OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_18809 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Света София, Ангкор Ват, Бермудският триъгълник и Изгубените съкровища на маите по Viasat History https://offnews.bg//istoria/sveta-sofia-angkor-vat-bermudskiat-triagalnik-i-izgubenite-sakrovish-765445.html Само за времето от Никулден, 6 декември, понеделник, до Бъдни вечер, 24 декември, петък, най-добрият ТВ канал за история на стария континент Viasat History ще успее да обиколи Бермудския триъгълник, евентуалните местонахождения на Атлантида и Светия граал, както и гробниците на древните маи в търсене на изгубените им съкровища.

И това не е всичко! Ще видим „Света София“ в Истанбул, Ангкор Ват в Камбоджа и Лувъра в Париж като част от новия сезон на предаването „Древни суперструктури“ от 6 декември.

Митовете: Великите мистерии на човечеството
Премиера всяка делнична вечер от понеделник, 6 декември, 22:00 ч.

Митове: колко истина се крие зад тях? В два сезона по 5 епизода разнищваме легендарните митове, следвайки учени и любители, а археолозите разкриват древни гробници и предприемат подводни експедиции.

От исторически личности до съвременни градски легенди - търсенето ни отвежда в Древен Египет, при Атила, вождът на хуните, и в сърцето на печално известния Бермудски триъгълник. Къде се намира истинският Свети граал, съществувала ли е в действителност мистериозната островна държава Атлантида и дали върколаците са само плод на нашето въображение? Тази поредица разглежда някои от твърденията, свързани с тези митове, изследва необичайни теории и подлага на проверка науката, която стои зад тях.

Древни суперструктури
Премиера от понеделник, 6 декември, всяка делнична вечер 20:55 ч.

Сезон: 2
Брой епизоди: 3 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Ancient Superstructures
Година: 2021

Разкриваме тайните, които се крият зад Ангкор Ват в Камбоджа, "Света София" в Истанбул и френския Лувър; тези древни чудеса са проучвани от векове, но остават забулени в мистерия. Наблюдавайки ги от различни перспективи, тази новаторска поредица хвърля нова светлина върху загадките на историята и строителството.

Изгубените съкровища: Гробниците на древните маи
Премиера от петък, 24 декември, 21:15 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Lost Treasure Tombs of the Ancient Maya
Година: 2020

Следваме археолозите, които търсят свидетелства за живота на маите и за това, което се е случило с тях. С ексклузивен достъп проследяваме екип, който използва милиони изображения - революционна техника с космически частици, за да сканира в търсене на царска гробница в 1200-годишен храм.

Друг екип копае на дъното на езеро в търсене на информация защо маите са изоставили великолепните си градове. С помощта на CGI и уникален достъп до разкопки в три държави това е изключителна възможност да се направи истински пробив в разбирането ни за случилото се с тази впечатляваща цивилизация.


Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, със свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
Само за времето от Никулден, 6 декември, понеделник, до Бъдни вечер, 24 декември, петък, най-добрият ТВ канал за история на стария континент Viasat History ще успее да обиколи Бермудския триъгълник, евентуалните местонахождения на Атлантида и Светия граал, както и гробниците на древните маи в търсене на изгубените им съкровища.

И това не е всичко! Ще видим „Света София“ в Истанбул, Ангкор Ват в Камбоджа и Лувъра в Париж като част от новия сезон на предаването „Древни суперструктури“ от 6 декември.

Митовете: Великите мистерии на човечеството
Премиера всяка делнична вечер от понеделник, 6 декември, 22:00 ч.

Митове: колко истина се крие зад тях? В два сезона по 5 епизода разнищваме легендарните митове, следвайки учени и любители, а археолозите разкриват древни гробници и предприемат подводни експедиции.

От исторически личности до съвременни градски легенди - търсенето ни отвежда в Древен Египет, при Атила, вождът на хуните, и в сърцето на печално известния Бермудски триъгълник. Къде се намира истинският Свети граал, съществувала ли е в действителност мистериозната островна държава Атлантида и дали върколаците са само плод на нашето въображение? Тази поредица разглежда някои от твърденията, свързани с тези митове, изследва необичайни теории и подлага на проверка науката, която стои зад тях.

Древни суперструктури
Премиера от понеделник, 6 декември, всяка делнична вечер 20:55 ч.

Сезон: 2
Брой епизоди: 3 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Ancient Superstructures
Година: 2021

Разкриваме тайните, които се крият зад Ангкор Ват в Камбоджа, "Света София" в Истанбул и френския Лувър; тези древни чудеса са проучвани от векове, но остават забулени в мистерия. Наблюдавайки ги от различни перспективи, тази новаторска поредица хвърля нова светлина върху загадките на историята и строителството.

Изгубените съкровища: Гробниците на древните маи
Премиера от петък, 24 декември, 21:15 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Lost Treasure Tombs of the Ancient Maya
Година: 2020

Следваме археолозите, които търсят свидетелства за живота на маите и за това, което се е случило с тях. С ексклузивен достъп проследяваме екип, който използва милиони изображения - революционна техника с космически частици, за да сканира в търсене на царска гробница в 1200-годишен храм.

Друг екип копае на дъното на езеро в търсене на информация защо маите са изоставили великолепните си градове. С помощта на CGI и уникален достъп до разкопки в три държави това е изключителна възможност да се направи истински пробив в разбирането ни за случилото се с тази впечатляваща цивилизация.


Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, със свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/sveta-sofia-angkor-vat-bermudskiat-triagalnik-i-izgubenite-sakrovish-765445.html Wed, 24 Nov 2021 00:50:14 +0200
Хитлер срещу Сталин, Втората световна война от дрон - Viasat History уроци по история https://offnews.bg//istoria/hitler-sreshtu-stalin-vtorata-svetovna-vojna-ot-dron-viasat-history-758310.html 1 септември 1939 г. е общоприетата дата на начало на Втората световна война като европейски театър на действията. За начало на войната в Европа обикновено се приема началото на германското нападение на Полша, последвано два дни по-късно от обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция.

Ето извадки от програмата на Viasat History – може би най-информираният по въпросите на Втората световна война ТВ канал в момента:

Хитлер срещу Сталин
Започва от събота, 4 септември, от 22:00 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Hitler vs Stalin
Година: 2021

Хитлер и Сталин - най-страшните диктатори на 20 в. Въпреки че никога не са се срещали, тяхното съучастие и сътрудничество се оказват ключово събитие в съвременната история. Какво са мислели един за друг и как са повлияли един на друг? Документалният филм от две части представя най-новите разкрития за най-скандалната връзка на 20-и век. С германско-съветския пакт Сталин и Хитлер помиряват непримиримото. За целта им се налага да си изпращат сигнали чрез доверени агенти, да отстраняват онези от всяка страна, които се противопоставят на подобно сближаване, и да се чудят дали другият не блъфира. В крайна сметка трябва да се изправят пред фактите - могат само да спечелят, ако се обединят.



Бездната: Възходът и падението на нацистите
Всяка делнична вечер след 23:45 ч.

Брой епизоди: 10 x 60 мин.
Оригинално заглавие: The Abyss: Rise and Fall of the Nazis
Година: 2020

Как нацистите са успели да завладеят Германия и половин Европа само за няколко години, как е било възможно това да се случи, след като ужасите на Първата световна война още не са били забравени и защо е отнело толкова време, за да бъдат спрени? Непубликуван до момента архивен материал и исторически източници показват хитлеристкия режим в нова светлина. Този поглед към историята има огромно значения за днешния свят.

Втората световна война от дрон - Сканиране на доказателствата
От вторник, 14 септември, всяка нощ в 00:00 ч.

Брой епизоди: 6 x 60 мин.
Заглавие: World War II By Drone - Scanning The Evidence
Година: 2020

В поредицата историци и военни експерти използват свръхмодерни дронове, за да преразгледат някои от най-емблематичните обекти на Втората световна война. От дълбоките гори на Полша до чистите води на Средиземноморието, малко места в Европа и света остават пощадени от ужасите на Втората световна война. Независимо дали става дума за повредени от битките сгради, изоставени села или останки от кораби и самолети, за поколенията, които имат късмета да не са преживели войната, те са ценни спомени за всичко, което е направено, за да се извоюва свобода за света.

Кървави пари: Икономиката на нацистите
Само на 11 септември, в 22:00 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Blood Money: Inside the Nazi Economy
Година: 2020

Юни 1940: Хитлер изпраща танкове и войски във Франция, Белгия и Холандия - в същото време Германия е обедняла, има малко суровини и никакви петрол или валута. Как нацистите успяват да задействат катаклизмите на Втората световна война с малко пари и слаба икономика?

Облягайки се върху работата на ново поколение френски, британски и немски историци, документалният филм от две части прилага икономически, индустриален и финансов подход към Третия Райх, изследвайки отвътре функционирането на нацистката система чрез ключови герои, засенчени от историята.

Кралски особи на война
16 септември и 17 септември от 19:40 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Royals at War
Година: 2020

Документалният филм от две части разглежда стратегиите, използвани от кралските семейства в Европа по време на Втората световна война. Свързани със семейни връзки, те стават свидетели на възхода на фашизма и нацизма и се оказват в центъра на политическите схеми на Хитлер.

Двата епизода разкриват двусмислените и трудни отношения на различните семейства с тези несигурни сили. След дълго отлагане, всяко кралско семейство трябва да вземе решение за страната си, когато избухва войната - да се съпротивлява или да сътрудничи.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени филми, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете ни на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
1 септември 1939 г. е общоприетата дата на начало на Втората световна война като европейски театър на действията. За начало на войната в Европа обикновено се приема началото на германското нападение на Полша, последвано два дни по-късно от обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция.

Ето извадки от програмата на Viasat History – може би най-информираният по въпросите на Втората световна война ТВ канал в момента:

Хитлер срещу Сталин
Започва от събота, 4 септември, от 22:00 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Hitler vs Stalin
Година: 2021

Хитлер и Сталин - най-страшните диктатори на 20 в. Въпреки че никога не са се срещали, тяхното съучастие и сътрудничество се оказват ключово събитие в съвременната история. Какво са мислели един за друг и как са повлияли един на друг? Документалният филм от две части представя най-новите разкрития за най-скандалната връзка на 20-и век. С германско-съветския пакт Сталин и Хитлер помиряват непримиримото. За целта им се налага да си изпращат сигнали чрез доверени агенти, да отстраняват онези от всяка страна, които се противопоставят на подобно сближаване, и да се чудят дали другият не блъфира. В крайна сметка трябва да се изправят пред фактите - могат само да спечелят, ако се обединят.



Бездната: Възходът и падението на нацистите
Всяка делнична вечер след 23:45 ч.

Брой епизоди: 10 x 60 мин.
Оригинално заглавие: The Abyss: Rise and Fall of the Nazis
Година: 2020

Как нацистите са успели да завладеят Германия и половин Европа само за няколко години, как е било възможно това да се случи, след като ужасите на Първата световна война още не са били забравени и защо е отнело толкова време, за да бъдат спрени? Непубликуван до момента архивен материал и исторически източници показват хитлеристкия режим в нова светлина. Този поглед към историята има огромно значения за днешния свят.

Втората световна война от дрон - Сканиране на доказателствата
От вторник, 14 септември, всяка нощ в 00:00 ч.

Брой епизоди: 6 x 60 мин.
Заглавие: World War II By Drone - Scanning The Evidence
Година: 2020

В поредицата историци и военни експерти използват свръхмодерни дронове, за да преразгледат някои от най-емблематичните обекти на Втората световна война. От дълбоките гори на Полша до чистите води на Средиземноморието, малко места в Европа и света остават пощадени от ужасите на Втората световна война. Независимо дали става дума за повредени от битките сгради, изоставени села или останки от кораби и самолети, за поколенията, които имат късмета да не са преживели войната, те са ценни спомени за всичко, което е направено, за да се извоюва свобода за света.

Кървави пари: Икономиката на нацистите
Само на 11 септември, в 22:00 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Blood Money: Inside the Nazi Economy
Година: 2020

Юни 1940: Хитлер изпраща танкове и войски във Франция, Белгия и Холандия - в същото време Германия е обедняла, има малко суровини и никакви петрол или валута. Как нацистите успяват да задействат катаклизмите на Втората световна война с малко пари и слаба икономика?

Облягайки се върху работата на ново поколение френски, британски и немски историци, документалният филм от две части прилага икономически, индустриален и финансов подход към Третия Райх, изследвайки отвътре функционирането на нацистката система чрез ключови герои, засенчени от историята.

Кралски особи на война
16 септември и 17 септември от 19:40 ч.

Брой епизоди: 2 x 60 мин.
Оригинално заглавие: Royals at War
Година: 2020

Документалният филм от две части разглежда стратегиите, използвани от кралските семейства в Европа по време на Втората световна война. Свързани със семейни връзки, те стават свидетели на възхода на фашизма и нацизма и се оказват в центъра на политическите схеми на Хитлер.

Двата епизода разкриват двусмислените и трудни отношения на различните семейства с тези несигурни сили. След дълго отлагане, всяко кралско семейство трябва да вземе решение за страната си, когато избухва войната - да се съпротивлява или да сътрудничи.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени филми, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете ни на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/hitler-sreshtu-stalin-vtorata-svetovna-vojna-ot-dron-viasat-history-758310.html Wed, 1 Sep 2021 00:50:12 +0300
Древен Апокалипсис по Viasat History – истории, които само руините могат да разкажат https://offnews.bg//istoria/dreven-apokalipsis-po-viasat-history-istorii-koito-samo-ruinite-m-758034.html Всеки континент има своите руини - места, където само камъни припомнят историята на изгубените цивилизации. Останките неминуемо повдигат въпроса - може ли нещо толкова велико просто да изчезне: Защо цивилизациите се сриват? Именно на този въпрос отговаря новата документална поредица в шест части „Древен Апокалипсис“ – по Viasat History от 6 септември, с нов епизод всеки делничен ден в 22:00 часа.

Истината в легендарните Содом и Гомор

Книгата „Битие“ разказва за градовете Содом и Гомор, които Бог разрушава с дъжд от огън и сяра, заради греховете на тези, които живеят в тях. Останки от град са открити на юг от Мъртво море през 1970-те и те също носят белези на огнено унищожение, но археолози решават, че това по-вероятно са руините на Тал ел-Хамам.

Според изследователи, Тал ел-Хамам е основан около 3 000 години пр. Хр., бил проспериращ земеделски център в продължение на около 1 500 години, но около 1 700 г. пр. Хр. претърпял опустошително бедствие, което не е обяснено и до днес.

Разкопки, продължили 13 години, показват, че градът и обработваемата земя наоколо може да са били унищожени от падането на метеорит, който се е взривил при досега си с атмосферата и така е засегнал площ от над 500 кв. км. Според изследователите, регионът остава опустошен в следващите почти шест века и може това да е причината за появата на легендата за Содом и Гомор.



Какво се случва с първата империя

В 24 век пр. Хр., Месопотамия се състои от много различни градове-държави, населявани основно от шумери на юг и от акадци – на север. Тогава, в 334 г., акадците разгромяват шумерите и създават мултикултурен политически съюз от градове-държави: първата империя в историята.

Акадската империя достига апогея си при управлението на крал Нарам-Син, но се разпада само 140 години след създаването си. Тъй като целият регион остава необитаем, тя изпада в хаос и в крайна сметка – в забрава – чак до 19 век, когато археолози откриват древна библиотека в Ирак, сред която са открити глинени плочи, които разкриват съществуването на империята на акадците някога. Но какво предизвиква краха й?

Според историческите сведения, акадската империя е първата, която има постоянна армия, с която завоюва с околните територии. С разрастването си, обаче, все повече хора е трябвало да бъдат изхранвани и макар да са култивирали земята, историците смятат, че непреодолими затруднения са предизвикали пясъчните бури. Според още по-нови проучвания, упадъкът на империята съвпада с период на 300-годишна суша, която опустошава целия район.



Какво довежда до залеза на империята на маите

Една невиждана култура процъфтява в Централна Америка пр. Хр. Цивилизацията на маите изгражда много градове там, където са днешна Гватемала и Мексико, като значително изпреварва времето си по отношение на математиката, астрономията и архитектурата, дори създава собствен календар. Но има и мрачна страна: те правят човешки жертвоприношения, за да умилостивят боговете. Накрая това предизвиква упадъка им.

Империята на маите се състои от малки градове-държави, които воюват помежду си, за да принесат възможно най-големите жертвоприношения на боговете — все повече и повече хора биват умъртвявани ритуално и все по-големи и по-големи пирамиди са издигани в дар на боговете, което в крайна сметка довежда до това, че населението или се изселва, или въстава.

Градовете-държави, на чело с вождове, свикнали на охолен живот, се сгромолясват един след друг и когато испанските конкистадори пристигат в средните векове, наследниците на маите са се разпръснали, а постиженията на напредналата им култура са се разпилели или вече били забравени. Това значително помогнало на конкистадорите да подчинят населението на своя контрол.

Природни бедствия и обикновена човешка алчност са поставили края на много цивилизации, чиито следи служат за предупредителни знаци към нас: със случаи като тези с мистериозните морски хора от бронзовата епоха и град Хелике, унищожен от земетресение, например, поредицата „Древен Апокалипсис“ показва, че нищо не е вечно. По Viasat History, от 6 септември, всяка делнична вечер от 22:00 часа.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
Всеки континент има своите руини - места, където само камъни припомнят историята на изгубените цивилизации. Останките неминуемо повдигат въпроса - може ли нещо толкова велико просто да изчезне: Защо цивилизациите се сриват? Именно на този въпрос отговаря новата документална поредица в шест части „Древен Апокалипсис“ – по Viasat History от 6 септември, с нов епизод всеки делничен ден в 22:00 часа.

Истината в легендарните Содом и Гомор

Книгата „Битие“ разказва за градовете Содом и Гомор, които Бог разрушава с дъжд от огън и сяра, заради греховете на тези, които живеят в тях. Останки от град са открити на юг от Мъртво море през 1970-те и те също носят белези на огнено унищожение, но археолози решават, че това по-вероятно са руините на Тал ел-Хамам.

Според изследователи, Тал ел-Хамам е основан около 3 000 години пр. Хр., бил проспериращ земеделски център в продължение на около 1 500 години, но около 1 700 г. пр. Хр. претърпял опустошително бедствие, което не е обяснено и до днес.

Разкопки, продължили 13 години, показват, че градът и обработваемата земя наоколо може да са били унищожени от падането на метеорит, който се е взривил при досега си с атмосферата и така е засегнал площ от над 500 кв. км. Според изследователите, регионът остава опустошен в следващите почти шест века и може това да е причината за появата на легендата за Содом и Гомор.



Какво се случва с първата империя

В 24 век пр. Хр., Месопотамия се състои от много различни градове-държави, населявани основно от шумери на юг и от акадци – на север. Тогава, в 334 г., акадците разгромяват шумерите и създават мултикултурен политически съюз от градове-държави: първата империя в историята.

Акадската империя достига апогея си при управлението на крал Нарам-Син, но се разпада само 140 години след създаването си. Тъй като целият регион остава необитаем, тя изпада в хаос и в крайна сметка – в забрава – чак до 19 век, когато археолози откриват древна библиотека в Ирак, сред която са открити глинени плочи, които разкриват съществуването на империята на акадците някога. Но какво предизвиква краха й?

Според историческите сведения, акадската империя е първата, която има постоянна армия, с която завоюва с околните територии. С разрастването си, обаче, все повече хора е трябвало да бъдат изхранвани и макар да са култивирали земята, историците смятат, че непреодолими затруднения са предизвикали пясъчните бури. Според още по-нови проучвания, упадъкът на империята съвпада с период на 300-годишна суша, която опустошава целия район.



Какво довежда до залеза на империята на маите

Една невиждана култура процъфтява в Централна Америка пр. Хр. Цивилизацията на маите изгражда много градове там, където са днешна Гватемала и Мексико, като значително изпреварва времето си по отношение на математиката, астрономията и архитектурата, дори създава собствен календар. Но има и мрачна страна: те правят човешки жертвоприношения, за да умилостивят боговете. Накрая това предизвиква упадъка им.

Империята на маите се състои от малки градове-държави, които воюват помежду си, за да принесат възможно най-големите жертвоприношения на боговете — все повече и повече хора биват умъртвявани ритуално и все по-големи и по-големи пирамиди са издигани в дар на боговете, което в крайна сметка довежда до това, че населението или се изселва, или въстава.

Градовете-държави, на чело с вождове, свикнали на охолен живот, се сгромолясват един след друг и когато испанските конкистадори пристигат в средните векове, наследниците на маите са се разпръснали, а постиженията на напредналата им култура са се разпилели или вече били забравени. Това значително помогнало на конкистадорите да подчинят населението на своя контрол.

Природни бедствия и обикновена човешка алчност са поставили края на много цивилизации, чиито следи служат за предупредителни знаци към нас: със случаи като тези с мистериозните морски хора от бронзовата епоха и град Хелике, унищожен от земетресение, например, поредицата „Древен Апокалипсис“ показва, че нищо не е вечно. По Viasat History, от 6 септември, всяка делнична вечер от 22:00 часа.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/dreven-apokalipsis-po-viasat-history-istorii-koito-samo-ruinite-m-758034.html Sat, 28 Aug 2021 00:21:52 +0300
'Саддам срещу аятолаха: Иранско-иракската война' по Viasat History https://offnews.bg//istoria/saddam-sreshtu-aiatolaha-iransko-irakskata-vojna-po-viasat-history-756055.html Силна и завладяваща, поредицата „Саддам срещу аятолаха: Иранско-иракската война“ по Viasat History в четири поредни нощи от 23:45 от 16 август изследва начина, по който протича войната в хода на осем дълги години на безпрецедентна жестокост и от двете страни на конфликта, както и зловредните последици, които остават за региона.

Потресаващи новооткрити архивни записи от фронтовите линии илюстрират свидетелските показания на най-различни участници от първа ръка. Даден е достъп до частни колекции от снимки, лични спомени на ирански и иракски войници, историци-експерти по темата и правителствени източници, включително американски такива.

Провокиран от съперничеството между деспота Саддам Хюсеин и религиозния фанатик Аятолах Хомейни, конфликтът прераства от блицкриг атака, от страна на Ирак, до тотална война, която заплашва да ескалира в глобална.

Септември 2020-а отбеляза 40-ата годишнина от началото на войната в момент, в който САЩ и Иран бяха в обтегнати отношения, Ирак – в хаос, а джихадистката идеология е по-силна от всякога. Така тази история се оказва актуална за Близкия Изток и днес.

Войници и от двете страни в най-дългия конвенционален конфликт на 20-и век разказват забележителните си истории за пръв път по телевизията.

Това е много брутална война. Деца-войници, някои от които на не повече от 8 години – са избивани безпричинно с хиляди, а химически оръжия с ужасяващи поражения са използвани и срещу войници, и срещи цивилни.

Цели градове са изравнени със земята, а вълни от човешка сила са отприщвани в мащаб, невиждан от Първата световна война насам. В крайна сметка над 2.5 млн. военни и цивилни са убити или ранени.

Когато избухва войната, Джими Картър води международния отговор, но Америка трябва да е предпазлива. Иран държи американски дипломати като заложници, а до скоро е бил техният „шериф“ в региона на Персийския залив. Намесата, обаче, е неизбежна; в рамките на дни от избухването на конфликта най-големите рафинерии в света са в пламъци.

След две години на ожесточени боеве изглежда сякаш Иран ще спечели, което би имало катастрофални последици за региона като цяло. Америка, вече с Роналд Рейгън на чело, се оказва все повече на страната на Саддам, като изпраща икономическа помощ и споделя разузнавателна информация.



В хода на конфликта ООН неколкократно се опитва да договори край на военните действия, но непрекъснато е парирана от Иран. Хомейни заявава, че няма да се спре, докато не му поднесат „главата на Саддам на тепсия“. Практиката на самоубийствените бомбени атентати се възхвалява от иранския режим именно в този конфликт.

Колкото повече се увеличават залозите, толкова по-ясно става, че Саддам няма да се спре пред нищо, за да се спаси и така той започва безразборно да бомбардира ирански градове и да обгазява дори собствени граждани.

Когато иранска мина избухва на бойния кораб USS Samuel B Roberts, убивайки десетима души, Америка отвръща със сила и така принуждава Хомейни неохотно да приеме примирие.

С участието на водещия изследовател по темата – френския историк Пиер Разу – тази документална поредица в четири части – от 16 август по Viasat History – за пръв път разкрива пълната история на Иранско-иракската война. Това е конфликт, който консолидира Ислямската революция и нейната външна политика, и предвещава нападението на Кувейт от страна на Саддам Хюсеин, което пък провокира три десетилетия хаос в региона.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.
Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
Силна и завладяваща, поредицата „Саддам срещу аятолаха: Иранско-иракската война“ по Viasat History в четири поредни нощи от 23:45 от 16 август изследва начина, по който протича войната в хода на осем дълги години на безпрецедентна жестокост и от двете страни на конфликта, както и зловредните последици, които остават за региона.

Потресаващи новооткрити архивни записи от фронтовите линии илюстрират свидетелските показания на най-различни участници от първа ръка. Даден е достъп до частни колекции от снимки, лични спомени на ирански и иракски войници, историци-експерти по темата и правителствени източници, включително американски такива.

Провокиран от съперничеството между деспота Саддам Хюсеин и религиозния фанатик Аятолах Хомейни, конфликтът прераства от блицкриг атака, от страна на Ирак, до тотална война, която заплашва да ескалира в глобална.

Септември 2020-а отбеляза 40-ата годишнина от началото на войната в момент, в който САЩ и Иран бяха в обтегнати отношения, Ирак – в хаос, а джихадистката идеология е по-силна от всякога. Така тази история се оказва актуална за Близкия Изток и днес.

Войници и от двете страни в най-дългия конвенционален конфликт на 20-и век разказват забележителните си истории за пръв път по телевизията.

Това е много брутална война. Деца-войници, някои от които на не повече от 8 години – са избивани безпричинно с хиляди, а химически оръжия с ужасяващи поражения са използвани и срещу войници, и срещи цивилни.

Цели градове са изравнени със земята, а вълни от човешка сила са отприщвани в мащаб, невиждан от Първата световна война насам. В крайна сметка над 2.5 млн. военни и цивилни са убити или ранени.

Когато избухва войната, Джими Картър води международния отговор, но Америка трябва да е предпазлива. Иран държи американски дипломати като заложници, а до скоро е бил техният „шериф“ в региона на Персийския залив. Намесата, обаче, е неизбежна; в рамките на дни от избухването на конфликта най-големите рафинерии в света са в пламъци.

След две години на ожесточени боеве изглежда сякаш Иран ще спечели, което би имало катастрофални последици за региона като цяло. Америка, вече с Роналд Рейгън на чело, се оказва все повече на страната на Саддам, като изпраща икономическа помощ и споделя разузнавателна информация.



В хода на конфликта ООН неколкократно се опитва да договори край на военните действия, но непрекъснато е парирана от Иран. Хомейни заявава, че няма да се спре, докато не му поднесат „главата на Саддам на тепсия“. Практиката на самоубийствените бомбени атентати се възхвалява от иранския режим именно в този конфликт.

Колкото повече се увеличават залозите, толкова по-ясно става, че Саддам няма да се спре пред нищо, за да се спаси и така той започва безразборно да бомбардира ирански градове и да обгазява дори собствени граждани.

Когато иранска мина избухва на бойния кораб USS Samuel B Roberts, убивайки десетима души, Америка отвръща със сила и така принуждава Хомейни неохотно да приеме примирие.

С участието на водещия изследовател по темата – френския историк Пиер Разу – тази документална поредица в четири части – от 16 август по Viasat History – за пръв път разкрива пълната история на Иранско-иракската война. Това е конфликт, който консолидира Ислямската революция и нейната външна политика, и предвещава нападението на Кувейт от страна на Саддам Хюсеин, което пък провокира три десетилетия хаос в региона.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.
Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/saddam-sreshtu-aiatolaha-iransko-irakskata-vojna-po-viasat-history-756055.html Fri, 23 Jul 2021 00:49:52 +0300
'Империя с Майкъл Портильо' по Viasat History: 400 млн. под владичеството на Великобритания https://offnews.bg//istoria/imperia-s-majkal-portilio-po-viasat-history-400-mln-pod-vladichest-755720.html Преди 100 години една четвърт от земята е под владичеството на Великобритания: 400 млн души живеят в империята, която се простира на петте континента. Как е успяла малка островна нация да стане най-могъщата сила на света?

Този въпрос задава „Империя с Майкъл Портильо“ – поредица в четири части, която дебютира в неделя от 20:45 по Viasat History.

От Индия до Карибските острови и от Африка до Австралазия, британското колониално управление оставя следа във всеки край на земното кълбо с необикновени сгради, въплъщаващи характера и невероятния обхват на британската власт. Много от дворците, затворите и плантациите, където са се разигравали интригите на империята, днес лежат разрушени и забравени.

Майкъл Портильо отключва вратите им, за да разкрие удивителната история на британската империя, еволюцията на суперсилата и наследството, което променя света.

Индия става британска територия заради алчен размирник

Британците не завладяват Индия по дипломатически или военен път, а с помощта на Робърт Клайв, дързък предпиемач, считан от мнозина просто за алчен мерзавец. Съвсем млад, той се присъединява към Източно индийската компания, която е акционерно дружество, но има военни части, които Клайв използва да прокуди династията, управляваща Индия в онзи момент. Той е обикновен чиновник, но благодарение на безразсъдството и подлостта си скоро започва да упражнява огромно влияние в Индия. Като сключва съмнителни сделки, Източно индийската компания буквално превзема бенгалската търговия и дори започва да осъществява събирането на данъците.

Компанията бързо натрупва огромно богатство и така си купува и политическо влияние. Действията им, обаче, причиняват огромни вреди на Индия, където почти 10 млн. души буквално умират от глад. Британското правителство просто не може да си позволи да подмине тази експлоатация и иззема контрола от Клайв, който умира мистериозно година по-късно. Неговото наследство, обаче, е неоспоримо: търговците на Източно индийската полагат основите на Британската империя в Индия.

Как един потънал град става център на британските военоморски сили

Под пристанището Кингстън в Ямайка лежи подводният град Порт Роял, който е потънал на 7 юни 1692 г. след земетресение, в следствие на което умират 2 000 души. Градът станал най-важното английско селище на американския континент само за две десетилетия след като бива отвоюван от Испания и действително е бил защитаван от местните пирати, които получавали разрешение от краля на Англия да плачкосват в замяна на тази си услуга.

По този начин те натрупват значително богатство за кратко време и дори след потъването си, Порт Роял запазва отличителното си място на картата на Англия, която построява една от най-големите военноморски бази там в следващите векове.

От стотина мечтатели до американската война за независимост

Преди четири века, малко над стотина англичани отплават към Новия свят с дръзката мечта да изградят Ню Инглънд. В следващите 150 години заселниците се разпръсват от Вирджиния по цялото източно крайбрежие на Северна Америка и така създават най-населените с белокожи колонии на империята. Тогава идва лятото на 1776 г. и всичко се променя, когато 13 колонии започват революция, в края на която обявяват своята независимост на 4 юли.

Британската империя, обаче, не се дава така лесно: тя нахлува с армия от 32 000 души в Ню Йорк, където се събират бунтовниците. Въпреки, че печелят битката за Ню Йорк, те са изправени пред необичайно предизвикателство: в разпръснато общество от колонии трябва някак да отделят тези, които все още са им лоялни, от онези, които вече са се обърнали срещу тях.

Междувременно, революционерите, водени от Джордж Вашингтон, следят всеки техен ход с помощта на шпионска мрежа.

Британците водят война с тях в продължение на пет години, като най-сетне се предават в Йорктаун, Вирджиния, през 1781 г. и с това Британия губи Америка – една от най-важните си територии.

Британското колониално управление е оставило следите си по целия свят – от Индия през Карибския басейн до Африка и Австралия. Вижте в „Империя с Майкъл Портильо“ – в неделя от 20:45 часа по Viasat History.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
Преди 100 години една четвърт от земята е под владичеството на Великобритания: 400 млн души живеят в империята, която се простира на петте континента. Как е успяла малка островна нация да стане най-могъщата сила на света?

Този въпрос задава „Империя с Майкъл Портильо“ – поредица в четири части, която дебютира в неделя от 20:45 по Viasat History.

От Индия до Карибските острови и от Африка до Австралазия, британското колониално управление оставя следа във всеки край на земното кълбо с необикновени сгради, въплъщаващи характера и невероятния обхват на британската власт. Много от дворците, затворите и плантациите, където са се разигравали интригите на империята, днес лежат разрушени и забравени.

Майкъл Портильо отключва вратите им, за да разкрие удивителната история на британската империя, еволюцията на суперсилата и наследството, което променя света.

Индия става британска територия заради алчен размирник

Британците не завладяват Индия по дипломатически или военен път, а с помощта на Робърт Клайв, дързък предпиемач, считан от мнозина просто за алчен мерзавец. Съвсем млад, той се присъединява към Източно индийската компания, която е акционерно дружество, но има военни части, които Клайв използва да прокуди династията, управляваща Индия в онзи момент. Той е обикновен чиновник, но благодарение на безразсъдството и подлостта си скоро започва да упражнява огромно влияние в Индия. Като сключва съмнителни сделки, Източно индийската компания буквално превзема бенгалската търговия и дори започва да осъществява събирането на данъците.

Компанията бързо натрупва огромно богатство и така си купува и политическо влияние. Действията им, обаче, причиняват огромни вреди на Индия, където почти 10 млн. души буквално умират от глад. Британското правителство просто не може да си позволи да подмине тази експлоатация и иззема контрола от Клайв, който умира мистериозно година по-късно. Неговото наследство, обаче, е неоспоримо: търговците на Източно индийската полагат основите на Британската империя в Индия.

Как един потънал град става център на британските военоморски сили

Под пристанището Кингстън в Ямайка лежи подводният град Порт Роял, който е потънал на 7 юни 1692 г. след земетресение, в следствие на което умират 2 000 души. Градът станал най-важното английско селище на американския континент само за две десетилетия след като бива отвоюван от Испания и действително е бил защитаван от местните пирати, които получавали разрешение от краля на Англия да плачкосват в замяна на тази си услуга.

По този начин те натрупват значително богатство за кратко време и дори след потъването си, Порт Роял запазва отличителното си място на картата на Англия, която построява една от най-големите военноморски бази там в следващите векове.

От стотина мечтатели до американската война за независимост

Преди четири века, малко над стотина англичани отплават към Новия свят с дръзката мечта да изградят Ню Инглънд. В следващите 150 години заселниците се разпръсват от Вирджиния по цялото източно крайбрежие на Северна Америка и така създават най-населените с белокожи колонии на империята. Тогава идва лятото на 1776 г. и всичко се променя, когато 13 колонии започват революция, в края на която обявяват своята независимост на 4 юли.

Британската империя, обаче, не се дава така лесно: тя нахлува с армия от 32 000 души в Ню Йорк, където се събират бунтовниците. Въпреки, че печелят битката за Ню Йорк, те са изправени пред необичайно предизвикателство: в разпръснато общество от колонии трябва някак да отделят тези, които все още са им лоялни, от онези, които вече са се обърнали срещу тях.

Междувременно, революционерите, водени от Джордж Вашингтон, следят всеки техен ход с помощта на шпионска мрежа.

Британците водят война с тях в продължение на пет години, като най-сетне се предават в Йорктаун, Вирджиния, през 1781 г. и с това Британия губи Америка – една от най-важните си територии.

Британското колониално управление е оставило следите си по целия свят – от Индия през Карибския басейн до Африка и Австралия. Вижте в „Империя с Майкъл Портильо“ – в неделя от 20:45 часа по Viasat History.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/imperia-s-majkal-portilio-po-viasat-history-400-mln-pod-vladichest-755720.html Sat, 17 Jul 2021 00:21:08 +0300
'Древно инженерство' по Viasat History: Някогашните чудеса на света са част от ежедневието ни сега https://offnews.bg//istoria/drevno-inzhenerstvo-po-viasat-history-niakogashnite-chudesa-na-svet-754426.html Гигантски пирамиди, мистериозни храмове, впечатляващи кораби – някои от най-великите инженерни пробиви в историята. Тези изключителни строителни постижения са от епохи много преди изобретяването на електрическите инструменти и компютърния дизайн.

Някои от тези древни чудеса съществуват на света от хиляди години, но чак сега загадките им биват разгадани – в новата поредица „Древно инженерство“ по Viasat History - от 5 юли, понеделник, в 22:00 часа. Благодарение на дръзки експедиции, най-нови научни открития и експертни проучвания новият документален сериал в 10 части разкрива тайните на античното инженерство, които са направили възможни тези инженерни забележителности и чудеса на света.


Където и да погледнете – инженерната наука е навсякъде – и в сградите, и в храната и водата, в енергията, транспорта и комуникациите - тя разрешава ежедневни проблеми и оформя нашето бъдеще.

Междувременно, инженерите осъществяват нови пробиви, откриват физични закони и правят иновации, които разтърсват света в продължение на хиляди години. Най-значимите и изумителни постижения на древните цивилизации идват от места като Месопотамия, Египет, Гърция и Рим. А тези паметници са създадени със съвсем базови инструменти.

С всеки свой епизод пoредицата отвежда зрителя в същината на създаване на тази конструкции и начина на действие на тези необикновени механизми, толкова изпреварили времето си. С подробни архиви и CGI визуализации се илюстрират методологията и техниките на създаването им. Същевременно са показани съвременни сгради и технологии, които са вдъхновени от тези древни структури. Виждаме как човешката изобретателност преодолява предизвикателствата, пред които е изправена.

Колелата и пътищата са неразделни от хиляди години

Остатъци от най-древните колела са открити в Словения, недалеч от Любляна. Карбонното датиране показва, че са приблизително на 5,000 години, като окръжностите са от ясен, а осите – от дъб. Със сигурност това изобретение е направило значително по-лесно и икономично пътуването и транспорта, но е трябвало да се направят и пътищата, а древните римляни са първенци в това. През вековете те са построили и поддържали близо 50 000 мили пътища, свързващи Европа, Близкия Изток и северна Африка. Пътната мрежа, която римляните създават, надживява империята и днес е основата на най-важните търговски артерии.

Не можеш да построиш къща без стени

Стените дават сигурност, място за уединение и те пазят от студа, ветровете и неприятелите. Първото укрепление, изградено за защита, е старо приблизително колкото самата човешка цивилизация – дори първите градове от преди 12 000 години са обградени със стени. По отношение на размера, отново римляните са първенци – 120-километровата стена, построена от Адриан в Британия, отделяла империята от варварите.

Но има една друга стена, в сравнение, с която и римските са малки. Великата китайска стена, изградена преди повече от 2 000 години. Прекосяваща няколко региона, пустини, реки и планини, издигната от милиони работници, истинската й дължина все още е обект на спорове между експертите. И до ден днешен продължават да се разкриват нови части от нея.
Частите от стената, издигнати по времето на династията Минг са от тухла и смес от глина, вар и лепкав ориз, служещ за хоросан. Точно тези участъци стоят и до днес като свидетелство за таланта на древните инженери.



Който управлява водите, той управлява света

Човек може да издържи до три дни без вода и съвременните градове употребяват изумителни количества вода на ден.

Например само Ню Йорк изразходва по 1 милиард галона. Сигурно не е изненада за никого, че близо 2 милиарда души в света нямат достъп до достатъчно вода. Преди хиляда години, предизвикателството било не намирането на вода, годна за пиене, а транспортирането й.

Първата водопреносна мрежа е създадена от древните гърци през 7-и в. пр. Хр., но истинските майстори са римляните, които за 500 години изграждат 11 различни акведукта, които могат да пренасят вода на разстояние до 60 мили от източника. Един от тях - Aqua Virgo, построен през 19 г. пр. Хр., функционира и до днес и доставя вода за известния фонтан Di Trevi в Рим.

„Древно инженерство“ разкрива и тайните на каменната епоха, вглежда се в Тадж Махал и пирамидите и обръща внимание на най-големите кораби на планетата. Сравнени са уникални конструкции с обекти, които днес считаме за даденост, и е показано как някогашните чудеса на света са станали част от ежедневието ни.

Поредицата „Древно инженерство“ дебютира по Viasat History в понеделник, 5 юли, и се излъчва всеки делничен ден в 22:00 часа с полумаратон в събота - 10 юли и 17 юли, от 12:30 часа.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
Гигантски пирамиди, мистериозни храмове, впечатляващи кораби – някои от най-великите инженерни пробиви в историята. Тези изключителни строителни постижения са от епохи много преди изобретяването на електрическите инструменти и компютърния дизайн.

Някои от тези древни чудеса съществуват на света от хиляди години, но чак сега загадките им биват разгадани – в новата поредица „Древно инженерство“ по Viasat History - от 5 юли, понеделник, в 22:00 часа. Благодарение на дръзки експедиции, най-нови научни открития и експертни проучвания новият документален сериал в 10 части разкрива тайните на античното инженерство, които са направили възможни тези инженерни забележителности и чудеса на света.


Където и да погледнете – инженерната наука е навсякъде – и в сградите, и в храната и водата, в енергията, транспорта и комуникациите - тя разрешава ежедневни проблеми и оформя нашето бъдеще.

Междувременно, инженерите осъществяват нови пробиви, откриват физични закони и правят иновации, които разтърсват света в продължение на хиляди години. Най-значимите и изумителни постижения на древните цивилизации идват от места като Месопотамия, Египет, Гърция и Рим. А тези паметници са създадени със съвсем базови инструменти.

С всеки свой епизод пoредицата отвежда зрителя в същината на създаване на тази конструкции и начина на действие на тези необикновени механизми, толкова изпреварили времето си. С подробни архиви и CGI визуализации се илюстрират методологията и техниките на създаването им. Същевременно са показани съвременни сгради и технологии, които са вдъхновени от тези древни структури. Виждаме как човешката изобретателност преодолява предизвикателствата, пред които е изправена.

Колелата и пътищата са неразделни от хиляди години

Остатъци от най-древните колела са открити в Словения, недалеч от Любляна. Карбонното датиране показва, че са приблизително на 5,000 години, като окръжностите са от ясен, а осите – от дъб. Със сигурност това изобретение е направило значително по-лесно и икономично пътуването и транспорта, но е трябвало да се направят и пътищата, а древните римляни са първенци в това. През вековете те са построили и поддържали близо 50 000 мили пътища, свързващи Европа, Близкия Изток и северна Африка. Пътната мрежа, която римляните създават, надживява империята и днес е основата на най-важните търговски артерии.

Не можеш да построиш къща без стени

Стените дават сигурност, място за уединение и те пазят от студа, ветровете и неприятелите. Първото укрепление, изградено за защита, е старо приблизително колкото самата човешка цивилизация – дори първите градове от преди 12 000 години са обградени със стени. По отношение на размера, отново римляните са първенци – 120-километровата стена, построена от Адриан в Британия, отделяла империята от варварите.

Но има една друга стена, в сравнение, с която и римските са малки. Великата китайска стена, изградена преди повече от 2 000 години. Прекосяваща няколко региона, пустини, реки и планини, издигната от милиони работници, истинската й дължина все още е обект на спорове между експертите. И до ден днешен продължават да се разкриват нови части от нея.
Частите от стената, издигнати по времето на династията Минг са от тухла и смес от глина, вар и лепкав ориз, служещ за хоросан. Точно тези участъци стоят и до днес като свидетелство за таланта на древните инженери.



Който управлява водите, той управлява света

Човек може да издържи до три дни без вода и съвременните градове употребяват изумителни количества вода на ден.

Например само Ню Йорк изразходва по 1 милиард галона. Сигурно не е изненада за никого, че близо 2 милиарда души в света нямат достъп до достатъчно вода. Преди хиляда години, предизвикателството било не намирането на вода, годна за пиене, а транспортирането й.

Първата водопреносна мрежа е създадена от древните гърци през 7-и в. пр. Хр., но истинските майстори са римляните, които за 500 години изграждат 11 различни акведукта, които могат да пренасят вода на разстояние до 60 мили от източника. Един от тях - Aqua Virgo, построен през 19 г. пр. Хр., функционира и до днес и доставя вода за известния фонтан Di Trevi в Рим.

„Древно инженерство“ разкрива и тайните на каменната епоха, вглежда се в Тадж Махал и пирамидите и обръща внимание на най-големите кораби на планетата. Сравнени са уникални конструкции с обекти, които днес считаме за даденост, и е показано как някогашните чудеса на света са станали част от ежедневието ни.

Поредицата „Древно инженерство“ дебютира по Viasat History в понеделник, 5 юли, и се излъчва всеки делничен ден в 22:00 часа с полумаратон в събота - 10 юли и 17 юли, от 12:30 часа.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/drevno-inzhenerstvo-po-viasat-history-niakogashnite-chudesa-na-svet-754426.html Tue, 29 Jun 2021 00:27:06 +0300
VIASAT HISTORY с фокус върху жените на 8 март https://offnews.bg//istoria/viasat-history-s-fokus-varhu-zhenite-na-8-mart-746607.html Денят на жената е дата, която се отбелязва в световен мащаб и чества социалните, икономически, културни и политически постижения на жените. Тази година Viasat History ще отбележи 8 март с два нови филма -" Загадката на костите: Революция на половете“ и „Жените, които се бореха с Хитлер“.

Преди това, от 1-ви март, всяки делничен ден от 13:25 часа с повторение в събота преди празника от 11:10 часа в ефира на Viasat History се завръща една от най-харизматичните водещи на ТВ канала – проф. Бетани Хюз с поредицата си „Нил: 5000 години история“.

В последните 25 години проф. Хюз се посвещава на това да разказва за миналото с обаяние. Като специалист по древна и средновековна история и култура, тя посещава най-великите и най-необикновени паметници на Египет. Следвайки пътя на древните египтяни, Бетани пътува с няколко лодки (традиционни и модерни), спирайки на най-знаковите, впечатляващи и важни забележителности, като разказва изумителни, мрачни и изненадващи истории на тази велика империя.



„Нил: 5000 години история“ е интегрална част от рубриката „Тайните на Египет“, която обединява всяка делнична вечер от 21:00 часа през целия март още от 1 март знакови поредици като „Пирамидите: Разгадаване на мистерията“, „Египетски загадки“, „Тайните на египетските пирамиди“, „Да разгадаеш Сахара“ и „Изгубената египетска пирамида“. Не пропускайте това!

Ловуващи мъже, уседнали жени – това е праисторическият шаблон, който всички имаме в главите си. В специалната премиера от 23:05 на 8 март, понеделник – „Загадката на костите: Революция на половете“ прави нови прозрения за историческата истина с помощта на научни методи, ползвани в криминалистиката.



Мъжът ловец дълго време е бил смятан за глава на семейството и връх на обществената йерархия от самото начало на човешката история. Съвременните изследователи обаче не са съгласни. С помощта на тази теория ранните археолози от 19-и и 20-и век просто са затвърдили идеята за обществения ред по тяхно време като "естествен", но не всяко откритие се вписва в тази картина. Все повече и повече погрешни тълкувания излизат наяве. Научни методи, обикновено използвани в криминалистиката, помагат на изследователите от цял свят да се ориентират по-правилно.

На 8-ми март от 22:00 часа ще дебютира „Жените, които се бореха с Хитлер“. Можем да ги открием сред всички социални прослойки. Бивши примерни гражданки на Третия райх се превръщат в бойци на съпротивата и се борят с нацизма с всички сили въпреки страховитото насилие в нацистка Германия и ужасяващото Гестапо.

Живеейки в постоянна несигурност и постоянен риск да бъдат изобличени от съседи или роднини, те предават поверителна информация, разпространяват антинацистки листовки и спасяват евреи от депортиране. Когато ги арестуват, ги затварят, депортитат и дори екзекутират. След 1945 г. въпреки смелите им дела тези жени са забравени. Сега някои от тези героини обаче излизат от сенките. Сред тях са служителката на министерството на пропагандата Либертас Шулце-Бойсен, журналистката Рут Андреас-Фридрик и студентката Софи Шол.

Повторение в събота, 13 март, от 11:40 часа.


Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. Каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

За пълната програма следете www.viasathistory.bg

]]>
Денят на жената е дата, която се отбелязва в световен мащаб и чества социалните, икономически, културни и политически постижения на жените. Тази година Viasat History ще отбележи 8 март с два нови филма -" Загадката на костите: Революция на половете“ и „Жените, които се бореха с Хитлер“.

Преди това, от 1-ви март, всяки делничен ден от 13:25 часа с повторение в събота преди празника от 11:10 часа в ефира на Viasat History се завръща една от най-харизматичните водещи на ТВ канала – проф. Бетани Хюз с поредицата си „Нил: 5000 години история“.

В последните 25 години проф. Хюз се посвещава на това да разказва за миналото с обаяние. Като специалист по древна и средновековна история и култура, тя посещава най-великите и най-необикновени паметници на Египет. Следвайки пътя на древните египтяни, Бетани пътува с няколко лодки (традиционни и модерни), спирайки на най-знаковите, впечатляващи и важни забележителности, като разказва изумителни, мрачни и изненадващи истории на тази велика империя.



„Нил: 5000 години история“ е интегрална част от рубриката „Тайните на Египет“, която обединява всяка делнична вечер от 21:00 часа през целия март още от 1 март знакови поредици като „Пирамидите: Разгадаване на мистерията“, „Египетски загадки“, „Тайните на египетските пирамиди“, „Да разгадаеш Сахара“ и „Изгубената египетска пирамида“. Не пропускайте това!

Ловуващи мъже, уседнали жени – това е праисторическият шаблон, който всички имаме в главите си. В специалната премиера от 23:05 на 8 март, понеделник – „Загадката на костите: Революция на половете“ прави нови прозрения за историческата истина с помощта на научни методи, ползвани в криминалистиката.



Мъжът ловец дълго време е бил смятан за глава на семейството и връх на обществената йерархия от самото начало на човешката история. Съвременните изследователи обаче не са съгласни. С помощта на тази теория ранните археолози от 19-и и 20-и век просто са затвърдили идеята за обществения ред по тяхно време като "естествен", но не всяко откритие се вписва в тази картина. Все повече и повече погрешни тълкувания излизат наяве. Научни методи, обикновено използвани в криминалистиката, помагат на изследователите от цял свят да се ориентират по-правилно.

На 8-ми март от 22:00 часа ще дебютира „Жените, които се бореха с Хитлер“. Можем да ги открием сред всички социални прослойки. Бивши примерни гражданки на Третия райх се превръщат в бойци на съпротивата и се борят с нацизма с всички сили въпреки страховитото насилие в нацистка Германия и ужасяващото Гестапо.

Живеейки в постоянна несигурност и постоянен риск да бъдат изобличени от съседи или роднини, те предават поверителна информация, разпространяват антинацистки листовки и спасяват евреи от депортиране. Когато ги арестуват, ги затварят, депортитат и дори екзекутират. След 1945 г. въпреки смелите им дела тези жени са забравени. Сега някои от тези героини обаче излизат от сенките. Сред тях са служителката на министерството на пропагандата Либертас Шулце-Бойсен, журналистката Рут Андреас-Фридрик и студентката Софи Шол.

Повторение в събота, 13 март, от 11:40 часа.


Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. Каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

За пълната програма следете www.viasathistory.bg

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/viasat-history-s-fokus-varhu-zhenite-na-8-mart-746607.html Thu, 25 Feb 2021 01:10:52 +0200
Голямата чума от 1665 г. и отговорът на епидемията https://offnews.bg//istoria/goliamata-chuma-ot-1665-g-i-otgovorat-na-epidemiata-746442.html Преди три века и половина, през 1665 г., Англия е опустошена от невиждана чума, която отнема над 100 000 живота само в Лондон – четвърт от населението към онзи момент.

Документалният филм в три части „Епидемия: Голямата чума“ дебютира в 22:00 часа на 7 март, неделя, по Viasat History, и ще пресъздаде събитията, и ще покаже, че пандемията oт COVID-19 не е първата, която "сваля цели градове на колене", като ще развенчае някои митове за чумата от онова отминало време. Ето още интересни факти:

Най-голямата пандемия в историята на Великобритания

В педесетте години преди Голямата чума, населението на Лондон се удвоява: семейства от по над 10 души живеят в двустайни коптори, улиците (съвсем малко по-широки от алеи) са кални и мръсни, хората носят употребявани и изхвърлени дрехи, базовата лична хигиена е на минимално ниво в по-голямата част от града.

Чумата избухва в най-бедния квартал на Лондон, St. Giles. Тя е невиждано заразна. В случай, че я хванеш, имаш около 30% шанс да оцелееш. По онова време никой не знае какво точно заразява хората; едва от 19-ти век и до днес се смята, че пръвопричината са били плъхове, или по-скоро бълхите, пренасяни от тях. Дали, обаче, това наистина е така?

Чумата не се е разпространила така, както винаги сме си мислили

Според скорошни проучвания, може би не плъховете и бълхите са разпространявали болестта, а въшките. По точно въшките по човешкото тяло, които към днешна дата, в следствие на модерните методи на пране, са почти напълно изтрити от лицето на Земята.

Тези малки гадове можели да се прикрепят към дрехите на хората и само с докосването до кожата – да засмукват кръв и да заразяват с бактерии. Според друго проучване, те дори можели да разпространяват болестта сами, без да бъдат пренасяни от плъхове. И бълхите, и въшките живеели в топлите дрехи и легла на хората и така пренасяли болестта мигновенно.

Отговорът на пандемията през 17-ти век: Някои познати похвати

Към май месец 1665 г. една от първите предпиети стъпки от крал Чарлз II е да затвори театрите. С влошаването на пандемията, започнали да издават официални документи за хората, които проявяват симптоми, с което ги възпрепятствали от това да отсядат в страноприемници. Бил отказван достъп в градове и села в страната.

Това са първи прояви на социална дистанция. Затваряли също къщи със зараза, както и продажбата на жилища на заразени хора. По пазарите монетите се съхранявали в оцет, а търговците избягвали директен контакт, карали купувачите сами да взимат покупките си.


Археологът Ракша Дейв във филма „Епидемия: Голямата чума“ – по Viasat History на 7, 14 и 21 март от 22:00 часа.

Лекарите носели маски, които наподобяват птичи глави и днес вече са емблематични; причината за формата всъщност е това, че пълнели простраството пред носа си с лавандула и други ароматни материали, за да филтрират влизащия въздух.
В съчетание с маските носели наметала, намазани с восък, макар да не е сигурно, че напълно са разбирали, че така въшките и бълхите не могат да се закрепят по дрехите.

Друг похват бил къщите на заразените да бъдат затваряни за 40 дни, след което се прикадявали с дим, а стените се боядисвали с бяла боя, която също е зловредна за патогените. Интересно е как хората отговаряли на болестта, макар да не разбирали добре с както точно си имат работа.

Въпреки всичко, Лондон изгубва битката. Пикът на пандемията е през 1665 г., когато само в столичния град умират 7000 души за седмица. В „Епидемия: Голямат чума“ ще видите как хората успяват да спрат заразата след тази тежка загуба.

Д-р Ксанд ван Тулекен, археологът Ракша Дейв и журналистът Джон Сърджънт откриват необикновени сходства между двете ситуации, научавайки за социалната дистанция през 17-ти век, как "локдаунът" дължи произхода си на карантината и че варовикът - предпочитаният метод за почистване на къщите след инфекция, може би е бил по-ефективен от модерните антибактериални спрейове. Те също разкриват нови доказателства, които опровергават дългогодишното вярване, че плъховете и техните бълхи са отговорни за разпространението на чумата и показват на зрителите истинските виновници.

„Емидемия: Голямата чума“ започва от 7 март, в три поредни недели в 22:00 часа по Viasat History.

]]>
Преди три века и половина, през 1665 г., Англия е опустошена от невиждана чума, която отнема над 100 000 живота само в Лондон – четвърт от населението към онзи момент.

Документалният филм в три части „Епидемия: Голямата чума“ дебютира в 22:00 часа на 7 март, неделя, по Viasat History, и ще пресъздаде събитията, и ще покаже, че пандемията oт COVID-19 не е първата, която "сваля цели градове на колене", като ще развенчае някои митове за чумата от онова отминало време. Ето още интересни факти:

Най-голямата пандемия в историята на Великобритания

В педесетте години преди Голямата чума, населението на Лондон се удвоява: семейства от по над 10 души живеят в двустайни коптори, улиците (съвсем малко по-широки от алеи) са кални и мръсни, хората носят употребявани и изхвърлени дрехи, базовата лична хигиена е на минимално ниво в по-голямата част от града.

Чумата избухва в най-бедния квартал на Лондон, St. Giles. Тя е невиждано заразна. В случай, че я хванеш, имаш около 30% шанс да оцелееш. По онова време никой не знае какво точно заразява хората; едва от 19-ти век и до днес се смята, че пръвопричината са били плъхове, или по-скоро бълхите, пренасяни от тях. Дали, обаче, това наистина е така?

Чумата не се е разпространила така, както винаги сме си мислили

Според скорошни проучвания, може би не плъховете и бълхите са разпространявали болестта, а въшките. По точно въшките по човешкото тяло, които към днешна дата, в следствие на модерните методи на пране, са почти напълно изтрити от лицето на Земята.

Тези малки гадове можели да се прикрепят към дрехите на хората и само с докосването до кожата – да засмукват кръв и да заразяват с бактерии. Според друго проучване, те дори можели да разпространяват болестта сами, без да бъдат пренасяни от плъхове. И бълхите, и въшките живеели в топлите дрехи и легла на хората и така пренасяли болестта мигновенно.

Отговорът на пандемията през 17-ти век: Някои познати похвати

Към май месец 1665 г. една от първите предпиети стъпки от крал Чарлз II е да затвори театрите. С влошаването на пандемията, започнали да издават официални документи за хората, които проявяват симптоми, с което ги възпрепятствали от това да отсядат в страноприемници. Бил отказван достъп в градове и села в страната.

Това са първи прояви на социална дистанция. Затваряли също къщи със зараза, както и продажбата на жилища на заразени хора. По пазарите монетите се съхранявали в оцет, а търговците избягвали директен контакт, карали купувачите сами да взимат покупките си.


Археологът Ракша Дейв във филма „Епидемия: Голямата чума“ – по Viasat History на 7, 14 и 21 март от 22:00 часа.

Лекарите носели маски, които наподобяват птичи глави и днес вече са емблематични; причината за формата всъщност е това, че пълнели простраството пред носа си с лавандула и други ароматни материали, за да филтрират влизащия въздух.
В съчетание с маските носели наметала, намазани с восък, макар да не е сигурно, че напълно са разбирали, че така въшките и бълхите не могат да се закрепят по дрехите.

Друг похват бил къщите на заразените да бъдат затваряни за 40 дни, след което се прикадявали с дим, а стените се боядисвали с бяла боя, която също е зловредна за патогените. Интересно е как хората отговаряли на болестта, макар да не разбирали добре с както точно си имат работа.

Въпреки всичко, Лондон изгубва битката. Пикът на пандемията е през 1665 г., когато само в столичния град умират 7000 души за седмица. В „Епидемия: Голямат чума“ ще видите как хората успяват да спрат заразата след тази тежка загуба.

Д-р Ксанд ван Тулекен, археологът Ракша Дейв и журналистът Джон Сърджънт откриват необикновени сходства между двете ситуации, научавайки за социалната дистанция през 17-ти век, как "локдаунът" дължи произхода си на карантината и че варовикът - предпочитаният метод за почистване на къщите след инфекция, може би е бил по-ефективен от модерните антибактериални спрейове. Те също разкриват нови доказателства, които опровергават дългогодишното вярване, че плъховете и техните бълхи са отговорни за разпространението на чумата и показват на зрителите истинските виновници.

„Емидемия: Голямата чума“ започва от 7 март, в три поредни недели в 22:00 часа по Viasat History.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/goliamata-chuma-ot-1665-g-i-otgovorat-na-epidemiata-746442.html Wed, 24 Feb 2021 01:00:36 +0200
Викингите, Златната треска и Третият райх по VIASAT HISTORY https://offnews.bg//istoria/vikingite-zlatnata-treska-i-tretiat-rajh-po-viasat-history-737612.html Какъв е бил животът на викингите и как те промениха света разказва „Последното пътуване на викингите“ по Viasat History от 23:00 часа всяка вечер тази седмица, а петък вечер е посветен на „Епичните жени воини – викингите“.

Можете да завършите тази Viasat History седмица на 11 октомври, неделя, от 22:00 с „Операция „Златна треска“, с историка Дан Сноу.

Очаквайте рубриката „Тайните на третия райх“, включваща предавания като "Домашни видеозаписи от нацистка Германия", "Оръжейният инженер на Хитлер" и "Суперколите на Хитлер"- всеки ден от 22:00 с начало 19 октомври, понеделник.

Последното пътуване на викингите

Всеки делничен ден в 23:00 часа и маратон на 24 октомври от 9:55 часа и 25 октомври от 15:50 часа по Viasat History.

Вижте живота на викингите във време на големи промени в обществото и околната среда, които ги принуждават да напуснат Скандинавия и ги повеждат на пътуване чак до Франция. Културната интеграция и християнството във Франция им повлияват и отреждат на викингите важна роля в превръщането на Европа в това, което е днес.

С поредицата пътуваме назад във времето до началото на епохата на викингите, фокусирайки се върху скандинавците, които стават нормани и в крайна сметка отиват в Англия да заемат английския престол. Изследваме събитие, което често е определяно като края на епохата на викингите - битката при Хейстингс през 1066 г.

Операция "Златна треска"

От 11 октомври, всяка неделя в 22:00 часа с повторение: следващия петък в 23:00

Дан Сноу и екипът му пресъздават историческия маршрут на златотърсачите от 19-ти век, които изминават пътя от крайбрежието на Аляска до златните полета на Клондайк от 965 км на север. Към него се присъединяват полярният изследовател Фелисити Астън и лекарят - експерт по отдалечени територии Кевин Фонг.

Заедно те ще извървят стъпките на последната голяма златна треска - световно събитие, пълно с епични приключения, опасности и героични истории, вдъхновило създаването на множество компютърни игри и филми.

Тайните на Третия райх (рубрика)

От 19 октомври, в 22:00 часа, всяка делнична вечер

Разглеждаме отблизо малко известни аспекти на живота в нацистка Германия и за пръв път имаме достъп до частни домашни видеа на хора, живели под свастиката на Хитлер. Как науката бива употребена - или как с нея бива злоупотребено, в полза на Третия райх и как оръжейният инженер на Хитлер успява да се спаси от преследване?

Домашни видеозаписи от нацистка Германия

Започва от понеделник, 19 октомври, в 22:00 ч.

Хиляди немски тавани са се превърнали в сметища за безброй часове домашни видеозаписи, оставени да събират прах в продължение на десетилетия. На тези ленти е скрита различна история за Третия райх. Те предлагат прозорец към скритите недра на живота в нацистка Германия - у дома в мирно време, но още по-удивително - от фронтовите линии по време на войната.

Поредицата от две части изследва частните колекции, които едва сега започват да излизат на светло, за да разкрие как цивилните и военни жители на нацистка Германия са записали изгряването на империята, която според тях е щяла да съществува хиляди години.

Оръжейният инженер на Хитлер

Сряда, 21 октомври, в 22:00 ч.

Твърди се, че Ханс Камлер - човекът зад тайната оръжейна програма на Хитлер, се е самоубил на 9 май, 1945 г. Генералът от СС е виновен за наемането на затворници от концентрационните лагери като принудителни работници и по този начин за смъртта на десетки хиляди. Нови доказателства обаче предполагат, че е бил отведен в САЩ под прикритие, за да се запазят познанията му и така е избегнал да бъде осъден като военнопрестъпник.

Суперколите на Хитлер

Четвъртък, 22 октомври, в 22:00 ч.

В разцвета на Третия райх на два немски производителя на автомобили е било наредено да създадат най-невероятните превозни средства в цял свят. Следва съперничество, което жъне победи на Гран При, международно господство вследствие на пропаганден преврат и осигурява световна слава на шофьорите, рискували живота си, за да постигнат рекорди, ненадминати в продължение на 79 години. Всичко се случва под преките заповеди на самия фюрер.

Снимки: Viasat History

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. За пълната програма на канала следете www.viasathistory.bg.

]]>
Какъв е бил животът на викингите и как те промениха света разказва „Последното пътуване на викингите“ по Viasat History от 23:00 часа всяка вечер тази седмица, а петък вечер е посветен на „Епичните жени воини – викингите“.

Можете да завършите тази Viasat History седмица на 11 октомври, неделя, от 22:00 с „Операция „Златна треска“, с историка Дан Сноу.

Очаквайте рубриката „Тайните на третия райх“, включваща предавания като "Домашни видеозаписи от нацистка Германия", "Оръжейният инженер на Хитлер" и "Суперколите на Хитлер"- всеки ден от 22:00 с начало 19 октомври, понеделник.

Последното пътуване на викингите

Всеки делничен ден в 23:00 часа и маратон на 24 октомври от 9:55 часа и 25 октомври от 15:50 часа по Viasat History.

Вижте живота на викингите във време на големи промени в обществото и околната среда, които ги принуждават да напуснат Скандинавия и ги повеждат на пътуване чак до Франция. Културната интеграция и християнството във Франция им повлияват и отреждат на викингите важна роля в превръщането на Европа в това, което е днес.

С поредицата пътуваме назад във времето до началото на епохата на викингите, фокусирайки се върху скандинавците, които стават нормани и в крайна сметка отиват в Англия да заемат английския престол. Изследваме събитие, което често е определяно като края на епохата на викингите - битката при Хейстингс през 1066 г.

Операция "Златна треска"

От 11 октомври, всяка неделя в 22:00 часа с повторение: следващия петък в 23:00

Дан Сноу и екипът му пресъздават историческия маршрут на златотърсачите от 19-ти век, които изминават пътя от крайбрежието на Аляска до златните полета на Клондайк от 965 км на север. Към него се присъединяват полярният изследовател Фелисити Астън и лекарят - експерт по отдалечени територии Кевин Фонг.

Заедно те ще извървят стъпките на последната голяма златна треска - световно събитие, пълно с епични приключения, опасности и героични истории, вдъхновило създаването на множество компютърни игри и филми.

Тайните на Третия райх (рубрика)

От 19 октомври, в 22:00 часа, всяка делнична вечер

Разглеждаме отблизо малко известни аспекти на живота в нацистка Германия и за пръв път имаме достъп до частни домашни видеа на хора, живели под свастиката на Хитлер. Как науката бива употребена - или как с нея бива злоупотребено, в полза на Третия райх и как оръжейният инженер на Хитлер успява да се спаси от преследване?

Домашни видеозаписи от нацистка Германия

Започва от понеделник, 19 октомври, в 22:00 ч.

Хиляди немски тавани са се превърнали в сметища за безброй часове домашни видеозаписи, оставени да събират прах в продължение на десетилетия. На тези ленти е скрита различна история за Третия райх. Те предлагат прозорец към скритите недра на живота в нацистка Германия - у дома в мирно време, но още по-удивително - от фронтовите линии по време на войната.

Поредицата от две части изследва частните колекции, които едва сега започват да излизат на светло, за да разкрие как цивилните и военни жители на нацистка Германия са записали изгряването на империята, която според тях е щяла да съществува хиляди години.

Оръжейният инженер на Хитлер

Сряда, 21 октомври, в 22:00 ч.

Твърди се, че Ханс Камлер - човекът зад тайната оръжейна програма на Хитлер, се е самоубил на 9 май, 1945 г. Генералът от СС е виновен за наемането на затворници от концентрационните лагери като принудителни работници и по този начин за смъртта на десетки хиляди. Нови доказателства обаче предполагат, че е бил отведен в САЩ под прикритие, за да се запазят познанията му и така е избегнал да бъде осъден като военнопрестъпник.

Суперколите на Хитлер

Четвъртък, 22 октомври, в 22:00 ч.

В разцвета на Третия райх на два немски производителя на автомобили е било наредено да създадат най-невероятните превозни средства в цял свят. Следва съперничество, което жъне победи на Гран При, международно господство вследствие на пропаганден преврат и осигурява световна слава на шофьорите, рискували живота си, за да постигнат рекорди, ненадминати в продължение на 79 години. Всичко се случва под преките заповеди на самия фюрер.

Снимки: Viasat History

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. За пълната програма на канала следете www.viasathistory.bg.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/vikingite-zlatnata-treska-i-tretiat-rajh-po-viasat-history-737612.html Thu, 8 Oct 2020 08:20:14 +0300
По стъпките на Атила: Царят на хуните с Viasat History https://offnews.bg//istoria/po-stapkite-na-atila-tcariat-na-hunite-s-viasat-history-737509.html Нов документален филм в две части разказва за новооткритите артефакти в разкопки в Казахстан, започнали през 2014 г., които ни отвеждат по-близо до Атила – ужасяващ, според едни, пленителен – според други.

Бил е известен като "Божия бич" и за него се говорело, че откъдето мине конят му, трева не никне. Името му е Атила, вожд на хуните. Почти нищо не се знае за него, но безпрецедентно археологическо откритие може би ще разкрие най-големите тайни. Става дума за гигантски обект в дивата природа на Казахстан, наречен Алтинказган. Руските археолози откриват съкровища, заровени от хуните там. Възможно ли е загадката на хуните да бъде разкрита от находките в това изгубено кътче на Централна Азия?

Документалният филм по ТВ канал Viasat History „По стъпките на Атила: Царят на хуните“ анализира родствените връзки между хуните и унгарците и техния социален живот чрез новооткрити инструменти и артефакти.

Според римските историци, хуните и техният закален в битки вожд се появяват един ден от нищото и поставят до тогава смятаната за непобедима Римска империя на колене. Житейската и бойна философия на Атила е забулена в неизвестни, но археолозите се интересуват повече от обстоятелствата около смъртта му, мястото на гробницата му и родствените му връзки.

През 2014 г., на 5 000 км от Рим, в Казахстан, търсач на съкровища открива някои изумителни артефакти и хунски съкровища. Локацията бързо е превзета от археолози, които изкопават някои съкровища. От тях може да се заключи, че хуните имат елитарна прослойка, която използва златото, плячкосано от римляните, за други цели.

Интервюираните за филма специалисти дискутират произхода на името на Атила и анализират устройството на хунското общество, както и инструментите, които са ползват, а също и това, че в много истории от този период „царят на хуните“ е описван като зъл варварин или бич Божи. Същевременно унгарците го считали за свой крал. Как се е стигнало до тази парадоксална ситуация?

Средновековните хроники споменават хуните като родственици и предшественици на унгарците, но модерната историография отхвърля тази хипотеза. Във филма няколко експерти изтъкват това, че в средновековна Европа не е било много добре да се споменават Атила и варварските хуни като предшественици на унгарските крале.

Има убедителна причина за това.

Филмът в две части е по Viasat History в две поредни вечери от 18:45 часа на 5 и 6 октомври. Втори шанс да видите: 31 октомври, събота, от 10:30 часа.

]]>
Нов документален филм в две части разказва за новооткритите артефакти в разкопки в Казахстан, започнали през 2014 г., които ни отвеждат по-близо до Атила – ужасяващ, според едни, пленителен – според други.

Бил е известен като "Божия бич" и за него се говорело, че откъдето мине конят му, трева не никне. Името му е Атила, вожд на хуните. Почти нищо не се знае за него, но безпрецедентно археологическо откритие може би ще разкрие най-големите тайни. Става дума за гигантски обект в дивата природа на Казахстан, наречен Алтинказган. Руските археолози откриват съкровища, заровени от хуните там. Възможно ли е загадката на хуните да бъде разкрита от находките в това изгубено кътче на Централна Азия?

Документалният филм по ТВ канал Viasat History „По стъпките на Атила: Царят на хуните“ анализира родствените връзки между хуните и унгарците и техния социален живот чрез новооткрити инструменти и артефакти.

Според римските историци, хуните и техният закален в битки вожд се появяват един ден от нищото и поставят до тогава смятаната за непобедима Римска империя на колене. Житейската и бойна философия на Атила е забулена в неизвестни, но археолозите се интересуват повече от обстоятелствата около смъртта му, мястото на гробницата му и родствените му връзки.

През 2014 г., на 5 000 км от Рим, в Казахстан, търсач на съкровища открива някои изумителни артефакти и хунски съкровища. Локацията бързо е превзета от археолози, които изкопават някои съкровища. От тях може да се заключи, че хуните имат елитарна прослойка, която използва златото, плячкосано от римляните, за други цели.

Интервюираните за филма специалисти дискутират произхода на името на Атила и анализират устройството на хунското общество, както и инструментите, които са ползват, а също и това, че в много истории от този период „царят на хуните“ е описван като зъл варварин или бич Божи. Същевременно унгарците го считали за свой крал. Как се е стигнало до тази парадоксална ситуация?

Средновековните хроники споменават хуните като родственици и предшественици на унгарците, но модерната историография отхвърля тази хипотеза. Във филма няколко експерти изтъкват това, че в средновековна Европа не е било много добре да се споменават Атила и варварските хуни като предшественици на унгарските крале.

Има убедителна причина за това.

Филмът в две части е по Viasat History в две поредни вечери от 18:45 часа на 5 и 6 октомври. Втори шанс да видите: 31 октомври, събота, от 10:30 часа.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/po-stapkite-na-atila-tcariat-na-hunite-s-viasat-history-737509.html Tue, 6 Oct 2020 07:40:42 +0300
'Подводницата' се завръща по Epic Drama с втори още по-импозантен сезон https://offnews.bg//istoria/podvodnitcata-se-zavrashta-po-epic-drama-s-vtori-oshte-po-impozanten-728788.html Първи сезон на високобюджетната военна драма, вдъхновена от шедьовъра на Волфганг Петерсен от 1981 г. по бестселъра на Лотар-Гюнтер Буххайм, получи висока оценка и от зрителите, и от медиите, като The Guardian го нарече: “Клаустрофобичен, интелигентен и буквално смразяващ римейк“. 

Припомняме, че сезон първи бе в 8 части, а действието започва от 1942 г. Завладяващите сюжетни линии са две и се случват паралелно – по вода и на сушата. Историята накратко: В есента на 1942-а в окупирана Франция подводница U-612 се подготвя за първото си плаване. Водени от капитан Клаус Хофман (в ролята Рик Окон), 40 млади мъже, затворени в металния съд, се отправят на първата си мисия във все по-бруталната война. Когато напрежението се покачва, личности се сблъскват и лоялността започва да се разпада.

Припомнете си и трейлъра на сезон първи:

Междувременно, животът на Симон Щрасер (в ролята Вики Крипс, позната от филма „Призрачна нишка“ с Даниел Дей-Луис) в пристанищния Ла Рошел бързо се свлича по спиралата надолу, когато е въвлечена в опасни връзки и забранена любов, които разкъсват лоялността й към Германия и към Съпротивата и я карат да поставя всичко под съмнение. Възможно ли е това, в което е вярвала, да се окаже лъжа?

Основни персонажи, които ще видим и във втори сезон на сериала „Подводницата“:

Снимки: Epic Drama

Том Влашиха (Game of Thrones) e в ролята на Хаген Форстер, главата на Гестапо в Ла Рошел. Том е любимец на българската публика, която го познава от ролята му на Джакен Хгар от сериала „Игра на тронове“, във връзка с който дори е гостувал в България.

Рик Окон (Tatort) – млад немски актьор в ролята на капитан Клаус Хофман, чието завръщане в сериала е голямата изненада в премиерата на сезон 2.



Винсънт Картайзър (Mad Men) е мистериозния пътник, който се появи в края на епизод 2 на първи сезон и се завръща във втори сезон; той е бизнесменът Сам Грийнууд. Винсънт е познат на българската аудитория от сериала „Момчетата от Медисън авеню“.



Бонус: Ново лице във втори сезон е германският актьор Томас Кречман, в ролята на адвокат Бергер, който може и да спомогне за завръщането на Хофман в родината.

Томас Кречман е популярен от големия екран с ролите си в „Пианистът“, както и в „Подводница U-571“, както и с ролята си на Вернер фон Браун от сезон 2 на „Проект Синя книга“, който е по Epic Drama всеки четвъртък от 22:00 часа.

Любопитен факт: Главният герой на първи сезон – Подводница U-612, ползвана при снимките, е копие от американската армия, непредназначено за потапяне, и вече отдавна е филмова звезда – точно същият съд, макар и значително модифициран за Das Boot сериала, е ползван при снимките на „Подводница U-571“ от 2000 г. с Матю Маконъхи.

Сезон втори, който е заснет в рамките на 104 дни, на пет снимачни локации: Ла Рошел, Манчестър, Ливърпул, Прага и Малта, обещава впечатляващи екшън сцени и неочаквани обрати, както и интензивно развиващи се характери.

Действието с развива девет месеца след последните събития от сезон първи, през декември 1942, опитният военноморски ас Йоханес фон Райнхарц (Clemens Schick, Casino Royale) е изпратен с подводница U-822 на тайна мисия до източното крайбрежие на САЩ, където трябва да остави трима саботьори. Неговата вярност е поставена под съмнение и подводница U-612, с командващ офицер Вранглер (Stefan Konarske, The Young Karl Marx) е изпратена да го преследва.

Бившият командир на U-612 Хофман (Rick Okon, Tatort) се е разминал на косъм от смъртта в Атлантическия океан. В Ню Йорк, той е намерил подслон при Сам Грийнуд (Vincent Kartheiser, Mad Men), който дължи живота си на Хофман, и чрез когото среща родения в Германия адвокат Бергер (Thomas Kretschmann, Avengers: Age of Ultron). Ще успее ли адвокатът да му помогне да се завърне в Германия?

Междувременно в Ла Рошел, Симон (Vicky Krieps, Phantom Thread) продължава тайно да помага на засегнатите от нацистката окупация, а Форстер (Tom Wlaschiha, Game of Thrones), глава на Гестапо, има подозрения, че тя и съквартирантката й Марго (Fleur Geffrier, Elle) разработват таен коридор за бягство на еврейско семейство. 

В новия сезон се появяват и нови лица, сред които очарователната Рошел Нийл (Terminator: Dark Fate) и Майкъл МакЕлхатън (Руус Болтън от Game of Thrones), наред с познати лица като Вики Крипс, която получи награда „Златна нимфа“ от ТВ фестивала в Монте Карло за ролята си на Симон Щрасер.



Продукцията получи много отличия през 2019 г., включително Магнолия за най-добър чуждестранен филм или минисериал от Шанхайския ТВ фестивал, Награда на журито ROMY, Специална награда на журито от Баварския ТВ фестивал, както и номинация за награда „Златна нимфа“ за най-добър драматичен ТВ сериал и номинация за награда Grimme в категория “Fiction”.

„Подводницата“ сезон 2 дебютира по Epic Drama на 17 май, неделя, а повторението гледайте във вторник от 22:45 или събота – след 23:30, а сезонът започва така: 

В Ла Рошел командирът на подводница Йоханес фон Райнхарц получава нова мисия. Марго и съквартирантката й Симон помагат на семейство Голдблат да избяга от града. В Ню Йорк Хофман копнее да се върне у дома и да изчисти името си...



Epic Drama е ТВ канал за исторически драматични сериали от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен в Булсатком на позиция 433 за IPTV и HD приемниците и на 76 за SD приемниците, в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) – 201, в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, в NetWorx – на позиция 230, в София – в NET1 на 137 канал, във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH TV 2L и на 76 за IPTV в пакет TV 2L+.

За пълната програма на канала следете https://www.epicdrama.bg/.

]]>
Първи сезон на високобюджетната военна драма, вдъхновена от шедьовъра на Волфганг Петерсен от 1981 г. по бестселъра на Лотар-Гюнтер Буххайм, получи висока оценка и от зрителите, и от медиите, като The Guardian го нарече: “Клаустрофобичен, интелигентен и буквално смразяващ римейк“. 

Припомняме, че сезон първи бе в 8 части, а действието започва от 1942 г. Завладяващите сюжетни линии са две и се случват паралелно – по вода и на сушата. Историята накратко: В есента на 1942-а в окупирана Франция подводница U-612 се подготвя за първото си плаване. Водени от капитан Клаус Хофман (в ролята Рик Окон), 40 млади мъже, затворени в металния съд, се отправят на първата си мисия във все по-бруталната война. Когато напрежението се покачва, личности се сблъскват и лоялността започва да се разпада.

Припомнете си и трейлъра на сезон първи:

Междувременно, животът на Симон Щрасер (в ролята Вики Крипс, позната от филма „Призрачна нишка“ с Даниел Дей-Луис) в пристанищния Ла Рошел бързо се свлича по спиралата надолу, когато е въвлечена в опасни връзки и забранена любов, които разкъсват лоялността й към Германия и към Съпротивата и я карат да поставя всичко под съмнение. Възможно ли е това, в което е вярвала, да се окаже лъжа?

Основни персонажи, които ще видим и във втори сезон на сериала „Подводницата“:

Снимки: Epic Drama

Том Влашиха (Game of Thrones) e в ролята на Хаген Форстер, главата на Гестапо в Ла Рошел. Том е любимец на българската публика, която го познава от ролята му на Джакен Хгар от сериала „Игра на тронове“, във връзка с който дори е гостувал в България.

Рик Окон (Tatort) – млад немски актьор в ролята на капитан Клаус Хофман, чието завръщане в сериала е голямата изненада в премиерата на сезон 2.



Винсънт Картайзър (Mad Men) е мистериозния пътник, който се появи в края на епизод 2 на първи сезон и се завръща във втори сезон; той е бизнесменът Сам Грийнууд. Винсънт е познат на българската аудитория от сериала „Момчетата от Медисън авеню“.



Бонус: Ново лице във втори сезон е германският актьор Томас Кречман, в ролята на адвокат Бергер, който може и да спомогне за завръщането на Хофман в родината.

Томас Кречман е популярен от големия екран с ролите си в „Пианистът“, както и в „Подводница U-571“, както и с ролята си на Вернер фон Браун от сезон 2 на „Проект Синя книга“, който е по Epic Drama всеки четвъртък от 22:00 часа.

Любопитен факт: Главният герой на първи сезон – Подводница U-612, ползвана при снимките, е копие от американската армия, непредназначено за потапяне, и вече отдавна е филмова звезда – точно същият съд, макар и значително модифициран за Das Boot сериала, е ползван при снимките на „Подводница U-571“ от 2000 г. с Матю Маконъхи.

Сезон втори, който е заснет в рамките на 104 дни, на пет снимачни локации: Ла Рошел, Манчестър, Ливърпул, Прага и Малта, обещава впечатляващи екшън сцени и неочаквани обрати, както и интензивно развиващи се характери.

Действието с развива девет месеца след последните събития от сезон първи, през декември 1942, опитният военноморски ас Йоханес фон Райнхарц (Clemens Schick, Casino Royale) е изпратен с подводница U-822 на тайна мисия до източното крайбрежие на САЩ, където трябва да остави трима саботьори. Неговата вярност е поставена под съмнение и подводница U-612, с командващ офицер Вранглер (Stefan Konarske, The Young Karl Marx) е изпратена да го преследва.

Бившият командир на U-612 Хофман (Rick Okon, Tatort) се е разминал на косъм от смъртта в Атлантическия океан. В Ню Йорк, той е намерил подслон при Сам Грийнуд (Vincent Kartheiser, Mad Men), който дължи живота си на Хофман, и чрез когото среща родения в Германия адвокат Бергер (Thomas Kretschmann, Avengers: Age of Ultron). Ще успее ли адвокатът да му помогне да се завърне в Германия?

Междувременно в Ла Рошел, Симон (Vicky Krieps, Phantom Thread) продължава тайно да помага на засегнатите от нацистката окупация, а Форстер (Tom Wlaschiha, Game of Thrones), глава на Гестапо, има подозрения, че тя и съквартирантката й Марго (Fleur Geffrier, Elle) разработват таен коридор за бягство на еврейско семейство. 

В новия сезон се появяват и нови лица, сред които очарователната Рошел Нийл (Terminator: Dark Fate) и Майкъл МакЕлхатън (Руус Болтън от Game of Thrones), наред с познати лица като Вики Крипс, която получи награда „Златна нимфа“ от ТВ фестивала в Монте Карло за ролята си на Симон Щрасер.



Продукцията получи много отличия през 2019 г., включително Магнолия за най-добър чуждестранен филм или минисериал от Шанхайския ТВ фестивал, Награда на журито ROMY, Специална награда на журито от Баварския ТВ фестивал, както и номинация за награда „Златна нимфа“ за най-добър драматичен ТВ сериал и номинация за награда Grimme в категория “Fiction”.

„Подводницата“ сезон 2 дебютира по Epic Drama на 17 май, неделя, а повторението гледайте във вторник от 22:45 или събота – след 23:30, а сезонът започва така: 

В Ла Рошел командирът на подводница Йоханес фон Райнхарц получава нова мисия. Марго и съквартирантката й Симон помагат на семейство Голдблат да избяга от града. В Ню Йорк Хофман копнее да се върне у дома и да изчисти името си...



Epic Drama е ТВ канал за исторически драматични сериали от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен в Булсатком на позиция 433 за IPTV и HD приемниците и на 76 за SD приемниците, в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) – 201, в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, в NetWorx – на позиция 230, в София – в NET1 на 137 канал, във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH TV 2L и на 76 за IPTV в пакет TV 2L+.

За пълната програма на канала следете https://www.epicdrama.bg/.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/podvodnitcata-se-zavrashta-po-epic-drama-s-vtori-oshte-po-impozanten-728788.html Sun, 17 May 2020 00:11:26 +0300
Die Welt: Защо армията на САЩ през 1945 г. не превзе Берлин? https://offnews.bg//istoria/die-welt-zashto-armiata-na-sasht-prez-1945-g-ne-prevze-berlin-728109.html Този, който не е уверен в успеха си, лесно губи. В последната седмица на март 1945 г. в САЩ от Европа постъпвали добри новини: войската на съюзниците преминала река Рейн. Все по-често цели подразделения от Вермахта в пълен състав се предават в плен. До победата над Хитлер оставало съвсем малко, пише Свен Келерхоф в историческия си анализ „Warum die US Army 1945 nicht Berlin eroberte” във всекидневника „ Ди Велт”.

Главнокомандващият съюзните войски Дуайт Айзенхауер обаче не бил настроен така оптимистично. Него го тревожело, че настъплението върви съвсем лесно. Защо на немския западен фронт се намират предимно войски второ качество? Айзенхауер още не бил забравил, че такова позитивно настроение царяло в неговия щаб и на 15 декември 1944 г., точно преди да започне голямото настъпление на Вермахта в Ардените.

Петзвездният генерал добре знаел, че всяко негово невярно решение може да струва живота на десетки хиляди американски войници. По време на 4-дневния „отпуск” в Кан Айзенхауер напрегнато обмислял алтернативи на планираното настъпление на изток. Правилно ли ще бъде да хвърли основните сили към Берлин?

Точно по това време вестниците на съюзните държави редовно съобщавали за „Алпийската крепост”, за района между Боденското езеро и Щирия. Айзенхауер възприемал тези съобщения сериозно: „Ако позволи на германците да се окопаят в тази крепост, те могат да наложат затегната партизанска война.”

Действително изглеждало съвсем логично, че германците могат да създадат последното си огнище на отбрана в планините. Няма местност по-малко пригодна за използване на тежко въоръжение, например танкове: тесните горски пътища и мостове просто не позволяват да бъдат използвани. Никъде материалното и численото превъзходство не играят по-малка роля, отколкото в планините.

Освен това Айзенхауер знаел, че Хитлер обича Алпите и предпочита да прекарва времето си в своята резиденция Оберзалцберг над Берхтесгаден. Ами ако националсоциалистите събират в планините елитни войски, изпращайки на Рейн и Елба само отряди от народно опълчение? Това би обяснило защо британските и американските войски така рядко се сблъскват с боеспособни части от СС и специални подразделения на Вермахта.

Накрая Айзенхауер взел решение и изпратил на 29 март „лично послание до маршал Сталин”: „Моите първостепенни операции имат за цел да обкръжа и унищожа войската на противника близо до Рур”. Там било още казано, че в същото време ще бъде предприет пробив в южно направление с цел „предотвратяване на консолидацията на германската съпротива в Алпийската крепост”. В тази телеграма Берлин изобщо не е споменат.

Посланието предизвикало сериозни политически разногласия между САЩ и Великобритания. Повече от всички се възмущавал Уинстън Чърчил. Британският премиер настоявал: „За мен е крайно важно да стисна ръката на руснаците, колкото се може по-далеч на изток.” Това означавало, че цел на настъплението на съюзниците трябвало да бъде Берлин.

Отговорът на Сталин до Айзенхауер звучал крайно благопожелателен. Внушавало се, че американските предложения напълно съвпадат с представите на московския Генерален щаб: „Берлин загуби своето предишно стратегическо значение. Съветското Върховно командване планира да изпрати към столицата на райха само войски втора категория.” Всъщност Сталин заповядал да подготвят отлично въоръжени елитни войски за битката за Берлин. Тя трябвало да започне на 16 април.

На Айзенхауер, естествено, не му било известно нищо от това, когато на 2 април издава заповед: 1-а армия на САЩ да прекъсне земните комуникации между Берлин и Алпите, а 3-а и 7-а армии получили заповед да се движат на юг. Техни цели били Горна Бавария и Берхтесгаден.

На 11 април американските части излезли на Елба при Магдебург. Сега до столицата на райха имало едва стотина километра. На 15 април две елитни дивизии на 1-а армия били готови да се придвижат към Берлин и след 48 часа да достигнат западните предградия на града.

В същото време 3-а армия под командването на Джордж Патън стремително се придвижва на югоизток. На 15 април от нейния авангард до Потсдам лежали само 150 км. Най-боеспособните части на САЩ в Европа можели да притиснат Берлин в клещи от две страни. Айзенхауер обаче дал категорична заповед: спиране на Елба! Защо американският главнокомандващ взел това решение?

Генералът действително се опасявал, че Алпийската крепост съществува. Първи сред големите вестници за тайното „убежище на Хитлер” съобщил „Ню Йорк таймс” на 12 ноември 1944 г. В съобщението се привеждат някои „факти”: една от „най-красивите и живописни области на Южна Бавария уж станала „най-укрепеният и охраняван” район на Третия Райх. Недалеч, в Унтерсберг, затворници оборудвали огромни пещери, които могат да бъдат използвани като складове. В самия Оберзалцберг са прокопани газо- и бомбоубежища, а на намиращите се срещу тях Латенски планини са разположени тежки зенитни оръдия.

На 2 февруари 1945 г. солидният цюрихски вестник Weltwoche косвено потвърдил тези сведения: „От надеждни източници в Германия станаха известни подробности за техническата модернизация на позициите край Берхтесгаден с център на управление в Оберзалцберг”. По-нататък се казва, че там се укрепват планински хребети, строят се картечни дзотове и масивни бункери на проходите. Съобщението е повторено от Schweizer Wochenzeitung, че „Крепостта Берхтесгаден не е легенда. Дивизии СС ще се опитат да удържат района, простиращ се на запад до Алгоя и на изток до Виена”.

Седмица преди заповедта на Айзенхауер за спиране на Елба, „Ню Йорк таймс” отново съобщил, че германските позиции в Алпите са укрепени още по-силно, отколкото италианския манастир Монте Касино, където през пролетта на 1944 г. станала кървава битка с хиляди убити американци. Ден по-късно списание „Лайф” написал, че германските войски ще защитават позициите си в Алпите до последна капка кръв.

По време на настъплението на генерал Патън на юг, през втората половина на април се изяснило, че в Бавария Вермахтът почти не оказва съпротива. Докато Червената армия, понасяйки невъобразими загуби и улица след улица овладявала Берлин, най-добрите части от армията на САЩ в търсене на германски укрепления вървели по мирни планински пътища през идилични алпийски села.

Въображаемата „Алпийска крепост” се оказала продукт на колективна параноя, от която страдали почти всички американски разузнавателни служби, генерални щабове и преса. За първи път това заблуждение възниква на 29 октомври 1944 г. в шифрована телеграма до директора на американско Управление на стратегическите служби. В нея се казва: „През миналия месец в долините на австрийския регион Тирол е започнато изграждане на отбранителни съоръжения.” Това била дезинформация с далеч отиващи последствия.

Една от службите на СС успяла да прехване и да разшифрова радиограмата. Съобщението е сложено на бюрото на гаулайтера на НСДАП във Форарлберг Франц Хофер. И той решил да предложи наистина да се създаде Алпийска крепост.

Мартин Борман, най-влиятелният човек в обкръжението на Хитлер (наред с Химлер, Гьобелс и Шпеер), сложил изпратения от Хофер документ „под сукното”. Той се опасявал, че Хитлер може да възприеме инициативата на гаулайтера като измяна. Затова, освен някои рекогносцировъчни дейности, нищо друго не било предприето.

Тези работи най-вероятно са послужили като повод за поредица от отделни донесения, които Управлението на стратегическите служби получило през пролетта на 1945 г.

„От известно време в Западен Тирол и Форарлберг е започнато изграждане на укрепления, извършват се взривни дейности и се устройват хранилища на височините” – се съобщава в една от сводките на 22 февруари. Пет дни по-късно последвало описание на четирите главни части на Алпийската крепост, а петата уж се намирала в етап на проектиране. На 3 март в още едно от съобщенията се казвало: „Позициите в Алпите са заети от войски на СС.”

Всичко това били празни слухове, както станало ясно 8 седмици по-късно. През 1944-1945 г. строителство на укрепления в Алпите дори не е започвало. Едва на 28 април, когато в Берлин Третият райх се свил до централната част на града между Олимпийския стадион и Дворцовият площад, Хитлер издал заповед „да се разшири главната Алпийска крепост”. Лъжливите разузнавателни сводки, страховете на щабните офицери пред мнимата опасност и страстта на пресата към раздуване на слухове свършили своето дело. Червената армия овладяла Берлин, залагайки основите на Студената война.

]]>
Този, който не е уверен в успеха си, лесно губи. В последната седмица на март 1945 г. в САЩ от Европа постъпвали добри новини: войската на съюзниците преминала река Рейн. Все по-често цели подразделения от Вермахта в пълен състав се предават в плен. До победата над Хитлер оставало съвсем малко, пише Свен Келерхоф в историческия си анализ „Warum die US Army 1945 nicht Berlin eroberte” във всекидневника „ Ди Велт”.

Главнокомандващият съюзните войски Дуайт Айзенхауер обаче не бил настроен така оптимистично. Него го тревожело, че настъплението върви съвсем лесно. Защо на немския западен фронт се намират предимно войски второ качество? Айзенхауер още не бил забравил, че такова позитивно настроение царяло в неговия щаб и на 15 декември 1944 г., точно преди да започне голямото настъпление на Вермахта в Ардените.

Петзвездният генерал добре знаел, че всяко негово невярно решение може да струва живота на десетки хиляди американски войници. По време на 4-дневния „отпуск” в Кан Айзенхауер напрегнато обмислял алтернативи на планираното настъпление на изток. Правилно ли ще бъде да хвърли основните сили към Берлин?

Точно по това време вестниците на съюзните държави редовно съобщавали за „Алпийската крепост”, за района между Боденското езеро и Щирия. Айзенхауер възприемал тези съобщения сериозно: „Ако позволи на германците да се окопаят в тази крепост, те могат да наложат затегната партизанска война.”

Действително изглеждало съвсем логично, че германците могат да създадат последното си огнище на отбрана в планините. Няма местност по-малко пригодна за използване на тежко въоръжение, например танкове: тесните горски пътища и мостове просто не позволяват да бъдат използвани. Никъде материалното и численото превъзходство не играят по-малка роля, отколкото в планините.

Освен това Айзенхауер знаел, че Хитлер обича Алпите и предпочита да прекарва времето си в своята резиденция Оберзалцберг над Берхтесгаден. Ами ако националсоциалистите събират в планините елитни войски, изпращайки на Рейн и Елба само отряди от народно опълчение? Това би обяснило защо британските и американските войски така рядко се сблъскват с боеспособни части от СС и специални подразделения на Вермахта.

Накрая Айзенхауер взел решение и изпратил на 29 март „лично послание до маршал Сталин”: „Моите първостепенни операции имат за цел да обкръжа и унищожа войската на противника близо до Рур”. Там било още казано, че в същото време ще бъде предприет пробив в южно направление с цел „предотвратяване на консолидацията на германската съпротива в Алпийската крепост”. В тази телеграма Берлин изобщо не е споменат.

Посланието предизвикало сериозни политически разногласия между САЩ и Великобритания. Повече от всички се възмущавал Уинстън Чърчил. Британският премиер настоявал: „За мен е крайно важно да стисна ръката на руснаците, колкото се може по-далеч на изток.” Това означавало, че цел на настъплението на съюзниците трябвало да бъде Берлин.

Отговорът на Сталин до Айзенхауер звучал крайно благопожелателен. Внушавало се, че американските предложения напълно съвпадат с представите на московския Генерален щаб: „Берлин загуби своето предишно стратегическо значение. Съветското Върховно командване планира да изпрати към столицата на райха само войски втора категория.” Всъщност Сталин заповядал да подготвят отлично въоръжени елитни войски за битката за Берлин. Тя трябвало да започне на 16 април.

На Айзенхауер, естествено, не му било известно нищо от това, когато на 2 април издава заповед: 1-а армия на САЩ да прекъсне земните комуникации между Берлин и Алпите, а 3-а и 7-а армии получили заповед да се движат на юг. Техни цели били Горна Бавария и Берхтесгаден.

На 11 април американските части излезли на Елба при Магдебург. Сега до столицата на райха имало едва стотина километра. На 15 април две елитни дивизии на 1-а армия били готови да се придвижат към Берлин и след 48 часа да достигнат западните предградия на града.

В същото време 3-а армия под командването на Джордж Патън стремително се придвижва на югоизток. На 15 април от нейния авангард до Потсдам лежали само 150 км. Най-боеспособните части на САЩ в Европа можели да притиснат Берлин в клещи от две страни. Айзенхауер обаче дал категорична заповед: спиране на Елба! Защо американският главнокомандващ взел това решение?

Генералът действително се опасявал, че Алпийската крепост съществува. Първи сред големите вестници за тайното „убежище на Хитлер” съобщил „Ню Йорк таймс” на 12 ноември 1944 г. В съобщението се привеждат някои „факти”: една от „най-красивите и живописни области на Южна Бавария уж станала „най-укрепеният и охраняван” район на Третия Райх. Недалеч, в Унтерсберг, затворници оборудвали огромни пещери, които могат да бъдат използвани като складове. В самия Оберзалцберг са прокопани газо- и бомбоубежища, а на намиращите се срещу тях Латенски планини са разположени тежки зенитни оръдия.

На 2 февруари 1945 г. солидният цюрихски вестник Weltwoche косвено потвърдил тези сведения: „От надеждни източници в Германия станаха известни подробности за техническата модернизация на позициите край Берхтесгаден с център на управление в Оберзалцберг”. По-нататък се казва, че там се укрепват планински хребети, строят се картечни дзотове и масивни бункери на проходите. Съобщението е повторено от Schweizer Wochenzeitung, че „Крепостта Берхтесгаден не е легенда. Дивизии СС ще се опитат да удържат района, простиращ се на запад до Алгоя и на изток до Виена”.

Седмица преди заповедта на Айзенхауер за спиране на Елба, „Ню Йорк таймс” отново съобщил, че германските позиции в Алпите са укрепени още по-силно, отколкото италианския манастир Монте Касино, където през пролетта на 1944 г. станала кървава битка с хиляди убити американци. Ден по-късно списание „Лайф” написал, че германските войски ще защитават позициите си в Алпите до последна капка кръв.

По време на настъплението на генерал Патън на юг, през втората половина на април се изяснило, че в Бавария Вермахтът почти не оказва съпротива. Докато Червената армия, понасяйки невъобразими загуби и улица след улица овладявала Берлин, най-добрите части от армията на САЩ в търсене на германски укрепления вървели по мирни планински пътища през идилични алпийски села.

Въображаемата „Алпийска крепост” се оказала продукт на колективна параноя, от която страдали почти всички американски разузнавателни служби, генерални щабове и преса. За първи път това заблуждение възниква на 29 октомври 1944 г. в шифрована телеграма до директора на американско Управление на стратегическите служби. В нея се казва: „През миналия месец в долините на австрийския регион Тирол е започнато изграждане на отбранителни съоръжения.” Това била дезинформация с далеч отиващи последствия.

Една от службите на СС успяла да прехване и да разшифрова радиограмата. Съобщението е сложено на бюрото на гаулайтера на НСДАП във Форарлберг Франц Хофер. И той решил да предложи наистина да се създаде Алпийска крепост.

Мартин Борман, най-влиятелният човек в обкръжението на Хитлер (наред с Химлер, Гьобелс и Шпеер), сложил изпратения от Хофер документ „под сукното”. Той се опасявал, че Хитлер може да възприеме инициативата на гаулайтера като измяна. Затова, освен някои рекогносцировъчни дейности, нищо друго не било предприето.

Тези работи най-вероятно са послужили като повод за поредица от отделни донесения, които Управлението на стратегическите служби получило през пролетта на 1945 г.

„От известно време в Западен Тирол и Форарлберг е започнато изграждане на укрепления, извършват се взривни дейности и се устройват хранилища на височините” – се съобщава в една от сводките на 22 февруари. Пет дни по-късно последвало описание на четирите главни части на Алпийската крепост, а петата уж се намирала в етап на проектиране. На 3 март в още едно от съобщенията се казвало: „Позициите в Алпите са заети от войски на СС.”

Всичко това били празни слухове, както станало ясно 8 седмици по-късно. През 1944-1945 г. строителство на укрепления в Алпите дори не е започвало. Едва на 28 април, когато в Берлин Третият райх се свил до централната част на града между Олимпийския стадион и Дворцовият площад, Хитлер издал заповед „да се разшири главната Алпийска крепост”. Лъжливите разузнавателни сводки, страховете на щабните офицери пред мнимата опасност и страстта на пресата към раздуване на слухове свършили своето дело. Червената армия овладяла Берлин, залагайки основите на Студената война.

]]>
offnews@offnews.bg (Ганчо Каменарски) https://offnews.bg//istoria/die-welt-zashto-armiata-na-sasht-prez-1945-g-ne-prevze-berlin-728109.html Wed, 6 May 2020 14:18:20 +0300
Ключарството - занаят от миналото https://offnews.bg//istoria/kliucharstvoto-zanaiat-ot-minaloto-722289.html Ключарството е занаят, който има дългогодишни традиции. Ключарските ателиета и изобщо ключарите, са онези хора, на които разчитаме да ни помогнат в труден момент. Макар днес да се сещаме за тях, най-често когато имаме проблем с бравите, загубили сме си ключовете или дръжката на вратата се е счупила и не можем да излезем, в миналото ключарите са се занимавали с по-широк спектър от дейности.

От Ferismith.bg ни правят една кратка ретроспекция на ключарските услуги в миналото, когато не са съществували термини, като спешен ключар и отключване на МПС, а хората са разчитали на ключари доста по-рядко.

Ключарството във Витлеем

Въпреки професионалната титла, ключарите от Витлеем често са били майстори на няколко различни занаяти. Това ги е определяло и като едни от най-квалифицираните занаятчии, които боравят с метал. Ключарите използвали ковачници и наковални.

Докато добрите ковачи можели да правят катинари и прости брави, опитните имали познания за струговане на струг, закаляване на пружината, изработка на нитове и винтове, прецизно монтиране и пробиване на дупки. Те дори не се наричали просто ключари, а ключари и оръжейници, тенекеджии и водопроводчици. Работили са с ламарина, месинг, стомана, олово, мед, олово и дърво. Ключарите са ремонтирали и оръжия - мускети, мечове и др.

През 1700 година има доказателства, че ключарите са правели и лули. По принцип е логично грънчарите да се занимават с тях, но ключарите са тези, които правят калъпите. Определено да бъдеш ключар по това време никак не е било лесно. Ключалките са били качествени, ако механизмът им е бил достатъчно сложен, и са с добър външен вид.

Второто е било задължително, защото ключалката е била поставена в правоъгълна кутия, закачена от външната страна на вратата и е трябвало да бъде добре изглеждаща.Кутията най-често е била изработвана от месинг. Дръжките са били от същия материал във формата на топка. Дръжката се е състояла от две половини, споени заедно с пръчка, която влиза в квадратен отвор и контролира резето на вратата.

Устройството не е било толкова сложно, но все пак направата на една ключалка е изисквало точност и прецизност. Самата кутия, в която е позициониран заключващият механизъм, е закрепена със съвсем малки болтчета, добре скрити, за да не се злоупотребява. Най-важно е как ключарят ще подреди преградите и отделенията в кутията. Отделно се правят и битчета, които да съвпадат с тези на ключа и така се отключва бравата. Ако обаче някой иска да отключи вратата, а няма ключ, то е било нужно само да покрие един ключ с восък и по него да останат битчетата от ключалката. Така отпечатъците са се вземали изключително лесно и са се разбивали врати.

Видно е, че изкуството на изработката на ключове е било също толкова важно, колкото производството на брави. Обичайният ключ за вратата се е състоял от три части - бит, стъбло и лък. Първоначално са се изковавали в приблизителна форма, а след това със струга са се дооформяли. Там са се и украсявали, благодарение на рязане и щанцоване.

Най-добрите ключове са били правени от мека стомана, която после се закалява. В центъра металът е бил мек, за да може да се усуква, а външната обвивка твърда, за да издържа на износване.


Ключалките в Америка и Великобритания

Най-известните ключалки в Америка имат калъф и държач, изработени от месинг и прикрепени към повърхността на вратата. За самото прикрепяне са се използвали три овални болта. При английските ключалки „Carpenter“ пък резето се задвижва вертикално, а не хоризонтално. Основният болт се е задвижвал с ключа и когато е натиснат напред, вратата е заключена, когато е натиснат назад - отключена. Понякога към основният монтаж на болта се е добавяла и пружина, за да усложни допълнително отварянето на ключалката от човек, който нямаше правилния ключ.

Поне един специален тип брава се е използвал и в Пенсилвания, където са се използвали немски похвати, а не английските. Задвижващия болт се премества чрез лостове, като има и удряща част, направена от желязНемските ключалки пък са били с фиксатор, който е прикрепен само към една част, монтирана на повърхността на вратата. Резето се премества с лостове от вътрешната и външната страна на вратата. Уникалната особеност на тази ключалка е, че лостът от външната страна на вратата е прикрепен или отделен, като го усуквате „заключено“ или „отключено“. 

Имало е и друг вид брава, използвана през периода, когато са били ръчно изработвани. Правела се е от дървен калъф и метален механизъм, дори някои модели са имали и метални болтове и месингови инкрустации.

Когато са се изработвали ръчно бравите са се правели много вариации. Така че това, което е останало днес е много малка част от основните механизми, техники и материали. До 18-ти век принципите на заключване не са се променяли за триста или повече години.

Деветнадесети век обаче често се нарича период на голяма изобретателност и повлиява и на ключалките. През средата на този век настъпва период, известен като „Големият спор за заключване“, в който всеки ключар се занимава да отключва ключалките на своите конкуренти.

Линус Йейл е един от първите мъже, които постигат истински успех - произвежда брава, която не може да бъде разбита. През 1861 и 1865 г. той изважда патенти на това, което сега се нарича брава на Йейл.

Ключарите на Витлеем успяват да оцелеят добре през 19 век, до голяма степен чрез адаптиране и разнообразяване на бизнеса си. В крайна сметка обаче ключарите се поддават на ерата на подобрения транспорт, специализация и стандартизация и днес технологиите и механизмите малко по-малко минават към дигитални.

]]>
Ключарството е занаят, който има дългогодишни традиции. Ключарските ателиета и изобщо ключарите, са онези хора, на които разчитаме да ни помогнат в труден момент. Макар днес да се сещаме за тях, най-често когато имаме проблем с бравите, загубили сме си ключовете или дръжката на вратата се е счупила и не можем да излезем, в миналото ключарите са се занимавали с по-широк спектър от дейности.

От Ferismith.bg ни правят една кратка ретроспекция на ключарските услуги в миналото, когато не са съществували термини, като спешен ключар и отключване на МПС, а хората са разчитали на ключари доста по-рядко.

Ключарството във Витлеем

Въпреки професионалната титла, ключарите от Витлеем често са били майстори на няколко различни занаяти. Това ги е определяло и като едни от най-квалифицираните занаятчии, които боравят с метал. Ключарите използвали ковачници и наковални.

Докато добрите ковачи можели да правят катинари и прости брави, опитните имали познания за струговане на струг, закаляване на пружината, изработка на нитове и винтове, прецизно монтиране и пробиване на дупки. Те дори не се наричали просто ключари, а ключари и оръжейници, тенекеджии и водопроводчици. Работили са с ламарина, месинг, стомана, олово, мед, олово и дърво. Ключарите са ремонтирали и оръжия - мускети, мечове и др.

През 1700 година има доказателства, че ключарите са правели и лули. По принцип е логично грънчарите да се занимават с тях, но ключарите са тези, които правят калъпите. Определено да бъдеш ключар по това време никак не е било лесно. Ключалките са били качествени, ако механизмът им е бил достатъчно сложен, и са с добър външен вид.

Второто е било задължително, защото ключалката е била поставена в правоъгълна кутия, закачена от външната страна на вратата и е трябвало да бъде добре изглеждаща.Кутията най-често е била изработвана от месинг. Дръжките са били от същия материал във формата на топка. Дръжката се е състояла от две половини, споени заедно с пръчка, която влиза в квадратен отвор и контролира резето на вратата.

Устройството не е било толкова сложно, но все пак направата на една ключалка е изисквало точност и прецизност. Самата кутия, в която е позициониран заключващият механизъм, е закрепена със съвсем малки болтчета, добре скрити, за да не се злоупотребява. Най-важно е как ключарят ще подреди преградите и отделенията в кутията. Отделно се правят и битчета, които да съвпадат с тези на ключа и така се отключва бравата. Ако обаче някой иска да отключи вратата, а няма ключ, то е било нужно само да покрие един ключ с восък и по него да останат битчетата от ключалката. Така отпечатъците са се вземали изключително лесно и са се разбивали врати.

Видно е, че изкуството на изработката на ключове е било също толкова важно, колкото производството на брави. Обичайният ключ за вратата се е състоял от три части - бит, стъбло и лък. Първоначално са се изковавали в приблизителна форма, а след това със струга са се дооформяли. Там са се и украсявали, благодарение на рязане и щанцоване.

Най-добрите ключове са били правени от мека стомана, която после се закалява. В центъра металът е бил мек, за да може да се усуква, а външната обвивка твърда, за да издържа на износване.


Ключалките в Америка и Великобритания

Най-известните ключалки в Америка имат калъф и държач, изработени от месинг и прикрепени към повърхността на вратата. За самото прикрепяне са се използвали три овални болта. При английските ключалки „Carpenter“ пък резето се задвижва вертикално, а не хоризонтално. Основният болт се е задвижвал с ключа и когато е натиснат напред, вратата е заключена, когато е натиснат назад - отключена. Понякога към основният монтаж на болта се е добавяла и пружина, за да усложни допълнително отварянето на ключалката от човек, който нямаше правилния ключ.

Поне един специален тип брава се е използвал и в Пенсилвания, където са се използвали немски похвати, а не английските. Задвижващия болт се премества чрез лостове, като има и удряща част, направена от желязНемските ключалки пък са били с фиксатор, който е прикрепен само към една част, монтирана на повърхността на вратата. Резето се премества с лостове от вътрешната и външната страна на вратата. Уникалната особеност на тази ключалка е, че лостът от външната страна на вратата е прикрепен или отделен, като го усуквате „заключено“ или „отключено“. 

Имало е и друг вид брава, използвана през периода, когато са били ръчно изработвани. Правела се е от дървен калъф и метален механизъм, дори някои модели са имали и метални болтове и месингови инкрустации.

Когато са се изработвали ръчно бравите са се правели много вариации. Така че това, което е останало днес е много малка част от основните механизми, техники и материали. До 18-ти век принципите на заключване не са се променяли за триста или повече години.

Деветнадесети век обаче често се нарича период на голяма изобретателност и повлиява и на ключалките. През средата на този век настъпва период, известен като „Големият спор за заключване“, в който всеки ключар се занимава да отключва ключалките на своите конкуренти.

Линус Йейл е един от първите мъже, които постигат истински успех - произвежда брава, която не може да бъде разбита. През 1861 и 1865 г. той изважда патенти на това, което сега се нарича брава на Йейл.

Ключарите на Витлеем успяват да оцелеят добре през 19 век, до голяма степен чрез адаптиране и разнообразяване на бизнеса си. В крайна сметка обаче ключарите се поддават на ерата на подобрения транспорт, специализация и стандартизация и днес технологиите и механизмите малко по-малко минават към дигитални.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/kliucharstvoto-zanaiat-ot-minaloto-722289.html Thu, 20 Feb 2020 13:40:46 +0200
Полша: Български историци и журналисти изопачават историческата истина за войната https://offnews.bg//istoria/polsha-balgarski-istoritci-i-zhurnalisti-izopachavat-istoricheskata-i-719099.html Посолството на Република Полша у нас днес публикува в сайта си специално изявление по повод някои особени трактовки на изказването на руския президент Владимир Путин за причините за избухването на Втората световна война. Дипломатическата мисия е категорична, че статии и коментари на български историци и журналисти изопачават историческата истина.

Ето какво се посочва в текста на посолството:

Във връзка с изопачаващите историческата истина статии и коментари на български историци и журналисти относно изказването на президента на Руската федерация г-н Владимир Путин за причините, довели до Втората световна война, Посолството на Република Полша припомня основните факти за най-кръвопролитния конфликт в историята на света.

Прелюдия към Втората световна война са подписаният на 23 август 1939 г. съветско-германски Пакт „Рибентроп-Молотов“ и приложеният към него секретен протокол за подялба на Полша и други страни (този факт е признат от Конгреса на народните депутати на СССР, който на 24 декември 1989 г. осъжда Пакта). Благодарение на това споразумение Хитлер не само печели съюзник в лицето на Сталин, но си подсигурява свобода на действие в планираната война с Полша. Третият Райх и СССР почти веднага се възползват от сключеното съглашение: на 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша, а на 17 септември 1939 г. същото прави Сталин. На 22 септември в разположения в централна Полша град Брест се провежда съвместен военен парад на Вермахта и Червената армия. На 28 септември 1939 г. Третият Райх и СССР сключват Договор за дружба и граници, подпечатал не само подялбата на Полша, но и съюза на двете тоталитарни държави.

От първите дни на германската окупация на Полша (по онова време държавата с най-голяма еврейска общност в света) антисемитската политика на Третия Райх е придружена от пропагандна кампания, целяща създаване на негативни настроения към евреите. Към тази дейност се добавя и прилагането на най-сурови наказания (включително смъртно наказание) към всеки поляк, поискал да окаже помощ на евреин.

Полша е единствената окупирана от Третия Райх страна, в която помагането на евреите се наказва със смърт. Известни са много примери за масови убийства, извършени от германците, на полски семейства, които укриват евреи или им оказват друга помощ. Да, известни са и случаи, в които поляци издават евреи на нацистите срещу печалба.

Тези поляци обаче се наказват със смърт „от името на Република Полша“ от полската съпротива. За истинското отношение на поляците спрямо евреите най-добре свидетелства фактът, че те са най-многобройната група (6 992 души) сред удостоените с почетното звание „Праведник на света“, присъждан от израелския Мемориален комплекс на жертвите на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим.

На всички, които искат да получат допълнителна информация относно гореизложените факти, Посолството на Република Полша препоръчва статията „Разказът на картата“, написана от полския историк д-р Анджей Завистовски, както и интернет страницата Truthaboutcamps.eu.

]]>
Посолството на Република Полша у нас днес публикува в сайта си специално изявление по повод някои особени трактовки на изказването на руския президент Владимир Путин за причините за избухването на Втората световна война. Дипломатическата мисия е категорична, че статии и коментари на български историци и журналисти изопачават историческата истина.

Ето какво се посочва в текста на посолството:

Във връзка с изопачаващите историческата истина статии и коментари на български историци и журналисти относно изказването на президента на Руската федерация г-н Владимир Путин за причините, довели до Втората световна война, Посолството на Република Полша припомня основните факти за най-кръвопролитния конфликт в историята на света.

Прелюдия към Втората световна война са подписаният на 23 август 1939 г. съветско-германски Пакт „Рибентроп-Молотов“ и приложеният към него секретен протокол за подялба на Полша и други страни (този факт е признат от Конгреса на народните депутати на СССР, който на 24 декември 1989 г. осъжда Пакта). Благодарение на това споразумение Хитлер не само печели съюзник в лицето на Сталин, но си подсигурява свобода на действие в планираната война с Полша. Третият Райх и СССР почти веднага се възползват от сключеното съглашение: на 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша, а на 17 септември 1939 г. същото прави Сталин. На 22 септември в разположения в централна Полша град Брест се провежда съвместен военен парад на Вермахта и Червената армия. На 28 септември 1939 г. Третият Райх и СССР сключват Договор за дружба и граници, подпечатал не само подялбата на Полша, но и съюза на двете тоталитарни държави.

От първите дни на германската окупация на Полша (по онова време държавата с най-голяма еврейска общност в света) антисемитската политика на Третия Райх е придружена от пропагандна кампания, целяща създаване на негативни настроения към евреите. Към тази дейност се добавя и прилагането на най-сурови наказания (включително смъртно наказание) към всеки поляк, поискал да окаже помощ на евреин.

Полша е единствената окупирана от Третия Райх страна, в която помагането на евреите се наказва със смърт. Известни са много примери за масови убийства, извършени от германците, на полски семейства, които укриват евреи или им оказват друга помощ. Да, известни са и случаи, в които поляци издават евреи на нацистите срещу печалба.

Тези поляци обаче се наказват със смърт „от името на Република Полша“ от полската съпротива. За истинското отношение на поляците спрямо евреите най-добре свидетелства фактът, че те са най-многобройната група (6 992 души) сред удостоените с почетното звание „Праведник на света“, присъждан от израелския Мемориален комплекс на жертвите на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим.

На всички, които искат да получат допълнителна информация относно гореизложените факти, Посолството на Република Полша препоръчва статията „Разказът на картата“, написана от полския историк д-р Анджей Завистовски, както и интернет страницата Truthaboutcamps.eu.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/polsha-balgarski-istoritci-i-zhurnalisti-izopachavat-istoricheskata-i-719099.html Thu, 9 Jan 2020 20:03:31 +0200
52 г. след началото на Пражката пролет: Ролята на България в смазването ѝ https://offnews.bg//istoria/52-g-sled-nachaloto-na-prazhkata-prolet-roliata-na-balgaria-v-smazva-718715.html На 5 януари 1968 г. на власт в Чехословакия идва човекът, чийто опит да въведе "социализъм с човешко лице" е смазан с нахлуването на СССР, България, Полша и Унгария в нощта на 20-и срещу 21 август. Реформите на първия секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек (1921-1992) - той разхлабва партийната цензура над чехословашките вестници и тв предавания и позволява на писателите дисиденти да пишат свободно; изпраща посланието, че чистките и политическите вендети от миналото няма да се случват повече - стават известни като "Пражка пролет" и пораждат вражда с Кремъл.

Народна Република България (НРБ) има ключова роля в смазването ѝ. Не с внушителен брой танкове и бронетранспортьори сред нахлулите над 5000, нито с голям брой военни сред пратените около половин милион военнослужещи, тук ролята на НРБ е скромна - два мотострелкови полка и един танков батальон. А с твърдото искане на комунистическия ръководител Тодор Живков от съветските другари за смазване на демократизацията в страната. България е първата настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната извинила се (1990 г.).

Ето как историкът доц. д-р Румяна Маринова-Христиди разказва за събитията у нас в документалния сборник "Пражката пролет и Държавна сигурност" на Комисията по досиетата, публикуван в сайта ѝ.

Българските дипломати в Чехословакия внимателно следят започналите още през 1967 г. политически промени в Чехословакия. Указание за това те получават не само от Министерството на външните работи, а и от ЦК на БКП. Българският посланик в Прага Стайко Неделчев предупреждава и за нарастващото обществено недоволство в Чехословакия, провокирано от изключването от ЧКП на писателите Лудвик Вацулик, Иван Клима и Антонин Лим и за отнемането на в. „Лидове новини” от Съюза на писателите. Още по-голям интерес в ЦК на БКП предизвикват информациите за пленумите на ЦК на ЧКП през октомври и декември и за посещението на съветския лидер Брежнев, чиято цел е „да помирява чехословашките другари“. През декември 1967 г. шифрограмите на посланика от Прага вече са адресирани директно до Тодор Живков и са посветени почти изцяло на кризата в ръководството на ЧКП. Очевидно е, че българските симпатии са на страната на критикувания и в крайна сметка отстранен от ръководството на ЦК на ЧКП Антонин Новотни. Българското ръководство се успокоява, след като в началото на януари пленумът на ЦК на ЧКП отстранява Антонин Новотни от ръководството на ЧКП и го заменя със словака Александър Дубчек. Получаваните от Прага сведения говорят, че новото ръководство продължава линията „за единство и братство на Чехословакия със СССР и КПСС и социалистическия лагер и за укрепване на международното комунистическо движение”.

Идването на власт на Александър Дубчек се оказва не край, а начало на промените в Чехословакия. Много скоро привърженици на реформите заемат основните държавни постове: ген. Лудвик Свобода става президент, инж. Олдржих Черник – министър-председател, Йозеф Смърковски – председател на Националното събрание. По този повод е свикана първата международна среща на страните от Варшавския договор, която обсъжда положението в Чехословакия. На срещата в Дрезден на 23 март 1968 г. Тодор Живков не присъства, тъй като е на официално посещение в Турция, но има българска делегация. Обсъждането на „чехословашкия въпрос“ в Дрезден става в присъствието на чехословашките представители, което им дава възможност да защитят своите реформи. В историческата литература са широко известни резките критики към чехите и словаците, отправени от полския лидер Владислав Гомулка и от източногерманския Валтер Улбрихт. Българските представители – Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев, предпочитат да не заемат категорична позиция. Основната задача на българските представители в Дрезден е да проследят обсъжданията и да ги представят възможно най-пълно пред българското ръководство, за да може то да определи отношението си към чехословашките реформи. Това става на пленум на ЦК на БКП на 29 март 1968 г., след завръщането на Живков от Турция. Изказванията на пленума илюстрират причината за загрижеността на „братските“ комунистически партии от събитията в Чехословакия, че може да изпуснат контрола върху интелигенцията. Действително през 1968 г. и в България студенти и преподаватели поставят под въпрос такива основни за властта положения като: ръководната роля на партията, специфичната цензура, правото на свободна творческа изява. Несъмнено обаче, най-голямо значение за определянето на българската позиция към „Пражката пролет“ има Тодор Живков. Той заявява, че трябва да се направи всичко възможно, в това число да се рискува, но да не се позволи в Чехословакия да се развихри „контрареволюция“. Позицията на Живков потвърждава не само положението на България като най-верен сателит на Москва, но консервативните нагласи в ръководството на БКП.

Опитът за демократизация в Чехословакия оказва влияние върху българското общество в две посоки. Едната се изразява в раздвижването сред интелигенцията. Под влияние на идващите от Чехословакия вести през 1968 г. българската интелигенция създава нови печатни издания (такъв е вестник „Литературни новини“) и дискусионни клубове (главно сред студентите). В другата посока са действията на държавното ръководство. Тодор Живков, който е едновременно министър-председател и първи секретар на ЦК на БКП, има възможност да избира между двете позиции – следването на чехословашките икономически и политически реформи или предпазването от последиците им. Въпреки икономическата логика, която диктува продължаване на реформите, Живков не се колебае да ги спре, защото ставащото в Чехословакия изглежда много по-опасно за системата. Още на 26 март 1968 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение, с което налага строга цензура върху отразяването на ставащото в „братска“ Чехословакия.

При нарастваща враждебност на българското политическо ръководство към реформите в Чехословакия е осъществено официалното посещение на Тодор Живков в Чехословакия. То е посветено на подписване на нов Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Посещението е договорено за 23–26 април 1968 г. и е използвано от Тодор Живков, за да добие лични впечатления за ставащото в Чехословакия и най-вече за водещите чехословашки фигури. Срещата на Живков с Дубчек е проведена на 23 април, още в първия ден на посещението. Тя е първа за двамата. Дубчек подробно обяснява неизбежността на реформите, предизвикани от вътрешнопартийните и обществените проблеми и защитава изцяло персоналните промени и новата Програма за действие на ЧКП. Живков още в началото на разговора заявява убеждението си, че чехословашките реформи не са нищо повече от повторение на събитията от 1956 г. Разговорът между българските и чехословашките политици показва, че те говорят на различни езици, а само си дават вид, че говорят едно и също.

Две седмици след посещението на Тодор Живков в Чехословакия съветският лидер Леонид Брежнев кани в Москва четирима източноевропейски лидери за разговори по „чехословашкия проблем“. На 8 май Тодор Живков, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка пристигат, за да обсъдят международното положение и проблемите на комунистическото движение. За разлика от срещата в Дрезден обсъждането на положението в Чехословакия и действията на ЧКП става без чехословашките представители. Политическият резултат от срещата на петимата партийни лидери в Москва е новата международна среща във Варшава, на която е поканена и ЧКП. Поканата е обсъдена от Президиума на ЦК на ЧКП на 12 юли, но не е приета заради обществените подозрения в Чехословакия, че ръководството на ЧКП е склонно към съглашателство с Москва. Отказът на ЧКП не отменя планираната среща, а затвърждава единството на петте комунистически партии – съветската, полската, източногерманската, унгарската и българската.

Варшавската среща на ръководителите на петте комунистически партии (14–15 юли 1968 г.) е проведена след появата на манифеста „Две хиляди думи“ на Вацлав Вацулик, който предупреждава чехословашкото общество за опасностите пред реформите. Във Варшава представителите на петте партии разглеждат „Пражката пролет“ от гледна точка на опасното влияние на реформите в собствените им страни. Позицията на Тодор Живков е, че това не е вътрешен чехословашки въпрос, а засяга цялата социалистическа общност, затова е необходима решителна намеса в Чехословакия. Официалният резултат от Варшавската среща е Писмото на петте комунистически и работнически партии до ЦК на ЧКП. То предизвиква негативна реакция не само по света, а и в Чехословакия. Варшавската среща демонстрира, че чехите и словаците няма да бъдат оставени да осъществяват реформите си.

Лятото на 1968 г. в Източна Европа е изпълнено със събития. В България найважното международно събитие е откритият на 28 юли в София Девети международен фестивал на младежта и студентите. Още при подготовката му българските организатори се тревожат за влиянието, което членовете на чехословашката делегация могат да окажат върху българската младеж. Затова те следят състава на чехословашката делегация и отправят критика към чехословашките представители, че използват фестивала, за да популяризират политиката на новото чехословашко ръководство. Те са наблюдавани внимателно и от българските служби за сигурност.

В началото на август 1968 г. в хода на чехословашките реформи отново се намесват петте страни от Варшавския договор. След двустранната среща на 1 август между представители на КПСС и ЧКП в Черна на Тиса, на 3 август в Братислава се срещат представители на комунистическите партии от петте страни с ръководството на ЧКП. Позицията на българската делегация е в пълно съгласие с вижданията на  останалите четири и подкрепя официалното комюнике. В следващите дни на август интересът е насочен вече не към политическите преговори, а към подготовката на военната интервенция. Тъй като България няма пряка граница с Чехословакия, тя подготвя два мотострелкови полка – Елховският и Маришкият, с 2164 души личен състав за включване в съветските войски. На 21 юли полковете са закарани до военноморската база Атия (южно от Бургас), откъдето са качени на съветски военнотранспортни кораби и откарани в Западна Украйна, на границата с Чехословакия. В нощта на 20 срещу 21 август те са вдигнати по тревога и достигат до Банска Бистрица в Словакия, където охраняват местния ретранслатор и пътя за град Зволен. Повече от месец след началото на интервенцията българският военен министър арм. ген. Добри Джуров докладва пред Политбюро на ЦК на БКП за българското участие, като изнася конкретна информация и за съпротивата на словаците – те организират барикади по пътищата, замерят колоната с камъни, създават нелегални организации и изразяват несъгласие с интервенцията в пресата. Българските войски дават една жертва – мл. серж. Николай Цветков Николов убит на 9 септември 1968 г., когато се е опитал на автостоп да стигне до Карлови Вари. Двама български войници Константин Петров Стоянов и Петър Димитров Иванов се опитват да избягат и да се присъединят към чехословашката съпротива, но са заловени. Съветската оценка за българското участие в интервенцията се изразява в награждаването на почти една осма (250 войници и офицери) от двата полка с ордени.

Официалните сведения, които българското политическо ръководство получава от Прага, както и реакцията на чехословашкото посолство в София показват, че не само обикновените чехи и словаци, но и представителите на ЧССР и ЧКП се противопоставят на интервенцията. За разминаването между предварителните намерения и реалностите говори и това, че българските вестници са принудени да сменят заглавията на съобщенията си за интервенцията, след като интервентите не успяват да създадат ново чехословашко правителство, готово да поеме отговорността за поканването на войските на ОВД . Пропагандните центрове в България полагат големи усилия да защитят военната намеса, но настроенията в българското общество са съвсем различни. За хората, които са приветствали чехословашките реформи с надеждата, че извоюваните от чехите и словаците свободи ще се пренесат и в България, интервенцията означава край на тази перспектива. Не всички българи избират пасивната съпротива, намират се и такива, които са готови да се противопоставят. Правят го чрез словото. Това са предимно преподаватели и студенти от Софийския университет, както и отделни интелуктуалци.

В заключение бихме могли да се съгласим с оценката на историка Искра Баева, че българската реакция на „Пражката пролет‘68“ е официална и неофициална, като двете са коренно противоположни. Официалната осъжда чехословашките реформи и подкрепя военната интервенция за спирането им, докато неофициалната е съпричастна с реформите и се надява на техния успех, за да бъдат разширени правата и свободите и на българските граждани. Независимо от тези различия, в Чехословакия и по света става известна само официалната позиция, която поставя България в групата на консервативните и послушни на Съветския съюз страни.

]]>
На 5 януари 1968 г. на власт в Чехословакия идва човекът, чийто опит да въведе "социализъм с човешко лице" е смазан с нахлуването на СССР, България, Полша и Унгария в нощта на 20-и срещу 21 август. Реформите на първия секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек (1921-1992) - той разхлабва партийната цензура над чехословашките вестници и тв предавания и позволява на писателите дисиденти да пишат свободно; изпраща посланието, че чистките и политическите вендети от миналото няма да се случват повече - стават известни като "Пражка пролет" и пораждат вражда с Кремъл.

Народна Република България (НРБ) има ключова роля в смазването ѝ. Не с внушителен брой танкове и бронетранспортьори сред нахлулите над 5000, нито с голям брой военни сред пратените около половин милион военнослужещи, тук ролята на НРБ е скромна - два мотострелкови полка и един танков батальон. А с твърдото искане на комунистическия ръководител Тодор Живков от съветските другари за смазване на демократизацията в страната. България е първата настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната извинила се (1990 г.).

Ето как историкът доц. д-р Румяна Маринова-Христиди разказва за събитията у нас в документалния сборник "Пражката пролет и Държавна сигурност" на Комисията по досиетата, публикуван в сайта ѝ.

Българските дипломати в Чехословакия внимателно следят започналите още през 1967 г. политически промени в Чехословакия. Указание за това те получават не само от Министерството на външните работи, а и от ЦК на БКП. Българският посланик в Прага Стайко Неделчев предупреждава и за нарастващото обществено недоволство в Чехословакия, провокирано от изключването от ЧКП на писателите Лудвик Вацулик, Иван Клима и Антонин Лим и за отнемането на в. „Лидове новини” от Съюза на писателите. Още по-голям интерес в ЦК на БКП предизвикват информациите за пленумите на ЦК на ЧКП през октомври и декември и за посещението на съветския лидер Брежнев, чиято цел е „да помирява чехословашките другари“. През декември 1967 г. шифрограмите на посланика от Прага вече са адресирани директно до Тодор Живков и са посветени почти изцяло на кризата в ръководството на ЧКП. Очевидно е, че българските симпатии са на страната на критикувания и в крайна сметка отстранен от ръководството на ЦК на ЧКП Антонин Новотни. Българското ръководство се успокоява, след като в началото на януари пленумът на ЦК на ЧКП отстранява Антонин Новотни от ръководството на ЧКП и го заменя със словака Александър Дубчек. Получаваните от Прага сведения говорят, че новото ръководство продължава линията „за единство и братство на Чехословакия със СССР и КПСС и социалистическия лагер и за укрепване на международното комунистическо движение”.

Идването на власт на Александър Дубчек се оказва не край, а начало на промените в Чехословакия. Много скоро привърженици на реформите заемат основните държавни постове: ген. Лудвик Свобода става президент, инж. Олдржих Черник – министър-председател, Йозеф Смърковски – председател на Националното събрание. По този повод е свикана първата международна среща на страните от Варшавския договор, която обсъжда положението в Чехословакия. На срещата в Дрезден на 23 март 1968 г. Тодор Живков не присъства, тъй като е на официално посещение в Турция, но има българска делегация. Обсъждането на „чехословашкия въпрос“ в Дрезден става в присъствието на чехословашките представители, което им дава възможност да защитят своите реформи. В историческата литература са широко известни резките критики към чехите и словаците, отправени от полския лидер Владислав Гомулка и от източногерманския Валтер Улбрихт. Българските представители – Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев, предпочитат да не заемат категорична позиция. Основната задача на българските представители в Дрезден е да проследят обсъжданията и да ги представят възможно най-пълно пред българското ръководство, за да може то да определи отношението си към чехословашките реформи. Това става на пленум на ЦК на БКП на 29 март 1968 г., след завръщането на Живков от Турция. Изказванията на пленума илюстрират причината за загрижеността на „братските“ комунистически партии от събитията в Чехословакия, че може да изпуснат контрола върху интелигенцията. Действително през 1968 г. и в България студенти и преподаватели поставят под въпрос такива основни за властта положения като: ръководната роля на партията, специфичната цензура, правото на свободна творческа изява. Несъмнено обаче, най-голямо значение за определянето на българската позиция към „Пражката пролет“ има Тодор Живков. Той заявява, че трябва да се направи всичко възможно, в това число да се рискува, но да не се позволи в Чехословакия да се развихри „контрареволюция“. Позицията на Живков потвърждава не само положението на България като най-верен сателит на Москва, но консервативните нагласи в ръководството на БКП.

Опитът за демократизация в Чехословакия оказва влияние върху българското общество в две посоки. Едната се изразява в раздвижването сред интелигенцията. Под влияние на идващите от Чехословакия вести през 1968 г. българската интелигенция създава нови печатни издания (такъв е вестник „Литературни новини“) и дискусионни клубове (главно сред студентите). В другата посока са действията на държавното ръководство. Тодор Живков, който е едновременно министър-председател и първи секретар на ЦК на БКП, има възможност да избира между двете позиции – следването на чехословашките икономически и политически реформи или предпазването от последиците им. Въпреки икономическата логика, която диктува продължаване на реформите, Живков не се колебае да ги спре, защото ставащото в Чехословакия изглежда много по-опасно за системата. Още на 26 март 1968 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение, с което налага строга цензура върху отразяването на ставащото в „братска“ Чехословакия.

При нарастваща враждебност на българското политическо ръководство към реформите в Чехословакия е осъществено официалното посещение на Тодор Живков в Чехословакия. То е посветено на подписване на нов Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Посещението е договорено за 23–26 април 1968 г. и е използвано от Тодор Живков, за да добие лични впечатления за ставащото в Чехословакия и най-вече за водещите чехословашки фигури. Срещата на Живков с Дубчек е проведена на 23 април, още в първия ден на посещението. Тя е първа за двамата. Дубчек подробно обяснява неизбежността на реформите, предизвикани от вътрешнопартийните и обществените проблеми и защитава изцяло персоналните промени и новата Програма за действие на ЧКП. Живков още в началото на разговора заявява убеждението си, че чехословашките реформи не са нищо повече от повторение на събитията от 1956 г. Разговорът между българските и чехословашките политици показва, че те говорят на различни езици, а само си дават вид, че говорят едно и също.

Две седмици след посещението на Тодор Живков в Чехословакия съветският лидер Леонид Брежнев кани в Москва четирима източноевропейски лидери за разговори по „чехословашкия проблем“. На 8 май Тодор Живков, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка пристигат, за да обсъдят международното положение и проблемите на комунистическото движение. За разлика от срещата в Дрезден обсъждането на положението в Чехословакия и действията на ЧКП става без чехословашките представители. Политическият резултат от срещата на петимата партийни лидери в Москва е новата международна среща във Варшава, на която е поканена и ЧКП. Поканата е обсъдена от Президиума на ЦК на ЧКП на 12 юли, но не е приета заради обществените подозрения в Чехословакия, че ръководството на ЧКП е склонно към съглашателство с Москва. Отказът на ЧКП не отменя планираната среща, а затвърждава единството на петте комунистически партии – съветската, полската, източногерманската, унгарската и българската.

Варшавската среща на ръководителите на петте комунистически партии (14–15 юли 1968 г.) е проведена след появата на манифеста „Две хиляди думи“ на Вацлав Вацулик, който предупреждава чехословашкото общество за опасностите пред реформите. Във Варшава представителите на петте партии разглеждат „Пражката пролет“ от гледна точка на опасното влияние на реформите в собствените им страни. Позицията на Тодор Живков е, че това не е вътрешен чехословашки въпрос, а засяга цялата социалистическа общност, затова е необходима решителна намеса в Чехословакия. Официалният резултат от Варшавската среща е Писмото на петте комунистически и работнически партии до ЦК на ЧКП. То предизвиква негативна реакция не само по света, а и в Чехословакия. Варшавската среща демонстрира, че чехите и словаците няма да бъдат оставени да осъществяват реформите си.

Лятото на 1968 г. в Източна Европа е изпълнено със събития. В България найважното международно събитие е откритият на 28 юли в София Девети международен фестивал на младежта и студентите. Още при подготовката му българските организатори се тревожат за влиянието, което членовете на чехословашката делегация могат да окажат върху българската младеж. Затова те следят състава на чехословашката делегация и отправят критика към чехословашките представители, че използват фестивала, за да популяризират политиката на новото чехословашко ръководство. Те са наблюдавани внимателно и от българските служби за сигурност.

В началото на август 1968 г. в хода на чехословашките реформи отново се намесват петте страни от Варшавския договор. След двустранната среща на 1 август между представители на КПСС и ЧКП в Черна на Тиса, на 3 август в Братислава се срещат представители на комунистическите партии от петте страни с ръководството на ЧКП. Позицията на българската делегация е в пълно съгласие с вижданията на  останалите четири и подкрепя официалното комюнике. В следващите дни на август интересът е насочен вече не към политическите преговори, а към подготовката на военната интервенция. Тъй като България няма пряка граница с Чехословакия, тя подготвя два мотострелкови полка – Елховският и Маришкият, с 2164 души личен състав за включване в съветските войски. На 21 юли полковете са закарани до военноморската база Атия (южно от Бургас), откъдето са качени на съветски военнотранспортни кораби и откарани в Западна Украйна, на границата с Чехословакия. В нощта на 20 срещу 21 август те са вдигнати по тревога и достигат до Банска Бистрица в Словакия, където охраняват местния ретранслатор и пътя за град Зволен. Повече от месец след началото на интервенцията българският военен министър арм. ген. Добри Джуров докладва пред Политбюро на ЦК на БКП за българското участие, като изнася конкретна информация и за съпротивата на словаците – те организират барикади по пътищата, замерят колоната с камъни, създават нелегални организации и изразяват несъгласие с интервенцията в пресата. Българските войски дават една жертва – мл. серж. Николай Цветков Николов убит на 9 септември 1968 г., когато се е опитал на автостоп да стигне до Карлови Вари. Двама български войници Константин Петров Стоянов и Петър Димитров Иванов се опитват да избягат и да се присъединят към чехословашката съпротива, но са заловени. Съветската оценка за българското участие в интервенцията се изразява в награждаването на почти една осма (250 войници и офицери) от двата полка с ордени.

Официалните сведения, които българското политическо ръководство получава от Прага, както и реакцията на чехословашкото посолство в София показват, че не само обикновените чехи и словаци, но и представителите на ЧССР и ЧКП се противопоставят на интервенцията. За разминаването между предварителните намерения и реалностите говори и това, че българските вестници са принудени да сменят заглавията на съобщенията си за интервенцията, след като интервентите не успяват да създадат ново чехословашко правителство, готово да поеме отговорността за поканването на войските на ОВД . Пропагандните центрове в България полагат големи усилия да защитят военната намеса, но настроенията в българското общество са съвсем различни. За хората, които са приветствали чехословашките реформи с надеждата, че извоюваните от чехите и словаците свободи ще се пренесат и в България, интервенцията означава край на тази перспектива. Не всички българи избират пасивната съпротива, намират се и такива, които са готови да се противопоставят. Правят го чрез словото. Това са предимно преподаватели и студенти от Софийския университет, както и отделни интелуктуалци.

В заключение бихме могли да се съгласим с оценката на историка Искра Баева, че българската реакция на „Пражката пролет‘68“ е официална и неофициална, като двете са коренно противоположни. Официалната осъжда чехословашките реформи и подкрепя военната интервенция за спирането им, докато неофициалната е съпричастна с реформите и се надява на техния успех, за да бъдат разширени правата и свободите и на българските граждани. Независимо от тези различия, в Чехословакия и по света става известна само официалната позиция, която поставя България в групата на консервативните и послушни на Съветския съюз страни.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/52-g-sled-nachaloto-na-prazhkata-prolet-roliata-na-balgaria-v-smazva-718715.html Sun, 5 Jan 2020 08:07:20 +0200
Македонската Кървава Коледа - хиляди избити и 75 г. мълчание https://offnews.bg//istoria/makedonskata-karvava-koleda-hiliadi-izbiti-i-75-g-malchanie-718231.html За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 г. на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази трагедия, известна като “Кървавата Коледа”, 75 г. е най-голямото бяло петно в съвременната история на Македония.

Масовото избиване на хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти е сред най-пазените тайни. Днес няма нито една книга, нито едно журналистическо разследване, няма нито един кръст за избитите, където близките да запалят свещ в тяхна памет!

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. “Кървавата Коледа” не подминава и по-малките населени места, включително и селата, където на първо място са избивани кметовете, учителите и свещениците. Част от поповете са влачени за брадите по площадите.

Операцията по избиването им се ръководи от комунистическия лидер по онова време в Скопие Лазар Колишевски. Той стриктно изпълнява нарежданията на Светозар Вукманович – Темпо, личният пратеник на диктатора Тито. Тук е мястото да припомним, че бащата на Колишев/ски/ е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III /1918-1943 г./, в което определя себе си като българин. В избиването участват бивши сръбски четници, полицаи от времето на Кралска Югославия. Титовият режим връща обратно в Македония част от най-зловещите сръбски колонизатори за изпълнението на погрома.

В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Стотици хиляди са арестувани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. На площада в Скопие публично са линчувани над 100 души. Близо 900 души умират от мъчения в скопското Кале, където са разстреляни 70 офицери.

Днес в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина знаят за стотици хиляди избити от същия комунистически режим , както и за разкритите масови гробове. Но в Македония, където режимът на Груевски внушаваше нова идентичност и древно наследство с вдигането на паметници дори за Аминта III и Клеопатра, умишлено премълча и осъди на забрава жертвите на организацията /ВМРО/, чието име открадна неговата партия ВМРО – ДПМНЕ/.

И до днес близките не знаят съдбата на бащите си, братята си или братовчедите си.

“Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се”, разказва пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула. “Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб”.

Това е и единственият масов гроб от “Кървавата Коледа”, който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата “Св. Спас”. “Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от “кървавата Коледа”, разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.

За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма “никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България. Те не са македонци, те са македонисти, които работят в услуга на Белград. Сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е тежък сърбоман и няма никаква връзка с идеалите и ценностите на ВМРО. Той е обикновен изпълнител на големия престъпник и сърбоман Никола Груевски, който избяга в Унгария”, казва Каров.

За Андреев и Каров истината е една и тя трябва да се знае от всички в Македония, за да може младата република да бъде истински независима и свободна.

Б. ред. - Статията препечатваме от агенция БГНЕС.

]]>
За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 г. на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази трагедия, известна като “Кървавата Коледа”, 75 г. е най-голямото бяло петно в съвременната история на Македония.

Масовото избиване на хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти е сред най-пазените тайни. Днес няма нито една книга, нито едно журналистическо разследване, няма нито един кръст за избитите, където близките да запалят свещ в тяхна памет!

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. “Кървавата Коледа” не подминава и по-малките населени места, включително и селата, където на първо място са избивани кметовете, учителите и свещениците. Част от поповете са влачени за брадите по площадите.

Операцията по избиването им се ръководи от комунистическия лидер по онова време в Скопие Лазар Колишевски. Той стриктно изпълнява нарежданията на Светозар Вукманович – Темпо, личният пратеник на диктатора Тито. Тук е мястото да припомним, че бащата на Колишев/ски/ е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III /1918-1943 г./, в което определя себе си като българин. В избиването участват бивши сръбски четници, полицаи от времето на Кралска Югославия. Титовият режим връща обратно в Македония част от най-зловещите сръбски колонизатори за изпълнението на погрома.

В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Стотици хиляди са арестувани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. На площада в Скопие публично са линчувани над 100 души. Близо 900 души умират от мъчения в скопското Кале, където са разстреляни 70 офицери.

Днес в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина знаят за стотици хиляди избити от същия комунистически режим , както и за разкритите масови гробове. Но в Македония, където режимът на Груевски внушаваше нова идентичност и древно наследство с вдигането на паметници дори за Аминта III и Клеопатра, умишлено премълча и осъди на забрава жертвите на организацията /ВМРО/, чието име открадна неговата партия ВМРО – ДПМНЕ/.

И до днес близките не знаят съдбата на бащите си, братята си или братовчедите си.

“Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се”, разказва пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула. “Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб”.

Това е и единственият масов гроб от “Кървавата Коледа”, който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата “Св. Спас”. “Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от “кървавата Коледа”, разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.

За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма “никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България. Те не са македонци, те са македонисти, които работят в услуга на Белград. Сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е тежък сърбоман и няма никаква връзка с идеалите и ценностите на ВМРО. Той е обикновен изпълнител на големия престъпник и сърбоман Никола Груевски, който избяга в Унгария”, казва Каров.

За Андреев и Каров истината е една и тя трябва да се знае от всички в Македония, за да може младата република да бъде истински независима и свободна.

Б. ред. - Статията препечатваме от агенция БГНЕС.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/makedonskata-karvava-koleda-hiliadi-izbiti-i-75-g-malchanie-718231.html Tue, 24 Dec 2019 13:41:27 +0200
Средновековна слава: Обсадата на Константинопол https://offnews.bg//istoria/srednovekovna-slava-obsadata-na-konstantinopol-717383.html

Обсадата на Константинопол, която завършва с разгром за силите на Халифата, е едно от най-значимите сражения от сревновековната история на България. Тя е във фокуса на втория епизод на новата анимационно-документална поредица „Средновековна слава“ на „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. Подвигът е голям и печели на Тервел прозвището „Спасителят на Европа“.

Историята можеше да бъде много по-различна, ако през през 674 г. войските на Арабския халифат, не бяха достигнали за пръв път до столицата на Византия – Константинопол. След четиригодишна борба, Константин IV Погонат успява да се справи с надвисналата заплаха. Четиридесет години по-късно, арабският владетел – халифът Сюлейман ибн Абд ал Малѝк решава да победи там, където дедите му се провалят и да завладее най-великия град в тогавашния свят. Носело се поверие, че „новият Рим“ ще бъде превзет от халиф с името на древен пророк, в случая на Соломóн.

Арабите избират момента за действие правилно – Византия се намира в постоянна династическа криза близо две десетилетия. Василевсите се сменят един след друг в кървава игра на дворцови преврати. В тази надпревара за трона дейно участие взема и българския владетел Тервел, който ловко манипулира имперските велмóжи, подкрепяйки различни фракции и извличайки максимална полза за своята държава.

През 716 г., в Сирия се събира огромна армия начело с братът на халифа – Маслáма ибн Абд ал Малѝк, за която Михаил Сирийски пише: “Маслáма събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара хората си да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Омáр, син на Хубейра. Сюлейман се закле така: „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря Арабия или не завладея града.“ Макар арабската армия да не надвишава 120 000 души като реална численост, тя остава най-голямата стъпвала на Балканите от векове.

Арабите зимуват в Мала Азия през 716 г., и се договарят със стратега на Амóрион – Лъв Сириец, който привидно им обещава помощта си. През пролетта на 717 г., Лъв успява да надхитри арабите, използвайки техен отряд за да влезе в Константинопол и да се обяви за император, след което веднага се заема да укрепява града. Разгневеният Маслáма веднага повежда силите си към византийската столица, за да накаже Лъв за предателството му. Основната част на арабската армия навлиза в Тракия през месец юли. Един авангарден корпус, начело с Ухайда, е изпратен на север, вероятно по течението на Тунджа, за да подсигури тила на армията. Арабите нахлуват в българските земи, провокирайки Тервел да изпрати своята редовна армия в размер около 12 000 души и да ги пресрещне.

Българите разбиват арабският контингент, след което навлизат в Тракия в началото на август. Те успяват да изненадат Маслáма и личният му отряд от 4 000 елитни бойци и ги разгромяват. Маслáма се спасява на косъм и бяга при основните си сили, които блокират Константинопол по суша. Междувременно, Тервел и Лъв III започват преговори и между България и Византия е оформен съюз за справяне с арабската заплаха. Какъв е техният план –гледайте във видеото.

Документалната поредица „Средновековна слава" е третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“. Неговата мисия е да помогне за популяризирането на родната история и да послужи като полезен инструмент за учителите, които искат да оцветят часовете си по история. „Средновековна слава“ разказва за десет от най-славните битки в средновековната история на България. Всеки епизод може да гледате премиерно по Bulgaria ON AIR – всяка неделя, от 16,30 часа, в предаването „Операция История“ с Росен Петров.

]]>

Обсадата на Константинопол, която завършва с разгром за силите на Халифата, е едно от най-значимите сражения от сревновековната история на България. Тя е във фокуса на втория епизод на новата анимационно-документална поредица „Средновековна слава“ на „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. Подвигът е голям и печели на Тервел прозвището „Спасителят на Европа“.

Историята можеше да бъде много по-различна, ако през през 674 г. войските на Арабския халифат, не бяха достигнали за пръв път до столицата на Византия – Константинопол. След четиригодишна борба, Константин IV Погонат успява да се справи с надвисналата заплаха. Четиридесет години по-късно, арабският владетел – халифът Сюлейман ибн Абд ал Малѝк решава да победи там, където дедите му се провалят и да завладее най-великия град в тогавашния свят. Носело се поверие, че „новият Рим“ ще бъде превзет от халиф с името на древен пророк, в случая на Соломóн.

Арабите избират момента за действие правилно – Византия се намира в постоянна династическа криза близо две десетилетия. Василевсите се сменят един след друг в кървава игра на дворцови преврати. В тази надпревара за трона дейно участие взема и българския владетел Тервел, който ловко манипулира имперските велмóжи, подкрепяйки различни фракции и извличайки максимална полза за своята държава.

През 716 г., в Сирия се събира огромна армия начело с братът на халифа – Маслáма ибн Абд ал Малѝк, за която Михаил Сирийски пише: “Маслáма събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара хората си да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Омáр, син на Хубейра. Сюлейман се закле така: „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря Арабия или не завладея града.“ Макар арабската армия да не надвишава 120 000 души като реална численост, тя остава най-голямата стъпвала на Балканите от векове.

Арабите зимуват в Мала Азия през 716 г., и се договарят със стратега на Амóрион – Лъв Сириец, който привидно им обещава помощта си. През пролетта на 717 г., Лъв успява да надхитри арабите, използвайки техен отряд за да влезе в Константинопол и да се обяви за император, след което веднага се заема да укрепява града. Разгневеният Маслáма веднага повежда силите си към византийската столица, за да накаже Лъв за предателството му. Основната част на арабската армия навлиза в Тракия през месец юли. Един авангарден корпус, начело с Ухайда, е изпратен на север, вероятно по течението на Тунджа, за да подсигури тила на армията. Арабите нахлуват в българските земи, провокирайки Тервел да изпрати своята редовна армия в размер около 12 000 души и да ги пресрещне.

Българите разбиват арабският контингент, след което навлизат в Тракия в началото на август. Те успяват да изненадат Маслáма и личният му отряд от 4 000 елитни бойци и ги разгромяват. Маслáма се спасява на косъм и бяга при основните си сили, които блокират Константинопол по суша. Междувременно, Тервел и Лъв III започват преговори и между България и Византия е оформен съюз за справяне с арабската заплаха. Какъв е техният план –гледайте във видеото.

Документалната поредица „Средновековна слава" е третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“. Неговата мисия е да помогне за популяризирането на родната история и да послужи като полезен инструмент за учителите, които искат да оцветят часовете си по история. „Средновековна слава“ разказва за десет от най-славните битки в средновековната история на България. Всеки епизод може да гледате премиерно по Bulgaria ON AIR – всяка неделя, от 16,30 часа, в предаването „Операция История“ с Росен Петров.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/srednovekovna-slava-obsadata-na-konstantinopol-717383.html Wed, 11 Dec 2019 18:11:06 +0200
Средновековна слава: Битката при Онгъла https://offnews.bg//istoria/srednovekovna-slava-bitkata-pri-ongala-716808.html

Битката при Онгъла е първото сражение, което оживява в новата документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. То полага основите на Дунавска България и обрисува с детайли как всъщност Плиска се утвърждава като столица на Първото българско царство.

Всичко започва през 665 г., когато хазарите окончателно разгромяват Старата Велика България. Част от племената, водени от Аспарух поемат на запад в търсене на сигурни земи между реките Дунав и Днестър. Българите се установяват в тези територии и скоро се превръщат в сериозен политически фактор. Чрез дипломация и военен натиск, Аспарух налага върховенството си над племената, населяващи Влашката равнина и Бесарабия.

Четири години по-късно, Византия влиза в ожесточен конфликт с арабите, който продължава цяло десетилетие, а през 674-678 г. столицата Константинопол на практика е блокирана от арабските сили. Това дава възможност на българите да започнат набези срещу византийските земи в Мизия и да доразширят влиянието си над местните племена. В делтата на р. Дунав са изградени няколко укрепени лагера, които да служат като предмостие за българските походи южно от голямата река. Един от тях, е Николицелският, а областта около него е останала в историята като Онгъл.

След като се справя с арабската заплаха, надвиснала над Константинопол, византийският император Константин IV Погонат решава да организира наказателна експедиция срещу българите, с цел да сложи край на набезите им в Мизия и да възстанови имперския контрол по северния лимес. За целта, през 680 г., ромеите събират силна войска, която потегля на север. Числеността й достига до 25 000 души. Имперските сили са прехвърлени едновременно по суша и море, а начело е самият император.
Въпреки това, обаче, Аспарух не концентрира всичките си сили за борба с Византия. Основата на българската армия е личният владетелски отряд и другите постоянни войски, наброяващи около 10-12 000 души. Българите, обаче, имат ясна стратегия и план. Как българската кавалерия, макар и два пъти по малочислена, взима превес над огромната имперска армия и превръща атаката им в позорно бягство – гледайте във видеото.

Победата при Онгъла е първият филм от видео-анимационната поредица „Средновековна слава“ - третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“. Той цели да популяризира и модернизира преподаването по българска история, като разкаже по мултимедиен начин за най-големите постижения от родното минало.

Всички филми от поредицата се излъчват премиерно всяка неделя от 16,30 часа в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR с водещ Росен Петров.

]]>

Битката при Онгъла е първото сражение, което оживява в новата документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. То полага основите на Дунавска България и обрисува с детайли как всъщност Плиска се утвърждава като столица на Първото българско царство.

Всичко започва през 665 г., когато хазарите окончателно разгромяват Старата Велика България. Част от племената, водени от Аспарух поемат на запад в търсене на сигурни земи между реките Дунав и Днестър. Българите се установяват в тези територии и скоро се превръщат в сериозен политически фактор. Чрез дипломация и военен натиск, Аспарух налага върховенството си над племената, населяващи Влашката равнина и Бесарабия.

Четири години по-късно, Византия влиза в ожесточен конфликт с арабите, който продължава цяло десетилетие, а през 674-678 г. столицата Константинопол на практика е блокирана от арабските сили. Това дава възможност на българите да започнат набези срещу византийските земи в Мизия и да доразширят влиянието си над местните племена. В делтата на р. Дунав са изградени няколко укрепени лагера, които да служат като предмостие за българските походи южно от голямата река. Един от тях, е Николицелският, а областта около него е останала в историята като Онгъл.

След като се справя с арабската заплаха, надвиснала над Константинопол, византийският император Константин IV Погонат решава да организира наказателна експедиция срещу българите, с цел да сложи край на набезите им в Мизия и да възстанови имперския контрол по северния лимес. За целта, през 680 г., ромеите събират силна войска, която потегля на север. Числеността й достига до 25 000 души. Имперските сили са прехвърлени едновременно по суша и море, а начело е самият император.
Въпреки това, обаче, Аспарух не концентрира всичките си сили за борба с Византия. Основата на българската армия е личният владетелски отряд и другите постоянни войски, наброяващи около 10-12 000 души. Българите, обаче, имат ясна стратегия и план. Как българската кавалерия, макар и два пъти по малочислена, взима превес над огромната имперска армия и превръща атаката им в позорно бягство – гледайте във видеото.

Победата при Онгъла е първият филм от видео-анимационната поредица „Средновековна слава“ - третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“. Той цели да популяризира и модернизира преподаването по българска история, като разкаже по мултимедиен начин за най-големите постижения от родното минало.

Всички филми от поредицата се излъчват премиерно всяка неделя от 16,30 часа в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR с водещ Росен Петров.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/srednovekovna-slava-bitkata-pri-ongala-716808.html Tue, 3 Dec 2019 16:58:39 +0200
Легендарни битки от Средновековието са във фокуса на третата документална поредица на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ https://offnews.bg//istoria/legendarni-bitki-ot-srednovekovieto-sa-vav-fokusa-na-tretata-dokumenta-715746.html Премиерата на „Средновековна слава“ ще се проведе на 21 ноември от 19 часа в Националния археологически музей в София

Десет емблематични и придобили статут на „легендарни“ български победи от далечното минало на България са във фокуса на третата съвместна документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ – „Средновековна слава“.

Премиерата на образователния видеопроект ще се проведе на 21 ноември, от 19 часа, в Националния археологически музей в София.

След като през изминалите две години поредиците „Българско военно чудо“ и „Нашите пълководци“ заинтригуваха хиляди, сега третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ ще се насочи към един още по-далечен период – Средновековна България. А целта му е да създаде вдъхновяващ и критичен поглед към онези бляскави моменти от историята на страната ни, които са поставяли България твърдо на картите на Балканите и Европа.

По време на премиерата ще бъдат представени част от анимационно-документалните видеа, а авторите ще разкажат какво предстои през годината.

Входът за премиерата на „Средновековна слава“ е свободен.

]]>
Премиерата на „Средновековна слава“ ще се проведе на 21 ноември от 19 часа в Националния археологически музей в София

Десет емблематични и придобили статут на „легендарни“ български победи от далечното минало на България са във фокуса на третата съвместна документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ – „Средновековна слава“.

Премиерата на образователния видеопроект ще се проведе на 21 ноември, от 19 часа, в Националния археологически музей в София.

След като през изминалите две години поредиците „Българско военно чудо“ и „Нашите пълководци“ заинтригуваха хиляди, сега третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ ще се насочи към един още по-далечен период – Средновековна България. А целта му е да създаде вдъхновяващ и критичен поглед към онези бляскави моменти от историята на страната ни, които са поставяли България твърдо на картите на Балканите и Европа.

По време на премиерата ще бъдат представени част от анимационно-документалните видеа, а авторите ще разкажат какво предстои през годината.

Входът за премиерата на „Средновековна слава“ е свободен.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/legendarni-bitki-ot-srednovekovieto-sa-vav-fokusa-na-tretata-dokumenta-715746.html Mon, 18 Nov 2019 17:53:54 +0200
Viasat World запалва 'Свят в пламъци' на 10 ноември по Epic Drama https://offnews.bg//istoria/viasat-world-zapalva-sviat-v-plamatci-na-10-noemvri-po-epic-drama-712659.html Хетрик на актьори от "Игра на тронове" ще предложи ТВ каналът Epic Drama в идните седмици. Мащабната продукция за Втората световна война „Свят в пламъци“ с Шон Бийн (Нед Старк), трети сезон на „Блудници“ с дебют на Алфи Алън (Теон Грейджой) и още НЛО разследвания в „Проект Синя книга“ с Ейдън Гилън (Кутрето) идват в ТВ дома на епичната драма – www.epicdrama.bg.

От неделя, 10 ноември, в 22:00 зрителите могат да видят носителката на "Оскар" Хелън Хънт начело на актьорския състав, заедно с Лесли Менвил ("Блудници"), Шон Бийн (Game of Thrones) и изгряващата звезда Джона Хауер-Кинг ("Малки жени"), Зофия Вихлач ("Градът 44") и Джулия Браун ("Последното кралство") в "Свят в пламъци" - дело на драматурга носител на множество награди Питър Боукър ("Дума с буквата А", "Ерик и Ърни", "Длъжност", "Блакпул").

Шон Бийн и Джулия Браун в "Свят в пламъци. Снимка: Viasat World

"Свят в пламъци" е многопластова драма, която разказва историята на Втората световна война чрез живота на обикновените хора от всички страни в световния конфликт. Постепенно биваме въвлечени в прокрадващия се ужас от избухването на войната, започнала с немското нападение над Полша през септември 1939 г. и завършила с Битката за Британия. Сюжетът проследява преплитащите се съдби на живописно обрисувани герои от Великобритания, Полша, Франция, Германия и САЩ и опитите им да се справят с отражението на войната върху живота им. Ще видите уникална перспектива към първите дни на войната. Емоционалната драма показва човешките истории, скрити зад един от най-ключовите и разтърсващи моменти в историята на 20-ти век.

Лив Тайлър се завръща като лейди Фиц

и още много звезди се изявяват в третия сезон на "Блудници", отново по Epic Drama.

Алфи Алън, познат като Теон Грейджой, тук в „Блудници“ сезон 3 като Айзък Пинчър - новия сводник в града. Снимка: Epic Drama

Алфи Алън, известен с ролята си на Теон Грейджой в "Игра на тронове", ще влезе в ролята на Айзък Пинчър - новият сводник в града. Създателите на поредицата винаги успяват да представят нови таланти на широката публика. В този сезон това е Аш Хънтър, който играе брата на Айзък и пазач на кръчмата Хал Пинчър.

В този сезон Маргарет Уелс е заточена в Америка и Лидия Куигли линее в Бедлъм. Изглежда, че Шарлът и Люси най-накрая ще могат да се спасят от старите вражди на майка си. Шарлът управлява публичния дом на Уелс, а Люси се радва на слава и богатство като куртизанка. Шарлът обаче скоро разкрива, че управлението на доходоносен публичен дом създава повече врагове, отколкото приятели. Люси навлиза в бизнеса с майката и сина Елизабет и Фредо. Лидия е нещастна в Бедлъм, докарана до ужасно състояние чрез мъчително лечение, но нова пациентка повдига духа ѝ. Лейди Фиц е открила свободата в отсъствието на брат си, но когато отново ѝ е оказан натиск, тя се обръща за помощ към Нанси Бърч, за своя изненада. Нанси, от своя страна, макар че обикновено е самотен играч, открива, че също се нуждае от помощ. Норт е постигнал успех като треньор по бокс. Хариет се опитва да примами клиенти в новия си публичен дом, наблягайки на интереса им към екзотиката, но скоро разбира, че има разлика между екзотика и фетишизъм. Хариет се сблъсква с ужасяващи предразсъдъци и двамата с Норт се съюзяват, за да се противопоставят на расизма, който застрашава живота на чернокожите лондончани.

"Блудници" продължава от сряда, 6 ноември, в 22:00 ч.

Ейдън Гилън, познат като Лорд Петир Бейлиш – Кутрето, тук като Д-р Джей Алън Хайнек в „Проект Синя книга“. Снимка: Viasat World

А от четвъртък, 7 ноември, в 22:00, продължава рейтинговият сериал "Проект Синя книга". Действието се развива на фона на Студената война и процъфтяващата Атомна епоха. Вълнуващата поредица е вдъхновена от реалния Проект Синя книга - разследване на НЛО на американските военно-въздушни сили. Д-р Джоузеф Алън Хайнек, брилянтен астрофизик, е нает в свръхсекретна програма, заедно с капитан Майкъл Куин. Докато се опитва да открие истината за серия от загадъчни наблюдения на летящи обекти, д-р Хайнек разбира, че е в центъра на голяма и опасна конспирация, която ще изложи него и близките му на опасност.

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
Хетрик на актьори от "Игра на тронове" ще предложи ТВ каналът Epic Drama в идните седмици. Мащабната продукция за Втората световна война „Свят в пламъци“ с Шон Бийн (Нед Старк), трети сезон на „Блудници“ с дебют на Алфи Алън (Теон Грейджой) и още НЛО разследвания в „Проект Синя книга“ с Ейдън Гилън (Кутрето) идват в ТВ дома на епичната драма – www.epicdrama.bg.

От неделя, 10 ноември, в 22:00 зрителите могат да видят носителката на "Оскар" Хелън Хънт начело на актьорския състав, заедно с Лесли Менвил ("Блудници"), Шон Бийн (Game of Thrones) и изгряващата звезда Джона Хауер-Кинг ("Малки жени"), Зофия Вихлач ("Градът 44") и Джулия Браун ("Последното кралство") в "Свят в пламъци" - дело на драматурга носител на множество награди Питър Боукър ("Дума с буквата А", "Ерик и Ърни", "Длъжност", "Блакпул").

Шон Бийн и Джулия Браун в "Свят в пламъци. Снимка: Viasat World

"Свят в пламъци" е многопластова драма, която разказва историята на Втората световна война чрез живота на обикновените хора от всички страни в световния конфликт. Постепенно биваме въвлечени в прокрадващия се ужас от избухването на войната, започнала с немското нападение над Полша през септември 1939 г. и завършила с Битката за Британия. Сюжетът проследява преплитащите се съдби на живописно обрисувани герои от Великобритания, Полша, Франция, Германия и САЩ и опитите им да се справят с отражението на войната върху живота им. Ще видите уникална перспектива към първите дни на войната. Емоционалната драма показва човешките истории, скрити зад един от най-ключовите и разтърсващи моменти в историята на 20-ти век.

Лив Тайлър се завръща като лейди Фиц

и още много звезди се изявяват в третия сезон на "Блудници", отново по Epic Drama.

Алфи Алън, познат като Теон Грейджой, тук в „Блудници“ сезон 3 като Айзък Пинчър - новия сводник в града. Снимка: Epic Drama

Алфи Алън, известен с ролята си на Теон Грейджой в "Игра на тронове", ще влезе в ролята на Айзък Пинчър - новият сводник в града. Създателите на поредицата винаги успяват да представят нови таланти на широката публика. В този сезон това е Аш Хънтър, който играе брата на Айзък и пазач на кръчмата Хал Пинчър.

В този сезон Маргарет Уелс е заточена в Америка и Лидия Куигли линее в Бедлъм. Изглежда, че Шарлът и Люси най-накрая ще могат да се спасят от старите вражди на майка си. Шарлът управлява публичния дом на Уелс, а Люси се радва на слава и богатство като куртизанка. Шарлът обаче скоро разкрива, че управлението на доходоносен публичен дом създава повече врагове, отколкото приятели. Люси навлиза в бизнеса с майката и сина Елизабет и Фредо. Лидия е нещастна в Бедлъм, докарана до ужасно състояние чрез мъчително лечение, но нова пациентка повдига духа ѝ. Лейди Фиц е открила свободата в отсъствието на брат си, но когато отново ѝ е оказан натиск, тя се обръща за помощ към Нанси Бърч, за своя изненада. Нанси, от своя страна, макар че обикновено е самотен играч, открива, че също се нуждае от помощ. Норт е постигнал успех като треньор по бокс. Хариет се опитва да примами клиенти в новия си публичен дом, наблягайки на интереса им към екзотиката, но скоро разбира, че има разлика между екзотика и фетишизъм. Хариет се сблъсква с ужасяващи предразсъдъци и двамата с Норт се съюзяват, за да се противопоставят на расизма, който застрашава живота на чернокожите лондончани.

"Блудници" продължава от сряда, 6 ноември, в 22:00 ч.

Ейдън Гилън, познат като Лорд Петир Бейлиш – Кутрето, тук като Д-р Джей Алън Хайнек в „Проект Синя книга“. Снимка: Viasat World

А от четвъртък, 7 ноември, в 22:00, продължава рейтинговият сериал "Проект Синя книга". Действието се развива на фона на Студената война и процъфтяващата Атомна епоха. Вълнуващата поредица е вдъхновена от реалния Проект Синя книга - разследване на НЛО на американските военно-въздушни сили. Д-р Джоузеф Алън Хайнек, брилянтен астрофизик, е нает в свръхсекретна програма, заедно с капитан Майкъл Куин. Докато се опитва да открие истината за серия от загадъчни наблюдения на летящи обекти, д-р Хайнек разбира, че е в центъра на голяма и опасна конспирация, която ще изложи него и близките му на опасност.

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/viasat-world-zapalva-sviat-v-plamatci-na-10-noemvri-po-epic-drama-712659.html Tue, 8 Oct 2019 09:29:53 +0300
Най-великите събития от Втората световна война в цвят по Viasat History (галерия) https://offnews.bg//istoria/naj-velikite-sabitia-ot-vtorata-svetovna-vojna-v-tcviat-po-viasat-hist-712352.html Завладяващата поредица от десет части "Най-великите събития от Втората световна война в цвят" разказва историята на световния конфликт през призмата на неговите десет най-важни повратни момента.

Пресъздаването на историята, илюстрирано с внимателно реставрирани и оцветени кадри и подкрепено от световни историци, възкресява важната епоха от средата на 20-ти век. Това е Втората световна война, както никога не сте я виждали досега.

Очаквайте и "Втората световна война в числа" - с начало в понеделник, 21 октомври, всяка вечер в 22:00 часа.

Само едно поколение след кървавите загуби на Великата война, светът отново се оказва потопен в драматичен конфликт. Новата световна война ще донесе смърт и разрушение във всички части на света - Европа и Азия, Африка и Австралазия, Северна и дори Южна Америка. 690 милиона войници се бият във Втората световна война, около 100 милиона изгубват живота си - между 50 и 70 милиона войници, моряци и пилоти, и повече от 30 милиона граждани. Това число може да се получи, ако десет пъти повече от жертвите на 11 септември загиват всеки ден в продължение на пет години. Числата са толкова поразителни, а хаосът, причинен от войната, толкова травматичен - че е трудно да се проследят, но само заравяйки в тях можем да разберем какви са причините за войната и защо се е развила по този начин.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. Каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

]]>
Завладяващата поредица от десет части "Най-великите събития от Втората световна война в цвят" разказва историята на световния конфликт през призмата на неговите десет най-важни повратни момента.

Пресъздаването на историята, илюстрирано с внимателно реставрирани и оцветени кадри и подкрепено от световни историци, възкресява важната епоха от средата на 20-ти век. Това е Втората световна война, както никога не сте я виждали досега.

Очаквайте и "Втората световна война в числа" - с начало в понеделник, 21 октомври, всяка вечер в 22:00 часа.

Само едно поколение след кървавите загуби на Великата война, светът отново се оказва потопен в драматичен конфликт. Новата световна война ще донесе смърт и разрушение във всички части на света - Европа и Азия, Африка и Австралазия, Северна и дори Южна Америка. 690 милиона войници се бият във Втората световна война, около 100 милиона изгубват живота си - между 50 и 70 милиона войници, моряци и пилоти, и повече от 30 милиона граждани. Това число може да се получи, ако десет пъти повече от жертвите на 11 септември загиват всеки ден в продължение на пет години. Числата са толкова поразителни, а хаосът, причинен от войната, толкова травматичен - че е трудно да се проследят, но само заравяйки в тях можем да разберем какви са причините за войната и защо се е развила по този начин.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. Каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/naj-velikite-sabitia-ot-vtorata-svetovna-vojna-v-tcviat-po-viasat-hist-712352.html Mon, 7 Oct 2019 00:35:47 +0300
Втората световна война през историите на обикновени герои (галерия) https://offnews.bg//istoria/vtorata-svetovna-vojna-prez-istoriite-na-obiknoveni-geroi-galeria-712342.html Eпичният нов сериал "Свят в пламъци" (WORLD ON FIRE) по EPIC DRAMA ни среща с истории на обикновени хора от Втората световна война.

Проект на BBC One, продуциран от Mammoth Screen (автори на „Полдарк“), "Свят в пламъци" е нова драматична поредица от сценариста Питър Баукър. Снимана на множество места в Европа - Полша, Франция, Германия, Великобритания и др., това е вълнуваща драма, която проследява историята на глобалния конфликт през погледа на обикновени европейци.

Първият сезон на сериала разказва за първата година на войната - с германската инвазия в Полша през септември 1939 г.

Хелън Хънт. Снимка: Epic Drama

Продукцията е събрала звезден актьорски състав, включително носителката на „Оскар“ Хелън Хънт (As Good As It Gets), носителят на Еми и БАФТА Шон Бийн (Game of Thrones), както и номинираната за Оскар и носителка на Оливие Лесли Манвил (Harlots, Phantom Thread), първият сезон въвлича в ужаса на разразяващата се война. Участват и полските актьори Zofia Wichlacz, Tomasz Kot, Radosław Kaim, Agata Kulesza и Tomasz Zietek.

Шон Бийн. Снимка: Epic Drama

Първи сезон ще дебютира ексклузивно по Epic Drama в Централна и Източна Европа на 10 ноември и ще бъде на разположение за видео по поръчка чрез операторите – партньори на ТВ канала.

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
Eпичният нов сериал "Свят в пламъци" (WORLD ON FIRE) по EPIC DRAMA ни среща с истории на обикновени хора от Втората световна война.

Проект на BBC One, продуциран от Mammoth Screen (автори на „Полдарк“), "Свят в пламъци" е нова драматична поредица от сценариста Питър Баукър. Снимана на множество места в Европа - Полша, Франция, Германия, Великобритания и др., това е вълнуваща драма, която проследява историята на глобалния конфликт през погледа на обикновени европейци.

Първият сезон на сериала разказва за първата година на войната - с германската инвазия в Полша през септември 1939 г.

Хелън Хънт. Снимка: Epic Drama

Продукцията е събрала звезден актьорски състав, включително носителката на „Оскар“ Хелън Хънт (As Good As It Gets), носителят на Еми и БАФТА Шон Бийн (Game of Thrones), както и номинираната за Оскар и носителка на Оливие Лесли Манвил (Harlots, Phantom Thread), първият сезон въвлича в ужаса на разразяващата се война. Участват и полските актьори Zofia Wichlacz, Tomasz Kot, Radosław Kaim, Agata Kulesza и Tomasz Zietek.

Шон Бийн. Снимка: Epic Drama

Първи сезон ще дебютира ексклузивно по Epic Drama в Централна и Източна Европа на 10 ноември и ще бъде на разположение за видео по поръчка чрез операторите – партньори на ТВ канала.

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/vtorata-svetovna-vojna-prez-istoriite-na-obiknoveni-geroi-galeria-712342.html Thu, 3 Oct 2019 00:26:41 +0300
Драмата на Втората световна война по Epic Drama https://offnews.bg//istoria/dramata-na-vtorata-svetovna-vojna-po-epic-drama-711910.html На 1 септември 1939 г. Адолф Хитлер нахлува в Полша и започва Втората световна война. За да отбележи 80-тата годишнина от събитието, Epic Drama излъчва поредици, посветени на войната, чието действие се развива в разгара на конфликта.

Можете да ги следите всяка неделна вечер след 21 ч.

Сред заглавията по темата е сериалът продължение на филма на Волфганг Петерсен от 1981 г. "Подводницата".

Есента на 1942 г., окупирана Франция: Подводницата U-612 е готова за пускането си във водата и младият ѝ екипаж и капитанът Клаус Хофман се отправят към все по-ожесточените военни действия. След като 40-те млади мъже поемат на първата си мисия, тясното пространство и клаустрофобичните условия на живот под водата поставят на изпитание издръжливостта и характерите им. Напрежението расте и лоялността се пропуква. 

А на пристанището "Ла Рошел" животът на Симон Щрасер излиза от контрол, след като тя се впуска в опасно сътрудничество и забранена любов и се разкъсва между предаността си към Германия и към Съпротивата. Ценностите ѝ се променят, тя започва да се пита дали е възможно всичко, което си е мислела до момента, да се окаже лъжа.

История за избор и оцеляване, "Подводницата" изследва емоционалните изпитания по време на Втората световна война и бруталната реалност на живота по време на една безсмислена война.

Първи и втори сезон на "Отряд Хикс" също ще ви приковат към екрана този месец. Сериалът разказва историята на пет висококвалифицирани нови попълнения от Канада, Америка и Обединеното кралство. Те захвърлят обикновения си живот, за да се обучават за агенти в "Отряд Хикс" - свръхсекретна база на брега на езерото Онтарио. Агентите се спускат с парашут над вражеските линии, където ги очакват мъчения и екзекуции. От елегантни хотели до окопи, те се впускат в една рискована мисия, следвана веднага от друга, ръководени от най-големите умове на "Отряд Хикс". 

Саботажи, бомби, оръжия и партизански отряди, спасителни операции, кампании за заблуда и дори убийства - преживяваме сякаш от първа ръка адреналина и ентусиазма от победата, както и ужасяващия кошмар, когато бляскавите идеали се сблъскат с реалността да участваш във война, в която няма правила.

Вдъхновена от забележителни лични истории, поредицата "Отряд Хикс" разказва за произхода на шпионажа и ни въвежда в невероятен свят на блясък, решителност и технологии. Виждаме зараждането на масовата пропаганда, първите битки срещу тероризма и героите, повели света към промяна.

"Едно френско село" е друго заглавие в тематичните недели, посветени на войната:

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
На 1 септември 1939 г. Адолф Хитлер нахлува в Полша и започва Втората световна война. За да отбележи 80-тата годишнина от събитието, Epic Drama излъчва поредици, посветени на войната, чието действие се развива в разгара на конфликта.

Можете да ги следите всяка неделна вечер след 21 ч.

Сред заглавията по темата е сериалът продължение на филма на Волфганг Петерсен от 1981 г. "Подводницата".

Есента на 1942 г., окупирана Франция: Подводницата U-612 е готова за пускането си във водата и младият ѝ екипаж и капитанът Клаус Хофман се отправят към все по-ожесточените военни действия. След като 40-те млади мъже поемат на първата си мисия, тясното пространство и клаустрофобичните условия на живот под водата поставят на изпитание издръжливостта и характерите им. Напрежението расте и лоялността се пропуква. 

А на пристанището "Ла Рошел" животът на Симон Щрасер излиза от контрол, след като тя се впуска в опасно сътрудничество и забранена любов и се разкъсва между предаността си към Германия и към Съпротивата. Ценностите ѝ се променят, тя започва да се пита дали е възможно всичко, което си е мислела до момента, да се окаже лъжа.

История за избор и оцеляване, "Подводницата" изследва емоционалните изпитания по време на Втората световна война и бруталната реалност на живота по време на една безсмислена война.

Първи и втори сезон на "Отряд Хикс" също ще ви приковат към екрана този месец. Сериалът разказва историята на пет висококвалифицирани нови попълнения от Канада, Америка и Обединеното кралство. Те захвърлят обикновения си живот, за да се обучават за агенти в "Отряд Хикс" - свръхсекретна база на брега на езерото Онтарио. Агентите се спускат с парашут над вражеските линии, където ги очакват мъчения и екзекуции. От елегантни хотели до окопи, те се впускат в една рискована мисия, следвана веднага от друга, ръководени от най-големите умове на "Отряд Хикс". 

Саботажи, бомби, оръжия и партизански отряди, спасителни операции, кампании за заблуда и дори убийства - преживяваме сякаш от първа ръка адреналина и ентусиазма от победата, както и ужасяващия кошмар, когато бляскавите идеали се сблъскат с реалността да участваш във война, в която няма правила.

Вдъхновена от забележителни лични истории, поредицата "Отряд Хикс" разказва за произхода на шпионажа и ни въвежда в невероятен свят на блясък, решителност и технологии. Виждаме зараждането на масовата пропаганда, първите битки срещу тероризма и героите, повели света към промяна.

"Едно френско село" е друго заглавие в тематичните недели, посветени на войната:

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History и TV1000, достъпен без допълнителна месечна такса за зрителя и без прекъсвания за реклама, вече и във VIVACOM TV на позиция 55 за DTH в пакет TV 2L и на позиция 76 за IPTV в пакет TV 2L+. Еpic Drama e и в мрежата на А1 България на позиции за DTH – 60, за DTV (кабелна) – 214, за IPTV (Premium) - 201. ТВ каналът е наличен и в ТЕЛЕКАБЕЛ - на HD позиция 228, Силистра ТВ – 173 канал, TV SAT COM - 23/24, в NetWorx – на позиция 230, както и в София – чрез NET1 на 133 канал.

Можете да гледате първите епизоди на няколко от сериалите по Epic Drama онлайн свободно на: https://www.epicdrama.bg/watch-now/.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/dramata-na-vtorata-svetovna-vojna-po-epic-drama-711910.html Sun, 29 Sep 2019 00:31:16 +0300
Честваме 182 г. от рождението на Васил Левски https://offnews.bg//istoria/chestvame-182-g-ot-rozhdenieto-na-vasil-levski-707457.html На днешния ден България чества 182 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Денят ще бъде отбелязан с церемонии в цялата страна.

В 21.00 часа на пл. „Васил Левски“ в родния град на Левски Карлово президентът Румен Радев ще участва в тържествената програма за годишнината.

От 11.00 часа в Борисовата градина в столицата ще се проведе тържествено събитие, в което ще участва вицепрезидентът Илияна Йотова. Слово ще произнесе доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на София.

]]>
На днешния ден България чества 182 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Денят ще бъде отбелязан с церемонии в цялата страна.

В 21.00 часа на пл. „Васил Левски“ в родния град на Левски Карлово президентът Румен Радев ще участва в тържествената програма за годишнината.

От 11.00 часа в Борисовата градина в столицата ще се проведе тържествено събитие, в което ще участва вицепрезидентът Илияна Йотова. Слово ще произнесе доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на София.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/chestvame-182-g-ot-rozhdenieto-na-vasil-levski-707457.html Thu, 18 Jul 2019 09:33:47 +0300
Находка на годината: Скелет на 8000 години в столичния кв. Слатина https://offnews.bg//istoria/nahodka-na-godinata-skelet-na-8000-godini-v-stolichnia-kv-slatina-704184.html Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Средна Азия, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.

Археологичният обект в столичния квартал Слатина. Скрийншот от видео на БНТ1.

Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.

]]>
Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Средна Азия, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.

Археологичният обект в столичния квартал Слатина. Скрийншот от видео на БНТ1.

Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.

]]>
offnews@offnews.bg (НаукаOFFNews) https://offnews.bg//istoria/nahodka-na-godinata-skelet-na-8000-godini-v-stolichnia-kv-slatina-704184.html Tue, 28 May 2019 12:19:27 +0300
Как Колю Фичето спасил Нотр Дам https://offnews.bg//istoria/kak-koliu-ficheto-spasil-notr-dam-701374.html В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които пребивават понастоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това.

]]>
В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които пребивават понастоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това.

]]>
offnews@offnews.bg (Илия Пехливанов) https://offnews.bg//istoria/kak-koliu-ficheto-spasil-notr-dam-701374.html Tue, 16 Apr 2019 10:10:12 +0300
Кога е годишнината от гибелта на Левски? https://offnews.bg//istoria/koga-e-godishninata-ot-gibelta-na-levski-697831.html Сигурно сте забелязали, че в последните години проявите за отбелязване на годишнината от обесването на Васил Левски се честват в два поредни дни. Някои я отбелязват на 18-и февруари, а други полагат венци на 19-и февруари.

Макар няколко поколения българи да помнят датата 19 февруари още от първите си дни на ученическата скамейка, тази дата е исторически неточна, отбелязват историците.

Преди години с мисията кончината на Апостола да се чества на правилната дата - 18 февруари по нов стил (6 февруари по стар стил) се заема Общинският комитет "Васил Левски"-В. Търново. Още през 2009 г. общото събрание на комитета взема решение в старата столица честванията да бъдат изместени от 19-и на 18-и февруари. Постепенно различни авторски колективи записват именно тази дата в учебниците по история. Към момента в повечето от тях пише, че Дяконът Левски е обесен на 18 февруари.

Подобна позиция е изказвал и Факултетският съвет на Историческия факултет на Великотърновския университет.

Покойният именит историк проф. Николай Генчев преди време написа статия, като обръща внимание на тази неточност,  припомнят от комитета.

Как тръгва объркването

Честването на 19 февруари е в резултат на грешка, повтаряна през годините, обясняват историците. Според тях обаче към историята, както към всяка друга наука, трябва да се подхожда с уважение и да не се позволява само заради навика да се подменят дати.

Полковникът от резерва Марко Златев и бивш преподавател по военна история обясни на пресконференция още през 2017 г., че през 1945 година по инициатива на тогавашния началник на Националното военно училище е издадена заповед патрон да бъде Васил Левски и това е станало на 18 февруари, защото това е датата на смъртта на Апостола. До 1950 година това е била официалната дата, която е била и празник на висшето училище. Тогава няколко години подред 18 февруари е бил официален празник и почивен ден на военното училище.

Марко Златев припомня, че малко след 1950 г. във вестник "Работническо дело" виден български историк публикува статия, в която пишело "На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…” Статията излязла на 19 февруари, понеделник, тъй като 18-ти се паднал в неделя. "И си остава така и оттам вече тръгва 19-ти", казва преподавателят.

]]>
Сигурно сте забелязали, че в последните години проявите за отбелязване на годишнината от обесването на Васил Левски се честват в два поредни дни. Някои я отбелязват на 18-и февруари, а други полагат венци на 19-и февруари.

Макар няколко поколения българи да помнят датата 19 февруари още от първите си дни на ученическата скамейка, тази дата е исторически неточна, отбелязват историците.

Преди години с мисията кончината на Апостола да се чества на правилната дата - 18 февруари по нов стил (6 февруари по стар стил) се заема Общинският комитет "Васил Левски"-В. Търново. Още през 2009 г. общото събрание на комитета взема решение в старата столица честванията да бъдат изместени от 19-и на 18-и февруари. Постепенно различни авторски колективи записват именно тази дата в учебниците по история. Към момента в повечето от тях пише, че Дяконът Левски е обесен на 18 февруари.

Подобна позиция е изказвал и Факултетският съвет на Историческия факултет на Великотърновския университет.

Покойният именит историк проф. Николай Генчев преди време написа статия, като обръща внимание на тази неточност,  припомнят от комитета.

Как тръгва объркването

Честването на 19 февруари е в резултат на грешка, повтаряна през годините, обясняват историците. Според тях обаче към историята, както към всяка друга наука, трябва да се подхожда с уважение и да не се позволява само заради навика да се подменят дати.

Полковникът от резерва Марко Златев и бивш преподавател по военна история обясни на пресконференция още през 2017 г., че през 1945 година по инициатива на тогавашния началник на Националното военно училище е издадена заповед патрон да бъде Васил Левски и това е станало на 18 февруари, защото това е датата на смъртта на Апостола. До 1950 година това е била официалната дата, която е била и празник на висшето училище. Тогава няколко години подред 18 февруари е бил официален празник и почивен ден на военното училище.

Марко Златев припомня, че малко след 1950 г. във вестник "Работническо дело" виден български историк публикува статия, в която пишело "На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…” Статията излязла на 19 февруари, понеделник, тъй като 18-ти се паднал в неделя. "И си остава така и оттам вече тръгва 19-ти", казва преподавателят.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/koga-e-godishninata-ot-gibelta-na-levski-697831.html Mon, 18 Feb 2019 10:14:36 +0200
10 ноември: Последните дни и часове на Тато https://offnews.bg//istoria/10-noemvri-poslednite-dni-i-chasove-na-tato-691640.html На 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП официално приема и огласява подадената на предишния ден оставка на генералния секретар на партията Тодор Живков. Как се стига до отеглянето на първия и края на комунистическия режим, разказва сайтът desebg.com.

Малко известно е, че Живков предприема изненадващ ход година по-рано - на 4 ноемрви 1988 г. Той доброволно подава молба да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, но партийното ръководство я отхвърля:

„Политбюро на ЦК на БКП смята, че внесената от другаря Тодор Живков молба за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет въобще не трябва да се обсъжда. Такава молба не е актуална от всяка гледна точка и особено сега, в този преломен за преустройството етап. Широко известна е ролята на генералния секретар на ЦК на БКП, авторът на Юлската концепция за по-нататъшно изграждане на социализма в Народна република България, за развитие и обогатяване на тази концепция, неговата роля на организатор за практическото осъществяване на преустройството в страната ни. Политбюро смята, че удовлетворяването на подобна молба би довело до големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния, решаващ момент за неговото извършване.”

78-годишният комунистически диктатор е все по-изолиран към края на своята власт. Хората, отговорни да го информират, вече недопускат лошите новини да достигнат до него. Началникът на Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО) ген. Георги Милушев споделя, че "обкръжението на Живков винаги откликваше по обичайната схема: отгатвайки, че е тревожен и се надява на опровержение, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина“.

„Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „етажи“ нагоре се пропускаше само захаросана информация, която нямаше опасност да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна допълнително я прочистваше от „опасни подробности“, преди да я поднесе на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „най-последни“ и „най-свежи“ новини, но винаги след автоцензура“, посочва ген. Милушев.

Основите на комунистическата система обаче започват да поддават. Първите знаци за това са от 7 и 8 юли 1989 г. Тогава в Букурещ се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки във Варшавския договор. На него съветският лидер Михаил Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. На заседанието заедно с Живков са Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.

Преди заветния Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съвсем ясно разбира кой от комунистическите редици му се опълчва, а именно Петър Младенов, най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989). Същият, с който Горбачов се среща зад гърба му, без той да знае в Букурещ през юли 1989 г.

На 25 октомври Младенов излиза с отворено писмо до Централния комитет, с което демонстративно си подава оставката и обявява открито несъгласие с управлението на Живков и го критикува.

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, успя да изолира България от света", пише Младенов в своето писмо.

Ден след позицията на външния министър, пред градинката на „Кристал“ членове на дружество „Екогласност” събират подписка от гражданите срещу хидро проектите „Рила” и „Места”, която да бъде внесена в Народното събрание. Държавна сигурност употребява сила, за да разпръсне протестиращите.

На 8 ноември Тород Живков се среща с членовете на висшия партиен ешалон Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. По време на разговора първият в БКП пита "дали не е добре да си подаде оставката". Тримата подкрепили това негово решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безполезнено.

„Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност на партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна", описва срещата Добри Джуров.

В същия ден генералният секретар на БКП се среща и със съветския посланик Виктор Шарапов. „СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените”, ще заяви Шарпов няколко години по-късно.

На 9 ноемрви от 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което Живков си подава оставката. За негов наследник е предложен Петър Младенов, чиято кандидатура е съгласувана с Москва. Генералният секретар описва заседанието така:

"Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов".

След оставката на Тодор Живков, новият първи Петър Младенов вика при себе си началника на УБО ген. Георги Милушев. По време на срещата при тях влиза съветският посланик:

„В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“, споделя по-късно ген. Милушев.

]]>
На 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП официално приема и огласява подадената на предишния ден оставка на генералния секретар на партията Тодор Живков. Как се стига до отеглянето на първия и края на комунистическия режим, разказва сайтът desebg.com.

Малко известно е, че Живков предприема изненадващ ход година по-рано - на 4 ноемрви 1988 г. Той доброволно подава молба да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, но партийното ръководство я отхвърля:

„Политбюро на ЦК на БКП смята, че внесената от другаря Тодор Живков молба за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет въобще не трябва да се обсъжда. Такава молба не е актуална от всяка гледна точка и особено сега, в този преломен за преустройството етап. Широко известна е ролята на генералния секретар на ЦК на БКП, авторът на Юлската концепция за по-нататъшно изграждане на социализма в Народна република България, за развитие и обогатяване на тази концепция, неговата роля на организатор за практическото осъществяване на преустройството в страната ни. Политбюро смята, че удовлетворяването на подобна молба би довело до големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния, решаващ момент за неговото извършване.”

78-годишният комунистически диктатор е все по-изолиран към края на своята власт. Хората, отговорни да го информират, вече недопускат лошите новини да достигнат до него. Началникът на Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО) ген. Георги Милушев споделя, че "обкръжението на Живков винаги откликваше по обичайната схема: отгатвайки, че е тревожен и се надява на опровержение, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина“.

„Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „етажи“ нагоре се пропускаше само захаросана информация, която нямаше опасност да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна допълнително я прочистваше от „опасни подробности“, преди да я поднесе на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „най-последни“ и „най-свежи“ новини, но винаги след автоцензура“, посочва ген. Милушев.

Основите на комунистическата система обаче започват да поддават. Първите знаци за това са от 7 и 8 юли 1989 г. Тогава в Букурещ се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки във Варшавския договор. На него съветският лидер Михаил Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. На заседанието заедно с Живков са Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.

Преди заветния Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съвсем ясно разбира кой от комунистическите редици му се опълчва, а именно Петър Младенов, най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989). Същият, с който Горбачов се среща зад гърба му, без той да знае в Букурещ през юли 1989 г.

На 25 октомври Младенов излиза с отворено писмо до Централния комитет, с което демонстративно си подава оставката и обявява открито несъгласие с управлението на Живков и го критикува.

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, успя да изолира България от света", пише Младенов в своето писмо.

Ден след позицията на външния министър, пред градинката на „Кристал“ членове на дружество „Екогласност” събират подписка от гражданите срещу хидро проектите „Рила” и „Места”, която да бъде внесена в Народното събрание. Държавна сигурност употребява сила, за да разпръсне протестиращите.

На 8 ноември Тород Живков се среща с членовете на висшия партиен ешалон Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. По време на разговора първият в БКП пита "дали не е добре да си подаде оставката". Тримата подкрепили това негово решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безполезнено.

„Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност на партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна", описва срещата Добри Джуров.

В същия ден генералният секретар на БКП се среща и със съветския посланик Виктор Шарапов. „СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените”, ще заяви Шарпов няколко години по-късно.

На 9 ноемрви от 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което Живков си подава оставката. За негов наследник е предложен Петър Младенов, чиято кандидатура е съгласувана с Москва. Генералният секретар описва заседанието така:

"Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов".

След оставката на Тодор Живков, новият първи Петър Младенов вика при себе си началника на УБО ген. Георги Милушев. По време на срещата при тях влиза съветският посланик:

„В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“, споделя по-късно ген. Милушев.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//istoria/10-noemvri-poslednite-dni-i-chasove-na-tato-691640.html Sat, 10 Nov 2018 06:23:54 +0200
Историята на Европа. Препоръчвам този филм (видео) https://offnews.bg//istoria/istoriata-na-evropa-preporachvam-tozi-film-video-688419.html "Аз съм Кристофър Кларк, професор по история в Кейбридж.

Роден съм в Австралия. За европейците това е другият край на света.

И въпреки това съм омагьосан от историята на Европа.

Защото...

Защото Европа - това е най-великото постижение на човешката цивилизация досега."

Така започва всеки един от шестте епизода на "Историята на Европа" - документален сериал, който върви по Viasat History.

Рядко гледам филми, още по-рядко може филм да ме впечатли. Този е един от малкото и си позволявам да го препоръчам.

Защо ли?

Може би защото човек наистина трябва да погледне от другия край на света, за да види целия мащаб на чудото, което предците ни са създали и в което ние живеем.

И може би защото чудеса не се разказват лесно. Ако някой би могъл, заслужава да е професор в Кеймбридж.

В заглавието на този филм има игра на думи, която на български няма как да се предаде. Филмът не се казва History of Europe, както бихте предположили. Казва се The Story of Europe. Разликата е тънка - history е суха наука. Story е живият разказ, приказка по действителен случай. Кристофър Кларк я е разказал великолепно.

Изкушените от историята едва ли ще научат от този филм факт, който не знаят. В този филм интересни са не фактите, интересни са връзките между тях. Историята, която учехме в училище, беше хроника на войни и преврати в различни държави, които се борят помежду си. Събития, които ни разделят и противопоставят.

А гледано от Австралия, Константинопол и Ирландия са една общност. С общ произход и идентичност (Origins and Identity се казва първата серия). Ние сме неголям полуостров, заобиколен от море, което свързва, а не разделя. Който започва от Кабо да Рока в Португалия и свършва...

Да, Европа е единственият континент, който не свършва с географска граница. Свършва там, където свършват нейните вярвания и идеи. Понякога границите ѝ се простират чак до другия край на света.

Понеже рядко виждаме по-далеч от носа си, вероятно ни изглежда, че Европейският съюз е уникален феномен от края на 20 век. Всъщност не е. Под различни форми го е имало много пъти - в Римската империя, в империята на Александър Македонски, в елинистичните държави след разпада ѝ, във втория Рим - Константинопол, в претенциите за Трети Рим, в Германската Ханза, която е първообразът на Общия пазар, при викингите, които са населявали Гренландия и Сицилия.

Този филм е като игра. Кристофър Кларк събира в пъзел парчета от много истории - зловещият конкистадор Кортес и Бийтълс, холандските търговци на роби и Петър Велики, Шекспир и гилотината. Малцина са хората, които могат да хванат такива исторически валенции, истинско предизвикателство за ума е да сглобяваш пъзела на най-великото постижение на човешката цивилизация.

„Историята на Европа“ е поредица в шест части, която се излъчва по Viasat History в събота от 21:00 с повторение в неделя от 20:00. В почивния 24 септември могат да се видят 2 епизода от 16:30.

]]>
"Аз съм Кристофър Кларк, професор по история в Кейбридж.

Роден съм в Австралия. За европейците това е другият край на света.

И въпреки това съм омагьосан от историята на Европа.

Защото...

Защото Европа - това е най-великото постижение на човешката цивилизация досега."

Така започва всеки един от шестте епизода на "Историята на Европа" - документален сериал, който върви по Viasat History.

Рядко гледам филми, още по-рядко може филм да ме впечатли. Този е един от малкото и си позволявам да го препоръчам.

Защо ли?

Може би защото човек наистина трябва да погледне от другия край на света, за да види целия мащаб на чудото, което предците ни са създали и в което ние живеем.

И може би защото чудеса не се разказват лесно. Ако някой би могъл, заслужава да е професор в Кеймбридж.

В заглавието на този филм има игра на думи, която на български няма как да се предаде. Филмът не се казва History of Europe, както бихте предположили. Казва се The Story of Europe. Разликата е тънка - history е суха наука. Story е живият разказ, приказка по действителен случай. Кристофър Кларк я е разказал великолепно.

Изкушените от историята едва ли ще научат от този филм факт, който не знаят. В този филм интересни са не фактите, интересни са връзките между тях. Историята, която учехме в училище, беше хроника на войни и преврати в различни държави, които се борят помежду си. Събития, които ни разделят и противопоставят.

А гледано от Австралия, Константинопол и Ирландия са една общност. С общ произход и идентичност (Origins and Identity се казва първата серия). Ние сме неголям полуостров, заобиколен от море, което свързва, а не разделя. Който започва от Кабо да Рока в Португалия и свършва...

Да, Европа е единственият континент, който не свършва с географска граница. Свършва там, където свършват нейните вярвания и идеи. Понякога границите ѝ се простират чак до другия край на света.

Понеже рядко виждаме по-далеч от носа си, вероятно ни изглежда, че Европейският съюз е уникален феномен от края на 20 век. Всъщност не е. Под различни форми го е имало много пъти - в Римската империя, в империята на Александър Македонски, в елинистичните държави след разпада ѝ, във втория Рим - Константинопол, в претенциите за Трети Рим, в Германската Ханза, която е първообразът на Общия пазар, при викингите, които са населявали Гренландия и Сицилия.

Този филм е като игра. Кристофър Кларк събира в пъзел парчета от много истории - зловещият конкистадор Кортес и Бийтълс, холандските търговци на роби и Петър Велики, Шекспир и гилотината. Малцина са хората, които могат да хванат такива исторически валенции, истинско предизвикателство за ума е да сглобяваш пъзела на най-великото постижение на човешката цивилизация.

„Историята на Европа“ е поредица в шест части, която се излъчва по Viasat History в събота от 21:00 с повторение в неделя от 20:00. В почивния 24 септември могат да се видят 2 епизода от 16:30.

]]>
offnews@offnews.bg (Владимир Йончев) https://offnews.bg//istoria/istoriata-na-evropa-preporachvam-tozi-film-video-688419.html Fri, 21 Sep 2018 00:07:01 +0300
Ученици създадоха първата по рода си настолна игра за българската история https://offnews.bg//istoria/uchenitci-sazdadoha-parvata-po-roda-si-nastolna-igra-za-balgarskata-is-688227.html Предприемчиви ученици от столичното 19. СУ „Елин Пелин” създадоха настолна игра, която помага на играчите да се запознаят с ключови моменти от историята на България.

Младежите, под ръководството на своя класен ръководител Калин Радулов, са използвали методиката на неформалното образование, за да изобретят играта „Цар на историята”.

Битката при Ахелой е след покръстването на българите, нали? Но със сигурност е и преди цар Петър да започне гонения срещу богомилите? А дали е преди, или след обявяването на Велики Преслав за българска столица? В „Цар на историята“ това са въпроси, които се задават по време на игра.

"Цар на историята" стимулира интереса към българската история, развива логическото мислене и събужда състезателния дух, но най-важното – поставя в центъра на своята мисия родолюбието и знанието, разказват издателите от сдружение "Българска история".

Играта ще бъде налична до дни в електронния магазин на издателството, а вече е налична и за предварителна поръчка.

]]>
Предприемчиви ученици от столичното 19. СУ „Елин Пелин” създадоха настолна игра, която помага на играчите да се запознаят с ключови моменти от историята на България.

Младежите, под ръководството на своя класен ръководител Калин Радулов, са използвали методиката на неформалното образование, за да изобретят играта „Цар на историята”.

Битката при Ахелой е след покръстването на българите, нали? Но със сигурност е и преди цар Петър да започне гонения срещу богомилите? А дали е преди, или след обявяването на Велики Преслав за българска столица? В „Цар на историята“ това са въпроси, които се задават по време на игра.

"Цар на историята" стимулира интереса към българската история, развива логическото мислене и събужда състезателния дух, но най-важното – поставя в центъра на своята мисия родолюбието и знанието, разказват издателите от сдружение "Българска история".

Играта ще бъде налична до дни в електронния магазин на издателството, а вече е налична и за предварителна поръчка.

]]>
offnews@offnews.bg (ОFFNews) https://offnews.bg//istoria/uchenitci-sazdadoha-parvata-po-roda-si-nastolna-igra-za-balgarskata-is-688227.html Mon, 17 Sep 2018 12:28:00 +0300