Училищният психолог - човек на наш човек или работещ човек

Станислав Пандин Последна промяна на 04 февруари 2020 в 16:05 2066 0

Ученик със счупена ръка. Клас под строй заплюва съученика си. Примерите от последните две седмици показват, че проблемите в българското училище са много и на много нива. Някои от тях коментира психологът Станислав Пандин.

С оглед на зачестилите ситуации на ескалация на напрежението по места в системата на средното образование бях помолен от училищни директори да коментирам случващото се. Не е тайна за никого, че всичко това на дневен ред малко или много рефлектира върху професионалните взаимоотношения между ръководствата и училищните специалисти. В социалните мрежи ударът откровено пада върху училищните психолози, като възмутени директори споделят, че въпросните специалисти „не оправдават парите си“ и дори са в тежест на системата.

За полемиките и спекулациите в тази насока преди известно време спомогнаха меко казано некоректни изказвания, които обаче поставиха на дневен ред някои въпроси, на които не са давани отговори през годините. От друга страна нормативните и професионални неуредици за дълги периоди от време до голяма степен подкрепяха този процес, което се оказа изключително благодатна среда за генезиса на един последващ курс към конфронтация.

В отговор на горепосочените обвинения от страна на работодатели трябва да се знае, че педагогическият процес на територията на едно училище и вътреучилищният микроклимат въобще, биват задавани централизирано – от страна на училищното ръководство. Това касае в частност и поведението на учениците (и на учителите!) в едно училище, както и контролът върху екипите по превенция на такова поведение. Да, истина е, че по закон всеки служител на територията на училището е длъжен да съблюдава за спазването на реда и дисциплината в училище, но контролната дейност към целия този процес е абсолютизирана и централизирана.

В този контекст работодателят е този, който назначава съответния специалист на позицията „училищен психолог“. Въобще не бива да се заблуждава читателят, че това се случва много честно и почтено на някои места, защото и тези конкурси, както и много други в държавата ни са предизвестени. А когато се оплакваме и не сме доволни от някого, когото сме назначили по една или друга причина, също можем да намерим начин по една или друга причина да освободим този човек.

Когато на такава позиция работодателят назначава даден специалист, би било добре директорът да бъде воден от презумпцията за последващата свършена работа, в частност психологичната работа с децата, родителите и педагогическия колектив. За тази цел училищната конкурсна комисия трябва да се ръководи от сериозни аргументи, каквото например е образованието на специалиста. Защото в България има повече университети по градове и паланки, отколкото в една западна държава и повечето от тях подготвят „психолози“.

И още нещо: мястото на детския психиатър е в клиниката, мястото на педагога е в класната стая, мястото на детския и училищния психолог е в детската градина и в училището. Сигурен съм, ама направо съм убеден, че един голям процент от директорите назначават на длъжността „училищен психолог“ люде, които са клинични, социални, трудови и др. психолози, както всевъзможни педагози, които биха били много по-полезни на полето на техния си професионален гещалт.

Така че, колеги работодатели, бихме могли да избегнем всякакви негативни коментари и последващи спекулации по темата за успеваемостта на тези или онези педагогически специалисти, ако се ръководим от желанието да работим с екип от професионалисти. За тази цел понякога е добре назначеният служител да не е човек на наш човек, а напротив, с времето, рутината и професионалното надграждане да стане много наш човек.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !