OFFNews https://offnews.bg/rss/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%20%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_67 OFFNews http://offnews.bg/design/offnews-logo-footer.png Да върнем училището на децата (II част) https://offnews.bg//ot-vas/da-varnem-uchilishteto-na-detcata-ii-chast-758485.html В първата част на статията се опитах да покажа колко важно е да се обединим във волята си да възстановим ролята на училището като средище за образование и общуване на децата и младежите. Сега бих искала да се спра на още един аспект на проблема, който се очертава от много години, но за жалост, рядко излиза на преден план.

Освен липсата на желание на обществено и институционално ниво да поставим добруването на децата на върха на приоритетите си, през цялото време от началото на пандемията наблюдавам и още нещо: нежелание – или неспособност – да излезем от коравите рамки, в които сме поставили образованието от десетилетия насам.

Свидетели сме на безспорни доказателства, че системата в сегашния ѝ вид от много години не работи ефективно и в никой случай в полза на тези, на които би следвало да е посветена, а именно – на учениците. Всички международни и национални оценявания, както и ежедневните наблюдения с просто око ясно показват, че тя не успява да отговори нито на световните, нито на собствените си изисквания, да не говорим за каквато и да било подготовка за бъдещето в този бързо променящ се свят. Децата масово възприемат училището като неприятно и дори непоносимо задължение, а не като възможност за развитие. Задължителният учебен материал е насочен към заучаването на безумна фактология за сметка на задълбочено разбиране и развиване на умения. Малкото учители, които не си затварят очите пред тези проблеми, често се оказват с вързани ръце от формални спънки и задължения за покриване на въпросния материал.

Изобщо, задължителността и стремежът към налагане на еднакви калъпи са на всяка крачка в образованието. Както се оказа – и в решението на проблема с присъствените занятия във време на пандемия. Постоянно търсим унифицирано решение за всички. Спорим до изнемога дали всички трябва да бъдат пред екрана или всички в клас, но като изключим правото на дистанционно обучение по желание на родителя, така и не бяха разгледани в дълбочина други варианти (например допускането на присъствени занимания и обособяването на групи за дистанционно обучение, водени от учители, които също се притесняват да се върнат в клас). Учителите, които водеха онлайн обучение през последната година, много рядко допускаха възможността част от учениците да се подготвят по- ефективно встрани от екрана. И прочее, и прочее.

Признавам, че в началото на кризата много се надявах тя – като истинска криза, водеща до сътресения и промени – да се разпише и с нещо положително като преосмисляне на образователните модели. Да изместим например акцента от контрола върху децата към същината на ученето. Да преразгледаме учебния материал, особено след вълната от възмущение сред родителите, които внезапно осъзнаха какви огромни пропуски зеят в знанията на децата им, и същевременно с какви невероятни излишества са пълни учебниците им. Да си дадем сметка, че училището в масовата, претъпкана класна стая не е единственият вариант и трябва да започнем да мислим за алтернативи.

За съжаление, нищо подобно не се случи. Вместо това свикнахме с писането на отсъствия дори пред екраните. Успокоихме се, че резултатите от НВО са точно толкова плачевни при ДО, колкото и при присъственото. Извънкласните форми пострадаха много повече и от училищата, въпреки че през цялото време осигуряваха изключително високо ниво на мерки (малко деца, голямо пространство, отлична хигиена – все невъзможни неща за средностатистическото училище у нас). Толкова сме затънали в тази рамка на задължителност и монопол на една-единствена форма на образование, че не успяваме дори сега да си дадем сметка, че съществуват различни, доказано успешни модели за присъствено образование на децата, и че една от мерките по време на криза би могла да бъде именно тяхното развитие.

С оглед на всичко това, дълбоко убедена съм, че с оглед на образованието на децата си им дължим поне няколко неща.
* Да им дадем възможност за образование и общуване, като гарантираме присъствени занятия в училище и във всички извънучилищни школи и центрове за занимания с деца и юноши, както и право на посещения в библиотеки, музеи, галерии и др.
* Да се постави началото на сериозен и ефективен разговор относно сегашния монополен модел на образование и развитието и регламентирането на други базови (а не само допълващи) форми като образователни центрове, малки и микроучилища и др., които съществуват по света от десетки, ако не и от стотици години и отдавна са демонстрирали своята ефективност (а в условията на пандемия – и очевидна целесъобразност). Не е необходимо да избираме само между присъствено образование в училище и дистанционно пред компютъра. Има и други варианти – работещи и доказани.
* Да се направи задълбочен анализ на особеностите на преподаването в дистанционна форма и да бъдат изготвени методики и препоръки, засягащи същността на процеса, а не само техническата страна. Да се намали тежестта на изпитването, което в момента е акцент за много учители, и да се наблегне на значението на преподаването, увличането на вниманието на учениците и ангажирането им със самостоятелна работа.
* Да се преразгледат в най-кратки срокове учебните планове и съдържанието на учебния материал с оглед на по-доброто, трайно и задълбочено усвояване на знания и умения както в условията на нарушен учебен процес, какъвто имаме през последната година и половина, така и в нормална ситуация. Резултатите ясно показват необходимостта от промяна; пандемията изисква тя да започне час по-скоро.
* Най-важното: да осъзнаем, че детето не е подчинен обект на образователната система, а носител на право на образование. И всички ние – родители, учители и институции, сме длъжни да гарантираме това му право, и то по най-добрия начин. Това включва както да запретнем ръкави и да реформираме остарялата си, блатясала образователна система, така и дотогава да направим всичко по силите си да не им отнемаме малкото ѝ положителни страни, като ги затворим у дома и ги лишим от право на свободно общуване с връстниците и учителите им.

Много ми се иска да вярвам, че все още за повечето хора децата и тяхното бъдеще са наистина най-ценното. Не само на думи.

]]>
В първата част на статията се опитах да покажа колко важно е да се обединим във волята си да възстановим ролята на училището като средище за образование и общуване на децата и младежите. Сега бих искала да се спра на още един аспект на проблема, който се очертава от много години, но за жалост, рядко излиза на преден план.

Освен липсата на желание на обществено и институционално ниво да поставим добруването на децата на върха на приоритетите си, през цялото време от началото на пандемията наблюдавам и още нещо: нежелание – или неспособност – да излезем от коравите рамки, в които сме поставили образованието от десетилетия насам.

Свидетели сме на безспорни доказателства, че системата в сегашния ѝ вид от много години не работи ефективно и в никой случай в полза на тези, на които би следвало да е посветена, а именно – на учениците. Всички международни и национални оценявания, както и ежедневните наблюдения с просто око ясно показват, че тя не успява да отговори нито на световните, нито на собствените си изисквания, да не говорим за каквато и да било подготовка за бъдещето в този бързо променящ се свят. Децата масово възприемат училището като неприятно и дори непоносимо задължение, а не като възможност за развитие. Задължителният учебен материал е насочен към заучаването на безумна фактология за сметка на задълбочено разбиране и развиване на умения. Малкото учители, които не си затварят очите пред тези проблеми, често се оказват с вързани ръце от формални спънки и задължения за покриване на въпросния материал.

Изобщо, задължителността и стремежът към налагане на еднакви калъпи са на всяка крачка в образованието. Както се оказа – и в решението на проблема с присъствените занятия във време на пандемия. Постоянно търсим унифицирано решение за всички. Спорим до изнемога дали всички трябва да бъдат пред екрана или всички в клас, но като изключим правото на дистанционно обучение по желание на родителя, така и не бяха разгледани в дълбочина други варианти (например допускането на присъствени занимания и обособяването на групи за дистанционно обучение, водени от учители, които също се притесняват да се върнат в клас). Учителите, които водеха онлайн обучение през последната година, много рядко допускаха възможността част от учениците да се подготвят по- ефективно встрани от екрана. И прочее, и прочее.

Признавам, че в началото на кризата много се надявах тя – като истинска криза, водеща до сътресения и промени – да се разпише и с нещо положително като преосмисляне на образователните модели. Да изместим например акцента от контрола върху децата към същината на ученето. Да преразгледаме учебния материал, особено след вълната от възмущение сред родителите, които внезапно осъзнаха какви огромни пропуски зеят в знанията на децата им, и същевременно с какви невероятни излишества са пълни учебниците им. Да си дадем сметка, че училището в масовата, претъпкана класна стая не е единственият вариант и трябва да започнем да мислим за алтернативи.

За съжаление, нищо подобно не се случи. Вместо това свикнахме с писането на отсъствия дори пред екраните. Успокоихме се, че резултатите от НВО са точно толкова плачевни при ДО, колкото и при присъственото. Извънкласните форми пострадаха много повече и от училищата, въпреки че през цялото време осигуряваха изключително високо ниво на мерки (малко деца, голямо пространство, отлична хигиена – все невъзможни неща за средностатистическото училище у нас). Толкова сме затънали в тази рамка на задължителност и монопол на една-единствена форма на образование, че не успяваме дори сега да си дадем сметка, че съществуват различни, доказано успешни модели за присъствено образование на децата, и че една от мерките по време на криза би могла да бъде именно тяхното развитие.

С оглед на всичко това, дълбоко убедена съм, че с оглед на образованието на децата си им дължим поне няколко неща.
* Да им дадем възможност за образование и общуване, като гарантираме присъствени занятия в училище и във всички извънучилищни школи и центрове за занимания с деца и юноши, както и право на посещения в библиотеки, музеи, галерии и др.
* Да се постави началото на сериозен и ефективен разговор относно сегашния монополен модел на образование и развитието и регламентирането на други базови (а не само допълващи) форми като образователни центрове, малки и микроучилища и др., които съществуват по света от десетки, ако не и от стотици години и отдавна са демонстрирали своята ефективност (а в условията на пандемия – и очевидна целесъобразност). Не е необходимо да избираме само между присъствено образование в училище и дистанционно пред компютъра. Има и други варианти – работещи и доказани.
* Да се направи задълбочен анализ на особеностите на преподаването в дистанционна форма и да бъдат изготвени методики и препоръки, засягащи същността на процеса, а не само техническата страна. Да се намали тежестта на изпитването, което в момента е акцент за много учители, и да се наблегне на значението на преподаването, увличането на вниманието на учениците и ангажирането им със самостоятелна работа.
* Да се преразгледат в най-кратки срокове учебните планове и съдържанието на учебния материал с оглед на по-доброто, трайно и задълбочено усвояване на знания и умения както в условията на нарушен учебен процес, какъвто имаме през последната година и половина, така и в нормална ситуация. Резултатите ясно показват необходимостта от промяна; пандемията изисква тя да започне час по-скоро.
* Най-важното: да осъзнаем, че детето не е подчинен обект на образователната система, а носител на право на образование. И всички ние – родители, учители и институции, сме длъжни да гарантираме това му право, и то по най-добрия начин. Това включва както да запретнем ръкави и да реформираме остарялата си, блатясала образователна система, така и дотогава да направим всичко по силите си да не им отнемаме малкото ѝ положителни страни, като ги затворим у дома и ги лишим от право на свободно общуване с връстниците и учителите им.

Много ми се иска да вярвам, че все още за повечето хора децата и тяхното бъдеще са наистина най-ценното. Не само на думи.

]]>
offnews@offnews.bg (Ирина Манушева) https://offnews.bg//ot-vas/da-varnem-uchilishteto-na-detcata-ii-chast-758485.html Fri, 3 Sep 2021 10:32:03 +0300
Да върнем училището на децата (I част) https://offnews.bg//ot-vas/da-varnem-uchilishteto-na-detcata-i-chast-758484.html До началото на учебната година остават по-малко от 2 седмици.

И за съжаление, все по-ясно става, че дори да започне присъствено, рискът по-нататък да премине в една или друга степен неприсъствено, е доста голям.

Съзнавам, че обществеността (не само у нас) е разделена по отношение на необходимите мерки във връзка с пандемията. И точно затова е повече от наложително да намерим допирните точки и да направим поне онези неща, за които е възможно да постигнем консенсус.

През изминалите седмици се очерта именно такава тема, обединяваща много хора не само с разминаващи се, но и диаметрално противоположни виждания относно правилното поведение в рамките на пандемията: волята да направим всичко по силите си, за да върнем децата в училище. Аз бих казала дори: да върнем училището на децата си.

И това няма нищо общо с „неспособността“ или „нежеланието“ на родителите „да си гледат децата“, както настояват някои от най-категоричните застъпници на масовото и всеобщо дистанционно обучение (пренебрегвайки факта, че те имат право да не пращат децата си в присъствена форма, ако не желаят, докато обратното при забрана на присъствените занятия е невъзможно).

Напротив, всеки загрижен родител и учител, чийто здрав разум не е парализиран от страх, ще ви каже, че става дума чисто и просто не само за добруването, но вече и за оцеляването на децата. Ако в началото имаше само предположения (макар и основателни), че изолацията на децата ще се отрази пагубно на физическото и психическото им здраве, то през последната година по света излязоха множество проучвания по въпроса, изцяло потвърждаващи тези опасения. И факт, че повечето държави се опитват да намалят щетите, като извеждат присъствените занятия като приоритет. Не и ние – освен, разбира се, на думи, и то под условие.

Дистанционното обучение изправя децата и подрастващите пред множество проблеми.

* Липсват ни добре обмислени и разработени методики за него. Да, често чуваме, че училищата и преподавателите през последната година са се усъвършенствали в тази посока и са се справили отлично. И аз в никой случай не оспорвам, че са се справили отлично… при дадените обстоятелства. Само че това още нищо не значи. Неслучайно дистанционната форма, която присъства от години в закона, доскоро се предлагаше само от шепа учебни заведения. В много училища и цели населени места дистанционното обучение през последната година и половина се провеждаше крайно неефективно. В други – там, където се смяташе за изключително успешно – то се оказа на практика отъждествено с онлайн обучение, включително с часове по изобразително изкуство и физическо възпитание, провеждани пред екрана. Огромното мнозинство от учителите останаха в рамката на пренасяне на класната стая онлайн. Малцина успяха да излязат от нея, като преразгледат материала и преподавателския си подход, съотношението между общите и самостоятелните занимания, ефективното използване на проектни дейности (защото „направете презентация“, с подтекст „копирайте текста в слайдове“, не е проектна дейност) и пр. А всичко това е задължителна част от истинското дистанционно обучение.

* Изолацията на децата се отразява гибелно на психическото и физическото им здраве. Не едно научно изследване показа, че тя води до увеличаване на симптомите и доказаните случаи на депресия и други психически разстройства. Липсата на движение и спорт пък е свързана с опасни последици и за физическото развитие, и за психичното здраве. Известно е, че прекарването на много часове пред екран само по себе си е рисков фактор както за обездвижване и съпътстващите го здравословни проблеми, така и за развитието на депресия и тревожност. Само до вчера се опитвахме да ограничим времето пред екрана за децата си, но сега спокойно ги оставяме пред него по 8 часа на ден, и то само за учене, без да броим времето, в което разнообразяват домашните с компютърни игри. Илюзия е, че в междучасията децата ще се „раздвижват“. Нелепо е да ги пращаме да направят обиколка на блока, защото не са се движили по физическо или не са тичали с приятелите си в училищния двор или по коридорите, ако щете. Не по-малък проблем са и заниманията по изкуства, които много от нас пренебрегваме с лека ръка, а всъщност са изключително важни за мозъчното, емоционалното и духовното развитие. Огромни длъжници сме и на децата с различни специални потребности, за които дистанционното обучение, независимо от формата, практически не е вариант.

* Затварянето на децата вкъщи им отнема едно от най-важните неща в живота им: общуването с връстниците и учителите. В нашата бездруго абсурдна образователна система това е може би единственото, което носи и полза, и удоволствие на подрастващите. Живият контакт с приятелите и с малцината истински Учители, които са ни останали, е нещо, което по никой начин не може да бъде компенсирано от разстояние.
Има, разбира се, още много аспекти, но нека се спрем дотук.

И като споменах „абсурдната образователна система“, ще си позволя една скоба. От момента, в който започнах да пиша този текст, си представям как се подсмихват всички, които ме познават. Защото неведнъж категорично съм заявявала, че тя е безкрайно неефективна и дори вредна. И защото със съпруга ми отдавна спряхме и трите си деца от училище именно по тази причина. (По ирония на съдбата най-големият, който след 7 клас пожела да учи в избраната от него гимназия, за две години е имал възможност да я посещава едва няколко месеца.) Но нито за момент през всичките тези години, в които учат у дома, децата ни не са били лишени от изброените по-горе важни фактори за образованието и развитието си. Учили са по внимателно обмислен начин, съобразен с личността им; посещавали са най-различни занимания, включително по спорт и изкуства; общували са с приятели, връстници и чудесни учители. В същото време през всичките тези години непрекъснато сме били атакувани, че им отнемаме всичко важно, като не ги пращаме на училище.

Изведнъж обаче цялото общество с лека ръка махна и заяви, че заради един вирус, който специално в тази възрастова популация взема не повече жертви от грипните епидемии, всички деца ще стоят у дома и ще бъдат лишени не само от обучение, но и от спорт, от движение, от общуване. И ще живеят така неопределено дълго, затворени между четири стени – в буквалния смисъл на думата.

Иначе казано, дори свиреп противник на образователната ни система в сегашния ѝ вид като мен смята, че образователната ни система в сегашния ѝ вид, но изнесена онлайн, е още по-голямо и недопустимо престъпление спрямо децата и младежите.

следва Част II

]]>
До началото на учебната година остават по-малко от 2 седмици.

И за съжаление, все по-ясно става, че дори да започне присъствено, рискът по-нататък да премине в една или друга степен неприсъствено, е доста голям.

Съзнавам, че обществеността (не само у нас) е разделена по отношение на необходимите мерки във връзка с пандемията. И точно затова е повече от наложително да намерим допирните точки и да направим поне онези неща, за които е възможно да постигнем консенсус.

През изминалите седмици се очерта именно такава тема, обединяваща много хора не само с разминаващи се, но и диаметрално противоположни виждания относно правилното поведение в рамките на пандемията: волята да направим всичко по силите си, за да върнем децата в училище. Аз бих казала дори: да върнем училището на децата си.

И това няма нищо общо с „неспособността“ или „нежеланието“ на родителите „да си гледат децата“, както настояват някои от най-категоричните застъпници на масовото и всеобщо дистанционно обучение (пренебрегвайки факта, че те имат право да не пращат децата си в присъствена форма, ако не желаят, докато обратното при забрана на присъствените занятия е невъзможно).

Напротив, всеки загрижен родител и учител, чийто здрав разум не е парализиран от страх, ще ви каже, че става дума чисто и просто не само за добруването, но вече и за оцеляването на децата. Ако в началото имаше само предположения (макар и основателни), че изолацията на децата ще се отрази пагубно на физическото и психическото им здраве, то през последната година по света излязоха множество проучвания по въпроса, изцяло потвърждаващи тези опасения. И факт, че повечето държави се опитват да намалят щетите, като извеждат присъствените занятия като приоритет. Не и ние – освен, разбира се, на думи, и то под условие.

Дистанционното обучение изправя децата и подрастващите пред множество проблеми.

* Липсват ни добре обмислени и разработени методики за него. Да, често чуваме, че училищата и преподавателите през последната година са се усъвършенствали в тази посока и са се справили отлично. И аз в никой случай не оспорвам, че са се справили отлично… при дадените обстоятелства. Само че това още нищо не значи. Неслучайно дистанционната форма, която присъства от години в закона, доскоро се предлагаше само от шепа учебни заведения. В много училища и цели населени места дистанционното обучение през последната година и половина се провеждаше крайно неефективно. В други – там, където се смяташе за изключително успешно – то се оказа на практика отъждествено с онлайн обучение, включително с часове по изобразително изкуство и физическо възпитание, провеждани пред екрана. Огромното мнозинство от учителите останаха в рамката на пренасяне на класната стая онлайн. Малцина успяха да излязат от нея, като преразгледат материала и преподавателския си подход, съотношението между общите и самостоятелните занимания, ефективното използване на проектни дейности (защото „направете презентация“, с подтекст „копирайте текста в слайдове“, не е проектна дейност) и пр. А всичко това е задължителна част от истинското дистанционно обучение.

* Изолацията на децата се отразява гибелно на психическото и физическото им здраве. Не едно научно изследване показа, че тя води до увеличаване на симптомите и доказаните случаи на депресия и други психически разстройства. Липсата на движение и спорт пък е свързана с опасни последици и за физическото развитие, и за психичното здраве. Известно е, че прекарването на много часове пред екран само по себе си е рисков фактор както за обездвижване и съпътстващите го здравословни проблеми, така и за развитието на депресия и тревожност. Само до вчера се опитвахме да ограничим времето пред екрана за децата си, но сега спокойно ги оставяме пред него по 8 часа на ден, и то само за учене, без да броим времето, в което разнообразяват домашните с компютърни игри. Илюзия е, че в междучасията децата ще се „раздвижват“. Нелепо е да ги пращаме да направят обиколка на блока, защото не са се движили по физическо или не са тичали с приятелите си в училищния двор или по коридорите, ако щете. Не по-малък проблем са и заниманията по изкуства, които много от нас пренебрегваме с лека ръка, а всъщност са изключително важни за мозъчното, емоционалното и духовното развитие. Огромни длъжници сме и на децата с различни специални потребности, за които дистанционното обучение, независимо от формата, практически не е вариант.

* Затварянето на децата вкъщи им отнема едно от най-важните неща в живота им: общуването с връстниците и учителите. В нашата бездруго абсурдна образователна система това е може би единственото, което носи и полза, и удоволствие на подрастващите. Живият контакт с приятелите и с малцината истински Учители, които са ни останали, е нещо, което по никой начин не може да бъде компенсирано от разстояние.
Има, разбира се, още много аспекти, но нека се спрем дотук.

И като споменах „абсурдната образователна система“, ще си позволя една скоба. От момента, в който започнах да пиша този текст, си представям как се подсмихват всички, които ме познават. Защото неведнъж категорично съм заявявала, че тя е безкрайно неефективна и дори вредна. И защото със съпруга ми отдавна спряхме и трите си деца от училище именно по тази причина. (По ирония на съдбата най-големият, който след 7 клас пожела да учи в избраната от него гимназия, за две години е имал възможност да я посещава едва няколко месеца.) Но нито за момент през всичките тези години, в които учат у дома, децата ни не са били лишени от изброените по-горе важни фактори за образованието и развитието си. Учили са по внимателно обмислен начин, съобразен с личността им; посещавали са най-различни занимания, включително по спорт и изкуства; общували са с приятели, връстници и чудесни учители. В същото време през всичките тези години непрекъснато сме били атакувани, че им отнемаме всичко важно, като не ги пращаме на училище.

Изведнъж обаче цялото общество с лека ръка махна и заяви, че заради един вирус, който специално в тази възрастова популация взема не повече жертви от грипните епидемии, всички деца ще стоят у дома и ще бъдат лишени не само от обучение, но и от спорт, от движение, от общуване. И ще живеят така неопределено дълго, затворени между четири стени – в буквалния смисъл на думата.

Иначе казано, дори свиреп противник на образователната ни система в сегашния ѝ вид като мен смята, че образователната ни система в сегашния ѝ вид, но изнесена онлайн, е още по-голямо и недопустимо престъпление спрямо децата и младежите.

следва Част II

]]>
offnews@offnews.bg (Ирина Манушева) https://offnews.bg//ot-vas/da-varnem-uchilishteto-na-detcata-i-chast-758484.html Thu, 2 Sep 2021 13:08:10 +0300
По действителен случай: Зелени коридори или колко важно е да видиш хумора в ситуацията https://offnews.bg//ot-vas/po-dejstvitelen-sluchaj-zeleni-koridori-ili-kolko-vazhno-e-da-vidish-750837.html "Сигурно получавате доста от тези разкази напоследък и особено днес, но може да ви е забавно да го прочетете", пише читател на OFFNews и споделя пресен опит от отварянето на зелените коридори тази сутрин.

Нали са обявили зелени коридори от 2 седмици, ходих аз на сайта - Информационния център, официалния, рових в някакви ексели намерих тука "ДКЦ "Св. Анна" в София ще има зелен коридор от 30 април без почивни дни, от 8 сутринта до 14:00 следващите 2 седмици". И решавам, Камен заспал или буден, ще се тропне там и ще виси, докато някой не му сложи ваксина, пък да става каквото ще. Междувременно, за бекъп, имам час на същото място за 3-ти май.

Успоредно, вчера получавам имейл, че часа за 3-ти май се отменя, да дойда в удобно за мен време или на 30-ти април или на 5-ти май.

Казвам си, дюшеш, ако не стане с едното, ще стане с другото. И така, днеска в 8 без 10 сабахлента (маскиран) се оказвам на опашка от сигурно 100 човека пред една барака с надпис "ваксинационен център" (сред доста други налепени по вратата с алуминиева дограма хвърчащи листи). В смисъл, накрая на опашката. Точно пред един много дебел, много висок и доста сърдит чичко, който явно беше врял и кипял в тези работи и хич не му беше до това да види хумора в ситуацията. И жена му.

Настроението им не се подобри, когато излезе един лекар (пред бараката има едно като площадка със стълби) "изтрещя се" що има толкова народ, народът го информира, че все пак има зелен коридор, той каза, че на него никой не му е казвал че има зелен коридор, и че при него със сигурност няма, но при колегите му можело да има, какво знае той все пак. Да сме питали тях. И се прибра в бараката.

Хората се раззвъняха на журналисти, на РЗИ (оттам казаха, че зелен коридор има, върви си без проблеми и всичко е наред. Хората казаха, че не е вярно. РЗИ каза, че как да не е вярно, вярно си е. Пат...), на номера за информация (залепен на лист на вратата и обявен на сайта на Информационния център). Оттам казаха, че зелен коридор няма, докато не отвори в 18 до 19 ч. днес, и не знаят как може да ни е хрумнала тази странна идея, че отваря в 8.

След малко излезе пак лекарят да пита все пак има ли някакви хора за втора доза. Имаше, и около 20% от ядосаната тълпа се шибна в 5-те кв м. чакалня в бараката. Аз реших да се обадя на телефона, обявен на вратата, да питам какво все пак да правя в създалата се ситуация. Звъня. Учтиво обяснявам, че аз все пак имам час за 3-ти април и са ми пратили имейл да дойда. Крещи ми се, че часът ми си е за 3-ти, днес е 30-ти, какъв съм такъв човек. Аз им крещя да не ми викат. Затварят ми или аз им затварям в яда си не мога да разбера. След 2-3 мин звъня пак за втори опит - затварят ми директно.

Аз решавам, че по телефона няма да стане и тръгвам да обикалям "кампуса" (разбирайте буренясалите ливади, с бездомни кучета - бяха много симпатични - и прочие) на болницата да намеря рецепция, където да ги питам най-общо WTF. Понеже е Разпети Петък, рецепция не работи, но докато обикалям и търся, ядосаната тълпа се разнася, явно отчаяна. Аз решавам да чакам пред бараката, докато не мине някоя жертва, която да приклещя и да питам за информация.

Чакам 3-4 мин когато излиза рецепционистката (може би тази, която ми крещя по-рано по телефона, но сега е учтива) да лепи нов хвърчащ лист на вратата, че зелен коридор няма (чак между 18 и 19 часа). Мърмори си, че не може да разбере откъде са разбрали всички да идваме в 8... Питам я какво да правя с имейла без подпис но от адрес dkc.st_anna@mail.bg, който са ми пратили във връзка с моя час на 3-ти май. Тя си поема дъх вероятно за да ми обясни, че днес все пак е 30 април.

Преварвам я като завирам телефона си с имейла отворен в лицето й. Тя присвива очи. "Това", вика, "е от ДКЦ-то, не е от нас, те са в трети кабинет". Аз, с търпение на светец: "Къде е трети кабинет?". "А, ми тука е", сочи към един прозорец на бараката. Аз: "Но не е при Вас, така ли? ". Тя, явно без да усеща отровата в гласа ми: "Не, не, изчакайте малко, ще видя дали лекарят е тук и ще Ви извикам". (Междувременно аз заключвам, че болница Св. Анна и ДКЦ Св. Анна са две различни организации, които освен, че делят една барака нямат нищо общо помежду си).

След малко излиза един лекар, извиква "младия господин с час за първа доза" и ако има други такива да влизат - има. Изчаквам малко (10-15 мин.), споря леко с няколко души за ред, заедно с още около вече 30 души в един мега тесен коридор, има лек хаос, когато една сестра излиза и почва да вика хора, които имат час за първа ваксина, после почва да крещи на моите колеги по опашка, които се присламчват към нея (аз не, вече знам, че "вие сте за ДКЦ-то НЕ ПРИ НАС!!!").

Накрая ми слагат ваксина. Лекарят е голям пич, обяснява всичко подробно, ясно и внимателно. Пожелавам му до скоро виждане и приятен ден. Проправям си път с лакти през тълпата насъбрала се в коридора. Имам картонче уникален баркод за след няколко седмици. Всичко това ми е отнело около час, така че реално при мен се получи не толкова зле...

]]>
"Сигурно получавате доста от тези разкази напоследък и особено днес, но може да ви е забавно да го прочетете", пише читател на OFFNews и споделя пресен опит от отварянето на зелените коридори тази сутрин.

Нали са обявили зелени коридори от 2 седмици, ходих аз на сайта - Информационния център, официалния, рових в някакви ексели намерих тука "ДКЦ "Св. Анна" в София ще има зелен коридор от 30 април без почивни дни, от 8 сутринта до 14:00 следващите 2 седмици". И решавам, Камен заспал или буден, ще се тропне там и ще виси, докато някой не му сложи ваксина, пък да става каквото ще. Междувременно, за бекъп, имам час на същото място за 3-ти май.

Успоредно, вчера получавам имейл, че часа за 3-ти май се отменя, да дойда в удобно за мен време или на 30-ти април или на 5-ти май.

Казвам си, дюшеш, ако не стане с едното, ще стане с другото. И така, днеска в 8 без 10 сабахлента (маскиран) се оказвам на опашка от сигурно 100 човека пред една барака с надпис "ваксинационен център" (сред доста други налепени по вратата с алуминиева дограма хвърчащи листи). В смисъл, накрая на опашката. Точно пред един много дебел, много висок и доста сърдит чичко, който явно беше врял и кипял в тези работи и хич не му беше до това да види хумора в ситуацията. И жена му.

Настроението им не се подобри, когато излезе един лекар (пред бараката има едно като площадка със стълби) "изтрещя се" що има толкова народ, народът го информира, че все пак има зелен коридор, той каза, че на него никой не му е казвал че има зелен коридор, и че при него със сигурност няма, но при колегите му можело да има, какво знае той все пак. Да сме питали тях. И се прибра в бараката.

Хората се раззвъняха на журналисти, на РЗИ (оттам казаха, че зелен коридор има, върви си без проблеми и всичко е наред. Хората казаха, че не е вярно. РЗИ каза, че как да не е вярно, вярно си е. Пат...), на номера за информация (залепен на лист на вратата и обявен на сайта на Информационния център). Оттам казаха, че зелен коридор няма, докато не отвори в 18 до 19 ч. днес, и не знаят как може да ни е хрумнала тази странна идея, че отваря в 8.

След малко излезе пак лекарят да пита все пак има ли някакви хора за втора доза. Имаше, и около 20% от ядосаната тълпа се шибна в 5-те кв м. чакалня в бараката. Аз реших да се обадя на телефона, обявен на вратата, да питам какво все пак да правя в създалата се ситуация. Звъня. Учтиво обяснявам, че аз все пак имам час за 3-ти април и са ми пратили имейл да дойда. Крещи ми се, че часът ми си е за 3-ти, днес е 30-ти, какъв съм такъв човек. Аз им крещя да не ми викат. Затварят ми или аз им затварям в яда си не мога да разбера. След 2-3 мин звъня пак за втори опит - затварят ми директно.

Аз решавам, че по телефона няма да стане и тръгвам да обикалям "кампуса" (разбирайте буренясалите ливади, с бездомни кучета - бяха много симпатични - и прочие) на болницата да намеря рецепция, където да ги питам най-общо WTF. Понеже е Разпети Петък, рецепция не работи, но докато обикалям и търся, ядосаната тълпа се разнася, явно отчаяна. Аз решавам да чакам пред бараката, докато не мине някоя жертва, която да приклещя и да питам за информация.

Чакам 3-4 мин когато излиза рецепционистката (може би тази, която ми крещя по-рано по телефона, но сега е учтива) да лепи нов хвърчащ лист на вратата, че зелен коридор няма (чак между 18 и 19 часа). Мърмори си, че не може да разбере откъде са разбрали всички да идваме в 8... Питам я какво да правя с имейла без подпис но от адрес dkc.st_anna@mail.bg, който са ми пратили във връзка с моя час на 3-ти май. Тя си поема дъх вероятно за да ми обясни, че днес все пак е 30 април.

Преварвам я като завирам телефона си с имейла отворен в лицето й. Тя присвива очи. "Това", вика, "е от ДКЦ-то, не е от нас, те са в трети кабинет". Аз, с търпение на светец: "Къде е трети кабинет?". "А, ми тука е", сочи към един прозорец на бараката. Аз: "Но не е при Вас, така ли? ". Тя, явно без да усеща отровата в гласа ми: "Не, не, изчакайте малко, ще видя дали лекарят е тук и ще Ви извикам". (Междувременно аз заключвам, че болница Св. Анна и ДКЦ Св. Анна са две различни организации, които освен, че делят една барака нямат нищо общо помежду си).

След малко излиза един лекар, извиква "младия господин с час за първа доза" и ако има други такива да влизат - има. Изчаквам малко (10-15 мин.), споря леко с няколко души за ред, заедно с още около вече 30 души в един мега тесен коридор, има лек хаос, когато една сестра излиза и почва да вика хора, които имат час за първа ваксина, после почва да крещи на моите колеги по опашка, които се присламчват към нея (аз не, вече знам, че "вие сте за ДКЦ-то НЕ ПРИ НАС!!!").

Накрая ми слагат ваксина. Лекарят е голям пич, обяснява всичко подробно, ясно и внимателно. Пожелавам му до скоро виждане и приятен ден. Проправям си път с лакти през тълпата насъбрала се в коридора. Имам картонче уникален баркод за след няколко седмици. Всичко това ми е отнело около час, така че реално при мен се получи не толкова зле...

]]>
offnews@offnews.bg (Камен Тодоров) https://offnews.bg//ot-vas/po-dejstvitelen-sluchaj-zeleni-koridori-ili-kolko-vazhno-e-da-vidish-750837.html Fri, 30 Apr 2021 11:08:49 +0300
Изборно ми е, мамо https://offnews.bg//ot-vas/izborno-mi-e-mamo-749073.html Мила мамо, днес е петък и аз съм пълен глупак. Така говорят хората за мен и дори когато съм сам, си го повтарям на глас. Понякога го пиша. Сега съм в дилема дали да гласувам с Х или V. Все още имам малко време да помисля.

Моля те, мамо, ела с мен. Да влезем заедно в изборната килия. В този метър на метър ни гледат мили другари. Те се ослушват за своето име, за да седнат на софрата. Около тази трапезата има и поломени столове, а зад тях чакат всичките те – хора без маски и хора с ваксини, има и едни дето преди са били “за”, ама сега “против”, едни дето са по-десни от десните и едни - по-леви от левите, Евразия срещу ЕС, МиГ срещу НАТО, мачисти срещу LGBTQ, абревиатури срещу абревиатури. И никой не харесва никого и всеки е гладен за по-голямо парче от баницата. Ясно е, че всички искат да ядат повече, но кой е онзи дето им дава? Ми, аз им давам.

До вчера добре си живеехме с тебе, мамо. Повтаряхме си, че ще мине, „юнак без рана не може“. Но не зарастват раните, мамо.

Лъч надежда – протест като протест, въстание. Счупени яйца, кофички кисело мляко и тоалетна хартия, откъртени павета, хвърлени камъни, строшени джамове, палки, щитове и сълзотворен газ. Ти помниш СОЦ-а, мамо. Но този път се появиха и едни други хора - тези, които излязоха, за да влязат. Питаха “кой си?” и “защо си?”. Who the f*** is Alice? Гледахме едни снимки, имаше и някакви записи - аз ли съм или не съм? Въпроси много. Но кой ги задава? КОЙ, мамо? Добре, че си ме научила, мамо - отговори да не чакам.

Аз ли съм, мале, глупав, че протестирам? Още не мога да различа добро и зло. Кое да избера, като двете се смесват в една пародийна фантазия? Мамо, моят протест е една безкрайна конфронтация. Една безкрайна конфронтация срещу условията, в които се създава властта. Не просто желая, а мечтая да видя, мамо, тези условия. Да видя тази машина, която дава власт. Да съм част от нейната механика. Да събера на едно място всички нейни ценности и да ги преоценя. Пък после, мамо, ще им дам баницата, белким не останем гладни.

Днес е петък. Сам съм, мамо. Кого да целуна? Има ли смисъл животът? Аз не го разбирам съвсем и затова ще го живея! Ще го живея до край, мамо! Защото ми се живее! Но как да живея? Кратка справка в Google ми дава малко над 2 милиона причини да замина. Обичам те, мамо! Вярвам, че тук с теб можем да бъдем щастливи. Не плачи. Обещавам да се върна. И отново ще сме заедно. Знаеш, че за мен си всичко.

Най-много доверие имам на теб, мамо, 13 века не си мръднала. Затова те оставям да се оправяш сама. Аз ти казвах какво искам за закуска, пък ако слушах, ми го даваше за обяд. Имаше случаи, в които забравяше да ме намажеш със слънцезащитен крем през лятото и изгарях, но понякога ми даваше да ям сладолед през зимата. Още не си ми зашила ония дънки, дето скъсах по-миналото лято, ама да ги бях пазил повече. Обичам те! Все пак си ми една! Ти си ме родила и каквото можеш ми даваш - толкова съм заслужил.

Ще гласувам мамо, ще гласувам за теб, мамо. Аз съм твой. И винаги ще бъда. Независимо къде съм. Страх ме е, мамо. Чуваш ли? Мамо?

]]>
Мила мамо, днес е петък и аз съм пълен глупак. Така говорят хората за мен и дори когато съм сам, си го повтарям на глас. Понякога го пиша. Сега съм в дилема дали да гласувам с Х или V. Все още имам малко време да помисля.

Моля те, мамо, ела с мен. Да влезем заедно в изборната килия. В този метър на метър ни гледат мили другари. Те се ослушват за своето име, за да седнат на софрата. Около тази трапезата има и поломени столове, а зад тях чакат всичките те – хора без маски и хора с ваксини, има и едни дето преди са били “за”, ама сега “против”, едни дето са по-десни от десните и едни - по-леви от левите, Евразия срещу ЕС, МиГ срещу НАТО, мачисти срещу LGBTQ, абревиатури срещу абревиатури. И никой не харесва никого и всеки е гладен за по-голямо парче от баницата. Ясно е, че всички искат да ядат повече, но кой е онзи дето им дава? Ми, аз им давам.

До вчера добре си живеехме с тебе, мамо. Повтаряхме си, че ще мине, „юнак без рана не може“. Но не зарастват раните, мамо.

Лъч надежда – протест като протест, въстание. Счупени яйца, кофички кисело мляко и тоалетна хартия, откъртени павета, хвърлени камъни, строшени джамове, палки, щитове и сълзотворен газ. Ти помниш СОЦ-а, мамо. Но този път се появиха и едни други хора - тези, които излязоха, за да влязат. Питаха “кой си?” и “защо си?”. Who the f*** is Alice? Гледахме едни снимки, имаше и някакви записи - аз ли съм или не съм? Въпроси много. Но кой ги задава? КОЙ, мамо? Добре, че си ме научила, мамо - отговори да не чакам.

Аз ли съм, мале, глупав, че протестирам? Още не мога да различа добро и зло. Кое да избера, като двете се смесват в една пародийна фантазия? Мамо, моят протест е една безкрайна конфронтация. Една безкрайна конфронтация срещу условията, в които се създава властта. Не просто желая, а мечтая да видя, мамо, тези условия. Да видя тази машина, която дава власт. Да съм част от нейната механика. Да събера на едно място всички нейни ценности и да ги преоценя. Пък после, мамо, ще им дам баницата, белким не останем гладни.

Днес е петък. Сам съм, мамо. Кого да целуна? Има ли смисъл животът? Аз не го разбирам съвсем и затова ще го живея! Ще го живея до край, мамо! Защото ми се живее! Но как да живея? Кратка справка в Google ми дава малко над 2 милиона причини да замина. Обичам те, мамо! Вярвам, че тук с теб можем да бъдем щастливи. Не плачи. Обещавам да се върна. И отново ще сме заедно. Знаеш, че за мен си всичко.

Най-много доверие имам на теб, мамо, 13 века не си мръднала. Затова те оставям да се оправяш сама. Аз ти казвах какво искам за закуска, пък ако слушах, ми го даваше за обяд. Имаше случаи, в които забравяше да ме намажеш със слънцезащитен крем през лятото и изгарях, но понякога ми даваше да ям сладолед през зимата. Още не си ми зашила ония дънки, дето скъсах по-миналото лято, ама да ги бях пазил повече. Обичам те! Все пак си ми една! Ти си ме родила и каквото можеш ми даваш - толкова съм заслужил.

Ще гласувам мамо, ще гласувам за теб, мамо. Аз съм твой. И винаги ще бъда. Независимо къде съм. Страх ме е, мамо. Чуваш ли? Мамо?

]]>
offnews@offnews.bg (Емил Николов, 22 г.) https://offnews.bg//ot-vas/izborno-mi-e-mamo-749073.html Fri, 2 Apr 2021 12:25:23 +0300
Как България отказа на приятеля ми да влезе в страната https://offnews.bg//ot-vas/kak-balgaria-otkaza-na-priatelia-mi-da-vleze-v-stranata-748912.html Този абсурден разказ ни изпрати читателката на OFFNews М. П. Нейният австрийски приятел не е допуснат от българските власти, тъй като не е успял да докаже, че двамата са във фактическо съжителство.

Ето текста на цялото й писмо: 

Здравейте редакция,

В следващите редове споделям с вас една чудато-абсурдна случка на летището в София.

На 11.03.2021 моят партньор, с когото имам връзка от 7 години във Виена, искаше да ме посети тук в България, където се намирам временно, но остана на летището в София и му се отказа правото на влизане на територията на България, защото не можа да докаже, че връзката ни е „обвързваща". Наредено му беше да се качи на първия възможен самолет за Виена, на следващия ден, 12.03. в 16 часа.

Защо? Защото съществува разликата в третирането на български граждани и такива от европейската общност във връзка с мерките срещу COVID-19. Аз, като българска гражданка (между другото и австрийска) мога да вляза в България без PCR тест, както и членове на моето семейство (деца, мъж, или такъв, с фактическо съжителство), но граждани на ЕС са длъжни да представят PCR тест при преминаване на границата ни. Не дискутирам логиката на тази наредба, освен индиректно, като приложна демагогия и демонстрацията на грижа за българските граждани, които точно по това време можеха да се движат навсякъде, да посещават ресторанти и магазини, да се срещат неограничено с други хора. Може би защото те са част от електората за предстоящите избори, и наказването на гражданите на ЕС без тест създава привидно усещане за грижа за здравето на потенциалните избиратели.

Съзнавам, че наредбите трябва да се спазват и да не се подлагат на съмнение или свободна интерпретация от служителите на вътрешно министерство.

МОЕТО ВЪЗМУЩЕНИЕ Е НАСОЧЕНО ПРЕДИМНО КЪМ ДЕФИНИЦИЯТА „ФАКТИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО“.

Възможно ли е в XXI век да се дискутира и определя от служебни лица на гранична полиция, кои отношения между двама човека са достатъчни, за да бъдат приети за официални и достатъчни за статут на семейни? В света има вече многобройни признати дефиниции за обвързващи или необвързващи отношения между двама човека, споделящи изцяло или частично живота си. Ето някои от тях: significant other, life partner, living apart together…

Бях съкрушена и изумена от абсурдната ситуация.

Предложението ми М. да бъде отведен с частна линейка до болница, в която да му се направи тест и да остане там изолиран до излизането на резултатите беше отхвърлен от служителите. Предложението ми да му бъде направен мобилен тест на място, също с медицински екип и линейка беше отхвърлено. Отхвърлена беше и възможността той пред тях да направи антигенен тест, които носи със себе си.

Любопитна подробност: В много страни, в които съществуват подобни ограничения се предлага PCR-тест на летището, включително и в Албания.

Разбирам, че наредбите не допускат свободна интерпретация в медицинско отношение, но не са ли моите огромните усилия достатъчно доказателство, че този човек принадлежи към мен, българската гражданка и че към него е редно да се приложи правото за влизане в България без представянето на PCR-тест?

Не е ли човешко да бъдем третирани като хора и да има индивидуални решения по отношение на принадлежността ни един към друг и на М. бъде разрешено да направи теста за освобождаване от карантина в София?

Бях решена да се явя на 12.03. лично в полицията с молба да ми бъде разрешено да определя М., австрийски гражданин, като свой мъж, независимо от липсата на други веществени доказателства, освен моята дума, тази на децата ми и на всички наши роднини и приятели. Исках да удостоверя официално отношенията си с него и да помоля тази информация да бъде предадена на служителите на летище София за да може той да остане няколко дни при мен в България, моята Родина. Вечерта на 11.03. изпратих жалба в МВР по имейл, на която на сутринта на 12.03. получих отговор, че тя е прехвърлена към Гранична полиция. В телефонен разговор със служител там ми беше обяснено, че министерство на правосъдието е отговорно за решението дали моите отношения с прекаралия нощта на летището мъж са еквивалентни с принадлежност към моето семейство.

Тъй като този административен път е несравнимо по-дълъг от оставащите няколко часа до отлитането на самолета, в който М. трябваше задължително да се качи с официално връчен му документ че „представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни членки на Европейския Съюз", се признах за победена, но решена да споделя тази небивала история с хора, които може би имат инструменти, с които да накарат съответните органи да напасват дефинициите за отношения между хората с тези на останалия напредничав свят.

Не мога да премълча и наблюденията на М. по време на 24-часовия престой на летището, където служители и пътници са се движели свободно, с маски неотговарящи на изискването да бъдат задължително от типа FFP-2, освен това поставени само върху устата или дори само под брадата. Притежавам снимков материал, както и номер на изпратената от мен жалба и снимка на документа за отказ за влизане в България, в случай, че представляват интерес за Вас.

Искам да уточня, че отношението на служителите на Гранична полиция, тези на летището, както и в Дирекцията, беше много учтиво.

]]>
Този абсурден разказ ни изпрати читателката на OFFNews М. П. Нейният австрийски приятел не е допуснат от българските власти, тъй като не е успял да докаже, че двамата са във фактическо съжителство.

Ето текста на цялото й писмо: 

Здравейте редакция,

В следващите редове споделям с вас една чудато-абсурдна случка на летището в София.

На 11.03.2021 моят партньор, с когото имам връзка от 7 години във Виена, искаше да ме посети тук в България, където се намирам временно, но остана на летището в София и му се отказа правото на влизане на територията на България, защото не можа да докаже, че връзката ни е „обвързваща". Наредено му беше да се качи на първия възможен самолет за Виена, на следващия ден, 12.03. в 16 часа.

Защо? Защото съществува разликата в третирането на български граждани и такива от европейската общност във връзка с мерките срещу COVID-19. Аз, като българска гражданка (между другото и австрийска) мога да вляза в България без PCR тест, както и членове на моето семейство (деца, мъж, или такъв, с фактическо съжителство), но граждани на ЕС са длъжни да представят PCR тест при преминаване на границата ни. Не дискутирам логиката на тази наредба, освен индиректно, като приложна демагогия и демонстрацията на грижа за българските граждани, които точно по това време можеха да се движат навсякъде, да посещават ресторанти и магазини, да се срещат неограничено с други хора. Може би защото те са част от електората за предстоящите избори, и наказването на гражданите на ЕС без тест създава привидно усещане за грижа за здравето на потенциалните избиратели.

Съзнавам, че наредбите трябва да се спазват и да не се подлагат на съмнение или свободна интерпретация от служителите на вътрешно министерство.

МОЕТО ВЪЗМУЩЕНИЕ Е НАСОЧЕНО ПРЕДИМНО КЪМ ДЕФИНИЦИЯТА „ФАКТИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО“.

Възможно ли е в XXI век да се дискутира и определя от служебни лица на гранична полиция, кои отношения между двама човека са достатъчни, за да бъдат приети за официални и достатъчни за статут на семейни? В света има вече многобройни признати дефиниции за обвързващи или необвързващи отношения между двама човека, споделящи изцяло или частично живота си. Ето някои от тях: significant other, life partner, living apart together…

Бях съкрушена и изумена от абсурдната ситуация.

Предложението ми М. да бъде отведен с частна линейка до болница, в която да му се направи тест и да остане там изолиран до излизането на резултатите беше отхвърлен от служителите. Предложението ми да му бъде направен мобилен тест на място, също с медицински екип и линейка беше отхвърлено. Отхвърлена беше и възможността той пред тях да направи антигенен тест, които носи със себе си.

Любопитна подробност: В много страни, в които съществуват подобни ограничения се предлага PCR-тест на летището, включително и в Албания.

Разбирам, че наредбите не допускат свободна интерпретация в медицинско отношение, но не са ли моите огромните усилия достатъчно доказателство, че този човек принадлежи към мен, българската гражданка и че към него е редно да се приложи правото за влизане в България без представянето на PCR-тест?

Не е ли човешко да бъдем третирани като хора и да има индивидуални решения по отношение на принадлежността ни един към друг и на М. бъде разрешено да направи теста за освобождаване от карантина в София?

Бях решена да се явя на 12.03. лично в полицията с молба да ми бъде разрешено да определя М., австрийски гражданин, като свой мъж, независимо от липсата на други веществени доказателства, освен моята дума, тази на децата ми и на всички наши роднини и приятели. Исках да удостоверя официално отношенията си с него и да помоля тази информация да бъде предадена на служителите на летище София за да може той да остане няколко дни при мен в България, моята Родина. Вечерта на 11.03. изпратих жалба в МВР по имейл, на която на сутринта на 12.03. получих отговор, че тя е прехвърлена към Гранична полиция. В телефонен разговор със служител там ми беше обяснено, че министерство на правосъдието е отговорно за решението дали моите отношения с прекаралия нощта на летището мъж са еквивалентни с принадлежност към моето семейство.

Тъй като този административен път е несравнимо по-дълъг от оставащите няколко часа до отлитането на самолета, в който М. трябваше задължително да се качи с официално връчен му документ че „представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни членки на Европейския Съюз", се признах за победена, но решена да споделя тази небивала история с хора, които може би имат инструменти, с които да накарат съответните органи да напасват дефинициите за отношения между хората с тези на останалия напредничав свят.

Не мога да премълча и наблюденията на М. по време на 24-часовия престой на летището, където служители и пътници са се движели свободно, с маски неотговарящи на изискването да бъдат задължително от типа FFP-2, освен това поставени само върху устата или дори само под брадата. Притежавам снимков материал, както и номер на изпратената от мен жалба и снимка на документа за отказ за влизане в България, в случай, че представляват интерес за Вас.

Искам да уточня, че отношението на служителите на Гранична полиция, тези на летището, както и в Дирекцията, беше много учтиво.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/kak-balgaria-otkaza-na-priatelia-mi-da-vleze-v-stranata-748912.html Wed, 31 Mar 2021 12:31:27 +0300
Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден! https://offnews.bg//ot-vas/blagodaria-vi-za-vsichko-g-n-ivo-ivanov-chestit-rozhden-den-748773.html Получихме това писмо от Атанас Янев на електронната ни поща. Да си признаем - не бяхме забелязали, че нашият любим автор Иво Иванов има рожден ден. Но ни трогна, че читателите са го отбелязали. Честит рожден ден и от нас, Иво!

През бурния, драматичен и богат на събития 19 век, моят любим автор Достоевски и в същото време – един от основните виновници за тийнейджърските ми кошмари заради романа си „Бесове“ – заявил категорично: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл“. Дори великият, опитен, проникновен и дълбокомислен психолог в световната литература, който чете човешката душа като широко отворена книга, не успял да осъществи прозрението, че можем да се радваме едновременно и на живота, и на неговия смисъл.

До този извод обаче достигнал един българин малко над век по-късно, пречупвайки през призмата на думите личния си опит и съдбите на хиляди хора. И по-забележителното е, че го направил и продължава да го прави с лекота. Опростява сложността по възможно най-обикновения и в същото време необикновен начин така, че читателят може да вникне в посланията, да ги почувства, да ги съпреживее. Сякаш през всичките тези години след руския класик, та чак до днес, нашият сънародник е знаел каква ще бъде неговата мисия в този объркан, маскиран и изгубил ценностните си ориентири свят.

По неговите думи, историите му се разказват сами. Той просто ги записва и възкресява от пепелта на забвението, в което съвременният информационен поток и невежеството ни често ги поставят.

Нещата, които пише, се отличават със своя непоправим хуманизъм и безпощадна проницателност. От словото му читателят може да намери нещо свое и да го сложи в кутията за живеене с намерението, надеждата и безусловната вяра, че все някога ще дойде подходящ момент да го използва. Защото всеки един от нас има история, за която никой друг не знае. И която често самите ние не искаме и не можем да признаем пред собственото си Аз.

Но неговите герои са искрени пред себе си и поемат риска да погледнат истината в очите. Да видят нещата такива, каквито са. Да не се заблуждават, че Обетованата земя е близо. Да преследват личното си щастие с ясното съзнание, че трябва да бъдат готови за него, когато то почука на входната врата.

Изправени пред кръстопът, постлан навсякъде с тръни и бодили, личностите, за които този невероятен наш сънародник разказва, са наясно: че накъдето и да поемат, няма да бъде лесно.

И всъщност, не е правилно да бъде. Не е морално. Не е справедливо. Не е честно. Тъй като към себепостигането и самопреодоляването водят само и единствено болката, самотата и трудностите. И пред тях всички сме еднакво равни и паднали на колене. Но всеки един от нас има право на избор.

Някои от героите в неговите истории избират по-трудния път. Други по-лесния. Едни изстрадват светлината, за която са сигурни, че ще дойде и която вярват, че са заслужили. Показват ни, че силата на човешкия дух е безгранична. Други провокират мрака, в който или веднъж и завинаги ще се намерят, или ще се изгубят безвъзвратно. Едни взимат правилните решения, каквото и да им коства това. Други взимат грешните решения, защото вече нямат изход или самите те не го виждат.

Едни са били на Еверест и бързо пропадат в Марианската падина. Други са били в Марианската падина и бавно се изкачват до Еверест.

Но общото между всички герои на българския писател е, че те правят своите избори и си понасят отговорността за тях. Обикновено минават през проблемите, тръните и бодилите. За да стигнат там, където се срещат със себе си.
Така променят животите ни и им придават смисъл, за да имаме стимул да продължим напред, въпреки собствените ни слабости и външните обстоятелства. Отвъд играта и кривата на щастието.

Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден!

]]>
Получихме това писмо от Атанас Янев на електронната ни поща. Да си признаем - не бяхме забелязали, че нашият любим автор Иво Иванов има рожден ден. Но ни трогна, че читателите са го отбелязали. Честит рожден ден и от нас, Иво!

През бурния, драматичен и богат на събития 19 век, моят любим автор Достоевски и в същото време – един от основните виновници за тийнейджърските ми кошмари заради романа си „Бесове“ – заявил категорично: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл“. Дори великият, опитен, проникновен и дълбокомислен психолог в световната литература, който чете човешката душа като широко отворена книга, не успял да осъществи прозрението, че можем да се радваме едновременно и на живота, и на неговия смисъл.

До този извод обаче достигнал един българин малко над век по-късно, пречупвайки през призмата на думите личния си опит и съдбите на хиляди хора. И по-забележителното е, че го направил и продължава да го прави с лекота. Опростява сложността по възможно най-обикновения и в същото време необикновен начин така, че читателят може да вникне в посланията, да ги почувства, да ги съпреживее. Сякаш през всичките тези години след руския класик, та чак до днес, нашият сънародник е знаел каква ще бъде неговата мисия в този объркан, маскиран и изгубил ценностните си ориентири свят.

По неговите думи, историите му се разказват сами. Той просто ги записва и възкресява от пепелта на забвението, в което съвременният информационен поток и невежеството ни често ги поставят.

Нещата, които пише, се отличават със своя непоправим хуманизъм и безпощадна проницателност. От словото му читателят може да намери нещо свое и да го сложи в кутията за живеене с намерението, надеждата и безусловната вяра, че все някога ще дойде подходящ момент да го използва. Защото всеки един от нас има история, за която никой друг не знае. И която често самите ние не искаме и не можем да признаем пред собственото си Аз.

Но неговите герои са искрени пред себе си и поемат риска да погледнат истината в очите. Да видят нещата такива, каквито са. Да не се заблуждават, че Обетованата земя е близо. Да преследват личното си щастие с ясното съзнание, че трябва да бъдат готови за него, когато то почука на входната врата.

Изправени пред кръстопът, постлан навсякъде с тръни и бодили, личностите, за които този невероятен наш сънародник разказва, са наясно: че накъдето и да поемат, няма да бъде лесно.

И всъщност, не е правилно да бъде. Не е морално. Не е справедливо. Не е честно. Тъй като към себепостигането и самопреодоляването водят само и единствено болката, самотата и трудностите. И пред тях всички сме еднакво равни и паднали на колене. Но всеки един от нас има право на избор.

Някои от героите в неговите истории избират по-трудния път. Други по-лесния. Едни изстрадват светлината, за която са сигурни, че ще дойде и която вярват, че са заслужили. Показват ни, че силата на човешкия дух е безгранична. Други провокират мрака, в който или веднъж и завинаги ще се намерят, или ще се изгубят безвъзвратно. Едни взимат правилните решения, каквото и да им коства това. Други взимат грешните решения, защото вече нямат изход или самите те не го виждат.

Едни са били на Еверест и бързо пропадат в Марианската падина. Други са били в Марианската падина и бавно се изкачват до Еверест.

Но общото между всички герои на българския писател е, че те правят своите избори и си понасят отговорността за тях. Обикновено минават през проблемите, тръните и бодилите. За да стигнат там, където се срещат със себе си.
Така променят животите ни и им придават смисъл, за да имаме стимул да продължим напред, въпреки собствените ни слабости и външните обстоятелства. Отвъд играта и кривата на щастието.

Благодаря Ви за всичко, г-н Иво Иванов! Честит рожден ден!

]]>
offnews@offnews.bg (Атанас Янев) https://offnews.bg//ot-vas/blagodaria-vi-za-vsichko-g-n-ivo-ivanov-chestit-rozhden-den-748773.html Mon, 29 Mar 2021 16:48:29 +0300
От вас: Бетонирани дървета заради строежа на магистрала Хемус (снимки) https://offnews.bg//ot-vas/ot-vas-betonirani-darveta-zaradi-stroezha-na-magistrala-hemus-snimki-748730.html За бетонирани гора и дървета по пътя София-Варна сигнализира читателят на OFFNews Станимир Станиславов. 

По думите му бетон е излят върху дървета около Търговище. Той е заснел пътния знак точно до отклонението за машините, които строят новата магистрала. "Намира се преди да започне работещата част от магистрала "Хемус" около Търговище", пише Станиславов.

"Виждате как са унищожени дървета по най-дивия начин. Не знам коя компания строи, за да пратя и там тези ужасяващи за българската екология кадри", добавя той. 

Според него има още няколко места, на които бетонът е излят. 

]]>
За бетонирани гора и дървета по пътя София-Варна сигнализира читателят на OFFNews Станимир Станиславов. 

По думите му бетон е излят върху дървета около Търговище. Той е заснел пътния знак точно до отклонението за машините, които строят новата магистрала. "Намира се преди да започне работещата част от магистрала "Хемус" около Търговище", пише Станиславов.

"Виждате как са унищожени дървета по най-дивия начин. Не знам коя компания строи, за да пратя и там тези ужасяващи за българската екология кадри", добавя той. 

Според него има още няколко места, на които бетонът е излят. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/ot-vas-betonirani-darveta-zaradi-stroezha-na-magistrala-hemus-snimki-748730.html Mon, 29 Mar 2021 11:51:34 +0300
Писмо до Борисов. От един глупав наивник https://offnews.bg//ot-vas/pismo-do-borisov-ot-edin-glupav-naivnik-744846.html Бизнесдамата, пиар експерт и бивш зам.-председател на КНСБ, Диана Дамянова публикува отворено писмо до премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката Лъчезар Борисов и министъра на труда и социалната политика Деница Сачева. То е написано с много ирония, но засяга един изключително съществен проблем - липсата на компенсации за новооткритите заведения.

Ето текста му:

ДО:

БОЙКО БОРИСОВ,
министър-председател

ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ,
министър на икономиката

ДЕНИЦА САЧЕВА,
министър на труда и социалната политика

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ДИАНА ДАМЯНОВА
/или как се прави бизнес в България/

След приключване на извънредното положение и свързаните с него ограничения, в ресторантския бизнес имаше масови фалити. На мястото на хилядите фалирали завадения, редица граждани (в това число и аз) създадоха нови заведения с нови концепции и нови бизнес намерения. Всеки от нас, авантюристи или наивни нещастници е имал своите надежди и вяра, за да предприеме този рискован ход в управляваната от вас държава.

Заведението, на което аз съм управител, имаше щастливи дни от създаването си през юни до 27 ноември 2020 година, когато поради извънредната обстановка бе затворено (нещо, което намирам за нормално и правилно).
И тогава се оказа, че те, тези нови завадения, отворени от нови фирми, не съществуват във вашите управленски глави. За тях през 2020 година не бе предвидена помощ по мярката 60/40, помощ по мярката 80/20 те няма да получат и през 2021 година, а когато с надежда кандидатствахме по програмата за подкрепа с оборотен капитал, оперирана от НАП, с изумление разбрахме, че за тях се предвижда двойно по-малка помощ от тази на старите фирми и заведения.

Към този момент сме получили от вашата държава 00000000 (словом нула, zero, ноль) лева и се предвижда да получим през следващите месеци още толкова, а именно нула лв. подкрепа.
Пиша настоящето, за да ви благодаря за всичко, което правите за нас и да ви уведомя, че благодарността ни ще нараства с всеки изминал ден!

Така се прави нов бизнес в България. Това трябва да знае всеки, комуто в пристъп на безумие му мине през главата да прави бизнес в управляваната от вас държава.

С неизчерпаема преданост и несекваща благодарност:

ДИАНА ДАМЯНОВА – един глупав наивник.

]]>
Бизнесдамата, пиар експерт и бивш зам.-председател на КНСБ, Диана Дамянова публикува отворено писмо до премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката Лъчезар Борисов и министъра на труда и социалната политика Деница Сачева. То е написано с много ирония, но засяга един изключително съществен проблем - липсата на компенсации за новооткритите заведения.

Ето текста му:

ДО:

БОЙКО БОРИСОВ,
министър-председател

ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ,
министър на икономиката

ДЕНИЦА САЧЕВА,
министър на труда и социалната политика

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ДИАНА ДАМЯНОВА
/или как се прави бизнес в България/

След приключване на извънредното положение и свързаните с него ограничения, в ресторантския бизнес имаше масови фалити. На мястото на хилядите фалирали завадения, редица граждани (в това число и аз) създадоха нови заведения с нови концепции и нови бизнес намерения. Всеки от нас, авантюристи или наивни нещастници е имал своите надежди и вяра, за да предприеме този рискован ход в управляваната от вас държава.

Заведението, на което аз съм управител, имаше щастливи дни от създаването си през юни до 27 ноември 2020 година, когато поради извънредната обстановка бе затворено (нещо, което намирам за нормално и правилно).
И тогава се оказа, че те, тези нови завадения, отворени от нови фирми, не съществуват във вашите управленски глави. За тях през 2020 година не бе предвидена помощ по мярката 60/40, помощ по мярката 80/20 те няма да получат и през 2021 година, а когато с надежда кандидатствахме по програмата за подкрепа с оборотен капитал, оперирана от НАП, с изумление разбрахме, че за тях се предвижда двойно по-малка помощ от тази на старите фирми и заведения.

Към този момент сме получили от вашата държава 00000000 (словом нула, zero, ноль) лева и се предвижда да получим през следващите месеци още толкова, а именно нула лв. подкрепа.
Пиша настоящето, за да ви благодаря за всичко, което правите за нас и да ви уведомя, че благодарността ни ще нараства с всеки изминал ден!

Така се прави нов бизнес в България. Това трябва да знае всеки, комуто в пристъп на безумие му мине през главата да прави бизнес в управляваната от вас държава.

С неизчерпаема преданост и несекваща благодарност:

ДИАНА ДАМЯНОВА – един глупав наивник.

]]>
offnews@offnews.bg (Диана Дамянова) https://offnews.bg//ot-vas/pismo-do-borisov-ot-edin-glupav-naivnik-744846.html Thu, 28 Jan 2021 11:41:27 +0200
Как Спиди оставиха без подаръци за Коледа трите ми деца https://offnews.bg//ot-vas/kak-spidi-ostaviha-bez-podaratci-za-koleda-trite-mi-detca-742821.html В малките часове на 6-ти декември 2020 г., няколко дни след като повечето магазини в България затвориха принудително, докато семейството ми вече блажено спеше, направих нещо нетипично за разхвърляната ми същност, която е свикнала да прави всичко в последния момент - поръчах коледните подаръци на трите си деца от онлайн магазин. Поръчката беше успешно завършена и надлежно платена – за да елиминирам какъвто и да риск да се оплескат нещата в последния момент. За удобство давам за доставка адреса на офиса, в който работя – там всеки делничен ден има предостатъчно хора, които да приемат всяка доставка между 8,30 и 20,00 часа. Вътрешно се похвалих за това, че съм така добре организирана, а не мисля за всичко в последния момент и заспах с чиста съвест и леко сърце.

Уви, съдбата си беше намислила съвсем друг план, който включваше сблъсък с услугите на Спиди България.

До днес подаръците не само, че не са пристигнали, но и шансът да пристигнат за Коледа е нулев. Но това не е най-важното, ще се оправя някак. Усещането за безпомощност и гняв са само част от преживяването в десетте дена, в които безплодно преследвах коледните подаръци на децата.

Ужасният Customer Experience се проявява не само във факта, че пратката не е получена, но и от безобразния начин, по който Спиди манипулират и лъжат в комуникацията си. Пет дена след като поръчката е пристигнала в България, Спиди поставят на линка за проследяване информацията, че пратката е била доставяна 2 пъти на адрес, но там е нямало кой да я получи. Следва информация, че клиентът, т. е. аз съм уведомена за невъзможността на куриер да достави пратката. Тази информация, разбира се, е напълно невярна, пратката никога не доставяна на адрес, нито Спиди са се свързали с мен.

Последва отчаян опит да се свържа със Спиди по телефон и да разреша недоразумението, както ме посъветва доставчика на подаръците, от чийто сайт са купени. Тези опити отнемат общо 10 дни на телефона за информация на куриерската компания.

Всички завършват с машинно записаното „ще се свържем с вас при първа възможност“. 90 позвънявания по-късно такава връзка с мен не е осъществена. Последната ми надежда – посещение на офис на Спиди с цел получаване на информация за пратката, завършва сюреалистичното преживяване. След изчакването на 45 минутна опашка, младо момиче ме увери, че - да – пратката е в склада и не – вероятно няма да мога да я получа да Коледа, защото те имат много работа. Посъветва ме да потърся бързо други подаръци, а тези да върна в последствие и да поискам възстановяване на парите си.

Съдейки по темповете, с които работят Спиди, нищо чудно да приключа успешното връщане на парите, когато вече България е въвела еврото.

]]>
В малките часове на 6-ти декември 2020 г., няколко дни след като повечето магазини в България затвориха принудително, докато семейството ми вече блажено спеше, направих нещо нетипично за разхвърляната ми същност, която е свикнала да прави всичко в последния момент - поръчах коледните подаръци на трите си деца от онлайн магазин. Поръчката беше успешно завършена и надлежно платена – за да елиминирам какъвто и да риск да се оплескат нещата в последния момент. За удобство давам за доставка адреса на офиса, в който работя – там всеки делничен ден има предостатъчно хора, които да приемат всяка доставка между 8,30 и 20,00 часа. Вътрешно се похвалих за това, че съм така добре организирана, а не мисля за всичко в последния момент и заспах с чиста съвест и леко сърце.

Уви, съдбата си беше намислила съвсем друг план, който включваше сблъсък с услугите на Спиди България.

До днес подаръците не само, че не са пристигнали, но и шансът да пристигнат за Коледа е нулев. Но това не е най-важното, ще се оправя някак. Усещането за безпомощност и гняв са само част от преживяването в десетте дена, в които безплодно преследвах коледните подаръци на децата.

Ужасният Customer Experience се проявява не само във факта, че пратката не е получена, но и от безобразния начин, по който Спиди манипулират и лъжат в комуникацията си. Пет дена след като поръчката е пристигнала в България, Спиди поставят на линка за проследяване информацията, че пратката е била доставяна 2 пъти на адрес, но там е нямало кой да я получи. Следва информация, че клиентът, т. е. аз съм уведомена за невъзможността на куриер да достави пратката. Тази информация, разбира се, е напълно невярна, пратката никога не доставяна на адрес, нито Спиди са се свързали с мен.

Последва отчаян опит да се свържа със Спиди по телефон и да разреша недоразумението, както ме посъветва доставчика на подаръците, от чийто сайт са купени. Тези опити отнемат общо 10 дни на телефона за информация на куриерската компания.

Всички завършват с машинно записаното „ще се свържем с вас при първа възможност“. 90 позвънявания по-късно такава връзка с мен не е осъществена. Последната ми надежда – посещение на офис на Спиди с цел получаване на информация за пратката, завършва сюреалистичното преживяване. След изчакването на 45 минутна опашка, младо момиче ме увери, че - да – пратката е в склада и не – вероятно няма да мога да я получа да Коледа, защото те имат много работа. Посъветва ме да потърся бързо други подаръци, а тези да върна в последствие и да поискам възстановяване на парите си.

Съдейки по темповете, с които работят Спиди, нищо чудно да приключа успешното връщане на парите, когато вече България е въвела еврото.

]]>
offnews@offnews.bg (Десислава Олованова) https://offnews.bg//ot-vas/kak-spidi-ostaviha-bez-podaratci-za-koleda-trite-mi-detca-742821.html Tue, 22 Dec 2020 16:10:19 +0200
Как загубих баща си в пловдивската болница 'Св. Георги' https://offnews.bg//ot-vas/kak-zagubih-bashta-si-v-plovdivskata-bolnitca-sv-georgi-741026.html В рубриката "От Вас" публикуваме личния разказ на Ася Георгиева - загубила баща си след диагноза "коронавирус" - за премеждията на семейството в болничната система. Заглавието е на OFFNews.

Бих искала да споделя трагичната история на моя баща, пенсиониран лекар, която завърши фатално за него след лечение в Неврологично отделение на МБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното отделение на болницата.

Всичко започна на 21.10, когато баща ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе транспортиран с линейка на Бърза помощ до МБАЛ "Свети Георги" и приет за лечение в Неврологично отделение в основния корпус на сградата на бул. "Пещерско шосе" 66.

Тъй като свиждания и личен контакт с болните по време на пандемията не са позволени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болницата. В събота, 24.10, след личен разговор с лекар, получих позитивна обратна връзка за общото му състояние, което според медиците беше сравнително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, напълно адекватен и готов за изписване. Не се споменаваше за никакви усложнения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми извън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на баща ми, която познава по случайност лекар от същото това отделение и е получила информация именно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след личното ми посещение в болницата, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик.

Същата съботна вечер, 24.10., успях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с лекар, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и правят ли се бързи Ковид тестове при приема на пациенти, възможно ли е да мислим за Ковид в случая. Отговориха ми, че в болницата няма практика да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „Все пак, при положение че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е възможно?“ Отговорът бе, че баща ми е без симптоматика за Ковид и вероятно става дума за банална урологична инфекция вследствие на поставен катетър.

Тук искам да поясня, че баща ми не е имал данни за вирусна инфекция при приема си в МБАЛ "Св. Георги", а и от началото на извънредното положение (13 март 2020) беше преустановил излизанията и контактите с външни хора. Продукти му доставяше негов близък до вратата, винаги и двамата с маски, а продуктите той щателно дезинфекцираше, имаше високо ниво на информираност и подхождаше с изключително внимание и съвестност към превенцията от Ковид. Все пак, като завеждащ отдел „Здравна просвета“ към ХЕИ в течение на целия си трудов стаж, баща ми винаги е знаел как и защо да избягва риска от зарази.

В резюме – до постъпването си в болницата той не е имал Ковид.

В неделя, 25.10, отново се обадих в отделението с въпрос дали баща ми е добре и със същата молба – да опитаме да направим Ковид тест преди изписването заради температурата. Отново ми отговориха, че не е необходимо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма повод за притеснение. Също така – на следващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.

На 26.10 (понеделник) аз и съпругът ми бяхме в Неврологично отделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един момент успях да разговарям с лекуващия лекар на баща ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която състоянието на баща ми е описано по следния начин:

Настъпили усложнения: НЯМА

Изход от заболяването: Пациентът се изписва в съзнание, стабилна хемодинамика, афебрилен...

В същото време видях, че в проведената терапия присъства венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият лекар не можа дори да каже на какво основание, по чие нареждане и за колко дни е бил включен и спомена като евентуална причина за антибиотика вероятна уроинфекция, свързана с катетъра.

След поне 60-минутно изчакване да доведат баща ми облечен и във вид за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във вида им, което ме разтревожи, а именно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид отделение, за разлика от останалите им колеги – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещение в събота не забелязах нито един човек от персонала, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на баща ми и ми се стори доста топъл, но реших, че си внушавам и се качих с двете санитарки и баща ми в инвалидната количка в асансьора, за да се придвижим към изхода на сградата. В този момент баща ми започна да кашля. Попитах го: „Как си, чувам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предишните дни?“ Тогава той потвърди, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли.

Вървейки към изхода, успях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за проблема. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в присъствието на двете служителки от отделението измерихме температурата на баща ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.

Настоях да се върнем обратно в отделението, като междувременно съпругът ми се качи в Администрацията на болницата, където разговаря лично с асистента на директора, зам.-директора на болницата и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха информирани за състоянието на баща ми и за несъответствието на показателите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за изследване за Ковид, отново такова беше отказано.

Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия лекар, че настоявам за Ковид тест и че няма как да го преведем вкъщи с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „Не знам защо очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им заболявания.“

Наложи се баща ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ "Свети Георги", където температурата му беше потвърдена, направиха му кръвна картина, изследване на урина, рентгенова снимка и ехограф на бял дроб, които показаха неголям плеврален излив вдясно, но въпреки това антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все пак ни препоръчаха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше как да осъществим със собствен транспорт, тъй като баща ми не можеше да се движи, беше дехидратиран и в сериозно общо състояние, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ "Св. Георги", но е отделена от основната част на сградата, както и съдействие по организация на преглед, категорично ни беше отказано.

Тук искам да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от персонала - лекар и санитар - бяха без предпазни средства, като санитарят с неохота се съгласи да си сложи маската (и то само над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на съпруга ми. По коридорите на болницата засякохме множество посетители без маски или с неправилно сложени такива. В ден събота влизането в болничните общи части е напълно безконтролно, липсва персонал, както на Регистратура, така и Охрана, която да съблюдава спазването на мерките. Медицинският персонал на болницата в по-голямата си част явно не разполага с медицински маски с по-висока защита или дори хирургически трислойни маски, а масово използват памучни маски за многократна употреба.

След като прибрахме баща ми вкъщи, организирах посещение от частна лаборатория за вземане на PCR тест, с който диагнозата беше потвърдена на 30.10 късно вечерта, но междувременни загубихме още 4 дни, в които той не провеждаше целенасочено лечение, тъй като технически нямаше как да се вземе и изследва резултатът в по-кратък срок. Лечението му продължи „по телефона“. Личният лекар ни каза, че единственият начин да бъде прегледан е да дойде Бърза помощ. Тъй като състоянието му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето заявиха, че ще дойдат на място само ако има задух, а към онзи момент той нямаше все още задух, съответно линейка не дойде.

Тук отново искам да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група не само заради прекарания инсулт, но и заради възрастта си (88 год.), на лечение към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който въпреки терапията не показва признаци на подобрение и очевидно се нуждае от хоспитализация.

В четвъртък, 5.11, забелязах, че баща ми е доста отпуснат и проявяваше признаци на летаргия и задух. Със съдействието на личния лекар извикахме линейка, но според доктора, който го прегледа, нямал нужда от хоспитализация, въпреки изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания говор, който според мен беше вследствие на задуха, а според лекаря от Бърза помощ – признак на дехидратация!

На 6.11. баща ми беше вече в тежко състояние, от 10.00 ч сутринта нататък почти не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за линейка, изпращането на която отне над 4 часа и 4 обаждания от моя страна.

След като Бърза помощ най-накрая дойде, констатираха с портативен уред за измерване на кислорода сатурация = 98, а впоследствие в самата линейка кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава кислород през цялото време до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, тъй като предходната вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел уред показваше отново 98 и именно на тази база лекарят от Бърза помощ прецени, че състоянието му не е тежко, а всъщност измерването е било напълно заблуждаващо!

На 6.11. вечерта баща ми беше приет в Инфекциозна клиника към МБАЛ „Св. Георги“ в тежко състояние и почина на следващата сутрин – 7.11. сутринта. За краткото време, което преживя в Инфекциозна клиника, нямам почти никакви наблюдения, както и обратна връзка относно приложеното му лечение и причините за смъртта му. Лекуващият му лекар съобщи, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, завършила без успех. Нещо, което ми направи изключително негативно впечатление, докато попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изказването на медицинска сестра от отделението, която реагира на молбата ми задължителните лекарства да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят баща ми да си ги взима сам (тъй като не е в състояние), с репликата: „Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като придружител?“ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид отделение се допускат и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си роднини и да следят приема на лекарствата им. Това е, меко казано, възмутително!

В резултат на всичко това имаме заразени от Ковид членове на семейството, някои от които с по-тежко протичане, и един загубен човешки живот на лекар, който посвети целия си трудов стаж да се грижи именно за здравната профилактика и превенция на населението като директор на отдел „Здравна просвета“ (ХЕИ/сегашно РЗИ), но за съжаление не можа да опази себе си, постъпвайки по спешност в болница.

Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница "Свети Георги". Отговорът бе, че е започнала проверка, а резултатите ще бъдат обявени след приключването ѝ. Готови сме да представим и позицията на болницата.

]]>
В рубриката "От Вас" публикуваме личния разказ на Ася Георгиева - загубила баща си след диагноза "коронавирус" - за премеждията на семейството в болничната система. Заглавието е на OFFNews.

Бих искала да споделя трагичната история на моя баща, пенсиониран лекар, която завърши фатално за него след лечение в Неврологично отделение на МБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното отделение на болницата.

Всичко започна на 21.10, когато баща ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе транспортиран с линейка на Бърза помощ до МБАЛ "Свети Георги" и приет за лечение в Неврологично отделение в основния корпус на сградата на бул. "Пещерско шосе" 66.

Тъй като свиждания и личен контакт с болните по време на пандемията не са позволени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болницата. В събота, 24.10, след личен разговор с лекар, получих позитивна обратна връзка за общото му състояние, което според медиците беше сравнително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, напълно адекватен и готов за изписване. Не се споменаваше за никакви усложнения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми извън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на баща ми, която познава по случайност лекар от същото това отделение и е получила информация именно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след личното ми посещение в болницата, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик.

Същата съботна вечер, 24.10., успях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с лекар, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и правят ли се бързи Ковид тестове при приема на пациенти, възможно ли е да мислим за Ковид в случая. Отговориха ми, че в болницата няма практика да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „Все пак, при положение че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е възможно?“ Отговорът бе, че баща ми е без симптоматика за Ковид и вероятно става дума за банална урологична инфекция вследствие на поставен катетър.

Тук искам да поясня, че баща ми не е имал данни за вирусна инфекция при приема си в МБАЛ "Св. Георги", а и от началото на извънредното положение (13 март 2020) беше преустановил излизанията и контактите с външни хора. Продукти му доставяше негов близък до вратата, винаги и двамата с маски, а продуктите той щателно дезинфекцираше, имаше високо ниво на информираност и подхождаше с изключително внимание и съвестност към превенцията от Ковид. Все пак, като завеждащ отдел „Здравна просвета“ към ХЕИ в течение на целия си трудов стаж, баща ми винаги е знаел как и защо да избягва риска от зарази.

В резюме – до постъпването си в болницата той не е имал Ковид.

В неделя, 25.10, отново се обадих в отделението с въпрос дали баща ми е добре и със същата молба – да опитаме да направим Ковид тест преди изписването заради температурата. Отново ми отговориха, че не е необходимо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма повод за притеснение. Също така – на следващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.

На 26.10 (понеделник) аз и съпругът ми бяхме в Неврологично отделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един момент успях да разговарям с лекуващия лекар на баща ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която състоянието на баща ми е описано по следния начин:

Настъпили усложнения: НЯМА

Изход от заболяването: Пациентът се изписва в съзнание, стабилна хемодинамика, афебрилен...

В същото време видях, че в проведената терапия присъства венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият лекар не можа дори да каже на какво основание, по чие нареждане и за колко дни е бил включен и спомена като евентуална причина за антибиотика вероятна уроинфекция, свързана с катетъра.

След поне 60-минутно изчакване да доведат баща ми облечен и във вид за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във вида им, което ме разтревожи, а именно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид отделение, за разлика от останалите им колеги – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещение в събота не забелязах нито един човек от персонала, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на баща ми и ми се стори доста топъл, но реших, че си внушавам и се качих с двете санитарки и баща ми в инвалидната количка в асансьора, за да се придвижим към изхода на сградата. В този момент баща ми започна да кашля. Попитах го: „Как си, чувам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предишните дни?“ Тогава той потвърди, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли.

Вървейки към изхода, успях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за проблема. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в присъствието на двете служителки от отделението измерихме температурата на баща ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.

Настоях да се върнем обратно в отделението, като междувременно съпругът ми се качи в Администрацията на болницата, където разговаря лично с асистента на директора, зам.-директора на болницата и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха информирани за състоянието на баща ми и за несъответствието на показателите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за изследване за Ковид, отново такова беше отказано.

Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия лекар, че настоявам за Ковид тест и че няма как да го преведем вкъщи с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „Не знам защо очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им заболявания.“

Наложи се баща ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ "Свети Георги", където температурата му беше потвърдена, направиха му кръвна картина, изследване на урина, рентгенова снимка и ехограф на бял дроб, които показаха неголям плеврален излив вдясно, но въпреки това антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все пак ни препоръчаха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше как да осъществим със собствен транспорт, тъй като баща ми не можеше да се движи, беше дехидратиран и в сериозно общо състояние, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ "Св. Георги", но е отделена от основната част на сградата, както и съдействие по организация на преглед, категорично ни беше отказано.

Тук искам да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от персонала - лекар и санитар - бяха без предпазни средства, като санитарят с неохота се съгласи да си сложи маската (и то само над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на съпруга ми. По коридорите на болницата засякохме множество посетители без маски или с неправилно сложени такива. В ден събота влизането в болничните общи части е напълно безконтролно, липсва персонал, както на Регистратура, така и Охрана, която да съблюдава спазването на мерките. Медицинският персонал на болницата в по-голямата си част явно не разполага с медицински маски с по-висока защита или дори хирургически трислойни маски, а масово използват памучни маски за многократна употреба.

След като прибрахме баща ми вкъщи, организирах посещение от частна лаборатория за вземане на PCR тест, с който диагнозата беше потвърдена на 30.10 късно вечерта, но междувременни загубихме още 4 дни, в които той не провеждаше целенасочено лечение, тъй като технически нямаше как да се вземе и изследва резултатът в по-кратък срок. Лечението му продължи „по телефона“. Личният лекар ни каза, че единственият начин да бъде прегледан е да дойде Бърза помощ. Тъй като състоянието му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето заявиха, че ще дойдат на място само ако има задух, а към онзи момент той нямаше все още задух, съответно линейка не дойде.

Тук отново искам да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група не само заради прекарания инсулт, но и заради възрастта си (88 год.), на лечение към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който въпреки терапията не показва признаци на подобрение и очевидно се нуждае от хоспитализация.

В четвъртък, 5.11, забелязах, че баща ми е доста отпуснат и проявяваше признаци на летаргия и задух. Със съдействието на личния лекар извикахме линейка, но според доктора, който го прегледа, нямал нужда от хоспитализация, въпреки изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания говор, който според мен беше вследствие на задуха, а според лекаря от Бърза помощ – признак на дехидратация!

На 6.11. баща ми беше вече в тежко състояние, от 10.00 ч сутринта нататък почти не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за линейка, изпращането на която отне над 4 часа и 4 обаждания от моя страна.

След като Бърза помощ най-накрая дойде, констатираха с портативен уред за измерване на кислорода сатурация = 98, а впоследствие в самата линейка кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава кислород през цялото време до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, тъй като предходната вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел уред показваше отново 98 и именно на тази база лекарят от Бърза помощ прецени, че състоянието му не е тежко, а всъщност измерването е било напълно заблуждаващо!

На 6.11. вечерта баща ми беше приет в Инфекциозна клиника към МБАЛ „Св. Георги“ в тежко състояние и почина на следващата сутрин – 7.11. сутринта. За краткото време, което преживя в Инфекциозна клиника, нямам почти никакви наблюдения, както и обратна връзка относно приложеното му лечение и причините за смъртта му. Лекуващият му лекар съобщи, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, завършила без успех. Нещо, което ми направи изключително негативно впечатление, докато попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изказването на медицинска сестра от отделението, която реагира на молбата ми задължителните лекарства да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят баща ми да си ги взима сам (тъй като не е в състояние), с репликата: „Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като придружител?“ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид отделение се допускат и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си роднини и да следят приема на лекарствата им. Това е, меко казано, възмутително!

В резултат на всичко това имаме заразени от Ковид членове на семейството, някои от които с по-тежко протичане, и един загубен човешки живот на лекар, който посвети целия си трудов стаж да се грижи именно за здравната профилактика и превенция на населението като директор на отдел „Здравна просвета“ (ХЕИ/сегашно РЗИ), но за съжаление не можа да опази себе си, постъпвайки по спешност в болница.

Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница "Свети Георги". Отговорът бе, че е започнала проверка, а резултатите ще бъдат обявени след приключването ѝ. Готови сме да представим и позицията на болницата.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/kak-zagubih-bashta-si-v-plovdivskata-bolnitca-sv-georgi-741026.html Mon, 7 Dec 2020 11:40:19 +0200
Тур по време на чума! https://offnews.bg//ot-vas/tur-po-vreme-na-chuma-741148.html За щастие не е чума. Лелеееее, ако беше!

Но и Ковида не е за подценяване, особено като илюстрация как една срутена здравна система може съвсем да пропадне под собствените си отломки.

В крайна сметка ми дойде до главата. Температура 38°, натиск в гърдите, лека засега кашлица, отпадналост, болки в мускулите. Мирише ми на сблъсък със здравенеопазването ни. Явно поне обонянието ми работи.

Все се надявах да е като при тотото. Винаги съм бил сред тия 90% дето не печелят, ама хич. Щеше ми се да съм сред тия 90% дето ще го минат ей така, дори без да разберат. Избягвах да мисля за нуждата от медицинска помощ, точно като войник в окопа дето се надява да не го застигне летящ шрапнел.

И на Мангъров се надявах да е прав. Краен е бе, ама сега надежда ми трябва: чайче и аспирин да ми стигнат. То човек на зор затова и по врачки тръгва. Е, не аз де, ама некои други.

Чек на симптомите в нета. Според полезен материал публикуван от "Пирогов" от четирите им етапа - начални, леки, средни и тежки, съм преминал първата фаза и съм на леки, точно там, където казват да не ги подценяваш.

Достатъчно съм разумен да не се обаждам на 112 и да разказвам цветно как ми се влачат червата по пода. Отговорен съм към системата и съгражданите. Ако ме вземат, после цял час трябва да си дезинфекцират линейката. То може и за пет минути да стане с нарочна лампа, ама не и у нас.

Та с чувство на спасен човешки живот решавам да следвам указанията на... там който ги дава, може би щаба? Скоро не са ги показвали тия с униформите по нощите. Здравният министър го мернах да инспектира някакъв нов асфалт. Не разбрах точно защо. Явно вирусът може да попадне в сместа и после да се излъчва и да поразява хората в движещите се автомобили. В колите, знаете, нищо неподозиращите пътници не носят маски.

Те указания дават и от РЗИ.

Макар че пък Столичната останаха без шеф, милите. Не бил дал извинителни бележки на премиера и президента преди месец и вместо да ги карантинира, ги пратил да работят. "Работата е свобода" - казал. И го освободили. Или май не той го беше казал, май премиера беше. Или пък го беше написал някъде…, на немски. Не знам, не помня детайли, ама все тая.

Отплеснах се. Указанията.

"1. Обадете се на личния лекар и следвайте инструкциите му."

- Ами не знам точно как да процедираш - гласът й бе съвсем уверен в неувереността си, беше го рецитирала май десетки пъти: - PCR-а е скъп. Няма смисъл. Трябваше да има възможност за електронни направления, ама още няма.

"Е как да няма" - помислих си. Оня ден гледах презентация на тия, държавните IT -та, дето правят системата. Започна с твърдението как не било вярно, че системата им не работи. От седмици неуморно само по нея работели. От седмици!?! Аз май съм се объркал явно и гледам априлски новини. Проверих - от ноември е новината, бе. Съвсем прясна.

Работи си идеално, викат: обаждаш се по телефона, личният ти издава направление, качва го в системата, а на теб само един код ти диктува. После в лабораторията го рецитираш и на компютъра - хоп, всичко изскача. Чакали само "отгоре" да кажат ОК. Засега по-малко от половината джипита били с възможност да се закачат за системата.
Явно съм попаднал на другата половина.

Личната продължава:

- А е ясно - симптомите ги имаш. Най-добре иди на тези, мобилните пунктове, там и ще те прегледат, ще ти направят антигенен тест, 90% е верен, а като имаш симптоми е безплатен. После ми се обади веднага и да решим к‘во пра‘им.

- Ми добре – рекох, - ще следвам инструкциите.

"Разкриват Covid зони пред трите най-големи болници." са първите заглавия в нета по темата. "Извиха се опашки от десетки хора пред новите пунктове." – са следващите.

А такаааа!

"Отваряме пунктове и пред бившите поликлиники (ДКЦ-та)" - ме успокоява кметицата в няк'во интервю от преди дни. – „Три до петък, пет в началото на седмицата и още седем до края ѝ.“ Множат се, викам си, ще е по-спокойно. Ама пък и случаите са повече напоследък, нали все го тръбят. Но пък надявам се само подозрителни да подхождат към тестовете.

Те затова при тия антигенните са въвели цедка, който няма симптоми – бецален, кеш, плаща. Да не задръстват процеса де що има хипохондрици, а да се преглеждат само хора със симптоми. Макар че то, ако немаш 39° градуса температура, треска и замаяност не знам как можеш да виснеш доброволно 4-5 часа прав на паркинга. Е, аз го направих, де. Ама тогава още не ги знаех тез особености на проекта.

Та, при тия антигенните съобщават за 40% положителни спрямо тествани. Ма те пък не влизали в статистиката.
Майната й на статистиката, тоя път ме удари мен, вече е съдба.

Продължавам да си мисля как тия ДКЦ-та верно са бивши. Функционират на една четвърт. Те са си чисти рентиери, всичко е отдадено на частни практики, шефовете гледат повече как да съберат наемите и да са сменени крушките редовно, отколкото да развиват модерна диагностично-консултативна дейност.

„Ама пък всички ще налитат към големите болници“ - аз си мъдрувам, времето си тече. – „Дай да избирам най-близкото ДКЦ с пункт и да бегам, че десет минава, а при тех вирусът е с работно време от понеделник до петък, от осем до пет.“

К‘во пък - нема да ми правят мозъчна операция: тест, слушалка, а и рентген при необходимост, както прочетох. Това последното ме спечели всъщност, все пак си е преглед, не просто тест. Както беше казала наскоро една дама, шеф на някаква асоциация на личните лекари: "Защо така се обърнаха нещата - диагноза се прави след анамнеза, а лабораторията само потвърждава. А сега с тест се диагностицира."
И аз си мисля, че много неща са обърнати. К'во ти дава един безсърдечен PCR тест? Да/Не. Виж тук жив доктор ще те види, чуе, пък и снимка може, а и касата плаща.

Малко преди единадесет съм пред пункта.

Няма и десетина души пред мен. Журналята са преувеличили, както винаги. Пускам един sms за Зелена зона и се чудя дали да не пусна още един. Наивник! След третия час висене ме обзе паника, че или ще ме заскобят, защото нямам право на повече от 4 sms-а, или ще си изпусна мястото, а остават само двама души. Те двама оставаха и преди час и половина, ама тогава паниката беше излишна.

Само ми прилошава от глад, нивга не губя апетит. И замръзвам. Като един истински дилетант, несвикнал с реда в нашите здравни заведения (не че фургон на паркинг минава за такова), излязох незакусил и облечен стандартно за уж нестудения ден. Откъде да знам, че ще завали и ще пуйча прав на едно място часове наред. И да не бях болен, това лесно ми го уредиха.

Настава суматоха. Камера. Нова ТВ. Охраната:

- Пак ще снимат.

Млада репортерка изчаква търпеливо своя събеседник - дама, явно специално подготвена, облечена тип "излизам на осмомартенски банкет": високи токове, черен чорапогащник, тъмен костюм и късо палто, силен грим обграден с нагласена коса, в три следобед на паркинга пред клиниката. За фон - фургонът "Covid зона", замалко изоставен и заключен за обявената по план дезинфекция.

Отблъсквам след малко неуверения опит на момичето с микрофона да ме пита нещо, като просто ѝ обръщам гръб. А и да бях си отворил устата, редакторът ѝ с облекчение би ме изтрил, невярващ на ушите си чули какви ли не слова.

След три часа и половина чакане настъпва сюблимният момент. Последният човек пред мен влиза във фургона. Виждаше му се края. Бях засякъл, че на час минават по трима души - петнайсетина-седемнайсет минути на човек и няколко минути помежду им. Пресмятам на ум, към 14.15 трябва да излезе. Бам, на ръба съм. 14.30 пускат кепенците.

Размечтавам се да ме вземат преди дезинфекцията. Дано. Ама надали. Човекът излиза седем минути преди нея. Медиците се вдигат и започват да събличат гащеризоните. Това беше, късмет. След пет минути излизат и заключват. Как ли точно се дезинфекцира не разбрах. Но беше ясно, че е време и за почивка. Нормално, и те са хора.

От опашката продължаваме търпеливо да чакаме, започваме подхвърляне на статистики, коментари. Викаме си през два метра, но понасяме стоически всичко. Един скандал за реда не стана да разведри обстановката. Надяваме се поне да си спазят почивката.

Усъмних се и се оказах прав. 15.00. Част от екипа продължават да пушат. 15.05. Търси се ключа, кой заключи, суматоха, намира се в горния джоб на сестрата. Влизат и почват да се подготвят. 15.10. Опашката вече се изнервя. След четири часа и повече чакане, всяка минутка е важна. 15.15. Екипът е готов. А не, един член липсва. След малко пристига, започва да се преоблича.

Мой ред е, но последният присъединил се излиза за малко, влиза в клиниката и след минути се появява с придружител, въвежда го пред цялата опашка и започва преглед. "Наш човек". Глух ропот през опашката, но мънкането остава потулено зад маските.

Мен обаче това ме вбесява. Разбирам цялата ситуация. Липсата на медици, напрежението и умората им. Но същото е и на опашката: стрес, уплаха, часове на крак със симптоми на отпадналост, болки в мускулите и температура и изведнъж - "наш човек". Практика, която не пандемията е създала. Стискам зъби, пред погледа ми попада табелата на ДКЦ-то с мейл. Драскам бързо един сигнал с описание какво се случва. Винаги реагирам при несправедливост, ангажиращо е, но и полезно. Без обратна връзка няма подобрение.

"Нашият човек" излиза и идва моят ред, вече на прага сестрата ме връща отново:

- Извинете, трябва да вземем друг преди Вас.

Тук вече повишавам тон. Намесват се и други от опашката. Излиза лекарят от едната кабинка на фургона и притеснена запелтечва, че жената била с диабет, нещо за захарта й. Става ми гадно. За лекарката. Наистина се заобяснява виновно. Не искам да се чувства виновна пред изнервени типове висели четири часа на опашка. Заради това, че подготовката за втората вълна започна два месеца след началото й и девет месеца след обявяването на пандемията. Че системата е рухнала, управляващите - дезертирали, а хората обезверени и без капчица доверие в тях и в мерките им.

След малко слиза и шефката й, прочела е мейла ми. Дамата в осмомартенския тоалет, покрит с престилка. Същата виновност, същото внимателно изслушване на детайлите, опит за обяснение, изслушване на съветите ми поне да обясняват действията си на хората и да ги успокояват.

Чувствам облекчение, че репортерският екип не е там. В афекта си щях да загрубея и после да съжалявам от човешка гледна точка. Спирам да я слушам, извинявам се, че трябва да влизам. Самоуспокоявам се, че съм реагирал правилно. Ситуацията изисква и професионализъм. Набитите им от години навици, че болните са стадо принудено да чака, че часовете, почивките и редът нямат значение, в нормална обстановка са изнервящи, но при такава криза могат да бъдат фатални.

Замислям се за друго. Майка ми преди месец беше на скенер. Лекарят изрично й даде направление без контраст. Не разбирал, оказало се после по думите на спеца от скенера, трябвало контраст. Майка ми му се доверила и за довиждане получила сметка за 80 лв. Толкова пари накуп носи само в минутите от пощата до магазина в дните за пенсия. Естествено, в момента нямала, а чувството на страх от предполагаемата диагноза било изместено от чувството на срам, че не може да си плати.

По-болезнено бе, че се чувстваше изнудена, а аз мислех, че преувеличава. До следващия ден, когато на моя приятелка назначиха ЯМР, през застраховка. Неин роднина, работещ в болницата, я предупреди изрично да си го направи само в негово присъствие, за да се увери, че се налага контраст. Иначе го давали на всички срещу 150-200 лв., непокрити нито от касата, нито от застраховката. Значи си било практика. И далеч преди ерата на пандемията.
И майка ми вече не им вярва: на лекарите, на диагнозите, на съветите да се оперира или да не се оперира, на лечението и рецептите.

- Само за пари е - ми казва. Как да я разубедя.

Взимат ми тест, положителен, нещо в дробовете също не е наред. Цялата суматоха обаче ги беше объркала. Докторът нещо измънква и не разбирам какво точно да правя. Трябвало рентген, но да съм се обадил на джипито за направление. Не става ясно защо те не ми го правят, пише го в пакета, но си тръгвам. Напрежението бе станало нетърпимо.

Обаждам се на личната. Пак не знае. Не съм изненадан. Съвет: да отивам в ИСУЛ, с документа от Covid зоната, може би ще ме снимат. Беше ми все тая, дали щяха да ми го приемат. Щях да си платя, ако трябва. Че кой надлежно осигурен не плаща винаги за нещо допълнително.

ИСУЛ

Няма много хора, приемат бележката, правят ми рентгена. Колоритен тип, циничен и бъбрив:

- И какво сега? Аз мога да преглеждам, значи, а джипитата не могат. И тоя нашият народ ще пукне не от друго, а от шубе - и т.н. и т.н.

А аз само си мисля, че на маймуни ни направиха. Айде да свършва тоя ден. Вече е тъмно, от сутринта съм на крак, всичко ме боли, но трябва да мина и през аптеката, няма как. Слагам две маски, гел по ръцете, плащам с карта и се прибирам с плик пълен с шарени лекарствени кутийки, на които залагам да ме държат във втора фаза с леките симптоми.

Ако продължа към следващите, ще се гътна вкъщи. За предпочитане е пред това да ме размятат между болниците за ужас на близките ми. Ако на един паркинг преживях толкова от сблъска със системата, какво ли ще стане като попадна изцяло в месомелачката ѝ.

Звъня на колеги, на шефа, предупреждавам всички. Трябва да си уредя бумащината.

Звъня на джипито, за десети път днес, усещам облекчението й като разбира, че друг ми е предписал лечението. Няма да е нейна отговорността сякаш. Питам я за болничен.

-Ами не знам! За антигенните май не дават. В понеделник ще звънна в РЗИ и ще ги питам.
Може да се наложи да си направиш PCR.

Затварям. Днес повече нямам сили, честно. Ще го мисля в понеделник, ако оцелея дотогава.

Прибирам се и включвам новините – моята осмомартенска приятелка обяснява нещо. Отзад разпознах силуета си в гръб. Със скръстени ръце. Изглеждам огромен. Сигурно съм ги изплашил.

Трупирам се в леглото с тежка въздишка:

- Какъв ден само.

От календара ме поглежда ококорено червеното квадратче на датата: петък, 13-ти.

* Това е разказ по действителен случай. Авторът държи да остане анонимен.

]]>
За щастие не е чума. Лелеееее, ако беше!

Но и Ковида не е за подценяване, особено като илюстрация как една срутена здравна система може съвсем да пропадне под собствените си отломки.

В крайна сметка ми дойде до главата. Температура 38°, натиск в гърдите, лека засега кашлица, отпадналост, болки в мускулите. Мирише ми на сблъсък със здравенеопазването ни. Явно поне обонянието ми работи.

Все се надявах да е като при тотото. Винаги съм бил сред тия 90% дето не печелят, ама хич. Щеше ми се да съм сред тия 90% дето ще го минат ей така, дори без да разберат. Избягвах да мисля за нуждата от медицинска помощ, точно като войник в окопа дето се надява да не го застигне летящ шрапнел.

И на Мангъров се надявах да е прав. Краен е бе, ама сега надежда ми трябва: чайче и аспирин да ми стигнат. То човек на зор затова и по врачки тръгва. Е, не аз де, ама некои други.

Чек на симптомите в нета. Според полезен материал публикуван от "Пирогов" от четирите им етапа - начални, леки, средни и тежки, съм преминал първата фаза и съм на леки, точно там, където казват да не ги подценяваш.

Достатъчно съм разумен да не се обаждам на 112 и да разказвам цветно как ми се влачат червата по пода. Отговорен съм към системата и съгражданите. Ако ме вземат, после цял час трябва да си дезинфекцират линейката. То може и за пет минути да стане с нарочна лампа, ама не и у нас.

Та с чувство на спасен човешки живот решавам да следвам указанията на... там който ги дава, може би щаба? Скоро не са ги показвали тия с униформите по нощите. Здравният министър го мернах да инспектира някакъв нов асфалт. Не разбрах точно защо. Явно вирусът може да попадне в сместа и после да се излъчва и да поразява хората в движещите се автомобили. В колите, знаете, нищо неподозиращите пътници не носят маски.

Те указания дават и от РЗИ.

Макар че пък Столичната останаха без шеф, милите. Не бил дал извинителни бележки на премиера и президента преди месец и вместо да ги карантинира, ги пратил да работят. "Работата е свобода" - казал. И го освободили. Или май не той го беше казал, май премиера беше. Или пък го беше написал някъде…, на немски. Не знам, не помня детайли, ама все тая.

Отплеснах се. Указанията.

"1. Обадете се на личния лекар и следвайте инструкциите му."

- Ами не знам точно как да процедираш - гласът й бе съвсем уверен в неувереността си, беше го рецитирала май десетки пъти: - PCR-а е скъп. Няма смисъл. Трябваше да има възможност за електронни направления, ама още няма.

"Е как да няма" - помислих си. Оня ден гледах презентация на тия, държавните IT -та, дето правят системата. Започна с твърдението как не било вярно, че системата им не работи. От седмици неуморно само по нея работели. От седмици!?! Аз май съм се объркал явно и гледам априлски новини. Проверих - от ноември е новината, бе. Съвсем прясна.

Работи си идеално, викат: обаждаш се по телефона, личният ти издава направление, качва го в системата, а на теб само един код ти диктува. После в лабораторията го рецитираш и на компютъра - хоп, всичко изскача. Чакали само "отгоре" да кажат ОК. Засега по-малко от половината джипита били с възможност да се закачат за системата.
Явно съм попаднал на другата половина.

Личната продължава:

- А е ясно - симптомите ги имаш. Най-добре иди на тези, мобилните пунктове, там и ще те прегледат, ще ти направят антигенен тест, 90% е верен, а като имаш симптоми е безплатен. После ми се обади веднага и да решим к‘во пра‘им.

- Ми добре – рекох, - ще следвам инструкциите.

"Разкриват Covid зони пред трите най-големи болници." са първите заглавия в нета по темата. "Извиха се опашки от десетки хора пред новите пунктове." – са следващите.

А такаааа!

"Отваряме пунктове и пред бившите поликлиники (ДКЦ-та)" - ме успокоява кметицата в няк'во интервю от преди дни. – „Три до петък, пет в началото на седмицата и още седем до края ѝ.“ Множат се, викам си, ще е по-спокойно. Ама пък и случаите са повече напоследък, нали все го тръбят. Но пък надявам се само подозрителни да подхождат към тестовете.

Те затова при тия антигенните са въвели цедка, който няма симптоми – бецален, кеш, плаща. Да не задръстват процеса де що има хипохондрици, а да се преглеждат само хора със симптоми. Макар че то, ако немаш 39° градуса температура, треска и замаяност не знам как можеш да виснеш доброволно 4-5 часа прав на паркинга. Е, аз го направих, де. Ама тогава още не ги знаех тез особености на проекта.

Та, при тия антигенните съобщават за 40% положителни спрямо тествани. Ма те пък не влизали в статистиката.
Майната й на статистиката, тоя път ме удари мен, вече е съдба.

Продължавам да си мисля как тия ДКЦ-та верно са бивши. Функционират на една четвърт. Те са си чисти рентиери, всичко е отдадено на частни практики, шефовете гледат повече как да съберат наемите и да са сменени крушките редовно, отколкото да развиват модерна диагностично-консултативна дейност.

„Ама пък всички ще налитат към големите болници“ - аз си мъдрувам, времето си тече. – „Дай да избирам най-близкото ДКЦ с пункт и да бегам, че десет минава, а при тех вирусът е с работно време от понеделник до петък, от осем до пет.“

К‘во пък - нема да ми правят мозъчна операция: тест, слушалка, а и рентген при необходимост, както прочетох. Това последното ме спечели всъщност, все пак си е преглед, не просто тест. Както беше казала наскоро една дама, шеф на някаква асоциация на личните лекари: "Защо така се обърнаха нещата - диагноза се прави след анамнеза, а лабораторията само потвърждава. А сега с тест се диагностицира."
И аз си мисля, че много неща са обърнати. К'во ти дава един безсърдечен PCR тест? Да/Не. Виж тук жив доктор ще те види, чуе, пък и снимка може, а и касата плаща.

Малко преди единадесет съм пред пункта.

Няма и десетина души пред мен. Журналята са преувеличили, както винаги. Пускам един sms за Зелена зона и се чудя дали да не пусна още един. Наивник! След третия час висене ме обзе паника, че или ще ме заскобят, защото нямам право на повече от 4 sms-а, или ще си изпусна мястото, а остават само двама души. Те двама оставаха и преди час и половина, ама тогава паниката беше излишна.

Само ми прилошава от глад, нивга не губя апетит. И замръзвам. Като един истински дилетант, несвикнал с реда в нашите здравни заведения (не че фургон на паркинг минава за такова), излязох незакусил и облечен стандартно за уж нестудения ден. Откъде да знам, че ще завали и ще пуйча прав на едно място часове наред. И да не бях болен, това лесно ми го уредиха.

Настава суматоха. Камера. Нова ТВ. Охраната:

- Пак ще снимат.

Млада репортерка изчаква търпеливо своя събеседник - дама, явно специално подготвена, облечена тип "излизам на осмомартенски банкет": високи токове, черен чорапогащник, тъмен костюм и късо палто, силен грим обграден с нагласена коса, в три следобед на паркинга пред клиниката. За фон - фургонът "Covid зона", замалко изоставен и заключен за обявената по план дезинфекция.

Отблъсквам след малко неуверения опит на момичето с микрофона да ме пита нещо, като просто ѝ обръщам гръб. А и да бях си отворил устата, редакторът ѝ с облекчение би ме изтрил, невярващ на ушите си чули какви ли не слова.

След три часа и половина чакане настъпва сюблимният момент. Последният човек пред мен влиза във фургона. Виждаше му се края. Бях засякъл, че на час минават по трима души - петнайсетина-седемнайсет минути на човек и няколко минути помежду им. Пресмятам на ум, към 14.15 трябва да излезе. Бам, на ръба съм. 14.30 пускат кепенците.

Размечтавам се да ме вземат преди дезинфекцията. Дано. Ама надали. Човекът излиза седем минути преди нея. Медиците се вдигат и започват да събличат гащеризоните. Това беше, късмет. След пет минути излизат и заключват. Как ли точно се дезинфекцира не разбрах. Но беше ясно, че е време и за почивка. Нормално, и те са хора.

От опашката продължаваме търпеливо да чакаме, започваме подхвърляне на статистики, коментари. Викаме си през два метра, но понасяме стоически всичко. Един скандал за реда не стана да разведри обстановката. Надяваме се поне да си спазят почивката.

Усъмних се и се оказах прав. 15.00. Част от екипа продължават да пушат. 15.05. Търси се ключа, кой заключи, суматоха, намира се в горния джоб на сестрата. Влизат и почват да се подготвят. 15.10. Опашката вече се изнервя. След четири часа и повече чакане, всяка минутка е важна. 15.15. Екипът е готов. А не, един член липсва. След малко пристига, започва да се преоблича.

Мой ред е, но последният присъединил се излиза за малко, влиза в клиниката и след минути се появява с придружител, въвежда го пред цялата опашка и започва преглед. "Наш човек". Глух ропот през опашката, но мънкането остава потулено зад маските.

Мен обаче това ме вбесява. Разбирам цялата ситуация. Липсата на медици, напрежението и умората им. Но същото е и на опашката: стрес, уплаха, часове на крак със симптоми на отпадналост, болки в мускулите и температура и изведнъж - "наш човек". Практика, която не пандемията е създала. Стискам зъби, пред погледа ми попада табелата на ДКЦ-то с мейл. Драскам бързо един сигнал с описание какво се случва. Винаги реагирам при несправедливост, ангажиращо е, но и полезно. Без обратна връзка няма подобрение.

"Нашият човек" излиза и идва моят ред, вече на прага сестрата ме връща отново:

- Извинете, трябва да вземем друг преди Вас.

Тук вече повишавам тон. Намесват се и други от опашката. Излиза лекарят от едната кабинка на фургона и притеснена запелтечва, че жената била с диабет, нещо за захарта й. Става ми гадно. За лекарката. Наистина се заобяснява виновно. Не искам да се чувства виновна пред изнервени типове висели четири часа на опашка. Заради това, че подготовката за втората вълна започна два месеца след началото й и девет месеца след обявяването на пандемията. Че системата е рухнала, управляващите - дезертирали, а хората обезверени и без капчица доверие в тях и в мерките им.

След малко слиза и шефката й, прочела е мейла ми. Дамата в осмомартенския тоалет, покрит с престилка. Същата виновност, същото внимателно изслушване на детайлите, опит за обяснение, изслушване на съветите ми поне да обясняват действията си на хората и да ги успокояват.

Чувствам облекчение, че репортерският екип не е там. В афекта си щях да загрубея и после да съжалявам от човешка гледна точка. Спирам да я слушам, извинявам се, че трябва да влизам. Самоуспокоявам се, че съм реагирал правилно. Ситуацията изисква и професионализъм. Набитите им от години навици, че болните са стадо принудено да чака, че часовете, почивките и редът нямат значение, в нормална обстановка са изнервящи, но при такава криза могат да бъдат фатални.

Замислям се за друго. Майка ми преди месец беше на скенер. Лекарят изрично й даде направление без контраст. Не разбирал, оказало се после по думите на спеца от скенера, трябвало контраст. Майка ми му се доверила и за довиждане получила сметка за 80 лв. Толкова пари накуп носи само в минутите от пощата до магазина в дните за пенсия. Естествено, в момента нямала, а чувството на страх от предполагаемата диагноза било изместено от чувството на срам, че не може да си плати.

По-болезнено бе, че се чувстваше изнудена, а аз мислех, че преувеличава. До следващия ден, когато на моя приятелка назначиха ЯМР, през застраховка. Неин роднина, работещ в болницата, я предупреди изрично да си го направи само в негово присъствие, за да се увери, че се налага контраст. Иначе го давали на всички срещу 150-200 лв., непокрити нито от касата, нито от застраховката. Значи си било практика. И далеч преди ерата на пандемията.
И майка ми вече не им вярва: на лекарите, на диагнозите, на съветите да се оперира или да не се оперира, на лечението и рецептите.

- Само за пари е - ми казва. Как да я разубедя.

Взимат ми тест, положителен, нещо в дробовете също не е наред. Цялата суматоха обаче ги беше объркала. Докторът нещо измънква и не разбирам какво точно да правя. Трябвало рентген, но да съм се обадил на джипито за направление. Не става ясно защо те не ми го правят, пише го в пакета, но си тръгвам. Напрежението бе станало нетърпимо.

Обаждам се на личната. Пак не знае. Не съм изненадан. Съвет: да отивам в ИСУЛ, с документа от Covid зоната, може би ще ме снимат. Беше ми все тая, дали щяха да ми го приемат. Щях да си платя, ако трябва. Че кой надлежно осигурен не плаща винаги за нещо допълнително.

ИСУЛ

Няма много хора, приемат бележката, правят ми рентгена. Колоритен тип, циничен и бъбрив:

- И какво сега? Аз мога да преглеждам, значи, а джипитата не могат. И тоя нашият народ ще пукне не от друго, а от шубе - и т.н. и т.н.

А аз само си мисля, че на маймуни ни направиха. Айде да свършва тоя ден. Вече е тъмно, от сутринта съм на крак, всичко ме боли, но трябва да мина и през аптеката, няма как. Слагам две маски, гел по ръцете, плащам с карта и се прибирам с плик пълен с шарени лекарствени кутийки, на които залагам да ме държат във втора фаза с леките симптоми.

Ако продължа към следващите, ще се гътна вкъщи. За предпочитане е пред това да ме размятат между болниците за ужас на близките ми. Ако на един паркинг преживях толкова от сблъска със системата, какво ли ще стане като попадна изцяло в месомелачката ѝ.

Звъня на колеги, на шефа, предупреждавам всички. Трябва да си уредя бумащината.

Звъня на джипито, за десети път днес, усещам облекчението й като разбира, че друг ми е предписал лечението. Няма да е нейна отговорността сякаш. Питам я за болничен.

-Ами не знам! За антигенните май не дават. В понеделник ще звънна в РЗИ и ще ги питам.
Може да се наложи да си направиш PCR.

Затварям. Днес повече нямам сили, честно. Ще го мисля в понеделник, ако оцелея дотогава.

Прибирам се и включвам новините – моята осмомартенска приятелка обяснява нещо. Отзад разпознах силуета си в гръб. Със скръстени ръце. Изглеждам огромен. Сигурно съм ги изплашил.

Трупирам се в леглото с тежка въздишка:

- Какъв ден само.

От календара ме поглежда ококорено червеното квадратче на датата: петък, 13-ти.

* Това е разказ по действителен случай. Авторът държи да остане анонимен.

]]>
offnews@offnews.bg (Иван Иванов) https://offnews.bg//ot-vas/tur-po-vreme-na-chuma-741148.html Thu, 26 Nov 2020 16:29:11 +0200
Моят опит да даря кръвна плазма за болни от коронавирус https://offnews.bg//ot-vas/moiat-opit-da-daria-kravna-plazma-za-bolni-ot-koronavirus-739626.html *Мислех да не пиша, но всичко си има граница на търпение. Прекарал съм COVID-19 и слушам всекидневно само апели към хората от властимащите и как няма дарители на кръвна плазма и било дефицит, а можело да спасиш между 2 и 4 човека в тежко състояние.

Отивам аз на 21.10.2020 г. във ВМА да видя дали мога да изпълня гражданския си дълг (поне според мен), т.е. дали имам антитела и се оказва, че имам ТРИ пъти над нормата. Млад съм, нямам никакви заболявания, т.е. идеален да даря кръвна плазма.

Екипът на проф. Попов във ВМА е много мил, като се държат професионално и включително с него разговаряме и ми обяснява всичко, както и ми показва апарата и прочие. Вирусологията ми е готова, вкл. и коя кръвна група съм (0+, т.е. мога да даря на О+, A+, B+, AB+) и хемоглобинът ми е перфектен, т.е. готово е всичко. 

Отивам да даря плазмафереза на 23.10.2020 г. /петък/ (400 мл.) и разбирам с огромно разочарование, че:
- от цялата страна звънят и търсят плазма за пациенти;
- кръводарители - няма; 
- ЕДИНСТВЕНИЯТ апарат на това огромно лечебно заведение - ВМА, за плазмафереза, се е счупил и инженерът щял да дойде в понеделник - 26.10.2020 г., т.е. може и тогава да не се оправи, ако има сериозен проблем.

Лекарката се обажда в Националния център по Трансфузионна хематология и оттам ни отказват с мотива, че е вече ПЕТЪК и тъкмо минава 12:00 ч., а събота и неделя пък било абсурд, т.е. почивка са.

В мен се събуди меко казано ярост и разочарование. Лекарите на първа линия са на ръба на силите си и не са почивали от месеци, а тези от НЦТХ, с какво се умориха? 

От години слушаме, че няма желаещи за даване на кръв и бездействат. Ние в пандемия ли сме или какво? Колко човека може да починат заради липсата на елементарна координация, резервен апарат и план на действие? Кой ще поеме вината, ако умре някой? И още доста въпросителни.

Щели да ме търсят активно да даря, но идната седмица (26.10 - 30.10). Еми никой не ме потърси и въпросната седмица. Реших да потърся НЦТХ отново на 03.11.2020 г., но какво ми се заявява - можели да ми запишат час за 09.11.2020 г.

Казвам, че искам да даря спешно кръвна плазма за познат, а отделно лекар от моята кръвна група от Варна има нужда, но ми се заявява, че не можело да посоча на кого да даря плазма, а те щели да решат... Даряването би следвало да е личен акт и да имаш опция при необходимост, да посочиш лицето, на което искаш да дариш, ако нямаш такъв познат или близък, и доброволно си решил (както предното ми ходене), да я дават на когото преценят, но да нямам право на избор е абсурдно. И доколкото си познавам скапаната държава съм убеден, че и там кръвта би се разпределила на принципа - първо нашите си хора, а после обикновените, но не и с моята. 

Нямаме апарати за плазмафереза, които струват около 50 000 лв. бр., но имаме 1 000 000 лв. за нови лимузини. 

*Разказът е от фейсбук профила на автора. Препечатваме с негово позволение.

Редакцията е готова да публикува и други позиции по темата.

]]>
*Мислех да не пиша, но всичко си има граница на търпение. Прекарал съм COVID-19 и слушам всекидневно само апели към хората от властимащите и как няма дарители на кръвна плазма и било дефицит, а можело да спасиш между 2 и 4 човека в тежко състояние.

Отивам аз на 21.10.2020 г. във ВМА да видя дали мога да изпълня гражданския си дълг (поне според мен), т.е. дали имам антитела и се оказва, че имам ТРИ пъти над нормата. Млад съм, нямам никакви заболявания, т.е. идеален да даря кръвна плазма.

Екипът на проф. Попов във ВМА е много мил, като се държат професионално и включително с него разговаряме и ми обяснява всичко, както и ми показва апарата и прочие. Вирусологията ми е готова, вкл. и коя кръвна група съм (0+, т.е. мога да даря на О+, A+, B+, AB+) и хемоглобинът ми е перфектен, т.е. готово е всичко. 

Отивам да даря плазмафереза на 23.10.2020 г. /петък/ (400 мл.) и разбирам с огромно разочарование, че:
- от цялата страна звънят и търсят плазма за пациенти;
- кръводарители - няма; 
- ЕДИНСТВЕНИЯТ апарат на това огромно лечебно заведение - ВМА, за плазмафереза, се е счупил и инженерът щял да дойде в понеделник - 26.10.2020 г., т.е. може и тогава да не се оправи, ако има сериозен проблем.

Лекарката се обажда в Националния център по Трансфузионна хематология и оттам ни отказват с мотива, че е вече ПЕТЪК и тъкмо минава 12:00 ч., а събота и неделя пък било абсурд, т.е. почивка са.

В мен се събуди меко казано ярост и разочарование. Лекарите на първа линия са на ръба на силите си и не са почивали от месеци, а тези от НЦТХ, с какво се умориха? 

От години слушаме, че няма желаещи за даване на кръв и бездействат. Ние в пандемия ли сме или какво? Колко човека може да починат заради липсата на елементарна координация, резервен апарат и план на действие? Кой ще поеме вината, ако умре някой? И още доста въпросителни.

Щели да ме търсят активно да даря, но идната седмица (26.10 - 30.10). Еми никой не ме потърси и въпросната седмица. Реших да потърся НЦТХ отново на 03.11.2020 г., но какво ми се заявява - можели да ми запишат час за 09.11.2020 г.

Казвам, че искам да даря спешно кръвна плазма за познат, а отделно лекар от моята кръвна група от Варна има нужда, но ми се заявява, че не можело да посоча на кого да даря плазма, а те щели да решат... Даряването би следвало да е личен акт и да имаш опция при необходимост, да посочиш лицето, на което искаш да дариш, ако нямаш такъв познат или близък, и доброволно си решил (както предното ми ходене), да я дават на когото преценят, но да нямам право на избор е абсурдно. И доколкото си познавам скапаната държава съм убеден, че и там кръвта би се разпределила на принципа - първо нашите си хора, а после обикновените, но не и с моята. 

Нямаме апарати за плазмафереза, които струват около 50 000 лв. бр., но имаме 1 000 000 лв. за нови лимузини. 

*Разказът е от фейсбук профила на автора. Препечатваме с негово позволение.

Редакцията е готова да публикува и други позиции по темата.

]]>
offnews@offnews.bg (Боби Т.) https://offnews.bg//ot-vas/moiat-opit-da-daria-kravna-plazma-za-bolni-ot-koronavirus-739626.html Thu, 5 Nov 2020 13:16:55 +0200
Право на отговор: Семейството ни не причинява шум, ние сме потърпевшите https://offnews.bg//ot-vas/pravo-na-otgovor-semejstvoto-ni-ne-prichiniava-shum-nie-sme-potarpev-738923.html "Шумът, който тормози семейство Белеви, не е причинен от нас. Ние сме потърпевшите." Това твърдят живущи в блок в столичния квартал "Лагера", срещу които има оплаквания, че системно нарушават обществения ред в малките часове на нощта. 

През август OFFNews съобщи за междусъседска вражда и системен тормоз в "Лагера". Според семейство Белеви те са предизвикани от шум, подобен на стържене или вибрация, а шумът идва от техни съседи. Когато посетихме блока, посочените като източник на шума съседи не пожелаха да говорят с наш репортер.

Потърпевшите Атанаска и Йонко Белеви - майка и син, разказаха, че шумът се чува само от едната стая и е винаги между 1 и 4 ч. сутринта. 

Няколко месеца по-късно, по повод публикацията, ни потърси г-жа Славчева, която живее в жилището източник на шума. Според нея обаче разказът на съседите ѝ не отговаря на истината. По думите на г-жа Славчева става въпрос за вражда между две семейства, започнала през 2007 г. - в една зимна нощ. След като Славчеви включили климатика си за отопление, г-жа Белева поискала да бъде спрян, за да не шуми. "От 4 години тя ни тормози с викове и крясъци почти всяка нощ, защото чува някакъв шум. Абсолютно нелогично е да се шуми при трима работещи и един учащ", казва Славчева. 

"В стаята има едно легло, компютър и гардероб - няма какво да шуми. Там спи човек, който работи и между 1 и 4 ч сутринта той спи. Първо ѝ пречеше (на г-жа Атанаска Белева - бел. ред.) компютърът - сменихме го, после й пречеше столът - и него сменихме, след това ѝ пречеше, че говорят", обясни тя.

По думите ѝ на г-жа Славчева потърпевше е нейното семейство, защото тя вече се притеснява и не позволява на двете си деца да влизат в стаята и да говорят, за да не пречат на Атанаска Белева. "Звучи малоумно, но е факт. Преди две години синът ми, който спи в тази стая, беше в болница за две седмици и тя отново крещеше и блъскаше отдолу, защото чувала шум при празна стая", допълва Славчева. 

Тя обясни още, че е забранила на децата си да канят приятели, за да не се вдига шум, и че дресирала кучето си да не лае. Славчева разказа, че от Община "Красно село" и от полицията са ходили в апартамента й няколко пъти, но не са открили никакви нарушения. "Аз също съм подавала жалби в Районното управление и съм звъняла на тел. 112, но категорично отказват да реагират", допълва жената. 

"Около семейство Белеви има още три апартамента освен нашия, защо решава, че ние шумим", пита г-жа Славчева. 

]]>
"Шумът, който тормози семейство Белеви, не е причинен от нас. Ние сме потърпевшите." Това твърдят живущи в блок в столичния квартал "Лагера", срещу които има оплаквания, че системно нарушават обществения ред в малките часове на нощта. 

През август OFFNews съобщи за междусъседска вражда и системен тормоз в "Лагера". Според семейство Белеви те са предизвикани от шум, подобен на стържене или вибрация, а шумът идва от техни съседи. Когато посетихме блока, посочените като източник на шума съседи не пожелаха да говорят с наш репортер.

Потърпевшите Атанаска и Йонко Белеви - майка и син, разказаха, че шумът се чува само от едната стая и е винаги между 1 и 4 ч. сутринта. 

Няколко месеца по-късно, по повод публикацията, ни потърси г-жа Славчева, която живее в жилището източник на шума. Според нея обаче разказът на съседите ѝ не отговаря на истината. По думите на г-жа Славчева става въпрос за вражда между две семейства, започнала през 2007 г. - в една зимна нощ. След като Славчеви включили климатика си за отопление, г-жа Белева поискала да бъде спрян, за да не шуми. "От 4 години тя ни тормози с викове и крясъци почти всяка нощ, защото чува някакъв шум. Абсолютно нелогично е да се шуми при трима работещи и един учащ", казва Славчева. 

"В стаята има едно легло, компютър и гардероб - няма какво да шуми. Там спи човек, който работи и между 1 и 4 ч сутринта той спи. Първо ѝ пречеше (на г-жа Атанаска Белева - бел. ред.) компютърът - сменихме го, после й пречеше столът - и него сменихме, след това ѝ пречеше, че говорят", обясни тя.

По думите ѝ на г-жа Славчева потърпевше е нейното семейство, защото тя вече се притеснява и не позволява на двете си деца да влизат в стаята и да говорят, за да не пречат на Атанаска Белева. "Звучи малоумно, но е факт. Преди две години синът ми, който спи в тази стая, беше в болница за две седмици и тя отново крещеше и блъскаше отдолу, защото чувала шум при празна стая", допълва Славчева. 

Тя обясни още, че е забранила на децата си да канят приятели, за да не се вдига шум, и че дресирала кучето си да не лае. Славчева разказа, че от Община "Красно село" и от полицията са ходили в апартамента й няколко пъти, но не са открили никакви нарушения. "Аз също съм подавала жалби в Районното управление и съм звъняла на тел. 112, но категорично отказват да реагират", допълва жената. 

"Около семейство Белеви има още три апартамента освен нашия, защо решава, че ние шумим", пита г-жа Славчева. 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/pravo-na-otgovor-semejstvoto-ni-ne-prichiniava-shum-nie-sme-potarpev-738923.html Mon, 26 Oct 2020 14:54:57 +0200
Мизерия на духа https://offnews.bg//ot-vas/mizeria-na-duha-737826.html „Сит търбух – за култура глух!”
Радой Ралин

Нашите управници вече прекалиха. След като съсипаха икономиката, здравеопазването, науката и образованието, посегнаха и на културата. На онова, което е най- важното, най- отличителното за всяка нация. И това е вече факт. Тъжен, неоспорим. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено на Борисов за кратко време разрушиха граденото от държавата и нейните творци за десетилетия. Закриването на филхармонии, оркестри и ансамбли, на културни центрове, превръщането на театри в „открити сцени”, лишаването на фестивали от подкрепа, всичко това, което се случва у нас, през последните десетина години в европейска България, е наистина без прецедент в света. А да затвориш театър е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на грях, за който няма прошка! 

Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри /строят се разкошни сгради- дворци за тях/, основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас целенасочено, безжалостно се рушат. При това, граденото през гладните следвоенни години. Тогава театър имаше във всеки по-голям град, а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало... представете си, дори в градчета като Троян и Нови Пазар и те са участвали през 1959 година в Националния преглед на българските драматични театри. А сега?

Сега рушенето става по два начина – чрез пряко затваряне /както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ /безумие без прецедент в света!/, което води ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите /все още съществуващите/ са вече в упадък и криза. Мултакът Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура /дори в соц-а не можеше да има такава, тогава имаше критерий и висок професионализъм!/ най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае.

А преди време заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие – представете си /!/ дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър. Звучи невероятно, нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”? Станахме „държава на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия” българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да ходи по телевизиите, където става за смях...

Преди две лета в столицата избухна срамен скандал. Радиомузикантите излязоха със скромно искане да се коригират малко обидните за техния тежък творчески труд заплати. Б.Б. отказа да ги приеме и чуе. Те нали не са полицаи или футболисти, които Бойко щедро дарява с нашите пари? В Министерския съвет той приема Лепа Брена и Ивана. Бил много изненадан, че в Радиото имало „толкова много състави”. От т.н. „Комисия за култура” при НС заявиха, че съставите на БНР, които са минимален брой, трябвало да минат към „реформата” с делегираните бюджети. Тоест, не да правят записите, за които са създадени, както всички радиосъстави по света, а да изнасят концерти и да се самоиздържат. А кога да правят записи? Не поясниха. Да, според премиера те били „изненадващо много”?! А те са само един симфоничен оркестър за художествената/ класическата/ музика, един за народната, радиохорът и този за естрадната и джазовата музика. За справка – в Германия радиосъставите са 13, в съседна Сърбия – „само” 7, в Румъния – 6 и така е в цяла културна Европа и по света, може би в екваториална Африка да са по- малко...

Нашите неуки управници не могат да разберат, че тези състави имат мисия – да записват и съхраняват нашата музика и музиканти, да остане тя в паметта на Радиото и на България. И имат много работа. Не могат да разберат какво е това да си музикант? И как се става такъв? Освен, че трябва да си роден с талант. Защото един музикант започва обикновено да се занимава/да учи от ранна възраст – 5-6 години. Музикалното училище има 12 класа, академията още 6, а след това работата, конкурсите, непрекъснатия труд и усъвършенстване. И срещу това бедните ни музиканти да бъдат с мизерни, обидни заплати - средно 10-15 пъти по- малки от тези на неуките ни управници, които дори не могат да разберат „за какво иде реч!”. Да, за тях, дори искания мизерен 1 милион е прекалено много, докато на нашите образовани, кадърни, смели и бързо реагиращи полицаи, охранители и надзиратели от затворите Б.Б. щедро отпусна от държавния бюджет „само” „скромните” 100 000 000 лева. За какво за говорим?

Така изтиканата „натясно в ъгъла”/ фразата е на Съмърсет Моам/ нещастна българска култура е вече пред колапс. Системният геноцид над театрите и музикалните институти скоро ще ни остави без кадри, особено без музиканти - инструменталисти. Ще се радваме само на кадрите на „Пайнер Планета”, на Азис, Кондьо, Глория, Ивана и Криско. /Последният – с „дупарата” - се оказа любимец на сегашния министър на културата Банов, кадър на Рашидов/. Защото не е нормално музикант от световноизвестния оркестър „Софийски солисти”, който не е свирил може би само в Антарктида, да бъдат със заплати на метачките от улицата. Артисти, оркестранти и оперни певци /а оперното пеене е тежък и труден психофизически процес и натоварването на един певец е равно на това на миньора/ да живеят с 300- 400 лева месечно, а да има чиновници с по 10-15 000 лева заплати. И банкери с по 100 000 – също месечно. Затова и младите вече бягат и скоро няма да имаме кадри за оцелелите състави. Дори и Националната опера, където заплащането е малко по-високо, вече трудно попълва и обновява съставите си.

Но Б.Б. не се поучи от своя идол, когото се опитва безуспешно да копира, диктатора Путин, който лично се погрижи за руските оркестри и състави и им осигури по-нормално заплащане. Та се оказа, че в Русия и в съседна Румъния, въпреки кризата и бедността, голямата музика и театърът са на почит. Няма „реформи”, бедност, закриване, рушене”, а тъкмо обратното – възход и внимание, грижа от държавата. Но нашият премиер не стъпва нито в Операта, нито във Филхармонията, за него Ивана и Винету са достатъчни. А и министрите на културата, които ни натрапва, просто следват тази рушителска политика. Целта е опростачен, полуграмотен народ, който да слуша и гласува „правилно”. Нашите управляващи от ГЕРБ не могат да проумеят една проста истина: духовната нищета неизменно води до разпад на държавата

П.П. – 1

Оказа се, че дори Народният ни театър е във финансова криза, че младите актьори там получават по 200 евро заплати, докато за сравнение техните колеги в северната ни съседка получават 7-8 пъти повече. Оркестрантите и хористите в Операта на Темишоара имат заплати от 1500 евро...

Б.Б. посреща сръбската певачка Цеца. За 11 години той не влезе нито в Национална опера, нито в зала „България”...

Министърът на културата Банов и неговият любимец Криско, продължи политиката на своя предшественик и доведе театрите ни до още по-дълбока криза...

.........................................

Скоро ще останем без музиканти и оркестри, но за това пък ще имаме Азис!

Огнян Стамболиев,
ПЕН-България

]]>
„Сит търбух – за култура глух!”
Радой Ралин

Нашите управници вече прекалиха. След като съсипаха икономиката, здравеопазването, науката и образованието, посегнаха и на културата. На онова, което е най- важното, най- отличителното за всяка нация. И това е вече факт. Тъжен, неоспорим. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено на Борисов за кратко време разрушиха граденото от държавата и нейните творци за десетилетия. Закриването на филхармонии, оркестри и ансамбли, на културни центрове, превръщането на театри в „открити сцени”, лишаването на фестивали от подкрепа, всичко това, което се случва у нас, през последните десетина години в европейска България, е наистина без прецедент в света. А да затвориш театър е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на грях, за който няма прошка! 

Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри /строят се разкошни сгради- дворци за тях/, основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас целенасочено, безжалостно се рушат. При това, граденото през гладните следвоенни години. Тогава театър имаше във всеки по-голям град, а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало... представете си, дори в градчета като Троян и Нови Пазар и те са участвали през 1959 година в Националния преглед на българските драматични театри. А сега?

Сега рушенето става по два начина – чрез пряко затваряне /както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ /безумие без прецедент в света!/, което води ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите /все още съществуващите/ са вече в упадък и криза. Мултакът Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура /дори в соц-а не можеше да има такава, тогава имаше критерий и висок професионализъм!/ най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае.

А преди време заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие – представете си /!/ дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър. Звучи невероятно, нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”? Станахме „държава на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия” българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да ходи по телевизиите, където става за смях...

Преди две лета в столицата избухна срамен скандал. Радиомузикантите излязоха със скромно искане да се коригират малко обидните за техния тежък творчески труд заплати. Б.Б. отказа да ги приеме и чуе. Те нали не са полицаи или футболисти, които Бойко щедро дарява с нашите пари? В Министерския съвет той приема Лепа Брена и Ивана. Бил много изненадан, че в Радиото имало „толкова много състави”. От т.н. „Комисия за култура” при НС заявиха, че съставите на БНР, които са минимален брой, трябвало да минат към „реформата” с делегираните бюджети. Тоест, не да правят записите, за които са създадени, както всички радиосъстави по света, а да изнасят концерти и да се самоиздържат. А кога да правят записи? Не поясниха. Да, според премиера те били „изненадващо много”?! А те са само един симфоничен оркестър за художествената/ класическата/ музика, един за народната, радиохорът и този за естрадната и джазовата музика. За справка – в Германия радиосъставите са 13, в съседна Сърбия – „само” 7, в Румъния – 6 и така е в цяла културна Европа и по света, може би в екваториална Африка да са по- малко...

Нашите неуки управници не могат да разберат, че тези състави имат мисия – да записват и съхраняват нашата музика и музиканти, да остане тя в паметта на Радиото и на България. И имат много работа. Не могат да разберат какво е това да си музикант? И как се става такъв? Освен, че трябва да си роден с талант. Защото един музикант започва обикновено да се занимава/да учи от ранна възраст – 5-6 години. Музикалното училище има 12 класа, академията още 6, а след това работата, конкурсите, непрекъснатия труд и усъвършенстване. И срещу това бедните ни музиканти да бъдат с мизерни, обидни заплати - средно 10-15 пъти по- малки от тези на неуките ни управници, които дори не могат да разберат „за какво иде реч!”. Да, за тях, дори искания мизерен 1 милион е прекалено много, докато на нашите образовани, кадърни, смели и бързо реагиращи полицаи, охранители и надзиратели от затворите Б.Б. щедро отпусна от държавния бюджет „само” „скромните” 100 000 000 лева. За какво за говорим?

Така изтиканата „натясно в ъгъла”/ фразата е на Съмърсет Моам/ нещастна българска култура е вече пред колапс. Системният геноцид над театрите и музикалните институти скоро ще ни остави без кадри, особено без музиканти - инструменталисти. Ще се радваме само на кадрите на „Пайнер Планета”, на Азис, Кондьо, Глория, Ивана и Криско. /Последният – с „дупарата” - се оказа любимец на сегашния министър на културата Банов, кадър на Рашидов/. Защото не е нормално музикант от световноизвестния оркестър „Софийски солисти”, който не е свирил може би само в Антарктида, да бъдат със заплати на метачките от улицата. Артисти, оркестранти и оперни певци /а оперното пеене е тежък и труден психофизически процес и натоварването на един певец е равно на това на миньора/ да живеят с 300- 400 лева месечно, а да има чиновници с по 10-15 000 лева заплати. И банкери с по 100 000 – също месечно. Затова и младите вече бягат и скоро няма да имаме кадри за оцелелите състави. Дори и Националната опера, където заплащането е малко по-високо, вече трудно попълва и обновява съставите си.

Но Б.Б. не се поучи от своя идол, когото се опитва безуспешно да копира, диктатора Путин, който лично се погрижи за руските оркестри и състави и им осигури по-нормално заплащане. Та се оказа, че в Русия и в съседна Румъния, въпреки кризата и бедността, голямата музика и театърът са на почит. Няма „реформи”, бедност, закриване, рушене”, а тъкмо обратното – възход и внимание, грижа от държавата. Но нашият премиер не стъпва нито в Операта, нито във Филхармонията, за него Ивана и Винету са достатъчни. А и министрите на културата, които ни натрапва, просто следват тази рушителска политика. Целта е опростачен, полуграмотен народ, който да слуша и гласува „правилно”. Нашите управляващи от ГЕРБ не могат да проумеят една проста истина: духовната нищета неизменно води до разпад на държавата

П.П. – 1

Оказа се, че дори Народният ни театър е във финансова криза, че младите актьори там получават по 200 евро заплати, докато за сравнение техните колеги в северната ни съседка получават 7-8 пъти повече. Оркестрантите и хористите в Операта на Темишоара имат заплати от 1500 евро...

Б.Б. посреща сръбската певачка Цеца. За 11 години той не влезе нито в Национална опера, нито в зала „България”...

Министърът на културата Банов и неговият любимец Криско, продължи политиката на своя предшественик и доведе театрите ни до още по-дълбока криза...

.........................................

Скоро ще останем без музиканти и оркестри, но за това пък ще имаме Азис!

Огнян Стамболиев,
ПЕН-България

]]>
offnews@offnews.bg (Огнян Стамболиев) https://offnews.bg//ot-vas/mizeria-na-duha-737826.html Fri, 9 Oct 2020 12:27:19 +0300
Собственикът на Хиполенд с отворено писмо до веригата Комсед https://offnews.bg//ot-vas/sobstvenikat-na-hipolend-s-otvoreno-pismo-do-verigata-komsed-736746.html Изпълнителният директор на веригата магазини за играчки "Хиполенд" Мариан Колев" изпрати отворено писмо до изпълнителната директорка на конкурентната верига "Комсед" Галина Гавраилова.

То е оформено като право на отговор на позицията, която Гавраилова разпространи по повод негови думи в медиите.

Публикуваме отвореното писмо без редакторска намеса:

ПРАВО НА ОТГОВОР
на Отвореното писмо на
г-жа Галина Гавраилова, Изп. директор на „Комсед“ АД,
публикувано на 19.09.2020г.

София, 21 септември 2020г.

Няма да коментирам в детайли драматичното изявление на г-жа Гавраилова.

Любопитно ми е как въпросната бизнес дама се самоприпозна, защото пред телевизионните канали, които ме интервюираха, аз не съм споменавал името на фирмата и името на човека, отправил ми неприличното, според мен, бизнес предложение.

Твърдя, че всичко, което съм казал, е истина. Разбира се, тя се различава от "истината" на г-жа Гавраилова. Понеже същата бизнес дама обвинява медиите, че не са й поискали мнението - е, как е можело да се случи, след като те не знаеха кого конкретно съм визирал?

Считам, че е невъзпитано да продължавам да занимавам българското общество с мои лични казуси и затова няма да давам повече допълнителни коментари към това, което вече съм казал по темата, още повече, появиха се многобройни интерпретации в различни медии на някои от моите изказвания.

За успокоение на г-жа Г. Гавраилова - всички неочаквани постъпления от допълнителни продажби на плюшени и други играчки в периода 4-5 септември ХИПОЛЕНД дарява на болница ПИРОГОВ за закупуване на апаратура, необходима на три от детските отделения там. Получихме много подобни съвети от наши клиенти в социалните мрежи и ги послушахме.

Мариан Колев
Изп. директор на „Хиполенд“ АД

Паралелно с това от веригата магазини съобщиха, че специализираният педиатричен видеоколоноскоп Olympus е на стойност 24 500 лева, като голяма част от сумата е формирана от допълнителните приходи, генерирани в началото на месеца, когато хората купуваха плюшени играчки в израз на подкрепа и солидарност към компанията.

С новия уред лекарите от детски отделения в „Пирогов“ ще могат по-ефективно да диагностицират и лекуват заболявания на стомашно-чревния тракт при децата. Досега болницата е разполагала единствено с колоноскопи за възрастни, чието използване при деца е рисково, а често и технически невъзможно. Новият апарат ще помогне за предотвратяването на рисковете от перфорация и за ефикасно премахване на полипи на дебелото черво.

Закупуването и даряването на модерна апаратура на водещи детски клиники е един от основните стълбове в програмата за корпоративна социална отговорност на „Хиполенд“ в последните 5 години, съобщават от компанията. В този период, освен „Пирогов“, веригата е дарила специализирана медицинска апаратура за детските отделения и на други 3 болници с национално значение.

"Още от основаването си през 2005 г. „Хиполенд“ периодично подкрепя деца, нуждаещи се от лечение, домове за изоставени деца, надарени деца, млади спортисти и много други, без да търси широка публичност. В конкретния случай, тъй като голяма част от средствата за дарението са генерирани от увеличени продажби в знак на подкрепа към нас, а някои клиенти даже ни посъветваха да постъпим точно така, ръководството на компанията прецени, че е редно да информира медиите", пише още в съобщението до медиите.

]]>
Изпълнителният директор на веригата магазини за играчки "Хиполенд" Мариан Колев" изпрати отворено писмо до изпълнителната директорка на конкурентната верига "Комсед" Галина Гавраилова.

То е оформено като право на отговор на позицията, която Гавраилова разпространи по повод негови думи в медиите.

Публикуваме отвореното писмо без редакторска намеса:

ПРАВО НА ОТГОВОР
на Отвореното писмо на
г-жа Галина Гавраилова, Изп. директор на „Комсед“ АД,
публикувано на 19.09.2020г.

София, 21 септември 2020г.

Няма да коментирам в детайли драматичното изявление на г-жа Гавраилова.

Любопитно ми е как въпросната бизнес дама се самоприпозна, защото пред телевизионните канали, които ме интервюираха, аз не съм споменавал името на фирмата и името на човека, отправил ми неприличното, според мен, бизнес предложение.

Твърдя, че всичко, което съм казал, е истина. Разбира се, тя се различава от "истината" на г-жа Гавраилова. Понеже същата бизнес дама обвинява медиите, че не са й поискали мнението - е, как е можело да се случи, след като те не знаеха кого конкретно съм визирал?

Считам, че е невъзпитано да продължавам да занимавам българското общество с мои лични казуси и затова няма да давам повече допълнителни коментари към това, което вече съм казал по темата, още повече, появиха се многобройни интерпретации в различни медии на някои от моите изказвания.

За успокоение на г-жа Г. Гавраилова - всички неочаквани постъпления от допълнителни продажби на плюшени и други играчки в периода 4-5 септември ХИПОЛЕНД дарява на болница ПИРОГОВ за закупуване на апаратура, необходима на три от детските отделения там. Получихме много подобни съвети от наши клиенти в социалните мрежи и ги послушахме.

Мариан Колев
Изп. директор на „Хиполенд“ АД

Паралелно с това от веригата магазини съобщиха, че специализираният педиатричен видеоколоноскоп Olympus е на стойност 24 500 лева, като голяма част от сумата е формирана от допълнителните приходи, генерирани в началото на месеца, когато хората купуваха плюшени играчки в израз на подкрепа и солидарност към компанията.

С новия уред лекарите от детски отделения в „Пирогов“ ще могат по-ефективно да диагностицират и лекуват заболявания на стомашно-чревния тракт при децата. Досега болницата е разполагала единствено с колоноскопи за възрастни, чието използване при деца е рисково, а често и технически невъзможно. Новият апарат ще помогне за предотвратяването на рисковете от перфорация и за ефикасно премахване на полипи на дебелото черво.

Закупуването и даряването на модерна апаратура на водещи детски клиники е един от основните стълбове в програмата за корпоративна социална отговорност на „Хиполенд“ в последните 5 години, съобщават от компанията. В този период, освен „Пирогов“, веригата е дарила специализирана медицинска апаратура за детските отделения и на други 3 болници с национално значение.

"Още от основаването си през 2005 г. „Хиполенд“ периодично подкрепя деца, нуждаещи се от лечение, домове за изоставени деца, надарени деца, млади спортисти и много други, без да търси широка публичност. В конкретния случай, тъй като голяма част от средствата за дарението са генерирани от увеличени продажби в знак на подкрепа към нас, а някои клиенти даже ни посъветваха да постъпим точно така, ръководството на компанията прецени, че е редно да информира медиите", пише още в съобщението до медиите.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/sobstvenikat-na-hipolend-s-otvoreno-pismo-do-verigata-komsed-736746.html Mon, 21 Sep 2020 14:45:50 +0300
Българите в Отава: Оставка на корумпираното правителство https://offnews.bg//ot-vas/balgarite-v-otava-ostavka-na-korumpiranoto-pravitelstvo-736309.html И българите в канадската столица Отава излязоха на протест за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Сънародниците ни протестираха пред сградата на канадския парламент в подкрепа и солидарност със протестите в България срещу корумпираното правителство на Бойко Борисов, разказа читателката на OFFNews Елена Колева.

За първи път българи от цяла Канада - живеещи в районите на градовете Отава, Монреал, Торонто и Ванкувър, се събират на обединен протест срещу корупцията в правителството и съдебната власт.

Българите, живеещи извън България, настояват за социална и политическа промяна в България и за пълна отговорност на всички обществени институции пред народа, както и за незабавна реформа в полицейските служби за независимост и отчетност на полицията, добавя Колева.

]]>
И българите в канадската столица Отава излязоха на протест за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Сънародниците ни протестираха пред сградата на канадския парламент в подкрепа и солидарност със протестите в България срещу корумпираното правителство на Бойко Борисов, разказа читателката на OFFNews Елена Колева.

За първи път българи от цяла Канада - живеещи в районите на градовете Отава, Монреал, Торонто и Ванкувър, се събират на обединен протест срещу корупцията в правителството и съдебната власт.

Българите, живеещи извън България, настояват за социална и политическа промяна в България и за пълна отговорност на всички обществени институции пред народа, както и за незабавна реформа в полицейските служби за независимост и отчетност на полицията, добавя Колева.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/balgarite-v-otava-ostavka-na-korumpiranoto-pravitelstvo-736309.html Mon, 14 Sep 2020 08:47:27 +0300
И българите в Люксембург подкрепиха протеста https://offnews.bg//ot-vas/i-balgarite-v-liuksemburg-podkrepiha-protesta-734906.html След неспирни протести повече от месец в България, българската общност в Люксембург, по инициатива на Моника Дякова, се събрa, за да подкрепи сънародниците си, съобщи читателката на OFFNews Гергана Алуминова.

Целтa e демонстрация на солидарност, на гражданска позиция, на подкрепа и осъждане на погазването на законите в една Европейска България, както и на корупцията на високите етажи на властта. Също така се изрази и обсъди нуждата от цялостно реформиране на българската политическа система, разказа Алуминова.

В неделя, 16.08.2020 се събраха около 50 българи от всички възрасти, за да застанат зад позициите на протестиращите в България. Планира се и нова инициатива на 23-и август.

 

]]>
След неспирни протести повече от месец в България, българската общност в Люксембург, по инициатива на Моника Дякова, се събрa, за да подкрепи сънародниците си, съобщи читателката на OFFNews Гергана Алуминова.

Целтa e демонстрация на солидарност, на гражданска позиция, на подкрепа и осъждане на погазването на законите в една Европейска България, както и на корупцията на високите етажи на властта. Също така се изрази и обсъди нуждата от цялостно реформиране на българската политическа система, разказа Алуминова.

В неделя, 16.08.2020 се събраха около 50 българи от всички възрасти, за да застанат зад позициите на протестиращите в България. Планира се и нова инициатива на 23-и август.

 

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/i-balgarite-v-liuksemburg-podkrepiha-protesta-734906.html Wed, 19 Aug 2020 12:03:27 +0300
Ден 21 на протеста през обектива на Людмил Димитров https://offnews.bg//ot-vas/den-21-na-protesta-prez-obektiva-na-liudmil-dimitrov-733789.html Как фотографът Людмил Димитров видя през обектива си 21-вия ден на протеста

]]>
Как фотографът Людмил Димитров видя през обектива си 21-вия ден на протеста

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/den-21-na-protesta-prez-obektiva-na-liudmil-dimitrov-733789.html Thu, 30 Jul 2020 16:46:43 +0300
Магазин в Синеморец не пуска клиенти с шал, продава маски по левче https://offnews.bg//ot-vas/magazin-v-sinemoretc-ne-puska-klienti-s-shal-prodava-maski-po-levche-733467.html Супермаркет в Синеморец не допуска клиенти с шал на устата, но услужливо продава маски на входа за 1 лв.

За това алармира читателят на OFFNews Емануил Найденов.

Той е учуден от практиката, тъй като не е виждал подобно нещо в друг търговски обект.

]]>
Супермаркет в Синеморец не допуска клиенти с шал на устата, но услужливо продава маски на входа за 1 лв.

За това алармира читателят на OFFNews Емануил Найденов.

Той е учуден от практиката, тъй като не е виждал подобно нещо в друг търговски обект.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/magazin-v-sinemoretc-ne-puska-klienti-s-shal-prodava-maski-po-levche-733467.html Sat, 25 Jul 2020 15:55:27 +0300
Паметникът на Съветската армия в пламъци? Не, само кофа е (снимки) https://offnews.bg//ot-vas/pametnikat-na-savetskata-armia-v-plamatci-ne-samo-kofa-e-snimki-731741.html Кофа за боклук изгоря тази вечер в Княжеската градина в София, съобщава нашият читател Събин Коларов, който ни изпрати снимки.

Пламъците бяха точно зад Паметника на Съветската армия, но нищо, освен кофата за боклук, не е засегнато.

Пожарната се намеси бързо и изгаси огъня.

Снимки: Събин Коларов

]]>
Кофа за боклук изгоря тази вечер в Княжеската градина в София, съобщава нашият читател Събин Коларов, който ни изпрати снимки.

Пламъците бяха точно зад Паметника на Съветската армия, но нищо, освен кофата за боклук, не е засегнато.

Пожарната се намеси бързо и изгаси огъня.

Снимки: Събин Коларов

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/pametnikat-na-savetskata-armia-v-plamatci-ne-samo-kofa-e-snimki-731741.html Mon, 29 Jun 2020 19:23:22 +0300
Как се регистрирах в трудовата борса по време на корона криза https://offnews.bg//ot-vas/kak-se-registrirah-v-trudovata-borsa-po-vreme-na-korona-kriza-728819.html Не. Не става въпрос за България, а за Германия.

Работя в кетъринг фирма, в едно училище, в Германия. След като всички школа затвориха врати по разбираеми причини, служителите останаха по домовете си. Бяхме преназначени на така наречения договор с kurzarbeit. Казано на български - на съкратено работно време. Естествено, получаваме по 60 процента от нетното си възнаграждение, а хората с деца до 18 години, вземат 67 на сто от чистата заплата.

Когато се случи да си останем в домовете, аз и моят съпруг се почувствахме доста откъснати от света. Започнахме все по-често да мечтаем за двор, градина. Преди няколко години си купихме къща в едно красиво немско селце и взехме решение да се преместим там, изоставяйки големия град. Съобщих решението си на работодателя си. Прие го със съжаление, но ме посъветва веднага да се запиша на трудовата борса. Е, казах си, дойде и моят ред да чакам на опашки с маска пред устата.

Оказа се различно. Звъннах, за да си запазя термин. Още по телефона служителка ме попита за данните и след минута ме откри в системата. Направи ми регистрация, записа причината за напускане - преместване в друго населено място, и ми каза, че до дни ще ми изпратят всички документи по пощата. Това се прави, за да се избегне натрупване на хора по гишета и в бюрата, каза ми тя.

Точно два дни по-късно получих целия комплект от документи, както и в два отделни плика - парола и потребителско име за онлайн регистрация. Да не би случайно ако са в общо писмо и някой недобросъвестен да ми открадне паролата.

Много мразя да сравнявам живота в Германия с България. Не мисля, че нашата страна и моите близки и приятели са по-малко способни от живеещите в Германия. Но бих желала да разкажа това, ако е възможно то да се приложи и в моята страна. Тогава може би няма да се налага на хората, останали без работа, да чакат на дълги опашки. И без това животът им занапред няма да е съвсем лек, а подобно решение с една регистрация, направена по телефон, би ги улеснила.

]]>
Не. Не става въпрос за България, а за Германия.

Работя в кетъринг фирма, в едно училище, в Германия. След като всички школа затвориха врати по разбираеми причини, служителите останаха по домовете си. Бяхме преназначени на така наречения договор с kurzarbeit. Казано на български - на съкратено работно време. Естествено, получаваме по 60 процента от нетното си възнаграждение, а хората с деца до 18 години, вземат 67 на сто от чистата заплата.

Когато се случи да си останем в домовете, аз и моят съпруг се почувствахме доста откъснати от света. Започнахме все по-често да мечтаем за двор, градина. Преди няколко години си купихме къща в едно красиво немско селце и взехме решение да се преместим там, изоставяйки големия град. Съобщих решението си на работодателя си. Прие го със съжаление, но ме посъветва веднага да се запиша на трудовата борса. Е, казах си, дойде и моят ред да чакам на опашки с маска пред устата.

Оказа се различно. Звъннах, за да си запазя термин. Още по телефона служителка ме попита за данните и след минута ме откри в системата. Направи ми регистрация, записа причината за напускане - преместване в друго населено място, и ми каза, че до дни ще ми изпратят всички документи по пощата. Това се прави, за да се избегне натрупване на хора по гишета и в бюрата, каза ми тя.

Точно два дни по-късно получих целия комплект от документи, както и в два отделни плика - парола и потребителско име за онлайн регистрация. Да не би случайно ако са в общо писмо и някой недобросъвестен да ми открадне паролата.

Много мразя да сравнявам живота в Германия с България. Не мисля, че нашата страна и моите близки и приятели са по-малко способни от живеещите в Германия. Но бих желала да разкажа това, ако е възможно то да се приложи и в моята страна. Тогава може би няма да се налага на хората, останали без работа, да чакат на дълги опашки. И без това животът им занапред няма да е съвсем лек, а подобно решение с една регистрация, направена по телефон, би ги улеснила.

]]>
offnews@offnews.bg (Нели Емрович) https://offnews.bg//ot-vas/kak-se-registrirah-v-trudovata-borsa-po-vreme-na-korona-kriza-728819.html Sat, 16 May 2020 16:24:52 +0300
''Ако обичате родителите си, заключете ги!'' и ''Изберете къде да лежите: на дивана или в гроба'': китайските лозунги за Covid-19 https://offnews.bg//ot-vas/ako-obichate-roditelite-si-zakliuchete-gi-i-izberete-kade-da-l-725837.html Един типично китайски аспект от борбата с коронавируса остава непознат за повечето хора по света - лозунгите и плакатите. Те са навсякъде и са различни по съдържание и тон - от банални, като: “Спазвайте карантината, носете маски и си мийте ръцете”, до направо стряскащи: “Заключете възрастните си родители вкъщи!” и “Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!" и “Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”.

За тях от Шанхай пише адвокат Асен Велинов в текст за OFFNews.

Специфичен за Китай тип комуникация е с лозунги - често бели йероглифи върху червен плат, окачени на стени и огради или опънати между пътни знаци. Те имат дълга история, все още се срещат често, а тази година имаха и роля в борбата с COVID-19. Споменатите в заглавието “препоръки” са малка част от примерите.

Тук представям една малка част от препоръките, описани в лозунгите.

Трудно е да разбере и обясни съществуването им без няколко думи за езика, на който са написани. Особеностите на китайския език трудно могат да бъдат обяснени накратко: той е тонален, писмеността е йероглифна и връзката между значение, произношение и изписване на йероглифите е по-малко “естествена”, отколкото познатите ни европейски езици.

Един йероглиф е винаги сричка - понякога и едносрична дума, а броят на сричките е ограничен - те могат да завършват само на гласен звук или на “н”, или на носово “н”. Общият брой възможни срички е само 410 - за сравнение с английския се смята, че те са около 15 831.

Йероглифите, думите и фразите имат дълга и многопластова история, културно съдържание и често кратки изрази “разказват” дълги традиционни истории. Поради тези особености са възможни най-различни “игри” и шеги с езика - думи, които звучат подобно или йероглифи, които изглеждат подобно могат да имат напълно различни значения. Много думи се римуват и много изрази и словосъчетания са силно “визуални”.

Това въведение е нужно, защото показаните по-долу лозунги изглеждат като част от отминали епохи. Те често се срещат, но са от различен тип в големите градове и в по-малките населени места. В Пекин и Шанхай, например, те са често информативни и звучат по-сухо. В малките градове и населени места те са по-директни и имат по-драматичен ефект. Сред по-долните примери има и лозунги от Малайзия, където има значимо етнически китайско население.

Лозунгите по-долу в превод не предават истинската идея на тази практикта все още да се използват лозунги за комуникация между властите и “народа”. Преведени, те често са тромави или твърде буквални. В китайския си вариант много от тях са остроумни, шеговити, имат рима и ритъм и се запомнят лесно - за тях също важи принципът, че “поезията” е това, което се губи при превода. Не всички обаче са такива, рабира се - много са и клиширани, тромави, банални или неподходящо заплашителни.

Почти три месеца след началото на мерките за ограничаване на епидемията в Китай тези лозунги вече не са толкова актуални тук - повечето от тях привлякоха внимание в началото на февруари, когато мерките бяха най-стриктни.

За съжаление, те придобиха известна актуалност извън Китай - по света изрази като "социално изолиране" и думи като "карантина", "изолация" и "командно дишане" навлязоха във всекидневния речник на много от нас. Тези лозунги напомнят какви мерки предприеха китайските власти и предупреждават за опасността от неспазването им. Макар че са изключително специфични за Китай, те все пак очертават параметрите на агресивна инициатива за справяне с епидемията, която за момента е от най-успешните в света.

Ето и част от тях:

“Всеки, който сега е на улицата е призрак, който иска да те убие!"

“Докато не сте използвали и последното парче лук, не ходете до магазина!"

“Ако се разхождате навън днес, догодина трева ще е покрила гроба ви!"

“Излизащите без маски, тези копелета, не са хора!”

“Стойте си вътре и не се събирайте безпричинно навън - имате си трима приятели вкъщи: климатикът, телевизорът и интернет!"

“Докладвайте нелегалните събирания за игра на карти на родителите си така, както те някога докладваха нелегалните интернет кафенета!”

“Останете вкъщи, за да спрете инфекциите - не отваряйте вратата на роднините ви, ако дойдат!"

“Спестете левчета от маски, похарчете хиляди за лечение!”

"Криещият температура човек е скрит сред народа класов враг.”

“Маска или командно дишане - решението е твое!"

“Да излизате е самоубийство, стойте си вкъщи!"

“Маската е по-добра опция от командно дишане, да си лежиш вкъщи е по-добре, отколкото да лежиш в инфекциозно отделение!"

“Целта ни през 2020 - да останем живи!”

“Под карантина не са нашите приятели от Хубей, а вирусът!"

“Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!"

“Открийте отрано, докладвайте отрано, лекувайте отрано - това е хубаво и за вас, и за нас!"

“Ако днес приятели почукат на вратата, утре и вирусът ще почука на нея!"

"Опитай да не носиш маска и утре ще умреш!"

“Не се събирайте на маса сега, за да ядете и в бъдеще. Не излизайте днес, за да имате роднини утре!”

“Срещите с роднините и приятели са взаимно убийство, ако ходите на партита, значи желаете смъртта си!”

“Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”

“Как да покажете обич и уважение към родителите си? Заключете ги вкъщи!"

"Ако излизаш, ще ти счупим краката, ако се съпротивиш, ще ти избием зъбите."

Др. Нора Чилева-Сяо, специалист по древнокитайска литература към Пекинския университет за езици и култура (BLCU) напомня, че от историческа гледна точка лозунгите са типични както за българския, така и за китайския народ.

В България те са пропаганда, останала от времето на тоталитарния период, когато червените, метални табели „крещяха“: "Без труд животът не е нито красив, нито достоен!" или "Културният човек наред поддържа чистота и ред!". В България днес те отново оживяват, особено по време на протести, но вече не "съветват", "не препоръчват" и не спасяват човешки живот.

За повечето китайци препоръчителните лозунги са като пътните знаци или билбордовете по магистралите. Те съществуват, за да напомнят, че раждаемостта трябва да се контролира или, напротив, когато условията го позволиха, лозунгите се смениха с тези да се окуражават - "Едно дете е добре, но две са още по-добре!". Посланието винаги е ясно и запомнящо се. Вчера беше: "Дръж се, Ухан! Дръж се Хубей! Китай, не се давай!", а днес в китайските сайтове ще прочетем слогани, насочени към целият свят: "Не се давайте!" и даже към България: "Дръж се, България!".

Др. Чилева-Сяо намира изследването на лозунгите и слоганите за много интересна задача от литературна гледна точка. Те са кратка форма за изразяване на социалните вълнения в обществото, а когато стилът е по-изискан, имат и достойно място като литературата.

Трудно може да бъде измерена директната ефективност на такъв тип комуникация – но интересните, смешни или агресивни лозунги се споделят многократно в социалните мрежи и стават обект на обсъждане или подигравки. В този смисъл, те са много ефективни – поддържат диалога за реалността на епидемията и карантината и напомнят за социалната отговорност и мерките, с които всеки трябва да се съобразява.

]]>
Един типично китайски аспект от борбата с коронавируса остава непознат за повечето хора по света - лозунгите и плакатите. Те са навсякъде и са различни по съдържание и тон - от банални, като: “Спазвайте карантината, носете маски и си мийте ръцете”, до направо стряскащи: “Заключете възрастните си родители вкъщи!” и “Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!" и “Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”.

За тях от Шанхай пише адвокат Асен Велинов в текст за OFFNews.

Специфичен за Китай тип комуникация е с лозунги - често бели йероглифи върху червен плат, окачени на стени и огради или опънати между пътни знаци. Те имат дълга история, все още се срещат често, а тази година имаха и роля в борбата с COVID-19. Споменатите в заглавието “препоръки” са малка част от примерите.

Тук представям една малка част от препоръките, описани в лозунгите.

Трудно е да разбере и обясни съществуването им без няколко думи за езика, на който са написани. Особеностите на китайския език трудно могат да бъдат обяснени накратко: той е тонален, писмеността е йероглифна и връзката между значение, произношение и изписване на йероглифите е по-малко “естествена”, отколкото познатите ни европейски езици.

Един йероглиф е винаги сричка - понякога и едносрична дума, а броят на сричките е ограничен - те могат да завършват само на гласен звук или на “н”, или на носово “н”. Общият брой възможни срички е само 410 - за сравнение с английския се смята, че те са около 15 831.

Йероглифите, думите и фразите имат дълга и многопластова история, културно съдържание и често кратки изрази “разказват” дълги традиционни истории. Поради тези особености са възможни най-различни “игри” и шеги с езика - думи, които звучат подобно или йероглифи, които изглеждат подобно могат да имат напълно различни значения. Много думи се римуват и много изрази и словосъчетания са силно “визуални”.

Това въведение е нужно, защото показаните по-долу лозунги изглеждат като част от отминали епохи. Те често се срещат, но са от различен тип в големите градове и в по-малките населени места. В Пекин и Шанхай, например, те са често информативни и звучат по-сухо. В малките градове и населени места те са по-директни и имат по-драматичен ефект. Сред по-долните примери има и лозунги от Малайзия, където има значимо етнически китайско население.

Лозунгите по-долу в превод не предават истинската идея на тази практикта все още да се използват лозунги за комуникация между властите и “народа”. Преведени, те често са тромави или твърде буквални. В китайския си вариант много от тях са остроумни, шеговити, имат рима и ритъм и се запомнят лесно - за тях също важи принципът, че “поезията” е това, което се губи при превода. Не всички обаче са такива, рабира се - много са и клиширани, тромави, банални или неподходящо заплашителни.

Почти три месеца след началото на мерките за ограничаване на епидемията в Китай тези лозунги вече не са толкова актуални тук - повечето от тях привлякоха внимание в началото на февруари, когато мерките бяха най-стриктни.

За съжаление, те придобиха известна актуалност извън Китай - по света изрази като "социално изолиране" и думи като "карантина", "изолация" и "командно дишане" навлязоха във всекидневния речник на много от нас. Тези лозунги напомнят какви мерки предприеха китайските власти и предупреждават за опасността от неспазването им. Макар че са изключително специфични за Китай, те все пак очертават параметрите на агресивна инициатива за справяне с епидемията, която за момента е от най-успешните в света.

Ето и част от тях:

“Всеки, който сега е на улицата е призрак, който иска да те убие!"

“Докато не сте използвали и последното парче лук, не ходете до магазина!"

“Ако се разхождате навън днес, догодина трева ще е покрила гроба ви!"

“Излизащите без маски, тези копелета, не са хора!”

“Стойте си вътре и не се събирайте безпричинно навън - имате си трима приятели вкъщи: климатикът, телевизорът и интернет!"

“Докладвайте нелегалните събирания за игра на карти на родителите си така, както те някога докладваха нелегалните интернет кафенета!”

“Останете вкъщи, за да спрете инфекциите - не отваряйте вратата на роднините ви, ако дойдат!"

“Спестете левчета от маски, похарчете хиляди за лечение!”

"Криещият температура човек е скрит сред народа класов враг.”

“Маска или командно дишане - решението е твое!"

“Да излизате е самоубийство, стойте си вкъщи!"

“Маската е по-добра опция от командно дишане, да си лежиш вкъщи е по-добре, отколкото да лежиш в инфекциозно отделение!"

“Целта ни през 2020 - да останем живи!”

“Под карантина не са нашите приятели от Хубей, а вирусът!"

“Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!"

“Открийте отрано, докладвайте отрано, лекувайте отрано - това е хубаво и за вас, и за нас!"

“Ако днес приятели почукат на вратата, утре и вирусът ще почука на нея!"

"Опитай да не носиш маска и утре ще умреш!"

“Не се събирайте на маса сега, за да ядете и в бъдеще. Не излизайте днес, за да имате роднини утре!”

“Срещите с роднините и приятели са взаимно убийство, ако ходите на партита, значи желаете смъртта си!”

“Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”

“Как да покажете обич и уважение към родителите си? Заключете ги вкъщи!"

"Ако излизаш, ще ти счупим краката, ако се съпротивиш, ще ти избием зъбите."

Др. Нора Чилева-Сяо, специалист по древнокитайска литература към Пекинския университет за езици и култура (BLCU) напомня, че от историческа гледна точка лозунгите са типични както за българския, така и за китайския народ.

В България те са пропаганда, останала от времето на тоталитарния период, когато червените, метални табели „крещяха“: "Без труд животът не е нито красив, нито достоен!" или "Културният човек наред поддържа чистота и ред!". В България днес те отново оживяват, особено по време на протести, но вече не "съветват", "не препоръчват" и не спасяват човешки живот.

За повечето китайци препоръчителните лозунги са като пътните знаци или билбордовете по магистралите. Те съществуват, за да напомнят, че раждаемостта трябва да се контролира или, напротив, когато условията го позволиха, лозунгите се смениха с тези да се окуражават - "Едно дете е добре, но две са още по-добре!". Посланието винаги е ясно и запомнящо се. Вчера беше: "Дръж се, Ухан! Дръж се Хубей! Китай, не се давай!", а днес в китайските сайтове ще прочетем слогани, насочени към целият свят: "Не се давайте!" и даже към България: "Дръж се, България!".

Др. Чилева-Сяо намира изследването на лозунгите и слоганите за много интересна задача от литературна гледна точка. Те са кратка форма за изразяване на социалните вълнения в обществото, а когато стилът е по-изискан, имат и достойно място като литературата.

Трудно може да бъде измерена директната ефективност на такъв тип комуникация – но интересните, смешни или агресивни лозунги се споделят многократно в социалните мрежи и стават обект на обсъждане или подигравки. В този смисъл, те са много ефективни – поддържат диалога за реалността на епидемията и карантината и напомнят за социалната отговорност и мерките, с които всеки трябва да се съобразява.

]]>
offnews@offnews.bg (адв. Асен Велинов) https://offnews.bg//ot-vas/ako-obichate-roditelite-si-zakliuchete-gi-i-izberete-kade-da-l-725837.html Sun, 5 Apr 2020 19:33:23 +0300
Пациентски казус: Болници отказват прием на хора с тежки симптоми на коронавируса https://offnews.bg//ot-vas/patcientski-kazus-bolnitci-otkazvat-priem-na-hora-s-tezhki-simptomi-n-725256.html Опасенията, че здравната система може да се парализира заради мерките срещу коронавируса и от това да пострадат и пациенти, които не са с инфекцията, започнаха да се сбъдват.

За такъв пример алармира семейство читатели на OFFNews. Преди дни се наложило да потърсят болнична помощ заради тежка, неподдаваща се на домашното лечение пневмония.

Оказва се, че в настоящата ситуация е много трудно пациенти с тежка симптоматика на коронавируса да бъдат хоспитализирани.

За да влязат в болница, приемащото отделение иска категорично да знае техния COVID-статус. Често обаче пациентът няма как да разбере дали е положителен или отрицателен. Към момента населението няма бърз достъп до тестване, лабораториите за COVID изследвания са ограничен брой, а резултатите излизат поне на следващия ден. В същото време, болниците не признават бързите тестове, които някои спешни кабинети правят и които дават висок процент лъжливи резултати. 

Вариант е пациентът да се тества в частна лаборатория - там изследването струва 120 лева и отново отнема около два дни, за да излезе резултатът. 

Така се случва със съпруга на Силвана Дафинова от София, който се разболява с грипоподобни симптоми преди две седмици. С всеки ден обаче се влошава.

Ето какво разказва Силвана, която публикува и пост във фейсбук, за да даде гласност на случая:

"Какво се случва, ако се разболеете в период на извънредна ситуация. Ще Ви разкажа - мъжът ми е болен 13-ти ден. Не се беше разболявал от няколко години, нито е ползвал услугите на личната си лекарка. Всичко започна с висока температура от 39 С, продължила 3 дни. Пиеше обичайните неща, прахчета, много вода и т.н. След 3 дни това отмина, но дойде кашлицата. След като не знае телефона на личната си лекарка, а този на РЗИ дава постоянно заето, той посещава Спешното отделение на Младост 3. Прегледан от дежурната лекарка на смяна, тя констатира, че това е обикновен вирус, а кашлицата е вследствие на задна хрема. Така минават още 3 дни, през които кашлицата е непоносима, което налага повторно посещение на Спешното отделение. Отново бива прегледан и за всеки случай му се изписва антибиотик, въпреки че „гърдите са чисти“. С всеки изминал ден положението се влошаваше. Съветват ни да посетим Окръжна болница за преглед, откъдето пък сме изгонени от лекаря на смяна, тъй като не сме постъпили правилно и е трябвало да се обадим в РЗИ, чийто телефон продължава да дава заето. Следва Софиямед, където ни отговориха, че са под карантина и няма кой да ни обърне внимание. Последната болница беше Пирогов, където, след като разказа какви са му симптомите, отсякоха, че това не е коронавирус и не могат да му обърнат внимание. Тук вече започна да ни изниква въпросът - възможно ли е, това че не е с коронавирус, да е пречка да бъде прегледан, сниман и да получи адекватно лечение? Означава ли това, че ако си болен от друго, няма да бъдеш лекуван?!... Прибрахме се и на следващия ден се опитахме да повторим процедурата, тъй като той се влошаваше. Започнахме да достигаме до лекарите с молби само за снимка - склониха единствено в ИСУЛ, лекарят беше млад, очевидно не се страхуваше от контакт с мъжа ми. Снимката показа бронхопневмония... вече развита. С нея отидохме отново в Пирогов, където вече се престрашиха да му направят тест за коронавирус. Тестът беше отрицателен и... това беше лош късмет: не сте за тук, ходете си, което отново доказа, че ако нямаш коронавирус, не си интересен... Посетихме и ВМА с надеждата да го приемат за болнично лечение, но уви, въпреки бронхопневмонията, изискваха и отрицателен тест за коронавирус, а този от Пирогов не го приеха, защото бил бърз тест, което отново буди въпроси защо тогава го правят и ако наистина не е сигурен, защо пускат хората да си ходят след това... Вкъщи сме си, чакаме теста за коронавирус от ВМА - единствено след това ще го приемат евентуално за някакво лечение, а той стиска зъби. Бъдете здрави и не давайте пари за тестове -  може да не са верни или да не Ви ги признаят..."

В отговор на запитване на OFFNews по казуса, от МЗ припомниха, че пациенти с по-тежки симптоми на коронавируса би следвало да се свържат първо с личния си лекар, а ако не могат - с телефон 112 или РЗИ, а не да отиват директно в болница. Семейството на Силвана обаче неколкократно звъняло на РЗИ по телефона, но линията била постоянно заета.

]]>
Опасенията, че здравната система може да се парализира заради мерките срещу коронавируса и от това да пострадат и пациенти, които не са с инфекцията, започнаха да се сбъдват.

За такъв пример алармира семейство читатели на OFFNews. Преди дни се наложило да потърсят болнична помощ заради тежка, неподдаваща се на домашното лечение пневмония.

Оказва се, че в настоящата ситуация е много трудно пациенти с тежка симптоматика на коронавируса да бъдат хоспитализирани.

За да влязат в болница, приемащото отделение иска категорично да знае техния COVID-статус. Често обаче пациентът няма как да разбере дали е положителен или отрицателен. Към момента населението няма бърз достъп до тестване, лабораториите за COVID изследвания са ограничен брой, а резултатите излизат поне на следващия ден. В същото време, болниците не признават бързите тестове, които някои спешни кабинети правят и които дават висок процент лъжливи резултати. 

Вариант е пациентът да се тества в частна лаборатория - там изследването струва 120 лева и отново отнема около два дни, за да излезе резултатът. 

Така се случва със съпруга на Силвана Дафинова от София, който се разболява с грипоподобни симптоми преди две седмици. С всеки ден обаче се влошава.

Ето какво разказва Силвана, която публикува и пост във фейсбук, за да даде гласност на случая:

"Какво се случва, ако се разболеете в период на извънредна ситуация. Ще Ви разкажа - мъжът ми е болен 13-ти ден. Не се беше разболявал от няколко години, нито е ползвал услугите на личната си лекарка. Всичко започна с висока температура от 39 С, продължила 3 дни. Пиеше обичайните неща, прахчета, много вода и т.н. След 3 дни това отмина, но дойде кашлицата. След като не знае телефона на личната си лекарка, а този на РЗИ дава постоянно заето, той посещава Спешното отделение на Младост 3. Прегледан от дежурната лекарка на смяна, тя констатира, че това е обикновен вирус, а кашлицата е вследствие на задна хрема. Така минават още 3 дни, през които кашлицата е непоносима, което налага повторно посещение на Спешното отделение. Отново бива прегледан и за всеки случай му се изписва антибиотик, въпреки че „гърдите са чисти“. С всеки изминал ден положението се влошаваше. Съветват ни да посетим Окръжна болница за преглед, откъдето пък сме изгонени от лекаря на смяна, тъй като не сме постъпили правилно и е трябвало да се обадим в РЗИ, чийто телефон продължава да дава заето. Следва Софиямед, където ни отговориха, че са под карантина и няма кой да ни обърне внимание. Последната болница беше Пирогов, където, след като разказа какви са му симптомите, отсякоха, че това не е коронавирус и не могат да му обърнат внимание. Тук вече започна да ни изниква въпросът - възможно ли е, това че не е с коронавирус, да е пречка да бъде прегледан, сниман и да получи адекватно лечение? Означава ли това, че ако си болен от друго, няма да бъдеш лекуван?!... Прибрахме се и на следващия ден се опитахме да повторим процедурата, тъй като той се влошаваше. Започнахме да достигаме до лекарите с молби само за снимка - склониха единствено в ИСУЛ, лекарят беше млад, очевидно не се страхуваше от контакт с мъжа ми. Снимката показа бронхопневмония... вече развита. С нея отидохме отново в Пирогов, където вече се престрашиха да му направят тест за коронавирус. Тестът беше отрицателен и... това беше лош късмет: не сте за тук, ходете си, което отново доказа, че ако нямаш коронавирус, не си интересен... Посетихме и ВМА с надеждата да го приемат за болнично лечение, но уви, въпреки бронхопневмонията, изискваха и отрицателен тест за коронавирус, а този от Пирогов не го приеха, защото бил бърз тест, което отново буди въпроси защо тогава го правят и ако наистина не е сигурен, защо пускат хората да си ходят след това... Вкъщи сме си, чакаме теста за коронавирус от ВМА - единствено след това ще го приемат евентуално за някакво лечение, а той стиска зъби. Бъдете здрави и не давайте пари за тестове -  може да не са верни или да не Ви ги признаят..."

В отговор на запитване на OFFNews по казуса, от МЗ припомниха, че пациенти с по-тежки симптоми на коронавируса би следвало да се свържат първо с личния си лекар, а ако не могат - с телефон 112 или РЗИ, а не да отиват директно в болница. Семейството на Силвана обаче неколкократно звъняло на РЗИ по телефона, но линията била постоянно заета.

]]>
offnews@offnews.bg (Мая Младенова) https://offnews.bg//ot-vas/patcientski-kazus-bolnitci-otkazvat-priem-na-hora-s-tezhki-simptomi-n-725256.html Mon, 30 Mar 2020 11:48:35 +0300
И COVID-19 не пречи на ВиК-Шумен: Спира по план водата за 24 часа в понеделник https://offnews.bg//ot-vas/i-covid-19-ne-prechi-na-vik-shumen-spira-po-plan-vodata-za-24-chasa-v-725000.html Колкото и извънредни мерки да се въвеждат в държавата и колкото и строги ограничения да влизат в сила, те явно никак не засягат ВиК-Шумен, а дружеството никак не мисли за здравето на клиентите си в тежка епидемологична обстановка.

"В момент на пандемия и призиви за спазване на строга хигиена ВИК Шумен реши да спре водата на цялият град заради планов ремонт. Аз съм обикновен гражданин с беден речник. Ако вие като медия го намерете за интересно, да обърнете внимание на тази новина", ни пише Явор Паунов, читател на OFFNews от Шумен.

Новината за спирането на водата в града край Мадарската крепост бе публикувана на фейсбук страницата на водоснабдигелното дружество и предизвика вълна от гневни коментари.

Ето и оригиналния текст:

Уважаеми абонати,

във връзка с извършване на планов ремонт по довеждащия водопровод от яз. "Тича",

на 30.03.2020 г. /понеделник/ от 00:00 ч. до 24: 00 ч.

ще бъде преустановено водоподаването за гр. Шумен, кв. "Дивдядово", кв. "Макак", с. Белокопитово, с. Панайот Волов, с. Дибич и гр. Велики Преслав.

]]>
Колкото и извънредни мерки да се въвеждат в държавата и колкото и строги ограничения да влизат в сила, те явно никак не засягат ВиК-Шумен, а дружеството никак не мисли за здравето на клиентите си в тежка епидемологична обстановка.

"В момент на пандемия и призиви за спазване на строга хигиена ВИК Шумен реши да спре водата на цялият град заради планов ремонт. Аз съм обикновен гражданин с беден речник. Ако вие като медия го намерете за интересно, да обърнете внимание на тази новина", ни пише Явор Паунов, читател на OFFNews от Шумен.

Новината за спирането на водата в града край Мадарската крепост бе публикувана на фейсбук страницата на водоснабдигелното дружество и предизвика вълна от гневни коментари.

Ето и оригиналния текст:

Уважаеми абонати,

във връзка с извършване на планов ремонт по довеждащия водопровод от яз. "Тича",

на 30.03.2020 г. /понеделник/ от 00:00 ч. до 24: 00 ч.

ще бъде преустановено водоподаването за гр. Шумен, кв. "Дивдядово", кв. "Макак", с. Белокопитово, с. Панайот Волов, с. Дибич и гр. Велики Преслав.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/i-covid-19-ne-prechi-na-vik-shumen-spira-po-plan-vodata-za-24-chasa-v-725000.html Thu, 26 Mar 2020 17:07:27 +0200
За нуждата от чист въздух и усещане за свобода https://offnews.bg//ot-vas/za-nuzhdata-ot-chist-vazduh-i-useshtane-za-svoboda-724739.html Публикуваме мнение на нашия читател Янислав Стойчев относно забраната на достъпа до Витоша.

От години страдам от астма, от дете. Страх ме е от коронавируса, защото дробовете ми може да не го понесат. Изписвали са ми много лекарства, помагали са ми, но също така всички пулмолози са ме съветвали да излизам по-често от града, да се качвам на Витоша. Да прекарвам време в планината, където въздухът е чист и не циркулират бацили (астмата ми се обостря основно при вирусни инфекции). 

Защо пиша това ли? Не съм от хората, които обичат да се изказват публично. Някак, не чувствам, че това е, което трябва да правя – абе не е за мен тая работа. Но се почувствах провокиран този път и аз да изкажа мнението си. Поводът е решението на Столична община да упълномощи СДВР да блокират достъпа до ПП „Витоша“, тъй като считат, че по този начин ще ограничат разпространието на Covid-19.

Съгласен съм със затварянето на ски курортите – заведенията, опашките на лифтовете и хотелите там създават реален риск. Също и със спирането на претъпканите автобуси към Витоша и затварянето на хижите. Нека бъдат затворени и автомобилните пътища в планината, където всеки уикенд на определени места (разбирайте хижа Алеко, Златните мостове, Копитото и т.н.), се струпват хиляди пишман туристи, които се качват с колите си за по няколко снимки.

Напълно съзнавам, че сме изправени пред чудовищната възможност до дни да станем свидетели на това как от болниците се извозват камиони с трупове. На нашите родители и баби и дядовци. Никой не спори, че това е напълно възможно. Никой нормален човек не би се оплаквал, че не може да отиде на фитнес, че не може да се „тагне“ от любимия си ресторант или клуб, че са отменили концерта на любимата му група, че са му „объркали“ (личните и бизнес) планове... тези, които го правят, са коравосърдечни идиоти, хора без срам – винаги е имало такива (спомнете си Нерон). 

Проблемът за мен е друг. В случая властта забранява планината като пространство и се готви да санкционира всеки дръзнал да се уедини сред природата. Отново повтарям – лифтове, автобуси, хижи, ски писти и прочее съоръжения, които създават предпоставка за струпване на много хора на едно място, е редно и трябва да бъдат спрени и затворени, но не и да се забрани планината като такава. Посегнато е на най-нормалното, бягството от затвора на цивилизацията, същата, която доведе човечеството до тази (поредна) хуманитарна криза. Не ме разбирайте погрешно. Не гледам на цивилизацията като на нещо лошо и нечисто (пиша на компютър и използвам интернет). Изобщо не изповядвам тезата за „благородния дивак“, просто искам да си обясня защо разходката далеч от магазините и миазмите на града се разглежда като престъпен акт? Как, когато човек се отдалечи от тълпите и глъчката, става опасност и е застрашен от една болест, която цъфти сред човешката суета, лъст и консумеризъм? Как? Далеч по-опасно е, че в момента много хора от скука се събират да пият по домовете си. Нима това представлява по-малък риск? Нима е по-добре? Разбира се, че не е! Но ако пожелаеш да се разходиш САМ на чист въздух и далеч от градската джунгла, рискуваш да бъдеш глобен, арестуван и т.н. 

В същото време се хаби полицейски ресурс за контрол на далеч по-опасните междублокови пространства, в които се събират компании, често от възрастни хора. Не разбирам наистина как от Столична община си представят ефективния контрол върху достъпа до планината? Значи ли, че зад всяко дърво ще дебнат заптиета? Дронове ще жужат между борчетата? Конски патрули? АТВ-та? Тази забрана не звучи сериозно на фона на далеч по-належащите проблеми, които предизвика настоящата криза. Вместо да се впряга ресурс за „блокиране“ на планини, считам, че този ресурс е далеч по-нужен за осигуряване на храна и помощ именно на най-застрашените от болестта членове на обществото ни – бабите и дядовците. Вместо да изпращаме полицията вдън гори тилилейски, не е ли по-добре тази полиция да проверява как са възрастните хора, да им доставя най-необходимото, да контролира реда и спазването на хигиенните изисквания в кварталите? Може и да греша – не знам. 

Пука ми за това, което се случва. Нося маска, когато излизам навън, мия си ръцете постоянно, работя и си седя вкъщи. Ще издържа колкото е необходимо, защото го дължа на хората, които са построили удобствата, които днес приемаме за даденост. Защото всички го дължим един на друг – солидарността е фундаментално условие за наличието на общество.
И последно, искам да напомня едно, то е по-скоро някакво отвлечено разсъждение, някаква хвърчаща мисъл, която ми минава през главата. Свързана е със свободата на духа, с усещането за опора, за вечност дори. 

Балканът, в нашето (българското) колективно съзнание, е символ на свобода, закрила и сила. Никога никоя власт не е успяла да спре поривa на българите към техните (нашите) планини – пространството, което стои „горе“, високо над злото. Това зло, което е временно и си отива, но Балканът надживява, и ние в неговите пазви.

Ще се справим, но, моля ви, не превръщайте естествената човешка нужда от досег с природата в престъпление! Само това.

]]>
Публикуваме мнение на нашия читател Янислав Стойчев относно забраната на достъпа до Витоша.

От години страдам от астма, от дете. Страх ме е от коронавируса, защото дробовете ми може да не го понесат. Изписвали са ми много лекарства, помагали са ми, но също така всички пулмолози са ме съветвали да излизам по-често от града, да се качвам на Витоша. Да прекарвам време в планината, където въздухът е чист и не циркулират бацили (астмата ми се обостря основно при вирусни инфекции). 

Защо пиша това ли? Не съм от хората, които обичат да се изказват публично. Някак, не чувствам, че това е, което трябва да правя – абе не е за мен тая работа. Но се почувствах провокиран този път и аз да изкажа мнението си. Поводът е решението на Столична община да упълномощи СДВР да блокират достъпа до ПП „Витоша“, тъй като считат, че по този начин ще ограничат разпространието на Covid-19.

Съгласен съм със затварянето на ски курортите – заведенията, опашките на лифтовете и хотелите там създават реален риск. Също и със спирането на претъпканите автобуси към Витоша и затварянето на хижите. Нека бъдат затворени и автомобилните пътища в планината, където всеки уикенд на определени места (разбирайте хижа Алеко, Златните мостове, Копитото и т.н.), се струпват хиляди пишман туристи, които се качват с колите си за по няколко снимки.

Напълно съзнавам, че сме изправени пред чудовищната възможност до дни да станем свидетели на това как от болниците се извозват камиони с трупове. На нашите родители и баби и дядовци. Никой не спори, че това е напълно възможно. Никой нормален човек не би се оплаквал, че не може да отиде на фитнес, че не може да се „тагне“ от любимия си ресторант или клуб, че са отменили концерта на любимата му група, че са му „объркали“ (личните и бизнес) планове... тези, които го правят, са коравосърдечни идиоти, хора без срам – винаги е имало такива (спомнете си Нерон). 

Проблемът за мен е друг. В случая властта забранява планината като пространство и се готви да санкционира всеки дръзнал да се уедини сред природата. Отново повтарям – лифтове, автобуси, хижи, ски писти и прочее съоръжения, които създават предпоставка за струпване на много хора на едно място, е редно и трябва да бъдат спрени и затворени, но не и да се забрани планината като такава. Посегнато е на най-нормалното, бягството от затвора на цивилизацията, същата, която доведе човечеството до тази (поредна) хуманитарна криза. Не ме разбирайте погрешно. Не гледам на цивилизацията като на нещо лошо и нечисто (пиша на компютър и използвам интернет). Изобщо не изповядвам тезата за „благородния дивак“, просто искам да си обясня защо разходката далеч от магазините и миазмите на града се разглежда като престъпен акт? Как, когато човек се отдалечи от тълпите и глъчката, става опасност и е застрашен от една болест, която цъфти сред човешката суета, лъст и консумеризъм? Как? Далеч по-опасно е, че в момента много хора от скука се събират да пият по домовете си. Нима това представлява по-малък риск? Нима е по-добре? Разбира се, че не е! Но ако пожелаеш да се разходиш САМ на чист въздух и далеч от градската джунгла, рискуваш да бъдеш глобен, арестуван и т.н. 

В същото време се хаби полицейски ресурс за контрол на далеч по-опасните междублокови пространства, в които се събират компании, често от възрастни хора. Не разбирам наистина как от Столична община си представят ефективния контрол върху достъпа до планината? Значи ли, че зад всяко дърво ще дебнат заптиета? Дронове ще жужат между борчетата? Конски патрули? АТВ-та? Тази забрана не звучи сериозно на фона на далеч по-належащите проблеми, които предизвика настоящата криза. Вместо да се впряга ресурс за „блокиране“ на планини, считам, че този ресурс е далеч по-нужен за осигуряване на храна и помощ именно на най-застрашените от болестта членове на обществото ни – бабите и дядовците. Вместо да изпращаме полицията вдън гори тилилейски, не е ли по-добре тази полиция да проверява как са възрастните хора, да им доставя най-необходимото, да контролира реда и спазването на хигиенните изисквания в кварталите? Може и да греша – не знам. 

Пука ми за това, което се случва. Нося маска, когато излизам навън, мия си ръцете постоянно, работя и си седя вкъщи. Ще издържа колкото е необходимо, защото го дължа на хората, които са построили удобствата, които днес приемаме за даденост. Защото всички го дължим един на друг – солидарността е фундаментално условие за наличието на общество.
И последно, искам да напомня едно, то е по-скоро някакво отвлечено разсъждение, някаква хвърчаща мисъл, която ми минава през главата. Свързана е със свободата на духа, с усещането за опора, за вечност дори. 

Балканът, в нашето (българското) колективно съзнание, е символ на свобода, закрила и сила. Никога никоя власт не е успяла да спре поривa на българите към техните (нашите) планини – пространството, което стои „горе“, високо над злото. Това зло, което е временно и си отива, но Балканът надживява, и ние в неговите пазви.

Ще се справим, но, моля ви, не превръщайте естествената човешка нужда от досег с природата в престъпление! Само това.

]]>
offnews@offnews.bg (Янислав Стойчев) https://offnews.bg//ot-vas/za-nuzhdata-ot-chist-vazduh-i-useshtane-za-svoboda-724739.html Mon, 23 Mar 2020 19:41:40 +0200
Читател на OFFNews: Трябва ли и Габрово да излезе на улицата, за да ни махнат винетките https://offnews.bg//ot-vas/chitatel-na-offnews-triabva-li-i-gabrovo-da-izleze-na-ulitcata-za-da-722252.html За казус много сходен до този, в който се оказаха софийските квартали Панчарево, Нови Искър и Банкя, алармира читателят ни Светлозар Стефанов от Габрово. Оказва се, че в обхвата на винетните такси попадат подходите от и към Габрово, кокто и съществуващите и новостроящите се отсечки на околовръстното шосе на града.

Според него жителите на квартал „Войново" и Западна индустриална зона, не могат да стигнат до центъра без винетка. А хората от други райони не могат да ползват околовръстните пътища, за да пътуват много по-напряко от един до друг квартал, а трябва да минават през центъра.

"Както за хората от „Нови Искър" и „Бистрица", така и за нас, като жители на кварталите „Войново", „Велчевци", „Славовци", „Гачевци", „Дядо Дянко", "Лисец" и други в Габрово, това е абсурдно. От публикациите в медиите стана ясно, че дори самият министър-председател Бойко Борисов смята за абсурдно да се глобяват хората за това, че пътуват в рамките на населеното си място без винетка, пише Стефанов до OFFNews.

Габровецът е приложил и кореспонденцията си по този проблем с държавните и местни власти през последната година.

"Според отговорите от държавните институции на моето писмо, които прилагам, в този абсурд няма никакъв проблем или е извън техните правомощия да го решат. Питам се дали хората трябва да излязат на улицата, да блокират пътища и да режат камери, за да се промени нормативната уредба. Призовавам Община Габрово, по примера на столичния кмет Йорданка Фандъкова, да поеме отговорност и да защити жителите си, а АПИ да прекрати практиката да глобява шофьорите, които ползват околовръстните пътища на Габрово и подходите към тях, спазвайки указанията на министър-председателя на България, пише Стефанов.

Още на 6.06. 2019 г. за този проблем той е написал и отворено писмо, адресирано до министрите Томислав Дончев и Петя Аврамова, както и до Невена Петкова, областен управител на област Габрово и кмета на града Таня Христова.

Ето и текста му:

Уважаеми ръководители на държавни и общински административни структури в Република България,

Пиша Ви по отношение на проблем, свързан с несправедливост и неправомерно изискване за заплащане на задължителни винетни такси на автомобилите по подходи от и към гр. Габрово, както и съществуващи и новостроящи се обходни (околовръстни) пътища. Живея в квартал „Велчевци“ на гр. Габрово, над който преминава строящият се в момента обход на града с частично европейско финансиране и бюджетни средства. Преди около седмица лично премиерът Бойко Борисов заедно с министър Т. Дончев и други министри направиха обиколка по трасето и изтъкнаха неговите предимства, с които безспорно съм съгласен. Но бих искал да обърна внимание на един сериозен административен пропуск, който вероятно ще понижи предимствата от изграждането на този обходен път.

В Решение на МС №959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, са включени следните пътища, засягащи по-конкретно жителите на гр. Габрово:

Път 5004 (Дряново-Габрово) – Рязковци - (Габрово-Трънито) (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ЗАПАДЕН ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ГАБРОВО)

Път 44 (О.п. Севлиево - В.Търново) – Севлиево – Драгановци – о.п. Поповци – Габрово (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ОТ ИЗХОДА НА ГР. ГАБРОВО ДО МОСТА НА ЗАПАДНИЯ ОБХОДЕН ПЪТ ПРИ С. ПОПОВЦИ)

Път 5522 Габрово-Орловци – Донино (Дряново - Габрово) (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ИЗТОЧЕН ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ГАБРОВО)

Трябва да уточним, че в Забележката към същото Решение е заявено, че „Такса за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и околовръстните пътища, попадащи в границите на населените места.“

Въпреки това както от Решението на МС, така и от интерактивната карта на уеб сайта на BGTOLL системата https://www.bgtoll.bg/karta е видно, че за гореспоменатите участъци от републиканските пътища се изисква заплащането на винетна такса. На тези участъци вече съм забелязвал присъствието на екипите на ТОЛ системата.

Недоволството и възмущението ми произтича от факта, че така нормирано, това Решение ощетява жители и цели квартали на гр. Габрово като:

1. ги поставя в несправедливо положение;

2. налага преминаване през центъра на града, вместо по съответните обходни пътища (а именно това е една от главните цели на построяването на тези обходи). Така екологичният и трафик ефектът е минимален;

3. създава двусмислие в тълкуването на Решение №959 на МС.

ПЪРВИ ПРИМЕР: Всеки жител на габровския квартал (а не село) Войново трябва да заплати винетна такса за личния си автомобил, с който пътува около 3 км. до града по единствените възможни подходи – път 44 или път 5004 (Западен обходен път). НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ДОСТИГНЕ ТОЗИ КВАРТАЛ ПО ПЪТ БЕЗ ВИНЕТНА ТАКСА!? В квартала се намира и една от най-големите индустриални зони на гр. Габрово, но за достигането ѝ също е нужна винетна такса.

ВТОРИ ПРИМЕР: Ако аз като жител на кв. „Велчевци“ искам да отида до кв. „Войново“, кв. „Русевци“ или след време по строящия се обходен път до кв. „Дядо Дянко“ с автомобил без закупена винетна такса, ще трябва да премина през центъра на града, като обиколя около 3-4 км за сметка на лични разходи и замърсяване на централната част, вместо чувствително да съкратя пътя си и да използвам път 5004, като облекча трафика в центъра на Габрово.

ТРЕТИ ПРИМЕР: Ако тежкотоварен камион, натоварен със строителни материали без заплатена винетна такса трябва да превози материали между два съседни (по околовръстния път) квартали на Габрово, ще му се наложи да премине отново през центъра на града, като замърсява и разрушава асфалтовата настилка.

Във връзка с гореизложеното, моля да бъде обсъден проблемът между отговорните институции, които ръководите, и спешно да се намери оптимално решение, което няма да обърква и ощетява жителите и бизнеса на гр. Габрово. Личното ми предложение е да отпадне изискването за заплащане на винетни такси по всички околовръстни и обходни пътища на гр. Габрово, както и по подходите към тях.

Смятам, че това е логично и съвсем адекватно решение на създалата се ситуация. Вярвам, че писмото ми ще бъде разгледано и предложението ми – осъществено. В противен случай заедно с жителите на Габрово ще бъдем принудени да представим исканията си пред съответните съдебни инстанции и пред медиите.

]]>
За казус много сходен до този, в който се оказаха софийските квартали Панчарево, Нови Искър и Банкя, алармира читателят ни Светлозар Стефанов от Габрово. Оказва се, че в обхвата на винетните такси попадат подходите от и към Габрово, кокто и съществуващите и новостроящите се отсечки на околовръстното шосе на града.

Според него жителите на квартал „Войново" и Западна индустриална зона, не могат да стигнат до центъра без винетка. А хората от други райони не могат да ползват околовръстните пътища, за да пътуват много по-напряко от един до друг квартал, а трябва да минават през центъра.

"Както за хората от „Нови Искър" и „Бистрица", така и за нас, като жители на кварталите „Войново", „Велчевци", „Славовци", „Гачевци", „Дядо Дянко", "Лисец" и други в Габрово, това е абсурдно. От публикациите в медиите стана ясно, че дори самият министър-председател Бойко Борисов смята за абсурдно да се глобяват хората за това, че пътуват в рамките на населеното си място без винетка, пише Стефанов до OFFNews.

Габровецът е приложил и кореспонденцията си по този проблем с държавните и местни власти през последната година.

"Според отговорите от държавните институции на моето писмо, които прилагам, в този абсурд няма никакъв проблем или е извън техните правомощия да го решат. Питам се дали хората трябва да излязат на улицата, да блокират пътища и да режат камери, за да се промени нормативната уредба. Призовавам Община Габрово, по примера на столичния кмет Йорданка Фандъкова, да поеме отговорност и да защити жителите си, а АПИ да прекрати практиката да глобява шофьорите, които ползват околовръстните пътища на Габрово и подходите към тях, спазвайки указанията на министър-председателя на България, пише Стефанов.

Още на 6.06. 2019 г. за този проблем той е написал и отворено писмо, адресирано до министрите Томислав Дончев и Петя Аврамова, както и до Невена Петкова, областен управител на област Габрово и кмета на града Таня Христова.

Ето и текста му:

Уважаеми ръководители на държавни и общински административни структури в Република България,

Пиша Ви по отношение на проблем, свързан с несправедливост и неправомерно изискване за заплащане на задължителни винетни такси на автомобилите по подходи от и към гр. Габрово, както и съществуващи и новостроящи се обходни (околовръстни) пътища. Живея в квартал „Велчевци“ на гр. Габрово, над който преминава строящият се в момента обход на града с частично европейско финансиране и бюджетни средства. Преди около седмица лично премиерът Бойко Борисов заедно с министър Т. Дончев и други министри направиха обиколка по трасето и изтъкнаха неговите предимства, с които безспорно съм съгласен. Но бих искал да обърна внимание на един сериозен административен пропуск, който вероятно ще понижи предимствата от изграждането на този обходен път.

В Решение на МС №959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, са включени следните пътища, засягащи по-конкретно жителите на гр. Габрово:

Път 5004 (Дряново-Габрово) – Рязковци - (Габрово-Трънито) (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ЗАПАДЕН ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ГАБРОВО)

Път 44 (О.п. Севлиево - В.Търново) – Севлиево – Драгановци – о.п. Поповци – Габрово (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ОТ ИЗХОДА НА ГР. ГАБРОВО ДО МОСТА НА ЗАПАДНИЯ ОБХОДЕН ПЪТ ПРИ С. ПОПОВЦИ)

Път 5522 Габрово-Орловци – Донино (Дряново - Габрово) (ПО-СПЕЦИАЛНО В ЧАСТТА ИЗТОЧЕН ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ГАБРОВО)

Трябва да уточним, че в Забележката към същото Решение е заявено, че „Такса за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и околовръстните пътища, попадащи в границите на населените места.“

Въпреки това както от Решението на МС, така и от интерактивната карта на уеб сайта на BGTOLL системата https://www.bgtoll.bg/karta е видно, че за гореспоменатите участъци от републиканските пътища се изисква заплащането на винетна такса. На тези участъци вече съм забелязвал присъствието на екипите на ТОЛ системата.

Недоволството и възмущението ми произтича от факта, че така нормирано, това Решение ощетява жители и цели квартали на гр. Габрово като:

1. ги поставя в несправедливо положение;

2. налага преминаване през центъра на града, вместо по съответните обходни пътища (а именно това е една от главните цели на построяването на тези обходи). Така екологичният и трафик ефектът е минимален;

3. създава двусмислие в тълкуването на Решение №959 на МС.

ПЪРВИ ПРИМЕР: Всеки жител на габровския квартал (а не село) Войново трябва да заплати винетна такса за личния си автомобил, с който пътува около 3 км. до града по единствените възможни подходи – път 44 или път 5004 (Западен обходен път). НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ДОСТИГНЕ ТОЗИ КВАРТАЛ ПО ПЪТ БЕЗ ВИНЕТНА ТАКСА!? В квартала се намира и една от най-големите индустриални зони на гр. Габрово, но за достигането ѝ също е нужна винетна такса.

ВТОРИ ПРИМЕР: Ако аз като жител на кв. „Велчевци“ искам да отида до кв. „Войново“, кв. „Русевци“ или след време по строящия се обходен път до кв. „Дядо Дянко“ с автомобил без закупена винетна такса, ще трябва да премина през центъра на града, като обиколя около 3-4 км за сметка на лични разходи и замърсяване на централната част, вместо чувствително да съкратя пътя си и да използвам път 5004, като облекча трафика в центъра на Габрово.

ТРЕТИ ПРИМЕР: Ако тежкотоварен камион, натоварен със строителни материали без заплатена винетна такса трябва да превози материали между два съседни (по околовръстния път) квартали на Габрово, ще му се наложи да премине отново през центъра на града, като замърсява и разрушава асфалтовата настилка.

Във връзка с гореизложеното, моля да бъде обсъден проблемът между отговорните институции, които ръководите, и спешно да се намери оптимално решение, което няма да обърква и ощетява жителите и бизнеса на гр. Габрово. Личното ми предложение е да отпадне изискването за заплащане на винетни такси по всички околовръстни и обходни пътища на гр. Габрово, както и по подходите към тях.

Смятам, че това е логично и съвсем адекватно решение на създалата се ситуация. Вярвам, че писмото ми ще бъде разгледано и предложението ми – осъществено. В противен случай заедно с жителите на Габрово ще бъдем принудени да представим исканията си пред съответните съдебни инстанции и пред медиите.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/chitatel-na-offnews-triabva-li-i-gabrovo-da-izleze-na-ulitcata-za-da-722252.html Thu, 20 Feb 2020 12:21:27 +0200
Перничани бесни на БДЖ: Заради вас не можем да се изкъпем https://offnews.bg//ot-vas/pernichani-besni-na-bdzh-zaradi-vas-ne-mozhem-da-se-izkapem-717961.html Жители на Перник изпратиха гневно писмо до редакцията на OFFNews, в което обвиниха БДЖ, че прави бедата им с водния режим още по-тежка.

Според хората от миньорския град те били подложени на терор от страна на закъсалата жп компания и заради непрестанните закъснения не можели да се приберат навреме, за да заварят вода в чешмите си.

Новото разписание на БДЖ, което влезе в сила преди дни, е още по-неудобно от действащото до момента, а освен това е безсмислено, тъй като влаковете традиционно тръгвали с огромно закъснение, твърдят перничани.

В БДЖ наистина вече е събитие, ако жп композиция тръгне навреме и стигне по разписание до крайната си дестинация. Качеството на жп услугата продължава да е отчайващо.

Ето и цялото писмо на перничани до редакцията на OFFNews:

Уважаеми журналисти,

В сайта на БДЖ наскоро бе публикувана новина, която вие сте публикували дословно:
http://www.bdz.bg/bg/novini/ot-nedelia-vliza-v-sila-noviiat-grafik-za-dvijenie-na-vlakovete-29697.html

"От неделя (15-и декември) влиза в сила новият График за движение на влаковете...
С въвеждането на новия График за движение на влаковете ще бъде увеличен броя на пътническите композиции по някои направления, както и ще бъдат значително подобрени връзките на влаковете в някои от основните възелни гари, като времето за изчакване в гарите е значително намалено.

Движението на влаковете в участъците с най-голям брой пътници в работните дни ще се осъществява на чести интервали и през 2020 г., основно по направленията София-Перник-София, София-Лакатник-София, Пловдив-Асеновград-Пловдив."

Написаното обаче НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА, която много лесно може да се докаже, например:

По направлението София-Перник-София в най-натоварения период имаше влакове на 20 минути - сутрин от Перник в 7:05, 7:20, 7:40, сега в 7:20 и 7:45.

На връщане съответно от София влакове имаше в 17:05,17:30,17:50,18:30,18:50 сега има в 16:50, 17:30,18:05,18:50, като най-ползваните влакове в 17:30 и 18:05 НИКОГА НЕ ТРЪГВАТ НАВРЕМЕ, ЗАКЪСНЯВАТ ДОРИ С ПОВЕЧЕ ОТ 30 МИНУТИ (т.е. чака се да дойде влака от Варна и Бургас).

Ние, пътуващите от и за Перник сме подложени на терор от ръководството на БДЖ, не можем да се приберем навреме, за да избегнем водния режим!

НАСТОЯВАМЕ ЗА ПУБЛИЧНО ИЗВИНЕНИЕ ОТ СТРАНА НА БДЖ и спазване на разписанието!

]]>
Жители на Перник изпратиха гневно писмо до редакцията на OFFNews, в което обвиниха БДЖ, че прави бедата им с водния режим още по-тежка.

Според хората от миньорския град те били подложени на терор от страна на закъсалата жп компания и заради непрестанните закъснения не можели да се приберат навреме, за да заварят вода в чешмите си.

Новото разписание на БДЖ, което влезе в сила преди дни, е още по-неудобно от действащото до момента, а освен това е безсмислено, тъй като влаковете традиционно тръгвали с огромно закъснение, твърдят перничани.

В БДЖ наистина вече е събитие, ако жп композиция тръгне навреме и стигне по разписание до крайната си дестинация. Качеството на жп услугата продължава да е отчайващо.

Ето и цялото писмо на перничани до редакцията на OFFNews:

Уважаеми журналисти,

В сайта на БДЖ наскоро бе публикувана новина, която вие сте публикували дословно:
http://www.bdz.bg/bg/novini/ot-nedelia-vliza-v-sila-noviiat-grafik-za-dvijenie-na-vlakovete-29697.html

"От неделя (15-и декември) влиза в сила новият График за движение на влаковете...
С въвеждането на новия График за движение на влаковете ще бъде увеличен броя на пътническите композиции по някои направления, както и ще бъдат значително подобрени връзките на влаковете в някои от основните възелни гари, като времето за изчакване в гарите е значително намалено.

Движението на влаковете в участъците с най-голям брой пътници в работните дни ще се осъществява на чести интервали и през 2020 г., основно по направленията София-Перник-София, София-Лакатник-София, Пловдив-Асеновград-Пловдив."

Написаното обаче НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА, която много лесно може да се докаже, например:

По направлението София-Перник-София в най-натоварения период имаше влакове на 20 минути - сутрин от Перник в 7:05, 7:20, 7:40, сега в 7:20 и 7:45.

На връщане съответно от София влакове имаше в 17:05,17:30,17:50,18:30,18:50 сега има в 16:50, 17:30,18:05,18:50, като най-ползваните влакове в 17:30 и 18:05 НИКОГА НЕ ТРЪГВАТ НАВРЕМЕ, ЗАКЪСНЯВАТ ДОРИ С ПОВЕЧЕ ОТ 30 МИНУТИ (т.е. чака се да дойде влака от Варна и Бургас).

Ние, пътуващите от и за Перник сме подложени на терор от ръководството на БДЖ, не можем да се приберем навреме, за да избегнем водния режим!

НАСТОЯВАМЕ ЗА ПУБЛИЧНО ИЗВИНЕНИЕ ОТ СТРАНА НА БДЖ и спазване на разписанието!

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/pernichani-besni-na-bdzh-zaradi-vas-ne-mozhem-da-se-izkapem-717961.html Tue, 24 Dec 2019 09:27:27 +0200
Законопроектът анти-Airbnb няма да ни доведе до просперитет https://offnews.bg//ot-vas/zakonoproektat-anti-airbnb-niama-da-ni-dovede-do-prosperitet-716412.html София, ноември 2019 г.

Менда Стоянова и Валери Симеонов се опитват да прокарат изменение на Закона на туризма, с което да създадат пречки пред всички хора, ползващи и отдаващи временно имоти под наем чрез най-големите електронни платформи за резервации в света. Без числа, без особени аргументи, без диалог.

Кирил Маричков, 1998 г., из “Моят свят”:

“...И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча…”

Обичам да чета новините от България. Правя го всеки ден. Понякога гледам “Панорама”. Често от различни точки на света.

Години наред слушам политическият елит да претопля една и съща манджа - газови проекти, газови трасета, атомни централи, виновни в енергетиката, неспирна грижа за образованието, науката и културата, повече пари за здравеопазване и т.н.

Често пъти общественото недоволство също върви по добре отъпкан път - недоволство от скъп бензин, скъп ток, парно, вода, дупки по пътищата.

И често пъти едни и същи лица играят различна роля - като в някакъв объркан филм. Един министър-председател хвърля папката за АЕЦ "Белене" на пода. И същият този министър-председател я възкресява от пепелта. Обществото пък го преизбира няколко пъти.

Един политически елит, който разбира развитието на икономическата и обществената среда с това да се прокарат едни тръби, да взимаме едни пари (ако може наготово) и не на последно място - да сложим по една “наша” фирма на входа и на изхода, за да усвояваме по-добре.

Докато слушаме същата плоча отново и отново, светът безмилостно върви напред.

Индия 2017 г., обикновен хотел в Делхи
Когато турист посети неголям хотел, обикновено преживяването на рецепцията е истинско изпитание. Цари суматоха. Често пъти работят няколко човека, дублиращи една и съща административна процедура - да запишат данните за туриста в едни големи хартиени регистри, напомнящи по размер на обкованото Евангелие в църквата. Реално това е административна процедура в Индия, въведена преди повече от две столетия.

Конституция на България, Чл. 19.
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива

Чета предложенията на Менда Стоянова и Валери Симеонов за изменение на Закона на туризма и не вярвам на очите си.

Всъщност вярвам. И знам, че е доста вероятно предложенията да се прокарат.

С две думи: искат да създадат административни пречки пред хората, които са проявили самоинициатива и са готови да споделят част от жилището си или цялото си жилище за някакъв период от време, с гости от цял свят, срещу някакво заплащане.

Налагат прегради и ограничения, спъват инициативата. В България има хиляди хора, които отдават имоти под наем през тези платформи. Кой ще им обработи заявките? Нови служители, допълнителна администрация?

Всеки, който ще отдава стая под наем през изредените платформи, ще трябва да се регистрира, да иска разрешение, да се реди на опашки, да обслужва чиновници. Безумно.

Та нима нашата държава се слави с бърза и смислена администрация?

Нима в смисъла за създаването на пречки пред свободната инициатива не се цели протекция на хотелиерския бранш, който имаше сравнително слаб сезон и понесе загуби покрай фалита на Томас Кук?

Нима допълнителната административна тежест не създава предпоставки за ежедневна корупция на дребно?

Ще си каже човек: Хм, сигурно искат да подобрят събираемостта на данъците? Ако беше така, може би са направили анализ на оценката от това действие? Всички тези електронни платформи извършват плащания към хората, които отдават имотите си през тях, единствено и само по електронен път. Напълно проследимо. Ако целта беше по-добра събираемост на данъците, не може ли този допълнителен административен капацитет да се ползва по-ефективно и да се хвърли в насока, в която да се проследят всички електронни плащания от тези платформи?

За съжаление, за повечето играчи с ДНК от Силициевата долина, България е прекалено малък пазар, за да си струва усилията. И създадените административни спънки биха ги накарали да оставят този пазар.

От загубата на такива огромни играчи губят преди всичко потребителите, губи потреблението, губи местния пазар. За справка: над 75 000 туристи в България са оставили рейтинги на Airbnb имоти в последните няколко години. По данни на Airbnb това е свидетелство за поне 110 000 резервации - осъществени успешно през платформата. Тези 110 000 са друг тип посетители, които не е задължително да искат да отседнат в хотел. 

Пазарът също губи възможността да придобие уникално ноу-хау от лидерите на gig economy като Airbnb или Uber.

Кадри, които работят за подобни компании, често се вливат в икономиката и впоследствие създават по-висока добавена стойност - работят за конкуренти или нововъзникнали бизнеси в същата сфера. Това развива средата.

Не бих искал да бъда защитник на една или друга корпорация. Този спор се решава най-добре от свободния пазар, от силите на търсене и предлагане. Но искам да се замисля къде ни водят подобни решения?

Ирландия и България, 1985
Икономките и на двете държави са приблизително еднакви по размер. България - с население 8.9 млн. Ирландия - с население от 3.45 млн. Ирландската икономика е с около 20% по-голяма от българската. (Данни: Световна Банка)

Ирландия и България, 2019

Ирландия - с население oт 4.83 млн. България - с население от 7 млн.

Ние сме в преход. Преход след преход. Ирландия - с лоби, гъвкава и агресивна данъчна политика (без да е единствено и достатъчно условие) привлече технологичните гиганти след 2000 година, които генерират блага, създават качествени работни места и плащат значителна част от данъците си в страната.

Ние още тъпчем на място с обещанията за голям шлем и малък шлем от проекти, все още губим обществената енергия  по проекти -които смея да твърдя - са дори неамбициозни и незадоволителни от гледна точка на това какво биха възвърнали на обществото.

За справка: годишният ръст на ирландската икономика в абсолютна стойност за 2017 спрямо 2016 надвишава 10 млрд. евро.  За 2018 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението на Ирландия е почти 10 пъти по-голям от българския.

С оглед на казаното горе, и без да съм експерт по геополитика или икономика, мисля, че амбицията на проектите и мерките, които се прокарват от политическия ни елит, не е възможно да ни осигурят добрия живот, който всички искаме.

Това е и цената, която всички плащаме за поредното аматьорско предложение. Това ни приближава към отминали епохи и времена.

А загубата на обществения ресурс и енергия по самопредизвикани проблеми ни прави по-неподготвени за съществения дебат, от който ще зависи бъдещето на идните поколения - климатичните промени, новите предизвикателства, свързани с навлизането на изкуствения интелект в различните сфери на живота и т.н.

“За кого бие камбаната?
- Камбаната бие за всеки от нас”

Ивайло Костадинов е експерт по растеж в малки и средни компании. Завършил е Технически университет - София. Правил е специализации в Stanford University и Harvard Business School. Понастоящем работи и живее в Лондон. Не е акционер в Airbnb.

]]>
София, ноември 2019 г.

Менда Стоянова и Валери Симеонов се опитват да прокарат изменение на Закона на туризма, с което да създадат пречки пред всички хора, ползващи и отдаващи временно имоти под наем чрез най-големите електронни платформи за резервации в света. Без числа, без особени аргументи, без диалог.

Кирил Маричков, 1998 г., из “Моят свят”:

“...И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча…”

Обичам да чета новините от България. Правя го всеки ден. Понякога гледам “Панорама”. Често от различни точки на света.

Години наред слушам политическият елит да претопля една и съща манджа - газови проекти, газови трасета, атомни централи, виновни в енергетиката, неспирна грижа за образованието, науката и културата, повече пари за здравеопазване и т.н.

Често пъти общественото недоволство също върви по добре отъпкан път - недоволство от скъп бензин, скъп ток, парно, вода, дупки по пътищата.

И често пъти едни и същи лица играят различна роля - като в някакъв объркан филм. Един министър-председател хвърля папката за АЕЦ "Белене" на пода. И същият този министър-председател я възкресява от пепелта. Обществото пък го преизбира няколко пъти.

Един политически елит, който разбира развитието на икономическата и обществената среда с това да се прокарат едни тръби, да взимаме едни пари (ако може наготово) и не на последно място - да сложим по една “наша” фирма на входа и на изхода, за да усвояваме по-добре.

Докато слушаме същата плоча отново и отново, светът безмилостно върви напред.

Индия 2017 г., обикновен хотел в Делхи
Когато турист посети неголям хотел, обикновено преживяването на рецепцията е истинско изпитание. Цари суматоха. Често пъти работят няколко човека, дублиращи една и съща административна процедура - да запишат данните за туриста в едни големи хартиени регистри, напомнящи по размер на обкованото Евангелие в църквата. Реално това е административна процедура в Индия, въведена преди повече от две столетия.

Конституция на България, Чл. 19.
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива

Чета предложенията на Менда Стоянова и Валери Симеонов за изменение на Закона на туризма и не вярвам на очите си.

Всъщност вярвам. И знам, че е доста вероятно предложенията да се прокарат.

С две думи: искат да създадат административни пречки пред хората, които са проявили самоинициатива и са готови да споделят част от жилището си или цялото си жилище за някакъв период от време, с гости от цял свят, срещу някакво заплащане.

Налагат прегради и ограничения, спъват инициативата. В България има хиляди хора, които отдават имоти под наем през тези платформи. Кой ще им обработи заявките? Нови служители, допълнителна администрация?

Всеки, който ще отдава стая под наем през изредените платформи, ще трябва да се регистрира, да иска разрешение, да се реди на опашки, да обслужва чиновници. Безумно.

Та нима нашата държава се слави с бърза и смислена администрация?

Нима в смисъла за създаването на пречки пред свободната инициатива не се цели протекция на хотелиерския бранш, който имаше сравнително слаб сезон и понесе загуби покрай фалита на Томас Кук?

Нима допълнителната административна тежест не създава предпоставки за ежедневна корупция на дребно?

Ще си каже човек: Хм, сигурно искат да подобрят събираемостта на данъците? Ако беше така, може би са направили анализ на оценката от това действие? Всички тези електронни платформи извършват плащания към хората, които отдават имотите си през тях, единствено и само по електронен път. Напълно проследимо. Ако целта беше по-добра събираемост на данъците, не може ли този допълнителен административен капацитет да се ползва по-ефективно и да се хвърли в насока, в която да се проследят всички електронни плащания от тези платформи?

За съжаление, за повечето играчи с ДНК от Силициевата долина, България е прекалено малък пазар, за да си струва усилията. И създадените административни спънки биха ги накарали да оставят този пазар.

От загубата на такива огромни играчи губят преди всичко потребителите, губи потреблението, губи местния пазар. За справка: над 75 000 туристи в България са оставили рейтинги на Airbnb имоти в последните няколко години. По данни на Airbnb това е свидетелство за поне 110 000 резервации - осъществени успешно през платформата. Тези 110 000 са друг тип посетители, които не е задължително да искат да отседнат в хотел. 

Пазарът също губи възможността да придобие уникално ноу-хау от лидерите на gig economy като Airbnb или Uber.

Кадри, които работят за подобни компании, често се вливат в икономиката и впоследствие създават по-висока добавена стойност - работят за конкуренти или нововъзникнали бизнеси в същата сфера. Това развива средата.

Не бих искал да бъда защитник на една или друга корпорация. Този спор се решава най-добре от свободния пазар, от силите на търсене и предлагане. Но искам да се замисля къде ни водят подобни решения?

Ирландия и България, 1985
Икономките и на двете държави са приблизително еднакви по размер. България - с население 8.9 млн. Ирландия - с население от 3.45 млн. Ирландската икономика е с около 20% по-голяма от българската. (Данни: Световна Банка)

Ирландия и България, 2019

Ирландия - с население oт 4.83 млн. България - с население от 7 млн.

Ние сме в преход. Преход след преход. Ирландия - с лоби, гъвкава и агресивна данъчна политика (без да е единствено и достатъчно условие) привлече технологичните гиганти след 2000 година, които генерират блага, създават качествени работни места и плащат значителна част от данъците си в страната.

Ние още тъпчем на място с обещанията за голям шлем и малък шлем от проекти, все още губим обществената енергия  по проекти -които смея да твърдя - са дори неамбициозни и незадоволителни от гледна точка на това какво биха възвърнали на обществото.

За справка: годишният ръст на ирландската икономика в абсолютна стойност за 2017 спрямо 2016 надвишава 10 млрд. евро.  За 2018 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението на Ирландия е почти 10 пъти по-голям от българския.

С оглед на казаното горе, и без да съм експерт по геополитика или икономика, мисля, че амбицията на проектите и мерките, които се прокарват от политическия ни елит, не е възможно да ни осигурят добрия живот, който всички искаме.

Това е и цената, която всички плащаме за поредното аматьорско предложение. Това ни приближава към отминали епохи и времена.

А загубата на обществения ресурс и енергия по самопредизвикани проблеми ни прави по-неподготвени за съществения дебат, от който ще зависи бъдещето на идните поколения - климатичните промени, новите предизвикателства, свързани с навлизането на изкуствения интелект в различните сфери на живота и т.н.

“За кого бие камбаната?
- Камбаната бие за всеки от нас”

Ивайло Костадинов е експерт по растеж в малки и средни компании. Завършил е Технически университет - София. Правил е специализации в Stanford University и Harvard Business School. Понастоящем работи и живее в Лондон. Не е акционер в Airbnb.

]]>
offnews@offnews.bg (Ивайло Костадинов) https://offnews.bg//ot-vas/zakonoproektat-anti-airbnb-niama-da-ni-dovede-do-prosperitet-716412.html Thu, 28 Nov 2019 16:29:51 +0200
БДЖ продължава да повтаря едни и същи грешки https://offnews.bg//ot-vas/bdzh-prodalzhava-da-povtaria-edni-i-sashti-greshki-715590.html На 10-и ноември БДЖ - Пътнически превози обяви обществена поръчка за закупуване на до 30 броя пътнически вагони втора употреба от немските железници за близо 1 милион евро. Тази бройка включва 13 смесени (първа и втора класа) и 17 второкласни вагона, от които някои имат място за превоз на велосипеди.

На пръв поглед новината изглежда положителна, защото железниците постоянно се оплакват от недостиг на вагони, а една такава доставка би закърпила положението, но ако се вгледаме по-внимателно ще разберем, че нещата не са толкова розови. 

Всъщност въпросните вагони, от които немските железници с удоволствие се отървават, са произвеждани в периода 1959 - 1980 г. във ФРГ като т. нар. n-вагони и са същия тип като ex-DB вагоните (определяни от пътниците като конски вагони), които БДЖ закупи през 2010 година. От тях всички пътуващи се оплакват, защото са неудобни и предназначени за регионални пътувания, а националния превозвач има навика да ги използва за дълги разстояния като например София – Видин.

По-фрапантното е, че вагоните, които БДЖ смята да закупи, са дори предишния по-стар модел от този, който се експлоатира в България и въпреки че в началото на века са минали лека модернизация, са на повече от 40 години! Това означава, че не след дълго и те ще трябва да бъдат подменени. Тези, така наречени Regio вагони, са неподходящи за пътувания над 1-2 часа, защото са с неудобни седалки и минимално пространство между тях, а също и заради разположението на местата, което пътниците вече познават. Регионалните разстояния у нас се обслужват главно от мотрисите Siеmens, които скоро също предстои да бъдат ремонтирани, и от вече наличните ex-DB и други вагони, което навежда на мисълта, че може би новозакупените вагони ще бъдат експлоатирани на дълги разстояния като София – Бургас. Това би било наистина неподходящо и би довело до отлив на пътници и обратен ефект.

Избраните возила са неклиматизирани, с остаряла спирачна система и освен наличните в салоните електронни дисплеи, показващи следващата гара, с нищо не променят създалата се вече за БДЖ представа за неудобни и остарели влакове. Цената, на която държавният превозвач очаква да закупи вагоните наистина е доста ниска, но тук идва въпросът дали си струва да се пести за сметка на качеството и комфорта и дали закупуването на по-малко, но по-подходящи за дълго пътуване вагони, не би било по-добра инвестиция.

]]>
На 10-и ноември БДЖ - Пътнически превози обяви обществена поръчка за закупуване на до 30 броя пътнически вагони втора употреба от немските железници за близо 1 милион евро. Тази бройка включва 13 смесени (първа и втора класа) и 17 второкласни вагона, от които някои имат място за превоз на велосипеди.

На пръв поглед новината изглежда положителна, защото железниците постоянно се оплакват от недостиг на вагони, а една такава доставка би закърпила положението, но ако се вгледаме по-внимателно ще разберем, че нещата не са толкова розови. 

Всъщност въпросните вагони, от които немските железници с удоволствие се отървават, са произвеждани в периода 1959 - 1980 г. във ФРГ като т. нар. n-вагони и са същия тип като ex-DB вагоните (определяни от пътниците като конски вагони), които БДЖ закупи през 2010 година. От тях всички пътуващи се оплакват, защото са неудобни и предназначени за регионални пътувания, а националния превозвач има навика да ги използва за дълги разстояния като например София – Видин.

По-фрапантното е, че вагоните, които БДЖ смята да закупи, са дори предишния по-стар модел от този, който се експлоатира в България и въпреки че в началото на века са минали лека модернизация, са на повече от 40 години! Това означава, че не след дълго и те ще трябва да бъдат подменени. Тези, така наречени Regio вагони, са неподходящи за пътувания над 1-2 часа, защото са с неудобни седалки и минимално пространство между тях, а също и заради разположението на местата, което пътниците вече познават. Регионалните разстояния у нас се обслужват главно от мотрисите Siеmens, които скоро също предстои да бъдат ремонтирани, и от вече наличните ex-DB и други вагони, което навежда на мисълта, че може би новозакупените вагони ще бъдат експлоатирани на дълги разстояния като София – Бургас. Това би било наистина неподходящо и би довело до отлив на пътници и обратен ефект.

Избраните возила са неклиматизирани, с остаряла спирачна система и освен наличните в салоните електронни дисплеи, показващи следващата гара, с нищо не променят създалата се вече за БДЖ представа за неудобни и остарели влакове. Цената, на която държавният превозвач очаква да закупи вагоните наистина е доста ниска, но тук идва въпросът дали си струва да се пести за сметка на качеството и комфорта и дали закупуването на по-малко, но по-подходящи за дълго пътуване вагони, не би било по-добра инвестиция.

]]>
offnews@offnews.bg (Спас Николов) https://offnews.bg//ot-vas/bdzh-prodalzhava-da-povtaria-edni-i-sashti-greshki-715590.html Sat, 16 Nov 2019 08:15:27 +0200
Деца пукат главите си на опасна детска площадка, алармират жители на варненския кв. 'Чайка' https://offnews.bg//ot-vas/detca-pukat-glavite-si-na-opasna-detska-ploshtadka-alarmirat-zhiteli-710906.html За опасна детска площадка и деца с пукнати глави от опасните съоръжения алармират граждани на Варна в писмо до редакцията ни.

Площадката се намира в квартал "Чайка", до блокове 9 и 10, в близост до стадион "Черно море" и зала "Владислав".

Според живущите там детската площадка не може да попадне в нито един от стандартите за безопасност. "Стърчат ламарини. Деца се нараняват на тях. Люлките са счупени. Едното съоръжение е с огънати железа. Но върхът е пързалката. Болтовете й са изкривени. Пясъчникът е плачевен. Бетоновите му оргадки на много места липсват. Там деца са пукнали главите си. Районът не се поддържа. Кучешки фекалии има на много места", посочват те.

Жителите на квартала добавят, че това е и единствената детска площадка в големия район и липсва подходящо място, където децата да играят.

]]>
За опасна детска площадка и деца с пукнати глави от опасните съоръжения алармират граждани на Варна в писмо до редакцията ни.

Площадката се намира в квартал "Чайка", до блокове 9 и 10, в близост до стадион "Черно море" и зала "Владислав".

Според живущите там детската площадка не може да попадне в нито един от стандартите за безопасност. "Стърчат ламарини. Деца се нараняват на тях. Люлките са счупени. Едното съоръжение е с огънати железа. Но върхът е пързалката. Болтовете й са изкривени. Пясъчникът е плачевен. Бетоновите му оргадки на много места липсват. Там деца са пукнали главите си. Районът не се поддържа. Кучешки фекалии има на много места", посочват те.

Жителите на квартала добавят, че това е и единствената детска площадка в големия район и липсва подходящо място, където децата да играят.

]]>
offnews@offnews.bg (OFFNews) https://offnews.bg//ot-vas/detca-pukat-glavite-si-na-opasna-detska-ploshtadka-alarmirat-zhiteli-710906.html Tue, 10 Sep 2019 10:29:06 +0300