OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_65 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png 21 бързи точки по балотажа https://offnews.bg//analizi-i-komentari/21-barzi-tochki-po-balotazha-765314.html 1. Радев спечели втори мандат.

2. Хората го предпочетоха повече заради твърдата му позиция срещу реалността и действията на ГЕРБ.

3. Спокойна, умерена кампания на Радев, насочена повече да не направи грешка. Добра стратегия.

4. На дебата репликата за Крим беше груба грешка. Да видим как ще я отиграе нататък. Според мен е добре да се извини и да каже, че поддържа официалната българска позиция, в съзвучие с ЕС.

5. Герджиков загуби.

6. Грешка беше, че се опитваше да се дистанцира от ГЕРБ. Ясно е, че е кандидат на ГЕРБ, всеки го знаеше. Опитите да се направи на независим само засилваше негативното отношение към него. Никой не харесва кандидат, който се прави на луд.

7. Грешка беше, че толкова късно се обяви кандидатурата му. Всеки нов образ в политиката има нужда от повече време за развитие.

8. Непрекъснатото споменаване, че е лице на професорите срещу военните, при положение, че кандидатът му за вицепрезидент е подполковник от Военно-въздушните сили, предизвикваше усмивки на съжаление.

9. Тотално неправилно развитие на образа му. Герджиков е академичен човек. Да се вкарва в образа на агресивен ястреб, който да напада Радев, беше стратегическа грешка.

10. Това ясно си пролича по време на дебата. Нелепо стоеше. Като джавкащо кученце пред спокоен, недоумяващ английски дог.

11. Груба грешка беше, че Герджиков отмина въпросите за милиционерите, които биха студенти зад колоните на Министерския съвет. Както и за чекмеджетата, липсата на разследвания и слабата работа на прокуратурата.

12. Повтарянето на няколко изречения, като това за някакво обединение, които не носят информационен смисъл, е комуникационен похват от 90-те години. В 21-ви век това не работи.

13. Радев е свикнал 4 години да отразява атаки на Борисов и активисти на ГЕРБ. Няма как един академик да спечели от опити за атаки.

14. Напротив, трябваше да засилят академичното, спокойното, разумното, научното в образа на Герджиков. Тогава щеше да има по-голям шанс.

15. Изобщо, време е ГЕРБ да си вземе опитни комуникационни експерти и да започне да ги слуша.

16. Борисов отбелязва втора парламентарна и втора президентска загуба.

17. Време е Борисов да мисли за оставка.

18. Хората искат промяна. И отговорност за изминалите 12 години.

19. Този избор дава повече надежди, че четирите партии ще успеят да се разберат и да направят коалиция.

20. Надявам се, че Радев ще разчете правилно вота на хората и няма да залитне в борисовщина.

21. Надявам се, че това са последните избори поне за година напред.

Като цяло, може би виждаме края на горчивите 12 години. Новите партии и Радев получиха огромен кредит на доверие, дано да го използват добре. Защото иначе протестите са на една ръка разстояние.

Б. ред. - Любомир Аламанов е един от най-известните пиар специалисти в България. Препечатваме позицията му от фейсбук профила му с негово разрешение.

]]>
1. Радев спечели втори мандат.

2. Хората го предпочетоха повече заради твърдата му позиция срещу реалността и действията на ГЕРБ.

3. Спокойна, умерена кампания на Радев, насочена повече да не направи грешка. Добра стратегия.

4. На дебата репликата за Крим беше груба грешка. Да видим как ще я отиграе нататък. Според мен е добре да се извини и да каже, че поддържа официалната българска позиция, в съзвучие с ЕС.

5. Герджиков загуби.

6. Грешка беше, че се опитваше да се дистанцира от ГЕРБ. Ясно е, че е кандидат на ГЕРБ, всеки го знаеше. Опитите да се направи на независим само засилваше негативното отношение към него. Никой не харесва кандидат, който се прави на луд.

7. Грешка беше, че толкова късно се обяви кандидатурата му. Всеки нов образ в политиката има нужда от повече време за развитие.

8. Непрекъснатото споменаване, че е лице на професорите срещу военните, при положение, че кандидатът му за вицепрезидент е подполковник от Военно-въздушните сили, предизвикваше усмивки на съжаление.

9. Тотално неправилно развитие на образа му. Герджиков е академичен човек. Да се вкарва в образа на агресивен ястреб, който да напада Радев, беше стратегическа грешка.

10. Това ясно си пролича по време на дебата. Нелепо стоеше. Като джавкащо кученце пред спокоен, недоумяващ английски дог.

11. Груба грешка беше, че Герджиков отмина въпросите за милиционерите, които биха студенти зад колоните на Министерския съвет. Както и за чекмеджетата, липсата на разследвания и слабата работа на прокуратурата.

12. Повтарянето на няколко изречения, като това за някакво обединение, които не носят информационен смисъл, е комуникационен похват от 90-те години. В 21-ви век това не работи.

13. Радев е свикнал 4 години да отразява атаки на Борисов и активисти на ГЕРБ. Няма как един академик да спечели от опити за атаки.

14. Напротив, трябваше да засилят академичното, спокойното, разумното, научното в образа на Герджиков. Тогава щеше да има по-голям шанс.

15. Изобщо, време е ГЕРБ да си вземе опитни комуникационни експерти и да започне да ги слуша.

16. Борисов отбелязва втора парламентарна и втора президентска загуба.

17. Време е Борисов да мисли за оставка.

18. Хората искат промяна. И отговорност за изминалите 12 години.

19. Този избор дава повече надежди, че четирите партии ще успеят да се разберат и да направят коалиция.

20. Надявам се, че Радев ще разчете правилно вота на хората и няма да залитне в борисовщина.

21. Надявам се, че това са последните избори поне за година напред.

Като цяло, може би виждаме края на горчивите 12 години. Новите партии и Радев получиха огромен кредит на доверие, дано да го използват добре. Защото иначе протестите са на една ръка разстояние.

Б. ред. - Любомир Аламанов е един от най-известните пиар специалисти в България. Препечатваме позицията му от фейсбук профила му с негово разрешение.

]]>
offnews@offnews.bg (Любомир Аламанов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/21-barzi-tochki-po-balotazha-765314.html Mon, 22 Nov 2021 09:19:27 +0200
EISA: Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент https://offnews.bg//analizi-i-komentari/eisa-potvarzhdava-se-prognozata-ni-ot-septemvri-6-partii-v-parlament-764587.html Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии влизат в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент, пишат в анализ на предизборните нагласи от EISA (Европейски институт за стратегии и анализи).

Какви са изводите в техния анализ:

ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ИГРАЧИ

ГЕРБ-СДС си възстановяват лидерската позиция, но нямат гарантирано участие в управлението. Продължават да имат висока външна подкрепа (ЕНП), предстои да видим дали Борисов може да смени ролята от премиер на партньор в дясно.

ПП - новата част от българския политически пъзел. Не можаха да вдигнат вълна, но могат да се превърнат в незаобиколим фактор в следващите няколко години. Не са класическа партия, а по-скоро формация от корпоративен тип със силна бизнес насоченост. Което може да се окаже и плюс, и минус, в съответствие с общата картина в страната. Трябва им участие в управлението, за да се реализират като потенциал. Предстои да се определят по-ясно като политическа ориентация по оста "ляво-дясно".

ИТН - класическа несистемна партия, с протестен профил, но и с много конкретни идеи и решения за управлението. Имат експертен потенциал в лицето на хора като Ива Митева, Любомир Каримански, Андрей Михайлов и др., които вече натрупаха опит - и горчив, и добър. Традиционно биват подценявани като тежест и това е най-голямата им сила. Имат характер, а вече и опит.

ДБ - утвърдиха се като класическа градска десница. Определено имат най-добрата експертиза в правната сфера, както и опитни лидери, които разбират и от стратегия, и от тактика.

БСП - въпреки свиването си в електорален план левицата може да се окаже политическата сила, която държи ключа към следващото управление. Въпросът е каква е политическата цена, която е готова да плати/получи за това? От решението зависи и съдбата на лидера ѝ Корнелия Нинова.

ДПС - изборите 2 в 1 дойдоха сякаш по поръчка за тях. Издигането на Мустафа Карадайъ за кандидат-президент ще доведе до максимална мобилизация и вероятно ще привлече и гласове, които досега отиваха в дублиращи ги формации. Определено се утвърдиха вече и в международен план и ще се стремят максимално да "капитализират" политическата си тежест.

Както и при предишните свои изследвания в България EISA работи с „Маркет линкс“ на терен. От тази гледна точка не е необходимо да се повтарят механично числата, които бяха оповестени от колегите още на 8 ноември. По-съществени са тенденциите. От септември ГЕРБ-СДС си върнаха първата позиция в обществените нагласи при бъдещ избор за НС. 18,7% от анкетираните биха ги подкрепили (или 23% от лицата, които твърдят, че ще гласуват със сигурност). БСП се задържа на третата позиция с подкрепата на 10,6% от анкетираните (12,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват). ИТН са трети с 9,1% (9,7% от твърдите гласоподаватели). Демократична България – 7,1% (10,5% от твърдо заявилите, че ще гласуват), ДПС – 6,8% от всички анкетирани (11,2 % от твърдо заявилите, че ще гласуват).

ИЗНЕНАДАТА „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

Формацията, създадена скоростно от участниците в първото служебно правителство Кирил Петков и Асен Василев, има декларирана подкрепа от 13,2% от анкетираните (16,3% от заявилите, че ще гласуват със сигурност), което им отрежда 2-ро място в обществените нагласи. Близо до 4-процентовата бариева са ИБГНИ на Мая Манолова, а под чертата засега остават "Възраждане".

Изводите, които могат да се направят към днешна дата, са, че нова партия на протеста (ПП) влиза в парламента на мястото на ИБГНИ, но със значително по-сериознo представителство. Въпросът е, че както и в 45-то и 46-то НС, политическите сили, определяни като партии на протеста, не могат да постигнат мажоритарно мнозинство от 121 депутати за самостоятелно съставяне на редовно правителство. От EISA вече неколкократно прогнозирахме, че за съставяне на такова правителство в рамките на 47-то НС ще е необходима коалиция от поне четири партии.

БСП КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА ИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО?

Ако заявленията на представители на протестните партии, че не желаят коалиция с ГЕРБ и ДПС, бъдат потвърдени и в самото НС, то очевидният и единствено възможен за тях вариант е приемане на коалиция с БСП. Тук възникват много въпросителни. Как ще се съчетаят икономическите и финансови виждания на десни и дясно-центристки партии с трайно декларираните ляво-социални възгледи на Корнелия Нинова и все по-острите социални проблеми, усилени от здравната ситуация, частичния локдаун в редица сфери, инфлацията и непрекъснатия ръст на цените? Могат ли да приемат традиционните привърженици на градската десница съюз с „комунистите“ в името на бъдещо общо правителство? Тезата „постигане на леви цели с десни инструменти“ на Кирил Петков е чудно предизборно послание, но дали може да бъде осъществена практически? Заявеното спиране на корупцията едва ли само по себе си ще напълни хазната. Доказателството е, че въпреки актуализацията на бюджета, постигната най-вече вследствие на мълчаливата, но професионална работа на бюджетната комисия, ръководена от Любомир Каримански в 46-тото НС, вътрешният държавен дълг продължава да расте (от септември досега с 2 милиарда лева), а служебното правителство ускорено тегли нови заеми (общо от 1,5 милиарда лева от септември досега).

Очевидна е необходимостта от стратегическа визия и пакет от мерки, които да гарантират устойчивост на икономиката, оцеляване на най-засегнатите сфери (образование, туризъм, здравеопазване, транспорт и др.) и създаване на социални буфери за най-засегнатите групи от населението – деца, ученици, пенсионери, социално слаби, хора в неравностойно положение. Очакванията на българските граждани в тази насока са политическите партии да проявят максимално национална отговорност и да загърбят партийно-политическите си пристрастия.

ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ИСКАТ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЕКСПЕРТИ, ПОДКРЕПЕНО ОТ МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В НС

Тази формула е най-желаната за българските граждaни, което EISA установява в няколко поредни изследвания от началото на годината. В този смисъл българите са готови да подкрепят максимално широка коалиция. Дори при многобройните критични заявления на редица партии, че могат да се коалират с всеки освен с ДПС или ГЕРБ, този най-рестриктивен вариант се подкрепя от по-малко от 1/5 от анкетираните (19,4%). Изненадата е, че едва 3,8% от българите очакват след изборите управлението да се осъществява от ново служебно правителство. Горните данни показват осезаема умора от изборния маратон, в който е страната от началото на април тази година. От друга страна, високият рейтинг на първото служебно правителство, който отстъпваше само на правителството на царя в началото на неговото управление 2001 година, рязко намаля.

СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ВЕЧЕ НЕ Е ОЧAКВАН ВАРИАНТ

Все още високата оценка за работата на служебния премиер Стефан Янев и министри като проф. Денков, Янаки Стоилов, Гълъб Донев и Бойко Рашков очевидно не е достатъчна, за да компенсира критичните оценките в сферата на здравеопазването, туризма, енергетиката, транспорта и т.н. В съзнанието на българина продължават да доминират икономическите проблеми и тревогата от липсата на видим краен изход на епидемията с коронавируса. Кумулативният ефект е желание да се състави редовно правителство от експерти, а не от партийно-политически лица на максимално широка коалиционна основа, което имплицитно съдържа в себе си очакване за устойчивост и по-голяма дългосрочност.

ПОВЛИЯ ЛИ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?

Спонтанният отговор би бил по-скоро не, ако съдим от факта, че ПП получават подкрепа, която ги определя като втора политическа сила към момента. При по-внимателен анализ обаче би могло да се твърди, че решението на КС е повлияло върху динамиката на нарастване на подкрепата за новата формация, на която още през септември колегите от ГАЛЪП и други агенции даваха подкрепа от 15,2% до 15,8 %. EISA потърси оценката на българските граждани във връзка с казуса в краткото време след произнасянето на КС. На въпрос: „Ако Кирил Петков е подал декларация с невярно съдържание и КС е обявил назначаването му за министър за незаконно, каква отговорност трябва да понесе?“ мненията се разделят. Близо 1/3 (31,2%) от анкетираните не намират вина в действията на Кирил Петков със следните аргументи: „Няма вина, защото не е знаел, че нарушава Конституцията (12,7%)“, „Не трябва да носи отговорност, защото президентът така е преценил и го е назначил“ (12,1%), „Конституцията е остаряла и той има право да не се съобразява с нея“ (6,4%). На противоположното мнение са 31,4% от анкетираните, които подкрепят мнението, че Кирил Петков „трябва да понесе наказание, каквото предвижда законът“, други 14% отговарят, че „трябва да напусне политиката“, а 2,3%, че „другите партии не трябва да му имат доверие“. 21,2% от анкетираните отговарят „Не мога да определя“.

Очевидно българите оценяват разнополюсно конкретния казус, но като цяло това няма решаващо влияние върху оценката на новия политически проект, който за кратко време бележи сериозен ръст.

ИЗБОРИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА - ПРЕЗИДЕНТЪТ ВОДИ УБЕДИТЕЛНО, НО ОТИВА НА БАЛОТАЖ

Почти 40% от всички анкетирани български граждани биха гласували за втори мандат на президента Румен Радев. Сред групата на заявилите, че ще гласуват със сигурност, подкрепата за Радев е още по-голяма – 46,7%. Неговият най-сериозен опонент е проф. Анастас Герджиков, за който заявяват, че ще гласуват 21% от всички анкетирани или 26,5% от деклариращите, че ще гласуват със сигурност. Мустафа Карадайъ изпреварва за третото място Лозан Панов с 6,4% от всички и 10,3% от твърдо гласуващите, като подкрепата за Лозан Панов е съответно 5,3 % от всички и 7,7% от твърдо гласуващите.

Въпреки голямата преднина и подкрепата, която получава президентът Радев, изглежда трудно изпълнимо двойното условие той да получи над 50% от гласовете при над 50% гласували от имащите право на глас. В този смисъл логичен изглежда балотажът между него и Анастас Герджиков. Основният въпрос, който си задават анализаторите, е дали консолидираната подкрепа от груповия партиен вот, който се очаква да получи Герджиков на втори тур от ГЕРБ и ДПС, може да преодолее преднината, която ще натрупа на първи тур президентът? Неизвестните са:

- каква би била избирателната активност при балотажа (традиционно тя е по-ниска отколкото на 1-ви тур);
- колективната партийна дисциплина или мажоритарната подкрепа на гражданите ще се окажат по-силни;
- ще стане ли по-разпознаваем до деня на балотажа проф. Герджиков за широката аудитория или късното му влизане „в играта“ няма да може да бъде компенсирано с финален спринт.

НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРИНА ЗА ЖИВОТ И РАБОТА В ЧУЖБИНА

EISA традиционно се интересува и изследва въпросите, свързани с отношението на българите към ЕС и останалия свят. Поредица от предходни изследвания потвърждават активната позиция на анкетираните, които разглеждат мястото на България неизменно в ЕС и НАТО. При възможност за избор къде извън България биха се установили, за да живеят и работят, над половината от анкетираните, направили активен избор, посочват „Страна от ЕС“, 11,3% - Швейцария, 5,3% - Австралия и Нова Зеландия. Обединеното кралство определено е загубило привлекателността си и е избор само за 5,2%, САЩ са предпочитани от 4,9%, Русия от 3,2% и Канада от 3,2%. Сред страните от ЕС най-предпочитани са Германия с 39%, Испания с 18,2%, Италия с 16,7%, Австрия – 14,3%. Нидерландия сериозно напредва в класацията на предпочитанията, като заема 5-о място с 14,1%, а Франция, традиционно в тройката, отстъпва на 6-о място с 11,3%. Десетката се допълва от съседна Гърция – 8,9%, далечна Швеция с 6,8%, Белгия – 6,2% и Люксембург с 4%. В дъното на класацията на предпочитанията на българските граждани са останалите съседни балкански страни и Балтийските държави.

Бранимир Ботев
Директор на EISA
Президент на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България и Балканите

*Изследването е национално представително, проведено е в периода 02-07.11.2021 година сред 1112 на възраст над 18 г. по метода на пряко интервю и онлайн анкетиране. Подготовката на извадката и работата на терен се осъществява от „Маркет ЛИНКС“ по поръчка на EISA, в рамките на пакет от изследвания, възложени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.

]]>
Потвърждава се прогнозата ни от септември: 6 партии влизат в парламента, ГЕРБ-СДС са първи, балотаж за президент, пишат в анализ на предизборните нагласи от EISA (Европейски институт за стратегии и анализи).

Какви са изводите в техния анализ:

ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ИГРАЧИ

ГЕРБ-СДС си възстановяват лидерската позиция, но нямат гарантирано участие в управлението. Продължават да имат висока външна подкрепа (ЕНП), предстои да видим дали Борисов може да смени ролята от премиер на партньор в дясно.

ПП - новата част от българския политически пъзел. Не можаха да вдигнат вълна, но могат да се превърнат в незаобиколим фактор в следващите няколко години. Не са класическа партия, а по-скоро формация от корпоративен тип със силна бизнес насоченост. Което може да се окаже и плюс, и минус, в съответствие с общата картина в страната. Трябва им участие в управлението, за да се реализират като потенциал. Предстои да се определят по-ясно като политическа ориентация по оста "ляво-дясно".

ИТН - класическа несистемна партия, с протестен профил, но и с много конкретни идеи и решения за управлението. Имат експертен потенциал в лицето на хора като Ива Митева, Любомир Каримански, Андрей Михайлов и др., които вече натрупаха опит - и горчив, и добър. Традиционно биват подценявани като тежест и това е най-голямата им сила. Имат характер, а вече и опит.

ДБ - утвърдиха се като класическа градска десница. Определено имат най-добрата експертиза в правната сфера, както и опитни лидери, които разбират и от стратегия, и от тактика.

БСП - въпреки свиването си в електорален план левицата може да се окаже политическата сила, която държи ключа към следващото управление. Въпросът е каква е политическата цена, която е готова да плати/получи за това? От решението зависи и съдбата на лидера ѝ Корнелия Нинова.

ДПС - изборите 2 в 1 дойдоха сякаш по поръчка за тях. Издигането на Мустафа Карадайъ за кандидат-президент ще доведе до максимална мобилизация и вероятно ще привлече и гласове, които досега отиваха в дублиращи ги формации. Определено се утвърдиха вече и в международен план и ще се стремят максимално да "капитализират" политическата си тежест.

Както и при предишните свои изследвания в България EISA работи с „Маркет линкс“ на терен. От тази гледна точка не е необходимо да се повтарят механично числата, които бяха оповестени от колегите още на 8 ноември. По-съществени са тенденциите. От септември ГЕРБ-СДС си върнаха първата позиция в обществените нагласи при бъдещ избор за НС. 18,7% от анкетираните биха ги подкрепили (или 23% от лицата, които твърдят, че ще гласуват със сигурност). БСП се задържа на третата позиция с подкрепата на 10,6% от анкетираните (12,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват). ИТН са трети с 9,1% (9,7% от твърдите гласоподаватели). Демократична България – 7,1% (10,5% от твърдо заявилите, че ще гласуват), ДПС – 6,8% от всички анкетирани (11,2 % от твърдо заявилите, че ще гласуват).

ИЗНЕНАДАТА „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

Формацията, създадена скоростно от участниците в първото служебно правителство Кирил Петков и Асен Василев, има декларирана подкрепа от 13,2% от анкетираните (16,3% от заявилите, че ще гласуват със сигурност), което им отрежда 2-ро място в обществените нагласи. Близо до 4-процентовата бариева са ИБГНИ на Мая Манолова, а под чертата засега остават "Възраждане".

Изводите, които могат да се направят към днешна дата, са, че нова партия на протеста (ПП) влиза в парламента на мястото на ИБГНИ, но със значително по-сериознo представителство. Въпросът е, че както и в 45-то и 46-то НС, политическите сили, определяни като партии на протеста, не могат да постигнат мажоритарно мнозинство от 121 депутати за самостоятелно съставяне на редовно правителство. От EISA вече неколкократно прогнозирахме, че за съставяне на такова правителство в рамките на 47-то НС ще е необходима коалиция от поне четири партии.

БСП КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА ИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО?

Ако заявленията на представители на протестните партии, че не желаят коалиция с ГЕРБ и ДПС, бъдат потвърдени и в самото НС, то очевидният и единствено възможен за тях вариант е приемане на коалиция с БСП. Тук възникват много въпросителни. Как ще се съчетаят икономическите и финансови виждания на десни и дясно-центристки партии с трайно декларираните ляво-социални възгледи на Корнелия Нинова и все по-острите социални проблеми, усилени от здравната ситуация, частичния локдаун в редица сфери, инфлацията и непрекъснатия ръст на цените? Могат ли да приемат традиционните привърженици на градската десница съюз с „комунистите“ в името на бъдещо общо правителство? Тезата „постигане на леви цели с десни инструменти“ на Кирил Петков е чудно предизборно послание, но дали може да бъде осъществена практически? Заявеното спиране на корупцията едва ли само по себе си ще напълни хазната. Доказателството е, че въпреки актуализацията на бюджета, постигната най-вече вследствие на мълчаливата, но професионална работа на бюджетната комисия, ръководена от Любомир Каримански в 46-тото НС, вътрешният държавен дълг продължава да расте (от септември досега с 2 милиарда лева), а служебното правителство ускорено тегли нови заеми (общо от 1,5 милиарда лева от септември досега).

Очевидна е необходимостта от стратегическа визия и пакет от мерки, които да гарантират устойчивост на икономиката, оцеляване на най-засегнатите сфери (образование, туризъм, здравеопазване, транспорт и др.) и създаване на социални буфери за най-засегнатите групи от населението – деца, ученици, пенсионери, социално слаби, хора в неравностойно положение. Очакванията на българските граждани в тази насока са политическите партии да проявят максимално национална отговорност и да загърбят партийно-политическите си пристрастия.

ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ИСКАТ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЕКСПЕРТИ, ПОДКРЕПЕНО ОТ МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В НС

Тази формула е най-желаната за българските граждaни, което EISA установява в няколко поредни изследвания от началото на годината. В този смисъл българите са готови да подкрепят максимално широка коалиция. Дори при многобройните критични заявления на редица партии, че могат да се коалират с всеки освен с ДПС или ГЕРБ, този най-рестриктивен вариант се подкрепя от по-малко от 1/5 от анкетираните (19,4%). Изненадата е, че едва 3,8% от българите очакват след изборите управлението да се осъществява от ново служебно правителство. Горните данни показват осезаема умора от изборния маратон, в който е страната от началото на април тази година. От друга страна, високият рейтинг на първото служебно правителство, който отстъпваше само на правителството на царя в началото на неговото управление 2001 година, рязко намаля.

СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ВЕЧЕ НЕ Е ОЧAКВАН ВАРИАНТ

Все още високата оценка за работата на служебния премиер Стефан Янев и министри като проф. Денков, Янаки Стоилов, Гълъб Донев и Бойко Рашков очевидно не е достатъчна, за да компенсира критичните оценките в сферата на здравеопазването, туризма, енергетиката, транспорта и т.н. В съзнанието на българина продължават да доминират икономическите проблеми и тревогата от липсата на видим краен изход на епидемията с коронавируса. Кумулативният ефект е желание да се състави редовно правителство от експерти, а не от партийно-политически лица на максимално широка коалиционна основа, което имплицитно съдържа в себе си очакване за устойчивост и по-голяма дългосрочност.

ПОВЛИЯ ЛИ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД?

Спонтанният отговор би бил по-скоро не, ако съдим от факта, че ПП получават подкрепа, която ги определя като втора политическа сила към момента. При по-внимателен анализ обаче би могло да се твърди, че решението на КС е повлияло върху динамиката на нарастване на подкрепата за новата формация, на която още през септември колегите от ГАЛЪП и други агенции даваха подкрепа от 15,2% до 15,8 %. EISA потърси оценката на българските граждани във връзка с казуса в краткото време след произнасянето на КС. На въпрос: „Ако Кирил Петков е подал декларация с невярно съдържание и КС е обявил назначаването му за министър за незаконно, каква отговорност трябва да понесе?“ мненията се разделят. Близо 1/3 (31,2%) от анкетираните не намират вина в действията на Кирил Петков със следните аргументи: „Няма вина, защото не е знаел, че нарушава Конституцията (12,7%)“, „Не трябва да носи отговорност, защото президентът така е преценил и го е назначил“ (12,1%), „Конституцията е остаряла и той има право да не се съобразява с нея“ (6,4%). На противоположното мнение са 31,4% от анкетираните, които подкрепят мнението, че Кирил Петков „трябва да понесе наказание, каквото предвижда законът“, други 14% отговарят, че „трябва да напусне политиката“, а 2,3%, че „другите партии не трябва да му имат доверие“. 21,2% от анкетираните отговарят „Не мога да определя“.

Очевидно българите оценяват разнополюсно конкретния казус, но като цяло това няма решаващо влияние върху оценката на новия политически проект, който за кратко време бележи сериозен ръст.

ИЗБОРИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА - ПРЕЗИДЕНТЪТ ВОДИ УБЕДИТЕЛНО, НО ОТИВА НА БАЛОТАЖ

Почти 40% от всички анкетирани български граждани биха гласували за втори мандат на президента Румен Радев. Сред групата на заявилите, че ще гласуват със сигурност, подкрепата за Радев е още по-голяма – 46,7%. Неговият най-сериозен опонент е проф. Анастас Герджиков, за който заявяват, че ще гласуват 21% от всички анкетирани или 26,5% от деклариращите, че ще гласуват със сигурност. Мустафа Карадайъ изпреварва за третото място Лозан Панов с 6,4% от всички и 10,3% от твърдо гласуващите, като подкрепата за Лозан Панов е съответно 5,3 % от всички и 7,7% от твърдо гласуващите.

Въпреки голямата преднина и подкрепата, която получава президентът Радев, изглежда трудно изпълнимо двойното условие той да получи над 50% от гласовете при над 50% гласували от имащите право на глас. В този смисъл логичен изглежда балотажът между него и Анастас Герджиков. Основният въпрос, който си задават анализаторите, е дали консолидираната подкрепа от груповия партиен вот, който се очаква да получи Герджиков на втори тур от ГЕРБ и ДПС, може да преодолее преднината, която ще натрупа на първи тур президентът? Неизвестните са:

- каква би била избирателната активност при балотажа (традиционно тя е по-ниска отколкото на 1-ви тур);
- колективната партийна дисциплина или мажоритарната подкрепа на гражданите ще се окажат по-силни;
- ще стане ли по-разпознаваем до деня на балотажа проф. Герджиков за широката аудитория или късното му влизане „в играта“ няма да може да бъде компенсирано с финален спринт.

НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРИНА ЗА ЖИВОТ И РАБОТА В ЧУЖБИНА

EISA традиционно се интересува и изследва въпросите, свързани с отношението на българите към ЕС и останалия свят. Поредица от предходни изследвания потвърждават активната позиция на анкетираните, които разглеждат мястото на България неизменно в ЕС и НАТО. При възможност за избор къде извън България биха се установили, за да живеят и работят, над половината от анкетираните, направили активен избор, посочват „Страна от ЕС“, 11,3% - Швейцария, 5,3% - Австралия и Нова Зеландия. Обединеното кралство определено е загубило привлекателността си и е избор само за 5,2%, САЩ са предпочитани от 4,9%, Русия от 3,2% и Канада от 3,2%. Сред страните от ЕС най-предпочитани са Германия с 39%, Испания с 18,2%, Италия с 16,7%, Австрия – 14,3%. Нидерландия сериозно напредва в класацията на предпочитанията, като заема 5-о място с 14,1%, а Франция, традиционно в тройката, отстъпва на 6-о място с 11,3%. Десетката се допълва от съседна Гърция – 8,9%, далечна Швеция с 6,8%, Белгия – 6,2% и Люксембург с 4%. В дъното на класацията на предпочитанията на българските граждани са останалите съседни балкански страни и Балтийските държави.

Бранимир Ботев
Директор на EISA
Президент на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България и Балканите

*Изследването е национално представително, проведено е в периода 02-07.11.2021 година сред 1112 на възраст над 18 г. по метода на пряко интервю и онлайн анкетиране. Подготовката на извадката и работата на терен се осъществява от „Маркет ЛИНКС“ по поръчка на EISA, в рамките на пакет от изследвания, възложени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.

]]>
offnews@offnews.bg (Бранимир Ботев) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/eisa-potvarzhdava-se-prognozata-ni-ot-septemvri-6-partii-v-parlament-764587.html Thu, 11 Nov 2021 15:54:23 +0200
Тренд: Само 0,3% разлика между БСП и Продължаваме промяната в спора за второто място на вота https://offnews.bg//analizi-i-komentari/trend-samo-0-3-razlika-mezhdu-bsp-i-prodalzhavame-promianata-v-spora-764440.html Шест формации влизат със сигурност в следващия парламент. Първи са ГЕРБ с 22,9% от заявилите, че ще гласуват, а за второто място БСП изпреварва "Продължаваме промяната" с едва 0,3 на сто. 

Това показват данните в проучване на социологическа агенция Тренд по поръчка на 24 часа.* Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност, коментират социолозите. 

"Има такъв народ" на Слави Трифонов заема четвъртото място с 12,8%, следват ДПС с 10,3% и “Демократична България” с 9,1 на сто. Под чертата от 4% за влизане в Народното събрание остават “Възраждане” с 3,6% и “Изправи се БГ! Ние идваме” с 3,3 на сто от гласуващите. 

Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%, показва моментната снимка на нагласите седмица преди вота според проучването на Тренд. 

За президентския вот

Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.

Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.

Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.

Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур. 

-------------------------------------------------------

Данните са получени от терен, който е проведен седмица преди изборите за Народно събрание и държавен глава. Те не могат да се приемат като прогноза за изборния резултат, а за моментна снимка към периода на провеждане на терена. Проучването е реализирано само на територията на Република България и не отчита вота на българските граждани, които ще гласуват в чужбина. 

Реализация на изследването: „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“ 
Обем на извадката: 1013 ефективни интервюта с респонденти
на възраст 18+ г.
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ чрез таблет
Период на провеждане: 1-7 ноември 2021 г.
Максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1%

]]>
Шест формации влизат със сигурност в следващия парламент. Първи са ГЕРБ с 22,9% от заявилите, че ще гласуват, а за второто място БСП изпреварва "Продължаваме промяната" с едва 0,3 на сто. 

Това показват данните в проучване на социологическа агенция Тренд по поръчка на 24 часа.* Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност, коментират социолозите. 

"Има такъв народ" на Слави Трифонов заема четвъртото място с 12,8%, следват ДПС с 10,3% и “Демократична България” с 9,1 на сто. Под чертата от 4% за влизане в Народното събрание остават “Възраждане” с 3,6% и “Изправи се БГ! Ние идваме” с 3,3 на сто от гласуващите. 

Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%, показва моментната снимка на нагласите седмица преди вота според проучването на Тренд. 

За президентския вот

Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.

Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.

Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.

Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур. 

-------------------------------------------------------

Данните са получени от терен, който е проведен седмица преди изборите за Народно събрание и държавен глава. Те не могат да се приемат като прогноза за изборния резултат, а за моментна снимка към периода на провеждане на терена. Проучването е реализирано само на територията на Република България и не отчита вота на българските граждани, които ще гласуват в чужбина. 

Реализация на изследването: „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“ 
Обем на извадката: 1013 ефективни интервюта с респонденти
на възраст 18+ г.
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ чрез таблет
Период на провеждане: 1-7 ноември 2021 г.
Максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1%

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/trend-samo-0-3-razlika-mezhdu-bsp-i-prodalzhavame-promianata-v-spora-764440.html Wed, 10 Nov 2021 07:49:55 +0200
Екзакта: Продължаваме промяната води пред БСП, Радев бие Герджиков на балотаж с 63,5% срещу 36,5% https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ekzakta-prodalzhavame-promianata-vodi-pred-bsp-radev-bie-gerdzhikov-764235.html В началото на ноември ГЕРБ-СДС има най-висока електорална тежест и запазва позицията си на първа политическа сила. Втори са "Продължаваме промяната" с малка преднина пред БСП. 

Това показва социологичеко проучване на на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 29 октомври - 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани, цитирано от бТВ. 

Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели, посочват от социологическата агенция. 

Според проучването 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП. 

„Екзакта“ не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС. Не изключваме, обаче, решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП“, допълват социолозите.

БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна, се казва в проучването. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Проучването нарежда на четвърто място „Има такъв народ“ (12,5%). Според данните от началото на кампанията ИТН губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. ИТН остава предпочитана от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места. 

Противоборството за петото място е между ДПС (9,5%) и „Демократична България“ (9,2%). Социолозите коментират, че при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии.

„По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли, декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97% от избирателите си от юли, а ДБ - на малко над 80%. Една трета от бившите избиратели на ИТН понастоящем декларират, че ще гласуват за ПП“, уточняват от „Екзакта“. 

Под чертата, но с шанс да прескочат 4-процентовата бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, „Възраждане“ и ВМРО. 

Електорални намерения за президенския вот 

Балотаж ще има, ако се запазят тенденциите към 5 ноември, показва проучването на „Екзакта“. Сигурни участници в него са сегашният президент Румен Радев и проф. Анастас Герджиков. Резултатът от него би бил 63,5% срещу 36,5% в полза на сегашния президент на страната. 

„Дълбочинният анализ на „Екзакта“ показва, че Румен Радев има значително поголям ресурс от Анастас Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент“, уточняват социолозите.

------------------------------------------------
Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 29 октомври - 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст.

Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”

]]>
В началото на ноември ГЕРБ-СДС има най-висока електорална тежест и запазва позицията си на първа политическа сила. Втори са "Продължаваме промяната" с малка преднина пред БСП. 

Това показва социологичеко проучване на на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 29 октомври - 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани, цитирано от бТВ. 

Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели, посочват от социологическата агенция. 

Според проучването 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП. 

„Екзакта“ не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС. Не изключваме, обаче, решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП“, допълват социолозите.

БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна, се казва в проучването. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Проучването нарежда на четвърто място „Има такъв народ“ (12,5%). Според данните от началото на кампанията ИТН губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. ИТН остава предпочитана от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места. 

Противоборството за петото място е между ДПС (9,5%) и „Демократична България“ (9,2%). Социолозите коментират, че при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии.

„По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли, декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97% от избирателите си от юли, а ДБ - на малко над 80%. Една трета от бившите избиратели на ИТН понастоящем декларират, че ще гласуват за ПП“, уточняват от „Екзакта“. 

Под чертата, но с шанс да прескочат 4-процентовата бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, „Възраждане“ и ВМРО. 

Електорални намерения за президенския вот 

Балотаж ще има, ако се запазят тенденциите към 5 ноември, показва проучването на „Екзакта“. Сигурни участници в него са сегашният президент Румен Радев и проф. Анастас Герджиков. Резултатът от него би бил 63,5% срещу 36,5% в полза на сегашния президент на страната. 

„Дълбочинният анализ на „Екзакта“ показва, че Румен Радев има значително поголям ресурс от Анастас Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент“, уточняват социолозите.

------------------------------------------------
Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 29 октомври - 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст.

Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ekzakta-prodalzhavame-promianata-vodi-pred-bsp-radev-bie-gerdzhikov-764235.html Sun, 7 Nov 2021 12:33:57 +0200
Липсващият бюджет за 2022 г. https://offnews.bg//analizi-i-komentari/lipsvashtiat-biudzhet-za-2022-g-764103.html В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която на практика представлява мотивите към него. Преди това, разбира се, бюджетът преминава през обсъждане със социалните партньори, гласуване на Министерски съвет и т.н. процедури, които предшестват внасянето в Народното събрание, където вече започва и същинският дебат на политическо ниво. Традиционно, правителството си спазва срока и внася бюджета в парламента в последните дни на октомври. През последните 15 години този срок е пропуснат само веднъж.

Бюджетните неволи през 2014 г.

2014 е годината на „КТБ“ и на служебния кабинет на Близнашки. Сходното със сегашната ситуация е комбинацията от криза и политическа нестабилност, както и това, че служебният кабинет е изправен едновременно пред актуализация на текущия бюджет и подготовка на този за следващата година. През 2014 г. бюджетът също се бави, но има някои съществени разлики спрямо ситуацията днес. Основното е, че изборите тогава са насрочени за 5 октомври, тоест почти месец преди изтичането на срока за бюджета. Служебният финансов министър Румен Порожанов работи в среда, в която е напълно възможно да бъде сменен още преди крайния срок за бюджета. Тогава все още живеехме във времена, когато по традиция след избори се избираше правителство, а не следваха нови избори. В крайна сметка, второто правителство на Бойко Борисов е избрано на 7 ноември и внася бюджета на 1 декември 2014 г. Бюджетът е приет ударно до 19 декември и страната не влиза в хипотезата на „неприетия“ бюджет (чл. 87 от ЗПФ).

Важно е обаче да отчетем поведението на финансовия министър в онзи период. От една страната невнасянето на бюджет от негова страната е донякъде подкрепено от времето на изборите и очакването за сформиране на кабинет, които да има време за реакция. В същото време обаче комуникацията спрямо обществото е налична и поне тя е в срок. От една страна, служебното правителство внася актуализация на текущия бюджет в края на октомври 2014 г., като покрай нея започва да се оформя и рамката на следващия бюджет. Преглед на медиите от онзи период показва, че през октомври служебният финансов министър публично коментира рамките на новия бюджет, както и това, че последният е подготвен и очаква редовния финансов министър на бюрото. Закъснение има, но то донякъде е логично и ясно комуникирано към обществото.

Мълчанието за новия бюджет през 2021 г.

Тази година сме изправени пред много различна среда. На първо място се провеждат непрекъснато избори, които не водят до устойчиво управление и съответно се отваря пространство за силна роля на служебните министри. Достатъчно е да припомним, че дългата игра на надлъгване по Плана за възстановяване и устойчивост в крайна сметка завърши с акт на служебния кабинет – просто времето напредна, нямаше кой да чака поредната въртележка и служебното правителство внесе своята версия. Подобна беше картината и с актуализацията на бюджета през лятото – при липса на редовно правителство, служебният кабинет поде инициативата и наложи волята си за актуализация над парламента. Отделен въпрос е какво всъщност се случи по време на актуализацията и какви идеи бяха „промушени“ в бързането.

Вторият важен момент е времето. Този път изборите не са в началото на октомври, а в средата на ноември. Съставянето на правителство, ако такова въобще има, отива към декември. Пасивното изчакване тук води до голям риск от забавяне на бюджета и влизане в следващата година без нова рамка. Законът се е погрижил и за подобен сценарий (чл. 87 от ЗПФ), но той в никакъв случай не е за препоръчване и може да крие подводни камъни за различни социални групи. Това забавяне повлича след себе си и бюджетите на общините, които пък чакат общата рамка.

Най-странното в тази ситуация е пълното мълчание на служебния финансов министър. Възможно е да има силни аргументи за изчакване – нямаме мандат от хората, нека се сформира редовен кабинет и да се оформят дългосрочни политики, но тези аргументи трябва да бъдат ясно изказани от него. И те трябваше да бъдат комуникирани още преди седмица, когато стана ясно, че бюджетната процедура влиза в забавяне. Вместо позиция на финансовия министър по процедурата и рамката за следващия бюджет, ставаме свидетели на свръх активност от социалните партньори, които искат нови и нови мерки от текущия бюджет и нареждат политики като правителство в сянка.

Бюджетната рамка е важна котва

Добрата фискална позиция на страната през последните над 20 години е резултат от множество фактори, но един от тях е сравнително силната позиция на финансовия министър през годините. Единични са случаите, когато ресорно министерство или социални партньори са успели да надделеят над финансовия министър и да обърнат бюджетната рамка. Пасивността, която наблюдаваме в момента, е опасна от гледна точка именно на разходната част, към която има сериозни апетити. Липсата на рамка за следващата година дава възможност за развитие на всякакви блянове и това е ясно видимо в общественото пространство. Мълчанието на финансовия министър в никакъв случай не помага, още повече, че срокът в края на октомври не е просто част от някаква детайлна бюджетна процедура, а един от малкото конкретни срокове записани в Закона за публичните финанси.

Препечатваме текста, публикуван от Института за пазарна икономика с тяхно разрешение.

]]>
В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която на практика представлява мотивите към него. Преди това, разбира се, бюджетът преминава през обсъждане със социалните партньори, гласуване на Министерски съвет и т.н. процедури, които предшестват внасянето в Народното събрание, където вече започва и същинският дебат на политическо ниво. Традиционно, правителството си спазва срока и внася бюджета в парламента в последните дни на октомври. През последните 15 години този срок е пропуснат само веднъж.

Бюджетните неволи през 2014 г.

2014 е годината на „КТБ“ и на служебния кабинет на Близнашки. Сходното със сегашната ситуация е комбинацията от криза и политическа нестабилност, както и това, че служебният кабинет е изправен едновременно пред актуализация на текущия бюджет и подготовка на този за следващата година. През 2014 г. бюджетът също се бави, но има някои съществени разлики спрямо ситуацията днес. Основното е, че изборите тогава са насрочени за 5 октомври, тоест почти месец преди изтичането на срока за бюджета. Служебният финансов министър Румен Порожанов работи в среда, в която е напълно възможно да бъде сменен още преди крайния срок за бюджета. Тогава все още живеехме във времена, когато по традиция след избори се избираше правителство, а не следваха нови избори. В крайна сметка, второто правителство на Бойко Борисов е избрано на 7 ноември и внася бюджета на 1 декември 2014 г. Бюджетът е приет ударно до 19 декември и страната не влиза в хипотезата на „неприетия“ бюджет (чл. 87 от ЗПФ).

Важно е обаче да отчетем поведението на финансовия министър в онзи период. От една страната невнасянето на бюджет от негова страната е донякъде подкрепено от времето на изборите и очакването за сформиране на кабинет, които да има време за реакция. В същото време обаче комуникацията спрямо обществото е налична и поне тя е в срок. От една страна, служебното правителство внася актуализация на текущия бюджет в края на октомври 2014 г., като покрай нея започва да се оформя и рамката на следващия бюджет. Преглед на медиите от онзи период показва, че през октомври служебният финансов министър публично коментира рамките на новия бюджет, както и това, че последният е подготвен и очаква редовния финансов министър на бюрото. Закъснение има, но то донякъде е логично и ясно комуникирано към обществото.

Мълчанието за новия бюджет през 2021 г.

Тази година сме изправени пред много различна среда. На първо място се провеждат непрекъснато избори, които не водят до устойчиво управление и съответно се отваря пространство за силна роля на служебните министри. Достатъчно е да припомним, че дългата игра на надлъгване по Плана за възстановяване и устойчивост в крайна сметка завърши с акт на служебния кабинет – просто времето напредна, нямаше кой да чака поредната въртележка и служебното правителство внесе своята версия. Подобна беше картината и с актуализацията на бюджета през лятото – при липса на редовно правителство, служебният кабинет поде инициативата и наложи волята си за актуализация над парламента. Отделен въпрос е какво всъщност се случи по време на актуализацията и какви идеи бяха „промушени“ в бързането.

Вторият важен момент е времето. Този път изборите не са в началото на октомври, а в средата на ноември. Съставянето на правителство, ако такова въобще има, отива към декември. Пасивното изчакване тук води до голям риск от забавяне на бюджета и влизане в следващата година без нова рамка. Законът се е погрижил и за подобен сценарий (чл. 87 от ЗПФ), но той в никакъв случай не е за препоръчване и може да крие подводни камъни за различни социални групи. Това забавяне повлича след себе си и бюджетите на общините, които пък чакат общата рамка.

Най-странното в тази ситуация е пълното мълчание на служебния финансов министър. Възможно е да има силни аргументи за изчакване – нямаме мандат от хората, нека се сформира редовен кабинет и да се оформят дългосрочни политики, но тези аргументи трябва да бъдат ясно изказани от него. И те трябваше да бъдат комуникирани още преди седмица, когато стана ясно, че бюджетната процедура влиза в забавяне. Вместо позиция на финансовия министър по процедурата и рамката за следващия бюджет, ставаме свидетели на свръх активност от социалните партньори, които искат нови и нови мерки от текущия бюджет и нареждат политики като правителство в сянка.

Бюджетната рамка е важна котва

Добрата фискална позиция на страната през последните над 20 години е резултат от множество фактори, но един от тях е сравнително силната позиция на финансовия министър през годините. Единични са случаите, когато ресорно министерство или социални партньори са успели да надделеят над финансовия министър и да обърнат бюджетната рамка. Пасивността, която наблюдаваме в момента, е опасна от гледна точка именно на разходната част, към която има сериозни апетити. Липсата на рамка за следващата година дава възможност за развитие на всякакви блянове и това е ясно видимо в общественото пространство. Мълчанието на финансовия министър в никакъв случай не помага, още повече, че срокът в края на октомври не е просто част от някаква детайлна бюджетна процедура, а един от малкото конкретни срокове записани в Закона за публичните финанси.

Препечатваме текста, публикуван от Института за пазарна икономика с тяхно разрешение.

]]>
offnews@offnews.bg (Петър Ганев) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/lipsvashtiat-biudzhet-za-2022-g-764103.html Fri, 5 Nov 2021 14:52:32 +0200
Със заклинания и магии срещу коронавируса https://offnews.bg//analizi-i-komentari/sas-zaklinania-i-magii-sreshtu-koronavirusa-763929.html Гледам и не вярвам на очите си: служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров поканил на среща представители на съсловни и пациентски организации да си поговорят за ковид-кризата. След час общи приказки разбираме, че ситуацията е критична, бедствие по думите на Кацаров, но затягане на мерките не се предвижда. Научаваме още, че едва 45% от медицинските сестри са се ваксинирали (б.а. – при лекарите този процент е дори още по-нисък, за учителите да не говорим).

В края на срещата министърът произнася заклинанието: „Носете ги тези проклети маски!“, всички стават и се хващат за ръце. Очаквам да запеят химна, за да скоча и аз на крака. Липсва и дежурното за такива тържествени моменти отче: да ръсне малко светена вода, да окади с тамян и да каже, че който вярва в господа, ковид не го лови. Без отчето ритуалът при здравния министър прилича малко на подготовка за вуду магия.

По същото време будни граждани затварят кръстовища и атакуват моловете в защита на правата си. По-точно на едно от тях, най-свещеното – да ходят „на мол“ и на кръчма.

А политиците, ах тези български политици! По-жалки са и от министъра на здравеопазването. До един мънкат ли, мънкат в опит да избегнат отговорите на конкретни въпроси за вируса, мерките, ваксините. Ще си помисли човек, че нямат мнение по темата.

Имат и още как! Уж призовават хората да се ваксинират и да спазват мерките, но с уговорката, че „всеки сам си преценя“.

Някой ден, може би, и България ще се справи с корона вируса. Цената, която ще платим всички обаче, ще е твърде висока – стотици хиляди преки и косвени жертви, съсипани бизнеси и съдби, изолация от цивилизования свят. И никакви молебени, заклинания и магии няма да променят това.

]]>
Гледам и не вярвам на очите си: служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров поканил на среща представители на съсловни и пациентски организации да си поговорят за ковид-кризата. След час общи приказки разбираме, че ситуацията е критична, бедствие по думите на Кацаров, но затягане на мерките не се предвижда. Научаваме още, че едва 45% от медицинските сестри са се ваксинирали (б.а. – при лекарите този процент е дори още по-нисък, за учителите да не говорим).

В края на срещата министърът произнася заклинанието: „Носете ги тези проклети маски!“, всички стават и се хващат за ръце. Очаквам да запеят химна, за да скоча и аз на крака. Липсва и дежурното за такива тържествени моменти отче: да ръсне малко светена вода, да окади с тамян и да каже, че който вярва в господа, ковид не го лови. Без отчето ритуалът при здравния министър прилича малко на подготовка за вуду магия.

По същото време будни граждани затварят кръстовища и атакуват моловете в защита на правата си. По-точно на едно от тях, най-свещеното – да ходят „на мол“ и на кръчма.

А политиците, ах тези български политици! По-жалки са и от министъра на здравеопазването. До един мънкат ли, мънкат в опит да избегнат отговорите на конкретни въпроси за вируса, мерките, ваксините. Ще си помисли човек, че нямат мнение по темата.

Имат и още как! Уж призовават хората да се ваксинират и да спазват мерките, но с уговорката, че „всеки сам си преценя“.

Някой ден, може би, и България ще се справи с корона вируса. Цената, която ще платим всички обаче, ще е твърде висока – стотици хиляди преки и косвени жертви, съсипани бизнеси и съдби, изолация от цивилизования свят. И никакви молебени, заклинания и магии няма да променят това.

]]>
offnews@offnews.bg (Нейка Кръстева) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/sas-zaklinania-i-magii-sreshtu-koronavirusa-763929.html Wed, 3 Nov 2021 19:47:31 +0200
Предизборното отчаяние на самозваните патриоти е достигнало такива размери, че привличат внимание с насилие https://offnews.bg//analizi-i-komentari/predizbornoto-otchaianie-na-samozvanite-patrioti-e-dostignalo-takiva-r-763711.html Въпросът с половете може да бъде считан за причина за нападението срещу Rainbow Hub в събота точно толкова, колкото Глайвицкият инцидент може да бъде считан за причина за Втората световна война. Явно отчаянието, включително предизборно, на българските самозвани патриоти и ерзац националисти е достигнало такива размери, че им се налага да привличат внимание с крайности. Очевидно единственият познат за тях начин да привлекат внимание е физически конфликт и насилие. Ако не беше въпросът с половете, щяха да си намерят друг повод. В никакъв случай не става въпрос за ценности. Хора с ценности са способни да ги изкажат артикулирано с реч и аргументи, не се нахвърлят телесно върху други.

Това пише икономистът, бивш председател на комисията по бюджет и финанси в 46-ото Народно събрание и кандидат-депутат от "Демократична България" в столичния 23 МИР Георги Ганев два дни след погрома в клуба. 

Целият му коментар:

"Първо, въпросът с половете може да бъде считан за причина за тази атака точно толкова, колкото Глайвицкият инцидент може да бъде считан за причина за Втората световна война. Явно отчаянието, включително предизборно, на българските самозвани патриоти и ерзац националисти е достигнало такива размери, че им се налага да привличат внимание с крайности. Очевидно единственият познат за тях начин да привлекат внимание е физически конфликт и насилие. Ако не беше въпросът с половете, щяха да си намерят друг повод. В никакъв случай не става въпрос за ценности. Хора с ценности са способни да ги изкажат артикулирано с реч и аргументи, не се нахвърлят телесно върху други.

Второ, нападението ясно показва мирогледа на нападателите. Той е следният: „ние сме до толкова непълноценни, некомпетентни и комплексирани, че единственият начин да осмислим безпочвеното си и завистливо его е да властваме над другите с физическо насилие, като им забраняваме да имат различно от нашето мнение, камо ли да го изказват в реч“. За тях не е проблем да престъпят и най-фундаменталния, изковаван от хилядолетия човешка цивилизация, обществен закон – този за неприкосновеността на човешкото същество. И никой да не си мисли, че го правят спрямо „някакви си там, различни от мен“. Вие сте следващите.

Трето, нападателите не само демонстрират физическа агресия, те демонстрират незачитане на правото на другите да изказват себе си и мнението си в реч. Отново, никой да не си мисли, че става въпрос за мнението и речта на „някакви си там, различни от мен“. Вие сте следващите.

Четвърто, нападателите са не само насилници. Те нахълтват в чужда собственост и трошат чуждо имущество. Може би звучи дребнаво, но за мен икономиста е важно. За трети път, никой да не си мисли, че става въпрос за собствеността на „някакви си там, различни от мен“. Вашата е следващата.

Пето, вече две денонощия изминават, а арестувани и обвинени няма. Когато футболни фенове си разменят по някой плесник или юмрук, обикновено арестуваните са десетки в рамките на минути след инцидента. А ако някой от тях е размахвал хладно оръжие няма как да му се размине само с обвинение в „дребно хулиганство“. Но тук се разминава. Приказките за имунитети са за наивници, в България няма неприкосновени имунитети. И не става въпрос за неразследване и неповдигане на обвинения за престъпления срещу „някакви си там, различни от мен“. Неразследването и неповдигането на обвинения за престъпления срещу вас е следващото. За много българи вече се е случвало…

Шесто. Единственото възможно отношение към нападнатите в събота хора, български граждани, е на съчувствие и солидарност. И на изрично и шумно признаване, на висок глас, на техните права да имат мнение и да могат да го изкажат в реч. И никой да не се учудва, ако хората от общността на нападнатите продължават да твърдят, че в България правата им са потиснати и рутинно нарушавани, че това трябва да се промени и че промяната включва тяхно ясно публично говорене и изразяване. Прави са. Дваж по-прави след събота."

]]>
Въпросът с половете може да бъде считан за причина за нападението срещу Rainbow Hub в събота точно толкова, колкото Глайвицкият инцидент може да бъде считан за причина за Втората световна война. Явно отчаянието, включително предизборно, на българските самозвани патриоти и ерзац националисти е достигнало такива размери, че им се налага да привличат внимание с крайности. Очевидно единственият познат за тях начин да привлекат внимание е физически конфликт и насилие. Ако не беше въпросът с половете, щяха да си намерят друг повод. В никакъв случай не става въпрос за ценности. Хора с ценности са способни да ги изкажат артикулирано с реч и аргументи, не се нахвърлят телесно върху други.

Това пише икономистът, бивш председател на комисията по бюджет и финанси в 46-ото Народно събрание и кандидат-депутат от "Демократична България" в столичния 23 МИР Георги Ганев два дни след погрома в клуба. 

Целият му коментар:

"Първо, въпросът с половете може да бъде считан за причина за тази атака точно толкова, колкото Глайвицкият инцидент може да бъде считан за причина за Втората световна война. Явно отчаянието, включително предизборно, на българските самозвани патриоти и ерзац националисти е достигнало такива размери, че им се налага да привличат внимание с крайности. Очевидно единственият познат за тях начин да привлекат внимание е физически конфликт и насилие. Ако не беше въпросът с половете, щяха да си намерят друг повод. В никакъв случай не става въпрос за ценности. Хора с ценности са способни да ги изкажат артикулирано с реч и аргументи, не се нахвърлят телесно върху други.

Второ, нападението ясно показва мирогледа на нападателите. Той е следният: „ние сме до толкова непълноценни, некомпетентни и комплексирани, че единственият начин да осмислим безпочвеното си и завистливо его е да властваме над другите с физическо насилие, като им забраняваме да имат различно от нашето мнение, камо ли да го изказват в реч“. За тях не е проблем да престъпят и най-фундаменталния, изковаван от хилядолетия човешка цивилизация, обществен закон – този за неприкосновеността на човешкото същество. И никой да не си мисли, че го правят спрямо „някакви си там, различни от мен“. Вие сте следващите.

Трето, нападателите не само демонстрират физическа агресия, те демонстрират незачитане на правото на другите да изказват себе си и мнението си в реч. Отново, никой да не си мисли, че става въпрос за мнението и речта на „някакви си там, различни от мен“. Вие сте следващите.

Четвърто, нападателите са не само насилници. Те нахълтват в чужда собственост и трошат чуждо имущество. Може би звучи дребнаво, но за мен икономиста е важно. За трети път, никой да не си мисли, че става въпрос за собствеността на „някакви си там, различни от мен“. Вашата е следващата.

Пето, вече две денонощия изминават, а арестувани и обвинени няма. Когато футболни фенове си разменят по някой плесник или юмрук, обикновено арестуваните са десетки в рамките на минути след инцидента. А ако някой от тях е размахвал хладно оръжие няма как да му се размине само с обвинение в „дребно хулиганство“. Но тук се разминава. Приказките за имунитети са за наивници, в България няма неприкосновени имунитети. И не става въпрос за неразследване и неповдигане на обвинения за престъпления срещу „някакви си там, различни от мен“. Неразследването и неповдигането на обвинения за престъпления срещу вас е следващото. За много българи вече се е случвало…

Шесто. Единственото възможно отношение към нападнатите в събота хора, български граждани, е на съчувствие и солидарност. И на изрично и шумно признаване, на висок глас, на техните права да имат мнение и да могат да го изкажат в реч. И никой да не се учудва, ако хората от общността на нападнатите продължават да твърдят, че в България правата им са потиснати и рутинно нарушавани, че това трябва да се промени и че промяната включва тяхно ясно публично говорене и изразяване. Прави са. Дваж по-прави след събота."

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/predizbornoto-otchaianie-na-samozvanite-patrioti-e-dostignalo-takiva-r-763711.html Mon, 1 Nov 2021 16:03:13 +0200
Има ли алтернатива Зеленият сертификат? https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ima-li-alternativa-zeleniat-sertifikat-763502.html Простият отговор „не“ е очевиден най-вече в поведението на всички партии, които предизборно яхнаха вълната и разкритикуваха Кацаров. Нито една от тях не предлага алтернативни мерки. Те всъщност не предлагат абсолютно нищо. Още от лятото критикуват всички мерки на здравното министерство. Ако се разгледат позициите им от преди два месеца, става очевидно, че са били против някакви по-строги мерки тогава. Същите мерки днес те обявяват за закъснели. В началото на септември е било много рано, а днес е твърде късно. Но и в нито един момент през тези 2 месеца никой от политиците, които днес се борят за народна любов не каза „въведете тези и тези мерки от утре“.

Парадоксалното в ситуацията е, че мерките се взимат от правителството на Радев и президента поема негативите за тях само няколко седмици преди изборите. По-логично е той да се отдаде на популизъм преди 14 ноември. Да спечели и да си осигури още един мандат от 5 години. Вместо това на популизъм се отдават партиите, които са за трети път на избори и няма никаква гаранция, че не ни водят и към четвърти предсрочен вот.

Напротив, с цялото си поведение основните политически сили демонстрират, че нямат никакъв мерак да носят отговорност за управлението през тази зима в условията на пандемия, европейска енергийна криза и общо повишаване на инфлацията от САЩ, през Европа, до Китай. Вероятно именно това калкулира Радев – възможна е нова патова ситуация и в нея той ще трябва да посрещне не само настоящата, но и евентуалната следваща вълна на пандемията през февруари.

Очевидно няма как да продължаваме, както досега с леки мерки, които на всичкото отгоре и почти никой не спазва. Още по-очевидно е, че огромно мнозинство от българското общество не иска пълен локдаун. „Зеленият сертификат“ не е идеално решение, но е възможният баланс между двете гледни точки. Ако за някой най-важна е свободата на движение, той може да се ваксинира и да запази тази своя свобода. За тези, които предпочитат да не се ваксинират остават определени по-строги ограничения. Не можем да кажем, че едновременно „вълкът е сит и агнето е цяло“, но очевидно в ситуацията вълкът не може да бъде по-сит и агнето да бъде по-цяло.

Служебното правителство въведе новите ограничителни мерки сякаш изведнъж и от нищото. От тази гледна точка те изглеждат изненадващи и особено извънредни. Всъщност кабинетът работи по план, разписан през лятото, който предвижда определени действия в зависимост от степента на заплаха – брой заразени хора, брой хора приети в болница, брой направени тестове и съотношенията между тези показатели. Проблемът е в това, че случаите за кратък период от време нараснаха изключително рязко и сравнително бързо стигнахме до по-лош сценарий и респективно до по-сериозни мерки.

Но видимият и по-голям проблем за България през тази есен е ниската степен на ваксинация. Паралелите със съседна Румъния се налагат от само себе си. Почти същият нисък дял на ваксинирани сред населението от около 20 % и дори още по-сериозен натиск върху здравната система и препълването на болниците с тежки случаи на Ковид.

Основната причина за нежеланието на хората да се ваксинират е липсата на доверие в здравната система и развиващите се от началото на пандемията конспиративни теории. Оставяме на страна доколко има истина в конспирациите. Показателното в случая е, че ограничителните мерки и ваксинацията се прилагат навсякъде – от САЩ, през Европа, до Русия и Китай. Можем много да говорим за системните и дългосрочни причини българите да не вярват на своята здравна система. Част от проблема е и недоверието в държавата като такава. Но в случая с пандемията са от значение и ситуационните фактори.

Не само в България, а навсякъде по света преди масовото производство на ваксините всяка следваща Ковид вълна беше по тежка от предишната. Това показват и данните от у нас – тази пролет негативните рекорди изпревариха тези от миналата есен, а миналата есен ситуацията беше далеч по-тежка, отколкото през пролетта на 2020, когато Ковид се появи в Европа за първи път.

Именно първата вълна създаде условията за последвалите проблеми. Преди още да се е появил и един заразен у нас медиите създадоха масова психоза. В ситуация с пренебрежим брой заразени и много малко смъртни случаи правителството въведе пълен локдаун. В България показателите на заразяване и смъртност останаха ниски и през лятото.

Всъщност в почти цяла Източна Европа първата вълна не нанесе съществени поражения. Според някои експерти причината беше задължителната за всички от годините на социализма ваксина БЦЖ и сигурно е било така. Но тогавашните управляващи почти се окичиха с лаври за успешното справяне с пандемията. Това изигра на българските институции много лоша шега.
Хиляди български семейства платиха социалната цена на първия локдаун, който се оказа абсолютно безсмислен и неадекватен като мярка. Но хора загубиха работата си, бизнеса си, спестяванията си. Компенсациите от страна на държавата закъсняха и не бяха достатъчни. Всички тези хора се почувстваха жертва на една огромна измама, в каквато се превърна за тях пандемията. Тяхната гледна точка беше възприета от много други наши сънародници, които с основание им съчувстваха.

По тази причина, когато миналата есен наистина имаше далеч по-сериозна заплаха и много по-големи основания за сериозни мерки, управляващите тогава се въздържаха да въведат. Наложи им се да търсят баланс между оцеляването на потърпевшите от болестта и социалната цена на едно ново пълно затваряне, която българското общество не можеше да плати. През есента на 2020 година държавата и управляващите вече бяха „лъжливото овчарче“, на което никой не вярваше, че има реален проблем.

Тази цена за локдауна при първата вълна ние плащаме и днес. Хората не вярват на мерките и на необходимостта от ваксинация, въпреки че високи цели за ваксиниране на почти цялото население си поставят не само САЩ и Западна Европа, но и една Русия, а в Китай вече има над 1 милиард ваксинирани.

Едни хора в България са много недоволни от първата сериозна ограничителна мярка на служебното правителство и активно протестират против усилието на властта да стимулира ваксинационния процес. В същото време друга група хора тихо скърби за своите близки – над 23 хиляди са жертвите от пандемията по официални данни. Изборът между „живота“ и „свободата“ едва ли е толкова прост, колкото изглежда и от двете гледни точки.

Абстрактният разговор за свободата и ограниченията в литературата тече от няколко хиляди години и едва ли ще му намерим решение в рамките дори на една пандемия дори за 2 години. Всъщност „зеленият сертификат“ представлява търсене на тънкия баланс между различните гледни точки в особено дълбоко разделеното българско общество. Нито едната, нито другата група, харесват това междинно решение. Самото то дава най-вече избор, което означава и някаква свобода, защото свободата е преди всичко възможност да избираме.

]]>
Простият отговор „не“ е очевиден най-вече в поведението на всички партии, които предизборно яхнаха вълната и разкритикуваха Кацаров. Нито една от тях не предлага алтернативни мерки. Те всъщност не предлагат абсолютно нищо. Още от лятото критикуват всички мерки на здравното министерство. Ако се разгледат позициите им от преди два месеца, става очевидно, че са били против някакви по-строги мерки тогава. Същите мерки днес те обявяват за закъснели. В началото на септември е било много рано, а днес е твърде късно. Но и в нито един момент през тези 2 месеца никой от политиците, които днес се борят за народна любов не каза „въведете тези и тези мерки от утре“.

Парадоксалното в ситуацията е, че мерките се взимат от правителството на Радев и президента поема негативите за тях само няколко седмици преди изборите. По-логично е той да се отдаде на популизъм преди 14 ноември. Да спечели и да си осигури още един мандат от 5 години. Вместо това на популизъм се отдават партиите, които са за трети път на избори и няма никаква гаранция, че не ни водят и към четвърти предсрочен вот.

Напротив, с цялото си поведение основните политически сили демонстрират, че нямат никакъв мерак да носят отговорност за управлението през тази зима в условията на пандемия, европейска енергийна криза и общо повишаване на инфлацията от САЩ, през Европа, до Китай. Вероятно именно това калкулира Радев – възможна е нова патова ситуация и в нея той ще трябва да посрещне не само настоящата, но и евентуалната следваща вълна на пандемията през февруари.

Очевидно няма как да продължаваме, както досега с леки мерки, които на всичкото отгоре и почти никой не спазва. Още по-очевидно е, че огромно мнозинство от българското общество не иска пълен локдаун. „Зеленият сертификат“ не е идеално решение, но е възможният баланс между двете гледни точки. Ако за някой най-важна е свободата на движение, той може да се ваксинира и да запази тази своя свобода. За тези, които предпочитат да не се ваксинират остават определени по-строги ограничения. Не можем да кажем, че едновременно „вълкът е сит и агнето е цяло“, но очевидно в ситуацията вълкът не може да бъде по-сит и агнето да бъде по-цяло.

Служебното правителство въведе новите ограничителни мерки сякаш изведнъж и от нищото. От тази гледна точка те изглеждат изненадващи и особено извънредни. Всъщност кабинетът работи по план, разписан през лятото, който предвижда определени действия в зависимост от степента на заплаха – брой заразени хора, брой хора приети в болница, брой направени тестове и съотношенията между тези показатели. Проблемът е в това, че случаите за кратък период от време нараснаха изключително рязко и сравнително бързо стигнахме до по-лош сценарий и респективно до по-сериозни мерки.

Но видимият и по-голям проблем за България през тази есен е ниската степен на ваксинация. Паралелите със съседна Румъния се налагат от само себе си. Почти същият нисък дял на ваксинирани сред населението от около 20 % и дори още по-сериозен натиск върху здравната система и препълването на болниците с тежки случаи на Ковид.

Основната причина за нежеланието на хората да се ваксинират е липсата на доверие в здравната система и развиващите се от началото на пандемията конспиративни теории. Оставяме на страна доколко има истина в конспирациите. Показателното в случая е, че ограничителните мерки и ваксинацията се прилагат навсякъде – от САЩ, през Европа, до Русия и Китай. Можем много да говорим за системните и дългосрочни причини българите да не вярват на своята здравна система. Част от проблема е и недоверието в държавата като такава. Но в случая с пандемията са от значение и ситуационните фактори.

Не само в България, а навсякъде по света преди масовото производство на ваксините всяка следваща Ковид вълна беше по тежка от предишната. Това показват и данните от у нас – тази пролет негативните рекорди изпревариха тези от миналата есен, а миналата есен ситуацията беше далеч по-тежка, отколкото през пролетта на 2020, когато Ковид се появи в Европа за първи път.

Именно първата вълна създаде условията за последвалите проблеми. Преди още да се е появил и един заразен у нас медиите създадоха масова психоза. В ситуация с пренебрежим брой заразени и много малко смъртни случаи правителството въведе пълен локдаун. В България показателите на заразяване и смъртност останаха ниски и през лятото.

Всъщност в почти цяла Източна Европа първата вълна не нанесе съществени поражения. Според някои експерти причината беше задължителната за всички от годините на социализма ваксина БЦЖ и сигурно е било така. Но тогавашните управляващи почти се окичиха с лаври за успешното справяне с пандемията. Това изигра на българските институции много лоша шега.
Хиляди български семейства платиха социалната цена на първия локдаун, който се оказа абсолютно безсмислен и неадекватен като мярка. Но хора загубиха работата си, бизнеса си, спестяванията си. Компенсациите от страна на държавата закъсняха и не бяха достатъчни. Всички тези хора се почувстваха жертва на една огромна измама, в каквато се превърна за тях пандемията. Тяхната гледна точка беше възприета от много други наши сънародници, които с основание им съчувстваха.

По тази причина, когато миналата есен наистина имаше далеч по-сериозна заплаха и много по-големи основания за сериозни мерки, управляващите тогава се въздържаха да въведат. Наложи им се да търсят баланс между оцеляването на потърпевшите от болестта и социалната цена на едно ново пълно затваряне, която българското общество не можеше да плати. През есента на 2020 година държавата и управляващите вече бяха „лъжливото овчарче“, на което никой не вярваше, че има реален проблем.

Тази цена за локдауна при първата вълна ние плащаме и днес. Хората не вярват на мерките и на необходимостта от ваксинация, въпреки че високи цели за ваксиниране на почти цялото население си поставят не само САЩ и Западна Европа, но и една Русия, а в Китай вече има над 1 милиард ваксинирани.

Едни хора в България са много недоволни от първата сериозна ограничителна мярка на служебното правителство и активно протестират против усилието на властта да стимулира ваксинационния процес. В същото време друга група хора тихо скърби за своите близки – над 23 хиляди са жертвите от пандемията по официални данни. Изборът между „живота“ и „свободата“ едва ли е толкова прост, колкото изглежда и от двете гледни точки.

Абстрактният разговор за свободата и ограниченията в литературата тече от няколко хиляди години и едва ли ще му намерим решение в рамките дори на една пандемия дори за 2 години. Всъщност „зеленият сертификат“ представлява търсене на тънкия баланс между различните гледни точки в особено дълбоко разделеното българско общество. Нито едната, нито другата група, харесват това междинно решение. Самото то дава най-вече избор, което означава и някаква свобода, защото свободата е преди всичко възможност да избираме.

]]>
offnews@offnews.bg (Боян Балев) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ima-li-alternativa-zeleniat-sertifikat-763502.html Fri, 29 Oct 2021 18:35:39 +0300
Вратичките, които обезсмислят мерките https://offnews.bg//analizi-i-komentari/vratichkite-koito-obezsmisliat-merkite-763387.html От една седмица в България е въведен "зеленият сертификат", който се изисква за посещения в молове, кина, театри, музеи, галерии, заведения за хранене и забавление, фитнес и спортни зали. Документът е необходим и за провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, обучения и други. Сертификатът се издава на ваксинирани, на преболедували COVID-19, доказано с ПСР тест, и на хора с отрицателен резултат от проведено изследване с ПСР или с антигенен тест. От тази мярка се очаква се ограничи разпространението на COVID-19 и смъртността. И по двата показателя България се конкурира за първото място в ЕС с Румъния.

На практика обаче при влизането в места, където се струпват хора, цифровият сертификат не просто не се проверява, но и в заповедта за въвеждането му са оставени толкова много вратички, че мерките се обезсмислят. Влизането в моловете, примерно, е практически достъпно за всички.

“Сутринта получих есемес от зоомагазин, че не ми трябва зелен сертификат, за да вляза в мола, ако кажа на охраната, че искам да ида до зоомагазина”, написа до OFFNews Мария Петрова*. Шокирана, тя пише на магазина и на мола, за да ги пита има ли някаква грешка. Получава отговор, че грешка няма, защото заповедта позволявала. В заповедта на министъра на здравеопазването действително пише, че изключение се допуска по отношение на магазините, които предлагат предимно хранителни стоки, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, доставчиците на пощенски и куриерски услуги, застрахователите, доставчиците на платежни услуги и офисите на телекомуникационните оператори, независимо дали са самостоятелни обекти или са разположени в търговски център тип мол.

Така никой няма да ви поиска сертификат, ако кажете, че отивате до един от обектите в дългия списък. Петрова още вчера е изпратила писма до почти всички институции, имащи отношение към ограничителните мерки, в което изразява притесненията си. “Напълно разбирам, че достъп до магазини, които продават храна, аптеки, банки и тн. е изключително важен, но за съжаление това само създава опция за злоупотреба, поднесено с този език”. “Пиша ви с надеждата, че ще се обърне внимание и ще се адресира, за да се избегнат ужасните последствия, които за съжаление удрят изключително силно населението на България, нисък процент ваксинирани, висок процент заразени и твърде много починали”, добавя тя и очаква отговор на въпроса защо може да се влиза без сертификат в търговския център.

Всъщност служителите на търговските обекти е твърде вероятно да нямат право да сравняват името на сертификата с личната карта.

Спортни клубове също намериха начини да заобикалят забраните още при предишния локдаун. Тъй като в момента са забранени извънкласните дейности за децата, те се картотекират като състезатели. Другият номер е, че спортните центрове официално не работят, но инструкторите “наемат” залите в тях и правят “частни партита”, а не провеждат тренировки. С номера с картотекираните състезатели известен на всички в София спортен бар не е затварял въобще, но там официално няма купони, а състезания и тренировки по джаги, дартс и т.н.

Като добавим и фалшивото ваксиниране, което не е ясно в какви размери е, но е ясно, че съществува, може да се направи обосновано предположение, че мерките, срещу които се протестира в цялата страна, няма да имат голям ефект. И всеки ден ще продължат да измират стотици от болест, срещу която има ваксина.

Според данните, сметнати неофициално, за 8-те дни от обявяването на влизане в действие на зеления сертификат са поставени по една доза на 151 480 души. В момента в България са поставени 2,7 млн. дози, а със завършен ваксинационен цикъл са около 25 % от населението по данни на ecdc.europa.eu. За да достигнем 75% ваксинирани, което пак ще е по-ниско от средното ниво в ЕС, ще трябва да се поставят още 5,4 млн. дози. С тази скорост това ще отнеме още 36 седмици.

*Името е променено.

]]>
От една седмица в България е въведен "зеленият сертификат", който се изисква за посещения в молове, кина, театри, музеи, галерии, заведения за хранене и забавление, фитнес и спортни зали. Документът е необходим и за провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, обучения и други. Сертификатът се издава на ваксинирани, на преболедували COVID-19, доказано с ПСР тест, и на хора с отрицателен резултат от проведено изследване с ПСР или с антигенен тест. От тази мярка се очаква се ограничи разпространението на COVID-19 и смъртността. И по двата показателя България се конкурира за първото място в ЕС с Румъния.

На практика обаче при влизането в места, където се струпват хора, цифровият сертификат не просто не се проверява, но и в заповедта за въвеждането му са оставени толкова много вратички, че мерките се обезсмислят. Влизането в моловете, примерно, е практически достъпно за всички.

“Сутринта получих есемес от зоомагазин, че не ми трябва зелен сертификат, за да вляза в мола, ако кажа на охраната, че искам да ида до зоомагазина”, написа до OFFNews Мария Петрова*. Шокирана, тя пише на магазина и на мола, за да ги пита има ли някаква грешка. Получава отговор, че грешка няма, защото заповедта позволявала. В заповедта на министъра на здравеопазването действително пише, че изключение се допуска по отношение на магазините, които предлагат предимно хранителни стоки, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, доставчиците на пощенски и куриерски услуги, застрахователите, доставчиците на платежни услуги и офисите на телекомуникационните оператори, независимо дали са самостоятелни обекти или са разположени в търговски център тип мол.

Така никой няма да ви поиска сертификат, ако кажете, че отивате до един от обектите в дългия списък. Петрова още вчера е изпратила писма до почти всички институции, имащи отношение към ограничителните мерки, в което изразява притесненията си. “Напълно разбирам, че достъп до магазини, които продават храна, аптеки, банки и тн. е изключително важен, но за съжаление това само създава опция за злоупотреба, поднесено с този език”. “Пиша ви с надеждата, че ще се обърне внимание и ще се адресира, за да се избегнат ужасните последствия, които за съжаление удрят изключително силно населението на България, нисък процент ваксинирани, висок процент заразени и твърде много починали”, добавя тя и очаква отговор на въпроса защо може да се влиза без сертификат в търговския център.

Всъщност служителите на търговските обекти е твърде вероятно да нямат право да сравняват името на сертификата с личната карта.

Спортни клубове също намериха начини да заобикалят забраните още при предишния локдаун. Тъй като в момента са забранени извънкласните дейности за децата, те се картотекират като състезатели. Другият номер е, че спортните центрове официално не работят, но инструкторите “наемат” залите в тях и правят “частни партита”, а не провеждат тренировки. С номера с картотекираните състезатели известен на всички в София спортен бар не е затварял въобще, но там официално няма купони, а състезания и тренировки по джаги, дартс и т.н.

Като добавим и фалшивото ваксиниране, което не е ясно в какви размери е, но е ясно, че съществува, може да се направи обосновано предположение, че мерките, срещу които се протестира в цялата страна, няма да имат голям ефект. И всеки ден ще продължат да измират стотици от болест, срещу която има ваксина.

Според данните, сметнати неофициално, за 8-те дни от обявяването на влизане в действие на зеления сертификат са поставени по една доза на 151 480 души. В момента в България са поставени 2,7 млн. дози, а със завършен ваксинационен цикъл са около 25 % от населението по данни на ecdc.europa.eu. За да достигнем 75% ваксинирани, което пак ще е по-ниско от средното ниво в ЕС, ще трябва да се поставят още 5,4 млн. дози. С тази скорост това ще отнеме още 36 седмици.

*Името е променено.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/vratichkite-koito-obezsmisliat-merkite-763387.html Thu, 28 Oct 2021 16:58:09 +0300
Пътят на човечеството ще бъде начертан в Глазгоу https://offnews.bg//analizi-i-komentari/patiat-na-chovechestvoto-shte-bade-nachertan-v-glazgou-763372.html Наама Леви,

заместник-ръководител на Посолството на Израел в България

Само след няколко дни световните лидери ще се съберат на една от най-важните конференции на нашето време. Те ще се опитат да постигнат споразумение относно целите и начините, по които могат да бъдат предотвратени най-тежките последици от изменението на климата. Срещата COP26 е повратна точка, някои дори могат да кажат, че е съдбоносна. Ако ние, като човешко общество, успеем да се споразумеем да достигнем нетни нулеви емисии до 2050 г., тогава вероятно ще избегнем преминаването на прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий. Това ще гарантира, че ще избегнем най-сериозните последици от климатичната криза. Ако обаче не е възможно да бъде постигнато споразумение, тогава ние неизбежно ще се озовем много по-близо до всякакъв вид природни бедствия, които застрашават нашето бъдеще.

Това е много трудна, но осъществима задача: за първи път в човешката история е необходимо мобилизиране на всички големи глобални играчи, включително правителствата, частния сектор, гражданското общество, медиите и академичните среди, религиозните лидери и други участници. Защото за първи път човечеството е изправено пред сериозна заплаха, безпрецедентна по обхват и сила, която ще има последици за много поколения напред. Затова трябва да положим всички възможни усилия, за да гарантираме, че Конференцията по климата в Глазгоу ще бъде успешна и да се насочим по път, който ще осигури климатична стабилност, сигурност и просперитет за всички граждани на света.

В този контекст, сега се нуждаем от практични и евтини решения, които могат бързо да бъдат приложени в широк мащаб, както за намаляване на емисиите на парникови газове, така и за изграждане на устойчивост и адаптиране към последиците от климатичната криза. Израел се откроява като държава със значим принос в областта на климатичните иновации, разполагаща с голям брой компании и стартъпи, работещи в тази сфера, както и с големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Заедно тези елементи създадоха изключителна екосистема за иновации в областта на климата, включваща над 1200 компании и стартъпи, която според първия Доклад за състоянието на климатичните технологии в Израел за 2021 г. непрекъснато се развива. Фактът, че около 10% от всички нови високотехнологични компании, основани в Израел миналата година, са били в областта на климатичните иновации, е само един пример, който говори за потенциала на стартиращите предприятия в Израел.

Гамата от решения, които Израел може да предостави, е разнообразна. В селското стопанство Израел предлага капково напояване и прецизно земеделие, а в областта на управлението на водите и предотвратяването на загубите на вода в градските системи Израел държи световния рекорд с 3% загуба на вода и 90% повторно използване на отпадъчните води. Израел също предлага решения за обезсоляване, съхранение на енергия в сгъстен въздух или лед, енергийна ефективност, залесяване, устойчив транспорт и мобилност, разработване на нови материали, създаване на заместители на животински протеин като 3D принтирана пържола – област, в която Израел е лидер в световен мащаб, предотвратяване на загубата на храна, както и много други иновации.

Израел иска да сподели знанията си и да сътрудничи за прилагането тези решения, които значително ще помогнат за постигане на глобалните цели за справяне с климатичните промени, изграждане на устойчивост във вече засегнатите страни и общности и прилагане на Целите на ООН за устойчиво развитие. Международното сътрудничество в областта на климатичните иновации е една реална възможност за укрепване на икономиката, създаване на нови работни места и просперитет, като същевременно се опазва природата, климата и екологичното разнообразие на нашата планета. Нека работим заедно!

Искрено се надяваме, че Конференцията за климата в Глазгоу ще бъде положителната повратна точка за бъдещето на човечеството, от която така силно се нуждаем. По нашите сили е да го направим.

]]>
Наама Леви,

заместник-ръководител на Посолството на Израел в България

Само след няколко дни световните лидери ще се съберат на една от най-важните конференции на нашето време. Те ще се опитат да постигнат споразумение относно целите и начините, по които могат да бъдат предотвратени най-тежките последици от изменението на климата. Срещата COP26 е повратна точка, някои дори могат да кажат, че е съдбоносна. Ако ние, като човешко общество, успеем да се споразумеем да достигнем нетни нулеви емисии до 2050 г., тогава вероятно ще избегнем преминаването на прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий. Това ще гарантира, че ще избегнем най-сериозните последици от климатичната криза. Ако обаче не е възможно да бъде постигнато споразумение, тогава ние неизбежно ще се озовем много по-близо до всякакъв вид природни бедствия, които застрашават нашето бъдеще.

Това е много трудна, но осъществима задача: за първи път в човешката история е необходимо мобилизиране на всички големи глобални играчи, включително правителствата, частния сектор, гражданското общество, медиите и академичните среди, религиозните лидери и други участници. Защото за първи път човечеството е изправено пред сериозна заплаха, безпрецедентна по обхват и сила, която ще има последици за много поколения напред. Затова трябва да положим всички възможни усилия, за да гарантираме, че Конференцията по климата в Глазгоу ще бъде успешна и да се насочим по път, който ще осигури климатична стабилност, сигурност и просперитет за всички граждани на света.

В този контекст, сега се нуждаем от практични и евтини решения, които могат бързо да бъдат приложени в широк мащаб, както за намаляване на емисиите на парникови газове, така и за изграждане на устойчивост и адаптиране към последиците от климатичната криза. Израел се откроява като държава със значим принос в областта на климатичните иновации, разполагаща с голям брой компании и стартъпи, работещи в тази сфера, както и с големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Заедно тези елементи създадоха изключителна екосистема за иновации в областта на климата, включваща над 1200 компании и стартъпи, която според първия Доклад за състоянието на климатичните технологии в Израел за 2021 г. непрекъснато се развива. Фактът, че около 10% от всички нови високотехнологични компании, основани в Израел миналата година, са били в областта на климатичните иновации, е само един пример, който говори за потенциала на стартиращите предприятия в Израел.

Гамата от решения, които Израел може да предостави, е разнообразна. В селското стопанство Израел предлага капково напояване и прецизно земеделие, а в областта на управлението на водите и предотвратяването на загубите на вода в градските системи Израел държи световния рекорд с 3% загуба на вода и 90% повторно използване на отпадъчните води. Израел също предлага решения за обезсоляване, съхранение на енергия в сгъстен въздух или лед, енергийна ефективност, залесяване, устойчив транспорт и мобилност, разработване на нови материали, създаване на заместители на животински протеин като 3D принтирана пържола – област, в която Израел е лидер в световен мащаб, предотвратяване на загубата на храна, както и много други иновации.

Израел иска да сподели знанията си и да сътрудничи за прилагането тези решения, които значително ще помогнат за постигане на глобалните цели за справяне с климатичните промени, изграждане на устойчивост във вече засегнатите страни и общности и прилагане на Целите на ООН за устойчиво развитие. Международното сътрудничество в областта на климатичните иновации е една реална възможност за укрепване на икономиката, създаване на нови работни места и просперитет, като същевременно се опазва природата, климата и екологичното разнообразие на нашата планета. Нека работим заедно!

Искрено се надяваме, че Конференцията за климата в Глазгоу ще бъде положителната повратна точка за бъдещето на човечеството, от която така силно се нуждаем. По нашите сили е да го направим.

]]>
offnews@offnews.bg (Наама Леви) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/patiat-na-chovechestvoto-shte-bade-nachertan-v-glazgou-763372.html Thu, 28 Oct 2021 10:03:43 +0300
Коя е по-зелена - възобновяемата или ядрената енергия https://offnews.bg//analizi-i-komentari/koia-e-po-zelena-vazobnoviaemata-ili-iadrenata-energia-763178.html В дебата за ядрената енергетика би било добре да се освободим от личните си предубеждения и да се обърнем към фактите.

Какви са те според Владимир Бранков, защитил докторска степен върху тема от ядрената енергетика в Швейцарския Технологичен Институт, Лозана.

Под „зелена“ енергия обикновено се разбира възобновяемите енергийни източници, които не отделят въглеродни емисии. Ядрената енергия също не го прави.

Вярно е, че при ядрената енергия има въглеродни емисии при строежа, при извеждането на експлоатация и т.н. Обаче не се споменава, че вятърните мелници и слънчевите панели също са свързани с въглеродни емисии. Материалите, от които са направени, първо трябва да се извадят от земята (въглеродни емисии), после трябва да се транспортират и обработят в крайния продукт (въглеродни емисии), след това трябва да се транспортират, монтират, обслужват, изведат от експлоатация – всичко това е свързано с въглеродни емисии, защото енергията идва изключително от изкопаеми горива, а не от слънчеви панели и вятърни мелници.

Китай е най-големият производител на слънчеви панели и нека го използвам за един пример.

През 2020 г. Китай е произвел 7 623 600 гигаватчаса електроенергия, от които 730 000 идват от вятър и слънце, което прави около 10%. С други думи, само при производството на „зелените“ мощности делът на „зелена“ енергия е около 10%. При тяхното транспортиране (кораби, камиони), монтиране и извеждане от експлоатация този дял клони към 0%.

От IPCC са направили изчисления относно въглеродните емисии на различните енергийни източници за произведен киловатчас и се вижда, че ядрената енергия генерира на кВч по-малко както от вятърните централи, така и от слънчевите панели. С други думи, „зелената“ енергия, за която говорят  противниците на ядрената енергетика, отделя повече въглероден двуокис в атмосферата от уж „незелената“ ядрена енергия. 

Има и други манипулации.

В статията на Петър Кърджилов се дава за пример хранилището във Финландия, което струва 3,5 млрд. евро, че имало срок за експлоатация до 2120 г. Все едно след 2120 г. трябва всичко да се изрови и да се построи ново хранилище. Тази дата 2120 г., е изчислена да побере всичкото отработено гориво, което ще се натрупа до 2120г. С други думи, Финландия при цена 3,5 млрд. евро си осигурява място за отработеното гориво, което ще се генерира в следващите 100 години. След 2120 г. няма да има повече място за отработено гориво, а не че хранилището ще е негодно и ще трябва да се направи отново. Експлоатацията  на такова хранилище не е за 100 години, а за милиони години. 

Нека поговорим и за радиоактивните елементи, които са изброени във въпросната статия, и на които правилно е назован техният период на полуразпад.

• Плутоний 239 е елемент, който сам по себе си е ядрено гориво. Франция го извлича от отработеното ядрено гориво и го влага в ново гориво. С други думи, Франция изгаря плутоний 239 в реакторите си. Малко държави наистина рециклират плутоний 239, но в случая става дума за държавна политика.
• Уран-235 е с дял от около 0,7% в природният уран. 
• Уран-238 е с дял от около 99,3% в природният уран. Петър Кърджилов изтъква цифрата от 4,.5 млрд години период на полуразпад на уран-238, с която иска да впечатли аудиторията. Сам по себе си такъв голям период на полуразпад е всъщност показател за стабилността на даден елемент. В тази връзка уран-238 не представлява абсолютно никаква опасност за флората и фауната, а и да се отбележи, този елемент съществува откакто съществува Земята и ще продължава да съществува с или без ядрената енергия, както го е правил и преди появата на първия ядрен реактор.

Добре е да се каже и дума относно количеството на високо радиоактивните отпадъци, които ще бъдат „погребани“ в хранилища като това във Финландия. За пример ще използвам Швейцария. Обемът на тези отпадъци от всички швейцарски ядрени централи ще е 83 000 кубични метра. Този обем е равен на площта на едно футболно игрище с размери 100 метра на 60 метра с височина 14 . - повече информация може да намерите тук.

Когато говорим за възобновяема енергия, темата за отпадъците не се появява често. С натиска на изменението на климата и спешността да се намерят алтернативни енергийни ресурси може да има известно колебание да се обсъждат възможните отрицателни въздействия на възобновяемата енергия и вместо това да се фокусира върху многото ползи.

По-добре е тези, които са се фокусирали в отпадъците на ядрените електроцентрали, да помислят дали се гарантира, че възобновяемата енергия се използва по наистина устойчив начин и да изчислят какво количество отпадъци ще се генерират всеки 20 години, ако светът мине изцяло на електроенергия от вятър и слънце. Това ще са планини от стари соларни панели и перки на вятърни мелници, които ще се трупат на всеки 20 години, защото е толкова експлоатационният срок на подобни съоръжения. 

Слънчевите панели представляват особен проблем. Има все повече доказателства, че счупените панели отделят токсични замърсители. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) изчислява, че слънчевите панели са произвели 250 000 тона отпадъци само през 2018 г.

Освен това изхвърлянето на отпадъци от възобновяеми енергийни източници не е толкова просто, колкото може да изглежда. Въпреки че отпадъците от възобновяеми енергийни източници могат да се състоят от по-малко токсични вещества от страничните продукти от изкопаеми горива, те все пак представляват опасност за околната среда. Загриженост предизвиква и това, че тези материали са трудни за рециклиране.

]]>
В дебата за ядрената енергетика би било добре да се освободим от личните си предубеждения и да се обърнем към фактите.

Какви са те според Владимир Бранков, защитил докторска степен върху тема от ядрената енергетика в Швейцарския Технологичен Институт, Лозана.

Под „зелена“ енергия обикновено се разбира възобновяемите енергийни източници, които не отделят въглеродни емисии. Ядрената енергия също не го прави.

Вярно е, че при ядрената енергия има въглеродни емисии при строежа, при извеждането на експлоатация и т.н. Обаче не се споменава, че вятърните мелници и слънчевите панели също са свързани с въглеродни емисии. Материалите, от които са направени, първо трябва да се извадят от земята (въглеродни емисии), после трябва да се транспортират и обработят в крайния продукт (въглеродни емисии), след това трябва да се транспортират, монтират, обслужват, изведат от експлоатация – всичко това е свързано с въглеродни емисии, защото енергията идва изключително от изкопаеми горива, а не от слънчеви панели и вятърни мелници.

Китай е най-големият производител на слънчеви панели и нека го използвам за един пример.

През 2020 г. Китай е произвел 7 623 600 гигаватчаса електроенергия, от които 730 000 идват от вятър и слънце, което прави около 10%. С други думи, само при производството на „зелените“ мощности делът на „зелена“ енергия е около 10%. При тяхното транспортиране (кораби, камиони), монтиране и извеждане от експлоатация този дял клони към 0%.

От IPCC са направили изчисления относно въглеродните емисии на различните енергийни източници за произведен киловатчас и се вижда, че ядрената енергия генерира на кВч по-малко както от вятърните централи, така и от слънчевите панели. С други думи, „зелената“ енергия, за която говорят  противниците на ядрената енергетика, отделя повече въглероден двуокис в атмосферата от уж „незелената“ ядрена енергия. 

Има и други манипулации.

В статията на Петър Кърджилов се дава за пример хранилището във Финландия, което струва 3,5 млрд. евро, че имало срок за експлоатация до 2120 г. Все едно след 2120 г. трябва всичко да се изрови и да се построи ново хранилище. Тази дата 2120 г., е изчислена да побере всичкото отработено гориво, което ще се натрупа до 2120г. С други думи, Финландия при цена 3,5 млрд. евро си осигурява място за отработеното гориво, което ще се генерира в следващите 100 години. След 2120 г. няма да има повече място за отработено гориво, а не че хранилището ще е негодно и ще трябва да се направи отново. Експлоатацията  на такова хранилище не е за 100 години, а за милиони години. 

Нека поговорим и за радиоактивните елементи, които са изброени във въпросната статия, и на които правилно е назован техният период на полуразпад.

• Плутоний 239 е елемент, който сам по себе си е ядрено гориво. Франция го извлича от отработеното ядрено гориво и го влага в ново гориво. С други думи, Франция изгаря плутоний 239 в реакторите си. Малко държави наистина рециклират плутоний 239, но в случая става дума за държавна политика.
• Уран-235 е с дял от около 0,7% в природният уран. 
• Уран-238 е с дял от около 99,3% в природният уран. Петър Кърджилов изтъква цифрата от 4,.5 млрд години период на полуразпад на уран-238, с която иска да впечатли аудиторията. Сам по себе си такъв голям период на полуразпад е всъщност показател за стабилността на даден елемент. В тази връзка уран-238 не представлява абсолютно никаква опасност за флората и фауната, а и да се отбележи, този елемент съществува откакто съществува Земята и ще продължава да съществува с или без ядрената енергия, както го е правил и преди появата на първия ядрен реактор.

Добре е да се каже и дума относно количеството на високо радиоактивните отпадъци, които ще бъдат „погребани“ в хранилища като това във Финландия. За пример ще използвам Швейцария. Обемът на тези отпадъци от всички швейцарски ядрени централи ще е 83 000 кубични метра. Този обем е равен на площта на едно футболно игрище с размери 100 метра на 60 метра с височина 14 . - повече информация може да намерите тук.

Когато говорим за възобновяема енергия, темата за отпадъците не се появява често. С натиска на изменението на климата и спешността да се намерят алтернативни енергийни ресурси може да има известно колебание да се обсъждат възможните отрицателни въздействия на възобновяемата енергия и вместо това да се фокусира върху многото ползи.

По-добре е тези, които са се фокусирали в отпадъците на ядрените електроцентрали, да помислят дали се гарантира, че възобновяемата енергия се използва по наистина устойчив начин и да изчислят какво количество отпадъци ще се генерират всеки 20 години, ако светът мине изцяло на електроенергия от вятър и слънце. Това ще са планини от стари соларни панели и перки на вятърни мелници, които ще се трупат на всеки 20 години, защото е толкова експлоатационният срок на подобни съоръжения. 

Слънчевите панели представляват особен проблем. Има все повече доказателства, че счупените панели отделят токсични замърсители. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) изчислява, че слънчевите панели са произвели 250 000 тона отпадъци само през 2018 г.

Освен това изхвърлянето на отпадъци от възобновяеми енергийни източници не е толкова просто, колкото може да изглежда. Въпреки че отпадъците от възобновяеми енергийни източници могат да се състоят от по-малко токсични вещества от страничните продукти от изкопаеми горива, те все пак представляват опасност за околната среда. Загриженост предизвиква и това, че тези материали са трудни за рециклиране.

]]>
offnews@offnews.bg (Владимир Бранков) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/koia-e-po-zelena-vazobnoviaemata-ili-iadrenata-energia-763178.html Wed, 27 Oct 2021 12:30:02 +0300
Тодор Тодоров: Новите ядрени мощности не са екологичното спасение от изкопаемите горива https://offnews.bg//analizi-i-komentari/todor-todorov-novite-iadreni-moshtnosti-ne-sa-ekologichnoto-spasenie-762993.html Тодор Тодоров e координатор в направление "Енергия и климат "в Екологично сдружение "За Земята" от 15 години. Национален координатор е за България по темата "Справедлив енергиен преход" на международната мрежа CEE Bankwatch.

- Г-н Тодоров, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?

- Проблемът с високите цени на енергията е валиден за цяла Европа, не е само български. Според експерти главната причина за рязкото покачване цените на изкопаемия газ в Европа е бързото възстановяване на икономиката след Ковид ограниченията, придружено с повишено търсене на енергийни суровини на европейския и азиатските пазари.

Зелената сделка у нас се използва за примитивна пропаганда от политици и синдикати, за да доказват, че Брюксел иска да остави на улицата хиляди българи, лишавайки ги от работни места във въглищния сектор. Също така злоупотребяват с нея, за да оправдаят липсата на реформи и действия в посока енергиен преход през последните над 10 години.

Истината е, че всъщност все още няма конкретни действия по Зелената сделка, тя е само на хартия, но визията, която е заложена в нея, е за по-чиста околна среда и работни места с достойно заплащане, без избор между труд или здраве, каквато е сега ситуацията в нашата въглищна индустрия.

Важен фактор за високата цена на изкопаемия газ в Европа е зависимостта ѝ от Газпром. Русия от години използва енергийните доставки за Европа като оръжие за политически и икономически натиск. За съжаление, не беше научен урокът от газовата криза през 2009 година, когато бяха спрени доставките на изкопаем газ през Украйна за част от европейските страни, включително и България. Българските политици не реагираха и оставиха страната единствена в ЕС в пълна зависимост от руските доставки.

Липсата на обща енергийна политика на Европейския съюз също е фактор за повишените цени на изкопаемия газ в момента. От години големите държави в ЕС предпочитат да се договарят поотделно с Газпром, за да получат по-ниски цени, оставяйки по-малките страни на милостта на руснаците. Разбира се, в случая Газпром защитава своите интереси и не можем да ги обвиняваме за това, но е редно да бъдем взискателни към европейските лидери как отстояват интересите на всички държави членки. При преговори от името на близо 500 милиона потребители цените със сигурност щяха да бъдат по-ниски. Време е да се покаже европейската солидарност на дело, а не само с лозунги.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- За съжаление, в България ВЕИ имат малък дял в производството на електроенергия и по тази причина участват с нисък процент при формирането на цените. Примерите от Европа в тази енергийна криза са, че в момент, когато цените на изкопаемите горива (въглища, газ) се увеличиха многократно, именно енергията, произведена от ВЕИ, запази стойностите си.

Този ценови шок на енергията произведена от газ и въглища за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически  и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според Международната енергийна агенция именно скоковете в цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия, са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни. Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници - слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.  

- От поне десетилетие е ясно, че 2025 г. въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Да, от десетилетие това е ясно и от десетилетие е в сила негласното споразумение в Националния съвет за тристранно сътрудничество да се игнорират реформите в енергийния сектор, подготовката за енергиен преход и по-амбициозните политики, свързани с промените в климата. Правителства, синдикати и бизнес, представени в този съвет над 10 години, провеждаха в Андрешковски стил политика да оставят в блатото бирника (енергийния преход и реформи, климатични политики) и да продължават да поддържат корупционния модел в енергийния сектор. Сега с „изненада“ откриха, че въглищната индустрия няма бъдеще и вместо да подкрепят ясен план за енергиен преход, с предизборен плам обещават продължаване на работата на въглищната индустрия до 2038-2040 г.

Всъщност от проекта за АЕЦ Белене добре знаем, че няколкото политически решения, договори и срокове за строеж на втора АЕЦ нямат особено значение, важна е икономическата логика. Факт е, че няма построен АЕЦ Белене!

Има един верен път за изход от зависимостта от въглища и той е децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни общности до ВЕИ с потенциал за потребители-производители на собствена енергия от възобновяеми източници и същевременно значително повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката. Избягване на заключващи мегапроекти (или т.н. “фалшиви решения” като инфраструктура за използване на изкопаем газ като “преходно гориво” или технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид), отклоняващи значителни публични средства от реалните решения за намаляване отрицателните въздействия от климатичните промени (ВЕИ и енергийна ефективност).

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?
 
- В момента има достатъчно производство за задоволяване на вътрешните нужди и за износ. Имаме и голям, неразработен потенциал за ВЕИ и енергийна ефективност във всички сфери на икономиката. Но трябва да се промени мисленето за България като за енергиен остров. Ние сме част от свободния европейски пазар и можем, както да изнасяме, така и да внасяме електроенергия според моментната ситуация с цените.

С вече закъснелите промени в законодателната рамка и облекчаването на административни процедури енергийните граждани (просюмъри) енергийни общности ще имат все по-съществена роля в производството на електроенергия в близкото и по-далечно бъдеще. В контекста на развитие на “умни енергийни мрежи” с висок дял на ВЕИ гражданите ще могат да помогнат и за повишаване гъвкавостта на енергийната система чрез оптимизация на потреблението (т.н. demand response management).

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
 
- Нямаме нужда от нови ядрени мощности въпреки опитите тук и в Европа да се лансира ядрената енергия като екологично спасение от високите цени на изкопаемите горива. Тя не е такава!

Строежът на нова ядрена мощност отнема 10-15 години, изискват се огромни инвестиции, в случая с АЕЦ Белене над 10 милиарда евро. Няма как реалистично да се прогнозира цената на енергията след 15 години. Бурното развитие на ВЕИ в последното десетилетие и рязкото поевтиняване на енергията от тях може със сигурност да ни покаже, че е по-изгодно да се инвестира във възобновяеми източници на енергия.

Развитието на ядрената енергетика в България стана пример за огромна и безнаказана корупция с над 30-годишната сага около гьола за източване на националния бюджет, наречен АЕЦ Белене. Там потънаха 3 милиарда лева от бюджета и най-добрият вариант вече е използване на площадката в Белене за безядрено развитие чрез създаване на индустриална зона.

Използването на реактора, предвиден за АЕЦ Белене, в Козлодуй 7-ми блок е трудно осъществимо, скъпо и опасно начинание. Този реактор е с дизайн от 1992 г. След катастрофата във Фукушима изискванията към съвременните реактори и площадки нараснаха неимоверно. Няма как реактор с технология от преди 20 години да е надежден, особено като прибавим и проблемите със съхранението му на площадката на АЕЦ Белене - дълго време увит под найлони…

Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високо радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност. В момента те се трупат на площадката в Козлодуй и я превръща в ядрено бунище. Не е ясно и кога Русия ще реши да ни върне, както е по договор, преработените там ядрени отпадъци. Това натрупване създава реална опасност от ядрена еко-катастрофа на територията на страната и за пореден път ни поставя в зависимост от Руската федерация, която нееднократно проявява склонност да се възползва от такъв тип инструменти за контрол и подчинение на други държави.
 
По отношение на малките реактори, въпреки подписания меморандум за разбирателство между АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power, тези реактори все още никъде не са лицензирани, включително в САЩ. Не е решен и при тях въпросът с радиоактивните отпадъци. Технологичното време за лицензирането, строежа и пускането им в експлоатация се планира за около 2035 г. Понастоящем, строежът на 12 реактора от по 50 мегавата, т.е. общо 600 мегавата, се изчислява на 6 милиарда щатски долара.
 
- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?

- Тази криза с високите цени на енергията е възможност да се ускори преходът към ВЕИ. Напомня ми на примера с енергийната криза от 70-те години на ХХ век, когато страните от ОПЕК вдигат неколкократно цените на петрола. Тогава Дания използва изкопаеми горива за 90% от производството си на енергия. Вследствие на кризата решават да променят тази си зависимост, като сега там над 50% се произвежда от слънце и вятър.

Цената на изкопаемите горива има ключова роля в настоящата енергийна криза. Със сигурност инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, фонда за Справедлив преход, териториалните планове.

Чрез целенасочена политика за подкрепа повишаване енергийната ефективност и достъпа на домакинствата и малките и микропредприятия до ВЕИ за собствено производство, в комбинация с възможността да отдават “излишна” енергия обратно в мрежата, при повишаващи се цени на електроенергията ще позволи в кратки срокове инвестицията да се възстанови и в рамките на още 12-15 г. да се произвежда “безплатна” слънчева енергия. Това е и реална мярка срещу енергийната бедност, като са възможни и синергии с публични сгради под формата на енергийна общност (ВЕИ кооператив).

Със сигурност делът на ВЕИ в енергийния микс ще нараства с тенденция между 2040-50 година да бъде възможно 100% задоволяване на енергийните ни нужди от ВЕИ.

Отговорите на същите въпроси за енергийната криза и бъдещето на енергетиката в България на Юлиан Попов и Иван Хиновски. 

]]>
Тодор Тодоров e координатор в направление "Енергия и климат "в Екологично сдружение "За Земята" от 15 години. Национален координатор е за България по темата "Справедлив енергиен преход" на международната мрежа CEE Bankwatch.

- Г-н Тодоров, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?

- Проблемът с високите цени на енергията е валиден за цяла Европа, не е само български. Според експерти главната причина за рязкото покачване цените на изкопаемия газ в Европа е бързото възстановяване на икономиката след Ковид ограниченията, придружено с повишено търсене на енергийни суровини на европейския и азиатските пазари.

Зелената сделка у нас се използва за примитивна пропаганда от политици и синдикати, за да доказват, че Брюксел иска да остави на улицата хиляди българи, лишавайки ги от работни места във въглищния сектор. Също така злоупотребяват с нея, за да оправдаят липсата на реформи и действия в посока енергиен преход през последните над 10 години.

Истината е, че всъщност все още няма конкретни действия по Зелената сделка, тя е само на хартия, но визията, която е заложена в нея, е за по-чиста околна среда и работни места с достойно заплащане, без избор между труд или здраве, каквато е сега ситуацията в нашата въглищна индустрия.

Важен фактор за високата цена на изкопаемия газ в Европа е зависимостта ѝ от Газпром. Русия от години използва енергийните доставки за Европа като оръжие за политически и икономически натиск. За съжаление, не беше научен урокът от газовата криза през 2009 година, когато бяха спрени доставките на изкопаем газ през Украйна за част от европейските страни, включително и България. Българските политици не реагираха и оставиха страната единствена в ЕС в пълна зависимост от руските доставки.

Липсата на обща енергийна политика на Европейския съюз също е фактор за повишените цени на изкопаемия газ в момента. От години големите държави в ЕС предпочитат да се договарят поотделно с Газпром, за да получат по-ниски цени, оставяйки по-малките страни на милостта на руснаците. Разбира се, в случая Газпром защитава своите интереси и не можем да ги обвиняваме за това, но е редно да бъдем взискателни към европейските лидери как отстояват интересите на всички държави членки. При преговори от името на близо 500 милиона потребители цените със сигурност щяха да бъдат по-ниски. Време е да се покаже европейската солидарност на дело, а не само с лозунги.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- За съжаление, в България ВЕИ имат малък дял в производството на електроенергия и по тази причина участват с нисък процент при формирането на цените. Примерите от Европа в тази енергийна криза са, че в момент, когато цените на изкопаемите горива (въглища, газ) се увеличиха многократно, именно енергията, произведена от ВЕИ, запази стойностите си.

Този ценови шок на енергията произведена от газ и въглища за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически  и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според Международната енергийна агенция именно скоковете в цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия, са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни. Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници - слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.  

- От поне десетилетие е ясно, че 2025 г. въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Да, от десетилетие това е ясно и от десетилетие е в сила негласното споразумение в Националния съвет за тристранно сътрудничество да се игнорират реформите в енергийния сектор, подготовката за енергиен преход и по-амбициозните политики, свързани с промените в климата. Правителства, синдикати и бизнес, представени в този съвет над 10 години, провеждаха в Андрешковски стил политика да оставят в блатото бирника (енергийния преход и реформи, климатични политики) и да продължават да поддържат корупционния модел в енергийния сектор. Сега с „изненада“ откриха, че въглищната индустрия няма бъдеще и вместо да подкрепят ясен план за енергиен преход, с предизборен плам обещават продължаване на работата на въглищната индустрия до 2038-2040 г.

Всъщност от проекта за АЕЦ Белене добре знаем, че няколкото политически решения, договори и срокове за строеж на втора АЕЦ нямат особено значение, важна е икономическата логика. Факт е, че няма построен АЕЦ Белене!

Има един верен път за изход от зависимостта от въглища и той е децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни общности до ВЕИ с потенциал за потребители-производители на собствена енергия от възобновяеми източници и същевременно значително повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката. Избягване на заключващи мегапроекти (или т.н. “фалшиви решения” като инфраструктура за използване на изкопаем газ като “преходно гориво” или технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид), отклоняващи значителни публични средства от реалните решения за намаляване отрицателните въздействия от климатичните промени (ВЕИ и енергийна ефективност).

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?
 
- В момента има достатъчно производство за задоволяване на вътрешните нужди и за износ. Имаме и голям, неразработен потенциал за ВЕИ и енергийна ефективност във всички сфери на икономиката. Но трябва да се промени мисленето за България като за енергиен остров. Ние сме част от свободния европейски пазар и можем, както да изнасяме, така и да внасяме електроенергия според моментната ситуация с цените.

С вече закъснелите промени в законодателната рамка и облекчаването на административни процедури енергийните граждани (просюмъри) енергийни общности ще имат все по-съществена роля в производството на електроенергия в близкото и по-далечно бъдеще. В контекста на развитие на “умни енергийни мрежи” с висок дял на ВЕИ гражданите ще могат да помогнат и за повишаване гъвкавостта на енергийната система чрез оптимизация на потреблението (т.н. demand response management).

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
 
- Нямаме нужда от нови ядрени мощности въпреки опитите тук и в Европа да се лансира ядрената енергия като екологично спасение от високите цени на изкопаемите горива. Тя не е такава!

Строежът на нова ядрена мощност отнема 10-15 години, изискват се огромни инвестиции, в случая с АЕЦ Белене над 10 милиарда евро. Няма как реалистично да се прогнозира цената на енергията след 15 години. Бурното развитие на ВЕИ в последното десетилетие и рязкото поевтиняване на енергията от тях може със сигурност да ни покаже, че е по-изгодно да се инвестира във възобновяеми източници на енергия.

Развитието на ядрената енергетика в България стана пример за огромна и безнаказана корупция с над 30-годишната сага около гьола за източване на националния бюджет, наречен АЕЦ Белене. Там потънаха 3 милиарда лева от бюджета и най-добрият вариант вече е използване на площадката в Белене за безядрено развитие чрез създаване на индустриална зона.

Използването на реактора, предвиден за АЕЦ Белене, в Козлодуй 7-ми блок е трудно осъществимо, скъпо и опасно начинание. Този реактор е с дизайн от 1992 г. След катастрофата във Фукушима изискванията към съвременните реактори и площадки нараснаха неимоверно. Няма как реактор с технология от преди 20 години да е надежден, особено като прибавим и проблемите със съхранението му на площадката на АЕЦ Белене - дълго време увит под найлони…

Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високо радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност. В момента те се трупат на площадката в Козлодуй и я превръща в ядрено бунище. Не е ясно и кога Русия ще реши да ни върне, както е по договор, преработените там ядрени отпадъци. Това натрупване създава реална опасност от ядрена еко-катастрофа на територията на страната и за пореден път ни поставя в зависимост от Руската федерация, която нееднократно проявява склонност да се възползва от такъв тип инструменти за контрол и подчинение на други държави.
 
По отношение на малките реактори, въпреки подписания меморандум за разбирателство между АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power, тези реактори все още никъде не са лицензирани, включително в САЩ. Не е решен и при тях въпросът с радиоактивните отпадъци. Технологичното време за лицензирането, строежа и пускането им в експлоатация се планира за около 2035 г. Понастоящем, строежът на 12 реактора от по 50 мегавата, т.е. общо 600 мегавата, се изчислява на 6 милиарда щатски долара.
 
- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?

- Тази криза с високите цени на енергията е възможност да се ускори преходът към ВЕИ. Напомня ми на примера с енергийната криза от 70-те години на ХХ век, когато страните от ОПЕК вдигат неколкократно цените на петрола. Тогава Дания използва изкопаеми горива за 90% от производството си на енергия. Вследствие на кризата решават да променят тази си зависимост, като сега там над 50% се произвежда от слънце и вятър.

Цената на изкопаемите горива има ключова роля в настоящата енергийна криза. Със сигурност инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, фонда за Справедлив преход, териториалните планове.

Чрез целенасочена политика за подкрепа повишаване енергийната ефективност и достъпа на домакинствата и малките и микропредприятия до ВЕИ за собствено производство, в комбинация с възможността да отдават “излишна” енергия обратно в мрежата, при повишаващи се цени на електроенергията ще позволи в кратки срокове инвестицията да се възстанови и в рамките на още 12-15 г. да се произвежда “безплатна” слънчева енергия. Това е и реална мярка срещу енергийната бедност, като са възможни и синергии с публични сгради под формата на енергийна общност (ВЕИ кооператив).

Със сигурност делът на ВЕИ в енергийния микс ще нараства с тенденция между 2040-50 година да бъде възможно 100% задоволяване на енергийните ни нужди от ВЕИ.

Отговорите на същите въпроси за енергийната криза и бъдещето на енергетиката в България на Юлиан Попов и Иван Хиновски. 

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/todor-todorov-novite-iadreni-moshtnosti-ne-sa-ekologichnoto-spasenie-762993.html Mon, 25 Oct 2021 11:43:33 +0300
Затваря ли Ердоган Турция към Запада? https://offnews.bg//analizi-i-komentari/zatvaria-li-erdogan-turtcia-kam-zapada-762911.html В последно време всички социологически проучвания показваха, че рейтингът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган се свлича надолу и той губи подкрепата на консервативно ислямисткия електорат.

Ясно е, че оттук нататък за него е много трудно да спечели избори по честен начин, защото в цилиндъра му не остана трик, с който да впечатлява въображението на тълпите. Бюджетният дефицит на страната расте, лирата бележи рекорден спад спрямо долара и еврото, а джобът на турците изтънява с всеки изминат ден. Така че Ердоган не е в състояние да обещава материални стимули преди избори.

Безработицата също се увеличава, а управляващата партия няма визия за справяне с всички проблеми. От друга страна, опозиционните партии видяха в това възможност за себе си и заговориха усилено и упорито за предсрочни избори, защото повярваха, че настъпва тяхното време.

Ердоган осъзнава, че е безпомощен в тази ситуация. Той прекрасно разбира, че се намира в път без изход. Това го накара да изгори мостовете с държавите с развити демокрации, за да спаси собствената си кожа. Турският президент обяви, че е разпоредил на външното министерство да обяви десет посланици от западни страни за „персона нон грата“ заради призивите за освобождаването на филантропа и общественик Осман Кавала, който е в затвора от 2017 г., по обвинение за финансиране на протестите в парка „Гези“ през 2013 г. и за участие в неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.

И защо го прави в момент, в който икономическата криза силно чука на вратата?

Вероятният отговор може да бъде, че отсега нататък за Ердоган рейтингите от социологическите проучвания нямат никакво значение. От последното му действие личи, че за него сега най-важият ход е как да затвори Турция към западния свят. Последното изявление на турския президент не може да се сведе само до елементарни предизборни сметки.

С други думи, би било наивно да се мисли, че Ердоган се опитва да стегне редиците сред консервативно ислямисткия електорат и да привлече още националистически гласове. По-скоро може да се каже, че планът на Ердоган е напълно скъсване със Запада и още по-силно сближаване с Русия. Защото и руският президент Владимир Путин управлява еднолично и няма да се интересува от състоянието на турската демокрация при двустранните отношения от каквото и да било естество.

Колкото до икономическата криза, турският президент ще заложи на изпитаната формула, според която западните държави нарочно предизвикват такава криза, за да наказват Турция, защото тя се опитва да води независима и самостоятелна политика. Има много хора, които вярват на това внушение.

Още по-притеснителното в случая е, че опозицията няма да може да се надява на честни и прозрачни избори, защото късането на отношенията със Запада ще намали и тежестта на неговата подкрепа за опозиционните партии.

Общата картина, която Ердоган рисува с действията си показва, че той ще държи здраво кормилото на режима, наречен президентска система от „турски тип“, за да оцелее на власт колкото може по-дълго време. Иначе трудно може да се обясни защо Ердоган е решил да поеме всички рискове с този ход да обяви за персона нон грата десет чужди посланици наведнъж, което никога не се е случвало в турската история. Така Султанът от Босфора уверено тласка Турция към втора фаза на авторитаризъм.

Б. ред. - Мехмед Юмер е е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.

]]>
В последно време всички социологически проучвания показваха, че рейтингът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган се свлича надолу и той губи подкрепата на консервативно ислямисткия електорат.

Ясно е, че оттук нататък за него е много трудно да спечели избори по честен начин, защото в цилиндъра му не остана трик, с който да впечатлява въображението на тълпите. Бюджетният дефицит на страната расте, лирата бележи рекорден спад спрямо долара и еврото, а джобът на турците изтънява с всеки изминат ден. Така че Ердоган не е в състояние да обещава материални стимули преди избори.

Безработицата също се увеличава, а управляващата партия няма визия за справяне с всички проблеми. От друга страна, опозиционните партии видяха в това възможност за себе си и заговориха усилено и упорито за предсрочни избори, защото повярваха, че настъпва тяхното време.

Ердоган осъзнава, че е безпомощен в тази ситуация. Той прекрасно разбира, че се намира в път без изход. Това го накара да изгори мостовете с държавите с развити демокрации, за да спаси собствената си кожа. Турският президент обяви, че е разпоредил на външното министерство да обяви десет посланици от западни страни за „персона нон грата“ заради призивите за освобождаването на филантропа и общественик Осман Кавала, който е в затвора от 2017 г., по обвинение за финансиране на протестите в парка „Гези“ през 2013 г. и за участие в неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.

И защо го прави в момент, в който икономическата криза силно чука на вратата?

Вероятният отговор може да бъде, че отсега нататък за Ердоган рейтингите от социологическите проучвания нямат никакво значение. От последното му действие личи, че за него сега най-важият ход е как да затвори Турция към западния свят. Последното изявление на турския президент не може да се сведе само до елементарни предизборни сметки.

С други думи, би било наивно да се мисли, че Ердоган се опитва да стегне редиците сред консервативно ислямисткия електорат и да привлече още националистически гласове. По-скоро може да се каже, че планът на Ердоган е напълно скъсване със Запада и още по-силно сближаване с Русия. Защото и руският президент Владимир Путин управлява еднолично и няма да се интересува от състоянието на турската демокрация при двустранните отношения от каквото и да било естество.

Колкото до икономическата криза, турският президент ще заложи на изпитаната формула, според която западните държави нарочно предизвикват такава криза, за да наказват Турция, защото тя се опитва да води независима и самостоятелна политика. Има много хора, които вярват на това внушение.

Още по-притеснителното в случая е, че опозицията няма да може да се надява на честни и прозрачни избори, защото късането на отношенията със Запада ще намали и тежестта на неговата подкрепа за опозиционните партии.

Общата картина, която Ердоган рисува с действията си показва, че той ще държи здраво кормилото на режима, наречен президентска система от „турски тип“, за да оцелее на власт колкото може по-дълго време. Иначе трудно може да се обясни защо Ердоган е решил да поеме всички рискове с този ход да обяви за персона нон грата десет чужди посланици наведнъж, което никога не се е случвало в турската история. Така Султанът от Босфора уверено тласка Турция към втора фаза на авторитаризъм.

Б. ред. - Мехмед Юмер е е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.

]]>
offnews@offnews.bg (Мехмед Юмер) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/zatvaria-li-erdogan-turtcia-kam-zapada-762911.html Sun, 24 Oct 2021 09:35:27 +0300
Не съм вярвала, че ще ударим дъното така. Че ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ne-sam-viarvala-che-shte-udarim-danoto-taka-che-shte-moga-da-zaveda-762638.html "От утре единственото място, в което няма да можете да влезете с ПСР, антигенен тест или сертификат за ваксинация, е училището и подобните му институции. Единствените граждани, които са лишени от права, са децата. Не знам как се случи така, че правилото, което целият свят спазва, а именно "Затваряме децата последни", се превърна в "Затваряме единствено децата", пише в коментар Елисавета Белобрадова по повод пълното затваряне на училищата в тъмночервените COVID общини от днес. Министърът на образованието проф. Николай Денков и на столичния кмет Йорданка Фандъкова поискаха поне най-малките ученици - от 1. до 4. клас - да получат още два дни, в които да учат присъствено, до края на седмицата, но здравният министър Стойчо Кацаров отказа.

Ето какво още пише Белобрадова, бивш депутат и водач на листата на ДБ в 25 МИР в София за парламентарния вот на 14 ноември.

"Искате бар? Две водки? Хаху-хихи? Ако не ви е студено, нямате никакъв проблем. Можете да се натрупате двеста човека един върху друг между найлоните на заведенията под печките и да си крещите един на друг, докато обменяте слюнка, зарази и каквото желаете.

Но ако сте на 7 и искате да ходите в училище с маска през цялото време - не може.

Не може дори да искам, като родител, да си платя антигенния тест. Не може, дори ако голямата ми дъщеря е ваксинирана. Не може.

Кошмарното управление на тази криза е в постоянна предизборна обстановка и ще трябва да се гласува. Кой не гласува? Децата. Омръзна ми.

Непрестанно ми казват да внимавам да не обидя някого, да не разсърдя някой избирател, да не настъпя мотиката, но децата отново са единствените в локдаун.

Да, искам оставката на министъра на здравеопазването. Да, държа отговорни хората, които подкрепят това решение, тези, които не му се противопоставят и този, който е назначил този министър.

Ваксинационните нива са катастрофални, болниците са пълни, никой не смее да затвори нищо да не би да не го изберат. Никой не смее да каже нищо да не би да разсърди някого.

Само децата нямат значение за всички тези хора, които са се съгласили да подпишат това решение. Целият екип, който го е одобрил, всеки, който не се противопоставя на това безумие.

Излезте, разходете се, направете си един антиген, после седнете да разлафите като нормални хора, каквито сте. Хапнете, ползвайте една вилица - живейте както винаги, защото в момента има само едни хора, за които животът се променя - децата.

И да напомня - хиляди деца отпадащи от учебния процес. 30 процента повишаване на депресиите, самота, липса на контакти, компютри, компютри, компютри. Няма танци, няма спорт, няма английски, шах, приятелчета в курса по роботика.

Да не говоря за самотните майки с две деца, които няма как да идат на работа. Родители, които работят далеч от дома и имат първокласник.

Никога не съм вярвала, че ще ударим дъното така. Че ще дойде ден, в който ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище.

Децата са ни най-важни. Децата са ни най-важни. Децата са ни най-важни. Има ли някой в тази държава, който го вярва въобще".

]]>
"От утре единственото място, в което няма да можете да влезете с ПСР, антигенен тест или сертификат за ваксинация, е училището и подобните му институции. Единствените граждани, които са лишени от права, са децата. Не знам как се случи така, че правилото, което целият свят спазва, а именно "Затваряме децата последни", се превърна в "Затваряме единствено децата", пише в коментар Елисавета Белобрадова по повод пълното затваряне на училищата в тъмночервените COVID общини от днес. Министърът на образованието проф. Николай Денков и на столичния кмет Йорданка Фандъкова поискаха поне най-малките ученици - от 1. до 4. клас - да получат още два дни, в които да учат присъствено, до края на седмицата, но здравният министър Стойчо Кацаров отказа.

Ето какво още пише Белобрадова, бивш депутат и водач на листата на ДБ в 25 МИР в София за парламентарния вот на 14 ноември.

"Искате бар? Две водки? Хаху-хихи? Ако не ви е студено, нямате никакъв проблем. Можете да се натрупате двеста човека един върху друг между найлоните на заведенията под печките и да си крещите един на друг, докато обменяте слюнка, зарази и каквото желаете.

Но ако сте на 7 и искате да ходите в училище с маска през цялото време - не може.

Не може дори да искам, като родител, да си платя антигенния тест. Не може, дори ако голямата ми дъщеря е ваксинирана. Не може.

Кошмарното управление на тази криза е в постоянна предизборна обстановка и ще трябва да се гласува. Кой не гласува? Децата. Омръзна ми.

Непрестанно ми казват да внимавам да не обидя някого, да не разсърдя някой избирател, да не настъпя мотиката, но децата отново са единствените в локдаун.

Да, искам оставката на министъра на здравеопазването. Да, държа отговорни хората, които подкрепят това решение, тези, които не му се противопоставят и този, който е назначил този министър.

Ваксинационните нива са катастрофални, болниците са пълни, никой не смее да затвори нищо да не би да не го изберат. Никой не смее да каже нищо да не би да разсърди някого.

Само децата нямат значение за всички тези хора, които са се съгласили да подпишат това решение. Целият екип, който го е одобрил, всеки, който не се противопоставя на това безумие.

Излезте, разходете се, направете си един антиген, после седнете да разлафите като нормални хора, каквито сте. Хапнете, ползвайте една вилица - живейте както винаги, защото в момента има само едни хора, за които животът се променя - децата.

И да напомня - хиляди деца отпадащи от учебния процес. 30 процента повишаване на депресиите, самота, липса на контакти, компютри, компютри, компютри. Няма танци, няма спорт, няма английски, шах, приятелчета в курса по роботика.

Да не говоря за самотните майки с две деца, които няма как да идат на работа. Родители, които работят далеч от дома и имат първокласник.

Никога не съм вярвала, че ще ударим дъното така. Че ще дойде ден, в който ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище.

Децата са ни най-важни. Децата са ни най-важни. Децата са ни най-важни. Има ли някой в тази държава, който го вярва въобще".

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ne-sam-viarvala-che-shte-udarim-danoto-taka-che-shte-moga-da-zaveda-762638.html Thu, 21 Oct 2021 08:44:46 +0300
Ток, шок и ужас https://offnews.bg//analizi-i-komentari/tok-shok-i-uzhas-762546.html Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало пълно единодушие, че положението е критично и дори е вече извън контрол. Точно такава е ситуацията с цените на тока и газа в момента. И без никакво преувеличение тя може да се определи като „Шок и ужас“.

Цената на електроенергията за фирмите скочи почти пет пъти от началото на годината – от 100 лв. мВт/ч през януари достигна 480 лв. мВт/ч през октомври. Няма бизнес, който да може да издържи на подобна тенденция. Още по-големият проблем е, че ще наблюдаваме ефекта на доминото в икономиката, защото абсолютно цялата стопанска дейност зависи от цената на енергоносителите.
Резултатът ще бъде в две посоки. Големите предприятия и заводи с енергоемки производства ще фалират, ако не получат подкрепа от държавата, и стотици хиляди работници ще останат без доходи точно в разгара на зимата и ковид кризата.

Малките и средни фирми, които успеят някак си да закърпят положението, пък ще включат повишените си разходи в цените на стоките и услугите си. Вече сме свидетели на поскъпване с 50 до 100 процента на основни храни и други стоки от първа необходимост.

Така цената на кризата ще се плати от всички българи. Това е за сведение на управляващите, които ни уверяват, че домакинствата са защитени от ценовото цунами в енергетиката, защото купуват електроенергията на регулиран пазар и евентуално повишение на цените там може да има едва на 1 януари 2022 г.
Разбира се, има обективни фактори – основно международни, на които трудно можем да влияем. Но има и субективни, които не можем да подминем и които влошават ситуацията - пълната безпомощност на правителството. Още от юли бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в #ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, отмяна на ДДС, преструктуриране на резервите...

У нас по това време се обсъждаше актуализацията на бюджета, но в него няма нито ред за мерки срещу задаващото се ценово цунами в енергетиката. Правителството предпочете, по стар соцобичай, да се сниши и да се моли бурята да мине. Но тя не отмина, а ни помете.

Управляващите бяха притиснати до стената и чак през октомври започнаха да обсъждат мерки. Които нито ще са кой знае колко ефективни, нито ще влязат в сила скоро. Защото повечето идеи изискват промени в законите, за които трябва парламент, или разрешение от ЕК. Т.е. могат да влязат в сила най-рано в края на годината. Не е ясно колко от засегнатите фирми ще оцелеят дотогава.

От вчера служебният кабинет заговори за по-бързо плащане компенсации – от 50 лв. мВт/ч. Освен че са безкрайно закъснели, те няма да решат нищо при цена на тока от над 400 лв. мВт/ч. Логично възниква въпросът защо през последния един месец #МС твърдеше, че за тези компенсации трябва задължителна актуализация на бюджета, а след протеста на работодатели и синдикати вчера вече смята, че те могат да се дадат със задна дата още с октомврийските сметки?

Какви мерки могат да се вземат веднага?

Държавата може да поиска АЕЦ Козлодуй, която вече има 1.3 млрд. лв. печалба от високите цени, да ѝ плати предсрочно дивидента и тези пари да се преразпределят за подкрепа на бизнеса.

Правителството може да накара държавните предприятия, произвеждащи ток, да заложат такива критерии на търговете за продажба на ток, че да могат повече предприятия да се включат – примерно да се понижи исканата гаранция за участие в търга, която за пакетите на евтиния ток на АЕЦ сега е 100 милиона лева, или да сложи тавани на сделките, за да не се изнася по-евтината енергия.
Иначе става точно обратното - евтината електроенергия, произведена в България, субсидира чуждите икономики. Най-бедният в Европа подпомага богатите!

Мерките, които могат да се вземат сега, наистина трябва да са бързи и краткосрочни. Първата работа на новия парламент и правителство обаче трябва да са дългосрочните мерки – да се преразгледа структурата на енергетиката и да се реши на каква #енергия ще залагаме в бъдеще, кои са приоритетните енергийни проекти, на които ще разчитаме, кои са мощностите, които ни струват твърде скъпо и трябва да бъдат затворени. Все проблеми, които десетилетия наред не бяха решавани, а задълбочавани от лобистки боричкания и корупционни практики. Ако не се захванем с тях спешно, следващото ценово цунами може и да не го дочакаме.

]]>
Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало пълно единодушие, че положението е критично и дори е вече извън контрол. Точно такава е ситуацията с цените на тока и газа в момента. И без никакво преувеличение тя може да се определи като „Шок и ужас“.

Цената на електроенергията за фирмите скочи почти пет пъти от началото на годината – от 100 лв. мВт/ч през януари достигна 480 лв. мВт/ч през октомври. Няма бизнес, който да може да издържи на подобна тенденция. Още по-големият проблем е, че ще наблюдаваме ефекта на доминото в икономиката, защото абсолютно цялата стопанска дейност зависи от цената на енергоносителите.
Резултатът ще бъде в две посоки. Големите предприятия и заводи с енергоемки производства ще фалират, ако не получат подкрепа от държавата, и стотици хиляди работници ще останат без доходи точно в разгара на зимата и ковид кризата.

Малките и средни фирми, които успеят някак си да закърпят положението, пък ще включат повишените си разходи в цените на стоките и услугите си. Вече сме свидетели на поскъпване с 50 до 100 процента на основни храни и други стоки от първа необходимост.

Така цената на кризата ще се плати от всички българи. Това е за сведение на управляващите, които ни уверяват, че домакинствата са защитени от ценовото цунами в енергетиката, защото купуват електроенергията на регулиран пазар и евентуално повишение на цените там може да има едва на 1 януари 2022 г.
Разбира се, има обективни фактори – основно международни, на които трудно можем да влияем. Но има и субективни, които не можем да подминем и които влошават ситуацията - пълната безпомощност на правителството. Още от юли бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в #ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, отмяна на ДДС, преструктуриране на резервите...

У нас по това време се обсъждаше актуализацията на бюджета, но в него няма нито ред за мерки срещу задаващото се ценово цунами в енергетиката. Правителството предпочете, по стар соцобичай, да се сниши и да се моли бурята да мине. Но тя не отмина, а ни помете.

Управляващите бяха притиснати до стената и чак през октомври започнаха да обсъждат мерки. Които нито ще са кой знае колко ефективни, нито ще влязат в сила скоро. Защото повечето идеи изискват промени в законите, за които трябва парламент, или разрешение от ЕК. Т.е. могат да влязат в сила най-рано в края на годината. Не е ясно колко от засегнатите фирми ще оцелеят дотогава.

От вчера служебният кабинет заговори за по-бързо плащане компенсации – от 50 лв. мВт/ч. Освен че са безкрайно закъснели, те няма да решат нищо при цена на тока от над 400 лв. мВт/ч. Логично възниква въпросът защо през последния един месец #МС твърдеше, че за тези компенсации трябва задължителна актуализация на бюджета, а след протеста на работодатели и синдикати вчера вече смята, че те могат да се дадат със задна дата още с октомврийските сметки?

Какви мерки могат да се вземат веднага?

Държавата може да поиска АЕЦ Козлодуй, която вече има 1.3 млрд. лв. печалба от високите цени, да ѝ плати предсрочно дивидента и тези пари да се преразпределят за подкрепа на бизнеса.

Правителството може да накара държавните предприятия, произвеждащи ток, да заложат такива критерии на търговете за продажба на ток, че да могат повече предприятия да се включат – примерно да се понижи исканата гаранция за участие в търга, която за пакетите на евтиния ток на АЕЦ сега е 100 милиона лева, или да сложи тавани на сделките, за да не се изнася по-евтината енергия.
Иначе става точно обратното - евтината електроенергия, произведена в България, субсидира чуждите икономики. Най-бедният в Европа подпомага богатите!

Мерките, които могат да се вземат сега, наистина трябва да са бързи и краткосрочни. Първата работа на новия парламент и правителство обаче трябва да са дългосрочните мерки – да се преразгледа структурата на енергетиката и да се реши на каква #енергия ще залагаме в бъдеще, кои са приоритетните енергийни проекти, на които ще разчитаме, кои са мощностите, които ни струват твърде скъпо и трябва да бъдат затворени. Все проблеми, които десетилетия наред не бяха решавани, а задълбочавани от лобистки боричкания и корупционни практики. Ако не се захванем с тях спешно, следващото ценово цунами може и да не го дочакаме.

]]>
offnews@offnews.bg (Гроздан Караджов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/tok-shok-i-uzhas-762546.html Wed, 20 Oct 2021 12:05:27 +0300
Д-р Петър Марков: Локдаунът е демоде, зеленият сертификат е злато https://offnews.bg//analizi-i-komentari/d-r-petar-markov-lokdaunat-e-demode-zeleniat-sertifikat-e-zlato-762432.html "Лодаунът е демоде. Нещо от миналото. Зеленият сертификат е злато, той ни дава свобода", написа във Фейсбук д-р Петър Марков, епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по тропическа медицина. В своя пост той обяснява, защо "затварянето" вече не е тема на Европа и какво предимство ни дава високоефективното оръжие срещу COVID-19 - ваксините.

В момента ситуацията с COVID в родината за n-ти път се движи от тежка към критична! Разбира се това, че е за пореден път не прави нещата по-малко депресиращи, но понеже пак се говори за мерки, искам да използвам случая да отправя един апел. Моля, спрете да говорите за локдауни! Локдаунът е демоде. Нещо от миналото.

Точно така – темата е цифровият COVID сертификат, известен още и като „зелен“ сертификат. Какво е COVID сертификатът знаят всички. Тук ще обясня защо този сертификат е едно от най-хубавите неща, които ни се случват напоследък.

В началото на пандемията, когато броят на новозаразените започваше да удря тавана, а за хора в тежко състояние не стигаха легла за интензивно лечение, в повечето страни налагаха драстични ограничения в придвижването и социалния живот. Спираха всички масови събития, училищата и университетите минаваха на дистанционно обучение, който можеше, работеше от къщи. Хората нямаха право да пътуват на повече от 30 километра от къщи, понякога дори въобще не можеха да излизат, освен по важна причина. Супермаркет, аптека, доктор, и толкоз. Това нарекохме локдаун.

Тогава не знаехме почти нищо за вируса, имаше недостиг на маски, нямахме достъпни тестове, нямахме лечение, нямахме ваксини, нямахме нищо. Единственият начин да пресечем предаването на вируса беше физическа дистанция и това е. С „груба сила“.

Сега се намираме година и нещо по-късно – 2021 година. Магазините са заринати с маски от висок клас, тук-там вече дори ги раздават безплатно. Имаме доста детайлни познания за вирусологията, имунологията, епидемиологията и клиниката на вируса. От всяка аптека могат да се купят евтини тестове, които след 15 минути дават резултат.

Вече има и такива, в които просто плюеш и готово. Разполагаме с половин дузина високоефективни суперваксини, които предпазват от смърт с рекордна мощ от над 99%. Тези ваксини многократно снижават риска на ваксинирания да е преносител (т.е. първо риска да се зарази и след това, дори ако това се случи, степента на неговата заразност за другите).

Година по-късно живеем в друг свят. И това не е светът на локдауните, а този на QR кодовете на смартфона и на двойно сгънатите А4 разпечатки в задния джоб на дънките.

Какво прави за нас COVID сертификатът?

COVID сертификатът позволява на всяка институция, на всяка компания, на всяко заведение, театър, кино, превозно средство, на всеки с отговорност за опазване на здравето на хората, да класифицира в реално време всеки индивид по отношение на степента на риска, на който той подлага околните. Това е всичко.

Но това и променя всичко. Както вече казах, целта на епидемиологичните мерки е те да пресекат веригите на предаване на вируса, да снижат броя на заразените и така да спасяват хора от тежко боледуване и смърт. Те не са някакви самоцелни ограничения, създаващи неудобство на хората и обществото.

Целта е опазване на здравето на обществото, като се ограничават контактите с хората, които представляват висок риск за околните. Но, както казах, в началото ние не знаехме кои са те. Без тестове и без организационната инфраструктура на Европейската комисия, която стои зад COVID сертификата това разграничение беше невъзможно.
Вече не.

Сега, с помощта на сертификатите, изведнъж, дори при разпространение на вируса, вече можем да вдигнем, или поне силно да разхлабим, тези ограничения за част от хората. По-точно за тези, за които знаем, че представляват премерено нисък риск за останалите.

Изведнъж за хората, които са прекарали инфекцията или са ваксинирани, общественият живот може отново да се отвори. Естествено, колкото е по-висок делът на тези имунизирани хора, толкова е и по-видима ползата от сертификата.

И точно това се случва из цяла Европа в момента – навсякъде. Вече (почти) всичко функционира. Със "зелени" сертификати. И понеже огромното мнозинство от хората са ваксинирани (или преболедували), това води до почти пълна свобода, и почти пълно отваряне, при нула компромис със здравето.

Това е. Той не ни отнема правата и свободите, както доста хора повтарят, преди да помислят. Това, за голямо съжаление, го направи с пристигането си вирусът, налагайки ни да се пазим, ограничавайки контактите и дейностите си.

Точно обратното - сертификатът ни дава свобода. Освобождава ни, защото ни позволява стъпка по стъпка да вдигаме санитарните ограничения, докато един ден ще можем да махнем всички. Но без да сме направили компромис с живота на хората.

]]>
"Лодаунът е демоде. Нещо от миналото. Зеленият сертификат е злато, той ни дава свобода", написа във Фейсбук д-р Петър Марков, епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по тропическа медицина. В своя пост той обяснява, защо "затварянето" вече не е тема на Европа и какво предимство ни дава високоефективното оръжие срещу COVID-19 - ваксините.

В момента ситуацията с COVID в родината за n-ти път се движи от тежка към критична! Разбира се това, че е за пореден път не прави нещата по-малко депресиращи, но понеже пак се говори за мерки, искам да използвам случая да отправя един апел. Моля, спрете да говорите за локдауни! Локдаунът е демоде. Нещо от миналото.

Точно така – темата е цифровият COVID сертификат, известен още и като „зелен“ сертификат. Какво е COVID сертификатът знаят всички. Тук ще обясня защо този сертификат е едно от най-хубавите неща, които ни се случват напоследък.

В началото на пандемията, когато броят на новозаразените започваше да удря тавана, а за хора в тежко състояние не стигаха легла за интензивно лечение, в повечето страни налагаха драстични ограничения в придвижването и социалния живот. Спираха всички масови събития, училищата и университетите минаваха на дистанционно обучение, който можеше, работеше от къщи. Хората нямаха право да пътуват на повече от 30 километра от къщи, понякога дори въобще не можеха да излизат, освен по важна причина. Супермаркет, аптека, доктор, и толкоз. Това нарекохме локдаун.

Тогава не знаехме почти нищо за вируса, имаше недостиг на маски, нямахме достъпни тестове, нямахме лечение, нямахме ваксини, нямахме нищо. Единственият начин да пресечем предаването на вируса беше физическа дистанция и това е. С „груба сила“.

Сега се намираме година и нещо по-късно – 2021 година. Магазините са заринати с маски от висок клас, тук-там вече дори ги раздават безплатно. Имаме доста детайлни познания за вирусологията, имунологията, епидемиологията и клиниката на вируса. От всяка аптека могат да се купят евтини тестове, които след 15 минути дават резултат.

Вече има и такива, в които просто плюеш и готово. Разполагаме с половин дузина високоефективни суперваксини, които предпазват от смърт с рекордна мощ от над 99%. Тези ваксини многократно снижават риска на ваксинирания да е преносител (т.е. първо риска да се зарази и след това, дори ако това се случи, степента на неговата заразност за другите).

Година по-късно живеем в друг свят. И това не е светът на локдауните, а този на QR кодовете на смартфона и на двойно сгънатите А4 разпечатки в задния джоб на дънките.

Какво прави за нас COVID сертификатът?

COVID сертификатът позволява на всяка институция, на всяка компания, на всяко заведение, театър, кино, превозно средство, на всеки с отговорност за опазване на здравето на хората, да класифицира в реално време всеки индивид по отношение на степента на риска, на който той подлага околните. Това е всичко.

Но това и променя всичко. Както вече казах, целта на епидемиологичните мерки е те да пресекат веригите на предаване на вируса, да снижат броя на заразените и така да спасяват хора от тежко боледуване и смърт. Те не са някакви самоцелни ограничения, създаващи неудобство на хората и обществото.

Целта е опазване на здравето на обществото, като се ограничават контактите с хората, които представляват висок риск за околните. Но, както казах, в началото ние не знаехме кои са те. Без тестове и без организационната инфраструктура на Европейската комисия, която стои зад COVID сертификата това разграничение беше невъзможно.
Вече не.

Сега, с помощта на сертификатите, изведнъж, дори при разпространение на вируса, вече можем да вдигнем, или поне силно да разхлабим, тези ограничения за част от хората. По-точно за тези, за които знаем, че представляват премерено нисък риск за останалите.

Изведнъж за хората, които са прекарали инфекцията или са ваксинирани, общественият живот може отново да се отвори. Естествено, колкото е по-висок делът на тези имунизирани хора, толкова е и по-видима ползата от сертификата.

И точно това се случва из цяла Европа в момента – навсякъде. Вече (почти) всичко функционира. Със "зелени" сертификати. И понеже огромното мнозинство от хората са ваксинирани (или преболедували), това води до почти пълна свобода, и почти пълно отваряне, при нула компромис със здравето.

Това е. Той не ни отнема правата и свободите, както доста хора повтарят, преди да помислят. Това, за голямо съжаление, го направи с пристигането си вирусът, налагайки ни да се пазим, ограничавайки контактите и дейностите си.

Точно обратното - сертификатът ни дава свобода. Освобождава ни, защото ни позволява стъпка по стъпка да вдигаме санитарните ограничения, докато един ден ще можем да махнем всички. Но без да сме направили компромис с живота на хората.

]]>
offnews@offnews.bg (д-р Петър Марков) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/d-r-petar-markov-lokdaunat-e-demode-zeleniat-sertifikat-e-zlato-762432.html Tue, 19 Oct 2021 10:39:22 +0300
Петър Кърджилов: Ядрената енергия не е зелена и никога няма да бъде https://offnews.bg//analizi-i-komentari/petar-kardzhilov-iadrenata-energia-ne-e-zelena-i-nikoga-niama-da-bade-762236.html Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникaции и информационни науки на Софийския университет, експерт по комуникация при рискове и кризи. Член е на международната НПО за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch, на виртуалния институт с нестопанска цел Nuclear Consulting Group и на Съюза на учените в България. Страна е по няколко дела с адв. Александър Кашъмов (про боно), заедно с инж. Петър Пенчев и самостоятелно, свързани с искания за достъп до информация от АЕЦ „Козлодуй” и Агенцията за ядрено регулиране. В момента чака решение на АССГ във връзка с отказ на бившия енергиен министър Теменужка Петкова според ЗДОИ да предостави доклада си относно използване доставената техника за АЕЦ „Белене” в Блок 7 на АЕЦ „Козлодуй”.

Думата „никога” не е преувеличена, а е съвсем реална и изцяло научно подкована според законите на физиката, химията, механиката, медицината и икономиката. Затова - за благото и живота на обществата - е изключително важно да бъде опровергана широката пропагандата у нас, в Европа и света, че ядрената енергия е зелена енергия, че тя трябва да бъде водеща при прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика, за да се спасим от бедствията при промените в климата на Земята. Пропагандата на ядрената индустрия и лобистите ѝ създава риск в няколко страни да бъде извършена подмяна на прехода към нисковъглеродна енергетика с тотално противоречащата на местното и глобалното устойчиво развитие ядрена енергетика. В положението на България решение за строеж на нова ядрена мощност, била тя на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, или - при най-голямата възможна политическа глупост – на сеизмично активната площадка до Белене, ще запуши развитието на енергетиката ни към възобновяеми източници, които сега имат пазарен дял от около 22%.

На форума „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Green Transition, зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс препоръча България да приеме политика за изграждане на много повече възобновяеми енергийни източници и каза: „Ядрената енергия не е зелена, но е с нулеви въглеродни емисии.” За първото е прав, но за второто не. Защо?

1. Ядрената енергия не е зелена и никога няма да бъде такава - на първо място, защото радиоактивните отпадъци, генерирани по време на работата на АЕЦ, остават във вечността. Радиоактивността например на изотопите плутоний-239 е 24 110 години, йод-129 – около 16 милиона г., уран-235 – 700 милиона г., уран-238 – 4,5 милиарда г. Единственото съществуващо в света решение засега е тези радиоактивни отпадъци да се съхраняват в геоложко хранилище. Това значи, че множество поколения в бъдещето от всички държави с АЕЦ трябва да отделят енергия, пари и човешки ресурс за поддържане и наблюдаване на такива хранилища. Единственото в света геоложко хранилище, построено, но все още нефункциониращо, е във Финландия, струва 3,5 милиарда евро и е със срок на експлоатация до 2120 г.

2. Фундаментални за зелената идея и зелената политика се не само изключителните приоритети за опазване на човешкия живот и здраве, и природата, но и свободата, независимостта и благосъстоянието на всички хора. Създаването и поддържането на големи като мощност, негъвкави (реакторите не позволяват изключване и намаляване на мощността) и постоянни във времето (около 70 години нонстоп опериращи) базови мощности е точно обратното на зелената идея за икономика и енергетика, основани на свобода, независимост и благосъстояние за всички. Проядрената политика, в комбинация с рестриктивните административни процедури за изграждане на ВЕИ на нива домакинства и общини, води до енергийно робовладелство и плащане от всички на много по-висока цена за ток, отколкото в пъти по-ниската при ВЕИ. Франс Тимерманс също потвърди на форума, че атомните централи излизат много по-скъпо от ВЕИ, а и отнемат много повече време, докато започнат работа. Отделно е налице зависимостта на България от вноса на ядреното гориво.

3. Ядрената енергия не е зелена, защото далеч не е с нулеви въглеродни емисии. Производството на ядрена енергия е обвързано с множество сложни и енергоемки индустриални процеси, разпределени в три основни фази: начална, междинна и крайна. Началната фаза включва изкопаването и обогатяването на урана. Междинната включва постояването на АЕЦ и нейното опериране, поддръжка и ремонти. Крайната фаза имa най-голяма тежест и, най-общо, включва всички процеси, свързани с: извеждане от експлоатация и демонтиране; почистване на площадката на централата; обработване, остъкляване и опаковане в стоманобетонни контейнери, погребване (включително строеж на геоложко хранилище като това във Финландия за отработеното гориво) и грижливо съхраняване във времето (при отработеното гориво това са стотици хиляди години) на всички видове радиоактивни отпадъци; възстановяване на териториите на урановите мини след изчерпване на залежите. Всички тези процеси са свързани с продължителна работа на тежка промишленост, тежка строителна техника, транспорт и др., които към днешна дата все още са свързани предимно с ползване на изкопаеми горива и въглеродни емисии.

Изброените факти за ядрената енергия стъпват на здравата наука и са неопровержими.

Затова всяко решение в полза на развитие на ядрената енергетика не само ограбва ресурса на националните общества, не само ги прави още по-зависими, не само поставя в риск живота и здравето на тях и техните съседи и не само спъва настоящия преход към реално нисковъглеродна енергетика чрез ВЕИ. Всяко решение за развитие на ядрена енергетика, предвид наличните днес алтернативи, например все по-добрите технологии за съхраняване на енергия от ВЕИ, представлява и предателство към бъдещите поколения, които ще трябва да плащат по още веднъж за ползваната от нас енергия от АЕЦ, за да поддържат безопасни нашите радиоактивни отпадъци.

В момента НПО от Европейския съюз и други страни се обединяват под мотото „Не ядренизирайте климата!” (dont-nuke-the-climate.org), за да заявят на Конференцията за климата COP26 в Глазгоу на 31 октомври общата позиция на гражданското общество срещу подмяната в енергийния преход. От България позицията подкрепя Фондация за околна среда и земеделие.

OFFNews е готов да предостави и други гледни точки по темата.

]]>
Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникaции и информационни науки на Софийския университет, експерт по комуникация при рискове и кризи. Член е на международната НПО за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch, на виртуалния институт с нестопанска цел Nuclear Consulting Group и на Съюза на учените в България. Страна е по няколко дела с адв. Александър Кашъмов (про боно), заедно с инж. Петър Пенчев и самостоятелно, свързани с искания за достъп до информация от АЕЦ „Козлодуй” и Агенцията за ядрено регулиране. В момента чака решение на АССГ във връзка с отказ на бившия енергиен министър Теменужка Петкова според ЗДОИ да предостави доклада си относно използване доставената техника за АЕЦ „Белене” в Блок 7 на АЕЦ „Козлодуй”.

Думата „никога” не е преувеличена, а е съвсем реална и изцяло научно подкована според законите на физиката, химията, механиката, медицината и икономиката. Затова - за благото и живота на обществата - е изключително важно да бъде опровергана широката пропагандата у нас, в Европа и света, че ядрената енергия е зелена енергия, че тя трябва да бъде водеща при прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика, за да се спасим от бедствията при промените в климата на Земята. Пропагандата на ядрената индустрия и лобистите ѝ създава риск в няколко страни да бъде извършена подмяна на прехода към нисковъглеродна енергетика с тотално противоречащата на местното и глобалното устойчиво развитие ядрена енергетика. В положението на България решение за строеж на нова ядрена мощност, била тя на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, или - при най-голямата възможна политическа глупост – на сеизмично активната площадка до Белене, ще запуши развитието на енергетиката ни към възобновяеми източници, които сега имат пазарен дял от около 22%.

На форума „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Green Transition, зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс препоръча България да приеме политика за изграждане на много повече възобновяеми енергийни източници и каза: „Ядрената енергия не е зелена, но е с нулеви въглеродни емисии.” За първото е прав, но за второто не. Защо?

1. Ядрената енергия не е зелена и никога няма да бъде такава - на първо място, защото радиоактивните отпадъци, генерирани по време на работата на АЕЦ, остават във вечността. Радиоактивността например на изотопите плутоний-239 е 24 110 години, йод-129 – около 16 милиона г., уран-235 – 700 милиона г., уран-238 – 4,5 милиарда г. Единственото съществуващо в света решение засега е тези радиоактивни отпадъци да се съхраняват в геоложко хранилище. Това значи, че множество поколения в бъдещето от всички държави с АЕЦ трябва да отделят енергия, пари и човешки ресурс за поддържане и наблюдаване на такива хранилища. Единственото в света геоложко хранилище, построено, но все още нефункциониращо, е във Финландия, струва 3,5 милиарда евро и е със срок на експлоатация до 2120 г.

2. Фундаментални за зелената идея и зелената политика се не само изключителните приоритети за опазване на човешкия живот и здраве, и природата, но и свободата, независимостта и благосъстоянието на всички хора. Създаването и поддържането на големи като мощност, негъвкави (реакторите не позволяват изключване и намаляване на мощността) и постоянни във времето (около 70 години нонстоп опериращи) базови мощности е точно обратното на зелената идея за икономика и енергетика, основани на свобода, независимост и благосъстояние за всички. Проядрената политика, в комбинация с рестриктивните административни процедури за изграждане на ВЕИ на нива домакинства и общини, води до енергийно робовладелство и плащане от всички на много по-висока цена за ток, отколкото в пъти по-ниската при ВЕИ. Франс Тимерманс също потвърди на форума, че атомните централи излизат много по-скъпо от ВЕИ, а и отнемат много повече време, докато започнат работа. Отделно е налице зависимостта на България от вноса на ядреното гориво.

3. Ядрената енергия не е зелена, защото далеч не е с нулеви въглеродни емисии. Производството на ядрена енергия е обвързано с множество сложни и енергоемки индустриални процеси, разпределени в три основни фази: начална, междинна и крайна. Началната фаза включва изкопаването и обогатяването на урана. Междинната включва постояването на АЕЦ и нейното опериране, поддръжка и ремонти. Крайната фаза имa най-голяма тежест и, най-общо, включва всички процеси, свързани с: извеждане от експлоатация и демонтиране; почистване на площадката на централата; обработване, остъкляване и опаковане в стоманобетонни контейнери, погребване (включително строеж на геоложко хранилище като това във Финландия за отработеното гориво) и грижливо съхраняване във времето (при отработеното гориво това са стотици хиляди години) на всички видове радиоактивни отпадъци; възстановяване на териториите на урановите мини след изчерпване на залежите. Всички тези процеси са свързани с продължителна работа на тежка промишленост, тежка строителна техника, транспорт и др., които към днешна дата все още са свързани предимно с ползване на изкопаеми горива и въглеродни емисии.

Изброените факти за ядрената енергия стъпват на здравата наука и са неопровержими.

Затова всяко решение в полза на развитие на ядрената енергетика не само ограбва ресурса на националните общества, не само ги прави още по-зависими, не само поставя в риск живота и здравето на тях и техните съседи и не само спъва настоящия преход към реално нисковъглеродна енергетика чрез ВЕИ. Всяко решение за развитие на ядрена енергетика, предвид наличните днес алтернативи, например все по-добрите технологии за съхраняване на енергия от ВЕИ, представлява и предателство към бъдещите поколения, които ще трябва да плащат по още веднъж за ползваната от нас енергия от АЕЦ, за да поддържат безопасни нашите радиоактивни отпадъци.

В момента НПО от Европейския съюз и други страни се обединяват под мотото „Не ядренизирайте климата!” (dont-nuke-the-climate.org), за да заявят на Конференцията за климата COP26 в Глазгоу на 31 октомври общата позиция на гражданското общество срещу подмяната в енергийния преход. От България позицията подкрепя Фондация за околна среда и земеделие.

OFFNews е готов да предостави и други гледни точки по темата.

]]>
offnews@offnews.bg (Д-р Петър Кърджилов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/petar-kardzhilov-iadrenata-energia-ne-e-zelena-i-nikoga-niama-da-bade-762236.html Sat, 16 Oct 2021 17:48:18 +0300
Държавната субсидия на партиите за 3 месеца и необходимите реформи https://offnews.bg//analizi-i-komentari/darzhavnata-subsidia-na-partiite-za-3-mesetca-i-neobhodimite-reformi-762080.html Съгласно Закона за политическите партии последните могат да финансират дейността си със средства от „собствени приходи и от държавна субсидия”.

Собствените приходи могат да се набират от: членски внос; недвижими имоти; завещания и дарения от физически лица; лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа; собствена стопанска дейност. В допълнение, партиите могат да ползват и банкови заеми в размер до ⅔-ти от отчетените пред Сметната палата приходи за предходната календарна година.

Партиите и коалициите, участвали в последните проведени парламентарни избори и излъчили депутати, се ползват ежегодно от държавна субсидия. На такава имат право и партиите, получили не по-малко от 1% от всички гласове на последните парламентарни избори (но не са представени в парламента). Размерът на субсидията се определя със Закона за държавния бюджет и към този момент възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.

Държавната субсидия след изборите на 11-и юли

На предсрочните парламентарни избори от 11-и юли право на държавна субсидия получиха всички парламентарно представени формации, както и останалите извън парламента „Възраждане” и „Гражданска платформа Българско лято”. Последните обаче са в невъзможност да се възползват от сумата, която им се полага като помощ. Това е така поради на партията, която заради лидера си Васил Божков попада в списъка на санкционираните по закона Магнитски.

Колко средства са получили тези субекти от средата на юли до края на септември, може да видите в таблицата по-долу:

Сумата, която „Има такъв народ” е получила за посочения период, е осем пъти по-малка от тази, на която имат право по закон. Тя възлиза на 147 876 лв., тъй като партията е декларирала, че ще се съобрази с мнението на мнозинството гласували в националния референдум през 2016 г. и ще получава само по 1 лв. за действителен глас.

Необходимостта от реален дебат за партийното финансиране

Въпросът за партийните субсидии в последните години е от особено значение за парламентарно представените (и не само) партии. Този техен интерес се засилва с приближаването на всеки вид избори, защото от подобен дебат се извличат политически дивиденти. Политическото говорене по темата обаче се фокусира изключително върху размера на субсидията. Не се наблюдават реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране. Такава следва да обвързва основанието за получаване и размера на партийната субсидия с функциите, които да изпълняват партиите.

В момента държавната помощ за политическите субекти се възприема по-скоро като „награда” за спечелването на определен процент от гласовете на избирателите. Това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании. Същевременно субсидията е именно за покриване на предизборните разходи. При този начин на нейното определяне партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи – например обучение на партийни активисти; научноизследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование за определени групи от населението.

Размерът на субсидията не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от субективната воля на депутатите, изразена в Закона за държавния бюджет за съответната година. Също така липсват норми за разходването на държавната субсидия – например: какъв процент от нея да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и по този начин не става ясно за какво конкретно се използва тя.

Предстоят поредни парламентарни избори през тази година. В голяма степен кампанията за тях отново ще е заплатена със средства от субсидията. Ако темата за помощта, която партиите получават от държавата, бъде на фокус на следващия парламент, то тя трябва да се разглежда само в контекста на необходимостта от цялостна реформа на партийното финансиране.

]]>
Съгласно Закона за политическите партии последните могат да финансират дейността си със средства от „собствени приходи и от държавна субсидия”.

Собствените приходи могат да се набират от: членски внос; недвижими имоти; завещания и дарения от физически лица; лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа; собствена стопанска дейност. В допълнение, партиите могат да ползват и банкови заеми в размер до ⅔-ти от отчетените пред Сметната палата приходи за предходната календарна година.

Партиите и коалициите, участвали в последните проведени парламентарни избори и излъчили депутати, се ползват ежегодно от държавна субсидия. На такава имат право и партиите, получили не по-малко от 1% от всички гласове на последните парламентарни избори (но не са представени в парламента). Размерът на субсидията се определя със Закона за държавния бюджет и към този момент възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.

Държавната субсидия след изборите на 11-и юли

На предсрочните парламентарни избори от 11-и юли право на държавна субсидия получиха всички парламентарно представени формации, както и останалите извън парламента „Възраждане” и „Гражданска платформа Българско лято”. Последните обаче са в невъзможност да се възползват от сумата, която им се полага като помощ. Това е така поради на партията, която заради лидера си Васил Божков попада в списъка на санкционираните по закона Магнитски.

Колко средства са получили тези субекти от средата на юли до края на септември, може да видите в таблицата по-долу:

Сумата, която „Има такъв народ” е получила за посочения период, е осем пъти по-малка от тази, на която имат право по закон. Тя възлиза на 147 876 лв., тъй като партията е декларирала, че ще се съобрази с мнението на мнозинството гласували в националния референдум през 2016 г. и ще получава само по 1 лв. за действителен глас.

Необходимостта от реален дебат за партийното финансиране

Въпросът за партийните субсидии в последните години е от особено значение за парламентарно представените (и не само) партии. Този техен интерес се засилва с приближаването на всеки вид избори, защото от подобен дебат се извличат политически дивиденти. Политическото говорене по темата обаче се фокусира изключително върху размера на субсидията. Не се наблюдават реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране. Такава следва да обвързва основанието за получаване и размера на партийната субсидия с функциите, които да изпълняват партиите.

В момента държавната помощ за политическите субекти се възприема по-скоро като „награда” за спечелването на определен процент от гласовете на избирателите. Това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании. Същевременно субсидията е именно за покриване на предизборните разходи. При този начин на нейното определяне партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи – например обучение на партийни активисти; научноизследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование за определени групи от населението.

Размерът на субсидията не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от субективната воля на депутатите, изразена в Закона за държавния бюджет за съответната година. Също така липсват норми за разходването на държавната субсидия – например: какъв процент от нея да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и по този начин не става ясно за какво конкретно се използва тя.

Предстоят поредни парламентарни избори през тази година. В голяма степен кампанията за тях отново ще е заплатена със средства от субсидията. Ако темата за помощта, която партиите получават от държавата, бъде на фокус на следващия парламент, то тя трябва да се разглежда само в контекста на необходимостта от цялостна реформа на партийното финансиране.

]]>
offnews@offnews.bg (Отворен парламент) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/darzhavnata-subsidia-na-partiite-za-3-mesetca-i-neobhodimite-reformi-762080.html Thu, 14 Oct 2021 19:32:08 +0300
Наруши ли КС Конституцията, като отказва да чуе мнението на Кирил Петков https://offnews.bg//analizi-i-komentari/narushi-li-ks-konstitutciata-kato-otkazva-da-chue-mnenieto-na-kiril-p-762051.html Фактически и правен контекст

Конституционният съд (КС) отхвърли на 12 октомври искането на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде изслушан в открито съдебно заседание и да му бъде дадена възможност да представи писмено становище по казуса с неговото гражданство. Делото е образувано по искане на депутати от ГЕРБ за обявяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за служебен министър. В искането се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, според който министрите могат да имат само българско гражданство.

За разлика от отхвърленото искане на Петков за становище по делото за собственото му гражданство КС служебно (и услужливо) даде такава възможност на шестима юристи, без ясни критерии за този "подбор". (Бел. ред. - става дума за проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.) Поне трима от избраните, преди да бъдат поканени от КС, публично са изразили мнение по казуса в подкрепа на искането на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали негативни персонални оценки за бившия министър. Субективната селекция на тези "приятели на съда" (amicus curiae), половината от които са заявили неприязън към Петков, поставя въпроса дали КС не търси от тях подкрепа по принципа на "самосбъдващите се пророчества". Искат се мнения от хора, които вече публично са ги декларирали, а после решението на КС лесно се мотивира с предварително селектираните становища.

Има и друг любопитен щрих. КС мотивира отказа си да конституира Петков като заинтересована страна с норми от Закона за Конституционния съд (ЗКС), според които право на това имат само действащи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 г., по делото с което е отменен законът от 1947 г. за одържавяване на т.нар. царски имоти (к.д. № 13/1998 г.), КС служебно конституира като заинтересовани не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, но и още шестима техни роднини - аристократи от династията, живеещи в чужбина и чужди граждани, за които няма достъпни данни да са заемали висши управленски длъжности в България.

Нарушеното конституционно право

Твърдението, че бивш министър и лидер на новоучредена политическа партия е нарушител на Конституцията, сериозно засяга публичната репутация, доброто име и достойнството на Петков, които са същностни аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."

Заплахата за обществения образ на К. Петков е очевидна в контекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на бившите управляващи от ГЕРБ, които инициират казуса с гражданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия "Продължаваме промяната", твърденията за нарушение на Конституцията ерозират публичните им послания за почтеност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически изследвания на "Алфа Рисърч", публикувани на 13 октомври, "Продължаваме промяната" е основен опонент на ГЕРБ. Затова е явен стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, включително чрез политическа злоупотреба на казуса с гражданството му. Индикация за това е и фактът, че точно на 13 октомври, часове след обявяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, съобщи, че вече се занимава с гражданството на новия политически лидер, чиято решителност и харизма явно "страхуват" троловете от политическото и икономическото ни подземие.

На този фон решаващият мотив, с който КС отказва да чуе мнението на Кирил Петков по казус с огромен политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: "решението на съда по настоящото дело няма да се отрази на настоящия статус на Кирил Петков Петков предвид обстоятелството, че към настоящия момент той не притежава длъжностно или служебно качество, произтичащо от частично оспорения указ на президента на Република България."

КС не забеляза или самосъхранително пропуска да отбележи уронването на доброто име, честта и достойнството, гарантирани от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси." Тази норма визира най-широкото базисно и неотменимо право на защита срещу всички неправомерни посегателства, засягащи физическия и морален интегритет на човешкото същество. Нейни проекции са както дължимата от държавата защита на основни права и свободи, така и "неизбежната отбрана" и "крайната необходимост", в които защитата се упражнява лично, с физическо, а не с юридическо противопоставяне на неправомерни посегателства. Частен случай на това универсално право на защита е процесуалната защита, регламентирана в чл.122 от Конституцията: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон."

Следователно, дори да приемем, че Законът за КС, в съответствие с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална защита пред КС, той не би могъл изцяло да му отнеме неотменимото право на защита по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който гарантира процесуална защита само на определени категории лица, без ясна легитимна цел на тази привилегия, се бие с принципа за равенство и със забраната за дискриминация, заложени в чл. 6 от Конституцията.

Изводи

След като конституционното право на "добро име, чест и достойнство" на Кирил Петков е засегнато, КС, в съответствие с чл.56 от Основния закон трябва да му гарантира под някаква форма право на защита.

Ако Законът за КС не позволява конституиране на Петков като заинтересована страна, което е допустимо от Конституцията ограничение на правото му на процесуална защита, КС е длъжен да му осигури друга форма на защита в съответствие с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в изслушване или в обсъждане на негово писмено становище, което е различно от същинската процесуална защита. От правна гледна точка е абсурдно КС да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази мнението си за тяхната правна същност и последици.

Поради спецификите на казуса само КС може да предостави на бившия министър защита. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характеристика на правото на защита, каквото е изслушването му от държавен орган, компетентен да защити нарушеното право. Така от пазител на Конституцията" КС става неин рушител.

Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, според който: "Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

Освен в чл.32 от Конституцията правото на личен живот, включващо честта, достойнството, доброто име, е защитено и от чл.8 от КЗПЧОС. Следователно, както чл.56 от Конституцията гарантира защита срещу всяко нарушение на това право, така чл.13 от КЗПЧОС изисква "ефикасно вътрешноправно средство" за защита на "доброто име". Отказвайки да изслуша или да приеме писмено мнение на Петков, КС със замах едновременно го лишава от конституционното право на защита и от правото на "ефикасно средство" по Конвенцията. Тъй като според чл.5, ал.2 и ал.4 от Основния закон, КЗПЧОС е пряко приложима част от националното право, нарушавайки чл.13 от Конвенцията с лишаването на Петков от всякаква защита, КС нарушава пряко чл.56 и индиректно чл.5, ал.4 от Конституцията.

Този смущаващ подход на КС, който за пореден път, след делата за гражданството на Жорж Ганчев и на Георги Пирински, изглежда впрегнат за разчистване на политически сметки, резонно може да доведе до осъждане на България в Страсбург за нарушения на чл.8 и чл.13 от Конвенцията. За съжаление и това не би било прецедент. Нееднократно решения на КС са били в драматична колизия с правни стандарти на Европейския съд по правата на човека са провокирали конфузни осъждания на държавата.

Заключение

Преди време професор по право от северноевропейска държава, разбирайки, че нашият КС не разглежда индивидуални жалби за нарушени права и свободи, ме попита: "За какво ви е тогава Конституционен съд?" Сега аз бих попитал дали КС пази или гази Конституцията.

Б. ред. - Статията на Михаил Екимджиев препечатваме от сайта на вестник Капитал.

]]>
Фактически и правен контекст

Конституционният съд (КС) отхвърли на 12 октомври искането на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде изслушан в открито съдебно заседание и да му бъде дадена възможност да представи писмено становище по казуса с неговото гражданство. Делото е образувано по искане на депутати от ГЕРБ за обявяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за служебен министър. В искането се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, според който министрите могат да имат само българско гражданство.

За разлика от отхвърленото искане на Петков за становище по делото за собственото му гражданство КС служебно (и услужливо) даде такава възможност на шестима юристи, без ясни критерии за този "подбор". (Бел. ред. - става дума за проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.) Поне трима от избраните, преди да бъдат поканени от КС, публично са изразили мнение по казуса в подкрепа на искането на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали негативни персонални оценки за бившия министър. Субективната селекция на тези "приятели на съда" (amicus curiae), половината от които са заявили неприязън към Петков, поставя въпроса дали КС не търси от тях подкрепа по принципа на "самосбъдващите се пророчества". Искат се мнения от хора, които вече публично са ги декларирали, а после решението на КС лесно се мотивира с предварително селектираните становища.

Има и друг любопитен щрих. КС мотивира отказа си да конституира Петков като заинтересована страна с норми от Закона за Конституционния съд (ЗКС), според които право на това имат само действащи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 г., по делото с което е отменен законът от 1947 г. за одържавяване на т.нар. царски имоти (к.д. № 13/1998 г.), КС служебно конституира като заинтересовани не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, но и още шестима техни роднини - аристократи от династията, живеещи в чужбина и чужди граждани, за които няма достъпни данни да са заемали висши управленски длъжности в България.

Нарушеното конституционно право

Твърдението, че бивш министър и лидер на новоучредена политическа партия е нарушител на Конституцията, сериозно засяга публичната репутация, доброто име и достойнството на Петков, които са същностни аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."

Заплахата за обществения образ на К. Петков е очевидна в контекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на бившите управляващи от ГЕРБ, които инициират казуса с гражданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия "Продължаваме промяната", твърденията за нарушение на Конституцията ерозират публичните им послания за почтеност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически изследвания на "Алфа Рисърч", публикувани на 13 октомври, "Продължаваме промяната" е основен опонент на ГЕРБ. Затова е явен стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, включително чрез политическа злоупотреба на казуса с гражданството му. Индикация за това е и фактът, че точно на 13 октомври, часове след обявяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, съобщи, че вече се занимава с гражданството на новия политически лидер, чиято решителност и харизма явно "страхуват" троловете от политическото и икономическото ни подземие.

На този фон решаващият мотив, с който КС отказва да чуе мнението на Кирил Петков по казус с огромен политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: "решението на съда по настоящото дело няма да се отрази на настоящия статус на Кирил Петков Петков предвид обстоятелството, че към настоящия момент той не притежава длъжностно или служебно качество, произтичащо от частично оспорения указ на президента на Република България."

КС не забеляза или самосъхранително пропуска да отбележи уронването на доброто име, честта и достойнството, гарантирани от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси." Тази норма визира най-широкото базисно и неотменимо право на защита срещу всички неправомерни посегателства, засягащи физическия и морален интегритет на човешкото същество. Нейни проекции са както дължимата от държавата защита на основни права и свободи, така и "неизбежната отбрана" и "крайната необходимост", в които защитата се упражнява лично, с физическо, а не с юридическо противопоставяне на неправомерни посегателства. Частен случай на това универсално право на защита е процесуалната защита, регламентирана в чл.122 от Конституцията: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон."

Следователно, дори да приемем, че Законът за КС, в съответствие с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална защита пред КС, той не би могъл изцяло да му отнеме неотменимото право на защита по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който гарантира процесуална защита само на определени категории лица, без ясна легитимна цел на тази привилегия, се бие с принципа за равенство и със забраната за дискриминация, заложени в чл. 6 от Конституцията.

Изводи

След като конституционното право на "добро име, чест и достойнство" на Кирил Петков е засегнато, КС, в съответствие с чл.56 от Основния закон трябва да му гарантира под някаква форма право на защита.

Ако Законът за КС не позволява конституиране на Петков като заинтересована страна, което е допустимо от Конституцията ограничение на правото му на процесуална защита, КС е длъжен да му осигури друга форма на защита в съответствие с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в изслушване или в обсъждане на негово писмено становище, което е различно от същинската процесуална защита. От правна гледна точка е абсурдно КС да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази мнението си за тяхната правна същност и последици.

Поради спецификите на казуса само КС може да предостави на бившия министър защита. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характеристика на правото на защита, каквото е изслушването му от държавен орган, компетентен да защити нарушеното право. Така от пазител на Конституцията" КС става неин рушител.

Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, според който: "Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

Освен в чл.32 от Конституцията правото на личен живот, включващо честта, достойнството, доброто име, е защитено и от чл.8 от КЗПЧОС. Следователно, както чл.56 от Конституцията гарантира защита срещу всяко нарушение на това право, така чл.13 от КЗПЧОС изисква "ефикасно вътрешноправно средство" за защита на "доброто име". Отказвайки да изслуша или да приеме писмено мнение на Петков, КС със замах едновременно го лишава от конституционното право на защита и от правото на "ефикасно средство" по Конвенцията. Тъй като според чл.5, ал.2 и ал.4 от Основния закон, КЗПЧОС е пряко приложима част от националното право, нарушавайки чл.13 от Конвенцията с лишаването на Петков от всякаква защита, КС нарушава пряко чл.56 и индиректно чл.5, ал.4 от Конституцията.

Този смущаващ подход на КС, който за пореден път, след делата за гражданството на Жорж Ганчев и на Георги Пирински, изглежда впрегнат за разчистване на политически сметки, резонно може да доведе до осъждане на България в Страсбург за нарушения на чл.8 и чл.13 от Конвенцията. За съжаление и това не би било прецедент. Нееднократно решения на КС са били в драматична колизия с правни стандарти на Европейския съд по правата на човека са провокирали конфузни осъждания на държавата.

Заключение

Преди време професор по право от северноевропейска държава, разбирайки, че нашият КС не разглежда индивидуални жалби за нарушени права и свободи, ме попита: "За какво ви е тогава Конституционен съд?" Сега аз бих попитал дали КС пази или гази Конституцията.

Б. ред. - Статията на Михаил Екимджиев препечатваме от сайта на вестник Капитал.

]]>
offnews@offnews.bg (Михаил Екимджиев) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/narushi-li-ks-konstitutciata-kato-otkazva-da-chue-mnenieto-na-kiril-p-762051.html Thu, 14 Oct 2021 14:45:27 +0300
''Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си'' https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ne-ti-podhozhda-da-se-iadosvash-momichentce-si-761453.html Често се чудя точно в кой момент от живота вярата ми в себе си започна да се разклаща.

"Тази книга е твърде сложна за теб. Малка си още, за да я разбереш", чувам авторитетният глас на баща ми, който ме разубеждава от избора ми на четиво.

"Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си", родителите ми отправят нежен упрек към мен като дете.

Като младо момиче си спомням, че често се събуждах сутрин с чувство на срам - след среща с приятели предишната вечер. Започвах трескаво да сканирам паметта си, за да идентифицирам ситуацията, която бе породила тази емоция, преди да осъзная, че няма причина да го правя. Единственото нещо, което бе предизвикало този срам у мен, бе дълбоко вкорененото ми чувство, че все „греша“. Мисълта, че никога не оправдавам очакванията как да се държи едно „добро момиче“. Дали моята самоувереност не се пречупи след многобройните упреци към мен в училище или у дома? Дали момичетата в днешното ни общество се чувстват като мен, когато бях малка?

Докато интервюирах близо четиридесет жени от целия свят за книга, която пиша, забелязах колко често те се съмняват в себе си. Повечето от тях автоматично посрещаха поканата за разговор с притеснение дали ще успеят да разкажат нещо стойностно. Това бе така и сред младите жени, и сред тези на средна възраст; сред тези с основно и с висше образование; сред по-богати и по-бедните жени; сред жени на отговорни позиции; сред жени от развити или развиващи се страни. Дали това съмнение бе резултат от ниското им самочувствие или от изключително високите очаквания, които имаха към себе си? Дали съмнението в себе си - този неканен и натрапчив гост - се прокрадва при нас през детството или юношеството ни? Или пък е с нас откакто сме се родили, а може би дори преди това?

Изследвания показват, че разликата в самочувствието между момичетата и момчетата в полза на последните е универсална за целия свят. Според изследване, публикувано в научното списание „Тракия“, в България са твърде малко проучванията, посветени на разликата в самочувствието между момичетата и момчетата. То показва, че момичетата от 13 до 19-годишна възраст имат много по-ниско самочувствие от момчетата на същата възраст. Според едно проучване в САЩ, самочувствието на момичетата намалява с 30%, когато те са между 8 и 14-годишни. Данните в изследването разкриват, че на 14 години момичетата достигат до дъното на ниското си самочувствие, което е с 27% по-ниско от това на момчетата. Други проучвания сочат, че разликата в самочувствието между двата пола често пъти се запазва и в зрялата възраст. Според четвърто изследване тази разлика между половете се появява по-рано: на 6-7 години момичетата вече са 20-30% по-малко склонни да смятат, че високоинтелигентните хора са от техния пол.

Проучванията, проведени от AKAS (агенция за стратегии) в периода между 2016 -2019 година в две начални училища в Лондон сред 8-11-годишни деца, разкриха и друг аспект, при който представите на момичетата се различават съществено от тези на момчетата. Много по-малък процент момичета вярват, че „усърдната работа в училище ще ми помогне, когато порасна ”. Изследване във Великобритания от тази година също разкри, че 73% от момичетата и младите жени на възраст от 11 до 21 години смятат, че жените трябва да работят много по-усилено от мъжете, за да успеят.

Задавам си въпроса дали това засилено чувство за малоценност сред момичетата се изостря в училище? Предмети като рисуване и музика, към които момичетата имат по-голям афинитет, се считат за по-малко важни от другите предмети. Дали това, че родителите и учителите насърчават момичетата от най-ранна възраст да се отдават на грижи за другите (но не за себе си) и да са перфекционисти, води до развитие на невъзможно високите стандарти, които те издигат за себе си, а после се борят да оправдаят.

Все повече вярвам, че липсата на увереност сред момичетата по целия свят и усещането им, че те са „недостатъчни“ също се пренася епигенетично чрез паметта между поколенията. Изследванията на моето собствено родословно дърво и семейна история разкриха тежката реалност на жените преди мен, които също са изпитвали непълноценност. От две поколения назад, с малки изключения, те са били неграмотни „безгласни букви“, за разлика от техните братя, бащи и чичовци.

Но има и добра новина! Момичетата по света са изключително целеустремени в образованието си. Навсякъде в развития свят момичетата постигат по-високи резултати от момчетата. Проучванията на AKAS в лондонските начални училища също разкриха тенденцията, че момичетата обичат да четат и да се обучават повече от момчетата.

Понякога гледам на миналото с чувство на тъга, а на бъдещето - с чувство на вълнение. Мисля си колко ли по-лесен щеше да бъде моят път като жена, ако някой ме бе предупредил като дете, че чувството на малоценност, което изпитвах, не бе резултат от моя „лош характер“, а продукт от вековни универсални културни норми, които поставят мъжествените характеристики на пиедестал. В същото време изпитвам вълнение, че в 21 век учителите могат да научат момичетата, а и момчетата, че това стереотипно мислене не е реална оценка на техния потенциал, а един предразсъдък.

Представям си с гордост колко много биха постигнали момичетата в България и по света, ако вътрешният им глас им прошепваше, че трябва да вярват повече в себе си. Че, независимо от външността си, тяхната вътрешна стойност е безгранична.

Люба Късова е автор на „The Missing Perspectives of Women in News” и съосновател и директор на международната консултантска агенция за стратегии AKAS, която работи по проблеми за социалната справедливост и помага на световни организации да обслужват по-добре интересите на таргет групите си. Късова е автор на статии в Гардиън, The Irish Times, Balkan Insight и други медии. Тя е била лектор в TEDx и има магистърски степени по социология и по съвременни европейски науки.

]]>
Често се чудя точно в кой момент от живота вярата ми в себе си започна да се разклаща.

"Тази книга е твърде сложна за теб. Малка си още, за да я разбереш", чувам авторитетният глас на баща ми, който ме разубеждава от избора ми на четиво.

"Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си", родителите ми отправят нежен упрек към мен като дете.

Като младо момиче си спомням, че често се събуждах сутрин с чувство на срам - след среща с приятели предишната вечер. Започвах трескаво да сканирам паметта си, за да идентифицирам ситуацията, която бе породила тази емоция, преди да осъзная, че няма причина да го правя. Единственото нещо, което бе предизвикало този срам у мен, бе дълбоко вкорененото ми чувство, че все „греша“. Мисълта, че никога не оправдавам очакванията как да се държи едно „добро момиче“. Дали моята самоувереност не се пречупи след многобройните упреци към мен в училище или у дома? Дали момичетата в днешното ни общество се чувстват като мен, когато бях малка?

Докато интервюирах близо четиридесет жени от целия свят за книга, която пиша, забелязах колко често те се съмняват в себе си. Повечето от тях автоматично посрещаха поканата за разговор с притеснение дали ще успеят да разкажат нещо стойностно. Това бе така и сред младите жени, и сред тези на средна възраст; сред тези с основно и с висше образование; сред по-богати и по-бедните жени; сред жени на отговорни позиции; сред жени от развити или развиващи се страни. Дали това съмнение бе резултат от ниското им самочувствие или от изключително високите очаквания, които имаха към себе си? Дали съмнението в себе си - този неканен и натрапчив гост - се прокрадва при нас през детството или юношеството ни? Или пък е с нас откакто сме се родили, а може би дори преди това?

Изследвания показват, че разликата в самочувствието между момичетата и момчетата в полза на последните е универсална за целия свят. Според изследване, публикувано в научното списание „Тракия“, в България са твърде малко проучванията, посветени на разликата в самочувствието между момичетата и момчетата. То показва, че момичетата от 13 до 19-годишна възраст имат много по-ниско самочувствие от момчетата на същата възраст. Според едно проучване в САЩ, самочувствието на момичетата намалява с 30%, когато те са между 8 и 14-годишни. Данните в изследването разкриват, че на 14 години момичетата достигат до дъното на ниското си самочувствие, което е с 27% по-ниско от това на момчетата. Други проучвания сочат, че разликата в самочувствието между двата пола често пъти се запазва и в зрялата възраст. Според четвърто изследване тази разлика между половете се появява по-рано: на 6-7 години момичетата вече са 20-30% по-малко склонни да смятат, че високоинтелигентните хора са от техния пол.

Проучванията, проведени от AKAS (агенция за стратегии) в периода между 2016 -2019 година в две начални училища в Лондон сред 8-11-годишни деца, разкриха и друг аспект, при който представите на момичетата се различават съществено от тези на момчетата. Много по-малък процент момичета вярват, че „усърдната работа в училище ще ми помогне, когато порасна ”. Изследване във Великобритания от тази година също разкри, че 73% от момичетата и младите жени на възраст от 11 до 21 години смятат, че жените трябва да работят много по-усилено от мъжете, за да успеят.

Задавам си въпроса дали това засилено чувство за малоценност сред момичетата се изостря в училище? Предмети като рисуване и музика, към които момичетата имат по-голям афинитет, се считат за по-малко важни от другите предмети. Дали това, че родителите и учителите насърчават момичетата от най-ранна възраст да се отдават на грижи за другите (но не за себе си) и да са перфекционисти, води до развитие на невъзможно високите стандарти, които те издигат за себе си, а после се борят да оправдаят.

Все повече вярвам, че липсата на увереност сред момичетата по целия свят и усещането им, че те са „недостатъчни“ също се пренася епигенетично чрез паметта между поколенията. Изследванията на моето собствено родословно дърво и семейна история разкриха тежката реалност на жените преди мен, които също са изпитвали непълноценност. От две поколения назад, с малки изключения, те са били неграмотни „безгласни букви“, за разлика от техните братя, бащи и чичовци.

Но има и добра новина! Момичетата по света са изключително целеустремени в образованието си. Навсякъде в развития свят момичетата постигат по-високи резултати от момчетата. Проучванията на AKAS в лондонските начални училища също разкриха тенденцията, че момичетата обичат да четат и да се обучават повече от момчетата.

Понякога гледам на миналото с чувство на тъга, а на бъдещето - с чувство на вълнение. Мисля си колко ли по-лесен щеше да бъде моят път като жена, ако някой ме бе предупредил като дете, че чувството на малоценност, което изпитвах, не бе резултат от моя „лош характер“, а продукт от вековни универсални културни норми, които поставят мъжествените характеристики на пиедестал. В същото време изпитвам вълнение, че в 21 век учителите могат да научат момичетата, а и момчетата, че това стереотипно мислене не е реална оценка на техния потенциал, а един предразсъдък.

Представям си с гордост колко много биха постигнали момичетата в България и по света, ако вътрешният им глас им прошепваше, че трябва да вярват повече в себе си. Че, независимо от външността си, тяхната вътрешна стойност е безгранична.

Люба Късова е автор на „The Missing Perspectives of Women in News” и съосновател и директор на международната консултантска агенция за стратегии AKAS, която работи по проблеми за социалната справедливост и помага на световни организации да обслужват по-добре интересите на таргет групите си. Късова е автор на статии в Гардиън, The Irish Times, Balkan Insight и други медии. Тя е била лектор в TEDx и има магистърски степени по социология и по съвременни европейски науки.

]]>
offnews@offnews.bg (Люба Късова) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ne-ti-podhozhda-da-se-iadosvash-momichentce-si-761453.html Mon, 11 Oct 2021 10:30:04 +0300
Мутрите зад гърба на професора https://offnews.bg//analizi-i-komentari/mutrite-zad-garba-na-profesora-761323.html В някакъв смисъл може да се каже, че вдигнатият юмрук на Румен Радев и заклинанието "Мутри вън!" успяха. Срещу себе си има професор, а не човек с бекграунд в охранителни фирми.

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е най-доброто, което ГЕРБ можеха да извадят, много по-добро, отколкото всички очакваха.

С нея се решават двете основни заплахи пред партията - да не остане техният кандидат на трето място, което с кандидатура като бившия шеф на "Пирогов" Стоян Балтов беше съвсем реалистично, и да не задълбочи изолацията, която беше неизбежна с партиен кандидат като Томислав Дончев.

Сигурно и за ректора на Софийския университет може да се каже нещо лошо - зер цял месец избори има, срамота ще е щабовете на опонентите да не намерят компромат. Но каквото и да му кажеш, не можеш да го наречеш "мутра". Той е точно обратното на това. И макар че никога не е бил част от крилцата и разклоненията на Градската десница, в цивилизационен смисъл той много повече принадлежи на жълтопаветния интелектуален елит, отколкото на "расата" на ГЕРБ.

Колко хубаво звучи всичко това.

Ако нищо друго не се беше случило тази седмица, можеше да се изкушим да направим извода, че нещата са се променили, че са тръгнали в цивилизована посока.

Но...

Тази седмица се случи друго, което е много по-важно и знаково, отколкото кандидатурата на проф. Герджиков, за когото ще поговорим още месец и нещо, преди отново да се върне в кабинета си в Софийския университет.

Тази седмица за началник на Софийския инспекторат беше назначен Ивайло Иванов.

Ще кажете какво пък толкова, че някой си Иванов е назначен някъде в Общината.

Изгледайте тези кадри и след тях ще си говорим:

Харесва ли ви как ритат студентите на проф. Герджиков? Не всички са негови - някои от битите учат в Хага. Но има и студенти от Софийския университет. Някога чухте ли да ги защити? Да се поинтересува поне за тях?

Този, прясно назначеният в Общината Иванов, е главният секретар на МВР по време на побоите.

Главният секретар лично определя каква да е тактиката в една такава напрегната обстановка, какви средства да се използват и какво насилие е съразмерно спрямо протестиращите.

Главният секретар отговаря за методите и поведението на полицията. Главният секретар задава тона какъв да е полицаят - дали да пази гражданите или да пребива децата.

И накрая главният секретар отговаря за кадровия подбор и негова е задачата да изработи такива механизми и система за кадрови подбор, че в системата на МВР да попадат психически устойчиви професионалисти, а не лабилни садисти.

"Главният секретар на МВР е пряко отговорен за настъпилите вредни последици – формираното негативно отношение към органите на МВР по повод на действията им при неутрализиране на провокациите по време на протестите" - пише в мотивите на служебния премиер Стефан Янев за уволнението на Иванов от МВР.

Слава Богу, намери се кой да уволни този Иванов от МВР. Но никой не може да го уволни от ГЕРБ. И тарторът на биячите сега е приютен под крилото на Фандъкова, на една от най-важните длъжности в Столичната община.

А тези забравихме ли ги?

Когато Стефан Янев уволняваше Ивайло Иванов от МВР, двама негови преки началници го защитиха пламенно.

Единият, макар да е по-известен като "Шофьор на Мето Илиянски", се казва Младен Маринов и беше министър на вътрешните работи по време на побоищата. В кариерата го изстреля Румяна Бъчварова, ако си спомняте тази акушерка на злополучната коалиция между ГЕРБ, Градската десница и Георги Първанов с подкрепата на националистите.

Младен Маринов беше уволнен от Бойко Борисов почти веднага след побоищата. Да не мислите, че беше наказан? Че уволнението му е било плод на разкаяние?

Нищо подобно - беше направен водач на листа на ГЕРБ и стана депутат в два парламента.

Другият защитник на Иванов беше следващият министър на вътрешните работи. И неговото име едва ли помните, но се казва Христо Терзийски.

Ятакът на биячите, укривателят им. По негово време записите отлежаваха прилежно скрити в МВР, за да не стигнат кърваите побоща до очите на хората и компетентните органи.

Какво работи той ли? Дали е наказан?

Депутат е. Беше водач на листата на ГЕРБ в Кюстендил на последните два избора.

Пак да се върнем на вдигнатия юмрук и заклинанието "Мутри вън" на президента Радев.

Цивилизационният избор не е кой аватар ще сложиш пред камерите, за да се крият зад него биячите на деца.

Цивилизационният избор е да не допускаш побоища над деца, протестиращи, граждани. А ако все пак се случат - сурово да накажеш виновните.

И никога, никога повече да не лансираш подобни хора в обществения живот на страната.

Иначе мутрите са си вътре. Скрити зад гърба на професора, който така и не се поинтересува за битите си студенти.

]]>
В някакъв смисъл може да се каже, че вдигнатият юмрук на Румен Радев и заклинанието "Мутри вън!" успяха. Срещу себе си има професор, а не човек с бекграунд в охранителни фирми.

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е най-доброто, което ГЕРБ можеха да извадят, много по-добро, отколкото всички очакваха.

С нея се решават двете основни заплахи пред партията - да не остане техният кандидат на трето място, което с кандидатура като бившия шеф на "Пирогов" Стоян Балтов беше съвсем реалистично, и да не задълбочи изолацията, която беше неизбежна с партиен кандидат като Томислав Дончев.

Сигурно и за ректора на Софийския университет може да се каже нещо лошо - зер цял месец избори има, срамота ще е щабовете на опонентите да не намерят компромат. Но каквото и да му кажеш, не можеш да го наречеш "мутра". Той е точно обратното на това. И макар че никога не е бил част от крилцата и разклоненията на Градската десница, в цивилизационен смисъл той много повече принадлежи на жълтопаветния интелектуален елит, отколкото на "расата" на ГЕРБ.

Колко хубаво звучи всичко това.

Ако нищо друго не се беше случило тази седмица, можеше да се изкушим да направим извода, че нещата са се променили, че са тръгнали в цивилизована посока.

Но...

Тази седмица се случи друго, което е много по-важно и знаково, отколкото кандидатурата на проф. Герджиков, за когото ще поговорим още месец и нещо, преди отново да се върне в кабинета си в Софийския университет.

Тази седмица за началник на Софийския инспекторат беше назначен Ивайло Иванов.

Ще кажете какво пък толкова, че някой си Иванов е назначен някъде в Общината.

Изгледайте тези кадри и след тях ще си говорим:

Харесва ли ви как ритат студентите на проф. Герджиков? Не всички са негови - някои от битите учат в Хага. Но има и студенти от Софийския университет. Някога чухте ли да ги защити? Да се поинтересува поне за тях?

Този, прясно назначеният в Общината Иванов, е главният секретар на МВР по време на побоите.

Главният секретар лично определя каква да е тактиката в една такава напрегната обстановка, какви средства да се използват и какво насилие е съразмерно спрямо протестиращите.

Главният секретар отговаря за методите и поведението на полицията. Главният секретар задава тона какъв да е полицаят - дали да пази гражданите или да пребива децата.

И накрая главният секретар отговаря за кадровия подбор и негова е задачата да изработи такива механизми и система за кадрови подбор, че в системата на МВР да попадат психически устойчиви професионалисти, а не лабилни садисти.

"Главният секретар на МВР е пряко отговорен за настъпилите вредни последици – формираното негативно отношение към органите на МВР по повод на действията им при неутрализиране на провокациите по време на протестите" - пише в мотивите на служебния премиер Стефан Янев за уволнението на Иванов от МВР.

Слава Богу, намери се кой да уволни този Иванов от МВР. Но никой не може да го уволни от ГЕРБ. И тарторът на биячите сега е приютен под крилото на Фандъкова, на една от най-важните длъжности в Столичната община.

А тези забравихме ли ги?

Когато Стефан Янев уволняваше Ивайло Иванов от МВР, двама негови преки началници го защитиха пламенно.

Единият, макар да е по-известен като "Шофьор на Мето Илиянски", се казва Младен Маринов и беше министър на вътрешните работи по време на побоищата. В кариерата го изстреля Румяна Бъчварова, ако си спомняте тази акушерка на злополучната коалиция между ГЕРБ, Градската десница и Георги Първанов с подкрепата на националистите.

Младен Маринов беше уволнен от Бойко Борисов почти веднага след побоищата. Да не мислите, че беше наказан? Че уволнението му е било плод на разкаяние?

Нищо подобно - беше направен водач на листа на ГЕРБ и стана депутат в два парламента.

Другият защитник на Иванов беше следващият министър на вътрешните работи. И неговото име едва ли помните, но се казва Христо Терзийски.

Ятакът на биячите, укривателят им. По негово време записите отлежаваха прилежно скрити в МВР, за да не стигнат кърваите побоща до очите на хората и компетентните органи.

Какво работи той ли? Дали е наказан?

Депутат е. Беше водач на листата на ГЕРБ в Кюстендил на последните два избора.

Пак да се върнем на вдигнатия юмрук и заклинанието "Мутри вън" на президента Радев.

Цивилизационният избор не е кой аватар ще сложиш пред камерите, за да се крият зад него биячите на деца.

Цивилизационният избор е да не допускаш побоища над деца, протестиращи, граждани. А ако все пак се случат - сурово да накажеш виновните.

И никога, никога повече да не лансираш подобни хора в обществения живот на страната.

Иначе мутрите са си вътре. Скрити зад гърба на професора, който така и не се поинтересува за битите си студенти.

]]>
offnews@offnews.bg (Владимир Йончев) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/mutrite-zad-garba-na-profesora-761323.html Wed, 6 Oct 2021 16:45:45 +0300
Цените растат заради грешки на логистиката https://offnews.bg//analizi-i-komentari/tcenite-rastat-zaradi-greshki-na-logistikata-761183.html В момента наблюдаваме сериозно покачване на цените на почти всички стоки и услуги от заобикалящата ни среда и нашето ежедневие. Очертавам основните причини за това поскъпване и левите решения за всяка една от тях в четири групи: цените в енергетиката; цикълът на доставките; промяната в собствеността при основните доставчици на суровини; очакванията за висока инфлация.

На първо място се нарежда безпрецедентното поскъпване на цените на електроенергията в цяла Европа.

Цената на природния газ е почти тройна в сравнение с нивата от месец март тази година. Цените на емисиите се повишават, а алтернативните източници на енергия към момента не са достатъчни като обем и технологични несъвършенства, за да компенсират тези трусове в енергийния сектор.

Зеленият преход се случва, но той трябва да бъде добре планиран и предвидим, а не да е за сметка на определена група хора, регион или държава членка. Пренастройването на системите има социално-икономически измерения и затова говорим за „справедлив преход“. Това не е клише. Необходими са съвместни усилия - на ЕС и на държавите членки, за да се преведат икономиките и гражданите през тези процеси по възможно най-щадящ и плавен начин. Редица леви правителства в Европа предприеха бързи мерки, чрез които да се окаже помощ на домакинствата и бизнеса. В Испания, правителството ще предприеме намаляване данъка върху електроенергията от 5,1% на 0,5 %, който централното правителство е преотстъпило на автономните региони. Това се случва след като вече ДДС върху енергията беше намален от 21% на 10%. Усещането за шок може да бъде преодоляно чрез преки субсидии срещу увеличаването цената на енергията, намаляване на ДДС и акциз на енергоносителите и субсидиране на определено количество енергия за всяко домакинство – за България това е ключово, защото сме на първо място в ЕС по „енергийна бедност“.

Устремени към Зелената сделка, не бива да пренебрегваме цикличността на високото потребление на електроенергия от европейските граждани и бизнеса. Не може да си позволим да затворим ядрените мощности, въглищните централи и да се откажем от всички полезни изкопаеми едновременно.

Ядрената енергия вече е класифицирана като зелена и устойчива и е съществена и значима част от европейския енергиен микс. България трябва да инвестира в изграждането на нови ядрени мощности. Плановото затваряне на въглищните централи в рамките на следващите 20 години вече започва, остава само и България да представи своя план и решение за срок за функциониране на въглищните централи. Липсата на редовно правителство и нормално функциониращ парламент не позволяват, вече повече от половин година, да се търси политическо разбирателство и общо виждане за бъдещето на българската енергетика. Проблемите в сектора са пренебрегвани и решавани „на парче“ в последното десетилетие. Ключовият въпрос пред нас е – как и с какво ще заменим въглищните мощности, за да гарантираме защита на работещите в региона и достатъчно производство на енергия от „ново поколение“. Първата стъпка към решаването на този проблем е именно поставянето на правилните въпроси – не дали, а как ще се случи този преход в България.

И накрая, какво правим с природния газ? Използваме го като преходно гориво в рамките на следващите 10 години, след което го заменяме с водород. Това е възможно, но нека гледаме практично и реалистично – зелената водородната технология се развива и разработва, но нямаме сигурност кога точно тя ще бъде достъпна. Природният газ е преходно решение с неясен срок за временното му използване. Ако погледнем към инвестициите от страна на Германия в тази посока, става ясно, че преходността е субективно измерение. 

Разбира се, продължава да се инвестира активно и да се разработват високотехнологични възобновяеми източници на енергия, които несъмнено са нашето енергийно бъдеще. Но енергийното настояще трябва да бъде ясно планирано. Доставките на природен газ от Русия поскъпват, защото европейските пазари вече не са единственият и едва ли са и най-големият потребител на тази суровина. Азия става все по-голям пазар за тази суровина и се конкурира с европейските потребители. Тук е моментът, в който трябва да отбележим ключовата значимост на общоевропейска енергийна политика. Да, такава има, но тя е обърната към бъдещето, а не към настоящето. Дали цената на природния газ нямаше да по-конкурентна, ако се договаряше от ЕС, а не от всяка държава поотделно?

Втората причина за всеобщото поскъпване на цените е нарушената динамика в доставките в общоевропейски и световен мащаб. 

Може ли един кораб, заседнал в Суецкия канал за 6 дни през март месец тази година, все още да дава отражение на веригата на доставки в Европа? Да, може. Причината, разбира се, не е само една. През изминалите 18 месеца производствата спираха или редуцираха своята работа в различно време и в различен мащаб. Когато икономическата симбиоза от доставка на суровини, производство и постоянно нарастващо потребление, се наруши, последствията са дългосрочни. Връщането към нормалните нива на икономическа активност ще отнеме повече време от предвиденото. Оказа се, че част от доставчиците вече не са на пазара или техните доставки се движат със сериозно закъснение. Проблемът тук всъщност идва и от завишеното потребление, което създава предпоставки за повишаване на цените. Крайните потребители, които поради здравната криза и рестрикциите до голяма степен липсваха от равномерната пазарна активност за близо 10 -12 месеца, сега се завърнаха.

Третата ключова причина за повишението на цените е пряко свързана с втората. Но тук вече не говорим за общи нарушения на доставките, а за смяна на собствеността при ключови доставчици на суровини.

Оказва се, че азиатските държави по-рано и по-бързо са излезли от икономическата криза, предизвикана от COVID-19. Тези различни темпове на възстановяване между Азия и Запада, всъщност предоставиха интересна възможност на азиатски инвеститори да разгърнат своето влияние и в други международни компания. Процесът сам по себе си концентрира зависимостта на много производства от доставчици с „нови собственици“, с определена географска концентрация. Това позволи поддържането на по-високи цени на суровините, което рефлектира в крайната себестойност на произведените стоки. Също така има и завишено търсене на суровини от производители и потребители в тези държави.

На четвърто място, като причина за покачването на цените бих определила очакванията за висока инфлация.

Инфлация в Европа в момента има, но тя като цяло е в рамките на здравословния минимум – между 2% и 4%. Инфлацията (теоретично около 2% и спрямо паричната политика на Европейската централна банка) е нужна на икономиката, за да поддържа една конкурента среда на пазара. Тези нива на инфлация, от една страна, са индикация за нарастваща производителност, а от друга - ясна индикация за инвеститорите относно нуждата от допълнителни инвестиции. В ЕС от близо едно десетилетие не говорим за инфлация, но нека не се подвеждаме, че тя е нещо лошо, когато е в нормалните си стойности (около 2%). Още повече, че в настоящата ситуация тя е породена главно от процеси, свързани с възстановяването на икономиката.

Настоящата инфлация в ЕС като цяло няма да надвиши 4% и е временно явление за следващите 12 месеца. Да, във Великобритания и САЩ вероятно нивата ще са по-високи, но там говорим за различна парична политика, която определя и различните нива на инфлация. В еврозоната такъв риск няма. България е пряк „вносител“ на паричната политика на еврозоната поради наличието на валутен борд, т.е. и ние сме защитени от спекулативни инфлационни флуктуации. Инфлацията е по-скоро следствие, а не причина, за завишените цени на стоките. Движението на цените нагоре е следствие на посочените по-горе три ключови причини. За сега не трябва да се притесняваме от инфлационен цикъл (за хиперинфлация няма никакъв риск), ако се подходи отговорно спрямо изброените по-горе три причини.

В заключение, оказва се причините за нарастването на цените са по-скоро логистични, а не толкова икономически.

Това означава само едно – те могат лесно да се разрешат. Как? Първо, общоевропейска енергийна политика с цел договаряне на адекватни цени за дългосрочни доставки на природен газ за целия Съюз. Второ, умерено намаляване на изкуствено завишеното потребление на всякакви стоки и услуги, за да се даде възможност икономическите активности и производства да влязат в нормален ритъм. Трето, контрол върху спекулата на цените на ключови суровини. А инфлацията – в тези граници не е проблем.

Този анализ може би звучи прекалено оптимистично, но ключовите процеси в икономиката се водят и влияят именно от възприятието. Паниката е лош съветник. А прагматичните решения често ни се струват прекалено очевидни, но дали точно те няма да ни „спасят“ и този път!?

]]>
В момента наблюдаваме сериозно покачване на цените на почти всички стоки и услуги от заобикалящата ни среда и нашето ежедневие. Очертавам основните причини за това поскъпване и левите решения за всяка една от тях в четири групи: цените в енергетиката; цикълът на доставките; промяната в собствеността при основните доставчици на суровини; очакванията за висока инфлация.

На първо място се нарежда безпрецедентното поскъпване на цените на електроенергията в цяла Европа.

Цената на природния газ е почти тройна в сравнение с нивата от месец март тази година. Цените на емисиите се повишават, а алтернативните източници на енергия към момента не са достатъчни като обем и технологични несъвършенства, за да компенсират тези трусове в енергийния сектор.

Зеленият преход се случва, но той трябва да бъде добре планиран и предвидим, а не да е за сметка на определена група хора, регион или държава членка. Пренастройването на системите има социално-икономически измерения и затова говорим за „справедлив преход“. Това не е клише. Необходими са съвместни усилия - на ЕС и на държавите членки, за да се преведат икономиките и гражданите през тези процеси по възможно най-щадящ и плавен начин. Редица леви правителства в Европа предприеха бързи мерки, чрез които да се окаже помощ на домакинствата и бизнеса. В Испания, правителството ще предприеме намаляване данъка върху електроенергията от 5,1% на 0,5 %, който централното правителство е преотстъпило на автономните региони. Това се случва след като вече ДДС върху енергията беше намален от 21% на 10%. Усещането за шок може да бъде преодоляно чрез преки субсидии срещу увеличаването цената на енергията, намаляване на ДДС и акциз на енергоносителите и субсидиране на определено количество енергия за всяко домакинство – за България това е ключово, защото сме на първо място в ЕС по „енергийна бедност“.

Устремени към Зелената сделка, не бива да пренебрегваме цикличността на високото потребление на електроенергия от европейските граждани и бизнеса. Не може да си позволим да затворим ядрените мощности, въглищните централи и да се откажем от всички полезни изкопаеми едновременно.

Ядрената енергия вече е класифицирана като зелена и устойчива и е съществена и значима част от европейския енергиен микс. България трябва да инвестира в изграждането на нови ядрени мощности. Плановото затваряне на въглищните централи в рамките на следващите 20 години вече започва, остава само и България да представи своя план и решение за срок за функциониране на въглищните централи. Липсата на редовно правителство и нормално функциониращ парламент не позволяват, вече повече от половин година, да се търси политическо разбирателство и общо виждане за бъдещето на българската енергетика. Проблемите в сектора са пренебрегвани и решавани „на парче“ в последното десетилетие. Ключовият въпрос пред нас е – как и с какво ще заменим въглищните мощности, за да гарантираме защита на работещите в региона и достатъчно производство на енергия от „ново поколение“. Първата стъпка към решаването на този проблем е именно поставянето на правилните въпроси – не дали, а как ще се случи този преход в България.

И накрая, какво правим с природния газ? Използваме го като преходно гориво в рамките на следващите 10 години, след което го заменяме с водород. Това е възможно, но нека гледаме практично и реалистично – зелената водородната технология се развива и разработва, но нямаме сигурност кога точно тя ще бъде достъпна. Природният газ е преходно решение с неясен срок за временното му използване. Ако погледнем към инвестициите от страна на Германия в тази посока, става ясно, че преходността е субективно измерение. 

Разбира се, продължава да се инвестира активно и да се разработват високотехнологични възобновяеми източници на енергия, които несъмнено са нашето енергийно бъдеще. Но енергийното настояще трябва да бъде ясно планирано. Доставките на природен газ от Русия поскъпват, защото европейските пазари вече не са единственият и едва ли са и най-големият потребител на тази суровина. Азия става все по-голям пазар за тази суровина и се конкурира с европейските потребители. Тук е моментът, в който трябва да отбележим ключовата значимост на общоевропейска енергийна политика. Да, такава има, но тя е обърната към бъдещето, а не към настоящето. Дали цената на природния газ нямаше да по-конкурентна, ако се договаряше от ЕС, а не от всяка държава поотделно?

Втората причина за всеобщото поскъпване на цените е нарушената динамика в доставките в общоевропейски и световен мащаб. 

Може ли един кораб, заседнал в Суецкия канал за 6 дни през март месец тази година, все още да дава отражение на веригата на доставки в Европа? Да, може. Причината, разбира се, не е само една. През изминалите 18 месеца производствата спираха или редуцираха своята работа в различно време и в различен мащаб. Когато икономическата симбиоза от доставка на суровини, производство и постоянно нарастващо потребление, се наруши, последствията са дългосрочни. Връщането към нормалните нива на икономическа активност ще отнеме повече време от предвиденото. Оказа се, че част от доставчиците вече не са на пазара или техните доставки се движат със сериозно закъснение. Проблемът тук всъщност идва и от завишеното потребление, което създава предпоставки за повишаване на цените. Крайните потребители, които поради здравната криза и рестрикциите до голяма степен липсваха от равномерната пазарна активност за близо 10 -12 месеца, сега се завърнаха.

Третата ключова причина за повишението на цените е пряко свързана с втората. Но тук вече не говорим за общи нарушения на доставките, а за смяна на собствеността при ключови доставчици на суровини.

Оказва се, че азиатските държави по-рано и по-бързо са излезли от икономическата криза, предизвикана от COVID-19. Тези различни темпове на възстановяване между Азия и Запада, всъщност предоставиха интересна възможност на азиатски инвеститори да разгърнат своето влияние и в други международни компания. Процесът сам по себе си концентрира зависимостта на много производства от доставчици с „нови собственици“, с определена географска концентрация. Това позволи поддържането на по-високи цени на суровините, което рефлектира в крайната себестойност на произведените стоки. Също така има и завишено търсене на суровини от производители и потребители в тези държави.

На четвърто място, като причина за покачването на цените бих определила очакванията за висока инфлация.

Инфлация в Европа в момента има, но тя като цяло е в рамките на здравословния минимум – между 2% и 4%. Инфлацията (теоретично около 2% и спрямо паричната политика на Европейската централна банка) е нужна на икономиката, за да поддържа една конкурента среда на пазара. Тези нива на инфлация, от една страна, са индикация за нарастваща производителност, а от друга - ясна индикация за инвеститорите относно нуждата от допълнителни инвестиции. В ЕС от близо едно десетилетие не говорим за инфлация, но нека не се подвеждаме, че тя е нещо лошо, когато е в нормалните си стойности (около 2%). Още повече, че в настоящата ситуация тя е породена главно от процеси, свързани с възстановяването на икономиката.

Настоящата инфлация в ЕС като цяло няма да надвиши 4% и е временно явление за следващите 12 месеца. Да, във Великобритания и САЩ вероятно нивата ще са по-високи, но там говорим за различна парична политика, която определя и различните нива на инфлация. В еврозоната такъв риск няма. България е пряк „вносител“ на паричната политика на еврозоната поради наличието на валутен борд, т.е. и ние сме защитени от спекулативни инфлационни флуктуации. Инфлацията е по-скоро следствие, а не причина, за завишените цени на стоките. Движението на цените нагоре е следствие на посочените по-горе три ключови причини. За сега не трябва да се притесняваме от инфлационен цикъл (за хиперинфлация няма никакъв риск), ако се подходи отговорно спрямо изброените по-горе три причини.

В заключение, оказва се причините за нарастването на цените са по-скоро логистични, а не толкова икономически.

Това означава само едно – те могат лесно да се разрешат. Как? Първо, общоевропейска енергийна политика с цел договаряне на адекватни цени за дългосрочни доставки на природен газ за целия Съюз. Второ, умерено намаляване на изкуствено завишеното потребление на всякакви стоки и услуги, за да се даде възможност икономическите активности и производства да влязат в нормален ритъм. Трето, контрол върху спекулата на цените на ключови суровини. А инфлацията – в тези граници не е проблем.

Този анализ може би звучи прекалено оптимистично, но ключовите процеси в икономиката се водят и влияят именно от възприятието. Паниката е лош съветник. А прагматичните решения често ни се струват прекалено очевидни, но дали точно те няма да ни „спасят“ и този път!?

]]>
offnews@offnews.bg (Цветелина Пенкова, евродепутат) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/tcenite-rastat-zaradi-greshki-na-logistikata-761183.html Tue, 5 Oct 2021 10:11:04 +0300
Повече от всякога светът се нуждае от тежката ръка на Георгиева в МВФ, пише Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц https://offnews.bg//analizi-i-komentari/poveche-ot-vsiakoga-svetat-se-nuzhdae-ot-tezhkata-raka-na-georgieva-v-760727.html Световноизвестният икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц видя опит за преврат в Международния валутен фонд (МВФ) заради скандала с Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

В анализ за Project Syndicate, където публикуват големи международни авторитети, Стиглиц застава твърдо зад Кристалина Георгиева. Нарича я смел лидер и пише, че опитът за отстраняването ѝ от МВФ е несправедлив и може да затрудни управлението на фонда в следващите години:

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ от 2019, е едновременно смел лидер в борбата с икономическите последици от пандемията и в позиционирането на Фонда като глобален пионер по отношение на изменението на климата. Сегашните усилия да бъде отстранена са не само несправедливи, но могат да възпрепятстват управлението на Фонда за години напред.

Публикуваме пълния текст на анализа:

Текат действия по смяната или поне значителното отслабване на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд от 2019 г. Това е същата Георгиева, чийто отличен отговор на пандемията бързо осигури средства за задържане на държавите на повърхността и за посрещане на здравната криза, и която успешно защити емитирането на $650 милиарда от "парите" на МВФ (специални права на тираж или СПТ), толкова необходими за възстановяването на страните с ниски и средни доходи. В допълнение, тя постави Фонда в позиция на глобален лидер в отговора на екзистенциалната криза с климатичните промени.

За всички тези действия Георгиева трябва да бъде аплодирана. И така, къде е проблемът? И кой стои зад усилията да бъде дискредитирана и отстранена?

Проблемът е доклад, който Световната банка е поръчала на правната кантора WilmerHale по повод годишния индекс на банката - Doing Business, който класира държавите според това колко лесно в тях се откриват и функционират търговски дружества. Докладът съдържа твърдения - или по-точно "податки" - за нередности при Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан в индексите за 2018 и 2020 г.

Георгиева бе атакувана за индекса от 2018-а, в който Китай е бил класиран на 78-мо място - същата позиция като предходната година. Прави се инсинуация, че е трябвало да бъде на по-задна позиция, но е останал на това място като част от сделка за осигуряване на подкрепата на Китай за увеличаване на капитала на банката, към което тогава тя се е стремяла. По това време Георгиева бе главен изпълнителен директор на Световната банка.

Единственият положителен резултат от този епизод може да бъде прекратяването на индекса. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business се публикуваше от отделно подразделение - Международната финансова корпорация, го смятах за ужасен продукт. Държавите получаваха добри рейтинги за ниски корпоративни данъци и слаби регулации на трудовите пазари. Цифрите винаги бяха несигурни, като малки промени можеха потенциално да дадат голямо отражение в класирането. Държавите неизбежно се разстройваха, когато видимо справедливи решения водеха до слизането им надолу в класацията.

Прочитайки доклада на WilmerHale, говорейки директно с ключови участници и познавайки целия процес, разследването ми изглежда като публичен удар. През цялото време Георгиева действаше с висок професионализъм, правейки точно каквото и аз бих направил (и понякога ми се налагаше да правя, когато бях главен икономист): да настоявам служителите ми да се уверят, че цифрите им са верни или възможно най-точни, предвид присъщите ограничения на данните.

Шанта Девараджан, ръководител на отдела, който наблюдава изготвянето на Doing Business и докладва директно на Георгиева през 2018 г., подчертава, че никога не е бил притискан да променя данни или резултати. Екипът на банката е правил точно това, което е наредила Георгиева, и е проверил повторно цифрите, внасяйки миниатюрни промени, довели до редакция с леко придвижване напред.

Докладът на WilmerHale е любопитен в много отношения. Оставя впечатлението, че е имало quid pro quo (облага в замяна на нещо): банката се е опитвала да увеличи капитала си и е предложила да подобри класирането на Китай, за да го постигне. Но Китай бе най-ентусиазираният поддръжник на увеличението на капитала; всъщност Съединените щати и Доналд Тръмп протакаха. Ако целта е била да се осигури увеличението на капитала, най-добрият начин да се постигне това би бил с понижаване на позицията на Китай в класацията.

Докладът освен това не обяснява защо не включва показанията на единственият човек - Девараджан - с информация от първа ръка за думите на Георгиева. "Часове наред разказвах моята версия пред адвокатите на Световната банка, които включиха само половината от казаното от мен", заяви Девараджан. Вместо това, докладът се основава главно на инсинуации. Малпас ще отиде в Саудитска Арабия, за да изтъкне реформите въз основа на индекса Doing Business само година след като служители на саудитските служби за сигурност убиха и разчлениха журналиста Джамал Хашоги.

Изглежда, който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри далеч по-лоши прояви, включително неприкрит опит на Маплас да промени методологията на Doing Business, за да понижи Китай в класацията.

Ако докладът на WilmerHale е публично очерняне, какъв е мотивът? Не е изненада, че има хора, които не са щастливи от посоката, която МВФ пое по ръководството на Георгиева. Някои смятат, че фондът трябва да се придържа към своята работа и да не се занимава с климатичните промени. Някои не харесват прогресивния курс, в който се набляга по-малко на строгите икономии и повече на бедността и развитието и повишеното внимание към ограниченията на пазара.

Много участници във финансовия пазар не са щастливи, че МВФ не действа толкова силово като събирач на дългове - основна част от критиката ми към фонда в книгата ми "Глобализацията и нейните недоволства". При преструктурирането на дълга на Аржентина през 2005 г. фондът ясно показа границите за това колко може да плати страната, т.е. колко дълг е устойчив. Тъй като много частни кредитори искаха страната да плати повече, отколкото е поносимо, този прост акт промени рамката за договаряне.

Освен това, между МВФ и Световната банка съществува отдавнашно институционално съперничество, което сега се покачва заради дебата кой трябва да управлява предложения нов фонд за "рециклиране" на новоемитираните СПТ от напредналите икономики към по-бедните страни.

Към този микс можем да добавим и изолационистката насока на американската политика - въплътена от Малпас, който е назначение на Тръмп - в комбинация с желанието да се подкопае президентът Джо Байдън със създаването на още един проблем на администрацията, изправена пред толкова много други предизвикателства. А накрая се нареждат и нормалните личности конфликти.

Но политическата интрига и бюрократичното съперничество са последното нещо, от което светът има нужда във време, когато пандемията и икономическите последици поставиха много държави в дългови кризи. Повече от всякога светът се нуждае от тежката ръка на Георгиева в МВФ.

]]>
Световноизвестният икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц видя опит за преврат в Международния валутен фонд (МВФ) заради скандала с Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

В анализ за Project Syndicate, където публикуват големи международни авторитети, Стиглиц застава твърдо зад Кристалина Георгиева. Нарича я смел лидер и пише, че опитът за отстраняването ѝ от МВФ е несправедлив и може да затрудни управлението на фонда в следващите години:

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ от 2019, е едновременно смел лидер в борбата с икономическите последици от пандемията и в позиционирането на Фонда като глобален пионер по отношение на изменението на климата. Сегашните усилия да бъде отстранена са не само несправедливи, но могат да възпрепятстват управлението на Фонда за години напред.

Публикуваме пълния текст на анализа:

Текат действия по смяната или поне значителното отслабване на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд от 2019 г. Това е същата Георгиева, чийто отличен отговор на пандемията бързо осигури средства за задържане на държавите на повърхността и за посрещане на здравната криза, и която успешно защити емитирането на $650 милиарда от "парите" на МВФ (специални права на тираж или СПТ), толкова необходими за възстановяването на страните с ниски и средни доходи. В допълнение, тя постави Фонда в позиция на глобален лидер в отговора на екзистенциалната криза с климатичните промени.

За всички тези действия Георгиева трябва да бъде аплодирана. И така, къде е проблемът? И кой стои зад усилията да бъде дискредитирана и отстранена?

Проблемът е доклад, който Световната банка е поръчала на правната кантора WilmerHale по повод годишния индекс на банката - Doing Business, който класира държавите според това колко лесно в тях се откриват и функционират търговски дружества. Докладът съдържа твърдения - или по-точно "податки" - за нередности при Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан в индексите за 2018 и 2020 г.

Георгиева бе атакувана за индекса от 2018-а, в който Китай е бил класиран на 78-мо място - същата позиция като предходната година. Прави се инсинуация, че е трябвало да бъде на по-задна позиция, но е останал на това място като част от сделка за осигуряване на подкрепата на Китай за увеличаване на капитала на банката, към което тогава тя се е стремяла. По това време Георгиева бе главен изпълнителен директор на Световната банка.

Единственият положителен резултат от този епизод може да бъде прекратяването на индекса. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business се публикуваше от отделно подразделение - Международната финансова корпорация, го смятах за ужасен продукт. Държавите получаваха добри рейтинги за ниски корпоративни данъци и слаби регулации на трудовите пазари. Цифрите винаги бяха несигурни, като малки промени можеха потенциално да дадат голямо отражение в класирането. Държавите неизбежно се разстройваха, когато видимо справедливи решения водеха до слизането им надолу в класацията.

Прочитайки доклада на WilmerHale, говорейки директно с ключови участници и познавайки целия процес, разследването ми изглежда като публичен удар. През цялото време Георгиева действаше с висок професионализъм, правейки точно каквото и аз бих направил (и понякога ми се налагаше да правя, когато бях главен икономист): да настоявам служителите ми да се уверят, че цифрите им са верни или възможно най-точни, предвид присъщите ограничения на данните.

Шанта Девараджан, ръководител на отдела, който наблюдава изготвянето на Doing Business и докладва директно на Георгиева през 2018 г., подчертава, че никога не е бил притискан да променя данни или резултати. Екипът на банката е правил точно това, което е наредила Георгиева, и е проверил повторно цифрите, внасяйки миниатюрни промени, довели до редакция с леко придвижване напред.

Докладът на WilmerHale е любопитен в много отношения. Оставя впечатлението, че е имало quid pro quo (облага в замяна на нещо): банката се е опитвала да увеличи капитала си и е предложила да подобри класирането на Китай, за да го постигне. Но Китай бе най-ентусиазираният поддръжник на увеличението на капитала; всъщност Съединените щати и Доналд Тръмп протакаха. Ако целта е била да се осигури увеличението на капитала, най-добрият начин да се постигне това би бил с понижаване на позицията на Китай в класацията.

Докладът освен това не обяснява защо не включва показанията на единственият човек - Девараджан - с информация от първа ръка за думите на Георгиева. "Часове наред разказвах моята версия пред адвокатите на Световната банка, които включиха само половината от казаното от мен", заяви Девараджан. Вместо това, докладът се основава главно на инсинуации. Малпас ще отиде в Саудитска Арабия, за да изтъкне реформите въз основа на индекса Doing Business само година след като служители на саудитските служби за сигурност убиха и разчлениха журналиста Джамал Хашоги.

Изглежда, който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри далеч по-лоши прояви, включително неприкрит опит на Маплас да промени методологията на Doing Business, за да понижи Китай в класацията.

Ако докладът на WilmerHale е публично очерняне, какъв е мотивът? Не е изненада, че има хора, които не са щастливи от посоката, която МВФ пое по ръководството на Георгиева. Някои смятат, че фондът трябва да се придържа към своята работа и да не се занимава с климатичните промени. Някои не харесват прогресивния курс, в който се набляга по-малко на строгите икономии и повече на бедността и развитието и повишеното внимание към ограниченията на пазара.

Много участници във финансовия пазар не са щастливи, че МВФ не действа толкова силово като събирач на дългове - основна част от критиката ми към фонда в книгата ми "Глобализацията и нейните недоволства". При преструктурирането на дълга на Аржентина през 2005 г. фондът ясно показа границите за това колко може да плати страната, т.е. колко дълг е устойчив. Тъй като много частни кредитори искаха страната да плати повече, отколкото е поносимо, този прост акт промени рамката за договаряне.

Освен това, между МВФ и Световната банка съществува отдавнашно институционално съперничество, което сега се покачва заради дебата кой трябва да управлява предложения нов фонд за "рециклиране" на новоемитираните СПТ от напредналите икономики към по-бедните страни.

Към този микс можем да добавим и изолационистката насока на американската политика - въплътена от Малпас, който е назначение на Тръмп - в комбинация с желанието да се подкопае президентът Джо Байдън със създаването на още един проблем на администрацията, изправена пред толкова много други предизвикателства. А накрая се нареждат и нормалните личности конфликти.

Но политическата интрига и бюрократичното съперничество са последното нещо, от което светът има нужда във време, когато пандемията и икономическите последици поставиха много държави в дългови кризи. Повече от всякога светът се нуждае от тежката ръка на Георгиева в МВФ.

]]>
offnews@offnews.bg (Мая Младенова) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/poveche-ot-vsiakoga-svetat-se-nuzhdae-ot-tezhkata-raka-na-georgieva-v-760727.html Wed, 29 Sep 2021 15:08:57 +0300
Смъртността от COVID-19 в САЩ, Великобритания, Израел и България: къде сме ние https://offnews.bg//analizi-i-komentari/smartnostta-ot-covid-19-v-sasht-velikobritania-izrael-i-balgaria-ka-760158.html В четирите държави от 21 юли досега върлува поредната вълна, предизвикана този път от Делта варианта на коронавируса. Общо наблюдение е също отсъствието на ограничителни мерки за летния период. Хората пътуват сравнително спокойно, посещават заведения и водят нормален живот.

Различията между държавите са основно в нивата на ваксинация. Към 21 септември те са съответно за САЩ - 54,1%, Великобритания - 65,03%, Израел - 63,6% и България - около 18%. Единствено нашата нация драстично изостава във ваксинацията на населението.

Сега да прегледаме смъртността за периода 21 юли – 21 септември, изразена в брой починали на 1 милион жители. Тя е съответно за САЩ - 210 (общо 70 003 починали), Великобритания - 96 (общо 6523), Израел - 121 (общо 1123) и България - 295 (общо 2037 починали). България твърдо държи най-високия брой умрели от коронавирус, с три пъти повече от първенеца Великобритания.

На какво се дължи тази голяма разлика?

Причините, без съмнение, са комплексни. Значение имат ефикасността на здравната система, климатът, плътността на населението и др. Тези фактори обаче трудно се оценяват и изразяват с конкретни числови стойности и затова по-важно значение имат безспорните факти. Това са нивата на ваксинация и типа на използваните в съответната страна ваксини.

Най-общо могат да се направят два извода:

Най-високата смъртност се установява в държавата с най-ниското ниво на ваксинация, т.е. България. Броят на починалите от коронавирус обаче не е правопорпоционален на равнището на ваксинация, което показва и наличието на други фактори.

Най-ниската смъртност се наблюдава във Великобритания. Островът има сходни нива на ваксинация със САЩ и Израел и обяснението за това е в типа на прилаганата ваксина. Докато в другите две държави се използват 100% РНК, то във Великобритания близо половината от ваксинираните са с вирусна/векторна ваксина. Повтарят се изводите, направени след зимно-пролетната вълна на Алфа варианта, че най-добрата защита срещу фатален край се установява след прилагане на вирусни/векторни препарати.

Имайки предвид горното, за всяка държава могат да се дадат някои конкретни препоръки. Например в САЩ през пролетта администрацията на президента Джо Байдън реши да спре прилагането на "Астра Зенека" и заложи само на иРНК ваксините. Това се оказа огромна грешка, която явно коства живота на хиляди граждани.

За България препоръките са ясни. Трябват максимални усиля за вдигане на ваксинацията и, на второ място, стремеж за увеличаване на дела на хората с вирусни/векторни препарати, който за момента е около 20%. При подходящи нива и тип на ваксинация само през последните 2 месеца България можеше да предотврати поне половината от фаталните инфекции, т.е. да се спасят 1000 наши граждани.

Тези 1000 българи сега са като „данък“ нерешителност, политиканстване, невежество, включително на медицинския персонал, и агресивно антиваксърство.

]]>
В четирите държави от 21 юли досега върлува поредната вълна, предизвикана този път от Делта варианта на коронавируса. Общо наблюдение е също отсъствието на ограничителни мерки за летния период. Хората пътуват сравнително спокойно, посещават заведения и водят нормален живот.

Различията между държавите са основно в нивата на ваксинация. Към 21 септември те са съответно за САЩ - 54,1%, Великобритания - 65,03%, Израел - 63,6% и България - около 18%. Единствено нашата нация драстично изостава във ваксинацията на населението.

Сега да прегледаме смъртността за периода 21 юли – 21 септември, изразена в брой починали на 1 милион жители. Тя е съответно за САЩ - 210 (общо 70 003 починали), Великобритания - 96 (общо 6523), Израел - 121 (общо 1123) и България - 295 (общо 2037 починали). България твърдо държи най-високия брой умрели от коронавирус, с три пъти повече от първенеца Великобритания.

На какво се дължи тази голяма разлика?

Причините, без съмнение, са комплексни. Значение имат ефикасността на здравната система, климатът, плътността на населението и др. Тези фактори обаче трудно се оценяват и изразяват с конкретни числови стойности и затова по-важно значение имат безспорните факти. Това са нивата на ваксинация и типа на използваните в съответната страна ваксини.

Най-общо могат да се направят два извода:

Най-високата смъртност се установява в държавата с най-ниското ниво на ваксинация, т.е. България. Броят на починалите от коронавирус обаче не е правопорпоционален на равнището на ваксинация, което показва и наличието на други фактори.

Най-ниската смъртност се наблюдава във Великобритания. Островът има сходни нива на ваксинация със САЩ и Израел и обяснението за това е в типа на прилаганата ваксина. Докато в другите две държави се използват 100% РНК, то във Великобритания близо половината от ваксинираните са с вирусна/векторна ваксина. Повтарят се изводите, направени след зимно-пролетната вълна на Алфа варианта, че най-добрата защита срещу фатален край се установява след прилагане на вирусни/векторни препарати.

Имайки предвид горното, за всяка държава могат да се дадат някои конкретни препоръки. Например в САЩ през пролетта администрацията на президента Джо Байдън реши да спре прилагането на "Астра Зенека" и заложи само на иРНК ваксините. Това се оказа огромна грешка, която явно коства живота на хиляди граждани.

За България препоръките са ясни. Трябват максимални усиля за вдигане на ваксинацията и, на второ място, стремеж за увеличаване на дела на хората с вирусни/векторни препарати, който за момента е около 20%. При подходящи нива и тип на ваксинация само през последните 2 месеца България можеше да предотврати поне половината от фаталните инфекции, т.е. да се спасят 1000 наши граждани.

Тези 1000 българи сега са като „данък“ нерешителност, политиканстване, невежество, включително на медицинския персонал, и агресивно антиваксърство.

]]>
offnews@offnews.bg (д-р Сергей Иванов, вирусолог) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/smartnostta-ot-covid-19-v-sasht-velikobritania-izrael-i-balgaria-ka-760158.html Thu, 23 Sep 2021 07:30:00 +0300
Властта и гражданите - мисия възможна https://offnews.bg//analizi-i-komentari/vlastta-i-grazhdanite-misia-vazmozhna-759920.html Вероятно често си задавате въпроса - защо ние и властта живеем в два паралелни свята?

Или - защо управляващите отчитат успехи, а ние живеем все по-зле?

И вероятно винаги сте си отговаряли едно и също - защото някъде там, в технологията на властта има сериозна пробойна. Именно пробойната, именно този сбъркан механизъм, е пречката властта и гражданите да не могат да намерят общ език. И може би именно това е огромният проблем, който води до скандално високо недоверие към всички институции у нас - от дребния кабинет на общинския служител в провинцията до големите кабинети на хората от изпълнителната власт в столицата.

И тук идва мястото да си зададем оня тургениевски въпрос - "Что делать". Какво да направим, за да бъдем чути? За да може гласът на гражданите да пробие, да има своята сила и тежест, да бъде превърнат от екзотична част от пейзажа във важния фактор, каращ политиците ни да се съобразяват с него.

С подобна задача през септември 2019 година се захваща Фондация "ДАРИК"  в патрньорство с Фондация „Четиридесет и две“. Проектът, наречен „Каузи с глас и лице“, цели обществеността да се запознае с хора, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

Зад тази амбициозна задача застава едно от големите лица на радиожурналистиката у нас - Пролет Велкова. Проектът започва свое радиопредаване, наречено „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

В продължение на 2 години предаването, излъчвано всяка сряда в ефира на ДАРИК радио има за цел едно - да разкаже за работата на гражданските организации, да запознае слушателите с тяхната кауза и да бъде в полза на обществото ни.

През тези 2 години са излъчени 85 епизода, които можете да гледате и слушате тук:

Градски теми, човешки права, екология, казуси - всяка една от темите, които уж трябва да са приоритет на властите, но остават нерешени в продължение на десетилетия бе тема на проекта  „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

Впрочем каква е властта на гражданите? Защо политическите партии не могат да заменят гражданските сдружения и организации? И как гражданските организации могат да влияят на управлението на страната, на общината, на определената институция?

Всичките тези въпроси търсеха и успяваха да намерят своето решение и своят отговор именно благодарение на проекта "Каузи с глас и лице". Защото едно е да пишеш стерилно законодателство. Но съвсем друго е да го приложиш върху хората, които да се сблъскват всекидневно с недъзите му.

Гостите и темите във „Властта на гражданите, или какво можем заедно“ бяха изключително много. През двете години, в които проекта се развиваше с помощта на финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП – Фонд Активни Граждани (www.activecitizensfund.bg.) темите, които успяха да придобият публичност бяха изключително разнообразни.

Например - умното събиране на отпадъци. Графити културата. Или пък социалното предприемачество. Проблемите на мигрантите в България, тяхното интегриране. Проблемите на хората със специални потребности.

Темите на предаването, което има освен ефир и своите канали в Spotify, Google podcast, Apple podcasts.

За тези две години в страната ни се случиха много политически събития. И всички те бяха предизвикани от голямата гражданска енергия, която успя да промени силите в политиката. Гражданска енергия, подхранена от усещането за несправедливост, за корупция, за желание за промяна на основните правила.

Тази гражданска енергия, която имаше своят ефир в предаването „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

Впрочем изводът, който можем да направим в края на проекта е простичък. Слоганът "Властта и гражданите" трябва да бъде трансформиран на "Властта на гражданите". В последните месеци сякаш именно гражданските организации, със своето поведение и последователност доказаха, че промяната е в ход.

Което означава, че „Властта на гражданите, или какво можем заедно“, част от проекта "Каузи с глас и лице" си е свършило работата.

Проектът „Каузи с глас и лице“ се изпълнява от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ с финансова подкрепа на Фонд Активни граждани - България. Основната цел на проект „Каузи с глас и лице“ е обществеността да се запознае с хората, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

]]>
Вероятно често си задавате въпроса - защо ние и властта живеем в два паралелни свята?

Или - защо управляващите отчитат успехи, а ние живеем все по-зле?

И вероятно винаги сте си отговаряли едно и също - защото някъде там, в технологията на властта има сериозна пробойна. Именно пробойната, именно този сбъркан механизъм, е пречката властта и гражданите да не могат да намерят общ език. И може би именно това е огромният проблем, който води до скандално високо недоверие към всички институции у нас - от дребния кабинет на общинския служител в провинцията до големите кабинети на хората от изпълнителната власт в столицата.

И тук идва мястото да си зададем оня тургениевски въпрос - "Что делать". Какво да направим, за да бъдем чути? За да може гласът на гражданите да пробие, да има своята сила и тежест, да бъде превърнат от екзотична част от пейзажа във важния фактор, каращ политиците ни да се съобразяват с него.

С подобна задача през септември 2019 година се захваща Фондация "ДАРИК"  в патрньорство с Фондация „Четиридесет и две“. Проектът, наречен „Каузи с глас и лице“, цели обществеността да се запознае с хора, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

Зад тази амбициозна задача застава едно от големите лица на радиожурналистиката у нас - Пролет Велкова. Проектът започва свое радиопредаване, наречено „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

В продължение на 2 години предаването, излъчвано всяка сряда в ефира на ДАРИК радио има за цел едно - да разкаже за работата на гражданските организации, да запознае слушателите с тяхната кауза и да бъде в полза на обществото ни.

През тези 2 години са излъчени 85 епизода, които можете да гледате и слушате тук:

Градски теми, човешки права, екология, казуси - всяка една от темите, които уж трябва да са приоритет на властите, но остават нерешени в продължение на десетилетия бе тема на проекта  „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

Впрочем каква е властта на гражданите? Защо политическите партии не могат да заменят гражданските сдружения и организации? И как гражданските организации могат да влияят на управлението на страната, на общината, на определената институция?

Всичките тези въпроси търсеха и успяваха да намерят своето решение и своят отговор именно благодарение на проекта "Каузи с глас и лице". Защото едно е да пишеш стерилно законодателство. Но съвсем друго е да го приложиш върху хората, които да се сблъскват всекидневно с недъзите му.

Гостите и темите във „Властта на гражданите, или какво можем заедно“ бяха изключително много. През двете години, в които проекта се развиваше с помощта на финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП – Фонд Активни Граждани (www.activecitizensfund.bg.) темите, които успяха да придобият публичност бяха изключително разнообразни.

Например - умното събиране на отпадъци. Графити културата. Или пък социалното предприемачество. Проблемите на мигрантите в България, тяхното интегриране. Проблемите на хората със специални потребности.

Темите на предаването, което има освен ефир и своите канали в Spotify, Google podcast, Apple podcasts.

За тези две години в страната ни се случиха много политически събития. И всички те бяха предизвикани от голямата гражданска енергия, която успя да промени силите в политиката. Гражданска енергия, подхранена от усещането за несправедливост, за корупция, за желание за промяна на основните правила.

Тази гражданска енергия, която имаше своят ефир в предаването „Властта на гражданите, или какво можем заедно“.

Впрочем изводът, който можем да направим в края на проекта е простичък. Слоганът "Властта и гражданите" трябва да бъде трансформиран на "Властта на гражданите". В последните месеци сякаш именно гражданските организации, със своето поведение и последователност доказаха, че промяната е в ход.

Което означава, че „Властта на гражданите, или какво можем заедно“, част от проекта "Каузи с глас и лице" си е свършило работата.

Проектът „Каузи с глас и лице“ се изпълнява от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ с финансова подкрепа на Фонд Активни граждани - България. Основната цел на проект „Каузи с глас и лице“ е обществеността да се запознае с хората, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/vlastta-i-grazhdanite-misia-vazmozhna-759920.html Mon, 20 Sep 2021 08:05:39 +0300
Алфа рисърч: БСП настига ИТН, ГЕРБ първи, новият проект на Кирил Петков и Асен Василев тръгва с 8-9% https://offnews.bg//analizi-i-komentari/alfa-risarch-bsp-nastiga-itn-gerb-parvi-noviat-proekt-na-kiril-petk-759741.html "Има такъв народ" понася най-големи щети в подкрепата на електората. Партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарния вот на 11 юли и сега регистрира 16,9% подкрепа. ГЕРБ не увеличава подкрепата си, но заема първото място с 21,1 на сто благодарение на твърдото си ядро избиратели. 

Това показват данните от проучване на "Алфа рисърч", проведено между 8 и 15 септември.*

Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техния резултат надолу. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16,5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е "Демократична България" с 13,2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е "Възраждане" (3.5%).

Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестност ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти, коментират социолозите. 

Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев - прицел „в десетката“

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания. 

Първото тестване на този проект в проучването на "Алфа Рисърч", показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор. 

Новият проект ще нанесе най-голямата щета на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, които потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящия тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

Положителна като цяло оценка за служебното правителство, съществени разлики в оценката за отделните направления

България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления. 

Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 41.7% от анкетираните. В други две ключови сфери преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на COVID пандемията и ваксинацията – 24.2% положителни срещу 42% отрицателни мнения. В резултат на това цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44,9% одобрение срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.

Електорална мобилизация в началото на септември – от конкуренцията в изборите зависи тя да бъде запазена

Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и, съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51,7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55,4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

---------------------------------

*Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция "Алфа Рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 8 - 15 септември 2021г. национално представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

]]>
"Има такъв народ" понася най-големи щети в подкрепата на електората. Партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарния вот на 11 юли и сега регистрира 16,9% подкрепа. ГЕРБ не увеличава подкрепата си, но заема първото място с 21,1 на сто благодарение на твърдото си ядро избиратели. 

Това показват данните от проучване на "Алфа рисърч", проведено между 8 и 15 септември.*

Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техния резултат надолу. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16,5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е "Демократична България" с 13,2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е "Възраждане" (3.5%).

Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестност ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти, коментират социолозите. 

Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев - прицел „в десетката“

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания. 

Първото тестване на този проект в проучването на "Алфа Рисърч", показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор. 

Новият проект ще нанесе най-голямата щета на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, които потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящия тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

Положителна като цяло оценка за служебното правителство, съществени разлики в оценката за отделните направления

България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления. 

Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 41.7% от анкетираните. В други две ключови сфери преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на COVID пандемията и ваксинацията – 24.2% положителни срещу 42% отрицателни мнения. В резултат на това цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44,9% одобрение срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.

Електорална мобилизация в началото на септември – от конкуренцията в изборите зависи тя да бъде запазена

Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и, съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51,7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55,4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

---------------------------------

*Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция "Алфа Рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 8 - 15 септември 2021г. национално представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/alfa-risarch-bsp-nastiga-itn-gerb-parvi-noviat-proekt-na-kiril-petk-759741.html Fri, 17 Sep 2021 12:15:06 +0300
Събитията в Афганистан изкараха Турция и Катар на преден план https://offnews.bg//analizi-i-komentari/sabitiata-v-afganistan-izkaraha-turtcia-i-katar-na-preden-plan-758684.html Сякаш победата на талибаните не предизвика достатъчно сериозни вълни от несигурност в Централна Азия. Последствията от събитията в Афганистан тепърва ще се оценяват, но вече се виждат първите сериозни трусове в съседните региони.

В Близкия изток напредването на талибаните доведе до прекрояване на дипломатически позиции и създаването на нови алианси, които допреди година бяха немислими. На преден план на дипломатическата сцена излизат няколко държави, в това число Катар и Турция.

В седмицата, когато талибаните превзеха афганистанската столица Кабул, дълъг конвой от автобуси придружи посланика на Катар в Афганистан, Саид бин Мубарак, на път за летище “Хамид Карзай”. В превозните средства са 250 ученици и учители, евакуирани от академия за стюардеси и самолетен екипаж, които са прехвърлени на самолети на катарските авиолинии в посока столицата на Катар, Доха.

В същата тази седмица, Катар изведе десетки хиляди афганистанци, търсещи убежище и ги настани на своя територия. Служители на посолството и дори самият посланик придружиха конвоите до летището, а по-късно им предоставиха временни жилища в Катар и американските военни лагери. До 31 август, крайният срок на американското изтегляне от Афганистан, около 55 000 афганистанци са евакуирани към Катар, като повечето от тях в момента чакат полети за други държави.

Тесните връзки, които малката арабска страна и талибаните поддържат в продължение на десетилетия, придадоха на Катар специален и жизненоважен статут, който подпомогна бързото и относително мирно изтегляне на американските сили и извличането на хиляди американски граждани, хуманитарни работници и афганистанци, работещи със САЩ, чийто живот сега е застрашен. За десетките хиляди, които бяха изоставени, ужасени от преследванията на талибаните, Катар е буферът, който може да гарантира безопасността им. Без посредничеството и участието на арабската страна, изтеглянето на САЩ вероятно би било много по-насилствено и кърваво.

Зад всичко това има дълга история. Преди години Катар беше избран от талибаните за връзка между тях и САЩ. Опитите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да убедят талибаните да създадат дипломатически мисии на тяхна територия, се провалиха. Смята се, че една от причините е, че двете държави имат твърде близки отношения с Вашингтон и се борят срещу радикални движения, както и срещу Мюсюлмански братя. Катар, от друга страна, се възприема като “неутрален” играч и не поставя условия за установяването на мисия на талибаните в Доха.

По този начин, катарците станаха домакини при постигането на споразумението, което САЩ подписаха миналата година с талибаните. Тази сделка трябваше да организира американското изтегляне и да позволи подновяването на преговорите между талибаните и афганистанското правителство.

Заради това, че се превърна в ключова държава в отношенията на САЩ с движението на талибаните, Доха уреди срещата между шефа на ЦРУ Уилям Бърнс и ръководството на талибаните през август. В момента Катар води преговори с талибаните относно бъдещото управление на Афганистан и опазването на сигурността на летището в Кабул, което би дало възможност на талибаните да започнат да възстановяват страната и да изграждат международни връзки. Контролът върху летището ще бъде и първият и най-важен тест за тях.

Преди падането на Кабул бившето афганистанско правителство се съгласи с администрацията на САЩ, че летище “Хамид Карзай” ще бъде защитено от турските сили. Турция охотно се съгласи, тъй като това се очакваше да подобри отношенията ѝ с Вашингтон, влошили се видимо след закупуването на руски противовъздушни системи.

Договорката също така ще предостави достъп и влияние върху талибаните, и ще засили влиянието на Анкара в Централна Азия за сметка на Русия и Китай. Сделката може и да се изпари с разпадането на правителството на Афганистан и бягството на ръководството му в ОАЕ, но благодарение на Катар Турция продължава да бъде единственият кандидат за управление и подсигуряване на международното летище в Кабул.

За момента планът е в застой поради разногласия между талибаните и Анкара. Турция настоява летището и околностите му да бъдат обезопасени от турски сили, докато талибаните по същество възразяват срещу всяко присъствие на чужди сили на афганистанска земя. Анализатори предполагат, че с времето Катар ще убеди талибаните да се откажат от това искане, ако искат да получат международна легитимност и ако сериозно възнамерява да привлече чуждестранни инвеститори, за да помогне за възстановяване на страната.

Съюзите се променят

Евентуално споразумение за летището в Кабул също произтича от влиянието на Катар. Турция и Доха имат идеологически, военен, икономически и дипломатически съюз, който се развива, откакто двете държави имат дипломатически отношения след 1972 година. Този алианс достигна своя връх през 2017 година, когато Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет наложиха икономическа блокада и дипломатически бойкот над Катар. Тогава Турция осигури въздушен коридор, подкрепи Катар в международен план и разположи около 3000 войници в бази, които създаде на катарска територия.

Двете държави също така подкрепят Мюсюлмански братя и палестинското движение Хамас, сътрудничат си в Сирия и работят заедно в Либия, където подкрепиха признатото от ООН правителство в Триполи срещу получилия средства от Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Русия и Франция генерал Халифа Хафтар. И Катар, и Турция не са членове на водената от Рияд коалиция в Йемен срещу подкрепените от Иран сили на хутите.

Сега Доха и Анкара могат да пожънат плодовете от своя съюз и в Афганистан. Ако Турция имаше причина да се страхува от политиката на президента на САЩ Джо Байдън и може би от допълнителни санкции поради закупуването на руските ракетни системи, сега се превръща в добре дошъл съюзник. Американската администрация, която не изключва създаването на връзки с талибаните, няма официален контакт с бойците и ще се нуждае от цялото посредничество, което може да получи, дори ако посредникът е Турция.

Изтеглянето от Афганистан създаде друг изненадващ съюз. ОАЕ има тайни контакти с Турция от месеци, за да опита да възстанови отношенията си с нея и да изгради икономическо и стратегическо партньорство. Тези контакти станаха публични, когато съветникът за национална сигурност на ОАЕ, Тахнун бин Зайед, посети Турция в средата на август.

Около две седмици след посещението, което предизвика поредица от спекулации, престолонаследникът на ОАЕ Мохамад бин Зайед проведе разговор с Ердоган. Абу Даби, една от държавите, наложили блокадата над Катар, описваше Турция като “най-опасния елемент в Близкия изток” и това създаде напрежение между страните, а Анкара дори заплаши да скъса отношения поради споразуменията за нормализиране на връзките между ОАЕ и Израел. По-късно Емирствата направиха обратен завой и сега се стремят да сключат съюз с Ердоган.

Докато Бин Зайед не предостави публично обяснение за обрата в политиката си, смята се, че след като Тръмп подписа споразумението за изтегляне с талибаните и Байдън обеща да го изпълни, и след усилията за съживяване на ядреното споразумение с Иран, ОАЕ са преразгледали отношенията си в региона. Емирствата започнаха да търсят стратегическа мрежа, която няма да зависи изцяло от САЩ.

Турция е една от най-силните държави в Близкия изток и е член на НАТО. Въпреки разрива между нея и ОАЕ, тя продължава да бъде важен икономически партньор - търговията между тях генерира около 8 милиарда долара през 2020 година - и може да предостави военните и политически възможности, които Бин Зайед търси. В резултат на това, арабският лидер, който стана съюзник на Израел преди година, ще бъде партньор и с Турция. Това означава, че ще може да се снабдява с оръжия, дронове и друго военно оборудване дори ако Израел или САЩ наложат ограничения.

За Турция, която от години иска да наложи влиянието си в Персийския залив, това е важно постижение. По този начин, събитията в Афганистан, достигат още по-далеч - в Египет. Египетска делегация, начело със зам.-министъра на външните работи Хамди Лоза, кацна в Турция, за да стартира нов кръг от преговори за подновяване на отношенията между техните страни. Различията между тях са дълбоки.

След идването на власт след преврат на Абдел Фатах Ел Сиси през 2013 Турция не спира да нарича генерала деспот и диктатор, и описва управлението му като военен преврат. Макар това да е вярно и Ел Сиси да управлява Египет с железен юмрук, посланията на Анкара са продиктувани от политически мотиви. Турците предоставиха убежище на ръководството на Мюсюлмански братя, срещу които Ел Сиси води война. Турция дава възможност на арабски телевизии, базирани на нейна територия, да критикуват Ел Сиси и подписа споразумение за демаркация на икономическите граници с Либия по начин, който може да навреди на способностите на Египет да транспортира газ към Европа.

След натиска на Тръмп върху двете страни, Кайро и Анкара започнаха разговори, последвани от оптимистични турски декларации за възобновяване на дипломатическите отношения. Египет има няколко условия, като екстрадиране на политически бегълци, свързани с Мюсюлмански братя и прекратяване на излъчването на анти-Сиси телевизии. Изглежда обаче, че Египет, подобно на ОАЕ, е на път да промени позициите си и това, което до тази година изглеждаше като нереалистично, ще бъде още едно доказателство, че никога не трябва да се казва “никога”, когато става въпрос за външна политика.

Това прави изявленията на току-що встъпилия в длъжност президент на Иран, Ебрахим Раиси, още по-актуални. В изявления, той определи изграждането на отношения със съседните държави като негов основен дипломатически приоритет и се смята, че става дума конкретно за връзките със Саудитска Арабия. На регионалния форум в Багдад, провел се наскоро, външните министри на двете страни не застанаха един до друг, но сигналите са преговори са налице. И двете държави имат интерес от сътрудничество в светлината на победата на талибаните в Афганистан.

На фона на всички тези промени, Израел също се оглежда за своето място. Идеята за анти-иранска коалиция, която предоставя военна и дипломатическа защитна мрежа за израелците, започва да се разпада. Усилията на арабите да създадат нови регионални съюзи, за да се справят със старите заплахи като талибаните и радикалните ислямистки групи, са в съответствие с намеренията на Байдън да позволи на други страни да се справят със собствените си заплахи, без да се налага САЩ да се намесват.

Турската дипломатическа пролет, която се състои в пренасочването на страната към Израел, Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия, изисква Израел да обмисли присъединяването си към този процес, за да не остане настрана. Тези нови дилеми са част от ефекта на пеперудата, който талибаните създадоха и става ясно, че мирните споразумения, които Израел подписа с редица арабски държави през последната година, изискват дипломатически корекции.

]]>
Сякаш победата на талибаните не предизвика достатъчно сериозни вълни от несигурност в Централна Азия. Последствията от събитията в Афганистан тепърва ще се оценяват, но вече се виждат първите сериозни трусове в съседните региони.

В Близкия изток напредването на талибаните доведе до прекрояване на дипломатически позиции и създаването на нови алианси, които допреди година бяха немислими. На преден план на дипломатическата сцена излизат няколко държави, в това число Катар и Турция.

В седмицата, когато талибаните превзеха афганистанската столица Кабул, дълъг конвой от автобуси придружи посланика на Катар в Афганистан, Саид бин Мубарак, на път за летище “Хамид Карзай”. В превозните средства са 250 ученици и учители, евакуирани от академия за стюардеси и самолетен екипаж, които са прехвърлени на самолети на катарските авиолинии в посока столицата на Катар, Доха.

В същата тази седмица, Катар изведе десетки хиляди афганистанци, търсещи убежище и ги настани на своя територия. Служители на посолството и дори самият посланик придружиха конвоите до летището, а по-късно им предоставиха временни жилища в Катар и американските военни лагери. До 31 август, крайният срок на американското изтегляне от Афганистан, около 55 000 афганистанци са евакуирани към Катар, като повечето от тях в момента чакат полети за други държави.

Тесните връзки, които малката арабска страна и талибаните поддържат в продължение на десетилетия, придадоха на Катар специален и жизненоважен статут, който подпомогна бързото и относително мирно изтегляне на американските сили и извличането на хиляди американски граждани, хуманитарни работници и афганистанци, работещи със САЩ, чийто живот сега е застрашен. За десетките хиляди, които бяха изоставени, ужасени от преследванията на талибаните, Катар е буферът, който може да гарантира безопасността им. Без посредничеството и участието на арабската страна, изтеглянето на САЩ вероятно би било много по-насилствено и кърваво.

Зад всичко това има дълга история. Преди години Катар беше избран от талибаните за връзка между тях и САЩ. Опитите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да убедят талибаните да създадат дипломатически мисии на тяхна територия, се провалиха. Смята се, че една от причините е, че двете държави имат твърде близки отношения с Вашингтон и се борят срещу радикални движения, както и срещу Мюсюлмански братя. Катар, от друга страна, се възприема като “неутрален” играч и не поставя условия за установяването на мисия на талибаните в Доха.

По този начин, катарците станаха домакини при постигането на споразумението, което САЩ подписаха миналата година с талибаните. Тази сделка трябваше да организира американското изтегляне и да позволи подновяването на преговорите между талибаните и афганистанското правителство.

Заради това, че се превърна в ключова държава в отношенията на САЩ с движението на талибаните, Доха уреди срещата между шефа на ЦРУ Уилям Бърнс и ръководството на талибаните през август. В момента Катар води преговори с талибаните относно бъдещото управление на Афганистан и опазването на сигурността на летището в Кабул, което би дало възможност на талибаните да започнат да възстановяват страната и да изграждат международни връзки. Контролът върху летището ще бъде и първият и най-важен тест за тях.

Преди падането на Кабул бившето афганистанско правителство се съгласи с администрацията на САЩ, че летище “Хамид Карзай” ще бъде защитено от турските сили. Турция охотно се съгласи, тъй като това се очакваше да подобри отношенията ѝ с Вашингтон, влошили се видимо след закупуването на руски противовъздушни системи.

Договорката също така ще предостави достъп и влияние върху талибаните, и ще засили влиянието на Анкара в Централна Азия за сметка на Русия и Китай. Сделката може и да се изпари с разпадането на правителството на Афганистан и бягството на ръководството му в ОАЕ, но благодарение на Катар Турция продължава да бъде единственият кандидат за управление и подсигуряване на международното летище в Кабул.

За момента планът е в застой поради разногласия между талибаните и Анкара. Турция настоява летището и околностите му да бъдат обезопасени от турски сили, докато талибаните по същество възразяват срещу всяко присъствие на чужди сили на афганистанска земя. Анализатори предполагат, че с времето Катар ще убеди талибаните да се откажат от това искане, ако искат да получат международна легитимност и ако сериозно възнамерява да привлече чуждестранни инвеститори, за да помогне за възстановяване на страната.

Съюзите се променят

Евентуално споразумение за летището в Кабул също произтича от влиянието на Катар. Турция и Доха имат идеологически, военен, икономически и дипломатически съюз, който се развива, откакто двете държави имат дипломатически отношения след 1972 година. Този алианс достигна своя връх през 2017 година, когато Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет наложиха икономическа блокада и дипломатически бойкот над Катар. Тогава Турция осигури въздушен коридор, подкрепи Катар в международен план и разположи около 3000 войници в бази, които създаде на катарска територия.

Двете държави също така подкрепят Мюсюлмански братя и палестинското движение Хамас, сътрудничат си в Сирия и работят заедно в Либия, където подкрепиха признатото от ООН правителство в Триполи срещу получилия средства от Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Русия и Франция генерал Халифа Хафтар. И Катар, и Турция не са членове на водената от Рияд коалиция в Йемен срещу подкрепените от Иран сили на хутите.

Сега Доха и Анкара могат да пожънат плодовете от своя съюз и в Афганистан. Ако Турция имаше причина да се страхува от политиката на президента на САЩ Джо Байдън и може би от допълнителни санкции поради закупуването на руските ракетни системи, сега се превръща в добре дошъл съюзник. Американската администрация, която не изключва създаването на връзки с талибаните, няма официален контакт с бойците и ще се нуждае от цялото посредничество, което може да получи, дори ако посредникът е Турция.

Изтеглянето от Афганистан създаде друг изненадващ съюз. ОАЕ има тайни контакти с Турция от месеци, за да опита да възстанови отношенията си с нея и да изгради икономическо и стратегическо партньорство. Тези контакти станаха публични, когато съветникът за национална сигурност на ОАЕ, Тахнун бин Зайед, посети Турция в средата на август.

Около две седмици след посещението, което предизвика поредица от спекулации, престолонаследникът на ОАЕ Мохамад бин Зайед проведе разговор с Ердоган. Абу Даби, една от държавите, наложили блокадата над Катар, описваше Турция като “най-опасния елемент в Близкия изток” и това създаде напрежение между страните, а Анкара дори заплаши да скъса отношения поради споразуменията за нормализиране на връзките между ОАЕ и Израел. По-късно Емирствата направиха обратен завой и сега се стремят да сключат съюз с Ердоган.

Докато Бин Зайед не предостави публично обяснение за обрата в политиката си, смята се, че след като Тръмп подписа споразумението за изтегляне с талибаните и Байдън обеща да го изпълни, и след усилията за съживяване на ядреното споразумение с Иран, ОАЕ са преразгледали отношенията си в региона. Емирствата започнаха да търсят стратегическа мрежа, която няма да зависи изцяло от САЩ.

Турция е една от най-силните държави в Близкия изток и е член на НАТО. Въпреки разрива между нея и ОАЕ, тя продължава да бъде важен икономически партньор - търговията между тях генерира около 8 милиарда долара през 2020 година - и може да предостави военните и политически възможности, които Бин Зайед търси. В резултат на това, арабският лидер, който стана съюзник на Израел преди година, ще бъде партньор и с Турция. Това означава, че ще може да се снабдява с оръжия, дронове и друго военно оборудване дори ако Израел или САЩ наложат ограничения.

За Турция, която от години иска да наложи влиянието си в Персийския залив, това е важно постижение. По този начин, събитията в Афганистан, достигат още по-далеч - в Египет. Египетска делегация, начело със зам.-министъра на външните работи Хамди Лоза, кацна в Турция, за да стартира нов кръг от преговори за подновяване на отношенията между техните страни. Различията между тях са дълбоки.

След идването на власт след преврат на Абдел Фатах Ел Сиси през 2013 Турция не спира да нарича генерала деспот и диктатор, и описва управлението му като военен преврат. Макар това да е вярно и Ел Сиси да управлява Египет с железен юмрук, посланията на Анкара са продиктувани от политически мотиви. Турците предоставиха убежище на ръководството на Мюсюлмански братя, срещу които Ел Сиси води война. Турция дава възможност на арабски телевизии, базирани на нейна територия, да критикуват Ел Сиси и подписа споразумение за демаркация на икономическите граници с Либия по начин, който може да навреди на способностите на Египет да транспортира газ към Европа.

След натиска на Тръмп върху двете страни, Кайро и Анкара започнаха разговори, последвани от оптимистични турски декларации за възобновяване на дипломатическите отношения. Египет има няколко условия, като екстрадиране на политически бегълци, свързани с Мюсюлмански братя и прекратяване на излъчването на анти-Сиси телевизии. Изглежда обаче, че Египет, подобно на ОАЕ, е на път да промени позициите си и това, което до тази година изглеждаше като нереалистично, ще бъде още едно доказателство, че никога не трябва да се казва “никога”, когато става въпрос за външна политика.

Това прави изявленията на току-що встъпилия в длъжност президент на Иран, Ебрахим Раиси, още по-актуални. В изявления, той определи изграждането на отношения със съседните държави като негов основен дипломатически приоритет и се смята, че става дума конкретно за връзките със Саудитска Арабия. На регионалния форум в Багдад, провел се наскоро, външните министри на двете страни не застанаха един до друг, но сигналите са преговори са налице. И двете държави имат интерес от сътрудничество в светлината на победата на талибаните в Афганистан.

На фона на всички тези промени, Израел също се оглежда за своето място. Идеята за анти-иранска коалиция, която предоставя военна и дипломатическа защитна мрежа за израелците, започва да се разпада. Усилията на арабите да създадат нови регионални съюзи, за да се справят със старите заплахи като талибаните и радикалните ислямистки групи, са в съответствие с намеренията на Байдън да позволи на други страни да се справят със собствените си заплахи, без да се налага САЩ да се намесват.

Турската дипломатическа пролет, която се състои в пренасочването на страната към Израел, Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия, изисква Израел да обмисли присъединяването си към този процес, за да не остане настрана. Тези нови дилеми са част от ефекта на пеперудата, който талибаните създадоха и става ясно, че мирните споразумения, които Израел подписа с редица арабски държави през последната година, изискват дипломатически корекции.

]]>
offnews@offnews.bg (Руслан Трад) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/sabitiata-v-afganistan-izkaraha-turtcia-i-katar-na-preden-plan-758684.html Sun, 5 Sep 2021 08:30:01 +0300
Избори 2 в 1, Октомврийската революция и крайната дума на Радев https://offnews.bg//analizi-i-komentari/izbori-2-v-1-oktomvrijskata-revoliutcia-i-krajnata-duma-na-radev-758499.html Кога Корнелия Нинова ще върне третия мандат за съставяне на правитеството е темата, която предизвика и контролирани, автентични слухове и изказвания в аванс през целия парламентарен ден. Причината за това е, че от датата на връщане на мандата зависи датата на изборите за парламент и дали ще има актуализация на бюджета преди парламентът да бъде разпуснат.

Първо се заговори, че Корнелия Нинова ще върне мандата още утре. Това би поставило под риск приемането на актуализацията. Някои медии побързаха да съобщят в аванс, че това ще се случи. Решението за датата за връщането ще бъде взето от Националния съвет на БСП и вероятността за това решение е нищожна, според източници на OFFNews. Разговори с депутати от БСП показаха, че зад този слух по всяка вероятност стоят две причини. Първата е желанието изборите за парламент да се проведат по-рано от президентските, които вече бяха насрочени за 14 ноември от парламента. Втората е обидата у Нинова от обвиненията на “партиите на протеста”, че тя и левицата си правят политически пиар със задържането на мандата, за да бъде направена актуализацията.

2 в 1, планове и съображения

Останалите партии в парламента искат избори 2 в 1 с първия тур на президентските избори. По неофициална информация Румен Радев е искал гласуването за президент да е на 7 ноември, a парламентарните избори да са на друга дата, за да не се смесва агитацията. Това е частично и позицията на БСП. "На предварителните разговори на председателски съвет заявихме своята позиция, че смятаме за по-удачна дата 7 ноември за първи тур на президентски избори, а 14 за втори. Сега, ако на 14 ноември е първият тур, 21 ноември е последната възможна дата по Конституция. Не дай, Боже, нещо стане или има риск, не искахме да оставаме всичко за последния момент. Именно с тази мисъл предложихме 7-и ноември", заяви Корнелия Нинова днес.
Тази дата предизвика раждането на анекдоти, че БСП ще правят римейк на Великата октомврийска революция.

Към момента най-вероятно е изборите да са две в едно на 14-и ноември, но може и да има промяна, тъй като датата за изборите за парламент се насрочва от президента - не по-късно 60 дни след разпускането на парламента. Според Изборния кодекс има ограничение от минимум 57 дни. Президентът преди време каза, че ще разпусне парламента след актуализацията.

Голямото забързване

Не се очертава обаче голямо забавяне на разпускането, даже процесът бе забърза, след като днес парламентът обяви извънредно заседание във вторник. Тогава ще бъдат гледани т.нар. малки бюджети на НЗОК и ДОО. Ако те бъдат приети във вторник, за актуализацията на националния бюджет има достатъчно време до петък. Срокът за предложения между двете четения на законопроекта изтича на 7 септември, вторник. Вероятно бюджетната комисия ще се събере в сряда, за да го приеме на второ четене, а в четвъртък и петък ще може да мине окончателно в пленарната зала.

Така е възможно БСП да върне мандата в края на следващата или по-следващата седмица. Това прави възможно парламентарните избори да са в един ден с президентския вот.

Тежката дума е на Радев

Датата на изборите за парламент се насрочва от президента Румен Радев, който може да игнорира плановете на партиите до известна степен. Той вече няколко пъти се обяви срещу идеята за избори 2 в 1. Първо го аргументира с това, че е против духа на конституцията, а после призна, че при такъв развой той и Йотова, които се борят за втори мандат, ще са в неизгодна позиция.

В конституцията няма срок, в който Радев да разпусне парламента, след като всички мандати са се провалили. Така той може да отложи разпускането и да размине датите. Това обаче ще му донеса остра критика от партиите, която надали ще му дойде добре електорално точно преди изборите.

]]>
Кога Корнелия Нинова ще върне третия мандат за съставяне на правитеството е темата, която предизвика и контролирани, автентични слухове и изказвания в аванс през целия парламентарен ден. Причината за това е, че от датата на връщане на мандата зависи датата на изборите за парламент и дали ще има актуализация на бюджета преди парламентът да бъде разпуснат.

Първо се заговори, че Корнелия Нинова ще върне мандата още утре. Това би поставило под риск приемането на актуализацията. Някои медии побързаха да съобщят в аванс, че това ще се случи. Решението за датата за връщането ще бъде взето от Националния съвет на БСП и вероятността за това решение е нищожна, според източници на OFFNews. Разговори с депутати от БСП показаха, че зад този слух по всяка вероятност стоят две причини. Първата е желанието изборите за парламент да се проведат по-рано от президентските, които вече бяха насрочени за 14 ноември от парламента. Втората е обидата у Нинова от обвиненията на “партиите на протеста”, че тя и левицата си правят политически пиар със задържането на мандата, за да бъде направена актуализацията.

2 в 1, планове и съображения

Останалите партии в парламента искат избори 2 в 1 с първия тур на президентските избори. По неофициална информация Румен Радев е искал гласуването за президент да е на 7 ноември, a парламентарните избори да са на друга дата, за да не се смесва агитацията. Това е частично и позицията на БСП. "На предварителните разговори на председателски съвет заявихме своята позиция, че смятаме за по-удачна дата 7 ноември за първи тур на президентски избори, а 14 за втори. Сега, ако на 14 ноември е първият тур, 21 ноември е последната възможна дата по Конституция. Не дай, Боже, нещо стане или има риск, не искахме да оставаме всичко за последния момент. Именно с тази мисъл предложихме 7-и ноември", заяви Корнелия Нинова днес.
Тази дата предизвика раждането на анекдоти, че БСП ще правят римейк на Великата октомврийска революция.

Към момента най-вероятно е изборите да са две в едно на 14-и ноември, но може и да има промяна, тъй като датата за изборите за парламент се насрочва от президента - не по-късно 60 дни след разпускането на парламента. Според Изборния кодекс има ограничение от минимум 57 дни. Президентът преди време каза, че ще разпусне парламента след актуализацията.

Голямото забързване

Не се очертава обаче голямо забавяне на разпускането, даже процесът бе забърза, след като днес парламентът обяви извънредно заседание във вторник. Тогава ще бъдат гледани т.нар. малки бюджети на НЗОК и ДОО. Ако те бъдат приети във вторник, за актуализацията на националния бюджет има достатъчно време до петък. Срокът за предложения между двете четения на законопроекта изтича на 7 септември, вторник. Вероятно бюджетната комисия ще се събере в сряда, за да го приеме на второ четене, а в четвъртък и петък ще може да мине окончателно в пленарната зала.

Така е възможно БСП да върне мандата в края на следващата или по-следващата седмица. Това прави възможно парламентарните избори да са в един ден с президентския вот.

Тежката дума е на Радев

Датата на изборите за парламент се насрочва от президента Румен Радев, който може да игнорира плановете на партиите до известна степен. Той вече няколко пъти се обяви срещу идеята за избори 2 в 1. Първо го аргументира с това, че е против духа на конституцията, а после призна, че при такъв развой той и Йотова, които се борят за втори мандат, ще са в неизгодна позиция.

В конституцията няма срок, в който Радев да разпусне парламента, след като всички мандати са се провалили. Така той може да отложи разпускането и да размине датите. Това обаче ще му донеса остра критика от партиите, която надали ще му дойде добре електорално точно преди изборите.

]]>
offnews@offnews.bg (Георги А. Ангелов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/izbori-2-v-1-oktomvrijskata-revoliutcia-i-krajnata-duma-na-radev-758499.html Thu, 2 Sep 2021 15:17:11 +0300
Защо в Англия от COVID умират 9,3 пъти по-малко, отколкото в България? https://offnews.bg//analizi-i-komentari/zashto-v-anglia-ot-covid-umirat-9-3-pati-po-malko-otkolkoto-v-balgari-758242.html В началото на декември 2020 г. излизащото от втората вълна на коронавируса Обединено кралство е атакувано от мутация, наречен по-късно "британски" или "алфа" вариант. За 107 дни (до 21 април) от третата вълна доказано се заразяват около 2,7 милиона души и умират 61 658, или 2,29% от диагностицираните.

"Алфа" идва в България близо 60 дни по-късно и предизвиква втората вълна на коронавируса за нашата страна, която стихва чак в края на месец май. При продължителност от приблизително 126 дни (периодът е дефиниран от автора, 25.01-31.05.) се заразяват 202 988 души, а починалите са 8820, или 4,35%.

През тези зимно-пролетни вълни в двете страни ваксинираните са сравнително малко и затова те едва ли са съществен фактор за намаляване на инфектираните и починалите. Във Великобритания процентът на умрелите е почти два пъти по-нисък от българския. Това, при еднакви други обстоятелства, показва, че по-добрата здравна система, спасила повече разболели се граждани, е тази на Острова.

В късната пролет и през лятото ситуацията се променя. В средата на месец май Великобритания е поразена от индийския вариант ("Делта") на вируса и започва четвърта за тази страна епидемиологична вълна. Анализът обаче показва много променени показатели в сравнение с предходния пик. От 16 май до 29 август, въпреки летните температури и продължителния ден във Великобритания, се заразяват 2,3 милиона и умират 4719, т.е. починалите са 0,21%! В сравнение със зимните стойности процентът на фаталните случаи е намалял близо 11 пъти.

Едва ли британската здравна система се е подобрила толкова за няколко месеца, затова това феноменално понижение на смъртността е безспорен резултат от ваксинацията, която на Острова вече е обхванала около 70% от населението.

Как е в България?

При нас "Делта" вариантът на вируса идва през юли и условно за нова вълна може да се говори от 1 август. Въпреки че е рано за обобщения, показателите изобщо не са добри. За 29 дена в страната има 26 451 заразени, а починалите са 516, т.е. 1,95% от инфектираните. В сравнение с Великобритания (0,21%) процентът с фатален край в България е 9,3 пъти по-висок.

Нещо повече, разликата между двете държави за няколко месеца драстично се увеличава, от 2 до 9,3 пъти. Това всъщност се дължи на ефекта на ваксинацията. Във Великобритания са обхванати 70,4% от населението, а у нас само около 16%.

Ако се изхожда от британските показатели, провалът на ваксинационната кампания засега коства на България около 400 човешки живота само за месец август!

Ако продължим да правим аналогия с Острова относно предишната епидемиологична вълна с "Алфа" варианта, лошото родно здравеопазване не е успяло да спаси през зимно-пролетния сезон повече от 4000 човека. Това са приблизителни и дискусионни стойности, но, за съжаление, те показват провала на България. При това тук се анализират само резултатите за тази година, без да се засяга смъртоносната вълна през есента на 2020 г.

Изводите са очевидни. България трябва рязко и спешно да увеличи ваксинацията и, на второ място, да подобри лечението на болните от COVID-19.

]]>
В началото на декември 2020 г. излизащото от втората вълна на коронавируса Обединено кралство е атакувано от мутация, наречен по-късно "британски" или "алфа" вариант. За 107 дни (до 21 април) от третата вълна доказано се заразяват около 2,7 милиона души и умират 61 658, или 2,29% от диагностицираните.

"Алфа" идва в България близо 60 дни по-късно и предизвиква втората вълна на коронавируса за нашата страна, която стихва чак в края на месец май. При продължителност от приблизително 126 дни (периодът е дефиниран от автора, 25.01-31.05.) се заразяват 202 988 души, а починалите са 8820, или 4,35%.

През тези зимно-пролетни вълни в двете страни ваксинираните са сравнително малко и затова те едва ли са съществен фактор за намаляване на инфектираните и починалите. Във Великобритания процентът на умрелите е почти два пъти по-нисък от българския. Това, при еднакви други обстоятелства, показва, че по-добрата здравна система, спасила повече разболели се граждани, е тази на Острова.

В късната пролет и през лятото ситуацията се променя. В средата на месец май Великобритания е поразена от индийския вариант ("Делта") на вируса и започва четвърта за тази страна епидемиологична вълна. Анализът обаче показва много променени показатели в сравнение с предходния пик. От 16 май до 29 август, въпреки летните температури и продължителния ден във Великобритания, се заразяват 2,3 милиона и умират 4719, т.е. починалите са 0,21%! В сравнение със зимните стойности процентът на фаталните случаи е намалял близо 11 пъти.

Едва ли британската здравна система се е подобрила толкова за няколко месеца, затова това феноменално понижение на смъртността е безспорен резултат от ваксинацията, която на Острова вече е обхванала около 70% от населението.

Как е в България?

При нас "Делта" вариантът на вируса идва през юли и условно за нова вълна може да се говори от 1 август. Въпреки че е рано за обобщения, показателите изобщо не са добри. За 29 дена в страната има 26 451 заразени, а починалите са 516, т.е. 1,95% от инфектираните. В сравнение с Великобритания (0,21%) процентът с фатален край в България е 9,3 пъти по-висок.

Нещо повече, разликата между двете държави за няколко месеца драстично се увеличава, от 2 до 9,3 пъти. Това всъщност се дължи на ефекта на ваксинацията. Във Великобритания са обхванати 70,4% от населението, а у нас само около 16%.

Ако се изхожда от британските показатели, провалът на ваксинационната кампания засега коства на България около 400 човешки живота само за месец август!

Ако продължим да правим аналогия с Острова относно предишната епидемиологична вълна с "Алфа" варианта, лошото родно здравеопазване не е успяло да спаси през зимно-пролетния сезон повече от 4000 човека. Това са приблизителни и дискусионни стойности, но, за съжаление, те показват провала на България. При това тук се анализират само резултатите за тази година, без да се засяга смъртоносната вълна през есента на 2020 г.

Изводите са очевидни. България трябва рязко и спешно да увеличи ваксинацията и, на второ място, да подобри лечението на болните от COVID-19.

]]>
offnews@offnews.bg (Д-р Сергей Иванов) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/zashto-v-anglia-ot-covid-umirat-9-3-pati-po-malko-otkolkoto-v-balgari-758242.html Mon, 30 Aug 2021 15:30:00 +0300
Как държавата направи ''всичко възможно'' за присъствена учебна година https://offnews.bg//analizi-i-komentari/kak-darzhavata-napravi-vsichko-vazmozhno-za-prisastvena-uchebna-go-758061.html „МОН прави всичко възможно да подготви образователната система за поредната вълна така, че да осигурим възможно най-качественото обучение с възможно най-малък риск. (...) Основната ни цел е да осигурим максимално продължително присъствено обучение.“

Действително са взети мерки максимално да бъде присъствено обучението.“

Това уверява на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков. Към края на същия месец плочата е сменена и вече запява: "Нагласата е да открием присъствено учебната година, много внимателно – обещали сме го на първи клас за цялата страна". С други думи, направеното "всичко възможно" за максимално дълга присъствена учебна година неусетно се е свело до това на 15 септември в училищния двор да се съберат само първокласниците, след което всички ученици да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.

Какво всъщност направи Денков за 110-те си дни управление, за да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на училище, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?

За последните, уви, нищо - всичко е оставено в ръцете на ръководствата на висшите училища с обичайното за безпомощното вдигане на рамене обяснение: "Университетите са автономни".

При детските градини и училищата направеното се изчерпва с:

1. През юли министърът подема информационна кампания от ползите на ваксинацията в детските градини и училищата. Екипи обикалят по места със здравни специалисти и отговарят на въпроси с надеждата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.

2. Осигуряват се допълнителни профилактични прегледи за учители, преболедували COVID-19, и още два дни платен отпуск като стимул за ваксинация.

3. МОН започва да раздава свидетелства „за принос към опазването на общественото здраве“ заради постигнати 70% ваксинирани педагогически специалисти и непедагогически персонал.

На 5 август са дадени само 7 такива на училища и детски градини, предимно в села. 7 от хиляди. Само толкова са доказали поне 70% ваксиниран персонал.

Става ясно, че присъствена учебна година няма да има. На 13 август, със закъснение и при "неотложна необходимост от спешно възлагане", е пусната обществена поръчка за осигуряване на още 24 хил. таблета (при необходими 40 хил.), за да се закрепи поне положението с дистанционното обучение. Със закъснение, защото няма как новите устройства да са доставени в училищата до 15 септември.

4. Публикуват се насоки със задължителни и препоръчителни мерки в училищата и детските градини, с които цялата отговорност – включително за вземането на решение за затваряне и преминаване в обучение от разстояние заради COVID е прехвърлена на директорите. Капитулацията е пълна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от успешните в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, за да спаси поне имиджа си. Включително като твърди, че МОН не били оставили директорите "да се давят сами в дълбоката вода". Какво се крие зад хващащата око фраза не става ясно.

Резултатите от точки 1.-4.

В началото Денков предприема подхода да казва и доказва какви са недостатъците от дистанционното обучение - прави анализи, дава пресконференции и интервюта, зове работещите в образованието да се ваксинират. Сякаш не е министър, а само инфлуенсър. В това време тече и информационната кампания по места, която обаче, ако се съди по реакцията на учителите след нея - не може да се нарече успешна.

Сега масово учителите са крайно остро настроени срещу ваксините. Някои сравняват препоръчителните ваксинации и изискването за носене на маски в час с "фашизъм", "робство", "геноцид". Наричат препоръките за ваксинация "натиск". Готови са и на протести. Родителите, впрочем - също. Те пък си искат учебна година, която да бъде проведена все едно вирус не съществува - присъствена, без ограничения, без маски. 

Ситуацията в момента е толкова обострена, че никой не чува никого, но всеки е готов да "стреля" словесно при произнасянето на ключови думи като "ваксина", "тест", "маска".  Настройването едни срещу други – съсловие срещу власти, родители срещу учители, родители срещу министерство, на фона на безсилното прехвърляне на отговорността на властта върху директорите и учителите – е толкова голямо, че едва ли в тази ситуация може да се прокара нещо с убеждаване, камо ли да се наложи (в редица държави ваксините стават задължителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е разумно.

Днес, половин месец преди началото на учебната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На практика всички новозаразени са с „Делта“ варианта, към който децата са по-уязвими, който и се предава много по-бързо и лесно. На фона на направеното „всичко възможно“ от политиците е почти сигурно, че учебната година ще е от вкъщи, пред компютъра. Освен ако вирусът не се „смили“ и не ни отмине бързо, разбира се.

Реалистично ли беше да очакваме повече?

По-скоро не, но не защото по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, освен с естествената ни склонност да не понасяме авторитети и да казваме с презрение "Не" на всичко, което някой си министър предлага или за което даже настоява, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и здравеопазването, който също носи отговорност за ситуацията в училищата.

За здравен министър беше назначен антиваксър, който впоследствие смени посоката на изказванията си. За образователен – професор, чийто професионален път е изцяло свързан с висшето образование и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на БАН, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия, ръководител на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни статии, ръководил над 50 проекта, работил като гост-изследовател в Япония, ръководил е докторанти и така нататък, и така нататък. Бил е зам.-министър на образованието в редовен кабинет с ресор висше образование, писал е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бил е и преди служебен министър – през 2017 г.

Казано по-просто: Денков никога не се е занимавал с децата в детските градини и училищата, никога не е разрешавал проблемите в предучилищното и училищното образование, неговият професионален профил е съвсем, съвсем различен. Не лош, но напълно различен от необходимия за овладяване на огромната криза, сполетяла най-вече предучилищното и средното ни образование. Съвсем различен и от диалогичния образ на човек, който би могъл да преодолее острото противопоставяне между съсловие и родители, между родители и министерство, между учители и министерство.

В този ред на мисли, едва ли е изненада за някого, че основните и инициативи на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, сред които той самият ще се върне след края на мандата си - било чрез Плана за възстановяване, било чрез нови програмипризиви за още пари за наука и какво ли още не. Собствената инициатива на министъра по отношение на средното образование (останалото прокарано в мандата му беше в голяма степен продължение на политики на предишния екип в МОН) се сведе до създаването на програма "Отново заедно", по която срещу много милиони да закара деца и учители на безплатна почивка и която приключи злощастно с очакваното масово заразяване на лагерите.

Но ако сега учебната година е под въпрос, ако децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е само на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е основно на този, който ги е избрал и назначил - президентът на Република България.

]]>
„МОН прави всичко възможно да подготви образователната система за поредната вълна така, че да осигурим възможно най-качественото обучение с възможно най-малък риск. (...) Основната ни цел е да осигурим максимално продължително присъствено обучение.“

Действително са взети мерки максимално да бъде присъствено обучението.“

Това уверява на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков. Към края на същия месец плочата е сменена и вече запява: "Нагласата е да открием присъствено учебната година, много внимателно – обещали сме го на първи клас за цялата страна". С други думи, направеното "всичко възможно" за максимално дълга присъствена учебна година неусетно се е свело до това на 15 септември в училищния двор да се съберат само първокласниците, след което всички ученици да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.

Какво всъщност направи Денков за 110-те си дни управление, за да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на училище, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?

За последните, уви, нищо - всичко е оставено в ръцете на ръководствата на висшите училища с обичайното за безпомощното вдигане на рамене обяснение: "Университетите са автономни".

При детските градини и училищата направеното се изчерпва с:

1. През юли министърът подема информационна кампания от ползите на ваксинацията в детските градини и училищата. Екипи обикалят по места със здравни специалисти и отговарят на въпроси с надеждата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.

2. Осигуряват се допълнителни профилактични прегледи за учители, преболедували COVID-19, и още два дни платен отпуск като стимул за ваксинация.

3. МОН започва да раздава свидетелства „за принос към опазването на общественото здраве“ заради постигнати 70% ваксинирани педагогически специалисти и непедагогически персонал.

На 5 август са дадени само 7 такива на училища и детски градини, предимно в села. 7 от хиляди. Само толкова са доказали поне 70% ваксиниран персонал.

Става ясно, че присъствена учебна година няма да има. На 13 август, със закъснение и при "неотложна необходимост от спешно възлагане", е пусната обществена поръчка за осигуряване на още 24 хил. таблета (при необходими 40 хил.), за да се закрепи поне положението с дистанционното обучение. Със закъснение, защото няма как новите устройства да са доставени в училищата до 15 септември.

4. Публикуват се насоки със задължителни и препоръчителни мерки в училищата и детските градини, с които цялата отговорност – включително за вземането на решение за затваряне и преминаване в обучение от разстояние заради COVID е прехвърлена на директорите. Капитулацията е пълна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от успешните в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, за да спаси поне имиджа си. Включително като твърди, че МОН не били оставили директорите "да се давят сами в дълбоката вода". Какво се крие зад хващащата око фраза не става ясно.

Резултатите от точки 1.-4.

В началото Денков предприема подхода да казва и доказва какви са недостатъците от дистанционното обучение - прави анализи, дава пресконференции и интервюта, зове работещите в образованието да се ваксинират. Сякаш не е министър, а само инфлуенсър. В това време тече и информационната кампания по места, която обаче, ако се съди по реакцията на учителите след нея - не може да се нарече успешна.

Сега масово учителите са крайно остро настроени срещу ваксините. Някои сравняват препоръчителните ваксинации и изискването за носене на маски в час с "фашизъм", "робство", "геноцид". Наричат препоръките за ваксинация "натиск". Готови са и на протести. Родителите, впрочем - също. Те пък си искат учебна година, която да бъде проведена все едно вирус не съществува - присъствена, без ограничения, без маски. 

Ситуацията в момента е толкова обострена, че никой не чува никого, но всеки е готов да "стреля" словесно при произнасянето на ключови думи като "ваксина", "тест", "маска".  Настройването едни срещу други – съсловие срещу власти, родители срещу учители, родители срещу министерство, на фона на безсилното прехвърляне на отговорността на властта върху директорите и учителите – е толкова голямо, че едва ли в тази ситуация може да се прокара нещо с убеждаване, камо ли да се наложи (в редица държави ваксините стават задължителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е разумно.

Днес, половин месец преди началото на учебната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На практика всички новозаразени са с „Делта“ варианта, към който децата са по-уязвими, който и се предава много по-бързо и лесно. На фона на направеното „всичко възможно“ от политиците е почти сигурно, че учебната година ще е от вкъщи, пред компютъра. Освен ако вирусът не се „смили“ и не ни отмине бързо, разбира се.

Реалистично ли беше да очакваме повече?

По-скоро не, но не защото по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, освен с естествената ни склонност да не понасяме авторитети и да казваме с презрение "Не" на всичко, което някой си министър предлага или за което даже настоява, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и здравеопазването, който също носи отговорност за ситуацията в училищата.

За здравен министър беше назначен антиваксър, който впоследствие смени посоката на изказванията си. За образователен – професор, чийто професионален път е изцяло свързан с висшето образование и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на БАН, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия, ръководител на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни статии, ръководил над 50 проекта, работил като гост-изследовател в Япония, ръководил е докторанти и така нататък, и така нататък. Бил е зам.-министър на образованието в редовен кабинет с ресор висше образование, писал е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бил е и преди служебен министър – през 2017 г.

Казано по-просто: Денков никога не се е занимавал с децата в детските градини и училищата, никога не е разрешавал проблемите в предучилищното и училищното образование, неговият професионален профил е съвсем, съвсем различен. Не лош, но напълно различен от необходимия за овладяване на огромната криза, сполетяла най-вече предучилищното и средното ни образование. Съвсем различен и от диалогичния образ на човек, който би могъл да преодолее острото противопоставяне между съсловие и родители, между родители и министерство, между учители и министерство.

В този ред на мисли, едва ли е изненада за някого, че основните и инициативи на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, сред които той самият ще се върне след края на мандата си - било чрез Плана за възстановяване, било чрез нови програмипризиви за още пари за наука и какво ли още не. Собствената инициатива на министъра по отношение на средното образование (останалото прокарано в мандата му беше в голяма степен продължение на политики на предишния екип в МОН) се сведе до създаването на програма "Отново заедно", по която срещу много милиони да закара деца и учители на безплатна почивка и която приключи злощастно с очакваното масово заразяване на лагерите.

Но ако сега учебната година е под въпрос, ако децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е само на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е основно на този, който ги е избрал и назначил - президентът на Република България.

]]>
offnews@offnews.bg (Александра Маркарян) https://offnews.bg//analizi-i-komentari/kak-darzhavata-napravi-vsichko-vazmozhno-za-prisastvena-uchebna-go-758061.html Mon, 30 Aug 2021 11:50:00 +0300