с равенства да продължаваме, нужни са и победи. Остават още няколко сблъсъка до края на полусезона, така че се надявам да вземем успеха, който ни убягва.

Започнахте сезона в много млад състав и на гребена на вълната се държахте много добре в първите кръгове. Каза ли си дума липсата на опит в следващите мачове?

Възможно е, да. Тръгнахме добре, както казахте, но след това изпаднахме в дупка и виждате, че сме без победа от много време. Когато навлезеш в такава серия, с повече поражения, то непременно се появява и психическа умора и спад на увереността. Не сме от опитните отбори в елита и това доста ни тежи, няма как да е иначе.

Помага ли сега фактът, че бяха добавени някои опитни играчи и помагат ли ви на младите, за да сте уверени и спокойни на терена?

Да, колкото по-опитни играчи има в отбора, то толкова по-уверени и спокойни ще ставаме и ние, младите. Без опит е невъзможно на това ниво и се надявам, че скоро това ще се отрази и на точковия актив.

Ти си твърд титуляр в състава на Ботев Вр и това е първият ти пълен полусезон като основен играч в елита. Колко полезни за теб са тези мачове и какво си извади от тях като поуки?

На първо място, искам да изкажа благодарността си на Ботев Враца. Тимът ме прие, даде ми шанс да се изявявам в efbet Лига и затова се опитвам във всеки мач да давам най-доброто от себе си, за да помагам в максимална степен.

По отношение на поуките мога да кажа, че съм си извадил изключително много до момента. Тези мачове са безценни за мен и се опитвам да се развивам постоянно, за да вървя напред и в моя път нататък.

Помогна ли ти за адаптацията, че имаше толкова момчета около твоята възраст в тима?

Ами не бих казал, че беше сериозен фактор. Не е проблем за мен дали има много млади, или много опитни играчи. Старая се да се адаптирам по един и същ начин, да се сближа с всички и оттам насетне да помагам на всеки с каквото мога, а и те на мен да ми помагат, когато е нужно.

Какво трябва да подобриш в играта си?

Има едно конкретно нещо, което изпъква в съзнанието ми – физиката. Това е много важен компонент за днешния футбол.

Ти си собственост на ЦСКА и навярно от клуба следят внимателно твоите изяви. Крайната цел пред теб намиране на място в титулярния състав ли е?

Да, разбира се. Моята цел е да заиграя като титуляр в ЦСКА. Това обаче зависи изцяло от мен и представянията ми на терена. Оттам насетне клубът ще прецени как да процедира. Ако ръководството сметне, че съм готов, то ще се радвам да заиграя за клуба. Всичко зависи само от мен обаче.

През тази година стана и младежки национал на България, като вече записа и два мача за формацията ни. Как приемате критиките след последните мачове?

Не бих казал, че ни влияе особено, не. Приемаме критиките като нещо нормално, не мисля, че повечето от нас изобщо отделят време, за да четат тези писания. Трябва да се съсредоточим върху играта ни, за да постигнем резултати.

Нужно ли ви е повече време, за да се стиковате като национален отбор?

Мисля, че сме много силен национален отбор в тази възраст. Всеки един футболист има много качества и заслужава мястото си там. Нужна е още малко работа, за да стигнем до резултатите, които искаме и очакваме от себе си.

Позитивно ли е, че футболният съюз успя да привлече няколко играчи с български корени от чужбина, като например Силвестър Джаспър и Йони Стоянов?

Определено, това е много добра практика. Особено силно важни за Силвестър, който е собственост на школата на Фулъм и е изключително добър футболист. Треньорският щаб следи постоянно различни играчи от зад граница, така че ако има подходящ играч, може да го викнат. Всичко е в ръцете на ръководството.

Виждаш ли свои съотборници в младежкия национален отбор, които да са готови за излизане зад граница?

Мисля, че всяко едно от момчетата, които са в отбора, имат необходимия потенциал, за да стигнат до европейския футбол. Абсолютно всеки един.

Самият ти мислиш в тази посока и има ли първенство, което те привлича?

Да, със сигурност. Плановете ми, на първо място, са да се утвърдя в състава на ЦСКА и да заиграя редовно, а след това евентуално да търся развитие и зад граница. За определено първенство не мога да дам предпочитания, откровено казано. Важното е да играя на високо ниво в чужбина.

Имал ли си футболен идол като подрастващ?

Може би футболистът, който ме е запалил по футбола, е Стивън Джерард.

За финал, Йоане – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам си здраве, на първо място. В професионален план се надявам да вземем с Ботев Враца необходимите точки до края на годината, за да имаме по-добро настроение преди празниците. Оттам насетне ще играя, където реши ръководството на ЦСКА. Аз благодарен в момента на Ботев, че съм тук и че получих този шанс.

]]>
Полузащитникът на ЦСКА, който в момента играе като преотстъпен в Ботев Враца – Йоан Бауренски, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет.ком. Младежкият национал на България сподели благодарността си към ръководството на тима от северозападната част на страната, че е получил възможност да се изявява като титуляр в efbet Лига през този сезон.

Халфът желае да се завърне и утвърди на „Българска армия“, а в бъдеще мечтае за кариера зад граница. Бауренски разкри, че идолът му като по-млад е бил легендата на Ливърпул Стивън Джерард. Младокът не пропусна да засегне и темата за младежкия ни национален отбор, споделяйки вярата си, че всички негови съотборници имат реални шансове да намерят място под слънцето в чужбина.

Здравей, Йоане! Поздравихте се с точка в последния двубой срещу Царско село, като направихте и втора поредна чиста мрежа. Ще ви поуспокоят ли тези резултати за идващите мачове?

Мисля, че не може да сме напълно доволни от едната точка в тези мачове. Във всеки мач се стремим да спечелим, но действително беше важно, че поне избегнахме поражението. В следващите мачове ще гледаме да вземем максимално много точки, за да излезем от тази лоша серия.

Защитата ли е първият приоритет след тази лоша серия, в която изпаднахте?

Да, абсолютно, това е основополагащо. Когато не ни се откриват достатъчно шансове да вкараме сами гол, то е необходимо поне да не губим мачовете. Това е начинът и да трупаме точки – една по една. Не може обаче само с равенства да продължаваме, нужни са и победи. Остават още няколко сблъсъка до края на полусезона, така че се надявам да вземем успеха, който ни убягва.

Започнахте сезона в много млад състав и на гребена на вълната се държахте много добре в първите кръгове. Каза ли си дума липсата на опит в следващите мачове?

Възможно е, да. Тръгнахме добре, както казахте, но след това изпаднахме в дупка и виждате, че сме без победа от много време. Когато навлезеш в такава серия, с повече поражения, то непременно се появява и психическа умора и спад на увереността. Не сме от опитните отбори в елита и това доста ни тежи, няма как да е иначе.

Помага ли сега фактът, че бяха добавени някои опитни играчи и помагат ли ви на младите, за да сте уверени и спокойни на терена?

Да, колкото по-опитни играчи има в отбора, то толкова по-уверени и спокойни ще ставаме и ние, младите. Без опит е невъзможно на това ниво и се надявам, че скоро това ще се отрази и на точковия актив.

Ти си твърд титуляр в състава на Ботев Вр и това е първият ти пълен полусезон като основен играч в елита. Колко полезни за теб са тези мачове и какво си извади от тях като поуки?

На първо място, искам да изкажа благодарността си на Ботев Враца. Тимът ме прие, даде ми шанс да се изявявам в efbet Лига и затова се опитвам във всеки мач да давам най-доброто от себе си, за да помагам в максимална степен.

По отношение на поуките мога да кажа, че съм си извадил изключително много до момента. Тези мачове са безценни за мен и се опитвам да се развивам постоянно, за да вървя напред и в моя път нататък.

Помогна ли ти за адаптацията, че имаше толкова момчета около твоята възраст в тима?

Ами не бих казал, че беше сериозен фактор. Не е проблем за мен дали има много млади, или много опитни играчи. Старая се да се адаптирам по един и същ начин, да се сближа с всички и оттам насетне да помагам на всеки с каквото мога, а и те на мен да ми помагат, когато е нужно.

Какво трябва да подобриш в играта си?

Има едно конкретно нещо, което изпъква в съзнанието ми – физиката. Това е много важен компонент за днешния футбол.

Ти си собственост на ЦСКА и навярно от клуба следят внимателно твоите изяви. Крайната цел пред теб намиране на място в титулярния състав ли е?

Да, разбира се. Моята цел е да заиграя като титуляр в ЦСКА. Това обаче зависи изцяло от мен и представянията ми на терена. Оттам насетне клубът ще прецени как да процедира. Ако ръководството сметне, че съм готов, то ще се радвам да заиграя за клуба. Всичко зависи само от мен обаче.

През тази година стана и младежки национал на България, като вече записа и два мача за формацията ни. Как приемате критиките след последните мачове?

Не бих казал, че ни влияе особено, не. Приемаме критиките като нещо нормално, не мисля, че повечето от нас изобщо отделят време, за да четат тези писания. Трябва да се съсредоточим върху играта ни, за да постигнем резултати.

Нужно ли ви е повече време, за да се стиковате като национален отбор?

Мисля, че сме много силен национален отбор в тази възраст. Всеки един футболист има много качества и заслужава мястото си там. Нужна е още малко работа, за да стигнем до резултатите, които искаме и очакваме от себе си.

Позитивно ли е, че футболният съюз успя да привлече няколко играчи с български корени от чужбина, като например Силвестър Джаспър и Йони Стоянов?

Определено, това е много добра практика. Особено силно важни за Силвестър, който е собственост на школата на Фулъм и е изключително добър футболист. Треньорският щаб следи постоянно различни играчи от зад граница, така че ако има подходящ играч, може да го викнат. Всичко е в ръцете на ръководството.

Виждаш ли свои съотборници в младежкия национален отбор, които да са готови за излизане зад граница?

Мисля, че всяко едно от момчетата, които са в отбора, имат необходимия потенциал, за да стигнат до европейския футбол. Абсолютно всеки един.

Самият ти мислиш в тази посока и има ли първенство, което те привлича?

Да, със сигурност. Плановете ми, на първо място, са да се утвърдя в състава на ЦСКА и да заиграя редовно, а след това евентуално да търся развитие и зад граница. За определено първенство не мога да дам предпочитания, откровено казано. Важното е да играя на високо ниво в чужбина.

Имал ли си футболен идол като подрастващ?

Може би футболистът, който ме е запалил по футбола, е Стивън Джерард.

За финал, Йоане – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам си здраве, на първо място. В професионален план се надявам да вземем с Ботев Враца необходимите точки до края на годината, за да имаме по-добро настроение преди празниците. Оттам насетне ще играя, където реши ръководството на ЦСКА. Аз благодарен в момента на Ботев, че съм тук и че получих този шанс.

]]>
offnews@offnews.bg (efirbet.com) https://offnews.bg//interviu/joan-baurenski-pred-efirbet-blagodaren-sam-na-botev-vratca-za-shansa-766005.html Wed, 1 Dec 2021 12:21:05 +0200
Едисон Йорданов пред Nostrabet: Да играя на 'Сан Сиро' беше невероятно, дебютът за националния отбор е сбъдната мечта https://offnews.bg//interviu/edison-jordanov-pred-nostrabet-da-igraia-na-san-siro-beshe-neveroia-766001.html Новоизлюпеният български национал – Едисон Йорданов, даде ексклузивно интервю за сайта Нострабет.ком. Крайният бранител сподели въодушевлението си от направения дебют за националния отбор на България съвсем наскоро. Той призна, че това ще му даде мотивация да продължи да се развива в идните месеци и години, надявайки се на още повиквателни.

Йорданов разкри и за впечатленията си от колегите си в националната ни гарнитура, заявявайки, че се надява младите родни таланти да могат да намерят своето място под слънцето в чужбина. Той спомена и за емоциите си по време на двубоя от груповата фаза на Лига Европа преди три години, когато Еди излезе в мач срещу Милан, като част от скромния люксембургски Дюделанж.

Той не пропусна и да се върне назад към времето си в Борусия Дортмунд, където успя да засече Юрген Клоп в последните му сезони начело на „жълто-черните“.

Здравей, Еди! Преди около десетина дни ти сбъдна една от мечтите на общо взето всеки професионален футболист – да играеш за националния си отбор. Какво беше чувството, дори и само в контрола?

Ами контролата също се брои за мач, така че си беше специален момент. Всеки иска да е част от националния отбор и за мен беше мечта. Оттук нататък искам да се подобрявам още и да участвам в още повече срещи. Беше страхотно чувство и ми дава мотивация да работя повече.

Има ли разочарование в теб, че контузия те спря, за да изиграеш повече минути?

Да, разбира се. Миналите години играх постоянно, нямах проблеми с мускулите и се чувствах добре. Направих шпагат и се случи контузията. Разочарован бях, но това е част от футбола. Нормално е. Вчера гледах мач, в който след 14 минути се случи същото на един играч. Не е хубаво, защото винаги искаш да помагаш на отбора, но футболът е така.

Тежка ли е травмата ти и колко ще продължи възстановяването?

Чувствам се все по-добре, но имам още малко път да извървя, преди да се завърна в игра. Започвам леко да тичам, без топка. Ще ми трябват около две седмици, но се надявам, че в началото на декември ще съм на линия и след това дано мога да играя максимално редовно.

Обнадежден ли си, че скоро може да получиш нова повиквателна?

Никога не знае човек. Важно е да играеш и да се подобряваш. На първо време трябва да направя добри мачове с моя отбор, който е на първо място засега в класирането. Ако постигнем промоция и продължа да играя на добро ниво, то ще се надявам да ме повикат отново, разбира се.

Как оценяваш атмосферата в националния отбор след смесената изминала година?

Беше позитивна атмосферата. Нямах възможност да видя настроението през цялото време, но докато бях там всичко беше наред. Треньорите и футболистите имат желание да постигнат нещо повече, което е основополагащо. Оттам насетне е важно всеки футболист да се опитва да се подобрява. Това е и моята цел – да се подобрявам и да помагам на тима. Съставът трябва още много да се развива, но първите крачки вече са направени.

Има ли вяра, че в следващи квалификационни кампании може да се атакува и едно от челните места в класирането?

Мога да кажа, че преди години се класирахме в Лига Европа с един люксембургски клуб. Това преди не се беше случвало никога, така че във футбола всичко е възможно. Нужно е обаче много да работиш, за да се постигнат тези цели. Не е достатъчно само да се вярва, а е необходимо и да се работи правилно и последователно. Още е далеч, за да кажа дали имаме шансове за бъдеще, но се надявам това да се случи.

В личен план ти сподели, че това е сбъдната мечта. Каква е следващата цел пред теб?

Гледам на първо време към клубния си тим Вестерло, тъй като съм от по-опитните играчи в състава. Искам да стигна до промоция, за да играя в първата дивизия на Белгия. Следващата крачка, след това, ще е да затвърдя мястото си в състава на България. Не само за 12 минути, но за последователни мачове, за да покажа, че мога да свърша работата си на високо ниво.

Миналата година ти постигна промоция със състава Унион Сен Жилоа, но през лятото смени клуба. Има ли съжаление у теб, особено с оглед на силното представяне на Унион в елита?

Не, за мен съжаление няма. Разбира се, когато ми казаха, че няма да ми предложат нов договор, не бях щастлив. Очаквах да ми бъде предложен, след като помогнах за промоцията и бях титуляр. Тук, във Вестерло, съм доволен обаче, че мога да се развивам.

В този отбор съм вече малко повече като лидер, тъй като съм сред опитните играчи в състава и ще искам да помогна на младите играчи. Това ще ме подобри и като футболист. Разбира се, все още следя изявите на Унион и се радвам, че тимът се справя толкова добре, тъй като ги познавам момчетата и те го заслужават. Мисля, че могат да направят нещо сензационно, наистина.

Кое е по-различното, когато трябва да си лидер и пример за младите?

Най-голямата промяна е, че вече гледаш далеч повече изявите на целия отбор. Когато си на 20-21 години гледаш много повече собствените си изяви. Гледаш ти да си добре, докато сега се опитвам да давам пример, да ходя по-рано на тренировки. Искам да покажа как може да се постигне успех. Успехът на един отбор не е свързан само с късмета. Искам да покажа на младите, че ако сме силен колектив, то може да се постигне много. Затова се опитвам да съм добър пример за тима.

На какво се дължи израстването на люксембургския футбол, особено с оглед на времето ти там преди няколко години?

Ако погледнем къде играят състезателите на Люксембург, то може да заключим, че те вече са един много добър отбор, който може да взема точки срещу почти всеки съперник в Европа. Има играчи в Динамо Киев, Нидерландия, Германия, Англия, един играе в Шериф Тираспол и дори вкара на Реал Мадрид!

Отборът наистина е добър и това вече се дължи на многото състезатели, които отиват в чужбина. Това е изключително важно, защото с изключение на 2-3 отбора местното първенство не е силно и това няма да се промени. Това, което се промени обаче е, че вече повече хора гледат двубоите и младите играчи могат да бъдат забелязани. Сега вече почти всички играчи са „чужденци“. Затова и националният отбор има ниво.

Смяташ ли, че има достатъчно български футболисти, които могат да пробият в чужбина и да се задържат там?

Да, мисля, че има. Наистина, не познавам всички, тъй като сега за пръв път бях на лагер-сбор. Не мога да говоря за всички, но познавам някои, които са на добро ниво. Семейството ми е в Германия и видях, например, Илия Груев – младши, който играе във Вердер. Мисля, че България има добри играчи и се надявам те да се развиват.

Пред 3 години ти беше част от героичния състав на люксембургския Дюделанж, който игра в Лига Европа. Какво беше усещането да излезеш на „Сан Сиро“?

Беше нещо огромно. Преди години имах период, в които не вървяха нещата за мен – много промени се случиха в рамките на няколко години. Да изляза в подобни мачове – срещу Милан и Бетис, на такъв стадион като „Сан Сиро“ - беше чудесно изживяване. Разбира се, показа, че има да свърша още доста работа, тъй като нивото е несравнимо с това в Люксембург, но от подобни мачове се учиш най-много. Виждаш какво правят играчите на това ниво и това мотивира. Беше уникално преживяване.

Ти се докосна до първия отбор и на Борусия Дортмунд, както и до последните години на Юрген Клоп. Какви са ти впечатленията от този специалист?

Той определено вече се превърна в една от легендарните фигури в световния футбол. Това беше интересно изживяване също, от което можеше да се научи много. Като млади играч е интересно и полезно да си около него, имах и невероятно уважение към Клоп, разбира се. Той създава и добро чувство сред играчите. Беше интересно да видя как работи, но все още бях млад. От сегашната ми перспектива бях далеч от това да имам шанс да играя за първия тим, в онзи момент.

Мечтаеш ли за нов европоход?

Да, със сигурност. Помня, че треньорът ни в Дюделанж каза, че трябва да се насладим максимално на момента, тъй като повечето от нас никога повече няма да се докоснат до нещо подобно отново. Лично аз искам да опитам от тази тръпка още веднъж. Зависи от много неща обаче. Сега съм във втората дивизия на Белгия, това е реалността. Все пак, ние имаме шанс за промоция и сме на 1/8-финали за купата. Това не е приоритет, но надеждата е там.

И за финал, Еди – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам си да съм жив и здрав и да се завърна бързо на терена. Надявам се с Вестерло да вървят добре нещата и да ме викнат поне още веднъж в националния отбор, за да покажа, че имам нивото, за да съм от помощ. Стъпка по стъпка. Имам още много цели в кариерата, но всичко става с работа.

]]>
Новоизлюпеният български национал – Едисон Йорданов, даде ексклузивно интервю за сайта Нострабет.ком. Крайният бранител сподели въодушевлението си от направения дебют за националния отбор на България съвсем наскоро. Той призна, че това ще му даде мотивация да продължи да се развива в идните месеци и години, надявайки се на още повиквателни.

Йорданов разкри и за впечатленията си от колегите си в националната ни гарнитура, заявявайки, че се надява младите родни таланти да могат да намерят своето място под слънцето в чужбина. Той спомена и за емоциите си по време на двубоя от груповата фаза на Лига Европа преди три години, когато Еди излезе в мач срещу Милан, като част от скромния люксембургски Дюделанж.

Той не пропусна и да се върне назад към времето си в Борусия Дортмунд, където успя да засече Юрген Клоп в последните му сезони начело на „жълто-черните“.

Здравей, Еди! Преди около десетина дни ти сбъдна една от мечтите на общо взето всеки професионален футболист – да играеш за националния си отбор. Какво беше чувството, дори и само в контрола?

Ами контролата също се брои за мач, така че си беше специален момент. Всеки иска да е част от националния отбор и за мен беше мечта. Оттук нататък искам да се подобрявам още и да участвам в още повече срещи. Беше страхотно чувство и ми дава мотивация да работя повече.

Има ли разочарование в теб, че контузия те спря, за да изиграеш повече минути?

Да, разбира се. Миналите години играх постоянно, нямах проблеми с мускулите и се чувствах добре. Направих шпагат и се случи контузията. Разочарован бях, но това е част от футбола. Нормално е. Вчера гледах мач, в който след 14 минути се случи същото на един играч. Не е хубаво, защото винаги искаш да помагаш на отбора, но футболът е така.

Тежка ли е травмата ти и колко ще продължи възстановяването?

Чувствам се все по-добре, но имам още малко път да извървя, преди да се завърна в игра. Започвам леко да тичам, без топка. Ще ми трябват около две седмици, но се надявам, че в началото на декември ще съм на линия и след това дано мога да играя максимално редовно.

Обнадежден ли си, че скоро може да получиш нова повиквателна?

Никога не знае човек. Важно е да играеш и да се подобряваш. На първо време трябва да направя добри мачове с моя отбор, който е на първо място засега в класирането. Ако постигнем промоция и продължа да играя на добро ниво, то ще се надявам да ме повикат отново, разбира се.

Как оценяваш атмосферата в националния отбор след смесената изминала година?

Беше позитивна атмосферата. Нямах възможност да видя настроението през цялото време, но докато бях там всичко беше наред. Треньорите и футболистите имат желание да постигнат нещо повече, което е основополагащо. Оттам насетне е важно всеки футболист да се опитва да се подобрява. Това е и моята цел – да се подобрявам и да помагам на тима. Съставът трябва още много да се развива, но първите крачки вече са направени.

Има ли вяра, че в следващи квалификационни кампании може да се атакува и едно от челните места в класирането?

Мога да кажа, че преди години се класирахме в Лига Европа с един люксембургски клуб. Това преди не се беше случвало никога, така че във футбола всичко е възможно. Нужно е обаче много да работиш, за да се постигнат тези цели. Не е достатъчно само да се вярва, а е необходимо и да се работи правилно и последователно. Още е далеч, за да кажа дали имаме шансове за бъдеще, но се надявам това да се случи.

В личен план ти сподели, че това е сбъдната мечта. Каква е следващата цел пред теб?

Гледам на първо време към клубния си тим Вестерло, тъй като съм от по-опитните играчи в състава. Искам да стигна до промоция, за да играя в първата дивизия на Белгия. Следващата крачка, след това, ще е да затвърдя мястото си в състава на България. Не само за 12 минути, но за последователни мачове, за да покажа, че мога да свърша работата си на високо ниво.

Миналата година ти постигна промоция със състава Унион Сен Жилоа, но през лятото смени клуба. Има ли съжаление у теб, особено с оглед на силното представяне на Унион в елита?

Не, за мен съжаление няма. Разбира се, когато ми казаха, че няма да ми предложат нов договор, не бях щастлив. Очаквах да ми бъде предложен, след като помогнах за промоцията и бях титуляр. Тук, във Вестерло, съм доволен обаче, че мога да се развивам.

В този отбор съм вече малко повече като лидер, тъй като съм сред опитните играчи в състава и ще искам да помогна на младите играчи. Това ще ме подобри и като футболист. Разбира се, все още следя изявите на Унион и се радвам, че тимът се справя толкова добре, тъй като ги познавам момчетата и те го заслужават. Мисля, че могат да направят нещо сензационно, наистина.

Кое е по-различното, когато трябва да си лидер и пример за младите?

Най-голямата промяна е, че вече гледаш далеч повече изявите на целия отбор. Когато си на 20-21 години гледаш много повече собствените си изяви. Гледаш ти да си добре, докато сега се опитвам да давам пример, да ходя по-рано на тренировки. Искам да покажа как може да се постигне успех. Успехът на един отбор не е свързан само с късмета. Искам да покажа на младите, че ако сме силен колектив, то може да се постигне много. Затова се опитвам да съм добър пример за тима.

На какво се дължи израстването на люксембургския футбол, особено с оглед на времето ти там преди няколко години?

Ако погледнем къде играят състезателите на Люксембург, то може да заключим, че те вече са един много добър отбор, който може да взема точки срещу почти всеки съперник в Европа. Има играчи в Динамо Киев, Нидерландия, Германия, Англия, един играе в Шериф Тираспол и дори вкара на Реал Мадрид!

Отборът наистина е добър и това вече се дължи на многото състезатели, които отиват в чужбина. Това е изключително важно, защото с изключение на 2-3 отбора местното първенство не е силно и това няма да се промени. Това, което се промени обаче е, че вече повече хора гледат двубоите и младите играчи могат да бъдат забелязани. Сега вече почти всички играчи са „чужденци“. Затова и националният отбор има ниво.

Смяташ ли, че има достатъчно български футболисти, които могат да пробият в чужбина и да се задържат там?

Да, мисля, че има. Наистина, не познавам всички, тъй като сега за пръв път бях на лагер-сбор. Не мога да говоря за всички, но познавам някои, които са на добро ниво. Семейството ми е в Германия и видях, например, Илия Груев – младши, който играе във Вердер. Мисля, че България има добри играчи и се надявам те да се развиват.

Пред 3 години ти беше част от героичния състав на люксембургския Дюделанж, който игра в Лига Европа. Какво беше усещането да излезеш на „Сан Сиро“?

Беше нещо огромно. Преди години имах период, в които не вървяха нещата за мен – много промени се случиха в рамките на няколко години. Да изляза в подобни мачове – срещу Милан и Бетис, на такъв стадион като „Сан Сиро“ - беше чудесно изживяване. Разбира се, показа, че има да свърша още доста работа, тъй като нивото е несравнимо с това в Люксембург, но от подобни мачове се учиш най-много. Виждаш какво правят играчите на това ниво и това мотивира. Беше уникално преживяване.

Ти се докосна до първия отбор и на Борусия Дортмунд, както и до последните години на Юрген Клоп. Какви са ти впечатленията от този специалист?

Той определено вече се превърна в една от легендарните фигури в световния футбол. Това беше интересно изживяване също, от което можеше да се научи много. Като млади играч е интересно и полезно да си около него, имах и невероятно уважение към Клоп, разбира се. Той създава и добро чувство сред играчите. Беше интересно да видя как работи, но все още бях млад. От сегашната ми перспектива бях далеч от това да имам шанс да играя за първия тим, в онзи момент.

Мечтаеш ли за нов европоход?

Да, със сигурност. Помня, че треньорът ни в Дюделанж каза, че трябва да се насладим максимално на момента, тъй като повечето от нас никога повече няма да се докоснат до нещо подобно отново. Лично аз искам да опитам от тази тръпка още веднъж. Зависи от много неща обаче. Сега съм във втората дивизия на Белгия, това е реалността. Все пак, ние имаме шанс за промоция и сме на 1/8-финали за купата. Това не е приоритет, но надеждата е там.

И за финал, Еди – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам си да съм жив и здрав и да се завърна бързо на терена. Надявам се с Вестерло да вървят добре нещата и да ме викнат поне още веднъж в националния отбор, за да покажа, че имам нивото, за да съм от помощ. Стъпка по стъпка. Имам още много цели в кариерата, но всичко става с работа.

]]>
offnews@offnews.bg (Nostrabet.com) https://offnews.bg//interviu/edison-jordanov-pred-nostrabet-da-igraia-na-san-siro-beshe-neveroia-766001.html Wed, 1 Dec 2021 12:03:11 +0200
Тихомира Методиева - Тихич и ненатрапчивото добро, което променя света https://offnews.bg//interviu/tihomira-metodieva-tihich-i-nenatrapchivoto-dobro-koeto-promenia-sv-765863.html Пожари, наводнения, земетресения, пандемия. Среща с най-ледените кошмари, сбъдване на най-мрачните страхове. Огромна бездна от самота и безпомощност. В нея потъва човек, изправен пред хладнокръвния глад на бедствието. И точно там – в най-тъмното, студеното, самотното – доброто отново се ражда. А където е доброто, там е и тя - въоръжена с огромното си сърце, фотоапарата си и с фокус върху човечността.

Тя е Тихомира Методиева -Тихич. 

Къде са корените на пословичния ти алтруизъм и вярата ти в добротата?

Вярвам, че това е естественото поведение на всички хора - да се отнасяме към другите така, както очакваме и те да се отнасят към нас, без значение към любимите, близките, познатите или непознатите хора. Това да съм доброволец ми предоставя възможност да се срещам все с добри хора, посветили се на различни каузи, за които мога с часове да разказвам. Но за да ви убедя, че добротата на хората е ежедневие, ще споделя две случайни срещи.
Една есен привечер влязох в село Змеица с раница на гръб. Просто преминавах по пътя си из Родопите. По улиците нямаше хора, време за вечеря беше. Срещу мен се зададе жена с два хляба в ръцете. Поздравих я и попитах къде е магазинът, а тя отвърна: „Магазинът затвори. Вземете го!“ и ми подаде с усмивка единия хляб.

Друг път слязох от маршрутката на разклона за село Оногур, където щях да снимам скални манастири и бях решила, че ще нощувам някъде по нишите в скалите. Носех си шалте и спален чувал. От маршрутката слезе и една жена, с която се заприказвах по пътя за селото. Като ме попита: „Къде ще спиш?“, аз искрено отвърнах: „Някъде из скалните ниши в района.“ Това я притесни. Не ме остави да тръгна, докато не обещая, че ще се върна да нощувам у дома ѝ. Поснимах и се върнах като се стъмни. Бедна селска къща. Една стая с две легла и печка. Без маса. Вечеряхме седнали по турски на пода. Разделихме си каквото имахме. После ме заведе да се запозная с комшиите. Те имаха телевизор. Моята домакиня не. Тя имаше огромно сърце.

Добротата може ли да боли?

Добротата е безценна и не причинява болка. Напротив, носи радост. И за двете страни - и за получаващия, и за даряващия.


Впускаш се във всякакви бедствия - пожари, наводнения, земетресения, ковид... Къде ужасът беше най-осезаем?

Утрото на 20-и юни 2014 г. в Аспарухово. Тръгнахме с група приятели от София, като научихме какво става. Пътувахме през нощта и пристигнахме, когато се развиделяваше, преди да бъде формиран щабът. Нямаше още други доброволци. Нямаше още лопати. Не знаехме къде ще бъдем най-полезни. Слънцето се вдигаше бавно и откриваше пред очите ни бедствената панорама. Хората обикаляха и търсеха познатите си от потъналите в кал къщи: „Къде са Пешови?“ „Прибраха ги съседи от блоковете“. Облекчено си отдъхваха и продължаваха към следващата къща... Ринехме в двора на една от къщите близо до брега. Стопанката работеше с нас. Вдигна поглед към крана, който вадеше коли от морето и каза: „Я, колата на внука!“ и продължи да рине кал. Аз спрях и я погледнах. Тя разбра мълчаливия въпрос. „Вчера видях как водата отнесе кола с жена на шофьорската седалка. Ние сме живи.“ Представих си гледката през нейните очи. И безсилието. И състраданието. Колата нямаше никакво значение.

Коя картина ще остане завинаги в съзнанието ти?

Всеки си представя бедствието картинно. Може би защото в повечето случаи гледаме през телевизионния екран и запечатваме образите в съзнанието си, но това е една доста ограничена картина. За онези от нас, които сме били там на място, най-силният спомен ще остане миризмата. Онази на наводнението в Мизия. Миризмата на гниещи зеленчуци в продължение на десетина дни под водата в градините, на трупове на умрели кокошки, на осеяния с изсъхнали червеи двор на детската градина. Тази миризма се беше просмукала в целия град и дълго не напускаше съзнанието ни.
Незабравима е и миризмата на горския пожар, която беше обвила косите, дрехите и раниците ни, докато гореше Бистришкото бранище - аромат на Бистришки парфюм, го наричах.

Пандемията обаче те отведе в един друг свят, за който сподели, че те е сблъскал с обезчовечаването. Защо пандемията ни раздели, вместо да ни очовечи?

Опасявам се, че пандемията ни промени необратимо. Принуди да се съсредоточаваме в себе си. Да избягваме другите. Да се страхуваме от другите. Този страх, сякаш отнема ежедневно от човечността ни. Другите може да са болни. Другите могат да ни заразят. Другите могат да заемат последното легло. В стремежа си за оцеляване, дотолкова се изолираме, че преставаме да виждаме другите като ближни, а започваме да разпознаваме в тях заплаха.

Като доброволец в болницата най-много ме възмути поведението на пациентите и на роднините към лекарите. Държим се арогантно с хората, от чийто професионализъм зависи оцеляването - и нашето, и на близките ни, и на непознатия на съседното легло.

Лекарите са длъжни да ни спасят, без значение дали могат да спасят всички ни. Нас трябва да спасят. Нямат право да се уморяват. Нямат право се разболяват. Нямат право да умират... Е могат, ама първо да ни спасят. Настояваме да ни спасят. Нас. Мен.

Оплакваме се от условията, в които ни лекуват. Нас. А не осмисляме, че това са условията, в които сме оставили спасителите да ни спасяват. Това е най-лошото на пандемията, че ни направи себични. Не че ни затвори в домовете, а че ни затвори вътре в егото си.

Как си обясняваш мощта на малките общности, които се борят докрай за своите каузи, а в същото време все още липсва силно гражданско общество?

Не съм съгласна, че липсва силно гражданско общество. Има достатъчно активни хора. Не става насила, не става и със сочене с пръст. Малките общности изграждат обществото. Най-успешните активисти, не са най-шумните инфлуенсъри, а са онези, които ненатрапчиво променят света около себе си.

Впечатлена съм от елегантния начин, по който собственикът на магазин за хранителни стоки в един малък град го постига. Магазинът е разположен на голяма площ с голям паркинг. Първото нещо, което посреща хората на вратата, е стойката за велосипеди, на която са подпрени няколко колелета, собственост на магазина. На врата има надпис, който съобщава, че за сметка над 10 лв. клиентите имат право на безплатно ползване на велосипед за 24 часа. В магазина има всичко. Дори изтънчен жълтопаветен вегетарианец не може да се оплаче от липса на пресни стоки. В магазина има кафене и пицария, от които звучат рок и поп хитове от 60-те, 70-те, 80-те. Чуват се и вътре, и отвън на паркинга приятно силно, ненатрапчиво. До кафенето и зад касите на магазина е разположена библиотеката. Да, истинска библиотека с книги и хартиена картотека, като тези от детството ни.

Има, разбира се, безплатен wifi. Има и безплатна тоалетна. Не, не се иска код от касовата бележка, за да влезеш. Вход свободен. Вечер на паркинга деца карат кънки и колела, тийнейджърите се събират да си общуват на живо и онлайн, и спокойно, и ненатрапчиво в главите се запечатват хитовете от 60-те, 70-те и 80-те... Когато видях собственика на магазина за първи път, бършеше масите на кафенето. По-късно, докато чаках на опашка на касата, го чух да пита съседната касиерка: „Ти от кога не си почивала? Да те сменя?“ Не се стърпях. След като си платих сметката, отидох при него и му стиснах ръката. Е, не си го представяйте толкова агресивно. Приближих се с огромната си усмивка, тогава още не носехме маски в магазините, и калните си работни дрехи и му се представих: „Здравейте! Аз съм един от доброволците, които работят в близкия археологически обект. Археологът ми каза, че Вие сте собственик на този магазин и идвам да Ви стисна ръката. Благодаря Ви, че правите чудеса!

Ако парафразираме Сюзан Зонтаг, според която фотографията е героизъм на виждането, ти чувстваш ли се герой?

Не, чувствам се просто полезна.

Твои фотографии традиционно са отличавани в конкурси и участват в изложби. Показа лицата на доброволците в проекта "Калени в огън". Кое е онова съкровено и невидимо, което искаш да покажеш?

Щом успявам да го покажа с фотографиите си, не е толкова невидимо. Само трябва да насочим поглед към него и да фокусираме във фотографския смисъл. Като се изчисти образът, ще видим, че общото при всички е Човечност.

Проектът „Калени в огън“ показва лицата на доброволците – пожарникари и спасители. След множество подбори, с журито на конкурса, във финалната селекция влязоха 12 доброволци. Един до друг показвахме портрети на доброволците в динамиката на бедствието и в ежедневна спокойна среда.

На едната снимка е Румен, който гаси огромни пламъци в гората, на другата - Румен, който сипва чай в кухнята си. Касандра, обвита в дим, която гаси запалени отпадъци на полето и Касандра, която учи за изпит в градската библиотека. Боян, който излиза с шланга от загасеното мазе и Боян, който преподава на децата в училището. Стоян, който заедно с кучето си търси пострадали в лавина и Стоян, който разхожда кучето в парка. Борислав, който скача да спасява паднали в бързи води и Борислав, който вечерта си вари чай на огъня в лагера. Ива, която премества горели дънери в горски пожар и Ива, която носи към пещта тава със сладкиши. Момчил, който разрива калта в Аспарухово и Момчил, който чака клиенти с таксито. Георги, който разрязва катастрофирал автомобил и Георги, който пее в рок група. Костадин, който обезопасява разрушена от земетресение сграда за евакуиране на пострадали и Костадин, който излиза от офиса си след работа. Енчо, който изнася по въжена система носилка с пострадал между климатиците на сградата и Енчо, който се разхожда из пещерата. Тони, който търси пострадали в горяща изоставена постройка и Тони, който разговаря в качеството си на здравен медиатор с нуждаеща се от здравна грижа жена. Петър, който гаси пожар в боровата гора в Кресненския пролом и Петър, който тренира в парка.

Това, което иска да каже авторът, в крайна сметка е, че всеки от нас може да бъде доброволец. Не са необходими свръхспособности. Рецептата е капка смелост, разумна доза безразсъдство и човеколюбие на вкус.

Как изглежда доброволчеството у нас?

Доброволчеството е разнолико. Това лято, като част от инициативата на БЦНП „Граждански стопаджии“, снимах няколко каузи, при които доброволците не са подложени на толкова рискови ситуации, колкото в борбата с бедствията. Каузи, в подкрепата, на които всеки лесно би намерил мястото си.

Едната организация е Фондация „Рождество Христово“, която подпомага жени в неравностойно положение. В социалния им център се приготвя храна за самотни майки и баби, а в занаятчийските работилници жените участват в изработването на вълнени сувенири с религиозна насоченост.

Другата е Фондация Bfree (Българска Фондация за Изследвания, Образование и Предприемачество), която работи за изграждане на връзки между различни култури, религии, езици и националности. Това лято те организираха веселото състезание "Trasure hunt" като част от проект по дигитален детокс, в което участниците от различни националности трябваше да намерят столични забележителности, без да ползват мобилни технологии. Междувременно трябваше да извършат колкото се може повече натурални размени с различни непознати хора на улицата, докато обикалят по предварително определения маршрут. Към всяка група студенти имаше доброволец българин, който им помагаше в търговските преговори и ги ориентираше за най-краткия маршрут до предварително определените точки. Комуникационните умения на участниците и на доброволците са изключително важни в този вид улични обучения.

Сдружение „За Земята“ работи за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, без експлоатацията на хората и природата. Стараят се да стига до съзнанието на обществото информацията за застрашеното състояние на живота на планетата, като организират кампании за защита и възстановяване на околната среда. Най-популярната е кампанията им „Боклукът в раницата“. Всеки турист е срещал техни стикери по хижите. Ежегодно "За Земята" организират почистване на високопланински труднодостъпни територии в националните паркове. Тази година усилията на доброволците бяха съсредоточени около хижите "Момина поляна" и "Бенковски" в Национален парк "Централен Балкан". След почистването, служители на Националния парк извозиха събраните чували до градските сметища, а каквото беше възможно бе предоставено за рециклиране. Почистванията край хижите напомнят на археологически проучвания. Пласт по пласт се открива информация за кулинарната култура на туриста и неговите хигиенни навици и тази „култура“ се събира от труднодостъпните места, където е трупана с години. Наред с огромните количества бутилки, консерви и буркани, намирахме и гребени, ножчета за бръснене, паста за зъби, електрически крушки. За по-младите сред нас най-любопитната находка бяха бутилките Кока-кола с лого на кирилица. Малцина знаеха историята за това, че от 1965 г. до началото на 90-те Кока-кола имаше лого на кирилица специално за България.

Хубаво е да осъзнаваме, че до хижите камион за боклук никога не стига. Те нямат сметоизвозване. Всяка консерва, всяка бутилка, качена горе от туриста, трябва да бъде свалена до близкия град. От кого? Хижарите не смогват да свалят боклука на всички туристи, затова пластмасовите и хартиените опаковки масово се изгарят по хижите. Бутилките, консервите и другите трудногорими отпадъци са изхвърляни в обособени ями в близост под хижата. Едва в последните години, откакто обществото започна да осмисля проблема със затрупващия ни отпадък, хижарите започнаха да извозват отпадъците към близките градове.

Снимах акцията и на още една екологична организация Сдружение ОЦОСУР - “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие”, които се стремят да превърнат опазването на околната среда в личен интерес на всеки човек. Всяко лято те провеждат палаткови еколагери за доброволци в Екоцентър Езерец. Тази година доброволците се учиха на техники за екостроителство, като измазаха стените на банята с глинена мазилка, направена от местна глина, пясък и слама, и участваха в изграждането на удобства и красоти от рециклирани вещи на плажа на Езерец. Доброволците "съживиха" старо черчеве, пребоядисвайки го във весели цветове. Превърнаха два бракувани сноуборда в плажни пейки и направиха библиотека от изхвърлен хладилник.

Почистванията, залесяванията и поддържането на средата са от най-често извършваните дейностите чрез доброволци. Това са активности, за които няма възрастови ограничения. Здрав кръст, здрави ръце и желание - само това е необходимо. За доброволците е важен ефектът, който постигат с дейността си - да зарадват хората и да ги накарат да се замислят за средата, в която живеят.

Възкръсналото черчеве вече се превърна в символ на Езерец, заедно с музея на отпадъците, който се намира до него, и летовниците започват да се замислят за средата, която оставят в наследство.

Има ли нужда добротворството от регулация, в контекста на дългоочаквания закон за доброволчеството?

Не можем да бюрократизираме добрата воля. Неразумно би било да очакваме поставянето на доброволчеството в рамки да ни помогне да намерим съмишленици за каузите си. Повечето видове доброволчество са спонтанни актове, които нямат нужда от специална регулация. Според мен искрените доброволците нямат нужда от стимули. Имат нужда единствено от това да не им се пречи. С прекомерни ограничения рискуваме да отблъснем желаещите да помагат.

Организациите, които работят с уязвими групи, разбираемо са по-недоверчиви към доброволците. Процесът по подбора им и изграждането на доверие отнема време, а всяко усложняване с бюрократични регистрации и разрешителни излишно ще затрудни срещата на доброволците с нуждаещите се от тях организации. В крайна сметка добронамереността на доброволците се вижда още първия ден. Даваш му най-трудната или най-мръсната работа и ако не се откаже, го каниш да дойде пак.

Специално доброволците пожарникари имаме горчив опит от работата по правната рамка за дейността ни. Пожарникарското доброволчество е свързано с доста рискове и съответно със сериозни инвестиции, които ние в качеството си на данъкоплатци правим, за обучението и екипировката на доброволците. Дейността е регламентирана в Закона за защита при бедствия и в две наредби.

През 2014 г. с колеги от Националната асоциация на доброволците в Република България успяхме да добавим в Наредбата за доброволните формирования (Наредба за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за
предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на
последиците от тях) тeкстове, съгласно които доброволците можеха да дават безплатни дежурства в пожарната. Дежурствата бяха страхотен пример за симбиоза между доброволци и пожарникари. От една страна предоставяха възможност на доброволците след преминаване на обученията да затвърждават знанията си и да тренират уменията си в реална ситуация. От друга страна доброволците оказваха незаменима помощ с безплатния си труд на сведените до минимум екипи на пожарната. Три години по-късно, през 2017 г., тези текстове бяха премахнати от Наредбата и все още не можем да ги върнем.

Много голямото разочарование беше за доброволците, че зад гърба ни беше заличен текстът от Наредбата, въпреки че представители на Асоциацията участвахме в работните групи по промените в Наредбата и на нито една среща темата за дежурствата не беше дискутирана, дори не бяха внасяни предложения за промени на тези текстове. След края на обсъжданията, текстът просто беше заличен от чиновниците от ПБЗН. Доброволците направихме няколко опита да възразим, демонстрирахме с искане да се върнат текстовете за дежурствата, пресконференция правихме, но темата не беше обществено значима и заглъхна. Много от доброволците пожарникари се демотивираха и се отказаха от донкихотовските битки с вятърни мелници. Насила не можеш да даваш.

Удостоена си с редица награди, сред които и за цялостен принос в конкурса „Граждански будилник“ на Български център за нестопанско право. Какво ти носят тези признания?

Честно казано малко ме стресна тази награда на „Граждански будилник“ за цялостен принос. Звучи ми като нещо завършено, нещо приключило, звучи като край на кариерата. Извън шегата, наградите ми носят притеснение, обаче са повод да разкажа на другите за каузите, покрай които ги получавам. Наградите са за каузите. Бих се радвала поне един човек да се вдъхнови за някоя кауза и да намери съмишленици, с които да променя света.

]]>
Пожари, наводнения, земетресения, пандемия. Среща с най-ледените кошмари, сбъдване на най-мрачните страхове. Огромна бездна от самота и безпомощност. В нея потъва човек, изправен пред хладнокръвния глад на бедствието. И точно там – в най-тъмното, студеното, самотното – доброто отново се ражда. А където е доброто, там е и тя - въоръжена с огромното си сърце, фотоапарата си и с фокус върху човечността.

Тя е Тихомира Методиева -Тихич. 

Къде са корените на пословичния ти алтруизъм и вярата ти в добротата?

Вярвам, че това е естественото поведение на всички хора - да се отнасяме към другите така, както очакваме и те да се отнасят към нас, без значение към любимите, близките, познатите или непознатите хора. Това да съм доброволец ми предоставя възможност да се срещам все с добри хора, посветили се на различни каузи, за които мога с часове да разказвам. Но за да ви убедя, че добротата на хората е ежедневие, ще споделя две случайни срещи.
Една есен привечер влязох в село Змеица с раница на гръб. Просто преминавах по пътя си из Родопите. По улиците нямаше хора, време за вечеря беше. Срещу мен се зададе жена с два хляба в ръцете. Поздравих я и попитах къде е магазинът, а тя отвърна: „Магазинът затвори. Вземете го!“ и ми подаде с усмивка единия хляб.

Друг път слязох от маршрутката на разклона за село Оногур, където щях да снимам скални манастири и бях решила, че ще нощувам някъде по нишите в скалите. Носех си шалте и спален чувал. От маршрутката слезе и една жена, с която се заприказвах по пътя за селото. Като ме попита: „Къде ще спиш?“, аз искрено отвърнах: „Някъде из скалните ниши в района.“ Това я притесни. Не ме остави да тръгна, докато не обещая, че ще се върна да нощувам у дома ѝ. Поснимах и се върнах като се стъмни. Бедна селска къща. Една стая с две легла и печка. Без маса. Вечеряхме седнали по турски на пода. Разделихме си каквото имахме. После ме заведе да се запозная с комшиите. Те имаха телевизор. Моята домакиня не. Тя имаше огромно сърце.

Добротата може ли да боли?

Добротата е безценна и не причинява болка. Напротив, носи радост. И за двете страни - и за получаващия, и за даряващия.


Впускаш се във всякакви бедствия - пожари, наводнения, земетресения, ковид... Къде ужасът беше най-осезаем?

Утрото на 20-и юни 2014 г. в Аспарухово. Тръгнахме с група приятели от София, като научихме какво става. Пътувахме през нощта и пристигнахме, когато се развиделяваше, преди да бъде формиран щабът. Нямаше още други доброволци. Нямаше още лопати. Не знаехме къде ще бъдем най-полезни. Слънцето се вдигаше бавно и откриваше пред очите ни бедствената панорама. Хората обикаляха и търсеха познатите си от потъналите в кал къщи: „Къде са Пешови?“ „Прибраха ги съседи от блоковете“. Облекчено си отдъхваха и продължаваха към следващата къща... Ринехме в двора на една от къщите близо до брега. Стопанката работеше с нас. Вдигна поглед към крана, който вадеше коли от морето и каза: „Я, колата на внука!“ и продължи да рине кал. Аз спрях и я погледнах. Тя разбра мълчаливия въпрос. „Вчера видях как водата отнесе кола с жена на шофьорската седалка. Ние сме живи.“ Представих си гледката през нейните очи. И безсилието. И състраданието. Колата нямаше никакво значение.

Коя картина ще остане завинаги в съзнанието ти?

Всеки си представя бедствието картинно. Може би защото в повечето случаи гледаме през телевизионния екран и запечатваме образите в съзнанието си, но това е една доста ограничена картина. За онези от нас, които сме били там на място, най-силният спомен ще остане миризмата. Онази на наводнението в Мизия. Миризмата на гниещи зеленчуци в продължение на десетина дни под водата в градините, на трупове на умрели кокошки, на осеяния с изсъхнали червеи двор на детската градина. Тази миризма се беше просмукала в целия град и дълго не напускаше съзнанието ни.
Незабравима е и миризмата на горския пожар, която беше обвила косите, дрехите и раниците ни, докато гореше Бистришкото бранище - аромат на Бистришки парфюм, го наричах.

Пандемията обаче те отведе в един друг свят, за който сподели, че те е сблъскал с обезчовечаването. Защо пандемията ни раздели, вместо да ни очовечи?

Опасявам се, че пандемията ни промени необратимо. Принуди да се съсредоточаваме в себе си. Да избягваме другите. Да се страхуваме от другите. Този страх, сякаш отнема ежедневно от човечността ни. Другите може да са болни. Другите могат да ни заразят. Другите могат да заемат последното легло. В стремежа си за оцеляване, дотолкова се изолираме, че преставаме да виждаме другите като ближни, а започваме да разпознаваме в тях заплаха.

Като доброволец в болницата най-много ме възмути поведението на пациентите и на роднините към лекарите. Държим се арогантно с хората, от чийто професионализъм зависи оцеляването - и нашето, и на близките ни, и на непознатия на съседното легло.

Лекарите са длъжни да ни спасят, без значение дали могат да спасят всички ни. Нас трябва да спасят. Нямат право да се уморяват. Нямат право се разболяват. Нямат право да умират... Е могат, ама първо да ни спасят. Настояваме да ни спасят. Нас. Мен.

Оплакваме се от условията, в които ни лекуват. Нас. А не осмисляме, че това са условията, в които сме оставили спасителите да ни спасяват. Това е най-лошото на пандемията, че ни направи себични. Не че ни затвори в домовете, а че ни затвори вътре в егото си.

Как си обясняваш мощта на малките общности, които се борят докрай за своите каузи, а в същото време все още липсва силно гражданско общество?

Не съм съгласна, че липсва силно гражданско общество. Има достатъчно активни хора. Не става насила, не става и със сочене с пръст. Малките общности изграждат обществото. Най-успешните активисти, не са най-шумните инфлуенсъри, а са онези, които ненатрапчиво променят света около себе си.

Впечатлена съм от елегантния начин, по който собственикът на магазин за хранителни стоки в един малък град го постига. Магазинът е разположен на голяма площ с голям паркинг. Първото нещо, което посреща хората на вратата, е стойката за велосипеди, на която са подпрени няколко колелета, собственост на магазина. На врата има надпис, който съобщава, че за сметка над 10 лв. клиентите имат право на безплатно ползване на велосипед за 24 часа. В магазина има всичко. Дори изтънчен жълтопаветен вегетарианец не може да се оплаче от липса на пресни стоки. В магазина има кафене и пицария, от които звучат рок и поп хитове от 60-те, 70-те, 80-те. Чуват се и вътре, и отвън на паркинга приятно силно, ненатрапчиво. До кафенето и зад касите на магазина е разположена библиотеката. Да, истинска библиотека с книги и хартиена картотека, като тези от детството ни.

Има, разбира се, безплатен wifi. Има и безплатна тоалетна. Не, не се иска код от касовата бележка, за да влезеш. Вход свободен. Вечер на паркинга деца карат кънки и колела, тийнейджърите се събират да си общуват на живо и онлайн, и спокойно, и ненатрапчиво в главите се запечатват хитовете от 60-те, 70-те и 80-те... Когато видях собственика на магазина за първи път, бършеше масите на кафенето. По-късно, докато чаках на опашка на касата, го чух да пита съседната касиерка: „Ти от кога не си почивала? Да те сменя?“ Не се стърпях. След като си платих сметката, отидох при него и му стиснах ръката. Е, не си го представяйте толкова агресивно. Приближих се с огромната си усмивка, тогава още не носехме маски в магазините, и калните си работни дрехи и му се представих: „Здравейте! Аз съм един от доброволците, които работят в близкия археологически обект. Археологът ми каза, че Вие сте собственик на този магазин и идвам да Ви стисна ръката. Благодаря Ви, че правите чудеса!

Ако парафразираме Сюзан Зонтаг, според която фотографията е героизъм на виждането, ти чувстваш ли се герой?

Не, чувствам се просто полезна.

Твои фотографии традиционно са отличавани в конкурси и участват в изложби. Показа лицата на доброволците в проекта "Калени в огън". Кое е онова съкровено и невидимо, което искаш да покажеш?

Щом успявам да го покажа с фотографиите си, не е толкова невидимо. Само трябва да насочим поглед към него и да фокусираме във фотографския смисъл. Като се изчисти образът, ще видим, че общото при всички е Човечност.

Проектът „Калени в огън“ показва лицата на доброволците – пожарникари и спасители. След множество подбори, с журито на конкурса, във финалната селекция влязоха 12 доброволци. Един до друг показвахме портрети на доброволците в динамиката на бедствието и в ежедневна спокойна среда.

На едната снимка е Румен, който гаси огромни пламъци в гората, на другата - Румен, който сипва чай в кухнята си. Касандра, обвита в дим, която гаси запалени отпадъци на полето и Касандра, която учи за изпит в градската библиотека. Боян, който излиза с шланга от загасеното мазе и Боян, който преподава на децата в училището. Стоян, който заедно с кучето си търси пострадали в лавина и Стоян, който разхожда кучето в парка. Борислав, който скача да спасява паднали в бързи води и Борислав, който вечерта си вари чай на огъня в лагера. Ива, която премества горели дънери в горски пожар и Ива, която носи към пещта тава със сладкиши. Момчил, който разрива калта в Аспарухово и Момчил, който чака клиенти с таксито. Георги, който разрязва катастрофирал автомобил и Георги, който пее в рок група. Костадин, който обезопасява разрушена от земетресение сграда за евакуиране на пострадали и Костадин, който излиза от офиса си след работа. Енчо, който изнася по въжена система носилка с пострадал между климатиците на сградата и Енчо, който се разхожда из пещерата. Тони, който търси пострадали в горяща изоставена постройка и Тони, който разговаря в качеството си на здравен медиатор с нуждаеща се от здравна грижа жена. Петър, който гаси пожар в боровата гора в Кресненския пролом и Петър, който тренира в парка.

Това, което иска да каже авторът, в крайна сметка е, че всеки от нас може да бъде доброволец. Не са необходими свръхспособности. Рецептата е капка смелост, разумна доза безразсъдство и човеколюбие на вкус.

Как изглежда доброволчеството у нас?

Доброволчеството е разнолико. Това лято, като част от инициативата на БЦНП „Граждански стопаджии“, снимах няколко каузи, при които доброволците не са подложени на толкова рискови ситуации, колкото в борбата с бедствията. Каузи, в подкрепата, на които всеки лесно би намерил мястото си.

Едната организация е Фондация „Рождество Христово“, която подпомага жени в неравностойно положение. В социалния им център се приготвя храна за самотни майки и баби, а в занаятчийските работилници жените участват в изработването на вълнени сувенири с религиозна насоченост.

Другата е Фондация Bfree (Българска Фондация за Изследвания, Образование и Предприемачество), която работи за изграждане на връзки между различни култури, религии, езици и националности. Това лято те организираха веселото състезание "Trasure hunt" като част от проект по дигитален детокс, в което участниците от различни националности трябваше да намерят столични забележителности, без да ползват мобилни технологии. Междувременно трябваше да извършат колкото се може повече натурални размени с различни непознати хора на улицата, докато обикалят по предварително определения маршрут. Към всяка група студенти имаше доброволец българин, който им помагаше в търговските преговори и ги ориентираше за най-краткия маршрут до предварително определените точки. Комуникационните умения на участниците и на доброволците са изключително важни в този вид улични обучения.

Сдружение „За Земята“ работи за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, без експлоатацията на хората и природата. Стараят се да стига до съзнанието на обществото информацията за застрашеното състояние на живота на планетата, като организират кампании за защита и възстановяване на околната среда. Най-популярната е кампанията им „Боклукът в раницата“. Всеки турист е срещал техни стикери по хижите. Ежегодно "За Земята" организират почистване на високопланински труднодостъпни територии в националните паркове. Тази година усилията на доброволците бяха съсредоточени около хижите "Момина поляна" и "Бенковски" в Национален парк "Централен Балкан". След почистването, служители на Националния парк извозиха събраните чували до градските сметища, а каквото беше възможно бе предоставено за рециклиране. Почистванията край хижите напомнят на археологически проучвания. Пласт по пласт се открива информация за кулинарната култура на туриста и неговите хигиенни навици и тази „култура“ се събира от труднодостъпните места, където е трупана с години. Наред с огромните количества бутилки, консерви и буркани, намирахме и гребени, ножчета за бръснене, паста за зъби, електрически крушки. За по-младите сред нас най-любопитната находка бяха бутилките Кока-кола с лого на кирилица. Малцина знаеха историята за това, че от 1965 г. до началото на 90-те Кока-кола имаше лого на кирилица специално за България.

Хубаво е да осъзнаваме, че до хижите камион за боклук никога не стига. Те нямат сметоизвозване. Всяка консерва, всяка бутилка, качена горе от туриста, трябва да бъде свалена до близкия град. От кого? Хижарите не смогват да свалят боклука на всички туристи, затова пластмасовите и хартиените опаковки масово се изгарят по хижите. Бутилките, консервите и другите трудногорими отпадъци са изхвърляни в обособени ями в близост под хижата. Едва в последните години, откакто обществото започна да осмисля проблема със затрупващия ни отпадък, хижарите започнаха да извозват отпадъците към близките градове.

Снимах акцията и на още една екологична организация Сдружение ОЦОСУР - “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие”, които се стремят да превърнат опазването на околната среда в личен интерес на всеки човек. Всяко лято те провеждат палаткови еколагери за доброволци в Екоцентър Езерец. Тази година доброволците се учиха на техники за екостроителство, като измазаха стените на банята с глинена мазилка, направена от местна глина, пясък и слама, и участваха в изграждането на удобства и красоти от рециклирани вещи на плажа на Езерец. Доброволците "съживиха" старо черчеве, пребоядисвайки го във весели цветове. Превърнаха два бракувани сноуборда в плажни пейки и направиха библиотека от изхвърлен хладилник.

Почистванията, залесяванията и поддържането на средата са от най-често извършваните дейностите чрез доброволци. Това са активности, за които няма възрастови ограничения. Здрав кръст, здрави ръце и желание - само това е необходимо. За доброволците е важен ефектът, който постигат с дейността си - да зарадват хората и да ги накарат да се замислят за средата, в която живеят.

Възкръсналото черчеве вече се превърна в символ на Езерец, заедно с музея на отпадъците, който се намира до него, и летовниците започват да се замислят за средата, която оставят в наследство.

Има ли нужда добротворството от регулация, в контекста на дългоочаквания закон за доброволчеството?

Не можем да бюрократизираме добрата воля. Неразумно би било да очакваме поставянето на доброволчеството в рамки да ни помогне да намерим съмишленици за каузите си. Повечето видове доброволчество са спонтанни актове, които нямат нужда от специална регулация. Според мен искрените доброволците нямат нужда от стимули. Имат нужда единствено от това да не им се пречи. С прекомерни ограничения рискуваме да отблъснем желаещите да помагат.

Организациите, които работят с уязвими групи, разбираемо са по-недоверчиви към доброволците. Процесът по подбора им и изграждането на доверие отнема време, а всяко усложняване с бюрократични регистрации и разрешителни излишно ще затрудни срещата на доброволците с нуждаещите се от тях организации. В крайна сметка добронамереността на доброволците се вижда още първия ден. Даваш му най-трудната или най-мръсната работа и ако не се откаже, го каниш да дойде пак.

Специално доброволците пожарникари имаме горчив опит от работата по правната рамка за дейността ни. Пожарникарското доброволчество е свързано с доста рискове и съответно със сериозни инвестиции, които ние в качеството си на данъкоплатци правим, за обучението и екипировката на доброволците. Дейността е регламентирана в Закона за защита при бедствия и в две наредби.

През 2014 г. с колеги от Националната асоциация на доброволците в Република България успяхме да добавим в Наредбата за доброволните формирования (Наредба за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за
предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на
последиците от тях) тeкстове, съгласно които доброволците можеха да дават безплатни дежурства в пожарната. Дежурствата бяха страхотен пример за симбиоза между доброволци и пожарникари. От една страна предоставяха възможност на доброволците след преминаване на обученията да затвърждават знанията си и да тренират уменията си в реална ситуация. От друга страна доброволците оказваха незаменима помощ с безплатния си труд на сведените до минимум екипи на пожарната. Три години по-късно, през 2017 г., тези текстове бяха премахнати от Наредбата и все още не можем да ги върнем.

Много голямото разочарование беше за доброволците, че зад гърба ни беше заличен текстът от Наредбата, въпреки че представители на Асоциацията участвахме в работните групи по промените в Наредбата и на нито една среща темата за дежурствата не беше дискутирана, дори не бяха внасяни предложения за промени на тези текстове. След края на обсъжданията, текстът просто беше заличен от чиновниците от ПБЗН. Доброволците направихме няколко опита да възразим, демонстрирахме с искане да се върнат текстовете за дежурствата, пресконференция правихме, но темата не беше обществено значима и заглъхна. Много от доброволците пожарникари се демотивираха и се отказаха от донкихотовските битки с вятърни мелници. Насила не можеш да даваш.

Удостоена си с редица награди, сред които и за цялостен принос в конкурса „Граждански будилник“ на Български център за нестопанско право. Какво ти носят тези признания?

Честно казано малко ме стресна тази награда на „Граждански будилник“ за цялостен принос. Звучи ми като нещо завършено, нещо приключило, звучи като край на кариерата. Извън шегата, наградите ми носят притеснение, обаче са повод да разкажа на другите за каузите, покрай които ги получавам. Наградите са за каузите. Бих се радвала поне един човек да се вдъхнови за някоя кауза и да намери съмишленици, с които да променя света.

]]>
offnews@offnews.bg (Зарина Василева) https://offnews.bg//interviu/tihomira-metodieva-tihich-i-nenatrapchivoto-dobro-koeto-promenia-sv-765863.html Wed, 1 Dec 2021 09:29:21 +0200
Лъчезар Димов пред Nostrabet: Индивидуализацията в юношеския футбол не е застъпена в България https://offnews.bg//interviu/lachezar-dimov-pred-nostrabet-individualizatciata-v-iunosheskia-futbo-764850.html Младият български треньор от школата на германския елитен Кьолн – Лъчезар Димов, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet. Нашенецът разказа за решението си да замине в Германия, за да учи и завърши най-престижния европейски спортен университет в Европа, както и след това да се установи като наставник на различните формации в академията на „козлите“.

Димов сподели впечатленията си от работата в детско-юношеския футбол в България, както и разликите между методите у нас и в Германия. Той смята, че най-голямата разлика е в липсата на достатъчно индивидуализиран подход към работата с всеки играч у нас, като се набляга повече на търсенето на резултати, а не на развиването на качествени кадри. Все пак, българинът призна, че при правилните условия би си представил да работи в България един ден.

Здравей, Лъчо! Последните почти две години се оказаха трудни за човечеството, както и за футбола, конкретно. Как се отрази на теб ситуацията?

Беше доста комплексно и ново за всеки, особено за спорта. За мен не беше по-различно, отколкото за останалите. В Германия беше доста строго и футболът усети това. В България нещата в това отношение се възстановиха доста по-бързо, докато тук отне доста повече време, преди да се върнем към нормален тренировъчен ритъм. Нещата бяха още по-сложни, защото сме сравнително голям клуб и трябваше да даваме пример, спазвайки всичко стриктно.

Сложно ли беше да привикнеш към постоянното тестване?

Сложно беше, да, защото трябваше да се тестваме общо взето всеки ден. Не беше приятно, но нямахме друг избор, алтернативата беше да не тренираме. Всичко беше възможно най-стриктно.

Ти сподели в предишно интервю, че като малък си осъзнал, че надали ще сбъднеш мечтите си като футболист и затова си се насочил към треньорството. Какво те влече в най-голяма степен в тази професия?

Честно казано със скромния си опит сега, мога да кажа, че ми харесва дори повече, отколкото когато започвах. Никога не съм бил професионален футболист, за да сравня, но го усещам много по-близко до мен, отколкото попрището като състезател. След като осъзнах, че няма да съм футболист, седнах, за да помисля с какво мога да се занимавам, за да продължа да следвам мечтите си във футбола. Още от дете мечтите ме водят и това е моят стимул, за да продължавам, независимо дали звучи малко наивно.

Най-близкото, до което стигнах, беше треньорството. Като дете и не познавах друго, свързано с футбола. Ориентирах се към това и се оказа правилният избор, към този момент.

Ти си в Германия вече от доста години, по-конкретно в Кьолн. Как се ориентира именно към тази страна?

Знаех само за Кьолнската треньорска школа, а чак след това разбрах, че има и цял университет в града. Бях юноша в Пловдив и сметнах, че няма да стана професионален футболист. Направих проучване за условията там, както и за приемния изпит. Подготвих се за него, въпреки че подготовката беше доста затруднена, с оглед на условията у нас. Приеха ме и така акостирах тук в Кьолн.

Спомена, че е било сложно да се подготвиш за приемния изпит. Колко трудна беше адаптацията и пробиването на пътя нагоре по стълбичката като чужденец?

В България беше трудно, защото трябваше да се подготвя за много дисциплини, за които в Пловдив няма особени съоръжение за тази цел, поне не и твърде подходящи. Все пак, заминах седмица по-рано в Кьолн и се подготвих по-детайлно на място.

Смея да твърдя, че адаптационният период не беше лесен, особено заради езиковата бариера. Когато си сред меката на спортистите, не е същото. Борих се да създавам контакти и да бъда приеман като равен с равен и това костваше почти нечовешки усилия. Трябваше ден и нощ да се трудя, да уча езика допълнително, както и да работя, за да се издържам. Беше много сложна ситуация за мен, но с много усилия се преборих за мястото си и за да заслужа тяхното уважение.

Завършил си един от най-престижните спортни университети в целия свят. Колко полезно беше за теб да си заобиколен от каймака на идващото поколение треньори, както и да ти преподават толкова видни германски специалисти?

Имаше страшно много спортисти от всякакви спортове, с различна история, включително и олимпийски състезатели. Беше много полезно. В един момент се почувствах сигурен в езиковите си знания и започнах да се чувствам в собствени води. Имаше най-различни обучения, знанията от които след това можеш да приложим и на практиката. Специалистите бяха с впечатляващи визитки, преподаваха ни най-актуалните тенденции и това помагаше много в ежедневната работа като треньори.

Лично ти си имал обучение и за видеоанализ, което ти е позволило да работиш известно време като част от щаба на Йоаким Льов и националния отбор. Какво е чувството да се работи на толкова високо ниво?

Този период ме запали най-много към детайлите на играта. Това бяха първите ми допири към футбол на много високо ниво. Хората бяха изключителни специалисти и това ми даде тласък да се отдам още повече на треньорството. Случи се след Световното през 2014-та година. Имахме кратък допир до Ханзи Флик, преди да напусне поста си като асистент. Имах, разбира се, контакт с Льов, както и с помощника му Томас Шнайдер. Имахме много близки работни взаимоотношение и това беше изключително полезно.

Периодът ме изгради професионално и в личностен план. Хората бяха изключителни и се уча постоянно от тях.

Треньорство или анализаторство е това, с което искаш да се занимаваш?

Бих казал, че двете са неразделни. Мислел съм за анализаторските дейности, но по-скоро се виждам като треньор. Може би като помощник-треньор мога да съчетая двете роли. Ако имам избор обаче, бих избрал само треньорството. То е най-близко до терена, докато часовете зад екрана бяха наистина много. Работехме ден и нощ и беше изтощително. В този момент трябваше да реша накъде да тръгна и именно тогава кандидатствах за място в школата на Кьолн.

Начело си на тима на Кьолн до 14-годишна възраст. Какви са разликите с работата в българските школи?

Имам много познати треньори, които работят в детско-юношеския футбол в България. Следя до голяма степен какво се случва. На първо място, разликата е в мащабите. 80-милионна Германия и 6-8-милионна България. В Германия, разбира се, има по-голям шанс да излязат повече таланти. Това не значи обаче не означава, че у нас няма таланти.

Основната разлика, която виждам, е в индивидуализирането на детско-юношеското обучение от най-ранна възраст до прехода към мъжкия футбол. Едно обучение трябва да е насочено към индивидуалното развитие, а не към резултати. Когато методическият процес е насочен към развитието на състезателите, то резултатите ще последват. Важното е да се опитваме да развиваме играчите, защото на всяко следващо стъпало изискванията се увеличават.

В България често са се оплаквали родители, че децата не се развиват достатъчно от едно ниво нататък – не и достатъчно поне. Тогава трябва да дойде индивидуализацията на тренировъчни процес, вместо да се грижим за резултатите.

Това ли е най-голямата причина да не успяваме да произведем достатъчно качествени играчи?

Мисля, че има още редица детайли, които са извън спортно-техническата част. Средата е важна, педагогическата страна, взаимодействието треньор – състезател и др. Много неща се разминават, но това се дължи и на средствата, които се отделят за юношеския футбол у нас. На Запад се влагат големи средства, особено в топ 5 първенствата. Колкото повече средства има във футбола, толкова повече такива слизат надолу по стълбичката.

В България средствата по-скоро се влагат в краткосрочни цели, основно в представянето на първия отбор. Във водещите първенства се поставя все по-голям акцент върху влагането на средства в юношеския футбол. Самото обучение се нуждае от изключително подробно следене на целия процес – да следим най-добрите ни таланти и да им даваме постоянно импулси, за да се развиват още и още. Ако един състезател е много по-добър от останалите в неговия набор, то става трудно да го караш да стига до ръба на силите си, освен ако не го качваш нагоре по наборите, съответно и да дебютира на много ранна възраст в мъжкия футбол.

В Германия, например, вече е съвсем реалистично 16-годишен да дебютира в мъжкия футбол – Юсуфа Мукоко в Дортмунд, както и две момчета в Байер Леверкузен. Това значи, че детско-юношеският футбол е достигнат до такова ниво, при което 16-годишни играчи могат да играят в най-силните европейски шампионати. Това е достатъчен атестат, че работата в школите е много важна – всеки детайл и всяка година е от значение. Колкото повече вземаш от тези години, толкова по-голяма е вероятността да стигнеш възможно най-нагоре във футбола. В България това е доста по-рядко срещано.

Мъжкият футбол ли е крайната цел пред теб?

Мислил съм върху това. Смятам, че съм човек, който може да работи в мъжкия футбол и може да работи там в дългосрочен план. Където и да отида обаче, дали в мъжки футбол, или остана в юношеския, искам да бъда специалист в областта. Искам да се развивам постоянно и да работя на възможно най-високо ниво в Европа. Няма значение каква роля изпълнявам, необходимо е просто да съм на такова ниво, че да допринасям максимално за клуба, в който работя.

Би ли обмислил да работиш в България един ден?

Замислял съм се и за това. Честно казано не виждам проблем да се случи това, но ако предприема подобна крачка е нужно всичко да пасва – по отношение на условия, професионализъм, амбиция, перспектива и т.н. Трябва да виждам надежда в проекта, с който се захвана. На този етап става все по-възможно, тъй като смятам, че имам какво да дам. Ако всичко е както трябва и офертата е подходяща, то бих се радвал.

За финал, Лъчо – какво си пожелаваш в личен и професионален план през идните месеци?

Пожелавам си всичко да е наред, защото живеем в доста объркан свят и се надявам футболът да не спира. В професионален план се надявам да продължавам да се развивам и да вървя напред, за да съм максимално полезен за клуба си, за изграждането на талантите, независимо каква роля точно изпълнявам.

]]>
Младият български треньор от школата на германския елитен Кьолн – Лъчезар Димов, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet. Нашенецът разказа за решението си да замине в Германия, за да учи и завърши най-престижния европейски спортен университет в Европа, както и след това да се установи като наставник на различните формации в академията на „козлите“.

Димов сподели впечатленията си от работата в детско-юношеския футбол в България, както и разликите между методите у нас и в Германия. Той смята, че най-голямата разлика е в липсата на достатъчно индивидуализиран подход към работата с всеки играч у нас, като се набляга повече на търсенето на резултати, а не на развиването на качествени кадри. Все пак, българинът призна, че при правилните условия би си представил да работи в България един ден.

Здравей, Лъчо! Последните почти две години се оказаха трудни за човечеството, както и за футбола, конкретно. Как се отрази на теб ситуацията?

Беше доста комплексно и ново за всеки, особено за спорта. За мен не беше по-различно, отколкото за останалите. В Германия беше доста строго и футболът усети това. В България нещата в това отношение се възстановиха доста по-бързо, докато тук отне доста повече време, преди да се върнем към нормален тренировъчен ритъм. Нещата бяха още по-сложни, защото сме сравнително голям клуб и трябваше да даваме пример, спазвайки всичко стриктно.

Сложно ли беше да привикнеш към постоянното тестване?

Сложно беше, да, защото трябваше да се тестваме общо взето всеки ден. Не беше приятно, но нямахме друг избор, алтернативата беше да не тренираме. Всичко беше възможно най-стриктно.

Ти сподели в предишно интервю, че като малък си осъзнал, че надали ще сбъднеш мечтите си като футболист и затова си се насочил към треньорството. Какво те влече в най-голяма степен в тази професия?

Честно казано със скромния си опит сега, мога да кажа, че ми харесва дори повече, отколкото когато започвах. Никога не съм бил професионален футболист, за да сравня, но го усещам много по-близко до мен, отколкото попрището като състезател. След като осъзнах, че няма да съм футболист, седнах, за да помисля с какво мога да се занимавам, за да продължа да следвам мечтите си във футбола. Още от дете мечтите ме водят и това е моят стимул, за да продължавам, независимо дали звучи малко наивно.

Най-близкото, до което стигнах, беше треньорството. Като дете и не познавах друго, свързано с футбола. Ориентирах се към това и се оказа правилният избор, към този момент.

Ти си в Германия вече от доста години, по-конкретно в Кьолн. Как се ориентира именно към тази страна?

Знаех само за Кьолнската треньорска школа, а чак след това разбрах, че има и цял университет в града. Бях юноша в Пловдив и сметнах, че няма да стана професионален футболист. Направих проучване за условията там, както и за приемния изпит. Подготвих се за него, въпреки че подготовката беше доста затруднена, с оглед на условията у нас. Приеха ме и така акостирах тук в Кьолн.

Спомена, че е било сложно да се подготвиш за приемния изпит. Колко трудна беше адаптацията и пробиването на пътя нагоре по стълбичката като чужденец?

В България беше трудно, защото трябваше да се подготвя за много дисциплини, за които в Пловдив няма особени съоръжение за тази цел, поне не и твърде подходящи. Все пак, заминах седмица по-рано в Кьолн и се подготвих по-детайлно на място.

Смея да твърдя, че адаптационният период не беше лесен, особено заради езиковата бариера. Когато си сред меката на спортистите, не е същото. Борих се да създавам контакти и да бъда приеман като равен с равен и това костваше почти нечовешки усилия. Трябваше ден и нощ да се трудя, да уча езика допълнително, както и да работя, за да се издържам. Беше много сложна ситуация за мен, но с много усилия се преборих за мястото си и за да заслужа тяхното уважение.

Завършил си един от най-престижните спортни университети в целия свят. Колко полезно беше за теб да си заобиколен от каймака на идващото поколение треньори, както и да ти преподават толкова видни германски специалисти?

Имаше страшно много спортисти от всякакви спортове, с различна история, включително и олимпийски състезатели. Беше много полезно. В един момент се почувствах сигурен в езиковите си знания и започнах да се чувствам в собствени води. Имаше най-различни обучения, знанията от които след това можеш да приложим и на практиката. Специалистите бяха с впечатляващи визитки, преподаваха ни най-актуалните тенденции и това помагаше много в ежедневната работа като треньори.

Лично ти си имал обучение и за видеоанализ, което ти е позволило да работиш известно време като част от щаба на Йоаким Льов и националния отбор. Какво е чувството да се работи на толкова високо ниво?

Този период ме запали най-много към детайлите на играта. Това бяха първите ми допири към футбол на много високо ниво. Хората бяха изключителни специалисти и това ми даде тласък да се отдам още повече на треньорството. Случи се след Световното през 2014-та година. Имахме кратък допир до Ханзи Флик, преди да напусне поста си като асистент. Имах, разбира се, контакт с Льов, както и с помощника му Томас Шнайдер. Имахме много близки работни взаимоотношение и това беше изключително полезно.

Периодът ме изгради професионално и в личностен план. Хората бяха изключителни и се уча постоянно от тях.

Треньорство или анализаторство е това, с което искаш да се занимаваш?

Бих казал, че двете са неразделни. Мислел съм за анализаторските дейности, но по-скоро се виждам като треньор. Може би като помощник-треньор мога да съчетая двете роли. Ако имам избор обаче, бих избрал само треньорството. То е най-близко до терена, докато часовете зад екрана бяха наистина много. Работехме ден и нощ и беше изтощително. В този момент трябваше да реша накъде да тръгна и именно тогава кандидатствах за място в школата на Кьолн.

Начело си на тима на Кьолн до 14-годишна възраст. Какви са разликите с работата в българските школи?

Имам много познати треньори, които работят в детско-юношеския футбол в България. Следя до голяма степен какво се случва. На първо място, разликата е в мащабите. 80-милионна Германия и 6-8-милионна България. В Германия, разбира се, има по-голям шанс да излязат повече таланти. Това не значи обаче не означава, че у нас няма таланти.

Основната разлика, която виждам, е в индивидуализирането на детско-юношеското обучение от най-ранна възраст до прехода към мъжкия футбол. Едно обучение трябва да е насочено към индивидуалното развитие, а не към резултати. Когато методическият процес е насочен към развитието на състезателите, то резултатите ще последват. Важното е да се опитваме да развиваме играчите, защото на всяко следващо стъпало изискванията се увеличават.

В България често са се оплаквали родители, че децата не се развиват достатъчно от едно ниво нататък – не и достатъчно поне. Тогава трябва да дойде индивидуализацията на тренировъчни процес, вместо да се грижим за резултатите.

Това ли е най-голямата причина да не успяваме да произведем достатъчно качествени играчи?

Мисля, че има още редица детайли, които са извън спортно-техническата част. Средата е важна, педагогическата страна, взаимодействието треньор – състезател и др. Много неща се разминават, но това се дължи и на средствата, които се отделят за юношеския футбол у нас. На Запад се влагат големи средства, особено в топ 5 първенствата. Колкото повече средства има във футбола, толкова повече такива слизат надолу по стълбичката.

В България средствата по-скоро се влагат в краткосрочни цели, основно в представянето на първия отбор. Във водещите първенства се поставя все по-голям акцент върху влагането на средства в юношеския футбол. Самото обучение се нуждае от изключително подробно следене на целия процес – да следим най-добрите ни таланти и да им даваме постоянно импулси, за да се развиват още и още. Ако един състезател е много по-добър от останалите в неговия набор, то става трудно да го караш да стига до ръба на силите си, освен ако не го качваш нагоре по наборите, съответно и да дебютира на много ранна възраст в мъжкия футбол.

В Германия, например, вече е съвсем реалистично 16-годишен да дебютира в мъжкия футбол – Юсуфа Мукоко в Дортмунд, както и две момчета в Байер Леверкузен. Това значи, че детско-юношеският футбол е достигнат до такова ниво, при което 16-годишни играчи могат да играят в най-силните европейски шампионати. Това е достатъчен атестат, че работата в школите е много важна – всеки детайл и всяка година е от значение. Колкото повече вземаш от тези години, толкова по-голяма е вероятността да стигнеш възможно най-нагоре във футбола. В България това е доста по-рядко срещано.

Мъжкият футбол ли е крайната цел пред теб?

Мислил съм върху това. Смятам, че съм човек, който може да работи в мъжкия футбол и може да работи там в дългосрочен план. Където и да отида обаче, дали в мъжки футбол, или остана в юношеския, искам да бъда специалист в областта. Искам да се развивам постоянно и да работя на възможно най-високо ниво в Европа. Няма значение каква роля изпълнявам, необходимо е просто да съм на такова ниво, че да допринасям максимално за клуба, в който работя.

Би ли обмислил да работиш в България един ден?

Замислял съм се и за това. Честно казано не виждам проблем да се случи това, но ако предприема подобна крачка е нужно всичко да пасва – по отношение на условия, професионализъм, амбиция, перспектива и т.н. Трябва да виждам надежда в проекта, с който се захвана. На този етап става все по-възможно, тъй като смятам, че имам какво да дам. Ако всичко е както трябва и офертата е подходяща, то бих се радвал.

За финал, Лъчо – какво си пожелаваш в личен и професионален план през идните месеци?

Пожелавам си всичко да е наред, защото живеем в доста объркан свят и се надявам футболът да не спира. В професионален план се надявам да продължавам да се развивам и да вървя напред, за да съм максимално полезен за клуба си, за изграждането на талантите, независимо каква роля точно изпълнявам.

]]>
offnews@offnews.bg (Nostrabet.com) https://offnews.bg//interviu/lachezar-dimov-pred-nostrabet-individualizatciata-v-iunosheskia-futbo-764850.html Sat, 13 Nov 2021 17:32:17 +0200
Славчо Хорозов: Харесвам как играе Ботев (ПД), бронзът ще му прилича https://offnews.bg//interviu/slavcho-horozov-haresvam-kak-igrae-botev-pd-bronzat-shte-mu-prilic-764848.html Славчо Хорозов е емблематичен защитник на пловдивския Ботев и стожер в отбраната на няколко успешни отбора на клуба. Той е рожба на „канарчетата“, а след това носи достойно екипа на представителния им тим в продължение на 15 елитни сезона. В тях записва 342 мача, става вицешампион и пет пъти трети при майсторите и печели Купата на страната.

Безкомпромисният бранител е също част от Ботев при най-престижните победи в неговата история в Европа – срещу Барселона и Байерн.

В интервю за Efirbet Славчо Хорозов коментира настоящия Ботев, разкрива какво класиране ще му прилича и защо има едно наум, когато в любимия му тим идват чужденци.

Г-н Хорозов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Как сте и с какво се занимавате в момента?

Благодаря и аз, че ме потърсихте. Пенсионер съм и живея в Марково, но тъй като без футбол не мога, тренирам две детски формации на местния клуб, родени през 2007 и 2008 година. Когато се налага, помагам и на треньорите на юношите и мъжете.

Предполагам, че следите Ботев. Какви са впечатленията Ви от отбора?

Следя го редовно, но по телевизията, тъй като в тази пандемия не искам да рискувам и да съм сред много хора. Но по телевизията по-добре се виждат спорните ситуации, тъй като има повторения. Аз се радвам, че Ботев тръгна силно и въпреки че тимът още се изгражда, вече оформя един приятен игрови облик и се забелязват хубави футболни неща. Като цяло на мен ми харесва как играе и се развива Ботев, макар че има още много да се желае.

Дълго чакахте обаче победа на Ботев навън?

Рано или късно, знаех, че ще започнем да бием и като гости. Доволен съм не само от победата в Благоевград, но и от това, че създадохме много голови положения. Показаното от Ботев в този мач, и в други в Пловдив преди това, ме правят оптимист, че можем да запишем високо класиране.

Колко високо?

Няма да крия, че очаквам да се преборим за трето или четвърто място и да се завърнем в Европа. Макар че сме обезпечени финансово, класирането за евротурнир носи допълнителни финансови приходи, от които никой не би се лишил в тези тежки и несигурни времена за живот. Това трябва да е целта на Ботев и вярвам, че ще я постигне.

Кои ще са му конкуренти?

Славия и Черно море най-вече. Берое не са постоянни, а другият тим от Плодив - Локомотив, който ми прави прекрасно впечатление с играта си в последните мачове, може да влезе в шестицата, но не смятам, че ще се пребори за Зона Европа.

Защо пропускате Левски, който постепенно тръгва нагоре с новия треньор?

Предвид дълговете на „сините“, мисля, че Станимир Стоилов ще изгражда един перспективен тим, който ще започне да играе по-сериозна роля в първенството през другия сезон.

Г-н Хорозов, справя ли се родният Ви Ботев в защита?

На този етап – да. И нашите, и чуждите бранители са на ниво. Жалко само за Работов, който много ми допада, но не играе редовно, а точно на тези години не трябва да търка пейката.

Липсата на ботевисти в Ботев е болна тема и за други славни играчи от Вашето поколение, с които разговарях. Заради търсене на бързи резултати ли не се дава шанс на кадри на Ботев в мъжете?

Точно заради това и по тази причина се привличат чужденци. Имам поглед върху школата и зная, че треньорите работят правилно. Ние произвеждаме талантливи юноши, но губим вече няколко поколения. На чужденец, ако не му платиш, той веднага ще си тръгне, но това няма да го направят ботевисти, тъй като милеят за клуба и знаят как се воюва за каузата му.

Как могат да се променят нещата?

Треньорът на представителния тим трябва да има доверие на нашите юноши, и да ги налага внимателно и търпеливо. Но не виждам как ще стане, след като всичко е объркано от дълго време. Когато възродихме нашия Ботев преди 10 години, идеята беше гръбнакът на състава да е изграден от наши кадри и да ограничим до минимум привличането на пришълци, в това число и чужденци. Дойде после Цветан Василев, наля сериозни пари и тръгна да търси бързи резултати. Върнахме се в Европа, но като си тръгна Василев, нещата продължиха по същия начин. Работеше се на парче, редовно се привличаха знайни и незнайни легионери, и редовно забравяха нашите момчета. Сега е същото, но отборът върви и юношите пак остават на заден план. Въпреки това аз не мога да се примиря, че Ботев е без ботевисти сред титулярите, с изключение на Неделев.

Какво мислите за чужденците на „канарчетата“?

Обективно погледнато, те си вършат работата. Най-много ми харесва Па Конате, също и Реда Рабей, Дилан Мартенс, Маркиньос и Току. Дано и занапред случваме на чужденци, тъй като съм предубеден към тях. Причината е, че преди години, когато работех в Ботев, помня, че бях в чужбина и като се върнах, разбрах, че са взели набързо двама нигерийци, без да ги проверят в какво състояние са. После се оказа, че и двамата са болни. Единият имаше проблем със сърцето и се върна в родината си, за да го лекува шаман. Другият ние го излекувахме и стигна дори до Славия. Но оттогава дойде ли чужденец в Ботев и съм скептично настроен към него, докато не ме убеди в обратното, както правят настоящите.

Ще остане ли според Вас Неделев при „жълто-черните“ и за пролетта?

Зависи от политиката на клуба. Тошко си върна формата след операцията, направи силни мачове и вкара красиви голове, както за Ботев, така и за националния тим. Ако получи изгодна оферта от чужбина, която удовлетворява едновременно него и ръководството, много трудно ще го задържат. Още повече, че е на едни години, на които му е време да изкара някое евро зад граница. Моето лично желание е той да остане и напролет. С лидер като Тошко и две-три сериозни попълнения, каквито се говори, че ще бъдат привлечени, ставаме фаворит за бронза.

А кой е Вашият фаворит за титлата?

Ако бяхте ми задали този въпрос, след като Лудогорец и ЦСКА изиграят отложените си мачове, можех да ви дам по-лаконичен отговор. Сега всичко зависи от това колко точки ще спечелят двата тима в тези срещи, които за ЦСКА са една повече. И най-вече какъв ще е резултатът в прекия им сблъсък на „Армията“. Ако Лудогорец спечели, всичко може да приключи рано, но ако победител е ЦСКА, титлата вероятно ще се реши чак в плейофите.

]]>
Славчо Хорозов е емблематичен защитник на пловдивския Ботев и стожер в отбраната на няколко успешни отбора на клуба. Той е рожба на „канарчетата“, а след това носи достойно екипа на представителния им тим в продължение на 15 елитни сезона. В тях записва 342 мача, става вицешампион и пет пъти трети при майсторите и печели Купата на страната.

Безкомпромисният бранител е също част от Ботев при най-престижните победи в неговата история в Европа – срещу Барселона и Байерн.

В интервю за Efirbet Славчо Хорозов коментира настоящия Ботев, разкрива какво класиране ще му прилича и защо има едно наум, когато в любимия му тим идват чужденци.

Г-н Хорозов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Как сте и с какво се занимавате в момента?

Благодаря и аз, че ме потърсихте. Пенсионер съм и живея в Марково, но тъй като без футбол не мога, тренирам две детски формации на местния клуб, родени през 2007 и 2008 година. Когато се налага, помагам и на треньорите на юношите и мъжете.

Предполагам, че следите Ботев. Какви са впечатленията Ви от отбора?

Следя го редовно, но по телевизията, тъй като в тази пандемия не искам да рискувам и да съм сред много хора. Но по телевизията по-добре се виждат спорните ситуации, тъй като има повторения. Аз се радвам, че Ботев тръгна силно и въпреки че тимът още се изгражда, вече оформя един приятен игрови облик и се забелязват хубави футболни неща. Като цяло на мен ми харесва как играе и се развива Ботев, макар че има още много да се желае.

Дълго чакахте обаче победа на Ботев навън?

Рано или късно, знаех, че ще започнем да бием и като гости. Доволен съм не само от победата в Благоевград, но и от това, че създадохме много голови положения. Показаното от Ботев в този мач, и в други в Пловдив преди това, ме правят оптимист, че можем да запишем високо класиране.

Колко високо?

Няма да крия, че очаквам да се преборим за трето или четвърто място и да се завърнем в Европа. Макар че сме обезпечени финансово, класирането за евротурнир носи допълнителни финансови приходи, от които никой не би се лишил в тези тежки и несигурни времена за живот. Това трябва да е целта на Ботев и вярвам, че ще я постигне.

Кои ще са му конкуренти?

Славия и Черно море най-вече. Берое не са постоянни, а другият тим от Плодив - Локомотив, който ми прави прекрасно впечатление с играта си в последните мачове, може да влезе в шестицата, но не смятам, че ще се пребори за Зона Европа.

Защо пропускате Левски, който постепенно тръгва нагоре с новия треньор?

Предвид дълговете на „сините“, мисля, че Станимир Стоилов ще изгражда един перспективен тим, който ще започне да играе по-сериозна роля в първенството през другия сезон.

Г-н Хорозов, справя ли се родният Ви Ботев в защита?

На този етап – да. И нашите, и чуждите бранители са на ниво. Жалко само за Работов, който много ми допада, но не играе редовно, а точно на тези години не трябва да търка пейката.

Липсата на ботевисти в Ботев е болна тема и за други славни играчи от Вашето поколение, с които разговарях. Заради търсене на бързи резултати ли не се дава шанс на кадри на Ботев в мъжете?

Точно заради това и по тази причина се привличат чужденци. Имам поглед върху школата и зная, че треньорите работят правилно. Ние произвеждаме талантливи юноши, но губим вече няколко поколения. На чужденец, ако не му платиш, той веднага ще си тръгне, но това няма да го направят ботевисти, тъй като милеят за клуба и знаят как се воюва за каузата му.

Как могат да се променят нещата?

Треньорът на представителния тим трябва да има доверие на нашите юноши, и да ги налага внимателно и търпеливо. Но не виждам как ще стане, след като всичко е объркано от дълго време. Когато възродихме нашия Ботев преди 10 години, идеята беше гръбнакът на състава да е изграден от наши кадри и да ограничим до минимум привличането на пришълци, в това число и чужденци. Дойде после Цветан Василев, наля сериозни пари и тръгна да търси бързи резултати. Върнахме се в Европа, но като си тръгна Василев, нещата продължиха по същия начин. Работеше се на парче, редовно се привличаха знайни и незнайни легионери, и редовно забравяха нашите момчета. Сега е същото, но отборът върви и юношите пак остават на заден план. Въпреки това аз не мога да се примиря, че Ботев е без ботевисти сред титулярите, с изключение на Неделев.

Какво мислите за чужденците на „канарчетата“?

Обективно погледнато, те си вършат работата. Най-много ми харесва Па Конате, също и Реда Рабей, Дилан Мартенс, Маркиньос и Току. Дано и занапред случваме на чужденци, тъй като съм предубеден към тях. Причината е, че преди години, когато работех в Ботев, помня, че бях в чужбина и като се върнах, разбрах, че са взели набързо двама нигерийци, без да ги проверят в какво състояние са. После се оказа, че и двамата са болни. Единият имаше проблем със сърцето и се върна в родината си, за да го лекува шаман. Другият ние го излекувахме и стигна дори до Славия. Но оттогава дойде ли чужденец в Ботев и съм скептично настроен към него, докато не ме убеди в обратното, както правят настоящите.

Ще остане ли според Вас Неделев при „жълто-черните“ и за пролетта?

Зависи от политиката на клуба. Тошко си върна формата след операцията, направи силни мачове и вкара красиви голове, както за Ботев, така и за националния тим. Ако получи изгодна оферта от чужбина, която удовлетворява едновременно него и ръководството, много трудно ще го задържат. Още повече, че е на едни години, на които му е време да изкара някое евро зад граница. Моето лично желание е той да остане и напролет. С лидер като Тошко и две-три сериозни попълнения, каквито се говори, че ще бъдат привлечени, ставаме фаворит за бронза.

А кой е Вашият фаворит за титлата?

Ако бяхте ми задали този въпрос, след като Лудогорец и ЦСКА изиграят отложените си мачове, можех да ви дам по-лаконичен отговор. Сега всичко зависи от това колко точки ще спечелят двата тима в тези срещи, които за ЦСКА са една повече. И най-вече какъв ще е резултатът в прекия им сблъсък на „Армията“. Ако Лудогорец спечели, всичко може да приключи рано, но ако победител е ЦСКА, титлата вероятно ще се реши чак в плейофите.

]]>
offnews@offnews.bg (Efirbet.com) https://offnews.bg//interviu/slavcho-horozov-haresvam-kak-igrae-botev-pd-bronzat-shte-mu-prilic-764848.html Sat, 13 Nov 2021 11:21:01 +0200
Кубрат и Тото от ''Спални места'': Правим музика за аутсайдери https://offnews.bg//interviu/kubrat-i-toto-ot-spalni-mesta-pravim-muzika-za-autsajderi-764663.html Най-големият недостатък на младото поколение е, че ние вече не се числим към него, бе казал някой някога.

Често си повтарям тази мисъл, когато видя у новото поколение неща, които не мога да разбера. И с тази фраза поправям сам себе си всеки път, когато, като един чичка, какъвто съм, тръгна да размахвам пръст по адрес на младите.

Преди известно време съвсем случайно попаднах на една млада банда. Толкова млада, че чак ми е неудобно да кажа каква е разликата помежду ни - комай 30 години.

Бандата се казва "Спални места" и пееше, без да ѝ пука, "Искам да пикая на общинска сграда".

Малко по-късно, вече забравил за първото приятно впечатление, чух колежка от университета да разказва, че децата, с които работи, искали да пеят песен на "Спални места" на някакъв конкурс. Но не станало, защото текстът не бил особено... благопристоен.

Така "Спални места" започнаха да ме вълнуват все повече. Най-вече заради непонятната за мен съвременна младежка субкултура с марка "2021", която те правят. Когато се зарових в тяхната музика и фенове, разбрах, че именно "Спални места" са бандата, която би могла, с помощта на собствената си музика, да върне обратно младите хора от бездната на чалгата и Криско към рока и към пънка.

И логичното се случи. Чичо Венци и неговите млади приятели от "Спални места" се събраха в един епохален опит за интервю.

Запомнете това интервю. То е първото, което "Спални места" дават за голям български сайт.

А сега досие:

Кубрат е фронтмен на бандата. Учи в Нов български университет, специалност кино. Работи като монтажист в ефирна българска телевизия. Кубрат е и стендъп комик.

Тото също учи кино в НБУ и е сценарист на интернет шоу.

Общата им възраст е колкото моята. А информационният повод - новият клип на бандата, „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“.

- Понеже това е първото Ви интервю за сайт (рисърчнал съм ви, все пак съм известен като кюстендилската Опра Уинфри), не мога да не изразя учудването си. Вие сте млада банда с огромно количество видеоклипове. Ето, даже завчера пуснахте парчето „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“. Как успявате да правите толкова много клипове, това не е лесна работа?

Тото: На мускули. Кефим се да правим клипове. И аз и Кубрат учим кино в Нов български университет и имаме отношение към видеото...

Кубрат: С Тото си предаваме щафетата. Той прави един клип, аз правя друг клип. Аз правя тези, които изглеждат нискобюджетни, а Тото се старае да прави по-яките...

- Днес постнах на стената си една ваша песен. На моята стена във Фейсбук, както се сещате, много от хората са по-възрастни от вас. И странното беше, че почти без изключение всички написаха, че сте супер свежи. Без един „ъндърграунд“ корифей, когото разкарах директно...

Кубрат: Аз много се кефя на негативни коментари. Даже сега, след като пуснахме новото парче, съм учуден, че има само позитивни коментари. И даже презареждам постоянно сайта, за да излезе някой негативен...

- За първи път ви чух точно с тази песен („Анти секс песен“). И първата ми реакция беше – уау, това са българските Green Day, това са нашите Blink 182. После обаче се замислих и стигнах до извода (дано не ми се обидите), че Вашият стил всъщност е нещо като колежански пънк.

Тото: Всъщност чак сега стана колежански пънк, защото хората, които ни слушат, чак сега започнаха да влизат в университетите. Досега бяхме гимназиален пънк.

Кубрат: Често са ни питали за текстовете ни. Но честно казано, никога не сме го мислили нарочно така – ще пишем за тоя таргет. Никога не съм си мислил – ей сега ще направя нещо, за да захапя младите фенове, малките.

- Има още един факт около „Спални места“, който е повече от любопитен. Вие сте толкова млади, а имате вече два албума. И вторият, доколкото знам, е записан old school – на лента. Беше ли Ви трудно да записвате, лишавайки се от удобствата на компютърния запис?

Тото: Трудното беше, че не можем да свирим (смее се). Връщайки се назад, съжалявам. Абе, не съжалявам, но може би трябваше да сме малко по-стегнати като музиканти, за да запишем албум по този начин. Всъщност историята е такава. Бандата „Фройд“, записват по тоя начин. Поговорихме с фронтмена и той каза, че за възможностите в техническия смисъл на думата новите ни песни ще са ОК (звукът на вторият ни албум е по-лек). Всъщност така записът ни излезе по-евтино.

- Как намерихте този стил – поп пънк?

Кубрат: Истината е, че той намери нас. Аз слушах хард рок, слушах банди като Pixies, докато Тото си беше откровено фен на поп пънка. Всъщност и аз обичах поп пънка, но ме беше срам да си кажа.

Тото: Мен изобщо не ме беше срам. А Кубрат даже ми се подиграваше.

Кубрат: Нали знаеш как прикритите гей хора се държат хомофобски? И аз така с Тото – „Тото, кво бе, поп пънк ли“? Постепенно станахме приятели. И един ден с една китара дрънкахме едно парче на Blink 182. И тогава един наш приятел, Мухата, дойде и каза „Ей, това е много яко бе! Това е като онова!“. Мухата имаше ключове от една репетиционна, но му бяха забранили да влиза вътре. Той обаче отключваше за по 20 минути и така започнахме да свирим. И още от първата ни репетиция стилът се наложи. До такава степен, че никога не сме се питали оттогава да продължаваме ли с това. Окончателният състав на „Спални места“ се оформи, след като при нас дойде и Борис (барабанистът на бандата – б.а.). Това се случи след второто ни участие на живо, така че може да се каже, че почти от самото начало сме с твърд състав.

Тото: Но може да се каже, че Мухата ни е дал тласък.

За мен е интересно, че пеете за неща, които за мен, 30 и кусур години по-голям от вас човек, са непонятни. Вашата субкултура, младежката, се различава драстично с младежката субкултура в края на 80–те, когато аз бях на Вашата възраст. Ок, има теми, които се припокриват – мацките, сексът за една вечер, тревата, алкохолът. Но днешните млади, днешните деца са непонятни за мен. Те слушаха Криско и чалга и аз имам огромната надежда, че те ще спрат да слушат Криско и чалга, а ще започнат да слушат вас...

Кубрат: Сега... Поп-пънкът, знаеш, понякога е много дразнещ. Много хора съм чувал да казват „Мани го това, бате, детското“. А аз понякога искам да е толкова дразнещ, детски текста, че да е като филтър. Филтър за малки п**шки. Оказа се, че всички, които ни мразят, имат много малки п**шки.

Но да се върна на текстовете ни. Те са толкова дразнещи, че предизвикват хората. Знаеш, малките често правят неща, които дразнят големите. Всъщност знаеш ли какво значи „криндж“?(„криндж“ е дума, част от новия тийнейджърски жаргон – няма точен превод, но може да се определи като „да се почувстваш неловко“, да направиш издънка, гаф, което да накара гледащите клипа ти в youtube да изпитат чувство на срам – б.а.). Ние сме толкова криндж, че по-малките, които ни слушат, си казват – егати, тия са по-големи, а са криндж като нас.

Тото: Те дори не знаят, че сме по-големи. Те си мислят, че сме връстници. Но тук има нещо важно. Ние правим музика за аутсайдери. Не правим музика за футболните фенове, не правим музика за чалгарите. Правим музика за хората, на които останалите масови групи се подиграват.

- Тоест, Вие избирате да пеете за малкия, за смачкания човек?

Тото: И тримата сме били тормозени в училище.

Кубрат: Не мога да кажа, че ние сме някакъв глас на тормозените, който казва „Вас ви тормозят! Не позволявайте“. Ние по-скоро казваме „Да, тормозят ви, но споко, нещата ще се оправят“.

- Първото поколение пънк групи се бореше със социализма. Там бяха банди като „ДДТ“, като „Нови цветя“. Следващото поколение пънк банди рушеше стереотипи – „Контрол“ да речем. Третото поколение не постигна успех, но там групите вече се опитаха идейно да бъдат равностойни на западната пънк сцена – леви, анархистки идеи. Кой е бунта на Вас, бандите от четвъртото поколение? Какви стени иска да бута музиката Ви?

Кубрат: Най-известната ни песен досега е протестна – „Скейт и белезници“ (в която се пее „Искам да пи**ая на общинска сграда, б.а.). Но ние не искаме да пеем за определени политици. Нашата идея е съвсем друга – знаете, че бумърите (старото поколение – б.а.) винаги се опитват да стъпкат малките. А ние се опитваме да застанем на тяхна страна и да кажем „Ей, какво бе, вижте ни, и ние сме яки“.

Тото: Текстовете ни показват, че това, че си малък, не означава, че не разбираш какво се случва наоколо. И че само защото си малък, си глупав и трябва да те подценяват.

- Враговете са чичаците?

Кубрат: Чичак дори не е възраст. Чичака може и да е наш набор. Чичака е по-скоро начин на мислене. Чичака не е зъл, той по-скоро е жертва на себе си. В този ред на мисли песента „Скейт и белезници“ бе посветена на нещо малоумно – да глобяват малките, защото карат скейт.

- На мен ли го казвате! Бях единственият, гласувал против прословутата Наредба 1 за обществения ред, докато бях общински съветник...

Тото: Със сигурност следващия път, когато се появи подобно нещо, пак бихме застанали на страната на ощетените с песен.

Кубрат: Въпреки всичко обаче нас ни слушат деца. Някак не е ОК да им пея за политическите си предпочитания. А има и нещо друго. Последните два парламента се разпаднаха бързо. Но още в 44-то НС всички започнаха така да се хранят, че аз лично предпочитам да ги оставя да се изядат.

- Тоя разговор става много философски и тъжен, а Вие сте млади хора и някак не е ОК това. Затова да сменим рязко темата. Колко клипа имате общо?

Кубрат: Общо 8.

Тото: Всъщност сега е много лесно да си направиш клип. Трябва ти един приятел с по-добър компютър. Още един приятел с добра камера. А можеш даже и с телефона. Просто трябва да си готов да се появиш пред камерата.

Кубрат: Между другото, много банди в момента ги е срам да са рокзвезди... Срам ги е и за много други неща, например да говорят за пари.

За мен другото странно около Вас е, че правите много концертни компилации с рапъри. Как така рап и пънк се събират на една сцена?

Тото: Всъщност ние сме се вдъхновявали доста от рапа. Черпили сме идеи за рими. Жлъч и Григовор например пречупиха сякаш стария начин на рапиране. На практика възприемаме тези рапъри не точно като рапъри, а като нови представители на алтернативната музика.

Кубрат: Може би се разбираме с рапърите, защото се опитваме да следваме техния модел как се печелят фенове.

- Усещате ли се като продължители на някоя българска музикална вълна? Да речем, „ние сме продължители на делото на бандата X“?

Тото: С „Уикеда“ имаме сякаш общи черти. Също и „Оги 23“. Скоро свирихме заедно трите банди и беше супер.

- Какво предстои на „Спални места“? Имате ли скорошни участия в това предизборно, следизборно и ковидно време?

Кубрат: Още утре имаме участие. Свирим в клуб „Сингълс“ в София. На 27 ноември сме в Пловдив. А на 11 декември сме във Враца.

Тото: Освен това сега работим по един по електронен рап.

Кубрат: А след рап албума ни предстои най-тежкият ЕМО албум, който сте чували.

Музиката на "Спални места" можете да закупите оттук

Последвайте "Спални места" във Facebook тук

Последвайте "Спални места" в Инстаграм тук

]]>
Най-големият недостатък на младото поколение е, че ние вече не се числим към него, бе казал някой някога.

Често си повтарям тази мисъл, когато видя у новото поколение неща, които не мога да разбера. И с тази фраза поправям сам себе си всеки път, когато, като един чичка, какъвто съм, тръгна да размахвам пръст по адрес на младите.

Преди известно време съвсем случайно попаднах на една млада банда. Толкова млада, че чак ми е неудобно да кажа каква е разликата помежду ни - комай 30 години.

Бандата се казва "Спални места" и пееше, без да ѝ пука, "Искам да пикая на общинска сграда".

Малко по-късно, вече забравил за първото приятно впечатление, чух колежка от университета да разказва, че децата, с които работи, искали да пеят песен на "Спални места" на някакъв конкурс. Но не станало, защото текстът не бил особено... благопристоен.

Така "Спални места" започнаха да ме вълнуват все повече. Най-вече заради непонятната за мен съвременна младежка субкултура с марка "2021", която те правят. Когато се зарових в тяхната музика и фенове, разбрах, че именно "Спални места" са бандата, която би могла, с помощта на собствената си музика, да върне обратно младите хора от бездната на чалгата и Криско към рока и към пънка.

И логичното се случи. Чичо Венци и неговите млади приятели от "Спални места" се събраха в един епохален опит за интервю.

Запомнете това интервю. То е първото, което "Спални места" дават за голям български сайт.

А сега досие:

Кубрат е фронтмен на бандата. Учи в Нов български университет, специалност кино. Работи като монтажист в ефирна българска телевизия. Кубрат е и стендъп комик.

Тото също учи кино в НБУ и е сценарист на интернет шоу.

Общата им възраст е колкото моята. А информационният повод - новият клип на бандата, „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“.

- Понеже това е първото Ви интервю за сайт (рисърчнал съм ви, все пак съм известен като кюстендилската Опра Уинфри), не мога да не изразя учудването си. Вие сте млада банда с огромно количество видеоклипове. Ето, даже завчера пуснахте парчето „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“. Как успявате да правите толкова много клипове, това не е лесна работа?

Тото: На мускули. Кефим се да правим клипове. И аз и Кубрат учим кино в Нов български университет и имаме отношение към видеото...

Кубрат: С Тото си предаваме щафетата. Той прави един клип, аз правя друг клип. Аз правя тези, които изглеждат нискобюджетни, а Тото се старае да прави по-яките...

- Днес постнах на стената си една ваша песен. На моята стена във Фейсбук, както се сещате, много от хората са по-възрастни от вас. И странното беше, че почти без изключение всички написаха, че сте супер свежи. Без един „ъндърграунд“ корифей, когото разкарах директно...

Кубрат: Аз много се кефя на негативни коментари. Даже сега, след като пуснахме новото парче, съм учуден, че има само позитивни коментари. И даже презареждам постоянно сайта, за да излезе някой негативен...

- За първи път ви чух точно с тази песен („Анти секс песен“). И първата ми реакция беше – уау, това са българските Green Day, това са нашите Blink 182. После обаче се замислих и стигнах до извода (дано не ми се обидите), че Вашият стил всъщност е нещо като колежански пънк.

Тото: Всъщност чак сега стана колежански пънк, защото хората, които ни слушат, чак сега започнаха да влизат в университетите. Досега бяхме гимназиален пънк.

Кубрат: Често са ни питали за текстовете ни. Но честно казано, никога не сме го мислили нарочно така – ще пишем за тоя таргет. Никога не съм си мислил – ей сега ще направя нещо, за да захапя младите фенове, малките.

- Има още един факт около „Спални места“, който е повече от любопитен. Вие сте толкова млади, а имате вече два албума. И вторият, доколкото знам, е записан old school – на лента. Беше ли Ви трудно да записвате, лишавайки се от удобствата на компютърния запис?

Тото: Трудното беше, че не можем да свирим (смее се). Връщайки се назад, съжалявам. Абе, не съжалявам, но може би трябваше да сме малко по-стегнати като музиканти, за да запишем албум по този начин. Всъщност историята е такава. Бандата „Фройд“, записват по тоя начин. Поговорихме с фронтмена и той каза, че за възможностите в техническия смисъл на думата новите ни песни ще са ОК (звукът на вторият ни албум е по-лек). Всъщност така записът ни излезе по-евтино.

- Как намерихте този стил – поп пънк?

Кубрат: Истината е, че той намери нас. Аз слушах хард рок, слушах банди като Pixies, докато Тото си беше откровено фен на поп пънка. Всъщност и аз обичах поп пънка, но ме беше срам да си кажа.

Тото: Мен изобщо не ме беше срам. А Кубрат даже ми се подиграваше.

Кубрат: Нали знаеш как прикритите гей хора се държат хомофобски? И аз така с Тото – „Тото, кво бе, поп пънк ли“? Постепенно станахме приятели. И един ден с една китара дрънкахме едно парче на Blink 182. И тогава един наш приятел, Мухата, дойде и каза „Ей, това е много яко бе! Това е като онова!“. Мухата имаше ключове от една репетиционна, но му бяха забранили да влиза вътре. Той обаче отключваше за по 20 минути и така започнахме да свирим. И още от първата ни репетиция стилът се наложи. До такава степен, че никога не сме се питали оттогава да продължаваме ли с това. Окончателният състав на „Спални места“ се оформи, след като при нас дойде и Борис (барабанистът на бандата – б.а.). Това се случи след второто ни участие на живо, така че може да се каже, че почти от самото начало сме с твърд състав.

Тото: Но може да се каже, че Мухата ни е дал тласък.

За мен е интересно, че пеете за неща, които за мен, 30 и кусур години по-голям от вас човек, са непонятни. Вашата субкултура, младежката, се различава драстично с младежката субкултура в края на 80–те, когато аз бях на Вашата възраст. Ок, има теми, които се припокриват – мацките, сексът за една вечер, тревата, алкохолът. Но днешните млади, днешните деца са непонятни за мен. Те слушаха Криско и чалга и аз имам огромната надежда, че те ще спрат да слушат Криско и чалга, а ще започнат да слушат вас...

Кубрат: Сега... Поп-пънкът, знаеш, понякога е много дразнещ. Много хора съм чувал да казват „Мани го това, бате, детското“. А аз понякога искам да е толкова дразнещ, детски текста, че да е като филтър. Филтър за малки п**шки. Оказа се, че всички, които ни мразят, имат много малки п**шки.

Но да се върна на текстовете ни. Те са толкова дразнещи, че предизвикват хората. Знаеш, малките често правят неща, които дразнят големите. Всъщност знаеш ли какво значи „криндж“?(„криндж“ е дума, част от новия тийнейджърски жаргон – няма точен превод, но може да се определи като „да се почувстваш неловко“, да направиш издънка, гаф, което да накара гледащите клипа ти в youtube да изпитат чувство на срам – б.а.). Ние сме толкова криндж, че по-малките, които ни слушат, си казват – егати, тия са по-големи, а са криндж като нас.

Тото: Те дори не знаят, че сме по-големи. Те си мислят, че сме връстници. Но тук има нещо важно. Ние правим музика за аутсайдери. Не правим музика за футболните фенове, не правим музика за чалгарите. Правим музика за хората, на които останалите масови групи се подиграват.

- Тоест, Вие избирате да пеете за малкия, за смачкания човек?

Тото: И тримата сме били тормозени в училище.

Кубрат: Не мога да кажа, че ние сме някакъв глас на тормозените, който казва „Вас ви тормозят! Не позволявайте“. Ние по-скоро казваме „Да, тормозят ви, но споко, нещата ще се оправят“.

- Първото поколение пънк групи се бореше със социализма. Там бяха банди като „ДДТ“, като „Нови цветя“. Следващото поколение пънк банди рушеше стереотипи – „Контрол“ да речем. Третото поколение не постигна успех, но там групите вече се опитаха идейно да бъдат равностойни на западната пънк сцена – леви, анархистки идеи. Кой е бунта на Вас, бандите от четвъртото поколение? Какви стени иска да бута музиката Ви?

Кубрат: Най-известната ни песен досега е протестна – „Скейт и белезници“ (в която се пее „Искам да пи**ая на общинска сграда, б.а.). Но ние не искаме да пеем за определени политици. Нашата идея е съвсем друга – знаете, че бумърите (старото поколение – б.а.) винаги се опитват да стъпкат малките. А ние се опитваме да застанем на тяхна страна и да кажем „Ей, какво бе, вижте ни, и ние сме яки“.

Тото: Текстовете ни показват, че това, че си малък, не означава, че не разбираш какво се случва наоколо. И че само защото си малък, си глупав и трябва да те подценяват.

- Враговете са чичаците?

Кубрат: Чичак дори не е възраст. Чичака може и да е наш набор. Чичака е по-скоро начин на мислене. Чичака не е зъл, той по-скоро е жертва на себе си. В този ред на мисли песента „Скейт и белезници“ бе посветена на нещо малоумно – да глобяват малките, защото карат скейт.

- На мен ли го казвате! Бях единственият, гласувал против прословутата Наредба 1 за обществения ред, докато бях общински съветник...

Тото: Със сигурност следващия път, когато се появи подобно нещо, пак бихме застанали на страната на ощетените с песен.

Кубрат: Въпреки всичко обаче нас ни слушат деца. Някак не е ОК да им пея за политическите си предпочитания. А има и нещо друго. Последните два парламента се разпаднаха бързо. Но още в 44-то НС всички започнаха така да се хранят, че аз лично предпочитам да ги оставя да се изядат.

- Тоя разговор става много философски и тъжен, а Вие сте млади хора и някак не е ОК това. Затова да сменим рязко темата. Колко клипа имате общо?

Кубрат: Общо 8.

Тото: Всъщност сега е много лесно да си направиш клип. Трябва ти един приятел с по-добър компютър. Още един приятел с добра камера. А можеш даже и с телефона. Просто трябва да си готов да се появиш пред камерата.

Кубрат: Между другото, много банди в момента ги е срам да са рокзвезди... Срам ги е и за много други неща, например да говорят за пари.

За мен другото странно около Вас е, че правите много концертни компилации с рапъри. Как така рап и пънк се събират на една сцена?

Тото: Всъщност ние сме се вдъхновявали доста от рапа. Черпили сме идеи за рими. Жлъч и Григовор например пречупиха сякаш стария начин на рапиране. На практика възприемаме тези рапъри не точно като рапъри, а като нови представители на алтернативната музика.

Кубрат: Може би се разбираме с рапърите, защото се опитваме да следваме техния модел как се печелят фенове.

- Усещате ли се като продължители на някоя българска музикална вълна? Да речем, „ние сме продължители на делото на бандата X“?

Тото: С „Уикеда“ имаме сякаш общи черти. Също и „Оги 23“. Скоро свирихме заедно трите банди и беше супер.

- Какво предстои на „Спални места“? Имате ли скорошни участия в това предизборно, следизборно и ковидно време?

Кубрат: Още утре имаме участие. Свирим в клуб „Сингълс“ в София. На 27 ноември сме в Пловдив. А на 11 декември сме във Враца.

Тото: Освен това сега работим по един по електронен рап.

Кубрат: А след рап албума ни предстои най-тежкият ЕМО албум, който сте чували.

Музиката на "Спални места" можете да закупите оттук

Последвайте "Спални места" във Facebook тук

Последвайте "Спални места" в Инстаграм тук

]]>
offnews@offnews.bg (Венци Мицов) https://offnews.bg//interviu/kubrat-i-toto-ot-spalni-mesta-pravim-muzika-za-autsajderi-764663.html Sat, 13 Nov 2021 10:03:00 +0200
Петър Денчев: Еснафското живеене взема връх над всяка идеология у нас https://offnews.bg//interviu/petar-denchev-esnafskoto-zhiveene-vzema-vrah-nad-vsiaka-ideologia-u-n-764431.html Петър Денчев е театрален режисьор и писател. Негови спектакли са гостували на фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово, Черна гора и Молдова. През 2007 г. печели националния конкурс за нов български роман “Развитие” с ръкописа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича”. Произведения на Денчев са преведени на сръбски, македонски, словенски, английски, немски и фарси.

Премиерата на новия му роман "Превъртане", който представихме в OFFNews.bg миналия месец, ще е на 12 ноември от 18:30 ч. в столичната галерия "Структура". А "Паническа опера", новата постановка на Петър Денчев по пиесата на Алехандро Ходоровски, е в афиша този сезон на Драматичен театър "Стефан Киров" - Сливен.

Кои са документалните факти, провокирали създаването на романа "Превъртане"?

Интересен въпрос. На практика рамката на тези факти е много широка - от смъртта на Сталин през 1953 г., през падането на Берлинската стена от 1989 г., войната в Босна, финансовата криза и бедността на 90-те до последните протестни цикли в България - 2013 -та, 2014-та, 2020-та. Както и множество лични наблюдения от нашия живот, които са събирани на различни места в страната. На практика тези събития често пъти са съпътстващ фон, а не част от действието, но все пак е важно, че присъстват.

Много дълго ме занимаваше защо глобалният свят у нас се приема толкова деформирано, къде се крият причините за нашия провинциализъм, защо еснафското живеене взема връх над всяка идеология и над всяка социално-политическа система. Така че както и нещо толкова голямо и влиятелно като падането на Берлинската стена, така и наблюденията в кварталния магазин бяха еднакво важни за работата ми. Аз обичам да преизпитвам границите на възможните действия, както в писането, така и в театъра. Затова и работата с въвличането на тези факти беше любопитна за мен. В крайна сметка се опитах да намеря начин как да разположа тези наблюдения в една хоризонтална плоскост, каквато е и социалната структура на нашето общество. Опасявам се, че живеенето в непрестанен кръговрат, който не извежда общественото знание на нови нива, а непрестанно повтаря ехото на миналото е опасно, както за личното психическо здраве, така и за колективното. Така че, ето документалната база е и сред големите исторически събития, а и сред малките - привидно незначителни като как някой вижда своя живот, какво се е случило в личния им живот, изобщо как се отнася и организира животът ни спрямо теченията в живота навън.

Корица: Христо Гочев / ИК Жанет 45 

Защо в романа именно политическата кариера води до деструкция за главната героиня и за цялото общество?

За да отговоря на този въпрос трябва да открия част от сюжета на романа, макар и да не е съвсем честно спрямо читателите. Историята е такава, че основният персонаж - Мария, която е старица, в началото на книгата - съвсем на ръба на своя живот, се преражда в младото тяло на Кристина - обаче със своите предходни фрустрации, възгледи, страхове и незадоволености; с всички свои комплекси от миналия живот. Тя много бързо преминава от оскъдицата на предходния си живот в пистата на консумеризма. Така има успешен живот, дори развива собствен бизнес и влиза в политиката. Предходните страхове и незадоволености обаче бързо кулминират в мощен популизъм, който бързо подкопава не само политическия живот, но корумпира обществото в много по-големи размери. Иначе не би било погрешно да кажем, че романът се занимава и с обратното - да казва, че изначалната корумпираност в общественото съзнание кристализира, когато се намерят каналите, които да го изразят, а и личностите, които да го легитимират.

В този случай става дума за един персонаж, като Мария, който смята, че в живота не е получил достатъчно, че заслужава много повече и желае да накаже обществото за тези свои дефицити. Започва да граби и да извършва компенсаторни действия. Това е доста срещан типаж сред нас - онзи, който изцяло обвинява останалите и миналото, макар и да не предлага нищо ново; но пък се стреми да заграби възможно най-много от всяка ситуация, която му се отдава. Виждаме това и в нашия политическия живот - миналото е виновно вече 30 години. Къде са идеите за бъдещето обаче? В България всички идеи за бъдещето продължават да са на опашката на европейските общества.

Неравенството, автоцензурата, национализмът - плашещо е, че едно общество не иска да реагира на заплахите, че няма рефлекси. Ето сега - здравната криза все още не се е превърнала в проблем номер едно. Какво чакаме? Да ни заобиколи? Да обявим останалите за идиоти, защото виждат, че това се случва?

Плакат: Маргарита Дончева

Коя аудитория ти е най-необходима - и на новия ти роман "Превъртане", и на новата ти постановка "Паническа опера"?

Необходима ми е онази аудитория, която е съставена от хора, които имат нужда да не се чувстват сами. Когато казвам това, имам предвид нещо съвсем конкретно - да не се чувстват сами в дребнобуржоазния, еснафски, глупашки живот, който се води в България през последните 20 години. За мен това е базисен проблем. Както се казва: не е феърплей. Така няма общество и развитие. Има консервация. Абсурдно е, че икономическият напредък в нашата страна доведе до пълно обществено разложение - сякаш страхът от мизерията напълно отстъпи пространство на безмозъчния хедонизъм и декомплексира необходимостта от образование, компетентност, от уважение към човека, от уважение към различното, от уважението към знанието. Да призная, това беше истински видимо и в периода 1992-1997 г., когато България беше изпаднала в най-тежкия провинциализъм и международна изолация, която кулминира през зимата 96-97-ма.

И в “Превъртане”, и в “Паническа опера” се занимавам с проблема на психологическата и културологична унификация: в “Превъртане” - с българските реалности и с метафората на превъртането, на повторението, а в “Паническа опера” - с неврозите, травмите и търсенията на хората в стереотипите. Тук трябва да кажа, че през последните петнадесет години нашето общество е изключително стереотипизирано. И то стереотипизирано до такава степен, че човек като мен отива на различни места, сред различни хора, в различни градове из България всички говорят като програмирани, сякаш живеем в някакъв тежък тоталитарен режим. Това е изключително потискащо, защото човек си задава въпроса дали не би могъл да се появи някой като статистическа грешка, да се изгради като пропуск, а това не се случва. Какво правим с този ад от изпрани мозъци?

Според теб успяха ли протестите от лятото на 2020 г.?

Не. Протестите бяха основателни и дори смятам, че не бяха достатъчно масови и достатъчно крайни като изява. Това вече няма значение, те са в миналото, но зад или пред тях, без значение, с основание или не, не седеше достатъчно ясна политическа платформа. Чуваха се призиви за смяна на системата, за забрана на партиите. Но това вече е живяно, няма защо да се връщаме в 1934 г., когато “Звено” забраняват политическите партии. Няма защо да се връщаме към политически екстремизъм.

Добре, ясно е, че корупцията е проблем, но корупцията е проблем не само на политическата класа, а и на обществото. Това е особен вид разположение на хората спрямо собственото им съществуване. И това е изключително показателно. Върховенството на правото също е проблем, но въвеждането му в строги рамки е процесуалност, а не политика. В разгара на здравната криза ние нямаме съществени дебати за това как да излезем от нея, нямаме и съществени политически дебати. Политиката не се изчерпва само с някакви морални стойности, а все пак и с политическия феърплей - състезанието на идеи, на дискурси. Какви идеи циркулират в нашето обществено пространство? Някой да е честен, морален. Това не са политически идеи. А и когато в едно общество се говори основно за морал, това означава, че той въобще не съществува и се използва само за късокрили линчове и лични атаки. Да не говорим, че моралната криза всъщност е криза на идентичността, която се употребява много умело и в хибридната война. Със сигурност непрестанно присъстват публични внушения, че моралният упадък е вследствие на европеизацията на България и в тези внушения участват конкретни личности. Проблемът е дали всъщност имаме въобще реална идентичност, а не само представа за нея. Обаче със сигурност представата ни за нея иска от нас да търсим своите основания в миналото.

Доколко протестите от лятото на 2020 г. могат да имат адекватна рефлексия в литературата ни и в драматургията?

Вероятно много адекватна и любопитна, ако имаме политически ангажирани артисти. От друга страна в българския театър и литература битуват опасенията, че директната, непосредствена рефлексия на действителността е нещо по-скоро евтино, а дори и невярно, нещо по-скоро с манифестен характер, отколкото стойностно произведение на изкуството. Струва ми се, че тази позиция е дълбоко ограбваща и трябва да се занимаваме с това, което е интересно за нас. Дали е високо или ниско, стойностно или не, ще покажат резултатите, а не нашата пожелателност като какви артисти искаме да се виждаме.

Също така ми се струва, че за да съществува психически здрав един човек в България, би трябвало да не се занимава с ежедневната политическа реалност, за да може все пак да види по-големите процеси. Но, както вече казах, политическото присъства твърде малко в нашето изкуство. Най-малкото липсата на позиция по съвременните проблеми води до пълна инфлация на мненията. Или ако има мнения, те влизат в един доста объркан конфликт и са коментарни, а поради това и беззъби. Мисля, че трябва да тръгнем от онова, което самостоятелно представлява политически ангажимент - позицията.

]]>
Петър Денчев е театрален режисьор и писател. Негови спектакли са гостували на фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово, Черна гора и Молдова. През 2007 г. печели националния конкурс за нов български роман “Развитие” с ръкописа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича”. Произведения на Денчев са преведени на сръбски, македонски, словенски, английски, немски и фарси.

Премиерата на новия му роман "Превъртане", който представихме в OFFNews.bg миналия месец, ще е на 12 ноември от 18:30 ч. в столичната галерия "Структура". А "Паническа опера", новата постановка на Петър Денчев по пиесата на Алехандро Ходоровски, е в афиша този сезон на Драматичен театър "Стефан Киров" - Сливен.

Кои са документалните факти, провокирали създаването на романа "Превъртане"?

Интересен въпрос. На практика рамката на тези факти е много широка - от смъртта на Сталин през 1953 г., през падането на Берлинската стена от 1989 г., войната в Босна, финансовата криза и бедността на 90-те до последните протестни цикли в България - 2013 -та, 2014-та, 2020-та. Както и множество лични наблюдения от нашия живот, които са събирани на различни места в страната. На практика тези събития често пъти са съпътстващ фон, а не част от действието, но все пак е важно, че присъстват.

Много дълго ме занимаваше защо глобалният свят у нас се приема толкова деформирано, къде се крият причините за нашия провинциализъм, защо еснафското живеене взема връх над всяка идеология и над всяка социално-политическа система. Така че както и нещо толкова голямо и влиятелно като падането на Берлинската стена, така и наблюденията в кварталния магазин бяха еднакво важни за работата ми. Аз обичам да преизпитвам границите на възможните действия, както в писането, така и в театъра. Затова и работата с въвличането на тези факти беше любопитна за мен. В крайна сметка се опитах да намеря начин как да разположа тези наблюдения в една хоризонтална плоскост, каквато е и социалната структура на нашето общество. Опасявам се, че живеенето в непрестанен кръговрат, който не извежда общественото знание на нови нива, а непрестанно повтаря ехото на миналото е опасно, както за личното психическо здраве, така и за колективното. Така че, ето документалната база е и сред големите исторически събития, а и сред малките - привидно незначителни като как някой вижда своя живот, какво се е случило в личния им живот, изобщо как се отнася и организира животът ни спрямо теченията в живота навън.

Корица: Христо Гочев / ИК Жанет 45 

Защо в романа именно политическата кариера води до деструкция за главната героиня и за цялото общество?

За да отговоря на този въпрос трябва да открия част от сюжета на романа, макар и да не е съвсем честно спрямо читателите. Историята е такава, че основният персонаж - Мария, която е старица, в началото на книгата - съвсем на ръба на своя живот, се преражда в младото тяло на Кристина - обаче със своите предходни фрустрации, възгледи, страхове и незадоволености; с всички свои комплекси от миналия живот. Тя много бързо преминава от оскъдицата на предходния си живот в пистата на консумеризма. Така има успешен живот, дори развива собствен бизнес и влиза в политиката. Предходните страхове и незадоволености обаче бързо кулминират в мощен популизъм, който бързо подкопава не само политическия живот, но корумпира обществото в много по-големи размери. Иначе не би било погрешно да кажем, че романът се занимава и с обратното - да казва, че изначалната корумпираност в общественото съзнание кристализира, когато се намерят каналите, които да го изразят, а и личностите, които да го легитимират.

В този случай става дума за един персонаж, като Мария, който смята, че в живота не е получил достатъчно, че заслужава много повече и желае да накаже обществото за тези свои дефицити. Започва да граби и да извършва компенсаторни действия. Това е доста срещан типаж сред нас - онзи, който изцяло обвинява останалите и миналото, макар и да не предлага нищо ново; но пък се стреми да заграби възможно най-много от всяка ситуация, която му се отдава. Виждаме това и в нашия политическия живот - миналото е виновно вече 30 години. Къде са идеите за бъдещето обаче? В България всички идеи за бъдещето продължават да са на опашката на европейските общества.

Неравенството, автоцензурата, национализмът - плашещо е, че едно общество не иска да реагира на заплахите, че няма рефлекси. Ето сега - здравната криза все още не се е превърнала в проблем номер едно. Какво чакаме? Да ни заобиколи? Да обявим останалите за идиоти, защото виждат, че това се случва?

Плакат: Маргарита Дончева

Коя аудитория ти е най-необходима - и на новия ти роман "Превъртане", и на новата ти постановка "Паническа опера"?

Необходима ми е онази аудитория, която е съставена от хора, които имат нужда да не се чувстват сами. Когато казвам това, имам предвид нещо съвсем конкретно - да не се чувстват сами в дребнобуржоазния, еснафски, глупашки живот, който се води в България през последните 20 години. За мен това е базисен проблем. Както се казва: не е феърплей. Така няма общество и развитие. Има консервация. Абсурдно е, че икономическият напредък в нашата страна доведе до пълно обществено разложение - сякаш страхът от мизерията напълно отстъпи пространство на безмозъчния хедонизъм и декомплексира необходимостта от образование, компетентност, от уважение към човека, от уважение към различното, от уважението към знанието. Да призная, това беше истински видимо и в периода 1992-1997 г., когато България беше изпаднала в най-тежкия провинциализъм и международна изолация, която кулминира през зимата 96-97-ма.

И в “Превъртане”, и в “Паническа опера” се занимавам с проблема на психологическата и културологична унификация: в “Превъртане” - с българските реалности и с метафората на превъртането, на повторението, а в “Паническа опера” - с неврозите, травмите и търсенията на хората в стереотипите. Тук трябва да кажа, че през последните петнадесет години нашето общество е изключително стереотипизирано. И то стереотипизирано до такава степен, че човек като мен отива на различни места, сред различни хора, в различни градове из България всички говорят като програмирани, сякаш живеем в някакъв тежък тоталитарен режим. Това е изключително потискащо, защото човек си задава въпроса дали не би могъл да се появи някой като статистическа грешка, да се изгради като пропуск, а това не се случва. Какво правим с този ад от изпрани мозъци?

Според теб успяха ли протестите от лятото на 2020 г.?

Не. Протестите бяха основателни и дори смятам, че не бяха достатъчно масови и достатъчно крайни като изява. Това вече няма значение, те са в миналото, но зад или пред тях, без значение, с основание или не, не седеше достатъчно ясна политическа платформа. Чуваха се призиви за смяна на системата, за забрана на партиите. Но това вече е живяно, няма защо да се връщаме в 1934 г., когато “Звено” забраняват политическите партии. Няма защо да се връщаме към политически екстремизъм.

Добре, ясно е, че корупцията е проблем, но корупцията е проблем не само на политическата класа, а и на обществото. Това е особен вид разположение на хората спрямо собственото им съществуване. И това е изключително показателно. Върховенството на правото също е проблем, но въвеждането му в строги рамки е процесуалност, а не политика. В разгара на здравната криза ние нямаме съществени дебати за това как да излезем от нея, нямаме и съществени политически дебати. Политиката не се изчерпва само с някакви морални стойности, а все пак и с политическия феърплей - състезанието на идеи, на дискурси. Какви идеи циркулират в нашето обществено пространство? Някой да е честен, морален. Това не са политически идеи. А и когато в едно общество се говори основно за морал, това означава, че той въобще не съществува и се използва само за късокрили линчове и лични атаки. Да не говорим, че моралната криза всъщност е криза на идентичността, която се употребява много умело и в хибридната война. Със сигурност непрестанно присъстват публични внушения, че моралният упадък е вследствие на европеизацията на България и в тези внушения участват конкретни личности. Проблемът е дали всъщност имаме въобще реална идентичност, а не само представа за нея. Обаче със сигурност представата ни за нея иска от нас да търсим своите основания в миналото.

Доколко протестите от лятото на 2020 г. могат да имат адекватна рефлексия в литературата ни и в драматургията?

Вероятно много адекватна и любопитна, ако имаме политически ангажирани артисти. От друга страна в българския театър и литература битуват опасенията, че директната, непосредствена рефлексия на действителността е нещо по-скоро евтино, а дори и невярно, нещо по-скоро с манифестен характер, отколкото стойностно произведение на изкуството. Струва ми се, че тази позиция е дълбоко ограбваща и трябва да се занимаваме с това, което е интересно за нас. Дали е високо или ниско, стойностно или не, ще покажат резултатите, а не нашата пожелателност като какви артисти искаме да се виждаме.

Също така ми се струва, че за да съществува психически здрав един човек в България, би трябвало да не се занимава с ежедневната политическа реалност, за да може все пак да види по-големите процеси. Но, както вече казах, политическото присъства твърде малко в нашето изкуство. Най-малкото липсата на позиция по съвременните проблеми води до пълна инфлация на мненията. Или ако има мнения, те влизат в един доста объркан конфликт и са коментарни, а поради това и беззъби. Мисля, че трябва да тръгнем от онова, което самостоятелно представлява политически ангажимент - позицията.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги Савчев) https://offnews.bg//interviu/petar-denchev-esnafskoto-zhiveene-vzema-vrah-nad-vsiaka-ideologia-u-n-764431.html Tue, 9 Nov 2021 21:34:31 +0200
Любен Дилов-син: БСП сама си отгледа щуката, която ще разчисти блатото им https://offnews.bg//interviu/liuben-dilov-sin-bsp-sama-si-otgleda-shtukata-koiato-shte-razchisti-764340.html - Г-н Дилов, вие напуснахте журито на шоуто „България търси талант“, след като станахте депутат на 4 април. В следващите два краткотрайни парламента обаче май шоуто се пренесе в пленарната зала. В този смисъл очаквате ли след предстоящите избори за парламент и президент повече мъдрост от политическата класа у нас?

- На първо място не очаквам нито един избраник да се издигне над нивото на избирателите си, но – да. Смятам, че ще има изтрезняване на политическата класа (за Бойко Рашков не мога да гарантирам, разбира се). Няма как политиците да не усещат, че общото ниво на тревожност у гражданите стигна критични размери. Хаосът, в който ги постави безпилотният полет на държавата, управлявана уж от най-добрия пилот на Републиката, доби плашещи за общественото здраве мащаби.

- Днешната политическа реалност подходяща ли е за сценарий на Ку-ку?

- Не само в България! Революцията, предизвикана от социалните мрежи, превърна публичната сцена в нескончаема комеди дел арте, улично театрално представление, което широките народни маси не само гледат, но и дръзновено участват в него. Не е нужно да давам примери със САЩ, Украйна, Полша… Публичността и политиката са превзети от най-схематични театрални образи, Раблезиански герои, ознаменуващи всеобщата и световна победа на Долницата над Горницата (по Бахтин).

- Какви са шансовете 47-ият парламент да състави трайно правителство или за трети път парламентаризмът ще се спъне в същия камък?

- Предварителните проучвания сочат, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат 130-140 депутати общо. Както виждате, въпросът не е политически, а аритметически. За стабилно правителство трябва конфигурация, подкрепена поне от 121 депутати. Наглед простото аритметическо уравнение се усложнява от една неизвестна – президента. Неизвестната всъщност е известна: независимо от изхода на президентските избори, президент към датата на съставяне на правителството ще е Радев, а той е известен с неумението си да е медиатор между партиите. От три години той не е президент, а кандидат-президент и по този начин е зависима страна, част от битката за изпълнителната власт, която спечели и вече 6 месеца упражнява за голяма радост на местното население. Как Радев ще бабува на съставянето на следващото правителство е сюжет, достоен за гоблен. Как убеждава Да, България да се прегърнат с БСП в името на националното и личното му добруване? Или пък Слави Трифонов да приеме Кирил Петков за министър? Радев е голям проблем, защото 5 години така и не разбра какво работи президента. Дано мъдрият български народ най-после прозре този факт и не го коригира на балотажа на президентските избори.

- Според социолозите е твърде вероятно ГЕРБ да спечели парламентарните избори, но следващият парламент може да се окаже още по-раздробен, а партията ви продължава да е в изолация от партиите на протеста. В този смисъл възможна ли е коалиция на статуквото ГЕРБ-ДПС-БСП?

- Аз представлявам Гергьовден в коалицията ГЕРБ-СДС и не виждам как ГЕРБ и БСП ще управляват заедно, макар че това изглежда логично за много хора. По-скоро може да се очаква – в името на постигането на известна стабилност – да се търси подкрепа, без участие във властта. Подкрепа за съставяне на правителство и приемане на бюджет от миноритарно управление. Ужасно тежки задачи предстоят пред следващото редовно българско правителство. За справянето с тях се иска характер, стабилно мнозинство и решимост да се провеждат непопулярни мерки. Бъдете честни към себе си и кажете – виждате ли на хоризонта политик, освен Борисов, който би могъл да се справи с трите кризи, в които се къпем в момента, с целия този хаос? Повечето избиратели усещат това и – съвсем логично – преднината на ГЕРБ е почти 10 процента пред следващата формация. Но – както самите вие отбелязахте – т.нар. протестни партии искат да управляват. Чудесно! Заповядайте!

- По всичко личи, че в рамките и на тази кампания няма да видим нито лидерски дебат между председателите на основните политически сили, нито между сериозните кандидати за Дондуков 2. Какво е вашето обяснение?

- За да има дебат, трябва да има поне един аргумент, различен от „Борисов е виновен!“. Вие да сте чули някой политик да казва нещо подобно? Аз не съм. Е, какъв дебат да има? За Ковид-мерките ли, за енергетиката ли, за пътното строителство ли? Има Рашков, който замеря с компромати всеки ден. Те после се оказват не точно така, или изобщо не така… Имаме строителен министър, който обявява договори за незаконни, по които прави разплащания след това; здравеопазването ни се управлява от група антиваксъри, начело с президента… Кой с кого да дебатира? Може би да дебатират управляващите служебни министри на Радев, които всеки ден издават противоречащи си заповеди. Професор Герджиков вече се чуди как да помоли Радев за дебат – готов е и на изтребител да се качи, само и само да стане някакъв диалог, но присъствието на Радев в кампанията е като кемтрейлс – високо, разредено и пухкаво бяло.

- За трети път ще сте водач на листата на партия ГЕРБ в Бургас. Преди изборите на 4 април много хора бяха изненадани да ви видят сред кандидат-депутатите на партията на Бойко Борисов. Защо ГЕРБ и не е ли малко странно да сте от различни страни на барикадата със Слави Трифонов и сценаристите му?

- Всъщност водач в Бургас съм за четвърти път. В 40-ото НС бях депутат от СДС-Гергьовден именно от Бургас. Твърдо съм свързан с района, имам ред законодателни инициативи и поправки, отнасящи се до местни проблеми и специфики – в ЗУТ, в Закона за защита на Черноморското крайбрежие, в законодателството, свързано с опазване на културно-историческите ценности… Иначе за Слави Трифонов… Да. Генезисът на Гергьовден и Има такъв народ е общ. Дори сегашният им изборен лозунг – „Държавата това си ти“ е програмата на Гергьовден и предизборния ни слоган от 2005-а година. В програмата им има огромни заемки, дословно преписани от Гергьовден. Да го кажа любезно за тях: те все още са на етапа революции, а ние отдавна – вече близо 25 години - сме еволюционисти. Много от идеите на Гергьовден бяха по кукувски „посяти“ в програмите на други партии и реализирани. Сега очакваме – Закон за публичност на лобизма, реформа на изборното законодателство, конституционна реформа, въвеждане на мълчаливото съгласие в работата на администрацията на все по-широки нива, закон за личната отговорност на чиновниците и т.н. и т.н. Когато от „Има такъв народ“ започнат да мислят еволюционно и държавнически, може и да се срещнем. Сега се носят на крилата на политическата революционност и ние ги наблюдаваме със симпатия и разбиране. Дали тази симпатичност е обществено полезна – всеки може да си прецени от събитията в 45-ото и 46-ото народни събрания. "Всеки сам си преценя", както казва един служебен министър, Господ здраве да му дава!

- С какво мислите, че бихте бил полезен в работата на 47-ото НС?

- Имам огромен списък от общи и съвсем конкретни задачи. Да започнем с общия устройствен план на Царево – един параграф 22 с над 15-годишна давност; статутът на рибарското селище Ченгене скеле – ако бъде уреден, това ще е модел за още няколко подобни културни резервати в България; Поставянето на Бургас на картата на Зелената сделка – изключително важна задача. В областта на образованието и културата, Гергьовден има сериозна законодателна програма, за която ще търсим поддръжници. Споменах закона за публичност на лобизма. Три пъти сме го внасяли, веднъж го докарахме до второ четене… Има работа за целия китайски народ, че и за българското човечество ще остане.

- В първите дни на 2017 г., когато Румен Радев все още не е встъпил в длъжност, вие казвате в интервю за в. „24 часа“, че изборът му е наказание за целия политически елит, включително за БСП. Почти пет години по-късно как бихте доразвили тази ваша теза, която звучи доста пророчески, специално за традиционните партии?

- Отгледал съм достатъчно деца, за да знам, че изречението „аз нали ви казвах“ е възможно най-вредното в едно общуване. Ще дам прост пример – едни българи не харесваха президента Стоянов, други – Първанов, трети – Плевнелиев. Но едва ли има някой, който да не си дава сметка, че тези тримата издържаха отлично изпитанията на няколко политически кризи, развихрили се през техните мандати. Бяха медиатори – не ги наричам обединители! - в политическия живот, внасяха успокоение, увереност, чертаеха и реализираха бъдеще. Не ламтяха за изпълнителна власт. С две думи – те разбираха какво работи българският президент, какво му е вменила конституцията и го реализираха. За Радев, очевидно, Конституцията е пренебрежим документ. Доказвал го е няколко пъти - не само с назначението на министър с двойно гражданство. Аз го разбирам – Конституцията е документ доста по-сложен от Устава за вътрешния ред, но пък и 5 години не са малко време да положиш усилия да го разучиш и да разбереш какво се очаква от теб. Що се отнася до политическата тежест на Радев – да, всеки негов ден като президент ерозира БСП, защото създава втори ляв център на привличане, краде кадри, електорат и цели структури на Столетницата и дори изстреля на тези избори неин дублиращ проект – ПП Продължаваме промяната. Но може би това е поредната голяма историческа ирония. След толкова опити на десницата да минимизира влиянието на БСП, на „Позитано 20“ сами да си отгледат щуката, която ще разчисти блатото им.

Избори 2021

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Платено съдържание

]]>
- Г-н Дилов, вие напуснахте журито на шоуто „България търси талант“, след като станахте депутат на 4 април. В следващите два краткотрайни парламента обаче май шоуто се пренесе в пленарната зала. В този смисъл очаквате ли след предстоящите избори за парламент и президент повече мъдрост от политическата класа у нас?

- На първо място не очаквам нито един избраник да се издигне над нивото на избирателите си, но – да. Смятам, че ще има изтрезняване на политическата класа (за Бойко Рашков не мога да гарантирам, разбира се). Няма как политиците да не усещат, че общото ниво на тревожност у гражданите стигна критични размери. Хаосът, в който ги постави безпилотният полет на държавата, управлявана уж от най-добрия пилот на Републиката, доби плашещи за общественото здраве мащаби.

- Днешната политическа реалност подходяща ли е за сценарий на Ку-ку?

- Не само в България! Революцията, предизвикана от социалните мрежи, превърна публичната сцена в нескончаема комеди дел арте, улично театрално представление, което широките народни маси не само гледат, но и дръзновено участват в него. Не е нужно да давам примери със САЩ, Украйна, Полша… Публичността и политиката са превзети от най-схематични театрални образи, Раблезиански герои, ознаменуващи всеобщата и световна победа на Долницата над Горницата (по Бахтин).

- Какви са шансовете 47-ият парламент да състави трайно правителство или за трети път парламентаризмът ще се спъне в същия камък?

- Предварителните проучвания сочат, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат 130-140 депутати общо. Както виждате, въпросът не е политически, а аритметически. За стабилно правителство трябва конфигурация, подкрепена поне от 121 депутати. Наглед простото аритметическо уравнение се усложнява от една неизвестна – президента. Неизвестната всъщност е известна: независимо от изхода на президентските избори, президент към датата на съставяне на правителството ще е Радев, а той е известен с неумението си да е медиатор между партиите. От три години той не е президент, а кандидат-президент и по този начин е зависима страна, част от битката за изпълнителната власт, която спечели и вече 6 месеца упражнява за голяма радост на местното население. Как Радев ще бабува на съставянето на следващото правителство е сюжет, достоен за гоблен. Как убеждава Да, България да се прегърнат с БСП в името на националното и личното му добруване? Или пък Слави Трифонов да приеме Кирил Петков за министър? Радев е голям проблем, защото 5 години така и не разбра какво работи президента. Дано мъдрият български народ най-после прозре този факт и не го коригира на балотажа на президентските избори.

- Според социолозите е твърде вероятно ГЕРБ да спечели парламентарните избори, но следващият парламент може да се окаже още по-раздробен, а партията ви продължава да е в изолация от партиите на протеста. В този смисъл възможна ли е коалиция на статуквото ГЕРБ-ДПС-БСП?

- Аз представлявам Гергьовден в коалицията ГЕРБ-СДС и не виждам как ГЕРБ и БСП ще управляват заедно, макар че това изглежда логично за много хора. По-скоро може да се очаква – в името на постигането на известна стабилност – да се търси подкрепа, без участие във властта. Подкрепа за съставяне на правителство и приемане на бюджет от миноритарно управление. Ужасно тежки задачи предстоят пред следващото редовно българско правителство. За справянето с тях се иска характер, стабилно мнозинство и решимост да се провеждат непопулярни мерки. Бъдете честни към себе си и кажете – виждате ли на хоризонта политик, освен Борисов, който би могъл да се справи с трите кризи, в които се къпем в момента, с целия този хаос? Повечето избиратели усещат това и – съвсем логично – преднината на ГЕРБ е почти 10 процента пред следващата формация. Но – както самите вие отбелязахте – т.нар. протестни партии искат да управляват. Чудесно! Заповядайте!

- По всичко личи, че в рамките и на тази кампания няма да видим нито лидерски дебат между председателите на основните политически сили, нито между сериозните кандидати за Дондуков 2. Какво е вашето обяснение?

- За да има дебат, трябва да има поне един аргумент, различен от „Борисов е виновен!“. Вие да сте чули някой политик да казва нещо подобно? Аз не съм. Е, какъв дебат да има? За Ковид-мерките ли, за енергетиката ли, за пътното строителство ли? Има Рашков, който замеря с компромати всеки ден. Те после се оказват не точно така, или изобщо не така… Имаме строителен министър, който обявява договори за незаконни, по които прави разплащания след това; здравеопазването ни се управлява от група антиваксъри, начело с президента… Кой с кого да дебатира? Може би да дебатират управляващите служебни министри на Радев, които всеки ден издават противоречащи си заповеди. Професор Герджиков вече се чуди как да помоли Радев за дебат – готов е и на изтребител да се качи, само и само да стане някакъв диалог, но присъствието на Радев в кампанията е като кемтрейлс – високо, разредено и пухкаво бяло.

- За трети път ще сте водач на листата на партия ГЕРБ в Бургас. Преди изборите на 4 април много хора бяха изненадани да ви видят сред кандидат-депутатите на партията на Бойко Борисов. Защо ГЕРБ и не е ли малко странно да сте от различни страни на барикадата със Слави Трифонов и сценаристите му?

- Всъщност водач в Бургас съм за четвърти път. В 40-ото НС бях депутат от СДС-Гергьовден именно от Бургас. Твърдо съм свързан с района, имам ред законодателни инициативи и поправки, отнасящи се до местни проблеми и специфики – в ЗУТ, в Закона за защита на Черноморското крайбрежие, в законодателството, свързано с опазване на културно-историческите ценности… Иначе за Слави Трифонов… Да. Генезисът на Гергьовден и Има такъв народ е общ. Дори сегашният им изборен лозунг – „Държавата това си ти“ е програмата на Гергьовден и предизборния ни слоган от 2005-а година. В програмата им има огромни заемки, дословно преписани от Гергьовден. Да го кажа любезно за тях: те все още са на етапа революции, а ние отдавна – вече близо 25 години - сме еволюционисти. Много от идеите на Гергьовден бяха по кукувски „посяти“ в програмите на други партии и реализирани. Сега очакваме – Закон за публичност на лобизма, реформа на изборното законодателство, конституционна реформа, въвеждане на мълчаливото съгласие в работата на администрацията на все по-широки нива, закон за личната отговорност на чиновниците и т.н. и т.н. Когато от „Има такъв народ“ започнат да мислят еволюционно и държавнически, може и да се срещнем. Сега се носят на крилата на политическата революционност и ние ги наблюдаваме със симпатия и разбиране. Дали тази симпатичност е обществено полезна – всеки може да си прецени от събитията в 45-ото и 46-ото народни събрания. "Всеки сам си преценя", както казва един служебен министър, Господ здраве да му дава!

- С какво мислите, че бихте бил полезен в работата на 47-ото НС?

- Имам огромен списък от общи и съвсем конкретни задачи. Да започнем с общия устройствен план на Царево – един параграф 22 с над 15-годишна давност; статутът на рибарското селище Ченгене скеле – ако бъде уреден, това ще е модел за още няколко подобни културни резервати в България; Поставянето на Бургас на картата на Зелената сделка – изключително важна задача. В областта на образованието и културата, Гергьовден има сериозна законодателна програма, за която ще търсим поддръжници. Споменах закона за публичност на лобизма. Три пъти сме го внасяли, веднъж го докарахме до второ четене… Има работа за целия китайски народ, че и за българското човечество ще остане.

- В първите дни на 2017 г., когато Румен Радев все още не е встъпил в длъжност, вие казвате в интервю за в. „24 часа“, че изборът му е наказание за целия политически елит, включително за БСП. Почти пет години по-късно как бихте доразвили тази ваша теза, която звучи доста пророчески, специално за традиционните партии?

- Отгледал съм достатъчно деца, за да знам, че изречението „аз нали ви казвах“ е възможно най-вредното в едно общуване. Ще дам прост пример – едни българи не харесваха президента Стоянов, други – Първанов, трети – Плевнелиев. Но едва ли има някой, който да не си дава сметка, че тези тримата издържаха отлично изпитанията на няколко политически кризи, развихрили се през техните мандати. Бяха медиатори – не ги наричам обединители! - в политическия живот, внасяха успокоение, увереност, чертаеха и реализираха бъдеще. Не ламтяха за изпълнителна власт. С две думи – те разбираха какво работи българският президент, какво му е вменила конституцията и го реализираха. За Радев, очевидно, Конституцията е пренебрежим документ. Доказвал го е няколко пъти - не само с назначението на министър с двойно гражданство. Аз го разбирам – Конституцията е документ доста по-сложен от Устава за вътрешния ред, но пък и 5 години не са малко време да положиш усилия да го разучиш и да разбереш какво се очаква от теб. Що се отнася до политическата тежест на Радев – да, всеки негов ден като президент ерозира БСП, защото създава втори ляв център на привличане, краде кадри, електорат и цели структури на Столетницата и дори изстреля на тези избори неин дублиращ проект – ПП Продължаваме промяната. Но може би това е поредната голяма историческа ирония. След толкова опити на десницата да минимизира влиянието на БСП, на „Позитано 20“ сами да си отгледат щуката, която ще разчисти блатото им.

Избори 2021

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Платено съдържание

]]>
offnews@offnews.bg (Светослав Метанов) https://offnews.bg//interviu/liuben-dilov-sin-bsp-sama-si-otgleda-shtukata-koiato-shte-razchisti-764340.html Mon, 8 Nov 2021 16:53:27 +0200
Фирмите на властта работят без регулации и без конкуренция https://offnews.bg//interviu/firmite-na-vlastta-rabotiat-bez-regulatcii-i-bez-konkurentcia-764337.html Г-н Цветанов, Вие сте един от сериозните инвеститори и работодатели във Велико Търново, какъв е бизнес климатът в града?

Моделът тук и навсякъде е един и същ. Фирмите в България са два вида. Едните работят в условия на нормална конкуренция, плащат си данъците и не искат да целуват пръстена, за да го правят. Другите тичат да целуват пръстена, за да може рогът на изобилието, напълнен от данъците на първите, да се излее върху тях и върху притежателя на пръстена разбира се.

Най-точно е да кажа - бизнес климат липсва. Имаме две групи фирми. Едната - свръх наблюдавана и свръх регулирана, а другата - потънала в комфорт. При втората няма никакъв контрол и на практика там работят в среда без конкуренция - близо до властта. Започва се с обществени поръчки. Събира се ресурс, с който се завладяват бизнеси, но с него също така се осигурява купен и корпоративен вот, който е нужен за позиции в централната и местна власт. В тоя водовъртеж от зависимости потъва европейската перспектива на България и нейната конкурентоспособност.

И като прибавим, че на практика регулаторите не съществуват, за да защитават конкуренцията и че Комисията за защита на потребителите се ползва от властта като бухалка - картинката става много ясна. Този, който не слуша, този, който има собствено мнение, бива пресиран от останалите, за които регулации просто не съществуват.
Мъчително убийство в условията на може би най-високата енергоемкост в Европа, съчетано с най-високите цени на електроенергия в момента.

ГЕРБ и ДПС ли са тези, които обезкървяват българския бизнес?

В последните години ГЕРБ в големите областни градове си отгледаха бизнесмени и фирми, на които се дават над 90 процента от всички обществени поръчки, които се възлагат чрез ин хаус процедури. Търново не прави изключение. Имаме Камен Костадинов. Той е радушно приет от кмета, направи болницата, има някакво съдружие във фирмата за хигенни препарати. Непрекъснато разширява присъствието си в бизнеса в региона и по този начин създава почва и за появата на Делян Пеевски, тъй като прекалено много хора вече зависят икономически от тази симбиозата ГЕРБ-ДПС.

На срещата между кмета и Пеевски е обсъждан проблема с финансирането на малките общини. Явно Пеевски е предложил работещо решение, особено в контекста на предстоящите избори и съвместния бизнес на ГЕРБ и ДПС ,чиято цел е пълното усвояване на обществените ресурси.

Прави впечатление, че ГЕРБ и ДПС, макар и в парламента да не работят в коалиция, някак си съумяват по места и в страната да направят колаборация, която е изключително вредна за конкурентния климат в страната.

Какви са конкретните щети, които причинява този олигархичен ГЕРБ-ДПС модел на В. Търново?

Първо това, че няколко фирми получават всичко и второ - качеството на въздуха в града. Търново е на кръстопът и по принцип въздухът не е много добър. Трафикът между София и Варна и трафикът между Русе и Свиленград донася доста прах в града, но откакто отвори заводът за дървесни плоскости “Кроношпан” ситуацията стана драматична. Нивата на запрашеност скочиха драстично. От завода твърдят, че са монтирали пречиствателни системи, но ако вечер излезете в квартал “Чолаковци” ще видите една пелена, която се отлага сутрин по автомобилети, терасите, цялата южна част на В. Търново е покрита с плътен слой жълт прах. От друга страна институциите твърдят, че такова запрашаване не съществува. Пак стигаме до същата порочна свързаност. За това ние настояваме мониторингът да бъде проследяван в реално време.

Задавам си и друг въпрос. Дали всичкият дървен материал влиза за преработка по законов път, защото моето впечатлени е, че нивата на обезлесяване в района на Търново много се вдигнаха. Горите се изсичат.

Не казвам, че предприятието трябва да спре да работи, но трябва да се съобразява с екологичните стандарти в Европа.

Как приемате кандидатурата на Делян Пеевски във Велико Търново, съгражданите Ви как я приемат?

Аз го приемам като шамар. Една плесница в лицето първо на американското правителство. И плесница за всички нас, които смятаме, че българската държавност трябва да бъде учредена наново по начин, който да изключва уродливи явления като Делян Пеевски, сарайския модел и веригите от зависимости, които сътвори ГЕРБ през последните години.
Идва Пеевски тук и с цялата си наглост ми казва: Тази страна е моя! Този символен град е мой и аз ще правя каквото си искам тук!

Надявам се, че търновци ще осъзнаят значението и размера на една такава провокация и ще вземат правилното решение на изборите в неделя. Ние, търновци, сме отговорни през цяла България.

Очаквате ли купен вот?

Делян Пеевски има много щабове в областта, особено там, където има повече хора от малцинствата и смесени търновски райони. Сами разбирате мащабите на кампанията му в този район. Той по някакъв начин удря по най-слабите. Парадоксът е, че вината за състоянието на хората, които той иска да гласуват за него, е точно негова.
Бедни и зависими хора, които биват държани в един електорален резервоар, кранчето на който се управлява от няколко души, които да го използват за собственото си облагодетелстване и обогатяване. Хора, които буквално са принуждавани да гласуват. На това трябва да бъде сложен край.

Трети избори за една година, това е прецедент в българската история, очаквате ли сериозна промяна?

Не ми се иска да мисля за вариант, в който ГЕРБ са отново на власт и не ми се иска да мисля за вариант, в който няма правителство. Ако след всичко, което излезе за ГЕРБ в последните 6 месеца, хората отново ги изберат като първа политическа сила, аз не знам какво да мисля. Разчитам, че българите сме се събудили най-накрая.

От друга страна, да няма правителство означава да няма бюджет. В никакъв случай не бива да се стига до вариант, в който да не бъде сформирано правителство. За това реформаторските парии, партиите на протеста, трябва да направят всичко възможно да имат мнозинство и да успеят с цената на принципни компромиси да формират правителство, което да извади страната от икономическата и ковид кризата. Това е задължително! Ако ГЕРБ дойдат на власт, може би аз ще съм поредният, който ще емигрира.

]]>
Г-н Цветанов, Вие сте един от сериозните инвеститори и работодатели във Велико Търново, какъв е бизнес климатът в града?

Моделът тук и навсякъде е един и същ. Фирмите в България са два вида. Едните работят в условия на нормална конкуренция, плащат си данъците и не искат да целуват пръстена, за да го правят. Другите тичат да целуват пръстена, за да може рогът на изобилието, напълнен от данъците на първите, да се излее върху тях и върху притежателя на пръстена разбира се.

Най-точно е да кажа - бизнес климат липсва. Имаме две групи фирми. Едната - свръх наблюдавана и свръх регулирана, а другата - потънала в комфорт. При втората няма никакъв контрол и на практика там работят в среда без конкуренция - близо до властта. Започва се с обществени поръчки. Събира се ресурс, с който се завладяват бизнеси, но с него също така се осигурява купен и корпоративен вот, който е нужен за позиции в централната и местна власт. В тоя водовъртеж от зависимости потъва европейската перспектива на България и нейната конкурентоспособност.

И като прибавим, че на практика регулаторите не съществуват, за да защитават конкуренцията и че Комисията за защита на потребителите се ползва от властта като бухалка - картинката става много ясна. Този, който не слуша, този, който има собствено мнение, бива пресиран от останалите, за които регулации просто не съществуват.
Мъчително убийство в условията на може би най-високата енергоемкост в Европа, съчетано с най-високите цени на електроенергия в момента.

ГЕРБ и ДПС ли са тези, които обезкървяват българския бизнес?

В последните години ГЕРБ в големите областни градове си отгледаха бизнесмени и фирми, на които се дават над 90 процента от всички обществени поръчки, които се възлагат чрез ин хаус процедури. Търново не прави изключение. Имаме Камен Костадинов. Той е радушно приет от кмета, направи болницата, има някакво съдружие във фирмата за хигенни препарати. Непрекъснато разширява присъствието си в бизнеса в региона и по този начин създава почва и за появата на Делян Пеевски, тъй като прекалено много хора вече зависят икономически от тази симбиозата ГЕРБ-ДПС.

На срещата между кмета и Пеевски е обсъждан проблема с финансирането на малките общини. Явно Пеевски е предложил работещо решение, особено в контекста на предстоящите избори и съвместния бизнес на ГЕРБ и ДПС ,чиято цел е пълното усвояване на обществените ресурси.

Прави впечатление, че ГЕРБ и ДПС, макар и в парламента да не работят в коалиция, някак си съумяват по места и в страната да направят колаборация, която е изключително вредна за конкурентния климат в страната.

Какви са конкретните щети, които причинява този олигархичен ГЕРБ-ДПС модел на В. Търново?

Първо това, че няколко фирми получават всичко и второ - качеството на въздуха в града. Търново е на кръстопът и по принцип въздухът не е много добър. Трафикът между София и Варна и трафикът между Русе и Свиленград донася доста прах в града, но откакто отвори заводът за дървесни плоскости “Кроношпан” ситуацията стана драматична. Нивата на запрашеност скочиха драстично. От завода твърдят, че са монтирали пречиствателни системи, но ако вечер излезете в квартал “Чолаковци” ще видите една пелена, която се отлага сутрин по автомобилети, терасите, цялата южна част на В. Търново е покрита с плътен слой жълт прах. От друга страна институциите твърдят, че такова запрашаване не съществува. Пак стигаме до същата порочна свързаност. За това ние настояваме мониторингът да бъде проследяван в реално време.

Задавам си и друг въпрос. Дали всичкият дървен материал влиза за преработка по законов път, защото моето впечатлени е, че нивата на обезлесяване в района на Търново много се вдигнаха. Горите се изсичат.

Не казвам, че предприятието трябва да спре да работи, но трябва да се съобразява с екологичните стандарти в Европа.

Как приемате кандидатурата на Делян Пеевски във Велико Търново, съгражданите Ви как я приемат?

Аз го приемам като шамар. Една плесница в лицето първо на американското правителство. И плесница за всички нас, които смятаме, че българската държавност трябва да бъде учредена наново по начин, който да изключва уродливи явления като Делян Пеевски, сарайския модел и веригите от зависимости, които сътвори ГЕРБ през последните години.
Идва Пеевски тук и с цялата си наглост ми казва: Тази страна е моя! Този символен град е мой и аз ще правя каквото си искам тук!

Надявам се, че търновци ще осъзнаят значението и размера на една такава провокация и ще вземат правилното решение на изборите в неделя. Ние, търновци, сме отговорни през цяла България.

Очаквате ли купен вот?

Делян Пеевски има много щабове в областта, особено там, където има повече хора от малцинствата и смесени търновски райони. Сами разбирате мащабите на кампанията му в този район. Той по някакъв начин удря по най-слабите. Парадоксът е, че вината за състоянието на хората, които той иска да гласуват за него, е точно негова.
Бедни и зависими хора, които биват държани в един електорален резервоар, кранчето на който се управлява от няколко души, които да го използват за собственото си облагодетелстване и обогатяване. Хора, които буквално са принуждавани да гласуват. На това трябва да бъде сложен край.

Трети избори за една година, това е прецедент в българската история, очаквате ли сериозна промяна?

Не ми се иска да мисля за вариант, в който ГЕРБ са отново на власт и не ми се иска да мисля за вариант, в който няма правителство. Ако след всичко, което излезе за ГЕРБ в последните 6 месеца, хората отново ги изберат като първа политическа сила, аз не знам какво да мисля. Разчитам, че българите сме се събудили най-накрая.

От друга страна, да няма правителство означава да няма бюджет. В никакъв случай не бива да се стига до вариант, в който да не бъде сформирано правителство. За това реформаторските парии, партиите на протеста, трябва да направят всичко възможно да имат мнозинство и да успеят с цената на принципни компромиси да формират правителство, което да извади страната от икономическата и ковид кризата. Това е задължително! Ако ГЕРБ дойдат на власт, може би аз ще съм поредният, който ще емигрира.

]]>
offnews@offnews.bg (Станко Гогев) https://offnews.bg//interviu/firmite-na-vlastta-rabotiat-bez-regulatcii-i-bez-konkurentcia-764337.html Mon, 8 Nov 2021 16:01:27 +0200
Радан Кънев: Основна заплаха за подрастващите е все по-яростно разтворената социална ножица https://offnews.bg//interviu/radan-kanev-osnovna-zaplaha-za-podrastvashtite-e-vse-po-iarostno-razt-763997.html Радан Кънев е член на Европейския парламент, избран от листата на Демократична България през май 2019 г. Член е на групата на Европейската народна партия. Участва в Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по петиции и Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Разговаряме с него по повод инициативата на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“, с която каним кандидати за народни представители и граждански активни личности да се включат в надпартийното обединение в полза на децата на България.

Кои са най-важните европейски документи, свързани с децата, които са приети напоследък от ЕП?

На 26-и май 2021 г., парламентарният комитет JURI проведе работно заседание на тема „Интегриране на правата на децата в законодателството на ЕС“, целящо изследване на възможностите за създаване на „тест за правата на децата“ на базата на съществуващи правила за оценка на въздействието на законодателни предложения (https://www.europarl.europa.eu/committees/en/workshop-on-mainstreaming-children-s-rig/product-details/20210517WKS03581).

На 24-и май 2021 г., ЕК публикува стратегическа рамка за защита на правата на децата и подобрен достъп до основни услуги за уязвими деца („Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата“). Стратегията е фокусирана върху шест тематични области: 1) Насърчаване на участието на децата в политическия и демократичен процес;

2) социално-икономическо включване, борба срещу крайната детска бедност и създаване на подходящи за децата общества, здравни и образователни системи;

3) Борба с насилието срещу деца;

4) Правна система, съобразена с правата и нуждите на децата;

5) Безопасна за деца дигитална и информационна среда;

6) Подкрепа от страна на ЕС на правата на деца в световен мащаб, включително в кризи и конфликти.

Заедно със Стратегията, ЕК е публикувала предложение за препоръка на Съвета относно създаването на Европейска гаранция за децата. Гаранцията цели да предостави инструменти и насоки на държави членки за подкрепа на уязвими деца чрез гарантиране на определени ключови услуги.

На 11-и март, 2021 г., ЕП одобрява резолюция за права на децата предвид Стратегията на ЕС за права на детето (2021/2523(RSP)). Резолюцията призовава за действие от страна на Съвета, Европейската комисия и държавите членки с цел преодоляване на основните предизвикателства в областта.

Предстои да се приеме Европейската стратегия за правата на детето, а България вече трета година няма своя – според вас важно ли е 47-ото народно събрание да приеме този документ?

Разбира се, че е важно. Но у нас този въпрос е изкривен от всеобхватната токсична пропаганда и дебатът е изключително труден. Не съм оптимист, че решение ще се намери скоро.

Обсъжда ли Европарламентът въпроси, свързани с децата, и как се стига до съгласие, когато се взимат стратегически решения ?

Съгласието по тези въпроси в ЕП е сравнително широко и се постига лесно. Темата не е разделяща, единствено крайната „десница“ в лицето на групата ИД („Идентичност и Демокрация“) страни от консенсуса. Но тази група като цяло е подвластна на конспиративни теории и пропагандни клишета, това е част от „идентичността“ й.

Мога да дам много примери за решения и дебати в ЕП, в които темата за децата е обединявала, а не разделяла партиите. Съвсем наскоро, ЕП, чрез комисиите по правата на човека (DROI) и по развитието (DEVE), обсъдиха начините, по които Европейският съюз може да увеличи усилията си за насърчаване на целта на ООН за образование за всички и да смекчи тревожното въздействие на пандемията Covid-19 върху образованието на децата по света. Ще бъде изготвен доклад за бъдеща инициатива.

Европейският комисар по международните партньорства, Юта Урпилайнен, наскоро предложи да се увеличи делът на общото финансиране, налично за сътрудничество в областта на образованието, от 7 на 10%,чрез финансовия инструмент NDICI-Global Europe, който цели да допринесе за предоставянето на основни социални услуги, включително образование в страните партньори.

Давид Лега (ЕНП, Швеция), съпредседател на Интергрупата за правата на детето и докладчик за комисиите AFET и DROI, подчерта, че „в много развиващи се страни училището е подслон, истинско убежище, особено за момичетата“, за децата, които иначе биха могли да бъдат наети от армията или да се оженят рано.

Разбира се, от единството на декларативно ниво до национално законодателство в страните-членки (и социалната политика, и образованието, са преимуществено национална компетентност) има много път, който невинаги бива извървян.

В ЕП има различни тематични интергрупи – на какъв принцип работят и как се сближават мненията на техните членове?

Тематичните групи са чудесна възможност за допълнително взаимодействие на депутатите в ЕП, независимо от политическото семейство към което принадлежат (а в някой случаи дори отсъства такова). Въпросните интергрупи се формират на база на взаимно съгласие между дадена група членове на Европейския парламент, които имат съвместен интерес или експертиза по дадена тема, с цел провеждане на неофициална размяна на мнения, което често подпомага работа ни в съответните комитети. Понякога интергрупите работят върху теми, които нямат директна връзка с конкретни настоящи досиета, а по-скоро се обединяват около важността на даден въпрос/проблем/тема, като целта е да насърчат институциите да им обърнат внимание или в най-добрият случай да ги застъпят в програмата на Парламента. Интергрупите са добър конектор също и за контактите между членовете на ЕП и гражданското общество.

Ето няколко от тях, които са работили по теми, свързани по един или друг начин с политики за децата: Child’s rights, Social economy, Fight against poverty

Когато се прави оценка на въздействието на закони, стратегии, регламенти, директиви, дали се взима предвид ефектът върху децата?

Европейския стълб на социалните права предвижда 20 основни принципа и права за изграждането на справедливи пазари на труда и системи за социална закрила. Принцип номер 11 „Грижи и подкрепа за децата“ е насочен към следните права:

1) Право на достъпно ранно образование и грижи с добро качество;

2) Право на закрила от бедността и право на специални мерки за насърчаване на равните възможности за деца от семейства в неравностойно положение.

Ева Копач, заместник председател на Парламента, e Координатор на ЕП по правата на децата – координаторът подкрепя работата на ЕП с цел правата на детето да бъдат взети предвид при оформянето и прилагането на законодателството на ЕС (https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/en/be-heard/coordinator-on-children-rights/children-rights).

Вие лично участвали ли сте в създаването и обсъждането на документ или акт на ЕП, който е пряко свързан с политики за децата?

Разбира се, аз съм член на Комисията по заетост и социална политика (EMPL) и голяма част от работата ни е свързана с децата. Активно участвах в работата по Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата (Child Guarantee).

Работих като докладчик от страна на ЕНП (Shadow Rapporteur) по доклада за насоките на политиката за заетост (Report on the proposal for a Council decision on guidelines for the employment policies of the Member States), със специален акцент върху уязвимите групи, а именно децата. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2021-0262_EN.html#title2

В България предстоят парламентарни избори, кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

Инвестиция в бъдещето им от образование през здравеопазване. Основната заплаха за подрастващите в момента е все по-яростно разтворената социална ножица. Това е изключително сериозен проблем, защото задълбочава и без това сериозните неравенства и създава риск от лишаване на цели групи деца от възможността за качествен живот, поставя стоп-линия на бъдещото им развитие, поради факта, че социално и семейно нямат необходимите условия, които да им създадат възможности, независимо от потенциала. В този смисъл ключовата задача на едно здраво общество е да създава благоприятна социално-обществена среда, в която децата да имат сходен старт, да бъдат защитени, здрави и насърчени да се образоват и развиват. Би следвало това да започне от идентифициране на реалните проблеми и предизвикателства, които водят до несигурност, социално изключване или неефективно образование, което не е съобразено с новите реалности и рязко променящия се свят. Основната ни задача като политици е да подготвим децата ни за новите реалности и за бъдещия технологичен и дигитален свят, а дори и за здравните предизвикателства, които по всичко изглежда, че са тук, за да останат…

Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

Възможно е, надявам се, по социални въпроси. Изключвам крайните националисти, които са склонни да разделят децата по етнически и расов признак и да допускат деца да бъдат „наказвани“ за греховете – реални или предполагаеми, на родителите им.

По отношение на правата на детето, както вече отбелязах, съм скептичен на този етап на развитие на медийната ни среда и политическия диалог. Голяма част от политиците ни и партиите ни се огъват пред всяка пропагандна кампания и нямат нужния кураж, за да бъдат лидери на общественото мнение, а не слуги на жълтите медии.

Бихте ли се включили в „Парламентарна група за децата“ и каква лична инициатива бихте поели?

Аз имам удоволствието да работя в двете комисии, които имат директно отношение към проблемите на децата – ЕМПЛ и PETI, а дори работата ми в комисията по околна среда и здраве, с различни организации, вкл. Червения кръст, така че аз вече съм силно ангажиран с генералните проблеми на ниво социален и здравен аспект.

В каква България бихте искали да расте вашето дете?

Вярвам, че на почти 13 години, Борис вече има свой отговор на този въпрос. И мисля, че неговият отговор е по-добър от моя. Водили сме много разговори по такива теми. И се радвам, че в него не виждам остатъците от дискриминационно мислене, които усещам в себе си.

*Текстът е препечатан от Националната мрежа за децата (НМД)

]]>
Радан Кънев е член на Европейския парламент, избран от листата на Демократична България през май 2019 г. Член е на групата на Европейската народна партия. Участва в Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по петиции и Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Разговаряме с него по повод инициативата на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“, с която каним кандидати за народни представители и граждански активни личности да се включат в надпартийното обединение в полза на децата на България.

Кои са най-важните европейски документи, свързани с децата, които са приети напоследък от ЕП?

На 26-и май 2021 г., парламентарният комитет JURI проведе работно заседание на тема „Интегриране на правата на децата в законодателството на ЕС“, целящо изследване на възможностите за създаване на „тест за правата на децата“ на базата на съществуващи правила за оценка на въздействието на законодателни предложения (https://www.europarl.europa.eu/committees/en/workshop-on-mainstreaming-children-s-rig/product-details/20210517WKS03581).

На 24-и май 2021 г., ЕК публикува стратегическа рамка за защита на правата на децата и подобрен достъп до основни услуги за уязвими деца („Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата“). Стратегията е фокусирана върху шест тематични области: 1) Насърчаване на участието на децата в политическия и демократичен процес;

2) социално-икономическо включване, борба срещу крайната детска бедност и създаване на подходящи за децата общества, здравни и образователни системи;

3) Борба с насилието срещу деца;

4) Правна система, съобразена с правата и нуждите на децата;

5) Безопасна за деца дигитална и информационна среда;

6) Подкрепа от страна на ЕС на правата на деца в световен мащаб, включително в кризи и конфликти.

Заедно със Стратегията, ЕК е публикувала предложение за препоръка на Съвета относно създаването на Европейска гаранция за децата. Гаранцията цели да предостави инструменти и насоки на държави членки за подкрепа на уязвими деца чрез гарантиране на определени ключови услуги.

На 11-и март, 2021 г., ЕП одобрява резолюция за права на децата предвид Стратегията на ЕС за права на детето (2021/2523(RSP)). Резолюцията призовава за действие от страна на Съвета, Европейската комисия и държавите членки с цел преодоляване на основните предизвикателства в областта.

Предстои да се приеме Европейската стратегия за правата на детето, а България вече трета година няма своя – според вас важно ли е 47-ото народно събрание да приеме този документ?

Разбира се, че е важно. Но у нас този въпрос е изкривен от всеобхватната токсична пропаганда и дебатът е изключително труден. Не съм оптимист, че решение ще се намери скоро.

Обсъжда ли Европарламентът въпроси, свързани с децата, и как се стига до съгласие, когато се взимат стратегически решения ?

Съгласието по тези въпроси в ЕП е сравнително широко и се постига лесно. Темата не е разделяща, единствено крайната „десница“ в лицето на групата ИД („Идентичност и Демокрация“) страни от консенсуса. Но тази група като цяло е подвластна на конспиративни теории и пропагандни клишета, това е част от „идентичността“ й.

Мога да дам много примери за решения и дебати в ЕП, в които темата за децата е обединявала, а не разделяла партиите. Съвсем наскоро, ЕП, чрез комисиите по правата на човека (DROI) и по развитието (DEVE), обсъдиха начините, по които Европейският съюз може да увеличи усилията си за насърчаване на целта на ООН за образование за всички и да смекчи тревожното въздействие на пандемията Covid-19 върху образованието на децата по света. Ще бъде изготвен доклад за бъдеща инициатива.

Европейският комисар по международните партньорства, Юта Урпилайнен, наскоро предложи да се увеличи делът на общото финансиране, налично за сътрудничество в областта на образованието, от 7 на 10%,чрез финансовия инструмент NDICI-Global Europe, който цели да допринесе за предоставянето на основни социални услуги, включително образование в страните партньори.

Давид Лега (ЕНП, Швеция), съпредседател на Интергрупата за правата на детето и докладчик за комисиите AFET и DROI, подчерта, че „в много развиващи се страни училището е подслон, истинско убежище, особено за момичетата“, за децата, които иначе биха могли да бъдат наети от армията или да се оженят рано.

Разбира се, от единството на декларативно ниво до национално законодателство в страните-членки (и социалната политика, и образованието, са преимуществено национална компетентност) има много път, който невинаги бива извървян.

В ЕП има различни тематични интергрупи – на какъв принцип работят и как се сближават мненията на техните членове?

Тематичните групи са чудесна възможност за допълнително взаимодействие на депутатите в ЕП, независимо от политическото семейство към което принадлежат (а в някой случаи дори отсъства такова). Въпросните интергрупи се формират на база на взаимно съгласие между дадена група членове на Европейския парламент, които имат съвместен интерес или експертиза по дадена тема, с цел провеждане на неофициална размяна на мнения, което често подпомага работа ни в съответните комитети. Понякога интергрупите работят върху теми, които нямат директна връзка с конкретни настоящи досиета, а по-скоро се обединяват около важността на даден въпрос/проблем/тема, като целта е да насърчат институциите да им обърнат внимание или в най-добрият случай да ги застъпят в програмата на Парламента. Интергрупите са добър конектор също и за контактите между членовете на ЕП и гражданското общество.

Ето няколко от тях, които са работили по теми, свързани по един или друг начин с политики за децата: Child’s rights, Social economy, Fight against poverty

Когато се прави оценка на въздействието на закони, стратегии, регламенти, директиви, дали се взима предвид ефектът върху децата?

Европейския стълб на социалните права предвижда 20 основни принципа и права за изграждането на справедливи пазари на труда и системи за социална закрила. Принцип номер 11 „Грижи и подкрепа за децата“ е насочен към следните права:

1) Право на достъпно ранно образование и грижи с добро качество;

2) Право на закрила от бедността и право на специални мерки за насърчаване на равните възможности за деца от семейства в неравностойно положение.

Ева Копач, заместник председател на Парламента, e Координатор на ЕП по правата на децата – координаторът подкрепя работата на ЕП с цел правата на детето да бъдат взети предвид при оформянето и прилагането на законодателството на ЕС (https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/en/be-heard/coordinator-on-children-rights/children-rights).

Вие лично участвали ли сте в създаването и обсъждането на документ или акт на ЕП, който е пряко свързан с политики за децата?

Разбира се, аз съм член на Комисията по заетост и социална политика (EMPL) и голяма част от работата ни е свързана с децата. Активно участвах в работата по Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата (Child Guarantee).

Работих като докладчик от страна на ЕНП (Shadow Rapporteur) по доклада за насоките на политиката за заетост (Report on the proposal for a Council decision on guidelines for the employment policies of the Member States), със специален акцент върху уязвимите групи, а именно децата. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2021-0262_EN.html#title2

В България предстоят парламентарни избори, кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

Инвестиция в бъдещето им от образование през здравеопазване. Основната заплаха за подрастващите в момента е все по-яростно разтворената социална ножица. Това е изключително сериозен проблем, защото задълбочава и без това сериозните неравенства и създава риск от лишаване на цели групи деца от възможността за качествен живот, поставя стоп-линия на бъдещото им развитие, поради факта, че социално и семейно нямат необходимите условия, които да им създадат възможности, независимо от потенциала. В този смисъл ключовата задача на едно здраво общество е да създава благоприятна социално-обществена среда, в която децата да имат сходен старт, да бъдат защитени, здрави и насърчени да се образоват и развиват. Би следвало това да започне от идентифициране на реалните проблеми и предизвикателства, които водят до несигурност, социално изключване или неефективно образование, което не е съобразено с новите реалности и рязко променящия се свят. Основната ни задача като политици е да подготвим децата ни за новите реалности и за бъдещия технологичен и дигитален свят, а дори и за здравните предизвикателства, които по всичко изглежда, че са тук, за да останат…

Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

Възможно е, надявам се, по социални въпроси. Изключвам крайните националисти, които са склонни да разделят децата по етнически и расов признак и да допускат деца да бъдат „наказвани“ за греховете – реални или предполагаеми, на родителите им.

По отношение на правата на детето, както вече отбелязах, съм скептичен на този етап на развитие на медийната ни среда и политическия диалог. Голяма част от политиците ни и партиите ни се огъват пред всяка пропагандна кампания и нямат нужния кураж, за да бъдат лидери на общественото мнение, а не слуги на жълтите медии.

Бихте ли се включили в „Парламентарна група за децата“ и каква лична инициатива бихте поели?

Аз имам удоволствието да работя в двете комисии, които имат директно отношение към проблемите на децата – ЕМПЛ и PETI, а дори работата ми в комисията по околна среда и здраве, с различни организации, вкл. Червения кръст, така че аз вече съм силно ангажиран с генералните проблеми на ниво социален и здравен аспект.

В каква България бихте искали да расте вашето дете?

Вярвам, че на почти 13 години, Борис вече има свой отговор на този въпрос. И мисля, че неговият отговор е по-добър от моя. Водили сме много разговори по такива теми. И се радвам, че в него не виждам остатъците от дискриминационно мислене, които усещам в себе си.

*Текстът е препечатан от Националната мрежа за децата (НМД)

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/radan-kanev-osnovna-zaplaha-za-podrastvashtite-e-vse-po-iarostno-razt-763997.html Fri, 5 Nov 2021 09:51:16 +0200
Тони Димов: Една петилетка имитация на регулаторна реформа в България https://offnews.bg//interviu/toni-dimov-edna-petiletka-imitatcia-na-regulatorna-reforma-v-balgaria-764017.html Г-н Димов, днес се навършват 5 г., откакто стартира регулаторната реформа. Като човек, който полага толкова усилия за нея, ще празнувате ли?

Краткият отговор е не, защото нямаме поводи за това.

Всяка година около 4 ноември с Вас си говорим за качество на законодателството, за промените в българското нормотворчество, за оценката на въздействието и обществените консултации и т.н. Тази година, обаче, тази дата е специална защото отбелязваме първата петилетка от регулаторната реформа, която започна на 4 ноември 2016 г. и изглеждаше почти като велика октомврийска революция в законодателството ни по аналогия със 7 ноември. Тя е специална и защото здравната, политическата и икономическата ситуация у нас са изключително променени, непредвидими и дори трудни за осмисляне в момента.

А дългият отговор какъв е?

Неслучайно казах, че днес отбелязваме, а не честваме първите 5 години защото нямаме повод за празнуване и то по много причини. Регулаторната реформа у нас се изроди в имитация на радикална промяна във вземането на решения относно законодателството и направо в аномалия. От преди началото на реформата не сме спирали да говорим при всякакви правителства и премиери, че оценката на въздействието и обществените консултации са най-мощните генератори на доверие между общество и държава и ако те не се прилагат пълноценно това доверие се загубва. Как мислите защо сме на последно място по ваксинация срещу КОВИД – 19?

Какво искате да кажете, каква е връзката между регулаторната реформа и ваксинацията?

Пряка. Днес у нас не просто липсва доверие в държавата от страна на нейните граждани, а връзката между тях е счупена. До преди пандемията представяхме лошото законодателство, когато не е пълноценно оценено, експертно обосновано и консултирано с адресатите си, с безумните решения на нашите властимащи, които примерно ни караха да представяме на администрацията документи, които тя самата издава и други подобни. Днес цялото това дългогодишно лошо законодателстване ни доведе до пълно недоверие на хората в управляващите, във всичко което те казват и правят. Най-жалкото обаче е, че днес тази скъсана връзка води до загуба на най-ценното човешкото здраве и живот. Не знам дали забелязахте в последните няколко дни управляващите почнаха да се хващат за ръце „на хорце“ и да ни се молят като малки деца да слагаме маски и да се ваксинираме. Не персонализирам и политизирам, но тези властващи, които сега носят отговорността за пандемията усещат безпомощността на държавата загубила авторитета и вярата на своите граждани. И това е във възможно най-крайната ситуация, когато недоверието е буквално живото застрашаващо.

Не се ли промениха или не очаквате ли положителна промяна при новите законодатели и управляващи?

Знаете ли многото избори тази година особено парламентарни, показаха едно: колко е важно да имаме солидна и ефективно действаща система, гарантираща обективност на вземането на решения по регулиране. Ние гражданите сложихме маските, а при повечето политически партии, особено старите, но и новите маските паднаха и се получи маскарад. Зареди се върволица от байганьовци, хитреци, тарикати и всякакви други национално и световно неизвестни герои, които искат да стават депутати. Да се докопат до властта или да се превърнат в инструмента, чрез който техните висшестоящи да станат властимащи без дори и в най-смелите си мечти да са си представяли, че това е възможно, камо ли да са се подготвяли. За доказване на особени знания, умения и интелект, интегритет, честност и почтеност тук изобщо не може да става дума. И тази тенденция на спортисти, перкусионисти, съдии но по футбол не по магистрати или джудисти вместо юристи народни представители ще продължи. Единственото спасение са много ясни и стриктно спазвани правила и стандарти за качествено регулиране, които неподготвените и непригодните лица не биха могли да спазят и покрият.

Какво ще кажете за „новите“ партии?

От гледна точка на регулаторната реформа – те са същите като старите. Тук мога да ви разкажа кратката история за „набързо угасналия лъч светлина“. 45-то Народно събрание се опита да преодолее един от най-големите абсурди на нашата регулаторна реформа. Най-представителният и обществен орган, какъвто е НС, през всичките 5 години до момента упорито отказваше да се допитва до своите избиратели, като не провеждаше обществени консултации в структуриран вид. Тази безумна празнота бе запълнена с Правилника за организацията и дейността на 45-то Народно събрание (с новата ал. 7 на чл. 76). Според него за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел "Обществени консултации", в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации.

Поради краткия живот на 45-то НС тази промяна не можа да бъде приложена на практика. И знаете и какво се случи след това?

Какво?

В първите дни на работата на 46-то НС на неговия сайт бе създаден нов раздел „Обществени консултации“, на който се публикуваха внесените от депутати законопроекти и бе създадена възможност за публикуване на становища по тях от всяко заинтересовано лице. В новия Правилник за организацията и дейността на 46-то Народно събрание, обаче въпросният текст, според който за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по Закона за нормативните актове леко изчезна. Вместо това бе върната старата обща формулировка, според която „Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.“ Представяте ли си за каква наглост и страх става дума?

Т.е. пак никакви съществени промени?

В 45-то НС новите избраници съвсем леко открехнаха вратата за малко повече демократичност на законодателния процес, който се развива по тяхна инициатива, но поради краткия му живот никой от нас гражданите не можа да мине през нея. И тъкмо в 46-то се създаде такава възможност и новите народни представители побързаха да я затворят пред очите ни осъзнали своята „огромна грешка“, която ще им попречи бързо да приемат едно или две политически или популистки закончета. И това бяха основно хора новите партии, тези на протеста или на промяната и не знам още как се наричат …

Така че битката между Tѐsla-та и Тесла̀та, за която си говорихме на първата година от началото на регулаторната реформа в България не просто продължава, а започва от самото начало защото трябва да стане част от „промяната“ …


Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема «Оценка на въздействието» главен асистент по право на Европейския съюз от 2018 г. в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.

]]>
Г-н Димов, днес се навършват 5 г., откакто стартира регулаторната реформа. Като човек, който полага толкова усилия за нея, ще празнувате ли?

Краткият отговор е не, защото нямаме поводи за това.

Всяка година около 4 ноември с Вас си говорим за качество на законодателството, за промените в българското нормотворчество, за оценката на въздействието и обществените консултации и т.н. Тази година, обаче, тази дата е специална защото отбелязваме първата петилетка от регулаторната реформа, която започна на 4 ноември 2016 г. и изглеждаше почти като велика октомврийска революция в законодателството ни по аналогия със 7 ноември. Тя е специална и защото здравната, политическата и икономическата ситуация у нас са изключително променени, непредвидими и дори трудни за осмисляне в момента.

А дългият отговор какъв е?

Неслучайно казах, че днес отбелязваме, а не честваме първите 5 години защото нямаме повод за празнуване и то по много причини. Регулаторната реформа у нас се изроди в имитация на радикална промяна във вземането на решения относно законодателството и направо в аномалия. От преди началото на реформата не сме спирали да говорим при всякакви правителства и премиери, че оценката на въздействието и обществените консултации са най-мощните генератори на доверие между общество и държава и ако те не се прилагат пълноценно това доверие се загубва. Как мислите защо сме на последно място по ваксинация срещу КОВИД – 19?

Какво искате да кажете, каква е връзката между регулаторната реформа и ваксинацията?

Пряка. Днес у нас не просто липсва доверие в държавата от страна на нейните граждани, а връзката между тях е счупена. До преди пандемията представяхме лошото законодателство, когато не е пълноценно оценено, експертно обосновано и консултирано с адресатите си, с безумните решения на нашите властимащи, които примерно ни караха да представяме на администрацията документи, които тя самата издава и други подобни. Днес цялото това дългогодишно лошо законодателстване ни доведе до пълно недоверие на хората в управляващите, във всичко което те казват и правят. Най-жалкото обаче е, че днес тази скъсана връзка води до загуба на най-ценното човешкото здраве и живот. Не знам дали забелязахте в последните няколко дни управляващите почнаха да се хващат за ръце „на хорце“ и да ни се молят като малки деца да слагаме маски и да се ваксинираме. Не персонализирам и политизирам, но тези властващи, които сега носят отговорността за пандемията усещат безпомощността на държавата загубила авторитета и вярата на своите граждани. И това е във възможно най-крайната ситуация, когато недоверието е буквално живото застрашаващо.

Не се ли промениха или не очаквате ли положителна промяна при новите законодатели и управляващи?

Знаете ли многото избори тази година особено парламентарни, показаха едно: колко е важно да имаме солидна и ефективно действаща система, гарантираща обективност на вземането на решения по регулиране. Ние гражданите сложихме маските, а при повечето политически партии, особено старите, но и новите маските паднаха и се получи маскарад. Зареди се върволица от байганьовци, хитреци, тарикати и всякакви други национално и световно неизвестни герои, които искат да стават депутати. Да се докопат до властта или да се превърнат в инструмента, чрез който техните висшестоящи да станат властимащи без дори и в най-смелите си мечти да са си представяли, че това е възможно, камо ли да са се подготвяли. За доказване на особени знания, умения и интелект, интегритет, честност и почтеност тук изобщо не може да става дума. И тази тенденция на спортисти, перкусионисти, съдии но по футбол не по магистрати или джудисти вместо юристи народни представители ще продължи. Единственото спасение са много ясни и стриктно спазвани правила и стандарти за качествено регулиране, които неподготвените и непригодните лица не биха могли да спазят и покрият.

Какво ще кажете за „новите“ партии?

От гледна точка на регулаторната реформа – те са същите като старите. Тук мога да ви разкажа кратката история за „набързо угасналия лъч светлина“. 45-то Народно събрание се опита да преодолее един от най-големите абсурди на нашата регулаторна реформа. Най-представителният и обществен орган, какъвто е НС, през всичките 5 години до момента упорито отказваше да се допитва до своите избиратели, като не провеждаше обществени консултации в структуриран вид. Тази безумна празнота бе запълнена с Правилника за организацията и дейността на 45-то Народно събрание (с новата ал. 7 на чл. 76). Според него за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел "Обществени консултации", в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации.

Поради краткия живот на 45-то НС тази промяна не можа да бъде приложена на практика. И знаете и какво се случи след това?

Какво?

В първите дни на работата на 46-то НС на неговия сайт бе създаден нов раздел „Обществени консултации“, на който се публикуваха внесените от депутати законопроекти и бе създадена възможност за публикуване на становища по тях от всяко заинтересовано лице. В новия Правилник за организацията и дейността на 46-то Народно събрание, обаче въпросният текст, според който за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по Закона за нормативните актове леко изчезна. Вместо това бе върната старата обща формулировка, според която „Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.“ Представяте ли си за каква наглост и страх става дума?

Т.е. пак никакви съществени промени?

В 45-то НС новите избраници съвсем леко открехнаха вратата за малко повече демократичност на законодателния процес, който се развива по тяхна инициатива, но поради краткия му живот никой от нас гражданите не можа да мине през нея. И тъкмо в 46-то се създаде такава възможност и новите народни представители побързаха да я затворят пред очите ни осъзнали своята „огромна грешка“, която ще им попречи бързо да приемат едно или две политически или популистки закончета. И това бяха основно хора новите партии, тези на протеста или на промяната и не знам още как се наричат …

Така че битката между Tѐsla-та и Тесла̀та, за която си говорихме на първата година от началото на регулаторната реформа в България не просто продължава, а започва от самото начало защото трябва да стане част от „промяната“ …


Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема «Оценка на въздействието» главен асистент по право на Европейския съюз от 2018 г. в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.

]]>
offnews@offnews.bg (Владимир Йончев) https://offnews.bg//interviu/toni-dimov-edna-petiletka-imitatcia-na-regulatorna-reforma-v-balgaria-764017.html Thu, 4 Nov 2021 15:31:22 +0200
Тома Биков: Ако партиите не са готови да се съобразят с ГЕРБ, ще имат възможността да се провалят още веднъж https://offnews.bg//interviu/toma-bikov-ako-partiite-ne-sa-gotovi-da-se-saobraziat-s-gerb-shte-i-763963.html Тома Биков е журналист, политик и депутат от ГЕРБ в последните три парламента. Роден е в Бургас през 1980 г. Завършил е „Актьорство за драматичен театър“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Като журналист е работил е за "Гласове", БНТ и Re:TV, а в Народното събрание бе председател на Комисията по култура и медии.

- Г-н Биков, предизборната кампания дотук като че не произвежда много нови послания в сравнение с предишните две. Какво е различното, което сега бихте казали на избирателите си?

- Вярно е, че няма много нови послания. Да кажем нещо различно, не зависи само от нас. Ние казваме това, което казвахме още преди изборите от 4 април. Тогава предупреждавахме, че ако бъде счупен политическият диалог, страната ще влезе в политическа криза във времена на здравни, икономически, социални и геополитически предизвикателства. Днес казваме, че нито един проблем пред българското общество няма да започне да се решава, ако не излезем от политическата криза.

За съжаление, голяма част от основните политически сили повтарят това, което повтаряха и преди изборите на 4 април, и преди изборите на 11 юли. След като всеки прави същото, защо да очакваме да се случи нещо различно? В този контекст, различното при нас е кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Според мен, единственият шанс България да има сравнително стабилно редовно управление след предстоящите избори е той да бъде избран за президент. Подобен сценарий би променил коренно политическата атмосфера в страната и би дал възможност за изход от настоящата ситуация. Това е причината да не издигнем тясно партийна кандидатура, а човек, който има потенциал да бъде не страна в спора между партиите, а медиатор на политическия процес.

- Имате ли индикации, че партиите биха били по-отворени към ГЕРБ след третия вот за годината и ако да, на какво се основават те?

- Партиите, които в последните два парламента провалиха опитите за водене на нормален политически диалог, вече плащат цената за своята безотговорност. Затова и тяхната подкрепа се срина силно и това даде възможност за поява на нов политически проект в лицето на „Продължаваме промяната”. Доколко лидерите на тези партии имат потенциала да осъзнаят негативния опит, който натрупаха през последните месеци, предстои да видим. Това, което знам е, че ГЕРБ съществува, голям е и няма да изчезне. Ако те не са готови да се съобразят с тези факти, то ще имат възможността да се провалят още веднъж. За съжаление, по този начин ще провалят и редица възможности за българското общество.

- Вечна тема преди избори: коалиция с кого при двете хипотези – с Ваш и с чужд мандат?

- Разговор с всеки. Коалиция с онези, с които можем да постигнем съгласие по важните теми в дневния ред на обществото. Подкрепа - да, но за разумни предложения и след като бъде поискана възпитано. Всяка обида към нас е обида към нашите избиратели и унищожава възможностите за евентуална подкрепа. Колкото до мандата, той не е нито наш, нито чужд, а на българските граждани, които го дават с подкрепата си.

- Кой е кандидатът за премиер, който ще излъчи ГЕРБ?

- Подходящият за ситуацията, в която ще бъдем след изборите.

- Ако бъде съставен кабинет без ГЕРБ, каква роля ще има партията в парламента?

- На конструктивна опозиция в един парламент, който отново не е разчел правилно вота на избирателите и не се е съобразил с него. Ако се случи така, то няма да е за пръв път през тази година.

- Канадското гражданство на Кирил Петков законов, политически или морален проблем е?

- Конституционен – оттам е морален, законов и политически.

- Вие сте кандидат в столичния 24 МИР за пореден път – какво искате да свършите за района и с какво се гордеете от работата си там?

- 24 МИР обхваща част от центъра на София и част от периферията. Това са две много различни Софии. Вниманието ми е насочено повече към периферията, където има значими проблеми като липса на канализация и по-слаб достъп до възможности. Едно от големите ми разочарования е, че служебният кабинет премахна проектите за изграждане на канализация от Плана за възстановяване и устойчивост за едни от периферните квартали на София. Не зная защо си мислят, че по този начин наказват нас. Всъщност наказват хората, които живеят в тези квартали.

- От предишните мандати остана незавършена реформата в медийното законодателство. Като член на медийната комисия бяхте активна страна в този процес. Защо не подкрепихте варианта субсидията на обществените медии да е % от БВП, респ. БНТ и БНР да се радват на финансова независимост. Независими медии – силна демокрация! Нали многократно ГЕРБ се обявява и за двете?

- Промените на Закона за радио и телевизия, които бяха готови в края на мандата на 44-ото Народно събрание, предвиждат нов модел за финансиране на обществените медии. В същото време се предвиждаха и контролни механизми за изразходването на тези средства. За съжаление, времето не ни стигна, за да приемем този закон. Според мен, в голямата си част, той щеше да бъде подкрепен от всички политически сили, защото беше сравнително добре балансиран.

Колкото до фиксиран процент от БВП за бюджета на обществените медии, то подобна стъпка би отворила разговор и за други фиксирани проценти в бюджета. Този въпрос не е само медиен, но и бюджетен. Лично аз смятам, че обществените медии са най-независимите от политически и корпоративен натиск в момента. Моето мнение е, че те трябва да получат по-голямо финансиране, защото обществените им функции са много по-широки, отколкото тези на частните медии. Освен да осигурят плурализъм на мненията, те имат задачата и да произвеждат културна среда, което в дългосрочен план, дори е по-важната им функция. За съжаление, тази тяхна роля не винаги е отчитана, както от държавата, така и от обществото. Затова една от целите ми в следващия парламент ще бъде да се осигури много по-голямо целево финансиране за филмовите продукции на БНТ и за оркестрите на БНР.

Друг важен въпрос е дигитализацията на архива на обществените медии. Там се намира голяма част от историята на България от последните близо 90 години и тази история трябва да бъде съхранена. Казвам това, за да подчертая, че обществените медии не са само публицистичните предавания, които така или иначе ще продължат да съществуват, но са и нещо много по-голямо и по-важно. Надявам се, че в следващия парламент ще имаме възможност да решим поне част от тези проблеми.

- Как се отнасяте към финансирането на медии чрез министерства и други държавни структури?

- Това финансиране се случва чрез европрограми, в които има предвидени пари за популяризиране. В последния парламент от "Има такъв народ" предложиха такъв тип финансиране да отпадне изобщо. Чисто технически това е трудно, но не и невъзможно. Друг е въпросът, доколко такъв ход ще се отрази позитивно на медийната среда в България, която и без това страда от хроничен недостиг на средства заради малкия пазар. Аз съм готов да вляза в такъв разговор и дори да подкрепя такова решение, стига да бъдат изчислени внимателно всички рискове и изслушани всички гледни точки. Зная, че докато има такова финансиране, със сигурност ще има и недоволни. Сигурен съм, че и ако го премахнем, недоволните ще са много. Така че ще бъде по-добре да решим този въпрос разумно и без да очакваме да ни ръкопляскат.

- Одобрявате ли „журналистиката от джипа“?

- Това е една от многото форми на комуникация. Ако е една част от комуникацията я одобрявам и дори оценявам като интересна. Не одобрявам, когато изобщо няма форми на комуникация. Когато повечето ти брифинги приключват без въпроси или пък за пет години не си дал нито едно интервю на живо.

- Вашата позиция за зеления сертификат и трябва ли да се разшири още обхватът му? Ако допуснем, че в момента ГЕРБ управляваше, щеше ли той да бъде въведен и кога?

- Въвеждането на зеления сертификат трябваше да бъде обявено през лятото и да бъде дадена възможност на хората да се ваксинират до есента, когато трябваше да влезе в сила. Вместо това, служебният кабинет реши да затвори зелените коридори, да разпусне Националния оперативен щаб и ваксинационния щаб, да уволни директорите на едни от най-натоварените болници, да предизвика лекарски протести в „Пирогов”, да спре парите за работещите на първа линия медицински работници, да пенсионира проф. Кантарджиев и изобщо да демобилизира цялата здравна система. Всичко това ГЕРБ нямаше да направи.

Избори 2021

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Платено съдържание

]]>
Тома Биков е журналист, политик и депутат от ГЕРБ в последните три парламента. Роден е в Бургас през 1980 г. Завършил е „Актьорство за драматичен театър“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Като журналист е работил е за "Гласове", БНТ и Re:TV, а в Народното събрание бе председател на Комисията по култура и медии.

- Г-н Биков, предизборната кампания дотук като че не произвежда много нови послания в сравнение с предишните две. Какво е различното, което сега бихте казали на избирателите си?

- Вярно е, че няма много нови послания. Да кажем нещо различно, не зависи само от нас. Ние казваме това, което казвахме още преди изборите от 4 април. Тогава предупреждавахме, че ако бъде счупен политическият диалог, страната ще влезе в политическа криза във времена на здравни, икономически, социални и геополитически предизвикателства. Днес казваме, че нито един проблем пред българското общество няма да започне да се решава, ако не излезем от политическата криза.

За съжаление, голяма част от основните политически сили повтарят това, което повтаряха и преди изборите на 4 април, и преди изборите на 11 юли. След като всеки прави същото, защо да очакваме да се случи нещо различно? В този контекст, различното при нас е кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Според мен, единственият шанс България да има сравнително стабилно редовно управление след предстоящите избори е той да бъде избран за президент. Подобен сценарий би променил коренно политическата атмосфера в страната и би дал възможност за изход от настоящата ситуация. Това е причината да не издигнем тясно партийна кандидатура, а човек, който има потенциал да бъде не страна в спора между партиите, а медиатор на политическия процес.

- Имате ли индикации, че партиите биха били по-отворени към ГЕРБ след третия вот за годината и ако да, на какво се основават те?

- Партиите, които в последните два парламента провалиха опитите за водене на нормален политически диалог, вече плащат цената за своята безотговорност. Затова и тяхната подкрепа се срина силно и това даде възможност за поява на нов политически проект в лицето на „Продължаваме промяната”. Доколко лидерите на тези партии имат потенциала да осъзнаят негативния опит, който натрупаха през последните месеци, предстои да видим. Това, което знам е, че ГЕРБ съществува, голям е и няма да изчезне. Ако те не са готови да се съобразят с тези факти, то ще имат възможността да се провалят още веднъж. За съжаление, по този начин ще провалят и редица възможности за българското общество.

- Вечна тема преди избори: коалиция с кого при двете хипотези – с Ваш и с чужд мандат?

- Разговор с всеки. Коалиция с онези, с които можем да постигнем съгласие по важните теми в дневния ред на обществото. Подкрепа - да, но за разумни предложения и след като бъде поискана възпитано. Всяка обида към нас е обида към нашите избиратели и унищожава възможностите за евентуална подкрепа. Колкото до мандата, той не е нито наш, нито чужд, а на българските граждани, които го дават с подкрепата си.

- Кой е кандидатът за премиер, който ще излъчи ГЕРБ?

- Подходящият за ситуацията, в която ще бъдем след изборите.

- Ако бъде съставен кабинет без ГЕРБ, каква роля ще има партията в парламента?

- На конструктивна опозиция в един парламент, който отново не е разчел правилно вота на избирателите и не се е съобразил с него. Ако се случи така, то няма да е за пръв път през тази година.

- Канадското гражданство на Кирил Петков законов, политически или морален проблем е?

- Конституционен – оттам е морален, законов и политически.

- Вие сте кандидат в столичния 24 МИР за пореден път – какво искате да свършите за района и с какво се гордеете от работата си там?

- 24 МИР обхваща част от центъра на София и част от периферията. Това са две много различни Софии. Вниманието ми е насочено повече към периферията, където има значими проблеми като липса на канализация и по-слаб достъп до възможности. Едно от големите ми разочарования е, че служебният кабинет премахна проектите за изграждане на канализация от Плана за възстановяване и устойчивост за едни от периферните квартали на София. Не зная защо си мислят, че по този начин наказват нас. Всъщност наказват хората, които живеят в тези квартали.

- От предишните мандати остана незавършена реформата в медийното законодателство. Като член на медийната комисия бяхте активна страна в този процес. Защо не подкрепихте варианта субсидията на обществените медии да е % от БВП, респ. БНТ и БНР да се радват на финансова независимост. Независими медии – силна демокрация! Нали многократно ГЕРБ се обявява и за двете?

- Промените на Закона за радио и телевизия, които бяха готови в края на мандата на 44-ото Народно събрание, предвиждат нов модел за финансиране на обществените медии. В същото време се предвиждаха и контролни механизми за изразходването на тези средства. За съжаление, времето не ни стигна, за да приемем този закон. Според мен, в голямата си част, той щеше да бъде подкрепен от всички политически сили, защото беше сравнително добре балансиран.

Колкото до фиксиран процент от БВП за бюджета на обществените медии, то подобна стъпка би отворила разговор и за други фиксирани проценти в бюджета. Този въпрос не е само медиен, но и бюджетен. Лично аз смятам, че обществените медии са най-независимите от политически и корпоративен натиск в момента. Моето мнение е, че те трябва да получат по-голямо финансиране, защото обществените им функции са много по-широки, отколкото тези на частните медии. Освен да осигурят плурализъм на мненията, те имат задачата и да произвеждат културна среда, което в дългосрочен план, дори е по-важната им функция. За съжаление, тази тяхна роля не винаги е отчитана, както от държавата, така и от обществото. Затова една от целите ми в следващия парламент ще бъде да се осигури много по-голямо целево финансиране за филмовите продукции на БНТ и за оркестрите на БНР.

Друг важен въпрос е дигитализацията на архива на обществените медии. Там се намира голяма част от историята на България от последните близо 90 години и тази история трябва да бъде съхранена. Казвам това, за да подчертая, че обществените медии не са само публицистичните предавания, които така или иначе ще продължат да съществуват, но са и нещо много по-голямо и по-важно. Надявам се, че в следващия парламент ще имаме възможност да решим поне част от тези проблеми.

- Как се отнасяте към финансирането на медии чрез министерства и други държавни структури?

- Това финансиране се случва чрез европрограми, в които има предвидени пари за популяризиране. В последния парламент от "Има такъв народ" предложиха такъв тип финансиране да отпадне изобщо. Чисто технически това е трудно, но не и невъзможно. Друг е въпросът, доколко такъв ход ще се отрази позитивно на медийната среда в България, която и без това страда от хроничен недостиг на средства заради малкия пазар. Аз съм готов да вляза в такъв разговор и дори да подкрепя такова решение, стига да бъдат изчислени внимателно всички рискове и изслушани всички гледни точки. Зная, че докато има такова финансиране, със сигурност ще има и недоволни. Сигурен съм, че и ако го премахнем, недоволните ще са много. Така че ще бъде по-добре да решим този въпрос разумно и без да очакваме да ни ръкопляскат.

- Одобрявате ли „журналистиката от джипа“?

- Това е една от многото форми на комуникация. Ако е една част от комуникацията я одобрявам и дори оценявам като интересна. Не одобрявам, когато изобщо няма форми на комуникация. Когато повечето ти брифинги приключват без въпроси или пък за пет години не си дал нито едно интервю на живо.

- Вашата позиция за зеления сертификат и трябва ли да се разшири още обхватът му? Ако допуснем, че в момента ГЕРБ управляваше, щеше ли той да бъде въведен и кога?

- Въвеждането на зеления сертификат трябваше да бъде обявено през лятото и да бъде дадена възможност на хората да се ваксинират до есента, когато трябваше да влезе в сила. Вместо това, служебният кабинет реши да затвори зелените коридори, да разпусне Националния оперативен щаб и ваксинационния щаб, да уволни директорите на едни от най-натоварените болници, да предизвика лекарски протести в „Пирогов”, да спре парите за работещите на първа линия медицински работници, да пенсионира проф. Кантарджиев и изобщо да демобилизира цялата здравна система. Всичко това ГЕРБ нямаше да направи.

Избори 2021

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Платено съдържание

]]>
offnews@offnews.bg (Мая Младенова) https://offnews.bg//interviu/toma-bikov-ako-partiite-ne-sa-gotovi-da-se-saobraziat-s-gerb-shte-i-763963.html Thu, 4 Nov 2021 11:25:00 +0200
Бранимира Маркова: Боряна и Татяна се представиха достойно на световното, гордея се с тях https://offnews.bg//interviu/branimira-markova-boriana-i-tatiana-se-predstaviha-dostojno-na-svetov-763893.html Главният мениджър на националния отбор по художествена гимнастика Бранимира Маркова е с огромна заслуга за международните успехи и слава на грациите ни през последните години. Със своя професионализъм, правилни методи и специфичен подход, тя е спечелила уважението и признанието на състезателките и треньорите, с които работи.

В интервю за Nostra Bet България Бранимира Маркова прави анализ на играта на двете ни гимнастички на световното първенство в Китакюшу, разкрива очакванията си от Боряна Калейн и Татяна Воложанина занапред и следващата си спортна мечта.

Как оценявате представянето на Боряна Калейн и Татяна Воложанина на световното?

Боряна е състезател с много опит и заема сериозно място в световния елит. През годините тя успя да се хареса много на съдии и специалисти, програмата й за сезона беше силна, а в съчетанията й е заложена висока трудност. Постигнала е всичко това с много труд и когато играе стабилно, получава високи оценки. На това световно първенство, както във финалите на отделните уреди, така и в многобоя, тя имаше реални шансове да спечели медал. Въпреки това стартира колебливо, допусна неточности и завърши на четвърто място. Това само по себе си е добро класиране, но ни оставя с усещането, че не постигна това, за което беше готова.

За Татяна това беше първо световно първенство. Изненадана съм приятно от нейното представяне. Това, което в предходни състезания й е липсвало, успя да го покаже този път. За етапа на нейното развитие резултатът е повече от задоволителен. Игра много стабилно и съм сигурна, че скоро ще започне да получава и по-високи оценки.

Играха ли двете така както Вие и треньорите очаквахте?

Като човек, който участва в цялостната подготовка на състезателите, следи формата, в която се намират и тяхната рутина, вярвах, че Боряна може да покаже повече в това състезание. Татяна оправда очакванията ми. И двете момичета се бориха, представиха се достойно и съм горда с тях.

Кое е това малко нещо, което не достигна на Боряна не за един, а за повече медали?

Неведнъж съм коментирала колко голяма отговорност носят състезателки като Боряна, към които очакванията са огромни и как това може да попречи на концентрацията и спокойната игра. Нещото, което не й достигна, е много важно – това е умението по време на състезание да задържиш състоянието си максимално близо до това, което е било то на тренировка, да се справиш с емоциите и да се фокусираш само и единствено върху изпълнението.

Какво си казахте, когато видяхте сълзите в очите й след края на едно от съчетанията й във финалите на отделните уреди?

Неприятно е, когато виждам момичетата разочаровани от самите себе си. Това, което си мисля, и на което се надявам, в такива моменти, е да не позволяват временното разклащане да повлияе на следващото изиграване. Старая се да уча моите състезателки на това да забравят бързо допуснатите грешки и да мислят само за следващите съчетания, които предстои да изиграят.

Макар и дебютантка, Татяна игра прекрасно. Къде има резерви тя?

Татяна има много качества и голям потенциал. Предстои й много работа, в която ще трябва да наблегне главно на артистичността и темпото на съчетанията.

Съгласна ли сте, че ако сестрите Аверини се оттеглят, занапред Калейн и Воложанина ще печелят редовно отличия от световни и европейски?

През последните години художествената гимнастика се развива изключително бързо. Състезателките от Беларус, Израел, Италия и Украйна също са много силна конкуренция, а Русия винаги разполага с много добре подготвени гимнастички. Това ни кара да работим все по-усилено и да бъдем на необходимото ниво.

Има ли други наши гимнастички, които могат да се преборят с конкуренцията на двете и да участват на големи първенства до Игрите в Париж през 2024?

В момента в националния отбор се подготвят още шест състезателки, освен Боряна и Татяна. Те все още нямат този опит, но всичките са много талантливи и мотивирани. Скоро ще ги видим на големи състезания.

Ще имат ли време за отдих Боряна и Татяна и кога ще са следващите им изяви?

Боряна и Татяна много бързо ще трябва да започнат работа по новия правилник. И на двете им предстои смяна на четирите композиции, така че няма да имат време за дълга почивка. Ще стартират следващата година със състезанията Гран При и Световните купи.

Какво Ви направи най-силно впечталение на световното?

За първи път гледах световното по телевизията, а не в състезателна атмосфера и това ми даде възможност да придобия по-цялостна представа за надпреварата, както и да наблюдавам всички гимнастички. Направи ми впечатление силното участие на Алина Гарнаско, както и това, че млада гимнастичка като италианката София Рафаели спечели медал.

Освен нашите момичета, виждате ли други гимнастички, които могат да прекъснат доминацията на рускините?

Определено има много силни гимнастички от различни страни. Както е известно, олимпийска шампионка стана израелката Линой Ашрам. На рускините също не им е лесно да запазят позициите си. Те са от изключителна висока класа, но разбира се, не са непобедими.

Какви са Вашите цели и мечти с националния отбор на България в следващия тригодишен цикъл до Олимпиадата във Франция?

Целта ми е да подобряваме постигнатите до момента резултати. Мечтая българска гимнастичка да спечели медал на Олимпийските игри в Париж в индивидуалната надпревара. Щастлива съм, че сме един от най-силните отбори в света и вярвам, че това може да се случи.

]]>
Главният мениджър на националния отбор по художествена гимнастика Бранимира Маркова е с огромна заслуга за международните успехи и слава на грациите ни през последните години. Със своя професионализъм, правилни методи и специфичен подход, тя е спечелила уважението и признанието на състезателките и треньорите, с които работи.

В интервю за Nostra Bet България Бранимира Маркова прави анализ на играта на двете ни гимнастички на световното първенство в Китакюшу, разкрива очакванията си от Боряна Калейн и Татяна Воложанина занапред и следващата си спортна мечта.

Как оценявате представянето на Боряна Калейн и Татяна Воложанина на световното?

Боряна е състезател с много опит и заема сериозно място в световния елит. През годините тя успя да се хареса много на съдии и специалисти, програмата й за сезона беше силна, а в съчетанията й е заложена висока трудност. Постигнала е всичко това с много труд и когато играе стабилно, получава високи оценки. На това световно първенство, както във финалите на отделните уреди, така и в многобоя, тя имаше реални шансове да спечели медал. Въпреки това стартира колебливо, допусна неточности и завърши на четвърто място. Това само по себе си е добро класиране, но ни оставя с усещането, че не постигна това, за което беше готова.

За Татяна това беше първо световно първенство. Изненадана съм приятно от нейното представяне. Това, което в предходни състезания й е липсвало, успя да го покаже този път. За етапа на нейното развитие резултатът е повече от задоволителен. Игра много стабилно и съм сигурна, че скоро ще започне да получава и по-високи оценки.

Играха ли двете така както Вие и треньорите очаквахте?

Като човек, който участва в цялостната подготовка на състезателите, следи формата, в която се намират и тяхната рутина, вярвах, че Боряна може да покаже повече в това състезание. Татяна оправда очакванията ми. И двете момичета се бориха, представиха се достойно и съм горда с тях.

Кое е това малко нещо, което не достигна на Боряна не за един, а за повече медали?

Неведнъж съм коментирала колко голяма отговорност носят състезателки като Боряна, към които очакванията са огромни и как това може да попречи на концентрацията и спокойната игра. Нещото, което не й достигна, е много важно – това е умението по време на състезание да задържиш състоянието си максимално близо до това, което е било то на тренировка, да се справиш с емоциите и да се фокусираш само и единствено върху изпълнението.

Какво си казахте, когато видяхте сълзите в очите й след края на едно от съчетанията й във финалите на отделните уреди?

Неприятно е, когато виждам момичетата разочаровани от самите себе си. Това, което си мисля, и на което се надявам, в такива моменти, е да не позволяват временното разклащане да повлияе на следващото изиграване. Старая се да уча моите състезателки на това да забравят бързо допуснатите грешки и да мислят само за следващите съчетания, които предстои да изиграят.

Макар и дебютантка, Татяна игра прекрасно. Къде има резерви тя?

Татяна има много качества и голям потенциал. Предстои й много работа, в която ще трябва да наблегне главно на артистичността и темпото на съчетанията.

Съгласна ли сте, че ако сестрите Аверини се оттеглят, занапред Калейн и Воложанина ще печелят редовно отличия от световни и европейски?

През последните години художествената гимнастика се развива изключително бързо. Състезателките от Беларус, Израел, Италия и Украйна също са много силна конкуренция, а Русия винаги разполага с много добре подготвени гимнастички. Това ни кара да работим все по-усилено и да бъдем на необходимото ниво.

Има ли други наши гимнастички, които могат да се преборят с конкуренцията на двете и да участват на големи първенства до Игрите в Париж през 2024?

В момента в националния отбор се подготвят още шест състезателки, освен Боряна и Татяна. Те все още нямат този опит, но всичките са много талантливи и мотивирани. Скоро ще ги видим на големи състезания.

Ще имат ли време за отдих Боряна и Татяна и кога ще са следващите им изяви?

Боряна и Татяна много бързо ще трябва да започнат работа по новия правилник. И на двете им предстои смяна на четирите композиции, така че няма да имат време за дълга почивка. Ще стартират следващата година със състезанията Гран При и Световните купи.

Какво Ви направи най-силно впечталение на световното?

За първи път гледах световното по телевизията, а не в състезателна атмосфера и това ми даде възможност да придобия по-цялостна представа за надпреварата, както и да наблюдавам всички гимнастички. Направи ми впечатление силното участие на Алина Гарнаско, както и това, че млада гимнастичка като италианката София Рафаели спечели медал.

Освен нашите момичета, виждате ли други гимнастички, които могат да прекъснат доминацията на рускините?

Определено има много силни гимнастички от различни страни. Както е известно, олимпийска шампионка стана израелката Линой Ашрам. На рускините също не им е лесно да запазят позициите си. Те са от изключителна висока класа, но разбира се, не са непобедими.

Какви са Вашите цели и мечти с националния отбор на България в следващия тригодишен цикъл до Олимпиадата във Франция?

Целта ми е да подобряваме постигнатите до момента резултати. Мечтая българска гимнастичка да спечели медал на Олимпийските игри в Париж в индивидуалната надпревара. Щастлива съм, че сме един от най-силните отбори в света и вярвам, че това може да се случи.

]]>
offnews@offnews.bg (Nostrabet.com) https://offnews.bg//interviu/branimira-markova-boriana-i-tatiana-se-predstaviha-dostojno-na-svetov-763893.html Tue, 2 Nov 2021 13:59:54 +0200
Николай Курбанов: Наслаждавам се на футбола, който играе моето Локо https://offnews.bg//interviu/nikolaj-kurbanov-naslazhdavam-se-na-futbola-kojto-igrae-moeto-loko-763897.html Николай Курбанов е сред онези футболисти на пловдивския Локомотив, които се помнят. Той се справяше еднакво добре като нападател, а после и като защитник, а на 1 юни 1983 години увековечи завинаги името си в клуба. Тогава Курбанов игра през цялото време при победата във финала за Купата над Чирпан с 3:1, която носи първия трофей в историята на родното му Локо.

В интервю за Efir Bet България Николай Курбанов коментира епичната победа на „черно-белите“ над ЦСКА, разкрива какво очаква от Локото занапред и кои отбори ще влязат в топ 6 на елита.

Г-н Курбанов, голям мач на Вашето Локо на “Армията“, голяма победа. Какво е усещането да си локомотивец в този момент?

Чувствам огромна гордост и удовлетворение, че съм от Локомотив (Пловдив), че съм играл за този отбор и сега се наслаждавам на футбола на поредното силно и успешно поколение на моето Локо. Но най-важното е, че тази победа ще се помни. Тя е най-убедителната за нашия клуб на този стадион, а Георги Минчев изобщо е вторият футболист с хеттрик на „Армията“.

С какво Локо пречупи ЦСКА?

С безупречната тактика и умни действия в дефанзивен план. Нашите успяха навреме да затварят подстъпите към вратата и не дадоха в нито един момент пространства за бързината на Кайседо и Йомов. Защото Кайседо, например, изтървеш ли го, голът е сигурен. Техниката не е неговата сила, дори при поемането и обработването на топката малко ми се вижда „дърводелец“, но е страшно бърз и играе добре с глава. Второто хубаво нещо, което направихме е, че отбелязахме голове. Не един, не два, а цели три. Защото, ако не вкараш гол на „Армията“, е ясно, че никога не може да спечелиш.

Какво си помислихте, когато ЦСКА пропусна да открие резултата?

Благодарих на Господ, че имахме късмет, защото ако холандецът бе вкарал за 1:0, ставаше сложно за нас. Локо щеше да се открие, за да търси изравняване и тогава в разредените пространства щеше да е по-лесно за техните бързи играчи.

Ще успее ли Локото да повтори триумфа на „Армията“ и в началото на март в 1/4-финалния двубой за Купата?

Рано е да кажем какво ще се случи след 4 месеца и в какво състояние ще са двата тима. Този мач за Купата няма да има нищо общо с отминалия, най-малкото, защото турнирните срещи са съвсем различни от шампионатните. Може да се допусне, че тази наша победа сега ще се окаже минус за турнирния сблъсък, тъй като ЦСКА ще вземе всички мерки, за да не допусне втора загуба поред от Локо. Още повече, че за разлика от първенството, грешките в турнира не могат да се поправят.

Прав ли е Стойчо Младенов да оправдава загубата с умората на играчите на ЦСКА?

Можеше да измисли нещо друго като причина или джентълменски да признае поражението. Ако Стойчо говори за умора, след като върти 14-15 играчи, какво да каже Александър Тунчев, който има само младоци за резерви.

Тези три гола могат ли да са трамплин към една успешна кариера за Георги Минчев в Локо?

Силно се надявам да е така. Той има реализаторски качества и дано бележи по-редовно. Надявам се да го прави и в националния отбор.

Триото Умарбаев-Илиев-Минчев напомня ли Ви за Бонев, Садъков и Ераносян?

Всеки е голям за времето си. Знаете какво означават Зума, Едо и Аян, Бог да го прости, за Локо. Сега можем само да сме щастливи, че в атакуващ план разполагаме със стойностни изпълнители като Митко, Парвиз и Георги.

Какво си помислихте след трудното начало за Локо?

Аз специално запазих спокойствие, но някои други капацитети прибързаха с критиките и анализите. Преди да бъдат крайни, трябваше да отчетат факта, че във всеки отбор има спадове. Дори и в най-големите. Така че бе нормално това да се случи и с Локо след двете Купи и второто място. Сами виждате, че нещата започват да си идват на мястото и затова заслугата е на всички - играчи, треньори и ръководители.

Какво очаквате от Локо занапред?

Да играе така силно и успешно, както на „Армията“ и да поддържа постоянно високо игрово ниво.

Като класиране къде виждате тима?

Със сигурност ще влезем в първата шестица, но с този отбор трябва да гоним и колкото се може по-високо класиране.

Ако намеквате за топ 4 и място в Европа, натам се е запътил и другият пловдивски тим?

Аз Ботев не ги виждам как ще влязат в четворката, след като не побеждават навън. Онзи ден очаквах да спечелят срещу Локомотив в София, но те трябва да са доволни, че не загубиха.

Кои ще останалите в топ 6?

Освен нашия тим, също Лудогорец, ЦСКА, Черно море, Ботев (Пловдив) и единият измежду Берое и Славия.

Защо отписвате Левски?

С този тим ще имат проблеми. Трябват им поне 6 силни попълнения през зимата, но не зная дали могат да си ги позволят.

Лудогорец започна да се откъсва пред ЦСКА. Имат ли сили „червените“ да го свалят от върха?

Не вярвам. Поне още две-три години Лудогорец ще е шампион. Освен всичко друго те разполагат и по-равностойна пейка и по-голяма дълбочина на състава от армейците.

В неделя Вашият Локо гостува в Разград. Възможно ли е да хвърли втора бомба в рамките на една седмица?

Доста по-трудно ще бъде, тъй като Лудогорец е на по-добро ниво от ЦСКА, а и ще е още по-амбициран, след като знае, че съперникът му само преди дни е победил като гост основния му опонент за титлата. Но съм убеден, че Локомотив ще даде сериозен отпор на шампиона и дано имаме и шанс.

]]>
Николай Курбанов е сред онези футболисти на пловдивския Локомотив, които се помнят. Той се справяше еднакво добре като нападател, а после и като защитник, а на 1 юни 1983 години увековечи завинаги името си в клуба. Тогава Курбанов игра през цялото време при победата във финала за Купата над Чирпан с 3:1, която носи първия трофей в историята на родното му Локо.

В интервю за Efir Bet България Николай Курбанов коментира епичната победа на „черно-белите“ над ЦСКА, разкрива какво очаква от Локото занапред и кои отбори ще влязат в топ 6 на елита.

Г-н Курбанов, голям мач на Вашето Локо на “Армията“, голяма победа. Какво е усещането да си локомотивец в този момент?

Чувствам огромна гордост и удовлетворение, че съм от Локомотив (Пловдив), че съм играл за този отбор и сега се наслаждавам на футбола на поредното силно и успешно поколение на моето Локо. Но най-важното е, че тази победа ще се помни. Тя е най-убедителната за нашия клуб на този стадион, а Георги Минчев изобщо е вторият футболист с хеттрик на „Армията“.

С какво Локо пречупи ЦСКА?

С безупречната тактика и умни действия в дефанзивен план. Нашите успяха навреме да затварят подстъпите към вратата и не дадоха в нито един момент пространства за бързината на Кайседо и Йомов. Защото Кайседо, например, изтървеш ли го, голът е сигурен. Техниката не е неговата сила, дори при поемането и обработването на топката малко ми се вижда „дърводелец“, но е страшно бърз и играе добре с глава. Второто хубаво нещо, което направихме е, че отбелязахме голове. Не един, не два, а цели три. Защото, ако не вкараш гол на „Армията“, е ясно, че никога не може да спечелиш.

Какво си помислихте, когато ЦСКА пропусна да открие резултата?

Благодарих на Господ, че имахме късмет, защото ако холандецът бе вкарал за 1:0, ставаше сложно за нас. Локо щеше да се открие, за да търси изравняване и тогава в разредените пространства щеше да е по-лесно за техните бързи играчи.

Ще успее ли Локото да повтори триумфа на „Армията“ и в началото на март в 1/4-финалния двубой за Купата?

Рано е да кажем какво ще се случи след 4 месеца и в какво състояние ще са двата тима. Този мач за Купата няма да има нищо общо с отминалия, най-малкото, защото турнирните срещи са съвсем различни от шампионатните. Може да се допусне, че тази наша победа сега ще се окаже минус за турнирния сблъсък, тъй като ЦСКА ще вземе всички мерки, за да не допусне втора загуба поред от Локо. Още повече, че за разлика от първенството, грешките в турнира не могат да се поправят.

Прав ли е Стойчо Младенов да оправдава загубата с умората на играчите на ЦСКА?

Можеше да измисли нещо друго като причина или джентълменски да признае поражението. Ако Стойчо говори за умора, след като върти 14-15 играчи, какво да каже Александър Тунчев, който има само младоци за резерви.

Тези три гола могат ли да са трамплин към една успешна кариера за Георги Минчев в Локо?

Силно се надявам да е така. Той има реализаторски качества и дано бележи по-редовно. Надявам се да го прави и в националния отбор.

Триото Умарбаев-Илиев-Минчев напомня ли Ви за Бонев, Садъков и Ераносян?

Всеки е голям за времето си. Знаете какво означават Зума, Едо и Аян, Бог да го прости, за Локо. Сега можем само да сме щастливи, че в атакуващ план разполагаме със стойностни изпълнители като Митко, Парвиз и Георги.

Какво си помислихте след трудното начало за Локо?

Аз специално запазих спокойствие, но някои други капацитети прибързаха с критиките и анализите. Преди да бъдат крайни, трябваше да отчетат факта, че във всеки отбор има спадове. Дори и в най-големите. Така че бе нормално това да се случи и с Локо след двете Купи и второто място. Сами виждате, че нещата започват да си идват на мястото и затова заслугата е на всички - играчи, треньори и ръководители.

Какво очаквате от Локо занапред?

Да играе така силно и успешно, както на „Армията“ и да поддържа постоянно високо игрово ниво.

Като класиране къде виждате тима?

Със сигурност ще влезем в първата шестица, но с този отбор трябва да гоним и колкото се може по-високо класиране.

Ако намеквате за топ 4 и място в Европа, натам се е запътил и другият пловдивски тим?

Аз Ботев не ги виждам как ще влязат в четворката, след като не побеждават навън. Онзи ден очаквах да спечелят срещу Локомотив в София, но те трябва да са доволни, че не загубиха.

Кои ще останалите в топ 6?

Освен нашия тим, също Лудогорец, ЦСКА, Черно море, Ботев (Пловдив) и единият измежду Берое и Славия.

Защо отписвате Левски?

С този тим ще имат проблеми. Трябват им поне 6 силни попълнения през зимата, но не зная дали могат да си ги позволят.

Лудогорец започна да се откъсва пред ЦСКА. Имат ли сили „червените“ да го свалят от върха?

Не вярвам. Поне още две-три години Лудогорец ще е шампион. Освен всичко друго те разполагат и по-равностойна пейка и по-голяма дълбочина на състава от армейците.

В неделя Вашият Локо гостува в Разград. Възможно ли е да хвърли втора бомба в рамките на една седмица?

Доста по-трудно ще бъде, тъй като Лудогорец е на по-добро ниво от ЦСКА, а и ще е още по-амбициран, след като знае, че съперникът му само преди дни е победил като гост основния му опонент за титлата. Но съм убеден, че Локомотив ще даде сериозен отпор на шампиона и дано имаме и шанс.

]]>
offnews@offnews.bg (efirbet.com) https://offnews.bg//interviu/nikolaj-kurbanov-naslazhdavam-se-na-futbola-kojto-igrae-moeto-loko-763897.html Tue, 2 Nov 2021 10:10:54 +0200
Новият шеф на СОС: Като не можеш да кажеш нещо срещу някой, фабрикуваш измишльотини https://offnews.bg//interviu/noviat-shef-na-sos-kato-ne-mozhesh-da-kazhesh-neshto-sreshtu-niakoj-763139.html - Г-н Георгиев, смятате ли, че „Топлофикация София“ трябва да стане собственост на държавата и какво ще е Вашето предложение в работната група, която се създава?

„Топлофикация София“ е била и държавна, и общинска, и със смесено участие на община и държава, и очевидно това, кой е собственик не решава проблемът. Важно е да се разбера причината за тежката ситуация в момента, която изисква извънредни мерки. В момента дружеството купува природен газ от „Булгаргаз“ на цена от 96 лв. на мегават/ч, а продава на своите клиенти топлинна енергия с определена цена на газа от 47 лв. Това е огромна разлика, която остава като дефицит в дружеството, което няма как да плати пари, които не получава. Убеден съм, че всички експерти - както в „Булгаргаз“, така и в Министерство на енергетиката - разбират, че това огромно разминаване в цените води до безпрецедентна липса на ликвидност в дружеството, която ще се отрази на цялата енергийна система. Затова предложихме да намерим заедно с държавата механизъм за компенсации и около това се обединихме всички политически сили в общинския съвет.

Служебното правителство предложи план за компенсации на бизнеса заради скъпия ток. Такова решение трябва да се намери и за природния газ, чиято цена „Булгаргаз“ увеличава всеки месец при фиксирана цена на парното от юли.

След размяната на по-остри реплики вчера получихме покана за среща от министъра на икономиката и зам.-министъра на енергетиката, на която присъстваха и директорите на „Булгаргаз“ и БЕХ. Имаме уверение, че в най-кратък срок ще обмислят варианти за компенсации за „Топлофикация“ заради високата цена на природния газ. Нашата цел е да гарантираме отоплителния сезон и да защитим софиянци от рязко поскъпване на цената на парното.

Кой ви покани да станете председател на СОС и кога - след оставката на Елен Герджиков или преди това?

След оставката на г-н Герджиков в групата ни обсъждахме номинации и получих подкрепа от колегите. Разговаряхме и с кмета г-жа Фандъкова, която ми каза, че ще разчита на юридическия ми опит като председател на СОС. Доверието на колегите ми е огромна отговорност и стимул в работата за града. 

Още на срещата при Бойко Борисов, когато кметът Йорданка Фандъкова Ви представи сред подготвените млади кадри на Столична община, лидерът на ГЕРБ коментира, че партията си има готов следващ кмет? Вас ли визираше? 

София си има кмет и аз лично работя затова и този мандат на г-жа Фандъкова да бъде успешен за града и софиянци, въпреки трудностите, пред които ни изправи пандемията. Тя е човекът, който ме покани в листата за общински съветници на ГЕРБ и който ми е показал, че си струва човек да посвети време от живота си за обществена работа.

Защо говорят за Вас като за „Аватар на Орлин Алексиев“, как си го обяснявате? 

Отработен прийом в политиката по нашите географски ширини е като не можеш да кажеш нещо по същество срещу някой е да фабрикуваш всякакви измишльотини и манипулации. Аз съм човек на правото, който работи с факти и доказателства, и не влизам в оправдания от типа „нямам сестра“. За две години като председател на една от най-важните комисии в общинския съвет, тази по финанси, съм бил част от взимането на много решения – за бюджета, за КОВИД-мерките в помощ на бизнеса и т.н. Не съм чул критики по същество нито за тях, нито за изкараните допълнително близо 1 млн. лева за София от над 30 сделки с имоти, по които по мое настояване увеличихме цените в пъти и защитихме обществения интерес.

Какво смятате да промените в работата на СОС, което не Ви е харесвало досега? 

Преди всичко искам да върнем общинския съвет по-близо до хората. Вече започнах срещи по кварталите, първата беше в „Дружба“, после в „Надежда“. Изключително полезно за мен е да имам информация от първа ръка, да чуя критиките към нас и предложения, по които да работим. Започнах и приема на граждани в приемно време. Не искам хората да са с усещането, че нещо се прави скрито от тях или въпреки тях. Правим много публични обсъждания, но те явно са за по-специализирана аудитория и ще се опитам да отворим повече тези процеси. Моята амбиция е с участието и екипа си да помогна повече хора да разберат за тези обсъждания. 

На второ, място, искам да вдигнем темпото на работа – да намалим бюрокрацията, да опростим сложния административен път, който на документи не изглежда сложен, но в действителност е такъв. Това става чрез по-активна комуникация с администрацията, по-добър диалог с районните кметове и ускоряване на процесите. Вече проведох първата си работна среща с кметовете на всички райони – обсъдихме най-често повтарящите се проблеми и как да работим по-качествено и бързо.

Длъжни сме и да положим усилия дебатите в залата да не се превръщат в тези на последните две Народни събрания. Ние имаме задачата да решаваме конкретни проблеми на хората и трябва да бъдем на нивото на очакванията към нас. Днес политическото шоу взима превес и това не е полезно. Нека има дебати, дискусии, но общите приказки и политическите заяждания за безплодни за съвет, управляващ град с над 1.5 млн. граждани.

Герджиков беше представител на Столична община в НЗСОБ, ще го наследите ли и там?

Да, националното сдружение е представителна организация, която защитава интересите на местната власт и обичайно председателят на Столичния общински съвет участва в работата. Вече имам предложение затова и колегите ме подкрепиха на сесия, от миналата седмица участвам със съвещателен глас в работата на управителния съвет на сдружението, докато се проведе общото събрание, което трябва да гласува кандидатурата ми.

Смятате ли, че ще можете да работите с правителството – служебното и редовното след вота, така че интересите на софиянци да бъдат защитени, да не се спират проекти? 

Длъжни сме да направим всичко възможно, за да работим с всяко българско правителство, в т.ч. и служебно. Досега заедно с кмета Фандъкова спечелихме битката метрото да остане в Плана за възстановяване и очакваме догодина да започне и същинското строителство. За съжаление, не бяхме чути за средствата за канализация и 200 млн. лв. за населени места около София бяха отрязани. Надявам се на ползотворен диалог и за компенсациите за „Топлофикация София“. Получихме уверението, че „Метрополитен“ и „Столичен електротранспорт“ ще получат компенсации заради скъпия ток, така както и частните фирми по плана на правителството. Стараем се да сме конструктивни в разговорите с правителството. Конфликтът е най-лесен, но софиянци не бива да бъдат наказвани заради политическата обстановка. Градът и неговите проблеми нямат партиен цвят.

А с колегите си от другите политически групи в СОС – очаквате ли противопоставянето в комисиите и на заседанията да се увеличи?

Когато това противопоставяне е аргументирано, с конкретни факти и тези – е добре дошло. В спора се ражда истината. Но само ако в спора участниците си служат с тези и идеи, а не с изтъркани политически клишета и взаимни обвинения за всичко от сътворението на света до днес и коя партия била виновна за това. Така че очаквам па важните въпроси за града да не търсим поводи за конфликти.

Кога започва работа по общинския бюджет 2022 и какви са приоритети в него?

Екипът на кмета вече работи по бюджет 2022, който тепърва ще се обсъжда с политическите групи и районните кметове. Според мен с новия бюджет трябва да осигурим издръжката по всички фундаментални услуги, които предлагаме на гражданите.

Кои са основните проблеми на София според Вас – най-важните 5?

Имаме основни спешни проблеми и други, които са стратегически за града. Сред първите са нарастващата неконтролируемо цена на природния газ, което затруднява неимоверно „Топлофикация София“. Скокът в пъти на цените на електрическата енергия пък увеличи с над 2 пъти разходите за нея на „Метрополитен“ и „Столичен електротранспорт“. Другият проблем отново е финансов – спадът на приходите от продажба на карти и билети в градския транспорт. 

Една от стратегическите теми, по която лично работя, е новите правила за поставяне на преместваемите обекти. Вече проведохме обсъждания с бизнеса и съобразяваме и техните предложения, за да не си измисляме самоцелни правила, а работещи механизми за контрол. Екипът на главния архитект разработва и стандарти за градска среда – за това как да изглеждат всички тротоари, кошчета за боклук, пейки и други. Това са бавни и продължителни процеси, които ще имат много голям ефект върху облика на града ни.

В кой квартал на столицата живеете и как се придвижвате? 

Живея в „Лозенец“ и затова идвам до работа предимно пеша. Поставил съм си за цел всеки ден да правя поне по 10 000 крачки, защото напоследък времето за спорт с новата ми работа драстично намаля. Извадил съм си годишна карта за градския транспорт, която е много удобна и изключително изгодна, по левче на ден. Ползвам и автомобил, когато се налага.

Ваксиниран ли сте и имате ли информация колко от общинските съветници са ваксинирани, за да се върнат присъствените заседания на СОС? 

Ваксиниран съм, да. Вярвам в науката и мисля, че само тя може да ни спаси от огромното изпитание, което сполетя човечеството. И грижата ни един за друг, разбира се, в днешно време това означава спазване на мерките, които не изискват никакви извънредни усилия. В момента подготвяме технически залата за гласуване в общината, за да може да се върнем поне към хибридни заседания – това означава, че част от присъстващите ще са в залата, а другите, които са възпрепятствани – онлайн, като се осигурява възможност това да не пречи на работата. На председателски съвет предстои да обсъдим процента на ваксинация сред колегите.

]]>
- Г-н Георгиев, смятате ли, че „Топлофикация София“ трябва да стане собственост на държавата и какво ще е Вашето предложение в работната група, която се създава?

„Топлофикация София“ е била и държавна, и общинска, и със смесено участие на община и държава, и очевидно това, кой е собственик не решава проблемът. Важно е да се разбера причината за тежката ситуация в момента, която изисква извънредни мерки. В момента дружеството купува природен газ от „Булгаргаз“ на цена от 96 лв. на мегават/ч, а продава на своите клиенти топлинна енергия с определена цена на газа от 47 лв. Това е огромна разлика, която остава като дефицит в дружеството, което няма как да плати пари, които не получава. Убеден съм, че всички експерти - както в „Булгаргаз“, така и в Министерство на енергетиката - разбират, че това огромно разминаване в цените води до безпрецедентна липса на ликвидност в дружеството, която ще се отрази на цялата енергийна система. Затова предложихме да намерим заедно с държавата механизъм за компенсации и около това се обединихме всички политически сили в общинския съвет.

Служебното правителство предложи план за компенсации на бизнеса заради скъпия ток. Такова решение трябва да се намери и за природния газ, чиято цена „Булгаргаз“ увеличава всеки месец при фиксирана цена на парното от юли.

След размяната на по-остри реплики вчера получихме покана за среща от министъра на икономиката и зам.-министъра на енергетиката, на която присъстваха и директорите на „Булгаргаз“ и БЕХ. Имаме уверение, че в най-кратък срок ще обмислят варианти за компенсации за „Топлофикация“ заради високата цена на природния газ. Нашата цел е да гарантираме отоплителния сезон и да защитим софиянци от рязко поскъпване на цената на парното.

Кой ви покани да станете председател на СОС и кога - след оставката на Елен Герджиков или преди това?

След оставката на г-н Герджиков в групата ни обсъждахме номинации и получих подкрепа от колегите. Разговаряхме и с кмета г-жа Фандъкова, която ми каза, че ще разчита на юридическия ми опит като председател на СОС. Доверието на колегите ми е огромна отговорност и стимул в работата за града. 

Още на срещата при Бойко Борисов, когато кметът Йорданка Фандъкова Ви представи сред подготвените млади кадри на Столична община, лидерът на ГЕРБ коментира, че партията си има готов следващ кмет? Вас ли визираше? 

София си има кмет и аз лично работя затова и този мандат на г-жа Фандъкова да бъде успешен за града и софиянци, въпреки трудностите, пред които ни изправи пандемията. Тя е човекът, който ме покани в листата за общински съветници на ГЕРБ и който ми е показал, че си струва човек да посвети време от живота си за обществена работа.

Защо говорят за Вас като за „Аватар на Орлин Алексиев“, как си го обяснявате? 

Отработен прийом в политиката по нашите географски ширини е като не можеш да кажеш нещо по същество срещу някой е да фабрикуваш всякакви измишльотини и манипулации. Аз съм човек на правото, който работи с факти и доказателства, и не влизам в оправдания от типа „нямам сестра“. За две години като председател на една от най-важните комисии в общинския съвет, тази по финанси, съм бил част от взимането на много решения – за бюджета, за КОВИД-мерките в помощ на бизнеса и т.н. Не съм чул критики по същество нито за тях, нито за изкараните допълнително близо 1 млн. лева за София от над 30 сделки с имоти, по които по мое настояване увеличихме цените в пъти и защитихме обществения интерес.

Какво смятате да промените в работата на СОС, което не Ви е харесвало досега? 

Преди всичко искам да върнем общинския съвет по-близо до хората. Вече започнах срещи по кварталите, първата беше в „Дружба“, после в „Надежда“. Изключително полезно за мен е да имам информация от първа ръка, да чуя критиките към нас и предложения, по които да работим. Започнах и приема на граждани в приемно време. Не искам хората да са с усещането, че нещо се прави скрито от тях или въпреки тях. Правим много публични обсъждания, но те явно са за по-специализирана аудитория и ще се опитам да отворим повече тези процеси. Моята амбиция е с участието и екипа си да помогна повече хора да разберат за тези обсъждания. 

На второ, място, искам да вдигнем темпото на работа – да намалим бюрокрацията, да опростим сложния административен път, който на документи не изглежда сложен, но в действителност е такъв. Това става чрез по-активна комуникация с администрацията, по-добър диалог с районните кметове и ускоряване на процесите. Вече проведох първата си работна среща с кметовете на всички райони – обсъдихме най-често повтарящите се проблеми и как да работим по-качествено и бързо.

Длъжни сме и да положим усилия дебатите в залата да не се превръщат в тези на последните две Народни събрания. Ние имаме задачата да решаваме конкретни проблеми на хората и трябва да бъдем на нивото на очакванията към нас. Днес политическото шоу взима превес и това не е полезно. Нека има дебати, дискусии, но общите приказки и политическите заяждания за безплодни за съвет, управляващ град с над 1.5 млн. граждани.

Герджиков беше представител на Столична община в НЗСОБ, ще го наследите ли и там?

Да, националното сдружение е представителна организация, която защитава интересите на местната власт и обичайно председателят на Столичния общински съвет участва в работата. Вече имам предложение затова и колегите ме подкрепиха на сесия, от миналата седмица участвам със съвещателен глас в работата на управителния съвет на сдружението, докато се проведе общото събрание, което трябва да гласува кандидатурата ми.

Смятате ли, че ще можете да работите с правителството – служебното и редовното след вота, така че интересите на софиянци да бъдат защитени, да не се спират проекти? 

Длъжни сме да направим всичко възможно, за да работим с всяко българско правителство, в т.ч. и служебно. Досега заедно с кмета Фандъкова спечелихме битката метрото да остане в Плана за възстановяване и очакваме догодина да започне и същинското строителство. За съжаление, не бяхме чути за средствата за канализация и 200 млн. лв. за населени места около София бяха отрязани. Надявам се на ползотворен диалог и за компенсациите за „Топлофикация София“. Получихме уверението, че „Метрополитен“ и „Столичен електротранспорт“ ще получат компенсации заради скъпия ток, така както и частните фирми по плана на правителството. Стараем се да сме конструктивни в разговорите с правителството. Конфликтът е най-лесен, но софиянци не бива да бъдат наказвани заради политическата обстановка. Градът и неговите проблеми нямат партиен цвят.

А с колегите си от другите политически групи в СОС – очаквате ли противопоставянето в комисиите и на заседанията да се увеличи?

Когато това противопоставяне е аргументирано, с конкретни факти и тези – е добре дошло. В спора се ражда истината. Но само ако в спора участниците си служат с тези и идеи, а не с изтъркани политически клишета и взаимни обвинения за всичко от сътворението на света до днес и коя партия била виновна за това. Така че очаквам па важните въпроси за града да не търсим поводи за конфликти.

Кога започва работа по общинския бюджет 2022 и какви са приоритети в него?

Екипът на кмета вече работи по бюджет 2022, който тепърва ще се обсъжда с политическите групи и районните кметове. Според мен с новия бюджет трябва да осигурим издръжката по всички фундаментални услуги, които предлагаме на гражданите.

Кои са основните проблеми на София според Вас – най-важните 5?

Имаме основни спешни проблеми и други, които са стратегически за града. Сред първите са нарастващата неконтролируемо цена на природния газ, което затруднява неимоверно „Топлофикация София“. Скокът в пъти на цените на електрическата енергия пък увеличи с над 2 пъти разходите за нея на „Метрополитен“ и „Столичен електротранспорт“. Другият проблем отново е финансов – спадът на приходите от продажба на карти и билети в градския транспорт. 

Една от стратегическите теми, по която лично работя, е новите правила за поставяне на преместваемите обекти. Вече проведохме обсъждания с бизнеса и съобразяваме и техните предложения, за да не си измисляме самоцелни правила, а работещи механизми за контрол. Екипът на главния архитект разработва и стандарти за градска среда – за това как да изглеждат всички тротоари, кошчета за боклук, пейки и други. Това са бавни и продължителни процеси, които ще имат много голям ефект върху облика на града ни.

В кой квартал на столицата живеете и как се придвижвате? 

Живея в „Лозенец“ и затова идвам до работа предимно пеша. Поставил съм си за цел всеки ден да правя поне по 10 000 крачки, защото напоследък времето за спорт с новата ми работа драстично намаля. Извадил съм си годишна карта за градския транспорт, която е много удобна и изключително изгодна, по левче на ден. Ползвам и автомобил, когато се налага.

Ваксиниран ли сте и имате ли информация колко от общинските съветници са ваксинирани, за да се върнат присъствените заседания на СОС? 

Ваксиниран съм, да. Вярвам в науката и мисля, че само тя може да ни спаси от огромното изпитание, което сполетя човечеството. И грижата ни един за друг, разбира се, в днешно време това означава спазване на мерките, които не изискват никакви извънредни усилия. В момента подготвяме технически залата за гласуване в общината, за да може да се върнем поне към хибридни заседания – това означава, че част от присъстващите ще са в залата, а другите, които са възпрепятствани – онлайн, като се осигурява възможност това да не пречи на работата. На председателски съвет предстои да обсъдим процента на ваксинация сред колегите.

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиана Ончева) https://offnews.bg//interviu/noviat-shef-na-sos-kato-ne-mozhesh-da-kazhesh-neshto-sreshtu-niakoj-763139.html Tue, 26 Oct 2021 14:35:55 +0300
Иван Хиновски: Ниски цени и зелена енергия не е оксиморон https://offnews.bg//interviu/ivan-hinovski-niski-tceni-i-zelena-energia-ne-e-oksimoron-762791.html Иван Хиновски е председател на Български енергиен и минен форум. Има повече от 45 години стаж в енергетиката с опит в областите научни изследвания, проектиране, енергийни политики, иновации, управление на кризи. Участвал е в управление на проекти за изграждане и пускане в експлоатация на енергийни обекти – АЕЦ, ВЕИ, топлофикационни централи, проекти в областта на енергийната ефективност. Като експерт на МААЕ е бил натоварен със специални мисии в Иран, Бразилия и Япония по теми от развитие на ядрената енергетика. Член на Държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй“ -1993-1982 г. 

- Г-н Хиновски, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това поскъпване?

- Основните причини за поскъпването на електроенергията на енергийния пазар в България не са свързани със Зелената сделка. Разбира се, през регистрирания ръст на цената на въглеродните емисии на европейския пазар тя оказва влияние, но то се изразява в проценти и не може да се сравни с другите фактори. Основната причина за ръста на цените на електроенергията и природния газ в България е въздействието на цените на европейските пазари и свързаността им с българските. А основната причина за ръста в цената на природния газ е променената през 2018 година формула за индексиране на цената му в договора с Газпром и привързването му с тежест от 70% към цената на европейските спот-пазари. Това бе една фатална грешка, за която ние предупредихме още тогава, че е рано да се организират „ритуални танци около огъня“.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- Това е напълно погрешно твърдение. Точно обратното, голямата част от произведената от ВЕИ електрическа енергия в България днес е от инсталации, чиято себестойност е много по-ниска от сегашните борсови цени. И тези централи, които продават на борсата днес, реализират значителни печалби. Ниската цена на електроенергията на борсата в Германия последните дни се дължи на високия дял на зелената енергия в микса.

- От поне десетилетие е ясно, че 2025 година въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Съвършено вярно, но и това вече е пропусната възможност за България. За да ползва разрешена държавна помощ българската въглищна енергетика, страната трябваше да защити пред ЕК механизма за капацитет, което последното правителство на ГЕРБ не успя да направи. Така че, както сега, така и по-нататък българските ТЕЦ-ове са обречени да работят без държавна помощ. Т.е. те и в момента работят на конкурентния пазар без помощи. Всъщност това не е съвсем вярно, защото в рамките на холдинга БЕХ част от разходите им за заплащане на въглеродни емисии се субсидират от други енергийни дружества.

А това, че някои експерти и политически сили декларират, че въглищните централи, и специално ТЕЦ “Марица изток-2“, могат да работят и до 2040 г. - зависи докога пазарът ще държи такива високи цени и такъв дефицит на енергия, на който, изненадващо, ТЕЦ „Марица изток-2“ и другите въглищни централи в комплекса реализират много добри печалби. ТЕЦ-овете в България имат бъдеще, но не като използващи въглища за гориво, а природен газ, при което драстично ще бъде повишена ефективността им и ще бъдат съкратени въглеродните емисии. Така те могат да станат конкурентноспособни на енергийния пазар, където такива производствени мощности ще бъдат необходими за системно регулиране.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?

- Българската електроенергийна система има достатъчно генериращи мощности да задоволи потреблението на България. Дори нещо повече -да изнася в региона между 1000 и на моменти 2000 мегавата. И в бъдеще тази тенденция в мощностния баланс ще бъде запазена, но само ако се планират достатъчно заместващи мощности на въглищните централи, които в един момент трябва да бъдат затворени.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Определено да. Ядрената енергетика постепенно възстановява престижа си на сигурна, безопасна и екологична електропроизводствена технология, въпреки дългото подценяване на нейния принос. Относно технологиите на малките модулни реактори - те все още са в полето на научните изследвания. Темата засега се използва спекулативно от някои псевдо ядрени енергетици, които искат да направят „удари“ на полето на бизнеса. Реалистичното бъдеще на българската ядрена енергетика е изграждане на два блока с мощност от 1000 МВт в АЕЦ “Козлодуй“ като заместващи мощности на предстоящите да бъдат изведени от експлоатация един ден блокове 5 и 6 в централата. Това е и най-евтиният вариант за такъв проект.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението и?

- Ниски цени и зелена енергия не е оксиморон. Това се доказва практически от динамиката на цените на енергийната борса в Германия, които при наличие на вятър и слънце падат драстично. Но в това е проблемът, неустойчивостта и непредсказуемостта на тези ресурси са най-големият проблем на този вид електропроизводство. И добавени, неравномерността на фотоволтаичното производство през деня и невъзможността за съхранението на свръхпроизведената енергия правят тази енергетика проблематична за системна интеграция в рамките на големи енергийни системи. Разбира се, нови решения и нови технологии непрекъснато се предлагат на пазара и един ден тези проблеми няма да съществуват.

АЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ на природен газ са бъдещето на българската енергетика, това е модерната визия за развитие на ядрената енергетика на ПП ИТН. 

]]>
Иван Хиновски е председател на Български енергиен и минен форум. Има повече от 45 години стаж в енергетиката с опит в областите научни изследвания, проектиране, енергийни политики, иновации, управление на кризи. Участвал е в управление на проекти за изграждане и пускане в експлоатация на енергийни обекти – АЕЦ, ВЕИ, топлофикационни централи, проекти в областта на енергийната ефективност. Като експерт на МААЕ е бил натоварен със специални мисии в Иран, Бразилия и Япония по теми от развитие на ядрената енергетика. Член на Държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй“ -1993-1982 г. 

- Г-н Хиновски, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това поскъпване?

- Основните причини за поскъпването на електроенергията на енергийния пазар в България не са свързани със Зелената сделка. Разбира се, през регистрирания ръст на цената на въглеродните емисии на европейския пазар тя оказва влияние, но то се изразява в проценти и не може да се сравни с другите фактори. Основната причина за ръста на цените на електроенергията и природния газ в България е въздействието на цените на европейските пазари и свързаността им с българските. А основната причина за ръста в цената на природния газ е променената през 2018 година формула за индексиране на цената му в договора с Газпром и привързването му с тежест от 70% към цената на европейските спот-пазари. Това бе една фатална грешка, за която ние предупредихме още тогава, че е рано да се организират „ритуални танци около огъня“.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- Това е напълно погрешно твърдение. Точно обратното, голямата част от произведената от ВЕИ електрическа енергия в България днес е от инсталации, чиято себестойност е много по-ниска от сегашните борсови цени. И тези централи, които продават на борсата днес, реализират значителни печалби. Ниската цена на електроенергията на борсата в Германия последните дни се дължи на високия дял на зелената енергия в микса.

- От поне десетилетие е ясно, че 2025 година въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Съвършено вярно, но и това вече е пропусната възможност за България. За да ползва разрешена държавна помощ българската въглищна енергетика, страната трябваше да защити пред ЕК механизма за капацитет, което последното правителство на ГЕРБ не успя да направи. Така че, както сега, така и по-нататък българските ТЕЦ-ове са обречени да работят без държавна помощ. Т.е. те и в момента работят на конкурентния пазар без помощи. Всъщност това не е съвсем вярно, защото в рамките на холдинга БЕХ част от разходите им за заплащане на въглеродни емисии се субсидират от други енергийни дружества.

А това, че някои експерти и политически сили декларират, че въглищните централи, и специално ТЕЦ “Марица изток-2“, могат да работят и до 2040 г. - зависи докога пазарът ще държи такива високи цени и такъв дефицит на енергия, на който, изненадващо, ТЕЦ „Марица изток-2“ и другите въглищни централи в комплекса реализират много добри печалби. ТЕЦ-овете в България имат бъдеще, но не като използващи въглища за гориво, а природен газ, при което драстично ще бъде повишена ефективността им и ще бъдат съкратени въглеродните емисии. Така те могат да станат конкурентноспособни на енергийния пазар, където такива производствени мощности ще бъдат необходими за системно регулиране.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?

- Българската електроенергийна система има достатъчно генериращи мощности да задоволи потреблението на България. Дори нещо повече -да изнася в региона между 1000 и на моменти 2000 мегавата. И в бъдеще тази тенденция в мощностния баланс ще бъде запазена, но само ако се планират достатъчно заместващи мощности на въглищните централи, които в един момент трябва да бъдат затворени.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Определено да. Ядрената енергетика постепенно възстановява престижа си на сигурна, безопасна и екологична електропроизводствена технология, въпреки дългото подценяване на нейния принос. Относно технологиите на малките модулни реактори - те все още са в полето на научните изследвания. Темата засега се използва спекулативно от някои псевдо ядрени енергетици, които искат да направят „удари“ на полето на бизнеса. Реалистичното бъдеще на българската ядрена енергетика е изграждане на два блока с мощност от 1000 МВт в АЕЦ “Козлодуй“ като заместващи мощности на предстоящите да бъдат изведени от експлоатация един ден блокове 5 и 6 в централата. Това е и най-евтиният вариант за такъв проект.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението и?

- Ниски цени и зелена енергия не е оксиморон. Това се доказва практически от динамиката на цените на енергийната борса в Германия, които при наличие на вятър и слънце падат драстично. Но в това е проблемът, неустойчивостта и непредсказуемостта на тези ресурси са най-големият проблем на този вид електропроизводство. И добавени, неравномерността на фотоволтаичното производство през деня и невъзможността за съхранението на свръхпроизведената енергия правят тази енергетика проблематична за системна интеграция в рамките на големи енергийни системи. Разбира се, нови решения и нови технологии непрекъснато се предлагат на пазара и един ден тези проблеми няма да съществуват.

АЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ на природен газ са бъдещето на българската енергетика, това е модерната визия за развитие на ядрената енергетика на ПП ИТН. 

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//interviu/ivan-hinovski-niski-tceni-i-zelena-energia-ne-e-oksimoron-762791.html Sat, 23 Oct 2021 08:17:31 +0300
Проф. Огнян Герджиков: Определящо е кога Кирил Петков се е отказал от канадско гражданство. Другото няма значение https://offnews.bg//interviu/prof-ognian-gerdzhikov-opredeliashto-e-koga-kiril-petkov-se-e-otkaza-762759.html Проф. Огнян Герджиков е специалист по гражданско, търговско и дружествено право. Председател е бил на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 г. със 119 депутати гласували „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ Огнян Герджиков е отстранен предсрочно от поста заради „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“. Бил е председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото НС. Премиер е в първото служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.

Проф. Герджиков, има ли проблем с гражданството на бившия министър на икономиката Кирил Петков и какъв е той?

Проблемът е, че въпросът се раздуха много и съм изненадан, че великолепни юристи взеха позиция, която аз трудно мога да приема, защото гражданството е едно отношение между държавата и българския гражданин. Това отношение между българската държава и българския гражданин са субекти на българското право. Техните отношения не могат да зависят от усмотрението на трета държава кога и дали ще "освободи" Кирил Петков от гражданство. Не може да не го "освободи". Такава възможност няма. Следователно това отписване от регистрите на Канада просто ретроагира, както казват юристите, има обратна сила към момента на направения отказ, стига да е направен в надлежната форма - писмена и с нотариална заверка на подписа. Това е определящият фактор - кога той се е отказал от канадско гражданство. Оттам нататък е технология и няма никакво значение в кой момент, дали и кога ще го направи Канада. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение на юрист.

Какви според вас ще бъдат последствията, ако все пак се окаже, че към момента на встъпването си в длъжност като министър Кирил Петков е гражданин на друга държава?

Ако се реши така, което аз не споделям, тогава наистина е неприятно, защото ще се окаже, че той е действал в нарушение на Конституцията и следователно неговите актове могат да бъдат атакувани един по един от този, който има правен интерес. Но аз не смятам, че трябва да се стигне до такова решение. 

Конституционният съд трябва да се произнесе по казуса на 27 октомври. Според вас защо толкова време КС се бави?

Конституционният съд не е пожарна команда и не действа като бърза помощ. Нормално е КС да проучи в дълбочина казуса. Той си служи често, както и в случая, с експертни мнения на изтъкнати юристи, дискутира се, за да стигне до своя извод. Това не става за ден, два или три. Нормално е да се позабави процедурата. 

Според вас откъде тръгна тази история с гражданството на Кирил Петков и защо се раздуха толкова много? 

Защото е политика. Ето, идва един нов субект със сериозна заявка и съществуващите партии виждат заплаха за себе си, тъй като тези високообразовани млади хора набраха популярност. Статуквото видя заплаха. Скочиха им с голям мерак да ги борят. 

Това ще се отрази ли на кампанията?

Разбира се, отразява се по някакъв начин. Някои от хората, които в началото харесваха тези млади хора, сега са разколебани. Други продължават да им симпатизират като нещо ново, различно и с голям капацитет. За мен те са наистина с голям капацитет, със силен бекграунд в области като финанси и икономика, които са основата на развитие на всяко общество. За мен е важно да имат лостовете и да могат да участват в управлението на държавата. Новият политически субект се появи с гръм и трясък и партиите видяха заплаха за собствената си политическа съдба. Затова и скочиха върху него. 

Смятате ли, че назначаването на Кирил Петков като министър на икономиката ще рефлектира върху резултата на президента Румен Радев при надпреварата за нов държавен глава?

Нормално е да се очаква някакво отражение. Но аз смятам, че кандидатурата на Румен Радев за втори мандат е много силна. Може би най-силната кандидатура към момента, без да подценявам моя съименник проф. Анастас Герджиков, който също е една великолепна фигура за участие в надпреварата.  

Според вас какво наложи вкарването на въпроса с гражданството в новата ни конституция в зората на демокрацията?

Такива бяха времената тогава, все пак става въпрос за време преди 30 г. Не много държави предвиждат такива ограничения. Тук светът е разделен на две - някои не допускат изобщо двойно гражданство, други не смятат това за пречка и това в съвременния глобализиран свят звучи по-убедително. 

Преди 30 г. и СДС, и БСП гласуваха за такова ограничение... 

Защото това звучеше някак си по-патриотично - само български граждани, следователно няма други интереси. На пръв поглед това звучи добре, но днес започна някак да се размива и не е убедително. 

Трябва ли да има промяна в Конституцията по въпроса?

Като чуя промени в Конституцията, винаги леко настръхвам, защото мине не мине време казват: Дай да променяме Конституцията. Едно от достойнствата на основния закон е да бъде стабилен акт. Аз съм категорично против непрекъсната промяна на законите. А това е най-тежката болест в днешно време у нас. Няма друга държава в света, която така да си променя законите. Повярвайте ми. Следил съм законодателните процеси, особено в страните от немския кръг, към които имам особена слабост, няма такива държави. Ние сме уникални - проба-грешка, проба-грешка.

На какво го отдавате?

На липса на професионализъм. Ние не залагаме на професионалисти, ние не признаваме професионалистите. Особено племе сме. Ето, вижте какво става с пандемията и ваксините. На първо място сме по смъртност и на последно по ваксиниране. Ние отричаме всичко. Това сме ние.   

 

     

]]>
Проф. Огнян Герджиков е специалист по гражданско, търговско и дружествено право. Председател е бил на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 г. със 119 депутати гласували „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ Огнян Герджиков е отстранен предсрочно от поста заради „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“. Бил е председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото НС. Премиер е в първото служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.

Проф. Герджиков, има ли проблем с гражданството на бившия министър на икономиката Кирил Петков и какъв е той?

Проблемът е, че въпросът се раздуха много и съм изненадан, че великолепни юристи взеха позиция, която аз трудно мога да приема, защото гражданството е едно отношение между държавата и българския гражданин. Това отношение между българската държава и българския гражданин са субекти на българското право. Техните отношения не могат да зависят от усмотрението на трета държава кога и дали ще "освободи" Кирил Петков от гражданство. Не може да не го "освободи". Такава възможност няма. Следователно това отписване от регистрите на Канада просто ретроагира, както казват юристите, има обратна сила към момента на направения отказ, стига да е направен в надлежната форма - писмена и с нотариална заверка на подписа. Това е определящият фактор - кога той се е отказал от канадско гражданство. Оттам нататък е технология и няма никакво значение в кой момент, дали и кога ще го направи Канада. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение на юрист.

Какви според вас ще бъдат последствията, ако все пак се окаже, че към момента на встъпването си в длъжност като министър Кирил Петков е гражданин на друга държава?

Ако се реши така, което аз не споделям, тогава наистина е неприятно, защото ще се окаже, че той е действал в нарушение на Конституцията и следователно неговите актове могат да бъдат атакувани един по един от този, който има правен интерес. Но аз не смятам, че трябва да се стигне до такова решение. 

Конституционният съд трябва да се произнесе по казуса на 27 октомври. Според вас защо толкова време КС се бави?

Конституционният съд не е пожарна команда и не действа като бърза помощ. Нормално е КС да проучи в дълбочина казуса. Той си служи често, както и в случая, с експертни мнения на изтъкнати юристи, дискутира се, за да стигне до своя извод. Това не става за ден, два или три. Нормално е да се позабави процедурата. 

Според вас откъде тръгна тази история с гражданството на Кирил Петков и защо се раздуха толкова много? 

Защото е политика. Ето, идва един нов субект със сериозна заявка и съществуващите партии виждат заплаха за себе си, тъй като тези високообразовани млади хора набраха популярност. Статуквото видя заплаха. Скочиха им с голям мерак да ги борят. 

Това ще се отрази ли на кампанията?

Разбира се, отразява се по някакъв начин. Някои от хората, които в началото харесваха тези млади хора, сега са разколебани. Други продължават да им симпатизират като нещо ново, различно и с голям капацитет. За мен те са наистина с голям капацитет, със силен бекграунд в области като финанси и икономика, които са основата на развитие на всяко общество. За мен е важно да имат лостовете и да могат да участват в управлението на държавата. Новият политически субект се появи с гръм и трясък и партиите видяха заплаха за собствената си политическа съдба. Затова и скочиха върху него. 

Смятате ли, че назначаването на Кирил Петков като министър на икономиката ще рефлектира върху резултата на президента Румен Радев при надпреварата за нов държавен глава?

Нормално е да се очаква някакво отражение. Но аз смятам, че кандидатурата на Румен Радев за втори мандат е много силна. Може би най-силната кандидатура към момента, без да подценявам моя съименник проф. Анастас Герджиков, който също е една великолепна фигура за участие в надпреварата.  

Според вас какво наложи вкарването на въпроса с гражданството в новата ни конституция в зората на демокрацията?

Такива бяха времената тогава, все пак става въпрос за време преди 30 г. Не много държави предвиждат такива ограничения. Тук светът е разделен на две - някои не допускат изобщо двойно гражданство, други не смятат това за пречка и това в съвременния глобализиран свят звучи по-убедително. 

Преди 30 г. и СДС, и БСП гласуваха за такова ограничение... 

Защото това звучеше някак си по-патриотично - само български граждани, следователно няма други интереси. На пръв поглед това звучи добре, но днес започна някак да се размива и не е убедително. 

Трябва ли да има промяна в Конституцията по въпроса?

Като чуя промени в Конституцията, винаги леко настръхвам, защото мине не мине време казват: Дай да променяме Конституцията. Едно от достойнствата на основния закон е да бъде стабилен акт. Аз съм категорично против непрекъсната промяна на законите. А това е най-тежката болест в днешно време у нас. Няма друга държава в света, която така да си променя законите. Повярвайте ми. Следил съм законодателните процеси, особено в страните от немския кръг, към които имам особена слабост, няма такива държави. Ние сме уникални - проба-грешка, проба-грешка.

На какво го отдавате?

На липса на професионализъм. Ние не залагаме на професионалисти, ние не признаваме професионалистите. Особено племе сме. Ето, вижте какво става с пандемията и ваксините. На първо място сме по смъртност и на последно по ваксиниране. Ние отричаме всичко. Това сме ние.   

 

     

]]>
offnews@offnews.bg (Даниела Добрева) https://offnews.bg//interviu/prof-ognian-gerdzhikov-opredeliashto-e-koga-kiril-petkov-se-e-otkaza-762759.html Fri, 22 Oct 2021 13:13:31 +0300
Д-р Недялко Калъчев: Безплатните бързи тестове ще струват около 10 лв. в лаборатория https://offnews.bg//interviu/d-r-nedialko-kalachev-bezplatnite-barzi-testove-shte-struvat-okolo-10-762653.html Как ще се осъществява тестването на хората, които не са ваксинирани или преболедували, ако искат да посетят място, достъпно със зелен сертификат? Какво ще заплащат тестваните с безплатен антигенен тест за манипулацията? На брифинг в здравното министерство д-р Стойчо Кацаров обясни, че предстои подписване на договор с лабораториите за фиксирана цена за тестване срещу получаване на безплатни антигенни тестове. OFFNews се свърза с д-р Недялко Калъчев, собственик на верига лаборатории, и го попита как може да се осъществи това "на терен" и колко ще струва. 

- Д-р Калъчев, споменахте по-рано цена за извършване на тестването около 10 лв. можем ли да приемем, че това вече е официално?

- Не, но с колегите си говорихме, че ще търсим нещо такова, когато дойдат тези прословути безплатни антигенни тестове, които трябва да раздава РЗИ, защото те в провинцията са дошли, но в София засега нямаме обаждане от РЗИ за такива. Все пак никой не може да си позволи да работи на нулеви цени при все по-нарастващите разходи за труд, токът също вече е сериозен разход. 

- Струва ли Ви се работещ вариант да тръгнат лаборанти по заведенията и да тестват с антигенни тестове клиенти, които искат да ги посетят?

- Най-работещ вариант е да тръгнат медицинските лица, които сега правят тестове, да обучават хората как се правят тези тестове. Защото истината е, че това са полеви тестове. Те са за направа на изследвания за подпомагане на социални служби, полиция, гранични власти и др. Епидемията ги вкара в обращение и в медицинската дейност, което не е много коректно, но така или иначе обстоятелствата в момента не са обичайни. Тези тестове се направени така, че да могат да бъдат ползвани от хора без специфично оборудване и образование.

Въпросът е по-скоро информационен, защото достъпът до Националната здравно-информационна система (НЗИС) е малко сложен. Има голямо натоварване, нормално е да се случват сривове. Та достъпът до НЗИС е през лицензирана лаборатория. Лицензираната лаборатория има оторизация, връзка – сървърна идентификация плюс съответните електронни подписи, която осигурява достъп за запис на данни върху НЗИС.

Следователно, трябва по някакъв начин хората, извършили теста пред заведението, да го качат в НЗИС. Ние вече имаме вариант и следобед предстои да го пуснем. Това е мобилно приложение, с което аз, отивайки при работодателя, казвам: "Ето Ви едно приложение. Дайте пет човека, които да ги идентифицираме и тия пет човека във Вашата организация ще извършват тестове на хората, които не са ваксинирани. По този начин ние като лаборатория все едно преоторизираме (упълномощаваме) посочените от него пет човека. Аз знам кои са те, а НЗИС знае, че аз съм подал тия резултати.

- Значи Вие на тези петима души им давате Вашата "пътека" до системата?

- Не точно "пътека". Това е още едно звено за идентификация, с което тези петима стават идентифицируеми. Защото в лабораторните и в болничните системи има две нива на идентификация – болницата или лабораторията, като юридическо лице, и нейният сървър, под нея имате лекарите с техните електронни подписи и под тях има още други хора, които са с потребителско име. Например един лекар работи с един електронен подпис, четирите сестри и двете регистраторки, всички тези шест души, работят през неговата оторизация. Това са три нива. Тук се получава 4-то ниво – външни за лечебното заведение хора, нямат истински достъп до информационната система, образно казано "до вашия хемоглобин", но могат да докладват този тест.

- С варианта, който предлагате, няма ли да се увеличи броят на хората, които имат достъп до личните ни данни?

- Не, но личните Ви данни в момента на правене на теста, естествено, че ще ги имат, защото трябва да ги въведат – ЕГН, три имена и резултат от теста. Но става дума само за тях. Защото, примерно, лаборантката Стефка, имайки достъп до определен кръг изследвания, има достъп до всичките видове Ваши изследвания, за които има права. Ако работи в сектор "Вирусология", ще има достъп до всички вирусни изследвания.

- Значи предлагате това мобилно приложение да работи така – обучавате техни хора, без да се налага Ваш представител да извършва тестването?

- Техни хора извършват този полеви тест. Проблемът тук е, че се налага издаването на сертификат, който пък налага разработването на някаква система.

- Проблемът е, че трябва да си получим QR кода, за да влезем в заведението или във фитнеса примерно.

- Идеята е, че резултатът от теста отива в сървъра на съответната лаборатория, от лабораторията отива в сървъра на НЗИС, от НЗИС се връща сертификатът, който се препраща на телефона на тествания.

- Кой ще носи отговорност за качеството на проведеното тестване, лабораторията или обученият от нея служител на заведение или фитнес?

- Отговорността е на този, който взема теста. Тя винаги е лична. Юридическите лица не носят отговорност.

- Тази процедура колко време отнема?

- Информационният обмен е бърз, стига да работи сървърът. Ние сме настроили сесиите в рамките на около пет минути. Примерно нашата система има една програмка, която обхожда базата данни и като види резултат, го праща. Прави го на всеки пет минути, т. е. на всеки пет минути отива до сървъра на НЗИС да докладва и сървърът отговаря в рамките на секунди. И това нещо се връща обратно. Така че времето, за което излиза тестът, е определящото, а не информационният обмен. Стига да не е забил сървърът, както вече се случи.

- Този вариант изисква желязна информационна система, струва ми се.

- Да, но няма друг начин. В крайна сметка решението, което се взе преди месеци, да се работи през "Информационно обслужване" и да не се допускат частни субекти, за мен е грешно, опасно, нелогично, но такова е било тогавашното мнение на правителството. Защото, ако ме питате като субект, бих предпочел това да е нечий търговски интерес, а не политически. „Информационно обслужване“ е политическа функция на управляващата в момента (независимо коя) партия. То не е фирма в нормалния си вариант.

Когато става дума за медицина, те нямат идея идея какво правят. Терминологията им е неясна, процесите, нормативната база също, така че тази им функция беше малко изкуствено направена.

- Дайте да отиграем една подобна ситуация. Един неваксиниран отива на заведение и разчита да бъде тестван и пуснат да празнува. Това възможно ли е да стане в реално време?

- Би трябвало да е възможно. В момента, докато си говорим, съм пред един мол и мога да Ви кажа, че е епично. Но това е поради факта, че все още са много малко местата, където се тества именно поради факта, че трябва да го правят медицински лица. Но ако се задействат нещата, както вече Ви казах, и които са много важни според мен, това ще стихне. Защото ако например на "Витоша" има 20 места, на които можеш да бъдеш тестван, няма да има опашка. Докато решиш дали ще седнеш в това заведение и сертификатът ти ще е готов. Масовизацията на процеса ще го направи евтин, достъпен и много по-смислен.

]]>
Как ще се осъществява тестването на хората, които не са ваксинирани или преболедували, ако искат да посетят място, достъпно със зелен сертификат? Какво ще заплащат тестваните с безплатен антигенен тест за манипулацията? На брифинг в здравното министерство д-р Стойчо Кацаров обясни, че предстои подписване на договор с лабораториите за фиксирана цена за тестване срещу получаване на безплатни антигенни тестове. OFFNews се свърза с д-р Недялко Калъчев, собственик на верига лаборатории, и го попита как може да се осъществи това "на терен" и колко ще струва. 

- Д-р Калъчев, споменахте по-рано цена за извършване на тестването около 10 лв. можем ли да приемем, че това вече е официално?

- Не, но с колегите си говорихме, че ще търсим нещо такова, когато дойдат тези прословути безплатни антигенни тестове, които трябва да раздава РЗИ, защото те в провинцията са дошли, но в София засега нямаме обаждане от РЗИ за такива. Все пак никой не може да си позволи да работи на нулеви цени при все по-нарастващите разходи за труд, токът също вече е сериозен разход. 

- Струва ли Ви се работещ вариант да тръгнат лаборанти по заведенията и да тестват с антигенни тестове клиенти, които искат да ги посетят?

- Най-работещ вариант е да тръгнат медицинските лица, които сега правят тестове, да обучават хората как се правят тези тестове. Защото истината е, че това са полеви тестове. Те са за направа на изследвания за подпомагане на социални служби, полиция, гранични власти и др. Епидемията ги вкара в обращение и в медицинската дейност, което не е много коректно, но така или иначе обстоятелствата в момента не са обичайни. Тези тестове се направени така, че да могат да бъдат ползвани от хора без специфично оборудване и образование.

Въпросът е по-скоро информационен, защото достъпът до Националната здравно-информационна система (НЗИС) е малко сложен. Има голямо натоварване, нормално е да се случват сривове. Та достъпът до НЗИС е през лицензирана лаборатория. Лицензираната лаборатория има оторизация, връзка – сървърна идентификация плюс съответните електронни подписи, която осигурява достъп за запис на данни върху НЗИС.

Следователно, трябва по някакъв начин хората, извършили теста пред заведението, да го качат в НЗИС. Ние вече имаме вариант и следобед предстои да го пуснем. Това е мобилно приложение, с което аз, отивайки при работодателя, казвам: "Ето Ви едно приложение. Дайте пет човека, които да ги идентифицираме и тия пет човека във Вашата организация ще извършват тестове на хората, които не са ваксинирани. По този начин ние като лаборатория все едно преоторизираме (упълномощаваме) посочените от него пет човека. Аз знам кои са те, а НЗИС знае, че аз съм подал тия резултати.

- Значи Вие на тези петима души им давате Вашата "пътека" до системата?

- Не точно "пътека". Това е още едно звено за идентификация, с което тези петима стават идентифицируеми. Защото в лабораторните и в болничните системи има две нива на идентификация – болницата или лабораторията, като юридическо лице, и нейният сървър, под нея имате лекарите с техните електронни подписи и под тях има още други хора, които са с потребителско име. Например един лекар работи с един електронен подпис, четирите сестри и двете регистраторки, всички тези шест души, работят през неговата оторизация. Това са три нива. Тук се получава 4-то ниво – външни за лечебното заведение хора, нямат истински достъп до информационната система, образно казано "до вашия хемоглобин", но могат да докладват този тест.

- С варианта, който предлагате, няма ли да се увеличи броят на хората, които имат достъп до личните ни данни?

- Не, но личните Ви данни в момента на правене на теста, естествено, че ще ги имат, защото трябва да ги въведат – ЕГН, три имена и резултат от теста. Но става дума само за тях. Защото, примерно, лаборантката Стефка, имайки достъп до определен кръг изследвания, има достъп до всичките видове Ваши изследвания, за които има права. Ако работи в сектор "Вирусология", ще има достъп до всички вирусни изследвания.

- Значи предлагате това мобилно приложение да работи така – обучавате техни хора, без да се налага Ваш представител да извършва тестването?

- Техни хора извършват този полеви тест. Проблемът тук е, че се налага издаването на сертификат, който пък налага разработването на някаква система.

- Проблемът е, че трябва да си получим QR кода, за да влезем в заведението или във фитнеса примерно.

- Идеята е, че резултатът от теста отива в сървъра на съответната лаборатория, от лабораторията отива в сървъра на НЗИС, от НЗИС се връща сертификатът, който се препраща на телефона на тествания.

- Кой ще носи отговорност за качеството на проведеното тестване, лабораторията или обученият от нея служител на заведение или фитнес?

- Отговорността е на този, който взема теста. Тя винаги е лична. Юридическите лица не носят отговорност.

- Тази процедура колко време отнема?

- Информационният обмен е бърз, стига да работи сървърът. Ние сме настроили сесиите в рамките на около пет минути. Примерно нашата система има една програмка, която обхожда базата данни и като види резултат, го праща. Прави го на всеки пет минути, т. е. на всеки пет минути отива до сървъра на НЗИС да докладва и сървърът отговаря в рамките на секунди. И това нещо се връща обратно. Така че времето, за което излиза тестът, е определящото, а не информационният обмен. Стига да не е забил сървърът, както вече се случи.

- Този вариант изисква желязна информационна система, струва ми се.

- Да, но няма друг начин. В крайна сметка решението, което се взе преди месеци, да се работи през "Информационно обслужване" и да не се допускат частни субекти, за мен е грешно, опасно, нелогично, но такова е било тогавашното мнение на правителството. Защото, ако ме питате като субект, бих предпочел това да е нечий търговски интерес, а не политически. „Информационно обслужване“ е политическа функция на управляващата в момента (независимо коя) партия. То не е фирма в нормалния си вариант.

Когато става дума за медицина, те нямат идея идея какво правят. Терминологията им е неясна, процесите, нормативната база също, така че тази им функция беше малко изкуствено направена.

- Дайте да отиграем една подобна ситуация. Един неваксиниран отива на заведение и разчита да бъде тестван и пуснат да празнува. Това възможно ли е да стане в реално време?

- Би трябвало да е възможно. В момента, докато си говорим, съм пред един мол и мога да Ви кажа, че е епично. Но това е поради факта, че все още са много малко местата, където се тества именно поради факта, че трябва да го правят медицински лица. Но ако се задействат нещата, както вече Ви казах, и които са много важни според мен, това ще стихне. Защото ако например на "Витоша" има 20 места, на които можеш да бъдеш тестван, няма да има опашка. Докато решиш дали ще седнеш в това заведение и сертификатът ти ще е готов. Масовизацията на процеса ще го направи евтин, достъпен и много по-смислен.

]]>
offnews@offnews.bg (Янка Петкова) https://offnews.bg//interviu/d-r-nedialko-kalachev-bezplatnite-barzi-testove-shte-struvat-okolo-10-762653.html Thu, 21 Oct 2021 14:14:19 +0300
Юлиан Попов: Поне докато работи Козлодуй, не е необходима друга ядрена мощност https://offnews.bg//interviu/iulian-popov-pone-dokato-raboti-kozloduj-ne-e-neobhodima-druga-iadre-762456.html Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Супер електропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.

- Г-н Попов, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?

- Поскъпването на тока няма връзка със Зелената сделка. Зелената сделка е стратегически документ, който реално ще влезе в сила, когато бъде приет законодателният пакет "Готови за 55" (Fit for 55). Реален ефект на Зелената сделка ще видим след 3-4 години. Покачването на цените на въглеродните емисии, които се търгуват от 2005 г. насам, има известен принос към общото качване на цените на електричеството тази година, но той е малък - някъде около 5-10% от общото покачване, в зависимост какво точно сравняваме.

Цените на електроенергията скочиха заради острия отскок на глобалната икономика. Тъй като пазарите на газ и въглища са свързани, високи цени и търсене в Азия, заедно с висок икономически растеж в Европа и почти из целия свят доведе до недостиг и много високи цени на газ и въглища и съответно на електричество. Ние излизаме от една изкуствена икономическа криза, предизвикана от COVID ограниченията. Те забавиха икономически дейности, които се изстреляха нагоре в един момент като от опъната прашка.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- В повечето случаи ВЕИ сваля цената за крайния потребител, но тук трябва да направя няколко уговорки. Фотоволтаици, соларни колектори и климатици свалят цената. Климатикът спада към особена категория уреди. Той е термопомпа и (просто казано) работи с ефективност над 300%. ВЕИ на свободния пазар свалят общата цена на пазара. Стари ВЕИ договори с преференциални цени повишават с няколко процента цената, но това повишение се връща обратно във фонд, с който държавата разполага.

- От поне десетилетие е ясно, че през 2025 г. въглищните централи вече няма да могат да получават субсидии от държавния бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Според мен датата е 2038 г., като 1400 мегавата мощности в страната ще трябва да бъдат изведени до 2026. Зависи много какви заместващи мощности ще се изградят, къде ще бъдат те, как ще се балансират, как ще развием самия пазар, какви мерки за енергийна ефективност ще приложим и ред други фактори.

Извеждането на въглищата е комплексна промяна, не е просто затваряне на мощности или замяната им едно към едно с нещо друго. Затова изходът е широки мерки за енергийна ефективност, индустриални и локални соларни мощности, развитие на вятърната енергетика, батерии, водород, дигитални системи за управление на потреблението, развитие на пазара, развитие на инфраструктурата и ред други стъпки в комбинация. България има великолепен ресурс за подобен преход.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България?

- Има много повече, но България е в отворен пазар. Когато има повече - изнася, ако не ѝ стига - внася. И повечето енергийни дружества сега работят с максимален капацитет и печелят много пари.

- А в бъдеще?

- Това е бъдещето. То е модерно, дигитално, високоефективно и нисковъглеродно. Колкото по-бързо го схванем, толкова по-добре. Но бъдещето е също сложно. Не може просто да забием навсякъде перки и соларни панели и да си мислим, че всичко е наред.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените. Ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Не, няма. Поне докато работи АЕЦ "Козлодуй", не ни е необходима друга ядрена мощност. А това е почти до 2050 г. Системата няма нужда от нея, пазарът ще я отхвърли и ще ни тежи на врата. А и няма да бъде построена - опитът с Белене е показателен. Строим го 35 години и нищо. "Белене" е добре да се обособи в самостоятелна компания с цел ликвидация. Отделно, че нова ядрена мощност ще произвежда най-скъпото електричество. Това в Козлодуй не са проекти, а меморандуми, които само заблуждават ядрения ентусиазъм на хората. Добре е да следим развитието на ядрената енергетика и новите поколения реактори, но докато те не се докажат в нормална икономическа среда, е несъстоятелно да мислим, че пробивът в ядрените технологии по света ще тръгне от Козлодуй.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е?

- Възобновяемата енергия е най-евтината енергия, така че вкарването ѝ в системата води до сваляне на разхода. До едно определено равнище сметката е ясна - повече ВЕИ, по-евтин ток. От едно равнище нагоре нещата се усложняват. Трябва ни адекватна инфраструктура, интелигентно управление, комбинация на технологии и всичко друго, за което вече стана дума. Важно е да мислим комплексно и дигитално. Компютърни инженери и програмисти могат да ви дадат много по-добри решения, отколкото производители на турбини или оператори на АЕЦ.

- Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?

- Да, възможна е, всички технологии са налице, много от тях са комерсиално доказани, други навлизат в търговския свят. Но е въпрос на цена. Рязко минаване към ВЕИ ще е много скъпо. Добре управляван и икономически чувствителен преход ще е изгоден и може да се реализира в рамките на следващите 20 години в страна с потенциала на България. Що се отнася до съхранението, сградният фонд е най-голямата системна батерия, която може да е безплатна, защото енергийното обновяване се прави по други причини, не за да се извеждат въглища. България има висок изграден потенциал за хидросъхранение на енергия. Трябва да се гради още. Трябва да се развиват и други технологии за съхранение. Литиево-йонните батерии и водородът, в които всички са вперили поглед, са само две от десетки технологии, които решават проблема съхранение.

]]>
Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Супер електропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.

- Г-н Попов, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?

- Поскъпването на тока няма връзка със Зелената сделка. Зелената сделка е стратегически документ, който реално ще влезе в сила, когато бъде приет законодателният пакет "Готови за 55" (Fit for 55). Реален ефект на Зелената сделка ще видим след 3-4 години. Покачването на цените на въглеродните емисии, които се търгуват от 2005 г. насам, има известен принос към общото качване на цените на електричеството тази година, но той е малък - някъде около 5-10% от общото покачване, в зависимост какво точно сравняваме.

Цените на електроенергията скочиха заради острия отскок на глобалната икономика. Тъй като пазарите на газ и въглища са свързани, високи цени и търсене в Азия, заедно с висок икономически растеж в Европа и почти из целия свят доведе до недостиг и много високи цени на газ и въглища и съответно на електричество. Ние излизаме от една изкуствена икономическа криза, предизвикана от COVID ограниченията. Те забавиха икономически дейности, които се изстреляха нагоре в един момент като от опъната прашка.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- В повечето случаи ВЕИ сваля цената за крайния потребител, но тук трябва да направя няколко уговорки. Фотоволтаици, соларни колектори и климатици свалят цената. Климатикът спада към особена категория уреди. Той е термопомпа и (просто казано) работи с ефективност над 300%. ВЕИ на свободния пазар свалят общата цена на пазара. Стари ВЕИ договори с преференциални цени повишават с няколко процента цената, но това повишение се връща обратно във фонд, с който държавата разполага.

- От поне десетилетие е ясно, че през 2025 г. въглищните централи вече няма да могат да получават субсидии от държавния бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Според мен датата е 2038 г., като 1400 мегавата мощности в страната ще трябва да бъдат изведени до 2026. Зависи много какви заместващи мощности ще се изградят, къде ще бъдат те, как ще се балансират, как ще развием самия пазар, какви мерки за енергийна ефективност ще приложим и ред други фактори.

Извеждането на въглищата е комплексна промяна, не е просто затваряне на мощности или замяната им едно към едно с нещо друго. Затова изходът е широки мерки за енергийна ефективност, индустриални и локални соларни мощности, развитие на вятърната енергетика, батерии, водород, дигитални системи за управление на потреблението, развитие на пазара, развитие на инфраструктурата и ред други стъпки в комбинация. България има великолепен ресурс за подобен преход.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България?

- Има много повече, но България е в отворен пазар. Когато има повече - изнася, ако не ѝ стига - внася. И повечето енергийни дружества сега работят с максимален капацитет и печелят много пари.

- А в бъдеще?

- Това е бъдещето. То е модерно, дигитално, високоефективно и нисковъглеродно. Колкото по-бързо го схванем, толкова по-добре. Но бъдещето е също сложно. Не може просто да забием навсякъде перки и соларни панели и да си мислим, че всичко е наред.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените. Ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Не, няма. Поне докато работи АЕЦ "Козлодуй", не ни е необходима друга ядрена мощност. А това е почти до 2050 г. Системата няма нужда от нея, пазарът ще я отхвърли и ще ни тежи на врата. А и няма да бъде построена - опитът с Белене е показателен. Строим го 35 години и нищо. "Белене" е добре да се обособи в самостоятелна компания с цел ликвидация. Отделно, че нова ядрена мощност ще произвежда най-скъпото електричество. Това в Козлодуй не са проекти, а меморандуми, които само заблуждават ядрения ентусиазъм на хората. Добре е да следим развитието на ядрената енергетика и новите поколения реактори, но докато те не се докажат в нормална икономическа среда, е несъстоятелно да мислим, че пробивът в ядрените технологии по света ще тръгне от Козлодуй.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е?

- Възобновяемата енергия е най-евтината енергия, така че вкарването ѝ в системата води до сваляне на разхода. До едно определено равнище сметката е ясна - повече ВЕИ, по-евтин ток. От едно равнище нагоре нещата се усложняват. Трябва ни адекватна инфраструктура, интелигентно управление, комбинация на технологии и всичко друго, за което вече стана дума. Важно е да мислим комплексно и дигитално. Компютърни инженери и програмисти могат да ви дадат много по-добри решения, отколкото производители на турбини или оператори на АЕЦ.

- Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?

- Да, възможна е, всички технологии са налице, много от тях са комерсиално доказани, други навлизат в търговския свят. Но е въпрос на цена. Рязко минаване към ВЕИ ще е много скъпо. Добре управляван и икономически чувствителен преход ще е изгоден и може да се реализира в рамките на следващите 20 години в страна с потенциала на България. Що се отнася до съхранението, сградният фонд е най-голямата системна батерия, която може да е безплатна, защото енергийното обновяване се прави по други причини, не за да се извеждат въглища. България има висок изграден потенциал за хидросъхранение на енергия. Трябва да се гради още. Трябва да се развиват и други технологии за съхранение. Литиево-йонните батерии и водородът, в които всички са вперили поглед, са само две от десетки технологии, които решават проблема съхранение.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//interviu/iulian-popov-pone-dokato-raboti-kozloduj-ne-e-neobhodima-druga-iadre-762456.html Tue, 19 Oct 2021 14:52:13 +0300
Стефан Вълдобрев: Иска ми се нашите деца да растат в умна и гледаща към бъдещето страна https://offnews.bg//interviu/stefan-valdobrev-iska-mi-se-nashite-detca-da-rastat-v-umna-i-gledasht-761290.html Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя музикантът Стефан Вълдобрев.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата в България?

- Особено важно е бъдещите управляващи да им покажат с личен пример, че в България политиците са почтени и интелигентни хора. Само това. Нищо друго. Ако имат вяра в държавността и държавата си, останалото децата ще си го постигнат сами, ако никой не им пречи. Те знаят как да постигат мечтите си.

- Политиците, под натиска на определени групи от обществото, непрекъснато отхвърлят законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?

- Не разбирам от законопроекти и европейски документи. Мисля, че е неизбежно проблемът с насилието над деца да бъде решен със смяната на поколенията политици и родители.

- В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас? Какви са възможните решения на тези проблеми?

- Мисля, че са от естетически характер – кое е красиво и кое е грозно, кое е повод за гордост и кое е повод за срам, кое е истинско мъжество и кое е показно мъжество. Тези проблеми се решават в семейството и никъде другаде.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години според теб?

- Забелязвам, че нашето поколение общува много по-открито и приятелски с децата си. Ние, например, нямахме такава комуникация с родителите си. Имаше повече табута и свян. Трябва да минат години, за да разберем кой е по-добрият вариант.

- В каква България би искал да растат и живеят твоите деца?

- В умна и гледаща към бъдещето страна, а не постоянно обърната към миналото.

- Възможно ли е политическите партии у нас да се обединят по темите, свързани с децата?

- Надявам се да е възможно да се обедният за едно истински добро бъдеще на децата.

*Интервюто със Стефан Вълдобрев e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя музикантът Стефан Вълдобрев.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата в България?

- Особено важно е бъдещите управляващи да им покажат с личен пример, че в България политиците са почтени и интелигентни хора. Само това. Нищо друго. Ако имат вяра в държавността и държавата си, останалото децата ще си го постигнат сами, ако никой не им пречи. Те знаят как да постигат мечтите си.

- Политиците, под натиска на определени групи от обществото, непрекъснато отхвърлят законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?

- Не разбирам от законопроекти и европейски документи. Мисля, че е неизбежно проблемът с насилието над деца да бъде решен със смяната на поколенията политици и родители.

- В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас? Какви са възможните решения на тези проблеми?

- Мисля, че са от естетически характер – кое е красиво и кое е грозно, кое е повод за гордост и кое е повод за срам, кое е истинско мъжество и кое е показно мъжество. Тези проблеми се решават в семейството и никъде другаде.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години според теб?

- Забелязвам, че нашето поколение общува много по-открито и приятелски с децата си. Ние, например, нямахме такава комуникация с родителите си. Имаше повече табута и свян. Трябва да минат години, за да разберем кой е по-добрият вариант.

- В каква България би искал да растат и живеят твоите деца?

- В умна и гледаща към бъдещето страна, а не постоянно обърната към миналото.

- Възможно ли е политическите партии у нас да се обединят по темите, свързани с децата?

- Надявам се да е възможно да се обедният за едно истински добро бъдеще на децата.

*Интервюто със Стефан Вълдобрев e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/stefan-valdobrev-iska-mi-se-nashite-detca-da-rastat-v-umna-i-gledasht-761290.html Thu, 14 Oct 2021 11:05:42 +0300
Нишан Джингозян - един варненец, който помага на хиляди българи в Лондон https://offnews.bg//interviu/nishan-dzhingozian-edin-varnenetc-kojto-pomaga-na-hiliadi-balgari-v-761662.html Нишан Джингозян е роден във Варна, но вече повече от 20 години живее в Лондон. Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън юнивърсити в Лондон. В момента работи за две районни кметства в Лондон – в Брент и Енфийлд. Основната част от работата му е свързана с интеграцията на малцинствени общности в британското общество. А едно от малцинствата, които за съжаление се адаптират най-трудно в мегаполиса се оказват българите.

Ето разговора ни с него:

- Г-н Джингозян, българската общност бе идентифицирана от кмета на Лондон, г-н Садик Хан като една от шестте приоритетни общности в британската столица. Какво наложи това?

- Причините са комплексни, но са свързани основно със затруден достъп до услугите предоставяни от локалните кметства в Лондон, Националната здравна служба на Великобритания, както и други институции. В последните няколко години редица кметства в Лондон, основаха програми за подпомагане на българската общност и като цяло общностите от Източна Европа. Кметство Брент, Енфийлд и Хароу имат програми за социална интеграция на общности определени като hard-to-reach или общности, които изпитват определени затруднения в процеса на интеграция. Българската общност е една от тези приоритетни общности. В момента кметство Харингей също започва разработването на аналогична програма. На територията на това кметство живеят голям брой българи.

- Вие ръководите програма в Северен Лондон, която е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд. Какво представлява тя? Как подпомага българската общност?

- Програмата е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд, но преди няколко месеца получихме и финансиране от Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG), както и от още няколко други организации. Подпомагаме приоритетни за Министерството на вътрешните работи на Великобритания, Здравната служба на Великобритания и кмество Енфийлд общности. Българската общност е една от тях. Това е уникална по своята същност програма. 24 училища в Едмънтън, Северен Лондон и 15 партньорски организации се включиха в този проект. Не бих могъл да изброя всичките, но е необходимо да спомена поне няколко от тях: Settled, the Work Rights Centre, Healthwatch Enfield, the Metropolitan Police, Enfield Council, Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group, Посолство на Република България в Лондон, както и много други.

Предлагаме изключително широк кръг от услуги и подкрепа на българската общност в тази част на Лондон. От имиграционни услуги до индивидуална консултация с психолог. Работим активно с 24 училища в Енфийлд, в които учат над 8000 деца. Голяма част от тях са от България. По тази програма активно работим и с NHS – Националната здравна служба на Великобритания. Епидемията от Covid-19 имаше огромно отражение върху българската общност. Разработили сме специална програма конкретно за българите в Енфийлд.

16 000 човека в тази част на Лондон не са регистрирани с личен лекар. Една много голяма част от тях са от България. Достъп до услугите предоставяни от Националната здравна служба и ваксинация срещу Covid-19, са едни от приоритетите ни.

- Българската ромска общност в Лондон ли се интегрира най-трудно и правите ли целенасочени усилия точно към тези наши сънародници?

- Не бих казал, че българската ромска общност в Лондон се интегрира най-трудно, но ромската общност в Лондон е също една от приоритетните общности за работа. Кметство Енфийлд създаде GRT Board (Gypsy, Roma, Travellers). Това е работна група към кметството, в която участвам с участието на представители на кметството, полицията и партньорски организации. Основната цел на тази работна група е разработването на дългосрочна стратегия за работа с тази общност и разбира се по-бърза и ефективна интеграция в обществото тук.

- Ангажиран сте и с кампания на Националната здравна служба на Великобритания, насочена към ваксинацията на българската общност. Защо сънародниците ни не само у нас, но и в Лондон не искат да се ваксинират? Как смятате да ги убедите, че няма да ги чипират и проследяват, а че по този начин се спасяват животи?

- Аз съм член на Patient and Public Engagement and Equality Committee, North Central London Clinical Commissioning Group. Това е организация, която обединява 5 кметства в Северен и Централен Лондон и над 220 клиники и лични лекари в тази част на Лондон. Ваксинация срещу Covid-19 е основен приоритет за нас и съм щастлив да заявя, че до началото на октомври над 49 милиона във Великобритания са ваксинирани с първата доза. Малко над 45 милиона са получили и двете дози. Всъщност това е най-голямата ваксинационна кампания в историята на Обединеното кралство. Аз смятам, че това са отлични резултати и се дължат както и на успешната кампания, така и на това, че обществото тук има по-големи съпротивителни сили срещу лавината от фалшиви новини, което е за съжаление глобален феномен.

От 300 общности в Лондон, българската общност е на едно от последните места по ваксинация. През последните месеци, Националната здравна служба на Великобритания започна масирана рекламна кампания на български език. Бих искал да подчертая, че Великобритания е родината на може би най-добрите изследователски центрове, както и университети в света, които работят в областта на общественото здраве, микробиология и инфекциозни заболявания. Немислимо е това, което се случи в България – да се дава платформа в средствата за масова информация на хора, които отричат научни данни и буквално саботират кампанията в България.

- Вие ръководите и the Eastern European Forum. Каква организация е това?

- Идеята за създаването на тази платформа възникна преди около 4 години. Тогава ръководех програма в кметство Брент и една от задачите, която си бяхме поставили бе да създадем неформална платформа на организации, които представляват гражданите на ЕС и основно тези от Източна Европа. В момента над 50 организации, депутати, общински съветници, 6 кметства в Лондон, почти 30 училища и много други са в мейлинг листата ни. Работим активно с голяма част от тях. Имаме и българска организация – Български център за социална интеграция и култура. Това е малка организация в Енфийлд, в която и аз имам активно участие.

- Професионалният Ви живот е в голяма степен свързан с България. Какво е необходимо е да направи България за да работи активно с големите български общности в чужбина?

- Аз многократно съм заявявал, че България се нуждае от адекватна на времето си Национална стратегия за работа с големите новосформирани български общности в чужбина. Според данни на МВнР над 2,5 милиона граждани на България живеят в чужбина. 300 000 от тях са във Великобритания. Демографската криза в България е огромно предизвикателство, но и възможност за нас. Ние имаме 2,5 милиона посланици на България по света. Това са българи, които говорят поне два езика, голяма част от тях са добре интегрирани в държавите, в които живеят. Десетки хиляди българи са завършили едни от топ-университетите в Европа. Работят в големи компании, държавни структури. Това е национален капитал. Трябва да се научим да виждаме полу-пълната чаша, а не полу-празната!

- Какво ще пожелаете на читателите ни?

- Животът в Лондон ме научи да преследвам целите си упорито, системно и методично. Бих желал да им пожелая преди всичко здраве и вяра в собствените им сили. Няма невъзможни неща!

]]>
Нишан Джингозян е роден във Варна, но вече повече от 20 години живее в Лондон. Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън юнивърсити в Лондон. В момента работи за две районни кметства в Лондон – в Брент и Енфийлд. Основната част от работата му е свързана с интеграцията на малцинствени общности в британското общество. А едно от малцинствата, които за съжаление се адаптират най-трудно в мегаполиса се оказват българите.

Ето разговора ни с него:

- Г-н Джингозян, българската общност бе идентифицирана от кмета на Лондон, г-н Садик Хан като една от шестте приоритетни общности в британската столица. Какво наложи това?

- Причините са комплексни, но са свързани основно със затруден достъп до услугите предоставяни от локалните кметства в Лондон, Националната здравна служба на Великобритания, както и други институции. В последните няколко години редица кметства в Лондон, основаха програми за подпомагане на българската общност и като цяло общностите от Източна Европа. Кметство Брент, Енфийлд и Хароу имат програми за социална интеграция на общности определени като hard-to-reach или общности, които изпитват определени затруднения в процеса на интеграция. Българската общност е една от тези приоритетни общности. В момента кметство Харингей също започва разработването на аналогична програма. На територията на това кметство живеят голям брой българи.

- Вие ръководите програма в Северен Лондон, която е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд. Какво представлява тя? Как подпомага българската общност?

- Програмата е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд, но преди няколко месеца получихме и финансиране от Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG), както и от още няколко други организации. Подпомагаме приоритетни за Министерството на вътрешните работи на Великобритания, Здравната служба на Великобритания и кмество Енфийлд общности. Българската общност е една от тях. Това е уникална по своята същност програма. 24 училища в Едмънтън, Северен Лондон и 15 партньорски организации се включиха в този проект. Не бих могъл да изброя всичките, но е необходимо да спомена поне няколко от тях: Settled, the Work Rights Centre, Healthwatch Enfield, the Metropolitan Police, Enfield Council, Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group, Посолство на Република България в Лондон, както и много други.

Предлагаме изключително широк кръг от услуги и подкрепа на българската общност в тази част на Лондон. От имиграционни услуги до индивидуална консултация с психолог. Работим активно с 24 училища в Енфийлд, в които учат над 8000 деца. Голяма част от тях са от България. По тази програма активно работим и с NHS – Националната здравна служба на Великобритания. Епидемията от Covid-19 имаше огромно отражение върху българската общност. Разработили сме специална програма конкретно за българите в Енфийлд.

16 000 човека в тази част на Лондон не са регистрирани с личен лекар. Една много голяма част от тях са от България. Достъп до услугите предоставяни от Националната здравна служба и ваксинация срещу Covid-19, са едни от приоритетите ни.

- Българската ромска общност в Лондон ли се интегрира най-трудно и правите ли целенасочени усилия точно към тези наши сънародници?

- Не бих казал, че българската ромска общност в Лондон се интегрира най-трудно, но ромската общност в Лондон е също една от приоритетните общности за работа. Кметство Енфийлд създаде GRT Board (Gypsy, Roma, Travellers). Това е работна група към кметството, в която участвам с участието на представители на кметството, полицията и партньорски организации. Основната цел на тази работна група е разработването на дългосрочна стратегия за работа с тази общност и разбира се по-бърза и ефективна интеграция в обществото тук.

- Ангажиран сте и с кампания на Националната здравна служба на Великобритания, насочена към ваксинацията на българската общност. Защо сънародниците ни не само у нас, но и в Лондон не искат да се ваксинират? Как смятате да ги убедите, че няма да ги чипират и проследяват, а че по този начин се спасяват животи?

- Аз съм член на Patient and Public Engagement and Equality Committee, North Central London Clinical Commissioning Group. Това е организация, която обединява 5 кметства в Северен и Централен Лондон и над 220 клиники и лични лекари в тази част на Лондон. Ваксинация срещу Covid-19 е основен приоритет за нас и съм щастлив да заявя, че до началото на октомври над 49 милиона във Великобритания са ваксинирани с първата доза. Малко над 45 милиона са получили и двете дози. Всъщност това е най-голямата ваксинационна кампания в историята на Обединеното кралство. Аз смятам, че това са отлични резултати и се дължат както и на успешната кампания, така и на това, че обществото тук има по-големи съпротивителни сили срещу лавината от фалшиви новини, което е за съжаление глобален феномен.

От 300 общности в Лондон, българската общност е на едно от последните места по ваксинация. През последните месеци, Националната здравна служба на Великобритания започна масирана рекламна кампания на български език. Бих искал да подчертая, че Великобритания е родината на може би най-добрите изследователски центрове, както и университети в света, които работят в областта на общественото здраве, микробиология и инфекциозни заболявания. Немислимо е това, което се случи в България – да се дава платформа в средствата за масова информация на хора, които отричат научни данни и буквално саботират кампанията в България.

- Вие ръководите и the Eastern European Forum. Каква организация е това?

- Идеята за създаването на тази платформа възникна преди около 4 години. Тогава ръководех програма в кметство Брент и една от задачите, която си бяхме поставили бе да създадем неформална платформа на организации, които представляват гражданите на ЕС и основно тези от Източна Европа. В момента над 50 организации, депутати, общински съветници, 6 кметства в Лондон, почти 30 училища и много други са в мейлинг листата ни. Работим активно с голяма част от тях. Имаме и българска организация – Български център за социална интеграция и култура. Това е малка организация в Енфийлд, в която и аз имам активно участие.

- Професионалният Ви живот е в голяма степен свързан с България. Какво е необходимо е да направи България за да работи активно с големите български общности в чужбина?

- Аз многократно съм заявявал, че България се нуждае от адекватна на времето си Национална стратегия за работа с големите новосформирани български общности в чужбина. Според данни на МВнР над 2,5 милиона граждани на България живеят в чужбина. 300 000 от тях са във Великобритания. Демографската криза в България е огромно предизвикателство, но и възможност за нас. Ние имаме 2,5 милиона посланици на България по света. Това са българи, които говорят поне два езика, голяма част от тях са добре интегрирани в държавите, в които живеят. Десетки хиляди българи са завършили едни от топ-университетите в Европа. Работят в големи компании, държавни структури. Това е национален капитал. Трябва да се научим да виждаме полу-пълната чаша, а не полу-празната!

- Какво ще пожелаете на читателите ни?

- Животът в Лондон ме научи да преследвам целите си упорито, системно и методично. Бих желал да им пожелая преди всичко здраве и вяра в собствените им сили. Няма невъзможни неща!

]]>
offnews@offnews.bg (Светослав Метанов) https://offnews.bg//interviu/nishan-dzhingozian-edin-varnenetc-kojto-pomaga-na-hiliadi-balgari-v-761662.html Sun, 10 Oct 2021 18:57:27 +0300
Дони и Нети: Искаме детето ни да расте в държава, в която законите са еднакви за всички https://offnews.bg//interviu/doni-i-neti-iskame-deteto-ni-da-raste-v-darzhava-v-koiato-zakonite-s-761288.html Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделят Дони и Нети.

- Присъства ли достатъчно темата за децата в дневния ред на българските политици?

- Не. Вероятно и защото децата не са настоящи избиратели. Ако политиците мислеха дългосрочно, щяха да осъзнаят, че все пак децата са бъдещи избиратели.

- Какво най-много липсва на децата в България?

- Навярно едно от нещата, които липсват, е доктриналното мислене на законотворците по отношение на децата.

- А какво най-много липсва на вас като родители?

- Възможността да бъдем чути по отношение на недомислени елементи на образователната ни система.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направи бъдещото правителство за децата?

- Да катализира създаването на изцяло детски болници, например.

- Има ли нещо конкретно, което вие като родители и ментори бихте поискали за децата от управляващите?

- Холистично, а не сегментирано обучение в училищата.

- Може ли едно дете да развие пълния си потенциал в България?

- Зависи от характера на самото дете, както и от самите родители и устойчивостта им в една бездушна среда.

- Как държавата би могла да подпомогне талантливите деца?

- Като създаде предпоставки за поощряване на училищата, в които учат, с възможност за облекчаване на данъчната тежест за дарителите в подкрепа на талантливи деца, с финансиране на скаутинг (търсене на таланти) от страна на университетите.

- В каква България бихте искали да расте вашето дете?

В европейска, демократична България, където законите са еднакви за всички.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата?

- Да. Все пак вярвам в утрешния ден.

- Как според вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Важно е някой да бие камбаната.

*Интервюто с Дони и Нети e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделят Дони и Нети.

- Присъства ли достатъчно темата за децата в дневния ред на българските политици?

- Не. Вероятно и защото децата не са настоящи избиратели. Ако политиците мислеха дългосрочно, щяха да осъзнаят, че все пак децата са бъдещи избиратели.

- Какво най-много липсва на децата в България?

- Навярно едно от нещата, които липсват, е доктриналното мислене на законотворците по отношение на децата.

- А какво най-много липсва на вас като родители?

- Възможността да бъдем чути по отношение на недомислени елементи на образователната ни система.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направи бъдещото правителство за децата?

- Да катализира създаването на изцяло детски болници, например.

- Има ли нещо конкретно, което вие като родители и ментори бихте поискали за децата от управляващите?

- Холистично, а не сегментирано обучение в училищата.

- Може ли едно дете да развие пълния си потенциал в България?

- Зависи от характера на самото дете, както и от самите родители и устойчивостта им в една бездушна среда.

- Как държавата би могла да подпомогне талантливите деца?

- Като създаде предпоставки за поощряване на училищата, в които учат, с възможност за облекчаване на данъчната тежест за дарителите в подкрепа на талантливи деца, с финансиране на скаутинг (търсене на таланти) от страна на университетите.

- В каква България бихте искали да расте вашето дете?

В европейска, демократична България, където законите са еднакви за всички.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата?

- Да. Все пак вярвам в утрешния ден.

- Как според вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Важно е някой да бие камбаната.

*Интервюто с Дони и Нети e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/doni-i-neti-iskame-deteto-ni-da-raste-v-darzhava-v-koiato-zakonite-s-761288.html Sun, 10 Oct 2021 10:50:10 +0300
Здравка Евтимова: Ако политиците не се обединят в полза на децата, те ще загубят значението си за бъдещето на България https://offnews.bg//interviu/zdravka-evtimova-ako-polititcite-ne-se-obediniat-v-polza-na-detcata-761098.html Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя писателката и автор на OFFNews Здравка Евтимова.

- Какво е важно да направят бъдещите управляващи за децата?

- В тези наистина напрегнати дни преди изборите, единствено важен и безценен фокус са децата и тяхното бъдеще. Това е дълг на цялото общество, не само на политиците. Ако си представим миналото на България като една много плодородна разорана нива – представена с гордите победи, но и с пропастта на отчаянието, когато българите не са били свободни, то днес всички ние, и още повече хората, които се борят за доверието на гражданите, имаме задължението да засеем семената на бъдещето. Използвайки това благодатно поле на миналото, трябва да отгледаме гордостта на бъдещето. Но е нужно не само да се посеят семена, необходимо е да се полагат грижи да покълнат, да бъдат спасени от плевелите. Това в най-висша степен се отнася за децата – те са бъдещето, те са общият наш полет към доброто, те са двигател на нашите мисли, те са в основата на нашия стремеж да съхраним света, те са смисъла на живота в най-висока степен. Това важи за всеки човек, който е родител и който не е, но мисли за бъдещето на света. Затова, независимо от коя партия са представителите и какви идеи споделят, те са призвани да мислят за бъдещето, а най-вярното, истинското и обичаното лице на бъдещето са децата.

Това, което трябва да направят на първо място, е да гарантират физическото здраве на малките. Как? Като човек, който има три деца и пет внучета, зная, че трябва да се създаде стройна система от средства за медицински грижи, проследяване на децата, ваксиниране…

На второ място е много важно политическите сили, независимо каква кауза защитават, да осигурят детски надбавки за всички деца, независимо от дохода на родителите. Това би гарантирало увереност у всеки гражданин, че всяко дете има безценна стойност.

Необходимо е също да се създадат достатъчно брой детски заведения – ясли, градини – зная, че имаме учители, които са подготвени да се грижат за децата и го правят с чувство на отговорност и обич. Познавам такива, била съм свидетел как деца от първа група казват на учителката „мамо“.

Добре би било управляващите да се замислят за модерни технически средства за детските градини, за да има възможност всяко дете да работи активно с тях.

В детските градини трябва да има повече време за игри на открито, а навън да бъдат инсталирани катерушки и люлки. Играта оформя детските характери, прави малчуганите смели и изобретателни, най-вече така се открива талантът на всяко дете – едно тича, друго рисува – и точно тази способност, проявена в най-ранното детство, трябва да се поощрява. Хубаво е да има конкурси в рамките на детските градини, да има представления, куклени театри да гостуват в детската градина със свои постановки. Така и децата, и родителите, ще бъдат окрилени. Няма по-голяма награда от една детска усмивка и очи, които греят.

Важно е да се дава път на младите хора, които завършват предучилищна педагогика. Те са нетърпеливи и изпълнени със стремеж да приложат последните нововъведения в избраното от тях поприще. Добре би било да се създадат контакти с детски градини в други страни и да се следва техния опит – например в Германия да станеш учител е много трудно, защото именно учителите се грижат за най-ценното – нашите деца – те преминават тежки изпити, обучават се допълнително, имат продължителни стажове и практики. В България трудът на учителките е изпълнен с предизвикателства – големи групи, една учителка и една помощничка, която обикновено мие и почиства. Представете си как ще наблюдава с обич 28 деца – трябва да се намали броят на дечицата в групата. Всичко, казано по-горе, може да бъде изразено с точни финансови параметри, струва високи инвестиции, но затова пък имаме управленци, които трябва да положат максимални усилия – да се намерят възможности учителите да отделят внимание на всяко дете. Всеки родител би искал детето да бъде забелязано и оценено.

- Какво най-много липсва на децата в България?

Едно от нещата, които липсват, са финансите – родителите нямат достатъчно средства.

След това идва друг голям и болезнен проблем – малкото свободно време на родителите – те могат да прекарват с децата буквално броени минути. Родителят работи, често пътува дълго до работа, връща се уморен след 8–9 часа, през деня е преодолявал трудности, изпълнявал е сложни задачи, с някои проблеми не се е справил, умът му е зает с това да плати сметките. Често работи на две и дори на три работи, за да има вкъщи здравословна храна.

А Карл Юнг, бащата на аналитичната психология, отбелязва – ако едно дете не е почувствало достатъчно обич от родителите си, как, когато само стане родител, би могло да даде обич и нежност, след като не е имало пример в семейството. В стремежа си да осигурим хляб, топлина, ние крадем от минутите общуване, които са безценни, най-важни. Осъзнавам, че е трудно да се постигне баланс между стремежа всичко вкъщи да е почистено, светло, топло, хладилникът да е пълен, и в същото време да намираме време да прегърнем детето, да рисуваме с него, да му покажем как се пише, да чуем стихче – моментите на усмивките с децата са безценно съкровище, съкровището на добротата.

- Един от споровете в обществото е трябва ли да се забрани телесното наказание, какво е Вашето мнение?

- Нека отново цитирам Юнг – той казва „обратното на любовта е не омразата, а властта“. В такъв аспект, когато човек се стреми да властва, да налага, да принуждава отделен човек или цяла човешка общност, той затваря пътя на развитие не само на тази общност, но и на самия себе си. Стремейки се да властваш и да се налагаш, ти загубваш вселената, която представлява другият човек – а малкият човек – детето – е вселена, която съсредоточава много красота, възможности, копнежи.

- А какво най-много липсва на нас като родители?

- Най-много ни липсва време. Родителите ходим на работа, заети сме в изключителна степен. Трябва да работим, за да осигурим хляба, здравето, добро образование за децата си. Може би е добре да се помисли за малки училищни автобуси, които да минават по предварително посочени адреси, да приемат малчуганите и да ги закарват до училище или до детската градина. Много е трудно, с оглед крайно ограниченото време, родителите да водят и прибират малките си дъщери и синове до учебните заведения. Цялото семейство прави график кой ги води, кой ги взима в края на напрегнатия работен ден, ще се налага ли децата да останат в градината до шест часа следобед.

- На какво е важно да учим децата?

- Важно е да вложим в малкото дете доброта – тя ще расте заедно с него.

Ще разкажа една интересна притча – един баща бил много зает, тичал непрекъснато по работа, но купувал всичко на детето, заобикалял го с лукс, то се изучило, станало влиятелна фигура с власт и позиция. Минало време и синът казал на своя шофьор: „Доведи баща ми, нека със собствените си очи види какъв човек съм станал аз.“ Отишъл шофьорът, взел бащата с луксозна кола, закарал го при момчето. Синът казал: „Ето, тате, даде си парите и аз станах голям човек.“ Бащата отговорил: „Сине, да, ти си станал голям, но едва ли си станал човек, защото истинският човек не праща шофьор да докара баща му, а сам отива да го види.“ Не парите и луксът създават мечтите и копнежът да дадем нещо на света, да помогнем на болните да оздравеят, за създадем нов мощен двигател, свръх- бърз компютър . Най-важно е да не поставяме на първо място банковата сметка и детето да привикне, че единствено парите и охолството имат значение. Онова, докосващо ни най-дълбоко и жизнено важно, е духовната сметка в сърцето, която ще открием в мислите и чувствата на малкия човек – сметката на добротата и състраданието.

- В какво трябва да възпитават обществото и политиците?

- Много вредят и пречат явления като неграмотност, доносничество, раболепие. Така например, взети нечестно изпити и дипломи увеличават територията на неграмотността – вместо да израсне като човек с качества, индивидът остава неграмотен, сам лишил себе си от умения, навици и знания да променя ежедневието към достойнство и справедливост. Какви пътища са открити пред неграмотния – да се отдаде на раболепие и нагаждачество, защото не притежава необходимите качества да се пребори. Да, раболепния може да използваш днес, но той утре ще предаде тебе. Той не знае, не умее, лишен е от воля, постоянство, сам е стъпкал и унищожил таланта си, без да осъзнава, че това е най-безценният капитал за всеки човек.

Другият път на развитие пред неграмотния е доносничеството. Човекът, по собствена воля лишил себе си от знания, е неспособен да се бори. Умее единствено да очерня и злослови. Обществото трябва от най-ранна възраст да възпитава младостта в дух на кураж, достойно поведение и отстояване на собствената, аргументирана позиция. А политиците чрез действията си следва ежедневно да вдъхват увереност, че хората, които могат и знаят, са свободни и тъкмо те ще бъдат успешни.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата?

- Възможно е и е абсолютно задължително – ако не се обединят за децата, за бъдещето, то те не са никакви политически „сили“. Ако не го направят, ще изгубят не само влиянието върху избирателите, но и значението си за бъдещето на България, а те съществуват в името на това бъдеще.

*Интервюто със Здравка Евтимова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя писателката и автор на OFFNews Здравка Евтимова.

- Какво е важно да направят бъдещите управляващи за децата?

- В тези наистина напрегнати дни преди изборите, единствено важен и безценен фокус са децата и тяхното бъдеще. Това е дълг на цялото общество, не само на политиците. Ако си представим миналото на България като една много плодородна разорана нива – представена с гордите победи, но и с пропастта на отчаянието, когато българите не са били свободни, то днес всички ние, и още повече хората, които се борят за доверието на гражданите, имаме задължението да засеем семената на бъдещето. Използвайки това благодатно поле на миналото, трябва да отгледаме гордостта на бъдещето. Но е нужно не само да се посеят семена, необходимо е да се полагат грижи да покълнат, да бъдат спасени от плевелите. Това в най-висша степен се отнася за децата – те са бъдещето, те са общият наш полет към доброто, те са двигател на нашите мисли, те са в основата на нашия стремеж да съхраним света, те са смисъла на живота в най-висока степен. Това важи за всеки човек, който е родител и който не е, но мисли за бъдещето на света. Затова, независимо от коя партия са представителите и какви идеи споделят, те са призвани да мислят за бъдещето, а най-вярното, истинското и обичаното лице на бъдещето са децата.

Това, което трябва да направят на първо място, е да гарантират физическото здраве на малките. Как? Като човек, който има три деца и пет внучета, зная, че трябва да се създаде стройна система от средства за медицински грижи, проследяване на децата, ваксиниране…

На второ място е много важно политическите сили, независимо каква кауза защитават, да осигурят детски надбавки за всички деца, независимо от дохода на родителите. Това би гарантирало увереност у всеки гражданин, че всяко дете има безценна стойност.

Необходимо е също да се създадат достатъчно брой детски заведения – ясли, градини – зная, че имаме учители, които са подготвени да се грижат за децата и го правят с чувство на отговорност и обич. Познавам такива, била съм свидетел как деца от първа група казват на учителката „мамо“.

Добре би било управляващите да се замислят за модерни технически средства за детските градини, за да има възможност всяко дете да работи активно с тях.

В детските градини трябва да има повече време за игри на открито, а навън да бъдат инсталирани катерушки и люлки. Играта оформя детските характери, прави малчуганите смели и изобретателни, най-вече така се открива талантът на всяко дете – едно тича, друго рисува – и точно тази способност, проявена в най-ранното детство, трябва да се поощрява. Хубаво е да има конкурси в рамките на детските градини, да има представления, куклени театри да гостуват в детската градина със свои постановки. Така и децата, и родителите, ще бъдат окрилени. Няма по-голяма награда от една детска усмивка и очи, които греят.

Важно е да се дава път на младите хора, които завършват предучилищна педагогика. Те са нетърпеливи и изпълнени със стремеж да приложат последните нововъведения в избраното от тях поприще. Добре би било да се създадат контакти с детски градини в други страни и да се следва техния опит – например в Германия да станеш учител е много трудно, защото именно учителите се грижат за най-ценното – нашите деца – те преминават тежки изпити, обучават се допълнително, имат продължителни стажове и практики. В България трудът на учителките е изпълнен с предизвикателства – големи групи, една учителка и една помощничка, която обикновено мие и почиства. Представете си как ще наблюдава с обич 28 деца – трябва да се намали броят на дечицата в групата. Всичко, казано по-горе, може да бъде изразено с точни финансови параметри, струва високи инвестиции, но затова пък имаме управленци, които трябва да положат максимални усилия – да се намерят възможности учителите да отделят внимание на всяко дете. Всеки родител би искал детето да бъде забелязано и оценено.

- Какво най-много липсва на децата в България?

Едно от нещата, които липсват, са финансите – родителите нямат достатъчно средства.

След това идва друг голям и болезнен проблем – малкото свободно време на родителите – те могат да прекарват с децата буквално броени минути. Родителят работи, често пътува дълго до работа, връща се уморен след 8–9 часа, през деня е преодолявал трудности, изпълнявал е сложни задачи, с някои проблеми не се е справил, умът му е зает с това да плати сметките. Често работи на две и дори на три работи, за да има вкъщи здравословна храна.

А Карл Юнг, бащата на аналитичната психология, отбелязва – ако едно дете не е почувствало достатъчно обич от родителите си, как, когато само стане родител, би могло да даде обич и нежност, след като не е имало пример в семейството. В стремежа си да осигурим хляб, топлина, ние крадем от минутите общуване, които са безценни, най-важни. Осъзнавам, че е трудно да се постигне баланс между стремежа всичко вкъщи да е почистено, светло, топло, хладилникът да е пълен, и в същото време да намираме време да прегърнем детето, да рисуваме с него, да му покажем как се пише, да чуем стихче – моментите на усмивките с децата са безценно съкровище, съкровището на добротата.

- Един от споровете в обществото е трябва ли да се забрани телесното наказание, какво е Вашето мнение?

- Нека отново цитирам Юнг – той казва „обратното на любовта е не омразата, а властта“. В такъв аспект, когато човек се стреми да властва, да налага, да принуждава отделен човек или цяла човешка общност, той затваря пътя на развитие не само на тази общност, но и на самия себе си. Стремейки се да властваш и да се налагаш, ти загубваш вселената, която представлява другият човек – а малкият човек – детето – е вселена, която съсредоточава много красота, възможности, копнежи.

- А какво най-много липсва на нас като родители?

- Най-много ни липсва време. Родителите ходим на работа, заети сме в изключителна степен. Трябва да работим, за да осигурим хляба, здравето, добро образование за децата си. Може би е добре да се помисли за малки училищни автобуси, които да минават по предварително посочени адреси, да приемат малчуганите и да ги закарват до училище или до детската градина. Много е трудно, с оглед крайно ограниченото време, родителите да водят и прибират малките си дъщери и синове до учебните заведения. Цялото семейство прави график кой ги води, кой ги взима в края на напрегнатия работен ден, ще се налага ли децата да останат в градината до шест часа следобед.

- На какво е важно да учим децата?

- Важно е да вложим в малкото дете доброта – тя ще расте заедно с него.

Ще разкажа една интересна притча – един баща бил много зает, тичал непрекъснато по работа, но купувал всичко на детето, заобикалял го с лукс, то се изучило, станало влиятелна фигура с власт и позиция. Минало време и синът казал на своя шофьор: „Доведи баща ми, нека със собствените си очи види какъв човек съм станал аз.“ Отишъл шофьорът, взел бащата с луксозна кола, закарал го при момчето. Синът казал: „Ето, тате, даде си парите и аз станах голям човек.“ Бащата отговорил: „Сине, да, ти си станал голям, но едва ли си станал човек, защото истинският човек не праща шофьор да докара баща му, а сам отива да го види.“ Не парите и луксът създават мечтите и копнежът да дадем нещо на света, да помогнем на болните да оздравеят, за създадем нов мощен двигател, свръх- бърз компютър . Най-важно е да не поставяме на първо място банковата сметка и детето да привикне, че единствено парите и охолството имат значение. Онова, докосващо ни най-дълбоко и жизнено важно, е духовната сметка в сърцето, която ще открием в мислите и чувствата на малкия човек – сметката на добротата и състраданието.

- В какво трябва да възпитават обществото и политиците?

- Много вредят и пречат явления като неграмотност, доносничество, раболепие. Така например, взети нечестно изпити и дипломи увеличават територията на неграмотността – вместо да израсне като човек с качества, индивидът остава неграмотен, сам лишил себе си от умения, навици и знания да променя ежедневието към достойнство и справедливост. Какви пътища са открити пред неграмотния – да се отдаде на раболепие и нагаждачество, защото не притежава необходимите качества да се пребори. Да, раболепния може да използваш днес, но той утре ще предаде тебе. Той не знае, не умее, лишен е от воля, постоянство, сам е стъпкал и унищожил таланта си, без да осъзнава, че това е най-безценният капитал за всеки човек.

Другият път на развитие пред неграмотния е доносничеството. Човекът, по собствена воля лишил себе си от знания, е неспособен да се бори. Умее единствено да очерня и злослови. Обществото трябва от най-ранна възраст да възпитава младостта в дух на кураж, достойно поведение и отстояване на собствената, аргументирана позиция. А политиците чрез действията си следва ежедневно да вдъхват увереност, че хората, които могат и знаят, са свободни и тъкмо те ще бъдат успешни.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата?

- Възможно е и е абсолютно задължително – ако не се обединят за децата, за бъдещето, то те не са никакви политически „сили“. Ако не го направят, ще изгубят не само влиянието върху избирателите, но и значението си за бъдещето на България, а те съществуват в името на това бъдеще.

*Интервюто със Здравка Евтимова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/zdravka-evtimova-ako-polititcite-ne-se-obediniat-v-polza-na-detcata-761098.html Thu, 7 Oct 2021 09:55:28 +0300
Искра Ангелова: Политиците трябва незабавно да пренаредят приоритетите си и да инвестират в здравеопазване, образование и култура https://offnews.bg//interviu/iskra-angelova-polititcite-triabva-nezabavno-da-prenarediat-prioritet-760867.html Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя актрисата и журналист Искра Ангелова.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

- Аз не мисля, че политиците ни си дават сметка как и доколко всичко е обвързано. Като медиен човек виждам например как ние у нас умишлено не даваме на нашата дъщеря да гледа телевизия заради пошлото, злокобно криминалното и жълто-таблоидното съдържание по нашите телевизии. За мен е недопустимо да се дават филми за над 16-годишни в праймтайма на телевизиите вечер, както и беше и е недопустимо да се разказват мръсни вицове и да се слуша чалга преди полунощ.

Всичко това доведе и своите последствия – в момента имаме цяло ново поколение, което иска да прилича на тези ролеви модели – от тунингованите герои, извадени от утайката на обществото, които стават звезди в Биг Брадър, до онези VIP персони с вид на проститутки или престъпници, които са герои на светските хроники или на телевизионните предавания от ранна сутрин до късна вечер. Това поколение отрасна в тази „културна“ среда и то вече има право да гласува. За мен медиите са много виновни, рисувайки този извратен и изопачен образ на реалността и създавайки тези ролеви модели, чрез които манипулираха децата така, че те сега да дънят чалга пред „Александър Невски“, облечени като стриптийзьори и престъпници навръх абитуриентския си бал. Всичкото това сме го допуснали някак и то е много, много срамно. (Аз лично се борех с него още от зората му, но за жалост никой не ми обръщаше внимание…) Ще минат години, докато се възстанови някакъв елементарен вкус, морал и свян.

В практически план – като начало не би било лошо влизането в детска градина в София да не е по-трудно от влизането в Харвард и MIT. Toва, разбира се, в кръга на шегата. И създаване на хубава и добре оборудвана детска болница.

Специална културна образователна политика т.е. – целенасочено и упорито въвеждане и среща на децата с всички изкуства, но и с живите изкуства. Акцент върху тази част от образователната програма. Имам много идеи как точно това би могло да се случи.

- От Вашия опит като родител – в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?

- Аз изпитвам огромна нужда от помощ по отношение на времето, в което аз работя, а детето ми е болно, да речем, и го гледам. Не знам как може да се организира това. Системата с бавачките у нас не работи – никой не иска да е Мери Попинс, няма такава традиция, ние сме страна, в която децата ги гледат бабите им. Бих помислила за организиране на някаква помощ за работещите родители, чиито деца са се разболели или са във ваканция.

Още не съм се сблъскала с учебниците ни и тяхното съдържание, нито с учебната програма, затова ще е трудно да ги коментирам – това ми предстои наесен.

Бих синхронизирала нашата учебна програма с учебната програма на децата в Чехия или Англия – колкото повече опит черпим от другите държави, толкова по-голям шанс ще имаме да подобрим отново образованието ни. Не знам как се стигна дотук?! Ние сме не само най-бедната, корумпираната, несвободната, бързо умиращата, болната и нещастната държава в ЕС, но сме и най-фунцкионално неграмотни. Ако бях на мястото на нашите политици – бих пренаредила веднага приоритетите си и бих инвестирала и развивала три области през следващите 4 години:

Здравеопазване
Образование
Култура

- Вие като родител чувствате ли се подкрепена от държавата в грижата за децата?

- Засега не. Детската градина в центъра на София, в която по чудо беше класирано детето ми, беше на път да я травмира завинаги – тя беше подложена на физическо насилие там и никога не го забрави. Затова пък в предучилищната случи на учителка. Бих искала да вярвам, че повече млади и кадърни хора ще искат да влязат в българското образование и така нивото му ще се вдигне. Имаме прекрасен педиатър – но това също са отделните хора, които правят изключенията от правилото. Поначало системата измъчва лекарите и затова няма педиатри – може ли, кажете ми, един лекар да отговаря за 4000 деца? Това е абсурд.

За жалост, аз нямам усещането, че в тази държава детето ми ще порасне в сигурни ръце. Нямам голямо доверие в държавата изобщо. Разчитам на отделните хора, на тяхната съвестност, образованост, морал, доброта или емпатия… Дано да греша.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Не мога да кажа. За мен – като гледам телевизия – е крещяща липсата на образователно, забавно или културно съдържание за деца. В този смисъл например БНТ не изпълнява лицензията си. Отделно от това аз съставих цяла огромна енциклопедия с образователен смисъл – Мамапедия. В нея интервюирах лекари и специалисти по всички въпроси, които биха интересували една майка. Но това е частен проект. Членувам в разнообразни групи на майки в интернет и видях, че липсва систематизирано и експертно поднесено съдържание по много теми. Често майките се информират на принципа „Една жена каза“, а това може да бъде много опасно. Огромното количество противоречива информация често може да бъде дори объркващо. На мен ми липсва единна платформа, която да адресира децата и техните родители – по отношение на здраве, образование, почивка, изкуство, хобита, психология. Може би е хубаво да се помисли за такава.

- А от Вашия опит като професионалист – какво е важно да се направи за развитието на децата в областта на културата?

- Специален акцент в програмата върху детската литература, детските представления, музикални произведения, балет и др. Въвеждането на задължително изучаване на музикален инструмент в училище. Обвързването на учебната програма с културния календар на града. Създаването на научно-популярни, културни, образователни предавания и филми/сериали за деца. Поощряването на културни кръжоци и детски академии за изкуства в малките населени места.

- Какво трябва да се случи, за да не отглеждаме емигранти?

- Да започнем да ценим можещите, умните, знаещите. Елитът на България. Онези качества, които са ни правели добри в училище и в университетите – нашата любознателност, находчивост, интересни идеи, обща култура и бърза мисъл – не ни служат в живота ни в България. У нас не се ценят добрите специалисти, предприемчивите революционери и находчивите изобретатели, а послушните изпълнители и посредствените подмазвачи.

Когато децата ни започнат да могат да се реализират достойно и тук – те сами ще предпочетат да останат. Защо повечето ни лекари напуснаха страната? Някъде там е отговорът.

- В каква България бихте искали да расте вашето дете?

- В една България, където всеки си работи по специалността – работи онова, от което разбира най-добре. И го прави честно, с чисти намерения, без завист и подлост. България, в която има меритокрация!

Иска ми се да не ни гледат на кръв по улиците, когато вървим с нея с пъстрите си дрехи и усмивки… Иска ми се децата от училището отсреща да не пушат от сутринта цигари на входа му, а през прозорците на абитуриентите да не дъни чалга. Искам детето ми да не се среща постоянно с образи като този на „мутрата“ или „проститутката“, а да вижда по-често чисти, спретнати, честни и добре възпитани хора – както на улицата, така и по телевизията, в сериалите или филмите ни. Хора, които не приличат на орки от филм на ужасите. Искам тя да може да кара кола, без с това да рискува живота си, да отиде на концерт в клуб, без всички там да се напият и да може да иде на море, без да се страхувам, че ще я надрусат или изнасилят.

Някак живеем в едно постоянно влакче на ужасите и мен много ще ме е страх тя да се вози на него, колкото и да е самостоятелна и умна.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Аз бих водила политическите партии на открити уроци в училищата, бих ги срещала с учители и деца, бих ги занимавала постоянно с децата ни. Лицемерието от моето детство, когато всички слагахме униформите и марширувахме пред мавзолея, пеейки соцпесни, свърши. Днес всички могат да разкажат точно какво ги тревожи, боли, травмира или безпокои. Работата на политиците е да ни лекуват, пазят, образоват, санкционират – чак когато сме извършили престъпление. Те не са ни началници, а са нашите наемници в парламента – така трябва да се отнасят към нас – като към свои работодатели. И да чуват какво искат работодателите им от тях.

Нашите политици отдавна минаха отвъд доброто и злото и ни се карат постоянно, заплашват ни и ни размахват пръст. Лично аз, ако бях политик, много бих се засрамила, ако попътувам из България и я видя – мръсна, изоставена, бедна, жалка, обезлюдена, опоскана и застроена с бетон, а навсякъде се веят найлонови торбички. Във всяко малко село има казино… А детска площадка… хм, ами няма или е на 60 години. Бих попътувала по света, ако съм на нашите политици. И в най-малкото гръцко село има прекрасна и нова детска градинка. У нас цари разруха. Срамно е.

Бих препоръчала горещо на политиците ни да прочетат Питър Пан, Мечо Пух, приказките за Нарния, Алиса в страната на чудесата, Карлсон, Пипи, Муминтрол, Мери Попинс.

И после пак да си отговорят на въпроса защо отглеждаме емигранти. И как да помогнат на децата ни. Как?!

*Интервюто с Искра Ангелова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя актрисата и журналист Искра Ангелова.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

- Аз не мисля, че политиците ни си дават сметка как и доколко всичко е обвързано. Като медиен човек виждам например как ние у нас умишлено не даваме на нашата дъщеря да гледа телевизия заради пошлото, злокобно криминалното и жълто-таблоидното съдържание по нашите телевизии. За мен е недопустимо да се дават филми за над 16-годишни в праймтайма на телевизиите вечер, както и беше и е недопустимо да се разказват мръсни вицове и да се слуша чалга преди полунощ.

Всичко това доведе и своите последствия – в момента имаме цяло ново поколение, което иска да прилича на тези ролеви модели – от тунингованите герои, извадени от утайката на обществото, които стават звезди в Биг Брадър, до онези VIP персони с вид на проститутки или престъпници, които са герои на светските хроники или на телевизионните предавания от ранна сутрин до късна вечер. Това поколение отрасна в тази „културна“ среда и то вече има право да гласува. За мен медиите са много виновни, рисувайки този извратен и изопачен образ на реалността и създавайки тези ролеви модели, чрез които манипулираха децата така, че те сега да дънят чалга пред „Александър Невски“, облечени като стриптийзьори и престъпници навръх абитуриентския си бал. Всичкото това сме го допуснали някак и то е много, много срамно. (Аз лично се борех с него още от зората му, но за жалост никой не ми обръщаше внимание…) Ще минат години, докато се възстанови някакъв елементарен вкус, морал и свян.

В практически план – като начало не би било лошо влизането в детска градина в София да не е по-трудно от влизането в Харвард и MIT. Toва, разбира се, в кръга на шегата. И създаване на хубава и добре оборудвана детска болница.

Специална културна образователна политика т.е. – целенасочено и упорито въвеждане и среща на децата с всички изкуства, но и с живите изкуства. Акцент върху тази част от образователната програма. Имам много идеи как точно това би могло да се случи.

- От Вашия опит като родител – в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?

- Аз изпитвам огромна нужда от помощ по отношение на времето, в което аз работя, а детето ми е болно, да речем, и го гледам. Не знам как може да се организира това. Системата с бавачките у нас не работи – никой не иска да е Мери Попинс, няма такава традиция, ние сме страна, в която децата ги гледат бабите им. Бих помислила за организиране на някаква помощ за работещите родители, чиито деца са се разболели или са във ваканция.

Още не съм се сблъскала с учебниците ни и тяхното съдържание, нито с учебната програма, затова ще е трудно да ги коментирам – това ми предстои наесен.

Бих синхронизирала нашата учебна програма с учебната програма на децата в Чехия или Англия – колкото повече опит черпим от другите държави, толкова по-голям шанс ще имаме да подобрим отново образованието ни. Не знам как се стигна дотук?! Ние сме не само най-бедната, корумпираната, несвободната, бързо умиращата, болната и нещастната държава в ЕС, но сме и най-фунцкионално неграмотни. Ако бях на мястото на нашите политици – бих пренаредила веднага приоритетите си и бих инвестирала и развивала три области през следващите 4 години:

Здравеопазване
Образование
Култура

- Вие като родител чувствате ли се подкрепена от държавата в грижата за децата?

- Засега не. Детската градина в центъра на София, в която по чудо беше класирано детето ми, беше на път да я травмира завинаги – тя беше подложена на физическо насилие там и никога не го забрави. Затова пък в предучилищната случи на учителка. Бих искала да вярвам, че повече млади и кадърни хора ще искат да влязат в българското образование и така нивото му ще се вдигне. Имаме прекрасен педиатър – но това също са отделните хора, които правят изключенията от правилото. Поначало системата измъчва лекарите и затова няма педиатри – може ли, кажете ми, един лекар да отговаря за 4000 деца? Това е абсурд.

За жалост, аз нямам усещането, че в тази държава детето ми ще порасне в сигурни ръце. Нямам голямо доверие в държавата изобщо. Разчитам на отделните хора, на тяхната съвестност, образованост, морал, доброта или емпатия… Дано да греша.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Не мога да кажа. За мен – като гледам телевизия – е крещяща липсата на образователно, забавно или културно съдържание за деца. В този смисъл например БНТ не изпълнява лицензията си. Отделно от това аз съставих цяла огромна енциклопедия с образователен смисъл – Мамапедия. В нея интервюирах лекари и специалисти по всички въпроси, които биха интересували една майка. Но това е частен проект. Членувам в разнообразни групи на майки в интернет и видях, че липсва систематизирано и експертно поднесено съдържание по много теми. Често майките се информират на принципа „Една жена каза“, а това може да бъде много опасно. Огромното количество противоречива информация често може да бъде дори объркващо. На мен ми липсва единна платформа, която да адресира децата и техните родители – по отношение на здраве, образование, почивка, изкуство, хобита, психология. Може би е хубаво да се помисли за такава.

- А от Вашия опит като професионалист – какво е важно да се направи за развитието на децата в областта на културата?

- Специален акцент в програмата върху детската литература, детските представления, музикални произведения, балет и др. Въвеждането на задължително изучаване на музикален инструмент в училище. Обвързването на учебната програма с културния календар на града. Създаването на научно-популярни, културни, образователни предавания и филми/сериали за деца. Поощряването на културни кръжоци и детски академии за изкуства в малките населени места.

- Какво трябва да се случи, за да не отглеждаме емигранти?

- Да започнем да ценим можещите, умните, знаещите. Елитът на България. Онези качества, които са ни правели добри в училище и в университетите – нашата любознателност, находчивост, интересни идеи, обща култура и бърза мисъл – не ни служат в живота ни в България. У нас не се ценят добрите специалисти, предприемчивите революционери и находчивите изобретатели, а послушните изпълнители и посредствените подмазвачи.

Когато децата ни започнат да могат да се реализират достойно и тук – те сами ще предпочетат да останат. Защо повечето ни лекари напуснаха страната? Някъде там е отговорът.

- В каква България бихте искали да расте вашето дете?

- В една България, където всеки си работи по специалността – работи онова, от което разбира най-добре. И го прави честно, с чисти намерения, без завист и подлост. България, в която има меритокрация!

Иска ми се да не ни гледат на кръв по улиците, когато вървим с нея с пъстрите си дрехи и усмивки… Иска ми се децата от училището отсреща да не пушат от сутринта цигари на входа му, а през прозорците на абитуриентите да не дъни чалга. Искам детето ми да не се среща постоянно с образи като този на „мутрата“ или „проститутката“, а да вижда по-често чисти, спретнати, честни и добре възпитани хора – както на улицата, така и по телевизията, в сериалите или филмите ни. Хора, които не приличат на орки от филм на ужасите. Искам тя да може да кара кола, без с това да рискува живота си, да отиде на концерт в клуб, без всички там да се напият и да може да иде на море, без да се страхувам, че ще я надрусат или изнасилят.

Някак живеем в едно постоянно влакче на ужасите и мен много ще ме е страх тя да се вози на него, колкото и да е самостоятелна и умна.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Аз бих водила политическите партии на открити уроци в училищата, бих ги срещала с учители и деца, бих ги занимавала постоянно с децата ни. Лицемерието от моето детство, когато всички слагахме униформите и марширувахме пред мавзолея, пеейки соцпесни, свърши. Днес всички могат да разкажат точно какво ги тревожи, боли, травмира или безпокои. Работата на политиците е да ни лекуват, пазят, образоват, санкционират – чак когато сме извършили престъпление. Те не са ни началници, а са нашите наемници в парламента – така трябва да се отнасят към нас – като към свои работодатели. И да чуват какво искат работодателите им от тях.

Нашите политици отдавна минаха отвъд доброто и злото и ни се карат постоянно, заплашват ни и ни размахват пръст. Лично аз, ако бях политик, много бих се засрамила, ако попътувам из България и я видя – мръсна, изоставена, бедна, жалка, обезлюдена, опоскана и застроена с бетон, а навсякъде се веят найлонови торбички. Във всяко малко село има казино… А детска площадка… хм, ами няма или е на 60 години. Бих попътувала по света, ако съм на нашите политици. И в най-малкото гръцко село има прекрасна и нова детска градинка. У нас цари разруха. Срамно е.

Бих препоръчала горещо на политиците ни да прочетат Питър Пан, Мечо Пух, приказките за Нарния, Алиса в страната на чудесата, Карлсон, Пипи, Муминтрол, Мери Попинс.

И после пак да си отговорят на въпроса защо отглеждаме емигранти. И как да помогнат на децата ни. Как?!

*Интервюто с Искра Ангелова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/iskra-angelova-polititcite-triabva-nezabavno-da-prenarediat-prioritet-760867.html Sun, 3 Oct 2021 11:30:55 +0300
Дигитализацията на държавата е неизбежна, но колкото по-бързо я направим, толкова по-добре https://offnews.bg//interviu/digitalizatciata-na-darzhavata-e-neizbezhna-no-kolkoto-po-barzo-ia-na-760898.html Иво Мирчев е основател на DSI и Pro Smart System, но тези дни повече хора го свързват с ролята му на депутат от “Демократична България” и визията му за технологично развитие и истинско дигитално управление у нас.

Г-н Мирчев през 2021 г., видяхме поне два по-смели опита за дигитализиране на публични услуги: здравна платформа и опитът за електронно преброяване на НСИ каква е вашата оценка за тях и това ли е пътят, по който да вървим?

В Комисията по дигитализация се опитахме да установим защо не бяха предприети превантивни мерки за атаката срещу електронното преброяване.

Сега системата работи, но големият проблем е, че хората губят доверие, че държавата може да опази данните им. Дотук се стигна заради тези 12 години безвремие в дигитализацията и електронното управление. Когато за киберсигурността на национално ниво отговаря някой, който няма представа от тези процеси, това е резултатът. В момента няма цялостна стратегия. Пари има, но те се пръскат.

Моят извод е, че държавните институции са забравили за електронното управление и е налице реално забавяне на процесите и дейностите по неговото реализиране. Нямаме добра подготовка на национално ниво. Има много, което тепърва трябва да се свърши.

“Демократична България” сякаш е единствената политическа платформа тези дни, която през цялото време поддържа темата за дигитално управление, каква е експертизата ви в тази област?

В „Демократична България“ има изключително много ценни професионалисти в IT сферата. Всеки от тях работи от години за дигитализацията на България и те са честно казано неуморни.

Аз съм икономист, но от дете моя страст са технологиите. Създател съм на две български IT компании. Виждам в компютърните технологии и иновации ключова възможност за подобряване на икономическата и социална среда. С колегите от „Да, България!“ създадохме платформата за честни избори “Ти броиш”, с чиято помощ за трети път ще се осъществи един по-честен и прозрачен изборен процес.

Какви са вашите лични приоритети за следващия парламент, ако се състави или ако не се състави редовно правителство?

Личните ми приоритети остават непроменени, а именно на първо място неизбежна дигитализация на държавата и работещо електронно управление, което ще допринесе към изкореняването на корупцията. Само те могат да направят възможна реализация на младите хора в България.

Няма как България да продължи напред без върховенството на закона за достоен живот на всички поколения, изчистване на социалния и икономическия живот от несправедливости и непрестанна ежедневна борба срещу корупцията. Всичко това, аз, ще продължа да правя възможно в Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии в следващото Народно събрание.

Кои са първите правилни стъпки към цялостна дигитализация на държавата?

За истинска промяна на ситуацията са нужни освен силна политическа и обществена воля, работеща институционална среда за ръководство и повишаване на административния и професионален капацитет за придобиване на способности и управление на услуги. Необходимо е експертизата на бизнеса, външни експерти от ИТ общността, академичния и неправителствения сектор да бъде използвана в максимална степен. Целият процес трябва да бъде максимално отворен и прозрачен. Интересът към електронните услуги е пряко свързан с реформа на образованието с фокус към дигитални умения. Едно работещо електронно управление значително ще подобри условията за предприемачество и инвестиции в страната.

Крайната цел е: да се елиминират разнообразните административни удостоверения на хартиен носител и да си поставим измерим резултат, който целим, като например над 70% от населението да ползва е-услуги. Трябва да създадем системи за идентифициране на проблемни сфери, чрез анализ на цифровите регистри и работеща държавна облачна инфраструктура. Да направим така, че всички административни услуги да са достъпни по електронен път. От изключителна важност е създаването на национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност.

Кога ще бъде ясен кандидатът за президент на ДБ? Имате ли вече яснота, ако не за името, то какъв профил трябва да има кандидатът ви?

В сряда Демократична България се регистрира за президентските избори. В партиите от коалицията разговорите продължават. Намираме се в безпрецедентна ситуация на трети парламентарни и едновременно с това президентски избори – нещо, което не е случвало досега в новата история на страната ни. Особеностите на този вот ни карат да сме много внимателни в стратегията, която ще изберем и подходът ни за тази кампания.

Последните социологически проучвания показват още една политическа сила в парламента. Конкурент или партньор е "Продължаваме промяната"  за вас?

Възприемаме "Продължаваме промяната" позитивно. Да, за вота на хората те са наш конкурент, но ги възприемаме като бъдещ партньор. Убедени сме, че възможността да се явим заедно с тях, с общи листи означава да сме първа политическа сила. На тези избори ДБ ще бъде отново стабилният и предвидим партньор, отстояващ принципите си и обещанията към избирателите докрай.

Нашата цел не е да разпределяме помежду си електорални позиции, а да търсим разширяване на сумарната подкрепа на демократичните сили.

]]>
Иво Мирчев е основател на DSI и Pro Smart System, но тези дни повече хора го свързват с ролята му на депутат от “Демократична България” и визията му за технологично развитие и истинско дигитално управление у нас.

Г-н Мирчев през 2021 г., видяхме поне два по-смели опита за дигитализиране на публични услуги: здравна платформа и опитът за електронно преброяване на НСИ каква е вашата оценка за тях и това ли е пътят, по който да вървим?

В Комисията по дигитализация се опитахме да установим защо не бяха предприети превантивни мерки за атаката срещу електронното преброяване.

Сега системата работи, но големият проблем е, че хората губят доверие, че държавата може да опази данните им. Дотук се стигна заради тези 12 години безвремие в дигитализацията и електронното управление. Когато за киберсигурността на национално ниво отговаря някой, който няма представа от тези процеси, това е резултатът. В момента няма цялостна стратегия. Пари има, но те се пръскат.

Моят извод е, че държавните институции са забравили за електронното управление и е налице реално забавяне на процесите и дейностите по неговото реализиране. Нямаме добра подготовка на национално ниво. Има много, което тепърва трябва да се свърши.

“Демократична България” сякаш е единствената политическа платформа тези дни, която през цялото време поддържа темата за дигитално управление, каква е експертизата ви в тази област?

В „Демократична България“ има изключително много ценни професионалисти в IT сферата. Всеки от тях работи от години за дигитализацията на България и те са честно казано неуморни.

Аз съм икономист, но от дете моя страст са технологиите. Създател съм на две български IT компании. Виждам в компютърните технологии и иновации ключова възможност за подобряване на икономическата и социална среда. С колегите от „Да, България!“ създадохме платформата за честни избори “Ти броиш”, с чиято помощ за трети път ще се осъществи един по-честен и прозрачен изборен процес.

Какви са вашите лични приоритети за следващия парламент, ако се състави или ако не се състави редовно правителство?

Личните ми приоритети остават непроменени, а именно на първо място неизбежна дигитализация на държавата и работещо електронно управление, което ще допринесе към изкореняването на корупцията. Само те могат да направят възможна реализация на младите хора в България.

Няма как България да продължи напред без върховенството на закона за достоен живот на всички поколения, изчистване на социалния и икономическия живот от несправедливости и непрестанна ежедневна борба срещу корупцията. Всичко това, аз, ще продължа да правя възможно в Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии в следващото Народно събрание.

Кои са първите правилни стъпки към цялостна дигитализация на държавата?

За истинска промяна на ситуацията са нужни освен силна политическа и обществена воля, работеща институционална среда за ръководство и повишаване на административния и професионален капацитет за придобиване на способности и управление на услуги. Необходимо е експертизата на бизнеса, външни експерти от ИТ общността, академичния и неправителствения сектор да бъде използвана в максимална степен. Целият процес трябва да бъде максимално отворен и прозрачен. Интересът към електронните услуги е пряко свързан с реформа на образованието с фокус към дигитални умения. Едно работещо електронно управление значително ще подобри условията за предприемачество и инвестиции в страната.

Крайната цел е: да се елиминират разнообразните административни удостоверения на хартиен носител и да си поставим измерим резултат, който целим, като например над 70% от населението да ползва е-услуги. Трябва да създадем системи за идентифициране на проблемни сфери, чрез анализ на цифровите регистри и работеща държавна облачна инфраструктура. Да направим така, че всички административни услуги да са достъпни по електронен път. От изключителна важност е създаването на национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност.

Кога ще бъде ясен кандидатът за президент на ДБ? Имате ли вече яснота, ако не за името, то какъв профил трябва да има кандидатът ви?

В сряда Демократична България се регистрира за президентските избори. В партиите от коалицията разговорите продължават. Намираме се в безпрецедентна ситуация на трети парламентарни и едновременно с това президентски избори – нещо, което не е случвало досега в новата история на страната ни. Особеностите на този вот ни карат да сме много внимателни в стратегията, която ще изберем и подходът ни за тази кампания.

Последните социологически проучвания показват още една политическа сила в парламента. Конкурент или партньор е "Продължаваме промяната"  за вас?

Възприемаме "Продължаваме промяната" позитивно. Да, за вота на хората те са наш конкурент, но ги възприемаме като бъдещ партньор. Убедени сме, че възможността да се явим заедно с тях, с общи листи означава да сме първа политическа сила. На тези избори ДБ ще бъде отново стабилният и предвидим партньор, отстояващ принципите си и обещанията към избирателите докрай.

Нашата цел не е да разпределяме помежду си електорални позиции, а да търсим разширяване на сумарната подкрепа на демократичните сили.

]]>
offnews@offnews.bg (Леона Асланова) https://offnews.bg//interviu/digitalizatciata-na-darzhavata-e-neizbezhna-no-kolkoto-po-barzo-ia-na-760898.html Fri, 1 Oct 2021 10:01:34 +0300
Георги Господинов: Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво https://offnews.bg//interviu/georgi-gospodinov-ako-i-detcata-ne-mogat-da-ni-saberat-znachi-niama-760828.html Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя поетът и писател Георги Господинов.

- Кое най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

- Първо да изпитат известен срам. Да са способни на това. И докато са на власт, да действат така, все едно отнякъде непрекъснато ги гледа едно дете. Четох наскоро социологически изследвания, според които децата у нас са абсолютно невидими публично. Те стават обект на медийно говорене, само когато се случи някакво нещастие с тях. Когато ги убие ток на улицата, или заловят малолетни престъпници и т.н. И управляващите, и всички ние, сме в непрекъснат дълг към децата.

- Политиците, под натиска на определени групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?

- Не, разбира се. Някои политически партии дори се гордеят с това, че са спрели Истанбулската конвенция, където всъщност един от най-важните акценти беше защитата на уязвимите в семейството – децата и жените. През 2012 година имаше едно изследване, според което над 70 процента от съвременните родители одобряват шамареното на деца, дърпането на уши и пр. действия, евфемистично наречени „минимално насилие над деца“. Сетих се за един популярен израз от моето детство и направих кратък видеопроект „Шамарената фабрика“. Монтирах сцени от български филми, предимно детски, в които плющяха шамари и се хокаха децата. Удивително е, че ние – децата от шамарената фабрика, станахме после шамарени фабрики. Проблемът продължава и фабриките за шамари все още работят в българското общество.

- От Ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?

- Има една всекидневна агресия, която е наситила българското живеене и това ми се струва основен проблем. Агресивното поведение става ценност, децата копират и развиват онова, което виждат при възрастните.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Струва ми се, надявам се да е така, че сега родителите говорят повече с децата си. Някога възрастни и деца бяха две несрещащи се вселени. Поне това, което наблюдавам при приятели, а имам и личен опит – отношението към децата като равни на нас започва да се променя към добро.

- В каква България бихте искали да расте Вашето дете?

- В спокойна и даваща шанс страна. В мотивираща среда, където хората са внимателни един към друг, дори се усмихват. В среда, която дава хоризонт и равен старт на всички. Не искам непрекъснато да повтаряме българската мантра „Тя нашата е ясна, ами поне децата да живеят добре“. Не може да се отлага и бездейства, когато става дума за децата ни.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Да, това е единственият шанс. Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво. Желая от сърце успех на вашата инициатива. На първо време тя поне може да направи видимо, да освети и отвори разговор за децата днес и тук. За децата и за нас.

*Интервюто с писателя Георги Господинов e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя поетът и писател Георги Господинов.

- Кое най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

- Първо да изпитат известен срам. Да са способни на това. И докато са на власт, да действат така, все едно отнякъде непрекъснато ги гледа едно дете. Четох наскоро социологически изследвания, според които децата у нас са абсолютно невидими публично. Те стават обект на медийно говорене, само когато се случи някакво нещастие с тях. Когато ги убие ток на улицата, или заловят малолетни престъпници и т.н. И управляващите, и всички ние, сме в непрекъснат дълг към децата.

- Политиците, под натиска на определени групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?

- Не, разбира се. Някои политически партии дори се гордеят с това, че са спрели Истанбулската конвенция, където всъщност един от най-важните акценти беше защитата на уязвимите в семейството – децата и жените. През 2012 година имаше едно изследване, според което над 70 процента от съвременните родители одобряват шамареното на деца, дърпането на уши и пр. действия, евфемистично наречени „минимално насилие над деца“. Сетих се за един популярен израз от моето детство и направих кратък видеопроект „Шамарената фабрика“. Монтирах сцени от български филми, предимно детски, в които плющяха шамари и се хокаха децата. Удивително е, че ние – децата от шамарената фабрика, станахме после шамарени фабрики. Проблемът продължава и фабриките за шамари все още работят в българското общество.

- От Ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?

- Има една всекидневна агресия, която е наситила българското живеене и това ми се струва основен проблем. Агресивното поведение става ценност, децата копират и развиват онова, което виждат при възрастните.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Струва ми се, надявам се да е така, че сега родителите говорят повече с децата си. Някога възрастни и деца бяха две несрещащи се вселени. Поне това, което наблюдавам при приятели, а имам и личен опит – отношението към децата като равни на нас започва да се променя към добро.

- В каква България бихте искали да расте Вашето дете?

- В спокойна и даваща шанс страна. В мотивираща среда, където хората са внимателни един към друг, дори се усмихват. В среда, която дава хоризонт и равен старт на всички. Не искам непрекъснато да повтаряме българската мантра „Тя нашата е ясна, ами поне децата да живеят добре“. Не може да се отлага и бездейства, когато става дума за децата ни.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Да, това е единственият шанс. Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво. Желая от сърце успех на вашата инициатива. На първо време тя поне може да направи видимо, да освети и отвори разговор за децата днес и тук. За децата и за нас.

*Интервюто с писателя Георги Господинов e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/georgi-gospodinov-ako-i-detcata-ne-mogat-da-ni-saberat-znachi-niama-760828.html Thu, 30 Sep 2021 12:48:48 +0300
Настимир Ананиев: Бих подкрепил проект на Кирил Петков и Асен Василев https://offnews.bg//interviu/nastimir-ananiev-bih-podkrepil-proekt-na-kiril-petkov-i-asen-vasilev-758915.html В Изправисе БГ! Ние идваме! има хора, които теглят каруцата, и такива, които само се возят. Мая Манолова тегли колата. Това заяви пред OFFNews Настимир Ананиев, основател на партия Волт, която вчера обяви, че оттегля подкрепата си за коалицията на Манолова. По думите му, ако има нова партия на Кирил Петков и Асен Василев и Волт бъдат поканени да са ракетоносител или част от коалиция - мандатоносител, той лично би подкрепил идеята. 

- Г-н Ананиев, вчера какво всъщност напусна "Волт", защото от "Изправи се БГ! Ние идваме!" заявиха, че не сте част от коалицията им, за да я напускате?

- Напуснахме партньорската мрежа на "Изправи се.БГ" и спряхме подкрепата си за тази коалиция. Преди да обявим решението си, аз се срещнах с Мая Манолова в парламента, говорихме 40 минути и я предупредих защо оттегляме подкрепата си. 

- Защо?

- В коалицията има хора, които теглят каруцата, Манолова тегли колата, други се возят. Ето сега скандалът с Татяна Дончева - тя не може да ходи на разговори с депутат от ИТН като частно лице. И без да предупреди партньорите си в коалицията. Хаджигенов я беше нарекъл "политически търгаш". Дончева ходи да преговаря с БСП, не я приеха, но Мая Манолова я взе обратно. Има и други малки неща. Заради всичко това, което наблюдаваме, младите хора в партия Волт казаха: Не ни харесва този начин на правене на политика и решиха да оттеглим подкрепата си. 

А Манолова да разчита повече на политическия си инстинкт, не толкова на пиар. Румен Йончев част ли е от коалицията, като неговата ЗНС не е партия - мандатоносител на "Изправи се БГ! Ние идваме"? Разликата е само, че те имат депутат. 

- Какви други малки неща не харесват на младите във Волт? 

- Ами например главният прокурор Иван Гешев ходи няколко пъти в парламента, не чух един от нашата коалиция да му каже "Искаме Ви оставката". Да не забравяме, че нас ни събраха протестите, където хората настояваха за тази оставка. 

- Възможно ли е "Волт" да стане ракетоносител на нова партия на министрите Кирил Петков и Асен Василев за предсрочните избори?

- Не знам дали ще има такъв проект. Очаквам, че ако направят такава заявка, Кирил Петков и Асен Василев ще обявят и формата за явяване на избори. Това може да стане и с коалиция, в която няколко партии да са мандатоносители. Както сега "Изправи се БГ!" - използва се регистрацията на три партии. 

"Волт" ще вземе решение, ако получим покана. Но аз като основател на партията бих подкрепил такъв проект. Тези министри показаха, че работа може да се свърши и за 2-3 месеца, че няма нужда от 100 дни толеранс, за да покажеш, че искаш промяна. Всички виждат какво става в НС, нивото е много ниско. Надяваме се, нова партия да вдигне това ниво. 

- Е, те сегашните партии няма да изчезнат, пак ще са в парламента. 

- Да, но може да се появи и нещо друго ново, да намалеят и ГЕРБ, и БСП. Петков и Василев ми изглеждат десни хора. Аз също съм такъв, живял съм 11 години в Ирландия, предприемач съм и не съм работил никога с обществени поръчки. Подкрепям ги. 

- Но и те, и Вие подкрепяте президента Румен Радев?

- Президентът Румен Радев е доста балансиран човек. Той покрива целия политически спектър и високият му рейтинг го доказва. 

]]>
В Изправисе БГ! Ние идваме! има хора, които теглят каруцата, и такива, които само се возят. Мая Манолова тегли колата. Това заяви пред OFFNews Настимир Ананиев, основател на партия Волт, която вчера обяви, че оттегля подкрепата си за коалицията на Манолова. По думите му, ако има нова партия на Кирил Петков и Асен Василев и Волт бъдат поканени да са ракетоносител или част от коалиция - мандатоносител, той лично би подкрепил идеята. 

- Г-н Ананиев, вчера какво всъщност напусна "Волт", защото от "Изправи се БГ! Ние идваме!" заявиха, че не сте част от коалицията им, за да я напускате?

- Напуснахме партньорската мрежа на "Изправи се.БГ" и спряхме подкрепата си за тази коалиция. Преди да обявим решението си, аз се срещнах с Мая Манолова в парламента, говорихме 40 минути и я предупредих защо оттегляме подкрепата си. 

- Защо?

- В коалицията има хора, които теглят каруцата, Манолова тегли колата, други се возят. Ето сега скандалът с Татяна Дончева - тя не може да ходи на разговори с депутат от ИТН като частно лице. И без да предупреди партньорите си в коалицията. Хаджигенов я беше нарекъл "политически търгаш". Дончева ходи да преговаря с БСП, не я приеха, но Мая Манолова я взе обратно. Има и други малки неща. Заради всичко това, което наблюдаваме, младите хора в партия Волт казаха: Не ни харесва този начин на правене на политика и решиха да оттеглим подкрепата си. 

А Манолова да разчита повече на политическия си инстинкт, не толкова на пиар. Румен Йончев част ли е от коалицията, като неговата ЗНС не е партия - мандатоносител на "Изправи се БГ! Ние идваме"? Разликата е само, че те имат депутат. 

- Какви други малки неща не харесват на младите във Волт? 

- Ами например главният прокурор Иван Гешев ходи няколко пъти в парламента, не чух един от нашата коалиция да му каже "Искаме Ви оставката". Да не забравяме, че нас ни събраха протестите, където хората настояваха за тази оставка. 

- Възможно ли е "Волт" да стане ракетоносител на нова партия на министрите Кирил Петков и Асен Василев за предсрочните избори?

- Не знам дали ще има такъв проект. Очаквам, че ако направят такава заявка, Кирил Петков и Асен Василев ще обявят и формата за явяване на избори. Това може да стане и с коалиция, в която няколко партии да са мандатоносители. Както сега "Изправи се БГ!" - използва се регистрацията на три партии. 

"Волт" ще вземе решение, ако получим покана. Но аз като основател на партията бих подкрепил такъв проект. Тези министри показаха, че работа може да се свърши и за 2-3 месеца, че няма нужда от 100 дни толеранс, за да покажеш, че искаш промяна. Всички виждат какво става в НС, нивото е много ниско. Надяваме се, нова партия да вдигне това ниво. 

- Е, те сегашните партии няма да изчезнат, пак ще са в парламента. 

- Да, но може да се появи и нещо друго ново, да намалеят и ГЕРБ, и БСП. Петков и Василев ми изглеждат десни хора. Аз също съм такъв, живял съм 11 години в Ирландия, предприемач съм и не съм работил никога с обществени поръчки. Подкрепям ги. 

- Но и те, и Вие подкрепяте президента Румен Радев?

- Президентът Румен Радев е доста балансиран човек. Той покрива целия политически спектър и високият му рейтинг го доказва. 

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиана Ончева) https://offnews.bg//interviu/nastimir-ananiev-bih-podkrepil-proekt-na-kiril-petkov-i-asen-vasilev-758915.html Wed, 8 Sep 2021 12:54:46 +0300
Мария Тодорова, ФАРА: 'Емпатията е важна, но не е добре да се злоупотребява с нея в рекламата' https://offnews.bg//interviu/maria-todorova-fara-empatiata-e-vazhna-no-ne-e-dobre-da-se-zloupot-756816.html След година пауза заради пандемията от COVID-19 най-големият рекламен фестивал в България - ФАРА, се завръща отново през септември. Тази година фестът ще събере професионалистите от комуникационния бранш в столицата. 

Част от журито на Творческия фестивал е Мария Тодорова, основател на NEXT-DC.

Тя създава агенцията, съчетаваща рекламния опит с технологиите и иновациите, през 2010 г. NEXT-DC използва три ключови думи - идея, технология и предприемачество, за да създаде стойност за марките и обществото. Именно затова е и една от най-награждаваните агенции.

Мария има магистър "Плакат и Графичен Дизайн" от Българска национална академия за изящни изкуства. Рекламната си кариера започва през 1997 г. като Арт директор в McCann Sofia. Между 2005 и 2009 тя приема предизвикателството да стане Групов креативен директор на Ogilvy Sofia. В този период нейният екип печели два пъти приза за Креативна агенция на годината за 2008/2009 г., Агенция на годината на Effie за 2008 г., както и печелят наградите Golden Drum и David Ogilvy.

През 2011 г. Мария е номинирана за „Жена на годината“ за принос в съвременната българска култура като куратор на Sofia Design Week. Също така тя е част от класацията „Топ 100 на най-влиятелните жени в България за 2012 г.“.

ФАРА се провежда вече 20 години. Как оценявате промените в похватите, критериите и идеите в рекламния свят днес?

Сред положителните промени е това, че рекламата стана по-емпатична и брандовете повече от всякога имат възможност да участват в позитивни тенденции и процеси в обществото, да изразяват позиция. Разбира се, ако имат достатъчната визия и смелост като Nike и кампанията им с Colin Kaepernick например.

Негативните — спекулацията с данни и резултати в диджитъл.

Забелязвате ли драстична промяна в подхода и стратегиите на рекламните агенции у нас след пандемията?

Увеличиха се медийните инвестиции за разлика от тези в интересни преживявания за потребителите. Много марки се свиха и изчакват, дългосрочно това не е добра посока за развитие на никой сектор. От друга страна има отрезвяване.

Кои са най-големите предизвикателства за Вас по време на оценяването?

Спекулациите с данни много ме притесняват, и тъй като имам достатъчно опит в диджитъл, ще следя дали коректно се изчисляват резултатите на една кампания и нейното влияние върху бранда и обществото. Практиката напоследък е да се правят кампании, стъпващи на измислени казуси или проблеми със спорни резултати. Това също е нещо, което не приемам като тенденция. Емпатията е важна, но не е добре да се злоупотребява с нея в рекламата. Генерално не обичам и не подкрепям спекулативната творческа работа, особено днес, в тази ситуация.

Какви реклами, лично Вие (като професионалист от бранша, но и потребител), бихте желали да виждате повече в българското медийно пространство?

Кампании, които стъпват на истински инсайт/проблем,  релевантен до хората и обществото. За мен също е важно една кампания да бъде осъществена съвременно и като дизайн, и като език. Не обичам „кул“ жаргона или да говорим на езика на „младите“ в рекламата. Ние имаме отговорност като бранш към публичното говорене.

Има ли разлика в тенденциите у нас и в чужбина? Свидетели сме на все по-креативни рекламни подходи у нас. Смятате ли, че българските специалисти в бранша могат да се мерят с тези на Запад?

За съжаление има световна девалвация в нашия бранш, много спорни кампании с изкуствени казуси биват награждавани, което възпитава в лош вкус. Но в същото време кампании като тези на Nike, Burger King са много вдъхновяващи като послания и позиция. Държа да подчертая, че и същевременно те, освен награждавани, са и със страхотни резултати като продажби. Защото кликовете са важни, но само ако се изпълнява крайната цел, а именно брандът или услугата да имат повече истински потребители.

Искам да видя същата смелост, позиция, високи критерии като екзекуция и у нас. Но вървим напред и наградата на McCann София в Кан го доказва.

]]>
След година пауза заради пандемията от COVID-19 най-големият рекламен фестивал в България - ФАРА, се завръща отново през септември. Тази година фестът ще събере професионалистите от комуникационния бранш в столицата. 

Част от журито на Творческия фестивал е Мария Тодорова, основател на NEXT-DC.

Тя създава агенцията, съчетаваща рекламния опит с технологиите и иновациите, през 2010 г. NEXT-DC използва три ключови думи - идея, технология и предприемачество, за да създаде стойност за марките и обществото. Именно затова е и една от най-награждаваните агенции.

Мария има магистър "Плакат и Графичен Дизайн" от Българска национална академия за изящни изкуства. Рекламната си кариера започва през 1997 г. като Арт директор в McCann Sofia. Между 2005 и 2009 тя приема предизвикателството да стане Групов креативен директор на Ogilvy Sofia. В този период нейният екип печели два пъти приза за Креативна агенция на годината за 2008/2009 г., Агенция на годината на Effie за 2008 г., както и печелят наградите Golden Drum и David Ogilvy.

През 2011 г. Мария е номинирана за „Жена на годината“ за принос в съвременната българска култура като куратор на Sofia Design Week. Също така тя е част от класацията „Топ 100 на най-влиятелните жени в България за 2012 г.“.

ФАРА се провежда вече 20 години. Как оценявате промените в похватите, критериите и идеите в рекламния свят днес?

Сред положителните промени е това, че рекламата стана по-емпатична и брандовете повече от всякога имат възможност да участват в позитивни тенденции и процеси в обществото, да изразяват позиция. Разбира се, ако имат достатъчната визия и смелост като Nike и кампанията им с Colin Kaepernick например.

Негативните — спекулацията с данни и резултати в диджитъл.

Забелязвате ли драстична промяна в подхода и стратегиите на рекламните агенции у нас след пандемията?

Увеличиха се медийните инвестиции за разлика от тези в интересни преживявания за потребителите. Много марки се свиха и изчакват, дългосрочно това не е добра посока за развитие на никой сектор. От друга страна има отрезвяване.

Кои са най-големите предизвикателства за Вас по време на оценяването?

Спекулациите с данни много ме притесняват, и тъй като имам достатъчно опит в диджитъл, ще следя дали коректно се изчисляват резултатите на една кампания и нейното влияние върху бранда и обществото. Практиката напоследък е да се правят кампании, стъпващи на измислени казуси или проблеми със спорни резултати. Това също е нещо, което не приемам като тенденция. Емпатията е важна, но не е добре да се злоупотребява с нея в рекламата. Генерално не обичам и не подкрепям спекулативната творческа работа, особено днес, в тази ситуация.

Какви реклами, лично Вие (като професионалист от бранша, но и потребител), бихте желали да виждате повече в българското медийно пространство?

Кампании, които стъпват на истински инсайт/проблем,  релевантен до хората и обществото. За мен също е важно една кампания да бъде осъществена съвременно и като дизайн, и като език. Не обичам „кул“ жаргона или да говорим на езика на „младите“ в рекламата. Ние имаме отговорност като бранш към публичното говорене.

Има ли разлика в тенденциите у нас и в чужбина? Свидетели сме на все по-креативни рекламни подходи у нас. Смятате ли, че българските специалисти в бранша могат да се мерят с тези на Запад?

За съжаление има световна девалвация в нашия бранш, много спорни кампании с изкуствени казуси биват награждавани, което възпитава в лош вкус. Но в същото време кампании като тези на Nike, Burger King са много вдъхновяващи като послания и позиция. Държа да подчертая, че и същевременно те, освен награждавани, са и със страхотни резултати като продажби. Защото кликовете са важни, но само ако се изпълнява крайната цел, а именно брандът или услугата да имат повече истински потребители.

Искам да видя същата смелост, позиция, високи критерии като екзекуция и у нас. Но вървим напред и наградата на McCann София в Кан го доказва.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/maria-todorova-fara-empatiata-e-vazhna-no-ne-e-dobre-da-se-zloupot-756816.html Thu, 5 Aug 2021 15:55:52 +0300
Проф. Георги Димитров: Гражданската проблематика фрапантно отсъства от урочното съдържание https://offnews.bg//interviu/prof-georgi-dimitrov-grazhdanskata-problematika-frapantno-otsastva-o-756375.html Проф. Георги Димитров е социолог, един от основателите на катедра „Европеистика“ в СУ, на катедра „Социология“ в Югозападния университет, съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Проф. Димитров е и един от авторите на първия по рода си учебник по гражданско образование за 12. клас.

Проф. Димитров, току-що от печат излезе учебникът по гражданско образование за 12. клас на издателство БУЛВЕСТ 2000/ Клет. Вие сте сред авторите на този учебник. Не смятате ли, че е малко късно едва в единайсети и дванайсети клас да започва обучението по гражданско образование?

Всеки, който разбира от политическия смисъл на гражданството, ще Ви каже, че е много късно. Но такава е образователната програма на МОН. Тяхното оправдание е, че тази особена гражданска материя се изучава и предишните години в качеството й на "междупредметни връзки“, тъй като същото съдържание било дифузно разтворено в уроците по история (и цивилизация), литература, прородознание, география и всичките философски щуротии, включително "Свят и личност" и не знам още какво. С емпирично проучване на учебниците по история и литература за всички класове на училищното образование сме доказали, че тъкмо гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното съдържание. Но това е така, защото у нас не се разбира що е то гражданство. Включително от треторазрядните български философи, които пишат учебниците по гражданско образование. Още по-лошото е, че тези анонимни неграмотници пишат и програмата на МОН, която след това става задължителна усмирителна риза на учебниците по този предмет. Направете си труд да намерите имената на авторите на програмата, а ако успеете, проверете в Гугъл сколър кой от тях колко публикации има в международни списания по въпросите на гражданското образование. После се чудим защо в програмата, примерно за 12-ти клас думата „отговорност“ се среща веднъж, а „власт“ 13 пъти. Така че, да - много е късно, но по-голям проблем е какво съдържание се предлага на младите хора, а също и как се предполага, че то може да бъде усвоено.

Учебникът започва с темата за личността, егоизма и защитата на гражданските интереси. Как учебникът се опитва да убеди учениците, че трябва да изоставят непосредствените си лични интереси, за да преследват обществено значими каузи, чиито резултат никога не може да бъде сигурен?

Изобщо няма такава дилема – Вие питате как ще обясня на нормален млад човек, че не бива да изоставя левия си крак заради десния. Защото няма такова нещо „личен интерес“ срещу „обществено значими каузи“. Само от този учебник и отникъде другаде ще може да разберете първо какво е интерес и защо тъкмо моите собствени интереси са два вида - частни и всеобщи. Това е като във всяка игра – в нея участващите се борят за победата, само че, за да има победа, трябва има игра по правила, щото иначе става просто меле и всички губят. А пък ако друг пише правилата, не се изненадвайте, че те ще са направени така, че да печели братовчедът на нормотвореца. Моят частен интерес е да победя, но моят всеобщ интерес е така да направим играта, че поне хипотетично всеки да има шанс да спечели. А иначе, изобщо не може да сте сигурни, че момичето на мечтите Ви ще откликне с взаимност, но това не Ви отказва да опитвате – докато имате мечти.

За разлика от другите учебници, Вашият не започва с урок за държавата, а с урок за икономиката. Защо?

Не е вярно. Нашият учебник започва с личността, защото в модерните общества тя е основата и центърът на света. Само че личност не е всеки индивид, а онзи човек, който въздейства на околните. Именно взаимната връзка с другите е интерес, зависимостта ми от обратното въздействие, което ще предизвикам с постъпките си. В модерните общества това става на първо място и в най-голяма степен чрез включването ми в мрежата от пазарни отношения. Няма как да бъдеш пълноценен човек в модерно общество и да си извън тази мрежа. Тъкмо това създава необходимостта да носиш лична отговорност за „правилата на играта“ в съвместния живот с всички други участници. А постоянната работа за поддържането и оптимизацията на начина, по който живеем заедно, е собственото съдържание на гражданството. Поради което е напълно възможно да имаме гражданство и без държава, примери има предостатъчно.

Това, че програмата на МОН започва с държавата, е проява на автентична вкорененост в тукашните историко-културни дадености. На Балканите не е изключение държавата да възникне от стечение на военни, геополитически обстоятелства. А България е най-ярка илюстрация на правилото, че така възникналата държава започва да създава обществото си – администрация, правов ред и съдебна система, образователна и здравна система, пътища, железници и т.н. Да не мислите, че в днешна Турция няма гражданско образование? Има и то е мобилизирано да създава лоялни към държавното величие патриоти… А едва ли е необходимо да припомням, че в условията на „реален социализъм“ именно държавата, проникваща и регулираща всички аспекти на човешкия живот, е основният инструмент на управляващата комунистическа партия, чрез който тя превръща всекиго в „строител на комунистическото бъдеще“. Как държавата няма да е демиург, „алфа и омега“ на обществения живот, нали? Е, и учебната програма на МОН започва с държавата, това е „толкоз просто и логично“, както е казал пролетарският поет.

В учебника се обсъждат много глобални теми като пандемията, тероризма, климатичните промени и др. Смятате ли, че тези въпроси изобщо вълнуват българските ученици?

Българските ученици, както и всички други в тази възраст, възраст се вълнуват от любовта, половия живот и т.н., но също и по тези въпроси може да има убийствено скучни и отблъскващи учебници. Както и обратното, дори висша математика може да се преподава по атрактивен и завладяващ начин. Лев Троцкий, интелигентът, който направи болшевишката революция, има поредица впечатляващо проницателни сентенции. Например, той е казал: „Вие може да си мислите, че не се интересувате от войната. Но тя се интересува от Вас!“ Вие може и да неглижирате тероризма, но не може да сте сигурни, че той няма да Ви достигне.

Тогава важният въпрос е как реагира учебникът по гражданско образование на тази опасност – дали чрез дефиниция, която трябва да зазубрите. Или с инструктаж как да постъпите, ако се окажете в ситуация на терористична атака. Начинът учител да убие гражданското образование е да изпитва учениците си дали са наизустили този инструктаж…

Трябва ли летните протести от 2020 г., а и протестите от 2013 г. под надслов „ДАНСwithme“ да бъдат в учебниците по гражданско образование? Как можем да обясним последните мащабни протести в България на 18-годишен младеж?

Това може да стане по един единствен начин – умно и с разбиране. И категорично няма да стане насила. Обаче, както казва Йори, някои могат, а други - не.

По принцип всичко, което се отнася до нашия публичен живот, включително и протестите, може и трябва да бъде предмет на дискусия в час по гражданско образование. За да могат поне следващите поколения да знаят, че вдигнат юмрук не те прави гражданин. Гражданин става онзи, който владее практически инструментите за защита и развитие на условията за нашия съвместен живот. За да изкопаеш дупка, ти трябва кирка и лопата; за да влезеш в интернет, ти трябва компютър. За да станеш гражданин, трябва да владееш начина за организация на доброволческа кампания, медийна кампания – също; да знаеш какво е фондонабиране – защо се прави и как; трябва да участваш в контрола над местните власти, но и това се учи чрез правене по гражданско образование. Стига да знаеш как и да ти е важно! Защото иначе ще продължаваме да живеем, както и досега. И ще избираме да ни управлява онзи, който знае единствено да ни гледа много лошо…

]]>
Проф. Георги Димитров е социолог, един от основателите на катедра „Европеистика“ в СУ, на катедра „Социология“ в Югозападния университет, съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Проф. Димитров е и един от авторите на първия по рода си учебник по гражданско образование за 12. клас.

Проф. Димитров, току-що от печат излезе учебникът по гражданско образование за 12. клас на издателство БУЛВЕСТ 2000/ Клет. Вие сте сред авторите на този учебник. Не смятате ли, че е малко късно едва в единайсети и дванайсети клас да започва обучението по гражданско образование?

Всеки, който разбира от политическия смисъл на гражданството, ще Ви каже, че е много късно. Но такава е образователната програма на МОН. Тяхното оправдание е, че тази особена гражданска материя се изучава и предишните години в качеството й на "междупредметни връзки“, тъй като същото съдържание било дифузно разтворено в уроците по история (и цивилизация), литература, прородознание, география и всичките философски щуротии, включително "Свят и личност" и не знам още какво. С емпирично проучване на учебниците по история и литература за всички класове на училищното образование сме доказали, че тъкмо гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното съдържание. Но това е така, защото у нас не се разбира що е то гражданство. Включително от треторазрядните български философи, които пишат учебниците по гражданско образование. Още по-лошото е, че тези анонимни неграмотници пишат и програмата на МОН, която след това става задължителна усмирителна риза на учебниците по този предмет. Направете си труд да намерите имената на авторите на програмата, а ако успеете, проверете в Гугъл сколър кой от тях колко публикации има в международни списания по въпросите на гражданското образование. После се чудим защо в програмата, примерно за 12-ти клас думата „отговорност“ се среща веднъж, а „власт“ 13 пъти. Така че, да - много е късно, но по-голям проблем е какво съдържание се предлага на младите хора, а също и как се предполага, че то може да бъде усвоено.

Учебникът започва с темата за личността, егоизма и защитата на гражданските интереси. Как учебникът се опитва да убеди учениците, че трябва да изоставят непосредствените си лични интереси, за да преследват обществено значими каузи, чиито резултат никога не може да бъде сигурен?

Изобщо няма такава дилема – Вие питате как ще обясня на нормален млад човек, че не бива да изоставя левия си крак заради десния. Защото няма такова нещо „личен интерес“ срещу „обществено значими каузи“. Само от този учебник и отникъде другаде ще може да разберете първо какво е интерес и защо тъкмо моите собствени интереси са два вида - частни и всеобщи. Това е като във всяка игра – в нея участващите се борят за победата, само че, за да има победа, трябва има игра по правила, щото иначе става просто меле и всички губят. А пък ако друг пише правилата, не се изненадвайте, че те ще са направени така, че да печели братовчедът на нормотвореца. Моят частен интерес е да победя, но моят всеобщ интерес е така да направим играта, че поне хипотетично всеки да има шанс да спечели. А иначе, изобщо не може да сте сигурни, че момичето на мечтите Ви ще откликне с взаимност, но това не Ви отказва да опитвате – докато имате мечти.

За разлика от другите учебници, Вашият не започва с урок за държавата, а с урок за икономиката. Защо?

Не е вярно. Нашият учебник започва с личността, защото в модерните общества тя е основата и центърът на света. Само че личност не е всеки индивид, а онзи човек, който въздейства на околните. Именно взаимната връзка с другите е интерес, зависимостта ми от обратното въздействие, което ще предизвикам с постъпките си. В модерните общества това става на първо място и в най-голяма степен чрез включването ми в мрежата от пазарни отношения. Няма как да бъдеш пълноценен човек в модерно общество и да си извън тази мрежа. Тъкмо това създава необходимостта да носиш лична отговорност за „правилата на играта“ в съвместния живот с всички други участници. А постоянната работа за поддържането и оптимизацията на начина, по който живеем заедно, е собственото съдържание на гражданството. Поради което е напълно възможно да имаме гражданство и без държава, примери има предостатъчно.

Това, че програмата на МОН започва с държавата, е проява на автентична вкорененост в тукашните историко-културни дадености. На Балканите не е изключение държавата да възникне от стечение на военни, геополитически обстоятелства. А България е най-ярка илюстрация на правилото, че така възникналата държава започва да създава обществото си – администрация, правов ред и съдебна система, образователна и здравна система, пътища, железници и т.н. Да не мислите, че в днешна Турция няма гражданско образование? Има и то е мобилизирано да създава лоялни към държавното величие патриоти… А едва ли е необходимо да припомням, че в условията на „реален социализъм“ именно държавата, проникваща и регулираща всички аспекти на човешкия живот, е основният инструмент на управляващата комунистическа партия, чрез който тя превръща всекиго в „строител на комунистическото бъдеще“. Как държавата няма да е демиург, „алфа и омега“ на обществения живот, нали? Е, и учебната програма на МОН започва с държавата, това е „толкоз просто и логично“, както е казал пролетарският поет.

В учебника се обсъждат много глобални теми като пандемията, тероризма, климатичните промени и др. Смятате ли, че тези въпроси изобщо вълнуват българските ученици?

Българските ученици, както и всички други в тази възраст, възраст се вълнуват от любовта, половия живот и т.н., но също и по тези въпроси може да има убийствено скучни и отблъскващи учебници. Както и обратното, дори висша математика може да се преподава по атрактивен и завладяващ начин. Лев Троцкий, интелигентът, който направи болшевишката революция, има поредица впечатляващо проницателни сентенции. Например, той е казал: „Вие може да си мислите, че не се интересувате от войната. Но тя се интересува от Вас!“ Вие може и да неглижирате тероризма, но не може да сте сигурни, че той няма да Ви достигне.

Тогава важният въпрос е как реагира учебникът по гражданско образование на тази опасност – дали чрез дефиниция, която трябва да зазубрите. Или с инструктаж как да постъпите, ако се окажете в ситуация на терористична атака. Начинът учител да убие гражданското образование е да изпитва учениците си дали са наизустили този инструктаж…

Трябва ли летните протести от 2020 г., а и протестите от 2013 г. под надслов „ДАНСwithme“ да бъдат в учебниците по гражданско образование? Как можем да обясним последните мащабни протести в България на 18-годишен младеж?

Това може да стане по един единствен начин – умно и с разбиране. И категорично няма да стане насила. Обаче, както казва Йори, някои могат, а други - не.

По принцип всичко, което се отнася до нашия публичен живот, включително и протестите, може и трябва да бъде предмет на дискусия в час по гражданско образование. За да могат поне следващите поколения да знаят, че вдигнат юмрук не те прави гражданин. Гражданин става онзи, който владее практически инструментите за защита и развитие на условията за нашия съвместен живот. За да изкопаеш дупка, ти трябва кирка и лопата; за да влезеш в интернет, ти трябва компютър. За да станеш гражданин, трябва да владееш начина за организация на доброволческа кампания, медийна кампания – също; да знаеш какво е фондонабиране – защо се прави и как; трябва да участваш в контрола над местните власти, но и това се учи чрез правене по гражданско образование. Стига да знаеш как и да ти е важно! Защото иначе ще продължаваме да живеем, както и досега. И ще избираме да ни управлява онзи, който знае единствено да ни гледа много лошо…

]]>
offnews@offnews.bg (Георги Николов) https://offnews.bg//interviu/prof-georgi-dimitrov-grazhdanskata-problematika-frapantno-otsastva-o-756375.html Wed, 28 Jul 2021 17:09:06 +0300
ADULT CRUSH е една от най-новите и интересни български групи с фестивален дебют на SUNLAND/EXIT https://offnews.bg//interviu/adult-crush-e-edna-ot-naj-novite-i-interesni-balgarski-grupi-s-festiva-756382.html В първото си българско издание Sunland by EXIT, който ще се проведе на плаж Перла тази седмица, няма да изневери на традицията на EXIT да дава сцена на млади групи, които публиката среща за първи път.

През годините EXIT е „изход“ за талантливи музиканти и изпълнители, които стартират успешна кариера именно от този фестивал. Свързахме се с Александър Бояджиев - вокалистът на ADULT CRUSH, едно от най-интересните нови попълнения към плаката на фестивала. Всъщност Александър е много по-добре познат на феновете, като фронтмен на легендарната българска хардкор група LAST HOPE, а освен него в състава на ADULT CRUSH се включват и музиканти от други две култови български банди: VENDETTA и B.F.D.M.

Кога и как се появи ADULT CRUSH?

Идеята за този проект съществува от доста години – всъщност всички ние сме близки приятели и се познаваме от повече от 20 години, най-вече покрай основните си групи LAST HOPE, VENDETTA и B.F.D.M. Общата ни история е дълга, но на кратко – от много време насам си говорихме да се съберем точно тези хора, в точно такъв проект. Първите ни събирания и „джемове“ в тази формация се случиха още преди няколко години, но благодарение на натоварения график на всеки един от нас и ангажиментите с другите ни групи, този процес беше неволно „замразен“... Докато светът не беше ударен от тази пандемия и всички останали ангажименти също бяха замразени... И едно от малкото хубави неща, които произлязоха от цялата тази ситуация е, че това даде възможност и време да се съберем отново, да се фокусираме и да превърнем ADULT CRUSH от страничен проект в истинска група.

Условно определяме ADULT CRUSH като млада банда, но всъщност вие сте „стари кучета“ с богат опит и то от участието си в едни от най-сериозните и култови български ъдърграунд групи. Какво ви накара да се впуснете в такова начинание и да започнете всичко „от начало“?

Първо – държа да отбележа, че паралелно с новата формация, всички ние продължаваме да си действаме сериозно с основните групи. С LAST HOPE работим върху материал за нов албум, който се надявам да завършим и издадем през 2022-ра, Vendetta също работят върху албум, а B.F.D.M. вече са готови с техния албум, който пък би трябвало да излезе до края на тази година.

ADULT CRUSH е ново начало, но не съвсем – по-скоро бих го определил, като естествено продължение или още по-точно да го наречем „естествено разклонение“. Събрахме се, защото явно имахме нужда и ако щете творчески порив да направим нещо малко по-различно от това, което правим в основните си групи – като музика и заряд. ADULT CRUSH ни доставя изключително голямо удоволствие, а и ни е интересно - може би и точно поради факта, че е ново начало, но без да се товарим с очаквания или амбиции. Имаме достатъчно опит и история зад гърба си, за да може да си позволим този лукс.

Абстрахирайки се от богатото музикалното резюме на всеки един от членовете на ADULT CRUSH – ако се поставите в ролята на нова млада група, как приемате факта, че само 3 месеца след дебюта на първия ви сингъл („No Love”) в интернет пространството, вие получавате покана да свирите на толкова мащабно и престижно музикално събитие като българката версия на EXIT?

Естествено - поласкани сме, че ни се предоставя подобна възможност. Мисля, че така би трябвало да се чувства всеки артист участващ на SUNLAND by EXIT – от най-младия до най-големите хедлайнери. Особено, като се има пред вид, че в този момент в останалата част на Европа не се случа абсолютно нищо подобно! Не се случват почти никакви концерти, а да не говорим за фестивали... С някои изключения, като например EXIT в Сърбия. Между другото с LAST HOPE сме свирили 3 пъти на EXIT в Сърбия и то в прайм-тайма на основната сцена за екстремна и алтернативна музика Explosive Stage – и имаме страхотни спомени. Vendetta също са участвали там.

Така, че може да се каже, че почти всички от ADULT CRUSH сме плували неведнъж в тези води. Не знам какво да очакваме сега, а и както казах ние избягваме да се товарим с очаквания, но в крайна сметка знам едно нещо със сигурност - имаме късмета да бъдем част от мащабно музикално събитие с няколко разнородни сцени на един от най-хубавите плажове в България – не се сещам какво по-приятно нещо би могло да ми се случи лично на мен в този момент.

Какво друго може да очакваме от ADULT CRUSH и кога е вашето участие на SUNLAND by EXIT?

Свирим на сцената на „Строежа“ – четвъртък 29-ти, от 19:40! В сета ни ще бъдат включени парчета от материала за дебютния ни албум, който започваме да записваме в края на това лято. Разбира се, ще изсвирим и двете песни, който пуснахме като сингъл и вече се въртят в интернет пространството (“No Love” и “Ego War”). Така че който иска да гледа на живо ADULT CRUSH, да не губи време и да дойде за началото на фестивала в четвъртък!


Генерален спонсор на Sunland е финтех компанията Paysafe, водеща интегрирана платформа за разплащания. Компанията е базирана в Лондон и е глобален доставчик на плащания, предлагащ набор от платежни решения за бизнеса и потребителите измежду над 70 вида плащания и над 40 валути по света.

Решенията на компанията са насочени към трансакции, инициирани от мобилни устройства, анализи в реално време и конвергенция между разплащания и онлайн плащания. Paysafe присъства в България от 2002 г., където в момента има над 1300 служители.

Британската компания има 20 годишен опит с онлайн плащания, годишен обем на транзакции от 92 милиарда долара през 2020 г. и над 300 служители, разположени в 12+ глобални локации.

]]>
В първото си българско издание Sunland by EXIT, който ще се проведе на плаж Перла тази седмица, няма да изневери на традицията на EXIT да дава сцена на млади групи, които публиката среща за първи път.

През годините EXIT е „изход“ за талантливи музиканти и изпълнители, които стартират успешна кариера именно от този фестивал. Свързахме се с Александър Бояджиев - вокалистът на ADULT CRUSH, едно от най-интересните нови попълнения към плаката на фестивала. Всъщност Александър е много по-добре познат на феновете, като фронтмен на легендарната българска хардкор група LAST HOPE, а освен него в състава на ADULT CRUSH се включват и музиканти от други две култови български банди: VENDETTA и B.F.D.M.

Кога и как се появи ADULT CRUSH?

Идеята за този проект съществува от доста години – всъщност всички ние сме близки приятели и се познаваме от повече от 20 години, най-вече покрай основните си групи LAST HOPE, VENDETTA и B.F.D.M. Общата ни история е дълга, но на кратко – от много време насам си говорихме да се съберем точно тези хора, в точно такъв проект. Първите ни събирания и „джемове“ в тази формация се случиха още преди няколко години, но благодарение на натоварения график на всеки един от нас и ангажиментите с другите ни групи, този процес беше неволно „замразен“... Докато светът не беше ударен от тази пандемия и всички останали ангажименти също бяха замразени... И едно от малкото хубави неща, които произлязоха от цялата тази ситуация е, че това даде възможност и време да се съберем отново, да се фокусираме и да превърнем ADULT CRUSH от страничен проект в истинска група.

Условно определяме ADULT CRUSH като млада банда, но всъщност вие сте „стари кучета“ с богат опит и то от участието си в едни от най-сериозните и култови български ъдърграунд групи. Какво ви накара да се впуснете в такова начинание и да започнете всичко „от начало“?

Първо – държа да отбележа, че паралелно с новата формация, всички ние продължаваме да си действаме сериозно с основните групи. С LAST HOPE работим върху материал за нов албум, който се надявам да завършим и издадем през 2022-ра, Vendetta също работят върху албум, а B.F.D.M. вече са готови с техния албум, който пък би трябвало да излезе до края на тази година.

ADULT CRUSH е ново начало, но не съвсем – по-скоро бих го определил, като естествено продължение или още по-точно да го наречем „естествено разклонение“. Събрахме се, защото явно имахме нужда и ако щете творчески порив да направим нещо малко по-различно от това, което правим в основните си групи – като музика и заряд. ADULT CRUSH ни доставя изключително голямо удоволствие, а и ни е интересно - може би и точно поради факта, че е ново начало, но без да се товарим с очаквания или амбиции. Имаме достатъчно опит и история зад гърба си, за да може да си позволим този лукс.

Абстрахирайки се от богатото музикалното резюме на всеки един от членовете на ADULT CRUSH – ако се поставите в ролята на нова млада група, как приемате факта, че само 3 месеца след дебюта на първия ви сингъл („No Love”) в интернет пространството, вие получавате покана да свирите на толкова мащабно и престижно музикално събитие като българката версия на EXIT?

Естествено - поласкани сме, че ни се предоставя подобна възможност. Мисля, че така би трябвало да се чувства всеки артист участващ на SUNLAND by EXIT – от най-младия до най-големите хедлайнери. Особено, като се има пред вид, че в този момент в останалата част на Европа не се случа абсолютно нищо подобно! Не се случват почти никакви концерти, а да не говорим за фестивали... С някои изключения, като например EXIT в Сърбия. Между другото с LAST HOPE сме свирили 3 пъти на EXIT в Сърбия и то в прайм-тайма на основната сцена за екстремна и алтернативна музика Explosive Stage – и имаме страхотни спомени. Vendetta също са участвали там.

Така, че може да се каже, че почти всички от ADULT CRUSH сме плували неведнъж в тези води. Не знам какво да очакваме сега, а и както казах ние избягваме да се товарим с очаквания, но в крайна сметка знам едно нещо със сигурност - имаме късмета да бъдем част от мащабно музикално събитие с няколко разнородни сцени на един от най-хубавите плажове в България – не се сещам какво по-приятно нещо би могло да ми се случи лично на мен в този момент.

Какво друго може да очакваме от ADULT CRUSH и кога е вашето участие на SUNLAND by EXIT?

Свирим на сцената на „Строежа“ – четвъртък 29-ти, от 19:40! В сета ни ще бъдат включени парчета от материала за дебютния ни албум, който започваме да записваме в края на това лято. Разбира се, ще изсвирим и двете песни, който пуснахме като сингъл и вече се въртят в интернет пространството (“No Love” и “Ego War”). Така че който иска да гледа на живо ADULT CRUSH, да не губи време и да дойде за началото на фестивала в четвъртък!


Генерален спонсор на Sunland е финтех компанията Paysafe, водеща интегрирана платформа за разплащания. Компанията е базирана в Лондон и е глобален доставчик на плащания, предлагащ набор от платежни решения за бизнеса и потребителите измежду над 70 вида плащания и над 40 валути по света.

Решенията на компанията са насочени към трансакции, инициирани от мобилни устройства, анализи в реално време и конвергенция между разплащания и онлайн плащания. Paysafe присъства в България от 2002 г., където в момента има над 1300 служители.

Британската компания има 20 годишен опит с онлайн плащания, годишен обем на транзакции от 92 милиарда долара през 2020 г. и над 300 служители, разположени в 12+ глобални локации.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//interviu/adult-crush-e-edna-ot-naj-novite-i-interesni-balgarski-grupi-s-festiva-756382.html Wed, 28 Jul 2021 16:26:24 +0300