Съдът отмени заповедта, която позволи на депутат да изоре 700 дка чужди земи

Случаят на депутата Димитър Димитров, който е изорал поне 700 декара (а според някои твърдения 4000 декара) чужда земя в пазарджишкото село Априлци, за да получи европейска субсидия, нашумя след серия предавания в "Господари на ефира".

След трите предавания на "Господари на ефира" (част първа / част втора / част трета) по темата и след серия от публикации в пазарджишкия сайт "Виделина", случаят вече има развитие в съда.

Димитър Димитров беше един от петимата депутати, чиито имунитет беше свален по искане на главния прокурор макар и по друго дело.

Препечатваме текста на колегите от пазарджишкия сайт "Виделина", които следиха най-изкъсо темата:

Със свое решение от 19 ноември състав на Административен съд – Пазарджик (АС) с председател съдия Мариана Шотева – председател и на съда, и членове съдия Десислава Кривиралчева и съдия Стефка Кемалова в качеството си на втора и последна инстанция окончателно отмени Заповед №РД-06-133 от 29.09.2012 г. на тогавашния директор на Областна дирекция (ОД) „Земеделие” в Пазарджик, Георги Георгиев, с която е одобрен проектът за служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2012/2013 г. за землището на пазарджишкото село Априлци. С въпросната заповед се дава право на „В и Д” ООД с управители Валентина и Димитър Димитрови да обработват 4 283.544 дка непотърсена земеделска земя или т. нар. бели петна. Произнасянето на съда е по жалба на друг земеделски производител Николай Кюсаков, в която се твърди, че между дадените на „В и Д” ООД декари има и голямо количество площи, за които той има сключени договори за наем и, нещо повече, е засял с пшеница към момента на издаване на заповедта от Георгиев. След отмяната на въпросната заповед Кюсаков получава зелена светлина да търси чрез съда финансови компенсации за причинените му щети. Но не от прекия причинител „В и Д” ООД, който е изорал засятата от него земя, а от държавата, или по-точно от ОД „Земеделие”, оглавяван в този период в Пазарджик от Георги Георгиев.


Горецитираното решение на АС отменя решение на Районен съд – Пазарджик, произнесено на 25 юни т.г. от съдия Десислава Ралинова, според което заповедта е напълно законна и трябва да остане в сила. Произнасянето на Административен съд на 19 ноември не е единственото по казуса. На 26 март т.г. друг негов състав – с председател съдия Емилия Георгиева и членове съдия Васко Нанев и съдия Георги Видев, връща за ново разглеждане на друг състав първото решение на Районен съд, този път взето от съдия Ани Харизанова на 19 декември 2013 г. И Харизанова като колежката й Ралинова не вижда проблем в законността на заповедта на Георгиев.

Ще бъде ли осъдена ОД „Земеделие” от Николай Кюсаков и на колко, тепърва ще се разбере. Не по-маловажно е обаче случаят да бъде представен пред обществеността в своята цялост и всеки сам за себе си да направи изводи за какво всъщност иде реч. А това няма как да се случи без читателите да бъдат запознати с хронологията на събитията. Едва тогава ще се върнем и към мотивите, записани в различните описани по-горе съдебни решения. Но преди това ще обърнем внимание на факта, че докато при решаването на делото по същество двете съдилища са на различни мнения, то те са единодушни по искането на Кюсаков да бъде спряно изпълнението на заповедта на Георгиев до окончателното решаване на спора. Ето какво пише в определението на Районен съд от 6 ноември 2012 г., изготвено от съдия Иванка Илинова:

„В случая съдът приема за доказано обстоятелството, че от предварителното изпълнение на обжалваната заповед могат да настъпят значителни и труднопоправими или направо непоправими вреди за оспорващия (бел. ред. Кюсаков). Представените в тази инстанция фактури за закупуване на дизелово гориво, горивно масло, аванс за доставка на семе пшеница, части за селскостопанска техника, изплащане на рента, договори за наем на земеделска земя и договор за изкупуване на селскостопанска продукция от 01.10.2012 г. мотивират съда да приеме за доказани твърденията на жалбоподателя, че е обработвал и засял с пшеница големи площи земеделска земя в землището на с. Априлци – 2446 дка, очакваният добив е 800 тона, за което количество е сключен договор за доставка на селскостопанска продукция на стойност 280 000 лв. и е предвидена неустойка при неизпълнение на договора в същия размер. С оглед на това съдът приема, че биха настъпили непоправими вреди ако бъде отнето ползването на засятата площ от обжалващия и същото бъде предоставено на друго лице по силата на оспорения административен акт”.

На 22 януари 2013 г. състав на Административен съд с председател съдия Стефка Кемалова и членове съдия Десислава Кривиралчева и съдия Васко Нанев изцяло потвърждава обжалваното от „В и Д” ООД определение на Районен съд, като добавя:

„Следва да се отбележи, че с последния акт (бел. ред. заповедта на ОД „Земеделие”) е извършило разпределението на ползването на земеделските земи за една стопанска година (2012/2013 г.), което означава, че към датата на постановяване на определението последната е започнала и процесните земеделски земи са засяти и се обработват по начин, различен от осъщественото със заповедта разпределение”.

В интервала между двете определения, от които второто е окончателно, машините на "В и Д" ООД на два пъти - на 6-ти и 27-и декември 2012 г., изорават засятата от Кюсаков земеделска земя.

А ето и хронологията на събитията от самото им начало. Тя е подредена въз основа на представените по делото доказателства, изброени в съдебни решения и прокурорски постановления. Съгласно изискванията на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и неговия правилник за приложение (ППЗСПЗЗ) до 31 юли всеки земеделски производител е длъжен да внесе в Общинска служба „Земеделие” два вида декларации съгласно ППЗСПЗЗ: една по чл. 69, ал. 2 в която са посочени собствените земи на декларатора, придружена с актовете за собственост и втора по чл. 70, ал. 2, която съдържа наетите под наем чужди имоти с договорите за наем като неразделна част от нея. И точно тук възникват няколко от основните проблеми, довели в крайна сметка до непризнаването от ОД „Земеделие”, че Николай Кюсаков ползва и обработва взети под наем земи. Няма спор, че срокът 31 юли е спазен. Ето какво пише в окончателното решение на АС – Пазарджик от 19 ноември 2014 г.:

„Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в законоустановения срок до 31.07.2012 г. жалбоподателят е подал декларация с вх. №719 от 31.07.2012 г. по чл. 69, ал. 2 и декларация с вх. №720 от 31.07.2012 г. по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на основание чл. 37б от ЗСПЗЗ по утвърден образец за съответната стопанска година”.

Този факт е установен от вещо лице още преди произнасянето на първото решение на Районен съд. Разнобоят обаче се получава в други два аспекта, свързани с внасянето на въпросните декларации. Първият е: отказал ли се е Кюсаков да участва в разпределието на незаетите земеделски земи (т. нар. бели петна). Според Районен съд – решение от 19.12.2013 г.:

„Извършена е съдебно-почеркова експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че ръкописният текст „Не желая да участвам в споразумението”, разположен под печатния текст в декларацията по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вх. №720/31.07.2012 г., не е написан от Николай Кюсаков, а е написан от Мария Кюсакова. Според вещото лице вероятно подписът, който е на Николай Кюсаков, е положен преди написването на текста „Не желая да участвам в споразумението”.

И до тук. Ето обаче как звучи тази част от решението на АС от 19 ноември: „И в двете декларации е написано на ръка „Не желая да участвам в споразумението”, за което обстоятелство по делото е изслушана съдебно-графологична експертиза, която установява, че изречението не е написано от подателя на декларациите Николай Кюсаков, а от неговата съпруга Мария Кюсакова, като подписът вероятно е положен преди това. В тази насока са и показанията на Мария Кюсакова, изслушана в качеството й на свидетел пред съда. Същата заявява, че лично е дописала изречението „Не желая да участвам в споразумението” в присъствието на заявителя Кюсаков и под диктовката на служителката, приемаща документите”.

Краят на последното изречение хвърля съвсем различна светлина върху тази страна от конфликтната ситуация. И поставя въпроса защо въпросната служителка държи да има такъв дописан текст в декларацията.

По-нататък в решението на АС се казва: „Посоченото обстоятелство се съдържа в описанието на фактическата обстановка в оспореното решение, но по същество, както и по валидността на подадените декларации, не са формирани правилни изводи (бел. ред.: от Районен съд), въпреки възражението на ответната и заинтересова страна в този смисъл”.

Стигаме до втората конфликтна точка между страните по делото – жалбоподателя Николай Кюсаков, ответника ОД „Земеделие” и третата заинтересована страна „В и Д” ООД, което, бранейки себе си, е активният противник на Кюсаков в съда. Представителката на държавната институция по случая Маргарита Сиракова дори не изпраща в съда писмен отговор срещу депозираната от потърпевшия жалба, явно разчитайки друг да защитава интересите на представляваното от нея ОД „Земеделие”. И тази втора конфликтна точка е валидността на подадените от Кюсаков декларации. Преди обаче да се спрем подробно на този основополагащ за съдебния спор елемент, ще продължим с хронологията по случая.


Със заповед №РД-06-111/03.08.2012 г. директорът на ОД „Земеделие”, тогава Георги Георгиев, е определил състав на комисия за село Априлци със задача да ръководи сключването на споразумения между собствениците или ползвателите на земеделските имоти във връзка със създаване на масиви за ползване в състав: председател Димитрийка Кратунчева – началник на Общинска служба „Земеделие” и членовете Георги Цонев, Стефка Методиева, Гергана Гетова – Георгиева, Бранимир Маринов, Стоян Троянов и кмета на Априлци Марин Манолов. На първото си заседание на 13.08.2012 г. въпросната комисия е констатирала, че в законоустановения срок 31.07.2012 г. единствено „В и Д” ООД е подало заявление за създаване на масиви за ползване.

Изготвен е и доклад, в който е посочено, че общата площ за разпределение на масиви за ползване е 7 801.162 дка и тя цялата се предоставя на „В и Д” ООД като единствен ползвател, подал заявление по чл. 37б от ЗСПЗЗ за участие в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Според същия доклад наетите имоти от „В и Д” ООД са с обща площ 3 645.975 дка, като имотите, за които не са подадени декларации от собственици или ползватеи възлизат на 4 283.544 дка. След като свършва всичко това, в което по същество се състои и нейната работа, въпросната комисия изненадващо се събира отново на 27.08.2012 г. и разглежда на него декларацията на жалбоподателя Кюсаков по чл. 70 от ППЗСПЗЗ и, обърнете внимание, го кани да представи договорите към същата тази декларация, за да бъдат те регистрирани и съобразени при служебното разпределение на масивите, като му е даден 3-дневен срок. И тук следва най-интересното. Писмото, с което Кюсаков е уведомен за тази покана на комисията, е с изх. №РД-05-4368 и, забележете, дата 31.08.2012 г. То е получено от жалбоподателя на 03.09.2012 г. (това е доказано от документите по делото). Или простата аритметика сочи, че тридневният срок започва на 4 септември и изтича на 6 септември включително. Николай Кюсаков го спазва и внася официално въпросните договори на 5 септември в ОС „Земеделие”. В което, оказва се, няма смисъл, тъй като ден по-рано (04.09.2012 г.) изключително мобилната комисия под ръководството на Димитрийка Кратунчева успява да се събере и за втори път да предостави на „В и Д” ООД всички недекларирани земи, които заедно с наетите от дружеството на Димитър Димитров, възлизат на 7 801.162 дка. При това си събиране комисията е констатирала, че до този момент не са представени за регистрация договори във връзка с подадената от Кюсаков декларация. Интересно как нито един от седемте й членове не се е досетил, че срокът за представяне на тези договори не е изтекъл. Или пък са правили изчисления, подчинени на някаква друга, само на тях известна аритметика.

Оттук нататък нещата се развиват светкавично. Въз основа на изготвения от комисията доклад, придружен с проект за разпределение на земеделската земя, шефът на ОД „Земеделие” към онзи момент Георги Георгиев подписва прословутата си заповед №РД-06-133/29.09.2012 г. Заповедта на Георгиев е обжалвана по надлежния ред от засегнатата страна Николай Кюсаков. В уточнителната молба към жалбата под вх. №14589 от 25.10.2012 г. той твърди, че е регистриран като земеделски производител от 2004 г. и обработва 6000 дка земеделска земя в землището на село Априци, като от тази земя 1250 дка е собствена, а останалите взема под наем чрез едногодишни договори. Пак там е записано, че за периода от май до 1 октомври 2012 г. е сключил договори за наем за 38 броя подробно индивидуализирани имоти с обща площ 704.362 дка и че точно тези имоти са дадени със заповедта на Георгиев на „В и Д” ООД. По-нататък в текста на уточнителната молба се казва, че общата площ земеделска земя, за която има сключени договори за наем, възлиза на 2 446.94 дка.

И тук ще повторим с учудване, че съгласно записаното в решението на съдия Ани Харизанова „В срока по чл. 163 от АПК от ответника по жалбата – ОД „Земеделие” – Пазарджик, не е постъпил писмен отговор срещу така депозираната жалба”. Затова пък много подробен такъв е пристигнал от „заинтересованата страна” „В и Д” ООД, в който категорично се подкрепят всички стъпки, направени от комисията до издаване на атакуваната заповед и, разбира се, написаното в нея. И един интересен абзац, който сега само ще цитираме, а по-късно ще се опитаме да подложим на анализ:

„Поддържа се също така, че жалбоподателят е подал декларациите си по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ едва на 20.08.2012 г., т.е. 20 дни след срока по чл. 72, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ като по деклацията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от 20.08.2012 г. жалбоподателят не е приложил”.

Тук се появява една нова дата на подаване на декларациите от Кюсаков, която после категорично е опровергана от вещото лице. Въпросът обаче е откъде идва тази дата. Има я единствено на още едно място – в прокурорските постановления за отказ за образуване и за прекратяване на образуваното досъдебно производство срещу „неизвестен извършител”, изорал засятите с пшеница земеделски земи от Николай Кюсаков. В жалбата е включено и искане за спиране на изпълнението на заповедта, защото това ще донесе непоправими щети на потърпевшата страна. Както подробно писахме в началото на настоящия материал, първо Районен съд уважава тази молба на Кюсаков – с определение от 6 ноември 2012 г., а на 22 януари 2013 г. състав на Административен съд също с определение потвърждава това на Районен. В интервала между двете определения, който се получава поради обжалване от страна на „В и Д” ООД на определението на Районен съд, дружеството на настоящия депутат и тогавашен общински съветник Димитър Димитров успява на два пъти да изоре засетите с пшеница от Кюсаков земеделски площи. Без да се съобразява нито с първото определение, нито с писмото, изпратено до „В и Д” ООД от Общинска служба „Земеделие”, в което е записано:

„Моля, не предприемайте действия за обработка на създадените масиви за ползване до решаване на спора от Районен съд”.


Ето какво се е случило според записаното в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 15 май 2013 г., изготвено от прокурор Силвана Лупова в отговор на жалба на Николай Кюсаков до Районна прокуратура – Пазарджик, че засетите от него с пшеница земеделски земи са изорани от „В и Д” ООД:

„На 06.12.2012 г. дружеството „В и Д” ООД, гр. Пазарджик, навлязло със собствените си трактори в спорните имоти в местността „Бабина гора”. Тези имоти жалбоподателят обработвал по силата на сключени договори за наем със собствениците. По нареждане на Димитър Димитров – съдружник в дружество „В и Д” ООД, тракторите изорали общо 600 дка от спорната земеделска земя, „…която вече беше насята с пшеница от мен…” На 27.12.2012 г. дружество „В и Д” ООД гр. Пазарджик, навлязло със собствените си трактори в спорните имоти в местностите „Каракъм тепе”, „Чамрака” и „Сейлъка” с обща площ 650 дка. В местностите „Чамрака”, „Сейлъка”, „Бабина гора”, „Нови лозя”, „Червен бряг” и „Дюс кър” жалбоподателят бил собственик на 20 дка. В местността „Каракъм тепе” „…изораната земя общо 200 дка съм я засял като наемател съгласно сключени договори за наем…”.

Колко е точно изораната от „В и Д” ООД засята от Николай Кюсаков земеделска земя не е съвсем ясно, площта й варира от 704 дка, записани в съдебните решения, през 2 446 дка и 4000 дка, фигуриращи в различни подавани от Кюсаков жалби до различни институции. Със сигурност обаче не е по-малко от първата посочена цифра.

Веднага след инвазията на тракторите на Димитров на 6 декември, 2012 г. в засетите от него земи Кюсаков сезира прокуратурата. И започва една епопея, чието пресъздаване ще дойде в повече дори и на най-търпеливия читател да я възприеме едновременно с досегашното повествование. Ето защо сагата „Кюсаков – прокуратура – неизвестен извършител - „В и Д” ООД” оставяме като втора част по темата. 

А тази, очертаваща се като първа част, ще приключим с точен цитат от решението на Административен съд от 19 ноември, с което е отменена окончателно заповедта „Георгиев”:

„С оглед на гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че оспорената заповед е постановена без да се изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са обсъдени доводите на страните в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Въпреки че е била дадена възможност и определен срок на жалбоподателя да представи документи, удостоверяващи правното основание за валидността на подадената декларация, административният орган не е взел предвид представените от него доказателства. По този начин не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за признаването или отхвърлянето на претендираното от заявителя право. На последно място в съответствие с принципа за служебно начало, залегнат в чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган е следвало преди да издаде оспорената заповед да изясни конкретните факти и обстоятелства от значение за издаване на административния акт, като при необходимост да разпореди събирането на нови доказателства.

Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде отменено. Решавайки спора по същество касационният съд при съобразяване с изложените мотиви ще следва да отмени заповед № РД-06-133 от 29.09.2012 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик.”

Следете новините ни в GoogleNews