OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_289 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Ердоган организира успеха на Карадайъ https://offnews.bg//analizi/erdogan-organizira-uspeha-na-karadaja-765003.html Гласоподавателите в чужбина, по-специално изселниците в Турция отредиха първото място на ДПС на последните избори на 14 ноември. Издигнатият от Движението кандидат за президент г-н Мустафа Карадайъ също получи най-много гласове зад граница. На какво се дължи този успех? Търсейки отговор на този въпрос реших да попитам мои познати в Турция какво ги е накарало да се мобилизират на тези избори за президент и парламент за разлика от предишните на 4 април и 11 юли. Отговорът беше категоричен и ясен – етническата принадлежност на кандидата на ДПС.

С други думи, изселниците гласуваха за името на кандидата, а не за името на партията. Попитах и това, доколко изселниците се интересуват от политиката в България? Условно и без претенции за меродавност ми казаха, че съотношението е осемдесет на двайсет в полза на турската вътрешна политика. Особено активна роля в тази кампания са имали изселническите дружества. На изселниците им било обяснено, че всеки глас е изключително важен за сънародниците в България, защото колкото „по-силно са представени в парламента и във властта, толкова по-убедено ще си отстояват правата и свободите“.

Друг важен фактор за този резултат безспорно бяха турските медии, които проведоха много мощна кампания в полза на кандидата на ДПС със откроено силен акцент върху етническата принадлежност на г-н Мустафа Карадайъ. Това личи най-добре от заглавията на най-големите турски медии.

„Хайде на урните… За пръв път турчин е кандидат за президент на България“, гласеше заглавието на вестник Хюрриет. В статията си авторът Муса Кеслер отбелязва, че за пръв път в България в предизборната надпревара за президент се включва етнически турчин, който е г-н Мустафа Карадайъ в качеството му на лидер на ДПС. „В България за пръв път турчин е кандидат за президент“, така беше озаглавил статията си за изборите у нас колумнистът от в-к Сабах Махмут Йовюр, чийто коментар завършва с думите: „Един глас може да промени много неща.“ Турската „TRT“ излъчи материал под заглавие „Избори в България: Турчин е кандидат за президент“, който започва с ретроспекция на „възродителния процес“. В репортажа се отбелязва, че лидерът на ДПС се е явил на президентските избори, като по този начин „в България за пръв път кандидат за президент е лице с турски корени“. Отразявайки предизборната кампания у нас, телевизия Хабертюрк също постави акцент върху етническата принадлежност под заглавие „Турчин в изборната надпревара за президент“. В Интервю за Анадолската агенция заместник-председателят на Балканската конфедерация на румелийските турци Зюрфеттин Хаджъоглу призова да се подкрепят кандидатите от турския етнос с думите: „Както досега и на тези избори мнозина кандидати от турския етнос ще участват в надпреварата от различни партии. Нашите сънародници познават кандидатите в техните региони. Ние от трийсет години казваме едно и също нещо и ще продължим да го повтаряме. Турските гласове – за турците.“

В крайна сметка това проработи. Издигането на кандидатурата на г-н Мустафа Карадайъ не беше случаен ход. Защото големият проблем на ДПС, който може да се окаже непреодолим в дългосрочна перспектива е отливът на гласове. Затова Движението заложи на ясно изразена етническа кандидатура сред изселниците в Турция, където историческата памет се предава на поколенията. По-рано тази година лидерът на Движението се срещна с турския президент Реджеп Ердоган, което беше ясно послание към българските изселници за кого да гласуват. Но на парламентарните избори през юли ДПС не получи желаните 50 хиляди гласа, защото го нямаше етническият елемент. Издигайки кандидатурата на г-н Мустафа Карадайъ за президент, ДПС чисто и просто докосна етнонационалната струна на българските изселници, които помнят защо бяха изселени. Същото може да се каже и за твърдото ядро на Движението. Откакто турският президент изпрати видео обръщение до Десетата национална конференция на ДПС на 12 декември 2020 г., Турция дава рамо на Движението по време на избори, защото го смята за важен фактор в българския политически живот. По всичко личи, че президентът Ердоган няма напълно да се откаже от амбицията си за влияние върху турската малцинствена общност в България.

Сега г-н Мустафа Карадайъ блажено се къпе в блясъка на своя политически успех. Но ще бъде много интересно да видим дали изселниците ни в Турция ще бъдат също толкова активни и на втория тур на президентските избори, за да се убедим, че те наистина се интересуват живо от българския политически живот и вотът не е бил на етническа основа. Иначе, бързо минава световната слава, а всяка човешка власт е крехка.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Анализа му препечатваме от агенция БГНЕС.

]]>
Гласоподавателите в чужбина, по-специално изселниците в Турция отредиха първото място на ДПС на последните избори на 14 ноември. Издигнатият от Движението кандидат за президент г-н Мустафа Карадайъ също получи най-много гласове зад граница. На какво се дължи този успех? Търсейки отговор на този въпрос реших да попитам мои познати в Турция какво ги е накарало да се мобилизират на тези избори за президент и парламент за разлика от предишните на 4 април и 11 юли. Отговорът беше категоричен и ясен – етническата принадлежност на кандидата на ДПС.

С други думи, изселниците гласуваха за името на кандидата, а не за името на партията. Попитах и това, доколко изселниците се интересуват от политиката в България? Условно и без претенции за меродавност ми казаха, че съотношението е осемдесет на двайсет в полза на турската вътрешна политика. Особено активна роля в тази кампания са имали изселническите дружества. На изселниците им било обяснено, че всеки глас е изключително важен за сънародниците в България, защото колкото „по-силно са представени в парламента и във властта, толкова по-убедено ще си отстояват правата и свободите“.

Друг важен фактор за този резултат безспорно бяха турските медии, които проведоха много мощна кампания в полза на кандидата на ДПС със откроено силен акцент върху етническата принадлежност на г-н Мустафа Карадайъ. Това личи най-добре от заглавията на най-големите турски медии.

„Хайде на урните… За пръв път турчин е кандидат за президент на България“, гласеше заглавието на вестник Хюрриет. В статията си авторът Муса Кеслер отбелязва, че за пръв път в България в предизборната надпревара за президент се включва етнически турчин, който е г-н Мустафа Карадайъ в качеството му на лидер на ДПС. „В България за пръв път турчин е кандидат за президент“, така беше озаглавил статията си за изборите у нас колумнистът от в-к Сабах Махмут Йовюр, чийто коментар завършва с думите: „Един глас може да промени много неща.“ Турската „TRT“ излъчи материал под заглавие „Избори в България: Турчин е кандидат за президент“, който започва с ретроспекция на „възродителния процес“. В репортажа се отбелязва, че лидерът на ДПС се е явил на президентските избори, като по този начин „в България за пръв път кандидат за президент е лице с турски корени“. Отразявайки предизборната кампания у нас, телевизия Хабертюрк също постави акцент върху етническата принадлежност под заглавие „Турчин в изборната надпревара за президент“. В Интервю за Анадолската агенция заместник-председателят на Балканската конфедерация на румелийските турци Зюрфеттин Хаджъоглу призова да се подкрепят кандидатите от турския етнос с думите: „Както досега и на тези избори мнозина кандидати от турския етнос ще участват в надпреварата от различни партии. Нашите сънародници познават кандидатите в техните региони. Ние от трийсет години казваме едно и също нещо и ще продължим да го повтаряме. Турските гласове – за турците.“

В крайна сметка това проработи. Издигането на кандидатурата на г-н Мустафа Карадайъ не беше случаен ход. Защото големият проблем на ДПС, който може да се окаже непреодолим в дългосрочна перспектива е отливът на гласове. Затова Движението заложи на ясно изразена етническа кандидатура сред изселниците в Турция, където историческата памет се предава на поколенията. По-рано тази година лидерът на Движението се срещна с турския президент Реджеп Ердоган, което беше ясно послание към българските изселници за кого да гласуват. Но на парламентарните избори през юли ДПС не получи желаните 50 хиляди гласа, защото го нямаше етническият елемент. Издигайки кандидатурата на г-н Мустафа Карадайъ за президент, ДПС чисто и просто докосна етнонационалната струна на българските изселници, които помнят защо бяха изселени. Същото може да се каже и за твърдото ядро на Движението. Откакто турският президент изпрати видео обръщение до Десетата национална конференция на ДПС на 12 декември 2020 г., Турция дава рамо на Движението по време на избори, защото го смята за важен фактор в българския политически живот. По всичко личи, че президентът Ердоган няма напълно да се откаже от амбицията си за влияние върху турската малцинствена общност в България.

Сега г-н Мустафа Карадайъ блажено се къпе в блясъка на своя политически успех. Но ще бъде много интересно да видим дали изселниците ни в Турция ще бъдат също толкова активни и на втория тур на президентските избори, за да се убедим, че те наистина се интересуват живо от българския политически живот и вотът не е бил на етническа основа. Иначе, бързо минава световната слава, а всяка човешка власт е крехка.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Анализа му препечатваме от агенция БГНЕС.

]]>
offnews@offnews.bg (Мехмед Юмер) https://offnews.bg//analizi/erdogan-organizira-uspeha-na-karadaja-765003.html Wed, 17 Nov 2021 09:57:27 +0200
Изборите свършиха, време е за коалиции https://offnews.bg//analizi/izborite-svarshiha-vreme-e-za-koalitcii-764884.html Изборите за парламент свършиха. Резултатите горе-долу са ясни, както и възможните управленски коалиции.

При обработени 75,69% протоколи “Продължаваме Промяната” има 25,34%, ГЕРБ-СДС - 22,43%, ДПС - 13,68%, БСП - 10,35%, “Има такъв народ” - 9,74%, Демократична България - 5,92% и “Възраждане” - 4,97%.

Следва свикване на парламент и преговори за коалиция

Следващите стъпки са описани в Конституцията. Сега Народно събрание трябва се свика от президента най-късно един месец след избирането на парламент. Президентът Румен Радев вече обяви, че няма да бави свикването.

След това, след консултации с парламентарните групи, президентът ще възложи на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. 

Прогнозата на “Маркет линкс” по предварителни данни, е че „Продължаваме промяната“ ще разполага със 66 народни представители. ГЕРБ-СДС ще има 58, ДПС - 36, БСП – 27 депутати, „Има такъв народ“ - 25, „Демократична България“ – 15, а „Възраждане“- 13 депутати.

Вариант 1 - Кабинет на ПП

Вече е ясно, че кандидатът за премиер на ПП ще бъде Кирил Петков. За да бъде избран, са необходими 121 гласа в пленарна зала или 50%+1 гласа, ако не  всички 240 депутати са в залата. ПП и ДБ нееднократно са изявявали желанието си за следизборна коалиция, но двете партии ще имат само 81 гласа. Друга заявка на ПП беше, че няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Дори и да добавим депутатите на БСП или ИТН, няма да се съберат 121 гласа необходими за мнозинство, а нова управленска коалиция ще е възможна само с 4 партии, тоест с ИТН и БСП. Четирите парламентарни групи събират 133 места в парламента. Не е ясно обаче дали коалицията е възможна, по-скоро не е. ДБ и най-вече антикомунистическата ДСБ, която е част от коалицията ДБ, надали може да допусне да бъде в една коалиция с БСП. ИТН в предишния парламент също показаха “фобия” от коалиране и подписване на общи документи. Така стигаме до по-вероятната формула, правителство на малцинството. Имайки предвид странното гласуване по ключови проекти показващо зависимостите на БСП в предишния парламент и непредимото поведение на ИТН, които изчегъртваха наред можем да заключим, че ще се разчита на плаващи мнозинства. Тук вече идва силата и отровата на ДПС - в подкрепата. А ГЕРБ ще покажат уменията си в “троленето” използвайки процедурите в парламентарния правилник в което ГЕРБ показа завидни успехи, докато беше “опозиция” в предишните два къси парламентарни сезона. Така, че животът на следващия парламента и кабинет, ако бъде създаден по тази формула няма да е дълъг и никак няма да е лек.

Варианти 2 и 3 - кабинети на ГЕРБ и ДПС

И ДПС и ГЕРБ вече дадоха да се разбере, че биха участвали в разговори за коалиция. Бойко Борисов вчера даде откровенна оферта към ПП, мислейки си към онзи момент, че ГЕРБ води. Ако Кирил Петков и Асен Василев не успеят да създадат кабинет мандатът ще стигне до Борисов. Той също отрече възможността за коалиция с ДПС, а всички останали партии декларират нежелание за коалиция с Борисов. Така този вариант остава малко вероятен, както и следващият - правителство с мандат на третия - ДПС. Но политическите уменията на Движението не трябва да бъдат подценявани. 

Тъй като по конституция президентът е длъжен да даде мандат на първата и втората по резултат сила и на трета по свой избор, теоретично е възможно мандатът за съставяне на правителство да стигне и до четвъртата сила - БСП. Това обаче няма да промени аритметиката и предразсъдъците между партиите. 

И пак избори

Процедурата с консултациите и мандатите отнема до два месеца. Ако до януари нямаме правителство, новият президентът, който най-вероятно пак ще се казва Румен Радев, ще трябва пак да насрочи избори за след два месеца и да назначи поредният служебен кабинет. 

]]>
Изборите за парламент свършиха. Резултатите горе-долу са ясни, както и възможните управленски коалиции.

При обработени 75,69% протоколи “Продължаваме Промяната” има 25,34%, ГЕРБ-СДС - 22,43%, ДПС - 13,68%, БСП - 10,35%, “Има такъв народ” - 9,74%, Демократична България - 5,92% и “Възраждане” - 4,97%.

Следва свикване на парламент и преговори за коалиция

Следващите стъпки са описани в Конституцията. Сега Народно събрание трябва се свика от президента най-късно един месец след избирането на парламент. Президентът Румен Радев вече обяви, че няма да бави свикването.

След това, след консултации с парламентарните групи, президентът ще възложи на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. 

Прогнозата на “Маркет линкс” по предварителни данни, е че „Продължаваме промяната“ ще разполага със 66 народни представители. ГЕРБ-СДС ще има 58, ДПС - 36, БСП – 27 депутати, „Има такъв народ“ - 25, „Демократична България“ – 15, а „Възраждане“- 13 депутати.

Вариант 1 - Кабинет на ПП

Вече е ясно, че кандидатът за премиер на ПП ще бъде Кирил Петков. За да бъде избран, са необходими 121 гласа в пленарна зала или 50%+1 гласа, ако не  всички 240 депутати са в залата. ПП и ДБ нееднократно са изявявали желанието си за следизборна коалиция, но двете партии ще имат само 81 гласа. Друга заявка на ПП беше, че няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Дори и да добавим депутатите на БСП или ИТН, няма да се съберат 121 гласа необходими за мнозинство, а нова управленска коалиция ще е възможна само с 4 партии, тоест с ИТН и БСП. Четирите парламентарни групи събират 133 места в парламента. Не е ясно обаче дали коалицията е възможна, по-скоро не е. ДБ и най-вече антикомунистическата ДСБ, която е част от коалицията ДБ, надали може да допусне да бъде в една коалиция с БСП. ИТН в предишния парламент също показаха “фобия” от коалиране и подписване на общи документи. Така стигаме до по-вероятната формула, правителство на малцинството. Имайки предвид странното гласуване по ключови проекти показващо зависимостите на БСП в предишния парламент и непредимото поведение на ИТН, които изчегъртваха наред можем да заключим, че ще се разчита на плаващи мнозинства. Тук вече идва силата и отровата на ДПС - в подкрепата. А ГЕРБ ще покажат уменията си в “троленето” използвайки процедурите в парламентарния правилник в което ГЕРБ показа завидни успехи, докато беше “опозиция” в предишните два къси парламентарни сезона. Така, че животът на следващия парламента и кабинет, ако бъде създаден по тази формула няма да е дълъг и никак няма да е лек.

Варианти 2 и 3 - кабинети на ГЕРБ и ДПС

И ДПС и ГЕРБ вече дадоха да се разбере, че биха участвали в разговори за коалиция. Бойко Борисов вчера даде откровенна оферта към ПП, мислейки си към онзи момент, че ГЕРБ води. Ако Кирил Петков и Асен Василев не успеят да създадат кабинет мандатът ще стигне до Борисов. Той също отрече възможността за коалиция с ДПС, а всички останали партии декларират нежелание за коалиция с Борисов. Така този вариант остава малко вероятен, както и следващият - правителство с мандат на третия - ДПС. Но политическите уменията на Движението не трябва да бъдат подценявани. 

Тъй като по конституция президентът е длъжен да даде мандат на първата и втората по резултат сила и на трета по свой избор, теоретично е възможно мандатът за съставяне на правителство да стигне и до четвъртата сила - БСП. Това обаче няма да промени аритметиката и предразсъдъците между партиите. 

И пак избори

Процедурата с консултациите и мандатите отнема до два месеца. Ако до януари нямаме правителство, новият президентът, който най-вероятно пак ще се казва Румен Радев, ще трябва пак да насрочи избори за след два месеца и да назначи поредният служебен кабинет. 

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi/izborite-svarshiha-vreme-e-za-koalitcii-764884.html Mon, 15 Nov 2021 16:27:07 +0200
На източния фронт не е тихо: Миграционната криза, която Беларус предизвика https://offnews.bg//analizi/na-iztochnia-front-ne-e-tiho-migratcionnata-kriza-koiato-belarus-pre-764641.html ЕС трябва да покаже на режима на Лукашенко, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки, защото агресорът само ще поиска още. Това е един от изводите от анализа на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) за миграционната криза предизвикана от Беларус. Автори на анализа са: Густав Гресел, Йоанна Хоса и Павел Слункин. 

Политическата криза в Беларус продължава да рефлектира върху Европейския съюз. В отговор на огромните протести срещу фалшифицираните президентски избори през 2020 г. беларуският прездиент и едноличен вожд Александър Лукашенко пое курс на брутална репресия срещу гражданското общество, която доведе до масова емиграция и лишаване от свобода на стотици хора по политически обвинения. През май тази година режимът отвлече самолет, превозващ граждани на ЕС между европейските столици. Сега, вдъхновен от отстъпките, които Турция и Мароко спечелиха, като използваха миграцията като оръжие, той оказва натиск върху ЕС, като предизвиква миграционна криза на границата на Беларус с Литва, Латвия и Полша. Лукашенко не само цели да принуди ЕС да облекчи санкциите срещу страната му. Той също така иска блокът да започне диалог с неговото правителство, да започне преговори и по този начин да покаже, че изявленията на европейските лидери за неговата нелегитимност не са нищо повече от празни думи.

Лукашенко започна да използва миграцията като оръжие веднага след като ЕС наложи четвъртия си пакет от санкции на неговия режим. Увеличи се броят на полетите от Близкия изток до Беларус, а т.нар. туристически компании в страната подготвиха специални оферти за разглеждане на забележителности по западната ѝ граница. Литва беше засегната първа, като първоначално приемаше бежанци и други мигранти в специални лагери на своя територия. Това обаче става все по-трудно с нарастването на броя на бежанците, които беларуските граничари придружаваха до най-уязвимите и слабо охранявани участъци на границата.

Литовските власти реагираха, като обърнаха курса. Сега те връщат в Беларус всички, които незаконно преминават границата, чрез "изтласкване". Това е незаконно според правото на ЕС и международното право и съответно предизвика критики от страна на организациите за защита на правата на човека. Литва издигна десетки километри ограда от бодлива тел по границата си и засили патрулирането на границата.

Полша трябва да работи с ЕС

Полша тръгна по същия път. Като най-близко разположената до Германия страна Полша е основната цел на Лукашенко. Полските власти спират стотици опити за незаконно преминаване на границата всеки ден. От август насам над 30 000 мигранти са се опитали да преминат границата. Полското правителство разглежда това не като хуманитарна криза, а като акт на беларуска агресия и не се притеснява да спре мигрантите на всяка цена. Ако те успеят да преминат границата, биват изтласкани обратно в Беларус. На 2 септември правителството обяви извънредно положение в граничната зона, което означава, че тя вече е забранена за всички, които искат да помогнат на блокираните там хора, включително лекари, служители на НПО и журналисти. През октомври полският парламент прие закон, който разрешава изтласкването на обратно през границата. Междувременно правителството разположи 12 000 гранични служители, които да наблюдават района. Полша планира да изгради "бариера" по протежение на приблизително половината от 418-километровата си граница с Беларус. Смята се, че останалата част от границата така или иначе е трудна за преминаване. Полша има пълното право да защитава границата си, но блокирането на медицинската помощ и изтласкването на мигрантите обратно в Беларус е нехуманно. Страната трябва да работи съвместно с европейските партньори за овладяване на ситуацията.

Всичко това се случва на фона на засилващата се битка на Варшава с институциите на ЕС за върховенството на закона. Полша беше една от малкото страни от Съюза, които отказаха да приемат бежанци по време на миграционната криза през 2015 г. Оттогава тя отхвърля бежанските квоти. Полското правителство заема твърда позиция по отношение на миграцията и не иска да разчита на помощ от ЕС. Frontex, агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана, е готова да помогне. Но Полша ще трябва да поиска такава помощ от ЕС, което ще бъде меко казано неудобно за правителството. Още по-лошото за полското правителство е, че това би означавало да работи с Брюксел и да приеме определено ниво на контрол на ЕС върху границата. Затова Варшава предпочита да се справи сама. Лидерът на опозицията Доналд Туск заяви, че е време НАТО да помогне за справяне със ситуацията, което може да се окаже по-приемлива стъпка за правителството.

Германия също усеща кризата

Въздействието на кризата вече е осезаемо и от други страни от ЕС. Притокът на мигранти в Германия през Беларус се увеличи от 500 души през август до повече от 2000 души през септември и на около 4000 души през октомври. Тъй като временните приюти в източните ѝ територии вече са пълни, Германия отново въведе контрол по границата си с Полша. Този сценарий е предвиден в секретен анализ, който германското министерство на вътрешните работи е поръчало през пролетта на 2021 г. Документът предупреждавал, че правителствата на Русия и Беларус могат да използват мигрантите, за да оказват натиск върху Германия и в комбинация с дезинформация и тайни операции да разпалват политическо недоволство в страната.

Лидерите в Берлин не желаят да направят отстъпки

Служебното правителство в Берлин действа бързо, за да потисне активноста на крайнодясното по границата, като например т.нар. гранични патрули, организирани от неонацистката партия "Трети път". Но то не е в състояние да направи нещо повече от прилагането на тези временни мерки. До встъпването в длъжност на следващото коалиционно правителство Германия няма да може нито да поведе единен европейски отговор на кризата, нито да инициира създаването на ново законодателство за справяне с нея. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер е член на консервативния Християнсоциален съюз и е планирано да напусне поста си до 6 декември. Междувременно най-вероятните членове на следващото правителство имат различни възгледи по отношение на убежището и миграцията. За Свободната демократическа партия би било трудно да се подчини на по-либералната миграционна политика, която се очаква да имат предвид Зелените и Социалдемократическата партия. Засега те не възприемат ситуацията по този начин, но биха могли бързо да променят мнението си, предвид кадрите, на които се вижда как беларуски войници карат с оръжие в ръце големи колони от мигранти към границата.

Лидерите в Берлин не желаят да правят отстъпки на Лукашенко, както ЕС направи с Турция през 2015 г. Вместо това те обсъждат мерки срещу авиокомпаниите и други организатори на трафика на хора. Тези мерки обаче няма да засегнат мигрантите, които вече са пристигнали в ЕС. А предвид отхвърлянето на бежанските квоти от страна на Варшава и отказа ѝ да се обърне за помощ към Frontex, за Германия е трудно да предложи на ЕС да предостави помощ на Полша. Макар Зеехофер да изтъкна, че Москва държи "ключа към проблема", той спря да предлага как Германия трябва да повлияе на изчисленията на Кремъл по въпроса.

ЕС трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие

В тази обстановка ЕС трябва да играе важна роля. Съюзът трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. От решаващо значение е ЕС да не влиза в диалог с Лукашенко. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки - защото агресорът само ще поиска още. Това би било сигнал за други авторитарни държави, че подобна тактика работи.

ЕС трябва да се заеме с първопричината за проблема, като продължи да наказва Лукашенко за действията му и да затрудни подкрепата на Русия за него. Значителното затягане на санкциите е един от начините да се постигне това. Едновременно, ЕС би могъл да окаже натиск върху правителствата и авиокомпаниите от Близкия изток да блокират или да спрат да улесняват това, което на практика е контрабанда на хора, особенно за тези които имат дейност на пазара на ЕС. ЕС трябва да помогне на съседните на Беларус държави да защитят границите си и да окажат помощ на мигрантите, които достигат до тяхната територия. Но тези страни сами ще трябва да поискат и приемат тази помощ.

Лукашенко не показва желание да промени курса си. Той дори планира да увеличи значително броя на полетите през зимата - въпреки, че това означава, че Беларус ще бъде принудена да приеме хиляди мигранти. Той не се страхува от смъртни случаи на границата. За него това е въпрос на отмъщение и въпрос на оцеляване на режима - което означава, че е готов да ескалира и да търси подкрепата на Русия в този процес. Европейците ще трябва да работят заедно, за да спрат агресията му и да предотвратят хуманитарна криза на прага си.

]]>
ЕС трябва да покаже на режима на Лукашенко, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки, защото агресорът само ще поиска още. Това е един от изводите от анализа на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) за миграционната криза предизвикана от Беларус. Автори на анализа са: Густав Гресел, Йоанна Хоса и Павел Слункин. 

Политическата криза в Беларус продължава да рефлектира върху Европейския съюз. В отговор на огромните протести срещу фалшифицираните президентски избори през 2020 г. беларуският прездиент и едноличен вожд Александър Лукашенко пое курс на брутална репресия срещу гражданското общество, която доведе до масова емиграция и лишаване от свобода на стотици хора по политически обвинения. През май тази година режимът отвлече самолет, превозващ граждани на ЕС между европейските столици. Сега, вдъхновен от отстъпките, които Турция и Мароко спечелиха, като използваха миграцията като оръжие, той оказва натиск върху ЕС, като предизвиква миграционна криза на границата на Беларус с Литва, Латвия и Полша. Лукашенко не само цели да принуди ЕС да облекчи санкциите срещу страната му. Той също така иска блокът да започне диалог с неговото правителство, да започне преговори и по този начин да покаже, че изявленията на европейските лидери за неговата нелегитимност не са нищо повече от празни думи.

Лукашенко започна да използва миграцията като оръжие веднага след като ЕС наложи четвъртия си пакет от санкции на неговия режим. Увеличи се броят на полетите от Близкия изток до Беларус, а т.нар. туристически компании в страната подготвиха специални оферти за разглеждане на забележителности по западната ѝ граница. Литва беше засегната първа, като първоначално приемаше бежанци и други мигранти в специални лагери на своя територия. Това обаче става все по-трудно с нарастването на броя на бежанците, които беларуските граничари придружаваха до най-уязвимите и слабо охранявани участъци на границата.

Литовските власти реагираха, като обърнаха курса. Сега те връщат в Беларус всички, които незаконно преминават границата, чрез "изтласкване". Това е незаконно според правото на ЕС и международното право и съответно предизвика критики от страна на организациите за защита на правата на човека. Литва издигна десетки километри ограда от бодлива тел по границата си и засили патрулирането на границата.

Полша трябва да работи с ЕС

Полша тръгна по същия път. Като най-близко разположената до Германия страна Полша е основната цел на Лукашенко. Полските власти спират стотици опити за незаконно преминаване на границата всеки ден. От август насам над 30 000 мигранти са се опитали да преминат границата. Полското правителство разглежда това не като хуманитарна криза, а като акт на беларуска агресия и не се притеснява да спре мигрантите на всяка цена. Ако те успеят да преминат границата, биват изтласкани обратно в Беларус. На 2 септември правителството обяви извънредно положение в граничната зона, което означава, че тя вече е забранена за всички, които искат да помогнат на блокираните там хора, включително лекари, служители на НПО и журналисти. През октомври полският парламент прие закон, който разрешава изтласкването на обратно през границата. Междувременно правителството разположи 12 000 гранични служители, които да наблюдават района. Полша планира да изгради "бариера" по протежение на приблизително половината от 418-километровата си граница с Беларус. Смята се, че останалата част от границата така или иначе е трудна за преминаване. Полша има пълното право да защитава границата си, но блокирането на медицинската помощ и изтласкването на мигрантите обратно в Беларус е нехуманно. Страната трябва да работи съвместно с европейските партньори за овладяване на ситуацията.

Всичко това се случва на фона на засилващата се битка на Варшава с институциите на ЕС за върховенството на закона. Полша беше една от малкото страни от Съюза, които отказаха да приемат бежанци по време на миграционната криза през 2015 г. Оттогава тя отхвърля бежанските квоти. Полското правителство заема твърда позиция по отношение на миграцията и не иска да разчита на помощ от ЕС. Frontex, агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана, е готова да помогне. Но Полша ще трябва да поиска такава помощ от ЕС, което ще бъде меко казано неудобно за правителството. Още по-лошото за полското правителство е, че това би означавало да работи с Брюксел и да приеме определено ниво на контрол на ЕС върху границата. Затова Варшава предпочита да се справи сама. Лидерът на опозицията Доналд Туск заяви, че е време НАТО да помогне за справяне със ситуацията, което може да се окаже по-приемлива стъпка за правителството.

Германия също усеща кризата

Въздействието на кризата вече е осезаемо и от други страни от ЕС. Притокът на мигранти в Германия през Беларус се увеличи от 500 души през август до повече от 2000 души през септември и на около 4000 души през октомври. Тъй като временните приюти в източните ѝ територии вече са пълни, Германия отново въведе контрол по границата си с Полша. Този сценарий е предвиден в секретен анализ, който германското министерство на вътрешните работи е поръчало през пролетта на 2021 г. Документът предупреждавал, че правителствата на Русия и Беларус могат да използват мигрантите, за да оказват натиск върху Германия и в комбинация с дезинформация и тайни операции да разпалват политическо недоволство в страната.

Лидерите в Берлин не желаят да направят отстъпки

Служебното правителство в Берлин действа бързо, за да потисне активноста на крайнодясното по границата, като например т.нар. гранични патрули, организирани от неонацистката партия "Трети път". Но то не е в състояние да направи нещо повече от прилагането на тези временни мерки. До встъпването в длъжност на следващото коалиционно правителство Германия няма да може нито да поведе единен европейски отговор на кризата, нито да инициира създаването на ново законодателство за справяне с нея. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер е член на консервативния Християнсоциален съюз и е планирано да напусне поста си до 6 декември. Междувременно най-вероятните членове на следващото правителство имат различни възгледи по отношение на убежището и миграцията. За Свободната демократическа партия би било трудно да се подчини на по-либералната миграционна политика, която се очаква да имат предвид Зелените и Социалдемократическата партия. Засега те не възприемат ситуацията по този начин, но биха могли бързо да променят мнението си, предвид кадрите, на които се вижда как беларуски войници карат с оръжие в ръце големи колони от мигранти към границата.

Лидерите в Берлин не желаят да правят отстъпки на Лукашенко, както ЕС направи с Турция през 2015 г. Вместо това те обсъждат мерки срещу авиокомпаниите и други организатори на трафика на хора. Тези мерки обаче няма да засегнат мигрантите, които вече са пристигнали в ЕС. А предвид отхвърлянето на бежанските квоти от страна на Варшава и отказа ѝ да се обърне за помощ към Frontex, за Германия е трудно да предложи на ЕС да предостави помощ на Полша. Макар Зеехофер да изтъкна, че Москва държи "ключа към проблема", той спря да предлага как Германия трябва да повлияе на изчисленията на Кремъл по въпроса.

ЕС трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие

В тази обстановка ЕС трябва да играе важна роля. Съюзът трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. От решаващо значение е ЕС да не влиза в диалог с Лукашенко. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки - защото агресорът само ще поиска още. Това би било сигнал за други авторитарни държави, че подобна тактика работи.

ЕС трябва да се заеме с първопричината за проблема, като продължи да наказва Лукашенко за действията му и да затрудни подкрепата на Русия за него. Значителното затягане на санкциите е един от начините да се постигне това. Едновременно, ЕС би могъл да окаже натиск върху правителствата и авиокомпаниите от Близкия изток да блокират или да спрат да улесняват това, което на практика е контрабанда на хора, особенно за тези които имат дейност на пазара на ЕС. ЕС трябва да помогне на съседните на Беларус държави да защитят границите си и да окажат помощ на мигрантите, които достигат до тяхната територия. Но тези страни сами ще трябва да поискат и приемат тази помощ.

Лукашенко не показва желание да промени курса си. Той дори планира да увеличи значително броя на полетите през зимата - въпреки, че това означава, че Беларус ще бъде принудена да приеме хиляди мигранти. Той не се страхува от смъртни случаи на границата. За него това е въпрос на отмъщение и въпрос на оцеляване на режима - което означава, че е готов да ескалира и да търси подкрепата на Русия в този процес. Европейците ще трябва да работят заедно, за да спрат агресията му и да предотвратят хуманитарна криза на прага си.

]]>
offnews@offnews.bg (ЕСВП) https://offnews.bg//analizi/na-iztochnia-front-ne-e-tiho-migratcionnata-kriza-koiato-belarus-pre-764641.html Fri, 12 Nov 2021 12:55:04 +0200
Екзакта: Намаляват твърдо решилите да гласуват до 30 години https://offnews.bg//analizi/ekzakta-namaliavat-tvardo-reshilite-da-glasuvat-do-30-godini-764622.html Избирателите, които твърдо са решили да гласуват на 14 ноември намаляват до 47-48 на сто. В началото на ноември 49% от българите вярваха, че вотът ще е честен, сега този дял се свива до 43 на сто. 

Това твърдят от социологическа агенция Екзакта, като се позовават на проучване, направено между 7 и 9 ноември.*

Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота. 

Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% - 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.

В сравнение с изследването на "Екзакта" от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския, подчертават социолозите. 

Твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

В настоящото изследване се регистрира как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.

ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%. 0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати. 

Р.Радев и И.Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Р.Радев. А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО. 97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ. 

ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ

ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.

Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%.

И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията. Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Пети са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.

---------------------------------------------------------------

Настоящото национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп". Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина!

]]>
Избирателите, които твърдо са решили да гласуват на 14 ноември намаляват до 47-48 на сто. В началото на ноември 49% от българите вярваха, че вотът ще е честен, сега този дял се свива до 43 на сто. 

Това твърдят от социологическа агенция Екзакта, като се позовават на проучване, направено между 7 и 9 ноември.*

Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота. 

Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% - 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.

В сравнение с изследването на "Екзакта" от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския, подчертават социолозите. 

Твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

В настоящото изследване се регистрира как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.

ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%. 0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати. 

Р.Радев и И.Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Р.Радев. А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО. 97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ. 

ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ

ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.

Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%.

И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията. Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Пети са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.

---------------------------------------------------------------

Настоящото национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп". Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина!

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/ekzakta-namaliavat-tvardo-reshilite-da-glasuvat-do-30-godini-764622.html Fri, 12 Nov 2021 09:24:12 +0200
Алфа рисърч: Продължаваме промяната са във високо плато, партията на Слави Трифонов остава пета https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-prodalzhavame-promianata-sa-vav-visoko-plato-partiata-n-764535.html Около 47% - 48% от хората с право на глас в страната заявяват, че ще гласуват на 14 ноември. Още около една четвърт се колебаят дали да отидат до урните. 

Това показват данните от проучване на "Алфа рисърч", проведено от 7 до 9 ноември сред 1017 пълнолетни граждани и финансирано със собствени средства.*

Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании - в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи - връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както е обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-голямо внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори, коментират социолозите. 

Електорални нагласи за парламентарния вот

ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват, като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на КОВИД ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, твърдят от "Алфа рисърч".

„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

Обявяването на проекта „Продължаваме промяната“ нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-о място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.

Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.

ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.

Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.

„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.

Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.

Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство според "Алфа рисърч". 

Електорални нагласи за президентския вот

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силните поддръжници на Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур, обаче е налице известно пропукване.

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове. 

Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%), страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти. 

--------------------------------------------------

Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

]]>
Около 47% - 48% от хората с право на глас в страната заявяват, че ще гласуват на 14 ноември. Още около една четвърт се колебаят дали да отидат до урните. 

Това показват данните от проучване на "Алфа рисърч", проведено от 7 до 9 ноември сред 1017 пълнолетни граждани и финансирано със собствени средства.*

Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании - в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи - връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както е обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-голямо внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори, коментират социолозите. 

Електорални нагласи за парламентарния вот

ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват, като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на КОВИД ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, твърдят от "Алфа рисърч".

„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

Обявяването на проекта „Продължаваме промяната“ нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-о място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.

Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.

ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.

Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.

„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.

Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.

Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство според "Алфа рисърч". 

Електорални нагласи за президентския вот

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силните поддръжници на Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур, обаче е налице известно пропукване.

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове. 

Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%), страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти. 

--------------------------------------------------

Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-prodalzhavame-promianata-sa-vav-visoko-plato-partiata-n-764535.html Thu, 11 Nov 2021 09:41:31 +0200
Медиана: Продължаваме промяната продължава да нараства, води пред БСП https://offnews.bg//analizi/mediana-prodalzhavame-promianata-prodalzhava-da-narastva-vodi-pred-b-764480.html Президентът Румен Радев е много близо до спечелването на изборите на първи тур. Това, което може да прати президентските избори на балотаж, е преди всичко изборната активност. 

Тя се очертава около 3.2 -3.3 млн. избиратели - съгласно закона, за да има избор на първи тур, пред урните трябва да отидат не по-малко от 50% от избирателите по списък или над 3,35 млн. човека - но все още близо 30% се колебаят дали и за кого да гласуват. 

Това показват данните от проучване на агенция Медиана. * При евентуален балотаж, съперник на настоящия президент ще е Анастас Герджиков.

Трети е Мустафа Карадайъ, а четвърти Лозан Панов. Данните показват, че независимо от възможните преливания на гласове към Анастас Герджиков на втори тур, фаворит на тези избори е Румен Радев. 

Симпатизантите на ГЕРБ са силно мобилизирани и консолидирани, и тяхната партия е първа – с 8 % дистанция от следващите. „Продължаваме промяната“ продължава да нараства и да привлича симпатизанти, но оставащото време до изборите едва ли ще й стигне да стопи разликата с ГЕРБ. БСП засега са трети в остра конкуренция с партията на Кирил Петков и Асен Василев за второто място. ИТН, ДПС и Демократична България воюват за четвъртото място и са с близки проценти (между 10-12 %). Шанс за парламента има и „Изправи се БГ. Ние идваме!“ - 4.2 %.

Независимо че ГЕРБ е най-силната партия, към момента не изглежда възможно тя да се върне във властта. За връщането й във властта са едва 21 % от избирателите, а 51 на сто искат управление без ГЕРБ.

Формирането на правителство обаче, ще бъде трудно. Данните засега показват, че за целта ще е нужно формирането на поне 4-партийна коалиция, като всяка от партиите в тази коалиция ще бъде в състояние да торпилира създаването на управляващо мнозинство и стабилно правителство, коментират от Медиана. 

--------------------------------------- 

Изследването е проведено в периода 04 - 08 ноември 2021 г. с 957 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

]]>
Президентът Румен Радев е много близо до спечелването на изборите на първи тур. Това, което може да прати президентските избори на балотаж, е преди всичко изборната активност. 

Тя се очертава около 3.2 -3.3 млн. избиратели - съгласно закона, за да има избор на първи тур, пред урните трябва да отидат не по-малко от 50% от избирателите по списък или над 3,35 млн. човека - но все още близо 30% се колебаят дали и за кого да гласуват. 

Това показват данните от проучване на агенция Медиана. * При евентуален балотаж, съперник на настоящия президент ще е Анастас Герджиков.

Трети е Мустафа Карадайъ, а четвърти Лозан Панов. Данните показват, че независимо от възможните преливания на гласове към Анастас Герджиков на втори тур, фаворит на тези избори е Румен Радев. 

Симпатизантите на ГЕРБ са силно мобилизирани и консолидирани, и тяхната партия е първа – с 8 % дистанция от следващите. „Продължаваме промяната“ продължава да нараства и да привлича симпатизанти, но оставащото време до изборите едва ли ще й стигне да стопи разликата с ГЕРБ. БСП засега са трети в остра конкуренция с партията на Кирил Петков и Асен Василев за второто място. ИТН, ДПС и Демократична България воюват за четвъртото място и са с близки проценти (между 10-12 %). Шанс за парламента има и „Изправи се БГ. Ние идваме!“ - 4.2 %.

Независимо че ГЕРБ е най-силната партия, към момента не изглежда възможно тя да се върне във властта. За връщането й във властта са едва 21 % от избирателите, а 51 на сто искат управление без ГЕРБ.

Формирането на правителство обаче, ще бъде трудно. Данните засега показват, че за целта ще е нужно формирането на поне 4-партийна коалиция, като всяка от партиите в тази коалиция ще бъде в състояние да торпилира създаването на управляващо мнозинство и стабилно правителство, коментират от Медиана. 

--------------------------------------- 

Изследването е проведено в периода 04 - 08 ноември 2021 г. с 957 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/mediana-prodalzhavame-promianata-prodalzhava-da-narastva-vodi-pred-b-764480.html Wed, 10 Nov 2021 13:33:23 +0200
Галъп интернешенъл: Радев с 51,6%, ГЕРБ първи, БСП заема второто място https://offnews.bg//analizi/galap-interneshenal-radev-s-51-6-gerb-parvi-bsp-zaema-vtoroto-mias-762693.html Ако вотът за президент и вицепрезидент беше миналата неделя, Румен Радев биха избрали 51,2% от гласуващите, Анастас Герджиков – 22,5%,  Мустафа Карадайъ – 7,9%, а Лозан Панов – 6,2 на сто. 

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17 октомври. То не отчита събитията от последните дни. 

Сред останалите кандидати за държавен глава се открояват Костадин Костадинов – 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати, сред които Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.

56,4% казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори. 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.

Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща, уточняват социолозите. 

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под бариерата личат също „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.

Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране, коментират още от Галъп. 

-----------------------------------------------------------

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио. 

]]>
Ако вотът за президент и вицепрезидент беше миналата неделя, Румен Радев биха избрали 51,2% от гласуващите, Анастас Герджиков – 22,5%,  Мустафа Карадайъ – 7,9%, а Лозан Панов – 6,2 на сто. 

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17 октомври. То не отчита събитията от последните дни. 

Сред останалите кандидати за държавен глава се открояват Костадин Костадинов – 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати, сред които Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.

56,4% казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори. 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.

Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща, уточняват социолозите. 

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под бариерата личат също „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.

Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране, коментират още от Галъп. 

-----------------------------------------------------------

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/galap-interneshenal-radev-s-51-6-gerb-parvi-bsp-zaema-vtoroto-mias-762693.html Thu, 21 Oct 2021 15:45:57 +0300
Екзакта: ПП, ИТН и БСП се борят за второто място на вота https://offnews.bg//analizi/ekzakta-pp-itn-i-bsp-se-boriat-za-vtoroto-miasto-na-vota-762025.html Шест партии и коалиции влизат в следващия парламент. Първи са ГЕРБ с 23,5%. За второто място се борят Продължаваме промяната, ИТН и БСП, които получават около 15 на сто подкрепа. 

Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 6-12 октомври сред 1025 души.* Под бариерата от 4% за влизане в НС остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, ВМРО и „Възраждане“. 

Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП, коментират социолозите, цитирани от бТВ.

До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да спечели значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември, посочват още от социологическата агенция.  

Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев привлича най-много избиратели, които не са гласували през юли. 

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-голям е делът им сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. 1/5 от разочарованите посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. 

„Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват, и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, уточняват от „Екзакта Рисърч Груп“.

81% от интервюираните са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите - горива, ток и газ. 

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. 

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори и около 49% - на парламентарните. 13,6% от първата група се колебаят кого да изберат. 12 на сто не са избрали коя формация да изберат на парламентарния вот.

По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на „Изправи се БГ! Ние идваме“ и по 80% от избирателите на „Има такъв народ“ и на „Продължаваме промяната“ и 2/3 от избирателите на „Демократична България“ са твърдо решени да гласуват за президент.

13,4% от българите се притесняват дали ще се справят с електронното гласуване. Всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува.

--------------------------------------------------------

*Националното изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%. 

Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”. 

]]>
Шест партии и коалиции влизат в следващия парламент. Първи са ГЕРБ с 23,5%. За второто място се борят Продължаваме промяната, ИТН и БСП, които получават около 15 на сто подкрепа. 

Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 6-12 октомври сред 1025 души.* Под бариерата от 4% за влизане в НС остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, ВМРО и „Възраждане“. 

Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП, коментират социолозите, цитирани от бТВ.

До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да спечели значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември, посочват още от социологическата агенция.  

Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев привлича най-много избиратели, които не са гласували през юли. 

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-голям е делът им сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. 1/5 от разочарованите посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. 

„Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват, и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, уточняват от „Екзакта Рисърч Груп“.

81% от интервюираните са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите - горива, ток и газ. 

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. 

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори и около 49% - на парламентарните. 13,6% от първата група се колебаят кого да изберат. 12 на сто не са избрали коя формация да изберат на парламентарния вот.

По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на „Изправи се БГ! Ние идваме“ и по 80% от избирателите на „Има такъв народ“ и на „Продължаваме промяната“ и 2/3 от избирателите на „Демократична България“ са твърдо решени да гласуват за президент.

13,4% от българите се притесняват дали ще се справят с електронното гласуване. Всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува.

--------------------------------------------------------

*Националното изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%. 

Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/ekzakta-pp-itn-i-bsp-se-boriat-za-vtoroto-miasto-na-vota-762025.html Thu, 14 Oct 2021 10:43:15 +0300
Алфа рисърч: Балотаж между Радев и Герджиков, Продължаваме промяната се бори с БСП за второто място https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-balotazh-mezhdu-radev-i-gerdzhikov-prodalzhavame-promia-761817.html ГЕРБ запазва първото си място на предстоящия извънреден парламентарен вот, за второто се борят БСП и Продължаваме промяната. Очертава се балатож между президента Румен Радев и проф. Анастас Герджиков след вота на 14 ноември. 

Това показват данните от национално проучване на Алфа рисърч, проведено между 4 и 10 октомври 1123 пълнолетни граждани от цялата страна.*

52,7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47,6% – на извънредните парламентарни.

Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес, коментират социолозите. Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се Ковид ситуация, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната. 

Нагласите на избирателите на старта на кампанията за вторите извънредни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сценарий нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии. 

ГЕРБ стартира от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите. 

Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж. В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й, но Ковид кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат. При „Продължаваме промяната“ е точно обратното. Решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите. 

Сериозната и продължаваща ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила. На старта на кампанията Демократична България (10.9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. Демократична България също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес.

С 9.3% от гласовете на сигурните, че ще гласуват на 14-ти ноември, ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот. До какъв потенциал той може да достигне, ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал. Тъй като проучването е проведено на терен между 4-ти и 10-ти октомври, непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев. 

На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% - от тези на Демократична България, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.

Лозан Панов събира начална подкрепа от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху Демократична България, поради симпатиите на около една четвърт нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.

Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за „друг кандидат“, като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидат на ДПС.

Избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, но все още са пред дилема кого да подкрепят, са 10.6% за парламентарния вот и 11.3% - за президентския. Това означава, че една периферия от около 300 000 души за всеки от двата вида избори все още търси своя представител. И започващата кампания може да се окаже решаваща за тези гласове. 

---------------------------------------------

Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 10 октомври 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1123 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна

Регулярното проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч за позициите на основните партии и кандидати на старта на предизборната кампания регистрира: засилен политически интерес сред българските граждани, мобилизация на партийните симпатизанти и появата на усложнени електорални дилеми с навлизането на нови играчи и в двата вида избори – президентски и парламентарни.

52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% – на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес. Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се Ковид ситуация, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.

]]>
ГЕРБ запазва първото си място на предстоящия извънреден парламентарен вот, за второто се борят БСП и Продължаваме промяната. Очертава се балатож между президента Румен Радев и проф. Анастас Герджиков след вота на 14 ноември. 

Това показват данните от национално проучване на Алфа рисърч, проведено между 4 и 10 октомври 1123 пълнолетни граждани от цялата страна.*

52,7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47,6% – на извънредните парламентарни.

Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес, коментират социолозите. Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се Ковид ситуация, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната. 

Нагласите на избирателите на старта на кампанията за вторите извънредни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сценарий нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии. 

ГЕРБ стартира от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите. 

Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж. В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й, но Ковид кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат. При „Продължаваме промяната“ е точно обратното. Решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите. 

Сериозната и продължаваща ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила. На старта на кампанията Демократична България (10.9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. Демократична България също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес.

С 9.3% от гласовете на сигурните, че ще гласуват на 14-ти ноември, ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот. До какъв потенциал той може да достигне, ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал. Тъй като проучването е проведено на терен между 4-ти и 10-ти октомври, непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев. 

На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% - от тези на Демократична България, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.

Лозан Панов събира начална подкрепа от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху Демократична България, поради симпатиите на около една четвърт нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.

Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за „друг кандидат“, като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидат на ДПС.

Избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, но все още са пред дилема кого да подкрепят, са 10.6% за парламентарния вот и 11.3% - за президентския. Това означава, че една периферия от около 300 000 души за всеки от двата вида избори все още търси своя представител. И започващата кампания може да се окаже решаваща за тези гласове. 

---------------------------------------------

Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 10 октомври 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1123 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна

Регулярното проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч за позициите на основните партии и кандидати на старта на предизборната кампания регистрира: засилен политически интерес сред българските граждани, мобилизация на партийните симпатизанти и появата на усложнени електорални дилеми с навлизането на нови играчи и в двата вида избори – президентски и парламентарни.

52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% – на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес. Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се Ковид ситуация, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-balotazh-mezhdu-radev-i-gerdzhikov-prodalzhavame-promia-761817.html Tue, 12 Oct 2021 12:23:43 +0300
Галъп интернешенъл: Продължаваме промяната са втори, ако изборите са днес https://offnews.bg//analizi/galap-interneshenal-prodalzhavame-promianata-sa-vtori-ako-izborite-s-760743.html Ако изборите за Народно събрание са днес ГЕРБ-СДС биха получили 21,4%, а „Продължаваме промяната“ са втори с 15,2 на сто.

Това показва моментна картина на електоралните нагласи според телефонен сондаж на Галъп интернешънъл болкан, проведен между 21 и 26 септември сред 2000 пълнолетни българи.*

БСП е трета, като получава 13,4%, следват ИТН с 12,3%, ДБ с 12,1 на сто, ДПС с 11,4, ИБГНИ – 4,1%, „Възраждане“ – 3,3%, ВМРО с 2,2%, а за  други формации казват, че ще гласуват 4,6 на сто от избирателите. 

Данните сочат „пакет“ формации след ГЕРБ-СДС, част от които си оспорват и възможността за второто място. За момента, инерцията на новонавлизащите носи предизвикателства пред подкрепата на познатите партии и създава най-динамични перспективи на „Продължаваме промяната“. Това може би дава възможност на тази формация да се „откъсне“ от групата „преследвачи“, коментират социолозите. 

Предстоящите месец и половина на кампания ще покажат какви са тенденциите, уточняват от Галъп.

Като че ли в най-голяма степен новата партия адресира електорат, който иначе би гласувал за „Демократична България“. Немалко и от избирателите, които биха били или вече са били периферия на ИТН, сега също се ориентират към новата формация. Дори и привърженици на иначе твърдите БСП, а дори и на ГЕРБ показват интерес към новата партия.

50,6% казват, че ще гласуват в изборите. 22,6% казват, че вероятно ще гласуват. Това означава, че интересът към изборите расте. Тепърва ще проличава дали и какво отражение ще даде сливането на двата типа избори, но към момента може да се очаква по-висока активност, в сравнение с изборите на 11 юли. 

-----------------------------------------

*Данните са от телефонен сондаж, проведен между 21 и 26 септември сред 2000 пълнолетни българи по специална панелна методика, която осигурява максимална представителност. Абсолютната максимална грешка е ±2,4% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души. Сондажът е част от изследователската програма на „Галъп интернешънъл болкан“.

]]>
Ако изборите за Народно събрание са днес ГЕРБ-СДС биха получили 21,4%, а „Продължаваме промяната“ са втори с 15,2 на сто.

Това показва моментна картина на електоралните нагласи според телефонен сондаж на Галъп интернешънъл болкан, проведен между 21 и 26 септември сред 2000 пълнолетни българи.*

БСП е трета, като получава 13,4%, следват ИТН с 12,3%, ДБ с 12,1 на сто, ДПС с 11,4, ИБГНИ – 4,1%, „Възраждане“ – 3,3%, ВМРО с 2,2%, а за  други формации казват, че ще гласуват 4,6 на сто от избирателите. 

Данните сочат „пакет“ формации след ГЕРБ-СДС, част от които си оспорват и възможността за второто място. За момента, инерцията на новонавлизащите носи предизвикателства пред подкрепата на познатите партии и създава най-динамични перспективи на „Продължаваме промяната“. Това може би дава възможност на тази формация да се „откъсне“ от групата „преследвачи“, коментират социолозите. 

Предстоящите месец и половина на кампания ще покажат какви са тенденциите, уточняват от Галъп.

Като че ли в най-голяма степен новата партия адресира електорат, който иначе би гласувал за „Демократична България“. Немалко и от избирателите, които биха били или вече са били периферия на ИТН, сега също се ориентират към новата формация. Дори и привърженици на иначе твърдите БСП, а дори и на ГЕРБ показват интерес към новата партия.

50,6% казват, че ще гласуват в изборите. 22,6% казват, че вероятно ще гласуват. Това означава, че интересът към изборите расте. Тепърва ще проличава дали и какво отражение ще даде сливането на двата типа избори, но към момента може да се очаква по-висока активност, в сравнение с изборите на 11 юли. 

-----------------------------------------

*Данните са от телефонен сондаж, проведен между 21 и 26 септември сред 2000 пълнолетни българи по специална панелна методика, която осигурява максимална представителност. Абсолютната максимална грешка е ±2,4% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души. Сондажът е част от изследователската програма на „Галъп интернешънъл болкан“.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/galap-interneshenal-prodalzhavame-promianata-sa-vtori-ako-izborite-s-760743.html Wed, 29 Sep 2021 14:20:27 +0300
Четири сценария за развитие на бюджета до края на годината https://offnews.bg//analizi/chetiri-stcenaria-za-razvitie-na-biudzheta-do-kraia-na-godinata-760335.html Преизпълнение на бюджетните приходи

Към края на месец юли 2021 г. бюджетните приходи по Консолидираната фискална програма (КФП) възлизат на 29,3 млрд. лв., което представлява 61,5% от заложения бюджетен план. Въпреки че Министерството на финансите (МФ) представи предварителни данни за месец август, според които бюджетните приходи възлизат на 33,5 млрд. лв. или 70,5% от плана, настоящият анализ ще се фокусира върху данните към края на месец юли, които са окончателни и по-пълни. Бюджетният план спрямо който се анализира промяната на приходите и разходите е преди актуализацията, която беше приета от парламента на 10 септември.

Ако бюджетните приходи се разпределят пропорционално на месеците, то към края на юли, тяхното преизпълнение е с 3.1% над очакваното според бюджетната прогноза. От графика 1 може да се види по кои бюджетни статии е основно това преизпълнение на бюджетните приходи. Видно е, че преизпълнението е по почти всички основни бюджетни пера с едно сериозно изключение, а именно постъпили са значително по-малко средства, в размер на 763 млн. лв., основно от фондовете на ЕС под формата на помощи. Другото перо, по което има слабо неизпълнение, това са приходите от акцизи, които са по-малко спрямо очакваното с 137 млн. лв.

Графика 1. Изпълнение на бюджетните приходи по КФП към 31 юли 2021

Общото преизпълнение на приходите за седемте месеца е почти 1.5 млрд. лв., като това преизпълнение е разпределено почти по равно между данъчно-осигурителните приходи, които надвишават очакваните с 1.2 млрд. лв. и неданъчните приходи, които допринасят с превишение от 1.1. млрд. лв.

От гледна точка на данъчно-осигурителните приходи, преизпълнението се дължи в по-голяма степен на повишените приходи от косвени данъци, които изпреварват очакваното с 511 млн. лв., докато преките данъци са отговорни за допълнителни малко по-малко от 400 млн. лв. Тук следва да се отбележи, че основната причина за подобрената събираемост на косвените данъци се дължи на значително повечето приходи от ДДС, които превишават очакваните с 630 млн. лв. и само по-ниската събираемост на акцизите води до не толкова добро представяне на събираемостта от косвени данъци. При преките данъци основна роля за по-добра събираемост имат данъците върху доходите на физическите лица, което е нормално предвид повишените доходи на работещите, включително и поради механизма на бюджетното подпомагане, както и поради чувствително намалялата безработица до рекордно ниски стойности.

Голямото преизпълнение на неданъчните приходи в размер на 1.1 млрд. лв., което е с 16,6% над очакваното, се дължи в значителна степен на еднократното плащане от 660 млн. лв. през месец април във връзка с концесията на летище София. Без това плащане превишението на неданъчните приходи би било в размер на 437,4 млн. лв., което е 6,6% над очакваното. Без това плащане, превишението на бюджетните приходи би било почти на половина - по-малко или 829 млн. лв., което е 1,7% над очакваното.

Основното неизпълнение на заложените в бюджета приходи идва от значително по-малкия размер на постъпили от ЕС средства, които се насочват основно по капиталовата програма на правителството. Една от главните причини за по-малкото постъпления по това перо е фактът, че Планът за устойчивост и развитие все още не е внесен в Европейската комисия, по който очакваме авансово плащане от около 1,6 млрд. лв., или 13% от предоставената безвъзмездна помощ в размер общо около 12,6 млрд. лв. Вероятността авансовото плащане да не постъпи в България до края на годината нараства неимоверно с всеки изминал ден забавяне, тъй като за оценката на Плана от страна на ЕК и за неговото одобрение след това от Европейския съвет са необходими около 3 месеца, ако той не бъде върнат за допълнителни корекции. А вероятността това да стане е сериозна предвид неизпълнението на България по отношение на ангажиментите си относно работата на въглищните си централи и основно на Марица Изток – 2. Липсата на тези средства може да се отрази и в някаква степен негативно на очакваното преизпълнение на бюджетните приходи за годината при влошаване на здравната обстановка в страната през следващите месеци.

Изоставане на бюджетните разходи

За разлика от преизпълнението на бюджетните приходи спрямо заложеното в бюджетната програма преди актуализацията, изпълнението на бюджетните разходи значително изостава. Както се вижда от графика 2, основната причина за значителното неизпълнение на бюджетните разходи, с малко над 2 млрд. лв., се дължи, без изненада, на драстичното неизпълнение на капиталовите разходи, които са малко от очакваното с малко под 2 млрд. лв., което в процентно отношение е 32% по-малко спрямо заложеното. Трябва да се има предвид, с решение на МС от 29 юни, МРРБ беше задължено да върне в бюджета 490,8 млн. лв. от авансовите плащания за изграждането на магистрала „Хемус“, въпреки че МС, същия ден, предостави допълнителни 81,2 млн. лв. за обезпечаване на строителството на магистралата. От друга страна МРРБ има задължения към различни фирми в размер на около 600 млн. лв. и според тълкуване на министър Комитова възстановената сума и отпуснатите допълнително средства от МС ще отидат именно към работещи фирми със забавени плащания.

Графика 2. Изпълнение на разходите по КФП към 31 юли

Текущите разходи също изостават спрямо очакваното, въпреки и значително по-малко от капиталовите, като към края на юли тяхното изоставане е с 390 млн. лв. Има няколко пера обаче в рамките на текущите разходи, едното от които е разходите за персонал, които изпреварват плана с 111 млн. лв., както и субсидиите и трансферите от бюджета, които са повече спрямо програмата с около 500 млн. лв..

Изоставането на бюджетните разходи към август съгласно предварителната оценка на МФ е още по-голямо и достига 2.3 млрд. лв. или 4,4% от очакваното. 

Бюджетно салдо и очаквания за неговото развитие

Отчетеното бюджетно салдо по КФП към края на юли е излишък в размер на 705,2 млн. лв., докато според предварителните данни към края на август, този излишък достига до 885 млн. лв. Важният въпрос обаче по отношение на бюджетното салдо е какво би било то в края на годината, ако тенденциите по отношение на приходите и разходите продължат да се развиват както по начина до момента. В тази връзка ще разгледаме 4 сценария на развитие, като в 3 от тях ще се включи и влиянието върху бюджетното салдо на актуализацията на бюджета.

Основна хипотеза при разглежданите сценарии е допускането, че приходите и разходите на бюджета са разпределени равномерно през месеците на годината, което въпреки че е една идеализирана картина, тя е достатъчно достоверна, когато става въпрос за прогнозиране на тенденции и най-вече, когато целта е да се изчисли сравнително точно стойността на това салдо в края на годината. На второ място трябва да се има предвид, че изчисленията се базират на отклоненията на бюджетните приходи и разходи от прогнозните стойности за всеки месец, като целта е да се покаже какъв би бил бюджетният дефицит за всеки месец до края на годината. Т.е. бюджетното салдо е резултатна величина от сумата на заложените плюс допълнителните бюджетни приходи над прогнозираните и на планираните минус спестените бюджетни разходи под планираните за съответния месец.

На графика 1 в синьо е показано реално отчетеното бюджетно салдо от началото на годината до края на месец август, както това е посочено в отчетите, изготвяни от МФ, докато в оранжево е дадено прогнозното бюджетно салдо за последните четири месеца от годината съгласно първия сценарий, при който тенденциите за приходите и разходите се запазват и без да се отчита приетата актуализация на бюджета.

Графика 3. Бюджетно салдо – реално отчетено и на база отклонение от плана към 31 август и прогноза за периода септември – декември 2021 без актуализация

Както се вижда от графиката, поради по-добрите бюджетни приходи от началото на годината, както и поради по-малките разходи, основно капиталови, спрямо бюджетната прогноза, бюджетът отчита през повечето месеци излишък и в случай че тенденцията от началото на годината се запази и без да се отчита приетата актуализация, бюджетът би следвало да завърши на излишък от около 1.1 млрд. лв. в края на годината.

Конкретните данни по останалите три сценария, които включват актуализацията на бюджета могат да се видят в таблица 1.

Таблица 1. Прогнозно бюджетно салдо за последните четири месеца на 2021 съобразно трите сценария, включващи приетата актуализация на бюджета

Вторият сценарий предвижда запазване на тренда на приходите и разходите без изменение, като са взети предвид допълнителните разходи във връзка с актуализацията на бюджета, които възлизат на 2.3 млрд. лв. до края на 2021 г. Както се вижда при този сценарий бюджетът завършва на дефицит в края на годината в размер на 1.2 млрд. лв., който е значително по-малък от планирания в актуализирания бюджет - 4.6 млрд. лв.

При третия сценарий се приема, че изоставането на разходите към края на август, което изоставане възлиза на 2.3 млрд. лв., спира и разходите вървят по план, като се включва и частта на допълнителните разходи, гласувани в актуализацията на бюджета. При този сценарий бюджетното салдо в края на годината е минус 2.3 млрд. лв., което също е значително по-малко от заложения дефицит в актуализирания бюджет.

И накрая, четвъртият сценарий приема, че изоставането в разходи се наваксва през последните 4 месеца на годината и те се правят, както са по план, като се прибавят и допълнителните разходи от актуализацията на бюджета. В този случай бюджетът завършва годината с дефицит в размер на 4.6 млрд. лв., който е точно толкова, колкото е заложен в актуализирания бюджет. Графичното представяне на трите сценария е показано на графика 4.

Графика 4. Прогнозно бюджетно салдо за периода септември – декември 2021съгласно сценарии 2,3 и 4

Най-реалистичен сценарий

След разглеждането на представените по-горе сценарии възниква логичният въпрос кой от тях е най-реалистичен. Отговорът на този въпрос зависи от политическите решения, които ще се вземат в следващите няколко месеца по отношение изразходването на всички заложени в бюджета разходи, по отношение внасянето и одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК,  наваксването на разходите по капиталовата програма на правителството и т.н. Друго важно обстоятелство е развитието на здравната криза и дали това ще се отрази на икономическото възстановяване на страната, както и до къде ще се развият инфлационните процеси тук и в световен мащаб.

Все пак, ако трябва да се направи реалистична оценка, изглежда почти невъзможно изоставането на разходите, натрупано до края на месец август, да бъде наваксано до края на годината. Още повече в условия на предстоящи трети избори тази година, които се отразяват на ефективността на държавната администрация. От тази гледна точка четвъртият сценарий не изглежда много вероятен. Третият сценарий, при който изоставането на разходите спира и те започват да се извършват съгласно бюджетната програма също не е много реалистичен и най-вероятно изоставането ще продължи, въпреки и със забавени темпове, предвид допълнителните разходи, записани в актуализирания бюджет, които са свързани основно с повишените пенсионни плащания, при които не може да има забавяне или изоставане. Въпреки това, трябва да се отчете, че в допълнително заложените разходи в бюджета има и такива, които могат и да не се използват, ако икономическата ситуация продължи да се подобрява и не се стигне отново до масово подпомагане на затворените бизнеси.

От тази гледна точка вторият разгледан вариант изглежда по-реалистичен, въпреки че не е изключено в края на годината да бъде направен опит за известно ударно наваксване на изоставането при разходите, което да повиши бюджетния дефицит повече, отколкото е прогнозирано в този сценарий. В тази връзка най-реалистична прогноза може би представлява ситуация, при която бюджетното салдо в края на годината е по-добро от това в третия сценарий, но по-лошо от прогнозираното във втория. Това обаче, което категорично може да бъде прогнозирано е, че най-вероятно бюджетното салдо ще бъде далеч по-добро от заложеното в актуализирания бюджет в размер на дефицит от 4.6 млрд. лв., особено пък ако постъпят някакви средства по Плана за възстановяване и устойчивост.  

Беше ли необходима актуализацията на бюджета и защо?

Един от най-дискутираните въпроси във връзка с актуализацията на бюджета може би беше дали изобщо има нужда от подобна актуализация, предвид наложената практика в България през последните години правителството да управлява бюджетните излишъци по свое усмотрение, без санкция на парламента. Трябва да се отбележи, че през последните 20 години се открива една тенденциозност в бюджетните прогнози в България, която подценява бюджетните приходи през години на икономически възход и ги надценява в години на кризи. Подобно поведение дава възможност в години на икономически подем да се акумулират излишъци, които да бъдат разходвани в края на годината по усмотрение на правителството.

Има обаче сериозна разлика в прилагането на подобна практика през различните политически управления на България от 2000 г. насам. До влизането на страната ни в ЕС и до голямата икономическа рецесия от 2008-2009 г., бюджетните прогнози подценяваха икономическото развитие, което водеше до натрупването на излишъци в края на годината, изразходвани от правителствата без санкции на НС. В периода 2009-2014 г. имахме обратната ситуация, когато бюджетните прогнози надценяваха възможностите на икономиката да плаща данъци и съответно данъчните приходи. Въпреки това, дори и в ситуация на икономическо надценяване, бюджетните разходи бяха дори по-малко от планираните, поради невъзможността на правителството да изпълнява капиталовата си програма, най-вече заради усвояването на средствата от европейските фондове.

След 2015 г. бюджетните приходи отново започнаха да бъдат подценявани, но големите излишъци, които се акумулираха в края на годината се дължаха много повече на сериозното изоставане на разходната част на бюджета и най-вече традиционно на капиталовите разходи, отколкото на много сериозно надхвърляне на прогнозираните приходи. В подобно поведение, характерно за периода 2010-2020 г. може да се открие много повече тенденциозност при планирането с цел неправомерно изразходване на бюджетните излишъци в края на годината, отколкото през първото десетилетие на века. Поради тази причина за разлика от периода преди 2008 г., когато почти всяка година разходите надхвърляха заложените в бюджета, но със сравнително малка сума от порядъка на няколкостотин милиона, с едно единствено изключение през 2007 г., когато се регистрира рекордно превишаване на приходите и съответно на разходите, както се вижда от графика 5, след 2015 г. разходите надвишават прогнозираните само през две години – 2015 и 2018, със сравнително малки суми, въпреки регистрираното голямо преизпълнение на бюджетните приходи и съответно наличието на големи бюджетни излишъци през периода, които обаче се изразходваха ударно в края на годината.

Графика 5. Разлика между отчетените и прогнозираните приходи и разходи за периода 2000 – 2020 г., млн. лв.

При настоящата актуализация става въпрос за допълнителни разходи от 2.3 млрд. лв., което ако беше направено без такава, би представлявало сериозен прецедент. Същевременно подобно поведение би влязло в драстичен дисонанс със заявеното намерение на служебното правителство за максимална прозрачност и почтеност в управлението на бюджетните средства, както и с очакванията на публиката за борба с корупцията и за максимална прозрачност и откритост при разходването на средствата на данъкоплатците.

Трябва да се има предвид също така, че една от основните задачи, която трябваше да реши актуализацията беше въпросът с пенсиите и допълнителната добавка от 50 лв., която правителството на ГЕРБ започна да раздава на всеки пенсионер от 1 август 2020 г. като антикризисна мярка, приета с постановления на МС. Превръщането на тази мярка от временна в постоянна, предвид сериозния политически натиск, която нейното спиране би породило, минаваше не само през актуализацията на бюджета, от гледна точка очакваното достигане на заложените в Закона за бюджета разходни тавани, но и през актуализиране на бюджета на ДОО, който е част от бюджета на държавата. В тази връзка актуализацията беше неизбежна и нямаше как да не бъде направена. Имайки предвид заявената подкрепа за актуализацията, предложена от служебното правителство от мнозинството политически сили в парламента и особено в Бюджетната комисия, където тя получи значителна подкрепа, разразилата се популистка вакханалия в пленарната зала не беше лесно предвидима, въпреки че не беше и неочаквана.

Актуализацията на бюджета беше важна и от чисто политическа и прагматична гледна точка, предвид невъзможността политическите сили в парламента да изберат редовно правителство. В случай, че съставянето на такова правителство се провали и след изборите през ноември, то вероятността следващата година България да се управлява с бюджета от тази е голяма. В тази връзка увеличените разходни тавани ще облекчат значително фискалната позиция на страната, поне в първите няколко месеца на 2022 г.

Към блога на Юлиан Войнов

]]>
Преизпълнение на бюджетните приходи

Към края на месец юли 2021 г. бюджетните приходи по Консолидираната фискална програма (КФП) възлизат на 29,3 млрд. лв., което представлява 61,5% от заложения бюджетен план. Въпреки че Министерството на финансите (МФ) представи предварителни данни за месец август, според които бюджетните приходи възлизат на 33,5 млрд. лв. или 70,5% от плана, настоящият анализ ще се фокусира върху данните към края на месец юли, които са окончателни и по-пълни. Бюджетният план спрямо който се анализира промяната на приходите и разходите е преди актуализацията, която беше приета от парламента на 10 септември.

Ако бюджетните приходи се разпределят пропорционално на месеците, то към края на юли, тяхното преизпълнение е с 3.1% над очакваното според бюджетната прогноза. От графика 1 може да се види по кои бюджетни статии е основно това преизпълнение на бюджетните приходи. Видно е, че преизпълнението е по почти всички основни бюджетни пера с едно сериозно изключение, а именно постъпили са значително по-малко средства, в размер на 763 млн. лв., основно от фондовете на ЕС под формата на помощи. Другото перо, по което има слабо неизпълнение, това са приходите от акцизи, които са по-малко спрямо очакваното с 137 млн. лв.

Графика 1. Изпълнение на бюджетните приходи по КФП към 31 юли 2021

Общото преизпълнение на приходите за седемте месеца е почти 1.5 млрд. лв., като това преизпълнение е разпределено почти по равно между данъчно-осигурителните приходи, които надвишават очакваните с 1.2 млрд. лв. и неданъчните приходи, които допринасят с превишение от 1.1. млрд. лв.

От гледна точка на данъчно-осигурителните приходи, преизпълнението се дължи в по-голяма степен на повишените приходи от косвени данъци, които изпреварват очакваното с 511 млн. лв., докато преките данъци са отговорни за допълнителни малко по-малко от 400 млн. лв. Тук следва да се отбележи, че основната причина за подобрената събираемост на косвените данъци се дължи на значително повечето приходи от ДДС, които превишават очакваните с 630 млн. лв. и само по-ниската събираемост на акцизите води до не толкова добро представяне на събираемостта от косвени данъци. При преките данъци основна роля за по-добра събираемост имат данъците върху доходите на физическите лица, което е нормално предвид повишените доходи на работещите, включително и поради механизма на бюджетното подпомагане, както и поради чувствително намалялата безработица до рекордно ниски стойности.

Голямото преизпълнение на неданъчните приходи в размер на 1.1 млрд. лв., което е с 16,6% над очакваното, се дължи в значителна степен на еднократното плащане от 660 млн. лв. през месец април във връзка с концесията на летище София. Без това плащане превишението на неданъчните приходи би било в размер на 437,4 млн. лв., което е 6,6% над очакваното. Без това плащане, превишението на бюджетните приходи би било почти на половина - по-малко или 829 млн. лв., което е 1,7% над очакваното.

Основното неизпълнение на заложените в бюджета приходи идва от значително по-малкия размер на постъпили от ЕС средства, които се насочват основно по капиталовата програма на правителството. Една от главните причини за по-малкото постъпления по това перо е фактът, че Планът за устойчивост и развитие все още не е внесен в Европейската комисия, по който очакваме авансово плащане от около 1,6 млрд. лв., или 13% от предоставената безвъзмездна помощ в размер общо около 12,6 млрд. лв. Вероятността авансовото плащане да не постъпи в България до края на годината нараства неимоверно с всеки изминал ден забавяне, тъй като за оценката на Плана от страна на ЕК и за неговото одобрение след това от Европейския съвет са необходими около 3 месеца, ако той не бъде върнат за допълнителни корекции. А вероятността това да стане е сериозна предвид неизпълнението на България по отношение на ангажиментите си относно работата на въглищните си централи и основно на Марица Изток – 2. Липсата на тези средства може да се отрази и в някаква степен негативно на очакваното преизпълнение на бюджетните приходи за годината при влошаване на здравната обстановка в страната през следващите месеци.

Изоставане на бюджетните разходи

За разлика от преизпълнението на бюджетните приходи спрямо заложеното в бюджетната програма преди актуализацията, изпълнението на бюджетните разходи значително изостава. Както се вижда от графика 2, основната причина за значителното неизпълнение на бюджетните разходи, с малко над 2 млрд. лв., се дължи, без изненада, на драстичното неизпълнение на капиталовите разходи, които са малко от очакваното с малко под 2 млрд. лв., което в процентно отношение е 32% по-малко спрямо заложеното. Трябва да се има предвид, с решение на МС от 29 юни, МРРБ беше задължено да върне в бюджета 490,8 млн. лв. от авансовите плащания за изграждането на магистрала „Хемус“, въпреки че МС, същия ден, предостави допълнителни 81,2 млн. лв. за обезпечаване на строителството на магистралата. От друга страна МРРБ има задължения към различни фирми в размер на около 600 млн. лв. и според тълкуване на министър Комитова възстановената сума и отпуснатите допълнително средства от МС ще отидат именно към работещи фирми със забавени плащания.

Графика 2. Изпълнение на разходите по КФП към 31 юли

Текущите разходи също изостават спрямо очакваното, въпреки и значително по-малко от капиталовите, като към края на юли тяхното изоставане е с 390 млн. лв. Има няколко пера обаче в рамките на текущите разходи, едното от които е разходите за персонал, които изпреварват плана с 111 млн. лв., както и субсидиите и трансферите от бюджета, които са повече спрямо програмата с около 500 млн. лв..

Изоставането на бюджетните разходи към август съгласно предварителната оценка на МФ е още по-голямо и достига 2.3 млрд. лв. или 4,4% от очакваното. 

Бюджетно салдо и очаквания за неговото развитие

Отчетеното бюджетно салдо по КФП към края на юли е излишък в размер на 705,2 млн. лв., докато според предварителните данни към края на август, този излишък достига до 885 млн. лв. Важният въпрос обаче по отношение на бюджетното салдо е какво би било то в края на годината, ако тенденциите по отношение на приходите и разходите продължат да се развиват както по начина до момента. В тази връзка ще разгледаме 4 сценария на развитие, като в 3 от тях ще се включи и влиянието върху бюджетното салдо на актуализацията на бюджета.

Основна хипотеза при разглежданите сценарии е допускането, че приходите и разходите на бюджета са разпределени равномерно през месеците на годината, което въпреки че е една идеализирана картина, тя е достатъчно достоверна, когато става въпрос за прогнозиране на тенденции и най-вече, когато целта е да се изчисли сравнително точно стойността на това салдо в края на годината. На второ място трябва да се има предвид, че изчисленията се базират на отклоненията на бюджетните приходи и разходи от прогнозните стойности за всеки месец, като целта е да се покаже какъв би бил бюджетният дефицит за всеки месец до края на годината. Т.е. бюджетното салдо е резултатна величина от сумата на заложените плюс допълнителните бюджетни приходи над прогнозираните и на планираните минус спестените бюджетни разходи под планираните за съответния месец.

На графика 1 в синьо е показано реално отчетеното бюджетно салдо от началото на годината до края на месец август, както това е посочено в отчетите, изготвяни от МФ, докато в оранжево е дадено прогнозното бюджетно салдо за последните четири месеца от годината съгласно първия сценарий, при който тенденциите за приходите и разходите се запазват и без да се отчита приетата актуализация на бюджета.

Графика 3. Бюджетно салдо – реално отчетено и на база отклонение от плана към 31 август и прогноза за периода септември – декември 2021 без актуализация

Както се вижда от графиката, поради по-добрите бюджетни приходи от началото на годината, както и поради по-малките разходи, основно капиталови, спрямо бюджетната прогноза, бюджетът отчита през повечето месеци излишък и в случай че тенденцията от началото на годината се запази и без да се отчита приетата актуализация, бюджетът би следвало да завърши на излишък от около 1.1 млрд. лв. в края на годината.

Конкретните данни по останалите три сценария, които включват актуализацията на бюджета могат да се видят в таблица 1.

Таблица 1. Прогнозно бюджетно салдо за последните четири месеца на 2021 съобразно трите сценария, включващи приетата актуализация на бюджета

Вторият сценарий предвижда запазване на тренда на приходите и разходите без изменение, като са взети предвид допълнителните разходи във връзка с актуализацията на бюджета, които възлизат на 2.3 млрд. лв. до края на 2021 г. Както се вижда при този сценарий бюджетът завършва на дефицит в края на годината в размер на 1.2 млрд. лв., който е значително по-малък от планирания в актуализирания бюджет - 4.6 млрд. лв.

При третия сценарий се приема, че изоставането на разходите към края на август, което изоставане възлиза на 2.3 млрд. лв., спира и разходите вървят по план, като се включва и частта на допълнителните разходи, гласувани в актуализацията на бюджета. При този сценарий бюджетното салдо в края на годината е минус 2.3 млрд. лв., което също е значително по-малко от заложения дефицит в актуализирания бюджет.

И накрая, четвъртият сценарий приема, че изоставането в разходи се наваксва през последните 4 месеца на годината и те се правят, както са по план, като се прибавят и допълнителните разходи от актуализацията на бюджета. В този случай бюджетът завършва годината с дефицит в размер на 4.6 млрд. лв., който е точно толкова, колкото е заложен в актуализирания бюджет. Графичното представяне на трите сценария е показано на графика 4.

Графика 4. Прогнозно бюджетно салдо за периода септември – декември 2021съгласно сценарии 2,3 и 4

Най-реалистичен сценарий

След разглеждането на представените по-горе сценарии възниква логичният въпрос кой от тях е най-реалистичен. Отговорът на този въпрос зависи от политическите решения, които ще се вземат в следващите няколко месеца по отношение изразходването на всички заложени в бюджета разходи, по отношение внасянето и одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК,  наваксването на разходите по капиталовата програма на правителството и т.н. Друго важно обстоятелство е развитието на здравната криза и дали това ще се отрази на икономическото възстановяване на страната, както и до къде ще се развият инфлационните процеси тук и в световен мащаб.

Все пак, ако трябва да се направи реалистична оценка, изглежда почти невъзможно изоставането на разходите, натрупано до края на месец август, да бъде наваксано до края на годината. Още повече в условия на предстоящи трети избори тази година, които се отразяват на ефективността на държавната администрация. От тази гледна точка четвъртият сценарий не изглежда много вероятен. Третият сценарий, при който изоставането на разходите спира и те започват да се извършват съгласно бюджетната програма също не е много реалистичен и най-вероятно изоставането ще продължи, въпреки и със забавени темпове, предвид допълнителните разходи, записани в актуализирания бюджет, които са свързани основно с повишените пенсионни плащания, при които не може да има забавяне или изоставане. Въпреки това, трябва да се отчете, че в допълнително заложените разходи в бюджета има и такива, които могат и да не се използват, ако икономическата ситуация продължи да се подобрява и не се стигне отново до масово подпомагане на затворените бизнеси.

От тази гледна точка вторият разгледан вариант изглежда по-реалистичен, въпреки че не е изключено в края на годината да бъде направен опит за известно ударно наваксване на изоставането при разходите, което да повиши бюджетния дефицит повече, отколкото е прогнозирано в този сценарий. В тази връзка най-реалистична прогноза може би представлява ситуация, при която бюджетното салдо в края на годината е по-добро от това в третия сценарий, но по-лошо от прогнозираното във втория. Това обаче, което категорично може да бъде прогнозирано е, че най-вероятно бюджетното салдо ще бъде далеч по-добро от заложеното в актуализирания бюджет в размер на дефицит от 4.6 млрд. лв., особено пък ако постъпят някакви средства по Плана за възстановяване и устойчивост.  

Беше ли необходима актуализацията на бюджета и защо?

Един от най-дискутираните въпроси във връзка с актуализацията на бюджета може би беше дали изобщо има нужда от подобна актуализация, предвид наложената практика в България през последните години правителството да управлява бюджетните излишъци по свое усмотрение, без санкция на парламента. Трябва да се отбележи, че през последните 20 години се открива една тенденциозност в бюджетните прогнози в България, която подценява бюджетните приходи през години на икономически възход и ги надценява в години на кризи. Подобно поведение дава възможност в години на икономически подем да се акумулират излишъци, които да бъдат разходвани в края на годината по усмотрение на правителството.

Има обаче сериозна разлика в прилагането на подобна практика през различните политически управления на България от 2000 г. насам. До влизането на страната ни в ЕС и до голямата икономическа рецесия от 2008-2009 г., бюджетните прогнози подценяваха икономическото развитие, което водеше до натрупването на излишъци в края на годината, изразходвани от правителствата без санкции на НС. В периода 2009-2014 г. имахме обратната ситуация, когато бюджетните прогнози надценяваха възможностите на икономиката да плаща данъци и съответно данъчните приходи. Въпреки това, дори и в ситуация на икономическо надценяване, бюджетните разходи бяха дори по-малко от планираните, поради невъзможността на правителството да изпълнява капиталовата си програма, най-вече заради усвояването на средствата от европейските фондове.

След 2015 г. бюджетните приходи отново започнаха да бъдат подценявани, но големите излишъци, които се акумулираха в края на годината се дължаха много повече на сериозното изоставане на разходната част на бюджета и най-вече традиционно на капиталовите разходи, отколкото на много сериозно надхвърляне на прогнозираните приходи. В подобно поведение, характерно за периода 2010-2020 г. може да се открие много повече тенденциозност при планирането с цел неправомерно изразходване на бюджетните излишъци в края на годината, отколкото през първото десетилетие на века. Поради тази причина за разлика от периода преди 2008 г., когато почти всяка година разходите надхвърляха заложените в бюджета, но със сравнително малка сума от порядъка на няколкостотин милиона, с едно единствено изключение през 2007 г., когато се регистрира рекордно превишаване на приходите и съответно на разходите, както се вижда от графика 5, след 2015 г. разходите надвишават прогнозираните само през две години – 2015 и 2018, със сравнително малки суми, въпреки регистрираното голямо преизпълнение на бюджетните приходи и съответно наличието на големи бюджетни излишъци през периода, които обаче се изразходваха ударно в края на годината.

Графика 5. Разлика между отчетените и прогнозираните приходи и разходи за периода 2000 – 2020 г., млн. лв.

При настоящата актуализация става въпрос за допълнителни разходи от 2.3 млрд. лв., което ако беше направено без такава, би представлявало сериозен прецедент. Същевременно подобно поведение би влязло в драстичен дисонанс със заявеното намерение на служебното правителство за максимална прозрачност и почтеност в управлението на бюджетните средства, както и с очакванията на публиката за борба с корупцията и за максимална прозрачност и откритост при разходването на средствата на данъкоплатците.

Трябва да се има предвид също така, че една от основните задачи, която трябваше да реши актуализацията беше въпросът с пенсиите и допълнителната добавка от 50 лв., която правителството на ГЕРБ започна да раздава на всеки пенсионер от 1 август 2020 г. като антикризисна мярка, приета с постановления на МС. Превръщането на тази мярка от временна в постоянна, предвид сериозния политически натиск, която нейното спиране би породило, минаваше не само през актуализацията на бюджета, от гледна точка очакваното достигане на заложените в Закона за бюджета разходни тавани, но и през актуализиране на бюджета на ДОО, който е част от бюджета на държавата. В тази връзка актуализацията беше неизбежна и нямаше как да не бъде направена. Имайки предвид заявената подкрепа за актуализацията, предложена от служебното правителство от мнозинството политически сили в парламента и особено в Бюджетната комисия, където тя получи значителна подкрепа, разразилата се популистка вакханалия в пленарната зала не беше лесно предвидима, въпреки че не беше и неочаквана.

Актуализацията на бюджета беше важна и от чисто политическа и прагматична гледна точка, предвид невъзможността политическите сили в парламента да изберат редовно правителство. В случай, че съставянето на такова правителство се провали и след изборите през ноември, то вероятността следващата година България да се управлява с бюджета от тази е голяма. В тази връзка увеличените разходни тавани ще облекчат значително фискалната позиция на страната, поне в първите няколко месеца на 2022 г.

Към блога на Юлиан Войнов

]]>
offnews@offnews.bg (Юлиан Войнов) https://offnews.bg//analizi/chetiri-stcenaria-za-razvitie-na-biudzheta-do-kraia-na-godinata-760335.html Fri, 24 Sep 2021 16:25:44 +0300
Как Дания ваксинира почти 90%? Със стратегия за прозрачност и доверие https://offnews.bg//analizi/kak-dania-vaksinira-pochti-90-sas-strategia-za-prozrachnost-i-doveri-760230.html В началото на септември Дания обяви край на всички ограничителни мерки срещу коронавируса, тъй като 73% от населението е напълно ваксинирано. Към днешна дата, според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, 89,8% от датчаните са една доза и 78,6% с две.

При обявяването на края на ограниченията стотици датчани задружно изпяха песен, посветена на края на пандемията, а кадрите бяха излъчени по телевизиите: “Няма да забравим, 11 март, когато всички си купихме по няколко ролки тоалетна хартия”, започва парчето, чийто текст е съчинен от една радиостанция и слушателите ѝ.

Как беше постигнато това?

Краткият отговор е: с комуникационна стратегия, базирана на прозрачност на вземане на решенията за пандемията и неутралност на информацията.

Зад разработването на стратегията стои огромен проект по поведенческа психология, наречен HOPE (надежда - бел. авт.), с пълно наименование How Democracies Cope With COVID-19 (как демокрациите се справят с COVID-19). Част от изследванията, на базата на изводите от които са давани съвети на правителството и институциите, са публикувани със свободен достъп в научни издания.

Проектът е воден Майкъл Банг Петерсен, който описва себе си в профила си в Туитър така: “Професор по политически науки и изследовател на еволюционната психология на всичко мрачно в политиката: пандемии, дезинформация, насилие и дискриминация.”

Мащабното изследване на нагласите и поведението, свързани с Covid, започва още през март 2020 г. За него са проведени над 400 000 интервюта в Дания и седем други държави. Данните от тях формират доказателствената база.

Доверие

Едно от изследванията проучва как обществото приема ваксините и факторите, на базата на които може да се прогнозират нивата на приемането им (предиктори). Резултатите показват, че скептицизмът по отношение на ваксините е налице в повечето от страните в извадката, дори и след одобряването на ваксините. Изследването стига до извода, че основните предиктори за приемането от хората на одобрената ваксина COVID-19 са:

1. Доверието в националните здравни органи и учените;
2. Личните опасения за здравето.

Учените стигат до извода, че важна комуникационна цел са последиците от коронавирусната инфекция за хората и близките им. Резултати подчертават, че всичко, което подкопава доверието в здравните власти и учените, е проблематично за усилията за ваксиниране. Затова от ключово значение е здравните и политическите власти да се стремят да поддържат доверието в себе си в максимална степен по време на пандемията. “Това е от решаващо значение не само за управлението на пандемията тук и сега, но и като подготовка за следващата извънредна ситуация в здравеопазването”, пише още в изследването.

Прозрачна комуникация и доверие към ваксините

"Скептицизмът по отношение на ваксините се предсказва най-добре от липсата на доверие. Доверието се изгражда най-добре чрез прозрачна комуникация", коментира Петерсен в Туитър.  

И така стигаме до друго изследване, публикувано в PNAS, научно списание на Академията на науките на САЩ. В него се прави извод, че прозрачната комуникация за отрицателните характеристики на ваксините срещу COVID-19 намалява приемането им от обществото, но увеличава доверието към тях, което в дългосрочен план е по-важно. За това изследване са проведени над 13 000 интервюта в САЩ и Дания.

Според резултатите неясната комуникация - такава, в която се избягва директният отговор на неудобен въпрос, има дългосрочни отрицателни последици, като намалява доверието в здравните органи и увеличава възприемането на конспиративни теории. “Въпреки че прозрачното разкриване на негативна информация за ваксините може да навреди в краткосрочен план, прозрачността има ключови дългосрочни ползи, като поддържа доверието, което е критичен ресурс за справяне както с бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването, така и с продължаващата пандемия с потенциална необходимост от повторни ваксинации. Въпреки различията в политическите системи и нивата на поляризация, доказателствата за това заключение са забележително последователни в датските и американските извадки”, пише в статията.

За успешната комуникационна стратегия на правителство и обществената подкрепа за рестриктивните мерки Майкъл Банг Петерсен откроява като ключови три фактора:

1. Създаване на колективен проект;
2. Избягване на поляризацията;
3. Намаляване на тежестта на ограниченията.

В изследване, публикувано в списанието West European Politics, не се намира голямо влияние на традиционно значимите демографски и социално-икономически фактори върху подкрепата на тежките ограничения, налагани от правителствата. Има значение обаче за кого са гласували хората. “Резултатите ни показват значителна партийна пристрастност, така че гласуващите за правителството много повече подкрепят отговора на правителството срещу COVID-19 във всички държави”. За разлика от тях обаче, идеологията и популистката подкрепа за силни лидери не са свързани с общата подкрепа на хората за ограниченията.

Констатациите на тази статия, което е на база изследванията в седемте страни са, че силно инвазивните политики, предназначени да спрат разпространението на COVID-19 през 2020 г., са били успешни заради използването на мотивации, свързани с колективни действия. “При изграждането на подкрепа за своите политики, отвъд редовната им избирателна база, успехът на правителствата в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират колективен проект, в който хората, първо, знаеха индивидуално какво да правят за защита и второ, се доверяваха, че и другите правят същото”, се казва в изводите. Прогнозата обаче е, че правителствата на западните демокрации може да се сблъскат с нарастваща поляризация и опозиция по отношение на справянето им с COVID-19 с напредването на пандемията.

Коронакризата води до бунтове

В друго изследване, публикувано в Psychological Science, се намира връзка между пандемията и демонстрациите и насилието, които белязаха 2020 г., особено Black Lives Matter бунтовете в САЩ. Резултатите показват, че “продължаващата пандемия поставя много държави в повишен риск от политически вълнения”. “Насилието, с което бяха белязани някои от демонстрациите през 2020 г., вероятно е проява на психологическите последици, които пандемията е нанесла на гражданите”, пише в заключенията. Изводът е, че успешното управление на пандемиите изисква от властите и политиците да отчитат този разрушителен потенциал както по време на пандемиите, така и след тях.” По време на пандемии мерките не трябва да са по-обременяващи от необходимото и трябва да се разработят програми за помощ, които да смекчат тежестта им. След пандемиите програмите за възстановяване не могат да се ограничават до сферите на общественото здраве и икономиката. От ключово значение е да се възстановят и отношенията между гражданите и политическата система”.

]]>
В началото на септември Дания обяви край на всички ограничителни мерки срещу коронавируса, тъй като 73% от населението е напълно ваксинирано. Към днешна дата, според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, 89,8% от датчаните са една доза и 78,6% с две.

При обявяването на края на ограниченията стотици датчани задружно изпяха песен, посветена на края на пандемията, а кадрите бяха излъчени по телевизиите: “Няма да забравим, 11 март, когато всички си купихме по няколко ролки тоалетна хартия”, започва парчето, чийто текст е съчинен от една радиостанция и слушателите ѝ.

Как беше постигнато това?

Краткият отговор е: с комуникационна стратегия, базирана на прозрачност на вземане на решенията за пандемията и неутралност на информацията.

Зад разработването на стратегията стои огромен проект по поведенческа психология, наречен HOPE (надежда - бел. авт.), с пълно наименование How Democracies Cope With COVID-19 (как демокрациите се справят с COVID-19). Част от изследванията, на базата на изводите от които са давани съвети на правителството и институциите, са публикувани със свободен достъп в научни издания.

Проектът е воден Майкъл Банг Петерсен, който описва себе си в профила си в Туитър така: “Професор по политически науки и изследовател на еволюционната психология на всичко мрачно в политиката: пандемии, дезинформация, насилие и дискриминация.”

Мащабното изследване на нагласите и поведението, свързани с Covid, започва още през март 2020 г. За него са проведени над 400 000 интервюта в Дания и седем други държави. Данните от тях формират доказателствената база.

Доверие

Едно от изследванията проучва как обществото приема ваксините и факторите, на базата на които може да се прогнозират нивата на приемането им (предиктори). Резултатите показват, че скептицизмът по отношение на ваксините е налице в повечето от страните в извадката, дори и след одобряването на ваксините. Изследването стига до извода, че основните предиктори за приемането от хората на одобрената ваксина COVID-19 са:

1. Доверието в националните здравни органи и учените;
2. Личните опасения за здравето.

Учените стигат до извода, че важна комуникационна цел са последиците от коронавирусната инфекция за хората и близките им. Резултати подчертават, че всичко, което подкопава доверието в здравните власти и учените, е проблематично за усилията за ваксиниране. Затова от ключово значение е здравните и политическите власти да се стремят да поддържат доверието в себе си в максимална степен по време на пандемията. “Това е от решаващо значение не само за управлението на пандемията тук и сега, но и като подготовка за следващата извънредна ситуация в здравеопазването”, пише още в изследването.

Прозрачна комуникация и доверие към ваксините

"Скептицизмът по отношение на ваксините се предсказва най-добре от липсата на доверие. Доверието се изгражда най-добре чрез прозрачна комуникация", коментира Петерсен в Туитър.  

И така стигаме до друго изследване, публикувано в PNAS, научно списание на Академията на науките на САЩ. В него се прави извод, че прозрачната комуникация за отрицателните характеристики на ваксините срещу COVID-19 намалява приемането им от обществото, но увеличава доверието към тях, което в дългосрочен план е по-важно. За това изследване са проведени над 13 000 интервюта в САЩ и Дания.

Според резултатите неясната комуникация - такава, в която се избягва директният отговор на неудобен въпрос, има дългосрочни отрицателни последици, като намалява доверието в здравните органи и увеличава възприемането на конспиративни теории. “Въпреки че прозрачното разкриване на негативна информация за ваксините може да навреди в краткосрочен план, прозрачността има ключови дългосрочни ползи, като поддържа доверието, което е критичен ресурс за справяне както с бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването, така и с продължаващата пандемия с потенциална необходимост от повторни ваксинации. Въпреки различията в политическите системи и нивата на поляризация, доказателствата за това заключение са забележително последователни в датските и американските извадки”, пише в статията.

За успешната комуникационна стратегия на правителство и обществената подкрепа за рестриктивните мерки Майкъл Банг Петерсен откроява като ключови три фактора:

1. Създаване на колективен проект;
2. Избягване на поляризацията;
3. Намаляване на тежестта на ограниченията.

В изследване, публикувано в списанието West European Politics, не се намира голямо влияние на традиционно значимите демографски и социално-икономически фактори върху подкрепата на тежките ограничения, налагани от правителствата. Има значение обаче за кого са гласували хората. “Резултатите ни показват значителна партийна пристрастност, така че гласуващите за правителството много повече подкрепят отговора на правителството срещу COVID-19 във всички държави”. За разлика от тях обаче, идеологията и популистката подкрепа за силни лидери не са свързани с общата подкрепа на хората за ограниченията.

Констатациите на тази статия, което е на база изследванията в седемте страни са, че силно инвазивните политики, предназначени да спрат разпространението на COVID-19 през 2020 г., са били успешни заради използването на мотивации, свързани с колективни действия. “При изграждането на подкрепа за своите политики, отвъд редовната им избирателна база, успехът на правителствата в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират колективен проект, в който хората, първо, знаеха индивидуално какво да правят за защита и второ, се доверяваха, че и другите правят същото”, се казва в изводите. Прогнозата обаче е, че правителствата на западните демокрации може да се сблъскат с нарастваща поляризация и опозиция по отношение на справянето им с COVID-19 с напредването на пандемията.

Коронакризата води до бунтове

В друго изследване, публикувано в Psychological Science, се намира връзка между пандемията и демонстрациите и насилието, които белязаха 2020 г., особено Black Lives Matter бунтовете в САЩ. Резултатите показват, че “продължаващата пандемия поставя много държави в повишен риск от политически вълнения”. “Насилието, с което бяха белязани някои от демонстрациите през 2020 г., вероятно е проява на психологическите последици, които пандемията е нанесла на гражданите”, пише в заключенията. Изводът е, че успешното управление на пандемиите изисква от властите и политиците да отчитат този разрушителен потенциал както по време на пандемиите, така и след тях.” По време на пандемии мерките не трябва да са по-обременяващи от необходимото и трябва да се разработят програми за помощ, които да смекчат тежестта им. След пандемиите програмите за възстановяване не могат да се ограничават до сферите на общественото здраве и икономиката. От ключово значение е да се възстановят и отношенията между гражданите и политическата система”.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi/kak-dania-vaksinira-pochti-90-sas-strategia-za-prozrachnost-i-doveri-760230.html Thu, 23 Sep 2021 15:03:30 +0300
Политолог от Тренд: Проектът на Петков и Василев взима гласове от партиите на промяната https://offnews.bg//analizi/politolog-ot-trend-proektat-na-petkov-i-vasilev-vzima-glasove-ot-part-759918.html ГЕРБ излиза на първо място, защото има отлив от подкрепата за "Има такъв народ", коментира политологът от „Тренд“ Анастас Стефанов по бТВ. 

По думите му новият проект на Кирил Петков и Асен Василев - „Продължаваме промяната“, взима гласове от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“. Предстои да видим как ще разгърнат своите политичеки послания. Възможно е да вземат гласове и от левицата, но тя ще е несъществена част, добави политологът, като коментира данните от национално проучване на Тренд. 

Изследването показва: 

Новата формация около Кирил Петков и Асен Василев набира 9% подкрепа от гласуващите. ГЕРБ си връща първото място със сериозна преднина пред конкурента за второто място. 43% от всички интервюирани смятат, че „Има такъв народ“ носи най-голяма отговорност, че не се състави кабинет, според проучване на Тренд*. 

Изследването регистрира рекордно ниска, за последните няколко години, оценка за работата на парламента. Само 12% от всички интервюирани имат положително мнение за дейността на последното Народно събрание, докато 77% дават отрицателна оценка. 

Данните показват и лека ерозия в подкрепата спрямо служебното правителство и президента. 35% оценяват положително работата на кабинета, докато 44% са на обратното мнение. Положителната оценка е с 5% по-ниска от предходния месец. Работата на президентската институция е оценена положително от 46%, докато 35% дават отрицателна оценка. 

Дебатът за отговорността за провала при съставяне на редовно правителство се превърна в основен в последните седмици. По тази причина решихме да тестваме общественото възприятие за това кой е отговорен за неуспеха. 43% от всички интервюирани са на мнение, че „Има такъв народ“ носи най-голяма отговорност за това, че не се състави кабинет, като опцията събира в пъти повече посочвания от останалите – ГЕРБ (11%), Демократична България (8%), БСП (5%), Изправи се! Ние идваме! (3%) и ДПС (1%). 

Теренът на проучването е осъществен в момент, в който политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев не беше обявен официално, но имаше ясни знаци в посока на неговата реализация. Именно поради тази причина си позволихме да заложим два варианта в предоставения списък с формации на всеки респондент. Там заложихме един списък без формация около Кирил Петков и Асен Василев и втори с тяхно присъствие. Поради официалното обявяване на двамата бивши служебни министри, че ще участват на предстоящите парламентарни избори, решихме да публикуваме резултатите от списъка, в който те присъстват. Правим уговорката, че респондентите са били поставени в ситуация да отговарят за хипотетична политическа формация и може да се очаква динамика в следващите седмици, след като този политически проект добие по-ясен образ, уточняват от Тренд. 

Моментната електорална снимка сред деклариращите, че ще гласуват на предстоящите избори, сочи отчетливо лидерско място на ГЕРБ с 24.4%. По-надолу могат да се очертаят най-общо три групи формации според тяхната електорална тежест. Първата група е тази на „Има такъв народ“ (17.5%) и БСП (16.6%). Като втора група се очертават ДПС (9.3%), формация около Петков и Василев (9.1%) и Демократична България (8.5%). В трета група, която остава под парламентарната бариера, но с резултат над 1% се включват „Изправи се! Ние идваме“ (3.8%), Възраждане (2.9%) и ВМРО (2.2%).

53% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори. 

----------------------------------

Проучването на „Тренд“ е по поръчка на вестник "24 часа", реализирано в периода между 8 и 15 септември  чрез интервюта "лице в лице" с таблет сред 1012 души на възраст 18+.

]]>
ГЕРБ излиза на първо място, защото има отлив от подкрепата за "Има такъв народ", коментира политологът от „Тренд“ Анастас Стефанов по бТВ. 

По думите му новият проект на Кирил Петков и Асен Василев - „Продължаваме промяната“, взима гласове от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“. Предстои да видим как ще разгърнат своите политичеки послания. Възможно е да вземат гласове и от левицата, но тя ще е несъществена част, добави политологът, като коментира данните от национално проучване на Тренд. 

Изследването показва: 

Новата формация около Кирил Петков и Асен Василев набира 9% подкрепа от гласуващите. ГЕРБ си връща първото място със сериозна преднина пред конкурента за второто място. 43% от всички интервюирани смятат, че „Има такъв народ“ носи най-голяма отговорност, че не се състави кабинет, според проучване на Тренд*. 

Изследването регистрира рекордно ниска, за последните няколко години, оценка за работата на парламента. Само 12% от всички интервюирани имат положително мнение за дейността на последното Народно събрание, докато 77% дават отрицателна оценка. 

Данните показват и лека ерозия в подкрепата спрямо служебното правителство и президента. 35% оценяват положително работата на кабинета, докато 44% са на обратното мнение. Положителната оценка е с 5% по-ниска от предходния месец. Работата на президентската институция е оценена положително от 46%, докато 35% дават отрицателна оценка. 

Дебатът за отговорността за провала при съставяне на редовно правителство се превърна в основен в последните седмици. По тази причина решихме да тестваме общественото възприятие за това кой е отговорен за неуспеха. 43% от всички интервюирани са на мнение, че „Има такъв народ“ носи най-голяма отговорност за това, че не се състави кабинет, като опцията събира в пъти повече посочвания от останалите – ГЕРБ (11%), Демократична България (8%), БСП (5%), Изправи се! Ние идваме! (3%) и ДПС (1%). 

Теренът на проучването е осъществен в момент, в който политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев не беше обявен официално, но имаше ясни знаци в посока на неговата реализация. Именно поради тази причина си позволихме да заложим два варианта в предоставения списък с формации на всеки респондент. Там заложихме един списък без формация около Кирил Петков и Асен Василев и втори с тяхно присъствие. Поради официалното обявяване на двамата бивши служебни министри, че ще участват на предстоящите парламентарни избори, решихме да публикуваме резултатите от списъка, в който те присъстват. Правим уговорката, че респондентите са били поставени в ситуация да отговарят за хипотетична политическа формация и може да се очаква динамика в следващите седмици, след като този политически проект добие по-ясен образ, уточняват от Тренд. 

Моментната електорална снимка сред деклариращите, че ще гласуват на предстоящите избори, сочи отчетливо лидерско място на ГЕРБ с 24.4%. По-надолу могат да се очертаят най-общо три групи формации според тяхната електорална тежест. Първата група е тази на „Има такъв народ“ (17.5%) и БСП (16.6%). Като втора група се очертават ДПС (9.3%), формация около Петков и Василев (9.1%) и Демократична България (8.5%). В трета група, която остава под парламентарната бариера, но с резултат над 1% се включват „Изправи се! Ние идваме“ (3.8%), Възраждане (2.9%) и ВМРО (2.2%).

53% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори. 

----------------------------------

Проучването на „Тренд“ е по поръчка на вестник "24 часа", реализирано в периода между 8 и 15 септември  чрез интервюта "лице в лице" с таблет сред 1012 души на възраст 18+.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/politolog-ot-trend-proektat-na-petkov-i-vasilev-vzima-glasove-ot-part-759918.html Mon, 20 Sep 2021 07:41:58 +0300
Харизанов: Чакаме месец Кирил Петков да отиде до Букурещ да си вземе документа за гражданство от посолството на Канада https://offnews.bg//analizi/harizanov-chakame-mesetc-kiril-petkov-da-otide-do-bukuresht-da-si-vze-759810.html Не си спомням водещи лица от ИТН да са лъгали така, преди да станат политици. Некоректно за "Има такъв народ" е сравнението, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев е новото ИТН. 

Това коментира Георги Харизанов по БНТ, който подчерта, че не е говорител на ГЕРБ.  

Чакаме около месец Кирил Петков да отиде до Букурещ да си вземе документа за гражданството от посолството на Канада. Няма време, а е нищо работа - 2 часа път. Асен Василев 4 месеца твърдеше, че Румен Спецов не е дедесар, накрая го потвърди с документ, каза още Харизанов. 

Доверието в Бойко Борисов е по-малко от доверието към ГЕРБ. Това според мен е много важно, защото ГЕРБ някак си са се окополи - водят окопна война в защита на лидера си, коментира Даниел Смилов. 

Не казвам, че има проблем в данните на Галъп, но виждам други неща в живия живот, отговори Харизанов, като коментира проучването на Галъп от вчера.  

По думите му ИТН никога не са искали да управляват. Най-смешното сериозно нещо, което се е случвало в политиката, беше да твърдиш, че се бориш със статуквото и накрая да извадиш човек от 25 години в нея и е бил вицепремиер, заяви той. 

Има такъв народ поне не ни загубиха времето, коментира Слави Василев. Смятам, че ИТН имаха желание да управляват, липсата им на опит и голямото его на Слави Трифонов, а той не се вижда с много хора и го заблудиха. Трифонов сгреши с Николай Василев и тази грешка ще му коства много, каза още Василев. 

Ако Кирил Петков и Асен Василев не намерят партия-мандатоносител и не участват в политиката, ГЕРБ може и да се върнат на първо място на изборите. Но дори и това да се случи, никой няма да иска да управлява с ГЕРБ, смята Василев. 

Има два сценария - ясно е, че партиите на промяната ще имат около 70% от местата в следващия парламент. Въпросът е как ще бъдат разпределени тези места между тях, заяви Смилов.

Демократична България ще има проблем с проекта на Петков и Василев, смята Харизанов. Когато имате еднаква политическа платформа, а от едната страна са ген. Атанас Атанасов и Иво Мирчев, а от другата - Кирил Петков и Асен Василев, чисто естетически избирателите ще предпочетат новите лица. А избирателят им е един и същ, коментира Харизанов. 

Румен Радев влиза като тежък фаворит в кампанията за президент, убеден е той. Радев не е фаворит, просто няма друг, смята Смилов. По думите му Демократична България трябва да издигне свой кандидат, за да има лице в надпреварата. 

Юмрукът на Радев свали Бойко Борисов от джипката, подчерта Василев. 

]]>
Не си спомням водещи лица от ИТН да са лъгали така, преди да станат политици. Некоректно за "Има такъв народ" е сравнението, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев е новото ИТН. 

Това коментира Георги Харизанов по БНТ, който подчерта, че не е говорител на ГЕРБ.  

Чакаме около месец Кирил Петков да отиде до Букурещ да си вземе документа за гражданството от посолството на Канада. Няма време, а е нищо работа - 2 часа път. Асен Василев 4 месеца твърдеше, че Румен Спецов не е дедесар, накрая го потвърди с документ, каза още Харизанов. 

Доверието в Бойко Борисов е по-малко от доверието към ГЕРБ. Това според мен е много важно, защото ГЕРБ някак си са се окополи - водят окопна война в защита на лидера си, коментира Даниел Смилов. 

Не казвам, че има проблем в данните на Галъп, но виждам други неща в живия живот, отговори Харизанов, като коментира проучването на Галъп от вчера.  

По думите му ИТН никога не са искали да управляват. Най-смешното сериозно нещо, което се е случвало в политиката, беше да твърдиш, че се бориш със статуквото и накрая да извадиш човек от 25 години в нея и е бил вицепремиер, заяви той. 

Има такъв народ поне не ни загубиха времето, коментира Слави Василев. Смятам, че ИТН имаха желание да управляват, липсата им на опит и голямото его на Слави Трифонов, а той не се вижда с много хора и го заблудиха. Трифонов сгреши с Николай Василев и тази грешка ще му коства много, каза още Василев. 

Ако Кирил Петков и Асен Василев не намерят партия-мандатоносител и не участват в политиката, ГЕРБ може и да се върнат на първо място на изборите. Но дори и това да се случи, никой няма да иска да управлява с ГЕРБ, смята Василев. 

Има два сценария - ясно е, че партиите на промяната ще имат около 70% от местата в следващия парламент. Въпросът е как ще бъдат разпределени тези места между тях, заяви Смилов.

Демократична България ще има проблем с проекта на Петков и Василев, смята Харизанов. Когато имате еднаква политическа платформа, а от едната страна са ген. Атанас Атанасов и Иво Мирчев, а от другата - Кирил Петков и Асен Василев, чисто естетически избирателите ще предпочетат новите лица. А избирателят им е един и същ, коментира Харизанов. 

Румен Радев влиза като тежък фаворит в кампанията за президент, убеден е той. Радев не е фаворит, просто няма друг, смята Смилов. По думите му Демократична България трябва да издигне свой кандидат, за да има лице в надпреварата. 

Юмрукът на Радев свали Бойко Борисов от джипката, подчерта Василев. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/harizanov-chakame-mesetc-kiril-petkov-da-otide-do-bukuresht-da-si-vze-759810.html Sat, 18 Sep 2021 09:36:12 +0300
Маркет линкс: ИТН вече е трета политическа сила https://offnews.bg//analizi/market-links-itn-veche-e-treta-politicheska-sila-757943.html „Има такъв народ“ е трета политическа сила, ГЕРБ се връща на първо място, а Демократична България заема втората позиция, според проучване на Маркет линкс, финансирано и реализирано съвместно с бТВ между 13 до 22 август.

Изследването бе представено от социолога Добромир Живков. Разочарованието от партиите на протеста да съставят редовен кабинет води част от загубеното ядро обратно към ГЕРБ, коментира той. 

Българските граждани недвусмислено заявяват, че не са удовлетворени от посоката на развитие на страната. Четвъртата вълна на заразата с коронавирус е с много по-малка тежест при формирането на обществените настроения, обясни социологът. 

Народното събрание отново е с най-ниско ниво на публично доверие от българските институции. За месец спадът в симпатиите към него е с около 10%. Обратна е тенденцията при служебното правителство. През август доверието в него е 54%, което е с около 3% нарастване в сравнение с месец юли, сочат още данните. 

Българският избирател смята, че отговорността за неуспешното съставяне на кабинет с първи мандат е по-скоро споделена. 43% казват, че отговорността е и на двете страни – ИТН, които предложиха свой проектокабинет, както и ДБ и ИБГНИ, които отказаха да го подкрепят. „Все пак по-големите негативи понастоящем се отнасят към ИТН, отколкото към ДБ и ИБГНИ“, допълни Живков. 

Обратният процес се наблюдава при т.нар. партии на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. ГЕРБ остава на същите позиции, но доверието към БСП и ДПС леко се повишава.

На въпрос дали ще гласуват на предсрочните избори 54% от включилите се в проучването отговарят „да“. Категорично няма да гласуват 10%. Очертаващите се избори 2 в 1 през ноември е много вероятно да възстановят избирателната активност до нива от около 50%, коментират социолозите. 

------------------------------------------------------

Данните са от съвместно проучване на bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1055 пълнолетни лица в страната по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета. 

]]>
„Има такъв народ“ е трета политическа сила, ГЕРБ се връща на първо място, а Демократична България заема втората позиция, според проучване на Маркет линкс, финансирано и реализирано съвместно с бТВ между 13 до 22 август.

Изследването бе представено от социолога Добромир Живков. Разочарованието от партиите на протеста да съставят редовен кабинет води част от загубеното ядро обратно към ГЕРБ, коментира той. 

Българските граждани недвусмислено заявяват, че не са удовлетворени от посоката на развитие на страната. Четвъртата вълна на заразата с коронавирус е с много по-малка тежест при формирането на обществените настроения, обясни социологът. 

Народното събрание отново е с най-ниско ниво на публично доверие от българските институции. За месец спадът в симпатиите към него е с около 10%. Обратна е тенденцията при служебното правителство. През август доверието в него е 54%, което е с около 3% нарастване в сравнение с месец юли, сочат още данните. 

Българският избирател смята, че отговорността за неуспешното съставяне на кабинет с първи мандат е по-скоро споделена. 43% казват, че отговорността е и на двете страни – ИТН, които предложиха свой проектокабинет, както и ДБ и ИБГНИ, които отказаха да го подкрепят. „Все пак по-големите негативи понастоящем се отнасят към ИТН, отколкото към ДБ и ИБГНИ“, допълни Живков. 

Обратният процес се наблюдава при т.нар. партии на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. ГЕРБ остава на същите позиции, но доверието към БСП и ДПС леко се повишава.

На въпрос дали ще гласуват на предсрочните избори 54% от включилите се в проучването отговарят „да“. Категорично няма да гласуват 10%. Очертаващите се избори 2 в 1 през ноември е много вероятно да възстановят избирателната активност до нива от около 50%, коментират социолозите. 

------------------------------------------------------

Данните са от съвместно проучване на bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1055 пълнолетни лица в страната по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/market-links-itn-veche-e-treta-politicheska-sila-757943.html Thu, 26 Aug 2021 09:53:21 +0300
Идва нов играч на политическата сцена около Кирил Петков и Асен Василев https://offnews.bg//analizi/idva-nov-igrach-na-politicheskata-stcena-okolo-kiril-petkov-i-asen-vas-757941.html Протестните партии трябва да преосмислят поведението си, чудесният им живот свърши. Червените линии между тях ги нямаше на площада, появиха се, когато видяха победата. Но идва нов играч, който ще се оформи около служебните министри Кирил Петков и Асен Василев. 

Това заяви социологът Андрей Райчев по бТВ. Протестните партии или ще започнат да страдат, някои от тях може да загинат, или ще съставят правителство, коментира той. 

По думите му президентът Румен Радев ще връчи третия мандат на БСП и Корнелия Нинова трябва да направи всичко възможно, за да състави кабинет. Радев може да изглежда понякога като Дон Кихот, но не е, моралът и интересът му налагат да даде мандат на БСП, каза още Райчев. 

Всичко опира до това – ще намерят ли име за премиер, което да се окаже приемано, за да се спасят от политическото си бъдеще, смята социологът. 

За да паднеш, някой трябва да те бие. Трябва да е или отляво или отдясно. В тази ситуация всички десни ще гласуват за Радев, всички леви – също. Трябва центрист с неговата сила, за да го бие, прогнозира за президентския вот Райчев.

]]>
Протестните партии трябва да преосмислят поведението си, чудесният им живот свърши. Червените линии между тях ги нямаше на площада, появиха се, когато видяха победата. Но идва нов играч, който ще се оформи около служебните министри Кирил Петков и Асен Василев. 

Това заяви социологът Андрей Райчев по бТВ. Протестните партии или ще започнат да страдат, някои от тях може да загинат, или ще съставят правителство, коментира той. 

По думите му президентът Румен Радев ще връчи третия мандат на БСП и Корнелия Нинова трябва да направи всичко възможно, за да състави кабинет. Радев може да изглежда понякога като Дон Кихот, но не е, моралът и интересът му налагат да даде мандат на БСП, каза още Райчев. 

Всичко опира до това – ще намерят ли име за премиер, което да се окаже приемано, за да се спасят от политическото си бъдеще, смята социологът. 

За да паднеш, някой трябва да те бие. Трябва да е или отляво или отдясно. В тази ситуация всички десни ще гласуват за Радев, всички леви – също. Трябва центрист с неговата сила, за да го бие, прогнозира за президентския вот Райчев.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/idva-nov-igrach-na-politicheskata-stcena-okolo-kiril-petkov-i-asen-vas-757941.html Thu, 26 Aug 2021 09:34:46 +0300
Борисов на хоризонта - ГЕРБ води с 0,8% пред ИТН в края на юли, според Тренд https://offnews.bg//analizi/borisov-na-horizonta-gerb-vodi-s-0-8-pred-itn-v-kraia-na-iuli-spor-756852.html Същите 6 политически формации ще бъдат в следващия парламент при избори сега. ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила с минимална преднина пред „Има такъв народ". 

Това показват данните от проучване на Тренд по поръчка на в. 24 часа, реализирано между 23 и 30 юли 2021 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1006 души. Максимално допустимата стохастична грешка е 3,1%, уточняват социолозите. 

Първа политическа сила в страната е ГЕРБ-СДС, преднината й обаче е едва 0,8% пред Има такъв народ. В битка за третото място остават БСП и Демократична България съответно с 14.5% и 14.1%. Твърда четвърта позиция заема ДПС с малко над 10%, а „Изправи се БГ! Ние идваме!" получава 4,4 на сто. Под бариерата остават Възраждане с 2,9%, ВМРО с 1,9% и Българско лято с 1,1 на сто. 

Служебното правителство постепенно покачва подкрепата за своята работа, като през юли 40% декларират, че имат положителна оценка за него, а 42% отрицателна. 

В последните няколко месеца не се отчита съществена тенденция в положителната оценка за работата на президента, но намаляват отрицателните оценки, като през юли 50% имат позитивна оценка, докато 32% негативна, показват още данните на Тренд. 

Над половината от пълнолетните български граждани (51%) декларират, че изборите са били честни и само 15% са на обратното мнение. Очевидно машинното гласуване повишава доверието към изборния процес, а и преобладаващото мнение е, че гласуването чрез машина трябва да остане (57%). Само 12% са на мнение, че трябва да се върне гласуването на хартиена бюлетина. 

Само 8% са имали затруднения да гласуват с машина, като сред тях преобладават най-възрастните. Сред възрастовата група 70+, малко над една четвърт споделят за затруднения. 

--------------------------------------------

Теренът на проучването беше проведен между 23 и 30 юли на територията на България и е моментна снимка на нагласите към този период. Предложението на „Има такъв народ" за министър-председател в лицето на Пламен Николов и последващите политически събития могат да са дали определено отражение на нагласите, но проучването няма как да го отчете

]]>
Същите 6 политически формации ще бъдат в следващия парламент при избори сега. ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила с минимална преднина пред „Има такъв народ". 

Това показват данните от проучване на Тренд по поръчка на в. 24 часа, реализирано между 23 и 30 юли 2021 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1006 души. Максимално допустимата стохастична грешка е 3,1%, уточняват социолозите. 

Първа политическа сила в страната е ГЕРБ-СДС, преднината й обаче е едва 0,8% пред Има такъв народ. В битка за третото място остават БСП и Демократична България съответно с 14.5% и 14.1%. Твърда четвърта позиция заема ДПС с малко над 10%, а „Изправи се БГ! Ние идваме!" получава 4,4 на сто. Под бариерата остават Възраждане с 2,9%, ВМРО с 1,9% и Българско лято с 1,1 на сто. 

Служебното правителство постепенно покачва подкрепата за своята работа, като през юли 40% декларират, че имат положителна оценка за него, а 42% отрицателна. 

В последните няколко месеца не се отчита съществена тенденция в положителната оценка за работата на президента, но намаляват отрицателните оценки, като през юли 50% имат позитивна оценка, докато 32% негативна, показват още данните на Тренд. 

Над половината от пълнолетните български граждани (51%) декларират, че изборите са били честни и само 15% са на обратното мнение. Очевидно машинното гласуване повишава доверието към изборния процес, а и преобладаващото мнение е, че гласуването чрез машина трябва да остане (57%). Само 12% са на мнение, че трябва да се върне гласуването на хартиена бюлетина. 

Само 8% са имали затруднения да гласуват с машина, като сред тях преобладават най-възрастните. Сред възрастовата група 70+, малко над една четвърт споделят за затруднения. 

--------------------------------------------

Теренът на проучването беше проведен между 23 и 30 юли на територията на България и е моментна снимка на нагласите към този период. Предложението на „Има такъв народ" за министър-председател в лицето на Пламен Николов и последващите политически събития могат да са дали определено отражение на нагласите, но проучването няма как да го отчете

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/borisov-na-horizonta-gerb-vodi-s-0-8-pred-itn-v-kraia-na-iuli-spor-756852.html Fri, 6 Aug 2021 09:33:33 +0300
Маркет линкс: Слави Трифонов и Христо Иванов са най-харесваните политици, лидерът на ДБ удвоил резултата си https://offnews.bg//analizi/market-links-slavi-trifonov-i-hristo-ivanov-sa-naj-haresvanite-politi-756796.html Слави Трифонов е най-одобряваният лидер на политическа партия у нас, следва го Христо Иванов, който е удвоил подкрепата за себе си през последния месец. 

Това заяви Добромир Живков от "Маркет линкс", който представи по bTV данни от проучване, платено и реализирано съвместно от агенцията и телевизията сред 1059 души между 21 и 28 юли чрез лично интервю и онлайн анкета. Трифонов получава 33% одобрение, а Иванов - 24 на сто. Той е удвоил резултата си, обясни Живков.

На трето място е Мая Манолова с 22%, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е подкрепян само от твърдия електорат на партията и има 20 на сто одобрение. Веднага след него е председателят на БСП Корнелия Нинова с 19%, Мустафа Карадайъ с 8 на сто. 

Ако има нови предсрочни парламентарни избори, ще загубят всички партии, а избирателната активност пада с 10% в сравнение с преди месец, обясни социологът. 

Според данните от проучването "Има такъв народ" ще получи 20,7% подкрепа от гласуващите, ГЕРБ - 18,1 на сто, БСП - 16,4%, а "Демократична България" - 15,7 на сто. Дистанцията е в рамките на социологическата грешка, подчерта Живков. ДПС има 8,8 на сто, а ИБГНИ - 4,9 процента. 

Сред избирателите на всички парламентарно представени партии расте подкрепата към служебното правителство с изключение на ГЕРБ-СДС, каза още социологът. 

]]>
Слави Трифонов е най-одобряваният лидер на политическа партия у нас, следва го Христо Иванов, който е удвоил подкрепата за себе си през последния месец. 

Това заяви Добромир Живков от "Маркет линкс", който представи по bTV данни от проучване, платено и реализирано съвместно от агенцията и телевизията сред 1059 души между 21 и 28 юли чрез лично интервю и онлайн анкета. Трифонов получава 33% одобрение, а Иванов - 24 на сто. Той е удвоил резултата си, обясни Живков.

На трето място е Мая Манолова с 22%, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е подкрепян само от твърдия електорат на партията и има 20 на сто одобрение. Веднага след него е председателят на БСП Корнелия Нинова с 19%, Мустафа Карадайъ с 8 на сто. 

Ако има нови предсрочни парламентарни избори, ще загубят всички партии, а избирателната активност пада с 10% в сравнение с преди месец, обясни социологът. 

Според данните от проучването "Има такъв народ" ще получи 20,7% подкрепа от гласуващите, ГЕРБ - 18,1 на сто, БСП - 16,4%, а "Демократична България" - 15,7 на сто. Дистанцията е в рамките на социологическата грешка, подчерта Живков. ДПС има 8,8 на сто, а ИБГНИ - 4,9 процента. 

Сред избирателите на всички парламентарно представени партии расте подкрепата към служебното правителство с изключение на ГЕРБ-СДС, каза още социологът. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/market-links-slavi-trifonov-i-hristo-ivanov-sa-naj-haresvanite-politi-756796.html Thu, 5 Aug 2021 08:03:47 +0300
Какво става? Ще има ли кабинет или нови избори? https://offnews.bg//analizi/kakvo-stava-shte-ima-li-kabinet-ili-novi-izbori-756495.html Какво се случва в парламента, след като до сряда ИТН, ДБ и ИБГНИ бяха уж в един лагер, а от четвъртък вече са в компроматна война? Ще има ли правителство с мандат на ИТН или въобще каквото и да е правителство в този мандат? Това са въпроси, на които все още нямат отговори и надали ще има скоро, въпреки че президентът днес ще връчи мандат на ИТН, което e началото на развръзката.

Има обаче много сюжетни линии, прозират и различни, не особено чисти интереси. Възможните сценарии за развръзка са няколко.

Президентът Румен Радев беше декларирал, че ще изчака с връчването на мандата на ИТН, докато няма гаранции за успех на преговорите, но днес обяви неговото връчване за следобяд. "Дадох време на партиите, но виждате, че конструктивният диалог се разпада. В тази ситуация, вместо диалог вие чувате атаки към служебните министри, които доскоро бяха увещавани да останат в редовния кабинет", каза Радев. Това говори и за влошаване на отношенията му със Слави Трифонов.

Фактическата обстановка

Разривът между т.нар. “партии на протеста” - ИТН, ДБ и ИБГНИ започна в сряда, след като съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов каза, че успешните министри от служебното правителство трябва да служат като ориентир при подбора на предложения за редовния кабинет и посочи имената на Кирил Петков, Асен Василев, проф. Николай Денков като подходящи и за следващия кабинет. Той получи подкрепа и от Мая Манолова. Ден по-късно от ИТН започнаха компроматна атака срещу двама от най-ярките министри от служебния кабинет - Кирил Петков и Асен Василев.

Видимата част от спора е, че ДБ и ИБГНИ настояха за подписване на програмно споразумение и да обсъдят проектосъстава на бъдещия кабинет преди да бъде вкаран за гласуване в пленарна зала. “Искаме подкрепа от ДБ и "Изправи се БГ! Ние идваме", внасяме правителство и депутатите решават подкрепят ли експертен кабинет на ИТН или не подкрепят”, обясни виждането на партията на Слави Трифонов депутатът Радостин Василев тази сутрин. Колегата му Ивайло Вълчев категорично заяви, че няма да има писмено поемане на ангажименти, а такъв документ няма да има никаква стойност.

Кабинет с мандат на ИТН - вероятности и подвероятности

За да бъде избран кабинет, са необходими 121 гласа. Групата на Слави Трифонов в парламента е от 65 депутати. Принципна подкрепа са заявили от Демократична България (34 народни представители) и ИБГНИ (13). Тези гласове не са достатъчни. ИТН провеждат разговори, а не преговори, с тези партии, както и с БСП, с чиито 36 народни представители се събират достатъчно гласове. Всички декларират пълна или частична съвместимост по политики. ДБ и ИБГНИ не могат да се съгласят обаче, че няма да дебатират състава на бъдещия кабинет, въпреки заявката им, че няма да предлагат министри. Намирането на съгласие между трите партии прилича на невъзможно, след като ИТН прекрачиха границата на добрия тон и взаимоотношения към партиите, от които очакват подкрепа, като удариха компроматно Асен Василев, а после и Кирил Петков. “Какво се случи в тези четири дни? Какви игри се играят? Политиката е мръсна игра, когато се играе от мръсни хора", каза възмутен вчера лидерът на ИТН в парламента Тошко Йорданов и добави, че ДБ си позволява да изброява имена на министри без дори да е спечелила изборите.

Василев и от ДБ заговориха за дългата ръка на ДПС, която стои зад този акт. "ДПС започнаха да поставят условия за подкрепа на следващия парламент", каза и Мая Манолова. Тя също настоя за споразумение и ясен ангажимент, че участие на ГЕРБ, ДПС и олигархичните им кръгове няма да има.

В кулоарите на парламента обаче се обсъжда, че тези действия на Слави Трифонов са чиста проява на неговото его, на човек, свикнал да раздава заповеди и неможещ да изневери на мъжкарския си екранен образ. “Защо, след като три пъти ме каниха за министър от Има такъв народ, сега се оказах проблемен?”, попита риторично Асен Василев вчера. Според наши източници последният разговор между Василев и Трифонов е завършил, образно казано, с тряскане на слушалката от страна на Трифонов. От ИТН казаха, че са предложили на Василев мястото на вицепремиер по еврофондовете и след неговото настояване, че иска да гони мръсните пари и би приел да е министър на финансите, са му предложили да му дадат и финансовото разузнаване.

Атаката срещу двамата изглежда добре координирана, тъй като излязоха компроматни материали в жълти медии, подкрепящи ГЕРБ.

Шах и пат

Така стигаме до патовата ситуация, в която без истински преговори за кабинета и без споразумение ИТН няма да получи подкрепа от ДБ и ИБГНИ, а в същото време хората на Слави Трифонов не желаят да отстъпят. Корнелия Нинова каза, че БСП ще даде подкрепата си, след като види проектосъстава на МС и след като получи мандат от Националния съвет на партията.

Остава потенциална вероятност за кабинет с мандат на ИТН с друга подкрепа. ИТН се срещнаха и с ДПС, което логично предизвика въпроси. От кратките изявления на участниците след срещата се разбра, че "Има такъв народ" и ДПС имат "съвпадения в идеите си", но движението няма да подкрепи "на всяка цена" кабинет, излъчен от формацията на Трифонов. Тоест налице е едно полуобещание, което ако се осъществи, ще си има и цена. Според участници в първия председателски съвет в парламента, ДПС не желаят да бъде пипан главният прокурор Иван Гешев. Според друг източник ДПС са прежалили Гешев в последните два дни, за да запазят лостовете си за влияние в парламента. Неофициално от ГЕРБ не изключват възможността да подкрепят по някакъв начин в пленарна зала кабинет на ИТН, примерно с кулоарна игра с извеждане на депутати за осигуряване на кворум. Това би им дало възможност после да говорят за “реставриране на кабинета Орешарски”, което би им дало силен предизборен коз, тъй като този кабинет без мнозинство ще има къс живот.

Ако не се спазариш предварително, ще се пазариш всеки ден

ИТН отказват да подписват споразумение с мотив, че очакват подкрепа за политики и няма и не искат да се пазарят. Като всички предишни партии. “Ако не се спазариш предварително, трябва да се пазариш всеки ден”, коментира пред OFFNews депутат от ГЕРБ в кулоарите. А ДПС са най-добри в това, добави негов колега от ДБ. Според него проблемът на ИТН е, че те са фиксирани “в изчегъртването на Бойко Борисов" и въвеждането на мажоритарни избори, които смятат, че ще им осигурят дълго оставане във властта, но реално не знаят къде отиват политически. “Ако не знаеш къде отиваш в българската политика, стигаш до ДПС”, заключи той.

Бойко Борисов вече заяви, че няма да вземе мандата, който се полага на ГЕРБ като втора парламентарна сила, ако ИТН не направят кабинет. Нищо не му пречи да направи обратното, но е почти невероятно да събере подкрепа, тъй като е най-удобният политически противник за всички.

Трети мандат - последните стават първи

Ако първите две политически сили не успеят да направят правителство на малцинството, президентът трябва да го даде на трета политическа сила, но не задължително на третата по големина. Корнелия Нинова вече си поиска мандата, но също е малко вероятно да събере подкрепа. Президентът може да даде мандат и на друга политическа сила по избор. Според източници на OFFNews се обсъжда сценарий, при който мандатът да бъде връчен на Мая Манолова и тя да предложи кабинет, съставен предимно от министри от сегашният служебен кабинет.

Ако не бъде съставен кабинет в рамките на това Народно събрание, се обявяват нови избори и парламентът се разпуска.

Служебно правителство до януари

Съществува хипотеза, при която е възможно България да бъде управлявана от служебно правителство до януари. В конституцията няма срокове, в които президентът трябва да връчи първия и втория мандат. Има срок от 7 дни, в които трябва да бъдат върнати, ако не бъдат изпълнени. За третия няма срок за връщане, но има такъв за връчване – до седмица след връщането на втория. Президентът Радев може да бави връчването на втория непределно време. Третата политическа сила пък може да започне нов кръг от бавни преговори за съставяне на правителство, а може да има и четвърти мандат.
Ако преговорите и процедурите се проточат до 22 октомври, то парламентът няма да бъде разпуснат, а служебното правителство ще продължи да работи. Причината – по конституция президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат, нито да назначи ново служебно правителство.

Въпреки че от ГЕРБ обичат да плашат с този вариант, той е малко вероятен, тъй като Радев по това време вече ще е е предизборна кампания за президентските избори и ще може да понесе негативи, че служебният кабинет, назначен от него, организира изборите.

От всичко изредено до тук може да се заключи, че дори и да има кабинет в рамките на този парламент, той няма да изкара дълго и пак ни чакат парламентарни избори. 

]]>
Какво се случва в парламента, след като до сряда ИТН, ДБ и ИБГНИ бяха уж в един лагер, а от четвъртък вече са в компроматна война? Ще има ли правителство с мандат на ИТН или въобще каквото и да е правителство в този мандат? Това са въпроси, на които все още нямат отговори и надали ще има скоро, въпреки че президентът днес ще връчи мандат на ИТН, което e началото на развръзката.

Има обаче много сюжетни линии, прозират и различни, не особено чисти интереси. Възможните сценарии за развръзка са няколко.

Президентът Румен Радев беше декларирал, че ще изчака с връчването на мандата на ИТН, докато няма гаранции за успех на преговорите, но днес обяви неговото връчване за следобяд. "Дадох време на партиите, но виждате, че конструктивният диалог се разпада. В тази ситуация, вместо диалог вие чувате атаки към служебните министри, които доскоро бяха увещавани да останат в редовния кабинет", каза Радев. Това говори и за влошаване на отношенията му със Слави Трифонов.

Фактическата обстановка

Разривът между т.нар. “партии на протеста” - ИТН, ДБ и ИБГНИ започна в сряда, след като съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов каза, че успешните министри от служебното правителство трябва да служат като ориентир при подбора на предложения за редовния кабинет и посочи имената на Кирил Петков, Асен Василев, проф. Николай Денков като подходящи и за следващия кабинет. Той получи подкрепа и от Мая Манолова. Ден по-късно от ИТН започнаха компроматна атака срещу двама от най-ярките министри от служебния кабинет - Кирил Петков и Асен Василев.

Видимата част от спора е, че ДБ и ИБГНИ настояха за подписване на програмно споразумение и да обсъдят проектосъстава на бъдещия кабинет преди да бъде вкаран за гласуване в пленарна зала. “Искаме подкрепа от ДБ и "Изправи се БГ! Ние идваме", внасяме правителство и депутатите решават подкрепят ли експертен кабинет на ИТН или не подкрепят”, обясни виждането на партията на Слави Трифонов депутатът Радостин Василев тази сутрин. Колегата му Ивайло Вълчев категорично заяви, че няма да има писмено поемане на ангажименти, а такъв документ няма да има никаква стойност.

Кабинет с мандат на ИТН - вероятности и подвероятности

За да бъде избран кабинет, са необходими 121 гласа. Групата на Слави Трифонов в парламента е от 65 депутати. Принципна подкрепа са заявили от Демократична България (34 народни представители) и ИБГНИ (13). Тези гласове не са достатъчни. ИТН провеждат разговори, а не преговори, с тези партии, както и с БСП, с чиито 36 народни представители се събират достатъчно гласове. Всички декларират пълна или частична съвместимост по политики. ДБ и ИБГНИ не могат да се съгласят обаче, че няма да дебатират състава на бъдещия кабинет, въпреки заявката им, че няма да предлагат министри. Намирането на съгласие между трите партии прилича на невъзможно, след като ИТН прекрачиха границата на добрия тон и взаимоотношения към партиите, от които очакват подкрепа, като удариха компроматно Асен Василев, а после и Кирил Петков. “Какво се случи в тези четири дни? Какви игри се играят? Политиката е мръсна игра, когато се играе от мръсни хора", каза възмутен вчера лидерът на ИТН в парламента Тошко Йорданов и добави, че ДБ си позволява да изброява имена на министри без дори да е спечелила изборите.

Василев и от ДБ заговориха за дългата ръка на ДПС, която стои зад този акт. "ДПС започнаха да поставят условия за подкрепа на следващия парламент", каза и Мая Манолова. Тя също настоя за споразумение и ясен ангажимент, че участие на ГЕРБ, ДПС и олигархичните им кръгове няма да има.

В кулоарите на парламента обаче се обсъжда, че тези действия на Слави Трифонов са чиста проява на неговото его, на човек, свикнал да раздава заповеди и неможещ да изневери на мъжкарския си екранен образ. “Защо, след като три пъти ме каниха за министър от Има такъв народ, сега се оказах проблемен?”, попита риторично Асен Василев вчера. Според наши източници последният разговор между Василев и Трифонов е завършил, образно казано, с тряскане на слушалката от страна на Трифонов. От ИТН казаха, че са предложили на Василев мястото на вицепремиер по еврофондовете и след неговото настояване, че иска да гони мръсните пари и би приел да е министър на финансите, са му предложили да му дадат и финансовото разузнаване.

Атаката срещу двамата изглежда добре координирана, тъй като излязоха компроматни материали в жълти медии, подкрепящи ГЕРБ.

Шах и пат

Така стигаме до патовата ситуация, в която без истински преговори за кабинета и без споразумение ИТН няма да получи подкрепа от ДБ и ИБГНИ, а в същото време хората на Слави Трифонов не желаят да отстъпят. Корнелия Нинова каза, че БСП ще даде подкрепата си, след като види проектосъстава на МС и след като получи мандат от Националния съвет на партията.

Остава потенциална вероятност за кабинет с мандат на ИТН с друга подкрепа. ИТН се срещнаха и с ДПС, което логично предизвика въпроси. От кратките изявления на участниците след срещата се разбра, че "Има такъв народ" и ДПС имат "съвпадения в идеите си", но движението няма да подкрепи "на всяка цена" кабинет, излъчен от формацията на Трифонов. Тоест налице е едно полуобещание, което ако се осъществи, ще си има и цена. Според участници в първия председателски съвет в парламента, ДПС не желаят да бъде пипан главният прокурор Иван Гешев. Според друг източник ДПС са прежалили Гешев в последните два дни, за да запазят лостовете си за влияние в парламента. Неофициално от ГЕРБ не изключват възможността да подкрепят по някакъв начин в пленарна зала кабинет на ИТН, примерно с кулоарна игра с извеждане на депутати за осигуряване на кворум. Това би им дало възможност после да говорят за “реставриране на кабинета Орешарски”, което би им дало силен предизборен коз, тъй като този кабинет без мнозинство ще има къс живот.

Ако не се спазариш предварително, ще се пазариш всеки ден

ИТН отказват да подписват споразумение с мотив, че очакват подкрепа за политики и няма и не искат да се пазарят. Като всички предишни партии. “Ако не се спазариш предварително, трябва да се пазариш всеки ден”, коментира пред OFFNews депутат от ГЕРБ в кулоарите. А ДПС са най-добри в това, добави негов колега от ДБ. Според него проблемът на ИТН е, че те са фиксирани “в изчегъртването на Бойко Борисов" и въвеждането на мажоритарни избори, които смятат, че ще им осигурят дълго оставане във властта, но реално не знаят къде отиват политически. “Ако не знаеш къде отиваш в българската политика, стигаш до ДПС”, заключи той.

Бойко Борисов вече заяви, че няма да вземе мандата, който се полага на ГЕРБ като втора парламентарна сила, ако ИТН не направят кабинет. Нищо не му пречи да направи обратното, но е почти невероятно да събере подкрепа, тъй като е най-удобният политически противник за всички.

Трети мандат - последните стават първи

Ако първите две политически сили не успеят да направят правителство на малцинството, президентът трябва да го даде на трета политическа сила, но не задължително на третата по големина. Корнелия Нинова вече си поиска мандата, но също е малко вероятно да събере подкрепа. Президентът може да даде мандат и на друга политическа сила по избор. Според източници на OFFNews се обсъжда сценарий, при който мандатът да бъде връчен на Мая Манолова и тя да предложи кабинет, съставен предимно от министри от сегашният служебен кабинет.

Ако не бъде съставен кабинет в рамките на това Народно събрание, се обявяват нови избори и парламентът се разпуска.

Служебно правителство до януари

Съществува хипотеза, при която е възможно България да бъде управлявана от служебно правителство до януари. В конституцията няма срокове, в които президентът трябва да връчи първия и втория мандат. Има срок от 7 дни, в които трябва да бъдат върнати, ако не бъдат изпълнени. За третия няма срок за връщане, но има такъв за връчване – до седмица след връщането на втория. Президентът Радев може да бави връчването на втория непределно време. Третата политическа сила пък може да започне нов кръг от бавни преговори за съставяне на правителство, а може да има и четвърти мандат.
Ако преговорите и процедурите се проточат до 22 октомври, то парламентът няма да бъде разпуснат, а служебното правителство ще продължи да работи. Причината – по конституция президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат, нито да назначи ново служебно правителство.

Въпреки че от ГЕРБ обичат да плашат с този вариант, той е малко вероятен, тъй като Радев по това време вече ще е е предизборна кампания за президентските избори и ще може да понесе негативи, че служебният кабинет, назначен от него, организира изборите.

От всичко изредено до тук може да се заключи, че дори и да има кабинет в рамките на този парламент, той няма да изкара дълго и пак ни чакат парламентарни избори. 

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi/kakvo-stava-shte-ima-li-kabinet-ili-novi-izbori-756495.html Fri, 30 Jul 2021 11:23:28 +0300
Сирия става проблем между Русия и Израел на фона на ескалация https://offnews.bg//analizi/siria-stava-problem-mezhdu-rusia-i-izrael-na-fona-na-eskalatcia-756234.html Изявленията на Русия през последните дни, че нейните системи за противовъздушна отбрана, са предотвратили израелска атака в Сирия, свариха неподготвена новата администрация в Израел. Още по-изненадващи са думите на Кремъл, че руснаците са обсъдили израелските военни операции с Вашингтон. Тази нова дипломатическа офанзива на Москва изглежда е насочена към промяна на статуквото в района на Сирия и е вероятно да има изостряне на отношенията с Израел. Защо се случва сега?

Някои от руските данни са неточни, включително за споменатата атака. Но самият факт, че Москва избра да направи подобни изявления, показва колко недоволни са руснаците от Израел, след дълъг период на тишина в двустранните отношения. На 22 юли Израел извърши три въздушни удара в централна и северна Сирия в района, относително близо до места, където Русия има военно присъствие. Арабската преса съобщи, че е убит един член на иранската Революционна гвардия и агент на ливанската групировка Хизбулла. Два дни по-късно, дойдоха първите коментари от Русия. На 24 юли руски генерал заяви, че неговите сили помагат на Сирия – т.е. на сирийското правителство – да предотврати израелски атака и че руските противовъздушни системи са свалили ракети, изстреляни от израелски самолети в района на град Хомс. В интервю за агенция ТАСС, адмирал Вадим Кулит, ръководител на Центъра за помирение на руската армия в Сирия, заяви, че два изтребителя Ф-16 на израелските ВВС са нанесли удар с четири ракети по съоръжения в провинция Хомс от въздушното пространство на Ливан. Според Кулит, и четирите ракети са били унищожени от сирийските съоръжения за противовъздушна отбрана с използването на руски системи „Бук“. Малко по-късно, арабското издание „Ашарк ал-Аусат“ заяви, че Москва е изразила загриженост пред Вашингтон, заради нарастващия брой израелски атаки и че САЩ също е „загрижен“.

Трудно е да се установи истината

Трудно е да се разбере в момента дали наистина е имало такъв руско-американски разговор и ако е имало, дали американската страна е притеснена от действията на Израел. Със сигурност руснаците имат предвид стотиците израелски въздушни удари на територията на Сирия, извършени през последните няколко години по позиции на иранските сили и членове на Хизбулла. Няколко дни преди операцията на 22 юли в Хомс, руската армия съобщи, че сирийските ПВО системи са свалили „седем от осем ракети“, изстреляни от израелски военни самолети по време на нападение в провинция Алепо. И при двете нападения, според руската информация, няма пострадали, а само леки материални щети. Данните от терен обаче показват друго – при ударите са унищожени складове с оръжия на иранската Революционна гвардия и Хизбулла, като има данни и за убити членове на техни структури.

В съответствие с политиката на неяснота, която Израел прие около повечето си атаки в Сирия, израелската армия не коментира директно достоверността на данните на Русия. Независимо от това, Израел изглежда не знае за какъвто и да е руско-американски диалог по този въпрос. Официалното руско изявление очевидно имаше за цел да подчертае две неща: на първо време, загрижеността на Москва относно нападения в близост до зони на интерес в Сирия и второ – да затвърди ангажимента на Кремъл да помогне на сирийския режим. Сегашната задаваща се криза в отношенията идва на фона на подновени руски атаки над бунтовническите селища в Северозападна Сирия и извършването на редовни удари на сирийската армия, докато световното внимание е отклонено към напредването на джихадистите в Субсахарска Африка и ситуацията в Афганистан.

Трябва да се припомни, тежката криза в отношенията между Русия и Израел през септември 2018, когато сирийската противовъздушна отбрана свали руски самолет с 15 войници на борда, докато отговаряше на израелска атака край Латакия, където руската армия разполага с база. Тогава Москва обвини Израел и критикува поведението му в Сирия дълго време, включително чрез медии и дипломатически натиск. В крайна сметка, отношенията между двете страни бяха оправени, но с големи усилия. Последните изказвания обаче показват, че недоволството на Русия продължава. Нужно е да се спомене в този контекст, че за Москва договорките с Израел относно Сирия включват клаузи за присъствието на Иран, с който Кремъл официално е съюзник в подкрепата за режима на Асад. Тъй като израелците се притесняват от достигане на границата откъм Сирия на ирански военни елементи и укрепването на позициите на Хизбулла, те изискват от руснаците да притиснат иранците да се оттеглят от граничните зони с Израел, включително оспорваните Голански възвишения. Доколко Русия успя в това, е спорен въпрос, но Путин договори израелските сили да не атакуват обекти на сирийския режим като компромис. Всички тези процеси вероятно са предизвикали разкол между руското и иранското командване, които традиционно гледат с недоверие един на друг. Тъй като руснаците търсят стабилност в Сирия, за да могат да изтеглят силите си по-скоро, те искат да притъпят евентуален сблъсък с Иран до минимум.

Израел не съдейства на руските усилия и ударите, които се увеличиха постепенно през последните две години, са видимото доказателство за това. Напрежението се пренесе и в Израел. Бенямин Нетаняху, който премина в опозиция след отстраняването му като премиер, се възползва от възможността. В изявление, неговата партия Ликуд обвини правителството на Нафтали Бенет, че се поддава на натиск откъм Русия за ограничаването на „свободата на действие на израелските отбранителни сили“ в сирийското въздушно пространство. В изявлението, Нетаняху посочва също, че по негово време Израел се е радвал на добри отношения с Владимир Путин и това е облагодетелствало операциите на израелската армия.

Израелците имат още проблеми

Израелците имат още проблеми, за които да мислят по границите си. Те все още не са сигурни кой стои зад изстрелването на ракети „Катюша“ откъм Ливан на 20 юли – съвсем скоро, след като израелците извършиха атаката си в сирийската провинция Алепо. Една ракета беше прихваната от израелската ракетна защита, а друга се разби в Средиземно море. Предполага се, че отговорност носят палестински организации в Южен Ливан. Но интересното е, че този път не е ясно дали Хизбулла са участвали изобщо. Това е нов момент, тъй като по принцип ливанската групировка стои зад подобни погранични обстрели, които представляват проблем за израелските сили и заради това северната граница на Израел е считана за едно от големите предизвикателства за израелската сигурност и отбрана. Доколкото има данни за момента, посоченият обстрел – четвърти пореден от май насам, когато ракети бяха изстреляни три пъти от Ливан по време на ескалацията в Ивицата Газа – не се е случил с одобрението на Хизбулла. Това може да е сигнал за това колко се е разраснал хаоса в Ливан, където на практика правителството не функционира на фона на влошаваща се икономическа и хуманитарна криза.

Традиционно Хизбулла разполага с фактически контрол върху определени райони в Южен и Източен Ливан и не позволява действието на други организации там, включително и на официалната ливанска армия. Самата армия на Ливан също пострада от кризата – според последните данни, военните нямат дори достатъчно бензин, за да извършват патрули по границите. Ако наистина обстрелите по Израел идват не от Хизбулла, а от други сили, то това би било не само израелски проблем. Има съмнения, че става дума за намеса на Иран без използването или координирането със структурите на Хизбулла, което е новост и би означавало ескалация на сенчестия конфликт между Израел и Техеран, който се пренесе и в открити води – за последните месеци бяха атакувани няколко израелски и ирански кораби и танкери в Индийския океан и Персийския залив, като двете държави взаимно се обвиняват за нападенията. Да не забравяме и напрежението около преговорите за ядрената сделка с Иран, която ще е проблем за Израел, целящ да предотврати иранците да се сдобият с ядрено оръжие. С тези усилия са свързани например последните саботажни действия в ядрената централа „Натанц“ в Иран и ударите по военни обекти и складове в Ирак и Сирия.

Ливан и Хизбулла

Все пак, в краткосрочен план армията на Израел не вижда ясни индикации, че ситуацията в Ливан ще доведе до ескалация срещу страната. В момента Хизбулла има различни приоритети, включително върху защитата на своите интереси и съобразяване с най-основните нужди на хората си в Ливан. Но страхът сред израелските лидери е, че тази нестабилност може да доведе до неочаквани събития, които биха могли да повлияят на положението по границата. Една още по-дълбока политическа криза или изпускане на контрола в Южен Ливан, биха имали сериозни последици. Има данни, че вътрешните вълнения в Ливан може да служат на интересите на Хизбулла, които надграждат арсенала си без никакъв надзор или ограничения.

Ситуацията в Ливан е допълнително притеснение за Израел и влошаване на отношенията с Русия е проблем. За израелската армия е немислимо да спре натиска си върху иранските военни в Сирия, които търсят възможност да се установят трайно по граничните райони и оттам да осъществяват атаки. Едни лоши отношения с Москва могат да бъдат проблем и при нова ескалация в Газа или в Западния бряг, където Нафтали Бенет ще има нужда от всяка подкрепа. Палестинските фракции получиха видимост и международна подкрепа в началото на лятото, когато реагираха на агресията на израелските сили за сигурност в Източен Йерусалим, нахъсвани от действия на тогавашния като премиер Бенямин Нетаняху. Руската подкрепа е важна и в регионален план, и особено на фона на влошени връзки между Израел и новата администрация във Вашингтон. Междувременно, много вероятно е ескалацията между Израел и Иран да продължи с взаимни нападения, кибератаки и саботажни действия, което увеличава необходимостта от дипломатически стъпки между регионалните сили и то възможно по-скоро.

]]>
Изявленията на Русия през последните дни, че нейните системи за противовъздушна отбрана, са предотвратили израелска атака в Сирия, свариха неподготвена новата администрация в Израел. Още по-изненадващи са думите на Кремъл, че руснаците са обсъдили израелските военни операции с Вашингтон. Тази нова дипломатическа офанзива на Москва изглежда е насочена към промяна на статуквото в района на Сирия и е вероятно да има изостряне на отношенията с Израел. Защо се случва сега?

Някои от руските данни са неточни, включително за споменатата атака. Но самият факт, че Москва избра да направи подобни изявления, показва колко недоволни са руснаците от Израел, след дълъг период на тишина в двустранните отношения. На 22 юли Израел извърши три въздушни удара в централна и северна Сирия в района, относително близо до места, където Русия има военно присъствие. Арабската преса съобщи, че е убит един член на иранската Революционна гвардия и агент на ливанската групировка Хизбулла. Два дни по-късно, дойдоха първите коментари от Русия. На 24 юли руски генерал заяви, че неговите сили помагат на Сирия – т.е. на сирийското правителство – да предотврати израелски атака и че руските противовъздушни системи са свалили ракети, изстреляни от израелски самолети в района на град Хомс. В интервю за агенция ТАСС, адмирал Вадим Кулит, ръководител на Центъра за помирение на руската армия в Сирия, заяви, че два изтребителя Ф-16 на израелските ВВС са нанесли удар с четири ракети по съоръжения в провинция Хомс от въздушното пространство на Ливан. Според Кулит, и четирите ракети са били унищожени от сирийските съоръжения за противовъздушна отбрана с използването на руски системи „Бук“. Малко по-късно, арабското издание „Ашарк ал-Аусат“ заяви, че Москва е изразила загриженост пред Вашингтон, заради нарастващия брой израелски атаки и че САЩ също е „загрижен“.

Трудно е да се установи истината

Трудно е да се разбере в момента дали наистина е имало такъв руско-американски разговор и ако е имало, дали американската страна е притеснена от действията на Израел. Със сигурност руснаците имат предвид стотиците израелски въздушни удари на територията на Сирия, извършени през последните няколко години по позиции на иранските сили и членове на Хизбулла. Няколко дни преди операцията на 22 юли в Хомс, руската армия съобщи, че сирийските ПВО системи са свалили „седем от осем ракети“, изстреляни от израелски военни самолети по време на нападение в провинция Алепо. И при двете нападения, според руската информация, няма пострадали, а само леки материални щети. Данните от терен обаче показват друго – при ударите са унищожени складове с оръжия на иранската Революционна гвардия и Хизбулла, като има данни и за убити членове на техни структури.

В съответствие с политиката на неяснота, която Израел прие около повечето си атаки в Сирия, израелската армия не коментира директно достоверността на данните на Русия. Независимо от това, Израел изглежда не знае за какъвто и да е руско-американски диалог по този въпрос. Официалното руско изявление очевидно имаше за цел да подчертае две неща: на първо време, загрижеността на Москва относно нападения в близост до зони на интерес в Сирия и второ – да затвърди ангажимента на Кремъл да помогне на сирийския режим. Сегашната задаваща се криза в отношенията идва на фона на подновени руски атаки над бунтовническите селища в Северозападна Сирия и извършването на редовни удари на сирийската армия, докато световното внимание е отклонено към напредването на джихадистите в Субсахарска Африка и ситуацията в Афганистан.

Трябва да се припомни, тежката криза в отношенията между Русия и Израел през септември 2018, когато сирийската противовъздушна отбрана свали руски самолет с 15 войници на борда, докато отговаряше на израелска атака край Латакия, където руската армия разполага с база. Тогава Москва обвини Израел и критикува поведението му в Сирия дълго време, включително чрез медии и дипломатически натиск. В крайна сметка, отношенията между двете страни бяха оправени, но с големи усилия. Последните изказвания обаче показват, че недоволството на Русия продължава. Нужно е да се спомене в този контекст, че за Москва договорките с Израел относно Сирия включват клаузи за присъствието на Иран, с който Кремъл официално е съюзник в подкрепата за режима на Асад. Тъй като израелците се притесняват от достигане на границата откъм Сирия на ирански военни елементи и укрепването на позициите на Хизбулла, те изискват от руснаците да притиснат иранците да се оттеглят от граничните зони с Израел, включително оспорваните Голански възвишения. Доколко Русия успя в това, е спорен въпрос, но Путин договори израелските сили да не атакуват обекти на сирийския режим като компромис. Всички тези процеси вероятно са предизвикали разкол между руското и иранското командване, които традиционно гледат с недоверие един на друг. Тъй като руснаците търсят стабилност в Сирия, за да могат да изтеглят силите си по-скоро, те искат да притъпят евентуален сблъсък с Иран до минимум.

Израел не съдейства на руските усилия и ударите, които се увеличиха постепенно през последните две години, са видимото доказателство за това. Напрежението се пренесе и в Израел. Бенямин Нетаняху, който премина в опозиция след отстраняването му като премиер, се възползва от възможността. В изявление, неговата партия Ликуд обвини правителството на Нафтали Бенет, че се поддава на натиск откъм Русия за ограничаването на „свободата на действие на израелските отбранителни сили“ в сирийското въздушно пространство. В изявлението, Нетаняху посочва също, че по негово време Израел се е радвал на добри отношения с Владимир Путин и това е облагодетелствало операциите на израелската армия.

Израелците имат още проблеми

Израелците имат още проблеми, за които да мислят по границите си. Те все още не са сигурни кой стои зад изстрелването на ракети „Катюша“ откъм Ливан на 20 юли – съвсем скоро, след като израелците извършиха атаката си в сирийската провинция Алепо. Една ракета беше прихваната от израелската ракетна защита, а друга се разби в Средиземно море. Предполага се, че отговорност носят палестински организации в Южен Ливан. Но интересното е, че този път не е ясно дали Хизбулла са участвали изобщо. Това е нов момент, тъй като по принцип ливанската групировка стои зад подобни погранични обстрели, които представляват проблем за израелските сили и заради това северната граница на Израел е считана за едно от големите предизвикателства за израелската сигурност и отбрана. Доколкото има данни за момента, посоченият обстрел – четвърти пореден от май насам, когато ракети бяха изстреляни три пъти от Ливан по време на ескалацията в Ивицата Газа – не се е случил с одобрението на Хизбулла. Това може да е сигнал за това колко се е разраснал хаоса в Ливан, където на практика правителството не функционира на фона на влошаваща се икономическа и хуманитарна криза.

Традиционно Хизбулла разполага с фактически контрол върху определени райони в Южен и Източен Ливан и не позволява действието на други организации там, включително и на официалната ливанска армия. Самата армия на Ливан също пострада от кризата – според последните данни, военните нямат дори достатъчно бензин, за да извършват патрули по границите. Ако наистина обстрелите по Израел идват не от Хизбулла, а от други сили, то това би било не само израелски проблем. Има съмнения, че става дума за намеса на Иран без използването или координирането със структурите на Хизбулла, което е новост и би означавало ескалация на сенчестия конфликт между Израел и Техеран, който се пренесе и в открити води – за последните месеци бяха атакувани няколко израелски и ирански кораби и танкери в Индийския океан и Персийския залив, като двете държави взаимно се обвиняват за нападенията. Да не забравяме и напрежението около преговорите за ядрената сделка с Иран, която ще е проблем за Израел, целящ да предотврати иранците да се сдобият с ядрено оръжие. С тези усилия са свързани например последните саботажни действия в ядрената централа „Натанц“ в Иран и ударите по военни обекти и складове в Ирак и Сирия.

Ливан и Хизбулла

Все пак, в краткосрочен план армията на Израел не вижда ясни индикации, че ситуацията в Ливан ще доведе до ескалация срещу страната. В момента Хизбулла има различни приоритети, включително върху защитата на своите интереси и съобразяване с най-основните нужди на хората си в Ливан. Но страхът сред израелските лидери е, че тази нестабилност може да доведе до неочаквани събития, които биха могли да повлияят на положението по границата. Една още по-дълбока политическа криза или изпускане на контрола в Южен Ливан, биха имали сериозни последици. Има данни, че вътрешните вълнения в Ливан може да служат на интересите на Хизбулла, които надграждат арсенала си без никакъв надзор или ограничения.

Ситуацията в Ливан е допълнително притеснение за Израел и влошаване на отношенията с Русия е проблем. За израелската армия е немислимо да спре натиска си върху иранските военни в Сирия, които търсят възможност да се установят трайно по граничните райони и оттам да осъществяват атаки. Едни лоши отношения с Москва могат да бъдат проблем и при нова ескалация в Газа или в Западния бряг, където Нафтали Бенет ще има нужда от всяка подкрепа. Палестинските фракции получиха видимост и международна подкрепа в началото на лятото, когато реагираха на агресията на израелските сили за сигурност в Източен Йерусалим, нахъсвани от действия на тогавашния като премиер Бенямин Нетаняху. Руската подкрепа е важна и в регионален план, и особено на фона на влошени връзки между Израел и новата администрация във Вашингтон. Междувременно, много вероятно е ескалацията между Израел и Иран да продължи с взаимни нападения, кибератаки и саботажни действия, което увеличава необходимостта от дипломатически стъпки между регионалните сили и то възможно по-скоро.

]]>
offnews@offnews.bg (Руслан Трад) https://offnews.bg//analizi/siria-stava-problem-mezhdu-rusia-i-izrael-na-fona-na-eskalatcia-756234.html Mon, 26 Jul 2021 16:27:09 +0300
Галъп: ГЕРБ загуби 200 000 гласа от 4 април, ИТН добави 100 000 https://offnews.bg//analizi/galap-gerb-zagubi-200-000-glasa-ot-4-april-itn-dobavi-100-000-755436.html ГЕРБ загуби около 200 хиляди гласа спрямо 4 април. Къде отидоха те?

Около 150 хил. от избирателите, участвали във вота на 4 април, сега очевидно не са гласували. От останалите 84% са повторили вота си за ГЕРБ, 5% са гласували за ИТН (над 30 хиляди души), а 3% - за ДБ (близо 20 хил.). Останалите са са разпределени към различни партии.

Това коментират от „Галъп интернешънъл болкан”, които публикуват профили и динамика на вота, за да дадат още по-дълбок поглед върху отминалите избори. 

Откъде дойдоха гласовете на „Има такъв народ“

Слави Трифонов добави около 100 хиляди гласа към сметката си от 4 април. 70% от гласовете на ИТН сега идват от хора, които преповтарят вота си от 4 април, общо 10% идват от негласували или гласували „Не подкрепям никого“ на 4 април (или над 60 хиляди), 6% от гласувалите за ИТН днес, през април са гласували за ГЕРБ-СДС, а 5% - за БСП.

Къде отидоха гласовете на БСП 

На тези избори Българската социалистическа партия загуби над 100 хиляди гласа в сравнение с вота през април. Една част не са отишли да гласуват на 11 юли. От тези, които са гласували на изборите сега и твърдят, че са гласували за БСП през април, през юли 84% са преповторили вота. 6% или около 30 хиляди от гласувалите за БСП преди 2 месеца този път са решили да подадат гласа си за „Има такъв народ“. Останалите гласове на избралите БСП на миналите избори са разпръснати към различни формации, като ако въобще има някакви натрупвания те са най-вече към „Изправи се! Мутри, вън!“ и Ляв съюз за чиста и свята република.

Откъде дойдоха гласовете на „Демократична България“

Гласовете на 11 юли дойдоха главно от хора, които и на 4 април са гласували отново за ДБ (67% от днешния вот за ДБ). Във вота за ДБ има също сериозен прилив на негласували на 4 април – 8% или над 25 хиляди гласа. 6% от гласоподавателите на ДБ днес през април са гласували за ГЕРБ-СДС (близо 20 хиляди души), 5% - за ИТН. Останалите гласове идват от други партии без значителни натрупвания за някоя от тях. 

Каква беше динамиката на вота през деня

В хода на деня – както може да се очаква – натежаха гласовете за формацията на Слави Трифонов. Така се „стопи“ първоначално отчитаната преднина за ГЕРБ. Твърдите електорати „олекнаха“ бързо, което направи съществени размествания. „Има такъв народ“ измести БСП, а ДПС отстъпи четвъртото място на „Демократична България“. Ясно се отличава и динамиката в затваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ИТН, а в крайна сметка водачеството остава по-скоро символно заради изравнените позиции.

На какво вероятно се дължи ниската активност 

Прегледът на демографията на вота показва, че този път по-ниско като относителен дял, е участието на групи със застрашен социален статус като млади, незаети и т.н. Това би могло да е индиректен показател и за по-ниски зависими вотове. Вероятно роля играе и сезонът, предизвестената управленска конфигурация или съпротивата срещу повторение на вота. 

]]>
ГЕРБ загуби около 200 хиляди гласа спрямо 4 април. Къде отидоха те?

Около 150 хил. от избирателите, участвали във вота на 4 април, сега очевидно не са гласували. От останалите 84% са повторили вота си за ГЕРБ, 5% са гласували за ИТН (над 30 хиляди души), а 3% - за ДБ (близо 20 хил.). Останалите са са разпределени към различни партии.

Това коментират от „Галъп интернешънъл болкан”, които публикуват профили и динамика на вота, за да дадат още по-дълбок поглед върху отминалите избори. 

Откъде дойдоха гласовете на „Има такъв народ“

Слави Трифонов добави около 100 хиляди гласа към сметката си от 4 април. 70% от гласовете на ИТН сега идват от хора, които преповтарят вота си от 4 април, общо 10% идват от негласували или гласували „Не подкрепям никого“ на 4 април (или над 60 хиляди), 6% от гласувалите за ИТН днес, през април са гласували за ГЕРБ-СДС, а 5% - за БСП.

Къде отидоха гласовете на БСП 

На тези избори Българската социалистическа партия загуби над 100 хиляди гласа в сравнение с вота през април. Една част не са отишли да гласуват на 11 юли. От тези, които са гласували на изборите сега и твърдят, че са гласували за БСП през април, през юли 84% са преповторили вота. 6% или около 30 хиляди от гласувалите за БСП преди 2 месеца този път са решили да подадат гласа си за „Има такъв народ“. Останалите гласове на избралите БСП на миналите избори са разпръснати към различни формации, като ако въобще има някакви натрупвания те са най-вече към „Изправи се! Мутри, вън!“ и Ляв съюз за чиста и свята република.

Откъде дойдоха гласовете на „Демократична България“

Гласовете на 11 юли дойдоха главно от хора, които и на 4 април са гласували отново за ДБ (67% от днешния вот за ДБ). Във вота за ДБ има също сериозен прилив на негласували на 4 април – 8% или над 25 хиляди гласа. 6% от гласоподавателите на ДБ днес през април са гласували за ГЕРБ-СДС (близо 20 хиляди души), 5% - за ИТН. Останалите гласове идват от други партии без значителни натрупвания за някоя от тях. 

Каква беше динамиката на вота през деня

В хода на деня – както може да се очаква – натежаха гласовете за формацията на Слави Трифонов. Така се „стопи“ първоначално отчитаната преднина за ГЕРБ. Твърдите електорати „олекнаха“ бързо, което направи съществени размествания. „Има такъв народ“ измести БСП, а ДПС отстъпи четвъртото място на „Демократична България“. Ясно се отличава и динамиката в затваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ИТН, а в крайна сметка водачеството остава по-скоро символно заради изравнените позиции.

На какво вероятно се дължи ниската активност 

Прегледът на демографията на вота показва, че този път по-ниско като относителен дял, е участието на групи със застрашен социален статус като млади, незаети и т.н. Това би могло да е индиректен показател и за по-ниски зависими вотове. Вероятно роля играе и сезонът, предизвестената управленска конфигурация или съпротивата срещу повторение на вота. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/galap-gerb-zagubi-200-000-glasa-ot-4-april-itn-dobavi-100-000-755436.html Mon, 12 Jul 2021 13:54:12 +0300
Афганистан е пред колапс, който ще се усети и от Европа https://offnews.bg//analizi/afganistan-e-pred-kolaps-kojto-shte-se-useti-i-ot-evropa-755194.html Когато американският президент Джо Байдън обяви по-рано тази година, че смята да изтегли всички американски сили от Афганистан до септември, международните наблюдатели предупредиха, че това ще е прибързано действие със сериозни последици. Последните събития не могат да бъдат по-добро доказателство – Афганистан е пред колапс, който, според различни европейски разузнавателни служби, ще бъде усетен до Европа още до края на 2021.

Талибаните напредват уверено в няколко райони на Афганистан. Само през уикенда на 3-4 юли техните сили атакуваха редица области в северната част на страната. При отчаяно отстъпление над 1000 афганистански войници и членове на проправителствени милиции преминаха през границата на провинция Бадакшан към Таджикистан. Това е третата подобна вълна за няколко дни и петата за две седмици, при която членове на правителствените сили, които заедно с оръжията си преминават гранични пунктове с Таджикистан и Узбекистан, предизвиквайки нестабилност в района. Преди две десетилетия този район е крепост на антиталибанския алианс.

Северните гранични области на Афганистан създават тревоги за разливане на конфликта към Централна Азия, докато американските сили се изтеглят постепенно, включително от емблематичната база „Баграм“, откъдето те провеждаха основните си операции. На фона на това, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон разпореди мобилизиране на около 20 000 резервисти до границата, а световните медии съобщават, че държавата се готви да строи бежански лагери в случай на наплив от бягащи цивилни. Таджикистан е най-бедната страна в Централна Азия и всеки трус би бил със сериозни последици. За момента таджикските власти са оставили отворени граничните пунктове, които сега се държат от талибаните от страна на Афганистан, включително главния мост при Шир Хан Бандар, построен от Инженерния корпус на американската армия през 2007 година. Според американските медии, талибаните вече събират митнически такси на основния търговски портал между Таджикистан и Афганистан.

Талибаните контролират една трета от територията

Откакто САЩ и съюзниците им в НАТО – в това число България, която има важна роля в охраната на стратегически обекти – обявиха своето военно изтегляне от Афганистан, силите на талибаните се разраснаха и контролът им се увеличи драстично в провинциалните райони. Смята се, че към началото на юли талибаните контролират една трета от 421 области и областни центрове в страната и обсаждат още толкова. Според изявление на провинциалния съвет на Бадакшан талибаните контролират 27 от 28 района на провинция и главния град Файзабад е обграден. Подобна е ситуацията и в други райони, включително около столицата Кабул – провинцията вече е заобиколена от три страни от райони под контрола на талибаните.

Очаква се контраофанзива на правителствените сили в Бадакшан, но не е ясно колко ще продължи тя и какъв ще е резултатът. Същата ситуация е в района на емблематичния от войната през 1980-те години град Мазар-и-Шариф, който също е обграден. Както стана ясно, американските сили междувременно освободиха огромната авиобаза „Баграм“, разположена в близост до Кабул. В продължение на две десетилетия тя служи като център за военните операции на Вашингтон, както преди това служи на целите на СССР от 1950-те до началото на съветската инвазия през 1979. Десетки хиляди американски войници са преминали през „Баграм“ от старта на операция „Трайна свобода“ през 2001 г. Това е и мястото, където ЦРУ са обвинени, че са провеждали мъчения на затворници според доклади на американското правителство и правозащитни групи.

Американските сили обявиха изтегляне от базата в началото на юли. Няколко дни по-късно, по данни на афганистанската армия, „Баграм“ е опустяла, като последните звена са напуснали посред нощ без да съобщят на местните власти. Според доклад на АП, за кратко е имало дори грабежи в казармата от нахлули крадци, търсещи плячка сред огромното количество предмети, оставени от американците, включително превозни средства и дори бронирана техника.

Ще има нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи

Хаосът не само в бързината на САЩ да напуснат, но и заради настъплението на талибаните, притеснява международните наблюдатели и регионалните сили. Хуманитарните организации предупреждават за потенциала от нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи. Българските власти също очакват подобна вълна от есента. Едно от основните опасения е за жените и правата на различни общности, където талибаните имат власт. Малцинствата и по-специално шиитската общност на хазара, се готвят за ожесточена реакция от страна на талибаните. До такава степен се задълбочава страхът от ново фундаменталистко управление, подобно на това, което НАТО свали през 2001, че в първите дни на юли хиляди жени преминаха по улиците на различни градове, носейки оръжия и скандирайки антиталибански лозунги. Една от най-големите демонстрации беше в централната провинция Гор, където на 3 и 4 юли се появиха стотици жени с оръжия.

Един от основните въпроси, който тревожи регионалните сили, а също и ЕС, е дали талибаните целят завладяването на Кабул. Тази перспектива е още далечна, предвид степента на подсигуряване защитата на града. Но местните сили и американските части разчитат на застоял политически процес между правителството и талибаните, който да се поднови през следващите месеци. Въпреки че бойците напредват в Северен и Централен Афганистан, говорителят на талибаните (който има официален Туитър акаунт) посочи, че движението е готово да се включи отново в преговори. Какви отстъпки са готови да направят е все още под въпрос, като служители в Кабул чакат да видят писмено предложение от талибаните за тяхната визия за мир и постоянно спиране на огъня. На терен нещата изглеждат доста различни, като ситуацията със сигурността се влошава драстично, включително в Кабул. През последните месеци бяха извършени редица терористични атаки и нападения върху видни личности. На фона на нестабилността има раздвижване и от местния клон на „Ислямска държава“, които имат фактически контрол в част от Джелалабад, източно от Кабул.

В самото начало на юли руският външен министър Сергей Лавров изрази загрижеността си от промяната на ситуацията на фронтовите линии в Северен Афганистан. Кремъл се притеснява, че преливането на конфликта към Таджикистан и съседните държави в Централна Азия, ще засегне сигурността на Русия, която поддържа едни от най-големите си бази извън своя територия в Таджикистан и района. Лавров обвини отчасти правителството в Кабул и „прибързаното изтегляне на НАТО“. Междувременно Байдън е нетърпелив да обърне страницата и да прекрати най-дългата война на САЩ. По време на брифинг пред 4-ти юли, националният ден на САЩ, той въздъхна на отправен въпрос относно американското изтегляне. „Искам да говоря за весели неща, човече“, отговори американският лидер. Думите му предизвикаха критики, включително в Афганистан, където Шахарзад Акбар, ръководителката на Независимата комисия по правата на човека в Афганистан, заяви: „Като афганистанка нямам тази възможност „да говоря за весели неща“.

Напрежението в Афганистан винаги има последствия

Историята досега показва, че напрежението, което се създава от военните действия в Афганистан, винаги има последици далеч извън страната. Иран за малко да се включи в конфликта през 1980-те, когато Мазар-и-Шариф е атакуван и шиитското население там е подложено на гонения. Русия, Китай и Пакистан имат директни интереси в Афганистан и се очаква да опитат да запълнят празнината, оставена от изтеглянето на НАТО. Нито една държава в региона не иска да види реално завземане на Кабул от талибаните. На този фон се издига името на Турция. Анкара, която се активизира видимо в Централна Азия за сметка на Москва, предложи да поеме охраната на Кабул слез приключване на натовската мисия. Американски и турски официални лица вече проведоха редица разговори по тази тема. Турското правителство е заинтересовано от тази възможност не само заради имиджа, но и защото потенциална бежанска вълна ще засегне Турция директно. През последните две години постепенно се увеличава потокът от бягащи от Афганистан и в Източна Турция бяха създадени допълнителни лагери за настаняване. Част от този поток достига и до европейските граници, и може да се очаква засилване на миграционния натиск през следващите месеци.

]]>
Когато американският президент Джо Байдън обяви по-рано тази година, че смята да изтегли всички американски сили от Афганистан до септември, международните наблюдатели предупредиха, че това ще е прибързано действие със сериозни последици. Последните събития не могат да бъдат по-добро доказателство – Афганистан е пред колапс, който, според различни европейски разузнавателни служби, ще бъде усетен до Европа още до края на 2021.

Талибаните напредват уверено в няколко райони на Афганистан. Само през уикенда на 3-4 юли техните сили атакуваха редица области в северната част на страната. При отчаяно отстъпление над 1000 афганистански войници и членове на проправителствени милиции преминаха през границата на провинция Бадакшан към Таджикистан. Това е третата подобна вълна за няколко дни и петата за две седмици, при която членове на правителствените сили, които заедно с оръжията си преминават гранични пунктове с Таджикистан и Узбекистан, предизвиквайки нестабилност в района. Преди две десетилетия този район е крепост на антиталибанския алианс.

Северните гранични области на Афганистан създават тревоги за разливане на конфликта към Централна Азия, докато американските сили се изтеглят постепенно, включително от емблематичната база „Баграм“, откъдето те провеждаха основните си операции. На фона на това, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон разпореди мобилизиране на около 20 000 резервисти до границата, а световните медии съобщават, че държавата се готви да строи бежански лагери в случай на наплив от бягащи цивилни. Таджикистан е най-бедната страна в Централна Азия и всеки трус би бил със сериозни последици. За момента таджикските власти са оставили отворени граничните пунктове, които сега се държат от талибаните от страна на Афганистан, включително главния мост при Шир Хан Бандар, построен от Инженерния корпус на американската армия през 2007 година. Според американските медии, талибаните вече събират митнически такси на основния търговски портал между Таджикистан и Афганистан.

Талибаните контролират една трета от територията

Откакто САЩ и съюзниците им в НАТО – в това число България, която има важна роля в охраната на стратегически обекти – обявиха своето военно изтегляне от Афганистан, силите на талибаните се разраснаха и контролът им се увеличи драстично в провинциалните райони. Смята се, че към началото на юли талибаните контролират една трета от 421 области и областни центрове в страната и обсаждат още толкова. Според изявление на провинциалния съвет на Бадакшан талибаните контролират 27 от 28 района на провинция и главния град Файзабад е обграден. Подобна е ситуацията и в други райони, включително около столицата Кабул – провинцията вече е заобиколена от три страни от райони под контрола на талибаните.

Очаква се контраофанзива на правителствените сили в Бадакшан, но не е ясно колко ще продължи тя и какъв ще е резултатът. Същата ситуация е в района на емблематичния от войната през 1980-те години град Мазар-и-Шариф, който също е обграден. Както стана ясно, американските сили междувременно освободиха огромната авиобаза „Баграм“, разположена в близост до Кабул. В продължение на две десетилетия тя служи като център за военните операции на Вашингтон, както преди това служи на целите на СССР от 1950-те до началото на съветската инвазия през 1979. Десетки хиляди американски войници са преминали през „Баграм“ от старта на операция „Трайна свобода“ през 2001 г. Това е и мястото, където ЦРУ са обвинени, че са провеждали мъчения на затворници според доклади на американското правителство и правозащитни групи.

Американските сили обявиха изтегляне от базата в началото на юли. Няколко дни по-късно, по данни на афганистанската армия, „Баграм“ е опустяла, като последните звена са напуснали посред нощ без да съобщят на местните власти. Според доклад на АП, за кратко е имало дори грабежи в казармата от нахлули крадци, търсещи плячка сред огромното количество предмети, оставени от американците, включително превозни средства и дори бронирана техника.

Ще има нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи

Хаосът не само в бързината на САЩ да напуснат, но и заради настъплението на талибаните, притеснява международните наблюдатели и регионалните сили. Хуманитарните организации предупреждават за потенциала от нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи. Българските власти също очакват подобна вълна от есента. Едно от основните опасения е за жените и правата на различни общности, където талибаните имат власт. Малцинствата и по-специално шиитската общност на хазара, се готвят за ожесточена реакция от страна на талибаните. До такава степен се задълбочава страхът от ново фундаменталистко управление, подобно на това, което НАТО свали през 2001, че в първите дни на юли хиляди жени преминаха по улиците на различни градове, носейки оръжия и скандирайки антиталибански лозунги. Една от най-големите демонстрации беше в централната провинция Гор, където на 3 и 4 юли се появиха стотици жени с оръжия.

Един от основните въпроси, който тревожи регионалните сили, а също и ЕС, е дали талибаните целят завладяването на Кабул. Тази перспектива е още далечна, предвид степента на подсигуряване защитата на града. Но местните сили и американските части разчитат на застоял политически процес между правителството и талибаните, който да се поднови през следващите месеци. Въпреки че бойците напредват в Северен и Централен Афганистан, говорителят на талибаните (който има официален Туитър акаунт) посочи, че движението е готово да се включи отново в преговори. Какви отстъпки са готови да направят е все още под въпрос, като служители в Кабул чакат да видят писмено предложение от талибаните за тяхната визия за мир и постоянно спиране на огъня. На терен нещата изглеждат доста различни, като ситуацията със сигурността се влошава драстично, включително в Кабул. През последните месеци бяха извършени редица терористични атаки и нападения върху видни личности. На фона на нестабилността има раздвижване и от местния клон на „Ислямска държава“, които имат фактически контрол в част от Джелалабад, източно от Кабул.

В самото начало на юли руският външен министър Сергей Лавров изрази загрижеността си от промяната на ситуацията на фронтовите линии в Северен Афганистан. Кремъл се притеснява, че преливането на конфликта към Таджикистан и съседните държави в Централна Азия, ще засегне сигурността на Русия, която поддържа едни от най-големите си бази извън своя територия в Таджикистан и района. Лавров обвини отчасти правителството в Кабул и „прибързаното изтегляне на НАТО“. Междувременно Байдън е нетърпелив да обърне страницата и да прекрати най-дългата война на САЩ. По време на брифинг пред 4-ти юли, националният ден на САЩ, той въздъхна на отправен въпрос относно американското изтегляне. „Искам да говоря за весели неща, човече“, отговори американският лидер. Думите му предизвикаха критики, включително в Афганистан, където Шахарзад Акбар, ръководителката на Независимата комисия по правата на човека в Афганистан, заяви: „Като афганистанка нямам тази възможност „да говоря за весели неща“.

Напрежението в Афганистан винаги има последствия

Историята досега показва, че напрежението, което се създава от военните действия в Афганистан, винаги има последици далеч извън страната. Иран за малко да се включи в конфликта през 1980-те, когато Мазар-и-Шариф е атакуван и шиитското население там е подложено на гонения. Русия, Китай и Пакистан имат директни интереси в Афганистан и се очаква да опитат да запълнят празнината, оставена от изтеглянето на НАТО. Нито една държава в региона не иска да види реално завземане на Кабул от талибаните. На този фон се издига името на Турция. Анкара, която се активизира видимо в Централна Азия за сметка на Москва, предложи да поеме охраната на Кабул слез приключване на натовската мисия. Американски и турски официални лица вече проведоха редица разговори по тази тема. Турското правителство е заинтересовано от тази възможност не само заради имиджа, но и защото потенциална бежанска вълна ще засегне Турция директно. През последните две години постепенно се увеличава потокът от бягащи от Афганистан и в Източна Турция бяха създадени допълнителни лагери за настаняване. Част от този поток достига и до европейските граници, и може да се очаква засилване на миграционния натиск през следващите месеци.

]]>
offnews@offnews.bg (Руслан Трад) https://offnews.bg//analizi/afganistan-e-pred-kolaps-kojto-shte-se-useti-i-ot-evropa-755194.html Fri, 9 Jul 2021 11:58:35 +0300
Тренд: Активността ще определи победителя на вота, гласовете от чужбина решават четвъртото място https://offnews.bg//analizi/trend-aktivnostta-shte-opredeli-pobeditelia-na-vota-glasovete-ot-chu-755177.html Регистрираната в последните два месеца тенденция на ерозия в обществената подкрепа към ГЕРБ и лек ръст спрямо „Има такъв народ" се задържа в хода на предизборната кампания. Вследствие на този тренд, партията на Трифонов (21,3%) повежда с минимална преднина пред ГЕРБ (20,5%).

Това показват данните от проучване на "Тренд", проведено между 3 и 7 юли.*

Победата до голяма степен ще бъде решена от избирателната активност. При по-ниска активност ГЕРБ ще има по-голяма относителна тежест заради твърдия и мобилизиран електорат. При по-висока „Има такъв народ" може да увеличи разликата си заради по-голямата електорална периферия, с която разполага.

БСП стои на твърда трета позиция с 15,9% от гласуващите. Това е сериозна дистанция, както от втория, така и от четвъртия. 

В хода на предизборната кампания "Демократична България" (12,4%) регистрира ръст в подкрепата си, отделяйки се на малко над 1% от конкурента за четвъртото място в лицето на ДПС (11,3%). Тъй като и двете формации разполагат с електорален резерв в чужбина, който няма как да бъде отчетен в проучването, гласовете извън България могат да се окажат решаващи за четвъртото място.

Коалицията „Изправи се! Мутри вън" с голяма степен на вероятност ще има парламентарно представителство в следващото Народно събрание. 5,1% от заявяващите, че ще гласуват, декларират, че ще ги подкрепят. Около 4-процентната бариера стоят и "Български патриоти (ВМРО, Воля и НФСБ)". Влизането им в парламента ще зависи от мобилизацията в последните дни на предизборната кампания.

Под парламентарната бариера, но с лек ръст в рамките на кампанията, е партията на Костадин Костадинов „Възраждане" (3,1%). Формацията около Васил Божков „Българско лято" регистрира подкрепа от 1,6% от всички заявили, че ще упражнят правото си на глас на 11 юли. Коалицията около Жан Виденов събира 0,8% подкрепа.

51% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас. Очакваната избирателна активност в страната е малко над 3 милиона души. 

-------------------------------------

* Проучването на „Тренд" е по поръчка на Nova Broadcasting Group. Реализирано е в периода между 3 и 7 юли 2021 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1002 пълнолетни.

]]>
Регистрираната в последните два месеца тенденция на ерозия в обществената подкрепа към ГЕРБ и лек ръст спрямо „Има такъв народ" се задържа в хода на предизборната кампания. Вследствие на този тренд, партията на Трифонов (21,3%) повежда с минимална преднина пред ГЕРБ (20,5%).

Това показват данните от проучване на "Тренд", проведено между 3 и 7 юли.*

Победата до голяма степен ще бъде решена от избирателната активност. При по-ниска активност ГЕРБ ще има по-голяма относителна тежест заради твърдия и мобилизиран електорат. При по-висока „Има такъв народ" може да увеличи разликата си заради по-голямата електорална периферия, с която разполага.

БСП стои на твърда трета позиция с 15,9% от гласуващите. Това е сериозна дистанция, както от втория, така и от четвъртия. 

В хода на предизборната кампания "Демократична България" (12,4%) регистрира ръст в подкрепата си, отделяйки се на малко над 1% от конкурента за четвъртото място в лицето на ДПС (11,3%). Тъй като и двете формации разполагат с електорален резерв в чужбина, който няма как да бъде отчетен в проучването, гласовете извън България могат да се окажат решаващи за четвъртото място.

Коалицията „Изправи се! Мутри вън" с голяма степен на вероятност ще има парламентарно представителство в следващото Народно събрание. 5,1% от заявяващите, че ще гласуват, декларират, че ще ги подкрепят. Около 4-процентната бариера стоят и "Български патриоти (ВМРО, Воля и НФСБ)". Влизането им в парламента ще зависи от мобилизацията в последните дни на предизборната кампания.

Под парламентарната бариера, но с лек ръст в рамките на кампанията, е партията на Костадин Костадинов „Възраждане" (3,1%). Формацията около Васил Божков „Българско лято" регистрира подкрепа от 1,6% от всички заявили, че ще упражнят правото си на глас на 11 юли. Коалицията около Жан Виденов събира 0,8% подкрепа.

51% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас. Очакваната избирателна активност в страната е малко над 3 милиона души. 

-------------------------------------

* Проучването на „Тренд" е по поръчка на Nova Broadcasting Group. Реализирано е в периода между 3 и 7 юли 2021 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1002 пълнолетни.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/trend-aktivnostta-shte-opredeli-pobeditelia-na-vota-glasovete-ot-chu-755177.html Fri, 9 Jul 2021 08:02:11 +0300
Галъп: ИТН с по-голям шанс от ГЕРБ за победа на вота https://offnews.bg//analizi/galap-itn-s-po-goliam-shans-ot-gerb-za-pobeda-na-vota-755150.html Непредвидимостта в предстоящите избори е основен фактор. Шансове за първото място имат две партии, като малко по-високи са те при „Има такъв народ“ - 21,3% от гласовете, за ГЕРБ-СДС – 20,3%.

Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“ за електоралните нагласи, направено по поръчка на Българското национално радио (БНР).*

На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на първото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете формации. Вижда се обаче, че при Трифонов има инерция нагоре, а при ГЕРБ е обратно. Разбира се, в момента, част от потенциалния вот на ГЕРБ може и да се „крие“ по причини на непрестижност.

БСП и коалиция засега остават трети с 15,9%. „Демократична България“ и ДПС са с близки резултати, съответно с 12,2% и 11,5%. При ДПС трудности в отчитането представлява потенциалният вот от Турция. ДБ пък укрепва в последните седмици. Формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ е с 6,1%.

На летвата за влизане са се качили Българските патриоти с 4%. Изгледите им зависят изцяло от величината на бариерата и от степента на мобилизация, показват още даннит на Галъп. 

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, „Възраждане“ има 3,1%, а „Българско лято“ 2,5%. И двете формации имат амбиции към бариерата.

Коалицията около Жан Виденов засега е с 1% заявена електорална подкрепа, но при такъв тип нови формации декларативните нагласи невинаги са най-добрият индикатор. Разбира се, остават дни, в които това би могло да се промени.

Декларативната активност е близо 50%, но трябва да се има предвид, че избирателните списъци не отразяват точно броя избиратели, трайно пребиваващи в страната.

На базата на изследването могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон, близък до активността в изборите на 4 април. Прогнозите за активност обаче като цяло са изключително трудни, посочва „Галъп“.

Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“. Очаква се също заради машинния вот, да бъдат минимизирани недействителните бюлетини. 

------------------------------------------------

Изследването на „Галъп интернешънъл болкан“ е проведено между 30 юни и 7 юли чрез пряко интервю с таблети, сред 1010 пълнолетни българи в представителна за страната извадка. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

]]>
Непредвидимостта в предстоящите избори е основен фактор. Шансове за първото място имат две партии, като малко по-високи са те при „Има такъв народ“ - 21,3% от гласовете, за ГЕРБ-СДС – 20,3%.

Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“ за електоралните нагласи, направено по поръчка на Българското национално радио (БНР).*

На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на първото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете формации. Вижда се обаче, че при Трифонов има инерция нагоре, а при ГЕРБ е обратно. Разбира се, в момента, част от потенциалния вот на ГЕРБ може и да се „крие“ по причини на непрестижност.

БСП и коалиция засега остават трети с 15,9%. „Демократична България“ и ДПС са с близки резултати, съответно с 12,2% и 11,5%. При ДПС трудности в отчитането представлява потенциалният вот от Турция. ДБ пък укрепва в последните седмици. Формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ е с 6,1%.

На летвата за влизане са се качили Българските патриоти с 4%. Изгледите им зависят изцяло от величината на бариерата и от степента на мобилизация, показват още даннит на Галъп. 

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, „Възраждане“ има 3,1%, а „Българско лято“ 2,5%. И двете формации имат амбиции към бариерата.

Коалицията около Жан Виденов засега е с 1% заявена електорална подкрепа, но при такъв тип нови формации декларативните нагласи невинаги са най-добрият индикатор. Разбира се, остават дни, в които това би могло да се промени.

Декларативната активност е близо 50%, но трябва да се има предвид, че избирателните списъци не отразяват точно броя избиратели, трайно пребиваващи в страната.

На базата на изследването могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон, близък до активността в изборите на 4 април. Прогнозите за активност обаче като цяло са изключително трудни, посочва „Галъп“.

Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“. Очаква се също заради машинния вот, да бъдат минимизирани недействителните бюлетини. 

------------------------------------------------

Изследването на „Галъп интернешънъл болкан“ е проведено между 30 юни и 7 юли чрез пряко интервю с таблети, сред 1010 пълнолетни българи в представителна за страната извадка. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/galap-itn-s-po-goliam-shans-ot-gerb-za-pobeda-na-vota-755150.html Thu, 8 Jul 2021 16:13:52 +0300
Алфа рисърч: Фотофиниш за първото място на вота в полза на ИТН пред ГЕРБ https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-fotofinish-za-parvoto-miasto-na-vota-v-polza-na-itn-pred-755110.html Пет дни преди изборите на 11 юли има паритет за първото място с фотофиниш в полза на ИТН пред ГЕРБ.

Това показват данните от национално проучване на "Алфа рисърч", проведено между 4 и 7 юли.* 

Избирателна активност и възможни амплитуди

Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3,1 млн. и 3,3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили. В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите.

15.4% от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8% - от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване. Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8%. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.

Електорални нагласи и възможни тенденции

В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация.

Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21,5%. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат тя достига подкрепа от 21,8%, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.

БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4 април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.

Към момента "Демократична България" е четвърта с 12.0% от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията. Важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.

Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4% от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.

Към момента „Българските патриоти“ (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и "Възраждане" (3.2%), но при тях също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето те изненадващо получиха висок резултат на 4 април.

10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят, в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“ или "изкара“ някои партии от парламента.

На финалната права преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли с най-висока вероятност в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Отново няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции, т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутата. Поради това се очертава коалиционната формула да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на кратковременното 45-то Народно събрание. 

-------------------------------------------------------------------------

* Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

]]>
Пет дни преди изборите на 11 юли има паритет за първото място с фотофиниш в полза на ИТН пред ГЕРБ.

Това показват данните от национално проучване на "Алфа рисърч", проведено между 4 и 7 юли.* 

Избирателна активност и възможни амплитуди

Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3,1 млн. и 3,3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили. В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите.

15.4% от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8% - от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване. Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8%. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.

Електорални нагласи и възможни тенденции

В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация.

Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21,5%. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат тя достига подкрепа от 21,8%, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.

БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4 април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.

Към момента "Демократична България" е четвърта с 12.0% от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията. Важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.

Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4% от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.

Към момента „Българските патриоти“ (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и "Възраждане" (3.2%), но при тях също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето те изненадващо получиха висок резултат на 4 април.

10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят, в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“ или "изкара“ някои партии от парламента.

На финалната права преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли с най-висока вероятност в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Отново няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции, т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутата. Поради това се очертава коалиционната формула да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на кратковременното 45-то Народно събрание. 

-------------------------------------------------------------------------

* Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/alfa-risarch-fotofinish-za-parvoto-miasto-na-vota-v-polza-na-itn-pred-755110.html Thu, 8 Jul 2021 10:28:48 +0300
Медиана: Избирателите на ГЕРБ са намалели, но силно мобилизирани за вота https://offnews.bg//analizi/mediana-izbiratelite-na-gerb-sa-namaleli-no-silno-mobilizirani-za-vo-754864.html Битката за първото място на парламентарните избори на 11 юли ще е между три партии. Към момента ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП са с почти изравнени позиции. 

Това показват данните от проучване на агенция Медиана, проведено между 26 юни - 2 юли*. 

Като цяло, доминира желанието за политическа промяна – ГЕРБ да слезе от власт и да има ново управление без участието на ГЕРБ. Проблемът е доколко това желание ще се изрази в реално политическо действие. Засега данните показват, че избирателите на ГЕРБ, макар и намалели, са изключително мотивирани да гласуват. При симпатизантите на останалите партии това не е така – мнозина от тях споделят, че все още се колебаят дали и за кого да гласуват, други, че им е безразлично кой ще управлява (стига това да не е ГЕРБ). Очертава се следната картина – силна мотивация при симпатизантите на ГЕРБ и относително слаба при избирателите на техните опоненти. При това положение изборите и битката за първото място далеч не са предрешени. 

Демократична България и ДПС са с близки позиции и воюват за четвъртото място. Най вероятно в следващия парламент ще има седем партии, като засега „Изправи се! Мутри вън!“ и Патриотите са над 4%-ната бариера. От останалите партии най-значимо е присъствието на „Възраждане“, които биха могли да поднесат изненада.

Към момента, данните показват, че ще бъде невъзможно сформирането на управляващо мнозинство (коалиция), около която и да е от трите водещи политически формации – независимо от това коя ще бъде първа, втора или трета. Вероятният изход от тази ситуация е правителство на малцинството, разчитащо на ситуативна подкрепа от „неприемливите“ „партии на статуквото“ или нови избори.

Засега изборната активност се очертава близка или дори по-ниска от тази на предходните избори – около 3,1 – 3,3 млн. избиратели. 

---------------------------------------------------------------------------------

Изследването е проведено в периода 26 юни - 02 юли 2021 г. с 920 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

]]>
Битката за първото място на парламентарните избори на 11 юли ще е между три партии. Към момента ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП са с почти изравнени позиции. 

Това показват данните от проучване на агенция Медиана, проведено между 26 юни - 2 юли*. 

Като цяло, доминира желанието за политическа промяна – ГЕРБ да слезе от власт и да има ново управление без участието на ГЕРБ. Проблемът е доколко това желание ще се изрази в реално политическо действие. Засега данните показват, че избирателите на ГЕРБ, макар и намалели, са изключително мотивирани да гласуват. При симпатизантите на останалите партии това не е така – мнозина от тях споделят, че все още се колебаят дали и за кого да гласуват, други, че им е безразлично кой ще управлява (стига това да не е ГЕРБ). Очертава се следната картина – силна мотивация при симпатизантите на ГЕРБ и относително слаба при избирателите на техните опоненти. При това положение изборите и битката за първото място далеч не са предрешени. 

Демократична България и ДПС са с близки позиции и воюват за четвъртото място. Най вероятно в следващия парламент ще има седем партии, като засега „Изправи се! Мутри вън!“ и Патриотите са над 4%-ната бариера. От останалите партии най-значимо е присъствието на „Възраждане“, които биха могли да поднесат изненада.

Към момента, данните показват, че ще бъде невъзможно сформирането на управляващо мнозинство (коалиция), около която и да е от трите водещи политически формации – независимо от това коя ще бъде първа, втора или трета. Вероятният изход от тази ситуация е правителство на малцинството, разчитащо на ситуативна подкрепа от „неприемливите“ „партии на статуквото“ или нови избори.

Засега изборната активност се очертава близка или дори по-ниска от тази на предходните избори – около 3,1 – 3,3 млн. избиратели. 

---------------------------------------------------------------------------------

Изследването е проведено в периода 26 юни - 02 юли 2021 г. с 920 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/mediana-izbiratelite-na-gerb-sa-namaleli-no-silno-mobilizirani-za-vo-754864.html Mon, 5 Jul 2021 11:08:20 +0300
Тренд: Четири интриги за вота на 11 юли, Трифонов държи ключа към две от тях https://offnews.bg//analizi/trend-chetiri-intrigi-za-vota-na-11-iuli-trifonov-darzhi-kliucha-kam-754012.html Четири интриги се очертават за предстоящия вот на 11 юли - кой ще спечели първото място, Демократична България или ДПС ще са четвърти, ще влязат ли Патриотите в следващото НС и ще успеят ли партиите на протеста да съберат мнозинство над 121 депутата, за да управляват без подкрепата на четвърта формация. 

Засега разликата между ГЕРБ-СДС и “Има такъв народ” е в рамките на допустимата социологическа грешка - партията на Бойко Борисов води с 1,5% пред тази на Слави Трифонов. 

Това показват данните от национално представително проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено от 11 до 18 юни по поръчка на “24 часа” чрез интервюта "лице в лице" сред 1003 души на възраст 18+. Според данните в следващия парламент със сигурност ще влязат 6 партии и коалиции, седмата - Български патриоти, остават много близо до бариерата с 3,9 на сто. 

ГЕРБ-СДС, въпреки спад в подкрепата, се задържа на първото място с 21,7%. Има такъв народ отбелязва ръст и достига 20,2 на сто. Твърдо трета - достатъчно отдалечена и от втората, и от резултатите на четвъртата коалиция, е БСП с 16,1 на сто. За четвъртата позиция се борят “Демократична България” (11,2%) и ДПС (10,9%), като тук надпреварата ще се реши от гласовете в чужбина, заяви Димитър Ганев от Тренд по Нова тв. Формацията около Мая Манолова набира 5% от гласуващите. По думите на социолога, за да съберат мнозинство за управление ИТН, ДБ и "Изправи се! Мутри вън!" трябва да получат подкрепа за още 30 депутати над тези 92, които имаха в 45 Народно събрание. 

48% от всички пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще упражнят правото си на глас на 11 юли, докато 30% все още се колебаят дали да гласуват. Малко над една пета (22%) декларират, че няма да гласуват. 

Под 4 процента остават “Възраждане” с 2,3%, “Българско лято” с 1,9% и “Ляв съюз за чиста и свята република” с 1,1 на сто. 

Един месец след началото на дейността си работата на служебния кабинет е оценена положително от 35% от българите, докато 42% изразяват негативна оценка, показват още данните на Тренд, представени по Нова тв. 

При президента не се наблюдава съществена динамика в положителните оценки (49%), но от редовните парламентарни избори насам се регистрира спад на отрицателните оценки за неговата работа – от 40% през април до 32% през юни. 

]]>
Четири интриги се очертават за предстоящия вот на 11 юли - кой ще спечели първото място, Демократична България или ДПС ще са четвърти, ще влязат ли Патриотите в следващото НС и ще успеят ли партиите на протеста да съберат мнозинство над 121 депутата, за да управляват без подкрепата на четвърта формация. 

Засега разликата между ГЕРБ-СДС и “Има такъв народ” е в рамките на допустимата социологическа грешка - партията на Бойко Борисов води с 1,5% пред тази на Слави Трифонов. 

Това показват данните от национално представително проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено от 11 до 18 юни по поръчка на “24 часа” чрез интервюта "лице в лице" сред 1003 души на възраст 18+. Според данните в следващия парламент със сигурност ще влязат 6 партии и коалиции, седмата - Български патриоти, остават много близо до бариерата с 3,9 на сто. 

ГЕРБ-СДС, въпреки спад в подкрепата, се задържа на първото място с 21,7%. Има такъв народ отбелязва ръст и достига 20,2 на сто. Твърдо трета - достатъчно отдалечена и от втората, и от резултатите на четвъртата коалиция, е БСП с 16,1 на сто. За четвъртата позиция се борят “Демократична България” (11,2%) и ДПС (10,9%), като тук надпреварата ще се реши от гласовете в чужбина, заяви Димитър Ганев от Тренд по Нова тв. Формацията около Мая Манолова набира 5% от гласуващите. По думите на социолога, за да съберат мнозинство за управление ИТН, ДБ и "Изправи се! Мутри вън!" трябва да получат подкрепа за още 30 депутати над тези 92, които имаха в 45 Народно събрание. 

48% от всички пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще упражнят правото си на глас на 11 юли, докато 30% все още се колебаят дали да гласуват. Малко над една пета (22%) декларират, че няма да гласуват. 

Под 4 процента остават “Възраждане” с 2,3%, “Българско лято” с 1,9% и “Ляв съюз за чиста и свята република” с 1,1 на сто. 

Един месец след началото на дейността си работата на служебния кабинет е оценена положително от 35% от българите, докато 42% изразяват негативна оценка, показват още данните на Тренд, представени по Нова тв. 

При президента не се наблюдава съществена динамика в положителните оценки (49%), но от редовните парламентарни избори насам се регистрира спад на отрицателните оценки за неговата работа – от 40% през април до 32% през юни. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/trend-chetiri-intrigi-za-vota-na-11-iuli-trifonov-darzhi-kliucha-kam-754012.html Tue, 22 Jun 2021 08:13:12 +0300
Българите възхитени от Путин. Или новите методи на руската пропаганда https://offnews.bg//analizi/balgarite-vazhiteni-ot-putin-ili-novite-metodi-na-ruskata-propaganda-753969.html По нова стратегия за пропаганда работи руската държавна медийна група “Россия сегодня” ("Русия днес") от няколко месеца. В поредица от материали се представя “мнението на българите”, базирано не на социологически проучвания или публикации, а… на коментари на неизвестни потребители в български сайтове.

Материалите първо се публикуват от ИНОСМИ.РУ, след това от агенциите РИА Новости и Sputnik, след което се мултиплицират от безброй руски информационния агенции и сайтове. Някои от публикациите се превеждат и от български медии, често с русофилски уклон. Тази стратегия за представянето на мнението на единични коментатори (възможно подставени) за нагласите на цял народ в полза на руската външна политика не е насочена само към България, а и към САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Япония и т.н. Неясно защо, на “българите” е отделено толкова голямо внимание.

“Най-добрите” коментатори имат шанса да ги прочетат в предаването на Дмитрий Кисельов по държавния канал “Россия -1” “Вести недели”. Той, между другото, е директор на цялата държавна медийна група “Россия сегодня”, която включва гореспоменатите сайтове и е наричан “Главния пропагандист на Кремъл. Кисельов е в санкционния списък на ЕС заради пропагандата му покрай анексирането на Крим.

“Другите изглеждат некомпетентни: българите се възхитиха от изявата на Путин”

Това е заглавие на РИА “Новости”, която “отразява общественото мнение” в България след срещата на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън на 18 юни. По изглежда утвърдената методика първата публикация е в ИНОСМИ.РУ, което е издание, занимаващо се с мониторинг на чуждата преса със заглавие “Байдън: Путин се опасява да не бъде обкръжен и свален”. Това е оригиналното заглавието на материал в българския “Дневник”. ИНОСМИ.РУ резюмира материала на "Дневник" в 7 реда, а целият останал материал е съсредоточен върху коментарите под статията. Сред тях има положителни към Путин, така и отрицателни коментари и всички са публикувани с потребителските имена на публикувалите ги от форума. В публикацията на РИА Новости отрицателните коментари са изпаднали, както и никовете на коментаторите. От тук “новината” за “възхитените българи” поема своя път през новинарския агрегатор на Yandex и десетки други сайтове.

Пропаганда за вътрешна употреба

Журналистът от руската секция на BBC Андрей Захаров има обяснение за целта на стратегията. Той е автор на първите изследвания за петербургската фабрика за тролове и за кражбите на най-близкия кръг на Путин. “Тези новини се създават и се подават на Yandex (еквивалентът на Google в Русия бел. авт.). Другите медии, които ги използват, често изпускат подробности (като това, че цитатите са на анонимни коментатори - бел. авт). Главната цел е да се създаде обществено мнение, че лошите президенти и премиери на западните страни не обичат Русия, но обикновените хора - те се възхищават на Русия и Путин.

"Има и по-сложна конструкция - в Кремъл има хора, които смятат, че обикновените хора на Запад са за Русия и РИА Новости създава този паралелен свят”, каза Захаров пред предаването Fake News на независимата телевизия "Дождь".

Захаров смята, че тези “новини” работят във вътрешен план и хората, неразполагащи с навици за критическо мислене и медийна грамотност, наистина мислят, че обикновените китайци, българи и т.н. харесват Путин. Той направи паралел с печата от съветски времена, когато “прогресивната общественост” на Запад винаги беше против “западните капиталисти и империалисти” в заглавията. Захаров, който е живял в България, обърна внимание, че за разлика от другите страни у нас не е трудно да се намерят русофили поради историческите връзки на двете държави, но обясни и че техните коментари, които се използват за пропагандна цел, са малка част от всички останали мнения.

На Хитлер му избиха зъбите

Проверка на OFFNews показа, че за последните два месеца публикациите в РИА Новости, съдържащи “българите” в заглавие, са около 20. “Българите заподозряха НАТО, че се подготвя да нападне Русия”, гласи заглавие на РИА Новости от 26 май. Материалът е базиран върху коментари под анкета на fakti.bg: “Защо НАТО провежда мащабни учения в Източна Европа?” 52% от гласувалите са кликнали на “НАТО се готви да нападне Русия”. Материалите на РИА Новости обаче са базирани изцяло на коментарите на потребителите под анкетата. Докато в първоизточника ИНОСМИ.РУ, който е сайт, превеждащ материали от чуждата преса, има немалко преведени мнения, че НАТО няма да напада Русия, в материала на РИА Новости те са изпаднали, както и в производните на тях.

Друго заглавие на РИА Новости от 21 май е: "На Хитлер вече му избиха зъбите: Българите оцениха думите на Путин за защитата на Русия". То е написано върху коментарите под публикация на dnes.dir.bg със заглавие “Путин: Русия ще избие зъбите на всеки, който се опита да отхапе нещо от нея”. Заглавието е базирано на коментар, гласящ: “От историята знаем за избитите зъби на Наполеон и Хитлер”. Авторът, върху чийто коментар е сложено заглавието, не е посочен в публикацията. Проверката показа, че автор на коментара е потребителят “Допълнение”, който не е регистриран във форума и може да е платен трол или пък не, но във всички случаи той остава анонимен. 

Тезата на Захаров намира своето обяснение и в материалите, използващи като обобщение и коментиращите публикации от другите нации и на езици от цял свят. Те всички са изработени по една “матрица".

Ето само още едно заглавие от РИА Новости от 17 юни срещата с Байдън: “Путин си остава Путин”. Японците признаха Русия за велика държава."

]]>
По нова стратегия за пропаганда работи руската държавна медийна група “Россия сегодня” ("Русия днес") от няколко месеца. В поредица от материали се представя “мнението на българите”, базирано не на социологически проучвания или публикации, а… на коментари на неизвестни потребители в български сайтове.

Материалите първо се публикуват от ИНОСМИ.РУ, след това от агенциите РИА Новости и Sputnik, след което се мултиплицират от безброй руски информационния агенции и сайтове. Някои от публикациите се превеждат и от български медии, често с русофилски уклон. Тази стратегия за представянето на мнението на единични коментатори (възможно подставени) за нагласите на цял народ в полза на руската външна политика не е насочена само към България, а и към САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Япония и т.н. Неясно защо, на “българите” е отделено толкова голямо внимание.

“Най-добрите” коментатори имат шанса да ги прочетат в предаването на Дмитрий Кисельов по държавния канал “Россия -1” “Вести недели”. Той, между другото, е директор на цялата държавна медийна група “Россия сегодня”, която включва гореспоменатите сайтове и е наричан “Главния пропагандист на Кремъл. Кисельов е в санкционния списък на ЕС заради пропагандата му покрай анексирането на Крим.

“Другите изглеждат некомпетентни: българите се възхитиха от изявата на Путин”

Това е заглавие на РИА “Новости”, която “отразява общественото мнение” в България след срещата на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън на 18 юни. По изглежда утвърдената методика първата публикация е в ИНОСМИ.РУ, което е издание, занимаващо се с мониторинг на чуждата преса със заглавие “Байдън: Путин се опасява да не бъде обкръжен и свален”. Това е оригиналното заглавието на материал в българския “Дневник”. ИНОСМИ.РУ резюмира материала на "Дневник" в 7 реда, а целият останал материал е съсредоточен върху коментарите под статията. Сред тях има положителни към Путин, така и отрицателни коментари и всички са публикувани с потребителските имена на публикувалите ги от форума. В публикацията на РИА Новости отрицателните коментари са изпаднали, както и никовете на коментаторите. От тук “новината” за “възхитените българи” поема своя път през новинарския агрегатор на Yandex и десетки други сайтове.

Пропаганда за вътрешна употреба

Журналистът от руската секция на BBC Андрей Захаров има обяснение за целта на стратегията. Той е автор на първите изследвания за петербургската фабрика за тролове и за кражбите на най-близкия кръг на Путин. “Тези новини се създават и се подават на Yandex (еквивалентът на Google в Русия бел. авт.). Другите медии, които ги използват, често изпускат подробности (като това, че цитатите са на анонимни коментатори - бел. авт). Главната цел е да се създаде обществено мнение, че лошите президенти и премиери на западните страни не обичат Русия, но обикновените хора - те се възхищават на Русия и Путин.

"Има и по-сложна конструкция - в Кремъл има хора, които смятат, че обикновените хора на Запад са за Русия и РИА Новости създава този паралелен свят”, каза Захаров пред предаването Fake News на независимата телевизия "Дождь".

Захаров смята, че тези “новини” работят във вътрешен план и хората, неразполагащи с навици за критическо мислене и медийна грамотност, наистина мислят, че обикновените китайци, българи и т.н. харесват Путин. Той направи паралел с печата от съветски времена, когато “прогресивната общественост” на Запад винаги беше против “западните капиталисти и империалисти” в заглавията. Захаров, който е живял в България, обърна внимание, че за разлика от другите страни у нас не е трудно да се намерят русофили поради историческите връзки на двете държави, но обясни и че техните коментари, които се използват за пропагандна цел, са малка част от всички останали мнения.

На Хитлер му избиха зъбите

Проверка на OFFNews показа, че за последните два месеца публикациите в РИА Новости, съдържащи “българите” в заглавие, са около 20. “Българите заподозряха НАТО, че се подготвя да нападне Русия”, гласи заглавие на РИА Новости от 26 май. Материалът е базиран върху коментари под анкета на fakti.bg: “Защо НАТО провежда мащабни учения в Източна Европа?” 52% от гласувалите са кликнали на “НАТО се готви да нападне Русия”. Материалите на РИА Новости обаче са базирани изцяло на коментарите на потребителите под анкетата. Докато в първоизточника ИНОСМИ.РУ, който е сайт, превеждащ материали от чуждата преса, има немалко преведени мнения, че НАТО няма да напада Русия, в материала на РИА Новости те са изпаднали, както и в производните на тях.

Друго заглавие на РИА Новости от 21 май е: "На Хитлер вече му избиха зъбите: Българите оцениха думите на Путин за защитата на Русия". То е написано върху коментарите под публикация на dnes.dir.bg със заглавие “Путин: Русия ще избие зъбите на всеки, който се опита да отхапе нещо от нея”. Заглавието е базирано на коментар, гласящ: “От историята знаем за избитите зъби на Наполеон и Хитлер”. Авторът, върху чийто коментар е сложено заглавието, не е посочен в публикацията. Проверката показа, че автор на коментара е потребителят “Допълнение”, който не е регистриран във форума и може да е платен трол или пък не, но във всички случаи той остава анонимен. 

Тезата на Захаров намира своето обяснение и в материалите, използващи като обобщение и коментиращите публикации от другите нации и на езици от цял свят. Те всички са изработени по една “матрица".

Ето само още едно заглавие от РИА Новости от 17 юни срещата с Байдън: “Путин си остава Путин”. Японците признаха Русия за велика държава."

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi/balgarite-vazhiteni-ot-putin-ili-novite-metodi-na-ruskata-propaganda-753969.html Mon, 21 Jun 2021 14:22:23 +0300
А всъщност какво конкретно искаме от Македония, за да я пуснем за ЕС? https://offnews.bg//analizi/a-vsashtnost-kakvo-konkretno-iskame-ot-makedonia-za-da-ia-pusnem-za-e-753757.html Още преди пристигането на премиера Зоран Заев в София и въпреки демонстрирания приятелски тон при разговорите с политическия ни елит, ясно е, че главната цел на визитата засега е неизпълнима - Северна Македония няма да получи одобрение от България за начало на преговори за членство с ЕС по време на заседанието на Съвета "Общи въпроси" на 22 юни.

Позицията на България на заседанието, което ще се проведе в Люксембург, е придържане към "Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. и Рамковата позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония, приета от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г."

Това означава, че позицията на България остава непроменена, а именно "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС следва да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г, каквито към момента не са налице."

Какво точно искат българските власти от Скопие във въпросните документи?

Обобщено в две изречения искането гласи: "България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм."

В Рамковата позиция от 2019 г. са посочени следните изисквания:

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България;

- Република Северна Македония да декларира с вербална нота до страните членки на ООН, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“;

Към Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси има следните изисквания:

- постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в това число постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

Относно езика:

- да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

Относно учебниците: 

- хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Съответните исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално. За целта ще бъде отправена покана до представители на просветните министерства на двете страни за последващо участие в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия;

- ясен ангажимент и времева рамка за отразяване на постигнатите договорености във финансираните от държавата книги, документални издания, филми, музеи.

Относно медиите:

- преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)

]]>
Още преди пристигането на премиера Зоран Заев в София и въпреки демонстрирания приятелски тон при разговорите с политическия ни елит, ясно е, че главната цел на визитата засега е неизпълнима - Северна Македония няма да получи одобрение от България за начало на преговори за членство с ЕС по време на заседанието на Съвета "Общи въпроси" на 22 юни.

Позицията на България на заседанието, което ще се проведе в Люксембург, е придържане към "Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. и Рамковата позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония, приета от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г."

Това означава, че позицията на България остава непроменена, а именно "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС следва да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г, каквито към момента не са налице."

Какво точно искат българските власти от Скопие във въпросните документи?

Обобщено в две изречения искането гласи: "България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм."

В Рамковата позиция от 2019 г. са посочени следните изисквания:

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България;

- Република Северна Македония да декларира с вербална нота до страните членки на ООН, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“;

Към Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси има следните изисквания:

- постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в това число постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

Относно езика:

- да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

Относно учебниците: 

- хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Съответните исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално. За целта ще бъде отправена покана до представители на просветните министерства на двете страни за последващо участие в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия;

- ясен ангажимент и времева рамка за отразяване на постигнатите договорености във финансираните от държавата книги, документални издания, филми, музеи.

Относно медиите:

- преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)

]]>
offnews@offnews.bg (Георги Савчев) https://offnews.bg//analizi/a-vsashtnost-kakvo-konkretno-iskame-ot-makedonia-za-da-ia-pusnem-za-e-753757.html Thu, 17 Jun 2021 17:25:22 +0300
Галъп: Има такъв народ и ГЕРБ с по 21%, ако изборите са днес https://offnews.bg//analizi/galap-ima-takav-narod-i-gerb-s-po-21-ako-izborite-sa-dnes-753730.html „Има такъв народ“ и ГЕРБ-СДС са с изравнени позиции за предсрочните избори на 11 юли. Ако изборите са днес, сред заявилите, че ще гласуват, „Има такъв народ“ получава 21,2%, ГЕРБ-СДС – 21%, БСП – 15,9%, „Демократична България“ – 12,1%, ДПС – 11,9%, „Изправи се! Мутри, вън!“ – 5,8%,„Българските патриоти“ – 3,5%, „Възраждане“ – с 2,7%, партията на Васил Божков „Българско лято“ – 2,4 на сто. 

Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНР, от 3 до 11 юни сред 1012 пълнолетни българи, чрез интервю „лице в лице“ с таблети.  Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове.  

Социолозите уточняват, че периодът на проучването е след санкциите „Магнитски“, но само частично улавя отказа на Слави Трифонов да се кандидатира за депутат. 

Протестните партии засега не събират мнозинство за управление без ГЕРБ, БСП и ДПС, но приближават към тази възможност, коментират от „Галъп“. В началото на изборната кампания изходът започва да изглежда все по-непредвидим.

Общо 3,5% събират другите партии. Сред тях личат формациите около Жан Виденов, Цветан Цветанов, Петър Москов, „Атака“ и др. 

58,2% от всички запитани казват, че със сигурност биха гласували в изборите на 11 юли. 16,4% казват, че вероятно ще гласуват; 7,3% – че вероятно няма да гласуват; 14,7% -, че със сигурност няма да гласуват. Има и малък дял, които не успяват да отговорят. Минимален дял биха гласували с „Не подкрепям никого“. 

Галъп представи и данни от независим, актуален, телефонен сондаж, проведен между 14 и 16 юни, сред 890 пълнолетни българи. 

Санкциите „Магнитски“ се одобряват, макар и да няма особена обществена запознатост. 49,2% одобряват, а 31,6% не одобряват. 

Първата оценка за служебното правителство е позитивна: 58% казват, че го одобряват, а 33,2% не го одобряват. Отношението към отминалото управление на ГЕРБ е сдържано и по-скоро негативно. 7,1% смятат, че то е напълно успешно, 19,8% – по-скоро успешно, 22,0% – нито успешно, нито неуспешно, 22,8% – по-скоро неуспешно, а 26,9% – напълно неуспешно. 

70% са против отстъпки пред Северна Македония, на противоположното мнение са 19,3%. Останалите се колебаят. 

]]>
„Има такъв народ“ и ГЕРБ-СДС са с изравнени позиции за предсрочните избори на 11 юли. Ако изборите са днес, сред заявилите, че ще гласуват, „Има такъв народ“ получава 21,2%, ГЕРБ-СДС – 21%, БСП – 15,9%, „Демократична България“ – 12,1%, ДПС – 11,9%, „Изправи се! Мутри, вън!“ – 5,8%,„Българските патриоти“ – 3,5%, „Възраждане“ – с 2,7%, партията на Васил Божков „Българско лято“ – 2,4 на сто. 

Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНР, от 3 до 11 юни сред 1012 пълнолетни българи, чрез интервю „лице в лице“ с таблети.  Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове.  

Социолозите уточняват, че периодът на проучването е след санкциите „Магнитски“, но само частично улавя отказа на Слави Трифонов да се кандидатира за депутат. 

Протестните партии засега не събират мнозинство за управление без ГЕРБ, БСП и ДПС, но приближават към тази възможност, коментират от „Галъп“. В началото на изборната кампания изходът започва да изглежда все по-непредвидим.

Общо 3,5% събират другите партии. Сред тях личат формациите около Жан Виденов, Цветан Цветанов, Петър Москов, „Атака“ и др. 

58,2% от всички запитани казват, че със сигурност биха гласували в изборите на 11 юли. 16,4% казват, че вероятно ще гласуват; 7,3% – че вероятно няма да гласуват; 14,7% -, че със сигурност няма да гласуват. Има и малък дял, които не успяват да отговорят. Минимален дял биха гласували с „Не подкрепям никого“. 

Галъп представи и данни от независим, актуален, телефонен сондаж, проведен между 14 и 16 юни, сред 890 пълнолетни българи. 

Санкциите „Магнитски“ се одобряват, макар и да няма особена обществена запознатост. 49,2% одобряват, а 31,6% не одобряват. 

Първата оценка за служебното правителство е позитивна: 58% казват, че го одобряват, а 33,2% не го одобряват. Отношението към отминалото управление на ГЕРБ е сдържано и по-скоро негативно. 7,1% смятат, че то е напълно успешно, 19,8% – по-скоро успешно, 22,0% – нито успешно, нито неуспешно, 22,8% – по-скоро неуспешно, а 26,9% – напълно неуспешно. 

70% са против отстъпки пред Северна Македония, на противоположното мнение са 19,3%. Останалите се колебаят. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi/galap-ima-takav-narod-i-gerb-s-po-21-ako-izborite-sa-dnes-753730.html Thu, 17 Jun 2021 12:42:52 +0300